Събитието е част от Проект „Информационна кампания за имиграционния феномен“ и ще се проведе на 12 юни от 12:00 часа в Best Western Premier Thracia Hotel, зала „Тракия”

в. Дума | 11.06.2012

Конкурс за интериор и декори на емблематичното си Студио 5 обяви Българската национална телевизия. Надпреварата започна от 5 юни, а заявки за участие се приемат на сайта info@tvstudio5.com от 1 до 15 юли. За конкурса БНТ ще си партнира със Sofia Design Week.
ДУМА припомня, че в студиото се снимат сутрешните блокове “Денят започва" и “Денят започва с култура", както и продукцията “Малки истории".
Желаещите да участват в надпреварата могат да се запознаят с обстановката в студиото на 18 и 19 юни, когато БНТ е обявило дни на отворените врати в Студио 5. Победителят в състезанието ще получи 3000 лв. За второто място са предвидени 1500 лв., а третият отличен ще си тръгне с 500 лв., съобщават от националната телевизия. В журито, което ще оценява проектите, участва директорът на “Програма БНТ 1" Севда Шишманова,
както и Албена Колчакова, която е продуцент на “Денят започва". В състава е и Боряна Зафирова от Sofia Design Week, сценографът Никола Тороманов, главният режисьор на БНТ Дамян Петров, както и архитектите Даниела Топалова и Димитър Славчев.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 20 юли. Повече информация за условията за участие в конкурса можете да бъде намерена на www.tvstudio5.com.

Стр. 5

 

Във вторник и сряда охраната в хотел Sheraton Sofia Hotel Baklan ще бъде засилена. Причината е, че в зала Royal ще бъдат изложени стотици карати злато и диаманти, а у нас ще пристигнат едни от най-богатите хора от Италия, от богатите на природни ресурси азиатски републики на бившия Съветски съюз, от Централна и Източна Европа. Форумът, който събира на едно място това богатство, е Italian Jewellery in Bulgaria. Това е първото по рода си изложение, в което в центъра на София се представя един от знаковите за етикета Made in Italy сектори - бижутерството. Изложението и бизнес срещите се организират от българския офис на Агенцията за подпомагане на италианския бизнес по света ICE и местните й офиси в страните - участнички.

www.barometar.net | Деница ГЕРЧЕВА | 8.06.2012

По образование Калина Андролова е икономист. Работила е като радиоводещ, колумнист във вестниците."Новинар" и "Сега", била е главен редактор на списание L’EUROРЕО. Известна е с неподражаемия си стил на писане, който не оставя равнодушен читателя.

- Какво означава да си успешен в България?

- Може да означава доста неща. Да бъдеш много богат у нас заради качествата на ума си или бизнес таланта си, е почти невъзможно. У нас никой не е богат заради това, заради което са богати хората на Запад, например фамилен бизнес, изключителни постижения в определена сфера, гениална финансова находчивост, работа, работа и пак работа. В България капиталът беше раздаден, бяха разпределени дори сферите на икономиката, беше назначен един изкуствен елит, малка част от който успя да увеличи първоначалния си капитал, друга част похарчи времето си в машинации и разгул, а трета – напълно се провали. Хората, които днес са едни от "най-успешните" бизнесмени, всъщност са една тежка гротеска на прехода, те са тържеството на аморалността и полузнанието над всеки естетичен, красив ум. Докато първият демократично избран президент на България д-р Жельо Желев молеше САЩ за хуманитарна помощ – храни, петрол, лекарства, страната ни беше саморазграбвана отвътре до пълна разруха. Разграбването продължава и до днес, защото бързи пари могат да се правят само от източване на държавни фондове в различни сфери, тоест от кражби. Пазарът е прекалено малък и неплатежоспособен за наистина голям бизнес. Малкото печеливши области като телекомуникации или добив на злато са заети от чужденци. Така че "успешен" в България в повечето случаи означава непочтен.

- Съществуват ли според вас морални норми при правенето на медия или те отпадат при търсенето на рекламодатели?

- Според мен рекламодателите не са първопричината за пълното идиотизиране на медиите у нас. Рекламодателите искат просто да рекламират в "гледани" предавания. Големият проблем е в управлението на медиите. Шефовете на медии у нас нямат вкус към интелигентността. Те имат вкус към раболепието и недискретната посредственост на персонала. Оказва се, че мисловният дефицит, който владее медиите ни, е най-добрата възможна цензура. Общуването на медийните управници с властта им дава достатъчно сила и качеството на телевизионната програма остава някъде назад в търговските им интереси. Тоест много от медиите търгуват отношенията си с властта, а не програмата си. Други пък са откровени рекетьори, такива са жълтите медии. Те служат единствено за плашило, за да може да се разчистват терени за разни сделки. Никоя власт не би искала да е на нож с жълтурите, та те обявиха предишния министър-председател за гей! Помните ли?! Те могат да разрушат всеки един олтар. Хубавото е, че именно поради липсата на ум все още не могат да създават божества! Иначе щяха да са още по-богати. Но това е по-сложният талант – създаването, всеки може да е убиец.

