Tudo Brasil Festival 2012, 27.06-1.07.2012 г.

Фестивалът ще представи бразилската култура с музика, танци, изкуство и традиционна кухня

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 2.06.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2.06.2012

Водещ: Кой говори днес в медиите? Можем ли да разберем какво говори, ако не знаем кой е? Днес ще Ви предизвикаме да коментирате кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите, защото ако това са едни изявления, вписани в общия рекламен поток, е добре да го знаем. Ако не – е добре да можем свободно да цитираме и коментираме без някой да ни преследва за това. Избираме един по-различен начин за начало днес в „Клубът на журналистите”. Ето така. Кой говори днес в медиите? Можем ли да разберем какво говори, ако не знаем кой е? Кой точно има авторство върху изявленията на политиците, дадени пред медиите? Коментирайте на facebook.com стената ни. Намерете ни като „Клубът на журналистите” БНР. Ако не сте чули музикалния колаж, можете да го чуете там. Има го качен на клип. Почти като измислено от Орел е историята, която ще чуем само след малко от Асен Генов, станал популярен в мрежата заедно с комиците през седмицата, като преброител на обещания. Но и като уличен в нарушаване на авторски права. Защото си позволил да цитира даващ обещания политик – основно агрегатно състояние на политиците у нас. Уверявам Ви напълно е без значение кой е политикът. Много по-важно е универсално сработващата формула за заглушаване и санкциониране на коментарите. И не, не си мислете,ч е това е собствена политико-мобиле формула. Има я навсякъде по света. По света обаче има и граждански общества, с които медиите се съобразяват. И последните печелят – коментирахме вчера с професор Нели Огнянова. Защото може да получим жокер преди трайно и окончателно да сме си счупили главата от блъскане в стената. Кой има авторство върху политическите изявления, дадени пред медиите? Какво се случва с тези, които цитират политиците на платформите за споделяне? Има ли това връзка с преброяване на изпълнените и неизпълнените обещания? Интересно ли беше за медиите това преброяване? За всичко това ще стане дума днес само след малко. Разбира се ще продължим да си задаваме традиционния въпрос – защо ги няма новините на младите в медиите? И ще даде възможност те сами да направят своята класация. Днес активни ще бъдат Клубът на студентите и политолозите в Софийския университет. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Илия Тенев, Жанет Николова, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас и разбира се коментирайте на страницата ни във facebook.com. А ние, ние в началото започваме с традиционното си музикално колебание. Днес сме раздвоени между един фетиш, който дълго време, още откакто финикийците измислиха знаците, а то от дълго време този фетиш влияе върху мислите на хората и един нов рефрен, музикален, който все повече българи си запяват. Безспорно събитие номер едно пък за Националното радио е това, че вече звучи и в Бургас. Добър ден на Мартин Минков.
 Мартин Минков: Добър ден на слушателите на Националното програма „Христо Ботев”.
 Водещ: Ами честито, колеги! Така да кажем.
 Мартин Минков: Ами благодаря, колеги. Ще разчитаме на едно добро сътрудничество, което впрочем започна и радвам се, че го осъществяваме, както с програма „Христо Ботев”, така и с всички досегашни вече натрупали повече опит от нас регионални радио станции на БНР. Да, факт е, че едно от централните събития за Бургас и региона беше, не само за БНР разбира се, беше и официалният старт на 8-та регионална станция на БНР и то в един град, който, съгласете се, отдавна заслужаваше това. Бургас е с много динамично развитие през последните години. Бургас е с огромен индустриален, интелектуален потенциал, с много хубава културна традиция, с много интересна бохема. И освен това Югоизточна България и Бургаска област е най-голямата административна област в страната ни. Наистина се радвам, че този много амбициозен проект на БНР вече е факт и то в условията на едни много сериозни според мен напълно незаслужени финансови рестрикции, които бяха наложени. Знаете какви орязвания на бюджета бяха наложени и т.н. Но въпреки това…
 Водещ: За последно едни 7 милиона, да. 
Мартин Минков: Ами да. Обаче е факт.
 Водещ: Всъщност новината, като че ли премиерът я направи по-голяма, защото неволното спиране на музиката на Тони Димитрова превърна новината в… Придаде и малко по-различен смисъл.
 Мартин Минков: По-различният смисъл идва от това, че се създаде една страхотно приятна атмосфера в пространството пред сградата на радиото, когато Тони Димитрова, една много обичана не само от бургазлии певица, тя е много сърдечен човек, заедно с петте сезона на Стефан /…/ създадоха една прекрасна атмосфера, към която се присъедини и моя много добър и обичан приятел и композитор на финалите на радио Бургас Стефан Димитров. В този момент пристигна ескортът на премиера и прекъсването на симбека, в момент, в който Стефан и Тони пееха, не знам защо беше преценено от някои колеги като ключовото събитие. Мое3то разбиране за журналистика и за новина са малко по-различни. Приемам това като един шанс от страна на колегите, но за мен новината, която мисля засяга не само радиото БНР, но и българските медии, е оценката на Бойко Борисов, че БНР вероятно е най-независимата медия в България. И смятам, че тази оценка заслужава малко повече размисъл, както и от наша страна, така и от страна на тези, които някак си виждат сензацията в това, че бил прекъснат симбекът на Тони Димитрова.
 Водещ: Иначе със сигурност за свободата трябва да се мисли всеки ден. 
Мартин Минков: Аз се радвам, че ние принадлежим към тази система, защото всички добре знаем, нашите слушатели също, колко критично е понакога Националното радио и към премиер, и към правителство, и към политически сили и смятам, че нашата функция е точно такава – да бъдем коректив на властта.
 Водещ: Това ни е работата.Да и не само на властта разбира се. Имате амбицията да бъдете и културен институт. 
Мартин Минков: Ние по априори сме, надявам се. Както всички в системата на БНР. Пъври принос и то за един много сериозен принос към бургаското културно наследство е фактът, че с една много сериозна инвестиция една прекрасна сграда паметник на културата, беше напълно реставрирана и от ниво руини в буквалния смисъл на думата, превърната в една модерна сграда, макар и малка, макар и компактна. Модерна, при това заредена с най-добрата и модерна техника, с която разполага БНР. И това ни позволява в един много ограничен състав – 10 души творчески ангажирани журналисти, репортери и т.н. да се ангажираме и да произвеждаме вече 2-ра седмица, тъй като почнахме на 15 май, 12 часова мисля доста пълноценна програма. По отношение на културното наследство този дом, паметник на културата смятам, че е един вече реален принос към Бургас, а това какво ще предложим като принос и на нашата аудитория и с нейните интереси – разбира се имаме амбицията да се превърнем в сериозен фактор.
 Водещ: Първото културно събитие, което смятате да организирате?
 Мартин Минков: Обмисляме заедно с колегите от радио „Варна”, все пак става дума само за едни планове, един арт салон на открито, ако мога така да кажа, точно в пространството пред сградата на радио „Бургас”. Това е в широкия център, близо до морската администрация, до Порт Бургас. Има добри условия и замисълът е много скоро да направим една среща с ръководството на радио „Варна”, още повече, че до сега Бургас беше в радио района на Варна. Сега вече сме самостоятелни, равноправни. И да направим един такъв салон. Може би края на август, началото на септември. Но все пак казвам, че това е само едно намерение. 
Водещ: Благодаря на Мартин Минков. Успех ви желаем и никой да не ви дърпа шалтера. Позволете с тази шега да завършим. И така. Добър ден на гостите ми в студиото, които превърнаха в технологично чудо студиото, изваждайки страшно много средства за комуникация. Добър ден на Асен Генов и Константин Павлов. Станали по-известни като преброители на обещания и на Евгений Генчев, колегата от Нова телевизия. Здравейте на всички!
 Асен Генов: Здравейте!
 Водещ: Да започнем с преброяването. 11% изпълнено, останалото неизпълнено. Колко процента от медиите Ви цитираха? До колко това е важна новина за медиите, Асене?
 Асен Генов: Аз, не защото Евгений е тук, но смело мога да кажа, че единствената телевизия, която проявява траен и постоянен интерес, това е Нова. За другите телевизии, като че ли темата заглъхна още 2010 година, когато проектът беше нов и набираше все още сили. И трябва да си призная, че извън репортажа по Нова, не съм видял, като че ли друго отразяване в медийния си образ. Може и да греша, но имам един друг кюриоз, който може да го разкажа с едно изречение. Една от другите водещи телевизии в България, бяхме я поканили за някакво интервю, кратък репортаж новините в рамките на 1-2 минути. След одобрен текст, след одобрен сценарий, след одобрен запис и монтаж на път към newsroom, репортажът, колкото и да е кратък, беше свален. И това е една от водещите в България телевизии. Умишлено ще избегна и името, за да не злепоставям и репортерът, който направи репортажа. Но това е факт, който мен лично ме впечатли. Тук от/…/ ми подсказват нещо.
 Водещ: Аз сега искам да попитам /…/, който е човек с поглед върху алтернативното интернет пространство. Там какъв беше интересът към Вашето преброяване?
 Константин Павлов: Ами не знам кое е алтернативното, кое е истинското интернет пространство, но интерес има постоянен. Поне 6-7 сайта ни цитираха – новинарски сайтове, сайтове на медии в интернет. Как да кажа? Не се оплакваме. Даже честно казано не очаквахме такъв голям интерес, защото ние не за първи път присъстваме в медиите. Ние този проект го представяхме. Няколко пресконференции правихме и честно казано си мислехме, че няма да има такъв интерес. За щастие интерес има и това ни радва.
 Водещ: Трябва ли да има интерес? Добър ден и на Евгений Генчев.
 Евгений Генчев: Трябва,да. Аз, когато ги поканихме, в тази посока беше горе долу анонсът ми, че се правят винаги обещания по време на избори, след това е хубаво обаче да има кой да брои дали се спазват тези обещания. 
Водещ: Броихте ли интереса на зрителите по отношение на някакви отговори? Обратната връзка какво посочи? Това преброяване интересно ли е за зрителите или не?
 Константин Павлов: Ако ме питате какви бяха рейтингите в съответния ден, не мога да Ви кажа.
 Водещ: Не, за рейтингите не питам. За обратната връзка.
 Константин Павлов: По принцип това показва интересът на зрителите към предаването. Важно е естествено за всеки един от тях, понеже когато дойдат избори, политиците, които кандидатстват за даден пост, сключват нещо като договор според мен с избирателя. След това избирателят му дължи сметка този договор спазва ли се или не се спазва. Най-идиотското е, че на следващите избори все едно всички са забравили предишния договор. 
Водещ: Ето за това може би е важно да цитираме гражданското общество. Всъщност, когато го цитираме, ние се обръщаме към такъв тип хора, които работят по различни проекти. Асене, нека да се върнем на това кой има право да цитира медиите, когато от своя страна желаят, както е в твоя случай, ти си цитирал един политик с казаното от медиите. Обаче после какво се случи в youtube.com? Това е една платформа за споделяне. 
