.net, .biz | 08.12.2010 

В края на месец ноември звеното за дигитални комуникации All Channels | Interaction съвместно с агенцията за маркетингови изследвания "Ноема", пусна на пазара първия у нас Е-consumers report – национално представително изследване за онлайн поведението на потребителите в България, за влиянието на социалните мрежи и отражението им върху бизнеса. Александър Дурчев, главен изпълнителен директор на All Channels Communication Group, разказва повече за проучването

.biz: Какво провокира създаването на E-consumers report?

АД: През последната година и половина пазарът на комуникационни продукти претърпя драматични промени. След десетилетие, В което слушахме как дигиталните медии ще доминират над традиционните, ставаме свидетели на този феномен. Много малко са вече компаниите, които не инвестират или, смея да твърдя, не експериментират с комуникационни кампании в интернет. Това е и причината да вложим сериозни усилия в създаването на един уникален продукт за нашия пазар – Е-consumers report, и да обособим специализирано звено – All Channels | Interaction, което да предлага качествена и надеждна консултация на нашите клиенти. Целта на този продукт е да бъде гидът на маркетинг специалистите в морето от възможности, което интернет предлага. Той трябва да дава информация за това какви са нагласите на българите в дигитална среда и от какво се определя поведението на хората там – различава ли се то от стандартното им поведение в офлайн средата. Проучването дава конкретни отговори и не оставя място за догадки и преценки, които не почиват на реални факти, а не е ли това мечтата на всеки комуникационен специалист?

.biz: Какво представлява рипортът и какво го различава като информация от останалите проучвания, които се правят?

АД: Ключовото за Е-consumers report е, че изследването дава не само количествени, но и качествени данни. Информацията в него ще помогне на комуникационните специалисти да проектират кампаниите си по начин, съобразен с българската среда и с нагласите на потребителите у нас. В него се включват данни и анализи, които ясно показват какви са нагласите на хората към информацията в дигитална среда и как тези нагласи могат да бъдат използвани за ефективната комуникация между марките и потребителите.

.biz: Кои са интересните факти, които могат да се покажат като примери за разликата В поведението на потребителите в дигитална и в офлайн среда?

АД: Истината е, че разлики има, но в крайна сметка поведението и нагласите онлайн имат директно отражение, върху това, което правим офлайн. В дигитална среда отношението, което хората имат към марките, е много no-ангажирано и дори емоционално. ТоВа е напълно нормално, тъй като онлайн средата дава възможност за диалог и интеракция между компаниите и техните потребители. Особено социалните мрежи са мястото, където потребителите споделят мнение и могат да получат отговор и коментар от самите марки – в офлайн средата това е доста по-трудно. Тази Възможност обаче прави потребителите много по-лоялни и ангажирани с дадена марка. Интересен резултат от проучването е, че 44% от хората, които не ползват интернет, се допитват за съвет за покупки например до свои близки и познати, тъй като знаят, че те са активни В онлайн средата. Резултат, който сам по себе си е доказателство за проникването на дигиталната среда 8 нашия живот.

.biz: Кой ще има полза от резултатите в проучването?

АД: Вярваме, че Е-consumers report ще се превърне В неотменна част от маркетинговите инструменти, които ползват комуникационните специалисти у нас. Заедно с колегите от агенцията за маркетингови проучвания "Ноема" ще издаваме проучването на всеки 6 месеца, като винаги Включваме актуална и съпоставима информация. Първото издание е вече факт. То може да бъде открито на www.e-consumers.bg. На сайта има подробна информация за проучването, а специално за първото му издание създадохме и две възможности за покупка. Базовият пакет включва кратък обзор и анализ на потребителските нагласи В дигитална среда, а задълбоченият анализ съдържа както категоризация на конкретни канали, така и на обособени продуктови групи.
All Channels е създадена през 2001 г. като класическа ПР агенция, която през годините се разби до комуникационна група, обхващаща пъпния спектър на комуникационни услуги. В момента групата има няколко обособени комуникационни звена – All Channels | PR, All Channels| Advertising, All Channels | Interaction, All Channels | Activation, Symmetric Communications Consultancy, както и специално звено за бизнес пътувания и туризъм – 2travel.

