jenite.bg I 19.03.2012

Десислава Бошнакова ни разказа "PRоговорки" за работата си и днешните студенти

Десислава Бошнакова има интересна и все още не добре позната у нас професия. Тя е PR или, казано на български, човек, който отговаря за връзките с обществеността на определена фирма, човек, институция. Но Деси не се задоволява само с една работа. Сред разнородните ѝ интереси попадат преподаването в Нов Български Университет и писането на книги. 

За останалите ѝ занимания, прочетете следващите редове.

Практикували сте различни професии – стюардеса, журналист, редактор, PR. Разкажете ни за себе си и за това, с което се занимавате в момента. Какво ви предстои?
Мога да кажа, че досега съм успявала да се занимавам с неща, които са ми интересни и които ме карат да живея истински. Пътуванията по света ми отвориха очите за многообразието от идеи и култури, което смело мога да кажа, че е изключително полезно – все едно с каква работа се захване човек. 

Обичам да ми е интересно, обичам да се предизвиквам. И като всеки човек понякога успявам, друг път – не. Но не спирам да търся интересни предизвикателства. Иначе и аз, като всички хора, работя, опитвам се да се справя с много неща и времето все не стига. 

Работите в областта на PR. Можете ли да разкажете за най-ценните неща, които получавате от тази сфера? 
Най-ценното в тази професията е, че няма как да спреш да се учиш – учиш за бизнеса на клиентите си, учиш за новите медии, учиш за взаимоотношенията между хората. Постоянно учиш и постоянно си в състояние на развитие. Лично за мен, това е най-хубавото. Е, приятно е, и когато постигнеш целите на клиентите си и видиш плодовете на своя труд. 

А какви са предизвикателствата, пред които се изправяте?
Основното, в момента, е промяната в медийната среда – променят се традиционните медии, променят се така наречените нови медии. Въобще няма минута спокойствие. Постоянно се случват нови неща, появяват се нови канали за комуникация и всички, които се занимаваме с PR, трябва да сме "в час" с тези промени. Не можем да се оплачем, че ни е скучно. 

Работите и като преподавател в НБУ. Какво ви накара да започнете да преподавате и доволна ли сте от избора си? Какви са днешните студенти?
Не мисля, че съзнателно съм се стремила към преподавателската професия. Това е една от онези случайности, които определят целия ти живот, след като се случат. Трудно мога да си представя да се разделя със студентите. Общуването с млади, заредени с мечти и ентусиазъм хора, зарежда и преподавателите с усещане за младост. И в крайна сметка води до пристрастяване. Толкова е страхотно, когато видиш свои студенти, които са успели да се реализират и те те поздравят. 

А иначе днешните студенти са млади, заредени, убедени в правотата си и в себе си. Нещо, което не бих могла да кажа за себе си, когато бях студент. И като при всички хора има страхотни, заради които си струват всички усилия. Да си призная, леко им завиждам. 

Смятате ли, че PR-ът се учи в университета или за него е нужна повече практика?
Смятам, че нито една професия не може да се научи на хартия. Университетът дава база, а как знанията ще се превърнат в практически умения, зависи от самия студент. Разбира се, че в университета се опитваме да осигуряваме практически занимания, срещи с практици и стажове, но истинското превръщане на знанията в умения е нещо, което зависи от самия човек, от това колко силно иска да се реализира в тази професия. 

Има ли нещо, което винаги казвате на студентите си за този бранш?
Може би студентите ще ви отговорят по-точно на този въпрос. Аз бих могла да кажа, какво ми се иска да запомнят от мен, а именно: PR е професия, за която няма почивен ден, няма изключване, защото постоянно се случват неща. Ако искате да сте добър PR, трябва да се подготвите за много работа, за напрежение, за кризисни ситуации, за едно постоянно учене и себеусъвършенстване. Но като се замисля, това важи за всяка професия днес. И не на последно място, съхранете любопитството си към света. 

Разбрахме, че сте преподавали и в САЩ. Каква е разликата между студентите там и тези тук, освен мотивацията?

На така зададения въпрос, трудно мога да отговоря, защото мотивацията наистина е една от големите разлики. Но тя не е само по отношение на PR образованието. Тя е към образованието като цяло. 

Там има значение дали имаш или нямаш образование, освен ако не се окаже, че си гениален предприемач. Другата основна разлика е, че има традиции на взаимоотношенията между бизнеса и университетите. И тук започват да се изграждат тези взаимоотношения, просто ни е нужно време, за да си дадем сметка, че успехът в образованието се крепи на добрата работа на университетите и бизнеса. 

В интервю от 2008 година сте казали, че са малко студентите, които гледат на образованието си като на инвестиция в утрешния ден. Променила ли се е ситуацията 4 години по-късно?
Искам да направя едно уточнение. Казах това, по отношение на формалното образование – на получаването на диплома. Имаме нужда от време и усилия, от страна на университетите и преподавателите, за да превърнем дипломата не просто в документ, а в нещо, което има стойност. И смятам, че за да се промени отношението, са нужни много усилия, които да се насочат към това студентите да видят смисъл и да приемат образованието си като инвестиция за утрешния ден. 

Има ли нещо, което бихте променили или въвели в образователната система в България?
Отстрани е лесно да се дава акъл. Всички българи сме много силни в това да даваме акъл. Така че не бих се осмелила да правя препоръки за развитието на висшето образование. Но и аз съм българка, затова ще кажа, че ми се иска в практическите дисциплини да има повече възможности за навлизането на практици в часовете на студентите. Днешните студенти нямат търпението да учат теория, ако не им се покаже нейното приложение в практиката. 

А в обучението по PR?
Пак – бих искала да видя повече практическа насоченост и повече възможности за сътрудничество между университетите и бизнеса. 

Ще участвате като лектор в семинара PR Guru. Къде е границата между съвестта, етиката и PR?
Вътрешно за себе си съм убедена, че добрият PR трябва да има висок морал, да следва съвестта си и да работи етично за постигането на целите на своите клиенти или работодатели. Успехът, в дългосрочен план, няма как да се гради на лъжа. 

Преди по-малко от три години излезе книгата Ви "PRoговорки". Какви бяха отзивите и планирате ли други подобни творчески изяви?
Казват, че човек и добре да живее написва книга. Е на мен ми се случи преди три години. И една от най-големите ми радости беше откриването на поговорката, че много думи трябва да се похарчат, за да се продаде нещо, коeто много точно описва какво прави PR специалистът – използва думи, за да общува и да споделя. Имам идеи за други книги, но трябва да намеря време, за да излея мислите си в писмена форма. Засега споделям в социалните мрежи и медии. 