Асен Генов: Въпросът с правото да се ползват медиите като източник за информация има две измерения. Всъщност и двете измерения са политически, но имат… Двупосочно е. Интересът на политиците, в България поне и интересът на гражданското общество. По отношение на клупът, който бях споделил, това беше един репортаж, едно участие на премиера в едно предаване пак по Нова, след което правният отдел беше написал жалба до youtube.com за всички предавания с всички известни. При което youtube.com свали това нещо. Сега вероятно е, със сигурност законът защитава правоносителите. Но въпросът за мен, който трябва да се постави, това е до колко изявленията на политиците, на водещите политици, а и не само на водещите, на тези, които имат ефективни участия във формирането на обществените и социални политически процеси в страната – до колко правото на продуцента, на правоносителите, правото на авторите трябва да се простира и върху тях. Т.е. дали не може да се мисли в България за промяна, законодателна промяна за това да се въведе принципът на честната употреба? Т.е. очевидно е, че аз не го употребявам комерсиално това нещо, очевидно е, че аз не печеля от това нещо нито нарушавам по някакъв начин драстично интересите на телевизията и радиото, от която бих взел аудио и видео картина, за да подкрепя някаква своя теза, изявявайки се като граждански активист. За мен това е основният момент в разговорите. И другият вече – защо евентуално биха имали интерес политиците през механизмите за влияние върху медиите, да принудят въпросната медия, така че да скрие, да цензурира, буквално ще иузползвам този израз, да цензурира гражданското общество и интернет пространството, и да скрие на практика тези неща? Това може да се случи само в страна, в която медиите не са свободни, медиите не са средство за изява, за информиране, а са по-скоро средство за оказване на влияние през корпоративни, през политически, през дори често и престъпни интереси. 
Водещ: Можем да използваме една думичка за по-накратко – пропаганда се нарича. После какво се случи, за да довършим тази история, пред да включим и Бойко Станкушев.
 Асен Генов: Това не е само мой случай. Десетина души аз лично познавам минимум 5 души, лични познати мои, чиито клипове са били свалени. Не само от Нова, но и от други телевизии. 
Водещ: Няма никакво значение. 
Евгений Генчев: Мога ли да кажа все пак. Макар че не съм адвокат на Нова телевизия. Има си кой да е адвокат на нашата телевизия.
 Водещ: Ние говорим като журналисти в крайна сметка.
 Евгений Генчев: Да. Аз много се радвам като журналист и като обикновен човек тогава, когато качваш мои интервюта в youtube.com. Но това е едната страна. Нова телевизия разработва novaplay.bg.Предполагам, че онова, което каза преди малко, че не се накърняват по никакъв начин интересите на телевизията, предполагам, че колегите разсъждават по този начин. Видеата да са си в novaplay.bg, а не в youtube.com, не във vbox.bg. Не може, не съм сигурен дали е така. И по втората част за политическата намеса. Мисля, че въпросните интервюта могат да бъдат видени на сайта на Нова. Интервюто с Цветанка Ризова…
 Асен Генов: Когато отворих умишлено е в посока на това, че това не е само една телевизия. Принципно има такава тенденция в глобален, в световен мащаб. Противодействие. Защо го правят потребителите? Потребителите го правят, казвам го от личен опит, когато съм рязал парчета, защото цялото предаване е един час.Но това, което мен ме интересува са 50 секунди и конкретно…
 Евгений Генчев: Ама знаеш ли какво направи Венци Митов от „Здравей България”? Сложи линк от сайта на Нова и написа – 48-та секунда е това, което искате да видите. Мисълта ми е, че винаги се намира…
 Водещ: Има и технически решения, да. Всъщност примери как интелектуалната собственост се използва за ограничаване на политическото слово, има много по света. Хубаво е да споменем последните президентски избори в САЩ през 2008. Тогава професор Лесинг направи предложение за свободно политическо слово и се оказа, което да се отнася до президентските дебати, за да е по-ясно, ето няколко изречения от това писмо. „Уважаеми сенатор Маккейн и сенатор Обама, ние сме коалиция от хора и организация от целия идеологически спектър и искаме от Вас да направите президентските дебати, достъпни за хората в ерата на интернет. Защото президентските дебати са в полза на обществото, следователно правото да се говори за дебатите, трябва да бъде собственост на хората, а не да се контролира от медиите. По време на първичните избори голяма коалиция поиска медийните компании да са със свободно право на видео споделяне, да се гарантира, че ключови моменти ще бъдат законно качвани в youtube.com или споделяни на други платформи без страх от правни санкции.” И тогава забележете, CNN, ABC се съгласиха да освободят правата от това видео. Разбира се сенатор Маккейн си беше свалил чрез youtube.com някой свои изявления, но това са вече подробности. Добър ден на Бойко Станкушев от БНТ. 
Бойко Станкушев: Добър ден.
 Водещ: Всъщност това е нещо много важно. Хубаво е, когато гражданското общество цитира медиите и казва от политиците пред медиите. Знаем това правило за 90 секунди свободен достъп до картинка от футболен мач. Това нали не би могло да се отнася по някакъв начин и към изявленията на политиците, защото в крайна сметка те , изявявайки някаква воля, говорят за нашето бъдеще?
 Бойко Станкушев: Ами въпрос на споразумения. Може да е 90, може да е 120, може да е 300. В този смисъл има добри примери от предишни практики в паралелни правни пространства. Например в доста законодателства има възможност да се, аудио и визуално приложение например, да се излъчи до 30 секунди без да се плащат правата, като това се третира като цитат. Ако става дума за илюстративна или образователна някаква цел, това би могло да се направи. Сега, в случая на България абсолютно нищо не пречи, въпреки че ние в последните години деградираме и по отношение на свобода на словото и на други неща. Просто трябва да се седна на масата и да се подпише едно споразумение като, да, Вие казахте 90 секунди, аз лично бих предложил 120 секунди. 2 минути, защото…
 Водещ: Аз се позовах на футболния пример, защото там има създадена практика.
 Бойко Станкушев: Вижте, това са хубави примери от цивилизацията. Ние сме все още доста в страни и назад. За което вече има друг вид причини. Първо има едно безкритично отношение към законодателя. Много по-образованите хора напускат страната. Младите и те не са тук. Другите станаха конформисти и затъпяха. И останаха само едни блогъри и 4-5 героя, които пишат истините, за което после ги наказват. Мен ме гониха 3 години и 3 месеца ме съдиха в съд, защото съм казал истината за един магистрат. И така че сме го вечеряли това нещо. Проблемът според мен, значи акцент в проблема трябва да бъде как да се направи така, че въпреки… Това е един бавен процес, все пак младите сега колеги да не се деморализират и да не изпадат в апатия. Комисията и СЕМ, и Евгений вече ще им накривят шапката. Това е ясно. Има млади хора, които почват да свикват с мисълта, че като е казал началникът, значи така трябва. Ами няма такъв филм и не трябва да има. 
Водещ: Да де, но…
 Бойко Станкушев: Има едно кафене, Ирен, където да се съберем хора, които просто да си обменят мисли, да нахвърляме един драфт по посока на това, което ти току що каза и мисля, че всички са съгласни, и да го внесем, където трябва. В края на краищата все пак в момента има врати, на които ако по-силно похлопаш, ще се отворят и ще се влезе в някакъв диалог.
 Водещ: Дето се вика може да се спре за малко музиката, но после ще се пусне.
 Бойко Станкушев: Не съм много голям оптимист, но не съм и песимист, защото истината е, че гражданското общество просто недостатъчен натиск оказва или пък си трае и остава едни самотни играчи, които се борят, борят като Дон Кихотовци и нищо не става. Значи, ако пуснеш един Асен или един Иво Инджев, или един Комит, нищо няма да стане. Трябва да се направи фронт и това нещо макар и почти да няма никаква структура…
 Водещ: Само да не е фронт. Нека го наречем другояче, защото този филм малко ме притесни. 
Бойко Станкушев: Когато една мутра те хване и почне да те бие, единственият начин да го спреш е ти да почнеш да го биеш. Българският народ е страшно овчедушен. Българската интелигенция е конформистка, защото беше опитомявана и отглеждана по един по-различен от другите комунистически страни начин. Даваха им медалчета, вилички, волги. Това нещо е една имплицитна заспалост. Мен най-много от това ме е страх. Като погледнем колегите от радиото, от телевизията и при Евгений, в БТВ, и навсякъде – пълно е с хора, които викат „Чакай сега, тук какво се бутам, дават ми заплатата, дават ми хонорара, дават ми бонусите – ах как хубаво живея! Аз ли ще оправя света?” Това е най-страшното. В този смисъл…
 Водещ: Да, но 80то място звучи много обидно за професията.
 Бойко Станкушев: Ами…
 Водещ: Независимо, че…
 Бойко Станкушев: Аз никога не съм казвал, че се радвам. Имаше жесток /…/ в Букурещ по време на последната среща на българските медии по въпроса. Някои отказват да приемат, че това е така. Аз също няма как да квалифицирам на 80-то ли сме или не сме. Но това не ме интересува. Аз понеже нали ходя по тези улици, говоря по тези микрофони, срещам се с тези хора, виждам, че не е добре. Мястото не е толкова важно. 
Водещ: Трябва да си казваме истината, защото не може тези критерии да са написани така щото ние да се изложим пред чужденците или пък ние да сме чак толкова лоши хора, че непрекъснато да се оплакваме на чужденците. В крайна сметка тази оценка е за управлението на медиите, а не толкова за журналистите, които работят в тези медии. Или поне аз така мисля.
 Бойко Станкушев: Има страни, в които дори няма специален закон за медиите и са в пъти по-напред и по-демократични. Къде е специалният закон за електронните медии в САЩ? Няма. Спазваш конституцията. Е, ако натиснеш, някъде настъпиш за авторските права, ще те съдят, обаче нека се разберем… Едно е ако са произведения, друго е ако става дума за изказване на Марк… Росен Плевнелиев, Цецка Цачева или Иван Костов. 
Водещ: Въпросът е да не се превърне…
 Бойко Станкушев: Ами какви претенции за авторски права ще има медията като всъщност тя просто… каквото е казал съответния обществено значим субект. Нищо друго. Къде са правата? Те да не са писали 40-та симфония, че да искат права?
 Водещ: Цитираш политик, лишаваш се от акаунта си в youtube.com. Но въпросът е това да не се превърне в заглавие, защото то в момента не се е превърнало в заглавие, тъй като се отнася до 10 активисти, както стана ясно, но в един момент би спряло всеки един, който би искал да цитира и да има гражданска позиция по политически теми. 
Бойко Станкушев: Съгласен съм с цялата дискусия преди да започна да говоря. Трябва да се забие един кол. Да дойдат всички хора около него, които имат интерес и да направят една страница, лист и половина, Слава Богу, имаме грамотни юристи, има хора, които милеят за това. Да се внесе и аз мисля, че ще се приеме. Значи не виждам що годе значима телевизия, изключвам някои извратени такива, които да не го приемат. 
Водещ: Ами да се надяваме, че ще доведем тази работа до края. Благодаря на Бойко Станкушев, който има ангажименти извън София. Ние продължаваме в студиото. Евгений, смяташ ли, че това би било полезно за всяка една телевизия? Ти самият каза, че те радва това, когато някой цитира твое предаване.
 Евгений Генчев: Разбира се, че ме радва, защото това е оценка за моята работа и за начина, по който е проведено интервюто в студиото. Така че мен като журналист и като гражданин ме радва, но пак казвам- може би наистина не съм аз човекът, който да адвокатства на телевизията, защото вероятно има достатъчно добри аргументи в посока на тгова, което те са направили. Просто ми хрумна, че топва, че разработват novaplay.bg и си има авторски права, би могло да е такъв мотив. Сега, не ми се иска да вярвам и да мисля, че тук има някаква политическа намеса или нещо подобно, защото интервютата си стоят в novaplay.bg. Там ги има. Могат да се видят.
 Водещ: Разбира се има…Да потвърдим, че юристите не ни питат, когато се занимават с… Но в случая говорим като журналисти, защото за нас истината е по-ценна. Комитата иска да каже нещо отдавна.
