в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010

За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.

Стр. 8

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 09.07.2010

Люба Кулезич е филмов критик, журналист и публицист. Автор и съавтор е на пет документални филма, на предаванията в БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Работила е като автор и политически наблюдател в "Уикенд", "Седем", "Монитор", "Класа". В момента завършва документална книга за легендарната джазова и шлагерна певица Леа Иванова. "Нейната съдба наистина ме покърти", казва Люба.
Кулезич блести и на телевизионния екран на Нова тв като един от малкото журналисти с активна гражданска позиция. Мнението й вече се чува от широката публика и тя стана популярна като професионалист, който не се страхува да излага гледната си точка независимо от обществените нагласи. Отскоро името й се завъртя и като евентуален бъдещ директор на БНТ. Тя е сред кандидатите за поста на Уляна Пръмова, чието управление на държавната медия остро критикува в свои коментари.
В интервю за "Уикенд" Люба Кулезич споделя защо се кандидатира за шеф на БНТ и какво иска да се промени в националната телевизия.

- Люба, в крайна сметка се кандидатирате за шефското място в БНТ. Защо решихте да участвате?

- Не само за мен, а и за много други хора, които се интересуват от политика и медии, този конкурс за шеф на БНТ е тест и за СЕМ с новия му председател Георги Лозанов. От това до колко изборът ще е обективен или предварително уговорен под масата, ще проличи дали имат инстинкт за самосъхранение. Другото име на този инстинкт за самосъхранение в политиката и пред обществото е зачитането на правилата и уважението към кадърните хора, а не към хамелеоните, хитрушковците, далавераджиите. Вече 20 години увлечени в партиен егоизъм, лобистки сметки и номенклатурна глупост, бившите управляващи превърнаха публичното пространство в доста слугинско място. И сами си патиха от това в края на поредното си преяждане с власт и с късогледата си представа за медиен комфорт.
Надявам се, че от конкурса за шеф на БНТ ще се направи показно по доверие в компетентните и кадърни личности. В хората, които пробиват с професионализъм, култура и трудолюбие, а не по втория начин. И не за да се нагушат за сметка на някакъв обществен интерес. Хора, за които една обществена медия е глътка чист въздух насред Чалгария. Защото българската публичност деградира до там, че стана уютно място главно за мутро-мутантите, за динозаврите на бившата соцноменклатура и за техните производни.

- Критикувате досегашната шефка Уляна Пръмова. Най-големите й грешки?

- Пръмова изкара цели два мандата напълно невъзмутима към справедливите критики. Тя демонстрираше по много отблъскващ начин, че е спокойна за мястото си след бутафорните конкурси, с които беше назначена и преизбрана. Дори не намираше за нужно да опровергае по какъвто и да било начин чие протеже е. И с дебелокожието си навреди на имиджа му повече, отколкото му помогна с комфорта, който му осигуряваше. Под майчинското крило на Пръмова БНТ се превърна във второразрядна медия, почти изцяло негледаема, скучна, с бедняшки и ретро изглед, с привилегировани, но кухи и суетни предавания на един-двама фаворити. В този си вид националната телевизия вече е непрес-тижна дори за директна политическа употреба. Тя е не просто беззъба. Тя е лишена от въображение и творчески хъс. Заприличва на изхабена държанка, с която не е за препоръчване да си имаш работа.

- Не сте ли крайна?

- Не, дори съм мека. За 6 години и срещу маса бюджетни пари БНТ имаше твърде малко истински постижения в прокарването на обществената си роля. Макар да са комерсиални, Би Ти Ви и Нова телевизия показват по-пъргави и по-точни обществени рефлекси от време на време. Няколкото помпозни и обслужващи акции на президентската благотворителност в БНТ например не компенсират оскъдицата от модерни формати и от забавни предавания, които да не са пошловати или просто старомодни. Не оправдават липсата на харизматични и знакови лица за сметка на един-двама връзкари с непоносимо самочувствие и с абсолютно смехотворни, но скъпоструващи претенции. Да си спомняте някоя завладяваща репортерска находка или напрегната и умна публицистика, която да е произвела новини и дебати в обществото? Един "Референдум", както се казва, пролет не прави. Проигран беше престижът на националната телевизия, доверието на публиката. И отгоре на всичко медията беше управлявана непрозрачно. Решенията се вземаха от шепа фаворити, които раздаваха на тъмно парчета от телевизионната баница на свои хора, роднини и приятели. Никой не направи нищо, за да разсее съмненията, че БНТ се източва безобразно, и то от много корупционни чучури. Трябва да ви кажа, че и с някои договори покрай Световното по футбол ощетяването на БНТ продължава. За това пък хората, работещи на "Сан Стефано" са сведени до безмозъчни храненици край опосканата държавна ясла. Много жалко и несправедливо е това. И вредно за цялото общество, в което чувството за разпад се усилва.

