MAG Communications I 17.05.2012

Отличията са в категориите „PR проект в публичния сектор“ и ”Политически PR”

MAG Communications e един от големите победители в конкурса PR Приз 2012, като спечели престижни отличия в две категории.

Първо място в дванадесетото издание на конкурса PR Приз 2012 за „PR проект в публичния сектор“ бе присъденo на агенция MAG Advertising, част от комуникационната група MAG Communications, собственост на Красен Кралев.

MAG Advertising спечели оценката на журито от български и чужди експерти с проекта „България – спомени с усмивка“ – PR кампания на България на целеви пазар Русия (2011) по проект на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Kампанията постигна високи резултати и отчетлив ръст от 20,3% на руските туристи за 2011 г., като страната ни е посетена от общо 31 руски медии – водещи печатни издания и тв екипи и са генерирани над 300 публикации, 30 обширни материала и 9 филма в общо 5 телевизионни канала, представящи възможностите за туризъм у нас.

Проектът, който спечели признанието и една от най-високите оценки на журито сред участниците от всички категории в конкурса, е кампанията на „Коалиция Варна Утре – Искаш ли нещо различно?“, реализирана от Propaganda Public Communications, PR звеното в групата на MAG Communications. Креативният подход на реализация, стратегическото планиране и постигнатите резултати на вота, впечатлиха не само журито, но и гостите на публичното представяне в рамките на конкурса и категорията “Политически PR“. Само за малко повече от месец, изцяло новата „Коалиция Варна Утре“ успя да стане трета политическа сила в общинския съвет във Варна и да изпревари много от фаворизираните кандидати за управата на морската столица. „Коалиция Варна Утре“ излъчи 4-ма свои представители, които се наредиха веднага след избранниците на двете най-големи политически сили в страната и буквално „отвя“ с резултата си, парламентарно представени партии, с история в региона.

Агенцията печели най-високото отличие за „Политически PR“ за втори път, в рамките на конкурса PR Приз, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО).

В PR Приз 2012 – най-представителното състезание за постижения в сферата на комуникациите в страната – участваха 46 проекта в различни сфери на комуникациите, представени от общо 30 компании, агенции и организации.

M3 Communications Group I 15.05.2012

15 май 2012 г., София.България бе представена за пръв път в „Библията на социалните медии“ – световния бестселър на Лон Сафко, благодарение на българския PR експерт Максим Бехар.

Бехар е автор на статията, посветена на България, в „Библията на социалните медии“ (The Social Media Bible: Tactics, Tools, and Strategies for Business Success), след като бе поканен от издателя на книгата да опише влиянието на социалните медии в своята страна за току-що излязлото трето издание на „Библията“.

Вече три поредни години изявеният български експерт по медии, комуникации и PR Максим Бехар е един от водещите лектори на Световния PR форум в Давос, Швейцария, като темите му неизменно се свързани именно със социалните медии и тяхното влияние в съвременните комуникации.

„България несъмнено е страна на социалните медии. Това е така не само защото тя се нарежда на 55-о място сред страните в света с почти 2,5 млн. потребители на Facebook, но и защото в нея живеят интелигентни, силно ентусиазирани и високоамбициозни млади хора. Характеристиките на пазара – сравнително стабилен с изключително привлекателна данъчна среда и добри бизнес ниши – означават, че много идеи и продуктови инициативи успяват да намерят клиенти и място, където да процъфтяват“, пише Бехар в „Библията на социалните медии“.

„Наистина съм развълнуван, че третото издание на моята книга „Библията на социалните медии“ може да се похвали със статия за това как България използва социалните мрежи! България е много по-напред от редица страни в това отношение и хората там наистина разбират важността на „свързването“ като общество! Благодаря ти, Максим, благодаря ти, България!“, заяви авторът Лон Сафко специално за Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency).

Третото издание на „Библията на социалните медии“ бе пуснато на пазара от „Уайли Пъблишинг“ в края на април 2012 г. и само за няколко дни генерира рекордни продажби в САЩ и по целия свят. На повече от 600 страници книгата разглежда широк спектър от различни казуси, практики и държави.

Електронната й версия в amazon.com получипетзвезден статус още с появата си на пазара.

„Феноменът на социалните медии все още набира скорост, а тази книга предоставя полезни и навременни бизнес съвети“, казва за „Библията на социалните медии“ бащата на интернет Винт Сърф.

„Представянето на България в „Библията на социалните медии“ е голямо постижение за страната, която най-сетне получи заслуженото си място в този световен бестселър. С удоволствие приех поканата на Лон Сафко да напиша главата за нашата страна, а неговото желание е след година – в следващото издание на книгата – да бъдат включени казуси от бизнес практиката ни в M3 Communications Group, Inc., която е представител на световната PR компания Hill+Knowlton Strategies в България вече близо 12 години“, обясни Бехар.

Пълния текст на българското представяне в „Библията на социалните медии“ можете да прочетете тук.