 Константин Павлов: Аз искам да кажа нещо по случая. Значи, как да кажа, трябва да е регулиран този въпрос, защото ето съвсем конкретен казус. Нашето гостуване, за което вече стана дума в Нова телевизия, го няма в novaplay.bg. Най-вероятно е имало технически проблем. Нещо, това онова. Ние, дето се вика, не можем да се видим как седим на екран. Добре, че има други хора, които следят телевизиите, нещо записват, дори така чисто формално в противоречие с буквата на закона, но в крайна сметка това е нашето право на мнение, нашето право на глас, нашето конституционно право. Приятно ни е да разполагаме с него и трябва обществото да има достъп до тези неща. Сега, някои хора казват „ама то нали Ви излъчиха по телевизията, това, че ви няма в интернет не е цензура!” Ами не съм съвсем съгласен, защото интернет все повече се ползва. Аз конкретно ползвам телевизии главно на запис. Не мога да си синхронизирам живота с някакви часове по телевизията. 
Водещ:  Програмните схеми не са Ви удобни.
 Константин Павлов: Ами не ми е удобна програмната схема. Предпочитам като ми се гледа нещо, да си кликна в сайта и да си го гледам от там. Така че тук правото да споделяш информации, има и ефект против цензурата. Много важен ефект за демокрацията и за свободното слово. 
Водещ: В момента Евгений…
 Евгений Генчев: Не е търсил. Може би цялото предаване… Може би трябва да се фокусираме върху Нова, защото…
 Водещ: Разбира се…
 Константин Павлов: Канал 3 излъчиха изцяло пресконференцията, която дадох. Така че в интерес на истината това е просто един инцидент, който аз ползвам, а и вярвам, че ти го ползваш за повод, за повдигане на тема за разговор. Понеже говорим вече с конкретни имена, телевизията, която спря репортажа, беше BTV. Т.е. за мен това, че технически моят запис примерно го няма в архива на Нова, не е толкова сериозен проблем, защото интервюто, на което бяхме поканени, беше ни дадена думата, Евгений все още работи. 
Водещ: Аз ви видях по телевизията. 
Константин Павлов: Дано да работи още дълги години там. Докато…
 Евгений Генчев: Колкото, толкова.
 Константин Павлов: Докато другата телевизия директно готов, одобрен репортаж, на запис, вече носен към newsroom да бъде излъчен, беше свален. Без значение какъв е мотивът. Няма никакво значение. Това за мен е поводът да се замислим до колко наистина можем да говорим за медиите. Аз повдигнах в началото този въпрос – като средство за информация.
 Евгений Генчев: А ти защо мислиш, че са свалили репортажа, колегите?
 Константин Павлов: Ами чух нещо, но на мен не ми звучи сериозно. Защото сме копирали…
 Водещ: И понеже стана дума за Обамаметъра и не знам защо се сетих и за Бойкометър, но това в скоби. Това ще го оставим с скобата. Добре е да се възползваме от този прецедент, който е посочен зад океана как може политиците, а и не само политиците, а и самите медии, да разрешат на хората да ги цитират, когато става дума за политическа реч, която има нужда от коментар. Ще продължим да разсъждаваме по темата само след малко. Доста често се случва експертите да обвинявам нас медиите, че поидменяме дневния ред на хората.А и поради тази причина, а и не само поради тази причина, знаете от „Клубът на журналистите” винаги се допитва до по-младата публика. Къде са техните новини? Има ли ги техните новини? Изобщо каква е тяхната класация? Днес в началото на предаването Ви обещах активни да бъдат от Клубът на политолога към Софийския университет студентите политолози. Ето, чуйте тяхната класация.
 Студент: Казвам се Цветелин Миков, студент от специалност политология в „Софийски университет” и председател на студентския клуб на политолога. Подредбата на събитията, която се опитах да направя тази седмица, ще бъде за повечето хора малко странна, тъй като най-вероятно няма да са ги чували никога тези събития. Но се опитах наистина да погледна на такива събития, които биха повишили младежкото участие като част от гражданското общество. Сега не знам дали да ги подреждам на първо, второ място. Тази седмица ще се проведе една от лекциите на ТЕД. Събитие от световен мащаб и съм изключително доволен, че в България вече се провежда. Едно от събитията, които се отразява малко, са поредица от събития, свързани с фондацията „Заедно в час”. Това е фондация, която набира млади хора за учители като ги включва в такава двугодишна програма. Организацията е международна, като всяка седмица се опитва да се представи един поглед от това какво се случва реално в класната стая на един от тези учители. 
Водещ: Всъщност зад това Ваше събитие прозират абитуриентските балове и всеобщата умерзеност от облеклото на абитуриентите тази година.
 Студент: Ами аз като цяло въобще не харесвам това, което, изключително много сайтове излязоха със снимки колко зле били облечени и т.н. Това не знам по какъв начин би променило цялата ситуация. Доста повече ми харесаха сайтове, които наблегнаха на добре облечените. И другото, последното събитие е свързано с лабораторията за слава. Едно наистина интересно събитие, в което много студенти взеха участие. Финалистите са страхотни млади хора, които наистина успяват по доста интересен начин да представят науката с прости думички и точно, за да го обвържем и с актуалните събития за земетресенията, защо е всъщност важно да има нещо подобно и да се обяснява на хората с простички неща. Едни подобни процеси, а не да ги е страх какво се случва. 
Студент: Казвам се Никола Влахов и съм заместник председател на студентския клуб на политолога. Това, което на мен специално ми направи впечатление – дългоочакваното формиране на така нареченото електронно правителство, което започна като изграждане с подписването на договор тази седмица. Другото събитие на седмицата, което според мен също има голямо значение, е назначаваното на новия чех, който ще ръководи работата по изграждането на София Техпарк.
 Водещ: Кои новини най-често чувахте от медиите?
 Студент: Естествено тези, свързани с правителството. На мен специално ми направи лошо впечатление това, че малко повече се преувеличи със земетресението и паниката след земетресението в Перник.
 Студент: Ами аз като цяло защитавам една такава теза, че липсата на гражданско общество води и до липса на едно такова автентично, реално политическо представителство. Т.е. не са ни политиците виновни за това как реагират гражданите и къде говори гражданското общество. В момента виждаме, че основно това са социалните мрежи. Виждаме, че нито медиите, нито вестниците отразяват по някакъв изключително подробен начин какво смятат гражданите или как те биха реагирали. По-скоро се търси гледната точка на управляващи, на анализатори и т.н. Които според мен, тяхната представа според мен е малко по-далечна и откъсната от това реално какво се случва в обществото. 
Водещ: Ами това са новините на младите. Ние тук междувременно обсъждаме техните реакции. Аз само да Ви кажа, че вече на facebook.com страницата ни има една постоянна рубрика – по мегафона от властта. Чухте и искате да кажете. Така че там сте свободни да коментирате. Вече имаме и коментар за ученичка от България, която е спечелила първо място в европейското състезание за имулации. Даден е и линк. Разбира се ние също стигаме една такава добра новина до края на предаването. Сега обаче да се съсредоточим върху това кой формира неформалния дневен ред на новините според Комитата?
 Константин Павлов: Неформалния дневен ред. 
Водещ: Ами ние медиите поемаме цялата вина, подменяме дневния ред. Вие, неформалите…
 Константин Павлов: Ами първо да кажа, че това е доста по-трудно да се наблюдава, защото докато медиите все пак са някакъв краен брой и някой да речем, който се занимава с медиен мониторинг, може сутринта да си струпа на бюрото всички вестници да търси, всички новини да ги гледа. В интернет той има достъп до само някакъв ограничен кръг около себе си и по нататък не се знае какво се случва. 
Водещ: Ще си позволя една реплика. Това е доста оптимистична теория. Вие сте безкраен брой коментиращи.
 Константин Павлов: Не, все пак да не забравяме, че интернет и това е едно от големите противоречия на бъдещето, които ни чакат и един от големите проблеми, с които ние като общество трябва да се сблъскаме. Интернетът е глобален, медиите са локални и това все повече ще бъде проблем. 
Евгений Генчев: Твоят коментар е в океана.
 Константин Павлов: Ами да, защото най-малко въпросът за юрисдикцията. Ето тук става дума за youtube.com. Youtube.com едновременно в България е, как да кажа, под влиянието на три юрисдикции. Първо той се ръководи, собствените му вътрешни правила от DMSA, този американския закон за Dopy right/…/. Втори – законите на ЕС и трето българските закони, които тук действат локално. Това е една юридическа джунгла…
 Водещ: В която за администраторите е по-лесно да свалят нещо, отколкото…
 Константин Павлов: Именно, но тук искам да кажа, все пак да отговоря на въпроса – дневният ред от интернет се задава от социалните мрежи, от facebook.com най вече. Може би от twitter.com, макар че аз не знам twitter.com колко е влиятелен в България.
 Водещ: Около 300 000 човека в България имат акаунт.
 Константин Павлов: И донякъде и от блоговете, макар че блоговете вече поотстъпиха сериозно пространство на социалните мрежи.Как да кажа, сега дневният ред – това са едни системи с много бърза реакция. За земетресението, което беше съвсем на скоро. Първите съобщения в twitter.com се появиха едва ли не секунди след самото земтресение. Веднага хората се осведомиха къде има, къде е било земетресението. Появиха се линкове. Общо взето на 20та минута след самото събитие аз бях наясно какво се случва и си легнах да спя. Да и с мащабите му. Докато това, което аз научих след това от телевизиите. Хората, които са спали през нощта в колите си, не са имали информация, след това тези идеи за обикаляне на полицаи с мегафони, които да съобщават. 
Водещ: Да, разбира се…
 Константин Павлов: Преди малко чухме тази система с оповестяване на населението със сирените, която всяка година по това време я чуваме. Каква е нейната функция? Смисъл в какъв случай, аз започвам да се чудя в какъв случай тя започва да се ползва и въобще би ли могла да се ползва.
 Водещ: Когато се правят проби.
 Асен Генов: По въпроса, ако ми позволите да допълня, за дневния ред и за официалния и неформалния дневен ред. Един пример е интересен. Депутатът, народният представител от БСП Антон Кутев, който, чиито статус във facebook.com по отношение на земетресението стана повод за много сериозни дебати в парламента, в медиите, до там, че той нали след това измени, трябваше да се извини на перничани, че не бил разбрал правилно и т.н. Това е едно. Има и в Западния свят такива случаи. Примерно лидерът на лейбъристите във Великобритания беше написал вместо blog bastard – black bastard. Което всички цветнокожи… Той трябваше да се извинява, че е обикновена печатна грешка или нещо от рода. Т.е. темпото, това, което Комитата каза, темпото, скоростта, с която първата телевизия отрази, това беше 2 часа и половина, мисля, че ТВ7 беше, два часа и половина по-късно…
 Евгений Генчев: Да, ама не е било 6 и 30. Ние имахме в 5 новини, ама това са подробности. А защо Антон Кутев според трябва да се извинява заради поста, който с еложил във facebook.com. Facebook.com не е ли…
 Асен Генов: Не, facebook.com е социалната медия, която предава неговото послание. 
Евгений Генчев: Към 300-400-500 приятели, които има…
 Асен Генов: Той е публична личност. 
Константин Павлов: Най-малкото, че facebook.com наскоро направи промяна в начина си на работа. Вече можеш да следиш някой без да се абонираш за него…
 Водещ: Няма значение дали той иска или не иска. 
Евгений Генчев: Аз не съм сигурен как е в настройките. Но все пак да не забравяме, че тук главното, според мен, главното нещо е това, че господинът е политик, а политиците в замяна на това, че някой ден ще вземат властта, те са се отказали да имат напълно личен живот. Т.е. техният личен живот е част от тяхната политическа дейност и няма как…