- Кои са истинските работодатели на хората, работещи в медиите у нас?

- Само в България истинските собственици на медии не са публично известни. Ако е чужда компания, то на местно равнище отново управляват разни нашенци, които са забележителни с липсата си на всякакъв креатив, ако пък не е чужда компания, е напьлно неизвестно кой дърпа конците. Това прави медийната среда адски несигурна, задкулисна, мошеническа. Целта на медийните собственици не е развитието и авторитета на медията, а политическия рекет, тоест замяна на медийното влияние за други доходоносни сделки. Те крепят медията само за да я използват за разговор и договорки с властта. Тези са истинските работодатели на хората в медиите. Някакви собственици, неизкушени от големи идеи, а от обикновено краткосрочно шмекеруване.

- Защо никой не търси отговорност от онези, които създадоха чалга поколението?

- Защото няма колективна вина. Защото чалга културата не е заговор. А просто естествен процес на загниване на националния ум, оставен на произвола от дълбоко неграмотни управници. Казвам неграмотни, защото нито един управник през периода на прехода не постави акцент върху културата. А утре ще ни управляват именно тези, които днес отглеждаме като съкрушителни тъпунгери, облечени в маскарад-ни бални рокли.

- Според вас, ако творец чрез таланта си съумее да забогатее, означава ли това, че се е отдалечил от същността на изкуството?

- Не мисля, че същността на изкуството е то да не се продава. Напротив, изкуството е за това да внася усещания у хората, да повдига тяхната вибрация, тоест то трябва да се прави, за да стига до някой. Няма полза от изкуство, което не се оглежда в човешко око. Не е гениален този, който е неразбираем. Гениален е този, който със своето изкуство може да променя публиката, да я възторгва, да й казва нещо, да я прави трептяща, мислеща, чувствителна, да я учи.

- Какво според вас трябва да се случи на човек, за да промени мирогледа си?

- Всяко събуждане сутрин е дар. Когато разбереш това с всяка клетка на съществото си, значи си променил светогледа си. Какво отключва подобна промяна?! Смъртната опасност, загубата, бързото падане надолу. Често смятаме нещастията за нещо лошо, но те всъщност са нашите абсолютно съвършени учители. Какво е някакво си академично знание, което трупаме, без познанието за човешкото величие и човешката нищожност, взети в едно. Удивително е да осъзнаеш връзката между вселената и човека. Тя обичайно е непроницаема, но понякога се усеща фино със сърцето. Когато започнеш да виждаш със сърцето, тогава си се променил. Когато проумееш силата на Бога. Когато се научиш да му благодариш. По отношение на земния ни живот има едно вселенско тайнство за щастие -това е дарението. Преди да получиш, трябва непременно да дадеш, защото съществува принцип на равновесието. Ако много получиш, без да съумееш да раздадеш, бъди сигурен, че ще ти се отнеме.

- Каква е в същността си българската интелигенция днес?

- Нелепа. Българската интелигенция няма никакво значение. Тя е досущ като Иля Обломов, онзи емблематичен герой на Гончаров, който е толкова безсмислен лентяй, че дори не се повдига от дивана, живее доволно в безметежен застой. Интелигентният човек би трябвало да е активен, да има позиция, да е готов дори за революция срещу абсурда, който се развива в нашата държава. Българската интелигенция е сведена до под ботуша на пълната посредственост, тя обяснява робството си пред глупостта като някакво си демократично мислене (например, оставете чалгата на мира, тя си има почитатели, не ги закачайте, вече е демокрация), а всъщност вътре в умовете на интелигентните хора липсват всякакви сили за съпротива срещу нашествието на чалгата, простащината, циганизацията, елементарния вкус и пр. Те са пометени от нахалството, самомнението и агресията на полу- и чет-въртинтелигентните. Жълтурщина е обхванала цялата държава. По всички етажи, във всички посоки. Жълтото у нас е цар. Но жълто не като слънце, не като злато, а като напикано.

- Кои са въпросите, които не ви дават покой?

- Що за области във време-пространството са тайнствените черни дупки?! Какво представлява тъмната материя, която изпълва Вселената?! Опитвам се да си представя мащаба на абсолютната самота и мащаба на абсолютната любов, които само астронавтите могат да изпитат, поглеждайки кълбото на Земята от разстояние. Вие можете ли някак да си представите това усещане?!! То изчерпва всичко, то е границата на човешките възможности, ръба на Земята, то обезсмисля всяка земна омраза и всяка единична любов. Явно любовта е нещо много по-общо, по-голямо, отколкото на нас, човеците, ни се струва. Мисля, че любовта е вселенска категория. А ние, човеците, все още по един наистина много дребен начин се ползваме от нея.