Стр. 3, 4, 5, 6, 7

Списание 8 I 7.12.2010 

В брой 12 за 2010 година може да прочетете:

Метал на царете, цар на металите

PRESS.dir.bg I 6.12.2010

Съпруги на дипломати рисуват за малките пациенти с диабет.

Художничката Станка Желева и екипът на Списание 8 поставиха началото на тазгодишната акция „Цветна Коледа”.

Заедно с Фатима Боташ, съпруга на посланника на Алжир, Фели Роуз Инкириванг, съпруга на посланника на Индонезия, Жулиет Санткин от белгийското посолство и Сори Алмонсид де Жан от Международния дамски клуб те изрисуваха стена в Детска градина номер 124 за деца с диабет. В цветната забава с радост се включиха и дечица от градината. Освен че създават настроение и радост, рисунките учат децата на правилен хранителен режим и начин на живот.

Инициативата на Списание 8 „Цветна Коледа” започна през 2009 г., като бяха украсени стени в домове за деца и детски отделения на болници в столицата. Където бе възможно, в рисуването се включваха и малките пациенти. Изрисувани бяха стени в Общинската болница за деца с целебрална парализа, Ендокринологичното отделение на столичната Педиатрия, 28-а поликлиника, болница „Токуда” и др. Досега инициативата подкрепиха Sanofi Aventis, OMV, Fibank.

Тази година кампанията продължава в цялата страна.

Още информация – на www.spisanie8.bg и в профила на Списание 8 във „Фейсбук“.

3 декември 2010 г.

За допълнителна информация:

Ива Тодорова
0889 593 344

Оригинална публикация

All Channels Communication Facebook Page I 7.12.2010

Ако сте амбициозен и организиран, имате опит в промоции или събития и искате да работите в динамична среда, със сплотен екип като специалист събития на пълен работен, моля изпратете вашата автобиография, мотивационно писмо и снимка не по-късно от 15 декември 2010 г. на e-mail: apeykova@all-channels.com

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 7.12.2010

Бизнесменът Цоло Вутов с дейностти в минния и строителния бранш и състояние, изчислено на 438, 2 млн. лв. се оказа най-богатият българин според огласената днес класация на в. „Пари”. Тя подрежда 100-те най-богати българи сред предприемачите с най-голям принос за БВП на страната.

Докторът по минно дело Цоло Вутов е управител и съсобственик на 50% от групата "Геотехмин", която обединява над 26 фирми в областта на минната индустрия и строителния бранш.

След него в класацията се нареждат председателят на съвета на директорите на "Петрол Холдинг" Митко Събев (414.7 млн. лв.), Иво Каменов и Марин Митев (296 млн. лв.), представляващи "Химимпорт", и собственикът на "Агрохолд" Васил Златев (286.7 млн. лв.). Най-заможната жена в България е Цветелина Бориславова, която е основен акционер и председател на надзорния съвет на СИБАНК. В общата класация тя заема 13-о място със от 219.8 млн. лв. Последно място в ТОП 100 е отредено на Татяна Сотирова, съдружник в телекомуникационната компания "Булсатком", чието състояние се изчислява на 36.985 млн. лв.

Основните критерии на класацията

Проучването на в. "Пари" е фокусирано върху фирмите и имената на хората, които имат най-голям принос за създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това са ключови за българското стопанство хора, които (без значение от мотивите си) създават не само лично, но и обществено богатство и работа на стотици хора в страната, обясняват от изданието.

Класацията е базирана на публична информация, а като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании.

На първият етап от съставянето й е изготвен списък с 500-те компании с най-високи приходи. На втория етап в оценяването са добавени и данните от финансовите им отчети, като е взето под внимание и това в кой сектор работят. В случаите, за които е било възможно, е използвана като показател и пазарната капитализация на компанията.

На следващия етап от пресяването е обърнато внимание на собствеността, като тогава са изключени фирмите, които са със 100% държавен или чуждестранен капитал. Така, на финала са останали компаниите с най-високи приходи, за които е направена проверка за всички преки и непреки собственици. Взета е предвид и информацията за собствеността на дружествата в предходни години.