 Водещ: Всъщност отново влизаме в същата хипотеза, само че вече в територията на социалната мрежа. До колко всеки има право да си каже мнението без да носи последствия за това? 
Евгений Генчев: Според мен трябва всеки да може да си каже мнението и зависи какви са последствията. Последствията не трябва да бъдат прекалено крайни. Всяко едно мнение, ако е глупаво и несъстоятелно, би трябвало да може да бъде оборено. Нали така?
 Константин Павлов: Освен това политиците носят така наречената политическа отговорност във всеки един момент. 
Асен Генов: Аз често сравнявам интернет с улица. Помня едно време, в което какво си говорим на улицата беше обект на особено внимание от страна на специални служби. Всеки опит да се следи много внимателно какво говорят, а между другото такава статистика има. 58 хиляди в специалния доклад на Комисията за СРС към парламента, 58 хиляди, ако не ме лъже паметта, вчера или оня ден го четох, са исканията за достъп до трафични данни. Това засяга и интернет пространството. 
Водещ: И доста малък е броят на…
 Асен Генов: Отказите. Под 1000 беше. 
Водещ: И също видимо малък е броят на тези, които са влезли в съда. 
Асен Генов: Това е за подслушванията. Това е за конкретно СРС. От 13 хиляди мисля, 700 са годни доказателства за съда. 
Водещ: Да се върнем сега след малко на един облог, който направихме с теб. Евгений, нека да обясним на хората как ние планираме темите си в предаванията, защото този фолклор, който се разпространява, този, звънни на онзи и т.н. като че ли си заслужава за пореден път да го опровергаем. 
Евгений Генчев: Ами не се чувствам длъжен да опровергавам за всички. Мога да кажа при нас как стават нещата. Следим информационните агенции. Мислим коя тема би могла да се развие, къде има, кое е интересно и важно за обществото. Важно е да кажеш на хората онези, които са избрани преди 3 години, колко са свършили на 3 години…75% от мандата. Важно е, каним ги. Така се прави. Важно е в случая, когато избираме темите, кой говори…Най-лошата цензура е тази, която сам поставяш. Страхувайки се да не напуснеш работа, да не излезеш на тази безработица на пазара на труда. 
Водещ: Да не продължаваме тази тегава редичка. В началото започнахме с това, че всъщност се откри радио „Бургас”, но като че ли тази новина се превърна в това как премиерът спря симбека на Тони Димитрова. Точно тогава с Асен направихме един облог коя новина ще е по-голяма. И по-водеща. Точно тогава излезе разкритието на bivol.bg. То не е разкритие, а цитат в bivol.bg за разкритието на немски вестник, че зад псевдонима СЕМО, американските грами, които се изказват за миналото на премиера, стои ЦРУ. Третата новина, не помня коя беше, но Асен загуби облога, нали?
 Асен Генов: Ами, в интерес на истината, да, аз имах едно такова усещане, че ще си права, но ми се искаше да вярвам, че перфектният медиен инстинкт на премиера няма да измести нещо сериозно. Все пак говорим за германска преса, но може би не е най-влиятелният в Германия вестник, но това е един от известните немски вестници, който потвърждава чрез свой човек, чрез своя връзка с ЦРУ, че информацията, на основата на която са писани докладите на посланика на САЩ в България за престъпното минало на премиера, е всъщност информация от ЦРУ. Не вярвах, че.. Това е… Ето, днес видях, вчерашния брой по-скоро на един от вестниците. На първо място заглавието беше някаква мафиотска история. Днес обаче на първо място, в челото на вестника не е ЦРУ потвърждава престъпното минало на премиера, а стигаме до там, че на една жалба пак на bivol.bg преди няколко месеца, когато в Пловдив един от свидетелите разказа за някакви връзки между/…/ и премиера тази жалба била минала давност и за това прокуратурата нямало да предприеме никакви действия. Това, че, завършвам с това изречение, това, че медийният инстинкт на премиера да спре Тони Димитрова, да се покаже пред камерата веднага, щом усети, че тя сочи към него…Това измести. Фактическата новина според мен – това е много странен феномен. 
Водещ: Нека да дадем предимство на една интересна новина – как технологиите биха могли да помогнат именно на гражданското общество да стигат до по-голям кръг от хора? А новината е, че български екип разработи едно приложение, което в момента е доста продавано, както в безплатната си версия, така и в платената си версия – какво представлява това приложение – сега ще чуем от…
 Изобретател: Изграждаме постоянно и актуализираме една база със свободните wi fi мрежи от световен мащаб плюс това и предоставяме и паролите за затворените мрежи, които са основно на световния пазар. Като хората имат възможност след като стартират приложението, то да ги локализира точно къде се намират и в радиус от няколко километра да им представи информация за свободните и заключените мрежи. 
Водещ: Защо се оказа толкова продавано Вашето приложение?
 Изобретател: Приложението има безплатна версия, която изисква force player account. Force е една система, едно световно приложение, което предоставя възможността на хората да се чекват към различни обекти. Безплатната версия изисква такава регистрация и логване с такава регистрация. За потребителите на IPhone има такава версия, която струва само 1 долар и им предоставя достъп без нуждата от този акаунт. И естествено вътре в самото приложение не предоставяме реклами, т.е. скриваме и рекламите. Интересът идва от идеята, че все още мобилните оператори, интернетът, който предоставят, е доста скъп, бавен, ограничен е откъм скорост и трафик и много често хората, които искат да имат малко по-бърз достъп или по-обемен достъп като трафик, имат нуждата от Wi Fi връзка за техните смартфони или таблети.
 Водещ: Колко продадени до момента имате такива приложение?
 Изобретател: Не съм гледал точно днес статистика, но мисля, че вече имаме над 20 000 download в светове мащаб и като платени са около 3-4% от тази… На 23 и 24 приложението стартира. В рамките на седмица максимум достигна до първо място в топ 1 на локалния пазар. И вече 4-5 ден все още се задържа на първа позиция. 
Водещ: Как новите технологии могат да помагат на гражданската журналистика? Така нека условно наречем изявата на хората, които непрофесионално се занимават с журналистика.
 Изобретател: Всичките тези опции, които предоставят включително най-големите сървъри, най-големите сайтове като facebook.com, forceplay.com включително, google.com се включиха с техния плюс – предоставят възможност на хората във всеки един момент да кажат точно къде се намират, да споделят нещо, което е свързано. Много често при случаите, които бяха като земетресението, самите новинарски сайтове реагираха може би с минута, може би с по половин час малко по-късно, отколкото самите потребители вече бяха почнали да споделят нещата във facebook.com и в twitter.com. И това нещо естествено те не го правеха от домовете си пред компютри, а го правеха през техните смартфони. Най-вече, когато са на улицата и все още бяха в момент на паника. И всеки търсеше информация за тези неща. Дълго време нашето приложение не успя да достигне до първо място, а първите три позиции бяха заети от приложения, които бяха свързани с информация за земетресенията. Те бяха най-сваляните приложения и хората постоянно получават информация за вторичните трусове и тези неща. Възможността за чекването по различни обекти, споделянето на информация за тях плюс възможността за снимането на снимки и видео, и качването им в световната мрежа, и всичко това, предоставяйки лесната възможност да се направи със смартфоните, страшно много улеснява нормалния потребител да бъде… Цялата новинарска индустрия може би. 
Водещ: Имаме… Развеселихме се с някои оценки. И така, най-теглените приложения в последно време са тези за земетресенията. Нормално. Всъщност това ли е дневният ред? Това ли е интересът на хората, Евгений? Макар че нямаме, като че ли какво толкова ново да кажем за тези пусти земетресения.
 Евгений Генчев: Ами, да. Това е. Особено миналата седмица със сигурност това беше, защото когато има страх от нещо, което е по-голямо от всички, хората имат нужда от яснота. Господин Милошев трябваше да се появява и да казва колко още вторични трусове ще има, както и Емил Ботев, както и сеизмолозите от БАН, така че това беше. Сега да се върнем към старите, скучни политически теми. 
Водещ: По-скоро оптимизъм или по-скоро песимизъм, което ние доста хора от журналистическа гледна точка казахме, че е хубаво политическата реч да бъде свободна от авторски права. По-скоро песимизъм, по-скоро оптимизъм? Комитата?
 Константин Козлов:Аз съм по-скоро оптимист, разбира се. Единствено не е ясно дали ние като държава и като общество ще се справим с това предизвикателство или просто ще бъдем пометени и…
 Водещ: Това дали няма да бъде в наши ръце, в ръцете на медиите и в ръцете разбира се на гражданското общество? Неформалната част от медиите. 
Константин Козлов: За мен винаги гражданското общество задава дневния ред, даже не гражданското общество, ами самите граждани. Т.е. за мен всички – бизнесът, медиите, политическият живот – всичко е функция на гражданите. Те имат тези медии, правителство и политически и стопански живот, което заслужават. Демокрация. Знаете, че е този обществен строй, при който ние…
 Водещ: Хората трябва да знаят, че когато медиите ги канят да коментират нещо на някоя по-свободна платформа, е хубаво да го правят. Не прочетох в рамките на нашщето предаване коментар във facebook.com в „Клубът на журналистите” БНР, но не е късно разбира се. 
Константин Козлов:Видя ли как отнехме правото на гражданското общество?
 Водещ: А, не, не. Беше свободно през цялото време гражданското общество. Аз щях да го цитирам. По-скоро песимист, по-скоро оптимист? Асене?
 Асен Генов: Ами аз лично смятам, че всеки опит да се промени курса, по който нещата се развиват в момента, а именно интернет е водещият, медиите, политиците и много други сфери са тези, които се адаптират и настигат реалността, съществуващата реалност интернет – всеки опит това да се промени насилствено, ще бъде предварително обречен. Какво имам в предвид? Да речем в сферата на авторските права. В момента, в който се опитат да наложат някакви рестрикции, технологиите ще изпреварят и ще заобиколят тези рестрикции. Винаги технологиите са една крачка напред. 
Водещ: Както се случи напоследък.
 Асен Генов: Точно така. 
Водещ:  Филтрираха съдържанието на…
 Асен Генов: Еди как си може да заобиколите това филтриране. Къде започна своята кампания Обама? Започва я на среща със собственика на facebook.com. Това е показателното. Ако политиците искат да са в час, те ще направят всичко възможно сами да… Те ще поискат техните изявления да бъдат освободени от авторско право и гражданите да могат… Да не се счита за цензура.
 Водещ: Ако зависи от нас двамата с Евгений като журналисти, ние директно освобождаваме. Нали така?
 Евгений Генчев: Ами аз това, което казвам, моите читатели, те придават стойност на неговото предаването, защото те казват „ето, този човек, който ние четем, е бил при този водещ. Евала на водещия”. И другият път ще го гледат него, няма да гледат съседната телевизия, която през това време промива мозъка. 
Константин Павлов: Но от друга страна интернет продължава да бъде много голямо предизвикателство, така че…
 Водещ: Ами ние ще продължаваме да говорим, но си заслужава да си спомним в края какво каза Бойко Станкушев. Редно е да забием един кол, да се съберем около него и да измислим някакви по-човешки правила, така щото този, който цитира политиците на различни платформи, да не се сбогува с акаунта си. Бойко вероятно направи алюзия със създаването на… Информацията трябва да бъде свободна. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Жанет Николова, Цвети Николова, Цвети Бхариева и аз Ирен Филева. 
 
