www.united-partners.com I 10.11.2015г.

Според новото проучване на IBM тенденцията на т.нар. „uber-изация“ или промените в дадена индустрия, причинени от появата на непредвидим конкурент се превръща в основна грижа на главните директори по света. Само за две години, процентът на лидерите, които очакват да се сблъскат с подобни конкуренти извън тяхната индустрия, е нараснал с повече от една четвърт – увеличавайки се от 43% през 2013 г. на 54% в наши дни.

Проучването на IBM „Redefining Boundaries: Insights from the Global C-suite Study” е базирано на мненията и изводите на повече от 5200 изпълнителни (CEO), маркетинг (CMO), финансови (CFO) и ИТ (CIO) директори, както и на лидери от 21 индустрии в повече от 70 държави. Респондентите са представители на широк спектър от публични и частни организации.

Докладът разкрива, че директорите очакват конвергенцията на индустриите да се превърне в основна движеща сила за техния бизнес през следващите три до пет години. Проучването показва също, че водещите световни компании имат по-висок интерес към когнитивните технлогии в сравнение с организациите, които следват пазарните тенденции.

Директорите на водещи компании са все по-заинтересовани (с 24% повече в сравнение с проучването от 2013) от когнитивните изчисления. Проучването дава препоръки на организациите да използват предсказуеми и когнитивни анализи, с които да правят по-точни  прогнози за бизнеса и изпреварят непредвидимите си конкуренти.

Пазете се от нежелани натрапници

Преди време най-големият риск за бизнеса беше нов конкурент с по-добро или по-изгодно предложение, което позволяваше относително бърза и лесна смяна в стратегията. Днес обаче, утвърдените играчи са застрашени от нови участници с напълно различни бизнес модели, както и от по-малки, необременени и гъвкави участници.

"Най-голямата заплаха са новите конкуренти, които все още не са класифицирани като такива”, казва Пьотр Ружовски, Главен маркетинг директор, Mondial Assistance.

48% от всички директори осъзнават необходимостта от процес на взимане на решения, който включва участието на повече хора от компанията. 44% се стремят да внесат иновации от външни източници и 70% планират да разширят тяхната партньорска мрежа.

Използване на обратната връзка от клиентите

И все пак, когато става дума за идентифициране и проучване на нови тенденции и технологии, само половината от анкетираните заявяват, че взимат предвид обратната връзка от клиентите. В проучването IBM’s 2013 Global C-suite Study, 60 процента от главните изпълнителни директори заявяват, че планират да ангажират клиентите си и проактивно да прилагат обратната връзка в бизнес плановете си. Две години по-късно директорите признават, че все още имат пропуски в тази насока.

Повечето CxOs предвиждат промени в начина, по койот техните организации се ангажират с клиентите. 66 процента от CxOs смятат, че към клиентите трябва да се подхожда като към отделни личности (с 22 % повече в сравнение с 2013 г.) . 81 процента планират да използват дигиталните технологии, за да взаимодействат, с клиентите, което е увеличение от 19 процента в сравнение с 2013 г.

"Бизнесът ще разчита все повече на партньорства и иновации, които се основават на диалог с клиентите и съвместно разработване на решения.“ споделя Дейвид Милс, Изпълнителен директор Ricoh Europe, United Kingdom.

Ролята на технологиите

За първи път всички анкетирани директори идентифицират технологиите като най-важната външната сила, която оказва влияние на техните компании. Те смятат, че облачните и мобилните решения, интернет на нещата и когнитивния компютинг са технологиите, които имат най-голям потенциал да направят революция в бизнеса. Преди две години директорите признават, че ИТ сигурността не е фактор, който предизвиква сериозни опасения. Сега, 68 процента от анкетираните нареждат ИТ сигурността като риск номер едно за компаниите.

За проучването IBM Global C-Suite Study

Проучването IBM Global C-Suite Study, обявено тази година, е осемнадесетото по ред. IBM акнетира над 5 200 директори на компании по света с помощта на екип от бизнес стратези, консултанти, учени и статистици. Възможностите на IBM Watson Analytics също се били използвани за генериране на допълнителни изводи от над 7600 отворени отговора.

Автор:
United Partners

 www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 23.012015г.