Оригинална публикация

БНР, Новини в 12.00 часа | Николай ПЕТРОВ | 10.06.2012 

Сметната палата ще се произнесе до края на следващата седмица по договора, сключен от правителството на тройната коалиция с австрийския лобист Петер Хохегер. Това каза депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев в интервю за Хоризонт. Липсата на документи е основният проблем пред парламентарната комисия, който разследва доколко целесъобразно са били изразходвани 2,5 млн.лв. на данъкоплатците, каза Главчев.
Димитър Главчев: Основните проблеми там са липсата на документация и невъзможността на всичките органи и институции, които трябва да се произнесат дали всичко е в ред по тези договори, те нямат тази възможност, нямат възможност, тъй като липсват документи, или документите са представени на английски език.

ТВ7, Новини в 12.00 часа | 10.06.2012

В курорта Албена започва 18-ят международен медиен форум „Медиямикс”. Тази година събитието ще има състезателен характер. Ще бъдат организирани два нови фестивала – за крос медия и с награди за български телевизионни сериали. Що е то крос медия и още за „Медиямикс” ще научим от Моника Гаджанова, която е край морето в Албена.
Репортер: Виждате плажната ивица, чудесните хотели. Албена е домакин на медийния фестивал за 18-та поредна година. Интересното е, че днес след като се регистрират, след като официално отново тук се съберат представителите на медиите, утре започва деловата, конгресната част на медийния фестивал по един много интересен начин. Първата дискусия е „Медийни войни”. Малко стряскащо дори и за мене. Директорът на „Новини и актуални предавания” Николай Бареков ще участва в този конгресен панел като ще представи най-интересното от разследванията на ТВ7 от тази година. Знаете, и за цените на лекарствата, и за имоти, и за хора от подземния свят. Така че утре очаквайте новини от нас. Но сега до мене е Поли Карастоянова, която е конгресен директор именно на „Медиямикс”. По интересен начин започва. Просто веднага медиите се хващат за работа, аз с такова усещане останах, след като прочетох каталога.
Поли Карастоянова:След по-малко от 24 часа започва най-големият медиен форум за 2012 г. Започваме в откриващата сесия с най-голямата тема, която вълнува медиите, а именно за това дали обществото въздейства върху политиците посредством медиите или управляващите контролират обществото посредством медиите. За нас е важно да намерим баланса между старата школа и провокацията на дигиталното поколение, важно е да намерим баланса между таланта на главния редактор и…
Репортер: Парите на собственика.
Поли Карастоянова: …и парите на собственика. Но веднага ми се иска да кажа, че в 10:30 ч на голямата медийна сцена всъщност ще застанат за откриващата сесия председателят на СЕМ Георги Лозанов, Валерия Велева, Радосвет Радев, Николай Бареков и Н.Пр. посланик Джеймс Уорлик, за да намерят пресечната точка в медийните войни и в изхода от тях между обществото, бизнеса и политиката.
Репортер: Т.е. медиите да не търсят арбитър в лицето на политиците, а просто да могат да говорят открито един с друг относно това, което разследват и начина, по който те воюват за територията, така да ви разбирам?
Поли Карастоянова: Създадохме конгресът на „Медиямикс” като възможност да съберем опоненти, конкуренти, различните гл.т. на една професионална и етична платформа. Вярвам, че медиите нямат нужда от съдия, който е извън сферата на това широко поле. Вярвам, че медиите могат да говорят помежду си на един елегантен тон за важните въпроси, които вълнуват обществото.
Репортер: Вашите очаквания от тази дискусия, ще се намери ли именно този общ език, защото освен да са конкуренти, медиите трябва да решават проблемите на обществото? И ако не могат да говорят помежду си, какво да говорим за тези проблеми.
Поли Карастоянова: От опита досега, който имам, аз мога да ви уверя, че непримиримите опоненти, които пристигат в Албена, се разделят с едни по-различни нагласи един към друг, понякога си тръгват и като приятели.
Репортер: Аз, честно да ви кажа, малко съм изненадана от въпроса в студиото за крос медията, който ми зададе моята колежка. Всъщност това е използването на различните платформи и интернет, няколко канала телевизионни, за да може по-бързо медията да стигне до аудиторията. Първо, както се казва, да се прочете в интернет страницата на медията едно събитие, след това да се види…
Поли Карастоянова: Знаете ли, кросмедията е концепция, с която ние особено се гордеем в „Медиямикс”, защото тя започна от нас като тема и продължава всяка година в конгресната програма. А какво всъщност е най-важното? Благодарение на кросмедията, посоката на движение на новините е променена. Сега новината се ражда в реално време, чете се в интернет, след това се вижда по телевизията, на другата сутрин интерпретацията й във вестника. Това е съвсем различно от годините, когато новината се прочита във вестника и се предава от уста на уста. Сега една медийна група, за да бъде конкурентна, има нужда не само от таланта на журналистите, има нужда от финансовата технологична инфраструктура, за да стига първа до вниманието на зрителя, на слушателя. И знаете ли, личностите всъщност, личностите, как да кажа, не са просто част от този процес, те са, заради тях се случва процесът.
Репортер: Благодаря ви много, г-жо Карастоянова. Вярвам, че отговорихме точно на въпроса какво е това кросмедия и как примерно и ТВ7 успешно от една година вече я използва, за да стигне по-бързо до публиката, която ни гледа, чете и разбира се която разчита на нас, за да й решаваме проблемите.