Може да слушате и запис на предаването на: http://yourlisten.com/channel/content/130492/Klub_na_

Интервю с Любомир Павлов и Юлий Павлов

БНТ, Животът и другите неща | 02.06.2012
 
 Водещ: Книгата "Симетрия" на Захари Карабашлиев тази седмица ще отиде в някой от вас, които харесвате нашата страница във Facebook, изобщо ние сме както знаете винаги във връзка. Свободно ни пишете, задавайте ни въпроси към нашите събеседници, първите както разбрахте са братята Любомир Павлов и Юлий Павлов, по-нататък вицепрезидента г-жа Попова, историята за олигарсите и арестите от тази седмица, войната между българските производители и търговските вериги, така че ще се опитаме да следим всичко, което питате и да задаваме вашите въпроси към нашите събеседници.
 Водеща: Може би да кажем още един път адресите, това са Григорови във Facebook – Животът и други неща и също така в Twitter, където сме Григорови. Книгата миналата седмица спечели Зорница Василева, можете да видите и това на страницата ни във Facebook. А сега вижте кратко представяне на първите ни гости.
 Репортер: Юлий и Любомир Павлови – и двамата братя играят важна роля в сформирането на десницата в България от началото на прехода, но рядко са разглеждани като тандем. Любомир е бивш депутат от 36-тото НС от листата на СДС и автор на решението за разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност. Издател на вестниците "Труд" и "24 часа" и председател на Съюза на издателите. Страстен меломан. Женен за журналистката Диляна Грозанова. Брат му, социолога Юлий Павлов е бивш народен представител от 38-мото НС, директор на Център за анализи и маркетинг вече 18 години. Съпругата му Аня също е социолог. Юлий смята, че единствения начин десницата отново да стане силна е всички лидери, свързани с прехода да се оттеглят.
 Водещ: Добро утро, здравейте. С възраженията ли да започнем?
 Юлий Павлов: С корекция лека, че Аня е специалист по PR.
 Водещ: Ние знаем много добре, тя миналото или по-миналото предаване ни беше на гости точно в това ѝ качество, така се случва.
 Юлий Павлов: Случва се, няма проблеми.
 Водещ: Сега, това си мислехме между другото като за начало на разговора, какви щяхте да бъдете ако работехте това, което навремето сте завършили – вие лекар, вие физик. Представяли ли сте си какъв би бил живота в тоя смисъл?
 Любомир Павлов: То има нещо общо с тези неща, защото моята специалност в медицината беше психиатрия и психоанализа, което според мен тази облатс е много важна и в съвременната политика и в съвременния живот. Според мен голяма част от съвременните политици се нуждаят от психоаналитик.
 Водеща: То дори имаше едно предложение, ако не се лъжа, да минават психотест, което постоянно се възражда, това в кръга на шегата. А вие, физиката и социологията?
 Юлий Павлов: Ами аз съм работил все пак като физик, брат ми работи по-малко като психиатър, но аз имам 10-15 години работа като физик и като главен асистент по математика, така че… Аз се интересувах и от математика и фактически съм преподавал математика и точно това беше накрая общата пресечна точка между политиката и предишното ми занимание – социологията, много добре ги съчетава и двете.
 Водещ: А защо смятате, че съвременните политици, то сигурно и не само съвременните де, имат нужда от аналитик, психиатър, терапевт може би, не знам. Да развиете тая теза малко?
 Любомир Павлов: Странни неща стават в съвременната политическа сцена и за това. Това също беше в рамките на шегата, разбира се, но ..
 Водещ: не, то през една шега винаги може да се извади …
 Юлий Павлов: В крайна сметка в съвременното общество колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече хора имат нужда от психоаналитик и в това няма нищо ненормално. Това не значи, че те са болни. Просто стреса, на който са подложени е много голям и не виждам защо политиците трябва да правят изключение. Те са подложени на още по-голям стрес.
 Водещ: Вие и двамата бяхте, така да се каже, в основата на политическия процес в началото на 90те години, след което в един момент се оттеглихте активно от политиката. Преминахте в бизнеса, вие преминахте в социологията. Имате ли амбиции сега, съжалявате ли за това, което сте правили в началото на 90-те години, тоя ли е резултата, който тогава сте си представяли, че ще се получи?
 Любомир Павлов: Аз не съжалявам, защото в България бяха необходими промени, те не са станали и не станаха по най-добрия възможен начин, но нищо н е става … много трудно в живота нещата стават по идеалния начин. Трябваше да се промени комунистическата система в България, но по принцип моето участие в политиката беше в самото начало, кръглата маса и оформянето в началото на ново законодателство. Аз поех инициативата за разсекретяване на досиетата, което беше гласувано в НС, след което доста години политиците се държаха все едно че няма такова решение, просто … И след това като се започнат спорове, че еди кое си е станало доста по-късно държавна тайна – не може да стане държавна тайна нещо, което повече от 5 години е разсекретено и е могло да бъде разпространено навсяКъде и всеки, който публикува в момента такива досиета просто не подлежи на никакви санкции, така че аз просто съм удовлетворен от това, което постигнах по този въпрос. А по принцип аз имах краткосрочни амбиции в политиката, защото смятах, че имам желание просто да се промени системата в България, да помогна за това, а винаги съм имал интерес да се занимавам с бизнес, отдавна, имам тука един спомен си говорихме преди това за спомени – когато бях студент, моите родители ме питаха – добре де, ти сега какъв искаш да станеш, защото аз имах известни колебания, покрай брат ми аз имах интерес към математика и физика, но в последствие се насочих към психоанализа. А същевременносе занимавах и с дискотеки, имам голямата награда на Каваците от 1981 за най-добър DJ, Музиката ми беше хоби и родителите ме питаха – сега ти реши ли какъв искаш да станеш? Известно време бях продуцент тогава на Васил Найденов, наричаше се импресарио по това време, думата продуцент тогава не се използваше и те ме питаха – какъв искаш да станеш и аз тогава казах – ами ако ме питате какъв наистина искам да стана, искам да стана капиталист. И родителите ми тогава реагираха много … 80-те години. Така че в последствие имах желание да се занимавам с бизнес и за това участието ми в политиката беше временно, аз смятах, че човек, който се занимава със синдикализъм, който е депутат, с политика, не може да се занимава и с бизнес. Не е нормално. В последствие разбрах, че повечето политици се занимават основно и с бизнес и с други неща, но това беше различно от моите разбирания и аз за това се изтеглих от политиката и започнах …
 Водещ: Извинявай, а кой от двамата запали другия за политиката или това си е независим процес?
 Юлий Павлов: Аз мисля, че стана независимо един от друг. Просто ние сме, както много други, стотици хиляди, да не кажа милиони българи, които искаха да се промени социализма. Друг е въпроса какво е искало мнозинството да се промени. Оказва се, че тези, дето сме искали капитализъм не сме били толкова много. Сега като се връщам към онея години разбирам, че мнозинството май са искали да има социализъм с човешко лице, това е било движещия мотив на промените. Но така или иначе мнозинството искаха промени, ние не правехме изключение. И аз съм доволен, че всеки от нас е дал своя принос. Сега аз спокойно мога да кажа, че и аз имам принос България в момента да е демократична страна в ЕС и НАТО. И всеки да може с личната си карта да отиде на летището, да си вземе билета и да замине за където иска в цяла Европа.
 Водещ: До колко се възползвате един от друг в сегашните си работи? Вие сте издател на едни от най-големите вестници в страната, вие имате социологическа агенция и т.н. ?
 Юлий Павлов: Ние имаме и друг общ бизнес, така че имаме дейности, в които работим заедно. В момента в издателската дейност той си е абсолютно самостоятелно, както аз в социологическата. Нямаме много пресечни точки.
 Любомир Павлов: Но естествено се съветваме по много въпроси, имаме области, в които сме изцяло на едно мнение, има области, в които сме на коренно различно мнение. Например ако говорим за футболни отбори той е по-голям фен на Реал Мадрид, аз съм по-голям фен на Барселона.
 Водеща: Вие всъщност сте едно влиятелно каре, ако добавим и съпругите ви Диляна Грозданова и Аня Павлова. Как се влияе на политиката по-лесно – когато си вътре или когато си отвън, можеш да формираш обществено мнение, да го анализираш?
 Любомир Павлов: Ами за мен вече въпроса за влияние върху политиката е на по-заден план, то беше след като бях депутат и се изтеглих от политиката, аз съм се занимавал с консултации, с организиране и ръководене на предизборни кампании, което също е оказвало своето влияние, но в момента като издател вече аз имам задачата да има медии, които да отразяват обективно истината. Тоест обществото да разбира не само фактите и новините, които в повечето случаи се разбират от телевизии, от радиостанции, от интеренет, а във вестниците трябва да се анализира ситуацията, да се показват задкулисни договорки, ако има такива, да се обясня защо един политик прави едно, друго. Просто трябва обществото да бъде информирано. И от тази гледна точка голяма част от политиците са недоволни, защото всеки иска само да го хвалят, никой не обича да го критикуват, а и …
 Водещ: … ви подозира, че взимате страна в политическия процес, под една или друга форма.
 Любомир Павлов: Вижте какво, ако издателите са абсолютно честни, всички издатели по света в крайна сметка, когато наближат избори заемат някаква страна. Аз съм наблюдавал примерно в Лондон по BBC, не, извинявайте, по Sky мисля, че беше съобщението преди години, когато се съобщаваха, че в. Sun за първи път на изборите са заявили, че ще подкрепят консерваторите, защото те обикновено винаги подкрепяли лейбъристите, така че те заявяват, че имат такава позиция.
 Водещ: Има такава благородна практика, която не важи за българските медии.
 Водеща: … която аз намирам за много полезна, главно за читателите, когато знаят за кого работи… Тоест не за кого работи, а какви ценности подкрепя всъщност.
 Любомир Павлов: Да, точно така. Аз лично като възгледи съм и с Юлий сме си говорили, той също е десен, но може би все пак аз съм по-десен от него, аз просто смятам, че държавата трябва да се занимава с националната сигурност, с границите, с полицията, с някои други такива общи неща, с правораздавателната система и да не се бърка в икономиката, защото винаги резултатите са лоши, когато държавата се бърка в икономиката.
 Водеща: Да си поговорим още малко за обективността…
 Юлий Павлов: Ако може да се върнем на темата за влиянието върху политиката. Понеже както издателите и журналистите са обвинявани, че влияят на политиката, още по-тежки са обвиненията спрямо социолозите. А всъщност те идват обикновено от разни некадърни политици, които са недоволни от своя резултат и да ни обвиняват нас за ниския резултат на една или друга политическа сила…
 Водещ: Не се слагайте всички под един знаменател, защото има примери и в двете ..