Какво е бъдещето на PR в социалните мрежи?
Не мисля, че PR, като същност, има разлики по отношение на канал, по който се общува. Но социалните мрежи създадоха условия за постоянна обратна връзка и двупосочна комуникация, което променя ситуацията, в която компаниите общуват. Това е поредното предизвикателство пред PR специалистите и мисля, че тук колегите се справят много успешно. Не крия и пристрастието си към този канал за комуникация, въпреки че е трудно да свикнеш да чуваш всички мнения за себе си, за работата си и за клиентите си. Защото наред с добрите новини и лошите се разпространяват бързо и до всички. Мисля, че с времето ще се научим да живеем и работим в тази нова обстановка. 

Какво ще препоръчате на онези, които тепърва ще се гмурнат в работната PR среда?
Да се заредят с енергия и търпение, защото хубавите неща стават бавно.

На 5 април ще се проведе семинарът PR Guru, по време на който ще можете да присъствате на лекция на Десислава Бошнакова.

Оригинална публикация

в. Дума | 20.03.2012

Рекламно-информационният център на Българското национално радио ще бъде открит на 22 март от 11 ч. в градинката пред параклиса на бул. "Драган Цанков" 4, съобщи БТА. Гостите ще могат да чуят изпълнения на Биг бенда на БНР. В Рекламно-информационния център ще се предлага продукцията от издателската дейност на националната медия – компактдискове и книги, както и разнообразни сувенири с логото на радиото. Посетителите могат да намерят първия от серията дискове с песни на наши поп изпълнители "Звучи в мене музика", с незабравими хитове на Емил Димитров; първия радиоречник: англо-българо-френски, англо-българо-испански и англо-българо-немски с компактдиск с гласовете на професионалните преводачи от БНР. В центъра ще се продават и билети за концертите в Първо студио на БНР. Той ще бъде отворен всеки работен ден от 11 до 19 ч., а в събота – от 12 до 16 ч.

Стр. 17

БАПРА I 19.03.2012

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) обяви удължаване на срока за набиране на проекти, които ще се съревновават в третите по реда си награди BAPRA Bright Awards 2012. Крайният срок за подаване на заявки в тазгодишното издание на конкурса е 23-ти март, не по-късно от 23:59 часа.

Всички кандидатури ще бъдат оценявани от 17 членно междунароно жури начело с Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света. Сред членовете на журито са и Ричард Хютън, председател на международната консултантска организация на PR асоциациите ICCO; Вирджиния Хаг, изпълнителен директор на ICCO; проф. Джо Голтблат, създател и първи президент на ISES и автор на книгата „Специални събития“, издадена в България през 2007г.; Барт де Врийс, член на IPRA, специалист с над 25 годишен опит в областта на връзките с обществеността; Рохит Баргава, маркетинг експерт, основател на най-големия екип от специалисти по социални медии в Ogilvy.

В конкурса BAPRA Bright Awards 2012 могат да участват всички проекти, организирани от PR агенции и от вътрешни отдели на компании. Кандидатурите за участие се подават чрез уеб-базирания формуляр на http://bapra.bg/2012/?content_id=10.

http://bapra.bg/index.php 

БАПРА I Юлия ЗЛАТАНОВА I 19.03.2012

17 членно международно жури ще оценява най-добрите PR кампании в България

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) обяви удължаване на срока за набиране на проекти, които ще се съревновават в третите по реда си награди BAPRA Bright Awards 2012. Крайният срок за подаване на заявки в тазгодишното издание на конкурса е 23-ти март, не по-късно от 23:59 часа.

Всички кандидатури ще бъдат оценявани от 17 членно междунароно жури начело с Пол Холмс, основател на The Holmes Report и най-влиятелният анализатор на PR пазари в света. Сред членовете на журито са и Ричард Хютън, председател на международната консултантска организация на PR асоциациите ICCO; Вирджиния Хаг, изпълнителен директор на ICCO; проф. Джо Голтблат, създател и първи президент на ISES и автор на книгата „Специални събития“, издадена в България през 2007 г.; Барт де Врийс, член на IPRA, специалист с над 25 годишен опит в областта на връзките с обществеността; Рохит Баргава, маркетинг експерт, основател на най-големия екип от специалисти по социални медии в Ogilvy.

В конкурса BAPRA Bright Awards 2012 могат да участват всички проекти, организирани от PR агенции и от вътрешни отдели на компании. Кандидатурите за участие се подават чрез уеб-базирания формуляр на http://bapra.bg/2012/?content_id=10.

Асоциация за използване на информационните технологии от земеделските производители в България I 19.03.2012

Председателят на УС на Асоциация за използване на информационните технологии от земеделските производители в България, инж. Ваня Тучева се срещна с фирми редлагащи системи за управление в земеделието на изложение Агра 2012, което се проведе от 6 до 10 Март в Панаирния град

Председателят на УС на Асоциация за използване на информационните технологии от земеделските производители в България, инж. Ваня Тучева се срещна с фирми предлагащи системи за управление в земеделието на изложение Агра 2012, което се проведе от 6 до 10 Март в Панаирния град.
На срещите бяха обсъдени трудностите при внедряването на системите за управление в земеделието и набелязани мерки за тяхното отстраняване.
Сред основните трудности бяха посочени липсата на капацитет у ІТ фирмите да посрещнат нуждите от системи за управление в земеделието. Фирмите посочиха, че за миналата година са извършени всичко 60 внедрявания в цялата страна.
Липсата на квалифициран персонал, който да извърши инсталирането на дистрибутив, обучението на персонала на фермата за работа със системата и поддръжката на системата извън столицата са сред другите трудности посочени от фирмите предлагащи системи за управление в земеделието.
Сред набелязаните мерки за преодоляване на трудностите при внедряването на системи за управление в земеделието в Пловдивски регион са:
1. Ораганизиране на семинари в 14 земеделски общини на Пловдивски регион, на които представители на фирмите предлагащи системи за управление да дискутират предимствата от използването им в земеделието със земеделските производители.
2. Ораганизиране на конгрес Използването на "Системи за управление в земеделието", в гр. Пловдив, на който да присъстват фирми от ІТ бранша, предлагащи системи за управление, банки и земеделски производители от областта, на които фирмите внедряващи системи за управление да обсъдят трудностите и да набележат мерки за тяхното решаване, които да бъдат весени в контролните органи Държавен Фонд ЗЕМЕДЕЛИЕ и Министерството на земеделието и храните.
Срещите бяха проведени в навечерието на отваряне на мярка 121 "Модернизация на земеделските стопанства" от ПРСР,основен приоритет на този прием е внедряване на системи за управление в земеделието.
Повече информация за Мярка 121 и ГРАФИКЪТ за прием на заявления по ПРСР за 2012г може да откриете на сайта на АИИТЗПБ:www.it-farmer.hit.bg 

в. Капитал | 17.03.2012

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната.

Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България. След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Йосифова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняваборисовт в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера. Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер"
След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците. В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Йосифова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Йосифова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Йосифова.
Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер. В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Стр. 18

www.vsekiden.com | 17.03.2012

Николай Бареков е роден на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град. В София идва през 2000 г. като водещ на политическо токшоу в ТВ „Европа“. 7 години е лице на сутрешния блок на Би Ти Ви – от 2003 г. През 2010 г. стана директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и водещ на рубриката „Гореща точка” в сутрешния блок на медията. В неделя от 15,30 часа TV7 стартира новия си уикенд блок „Винаги в неделя“, в който Бареков ще има своя рубрика, наречена „Вашият събеседник”. Журналистът сподели пред „Всеки ден” с какво ще изненада зрителите и защо е избрал за свой първи гост Христо Стоичков.

Г-н Бареков, в неделя ТV7 стартира ново грандиозно предаване, с което ще бори блоковете по другите телевизии. Кои са вашите силни страни в сравнение с останалите?

Предаването се прави от доста голям екип продуценти и журналисти. В екипа участват освен аз като водещ, и репортери от новините – Диана Радева, Диляна Гайтанджиева, Асен Иванов, както и бащата на посттоталитарния модерен вестник Петьо Блъсков. Той ще има своя рубрика. Ще има и доста атрактивни и любими български публицисти. Първото издание стартира с 20-минутна лекция на проф. Вучков на тема „Какво е качеството на българските политици”. Красимир Каракачанов ще има много интересна рубрика, която прави с външен продуцент. В нея разглежда най-скандалните части от българската история. Според мен предаването е добре композирано.

Има ли някакви изненади, които трябва да очакват зрителите?

Да, но предпочитам засега да ги запазя в тайна, иначе няма как да бъдат изненада, нали така? Не всички ще станат известни първата седмица. Една голяма част от приятните изненади ще бъдат представени във второто издание на неделното ни предаване. Въобще неочаквани моменти ще има в първите четири предавания. Във всяко едно от тях ще има нови неща. Между другото, особено интересна е рубриката на Инна Пелева. Тя ще стартира по много силен начин точно преди горещото интервю с Христо Стоичков. Предаването винаги ще завършва с гост, наречен „Вашият събеседник”, който ще бъде избиран от зрителите на ТV7. Те ще му задават и въпросите. Всъщност тази рубрика ще бъде моето коронно изпълнение в магазинното предаване. Силата му е в огромния екип и разностранните таланти, които ТV7 е успяла да събере.

Кажете в аванс поне някои от изненадите за тази неделя.

Голяма част е вече разкрита. Зрителите знаят какво да очакват. Доста изненадващо ще преминат и самите рубрики. Ексклузивният гост е Христо Стоичков, а в светската рубрика „Виенско колело” ще гостува не кой да е, а Люба Кулезич. Вярвам, че тя ще направи едно доста интересно интервю.

Какво смятате да попитате Стоичков?

Хората са задали много въпроси. Има за футбола, има за политика, има за личния му живот, има въпроси за много неща в България. Много са интересни. Сам по себе си Христо Стоичков е най-успешната, най-коментираната фигура в обществения живот. Самото му интервю ще е голямо предизвикателство както за него, така и за мен като водещ.

Как успяхте да „навиете” Елена Йончева да участва като водещ в неделния блок? От доста време тя отсъстваше от телевизионния екран.

С Елена отдавна сме в преговори. Мисля, че тя избра нашата телевизия, защото вижда, че ТV7 е телевизията с най-голяма и качествена публицистика в българския ефир. Образно казано, докато останалите телевизии унищожаваха своята публицистика и своите сериозни журналисти, ние ги създавахме. Мисля, че Елена вижда естественото си място в ТV7. Тя ще има възможност да пътува из горещите точки на света, а ние ще й дадем платформа, възможност да показва своите уникални репортажи.
Тоест ние пак ще видим Елена във вече познатото й амплоа – на авантюрист, на човек, от когото можем да очакваме приключения?
Да, разбира се, това е областта, в която наистина е добра. Там е силата й. Несериозно е тя да прави светски репортажи, нали?

Къде ще пътува сега? Можете ли да вдигнете завесата?

Тя подготвя пътуването сега и когато дойде времето, ще разберете.

С Петьо Блъсков как се сработихте? Той май като че ли не е толкова лесен за общуване?

Много лесно се сработихме. Той е много интелигентен, много разбран човек. Сега ще се пробва на ново поприще, в телевизията. Ако запази своето скептично отношение към живота и политиката, както го е проявявал като вестникар, мисля, че ще има голям успех като телевизионер. Той ще си има собствена рубрика, ще коментира актуални събития. Малко са медиите, които могат да се похвалят с добри коментатори. А ние вече добавихме и Петьо Блъсков към нашия екип.

Някои зевзеци се питат дали ще дойде трезвен в студиото?

Винаги е бил трезвен, когато е общувал с мен.

Да разбирам ли, че не се страхувате от конкуренцията по това време, в неделя? Защото точно тогава има няколко подобни предавания. Как ще измъкнете зрителите им?

Аз внимателно наблюдавах пазара, преди да стартираме този проект. На пазара в момента няма изявен лидер в неделя. Пазарът е много сегментиран. Би Ти Ви и Нова се конкурират, но никоя от тях не е изявен лидер. Това означава, че зрителят не е убеден в качествата на програмите, които текат по двете телевизии. Ние ще предложим нещо трето, което нищо чудно да стане лидер на телевизионния пазар.

Стремите ли се да създадете предаване, подобно на „Всяка неделя” на Кеворк Кеворкян, или приликите са случайни?

Аз видях отговора и на г-н Кеворкян, той много добре е усетил нещата. Не просто се стремим, ние взимаме това, което е най-добре за зрителите. „Всяка неделя” не е измислено в България, не е измислено от г-н Кеворкян. Това е формат, измислен в чужбина. Просто досега опитите да се възобнови нещо като „Всяка неделя” не бяха добри, защото нямаше журналисти, които да го направят качествено. Кеворкян има силен журналистически стил, който досега в неделно предаване не сме го виждали. А и думата „неделя” не е измислена от него. Нормално е всички телевизии да имат блокови предавания точно в този ден, тогава цялото семейство е пред екрана. Ние ще се опитаме с един букет от силни личности да направим качествена журналистика. От моя гледна точка нещата са много прости и ясни. Няма да правим пиар нито на политици, нито на други личности. Ще правим истински неща, истинска публицистика, на ръба на забавното, на ръба на веселото, на интересното от българския живот. Искам хората, които ни гледат, да се развличат и да научават нещо важно и в същото време да им бъде интересно.

Кога ще почивате? Излиза, че всеки ден ще бъдете на работа, водите и сутрешния блок.

Да ви кажа честно, не ми е приятно да нямам почивен ден в седмицата. Събота става работен ден. Но засега ще е така. Аз съм човек, който си има режим, спортувам. Спазвам известен режим и се надявам, че ще мога да изкарам така още известно време.

