Някои от най-добрите експерти в бранша – застрахователни агенти и практици с годишен оборот от стотици хиляди (милиони) долари, които ще посетят България, са готови да открехнат вратата към тайната на своя успех. По време на семинара те ще представят своите истории и ще дадат ценни практически насоки относно техниките на продажба.

www.cross-bg.net | 2010-03-24 

ПРО БГ МЕДИА съобщи, че Генералният директор Огнян Димов напуска компанията, за да насочи усилията си в нови бизнес проекти. Считано от 1 април Яна Иванова, която към този момент заема длъжността Заместник-директор на медиата, ще поеме функциите на г-н Димов и ще бъде назначена за Генерален директор на ПРО БГ МЕДИА.
„Три години след като започнах проекта ТВ2 от бял лист хартия, ПРО БГ МЕДИА се превърна в един от основните играчи на българския медиен пазар, с много голям потенциал за бъдещето си развитие. Удовлетворен съм от постигнатото и съм горд от факта, че за сравнително кратък срок успях да създам работещ екип от силни професионалисти. Мисля, че за мен настъпи моментът да приема ново предизвикателство и съм убеден, че стилът на медийната група, с подкрепата на СМЕ, ще продължи успешното развитие на ПРО БГ МЕДИА в България" – заяви Огнян Димов.
Яна Иванова работи с Огнян Димов за ПРО БГ МЕДИА от самото създаване на проекта. От 2007 г. до сега тя обединява функциите на заместник-директор и ръководител на Правен отдел. Яна Иванова работи в медийния бизнес от 1997 г. – последователно в Българската национална телевизия и ТВ7. Преди постъпването си в ТВ2/ПРО БГ МЕДИА е била и Изпълнителен директор на АБTО.
Петър Дворжак, член на Надзорния съвет на ПРО БГ МЕДИА и Изпълнителен вицепрезидент, ръководител „Разпространение" в CME заяви: „Ние работим с Яна от самото начало, когато СМЕ закупи ТВ2 през 2008 г., и сме убедени, че тя успешно ще продължи работа по изграждането на нашите брандове в България – PRO.BG, RING.BG и PRO FM. Пожелаваме на Огнян много късмет в новите инициативи и му благодарим за усилията през последните две години".

Оригинална публикация

M3 Communications College I 2010-03-24

M3 College отваря книжарница в рамките на колежа съвместно с ROI Communication.

Специализираната литература засяга различни сфери на PR и маркетинга и ще е полезна както за хора, занимаващи се с PR от дълго време, така и за тези, които тепърва прохождат в областта.
В книжарницата на M3 College можете да намерите някои от най-известните и търсени книги от PR бранша. „Бащата на манипулацията“, „PR 2.0“, „PRоговорки“, „Рисковете на публичността“ са само част от заглавията, предлагани в нашата, засега малка, но добре снабдена „М3 книжарница“. Заповядайте при нас в рамките на работното време на колежа и се убедете сами!

Оригинална публикация

 

M3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА, Наталия РУСЕНОВА I 2010-03-24

В 21. век човечеството претърпява усилено технологично, икономическо, производствено, образователно и т.н. развитие, но какво се случва със света около нас, с природата, с планетата ни, ние не знаем. Чували сме за климатичните промени и за фаталните резултати, до които те ще доведат, но не се замисляме, не предприемаме реални действия, дори и дребни, които няма да нарушат „градското“ ни ежедневие. Кой причини това на планетата ни? Ние. Можем ли да вземем мерки? Да, но докога можем да отлагаме? Не можем.
Вчерашният PR Thursday беше посветен на екологията и идеята за отговорността на човека към природата. Специални гости на събитието бяха г-жа Ива Братанова (WWF), Михаил Михов от неформалната гражданска група „Граждани за Рила“, писателката Ваня Щерева и Ивайло Стоименов, представител на партия „Зелените“.
WWF е международна природозащитна организация, инициатор нa световното масово събитие „Часът на Земята“. Чрез тази публична акция WWF цели да осъзнаем спешните и дългосрочни мерки, които трябва да предприемем, за да съхраним дома си.
„Граждани за Рила“ е местна организация в партньорство с чуждестранни структури, която се състои от над 200 души. Организацията работи на европейско равнище и знае как да си търси правата, споделя с нас нейният представител и наш гост в PR Thursaday Михаил Михов.
Те също се опитват да популяризират идеята си чрез green акция – състоялия се поход, стартиращ в София и завършващ на Седемте рилски езера.
Ивайло Стоименов е работил като PR по време на предизборната кампания на партия „Зелените“. Той е бил и един от най-активните в битката за Народен парк „Странджа“, която определи като „голяма победа над Народното събрание“. Ивайло обяснява участието на партия „Зелените“ в политиката по следния начин: „Опазването на природата не е еднократен акт, а механизъм на мислене в обществото. Влязохме в политиката, защото тя трябва да се променя отвътре“.
Но привличат ли вниманието на обикновения гражданин тези акции? Стигат ли green информацията и посланието до хората под тази си форма? Намират ли те правилния комуникационен канал да популяризират екоидеята и съдействат ли им медиите?
Ваня Щерева коментира тези комуникационни проблеми така: „Искам с прости думи да ми обяснят защо примерно да си изключвам зарядното за телефона, как това ще ми навреди, защото това е начинът да разбера причината да го правя. Ако ми кажат, че имам диабет, ще спра сладкото, нали?“.
Отношението на всестранно надарената актриса, писателка и певица към природата е чисто интуитивно, тя го приема като въпрос на етика , морал и култура, но последното е нещо, което трудно се променя. Дискусията в колежа се нажежи, когато в нея се включи и Радина Ралчева, собственик на компанията Go Green Communications и преподавател в M3 College, която сподели, че да си green, е доста трудна задача в българската действителност.

Защо?

„Защото повечето фирми в България дори и да имат желание, нямат финансова възможност да застанат зад green идеята, тъй като това изисква преустройство на цялото фирмено производство, което е най-големият замърсител, но от него пък зависи фирменият доход или, казано с прости думи – green идеята, може да доведе много фирми до фалит, макар че и в България вече има такива, които се справят с преустройството на фирмената си дейност чрез рециклиране и повторно вкарване на материала в производство“.

Доколко съдействат медиите?

„Има журналисти, които са на наша страна, но са натискани отгоре. Нашите идеи не са лични, а обществени, затова са ни нужни приятели сред медиите, за да успеем да придвижим идеите си напред“, коментира Михаил Михов („Граждани за Рила“). „Имаме си работа с една истинска мафия, която с всякакви средства отбранява финансовите си интереси“.
„Друга страна на тъжната българска действителност е фактът, че нашето общество има прекалено много проблеми, свързани с личното оцеляване, за да бъде green. Първо трябва да се промени качеството на живот на българина, за да започне той да се замисля за green каузите“, завършва Радина Ралчева, но оптимистично добавя: „Аз съм ужасен оптимист, а и историята доказва, че има случаи, в които и един човек е променял нейния ход“.
За съжаление нито екипът ни, нито гостите намериха отговор на много въпроси и проблеми, но съм сигурна, че всички ги търсим.

Автор: Дарина Гарванова, Наталия Русенова, М3 College

Оригинална публикация

 

M3 Communications College I 2010-03-24

М3 Communications College организира среща на първия български PR клуб PR Thursday на 25 март 2010 г. на тема: "PR in Realities (or) Realities in PR ?!".