 

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

 

ТВ7, Добро утро, България | 08.06.2012

Водеща: В студиото е Николай Бареков със своя горещ коментар, който е извънреден днес.
Николай Бареков: За жалост, след тези трагични събития в Сливен и факта, че там семействата са разтревожени и продължават да са в неизвестност хората, които работиха във въпросния обект, който в никакъв случай не може да бъде наречен завод за утилизация, а просто един обект, който е изключително зле поддържан, се оказа, сега ние ще трябва да говорим, както каза ти, моралната разруха на прехода. Маските днес са свалени във вестник „Преса”, защото колегите там са намерили запис, от които запис Любомир Павлов, медийният бос и мастит издател, разговаря с неизвестно лице, както те са написали, сега, не знаем дали това лице наистина е неизвестно за тях, и след като очевидно ще започне някакво разследване по този запис, дали това лице ще остане неизвестно, но от този запис става ясно, че г-н Павлов плете заговори срещу българското правосъдие с цел и да избегне задаващата се съдебна гилотина срещу него. Това е днешният брой на вестника, който Павлов издава – „24 часа”. В този вестник явно Павлов, надушвайки, защото той е доста опитен манипулатор в това отношение, съдбата си, публикува следната предупредителна статия. „Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск.” Това е един вид жълт картон, който той дава на прокуратурата през това заглавие. А кой използва медиите за натиск става ясно като погледнеш другия вестник в. „Преса”, където Любомир Павлов плаши зам.-главния прокурор на държавата Бойко Найденов, че ако си позволи да повдигне разследване срещу него, ще го изтипоса на първа страници на своя вестник със заглавие „Символ на корупцията”. Това ако не го направят, казва Павлов, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница „Символ на корупцията в България. Затова Бойко Найденов, директор на Националната следствена служба, вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник”… и т.н. и т.н. Това се нарича падане на маските. Всъщност какво показва това СРС, което ти изчете сутринта най-важните моменти, аз ще припомня още два от тях. Две дела, припомня в. „Преса”, се водят в момента в прокуратурата срещу Павлов и неговия съдружник Огнян Донев. За жалост, то не е за източване на здравната каса и за цените на лекарствата, разследване, което ТВ7 направи. А едното е за кражба на акции от партньорите им в медийната група, а другото е за укриване на данъци при препродажбата на акции на „Софарма”. Първо, в това СРС, така наречено, г-н Павлов използва един изключително живописен език, който много подхожда на издател. И той казва следното: Аз съм човекът, отрязал главата на Иван Костов и Георги Първанов. Посредством своите вестници, разбира се, той за това говори. Второ, заплашва, и това вече се нарича търговия с влияние, хора от висшите магистратски среди, че ако си позволят да повдигнат или да водят разследване срещу него, ще ги изтипоса на първата си страница на вестника като символ на корупцията. Това подсказва именно с каква цел групата Павлов и Донев открадна акциите на своите партньори и инвестира доста крупна сума пари между другото в купуването на тези вестници. Пари, чиито произход трябва да бъде разследван при всички положения. Защо? За да се търгува с влияние. Това е описано в Наказателния кодекс. Търговията с влияние е едно изключително сериозно, фино, много мащабно, ако се прави в такива размери, каквито е тук, престъпление. И трето, което е вече най-страшното, Павлов очевидно е търсил ефекта да вкара в публичния скандал и вътрешния министър Цветан Цветанов. Защо? Защото той твърди пред своя, така, непознат събеседник, че едва ли не вътрешният министър ще влияе в негова полза, т.е. в полза на Павлов да няма дела срещу него, на следователи и магистрати. Сега разбира се, тук най-вероятно Цветан Цветанов разбира за всичките тези твърдения по свой адрес, четейки по вестника и аз въобще не допускам вътрешният министър, който по принцип е подложен на жесток натиск от опозицията, че едва ли не се меси в съдебната власт заради знаковите дела, които види той като острие на държавата срещу организираната престъпност, знаеш, Таки, Баретата, какви бяха другите, Братя Галеви, Алексей Петров и т.н. Малко му е това на Цветанов, че го обвиняват, че натиска съдебната система да си свърши работата, сега Павлов го вкара в скандал, че едва ли не той ще лобира за него пред съда. От него, казва Павлов, от Цветанов зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде. Това е твърдение на шефа на Съюза на издателите в България по повод вътрешния министър. „Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.” Тук внушението, че едва ли не вътрешният министър, управляващата партия ще манипулират избора на прокурор, на главен прокурор, сега не знам тук американският посланик Джеймс Уорлик дали няма да се хване за главата, само и само с цел да се смачкат делата срещу Павлов. И още една грозна картинка. Как Павлов обяснява на своя непознат събеседник, че всъщност прави опит да влияе и да подкупи следователя, който му гледа делата. „Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.” Това е следователят, който гледа делата. „Тогава защо не общувате с него? – пита неговият непознат събеседник. Ами моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща.” Спекулация на гърба на вътрешния министър и опит за смачкване на правосъдието. Сега, винаги има опция да излезе г-н Павлов и да каже, и дано да е така, всъщност аз искам това да е така, да каже, че това е един фалшификат, че това е сглобено СРС, че не е автентичен, че това не е той, аз не съм го слушал, чета само какво пише тука, аз го познавам и мога да кажа, че в един период бяхме много близки с г-н Павлов и бях първият журналист, който му подаде ръка и му даде думата, когато той беше смачкан от предишния главен прокурор Филчев за кражбата на Общинска банка, даже има снимки днес негови с белезници. Той е разчитал на моята журналистическа съвест не един път. В интерес на истината това е обаче неговият език. Аз имах разговор с него преди известно време, на който той се държа с мен по подобен начин, като човек, който предстои да овладее държавата във всеки един момент и т.н. Както и да е, това са минали работи. Дано г-н Павлов успее да излезе от този скандал с чест и достойнство, и дано, пак казвам, държавата да реагира, защото вкарването на вътрешен министър по този толкова грозен и циничен начин в публичен скандал в тези условия в момента, в които наистина Цветанов води тежки битки на най-тежкия възможен фронт срещу тежката организирана престъпност в държавата, е абсолютно недопустимо. Да не говорим колко е недопустимо от морална гледна точка, начинът, по който разсъждава и говори най-маститият в момента медиен бос. Защото това е човекът, който посредством парите си управлява двата, както той обича да ги нарича, най-влиятелни вестници в България –„24 часа” и „Труд”. Това беше моят коментар. Между другото преходът е много интересен, защото ти сега си ангажирала Моника Гаджанова, която, всъщност Моника е лицето на това разследване, което ТВ7 направи със скъпите лекарства и страшно много се радвам, че на медийния фронт в България наред с хора като г-н Павлов има и хора като Моника Гаджанова. Хора, които достойно гледат на своята професия и за жалост, от това, което се вижда днес от публикацията във в. „Преса”, наистина си слагат главата в торбата, за да разследват подобни хора. Ти виждаш с каква власт разполага Любомир Павлов. Това разследване беше срещу него, срещу съдружника му Огнян Донев. Тези хора спокойно могат да смачкат всеки един журналист в България, ако медията, в случая ТВ7 застана зад гърба на Моника и тя оцеля. Може би това беше единствената причина. 