Рейтингът не обхваща материални придобивки като яхти, къщи, коли и др. Също така в класацията не попадат и хора, натрупали богатство от заплащане на труда им, като лекари, спортисти, мениджъри. Не е оценявано и богатство, за което няма надеждни публични данни, обясняват съставителите на класацията.

„Има и хора, за които би могло да се очаква да са в стотицата ни, но не са. Причината е, че те или не отговарят на някое от гореописаните условия, или по методологията на в. "Пари" излиза, че не притежават достатъчно голямо богатство. Пример в това отношение са трима българи, които неизменно присъстват в списъци на богатите – Христо Ковачки, Валентин Златев и Николай Гигов. Справка в Търговския регистър усложнява проверката на интернет "фактите" за тях до неузнаваемост.”, уточняват от в. „Пари”.

Оригинална публикация

в. Сега | 07.12.2010 

С нов декор, нови водещи и по-дълго ефирно време стартира от вчера сутрешният блок на БНТ. На мястото на досегашното лице на блока Марин Маринов идват гласът на Дарик радио Евгения Марчева и водещият на новините Андрей Захариев. Те вече будят зрителите от 6.30 ч., надявайки се да изпреварят всички не само с ранно ставане, но и по рейтинг. Блокът завършва с новини в 10 ч.
Андрей е познат на зрителите на БНТ като водещ на новинарската емисия и предаването за изкуство и литература "Библиотеката". Извън телевизионните си изяви той е доктор по философия и преподава активно. Евгения Марчева започва да работи като журналистка първо в БНТ, а през последните 9 години е външнополитически репортер в Дарик радио. От БНТ се надяват това да е успешната комбинация, с която да печелят в борбата с другите сутрешни блокове, след като Би Ти Ви им отмъкна Виктор Николаев.
Досегашният водещ Марин Маринов се връща към първоначалната си роля в телевизията – водещ на "По света и у нас" в 18 ч. Неговата партньорка Аделина Радева ще води новинарските емисии по време на блока. Маринов ще се редува с Надя Обретенова, която досега бе лицето на късната емисия новини. Въпреки слуховете, че Марин си отива от сутрешния блок заради заяждане с премиера Бойко Борисов, от БНТ категорично отрекоха това. "Марин Маринов по негово желание е новото лице на емисията "По света и у нас" в 18 ч.", коментираха от "Сан Стефано". У нас разчистването на неудобни за властта журналисти не е прецедент. Емблематичен пример за това е доброволното напускане на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви след изявления срещу президента Георги Първанов.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 07.12.2010

Обсъждаме варианта в новия медиен закон да попадне клауза, която да задължава и електронните медии да обявяват собствениците си

Господин Чолаков, защо само печатните медии бяха задължени по закон да обявяват собствениците си? електронните не са по-малко влиятелни.

- Бяха направени промени в закон, който засяга само печатните издания – в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения. Ако се осъществят съответните изменения в Закона за радиото и телевизията, електронните медии също ще бъдат задължени да обявяват собствениците си. Това беше инициатива на Съюза на издателите. Организацията няма правомощия да иска промени в закона за електронните медии.

В момента се правят съществени изменения и в него. Ще залегне ли подобна клауза?

- Такава възможност се обсъжда в работната група.

Защо е необходимо издателите на печатни издания да публикуват всяка промяна в собствеността? Това е доста трудоемко, особено за акционерните дружества.

- Мисля, че в България няма много собственици на печатни медии, които са акционерни дружества. Повечето са ООД. Има два вида акционерни дружества – публични, чиито акции се търгуват на борсата, и затворени дружества с акции на приносител. Законът прави изключение за акционерни дружества, които се търгуват на борсата. Те не са длъжни да публикуват имената на действителните собственици. Достатъчно е да се обяви борсата, на която се търгуват акциите на съответното дружество, и се приема по дефиниция, че то е до статъчно прозрачно дори по линия на финансовите закони. Колкото до другите акционерни дружества, искам да дам един личен пример. "Медия холдинг", издателят на "Труд", е акционерно дружество, което не се търгува на борсата, въпреки това ние ще съобщим имената на акционерите си в сряда или в четвъртък.