Това отразява ли се на вашия личен живот, на отношенията ви с близките ви? Сърдят ли ви се?

Аз много отдавна съм на професионалната сцена, така че близките ми хора отдавна са ме възприели с всичките ми позитиви и негативи.
Не се ли страхувате, че в един момент зрителите могат да се пренаситят от вас? Всеки ден ще ви гледат по телевизията.
Имам ги тези страхове. Аз затова и една година си почивах, не се показвах по телевизията. Сега работя, когато трябва пак – ще почивам. Знам кога да сляза от екран, кога да си взема въздух. В момента съм в стихията си, нещата, които правя, се възприемат страхотно от публиката и не е момент да почивам.

Оригинална публикация

в. Всеки ден | 17.03.2012

Драги читатели,

В миналия епизод би представихме Елена Вълчева, която съчетава политическия или поточно институционалния пиар с корпоративния. Този епизод от вестникарския сериал на "Веем ден" за кралиците в бизнеса, който остава зад завесата на голямата игра, разказваме 3а Диана Дамянова. Тя залага главно на корпоративния пиар.

ПОВЕЧЕТО ХОРА се съобразяват е границите. За такива като Диана Дамянова пречки не съществуват. Именно това я прави от историк на профсъюзите техен лидер, а от синдикалист – работодател. Всяка от тези роли може да отрича другата особено като се има предвид, че всяка е карма за цял живот, но явно съчетаването им все пак е възможно.
Преди близо 20 години София е шокирана. Жената, която се е превърнала в символ на КНСБ – най-силния синдикат в България, изведнъж решава да мине от другата страна. Диана Дамянова обявява, че става бизнес дама – сиреч работодател.
При това не избира лесна територия, а неразорана целина. Решила е да се пробва в пиара. Ударът за публиката е двоен, понеже няколко души през същата тази 1993 г. се насочват натам и стават пионери в бизнеса
За разлика от всички тях тя никога не е била журналист. А това се смята за едва ли не задължително условие в бранша. Личният му състав показва – всички играчи в тази област са изкарали поне по 10-20 години из редакциите. За разлика от Диана, която започва като преподавател, после работи в Националния исторически музей. Хваща историята на синдикализма у нас като своя тема, защитава дори докторат. Така че за нея не е проблем освен вицепрезидент да бъде и говорител на КНСБ. Писмовен човек е. Работата й пасва и тя решава да я превърне в основна професия.
Покрай трите си години в синдикатите тя познава много хора, а нетуъркингът мрежата от контакти, е най-важното при връзките с обществеността. Избира си и конкретна цел – корпоративните комуникации, където работата би следвало да бъде по-чиста от тази с държавните институции.
Днес си спомня, че сред първите й клиенти, но отдавна вече извън контингента й, са начеващите в онези години строителни предприемачи братя Диневи. Случаен ангажимент за комисия към НЕК обаче се оказва съдба за нея.
Две десетилетия по-късно тя е сред емблемите на енергийния бизнес. Това пък заради двама клиенти, за които мечтае всяка агенция. Единият е "Лукойл", а другият е "Росатом" – сиреч проектът "Белене".
Диана и "Лукойл България", респективно Валентин Златев, за журналистите са нещо като синоними, което невинаги е най-приятната роля. На Дамянова се пада например нелеката задача да обяснява, че цените на горивата са в по-големия си процент акциз за държавата, отколкото петрол. А печалбата на рафинерията и бензиностанциите вече е нищожна. "Белене" също не е лесна работа за промотиране, когато цял вицепремиер и енергиен министър са срещу нея, а след аварията във "фукушима" – не само те.
Битките обаче не плашат нахаканата пиарка, която, когато се наложи, може да се поскара и на най-големия олигарх, ако смята, че тя е правата в спора.
Инфарктните моменти никак не са малко, понеже големите пиари са нещо като лекарите от Бърза помощ. Често трябва да реагират, преди да са имали възможност да помислят. Сред нейните клиенти навремето е примерно групата заведения, част от която беше и "Индиго". Или пък изчезналият от българския бизнес олигарх от времето на Костов – Славчо Христов. Което показва, че понякога и най-добрите комуникатори не могат да спасят неспасяемото – независимо дали става въпрос за ситуация или за репутация.
Това изобщо не означава, че се отказва от предизвикателства. Вярна на принципа, че човек трябва да обича не само работата, но и този, за когото работи, за да му се получават нещата, Дамянова поема кампанията на Вежди Рашидов като кандидат за депутат от ГЕРБ в Кърджали през 2009 г.
Естествено, всички й предричат тотален провал. Все пак това е непробиваемата крепост на ДПС. А Вежди не просто е представител на ГЕРБ, а е човекът, който вероятно най-много е критикувал доминиращата в родния му край партия. Ангажирана с каузата на приятел, Дамянова се бори докрай и успява да изтръгне заветния мандат
Когато Рашидов става министър на културата, тя му изпраща за съветник Ива Петрони, за да бъде сигурна, че има кой да се грижи за медийните му изяви. Защото отлично знае, че в най-бедното министерство кризите никак не са малко и никак не са за пренебрегване.
Заради това обаче Диана влиза в медиите, където я критикуват, че ще диктува на властта какво да мисли и как да действа. Дамянова казва в интервюта, че за беззъбите обвинения били виновни конкурентни пиар агенции, които работели с предишните две правителства. Точните й думи са: "пиар агенции, които обкръжаваха последните две правителства и сложиха зад гърба си пари за четири живота напред".
Това само подсказва какви войни се водят зад фасадата на големия пиар.