Глобата на Комисията за финансов надзор може да доведе до закриването на врачанския вестник "ЗовNews"

"Татко умираше от рак, те ми чупеха колата. След всеки критичен текст за висш представител на областната администрация автомобилът ми беше със спукана гума. Спираха майка ми на улицата, за да й обясняват каква съм и да я притесняват. После престанаха да я поздравяват." Такива истории разказва журналистка от малкия врачански вестник "ЗовNews". Подобни истории имат и други нейни колеги, които се опитват да правят независима журналистика в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Заплатите, които получават, са между 200 до 400 лв. месечно.

Редакцията на вестник ЗовNews" във Враца се намира на главната улица. Преди да влезем там, отиваме до най-близката сергия за вестници. Въпреки че според официалната статистика градът е с около 65 хиляди жители, там има четири хартиени издания. "Конкурент" е сложен на централно място на сергията, с цветен печат и 16 страници. Най-скъп от местните издания – 0.60 стотинки, и с най-висок тираж – по неофициална информация около 4 хил. броя. Разпространява се в целия регион. Местният фолклор твърди упорито, че от две години негов собственик е депутатът от ДПС Делян Пеевски. На няколко сергии в града продавачите казват, че "Конкурент" е най-продаван. Изпод купчината издания подават и непослушното дете сред врачанските медии – вестник "ЗовNews". То е с далеч по-скромен вид, черно-бял, с 8 страници и цена от 50 ст. По-късно в редакцията разбирам, че и "Зов" е бил цветен, но в печатницата им вдигнали цената и за изданието станало непосилно да излиза в този вид.

Каква медиа е "Зов"

До павилиона спира минувач: "А бе, ти разбра ли, че глобили "Шанс" със 100 хил. лв?" Вестникопродавецът се замисля и след дълга пауза казва: " Не "Шанс" бе, за "ЗовNews" става дума." Повечето хора в града дори не са чували за неволите на "ЗовNews" и за свирепата глоба, която им наложи Комисията за финансов надзор (КФН) миналата седмица. Нищо, че темата е на първата страница на изданието.

Санкцията е за издателя – врачанската фирма "Алпико пъблишинг" ЕООД, собственост на хирурга онколог д-р Георги Езекиев. Освен издател на "ЗовNews" той стои и зад четири сайта: http://vratzanews.com, http://www.vecherni-novini.bg, http://zovsport.com и електронния сайт към вестника http://zovnews.com. Санкцията е по обвинение в пазарни манипулации. Глобата е максималната по конкретния член от закона и се налага заради въпросителната публикация със заглавие "Първа инвестиционна пред фалит?", престояла около два часа на сайта http://zovnews.com на 27 юни 2014 г., когато пред офисите на банката във Враца са се извили опашки. За вестник "Зов" глобата на КФН е равносилна на убийство. С плаха усмивка журналистите казват, че сумата е равна на издръжката им за три години.

Управителят на "Зов" Мария Димитрова определя санкцията като парадоксална и будеща недоумение, защото дружеството досега не е било проверявано от КФН, а според юристи, с които се е консултирала, при първо административно нарушение налагането на максимална санкция е изключително рядко. Журналистите във врачанската медиа се питат атаката срещу "ЗовNews" сплашване ли е, или конкурентен опит за унищожение. Издателят д-р Езекиев коментира, че проблемите с вестника и за самия него винаги започват "преди избори". Над "Зов" не за първи път има натиск, който рефлектира директно и върху издателя. "Пращали са ми ГДБОП в болницата да ме разпитва. Изпратиха ревизори, които стояха две години в отделението и нищо не откриха. Само притесняваха екипа и пациентите", разказва медикът, който е началник на хирургичното отделение във врачанската болница. Обяснява, че вестникът, зад който стои, има обществена функция и винаги критикува местната власт, иска да е неин коректив. "Без свободни медии, които да казват истината на висок глас, нищо няма да стане, няма да има никаква промяна в тази страна. Това важи за всички. Независимо дали са големи или малки медии", убеден е Езекиев.

Редакцията на вестник "Зов" е малка. В нея работят шестима журналисти заедно с управителя Мария Димитрова. "Не гледайте на мен като на началник. Тук всеки работи като репортер. Включително и аз. Освен това съм шофьор, фотограф и доставчик", казва с усмивка Мария. Това, че хората са малко, си има и предимства. Личи си, че се уважават, помагат си и всеки се стреми да е полезен на своите колеги.