Много ли са физическите лица – акционери в "Медия холдинг"?

- Не са малко. Ние ще публикуваме действителните собственици на ВАЦ в Германия. В "Медия холдинг" акционери са ВАЦ Германия, едно швейцарско дружества, Тошо Тошев и Зоя Деянова като физически лица. По-дългата линия собственици на ВАЦ в Германия са наследниците на основателите на компанията. Едно време са били Прост и Фонке, а сега са внуци и правнуци. Ние в "Медия холдинг" ще съобщим имената, защото Съюзът на издателите поиска тази прозрачност. В крайна сметка няма да ни затрудни един път в годината да публикуваме 20 имена в карето.

Как стои въпросът с офшорните фирми?

- Няма да може да се разкрият действителните собственици на офшорните фирми, но както се шегуваме, те също имат действителен собственик, който например може да е някой кипърски адвокат. Ние приемаме, че действителен собственик на офшорна фирма издател на вестник в България е адвокатът, който притежава фирмата. Ако вие като журналист имате проблем с този вестник, просто можете да звъннете на този адвокат и да му задавате въпроси за неговата дейност и тази на вестника му. Аз съм сигурен, че на втория път в този вестник ще се случат положителни промени, защото няма адвокат с офшорна фирма, който много държи да бъде публична личност.

Какво смятате, че ще се промени в медийната среда, след като печатните издания публикуват собствениците си?

- Промените в закона няма да доведат до незабавна промяна. Това е декларация от страна на издателите в посока на почтеност и на прозрачност. Има друго изменение в закона, много съществено, което според мен беше подценено. Освен че всички издатели трябва да съобщят кои са техните действителни собственици, вече ще е много трудно да се печатат вестници без каре. Има едно дребно изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, в което се казва, че освен издателя отговорност за наличието на каре носят печатарят и раздавачът. Въвежда се т. нар. каскадна отговорност. Има няколко парамедийни продукта в България, които излизат без карета. Те обикновено нарушават авторските права, крадат материали от чужди вестници. Доста злоупотребяват с клевети и обиди. Ако някой печатар отпечата такъв вестник или разпространител продава такова издание, те ще носят солидарна отговорност. Аз очаквам положителни промени в посока на заздравяването на пазара именно по тази линия. Има няколко издателства за книги в България, които публикуват антисемитска литература. Те също не публикуват карета. Това вече не би трябвало да се случва. Съществена промяна ще има, защото вече ще се знае кой какво издава и ще бъде невъзможно да се издават парамедийни продукти.

Визитка
Кой е Радомир Чолаков

Радомир Чолаков е главен юрисконсулт на "Вестникарска група България". Завършил е право в Софийския университет през 1990 г. От 1991 до 1995 г. специализира медийно право в Германия. Бил е главен секретар и изпълнителен директор на Българската национална телевизия. Участва в списването на промените в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения, с които се въведе изискването издателите на печатни медии да публикуват действителните си собственици. В момента е част от работната група, която се занимава с изготвянето на новия закон за радиото и телевизията.

Стр. 23

СТЕНИК I 6.12.2010

Една от най-елитните гимназии в София – 91 НЕГ ще отбележи своята 50 годишнина през пролетта на 2011 г. По повод празника, уеб дизайн компанията СТЕНИК ще подари нов официален уеб сайт на гимназията. Проектът ще да бъде завършен през м. февруари 2011.

„Най-елитното училище в България се нуждае и от професионален уеб сайт, отговорящ на традициите и възможностите на гиманизията. Петте години прекарани в 91 НЕГ ми дадоха най-oобрия старт в живота. Като управител на компания от европейско ниво, искам да покажа, че не трябва да се гледа единствено материалната страна на бизнеса и човек не трябва да забравя откъде е тръгнал!”, заявява инж. Стефан Чорбанов MBA – основател и съ-собственик на СТЕНИК и инициатор на проекта за разработка на уеб сайт на гимназията.