Специални гости:

Kристина Патрашкова – журналист
Милен Цветков – журналист

Заповядайте, за да научите повече:

– Какъв е PR на телевизионните реалити формати в България?
– Доколко участието в реалити формат е личен PR на участниците в него?
– Какъв PR прави екипът на реалити формата на своите участници?
– Да правиш PR в България – истинско реалити?

Кога? 25 март 2010 г., четвъртък, от 18:30 часа
Къде? В залата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26)

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Телефон за контакти и акредитация на медии: 02/951 67 75.

EVENTS.dir.bg

Кога: 21 април 2010 г. (сряда)
Къде: София, хотел Шератон
Достъп: Такса участие, с Регистрация
Организатор: ICT Media

Събитието: Обучението e насочено към финансовите институции и цели не само да въведе, но и да задълбочи и развие темата за борбата с най-новите компютърни и интернет престъпления в светлината на постоянната нужда от обновяване на понятията за информационна сигурност, особено в клиентски ориентиран сегмент като финансовия.

По време на обучението двама от най-авторитетните експерти и преподаватели по информационна сигурност на Стария континент ще представят:

* конкретни сфери на „проява" на киберпрестъпниците
* новите техники за идентифициране, анализ и разследване на киберпрестъпленията
* водещите концепции, свързани с киберпрестъпленията и борбата с тях
* правните стандарти – материални, процедурни, свързани с международното сътрудничество
* процедурните аспекти на разследването и наказанието на киберпрестъпленията
* възможностите за публично-частно партньорство в тази област

За кого е предназначено обучението:

Представители на банки, застрахователни, лизингови, пенсионно-осигурителни дружества, картови оператори и други финансови институции със следните позиции:

* Директори и мениджъри „Информационна сигурност"
* Експерти по информационна сигурност
* ИТ мениджъри
* ИТ експерти
* Мениджъри „Операционен риск"
* Мениджъри „Електронни канали"

Всеки участник ще получи сертификат, издаден от МБИ, за преминато обучение по киберсигурност.

За контакти:

Надя Караджова
мениджър "Събития"
ICT Media
тел.: 400 1121, 400 1111
факс: 980 66 10
e-mail: nadia_karadjova@idg.bg

Допълнителна информация: http://events.idg.bg/bg/86/

Оригинална публикация

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-03-18 

Срамежлива краварка, с бяла забрадка, върху тънката първа страница на сп. Отечество. Томек, Рибо-куче, Чоко и Боко от корицата на сп. Дъга. Чернокожа жена от Мианмар, с деформиран от пръстени врат, на корицата на БТА Паралели. Катерина ввро, в костюм на Рила стил, на снимка за сп. Лада. Така общо взето изглеждаше рафта със списания на РEП-а преди ноември 1989. След това тон започна постепенно да расте, а когато през новото хилядолетие навлезе в пубертета – показваше склонност към всеядност и затлъстяване. Двайсет години след настъпването на демокрацията, десет години след първите предсказания за смъртта на печатните медии и две години след началото на глобалната криза – пазарът на списания в България проявява воля за подредба.
През 90-те продължава да излиза списание Жената днес, (най-тиражираното по времето на соца списание с 500 000 тираж), което за известно време се печата като таблоид, а от 96-та е възродено чрез нови издатели. Освен него, най-устойчиви през прехода са списания като Паралели, музикалното Ритъм и мъжкото Клуб М, което стартира през 91-ва, а преди да спре през 2008, организираше конкурса "Мъж на годината". С различен успех се появяваха и изчезваха списания като литературното Ах, Мария, порнографското Табу, семейното Super Маркет…
Между 93-та и 96-та излиза първото списание по западен образец – сп. Unison Media, на чийто екип предстои да направи истинска революция в медиите.
Революцията идва през октомври 1996, когато Ивайло Нойзи Цветков, Емилиян Събев, Сашо Жеков и Мартин Захариев създават списание Егоист, което в следващите 10 години е най-големият авторитет на този пазар. Обявяват го за списание на новото поколение и на практика въвеждат в оборот редица понятия от модерния ни живот, като – стил, фотосесия, различност, свобода, лайфстайл и пр. и както казва Ивайло Иойзи Цветков: "Всичко, което ще прочетете в егоист, е нашият манифест как да живеете по-добре или поне по-интересно."
Успехът на списание Егоист, което през 2000 година достига тираж 60 000 броя, вдъхновява различни хора да правят списания за младите модерни хора. Появяват се заглавия като Sax, За Мен, Аз, Едно. От тях оцелява само последното. Списание Едно се налага с тематичните си броеве, посветени на културата на страните от европейския съюз. По-късно се развива и като лейбъл, организиращ събития – Sofia Dance Week, Sofia Design Week. Sofia Architecture Week.
През 1998 година излиза първият брой на списание Eva, което се утвърждава и запазва и до днес лидерството си на пазара на женски издания. Глобализацията, европеизацията и свободният пазар правят така, че през април 2002 в България за първи път излиза лицензно, западно списание – най-популярната мъжка медия в света – сп. Playboy. Постепенно щандът се разраства и на него се появяват подобни мъжки марки еротични издания – Maxim, FHM. И женски – Cosmopolitan, Grazia, Еlle, Arnica. Наред с платените издания, нараствашщият рекламен пазар позволява и излизането на безплатни списания, от които се налагат малоформатните седмични – Програмата и Една седмица в София. Списание МИТ пък, което излиза от септември 1998 и три години по-късно се преименува на Мениджър, се превръща в медията на личностите от еволюиращата бизнессреда. Сп. SignCafe , което стартира януари 2006 като издание за аутдор реклама, постепенно се трансформира и превърна в космополитна и атрактивна медия за криейтив, реклама, маркетинг и медии. След 2000 година се обособяват няколко силни издателства, които чрез развитите си портфолия претендират за по-голямата част от рекламните бюджети, отпускани, за преса и списания. Санома Блясък, например, което издава 50% лицензни заглавия и 50% български, има – National Geographic България, 8 списания насочени към женската аудитория – (между които Еlle, Harper’s Bazaar, Максимум) и е лидер на пазара на седмични светски, gossip списания с Блясък и Story. Друго голямо издателство Attica Media България пък става лидер на пазара на мъжки еротични заглавия с Playboy и Maxim, като издава още женските Grazia и Joy, списание ОК! и интериорното Casaviva. Издателство QM залага на списания от висок клас, по лиценз на италианската медийна групировка RCS. – Amica, L’Europeo, Max, Bravacasa. А издателство S Media Team Entertainment Group адаптира за българския пазар списанията на BBC – Top Gear, Good Food u Knowledge, и предлага още Motor Show, Yahting и Prime Time. Икономедия пък налага модела вестник със списание. Така заедно с Капитал излиза приложението за свободно време Light, a c Дневник – Digital World, Бакхус, Индекс имоти и Индекс луксозни имоти, по-късно мъжкото лицензно Genleman и женското Нея.
Дори при възможността за избор на толкова основни заглавия, пазарът предстои да се пренарежда. За неговите постижения, за актуалното му състояние и за възможни отпратки към бъдещето, потърсихме мненията на четирима главни редактори на различни по формат списания от различни издателства. Пред Sign Cafe те посочиха основните точки за нормализирането на пазара. А именно: ръстът на рекламни бюджети, наличието на конкуренция при мъжките лайфстайл списания и ясното диференциране на аудиторията.
***
Георги Тошев, сп. Max
8 години Георги Тошев е автор и водещ на предаването Другата България по бТВ. Също там – на поредицата Непознатите, а за БИТ – на предаването Артефакти. Бил е и редактор на Music Idol, работил е за BBC, за Radio France International, за десетки списания – Intro, Eva, Light и др., за вестниците 24 часа и Континент. Автор е на книгата за Невена Коканова. Бил е съветник на министъра на културата Емма Москова. Един от създателите на сп. Едно, българския вариант на сп. L’Europeo и новото ПИК. От февруари 2010 е главен редактор на списание Мах в България

- В КАКВО СЪСТОЯНИЕ СЕ НАМИРА ПАЗАРЪТ НА СПИСАНИЯ СЛЕД 20 ГОДИНИ ДЕМОКРАЦИЯ?

