в. Меридиан мач | 14.06.2011

"Нова българска медийна група" събра партньори и приятели от автомобилните вносители и рекламни агенции на изискан коктейл по време на автосалона. Пресгрупата, която е официален медиен партньор на изложението, отчете пред своите партньори дневен тираж от над 220 000 на топизданията й "Телеграф", "Меридиан Мач" и "Монитор", ръст, който в условията на финансова криза успя да впечатли всички. Само вестник "Телеграф" излиза в над 130-хиляден тираж всеки ден, а в петък минава 180 хиляди бройки, превръщайки се в безспорен номер 1 на пазара, с огромна преднина пред конкурентите си. "Меридиан Мач" също успя да се наложи като най-тиражния спортен ежедневник, а "Монитор" е предпочитаният бизнес и политически всекидневник. Гостите на коктейла се насладиха на изтънчен кетъринг и отпиха по чаша от елитните вина на изба "Телиш".
За пореден ден щастливците, събирали талоните във вестниците "Телеграф", "Меридиан Мач" и "Монитор" през седмицата, си тръгнаха с награди от щанда ни – карти за безплатно гориво, осигурени от "Лукойл", флашки с формата на болиди от (формула 1 и карти за игра с изображения на автомобили. Освен това събралите пълния комплект талони получиха и отстъпка от цената на входния билет за салона.