Особености на пазара

Освен "Конкурент" и "Зов", които излизат от понеделник до петък, във Враца има още два вестника, които са по сергиите два пъти седмично – "Враца днес" и "Шанс нюз". Местен разпространител разказва, че има издания, които излизат на хартия, когато съберат пари: "Обикновено по избори или като излезе някоя обществена поръчка." Иначе малкият врачански пазар на пръв поглед изглежда конкурентен – на него има и три местни телевизионни канала, три радиостанции и десет сайта. Пазарен феномен са общинската телевизия и общинското радио, които са на директно подчинение на общинския съвет и получават финансирането си от него. Разнообразието създава привидно усещане, че регионалният медиен пазар е развит. Всички съществуват с много малки символични средства. "Медиите на този пазар са за обществен престиж, други ги финансират на инат или от суета", разказва бивш журналист от Враца, който е избрал друг път на развитие.

Местните вестникопродавци пък са много чувствителни към бизнеса си. През миналата година 165 от собствениците и наематели на магазини и будки за цигари, вестници и пакетирани изделия в града се обединиха, за да спрат Lafka (разпространителската фирма, зад която се смята, че стои Делян Пеевски). "Сдружение на собствениците на търговски обекти – Враца 2013" внесе писма до кмета и областния управител срещу разполагането на 25 павилиона Lafka. Инвестиционното предложение на "Табак маркет" към Враца е от повече от една година, откогато е и отпорът на местните търговци.

Най-големият проблем на местните медии е, че това са много малки и бедни търговски дружества. В този смисъл са много по бизнес и властово/политически зависими. Регионалните журналисти пък са едни от най-съдените. Те работят в малки градове, където всички хора се познават и много често им се налага да бъдат предпазливи в текстовете си. Това безспорно влияе на качеството на изданието, което трябва точно и безпристрастно да пише по различните казуси. А бизнесът със свободното слово трябва да има регламент да спазва етичните и професионални стандарти…