——————–

Максим Бехар е водещ български експерт по PR и медии, основател и изпълнителен директор на един от лидерите на българския PR пазар, M3 Communications Group, Inc. От януари 2012 г. той е президент на чешкия офис на водещата глобална корпорация Hill+Knowlton Strategies. Бехар е и ковчежник и член на Изпълнителния комитет на Международната консултантска организация по комуникации (International Communication Consultancy Organization (ICCO) и член на борда на Световния PR форум в Давос.

За повече информация, моля, свържете се с M3 Communications Group, Inc.,

тел. 02/ 818 70 10

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 15.05.2012

Presse-, Televisions- und Communications-Beteiligungs е с дял от 28% и във вестник "Труд" 

Издателят на вестник "Преса" и списание "Тема" – акционерното дружество "Обединени свободни медии", обяви, че има нов мажоритарен собственик. Това е швейцарската компания PTC- Presse-, Televisionsund Communications-Beteiligungs AG. Собственик на дружеството е Харалд фон Зеефрид. "Преса" го представя като швейцарски бизнесмен и консултант в областта на медиите. Зеефрид е също акционер и в дружеството, издател на вестник "Труд" – "Медиа холдинг", където в момента има дялово участие от 28%, показва проверка в Търговския регистър. Той влиза и в съвета на директорите на "Медиа холдинг". В списъка на акционерите на компанията швейцарският бизнесмен фигурира още от 1999 г. – времето, в което немската вестникарска компания ВАЦ притежаваше двата водещи всекидневника "Труд" и "24 часа". ВАЦ продаде българския си бизнес през 2010 г., но Харалд фон Зеефрид запазва своя дял. Въпреки че швейцарският инвеститор има участие в две медийни компании на българския пазар, за сделката с "Преса" не е искано разрешение за концентрация от КЗК.

Точните дялове все още не са известни

Преди да бъде обявена промяната в собствеността, акциите в дружеството "Обединени свободни медии" бяха поравно разпределени между Тошо Тошев и Валери Запрянов (50-50%). Днес те двамата остават миноритарни акционери, става ясно от публикуваната информация в "Преса". До редакционното приключване на "Капитал Daily" те не пожелаха да коментират какво е новото дялово разпределение в дружеството. В сектора се коментира, че новият мажоритарен собственик Presse-, Televisions-und Communications-Beteiligungs AG е придобил 70%, а останалите са разпределени между Тошев и Запрянов.
Какво е действителното дялово разпределение обаче ще стане ясно до седем дни. Такъв е законовият срок, в който издателите трябва да декларират пред Министерството на културата променената собственост. Това условие е заложено в Закона за задължително депозиране на екземпляри от печатни и други произведения. В карето на "Преса" (до вчера -понеделник, бел. ред.) не фигурираше името на новия собственик.

Защо се прави

Пред собствения си вестник главният редактор на "Преса" Тошо Тошев коментира: "Смятам, че подобна чужда инвестиция в българската преса е гаранция за професионална и свободна журналистика." Важна причина за решението ми бе дългогодишното познанство с г-н Тошо Тошев, с когото сме съдружници от 1999 г. в "Медиа холдинг", обоснова покупката си новият собственик Харалд фон Зеефрид. В интервю пред "Преса" той коментира още, че в бъдеще "ще се стигне до концентрация на медийния пазар и ще съществуват само няколко силни и мощни издателски групи. Кризисните тенденции все още не са преодолени, сами виждате какви трудности изпитват всички издания по отношение на рекламния пазар. Затова не мога да прогнозирам кой ще успее да оцелее в тези, бих казал, катастрофални за медиите условия", е мнението на новия мажоритарен собственик в "Преса".
PTC се занимава с "медийни консултации" в цяла Европа и е собственик и на популярното хърватско списание "Национал", пише "Преса". Информацията за дружеството в интернет обаче е оскъдна и няма информация за дейността му.
"Преса" излезе на пазара в началото на годината с амбицията да изостри конкуренцията в сегмента на всекидневните издания. Появата на изданието обаче съвпадна и с увеличаване на напрежението между издателите. След раздялата на Тошо Тошев с "Вестникарска група България" той оглави не само нов вестник, но и бе в основата на учредяването на нов медиен съюз, което засили разделението на вестникарския пазар.