Стр. 22

в. Сега | 14.06.2011

80% от статиите в британския печат са преписани съобщения от PR агенции

"Туитър" и "фейсбук" вече са съвсем легитимни източници на информация за медиите дори в България. Даже президентът Георги Първанов предпочита да пуска някои свои
позиции директно във "фейсбук" и оттам те да прескачат в пресата. Новите социални мрежи заемат немалко място в полезрение-то на репортерите – според международно изследване на PR мрежата Oriella 47% от журналистите ползват "Туитър" като източник на допълнителна информация по даден материал, а 35% ползват "фейсбук". 30% се доверяват на блогове, които познават добре. Но цели 42% ползват сляпо информация от сайтове, на които попадат за първи път.
Некоронованият пръв приятел на претоварения със задачи журналист обаче си остава доброто старо излъскано PR съобщение. След двете години свободен летеж към дъното в редакциите колективът оредя, а с клонира-нето на вестника в интер-нет отговорностите се удвоиха и утроиха. Едно време беше въпрос на чест в статията да няма две думи еднакви със съобщението, от което произтича новината. И всичко да се провери един път, два пъти и повече. Но това беше едно време. Днес медиите прекалено често публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции.
Подобно изследване за България не съществува. Във Великобритания обаче учени от университета в Кардиф правят детайлно проучване на медийно-то съдържание и източниците на информация на четири сериозни ежедневника – "Таймс", "Телеграф", "Гардиън", "Индепендънт", и на "Дейли мейл". Резултатите са впечатляващи – едва 12% от статиите са изцяло изградени от собствен материал, събран от репортерите. При 8% от материалите няма категоричен извод. При останалите 80 на сто учените откриват, че са изградени изцяло или частично на информация от втора ръка, подсигурена от новинарски агенции и PR индустрията. Когато потърсили доказателство, че тези "факти" са били старателно проверени, го намерили само в 12% от статиите.
Същите кардифски учени откриват и поне една от ключовите причини за това вредно явление -анализ на вестникарското съдържание и на редакционния състав от 1985 г. насам показва, че средностатистическият лондонски репортер днес пълни три пъти повече вестникарско пространство, отколкото през 1985 г. Т.е. разполага с едва една трета от времето, което е имал преди, за да си свърши работата. "Излиза, че едно време бяхме активни събирачи на новини – горчиво заключава журналистът Ник Дейвис от "Гардиън", – а днес сме пасивни машини за преработка на непроверена информация от втора ръка, повечето сътворена от някой пиар в услуга на някакъв политически или комерсиален интерес."
В Англия този феномен вече си има име: chumal-ism (от churn out – произвеждам набързо, изкарвам, бълвам). Има и сайт, който бди над чистотата на статиите в британския печат. Churnalism.com се подкрепя от Организацията за медийни стандарти във Великобритания и задачата му е да отсява фактите от перушината
Читателят може да копира цяло прессъобще-ние или дописка в съответното поле и да открие в кои материали на различни издания се появява цялото прессъобще-ние или части от него. Сайтът сравнява въпросния текст с постоянно обновявана база с повече от 3 млн. статии.
Churnalism.com разкрива как всички медийни организации без изключение публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции. Това безгранично доверие щеше да е безобидно, ако не беше опасно. Съществуват не един и два опита на зевзеци да докажат, че по някои въпроси медиите днес съвсем не са нащрек. Така например създателите на документалния филм Starsuckers измислят няколко истории за знаменитости – как например Ейми Уайнхаус си подпалила косата, а Пикси Гелдоф си напълнила сутиена с бонбони. Няколко вестника, сред които "Дейли експрес", "Дейли мирър", "Дейли стар" и "Сън, пускат материалите. Единственият вестник, който ги проверява и установява, че са фалшиви, е "Дейли мейл". Но полза никаква, защото веднъж пуснати в Англия, историите се прехвърлят и отвъд океана на страниците на "Космополитън", "Ню йорк пост" и т.н. Този наивизъм не е недостатък само на таблои-дите. Новинарският сайт на Би Би Си, който уж би трябвало да е с репутация на нивото на Нейно величество, се оказа сред най-заразените от "чърнализма" и редовно пуска изцяло преписани съобщения до пресата. "Това се дължи до голяма степен на факта, че Би Би Си по презумпция счита за дълг да публикува много правителствени съобщения", коментира Мартин Мур, шеф на Организацията за медийни стандарти. В книгата си "Няма време за мислене" обаче Хауърд Розенбърг и Чарлз С. фелдмън дават друго обяснение, анализирайки ролята на скоростта за понижаване на качеството в съвременната журналистика. Именно Би Би Си тук е дадена за пример с наръчника си за онлайн репортерите -наред със заръките за безупречно качество тук се дава и следното указание: "напиши статията колкото се може по-бързо… поощряваме тук чувство за спешност – искаме да сме първи".
Създаването на churnal-ism.com е възможно да посплаши претоварените с работа журналисти и пресслужбите, които ги обслужват. "Хората не осъзнават с какво огромно количество абсолютно една и съща необработена информация са заливани всеки ден", казва Мартин Мур. Той приема, че журналистите често имат основателна причина, за да използват наготово съобщения до пресата, и също така често ще им се налага да ко-пи-пействат информация, като например официалните съобщения от правителството или цитати от различни източници. Но Мур твърди, че в много от случаите, когато това не се налага, репортерите вече по навик просто преписват буквално текстовете, без да добавят информация от себе си.
Например "Експрес", "Мирър" и "Сън" преливаха от еднакви, буквално преписани текстове от прессъобщенията на някакво дружество по здравни грижи за изследване, което показва, че "жените в Англия харчат повече пари за външния си вид, отколкото за здравето си". Всички дружно възпроизвеждат дословно и прессъобщение на неп-равителствена организация за нивата на миграция при предишното правителство на лейбъристи-те. И ако от това поне човек няма нужда да се черви, какво да кажем за историята с "хващача на кръшкачи" – устройство с микрочип, който предупреждава с есемес човек, че жена му изневерява. Това, за съжаление на много читатели, няма нищо общо с истината, но става най-четената публикация в сайта на "Дейли мейл", след което е разпространена от медии по целия свят, включително в новините на сутрешните блокове в САЩ.