Стр. 19

Водещ: С Венцислав Йосифов си говорим по време на рекламите за това дали държавата не е на път да фалира. Има такива сериозни внушения от някои хора, че държавата е много зле и вървим към „Виденова зима” или гръцки сценарий.
Венцислав Йосифов: Не. Държавата е богата и да има някакви елементи на криза в определени отрасли не може да се стигне до такава зима, защото при една огромна безработица, която цари в южната част на Европа, в България безработицата в условията на европейска и световна криза е в рамките на нормалното. 12 до 15% е нормално.
Водещ: Това заради борда ли се случва така?
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: Той ще ни спаси, ще ни запази?
Венцислав Йосифов: При условията на борда не можеш да правиш харчове за неефективни дейности.
Водещ: А държавата сама по себе си има ли още какво да продава, да раздава и да…
Венцислав Йосифов: България е изключително богата държава.
Водещ: Още?
Венцислав Йосифов: И още, да. И има много. В България не са пипнати военно-промишления комплекс, големите енергийни обекти, пристанища. Има поне 200 летища на територията на държавата. Чухте колко язовири са държавна собственост. Така че има още с какво да бъдат обезпечени даже и повишени разходи.
Водещ: Дори и да стане беля, ще има какво да продадем?
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: както се казва в едно семейство, имаме си запаси.
Венцислав Йосифов: Имаме си, да. Не е както в другите държави, където…
Водещ: Видя ли тази история с тези хора, които са имали почти неограничен, за тях, нали, дебит – всеки ден по 400 лева, и пак нещо не се справят с живота?
Венцислав Йосифов: А, има ги и такива хора по света, особено някои кланове от циганските…
Водещ: Да не кажеш…
Венцислав Йосифов: … няколко, да, които просто живеят и държат да си живеят, както са си живяли отпреди хиляди години.
Водещ: Това много пари ли са? Всеки ден по 400 лева много пари ли са?
Венцислав Йосифов: Ами, за тях са невъобразимо много. Даже трябваше да имат и коли и нова къща и всичко.
Водещ: А защо нямат?
Венцислав Йосифов: Ами, защото маниерът им на живот е такъв.
Водещ: какъв?
Венцислав Йосифов: Да, те и да имат и да получават по 2 000, пак ще си живеят по същия начин.
Водещ: Това е много страшно, което казваш, което и аз си помислих, което и много хора са си помислили.
Венцислав Йосифов: Ами, да. Но то трябва наистина да минат хиляди години и да се положат огромни усилия, не само в нашата държава, а и по цял свят, за да се промени начина на мислене, да се квалифицират, да работят.
Да. Няма да им даваме оценки, няма да ги оправим ние.
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Дай сега да те питам за това, което се случва в БСП. Всъщност, първо ще те питам дали се справя ГЕРБ с управлението?
Венцислав Йосифов: Да. При условията на валутен борд, доста добре.
Водещ: Да. БСП по-добре ли ще се справи догодина?
Венцислав Йосифов: При условията на валутния борд, пак същото.
Водещ: Винаги, който и да изберем.
Венцислав Йосифов: Който и да изберем, условията ще бъдат едни и същи, докато сме в условията на борд. Като влезем в…
Водещ: В смисъл, бордът е нещо като сигурна мизерия, но поне сигурна?
Венцислав Йосифов: Абсолютно. Поне знаеш, че няма да тръгнем много нанадолу или много нанагоре.
Водещ: Тогава да излезем да видим по-добре ли…
Венцислав Йосифов: Ами, когато отидем в европространството, тогава. Когато няма вече лев, ще има евро. Тогава ще сме в коренно различни условия.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Пак добре ли ще бъде или не се знае?
Венцислав Йосифов: Ами, като гледам…
Водещ: Като гледаш спекулата каква е…
Венцислав Йосифов: … как живеят, е да, ама като гледаме как живеят южните държави на континента и пак им покриват беличките, и ние ще живеем така.
Водещ: А така.
Венцислав Йосифов: То има един хубав виц, дето събрали се португалецът, италианецът, испанецът и гъркът, яли, пили и се веселили и най-накрая гъркът казал – а бе , чакай да се обадим на германеца да ни плати сметката.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Та и ние ще се включим в този клуб.
Водещ: Взимаш ли страна в това, което се случва в момента в БСП – Първанов срещу Станишев?
Венцислав Йосифов: Не. Това за мен е голямо достижение и показ, че в тази партия все пак има наистина много демократични процеси. Нека да има противоборство. Няма да са само те, като кандидати.
Водещ: Е, ама…
Венцислав Йосифов: Знаете, че има и други мераклии за тоя пост.
Водещ: Е, не взимаш ли страна? Може би си ангажиран.
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Емоционално, заради Моника
Венцислав Йосифов: Нито емоционално, нито неемоционално. Това е една здрава партия, в която всичко се чува. Затова по-добре да се стои настрани. Опасното е, когато те спрат да говорят и започнат нелегално да решават въпросите. Тогава може да чакаме партизанска война.
Водещ: А, те имат традиции в това, те имат традиции в това.
Венцислав Йосифов: Тогава може да излязат и в гората.
Водещ: Добре. Ти си много модерен човек, явно. Би трябвало или да си много модерен и да си простанишев в тая битка или примерно, ако завиждаш, че ти е взел Моника, нали жената, можеш да му кажеш, нали – аз съм за Първанов, можеш да кажеш – аз пък няма да играя за теб.
Венцислав Йосифов: Ама всеки се бори за доброто. И като е взел жена ми, аз ще си потърся нещо друго. Това е… нищо ново под слънцето.
Водещ: Оптимист си.
Венцислав Йосифов: Ами, разбира се.
Водещ: Кога… Може ли малко лични въпроси?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Защото тук аз имам една теория такава. Откога сте разделени с Моника, с Моника Йосифова?
Венцислав Йосифов: Ами, от няколко години.
Водещ: А може ли точната година да ми кажеш, за да преценим?
Венцислав Йосифов: Не мога да се сетя.
Водещ: Значи, аз мога да ти кажа. Има публикация, че се развеждате, във frognews, от 2007, май месец.
Венцислав Йосифов: Напълно е възможно от тогава.
Водещ: да. Какво мислиш за това, което сега се случва с Моника?
Венцислав Йосифов: Нищо.
Водещ: Нищо не се случва?
Венцислав Йосифов: Нищо не се случва. Тя си работи перфектно. Един добър професионалист и естествено, че има хора, които ще й завиждат.
Водещ: Има хора, които казват, че това е конфликт на интереси. В смисъл, премиерът си има гадже, което е твоя жена в тоя случай и й дава поръчки. В смисъл, дава й държавни пари.
Венцислав Йосифов: Винаги е работила перфектно и с много добри юристи. Самата тя има и друго образование. Така че…
Водещ: Въобще не подценяваме нейния професионализъм. Въпросът е дали коректно са се случили нещата там? Все пак това са пари на данъкоплатците и заради това е важен. Ако те са били гаджета по това време, а той й дава парите, това ми прилича на конфликт на интереси.
Венцислав Йосифов: Тя е работила с поне 50 фирми.
Водещ: Нека,, браво на нея. Въпросът е, че…
Венцислав Йосифов: Да. Така че…
Водещ: … премиерът представлява държавата и дава пари на приятелката си. В друга държава това щеше да бъде доста сериозен проблем.
Венцислав Йосифов: Вижте, възможно е, ако е имало някакъв конфликт на интереси, но тогава не е имало конфликт на интереси.
Водещ: Тогава не са били гаджета, това ми казваш.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Кога е това тогава?
Венцислав Йосифов: Ами, примерно казано, когато е подписан някакъв договор. Там, 2006 ли е било. Чух по телевизията и радиото. Иначе, всеки е държал да работи с най-добрия в бранша.
Водещ: Не искам да гледам под чаршафите Ви. Просто, като данъкоплатец, се питам дали още е била жена Моника на Венци Йосифов, когато е получила тия пари? Това е важно.
Венцислав Йосифов: Дали тези пари са щели да бъдат изразходвани за тази фирма или за друга фирма, пак PR агенция…
Водещ: Не е така.