- Вие какво планирате да дадете на БНТ?

- Планирам да сложа началото на реформирането й, колкото и трудно да е то. Да спра незабавно крановете, от които изтичат държавните пари. Планирам да реорганизирам управленския модел така, че всички усилия да са обърнати към производството на качествен телевизионен продукт. Искам работещите за БНТ и вътре в нея да получат правото на реална конкуренция, на инициативност, на стимули. Да бъдат преоткрити формулите на виталността и съзидателността, с които медията да е полезна и на зрителите, и на политиците. Защото на никого не му трябва безгръбначна и безкрила национална телевизия – нито на властта, нито на институциите, нито на опозицията, нито на гражданите. Искам и външните продуценти, и способните кадри вътре в БНТ да се чувстват равнопоставени и поощрени за работа с честни процедури и с компетентни критерии. Трябва обновление в поколенията. Аман от мъртвите души, от мързеливите получатели на мизерни заплати. Трябва обучение, нужен е дух на модерност, а не на провинциална пресметливост, която винаги води до блатото. Все пак живеем в ерата на интерактивното общуване, на глобалните диалози, на отварянето към света. Други трябва да са манталитетът и културният мироглед, които една обществена медия да внушава на зрителите си.

- А мислите ли, че медия, която се финансира от бюджета, може да е независима?

- Хайде да не злоупотребяваме с думата независимост. БНТ първо трябва да бъде заобичана от зрителите, за да се съгласят те да плащат такси за издръжката й, както е с BBC в Англия например. До тогава парите ще идват директно от бюджета. Но самата политическа класа, както ви казах, има интерес държавната телевизия да изглежда достойна, обективна медия, уважаваща и държавността, и различните гледни точки, и важните тенденции, които битуват в обществото. Тя трябва да създава еталони на журналистиката, на познанието и на забавлението. Трябва да налага стандарти, а не да служи за изтривалка
И част от тези високи стандарти е усетът за това къде интересът на едни или други управляващи се припокрива с интереса на обществото. И ако не, да се пита защо?, Това не е слугинаж. Това е пригодност за ролята на коректив и посредник между хората и властта с всичките й постижения, но и със спънките, с грешките по пътя. А защо не и със саботажите от страна на мафиотизирани структури, които видимо или не блокират битката за реформи, за законност и т.н.

- Как приемате идеята на не малко медийни коментатори, че БНТ трябва да се приватизира или лък да бъде оставена да се финансира на свободен пазарен принцип от реклами?

- Приемам я като израз на безпомощност, на малодушие, на елементарно интересчийство, на недалновидност, на страх от общественото мнение. Приемам я и като проява на неразбиране, че една добра обществена медия е символ за национална сплотеност около традиционни и модерни ценности, около морални, културни и политически стандарти, без които една държава просто потъва в безпътица и хаос.

- През последната година станахте по-известна с медийните си изяви, отколкото със статиите и коментарите си. Как оценявате медийните си изяви в "Здравей, България" и "Станция Нова"?

- Оценявам ги като вълнуващо приключение, като шанс да покажа какво мога и коя съм извън интригите, слуховете и клеветите. Милен Цветков е моят повторен и истински откривател за телевизията. Нова тв и програмната й шефка Олга Лозанова експериментираха с превръщането ми в тв типаж, който рискува да бъде рязък, може би стряскащ с оценките си, но открит. Не на последно място – дързък типаж, който се стреми да говори честно, дори и когато греши.

- Имате ли амбиции в телевизията? За собствено предаване например и какво би било то?