Стр. 14

www.club.bg| 14.06.2011

Viacom International Media Networks (VIMN), част от Viacom Inc. (NYSE: VIA, VIA.B) и CITY TV, първата музикална кабелна телевизия в България, обявиха старта на съвместната си работа, която ще представи на българската публика за първи път оригинална MTV продукция само по CITY TV. От 20 юни CITY TV започва излъчването на повече от 200 епизода от най-популярните младежки предавания на MTV.
Риалити предаването на MTV – Парис Хилтън – "Моята най-добра приятелка" ще се излъчва по CITY TV два пъти в седмицата – в понеделник в 21 ч., с повторение в събота в 12 ч. и е само първото шоу от цяла серия MTV предавания, включваща и сериите Laguna Beach – изцяло дублирани на български език за зрителите на CITY TV.
Първият епизод от MTV шоуто, чиито първи епизод ще се излъчи по CITY TV на 20 юни, проследява живота на една жена, която няма нужда от представяне.
Като Момиче Номер 1 на Америка – Парис Хилтън и антуражът й се превръщат в горещите новини на деня. Правото да са в прякото обкръжение на Парис получават само първа класа известни личности като Никол Ричи и Бритни Спиърс, но Парис е решила, че иска Нова Най-добра Приятелка – а тя винаги получава това, което иска!

в. 7 дни спорт | 13.06.2011

Най-евтино струват правата за игрите в Сочи през 2014 – 775 млн. долара

Американската радиои телевизионна компания NBC плати 4,38 млрд. долара за правото да излъчва олимпийските игри от 2014 до 2020 година. Сумата е рекордна в историята на телевизията и беше достигната след оспорвана конкуренция с медийните гиганти FOX и ESPN в централата на МОК в Лозана. Правата за игрите през 2010 и 2012 струваха "само" 2 млрд. долара. Решението на МОК да даде правата на NBC, която покриваше олимпиадите от 2000 година, изненада специалистите, чийто фаворит беше ESPN. Тя обаче представи доста по-ниска оферта и загуби битката. Така NBC се договори с МОК да плати 775 млн. долара за игрите в Сочи през 2014, 1,226 млрд. долара за Рио де Жанейро през 2016,963 млн. за игрите през 2018 (в Пьончанг, Мюнхен или Анеси) и 1,417 милиарда за 2020. NBC Universal се контролира от Comsat Corp. и излъчваше всички летни олимпиади от 1998 и всички зимни от 2002, като имаше договор до Лондон 2012. Изпълнителният директор на Comsat Браян Робъртс разкри, че телевизията е закупила правата за всички платформи – безплатно и платено излъчване, по интернет и през мобилни телефони. През 2008 NBC отчете над 1 млрд. приходи от игрите в Пекин. Компанията предаде 3600 часа, а цената на 30-секунден клип беше 750 000 долара.

Стр. 22

в. Твоят ден, Бургас, Ямбол, Сливен | Нели ИВАНОВА | 13.06.2011

Чаровната водеща на "Опасно близо" Диана Найденова пребори 19 претенденти в първата надпревара за телевизионна журналистика "Св. Влас".
Церемонията се състоя в неделя на яхтеното пристанище на Марина Диневи.
5-членно жури в състав проф. Ивайло Знеполски, Любен Дилов, Стефан Димитров, Иван Гарелов и Георги Тенев оценяваха претендентите за найдобро ТВ предаване.
Председателят на журито проф. Ивайло Знеполски връчва чек за 10 000 лв. на водещата на "Опасно близо" Диана Найденова, която се пребори с 19 претенденти за първата награда за тв журналистика "Св. Влас". Освен със статуетка за победителя бе предвидена и сериозна парична премия от 10 000 лв.
"Надявам се и бъдещите ми интервюта да се харесват", заяви Найденова след като получи наградата си. Тя благодари на Радосвет Радев и колегата си Мартин Карбовски, който също бе сред номинираните за предаването си "Отечествен фронт".
Телевизионерката обясни, че иска с част от парите да сбъдне мечтата си да пътува до Африка.