Глобалната криза подрежда пазара на списания в България. Той е ненормален през последните години. След промените, той работи по формулата: едно издание трябва да достигне до максимално огромен брой аудитория. Нещо, което е невярно за чужбина и е невярно извън таргета на така наречените gossip-списания, които са по-масови, по-евтини и в тях не се влагат много пари. Днес пазарът в България показва тенденция за сегментиране. Това означава – за строго профилиране и за търсенето на най-точния таргет, групи от читатели, които да се припознават в определените издания. Появиха се списания като Abitare, Правен свят и др. Ще дам пример и с един проект, зад който стоя от самото начало – L’Europeo. Това е списание, което заедно с издателите от QM нямахме колебания, че трябва да се направи, но не знаехме дали пазарът на списания в България може да го поеме. Тъй като това е един труден проект, защото е свързан с наистина добри текстове, със силна публицистика и журналистика. В същото време, това е един проект, който акумулира в себе си огромни средства. Проектът L’Europeo не само надмина очакванията ни, но той създаде и цяла група, към която преди 10 ноември бих причислил само едно списание – ЛИК, което беше дайджест списание. Тук са купени и пакет от списания на BBC, появи се National Geographic, бившият Космос, вече списание 8. Едно, което тръгна от lifestyle списание, насочено и към по-алтернативна на мейнстрийма аудитория, сега е вече наистина ъндърграунд културно списание, но много честно към аудиторията си. Тоест, вече не всичко е за всички, а читателят трябва да се припознае. Една много силна тенденция в Западния свят, където има наистина много таргетирани списания. Интересите на аудиторията са много различни и те не могат да бъдат фрагментарно представени в едни популярни списания. Има вече публика и това е, бих казал, по-платежоспособната публика, която се припознава в едни други списания.

- КАК СЕ ВПИСВА "НОВИЯТ МАХ" В ТОЗИ ПРОЦЕС?

Аз се съгласих да се занимавам с проекта списание МАХ – връщането му, (в Италия още от миналата година), в жанра на поп културата през мъжкия поглед. Според мен една от грешките, които допусна в България, но и в глобален план е, че някакси искаше да се намести на пазара на еротичните списания. Но там има Maxim, FHM, библията Playboy и там нещата са ясни. Днес, хората, които мен ме интересуват като читатели, много добре си избират. На масата на едно семейство – млади хора – може да има AMIСA и EVA, L’Europeo, МАХ и MAXIM или Playboy или могат да имат и Едно, да имат и Abitare, тоест – това са едни много важни сегменти от пазара, които се подреждат. Какъв е проблемът? Проблемът идва с рекламния обем, който този пазар може да поеме. В България е малък. А по-компромисните списания подбиват пазара на реклама. Защото истината е, че лицензните и някои оригинални български списания, наистина се движат в горния клас на рекламни тарифи. Ясно е, че едно списание, за да бъде качествено, се издържа от рекламите. Ясно е, че съдържанието не трябва да е по-ниско от рекламите. И тук някъде се случват тези противоречия, които кризата изостри, защото обемът от реклами се сви. А самите централи на списанията, към които в България има лицензни издания, имат високи изисквания, както като съдържание, така и като фотографска работа. Това е обем от средства, които трябва да бъдат акумулирани от рекламата. Смятам и че през последните години в България вече има обучени професионалисти, които работят, но те са много малко. Затова и пазарът на така наречените контрибутори също се стесни.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА?

На пазара липсват повече профилирани списания. Той е задръстен от lifestyle списания. А начинът на живот на човек е много различен. Списанията се превърнаха в каталози и някакси пиарът и product placement-a изместват съдържанието. Аз съм за работа с рекламни агенции и рекламодатели, които могат да се доверят и да си платят на криейтива на дадена редакция, за да могат техните продукти да стигнат до определен брой читатели.

- МОЖЕМ ЛИ ДА СРАВНИМ БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР С ИТАЛИАНСКИЯ?

Несравними са. Това е друга аудитория. Аз съм бил, както в Rizzoli Group, за която в момента работя и в Montadore, собственост на Берлускони. Това са едни от най-големите в Европа и най-големите в Италия издателски групи. Там няма монопол, но те са си поделили по равно големите и добри издания. Обемът от реклама там е огромен. в България все още съществува куфарната търговия. Оттук насетне повечето марки дори не са официално представени. Купуват се елементи от колекции. Тези, които са представени, нямат бюджети, с които да рекламират, освен някакви бартерни основи – аз ще ти дам примерно Prada или Dolce&Gabbana, ама ще те облека тук с пет костюма, ти ще ми пуснеш пет фолиа… Бартерите не могат да изместят купуването на рекламно място. Вярно, конкуренцията с електронните медии – телевизия и интернет, е убийствена. Но пък аз вярвам, че това, което дава прин-тът, особено добрите и полиграфски списания, е нещо, което има своето значение и има своята роля, и е доказано от изследвания, че има своето въздействие върху аудиторията, върху хората, които принадлежат към определени социални групи, определен стандарт и имат възможност да пазаруват.
***
Богдан Русев, сп. Light
Богдан Русев е автор на книгите Електрочакра, 12 приказки от Белегаст, Вълшебна нощ, Ела при мен, Singles и 32 (трийсет и две) книги-игри. Бил е творчески директор на рекламните агенции Ogilvy&Mather и Demner, Merlicek et Bergmann. Бил е главен редактор на сп. Егоист и сп. Една седмица в София. Завършил е английска филология в СУ Климент Охридски и магистърска степен по английска литература в King’s College, Лондон. Преводач е на автори като Чарлз Буковски, Том Робинс, Уилям Бъроуз. От октомври 2007 е главен редактор на Капитал Light.

- КАКВО ПОСТИГНА ДЕМОКРАТИЧНИЯТ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА 20 ГОДИНИ?

Масовост, няколко наистина добри модела за правене на списания и началото на някаква школа сред хората, които работят за списания – ако в момента се съберат наистина качествените хора, които работят в десетина различни списания, ще се получи една наистина качествена редакция, която може да прави едно наистина качествено списание. Но не повече от едно.

- КОИ СА 5-ТЕ НАЙ-ВАЖНИ СЪБИТИЯ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД В ЖИВОТА НА СПИСАНИЯТА ТУК?

Ранните броеве на списание Егоист. Ранните броеве на списание Playboy. Последният брой на списание EGO (и партито покрай него). "Офисният брой" на списанието на M-Tel. Българският Vice, особено в последно време.

- С КАКВИ СПОМЕНИ СИ ДНЕС ОТ ДЕСЕТГОДИШНАТА ИСТОРИЯ НА СП. ЕГОИСТ?

Противоречиви. Най-добрите ми спомени са от времето, когато бях заместник главен редактор на Александър Жеков. От него и от Ивайло Цветков съм научил всичко, което знам за правенето на списания.

- КАКВО ЛИПСВА НА ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ У НАС?

Реклама, съответно бюджети за големи външни продукции.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК?