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 11.06.2011

Особености на пиара в регионалните медии

Има някаква любопитна връзка между характера и темперамента на местните жители и наименованията на регионалните медии. Иначе няма причина един вестник от Перник да се казва "Съперник", а едно от изданията във Враца – "Конкурент". Друг, малко по-малко забележителен вариант на именуване на регионалните медии е използването на топоними или топонимоподобни изрази – "Струма", "Марица", "Бряг", "Черноморски фар", "Родопи вест" и други. Имена, чиято логика на образуване забележително се повтаря от град в град, а всички те са еднакво далече от логиката на словообразуване на имената на централните медии – свързани не с мястото, а с тематиката или предназначението им.
Това е маркер, по който би трябвало да разберем, че регионалните медии работят по по-различен начин от централните. Нещо като малка сигнална лампа, която ние, пиар специалистите, понякога не виждаме, защото сме сложили слънчеви очила да не би да ни заслепят прожекторите на големите телевизии и светкавиците на големите вестници. Които смятаме за далеч по-важни. Не че не са, но това не ни дава никакво основание да подценяваме и пренебрегваме малките регионални издания. Защото те достигат до специфична аудитория, която по друг начин трудно се обхваща и по-Важното – която по-малко вярва на "Всичко, което идва от София". И защото, ако не беше така, нямаше около избори да се появяват нови издания със символични тиражи, след което скоропостижно да изчезват.
Има и други маркери за различията. Регионалните медии са не-еманципирани, комплексирани спрямо централните, повечето от тях са технологично и съдържателно недостатъчно развити и често са на ръба на финансовото оцеляване. На моменти са тъжни, песимистични, понякога от тях лъха на пенсионерското "преди беше по-добре". Те придобиват привлекателност по време на избори или когато се открива нов мол, а тези кратки събития се редуват с доста по-продължителни периоди на забвение. И всичко това е фактор те да функционират по неестествен от гледна точка на шампанизирания столичен пиар специалист начин – както в редакционен, така и в пазарен план. И поради това, ако да осъзнаем важността им е лесно, чувствително по-трудно е да установим нормални работни взаимоотношения с тях – журналистите в тях са интересни личности, тегави, почти невъзможни за комуникация по начина, по който сме свикнали да общуваме с представителите на тази професия. Но когато намерим верния път, или по-точно когато се ориентираме в обстановката, защото той не е един, позитивите постепенно идват. Затова като за начало трябва да имаме предвид някои особености на регионалните медии.
Първо, повечето от тях страдат (В най-добрия смисъл на думата) от силен регионален патриотизъм в редакционното си съдържание, формиран както за да попълнят информационните празнини, оставяни от централните им събратя, така и за да експлицират корените си. Един бегъл контент анализ на регионални медии открива доста интересни теми, съдържащи се в тях: решения на общинския съвет, случки в съседната гора, местни злоупотреби, прояви на културна самодейност, информация за родени в региона известни личности, затварящи предприятия, неизплатени заплати, здравни съвети, побоища и катастрофи, прояви на местни зевзеци. Малко реклами и много малки обяви. Нормално, всяка местна общност има нужда от свой източник, който да й предоставя информация около нея самата, а не например кой щатски сенатор е бил уволнен заради сексскандал. Регионалните медии са важни, защото обслужват интересите на местния пазар. Всяка от тях се развива според правилата на областта, в която излиза, и според степента на икономическото развитие на покривания от нея регион. Поради всичко това при комуникацията си с тях ние, пиар специалистите, колкото по-дебело подчертаваме колко важно за съответната област е това, което искаме да им кажем, толкова повече внимание ще ни обърнат. В зависимост от това дали комуникацията е свързана с някаква конкретна дейност или събитие тук влизат в употреба аргументи като нови работни места, удобство за жителите на града ("вече няма нужда да ходите до еди-къде си за еди-какво си"), перспективи за развитие на региона, неговата значимост.
Втората особеност е по-сериозна и по-трудна за управление. Става дума за тънката гранична линия между реклама и пиар, която след Околовръстното се удебелява до плътна сива лента. Която методично се материализира в реплики от рода на "това може да мине само като реклама", "помогнете ни вие, за да ви помогнем и ние", "и ние трябва да се издържаме някак", "да, това е много интересно, но няма друг начин". Примерите са реални и са от последните няколко месеца. Да, регионалните медии споделят именно такива принципи и бизнес модели, благодарение на които работят и се опитват да оцелеят. Без да се вживяват кой знае колко в идеята за разделяне на редакционното съдържание от рекламното и без дори да правят намек за advertorial в последвашцте публикации или излъчвания. Това прокисва и корумпира медийната среда, очевидно, а локалната аудитория в крайна сметка получава изкривена информация. За пиар специалистите проблемът на повърхността е свързан с това, че колкото и интересна корпоративна информация да предложат, каквито и креативни серенади да правят, шансовете да пробият с нея са съв-сем нищожни, ако не я "подплатят". Хубавото е, че тарифите са ниски – това в кръга на шегата. Проблемът обаче е по-дълбок. От една страна, това измества фокуса на работата, става така, че каквото и да правиш, колкото и усилия да полагаш, резултатът е несъразмерен с тях и се появява неприятното усещане, че нещата стават по случайност. От друга, клиентите остават недоволни, като че ли не сме намерили адекватно решение. И накрая, което е с най-дългосрочни последици – измества се фокусът на работата. Присъствието на журналисти на събитие и публикациите не зависят от темата и новинарската стойност на информацията, а от съпътстващите договорки и от убеждаващите умения на пиар специалиста. Което в крайна сметка ни принуждава да се борим просто за получаване на отразяване, а не за съдържанието му. А това от своя страна подкопава един от фундаменталните принципи на професията.
В този случай какво ние, пиарите, можем да направим? Колкото по-ясно подчертаваме, че това не е епизодичен контакт с тях, а инициатива за дългосрочно сътрудничество, толкова по-добре. И че в края на краищата те преценяват дали съответната информация е важна за тяхната медия, но така или иначе тяхната медия е важна за нас и с оглед на това ние ще продължим да изпращаме информация и да се свързваме с тях по различни поводи. И че в рамките на това дългосрочно сътрудничество ще имаме варианти да обсъждаме всички негови аспекти, включително и рекламните. Същите принципи важат и когато каним журналисти от регионалните медии на някакво местно събитие. Ако се държим любезно с тях и подчертаваме, че за нас е важно да присъстват на събитието, да се запознаем с тях, съответно те да се запознаят с мениджмънта и т.н., а не толкова, че искаме публикации -увеличаваме вероятността да присъстват. Вярно, достатъчно често на събитията идват представители на рекламните отдели на медията, а не на редакцията, но да кажем, че със самото присъствие първата стъпка вече е направена. Следващата – разговор с шефа, регионалните журналисти обичат това.
А като цяло – упоритост и спокойствие. Знам, че е трудно да запазиш самообладание, като ти изстрелят за десети път някоя от горните реплики, но ако погледнем официалните рекламни тарифи на регионалните медии, причината за отправянето им може да ни се види една идея по-основателна.

Стр. 94, 96