Новият уеб сайт, който ще се намира на адрес 91neg.bg, ще предоставя актуална информация за учебната програма, пълната история на гимназията и множество полезна информация за настоящи и бъдещи ученици на гимназията, както и за техните родители.

Благодарение на сайта на 91 НЕГ репутацията на училището ще бъде разпознавана не само от постигнатото във времето, но и в онлайн пространстото.

в. Дума | 06.12.2010 

Ирландски фонд, в който акционер е изпълнителният директор на “Софарма" Огнян Донев, е на път да финализира сделката за покупката на българската собственост на ВАЦ. В нея влизат най-тиражните всекидневници “Труд" и “24 часа", в. “168 часа", няколко списания, издателство, както и сградата на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев" заедно с печатницата. Цената на сделката варира около 400 млн. лв. Преговорите би трябвало да приключат тази седмица. От “Софарма" отричат да водят преговори за ВАЦ. От ВАЦ-България пък заявиха, че ако германците продават българската медийна група, сделката се води от немска страна и тукашните й представители ще научат едва след като има резултат. Слуховете за продажбата на ВАЦ в България се активизираха преди година, но нито една от коментираните сделки не стана факт.

Стр. 5

в. Дума | Надежда УШЕВА | 06.12.2010 

Читалищното дело все още е жизнено необходимо за българина, смята известният художник-сценограф и бивш зам.-министър на културата

Иван Токаджиев е бивш зам.-министър на културата и бивш директор на БНТ. Понастоящем е председател на Федерацията на клубовете по изкуствата и културата в БСП. Художник-постановчик е на телевизионни програми, театрални, оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър в столицата, Народния театър, театър "София" и други театри в страната. Реализира изложби в Германия, Австрия, Франция, Испания, както и в София, Русе, Пловдив и други градове.

- Скоро бяха публично разгледани културните проблеми в Плевенския регион. Какви са вашите изводи?

- Проблемите, които съществуват на регионално равнище и в частност в Плевенския регион, се задълбочават. Те са в контекста на националната духовна криза, но има някои специфични елементи, решаването на които би могло да ни е от полза в осъществяването на нашата дейност и като дейци на културата и като хора, които можем да инициираме дебати с участието на законодателните органи на държавата. Ако е изключително важно смисленото и внимателно харчене на държавни пари, то когато има икономическа криза отговорността е десет пъти по-голяма. Парите трябва десет пъти по-прецизно да се разпределят, а не да се намаляват. В това виждам смисъла от понятието "национално-отговорна политика" в сферата на духовността и културата на България.

- Изработването на културна стратегия как би променило днешната ситуация в условия на криза в областта на сценичните изкуства?

- Впрочем национална културна стратегия бе изготвена във финала на управлението на НДСВ, при министър Чилова – постулати, които не приемам за стратегия, но те бяха облечени в понятието, по което работиха големи светила. Все пак, за да докажем, че в културата е изключително важно да има приемственост, решихме да не ги отхвърляме радикално и да казваме, че от нас започва летоброенето. Тези постановки носят и своите добри характеристики и продължихме да работим по тях. Обаче динамиката на промените в света, влизането на България в Европейския съюз, наистина изискват разработването на нова дългосрочна стратегия за развитието на българската култура. Тя е абсолютно необходима, защото ще преосмисли законодателната политика на Министерството на културата, а оттам и законодателните приоритети на парламентарно представените политически сили. Надявам се, че такава стратегия ще доведе до политически консенсус по постигането на вече фатално закъсняващи пренареждания на приоритетите в сферата на културата и образованието. Ние наистина ставаме една от най-бездуховните, най-некултурните нации в ЕС. Това, че сме най-бедните дори не е чак толкова фатално. Българинът е свикнал да оцелява, но без духовност той вече преминава в друго качество – не точно човешко.

- Какво значение ще има създаването на културна карта за България?

- Изключително, защото тя ще бъде взаимообвързана със създаването на стратегията. Тази културна карта ще даде ясната представа какво е необходимо, какво можем да дадем и колко то ще е съизмеримо в прякото ни участие в общия културен пазар на ЕС.

- Разкажете малко повече за идеята.