Да бъде посредствено.

- КОИ ДРУГИ СПИСАНИЯ ЧЕТЕШ, БЪЛГАРСКИ И ЧУЖДИ?

Една седмица в София, българският Maxim, Едно, Empire, Intelligent Life.

- КОИ СА НАЙ-СИЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА СПИСАНИЕ LIGHT?

Излиза заедно с най-авторитетния вестник за политика .и икономика, но е практически независимо от него; прави се в дружелюбна и отворена атмосфера; публикува нов разказ от български автор всяка седмица.

- КАКВО БИ ПРОМЕНИЛ В НЕТО?

Повече големи външни продукции, когато мине кризата и започне да влиза повече капитал.

- КОИ АВТОРИ ЧЕТЕШ С ИНТЕРЕС?

В общия случай чета с по-голям интерес автори на книги, отколкото автори в списания.

- КАКЪВ ТРЯБВА ДА Е ИДЕАЛНИЯТ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ?

Любопитен.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА?

Все по-дебели и луксозни издания с интересен печат, които ще излизат все no-рядко и ще се превръщат в колекционерски предмети, във високия сегмент. Пълна интеграция с интернет в ниския сегмент. Месечните списания на хартия такива, каквито ги познаваме, са довиждане.
***
Поля Александрова, сп. Grazia
Поля Александрова е специализирала журналистика в Ню Йорк, САЩ И в Оксфорд, Великобритания. Работила е в списание Паралели, за сайта Еuropemedia.net, била е кореспондент на Transitions Onhine, а от 2004 г. е в Атика Медия България. В момента е главен редактор на списанията ОК! и Grazia.

- ДОКЪДЕ СТИГНА ЕВОЛЮЦИЯТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

Преди 10 години, когато работех в изданията на БТА – Паралели, пазарът не беше 100% устроен в чисто легален смисъл. Примерно – снимки не се купуваха легално, нямаше и агенции, които да представляват права, а имаше преписвания и сканирания. Първото лицензно издание се появи през 2002 – Playboy. А след това се появиха успоредно Grazia и Cosmopolitan. Навлизането на лицензните издания е едно от основните неща, които категорично подобриха ситуацията в България. Започнахме да работим легално и откъм илюстрации и текстове. Но истински пазар има, когато има конкуренция на много издания и те работят в нормална, истинска среда.

- ВСЪЩНОСТ КАК СЕ РАЗВИ КОНКУРЕНЦИЯТА ПРИ ЖЕНСКИТЕ СПИСАНИЯ?

Женските издания са най-активни на пазара. Така е, защото най-много рекламодатели има в тази област и жените са големи потребители. Те купуват списания не само, за да прочетат нещо интересно, за да разнообразяват свободното си време, а и от практична гледна точка – за да намерят някакъв съвет, за да се справят с лабиринта от предложения. Ако трябва да спомена конкуренция, ние приемаме Eva като такава. Списание, което ни е стимулирало, преди ние да се появим на пазара и след това – с нивото, концепцията и съдържанието си. И като аудитория, която търсим – модерни млади жени с образование, технологично ориентирани, с желания за приключения и любопитни за света. Това, което за мен беше разочароващо е, че много чужди марки, които за мен са били вдъхновяващи, не успяха на българския пазар по една или друга причина, може би – лош мениджмънт, неразбрана марка и неразбрана концепция, лоша маркетингова кампания. Сещам се примерно за Harper’s Bazaar, силна западна марка. Другите – Cosmopolitan се развива добре, също така и Elle и Eva – в категорията от 20 до 45 г., списание Joy, което обхваща по-младите жени на възраст от 15 до 30 години. И вече Жената днес, която се чете и от млади хора, и от съвсем друга категория, която също заслужава все пак някакво четиво. Общо-взето в момента на пазара на женски списания е обхваната цялата група от интереси.

- КАК СЕ ПРОМЕНИ ЧИТАТЕЛЯТ?

Когато тръгвахме, всеки ми казваше – България е в труден период, в преход. И този преход беше труден за всички. И сега не е лек периодът. Но в последните 10 години се забеляза едно вървене нагоре по стълбичката във всяко едно отношение. Особено, когато говорим за потребление. Защото преди дори да сме имали възможностите чисто финансово, нямаше къде да вложим, дори да сме спестявали, нямаше избор, нямаше нищо. А пазарът се разви действително. В това отношение и българката се разви. Тя купува повече неща. Това прави присъствието на това списание смислено. Защото през 2004 г., когато ние се появихме, имаше образно казано 3 марки, сега са 20. Това важи и за козметичните, и за фешън марките, и за интериорните марки.

- А КАК СЕ ПРОМЕНИХА РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ?

Навлизат много марки в България и тяхната цел е да намерят нови потребители… Има реклама, съответно жените са много силен таргет, както споменах в началото. Така че промениха се много в рекламно отношение, изключвам периода на криза, която беляза всички медии и се отрази на рекламните бюджети на марките.

- А КАКВО ЛИПСВА НА ТОЯ ПАЗАР, АКО СЕ АБСТРАХИРАМЕ ЗА МОМЕНТ ОТ КРИЗАТА? КАКВО БИ МОГЛО ДА ДОПЪЛНИ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ?

Списанията винаги ще ги има и ще съществуват здравословно, докато има и рекламен пазар. Колкото повече марки, толкова повече живот, храна за списанията, особено женските. Ето сега, тръгват два мола и над 30 нови марки, които до този момент не са били в България. Какво означава това -нови рекламни бюджети, много повече хляб за списанията. И за медиите. Прогнозата е, че нещата ще тръгнат в по-добра посока. Има накъде да се развиват списанията, тъй като има и още лицензни марки, които не са влезли в България. Когато се появят мъжките марки като козметика и като мода, много по-вероятно е тогава да дойдат мъжките lifestyle списания като GQ и Esquire. Когато говорим за списания, които са профилирани, в България има много малко такива. На времето такова списание беше Егоист. Сега до някаква степен това се препокрива от списание Едно и две-три много минимални по отношение на присъствието си издания, което ме натъжава, защото това е сегмент, който трябва да съществува по някакъв начин, да се легализира като такъв, въпреки че никога не можеш да очакваш масовост в тия списания. Говоря за списания, които навън характеризират този сегмент като ID, като Another Magazine, като Love Magazine. Издания, които съществуват свободно и разчитат на тази алтернатива, която в България я няма. За съжаление тук алтернативите са много потиснати за сметка на масовата култура, която е на много ниско ниво. И въпреки че работим в масово издание, много е важно това да се уточни, Grazia се е дистанцирала от въпросната масова култура, която споменавам. Ние се опитваме да покажем на хората алтернативи. Опитваме се да покажем, че има алтернативи и според мен това трябва да правят всички.
***
Анелия Илиева, сп. Rolling Stone
Анелия Илиева завършва Бизнес администрация и Журналистика и масови комуникации в Американския университет в Благоевград. Започва работа в медиите, когато е на 16 г. – като технически редактор на списание Атлетика. На 18 става главен редактор на американското издание Iron Man в България. На 23 е одобрена за главен редактор на българския вариант на световното списание, "което среща музиката с живота" – Rolling Stone.

- КАКЪВ Е ПОГЛЕДЪТ ТИ ВЪРХУ ПАЗАРА НА СПИСАНИЯ В БЪЛГАРИЯ?