 Любомир Павлов: Това е вярно, но социолог – социолог няма да нападне, така че тука …
 Водещ: Сигурно, но все пак ние да кажем на хората, че не всички са еднакви.
 Водеща: Нека да се разберем, че когато говорим за социолози естествено, че има различия, но аз говоря за сериозните социолози. Има, както вие много добре сте забелязали, разни агенции, които се появяват само от избори на избори и то винаги с някакви много странни резултати. Аз тях не бих ги нарекъл социолози. Говоря за тези, които присъстват непрекъснато в медиите и дават сериозни изследвания и чиито резултати на избори в крайна сметка се различават с няколко да кажем десети или 1 – 1.5%, да не забравяме, че все пак грешката може да стига до 2-3% и това е напълно законнна, научно определена статистическа грешка. Та мисълта ми е, че да се сърдиш на социолозите е все едно да се сърдиш на синоптиците за това, че днес следобед ще вали примерно. Ами не са виновни синоптиците, а атмосферните процеси.
 Водещ: И все пак можете да влияете и често се случва …
 Юлий Павлов: Това силно се надценява. Има наистина много слаб ефект на влияние върху партиите, които са близо до бариерата, има избиратели, които се разколебават и казват – е сега има ли смисъл да си пускам гласа за партия, която няма да мине 4-те процента. Но въпреки това този ефект е много по-слаб, от колкото се очаква. А за останалите – както избирателите на една партия, дето изостава се ядосват и се мобилизират, по същия начин пък може да има обратния ефект върху партия, която води. Всички видяхме какво се случи например съвсем наскоро в Сърбия. Те така се успокоиха привържениците на Тадич, че той води, че не излязоха да гласуват, ниска активност и загубиха изборите.
 Водещ: Имате ли готовност за следващата изборна кампания вашите вестници да обявят подкрепа за определена политическа сила?
 Любомир Павлов: Тя е още далеч, след година и ..
 Водеща: Не, не, става дума за технологично..
 Водещ: Не, не, имам предвид идейно, защото добре казахте, че Мърдок във Великобритания, който редовно прави това?
 Любомир Павлов: Моята позиция е такава, но все пак аз за това трябва да убедя главните редактори, защото те са тези, които оформят редакционната политика.
 Водещ: Би било позитивен прецедент, би било добре за наистина за читателите и като цяло за публичната среда ако вие кажете, че имате готовност. Няма значение коя партия ще подкрепите, това е въпрос на друг тип решение, вероятно и по-късно, но ако едни вестници обявят открито зад кого застават сигурно ще е доста полезно.
 Любомир Павлов: Освен това възможно е главния редактор на един вестнк да има едно виждане, главния редактор на друг вестник – друго и тоест вестниците да нямат абсолютно една позиция.
 Водещ: А, това е възможно, разбира се. Като казвате, че сте десни, как гледате на процесите в десницата сега? Понеже и двамата сте били част от тоя политически спектър. Сега имаше наскоро драматични с ъбития на разделяне на Синята коалиция…
 Любомир Павлов: Ами аз смятам, че за СДС има надежда, зависи как ще се развие. СДС трябва да се разширява, да се появяват нови лица .. .
 Водеща: А не Надежда Михайлова, предполагам.
 Любомир Павлов: Надежда Михайлова има някои грешки, сега мисля че е Нейнски, тя има някои грешки, но не е от най-коментираните хора в СДС.
 Водеща: Искам да кажа – не коментирате името ѝ, коментирате процеса.
 Любомир Павлов: Да. Просто СДС трябва да лансира нови лица, трябва да се разширява… Има много компрометирани, има някои, които са амортизирани. Ако говорим от старите фигури, които през годините за мен са оставили безспорно голяма следа и са безспорен авторитет за СДС, защото това е старата десница, Съюз на демократичните сили беше коалиция, след това стана партия и се стесняваше, сега отново трябва да се разширява, като безспорните личности за мен това е първо Филип Димитров, който беше един изключително почтен и добър лидер на СДС и министър-председател. Много добре бяха написали обаче в един звестник в България, че той е за съжаление британски тип, а не балкански тип политик …
 Водеща: И той като че ли падна жертва на това, което вие правите в момента, на медиите, аз си спомням, че имаше доста солена кампания срещу него.
 Любомир Павлов: Атаката беше започната от Бриго Аспарухов и от много хора, които го атакуваха, бивши служители на Държавна сигурност и настоящи по това време, но той е безспорен авторитет и е важно, въпреки че той в момента е в Грузия, до колкото знам, той просто би могъл да направи изявления, анализи, да коментира, да подпомогне. Смятам, че той е безспорен авторитет. Другия, който е авторитет, който остана като положителен политик и лидер на СДС, това е Петър Стоянов. Това са хората, които отстрани могат да … той също е излязъл до голяма степен от Политиката. Те биха могли морално да подкрепят. А иначе СДС трябва да лансира и млади хора и успели, и реализирали се личности, които да се развиват и аз смятам, че има надежда в това отношение. Просто тези, които са били дълго време в политиката, в парламента, в управлението на държавата – те трябва да стоят още една стъпка отзад и да подкрепят.
 Водещ: Вие разделяте ли ГЕРБ, като се говори за десница? Защото споменахте Петър Стоянов, чрез неговия брат е…
 Любомир Павлов: ГЕРБ е нова десница. Аз понеже останах с впечатление, че ме питате за старата десница. ГЕРБ е новата десница. И СДС и ГЕРБ са членове на ЕНП, това е десница. И ГЕРБ и СДС.
 Водеща: Как гледате на проекта на Меглена Кунева?
 Любомир Павлов: Нека, за да не си влияем в последствие, Юлий да каже по всички въпроси, аз ще си кажа моето мнение. Проекта на Меглена Кунева също е интересен, безспорно той … вече те ще си определят, може би също дясноцентристки проект.
 Водеща: Вашия анализ?
 Юлий Павлов: Хайде да почнем от края. Да, вярно е, че проекта на Меглена Кунева е дясноцентристки, може би по- към центъра и има сериозни шансове да привлече още избиратели. Така или иначе мисля, че за България на гражданите няма да бъде проблем да минат 4-процентовата бариера и да присъстват в следващия парламент.
 Водещ: … 12% вие сте прогнозирали да …
 Юлий Павлов: Да, тъй като те имат 5 до 7% от всички избиратели, преизчисление спрямо гласувалите, които са около 60%, преизчисление спрямо гласувалите – това дава 8-12 % от реалните гласове. СДС най-после се отърваха от един воденичен камък, който им тежеше на шията, но дали ще успеят все още е отворена опция. Това напълно в техните сили, ако изборите са сега биха успели и биха минали бариерата. Но изборите не са сега, изборите са след 1 година, така че много зависи какво ще правят през тази една година. Те са малко в положението на затворник, който най-после е получил дългоочакваната свобода, както Борис Марков се изрази в едно свое интервю, ама тази дълго жадувана свобода – тя е и отговорност. Означава и точно това, за което стана дума – и нови лица, но в съчетание с част от старите. Не може да бъде еднозначно отношението към старите лица, те имат различно отношение, особено по ключовия въпрос…
 Водещ: То и към новите не може да бъде еднозначно, така че …
 Юлий Павлов: Абсолютно. Но когато се отнасяме към старите лица трябва да видим все пак кое какви … и точно за това Иван Костов тежеше като воденичен камък, тъй като не само че той беше виновник за разцепването на СДС, но и с арогантното си и нагло държание, с обидите, които изприказва по адрес на СДС, той вече беше неприемлив. Той всъщност от самото начлао беше неприемлив за избирателите на СДС. Така че те имат в момента една отворена опция, дай боже да я реализират. Разбира се, най-голямата дясна партия си остава ГЕРБ и така ще бъде и на изборите.
 Водеща: Въпроса е за след изборите. Може ли да се печелят медии в България и това въобще бизнес ли е или е някак си … нещо по-различно, влияние? /
 Любомир Павлов: Разбира се, че може да се печели, ако има нормална конкуренция, нормален пазар, не се използват нерегламентирани методи, в смисъл не се прави явен дъмпинг като има медии и структури, които се опитват да намаляват драстично цени, като при това положение естествено отиват на загуба, но може би разчтат, че от някъде другаде ще изкарат пари, това не мога да коментирам, защото ние не правим така. Но вероятно има медии, които използват такива странични механизми.
 Водещ: Нека да не се лъжем, огромното мнозинство от медиите в България, независимо дали печатни или електронни, са на загуба.
 Любомир Павлов: Има един такъв момент, че световната криза има световна криза на икономиката въобще, след това има криза и в … тя се отразява и в медиите. И има едни промени в … издателите, както и на печатните медии, както и телевизиите, те трябва да отговорят на промените, които се случват. За мен бъдещето е в един вид синергия – и за рекламодателите. Това означава и телевизии, и радиостанции, интернет, печатните медии. Печатните медии има, много хора са се изказвали и в интервюта извън България, че едва ли не ще изчезнат, но един от тези, които го казваше, имам такава информация, Уорън Бъфет в края на миналата година за 200 млн.долара е закпил регионален вестник в САЩ. Тоест …
 Водеща: Самоопровергал се е.
 Любомир Павлов: Така че се показва, както много хора също казват, че и книгите ще изчезнат, но те няма да изчезнат, винаги си има интелигенция, има си елит, които предпочитат да четат книги …
 Водещ: Не, въпроса е на честна и прозрачна игра и на коректен пазар.
 Любомир Павлов: И ние ще се борим в това отношение, аз като председател на Съюза на издателите застъпвам позицията, че трябва да отпадне ДДС-то. Така че това е една стъпка в правилната посока. Получих подкрепа на една среща, международна от комисаря по образование и култура Васирил и има една справка, която показва, че с изключение на две страни от ЕС, ДДС за печатните медии и за книгите е или 0 или 7%, само в България и Словакия са…
 Юлий Павлов: Ето един пункт, по който сме на различно мнение. Аз не считам, че в държава като България трябва да има диференцирана ставка на ДДС. Ако кажем за печат ще кажат – ами защо не за лекарствата, защо не за храните, за туризма. Ние вече сме били свидетели.
 Любомир Павлов: Ама то има диференцирана ставка, защото за хазарта е 15%.
 Юлий Павлов: Кое е 15%? /
 Любомир Павлов: ДДС за …
 Юлий Павлов: Върху хазарта данъка за разлика от всички останали бизнеси, данъка не е върху печалбата, а е върху оборота. Данъка върху хазарта е убийствен. И да, има разлика, но той е убийствен.
 Водеща: Братя в действие.
 Любомир Павлов: Който играе хазарт да си плаща.
 Юлий Павлов: Не, причината не е това, причината е, че се подозира, че това се използва за пране на пари, но понеже не могат да го докажат ги удрят с високите ..
 Водеща: И е легално ..
 Юлий Павлов: Да, всъщност легално играещите играчи.
 Водеща: Ами благодарим ви. Ние ще следим от близо вашите дейности като социолог и като издател.
 Водещ: И си помислете за идеята да обявите открита подкрепа за следващите избори, това наистина ще е прецедент, а и ние отдавна говорим и в това предаване и в други наши изяви, че публичния ни живот трябва да е по-откровен, по-открит, ще помогне на всички.
 Любомир Павлов: Аз подкрепям тази позиция.  