Стр. 15 

Водещ: Сега в студиото е г-н Александър Христов. Той е председател на Българското дружество по връзки с обществеността. Добро утро, г-н Христов! Поканили сме ви, тъй като днес ще се проведе поредното издание на конкурса “ПР приз”. Кого отличавате в този конкурс и за какво?
Александър Христов: Най-добрите комуникационни кампании, реализирани през изминалата година. Това са кандидатите и най-добрите от най-добрите тази вечер ще получат своите награди. Всъщност тази вечер е церемонията по награждаването. Самият конкурс със събирането на документите, с оценката на журито и т.н. започна преди около един месец. Дълъг процес, дълго журиране и наистина най-добрите комуникационни проекти, реализирани през изминалата година днес, тази вечер ще видим кои са.
Водещ: Като ви помоля да не споменавате имена на фирми, открихте ли нещо, което да изненада иновативно, в чисто професионален план в ПР-кампаниите, които правят българските компании?
Александър Христов: Това, което ме изненада, е голямото количество проекти тази година, изключително добри проекти, свързани с кампании за корпоративно-социална отговорност, което е една много важна симптоматика, тъй като показва, че все повече компаниите са ангажирани с общественозначими каузи и правят добри кампании в тази област, които в крайна сметка са полезни не само за техните инициатори, а за обществото като цяло. Всъщност категориите, които събират най-много заявки тази година, са именно тези, свързаните със социално-значими проекти.
Водещ: Това не е ли малко странно и лицемерно в условия на криза, когато малките едвам оцеляват, а големите имат проблеми със съществуването си, компаниите да насочват финансов ресурс именно към такъв сорт проекти, който не им носи никаква реална, директна печалба, директна полза?
Александър Христов: Вероятно точно заради това, вероятно точно заради кризата и заради последиците от нея, компаниите все повече осъзнават необходимостта от подкрепа на тези, които имат нужда от средства, имат нужда от подкрепа. Така че, бих казал, точно обратното.
Водещ: Добре. Да ни дадете още малко подробности. Какво е настоящото състояние на вашия бранш в България? Вече споменахме, че има много сериозна, осезаема икономическа и финансова криза и в света. Много голяма част от фирмите във вашия бранш са клонове на големи чуждестранни компании.
Александър Христов: Да, това е така. Част от ПР-агенциите, които работят на пазара, са клонове на големи чуждестранни агенции. Има много добри български агенции, които действат на пазара. Има професионални компании, които са с български капитали, които реализират наистина много качествени проекти. Има и такива, които са представителства на чужди компании. Не се наемам да твърдя, че едните са по-добри в ПР-дейностите от другите. Основно това зависи от професионализма на хората, които работят тази работа вътре в самата компания.
Водещ: Виждам, че една от дискусиите, която ще се проведе по време на събитието, което организирате, е „ПР в медийния пейзаж”. От личен опит аз мога да ви кажа, че много често пиарите и журналистите се намират в директен сблъсък и се възприемат едва ли не като конкуренти. Вие се опитвате да ни продадете определена новина или определена информация, която ние не желаем да излъчим и същевременно, когато ние имаме нужда от пиарите, обикновено се скриват. Вдига ли се усещането в българските пиари, честно казано, ще ви споделя, че впечатленията в ситуация, в кризисна ситуация, в някаква много тежко положение, пиарът обикновено не си вдига телефона. Променя ли се това отношение към журналистите във вашия бранш?
Александър Христов: Ако в кризисна ситуация един пиарът не си вдига телефона, това е лош пиар, и повярвайте ми, ние в бранша имаме достатъчно механизми да изведем това на преден план, да посочим хората, които не действат достатъчно професионално във всяка една ситуация, както по отношение на медиите, така и по отношение на компаниите, клиентите, за които работят. Да, разбира се, се променя. Аз лично съм в процесите на професионализация на ПР-дейността в България от сравнително доста време, да кажем, 7-8 г. и определено мога да твърдя, че това се променя. И ако използваме вашия конкретен пример, ако преди 7-8 г. е имало много случаи на неадекватна реакция на ПР-специалисти, по отношение на искане на медиите, сега определено мога да твърдя, че те са по-малко. Но да, казвам ви, ние наистина имаме механизми вътре в бранша, с които подобни прояви на непрофесионализъм, това, което споменахте вие е частен случай. Има много по-различни, има по-големи, има по-малки и т.н. Има механизми, които да посочим, че това нещо е непрофесионално и че не бива да бъде така.
Водещ: Добре. За финал на нашия разговор, ако може кратко да обясните за нашите зрители, необходимо ли е изобщо да се дават пари за ПР? Да кажем, ето сегашното правителство не залага на някакви особени контакти с ПР-компании, с ПР-фирми. Въпреки това постига доста добри резултати в образа си пред обществото. Защо е необходимо да се влагат пари за публичния образ на една компания?
Александър Христов: Точно,заради това, което казахте. Ако ПР е нещо, ПР-ът е начин да управляваш комуникацията с публиките професионално. Дали това ще е свързано с наемане на ПР-агенция или със собствени усилия, в крайна сметка няма значение. Ако едно правителство, ако една компания, ако една организация се справя прекрасно с управлението си на образа самостоятелно, не е необходимо, както се казва, да търси външен ресурс. Ако има нужда от външен ресурс, ПР-специалистите и ПР-агенциите могат да помогнат с професионални съвети. Могат да реализират кампании толкова добри кампании, каквито ще видим днес на церемонията по награждаването „ПР-приз”.
Водещ: Ще проследим кого ще наградите. Пожелавам ви успех днес на състезанието и на церемонията.    