В последните години в България навлязоха много международни заглавия и хората
останаха с впечатление, че нашият печатен пазар е добре развит и дори пренаситен. Но всъщност не е така. Ако трябва изданията да се класифицират в различни категории, за да може да се пресметне техният рейтинг, много от категориите, които съществуват в другите страни, у нас просто липсват. Няма ги и много от международните заглавия, а същевременно съществуват и такива, които, за съжаление, не биха намерили почва в България, като списанията за висша мода например. Пожелавам ни да има български Vogue, но опитът показва, че нямаме достатъчно развит пазар за подобно издание.

- КАК СЕ СПРАВЯ ROLLING STONE ЗА ПЪРВИТЕ СИ ПЕТ БРОЯ?

Rolling Stone се справя много добре. Но това не е толкова нишово списание. Тоест, това е издание, което обхваща много и основни теми и затова мисля, че беше крайно време да дойде в България. Разбира се, Rolling Stone е насочено към музиката, но и нещата и отношенията, които музиката обхваща – политика, социален живот и какво ли още не. В Rolling Stone могат да намерят място, както материали за атомната политика на Иран, така и статии за бъдещето на колите и най-яките видеоигри и т.н.

- КАКВО Е НА 23 ГОДИНИ ДА СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР НА СПИСАНИЕ, КОЕТО ЩЕ СТАНЕ НА 43 ГОДИНИ?

Ами готино е. Сериозна работа. Вероятно много хора си мислят, че живот си живея, след като толкова бързо съм успяла да се реализирам, но всъщност, без да звучи като оплакване, това е изключително голяма отговорност за мен. Rolling Stone е много известна марка, която си е извоювала редица награди и отличия в световен мащаб. Затова ние нямаме правото да не се справяме достатъчно добре и се стремим всичко, което правим, да отговаря на нивото на бранда. Надявам се и ние някой ден да можем да се обадим на Боно за интервю, макар и сега да звучи нереалистично. Все пак вече стигнахме до имена като Роби Уилямс и Морган Фрийман.

- ВСЪЩНОСТ КАК СТАНА ТАКА, ЧЕ ОТ ROLLING STONE СЕ СПРЯХА НА ТЕБ?

Аз се свързах с тях. Не мога да съм категорична защо са ме избрали. Предполагам, че им е допаднал ентусиазмът ми и може би упоритостта и силите, които младостта ми носи. Защото вероятно една "стара пушка" не би имала същия хъс. Самият Ян Уенър, издател и главен редактор на Rolling Stone, е бил на 21, когато е създал списанието. Сигурно в мен е припознал себе си и си е дал сметка, че младостта не означава липса на опит, а по-скоро мотивация и енергия за развитие. Защо се появи Rolling Stone в България?
В момента, в който ми хрумна идеята за българско издание на Rolling Stone, издателите от Sivir Publications ме подкрепиха. Направихме всички нужни проучвания на пазара, маркетингови стратегии и т.н. Защото от Rolling Stone не биха дали лиценз на шепа ентусиасти, които са си казали: "Хайде, ще го направим!" Трябваше да видят всички планове черно на бяло, подкрепени с факти.

- КАКВО ПОКАЗАХА ТЕЗИ ИЗСЛЕДВАНИЯ?

Че определено има пазар за подобно списание.

- КАКВИ РЕКЛАМОДАТЕЛИ БИХА ПРИЛЯГАЛИ НАЙ-МНОГО НА ТОВА СПИСАНИЕ?
Разнообразни: мобилни оператори, дрехи и аксесоари, коли, заведения, храни, напитки, техника. Също и банки, финансови институции, застрахователни къщи. Във всеки брой публикуваме поне по един политически или икономически материал, което означава, че засягаме тази сфера. -Също така имаме рубрика за техника. Изключително странно и непонятно за мен е, че в България е прието, че дрехи могат да се рекламират само в модните списания, кредити – само в икономическите вестници, бельо – в мъжките издания. Хората се обличат, каквото и да четат. Хранят се, карат коли, купуват си жилища… Проучванията показват, че нашите читатели са сред тези в най-активна възраст – между 18 и 40-45 г. В САЩ в Rolling Stone рекламират всички мобилни оператори, хитови сериали и нови филми, много аксесоари като слънчеви очила и пр. неща, свързани с музиката и с начина на живот. Защото музиката, която човек слуша, до голяма степен определя стила му. A Rolling Stone е списание, което следи музиката в нейното развитие.

- КАКВО Е БЪДЕЩЕТО НА СПИСАНИЯТА ВЪОБЩЕ?

Скоро списанията ще бъдат не на хартиен, а на дигитален носител, както вече се случва с книгите. Ще можем да четем пресата чрез продукти като iPad. Като цяло, дигиталните носители предоставят на списанията цял нов свят от страхотни възможности и oт редакционна, и от’рекламна гледка точка. Но смятам, че е погрешно схващането, че интернет убива медиите. В интернет наистина може да се намери всякаква информация, но пък доколко човек може да се довери на нещата, които чете там? Друго е, когато информацията идва от достоверен и изпитан във времето източник.

- КАКВА Е УСПЕШНАТА ФОРМУЛА ЗА ДОБРО СПИСАНИЕ ТУК, СПОРЕД ТЕБ?

Баланс между качествен и интересен редакционен продукт и успех сред рекламодателите, т.е. списанието да е достатъчно добре капитализирано и да намери своето място на пазара, да камери своята аудитория и да предлага материали, които тази аудитория не може да прочете никъде другаде.

Стр. 13, 14-15, 16-17, 18-19, 20

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-03-18 

След като реализира някои от най-популярните телевизионни предавания, Магърдич се захвана с адаптацията на любимото си шоу, българския вариант на известното риалити "Got Talent". "България търси талант" стартира в ефира на bTV от март и обещава да се превърне в истинска кауза по намирането на даровит българин, с който нацията ни да се гордее. Освен продуцент, режисьор и журиращ в новия те формат, Г-н Халваджиян е и председател на Асоциацията на телевизионните продуценти (АТП), затова си поговорихме и по някои щекотливи въпроси, касаещи промените в медийното законодателство, и кога България ще се сдобие със своята "Перла" в ефира.

- Г-Н ХАЛВАДЖИЯН, ИМА ЛИ МНОГО ТАЛАНТЛИВИ ХОРА В БЪЛГАРИЯ? ВПЕЧАТЛИ ЛИ ВИ ВИДЯНОТО НА КАСТИНГИТЕ ЗА "БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ"?

Нагледахме се на добре подготвени хора, уверени в уменията си, други с високо самочувствие, но без покритие и такива, които просто желаят да се покажат по телевизията. Най-интересното в този тв формат е липсата на ограничения във възрастта и жанровете, а най-ценното за мен са взаимоотношенията между участници, жури и публика. Атмосферата е изключително приятелска и всички се забавляват. Като режисьор и продуцент, за мен е особено важно дали участниците владеят изкуството да забавляват публиката. Не малка част от таланта на един човек е умението да го представи по интригуващ начин.

- КАКЪВ ФОРМАТ ЩЕ ГЛЕДАТ ЗРИТЕЛИТЕ ОТ МЕСЕЦ МАРТ?

Иска ми се това да е шоуто на талантите, а да не се превърне в шоуто на неудачниците. От един момент нататък публиката решава кой да продължи към финала и се надявам това да бъдат достойни хора, които да се превърнат в национална гордост.

- ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА РЕАЛИЗИРАТЕ ТОЗИ ФОРМАТ? НАСИТИ ЛИ СЕ БЪЛГАРИНЪТ НА СКАНДАЛНИ И ПОШЛИ РИАЛИТИ ФОРМАТИ, ПОКАЗВАЩИ ЧОВЕШКИТЕ СЛАБОСТИ И ПОРОЦИ. ЩЕ СЕ ВЪЗПРИЕМЕ ЛИ ДОБРЕ ЕДНО ПОЗИТИВНО ШОУ, АКЦЕНТИРАЩО НА ТАЛАНТА И ПОСТИЖЕНИЯТА?

Харесвам много този тв формат, гледал съм всички сезони на английската му версия. Финалът в Обединеното кралство протича в присъствието на кралицата, а талантът, достигнал до върха, има статут на национална знаменитост. Вторият сезон спечели непрофесионален оперен певец, който сега пее в Миланската скала и на други престижни оперни сцени. Другият ярък пример е Сюзан Бойл. Целият свят научи нейното име, а тази жена не беше излизала от селото си. Днес е звезда на музикалната сцена и продава супер успешни албуми. В Англия това е възможно да се случи, тук нещата стоят различно. Въпреки всичко, обаче, българинът се нуждае от самочувствие и сънародници, с които да се гордее. Нацията се научи да издига в култ лошите си герои, недостатъците си, за това са виновни и телевизиите. Не казвам, че пошлата страна на живота трябва Да остава скрита, проблемът е no-скоро, че не се дава като лош пример, а е част от забавлението. Време е на преден план да излязат положителните черти на българина, способността му да оцелява, да се бори.

- ПРЕДАВАНИЯТА, КОИТО РЕАЛИЗИРАТЕ НЕ НАБЛЯГАТ НА ЖЪЛТОТО И СКАНДАЛНО, ТЕНДЕНЦИОЗНО ЛИ Е ТОВА?

Никога скандалното не е било водещо в нашите предавания, напротив, винаги сме се старали да има повече положителна енергия, оптимизъм. Като предаването "Море от любов". Втори такъв успешен експеримент беше "Великолепната шесторка" – казвам експеримент, защото е доста рисковано да правиш позитивно шоу, когато се гледат преобладаващо негативни, жълти риалити формати. За съжаление, дълбоко в нашия манталитет се корени едно нечовешко разделение – склонни сме no-скоро да се радваме на неуспехите на другите, отколкото обратното. Тази национална черта ни обременява изключително много. Ето защо вече 20 години сме в преход.

- КАТО ПРОДУЦЕНТ И РЕЖИСЬОР С ДЪЛГОГОДИШЕН ОПИТ КАК СЕ ОРИЕНТИРАТЕ КОИ ФОРМАТИ ЩЕ СА УСПЕШНИ У НАС – СПРЯМО ВКУСОВЕТЕ НА АУДИТОРИЯТА, ПАЗАРА И КОНКУРЕНЦИЯТА?

Това е тънкият момент в нашата работа. Добрите продуценти имат усет за две основни неща – да подберат шоуто, което би имало успех, и да съберат точния екип, който да го реализира. Може да вземеш подходящ формат, но екипът да е сбъркан или обратното – да стартираш не толкова успешно световно шоу и с добър екип да го превърнеш в хит на пазара. Понякога се допускат грешки в преценката дали и доколко аудиторията е готова да приеме даден формат. В повечето случаи се осланям на опита и инстинкта си. Ако имаш успеваемост над 50%, значи нещата ти се получават.

- ЩЕ ИМА ЛИ КОНКУРЕНЦИЯ МЕЖДУ "БИГ БРАДЪР" И "БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТИ"?

Двете предавания имат доста различна концепция и са добра алтернатива за интересите на зрителите. От пряка конкуренция биха загубили всички, както зрителите, така и телевизиите.

- ОТ ПЪРВОТО ВИ ПРЕДАВАНЕ ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ" ПО МСАТ ПРЕЗ 1997-МА ДОСЕГА КАКВО НАУЧИХТЕ ЗА ТВ ЕФИРА И ЗРИТЕЛСКИТЕ ВКУСОВЕ?

Научих доста и установих, че зрителят се пренасити, буквално преяде. За много кратък период – от 2000 г., когато стартира bTV и реално започнаха да се случват предаванията, българската аудитория прие големи дози тв съдържание. За сравнение, американският или европейският зрител е гледал всички тези предавания в рамките на 50 години. Приемал ги е в умерени дози, затова ги издържа по-дълго. В Щатите има предавания с над 30 годишен жив^от. Наскоро шоуто ветеран в Италия отбеляза 40 години, спряха го поради факта, че водещият му почина. Бързото пренасищане на аудиторията тук скъсява жизнения цикъл на предаванията. Това се случва, когато си държан на диета дълго време. Храниш се с корички и изведнъж ти се предлага изобилие от вкусна храна. В началото ти харесва, започваш да се тъпчеш, в един момент ти става безразлично. С всяко нещо в живота е така. Затова трябва да се намери умерена формула и постепенно да се намалят дозите на българския зрител, за да придобие отново вкус.

- НЕ ВЕДНЪЖ СТЕ КАЗВАЛ, ЧЕ НАС БЪЛГАРИТЕ НИ ВОДИ СТАДНОТО ЧУВСТВО. КАК ТОВА СЕ ЕКСПЛОАТИРА ОТ ПРОДУЦЕНТСКА ГЛЕДНА ТОЧКА?

Експлоатира се добре, въпросът е дали е правилно. Медиите у нас не признават авторитетите, не възпитават уважение към тях. Няма как да създаваш звезди с подобен маниер. Западната култура и медии като цяло са формирали разбирането, че всички печелят, когато има звезди, т.е. идеал, към който хората да се стремят. Ние, българите, не умеем да си създаваме идоли. Сами унищожаваме мечтите си и го правим задружно. Голям проблем, отново свързан със стадното чувство, защото повечето хора са всея дни, лакомо поглъщат всичко, което медиите им подхвърлят.
Знам едно, човек, направил усилие да мисли с главата си в тази държава, е направил положителна крачка напред.

- КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ ГЛАСУВАНИЯ ОТ ДЕПУТАТИТЕ ПРАГ ОТ 12% ЗА ТВ ПРОДУКЦИЯ ОТ ВЪНШНИ ПРОДУЦЕНТИ В ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЗРТ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ПРОДУЦЕНТИТЕ НАСТОЯВАХТЕ ЗА 25%.

Най-ниският процент в Европа е 25% – в Чехия, средният е 35%, а в някои държави дори 50%. Подобно решение за пореден път показва, че в държавата ни всеки си прави каквото иска- Протестът на българските външни продуценти ще стигне до европейския парламент. Недопустимо е също така да има пожелателен текст в закона – визирам формулировката, че 50% от външната продукция трябва да бъде европейска, ако това практически е възможно. Телевизиите винаги могат да лавират с аргумента, че сега не им е възможно и няма да имат европейска продукция. Ще си пускат латино сериали от сутрин до вечер. Това е в тотален ущърб на зрителя. Реакция дойде и от Асоциацията на европейските продуценти, след като им изпратихме текста, който предстоеше да се гласува. Ще сезираме и европейската медийна комисия. Уж синхронизираме законодателството си с ЕС, а всъщност не го правим.

- ОТ ДРУГА СТРАНА, ЧАСТИЧНОТО ПРИЕМАНЕ НА PRODUCT PLACEMENT-А Е ДОБРА НОВИНА ЗА МЕДИЙНИЯ И РЕКЛАМЕН ПАЗАР?

Product placement-a ще раздвижи категорично рекламния пазар в тежки за него времена. Ще осигури на компании с малки бюджети алтернативен и достъпен начин за реклама. В това отношение АТП ще води още една битка с телевизиите, които ще се опитат да обхванат целия product placement. Като производители на тв съдържание ние също трябва да имаме роля в това. Но тук става въпрос за чисто търговски взаимоотношения и договаряне между телевизии и продуценти как да се случва.