Венцислав Йосифов: … или за някоя трета…
Водещ: Ама фирмата на гаджето е едно…
Венцислав Йосифов: … тези пари са щели да бъдат изразходвани.
Водещ: Ясно. И те трябва да бъдат изразходвани.
Венцислав Йосифов: Ами, разбира се.
Водещ: Въпросът е, че ако бяхме в Щатите, гаджето на премиера взима сума.
Венцислав Йосифов: Ами, за съжаление, не сме в Щатите, а сме в България. В България всеки прави, който, каквото може и както може.
Водещ: Да. Това е обяснението.
Венцислав Йосифов: Не само това. Това е една причина да се замислим не само по този повод, а по принцип за цялостното устройство на държавата.
Водещ: Че то така може…
Венцислав Йосифов: Нашата държава е министър-председателска република.
Водещ: Да. Е?
Венцислав Йосифов: Който стане министър-председател, прави кой, каквото си иска. Това е положението от времето на…
Водещ: От времето на Тодор Живков.
Венцислав Йосифов: На, Бог да го прости, да. Той беше като цар.
Водещ: Между другото, тогава открихме нещо. Има едно момче, което се казва Огнян Бояджиев. Не го намерихме, но през ноември месец 2006 в портал „Европа” той задава въпрос – защо без конкурс и без поръчка фирмата на Моника Йосифова получава държавни пари? По късно това момче някой го бие, някой му хвърля един бой.
Венцислав Йосифов: Не може да бъде.
Водещ: Може да е за друго нещо. Зависи, може да са някакви лични отношения. Търсим Огнян Бояджиев, който наистина тогава, може би защото е бил конкурент на Моника Йосифова, може би това го е накарало да се обади. Той тогава се възпротивява срещу тези държавни пари, отиващи за реклама на България в частна фирма. Тогава той. Само искам да го обявя, че го търсим.
Венцислав Йосифов: Публично-частното партньорство е факт не само в България. То върви навсякъде. И тя е работила, примерно казано, е била една от най-добрите фирми по времето още на правителството на Царя. Така че…
Водещ: Въобще не оспорвам твоите думи. Въпросът е, че никой не смее да спомене, че ако те са били гаджета, ако те са били заедно и Вие сте се били развели, това се нарича конфликт на интереси.
Венцислав Йосифов: Тя може да е имала и друго гадже. Аз никога не съм я контролирал чак толкова, да кажем.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Примерно казано.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Напълно е възможно.
Водещ: Много модерен човек си ти. И за жена си и за държавата и за парите. Много сме модерни с теб станали.
Венцислав Йосифов: Ама само тук, по цял свят е така. Откакто беше движението на хипитата, не знам, ти не си ги спомняш, но…
Водещ: Не, не си го спомням, да.
Венцислав Йосифов: Оттогава вече обществото е много модерно.
Водещ: Възможно ли е да атакуват Моника заради Сергей Станишев, защото Първанов има полза от това?
Венцислав Йосифов: Ами, всичко е възможно на този свят. Може да я атакува и някой, примерно казано, друг човек.
Водещ: Да. Кой?
Венцислав Йосифов: Примерно, някой от кандидатите за ръководството на БСП.
Водещ: Някой друг, освен… Аз казах Първанов.
Венцислав Йосифов: Те там са пет-шест групи.
Водещ: Пет-шест групи?
Венцислав Йосифов: Ами, да.
Водещ: Сергей. Тук имаме такъв въпрос, защото моят екип са повече момичета. Те са загрижени добре ли се грижи Станишев за вашите деца.
Венцислав Йосифов: Нямам някакви сведения за лошо отношение.
Водещ: да. Нямаш кофти данни.
Венцислав Йосифов: Но те си живеят повечето време и при мен.
Водещ: Приличаш на човек, който въобще не му пука, че се е разделил с жена си. Все едно не е преживял, някак си. В смисъл, не е толкова страшно да загубиш жена си.
Венцислав Йосифов: Това не е за първи път. Това не е за първи път.
Водещ: Това не е за първи път, да.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: За кой път е при теб?
Венцислав Йосифов: За втори е.
Водещ: За втори.
Венцислав Йосифов: Пък може да опитам и трети.
Водещ: Сега ми кажи, че имаш приятелка, с която смяташ да се жениш, нали.
Венцислав Йосифов: А, още не. В момента съм в етап на проучване.
Водещ: Иначе, в какви отношения сте със Сергей сега? Имате ли, чувате ли се?
Венцислав Йосифов: Ами, не.
Водещ: не се чувате.
Венцислав Йосифов: Не. Защо да се чуваме. Той си има с кого да се съветва.
Водещ: Понеже Моника прави много кампании…
Венцислав Йосифов: Естествено.
Водещ: … и на Първанов е правила кампания, когато Венци Йосифов беше кандидат за президент, тогава Моника ли помагаше?
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Кой Ви направи тогава кампанията?
Венцислав Йосифов: Сега?
Водещ: Тогава, когато беше кандидат за президент ти? Преди 100 години беше това.
Венцислав Йосифов: А, не съм бил преди кандидат за президент, тогава бях за кмет.
Водещ: Да, да. Сега, сега.
Венцислав Йосифов: Сега беше за президентството. Съвсем не.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: коренно различни хора. Но ние не сме и правили една голяма кампания. Беше просто една заявка за нов подход в българската политика. Защото много от хората говорят за нова конституция, но никой не смее да каже, че тази конституция трябва да върне България към това,което е била…
Водещ: Кога?
Венцислав Йосифов: … хиляди години – царство.
Водещ: Да. Ти си монархист.
Венцислав Йосифов: Да, но не става… Аз по убеждения съм социалдемократ.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Но като говорим за конституция, искам да кажа, че най-добрият модел е скандинавският модел. Там са конституционни монархии. Защо да ни е срам да кажем, че една конституционна монархия е много по-добра от, примерно казано, друго управление?
Водещ: Минахме на друга тема. Имам само още един въпрос, който е от личните.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Надявам се да ми простиш. Ще питам пак като данъкоплатец. Цялата тази тирада беше такава. И все пак има и любопитно нещо. Ще препоръчаш ли на Сергей да предложи брак на Моника и да заживеят, както си е традиционното семейство?
Венцислав Йосифов: Аз не мога да се бъркам в личните им взаимоотношения.
Водещ: Така. И Дина Станишева каза така. Толкова модерни се оказаха тия хора. Аз очаквах да са традиционалисти.
Венцислав Йосифов: Ама който, където иска, каквото иска, това да прави.
Водещ: Ама не може така. Как така ще…
Венцислав Йосифов: Аз не мога на теб да ти препоръчам. Ето, примерно казано, онази девойка в студиото е прекрасна. Вземи я!
Венцислав Йосифов: Ако ми е била жена, що да не я препоръчаш? Или да кажеш – тази жена е свястна, вземи я, O. K.q, обичайте се. Или ако не е много свястна да му кажеш – Сергей, внимавай, не е много свястна. Така, между мъже.
Венцислав Йосифов: Ние не сме толкоз близки, за да си даваме такива съвети. Това го правя с приятелите си и това, когато обсъждаме разни други девойки.
Водещ: Много мъжки си го приел. Хората, мъжете в България се отчайват, като се развеждат. Но край на това. Къде държи Венци Йосифов парите си?
Венцислав Йосифов: Значи, аз всичко инвестирам.
Водещ: В банки нямаш пари?
Венцислав Йосифов: Малко.
Водещ: Малко. Колко е малкото за Венци Йосифов? Колкото за пиене, нали. В какво инвестираш?
Венцислав Йосифов: В недвижимости.
Водещ: В недвижимости?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Това… офиси или как… или къщи, квартири?
Венцислав Йосифов: Къщи, офиси, земи.
Водещ: Всичко.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Цялото ветрило.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Земеделска земя?
Венцислав Йосифов: Земеделска земя.
Водещ: Препоръчай нещо на хората, които имат 100 лева и трябва да ги инвестират някъде.
Венцислав Йосифов: Със 100 лева трудно инвестиция ще се направи.
Водещ: Да.
Венцислав Йосифов: Най-много да ги инвестират в уиски.
Водещ: Уиски?
Венцислав Йосифов: И да си го държат за 20 години, то ще отлежи и ще им е по-скъпо.
Водещ: Ще могат да го продадат по-нататък?