Кунева не била участвала в сформиран от Хохегер съвет за имиджа на България

Dnevnik.bg I 6.06.2012

Никой не е търсил, не е контактувал и не е канил Меглена Кунева за участие в консултативен съвет от европейски политици, какъвто предложил австрийския лобист Петер Хохегер по договора си с правителството на Сергей Станишев за "лъскане на имиджа на България" от 2008 г. Това се разбра от думите на бившия еврокомисар пред парламентарната комисия, разглеждаща договорите с Хохегер.

Както при предишни заседания, така и днес беше отбелязано, че идеите за сформиране на такъв консултативен съвет, както и на европейски пресцентър, са били главните основания фирмата на Хохегер да бъде предпочетена и да й бъде възложена поръчката. Предложенията фигурират в офертата на австрийския лобист и са посочени също от правителствената комисия по оценка и класиране на предложенията. Освен обтекаемата идея за създаване на съвет Хохегер изброил и имена на европейските политици, които да влязат в съвета, сред които било и това на Меглена Кунева.

Затова днес парламентарната комисия изслуша бившия еврокомисар и поиска да разбере тя участвала ли е в такъв съвет и знае ли дали изобщо той е действал. Кунева отбеляза, че към ноември 2006 г. тя е сдала поста на министър и е започнала да се готви за изслушване в европарламента. От ноември нататък не съм участвала в кампании, нито съм разговаряла с българското правителство, нито то е искало такова нещо от мен, защото и клетвата на еврокомисар забранява да търся или да изпълнявам задачи от правителството, отбеляза Меглена Кунева.

Затова от ГЕРБ коментираха, че е странно как офертата на Хохегер е била класирана първа именно заради сформирането на съвета, при положение че в поименния списък на лобиста е присъствал човек, за когото е било ясно, че не може да поема такива ангажименти. Репликите предизвикаха недоволство сред представители на левицата. Антон Кутев посочи, че това е било оферта, в нея са фигурирали около 15 имена, а не само на Меглена Кунева.

Едва след повдигането на този въпрос хората на управляващата формация се сетиха, че е трябвало да го зададат на предишния извикан преди Кунева – на председателя на правителствената комисия, оценявала и класирала офретите, Таня Джаджева. След 40 минутен разговор с Джаджева преди това обаче те не повдигнаха този въпрос, а през по-голямата част от времето я питаха неща, за които тя заявяваше, че излизат извън компетентността й на председател на съответната комисия. Накрая и председателят на парламентарната комисия по случая "Хохегер" заключи, че разговорът с Джаджева е бил безсмислен и че очевидно в качеството, в което е повикана, тя не би могла да бъде полезна. Затова и депутатите я освободиха и тя си тръгна, преди да бъде питана за хората в консултативния съвет, предлаган от Хохегер.

Джаджева единствено уточни, че доколкото тя има спомени, такъв съвет действително е бил създаден, а имената на хората били предложени още в офертата на австрийския лобист. За сформирането на звеното тя съдела основно от публикации в медиите, където и в момента могат да се намерят данни за дейността на този орган. Като председател на правителствения пресцентър обаче Джаджева не контактувала с хора от този съвет, нито е наблюдавала работата му.

Депутатите от ГЕРБ поискаха и да знаят до каква степен крайната оценка на комисията по класирането на оферти се е повлияла от назначения към нея консултант – Росен Карадимов, който по това време беше съветник на бившия премиер Сергей Станишев. Не схващам защо трябва да сме независими от консултанта, той фигурира в заповедта на главния секретар на Министерския съвет Севделин Мавров за сформирането на комисията по оценка и класиране и ние сме били един екип, заяви Джаджева.

Управляващите критикуваха дейността на комисията на Джаджева и заради това, че при крайното класиране на офертите е била посочена само крайната оценка на предложенията, но не и мотивите, с които се е стигнало до тази оценка. Емил Радев от ГЕРБ посочи, че вписването на мотиви е задължение по Закона за обществените поръчки.

Оригинална публикация 

Гореща Бразилия се пренася в София с Tudo Brasil Festival 2012

Фестивалът ще представи бразилската култура с музика, танци, изкуство и традиционна кухня