- НАМАЛИХА ДРАСТИЧНО И НАЦИОНАЛНАТА СУБСИДИЯ ЗА КИНО (С 50%). ПЕТЪР КОРУМБАШЕВ ИЗТЪКНА, ЧЕ СПОРЕД ИЗЧИСЛЕНИЯ, ЗА ДА СЕ ПРАВИ КИНО ЗА ВЪТРЕШНИЯ ПАЗАР, Е НЕОБХОДИМО НАСЕЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА ДА Е ПОНЕ 60 МЛН. ДУШИ, Т.Е. В МАЛКИ СТРАНИ КАТО БЪЛГАРИЯ КИНОТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОДПОМАГА.

Дори в големи страни като франция и Италия, държавата помага изключително много. Европейското кино никога не се е превръщало в индустрия. Определени филми стават печеливши, дори на големи пазари, за малките да не говорим. Най-касовият филм в света "Аватар" с печалба от 2 млрд. долара, в България реализира 4 млн. лв. (с 35 000 души публика в киносалоните). Производството на филм на прилично ниво у нас струва около 2 млн., а е невъзможно да изкараш печалба, постигната от филм като "Аватар". Икономическите условия, да се правят филми в България, са нерентабилни. Няма как да се произвежда кино и да се печели от това без сериозна държавна субсидия. АТП се опитва да подкрепя киното, но какво да правим, след като редовното оправдание е "няма пари". И мен никой не ме пита стигат ли ми парите, когато създавам нов продукт, понякога го правя с изключително малко средства, макар че ми се иска да изглежда като италианско или американско шоу. С трици маймуни не се ловят. Моите уважения към правителството, длъжни са да намерят пари, не само за кино, а за всички, които се нуждаят. Не може да се мисли само в цифри, нужна е и малко фантазия, за да се погрижим за културата си.

- ОТКЪДЕ ИДВАТ ПРОБЛЕМИТЕ С ЛИПСАТА НА БЪЛГАРСКА ПРОДУКЦИЯ?

Телевизиите доскоро не смееха да рискуват да инвестират в кино. Защо да отделят бюджет от 2 млн. лв. за производството на филм, ако могат да си купят "Титаник" за 20 хил. долара. Пазарът ни е малък и това обуславя всичко. В Италия 30 сек. рекламен клип в праймтайма струва 150 000 – 200 000 евро. Ако филмът е добър, само от реклами ще спечели 4 млн. евро. Донякъде успехът на турските сериали стимулира телевизиите да инвестират повече в българска продукция. Освен тв хит, тези филми са невероятна реклама на страната. Преди 10 години Турция не произвеждаше тв сериали, това се случи постепено, както и в Гърция. С времето се обучиха сценаристи, режисьори, актьори и индустрията заработи на високи обороти. Сега е моментът и в България да се завърти колелото. bTV подготвя няколко сериала, Нова ТВ, Про.БГ също. Едва ли първите филми ще ни харесват особено, но ако имаме търпение, след 5 години ще се появи сериалът, който ще прикове зрителите пред екрана, както "Перла". Нужно е време и опит.

- ВЕЧЕ Е ФАКТ ПРОДАЖБАТА НА BTV HA CENTRAL EUROPEAN MEDIA ENTERPRISES (СМЕ). КОМЕНТИРАХТЕ, ЧЕ ТОВА Е ВРЪЩАНЕ КЪМ ДВУПОЛЮСНИЯ МОДЕЛ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА У НАС.

Положителното в този факт е, че всеки собственик идва с нови идеи, а СМЕ са една от най-големите медийни групировки в света. Въпреки че не виждам какво биха могли да променят в bTV, която прави 40% пазарен дял и работи перфектно. Двуполюсният модел обикновено не води до сериозна конкуренция, макар че ако играчите са силни, както в случая – СМЕ и MTG (собственик на Нова ТВ), може да очакваме интересни неща в тв ефир.

- КАКВА Е СЛЕДВАЩАТА ВИ ЦЕЛ? ЩЕ РЕАЛИЗИРАТЕ ЛИ ПЛАНОВЕТЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ТВ АКАДЕМИЯ?

Ще се включим активно в производството на сериали. Искрено вярвам, че филмова индустрия може да има, ако не по кината, поради мащабите на пазара ни, то в телевизиите със сигурност. Не може да накараш 2 млн. души да отидат на кино, но предаване като "Господари на ефира" всяка вечер събира многомилионна публика. Ако в България годишно се снимат 15 сериала, това е цяла една индустрия. Работа за много хора и забавление за зрителите. Дано телевизиите останат постоянни в това начинание. Важно е да продължим да вярваме и след първите неуспехи, само така ще стигнем до добър резултат. Относно плановете за ТБ академия, замразих ги по времето, когато създадохме Асоциацията на продуцентите. Не съм егоист в това отношение и смятам, че всички заедно бихме се справили далеч no-добре в осъществяването на една истинска церемония, празник за телевизионерите.