www.24chasa.bg | Капка ТОДОРОВА I 08.06.2012

Сигнали за сериозни проблеми в медийната общност в България бяха дадени на среща в Брюксел онзи ден.

Няколкото български журналисти, получили лични покани за дебата, организиран от либералите в Европарламента, бяха изключително остри. Част от тях публично защитават арестувания в България Алексей Петров. На мощна критика бе подложена съдебната власт, която препъва страната ни към Шенген.
Докато някои призоваваха към остра атака срещу всички институции в държавата, председателят на Съюза на издателите в България.
Любомир Павлов призова за обективност
Според него добрите практики на властите трябва да бъдат насърчавани, но изданията трябва и да критикуват грешките им. Българският медиен съюз не изпрати свои представители, въпреки че бе поканен, както увериха организаторите от групата на либералите в Европарламента.
Срещата откри председателят на групата на либералните партии в Европейския парламент Ги Верхофстад. България буди тревога след няколко лоши показателя, каза той. Индексът за демокрация от 2011 година поставя страната на 52-о място от 57 страни и това е един от най-лошите резултати. Индексът за корупция на "Трансперънси интернешъл", който измерва 182 страни, пък слага България на 86-о място и това е най-лошият резултат в ЕС. "По-зле от Китай и Колумбия", заяви либералът. По свобода на медиите сме на 80-о място.
Много критичен към ситуацията на медийния пазар у нас бе шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил:
"Днес в България съществува банка, от която повечето медии вземат средства. Това буди загриженост, защото се отразява на независимостта на вестниците. В крайна сметка те принадлежат на един тесен кръг хора. Кой ги притежава? Може би се знаят собствениците, но не се знае откъде идват средствата. Притесняваме се за журналистите. Те са без трудов договор и автоцензурата е огромна. Това произтича от икономическите условия, които диктуват подобна ситуация.
Някои смятат, че медиите са средство за влияние над останалата част от обществото, каза още той. България е страна, която заема ключово място в ЕС, играе огромна роля в енергетиката, минават огромни потоци търговия, тя е една от вратите на ЕС и е много трудно да накараме журналистите да разследват.
Защото зад фасадата съществува друга действителност и много от журналистите отказват да разследват. Ние смятаме, че свободна преса има само в интернет!"
Франсис Кънингам, изпълнителен директор на европейския съюз на издателите на вестници, който обхваща 5200 вестника в ЕС, каза: “Българските членове привлякоха вниманието ни към ситуацията при разпределението на заглавията на пазара в България и това предизвика загриженост. Комисията за конкуренцията трябва да направи така, че да се спазва конкуренцията в разпространението. Призоваваме правителството да отговори на въпросите, които ще бъдат повдигнати на днешния семинар.
Свободата на пресата е сърцевината на демокрацията в Европа. Очакваме правителството да направи така, че да се придържа към стандартите на свободата на медиите."
Евродепутатът Слави Бинев направи много остро изказване: “Аз съм написал писмо с всички проблеми, за които ще говорим, и съм пратил писмото до всички председатели на парламентарни групи в Европарламента, включително и на г-н Верхофстад. В него съм описал такива факти, че сега или трябва да понеса съдебна отговорност, или да съм новина номер
1. Не се случва нито едното, нито другото. Това е доказателство, че има сериозен проблем. Както и фактът, че водим този разговор тук. Има един основен въпрос, който трябва да зададем, и той е: може ли генерал, комунист и шеф на полицията да е флагман на демокрацията в България? Такива хора се изкушават да използват методите от работата си да ги прилагат и след това. Телевизиите в България не се занимават със сериозните неща. Те се занимават с чистотата! Месеци наред чистят, вместо да се занимават със сериозни неща. Пожарникарите се занимават с проблемите на държавата.”