www.cross.bg | 14.05.2012

Програма достъп до информация (ПДИ) представя годишния си доклад – Състоянието на достъпа до информация в България 2011. Това ще стане на 17 май, четвъртък, 13 ч. в Пресклуб на БTA – бул. „Цариградско шосе” 49. „Бавното, понякога почти незабележимо отваряне на институциите дори след основните промени в ЗДОИ от 2008 се съпровожда с повтарящи се от години проблеми на прилагането им. Позитивните модели на отворени и отчетни институции не стават пример за другите. През 2011 българското правителство се присъедини към глобалната инициатива Партньорство за открито управление – ясен политически знак, че сме в клуба на правителствата, които застават зад принципите на откритост и прозрачност. Продължава обаче да стои въпросът кога България ще се присъедини към първия международен договор – Конвенцията за достъпа до официални документи на Съвета на Европа?”, констатира Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Какво съдържат вътрешните правила за достъп до информация на институциите и какво би следвало да съдържат ще представи Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.
По кои обществени теми бе търсена най-много информаци и какви проблеми срещнаха търсещите информация, които през 2011 потърсиха правна помощ от ПДИ, ще представят Дарина Палова и Фани Давидова.
Какви бяха позитивните и негативни развития в съдебната практика през 2011 ще представи Кирил Терзийски.
Анализ на тези въпроси ще намерите в годишния доклад „Състоянието на достъпа до информация в България 2011” на Програма Достъп до информация.
Препоръките на ПДИ за улесняване на достъпа до информация и за постигане на по-голяма прозрачност и отчетност на институциите през 2012 са:
• Подписване и ратификация на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа;
• Определен орган да отговаря за наблюдението и координирането на дейността по изпълнението на ЗДОИ;
• Да се засилят и прилагат санкциите за нарушения на ЗДОИ;
• Да се засили контролът на Главния инспекторат към Министерския съвет върху дейността на инспекторатите с цел ефективни разследвания на нарушенията по ЗДОИ;
• Да се публикуват договорите за обществени поръчки в Интернет;
• Постоянни обучения по ЗДОИ за служителите в администрацията;
• Да се публикува цялата необходима информация за обсъждане на проекти на нормативни актове.
С цел унифициране на практиките и подобряване прилагането на закона, ПДИ препоръчва вътрешните правила на институциите за работа по ЗДОИ да включват:
• Ред за приемане на заявления по електронен път и премахване на изискването за електронен подпис;
• Ред за предоставяне на достъп до информацията по електронен път;
• Определяне на място за преглед на получената информация;
• Задължение за подпомагане на заявителите;
• Прилагането на ограниченията на достъпа до информация да бъде съобразено със съдебната практика и принципа за надделяващ обществен интерес;
• Определяне на отговорно за активното публикуване на информация звено и на необходимата вътрешна координация в администрацията;
• Определяне на категориите информация, подлежащи на публикуване, реда за публикуване и осигуряване на навременността му.
• Определяне на звеното в администрацията, отговорно за осъществяването на контрол на работата по заявления и активното публикуване на информация.
Докладът се издава с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust) в рамките на проект „Граждански одит на активната прозрачност на управлението”.

Оригинална публикация

Тема: Световна среща на българските медии
Гост: Максим Минчев, генерален директор на БТА