- 0, да! Конкурсът за шеф на БНТ е само част от личната ми битка на екрана да имат шанс не само силиконовите момичета, чалга – веселбите, врачките, екзотичните политици, куриозните типажи, плямпалата и полуграмотните шутове. Смятам, че имам сили за собствено шоу, в което да има място за култура, политика, смях, истински живот с всичките му провокационно поднесени по интересен, занимателен, артистичен начин.

- Останаха ли и въобще имало ли е истински професионалисти в българската журналистика?

- Ама, моля ви се! Що за въпрос е това?! Разбира се, че е имало и има образовани, подготвени, силни имена в българската журналистика. Нямам пред вид само телевизионната. И не смятам, че понятието "истински професионализъм" е еднозначно.
Нито че се изчерпва с няколко романтични представи от старите филми. Има компетентни, настъпателни, енциклопедични журналисти. Не са непременно симпатични като хора, някои са с повредени от медиите его, морал и нерви. Но тези неща не бива да се смесват. Тъжното е, че за големите пера и влиятелните присъствия в родните медии все повече говорим в минало време. Усещането е, че въпреки провъзгласената демокрация, натискът отвън – през бизнес или политически лобита – върху журналистиката изглежда понякога по-силен от идеологическата цензура преди промените. Има тенденция умните, неспокойните, бягащи от клишета водещи, коментатори, репортери да бъдат пращани в ъгъла, да бъдат отсвирвани лесно, да бъдат уволнявани. Или пък – което е по-лошо – въвличани в долнопробни политически интриги, в подмолни схеми.
Други не издържат на популярността, стават податливи на покупко-продажби, развиват измамно чувство за могъщество. На трети пък не се прощават неподкупността, стремежът към независимост. Сега има ненормално много медии. Но пазарът за сериозни и авторитетни журналисти, свободни от автоцензура, от подлизурство или от характеропатии, все повече се стеснява. Това е парадокс. Но той не води до добро нито медийния пазар, нито публиката, която се отдръпва, става недоверчива, апатична, или твърде податлива на манипулации.
По-интелигентните се отдават на самотни пътешествия из интернет и блогосферата. Големите журналистически характери трябва да бъдат подкрепяни, а не оплювани по нашенски. Иначе закърнява имунната система на цялото общество. Силиконът измества сивото вещество.

- Преди няколко месеца ви видях да се насълзявате в ефир по време на коментара ви в "Здравей, България". Беше заради постановката на Яна Борисова "Приятнострашно". А какво беше толкова "приятнострашно" за Люба Кулезич в салона на "Театър 199", за да плаче и на другия ден?

- Знаете ли, че не мога да поканя Яна Борисова да ми гостува в някое мое предаване, защото е неизвестна на широката публика? Как обаче да стане известна, като медиите не я разпознават като ценен човек?! Това си е омагьосан кръг, в който можеш да си загубиш душата. Спасението е понякога в такива хора като Яна – обречени да стоят в сянка. Като някакви модерни изгнаници, за да извличат смисъл, нежност и любов от объркания българския живот. Той все no-често изглежда като примитивно пиянде, загубило пътя, изпълнено с разрушителен гняв и духовна неграмотност. Но когато видя съпротива срещу това – чрез спектакли като "Приятнострашно" и не само – наистина ми се плаче. От обич и жал заради беззащитността на благородството у нас.

- Какво ви мотивира да останете в България и чувствате ли се разбрана? Много често във форумите зрители на "Здравей, България" ви обвиняват в снобизъм и употреба на прекалено високопарен език. Как ще им отговорите?

- Из интернет някакви комплексирани същества ме ругаят, клеветят и плюят за какво ли не. Ако само аз бях потърпевша, с мед да ги намажеш тези анонимни псувачи. Но си имам и яки защитници. Те са болшинство и съм им признателна. Да ви призная обаче, чудя се на обвиненията в снобизъм и високопарен език. Най-малко си падам по псевдоученост.
Не употребявам никакви превзети и академични словеса които наричам "еманацията на флуидите". Обичам да разказвам, да разчувствам публиката, да я карам да се ядосва или да се смее. Сигурно някои ме намират за маниерна. Но всъщност съм комедиант по природа. Гордея се, когато като онзи ден една хигиенистка в Съдебната палата (където бях по работа) ме спря и ми каза: "Кефиш ме, защото всичко ти разбирам, когато говориш, дори за сложни неща". Обичам зрителите си, вярвам в тях и се дразня, когато ги подценяват.