Стр. 7

в. Новинар | 13.06.2011

Георги Мамалев, Графа, Жени Калканджиева, Райна и Евгени Минчев ще са "Черешката на тортата" от днес до петък в програмата на Нова ТВ. Освен вкусни гозби и изискани блюда, тази седмица в шоуто ще се леят и сълзи. Скандалът ще бъде безпощаден и ще се води между Жени Калканджиева и Евгени Минчев.
Паркетният лъв ще докара до бяс собственичката на "Визаж", а тя пък ще му отвърне с отрицателна оценка. В заключителната вечер, когато гостите се изсипват в дома на Минчев, участниците ще попаднат в окото на бурята. Евгени ще се ядоса, че трябва да се състезава и някой да го оценява за домакинството и демонстративно ще напусне. Останалите обаче ще продължат да вечерят без него, а в края на епизода Жени Калканджиева ще спечели заслужена награда.

Стр. 24

в. Монитор | 13.06.2011

Британската телевизия Би Би Си планира да съкрати някои от предаванията си за страната, за да запази във възможно най-пълен обем световната си служба, смятана за важен инструмент за разпространение на британското влияние в чужбина. Това заяви в интервю за в. “Дейли телеграф" председателят на корпорацията лорд Кристофър (Крис) Патън.
Патън посочва, че възнамерява да съкрати разходите на Би Би Си с 20 процента, като за целта обмисля възможността за съкращаване на обема на спортните емисии, както и пълно спиране на трети или четвърти канал. Ден преди това стана известно, че в новинарския отдел на Би Би Си нюз ще бъдат съкратени 1500 работни места, отбелязва “Дейли телеграф".