Медиямикс

БНТ, Денят започва | 06.06.2012

Водеща: Сега продължаваме с медийното събитие на годината, фестивалът „Медия микс” в Албена, който започва тази неделя. С последни новини и коментар около събитията, сме поканили представители на трите основни платформи в програмата: Евелина Кирилова, директор на фестивалната част за телевизионни сериали, Мартин Кадинов, директор на фестивал „Кросмедия” и Поли Карастоянова, която отговаря за конгресната програма. Здравейте и добре дошли. Както каза директорът на фестивала Петър Димитров, фестивалът навърши пълнолетие. Сега да говорим за абитуриентския бал. Какво ще се случва тогава. Преди известно време, той като гостува, всъщност това се случи непосредствено преди отварянето на фестивала, отварянето на сайта и откриването на възможност за акредитация, сега вече можем ли да кажем, какъв интерес са проявили хората до момента?
Поли Карастоянова: Да. Аз много ви благодаря за тази възможност. Да кажем, че започва най-големият медиен фестивал, на изток от Кан и той се провежда за 18-а година подред в Албена. Преди 4 г. създадохме конгреса като една възможност да потърсим промяна, мост между България и света, между опита и знанието, между да кажем, старата школа и провокацията на дигиталното поколение и ми се иска всъщност да ви споделя думите, които Джими Уайлс ми каза на откриването тогава. Джими Уайлс е създателят на „Уикипедия”.
Водеща: „Уикипедия”.
Поли Карастоянова: Той е събрал в няколко простички принципа целия огромен, необятен свят на своята интернет платформа. Те са свободата да избираш, свободата да споделяш и свободата да променяш, така че в този план, ние се опитваме, макар и с други думи и с други средства да следваме онова, което Джими Уайлс каза.
Водеща: Колко души очаквате?
Поли Карастоянова: Тази година фестивалът е различен, по-голям, по-истински от всяка предишна, защото всъщност по-трудно от икономическата криза се оказа битката за доверието на медийната среда, на нашата аудитория, но вече акредитациите са над 300. Така че към този момент ние гледаме към един много сериозен медиен форум.
Водещ: Евелина, програмата за телевизионни сериали все още не е публикувана на стайна. Какво ще очакваме от нея?
Евелина Кирилова: Тя въобще не е тайна. Не касае толкова хората, които ще бъдат на самия фестивал, защото там това, което ще се случва, членовете на журито ще си гледат сериалите. Ще обсъждат, за да могат на 13-и да излязат с общо решение за победител във всяка една категория.
Водещ: Кои са сериалите, които участват в състезанието…
Евелина Кирилова: Всички български сериали, които се излъчват в момента. Това са общо 9 сериала.
Водеща: А кой и по какви критерии ще ги оценява?
Евелина Кирилова: Имаме 3 вида гласуване. Първото гласуване е на международното жури и там критериите са ясни. Знаете, навсякъде, където има жури, има точкова система. Всеки член на журито дава съответните точки. Събираме точките и имаме победител в съответната категория. Най-интересното за мен обаче е гласуването на публиката, което още върви до 11 юни на сериалите.бг и там ще видим има ли голяма разлика между професионалната оценка и оценката на публиката, защото все пак това са две съвсем различни гледни точки.
Водеща: Хубаво е наистина, че включвате зрителите, защото в крайна сметка бумът на сериалите в България,се дължи на зрителския интерес.
Евелина Кирилова: Разбира се. ТО всъщност всичко в телевизията се дължи на зрителския. Ако няма зрителски интерес, няма да го правим.
Водеща: Понякога може да сме свидетели на…
Евелина Кирилова: Аз например не разбирам някои хора, които се самонаграждават. Когато имаш продукт, който хората не оценяват, всякакви други награди, за мен се обезсмислят.
Водеща: Искам веднага да се обърна към Мартин, директор на фестивала за крос медия. Как сериалите, според теб, се отразяват на медийната среда в България?
Мартин Кадинов: В основата на крос медията качествени продукти, интелектуален продукт, който бидейки такъв може лесно да се комуникира на различни платформи, на съдържание. Ако обърнем внимание на големите западни заглавия, било то филми и сериали или игри, те намират доста голям отзвук в други медии и създателите се грижат за комуникирането на всяка една насока. Това нещо е, което се случва и със сериалите, с целите ПР кампании, цялата лудница, която можем да кажем, която се създава около тях, така че и терминът доста сериозно присъствие и комуникация в други направления. Това е, по отношение на сериалите в крос медията. Иначе в самия фестивал имаме добър интерес, смея да твърдя, доста участници. Нещо, което е много емблематично е, че има най-много участници от телевизионния сектор. Фестивалът е разделен на 5 категории: телевизионни, печатни, радио и уеб продукти, както и една по-обща категория, но най-големият интерес е към телевизионните продукти, което подчертава едно мое предварително очакване и убеждение, че когато всъщност инвестицията в качеството на продукта и в съдържанието еп по-сериозно и по-голямо, тогава се търсят повече начини за популяризиране и комуникирането, което е…
Водещ: Интересни са и темите, които ще се дебатират на този конгрес. „Медийни войни или медиите между свободата, бизнеса и политиката?”.
Поли Карастоянова: Страхотно е, че казвате това сега точно днес и тази сутрин, защото няколко часа по-късно в ЕП, знаете, започва една среща, посветена на свободата на медиите в България с участието на комисар Нели Крус и всъщност е важно да разберем, че темата за свободата на медиите, за отношенията между таланта на главния редактор и капитала на собственика е затова дали медиите всъщност играят една роля в посредничеството между обществото и управляващите в посока обществото да формулира своите очаквания към управляващите или управляващите контролират обществото чрез медиите.Т.е.тази тема присъства винаги е откриваща в нашата конгресна програма и през годините. Така ще започнем и на 11 юни в понеделник с един голям дебат за именно свободата на медиите, за отношенията с бизнеса и политиката и за медийните войни и дали ние като бенефициенти на тази информация всъщност печелим или губим.
Водеща: Една друга актуална тема също ще бъде засегната. Къде сгреши АКТА и защитата на авторските права, нарушава ли гражданските ни права?
Поли Карастоянова: Да. Аз се надявам тази тема всъщност да бъде една от най-интересните, защото, както казват, дяволът е в детайлите. Оказа се, че в рамките на няколко думички, на няколко изречения, всъщност се фокусира цялата трудност на темата или подмяната именно на това, което ние разбираме, свобода и защита на правото.
Водещ: (…)
Поли Карастоянова: Не знам дали ще модерира…
Мартин Кадинов: Това е тема, която по дефиниция е интересна и ще бъде интересна, защото тук, според мен, се срещат 2 гледни точки, 2 тотални разбирания, светоусещания между поколение, което не познава света без интернет и без свободата на словото и споделянето на съдържанието и гледната точка на бизнеса, на установения ред и порядки, които искат да продължават да контролират съдържанието си.
Водеща: Да, защото медиите сега все по-силно…
Поли Карастоянова: Което е нормално. Съдържанието е нещо, което се плаща и това е човешки труд.
Мартин Кадинов: И това е въпрос, по който трябва да се говори открито, без преструвки и с разбиране на двете гледни точки, което…
Поли Карастоянова: Важни са личностите, които говорят обаче за това.
Водещ: Кои са знаковите, които ще присъстват на фестивала?
Поли Карастоянова: Отново ми е приятно да кажа, че отново с нас още в откриващата част ще бъдат председателят на СЕМ, Георги Лозанов, председателят на КРС, Веселин Божков. Ще бъдат главни редактори на медии и директори, Радосвет Радев, Валерия Велева. Ще бъде на гост отново посланикът на САЩ в България, Джеймс Уорлик. Той има своята интересна интерпретация на темата с медийните войни. Атлантическият клуб за втора поредна година е наш партньор и Соломон Паси ще има своето място, именно в дебата за АКТА.
Водеща: Нека само за секунда и Мартин да му дадем думата. Просто т да каже, така в най-общи рамки,какво ще съдържа фестивала „Крос медия”?
Мартин Кадинов: Имаме 5 категории с 16 към момента участници, които се състезават за най-добро комуникиране на крос медия комуникиране на своите продукти. Участниците ще презентират своите продукти пред 5-членното международно жури, което ще оценява във вторник на 12-и и на 13-и ще се награждават победителите.
Евелина Кирилова: А пък зрителите ще изберат най-добрия сериал.
Водещ: Добре. … успех на фестивала Още една дума за сериали. Нека да анонсираме предаването ни за утре. Ще стане дума за българското кино. Ще говорим тук с интересни събеседници за всичко онова, което се случва около киното в и преди да се случи киното, за неговото финансиране, продуциране и пр.
Водеща: Приятен ден. 

Максим Бехар бе преизбран в Борда на форума на бизнес лидерите

www.trud.bg | 03.06.2012

Максим Бехар бе преизбран в Борда на Българския форум на бизнес лидерите на редовното (БФБЛ) годишно общо събрание. Максим Бехар бе два последователни мандата председател на форума (2001-2007) и един мандат заместник-председател (2009-2012).
Той има основен принос в изграждането на БФБЛ като водеща организация в сферата на корпоративната социална отговорност в България и в създаването на Стандарта за бизнес етика.
Бехар е собственик и управител на M3 Communications Group, Inc., водеща компания за връзки с обществеността, и участва в управителни съвети на други влиятелни организации, между които Атлантическият клуб в България и Българската асоциация на PR агенциите.
Той е и ковчежник на най-голямата в света PR асоциация ICCO и почетен консул на Република Сейшели в България. От началото на 2012 година Максим Бехар управлява и офиса на американската PR корпорация Hill+Knowlton Strategies в Прага.
Генералният директор на „Хюлет-Пакард България" Ираван Хира и управителят на „TNT България" Иван Василев са новите лица в Борда на Българския форум на бизнес лидерите, а Зоя Паунова, изпълнителен директор на „Астра-Зенека България", е новият заместник-председател. За тази позиция тя бе предложена от Максим Бехар.
Българският форум на бизнес лидерите е най-голямата бизнес организация в България, насочена към поощряване на корпоративната социална отговорност, близо 150 компании членуват в него.

Оригинална публикация

ЯДЕН РЕВ КЪМ БРЮКСЕЛ ОТ СТОЛИЦАТА НА МЕДИЙНИЯ РАЗВРАТ В ЕВРОПА

www.bivol.bg I 6.06.2012 г. 

 
Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.
 
Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.
 
Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.
 
Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.
 
Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на "Българския медиен съюз", в който членува нейната групировка не са сред поканените.
 
Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.
 
Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не личат имената на собствениците на "най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг", по думите на Кръстева.
 
Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е събрала 70% от парите на държавните предприятия. Корпоративна търговска банка, характеризирана от американското разузнаване като "гнила ябълка", замесена в "пране на пари от престъпна дейност" и "кредитиране на свързани лица". С кредити от тази банка се купуват медии, превръщат се в ПР агенции на правителството и се установява монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.
 
Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се "Български медиен съюз", никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.
 

“Маг Адвъртайзинг” ще рекламира санирането срещу 520 хил. лв.

mediapool.bg I 30.05.2012

Компанията “Маг Адвертайзинг” на Красен Кралев ще направи мащабната реклама за санирането на сградите, която трябва да стигне "до всяка домакиня" по думите на премиера Бойко Борисов, срещу 520 хил. лв.

Компанията спечели конкурса за информационна кампания на Министерството на регионалното развитие, съобщиха от ведомството на министър Лиляна Павлова.

Водещ критерий при оценяването на офертите имаха техническите показатели, който дават 70 точки, докато цената е с тежест от 30 точки.

Именно заради по-добрата си техническа оферта “Маг Адвартайзинг” печели конкурса. Ценовата им оферта беше 519 571 лв. без ДДС.

По-ниска цена от тях дадоха единствено консорциум “МРРБ Консулт” – 442 750 лв. В консорциума влизат “Д енд Д” на Диана Дамянова и АПРА на Томислав Цолов и Любомир Аламанов.

Ценовата оферта на “Бранд ПР” на Боян Томов е 531 482 лв. без ДДС, а на “Грейн Адвъртайзинг” на Мартин Батков – 544 988 лв. без ДДС.

“Прима – Продуцентска, рекламна, информационна.и медийна агенция” управлявана от Десислава Паунска и обединението между “Опус” на Георги Петков и “Симетрик” на Силвия Понова не бяха допуснати до отварянето на цени.

Бъдещият изпълнител ще трябва да проведе мащабна информационна кампания в продължение на близо три години.

Спечелилият кандидат ще трябва да направи рекламни клипове и банери. Във всеки един от 36-те града включени в програмата за саниране трябва да има поне един информационен ден. Предвидено е да бъдат пуснати информационни карета за санирането в регионални и национални вестници.

Санирането на жилищата се осъществява по оперативна програма “Регионално развитие”, като ремонтът на жилищата се очаква да започне най-рано догодина.

Оригинална публикация

Вестник „Класа” загина

www.blitz.bg | 05.06.2012

Изданието се разпространява безплатно, вече е само 4 страници

От вчера вестник „Класа” се сви до 4 страници. Изданието се разпространява безплатно и само анонсира текстовете, които могат да бъдат прочетени онлайн.

Издателят Милен Герасимов взел странното решение да рекламира сайта си с брошура, заради необходимостта от драстично свиване на разходите, научи БЛИЦ.
Междувременно стана ясно, че гръцката медийна група “Антена”, която през 2008 г. продаде на шведската компания MTG Нова тв за 620 млн. евро, отново се готви да се върне в България. Този път обаче като собственик на bTV.
Групировката няма право пет години след сделката за Нова тв да придобива нови собствености в страната ни. Срокът обаче изтича през следващата година и тогава гърците ще се върнат по-силни от всякога.
ВСИЧКО ЗА ЗАДКУЛИСИЕТО НА МЕДИИТЕ – ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"!

Оригинална публикация