- Дъщеря ви учи в чужбина. Какво си пожелавате за нея и на какво най-много искате да я научите?

- Винаги съм я молила да не се страхува, да бъде свободен човек, да вярва, че смелите хора сам Господ ги пази. Давам и кураж да устоява на несгодите и на извънредно трудната конкуренция на запад. Най-обичам да й казвам: "Дишай леко, детето ми". Най съм щастлива, когато тя разбира какво значи това и го прави много по-добре от мен.

- Какво сте пожертвали за кариерата? Чувствате ли се самотна?

- Заради една дълга връзка преди години бях заплашена от това сама да размия името си, да се самонаказвам със страхове и комплекси, да се боя от упреци и присмех, да не съм аз, да се откажа от истинска реализация. Не експериментирах, позволявах да ме употребяват и платих за това тежка цена. Докато се отърся от горчивината и самоубийствените равносметки, мина доста време и водих доста войни със себе си. Сега съм вътрешно спокойна, не се тръшкам, ако сгафя или загубя. Научих разликата между самотата и уединението. Най-важното е, че не се отказах да обичам, да търся и да намирам приятели. Не се отказах от своята женственост, въпреки че някои ме наричат настъпателна кучка. Не се вземам прекалено насериозно като лице от медийния пейзаж. Пазя се от главозамайване и излишно самомнение, защото не ща да се излагам. Умът ми е буден и трезв като на столетница. Вече не се обиждам, когато ме обиждат на възраст. Но сърцето ми е детско – ще ми повярвате ли?

Стр. 24-25

в. Уикенд | 09.07.2010 

Нова телевизия наема Василка без пари

Азис ще бъде водещ най-новото шоу в ефира на Нова телевизия, наречено "Байландо", научи "Уикенд". Предаването ще стартира през есента, а кастингите за участниците започнаха още в края на месец юни. С амбициозното риалити медията се опитва да повъзвърне някоя точка към трагично срутилия й се рейтинг.
Костинбродският славей бил един от най-нахъсените кандидати за водещи и вкарал в действие всичките си връзки, за да се докопа до национален ефир. Перхидролената Василка копнеела за тв изяви, след като вечерното й шоу по Про.бг беше свалено заради нисък рейтинг. Напъните на Азис явно са подействали върху продуцентите на шоуто, които са го избрали за лице на предаването. Договорът ще бъде подписан до няколко дни. Според запознати Азис склонил да се изявява срещу повече от символична сума. За него просто било важно да е на екран!
Освен перхидроления фолкаджия на сцената постоянно присъствие ще има и квалитетно жури. За негови членове се спрягат имената на естрадната звезда Лили Иванова и треньорката Нешка Робева. "Желязната лейди" има солиден опит в подобни тв формати, тъй като се изявяваше в журито на първия сезон на "Денсинг Старс" и "ВИП денс".

Стр. 79

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 08.07.2010 

Всички български периодични печатни произведения трябва да публикуват в първия си брой за всяка година информация за действителния собственик. Това следва от решение на МС за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Съобщение на правителствената пресслужба гласи, че решението цели осигуряване на механизъм за гарантиране на прозрачност на собствеността на печатните медии "с оглед осигуряването на ефективна защита на основни права на гражданите, каквито са честта и доброто им име".
Според проектозакона издателите на периодични печатни произведения ще трябва да подават декларация по образец в Министерството на културата, която идентифицира действителния собственик. Текстовете, които трябва да одобри парламентът, предвиждат още отговорността за наличие на изискуемата съгласно закона информация да носи не само издателят, но и производителите и разпространителите на печатни произведения.