Стр. 31

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 11.06.2011

Особености на пиара в регионалните медии

Има някаква любопитна връзка между характера и темперамента на местните жители и наименованията на регионалните медии. Иначе няма причина един вестник от Перник да се казва "Съперник", а едно от изданията във Враца – "Конкурент". Друг, малко по-малко забележителен вариант на именуване на регионалните медии е използването на топоними или топонимоподобни изрази – "Струма", "Марица", "Бряг", "Черноморски фар", "Родопи вест" и други. Имена, чиято логика на образуване забележително се повтаря от град в град, а всички те са еднакво далече от логиката на словообразуване на имената на централните медии – свързани не с мястото, а с тематиката или предназначението им.
Това е маркер, по който би трябвало да разберем, че регионалните медии работят по по-различен начин от централните. Нещо като малка сигнална лампа, която ние, пиар специалистите, понякога не виждаме, защото сме сложили слънчеви очила да не би да ни заслепят прожекторите на големите телевизии и светкавиците на големите вестници. Които смятаме за далеч по-важни. Не че не са, но това не ни дава никакво основание да подценяваме и пренебрегваме малките регионални издания. Защото те достигат до специфична аудитория, която по друг начин трудно се обхваща и по-Важното – която по-малко вярва на "Всичко, което идва от София". И защото, ако не беше така, нямаше около избори да се появяват нови издания със символични тиражи, след което скоропостижно да изчезват.
Има и други маркери за различията. Регионалните медии са не-еманципирани, комплексирани спрямо централните, повечето от тях са технологично и съдържателно недостатъчно развити и често са на ръба на финансовото оцеляване. На моменти са тъжни, песимистични, понякога от тях лъха на пенсионерското "преди беше по-добре". Те придобиват привлекателност по време на избори или когато се открива нов мол, а тези кратки събития се редуват с доста по-продължителни периоди на забвение. И всичко това е фактор те да функционират по неестествен от гледна точка на шампанизирания столичен пиар специалист начин – както в редакционен, така и в пазарен план. И поради това, ако да осъзнаем важността им е лесно, чувствително по-трудно е да установим нормални работни взаимоотношения с тях – журналистите в тях са интересни личности, тегави, почти невъзможни за комуникация по начина, по който сме свикнали да общуваме с представителите на тази професия. Но когато намерим верния път, или по-точно когато се ориентираме в обстановката, защото той не е един, позитивите постепенно идват. Затова като за начало трябва да имаме предвид някои особености на регионалните медии.
Първо, повечето от тях страдат (В най-добрия смисъл на думата) от силен регионален патриотизъм в редакционното си съдържание, формиран както за да попълнят информационните празнини, оставяни от централните им събратя, така и за да експлицират корените си. Един бегъл контент анализ на регионални медии открива доста интересни теми, съдържащи се в тях: решения на общинския съвет, случки в съседната гора, местни злоупотреби, прояви на културна самодейност, информация за родени в региона известни личности, затварящи предприятия, неизплатени заплати, здравни съвети, побоища и катастрофи, прояви на местни зевзеци. Малко реклами и много малки обяви. Нормално, всяка местна общност има нужда от свой източник, който да й предоставя информация около нея самата, а не например кой щатски сенатор е бил уволнен заради сексскандал. Регионалните медии са важни, защото обслужват интересите на местния пазар. Всяка от тях се развива според правилата на областта, в която излиза, и според степента на икономическото развитие на покривания от нея регион. Поради всичко това при комуникацията си с тях ние, пиар специалистите, колкото по-дебело подчертаваме колко важно за съответната област е това, което искаме да им кажем, толкова повече внимание ще ни обърнат. В зависимост от това дали комуникацията е свързана с някаква конкретна дейност или събитие тук влизат в употреба аргументи като нови работни места, удобство за жителите на града ("вече няма нужда да ходите до еди-къде си за еди-какво си"), перспективи за развитие на региона, неговата значимост.
Втората особеност е по-сериозна и по-трудна за управление. Става дума за тънката гранична линия между реклама и пиар, която след Околовръстното се удебелява до плътна сива лента. Която методично се материализира в реплики от рода на "това може да мине само като реклама", "помогнете ни вие, за да ви помогнем и ние", "и ние трябва да се издържаме някак", "да, това е много интересно, но няма друг начин". Примерите са реални и са от последните няколко месеца. Да, регионалните медии споделят именно такива принципи и бизнес модели, благодарение на които работят и се опитват да оцелеят. Без да се вживяват кой знае колко в идеята за разделяне на редакционното съдържание от рекламното и без дори да правят намек за advertorial в последвашцте публикации или излъчвания. Това прокисва и корумпира медийната среда, очевидно, а локалната аудитория в крайна сметка получава изкривена информация. За пиар специалистите проблемът на повърхността е свързан с това, че колкото и интересна корпоративна информация да предложат, каквито и креативни серенади да правят, шансовете да пробият с нея са съв-сем нищожни, ако не я "подплатят". Хубавото е, че тарифите са ниски – това в кръга на шегата. Проблемът обаче е по-дълбок. От една страна, това измества фокуса на работата, става така, че каквото и да правиш, колкото и усилия да полагаш, резултатът е несъразмерен с тях и се появява неприятното усещане, че нещата стават по случайност. От друга, клиентите остават недоволни, като че ли не сме намерили адекватно решение. И накрая, което е с най-дългосрочни последици – измества се фокусът на работата. Присъствието на журналисти на събитие и публикациите не зависят от темата и новинарската стойност на информацията, а от съпътстващите договорки и от убеждаващите умения на пиар специалиста. Което в крайна сметка ни принуждава да се борим просто за получаване на отразяване, а не за съдържанието му. А това от своя страна подкопава един от фундаменталните принципи на професията.
В този случай какво ние, пиарите, можем да направим? Колкото по-ясно подчертаваме, че това не е епизодичен контакт с тях, а инициатива за дългосрочно сътрудничество, толкова по-добре. И че в края на краищата те преценяват дали съответната информация е важна за тяхната медия, но така или иначе тяхната медия е важна за нас и с оглед на това ние ще продължим да изпращаме информация и да се свързваме с тях по различни поводи. И че в рамките на това дългосрочно сътрудничество ще имаме варианти да обсъждаме всички негови аспекти, включително и рекламните. Същите принципи важат и когато каним журналисти от регионалните медии на някакво местно събитие. Ако се държим любезно с тях и подчертаваме, че за нас е важно да присъстват на събитието, да се запознаем с тях, съответно те да се запознаят с мениджмънта и т.н., а не толкова, че искаме публикации -увеличаваме вероятността да присъстват. Вярно, достатъчно често на събитията идват представители на рекламните отдели на медията, а не на редакцията, но да кажем, че със самото присъствие първата стъпка вече е направена. Следващата – разговор с шефа, регионалните журналисти обичат това.
А като цяло – упоритост и спокойствие. Знам, че е трудно да запазиш самообладание, като ти изстрелят за десети път някоя от горните реплики, но ако погледнем официалните рекламни тарифи на регионалните медии, причината за отправянето им може да ни се види една идея по-основателна.