Водещ: В студиото ни вече е генералният директор на БТА Максим Минчев, потърпевш от трафика в дъждовна София. Добро утро, г-н Минчев. Надявам се, че имате дъх.
Максим Минчев: Добро утро. Да.
Водещ: Темата, по която сме ви поканили е Осмата световна среща на българските медии. Този път къде и кога?
Максим Минчев: Този път в Букурещ, и то тази седмица. Дойде време, когато трябва да направим новото издание на Световната среща на медиите. Избрахме Букурещ по много причини. Добър съсед ни е Румъния, заедно сме в ЕС, в НАТО, заедно искаме да влезем в Шенген. Имаме дълга, хилядолетна история, имаме мостове едни, градим други. Румъния заема сериозно място в нашето национално-освободително движение. И не на последно място, пак, Румъния е страната, където е родена и съвременната българска журналистика. Говоря журналистиката от средата на 19 век. Над 36 са вестниците, които са излизали в северната ни съседка, тогава вече свободна – в Браила, в Галац и в Букурещ. Това са вестниците, свързани с Левски, с Ботев целия, с Каравелов, с Раковски, със Стефан Стамболов. Там са хъшовете. Ако искате да спра до тук. Много е сериозна връзката между България и Румъния и затова избрахме това да бъде поредното място, където да се съберем ние, журналистите от България и от целия свят.
Водещ: Преди се събирахте на малко по-далечни дестинации, например отвъд Океана. Колко колеги сте поканили и от кои страни?
Максим Минчев: Мисля си, че близостта на Букурещ, а и промените, които настъпват в нашата професия, все още продължаващата голяма многочислена българска диаспора на близо 2 млн. души са причината в Букурещ да има повече колеги, повече участници. Ние сме поканили над 40 души от 25 държави, като за първи път ще имаме и колеги журналисти от държави, където до този момент не е имало български медии. Говоря за Словакия, за Хърватска, за Бразилия. Очакваме колеги, разбира се, от САЩ, където традиционно имаме много сериозно медийно присъствие, особено в Чикаго, от Западните покрайнини, банатските българи, разбира се, Западна Европа – Франция, Англия, Италия, Испания, Гърция, Кипър. Чакаме гости и от Русия, чакаме от Австралия. Много е пъстра географията, много са медиите, различни са медии по своя характер. Някои са традиционни издания, които вече имат 50-годишна история, други са само на няколко месеца, но имат голяма аудитория, вършат доста работа сред българските общности. Надявам се, че на поредната ни среща ще можем да направим една пълноценна картина за цялостната българска медийна среда както отвъд границите на България, така и вътре в страната.
Водещ: Да, очаквам в тази картина, тъй като в България следим какво се случва в печатните издания – преса и списания. А какво е състоянието на нашите издания зад граница? Удари ли ги стопанската криза, така както много издания в България пострадаха?
Максим Минчев: О, разбира се. Разбира се. Икономическата криза по някакъв начин рефлектира върху нашите медии в чужбина. Но тя се движи успоредно с икономическата криза в дадената страна. Разбира се, потърпевши са нашите вестници, които излизат в Гърция и в Кипър от това, което се случва в техните държави. Разбира се, потърпевш е един от солидните български вестници – Нова дума, който излиза в Испания. В същото време има други издания, които пък вдигат своите и тиражи, ако щете, печатни и абонати и влизания, ако са електронни. Различна и пъстра е картината. Но като цяло българските медии се борят, успяват да устоят на целия този натиск и на цялата тази, на всички предизвикателства, които самото време налага не само като икономическа криза и въобще като промяна в цялата инфраструктура на медийния живот, в целия свят. И аз съм оптимист, че докато още има български език, докато още има българско присъствие, където и да е по света, ще има и тези хора, които ще помагат то да бъде и всъщност основното огнище на българския дух.
Водещ: Българският език не е много разпространен. Ние сме малки като нация. Обичайно едно предприятие като български вестник в чужбина как се издържа – то е въпрос на, така, някакъв, някаква лична саможертва от тези, които го издават…
Максим Минчев: Има и това, има и добър мениджмънт. Отново ще дам пример с вестниците в Испания. Там са едни инициативни хора, които успяват, първо, добре да се впишат в испанската действителност, да намерят доста много реклама, възможности да участват в проекти, да организират добро разпространение, абонамент и т.н. Общо взето българските медии в чужбина изпитват същите трудности, които изпитват и българските медии у нас. Много са малки разликите. Но радващото е, че успяват да оцеляват.
Водещ: Кой е най-така, най-интересният, най-нестандартният медиен проект на българи в чужбина, на който сте попадали? Нещо, което като практика да е необичайно, което би могло да ни изненада, тези, които сме учили журналистика?
Максим Минчев: Е, чак за такива големи открития новаторски ми е трудно да говоря. Давате ми един добър, добра възможност да попитаме как всъщност нашите колеги в чужбина се справят с това. Но във всеки случай мисля, че колегите в Чикаго, които работят и в Испания, донякъде новият вестник в Кипър дават някакви надежди, че има нещо по-различно. Вижте, големите предизвикателства, които са пред нашия занаят най-добре се появяват в новите медии. Аз мисля, че от там ще излязат и най-интересните новини.
Водещ: Има ли нужда от формиране на някаква държавна политика? Общо взето и самият вие казвате, че тези издания трудно оцеляват в чужбина. Дали имат нужда от финансова подкрепа от България? Защото на нас не би трябвало да ни е все тая какво се случва с нашите сънародници зад граница.
Максим Минчев: Безспорно. Аз съм също радетел на това да има някаква финансова подкрепа. Разбира се, много е сложен въпросът. Тогава ще скочат много в България, всъщност регионалните медии, нашите медии в чужбина са един своего рода регионални медии, биха поискали същото, което е много трудно. Всяка година този въпрос по някакъв начин се дискутира. Изготвят се предложения, които стигат и до, надявам се, че стигат и до властите в България. Вижте, в някои държави другите държави се грижат за издаването на българските вестници. Например в западните покрайнини има субсидия, която нашите вестници получават от сръбското правителство. За съжаление, и там много беше отрязано от нея – над 75%, което поставя под угроза развитието на българските издания в западните покрайнини. Има финансова подкрепа, която и други правителства оказват – в Чехия и т.н., там, където българите са признати като малцинство. Въпросът е много сложен. Но като цяло аз си мисля, че България трябва да продължи и да задълбочи усилията си в оцеляване, в опазването на българската идентичност, на голямата си диаспора. България има голяма диаспора за своите 7 – 8 млн. население.
Водещ: Чисто географски се връщате към, самият вие споменахте, към изворите на българската журналистика, именно в Румъния. Можем ли да приемем някакви паралели с българската журналистика преди 200 години, с онова, което в момента правят нашите колеги зад граница 200 години по-късно в един значително по-динамичен свят, доминиран от парите?
Максим Минчев: Знаете ли, много ви е добър въпросът. Ще ви кажа защо. Когато попаднахме на тези вестници, всъщност много е интересно, че ние по време на самата среща в Букурещ ще покажем една уникална изложба. Казвам уникална, защото никой не се е сетил да я направи повече от 130 години. това е изложба на българските вестници, които са излизали до Освобождението. Сега в Румъния, после идеята ни е тя да се разпространи, да се намерят изданията и в Цариград, и във Виена, и в Белград. Но голямото количество български вестници, което е издавано там ни навежда на много интересни въпроси. Първият от тях е през 60-те и 70-те години на 19 век в Румъния са работили прекрасни български публицисти. Достатъчно е само да кажем Ботев и Каравелов, за да разберем за какво става дума. Второ, много голяма част от материалите, които са излизали в тези вестници, а те са много, повярвайте ми, много вестници – 36 на брой, от които някои Дума, Дума на българските емигранти, Тъпан, Свобода, Освобождение, да не ви ги казвам, много голяма част от статиите, ако се направи копи-пейст чудесно пасват и към днешния ден.
Водещ: Така ли?
Максим Минчев: Да. Има и чудесни статии, много любопитни, които са с апел към българите, които живеят навън, към българската журналистика, която е навън, която трябва да се събуди самата, за да може да повлече масите, хъшовете и т.н., и т.н. Много са любопитни паралелите, които могат да се направят. Но факт е, през 19 век в Румъния имаме блестяща журналистика, блестяща публицистика и в някои отношения ми става мъчно, че не винаги ние, съвременниците днешните можем да бъдем на тяхната висота.
Водещ: За финал да ни кажете какво предвижда програмата на срещата и предвиждате ли участия на политици и на официални държавни представители от България?
Максим Минчев: Програмата на срещата е много пъстра. В нея има и много сериозни културни събития. Имаме интересни дискусии. Искаме да поставим пред всички български медии, говоря вече над 100, защото почти всички колеги от България участват, всички централни медии, всички регионални медии от самата България, да поставим общо взето наболелия за всички въпрос – защо паднахме на 80-о място в Свободата на словото – класацията на Репортери без граници. Този диспут ни е важен, защото е свързан с бъдещето на цялостната ни професия, нашето място като четвърта власт в самата България. Искаме да говорим за, гледам тук плакатът „Под прикритие” за българските сериали, които в последните две-три години са истински бум. Затова имаме специален панел, посветен на настъплението на сериалите, на участието на продуцентите. Имаме премиера на български филм – „Миграцията на паламуда” на режисьора Людмил Тодоров. Имаме участие на ректорите на Софийския и Великотърновския университет, на Националната библиотека. Имаме специални панели, посветени освен на развитието, проблемите и перспективите на журналистите зад граница, и на регионалните медии в България. Много е пъстра програмата и аз се надявам, че тя ще удовлетвори всички желаещи.
Водещ: Със сигурност ще ви бъде интересно. Максим Минчев, генерален директор на БТА.         