Стр. 15

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 08.07.2010 

За съжаление все още в България наблюдаваме случаи, когато на територията на Република България се разпространяват печатни произведения, издавани анонимно или от несъществуващи в правната сфера субекти. Тази практика поставя един изключително важен за свободната и демократична медийна среда въпрос, а именно – въпроса за прозрачността на собствеността на печатните медии. Това каза вчера за "Класа" Гриша Камбуров, изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), по повод решението на правителството да извади на светло собствениците на печатни произведения.
"Предложението на правителството, съгласно което всички произведени в Рeпублика България периодични печатни произведения трябва да публикуват в първия си брой за всяка година информация, идентифицираща действителния собственик на издателя, идва навреме и в подкрепа на предотвратяването на нерегламентираните практики", заяви още Камбуров. Той уточни, че практическото приложение на закона се гарантира и с предвидена конкретна административно-наказателна отговорност.
Съгласно сега действащия закон актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица в Министерството на културата, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националната фонотека, Националната филмотека и Националния исторически музей в зависимост от нарушението.
Заради обстоятелството, че печатните медии се разпространяват на територията на цялата страна, Гриша Камбуров е категоричен, че е целесъобразно контролът да се осъществява от кметовете на общините. Той уточни, че във връзка с това се предвижда съответно приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини.
Камбуров изрази задоволството си и от друго решение на кабинета – проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който дава решение на проблемите. В промените се предвижда дейността по колективно управление да се упражнява след регистрация, която се извършва от Министерството на културата. Тя се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване, както и от предвидените адекватни възможности за последващ надзор от страна на органите на Министерството на културата върху дейността на този вид организации.
Гриша Камбуров коментира още, че действащите към настоящия момент текстове са приети през 1993 година и не са в състояние в пълна степен и най-правилно да урегулират обществените отношения в сектора. "Не са регламентирани редица въпроси относно представителността на организациите за колективно управление, реалната защита на правоносителите и не на последно място – работещи механизми за гарантиране на публичността и прозрачността им", подчерта той. По думите му към момента в Министерството на културата са регистрирани 34 такива организации, а реална дейност осъществяват едва 3-4 от тях, което създава възможности за ощетяване на правоносителите, а така също и правна несигурност за различните категории.

Стр. 15

сп. Всичко за жената | Драгомира ИВАНОВА | 08.07.2010 

Дори и при наличие на нерадостни новини, които често чуваме по телевизията,

спокойствие и хармония зареждат домовете ни, когато тв водещата Галя Щърбева е на екран. Несличайно през 2007 година е избрана за най-обичаната българка. На живо , тя е още по-харизматична, не пропуска повод да се усмихва.

От екрана излъчвате мекота и позитивност, как го постигате?

• С времето се научих да слагам преграда между себе си и това, което ми се случва. Ако преживяваш всяко нещо, което минава като поток от информация, се натоварваш. Давам си сметка, че спокойствието, оптимизмът и позитивизмът са важни 3а нас. В новините напоследък се появи тенденцията, че добрата новина не е новина, а по-скоро се търси драматизъм и негативизъм. А аз като бъдеща трябва да вдъхвам спокойствие на хората, 3а да балансирам нещата.

А вашият свят какъв е?

• Спокоен. Това е думата, която точно ме описва. Заобиколена съм с хора, които ме обичат и аз обичам. Гледам да изживявам нещата в момента, да им се радвам, колкото и банално да звучи. Фактът, че се занимавам с тв новини и виждам какво се случва по света, колко е временно всичко, ме убеждава, че трябва да се радваме на това, което имаме. Не се знае какво ще стане утре, затова се наслаждавам на всеки миг.

Лесно ли станахте водеща в Нова телевизия?

• A3 съм отгледана в Нова телевизия. Това е първата ми работа, която започнах преди 11 години. Четири месеца стажувах и в един момент колегите ме харесаха и ме назначиха. Започнах от най-ниското стъпало и постепенно се издигнах в ресорите. Бях икономически и парламентарен репортер. Хубавото е, че не ми се случиха нещата изведнъж. Всичко, което съм постигнала, е било постепенно и заслужено. Не са ме направили веднага водеща. Това ми помогна да не си повярвам много или да реша, че съм велика.

Какво ви радва в професията?

• Никога не съм си представяла, че ще работя на бюро от 9 до 17 и че няма да разполагам с времето си. Радват ме динамиката, разнообразието, че правя продукт, който се вижда от всички и от който хората научават нещо. Чувствам се оценена, въпреки че работя цял ден 3а един репортаж, който се излъчва 3а една минута. Телевизията е наркотик и трудно можеш да работиш нещо друго, след като си се Занимавал с това. Единствените две посоки, в които бих се развивала, със сигурност няма да са далеч от телевизията или киното – документално или игрално.

Ако бяхте станала актриса, коя роля би ви подхождала?