Стр. 94, 96

сп. Мениджър | 11.06.2011

Българската конфедерация за връзки с обществеността (БКВО) награди най-добрите пиар проекти за изминалата година в 11. издание на конкурса "PR Приз". Заявки за участие подадоха 43 проекта, които се състезаваха в 11 конкурсни категории. В три от най-оспорваните категории наградите отидоха при агенции, които за първи път участваха в "PR Приз": корпоративна пиар кампания – Anettevents; обществено значима пиар кампания на организация от бизнес сектора – Go Green Communications; социално отговорна пиар кампания на организация от нестопанския сектор – Apieron Communication. По традиция паралелно с "PR Приз" БКВО организира и "PR фестивал". В рамките на фестивала за първи път в България се проведе и риалити конкурс за избор на пиар агенция – M-Tel PR Challenge Contest. Единадесет млади пиар специалисти приеха предизвикателството и успяха да представят интересни идеи и ефективни решения за комуникационна кампания на тема "Популяризиране на услугата М-Те1 евоок и устройствата, на които може да се използва". Първото място в конкурса M-Tel PR Challenge Contest бе спечелено от Десислава Виткова от Go Green Communications с кампанията "Влогът на една книга". Наградата е възлагане на проекта на агенция Go Green Communications. "М-Тел" даде и две допълнителни награди. Бисер Костадинов от агенция FlyTeam получи специална награда за проекта си "Четене на тъмно". Той спечели бюджет от 1000 лв., в рамките на който агенцията има възможност да реализира проекта. Радостина Маринкова от "ОТ-ДО Консулт" също спечели бюджет от 1000 лв., в рамките на който агенцията да осъществи представената от нея идея "Освободете си място за още един чифт обувки". По случай своята 20-годишнина специална грамота от "PR Приз" получи департамент "Масови комуникации" на НБУ за принос в развитието на пиар образованието.