www.lifestyle.bg | 14.05.2012

Шоуменът ще прави телевизия с излъчване на уникални риалити формати 

За да сбъдне намеренията си и д аси направи собствена телевизия, Слави ще се бръкне с около 30 милиона лева, а първото шоу ще е с криминална насоченост и в него главни герои ще бъдат бивши пандизчии.
Решението за старта на новия проект било взето след като на всички стана ясно, че рейтингът на всички негови продукции в бТВ се стопява скорострелно. Дългия размислил как може да пребори конкуренцията и с мениджърския си екип решили, че най – удачния вариант е да направят собствена кабеларка.
Трифонов вече е възложил на екип специалисти да започнат разработката на новия продукт и до края на лятото да му представят идейните си проекти. Според запознати, Слави няма да рискува сам в инвестицията, а ще привлече и средства от свои ортаци. Категорично, котролния пакет от 51% ще притежава той, а останалите дялове ще бъдат разпределени между двама или трима съдружници.
Първоначалните сметки показали, че за осъществяване на стратегията са необходими около тридесет милиона лева, с които ще се закупи техника, ще се оборудват нови студия за запис, ще се заплащат авторски права и възнаграждения на персонала. Няма яснота какво ще бъде името на новата телевизия. Със сигурност в него ще фигурира името на Слави Трифонов, защото той все още е изключително популярна личност в България.
На драгите телевизионни зрители ще бъдат предлагани различни формати, каквито до момента не са излъчвани у нас, пише skandalno.net Със сигурност, едно от първите риалитита ще бъде криминално шоу, в което ще участват бивши затворници. Естествено, ще има и футболно предаване, в което яростни привърженици на различни отбори ще бъдат натикани под един покрив. Допуска се и възможността за продукция, в която главни герои ще бъдат нестандартни и различни хора, като Дидо Икебаната и Азис например.
Целта на Слави и компания като цяло, е да се предложи продукт с изцяло нова концепция, която да привлича рекламодателите. В тв аферата ще бъдат набутани почти всички от настоящия екип на Трифонов, но ще има място и за нови личности с оригинални идеи.