- Културната карта трябва да бъде развита в две посоки – изследване на нуждите и потреблението на културен продукт и възможностите за създаването на такъв. Друг въпрос е, че той трябва да бъде и жанрово разпределен. Културната карта би ни показала и тенденции, които са опасни, но все още преодолими. До голяма степен ще проличи и промяната на етносната карта на България. Ще се види къде общностите имат малко по-специфични културни нужди. Смятам, че тази културна карта трябва да бъде задължително реализирана с най-дейното и пряко участие на Националното сдружение на общините. Защото те най-добре си познават проблемите. По този начин по-плавно ще се осъществи и политиката за децентрализация и в сферата на културата. Трябва да има баланс между продукта, който да образова и в същото време да не е само самозадоволяване на творческите потребности на отделен културен институт. Това може да стане с прякото участие на регионите и общините в страната.

- Досега имало ли е подобна карта у нас?

- Единствено карта на т.нар. културни коридори на България, които са в контекста на културните коридори на Европа. Тази карта ще даде възможност да се види къде културният туризъм може да бъде интегриран с живите изкуства. Христоматиен пример в тази посока е хълмът Царевец и фестивалните форми, които се провеждат на него и носят доста сериозни приходи на Великотърновската община и на самия обект. Много трудно се убеждават общините да участват и да финансират нещо, което не им носи веднага политически дивиденти. Само така на този хал, в който се намираме, можем да дадем нови възможности за устойчиво развитие на регионите, с добър културен туризъм, който се прави от добри професионалисти, артисти и музиканти, които не бягат в чужбина, за да изкарват хляба си, защото имат условия да останат тук.

- Как я виждате в перспектива? Кога започва да се прави?

- Вчера. Не трябва да има извинение с никаква криза, защото бележим изоставане, а влизайки в ЕС бяхме на по-високо и по-конкурентно равнище в сферата на културата и изкуствата, отколкото сме сега. Най-важното е в момента Министерството на културата да инициира началото на тази културна карта, която трябва да предхожда изработването на новата стратегия, да се очертаят тези тревожни индикациии, да се нанесат корекции в проекта за Закон за сценичните изкуства, който се подготвя и се очаква да влезе в пленарната зала. Трябва да има обществни дебати, които засягат най-вече хората в сценичните дейности, както и общините – потребители.

- Въпросът за читалищната дейност също много сериозно трябва да бъде дискутиран…

- Задължително е да се дискутира бъдещето на българското читалище като уникално явление в сферата на европейската културна идентичност. Много лесно глобалистите зачеркват читалищата и казват, че те са отживелица, която няма право на съществуване. Мисля, че необходимостта от читалища не е толкова в големите градове, където духовните нужди се задоволяват от културните институти – държавни и общински, а най-вече – в малките и слабо населени региони, в които единственото книжовно средище е българското читалище. Там то все още изпълнява тази мисионерска, възрожденска функция, която е била заложена още при неговото основаване. Българското читалище има прекрасната възможност да придобие и ново значение с т.нар. информационни центрове, изпълняващи основното право на българина (и като гражданин на държавата си, и като гражданин на ЕС) на пълен достъп до информация.
Тези информационни центрове могат да бъдат създадени на базата на читалищата, защото най-често тези средища носят в себе си и библиотечния фонд на региона. Само опростачването в сферата на политиките и културата може да доведе до тенденция за закриване на читалища. Там, където те не работят добре, където почти са се самозакрили или са подчинени в услуга на дребни търговски цели – там трябва да бъдат наистина преобразувани. Необходимо е да се направи равносметка на читалищния фонд, за да се види къде той функционално се използва. Но безхаберното заявление, че ще бъдат закрити читалища е родоотстъпно дело, както казва моят приятел Иван Гранитски. Трябва да има промяна и в Закона за читалищата, защото в него бяха заложени подводни камъни, които после вкараха търговците в храма. Читалищното дело само по себе си все още има право и е жизнено необходимо за българина!
В заключение искам да допълня, че всички сме жертви на една сбъркана политика – като се започне от потребителя, мине се през създателя (артиста, художника, музиканта) и безпомощния държавен експерт от министерството на културата и се стигне до самия министър!

Стр. 8