• Щях да се справя доста добре с ролята на Скарлет Йохансон в "Изгубени в превода". Детската ви мечта каква беше?
• Обожавах да гледам продавачките в магазина как завиват сирене и кашкавал и го мерят. Направо изпадах в транс. Така че първата ми съзнателна мечта беше да стана продавачка. Като пораснах малко, исках да стана актриса, агроном, ветеринарен лекар, но никога не съм си представяла, че ще водя новини. Защото никога не съм харесвала новините. Като се замисля, винаги съм имала желание 3а изява, но без да съм център на вниманието. Исках хората да ме оценяват. И всичко това ме е довело до тази професия. Държах много и всички да ме обичат, да ме гушкат и да ми се радват. Няма да забравя как изпаднах в драма, когато на една приятелка чичо й се върна от чужбина и започна да я гушка и прегръща, а аз се разревах, защото не гушна и мен.

Как ще възпитавате децата си?

• Майка ми и баща ми са ми дали много хубав пример, който ще ми помага. Става все по-трудно да гледаш деца в това време и да ги научиш да не се поддават на лоши компании, алкохол, наркотици.

Имате ли верни приятели?

• Благословена съм, че имам истински приятели, които винаги са до мен. Не са хора от професията ми, с които да сме конкуренция. Имам си пет приятелки от университета, с които всеки четвъртък се срещаме и това се е превърнало в психотерапия, която не пропускаме. Толкова е приятно да можеш да споделиш с хора, които те обичат, какво ти се е случило, хубави неща, проблеми. Много ни е хубаво, много се обичаме.

Винаги съм казвала, че единствената ми приятелка от телевизията е Лора Крумова. Какво ви сближава с нея?

• Много сме еднакви. Тя дойде по-кбсно в телевизията. И двете сме завършили едно и също училище, тя е с една година по-малка. Не С5м предполагала, че ще станем приятелки и ще проделжим заедно в една посока. Просто се надушихме, ние сме адски еднакви, с еднакви интереси, тя е страхотен човек. Вече 7 години не С5М имала конфликт с нея, толкова добре се разбираме. С нея си коментираме, успокояваме се, когато нещо не ни е както трябва, даваме си съвети една на друга.

Спортувате ли?

• Ходя на скуош с моята колежка и приятелка от bTV Генка Шикерова. Това е страхотен спорт, 3а който дълго време нямах партньор. Тя е спортна натура и когато й предложих, много й хареса. Сега ходим всяка седмица. Зимата карам ски. Миналото лято се учих да карам сърф, но тази година ще положа повече усилия.

Обичате ли екстремните спортове?

• Не бих скочила с бънджи например. Имам достатъчно емоции в живота си, че да търся адреналин в спорта. Любимото ви изкуство е…
• Киното. Това е страстта и хобито ми. Обожавам филмите, често ходя на кино, гледам и вкбщи. Имам си голям телевизор и супер удобен диван и едно от любимите ми неща е да гледам някакъв филм. "Американски прелести" ми е един от любимите. Много харесвам филмите на Мел Гибсън – "Апокалипто", "Страстите Христови".

Коя част от деня предпочитате?

• Със сигурност не сутринта, Защото трудно ставам. Телефонът ми ме буди със зверски, ужасяващи вибрации и мелодии. От малка Съм поспалива. Любимата ми част от деня е вечерта, защото тогава свършвам работа, срещам се с приятели, пием вино, Забавляваме се.

Кажете ни за един ваш каприз?

• Глезя се с хубава козметика. Много държа на нея. Предпочитам да харча повече 3а козметика, отколкото 3а дрехи. Особено 3а кожата и 3а косата давам пари 3а стойностни неща. Моята професия налага постоянен грим и сешоари, които естествено имат вредно действие. Обичам масаж, след скуош задължително ходим на сауна, на парна баня и джакузи.

Кой доминира в семейството ви?

• A3 съм твърдо против еманципацията и жените да бъдат мъже вкъщи. Трябва да я има йерархията. Естествено мъжът трябва да е истински мъж, а жената да е по-слабата, по-спокойната, по-емоционалната. Тя трябва да създава уюта и баланса в семейството. Всичко се постига с компромиси. Хората не са идеални. За да се събереш с някого, трябва да си готов да правиш компромиси.