Венцислав Йосифов: Биха могли, да.
Водещ: Това е точно философията на хората, които показахме преди малко. Те са инвестирали всеки ден тия 400 лева в почерпушки и в ракийки и в…
Венцислав Йосифов: Примерно, агънца и др.
Водещ: да. И така се живее дълго време, докато не ти вземат картата.
Венцислав Йосифов: Абсолютно.
Водещ: Е, ама то, картата, ти я взимат един ден.
Венцислав Йосифов: Е, нищо. Пак ще си взимам помощите – и за деца, детските надбавки, всичко. И те им стигат.
Водещ: Познаваш ли лично Симеон Сакскобурготски?
Венцислав Йосифов: Ръкостискали сме се един път.
Водещ: А не като лично познанство?
Венцислав Йосифов: Не.
Водещ: Е, не си ли, не беше ли разочарован от неговия премиерски мандат?
Венцислав Йосифов: Вижте, той за цар става. А иначе, като премиер, не е виновен. Екипът му е бил такъв. Както и сега, не можеш да виниш…
Водещ: …
Венцислав Йосифов: Да. Но иначе, екипът е най-важното нещо. Кадрите са основният проблем.
Водещ: След малко ще опитам да направим един блиц какво мислиш за някои хора, но така, с няколко, с по една-две думи, нали. Не мога да не те върна на Първа частна банка.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Коя година беше тоя фалит? Подскажи ми! Какво се случи?
Венцислав Йосифов: 96-а.
Водещ: 96-а. 95-а имаме 80 банки. Как го виждаш ти? Какво се случва?
Венцислав Йосифов: И сега имаме 80.
Водещ: Сега може ли да фалират банките?
Венцислав Йосифов: Трудно.
Водещ: А тогава?
Венцислав Йосифов: Въпреки че биха могли.
Водещ: Как?
Венцислав Йосифов: Ами, ако стане една световна криза, като нищо могат и да фалират.
Водещ: Някои?
Венцислав Йосифов: Не някои. Случвало се е по 15-16 000 да фалират в Щатите.
Водещ: Така, в един ден?
Венцислав Йосифов: Хем са най-могъщата икономика. За един месец, да кажем.
Водещ: Държавата ще може ли да покрие, ако примерно се получи една голяма световна банкова криза и в България фалират десет банки, държавата ще може ли да покрие вътре поне малките спестовни влогове на хората, както е гарантирания фонд?
Венцислав Йосифов: Да. Това си е, има такъв закон. Те са в отделна сметка и са събрани тези пари, така че не е проблем.
Водещ: Не е проблем. Тия с по-малките влогове да са спокойни?
Венцислав Йосифов: Е, тези, които са до тавана.
Водещ: До 100 000 евро.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: А с Първа частна банка какво стана тогава?
Венцислав Йосифов: Първа частна банка попадна в една местна световна криза. Тогава…
Водещ: Местна световна?
Венцислав Йосифов: Ами, да. В България…
Водещ: Оксиморон.
Венцислав Йосифов: … ни отрязаха отвсякъде, от всички пазари. Забраниха и износа на някои неща.
Водещ: Кой?
Венцислав Йосифов: Ами, НАТО.
Водещ: НАТО?
Венцислав Йосифов: Забраниха ни да изнасяме оръжие. Ние изнасяхме за по 700-800 млн. Долара всяка година. Руснаците ни отрязаха от нефта и газта и нямахме пазари. Тютюнът ни го отрязаха. Не ни купуваха тютюните.
Водещ: Как се стигна до това? Кой е виновен?
Венцислав Йосифов: Ами, за четири години стана това нещо.
Водещ: От 92-ра?
Венцислав Йосифов: От 92-ра г., 7. февруари, ако искате, направете си справка, 1 марка беше 15 лева, а на 7. февруари 97-ма г., т. е. 96-а г., за четири години, стана 1 500.
Водещ: Да. Е?
Венцислав Йосифов: Инфлацията беше 300%, девалвацията…
Водещ: Кой го направи това? Беровото правителство? Виденовото? Кой? Или заедно?
Венцислав Йосифов: И с помощта и на Международен валутен фонд и на много други.
Водещ: Защо е трябвало да ни фалират? Нямаше логика.
Венцислав Йосифов: Ами, за да може да се купи икономиката на безценица.
Водещ: Така ли?
Венцислав Йосифов: Примерно казано.
Водещ: Примерно?
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Не е много примерно. Може би това е, това звучи най-логичното.
Венцислав Йосифов: На там отиват изводите.
Водещ: … спекуланти. Далавери на политици. Така са казали.
Венцислав Йосифов: Ами, да.
Водещ: На кои?
Венцислав Йосифов: По света далаверите и корупцията се шири сред политиците. Тя липсва в частния сектор или в журналистиката. Е, има тук-таме.
Водещ: има, има.
Венцислав Йосифов: Да де. Но това са кокошкарските истории. Не са милиардите.
Водещ: А големият удар е да съсипеш една банка и да…
Венцислав Йосифов: Не е една.
Водещ: Не е една.
Венцислав Йосифов: То тогава стана съсипването на цялата банкова система. Те се и затвориха и държавните банки – Стопанска банка, Минералбанк, Балканбанк. Да не ги… Без значение.
Водещ: И сега ми обясняваш, че това е заговор, чисто световен, България да стане, да инфлатира, да фалира, за да може по-евтино да купим някои неща от нея?
Венцислав Йосифов: Вижте, много са възможните варианти. Може и да е от некадърност направено.
Водещ: Може, да.
Венцислав Йосифов: Некомпетентност. След тези кризи, които ги преживя цял свят, защото имаше и в Далечния изток и в Бразилия, в Турция напоследък, в Русия имаше банкова криза. Откакто се затвориха, така, могъщо банки в България, никъде не се е случвало такова нещо. Всичките банки бяха оздравявани, възстановявани, продавани, джойнтвани с други банки. Но да си съсипеш инвестицията в банковата система, това само ние го направихме.
Водещ: само ние го направихме.
Венцислав Йосифов: Да.
Водещ: Блицът. С по една дума. Аз казвам имена.
Венцислав Йосифов: Добре.
Водещ: Бойко? Една дума за бойко.
Венцислав Йосифов: Добър политик.
Водещ: Това са две. Политик. Политик, може ли да кажем политик?
Венцислав Йосифов: Може. Вече да.
Водещ: станишев?
Венцислав Йосифов: Научи се и той на политика.
Водещ: Научи се и той.
Венцислав Йосифов: Добър.
Водещ: Първанов?
Венцислав Йосифов: Много уравновесен човек, умерен.
Водещ: Уравновесен?
Венцислав Йосифов: Умерен.
Водещ: За него не казваш политик. Умерен политик, може би?
Венцислав Йосифов: Умерен политик, да. В този смисъл.
Водещ: Костов? В този смисъл Костов да обърнем.
Венцислав Йосифов: Иван костов, като политик, добър.
Водещ: Добър. А иначе какво? Като политик. Той си е политик. Като човек?
Венцислав Йосифов: Точка две, и като икономист не е много добър.
Водещ: Не е много добър. Аха, това имаш предвид, да. Последен въпрос тогава към теб. Кой от двамата е по-богат в момента? Имаше такъв въпрос в интернет. Моника или Сергей?
Венцислав Йосифов: Предполагам… Не мога, не съм им гледал сметките.
Водещ: Не знам. Сигурно няма да е лесно да им видиш сметките, но помислих си, и много хора са написали тук в интернет, че когато всичко е наред, когато има пари в едно семейство, любовта по-лесно върви. Вярно ли е това?
Венцислав Йосифов: …
Водещ: Благодаря за този разговор! Ако сега трябва да правиш PR кампания, ще се обадиш ли на Моника Йосифова?
Венцислав Йосифов: Едва ли. Не сме чак толкоз близки вече.
Водещ: Вече.
Венцислав Йосифов: Ние се чуваме само по повод и по отношение на възпитанието на децата.
Водещ: Вие сте изключително модерно семейство в този триъгълник, който се обсъжда, който не се обсъжда много, но сега го обсъдихме, донякъде. Изключително модерен триъгълник.
Венцислав Йосифов: Ако такава е преценката на хората, значи е така. Може да се каже и по друг начин. Сигурно има хора, които не са доволни.
Водещ: Благодаря много за този разговор! Бъди здрав!
Венцислав Йосифов: И аз благодаря!
Водещ: Поздрави Моника и я помоли да не ходи в съпружески предавания, а да дойде в едно такова по-интересно. Да я питаме, това е единственият въпрос.
Венцислав Йосифов: Е, да де, ама тя ми каза, че не сте я поканили.
Водещ: Поканихме я. Тя трябваше да дойде сега, примерно сега да си говорим. Един единствен въпрос има. Дали са били гаджета, когато е взела парите от държавата? Това е.
Венцислав Йосифов: Всичко може да й го зададете и по телефона.
Водещ: Ама исках да дойде тук да я питаме.
Венцислав Йосифов: Добре.
Водещ: благодаря!
Венцислав Йосифов: Няма нищо.