Стр. 6-7, 8-9

в. Дневник | Георги ФИЛИПОВ, Божидар КЪРТУНОВ | 2010-03-24

Компаниите вече търсят по-модерни платформи за промотиране на продуктите си

Кризата промени отношението към спонсорството в спорта. Едни се отказват, други съкращават бюджетите си и преформулират плановете си, а някои просто търсят нови възможности да разширят платформата си. В България някои неща просто не са се случвали или са се случвали твърде рядко и не са използвали пълноценно спонсорството на клубове, федерации или събития. Ситуацията промени това отношение и дори връща някои от компаниите на картата.
Пивоварната "Ариана", част от групата "Загорка" АД, за една година беше загубена за каузата. Дотогава тя участваше като спонсор на българското първенство и като всички останали получаваше правото на рекламни пана. Като допълнителна активност компанията развиваше проекта "Най-красивият гол на кръга", за който феновете можеха да гласуват.
"Ефектът от спонсорството на А група доведе до това, че през 2009 г. просто не спонсорирахме футбола. Статичното присъствие не води до постигане на маркетинговите цели, защото не можем да стигнем до клиента", заяви старши брандмениджърът на "Ариана" Добрин Бакърджиев. Той все пак отчита, че спонсорската програма е дала възможност за разпознаваемост на марката, но не е я е приближила до феновете.
Тази година "Ариана" се връща като спонсор на футбола, но вече на много по-широка платформа. Компанията организира турнира "Аматьори срещу професионалисти", който ще се проведе в десет града от април до юли. Голямата награда е мач между шампиона на аматьорите срещу шампиона на А група. "Според мен това е уникално. Друг никой не дава такава възможност да се изправиш срещу най-добрите български футболисти. Това е много добър начин да използваме партньорството си с БФС", добавя Бакърджиев.
В турнира имат право да се включат отбори от аматьори, играчи, които не са регистрирани в нито една от дивизиите на БФС. Мачовете ще се провеждат на местата, където кварталните отбори играят футбол, а всички участници получават професионални екипи. В маркетингово отношение очакванията са много по-високи от предишната спонсорска програма.
"През 2008 г. получихме видимост. Сега целта е да стигнем директно до консуматора, да станем част от неговия емоционален свят, да сме близо до неговото ежедневие. Ще бъдем там, където хората играят футбол всеки ден", коментира той. Промоцията включва голяма платформа – през телевизионната реклама в два канала, радиорекламата, през специализирания сайт до етикетите на бутилките, които ще промотират турнира.
Идеята наподобява на тази на конкурентната пивоварна "Каменица", която от осем години организира турнира "Каменица фен купа". В нея участие отново взимат аматьорски отбори, а победителят получава като награда възможността да наблюдава мач от чуждо първенство на живо. Компанията обаче не е спонсор на БФС, а от тази година е партньор на Българския олимпийски комитет (БОК).
"Не можем да говорим за конкуренция. Тук не говорим за пивоварната "Каменица". Ние се стараем да развиваме марката "Каменица фен купа" и да доставяме удоволствие на хората. Миналата година участваха около 18 хиляди души. Още от август започват да питат кога ще е следващият турнир", коментира Димо Димов, брандмениджър на "Каменица".
"В днешно време спонсорството не е просто възможност за разполагане на няколко пана на стадиона с логото на компанията. Дори и тези пана могат да комуникират по-активно. Но спонсорството е възможност да се стигне до потенциалните клиенти чрез различни други съпътстващи проекти. Тогава компанията се доближава до крайния потребител и му дава възможност да се възползва от партньорството на компанията с определена федерация", коментира Драгомир Драганов, директор продажби на "Спортфайв", компанията, която притежава маркетинговите права на БФС.
В последните години тази компания се опитва да промени изцяло отношението на спонсорството към футбола, като го обърне от партньорство на приятелска основа към бизнес платформа. "Процесът на взаимно опознаване е многостранен – от една страна, компаниите трябва да променят отношението си към спонсорството, а от друга, федерациите или клубовете да могат да предоставят много повече неща на партньорите си", коментира още Драганов.
Така за "Аматьори срещу професионалисти" едно от лицата на турнира ще бъде националният селекционер Станимир Стоилов. Всички отбори, които имат шанс да станат шампиони, са подписали договор, че ще предоставят своите титулярни играчи за кулминацията на турнира.
Тази практика е развита в Европа от години. Партньорите на ФИФА и УЕФА, освен че получават видимост на стадионите чрез рекламни пана и ВИП пакети с билети, получават още множество възможности да слязат при феновете. На големите първенства те имат запазено място във фен зоните не само като продавачи на услуги и продукти.
Те са там, за да забавляват и общуват с феновете чрез различни игри и промоции. Спонсорите получават шанс да организират различни игри в сайта на УЕФА, за да присъстват непрекъснато пред очите на запалянковците. Така например Sony организира конкурса за най-хубава футболна снимка, PlayStation е спонсор на играта "Фентъзи футбол", а Castrol, спонсор на УЕФА за европейските първенства, поддържа игри, свързани със статистическата информация от футбола.
В България не са много компаниите, които поддържат подобни съпътстващи събития и рядко ги комуникират толкова масирано. Букмейкърската фирма "Еврофутбол" развиваше игра с цел да се вкара гол или кош от центъра срещу парична награда на почивката на съответния мач – футболен или баскетболен. Тази пролет обаче провеждането на играта беше разредена.
"Проектът изпълни маркетинговите задачи. Ние продължаваме да го развиваме, но по-рядко, само на определени мачове, защото имаме намаление на бюджета за подобни прояви, но сме абсолютно доволни от резултатите", коментира Елица Иванова, директор "Връзки с обществеността" на "Еврофутбол". Освен че се провежда на почивката на спортното събитие, играта получава и телевизионно покритие от съответната излъчваща телевизия.
От "Пени маркет", които наскоро станаха спонсори на Българската федерация по волейбол, отговориха, че все още нямат готовност със съпътстващи проекти. "Обмисляли сме активности с участието на волейболистите, но все още нямаме нищо конкретно", заяви Мирослава Георгиева, маркетинг директор на "Пени маркет".
Кризата също оказа своето влияние върху начина на мислене за развитието на спонсорските програми. Сега компаниите са много по-предпазливи в харченето на средства за неефективни проекти. "Кризата ни накара да преобърнем мисленето си за това какво и как го правим – 30% е тежестта на това какво правим, а вече 70% е как го правим. Затова повече внимание се отделя на организацията и изпълнението на проекта", коментира още Бакърджиев от "Ариана".
***
"Мтел" е на път да спре турнира по шахмат
Вчера се очакваше "Мтел" да обяви окончателно решението си, че ще се откаже да спонсорира шестия шахматен турнир "Мтел мастърс". Той няма да се проведе тази година заради оттеглянето на генералния спонсор и липсата на време за намирането на нов. Компанията за телекомуникационни услуги беше една от малкото, които имаха свои спортни турнири в страната с участие на професионалисти от световен мащаб.
От компанията няма да финансират турнира, защото според тях мачът за световната корона между Веселин Топалов и Вишванатан Ананд, който ще се проведе от 21 април до 10 май, ще отнеме от интереса към "Мтел мастърс". Досега мобилният оператор даваше по 400 хил. евро на турнира, като маркетинговият ефект се изчислява на около 2.5-3 млн. евро. "Това е най-успешното състезание, на което "Мтел" е спонсор", коментира главният организатор на "Мтел мастърс" Силвио Данаилов пред "Дневник" преди около две седмици. От "Мтел" обясниха, че компанията може да се включи като спонсор на мача Топалов – Ананд, а догодина да продължи да финансира "Мтел мастърс".

Стр. 11

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-03-22

Слух, че Милен Цветков се връща на работа в БНТ се тиражира в национален всекидневник. "Класа" потърси журналиста, който сам сподели какво смята да работи занапред.

Господин Цветков, в медиите се прокрадна информация за вашето завръщане в БНТ. Достоверна ли е тя, или е спекулация?

Не, нямам такива намерения, твърдо и категорично! Благодаря ви, че ме потърсихте, за да изясня публично тази спекулация.

Доволни ли сте от интернет проекта, с който се заехте?

Да, аз наистина съм много удовлетворен от работата си. Въпросът е, че е необходимо да направим този проект така, че да имаме възвръщаемост от него.

За интернет телевизия ли става въпрос?

Не бих нарекъл това, което правим, интернет телевизия. Аз самият не знам как да го определя. Но със сигурност не е телевизия, защото това би означавало излъчване на 24-часова програма.

Имах предвид предимството на интернет телевизията в практиката на други държави – нали там няма намеса на регулатор по отношение на съдържанието и на програмата?

Е, в този смисъл, да, ти се превръщаш в регулатор сам за себе си. Общо взето, ти си определяш времето и това, докъде искаш да стигнеш.
Но вижте, в основната си работа винаги съм се ръководил от принципа да не престъпвам граници.

Съществува ли обаче пълната свобода?

Според мен не съществува. По-скоро можем да говорим за относителна свобода. Никога не съм имал проблем с това.
Твърдя, че цензура има там, където тя е позволена. Аз до този момент не съм позволявал хората, които са ме ръководили по някакъв начин, да ме цензурират. Изяснявал съм от първия миг на работата си това нещо и за мое най-голямо щастие то не се е случвало. Въпросът е, че рано или късно тази моя свобода ми е изигравала лоша шега по някакъв начин.

Рекламодателите разбират ли силата на глобалната мрежа, за да инвестират достатъчно според вас?

Естествено, че не! В условията на криза нивата на рекламата в интернет не са се повишили. Независимо от всичко аз съм щастлив от това, което направих в много кратки срокове, без никаква финансова помощ отникъде. Сега очаквам етапа, в който начинанието ще се превърне в печелившо. Ако обаче това не се случи, ще се наложи да започна да продавам колбаси.

Стр. 15