След него думата взе Илияна Беновска от радио К2: "В България основното, което трябва да се поправи, е онова, което 5 години ЕК наблюдава. Трябва да се ремонтира цялата съдебна система и да няма корупция по високите етажи. Едва тогава ще имаме свободни медии. Свободата на медиите ще бъде окончателно погазена, ако след очаквания 5-годишен доклад по мониторинга той бъде вдигнат и бъде допуснато в България този ВСС да избере новия главен прокурор, новия председател на Административния съд, следващия ВСС, както иска министърът на правосъдието Диана Ковачева. И както очевидно иска и ГЕРБ. Липсата на свобода на медиите в България се корени в това, че в България не е извършена нито на милиметър реформа на съдебната система. Това е една неработеща система във всичките й аспекти – досъдебно производство, прокуратура и съд."
Председателят на Съюза на издателите в България Любомир Павлов поиска да успокои духовете:
"Отдавна искаме този въпрос (за свободата на медиите – б.а.)да се обсъди. Проблемите, които се задълбочиха напоследък, ние сме ги представили много пъти. Има дискусия с някои издатели. Моля за разбиране, но това е голям проблем в България и затова има емоции, ние се вълнуваме, защото свободата на словото е важна ценност.
Съюзът на издателите е отворен за всички, които имат желание да станат членове. Имаме някои условия: да приемат Етичния кодекс, да има прозрачност на собствеността.”
Теодор Захов от "Икономедия" също бе остър:
"Проблемите от 2007-2008 г. само се задълбочават. В условия на икономическа криза всички издатели изпитват затруднения.
Намалява покупателната способност, интернет и електронните медии са голяма конкуренция… Има голяма смяна на собствеността в медиите. Имаме закупуване на медии и още медии от Българска медийна група, които медии защитават определени икономически интереси. Те осигуряват медиен комфорт на управляващите, които няма значение кои са – предишното или сегашното правителство, а в замяна те получават финансова подкрепа.
Тази смяна на собствеността на медийния пазар не е само в печатните, а и в електронните медии. Стигна се накрая дори до абсурда да съдят “Икономедия” затова, че сме разкрили схемата… В момента се упражнява монопол чрез икономически средства, който е толкова голям, че се задушават останалите медии. За нас е трудно да издържаме, но го правим и ще го правим, защото смятаме, че обществото има нужда и от друг глас.”
Думата взе Сашо Диков, който попита къде е организаторът на срещата Ги Верхофстад. Верфохстад напусна панела още след откриването, защото има други ангажименти. Диков запита: "Той седя тук три минути и се махна. Това какво означава, че дори и три минути са много за хора като нас със съмнителна репутация ли? ЕС има проекти за реклама на своята работа. За нас предложението е директно финансиране на независими медии или отделни предавания с евросредства.”
Иво Сиромахов директно нападна печатните медии: “Много сериозен въпрос е защо това изслушване не се случва в българския парламент. Българските депутати трябва да отговорят на това. Искам да ви обърна внимание върху нещо скандално в медиите и това е отношението между медиите и властта и по-конкретно медиите и българския министър-председател. Работя от години в медиите, но такова отношение към премиера напомня единствено на комунизма и отношението на медиите към Тодор Живков… Премиерът е наричан на малко име, като съсед, от когото искаш да поискаш чаша олио.
Явно тази близост е желана от журналистите или по-скоро от техните началници. Вижте какво става в спортните новини. Те пишат не за футбол, а само за “Тигрите” от Бистрица. Забележете за един мач по тенис между Бойко Борисов и Борис Бекер. Борис Бекер победи за съжаление, не ми се мисли какво щеше да стане, ако е обратното. В. “Дневник”: “Бойко Борисов взе 4 гейма на Бекер”. Не е ясно как е свършил мачът. “Стандарт”: “Борисов изпоти Бекер”. От тези заглавия човек не може да разбере какво се е случило, а само неистовото желание на медиите или на собствениците им, защото не можем да виним репортерите.”
Любомир Павлов отговори на въпроси от залата, че в неговите издания решенията за това какво се публикува се вземат от главните редактори. "Издателите не казваме на главните редактори да не критикуват, но и нито да критикуват непрекъснато и необосновано. Новините се пишат по стандарти, които са световни – винаги се търсят два източника. Имаме едно основно правило – ръководителите във вестниците да не са бивши агенти на ДС. Аз лично смятам да предложа да се направят поправки и за клевети и неверни информации да се вдигне размерът на глобата", посочи още той.