www.glasove.com | 17.03.2012 

„По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011” е озаглавен новият доклад на фондация „Медийна демокрация”, който е качен на страницата на организацията. Той е изготвен от Лабораторията за медиен мониторинг, чийто екип e от млади медийни изследователи, и е подкрепен от Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”.
В самото начало на доклада изпълнителният директор на „Медийна демокрация” Орлин Спасов прави уговорката, че изследването се появява в контекста на засилващи се критики към българската медийна среда, особено като се има предвид и докладът на „Репортери без граници” за 2011 г., според който България е на 80-то място по свобода на пресата, с девет позиции по-надолу спрямо м. г.
Според Орлин Спасов, това се дължи на нерешените и през 2011 г. проблеми: неясната собственост и финансиране на редица медии, неефективната медийна саморегулация, липсата на синдикална защита на журналистите, тенденцията към олигополизация на пазара. Освен това, според данните, събрани от агенция „Маркет Линкс”, Спасов отчита, че най-големите губещи в битката за вниманието на медиите през 2011 г. са парламентът (57% по-слабо отразяване в сравнение с 2010 г.) и МВР (54% по-слабо отразяване). Медийният изследовател откроява и няколко ключови тенденции: ограничаване на представянето на политическото до два полюса: на единия – Борисов, а на другия – всички и всичко останало; появата на нови фигури и нови теми става за сметка на съществуващото статукво; водещите политически партии – ГЕРБ и БСП, приоритизират статуквото, което ограничава силно възможностите за медийна изява на по-малки и по-нови политически формации. „Тези възможности са допълнително ограничени и от наложените платени форми на политическа реклама в хода на предизборната кампания”, пише Спасов.
По-нататък в анализа, посветен на медийната регулация и нейните ефекти и дефицити, председателят на СЕМ Георги Лозанов акцентира върху необходимостта от законова промяна по отношение на предизборните кампании в медиите. Според него при тази промяна трябва да се изключи авторитарно звучащия термин „агитация”; да се въведе понятието „политическа реклама”; и от общия избирателен закон, приеман преди всички политически избори, да се изключат изискванията за поведението на медиите и те да се предвидят в медиен закон.
От останалите анализи на медийната 2011 г. интерес предизвиква изследването на Елена Колева, посветено на пресфотографията. В него тя отчита, че през 2011 г. е започнало, макар и спорадично, развенчаване на образа на Бойко Борисов като „месия” и „спасител”, защото на последните му публикувани снимки той е все по-често уморен, мрачен и с надменен поглед. А изследването на Калина Петкова, посветено на неполитическото съдържание в медиите, като че ли обяснява защо Борисов е мрачен дори когато журналистите „не го окупират” с въпросите си. Оказва се, че и неполитическото съдържание става все по-често обект на бизнес договорености. Така през 2011 г. медийният маркетинг успява да се утвърди като основна отправна точка и при подбора на съдържание в сферите извън политиката и икономиката. „2011 г. донесе дори конфликт между двете най-гледани телевизии – bTV и Нова телевизия, и жалба в КЗК”, припомня Петкова.

Текстът е публикуван в последния брой на в. "Култура".

Оригинална публикация