Оригинална публикация

Водещ:Днес следобед се състоя премиерата на една поне за мен много важна и много ценна книга. Нарича се „Телевизионното програмиране в общия аудио-визуален контекст”. Книгата е издание на НБУ. Там се състоя, буквално преди броени минути, самата премиера. Автор е Иво Драганов, който имаше и друга книга преди това, свързана с телевизионния мениджмънт. Здравейте, г-н Драганов! Да представите сега вече и новото издание.
Иво Драганов:Новото издание е опит за осмисляне на промените, които се случиха в България в аудио-визуалния спектър, и които бяха много драматични за всички нас, които работихме в киното. Бяха много драматични за развитието на телевизията, защото около близо 10 години, след като беше приета директивата „Телевизия без граници”, нямаше закон, а кабелните телевизии се развиха в една стихийна среда без регулатор от страна на критика. Търсеше се само аудиторията. И аз в тази книга точно се опитвам да направя и един анализ на ниското образователно ниво. Приложил съм една таблица на т.нар. масов зрител, който много силно влияе. Но основната ми теза вътре, те са няколко разбира се, е, че ние направихме, ние българите и управленците по-скоро направиха огромна грешка в областта на културата. Те трябваше да възприемат немския модел, който както знаете дотира и финансира културата, защото в моите очи религията, културата, образованието и науката точно в този ред подредени са базата на обществото, а не средствата за производство. За съжаление, те бяха оставени в ръцете на изцяло комерсиални интереси, които не доведоха до полезни неща в интерес на обществото. Под полезни неща разбирам предавания, които са насочени, така че да се опитат да осмислят нашия живот, да променят някак си съзнанието ни към по-добро, да ни обогатят и да ни развият, общо взето познати неща. Това е едната ми теза. И втората ми е, че телевизионното програмиране е много силна, чудя се каква дума да избера като прилагателно, но много важна социокултурна дейност, защото тя създава модели на поведение, създава или размива граници между добро и зло, може да консолидира или може да разедини хората, може да ги обедини пред екрана пред техни проблеми или пък да подмени проблемите им с (…), и изобщо това е една, както я наричат американците психологическа индустрия с много широки параметри и непредвидими последици. Аз съм се опитал общо взето и на базата на моя опит, и на прочетеното, и на прекараното време в регулаторния орган, пък и опита ми на преподавател да осмисля това, която се случи в българското медийно пространство след 2001 г. насам.
Водещ:Г-н Драганов, защо според вас още от началото на прехода НС не изработи и не прие спешно закон за радиото и телевизията, така както поне имаше изискване дори и в частта на Конституцията?
Иво Драганов:Точно така, в преходните и заключителни разпоредби на Конституцията е прието това нещо. Мога да ви кажа, че проф. Михаил Неделчев в 36-ото НС беше председател на комисията на медиите, той беше пренесъл много сериозен европейски гръцки опит и имаше готов закон и как да се случи приватизацията у нас. А моето предположение, много остро, и това е, че чрез временните лицензии, разрешителни както ги наричаха, и които политиците можеха да вземат във всеки един момент, те искаха да поставят под доста строг контрол прохождащите електронни медии.
Водещ:Златният Телец ли е основната причина още от началото на т.нар. кабеларки та досега, когато човек се разхожда от една телевизия на друга с дистанционното устройство, да гледа едни и същи и бих казала доста елементарни филми и не кой знае колко смислени публицистични предавания?
Иво Драганов:Три са основните фактори. Първият са разбира се комерсиалните интереси, то това е и записано в закона, за съжаление. А пък ЕС казва, че регулаторните органи могат да натоварват, и трябва да натоварват търговските телевизии с обществени функции. Второто, което е много важно, че преследвайки тези интереси точно тогава, тъй като те излъчваха от клас VHS техника, те взимаха някакви видеокасети трета категория кино, такова в Америка не се показва по телевизиите в никакъв случай, и срещу 3 лв. пиратираха права най-грубо и ги показваха. Но още по-важно е, аз давам един пример вече малко по-късно, въпреки че и 92-а година го има, ако отворите на моята таблица, ще видите, 2001 г. 9,7% в България имат висше образование, а към 42% са под основно и средно. Разбирате ли? Това детерминира тяхната нужда. Това е масовият зрител и там точките на Нислен или пийпълметрията у нас е много страшна, тя не търпи никакво разколебаване на рейтинга, защото това означава загуба на реклама. Иначе при радиостанциите е по-различно.
Водещ:Малко по-различно, да, ние се опитваме да даваме информация от цялата страна, при това мисля, специално за БНР, че даваме пъстра картина на важни проблеми от цялата страна. Но при немалка част от телевизионните предавания, съгласна съм тук с една ваша теза, която цитирам от книгата, която прочетох, е, че остава неприятното впечатление, че съзнателно се отклонява и профанизира вниманието на аудиторията от ключови за държавата и обществото проблеми.
Иво Драганов:Ами това е мое горчиво предположение, но мисля, че е точно така. Виждате ли, изчезва публицистиката. Аз бях абсолютно убеден, че носещ програмен модул в една телевизия, и това съм го правел дори в БНТ, пък и след това и в кабелни телевизии, в които съм бил, са важни разсъждения по посока на това какво и как се случи като промяна, имаше ли тази промяна управление, кой плати нейната цена, кои са задържащите и движещите сили на тази промяна, какво стана с този преход, какво спечелихме, какво загубихме, действително ли само тази тяхна територия, за която пише Евгений Дайнов – неолиберализмът – е единствената (…) възможност за развитието на България или пък ние от един крайно ляв модел, под това разбирам съветския сталинизъм и болшевизъм, който е в миналото, но така се опитваше Брежнев да го възражда, отиваме в крайно дясно на Маргарет Тачер и Рейгън, без да имаме протестантската етика, пропускаме френски социалисти, пропускаме християн-социалния съюз на Бавария. Разбирате ли, много неща. Защо, защо, защо се случи този избор? Аз вярвах, че хората искат да разберат истината за това. Духът и битът на българина, 1850 – 1950 година, четири блестящи документални филма, които не бяха показани по БНТ и по нито една телевизия, а те са много важни. Това е… когато идва Франц Йозеф Щраус, отварянето ни към Европа, на България към Европа, а и на Австрия към Изтока, и след това пък затварянето. За 100 години е извършен един кръг. Това е много, много важно, тези процеси в моите очи са важни. А вместо тях се поставиха тези много примитивни, извинявам се, риалити формати, които освен това бяха подчинени на комерсиална гл.т. Аз съм поставил в книгата проблема, че в една Полша например в къщата бяха поканени хора, които дебатираха по съдбовни избори на нацията, политически доктрини, и то не политически ангажирани хора, а симпатизанти. И бяха отстранявани само заради нецензурен език, невежливост, некоректност и т.н. А вие знаете, у нас тези формати легнаха на едно много обикновено семпло воайорство, което доникъде не води. За мен електронните медии, това не съм отстъпил от 92-а година насам като възглед, са най-мощният социокултурен институт на една държава и техните предавания трябва преди всичко да предизвикват размисъл, а не да дразнят първични инстинкти. Основната ми болка и теза в книгата, искам да внуша на всички, точно културата ни, традицията ни,битът ни, духът ни, религията ни, образованието ни са база на това общество. Защото без култура ние развиваме поведение на измама, на мошеничество, на корупция. Вие виждате колко лесно, за съжаление, даже сащисващо за 50 години променихме два пъти формата на собственост, средствата за производство и т.н. Това са механични неща. Обаче културата на експлоатация и поведени на човешки взаимоотношения е базата, която ние все още нямаме и се чудим защо сме нещастни и самотни. Ами ето поради тези фактори.        