КАПКА ТОДОРОВА, НАШ ПРАТЕНИК В БРЮКСЕЛ

Оригинална публикация 

Сп. Икономика | Татяна ЯВАШЕВА | 08.06.2012

Христо Христов е интернет предприемач. Основател е на "Дарик уеб" и е собственик на дружеството за събиране на вземания "Мост финанс мениджмънт". Работил е в Дарик радио и е бил на стаж в световната редакция на ВВС, където обстойно дискутирали тенденциите на развитие на медийния бизнес. От Лондон се върнал със своя представа какво да се прави и успял да развие визията си за бъдещето.
Той е само на 28, а вече управлява над 15 сайта и не спира да разработва нови проекти. В портфолиото са dariknews.bg, gong.bg, darikfinance.bg, vremeto.bg, lex.bg. Също така поема ангажимент да участва в управлението на външни проекти, в случай, че идеята е вдъхновяваща. Негова е компанията "Уеб рисърч", която следи в дълбочина поведението на интернет потребителите, докато преглеждат новините, докато са във Фейсбук или четат форуми. Платформата дава възможност бизнесът да наблюдава интереса към себе си, както и ефекта от свои рекламни кампании, без да се следи поведението на конкретен потребител. В момента обаче в по-голяма степен от това се възползват обществени личности, политици и партии.
Христо Христов е завършил право, но бързо видял деформациите в прилагането му и решил да заложи на номер две в своите интереси – интернет. Убеден е, че уеб базираният бизнес дава възможности за бърз растеж. Стандартният начин на развитие включва представителства, офиси, търговци, много служители, което изисква големи разходи. Всяка година "Дарик уеб" постига растеж въпреки кризата. Ето защо основателят на компанията твърди, че в уеб с малък екип лесно може да се стигне до момента, в който нещата да потръгнат. За 6 години и половина развитие служителите, ангажирани с компанията му, са почти 40. Данните сочат, че всеки трети интернет потребител в България чете поне веднъж месечно сайтовете на ,Дарик уеб".

Посоката

Проучванията показват, че в момента се наблюдава миграция към интернет. Затова все по-малки вестници ще се четат, а списанията ще поддържат интереса на определен кръг от потребители. Когато някой иска бързо да получи информация, той отдавна не чака до утрешния ден, за да отвори вестника, а влиза в мрежата. Но читателят изисква анализ, дълбочина, коментар, различна гледна точка. Онлайн медиите много бързо поднасят новината, но вече се появяват и такива, които предлагат и експресен анализ. В ерата на интернет оцеляват онези офлайн издания, които дават повече от новината, и това са списанията, а до известна степен и седмичните вестници.

Диригентът

Стандартните медии също отиват в интернет. Но това, че всички са в мрежата, съвсем не означава, че всички правят пари в нея. Подобно на балона в имотите, се образува и интернет балон. Правят се все повече уеб базирани проекти. Проблемът е, че за голяма част от хората то е просто хоби, тъй като прекарват много време в интернет, но това не е техният бизнес. Наливат се пари, които обаче не носят очакваната възвръщаемост. Интернет е много динамична среда и за да успееш, трябва да си готов за непрекъсната промяна.,Дарик уеб" има сайтове, които сме направили или придобили, но година по-късно Facebook е пуснал същата функционалност и това ни убива. Освен че трябва да се борим с конкуренцията, трябва да водим битка на световния пазар, която е много по-сериозна. Youtube "отвя" българския сайт за Видеосподеляне VBOX и нито една социална мрежа не можа да се развие като Facebook. Опитите на локално ниво да се повтори нещо от триумфа на фейсбук се оказаха безрезултатни. За да успееш, трябват много познания. От идеята до реализацията пътят е труден и има много подводни камъни, които трябва да се избягват. Освен всичко трябва да се следят и най-новите тенденции, с които да сте в крак.