Какъв е съпругът ви?

• Не мога да определя какъв е. Явно е трябвало да се срещнем, защото още от първия поглед ми беше ясно, че това е човекът, който ще бъде до мен. Така и стана, ние сме заедно от доста време. Не мога да го обясня и не искам. Просто Знам със сигурност, че е моят човек. Това, което съм търсила, съм го намерила.

Има ли перфектни мъже?

• Според мен това е заблуда на всички жени – че ще дойде идеалният мъж на бял кон. Няма перфектни мъже, просто трябва да извадиш най-доброто от тях.

Какво поддържа любовта между двама души?

• Нямам рецепта. Знам, че любовта трябва да се отглежда, тя не е даденост. Любимото ви място?
• Къщата, в която живея (усмихва се). И още две места – къщата, която имам в едно селце, а другото е къмпингът на южното Черноморие, където от години почиваме в каравана с мъжа ми, кучето и приятели. A3 разбирам почивката само по този начин – на брега и морето да е първото нещо, което виждам, когато се събудя.

С каква музика релаксирате?

• Обожавам джаз, хаус релаксирам с чилаут. Иначе любимите ми изпълнители са много. Имам няколко диска, които обожавам и си пускам често. Имате ли си начин да се зареждате с нови идеи?
• Зареждам се, когато виждам резултата от това, което правя. Не съм от хората, които казват – ето направих това и край, няма да се занимавам повече. Амбициозна съм, но не болезнено. И никога не Съм доволна от себе си – винаги искам още и още.

Казвате ли си нещо в мигове на изпитания?

• Моля се на Господ. Вярвам в Господ, вярвам, че го има и ни помага. Към него се обръщаме в дадени моменти от живота си. Той е над нас и е много силен. Но не съм човек, който намира Господ в църквата.

Най-силното и най-слабото ви качество?

• A3 съм доста всеотдайна и държа много на близките си хора, готова съм на всичко 3а тях. Целеустремена съм и като си намисля нещо, не се спирам. Заради това съм доста критична към себе си. Това е слабото ми място. Понякога изпитвам несигурност и съмнения, които преодолявам с любовта на хората около мен.

Какво искате да ви се случи в живота?

• Да сме живи и здрави. Получила съм голяма част от това, 3а което съм мечтала и Съм благодарна 3а всичко.

Щастлива ли сте?

• Да, определено! Лесно ли прощавате?
• И да, и не, зависи от ситуацията. Понякога мога да бъда много крайна. Мога да прощавам до един момент. Имам граница, която ако бъде премината, няма връщане назад.

Каква е преценката 3а живота ви досега?

• Всичко, което съм, го дължа на себе си и на родителите си. Щастлива съм, че не се е налагало да нарушавам принципите си. Най-хубавото е, че заспивам спокойно и съвестта ми е чиста.

Стр. 8 – 9

Начало: Събота, 12 Юни 2010 г.
Край: Сряда, 14 Юли 2010 г.
Място: София, Apeiron Academy Training Center, гр. София, ул. "Искър" №54, ет.2
Достъп: Такса участие, С регистрация
Организатор: Apeiron Academy и Quin’s English

От 12 юни до 14 юли в Apeiron Academy ще се проведе специализиран интензивен курс по английски език “Colloquial English for Media & Communication”.

Курсът е предназначен за специалисти в сферата на медиите, ПР и комуникации, маркетинг и реклама, които вече ползват „формалния” английски и имат желание да овладеят т.нар. „английски за комуникация” на експертно ниво.

Курсът има за цел да подготви участниците за безпроблемно включване в ежедневната комуникация (устна и писмена) на техни колеги, работещи в сферата на ПР, медии и реклама, за които английският е майчин език. Поканата на Академията да води курса прие Франк Куин – квалифициран преподавател от Нова Зеландия.

След дългогодишна успешна кариера в сферата на юридическата практика и 10-годишно партньорство във водеща правна кантора в родната си страна, Франк Куин се фокусира върху дългогодишния си интерес към английския език и основава Quin’s English (английски за право, бизнес и комуникации). Франк има няколкогодишен опит в обученията по английски в България като преподавател в престижни езикови школи и като водещ на вътрешни езикови обучения в български и международни компании в страната.

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/474