www.karieri.bg I 10.04.2012

Александър Владков е новият директор "Корпоративни комуникации" в Siemens – България. Той е избран да поеме поста от досегашния ръководител Дойчин Чолаков след конкурс във фирмата.

Преди да постъпи в Siemens – България Владков ръководи отдел "Комуникации" в електроразпределителната компания Е.ОН България. Работи в нея в продължение на пет години.

Завършил е немска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Има и магистърска степен по "Европейска интеграция" от Нов български университет.

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | 13.05.2012 

Първите си награди за разследваща журналистика раздаде фондация "Радостина Константинова" в петък вечерта в грандхотел "София".

Журналисти, писатели и видни юристи уважиха събитието, което съвпадна с рождената дата на Радостина. Колежката ни почина на 5 август 2010 г. след тежко боледуване. "Тя притежаваше уникален усет, отличен поглед и истинска дарба да изразява наблюденията си с ясни, понятни думи", отбеляза във видеоизявление, изпратено специално за церемонията, Алисън Смейл, главен редактор на в. "Интернешънъл хералд трибюн". В престижното издание в момента е на специализация Боряна Джамбазова, стипендиант на фондация "Радостина Константинова".
"Радвам се, че при нас е Боряна, която някак напомня за Радостина – има сходни умения да наблюдава и да бъде силна личност, без да се налага и доминира", допълни Алисън Смейл.
Голямата награда за разследваща журналистика бе присъдена на Иван Георгиев от Би Ти Ви за филмите му "Гласове от Пирин" и "Да купиш изборите". Той получи статуетка, изработена от Георги Чапкънов, и 3000 лева.
Поощрителни награди, включващи грамота и по 500 лв., взеха Сергей Тодоров от Би Ти Ви и екип на БНТ в състав Росен Цветков, Надя Обретенова и Надя Томова.Техните разследвания също са за купуване на гласове.
Със стипендия на фондацията е и Явор Николов, студент от факултета по журналистика в Софийския университет.
20 грамоти на дарители и учредители, сред които вицепрезидентът на "Медийна група България" Венелина Гочева и главният редактор на в. "24 часа" Данка Василева, връчи председателят на фондацията д-р Мария Вангелова.

Оригинална публикация