Стр. 110

сп. BusinessWeek | Брендан ГРИЙЛИ и Марк ДРАЖЕМ | 11.06.2011

Цензурата възпрепятства достъпа до китайските онлайн пазари

От 2009 насам в Китай е блокиран достъпът до най-голямата социална мрежа на света Facebook. Тази година Renren, една от най-големите социални мрежи на Китай, планира да набере $500 млн. на Fflouopkckama фондова борса. Значи китайската социална мрежа може да навлезе на американските капиталови пазари, докато американските социални мрежи нямат право да навлизат на китайските потребителски пазари. Честно ли е това?
Ако Facebook отглеждаше царевица или правеше коли, щеше да се вдигне шум, че Китай ограничава търговията. Това обаче не се случва, тъй като американските служебни лица и политици по принцип разглеждат интернет цензурата в Китай като проблем, засягащ човешките права, а не търговията. Това обаче се променя, макар и бавно. Службата за търговската политика на САЩ US Trade Representative (USTR), която се занимава с договарянето на търговски сделки, разглежда идеята за интернет цензурата като търговска бариера още от 2007. Част от все още нератифицираното споразумение за свободна търговия между Корея и САЩ е именно необвързваща клауза за защита на "презграничното преминаване на информационни потоци". На 7 март търговската служба заяви пред Bloomberg Businessweek, че "обмисля предложения" за по-категорични формулировки в "презокеанското партньорство" – споразумение, по което в момента се водят преговори със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, като например Виетнам, Австралия и Малайзия (не и Китай).
Ето какъв е проблемът – докато търговската служба тихомълком вмъква нови фрази в търговските споразумения, вероятно за да може да ги цитира като прецеденти при бъдещите си преговори е Китай, тя играе доста рискова игра. Интернет потребителите в Китай, наброяващи около 400 милиона, представляват най-мащабният интернет пазар в света, на който американските социални мрежи не могат да се съревновават. Ако обаче САЩ предприемат по-агресивни действия и привлекат този търговски казус на вниманието на Световната търговска организация, страната рискува да отчужди Китай и да засегне търговията на други свои продукти, и то при несигурен краен резултат. "Това категорично са търговски бариери – казва Джеймс Бакхус, адвокат във вашингтонската Greenberg Traurig u бивш апелативен съдия в СТО. – Дали обаче те са незаконни по силата на търговските закони на СТО, е отделен въпрос."
Андрю Маклафлин, на времето шеф на световните политики на Google, първи представя проблема пред представителство на търговската служба през 2007. Renren, която тогава все още работи в Китай, има съмнения, че трафикът на китайските потребители към чуждестранните уебсайтове бива забавян. Освен това китайските студенти трябва да плащат, за да посещават чуждестранни сайтове. Търговската служба проявява интерес и моли Google за доказателства.
Две години по-късно Хосук Ли-Макияма, по това време търговски посредник за Швеция, пише студия, според която всички страни членки на СТО, вкл. Китай, са задължени по закон да разрешават на интернет услугите да пресичат границите им без каквито и да било ограничения. От тогава до днес той е подал молби за допълнителна информация към правителствата "и от двете страни на дебата". Google се обръща към търговската служба още веднъж, когато президентът Барак Обама започва да събира търговския си екип през 2009. На 7 март Службата за търговската политика на САЩ описа в свой имейл бариерите за търговията пред социалните мрежи като "сложен проблем, към който насочваме вниманието си".
Докато Google се опитва многократно да привлича вниманието към проблема, търговските чиновници тепърва се насочват към него. Междувременно обаче през 2010 Google напусна китайския пазар. Twitter и Facebook, които отказаха коментар, все още не са изразили открито недоволство от липсата на достъп. Дори говорителката на Google Ники фенуик писа в имейл, че цензурата е преди всичко проблем, свързан с човешките права.
Американските финансисти и инвеститори са привидно незаинтересовани от ограниченията в Китай. Освен Renren няколко други китайски компании, предлагащи услуги подобни на тези на забранените американски социални мрежи, са регистрирани на различни американски стокови борси или смятат да го направят. Brookside Capital, отдел на Bain Capital, и инвестиционната компания от Лос Анджелис TCW Group, например, са най-големите институционални инвеститори в Youku.
В САЩ няма почти никакъв натиск от заинтересовани организации от страната, които да я накарат да поеме по-твърда политика. Стандартното споразумение за прием в СТО, подписано и от Китай, включва изключения при налагането на национални ценности и защита на обществената сигурност, затова ако САЩ се оплаче на СТО, Китай най-вероятно ще се позове на тези клаузи. Ли-Макияма, който в момента работи в Европейския център за международна политическа икономика, твърди, че Китай често прилага различни стандарти спрямо чуждестранните компании, което представлява нарушение на споразумението със СТО. Китай отвръща, че чуждите сайтове съдържат порнографски материали. Същото се отнася и за китайската търсачка Baidu, твърди Ли-Макияма. Въпреки че "СТО не може да премахне цензурата – казва той, – предприемането на мерки от страна на СТО може да накара Китай да прекрати най-зловредните си практики, като например пълното блокиране на сайтове без предупреждение или компенсация и липсата на прозрачност относно правилата за цензуриране. Маклафлин, бившият служител на Google, се чуди защо Конгресът не изисква повече от американските директори на китайските компании, регистрирани на американските борси. САЩ може съвсем скоро да ускорят действията си. Рон Уайдън, председател на подкомисията за международна търговия в Сената, накара търговския представител Рон Кърк да превърне в приоритетна задача въвеждането на "обвързващи и изпълними споразумения относно потоците данни". "Смятам, че интернет ще се превърне в най-голямата търговска улица в света -казва Уайдън. – Затова вярвам, че интернет трябва да остане отворен. А именно на това не сме отделяли достатъчно внимание."

Стр. 58, 59