(Без) граници

Освен малкия мащаб друг минус на българската уеб индустрия е, че няма достатъчно дизайнери и ГГ специалисти. Образованието не се стреми да навакса с този дефицит.
Плюсът на българския уеб е, че може да се стартира с малко пари. В годините на криза от 2008 г. насам българската уеб индустрия няма нито една година, в която да няма ръст на продажбите. Миналата година беше малко по-слаба като растеж, но той пак е между 6 и 12%, като има групи, които бележат и по-голям ръст. Това е индустрията, която се развива динамично. Най-голямата златна мина на нашия уеб е, че с местния ресурс – работна ръка, хостинг, наем, които са евтини, може да се направи продукт, който да се пусне в целия свят. Въпросът обаче е да уцелиш нуждата на пазара в дадения момент. Но парадоксът е, че за да стане това, трябва да си на онзи пазар, за да усещаш осезаемо пулса му. Иначе е много трудно да налучкаш от какво има нужда той и какви са тенденциите там.
Но вече има българи, пуснали сайтове, които работят някъде по света – например за онлайн игри, за обмен на файлове, за запознанства и др. Не е никак лесно да се направи пробив навън, но пък има успешни примери, финансовата подкрепа от бизнес ангели или фонд обикновено идва на по-късен етап, когато нещо от разработката вече е налице. Ако някой реализира уеб проект с голям потенциал, няма как той да остане незабелязан. Фондовете за рисков капитал, както и някои индивидуални играчи, натрупали значителен финансов ресурс, се оглеждат за перспективни Възможности.

Прилив и отлив

Разработваме две нови концепции с прицел зад граница. Те ще стартират скоро, като в рамките на 3 месеца ще се тества на Вътрешния пазар и тогава на външния. Горчивата истина е, че от много на брой проекти само един успява да се развие, да стане атрактивен и печеливш. За експеримента да се направи нещо значимо за уеб средата често не са нужни огромни суми, но колкото повече и по-компетентни хора са ангажирани с разработката, толкова шансовете за успех на начинанието нарастват. Но дори да успее, няма гаранция, че след 1-2 години някой от световните гиганти няма да вземе идеята, да я развие и усъвършенства с огромния си екип. Не е изключено, разбира се, да ви бъде предложено партньорство.

Рязко напред

Пари от българския уеб се правят, но трябва да имате практика зад гърба, да разполагате със специалисти, нужно е да развиете голям сайт, в който влизат много потребители, без значение дали е новинарски, спортен, услуга поща, за запознанства и т.н. Но за да се радвате на голям трафик, трябва да предлагате на аудиторията новости и удобство. Решите ли да правите нещо вече познато, трябва да се придържате към принципа на Стив Джобс: Като си изостанал, не бива просто да догонваш лидера на пазара, а трябва да го изпревариш със значителна преднина. Трябва да се постигне съвършенство на продукта или услугата. Белегът на една иновативна компания е не само това, че първа измисля идеите, тя знае също как да дръпне рязко напред.
Всеки опитва да предлага повече социални възможности, за да се създаде добра среда за комуникация в неговия сайт, и всеки гледа да отнеме някакво късче от най-голямата социална мрежа. Но започва да се усеща как вече се търси следващият голям играч в
тази ниша. Това няма да е аналогична социална мрежа, защото няма нужда от подобия. Успешната социална мрежа е онази, в която са хората, тъй като в нея има нещо, което ги привлича и задържа. Причината, поради която Facebook порасна, е причината, заради която Facebook забавя темп, тъй като се усеща пренасищане. Докато в социалната мрежа си свързан само с приятели, всичко е наред. Но колеги, роднини, стари познати също ти предлагат приятелство, което вече те кара да се ограничаваш – и започваш да не качваш снимки, които би ти се искало да споделиш с приятели. Това лавинообразно разрастване на Facebook малко по-късно може да преобърне играта. В момента се появяват много пофокусирани мрежи по интереси. Нишови сайтове за комуникация и обмен на идеи ще започнат да откъсват потребители от Facebook.

Пътища на успеха

Проблемът на България е, че пазарът е много малък, затова трябва да се търсят Възможности навън. Тук трафикът е ограничен, а и населението като цяло не е много платежоспособно. Интернет пазарът е за 20-30 млн. лв. и ако в продължение на 20 години един играч расте с по 20% годишно, той ще има устойчив растеж, но няма да порасне много. Най-добрата рецепта е "стабилна основа на българския пазар с повече трафик и професионалисти, с които да се правят опити за излаз навън". В България се отделят сравнително малко средства за интернет реклама – официално около 5% от общия микс. Още преди две години във Великобритания интернет рекламата надмина телевизионната, а в САЩ се очаква това да стане през тази година. Но дори и у нас се усеща, че процесът на промяна вече върви.
В България се прилага и изкуствено увеличаване на трафика, което става чрез заплащане. Ползват се различни групи, които движени от финансови стимули, започват да влизат на даден сайт. Това може и да не е морално, но не е незаконно. То обаче не остава незабелязано за хората от бранша.
Има само един устойчив начин да генерираш голям трафик – това е сайтът да е добър. Не поддържаш ли интереса на потребителите, те не се връщат отново. Продуктът трябва да се развива и колкото по-интересен е той, толкова по-висок ще е резултатът. Това не става бързо, но гарантира ефект. Интернет дава възможност за проследимост на резултата.
Българският предприемач трябва да мисли как да направи уникална разработка. Не бива да копира чужд продукт, а да направи свой, който може да намери пазар навън

Стр. 86, 87