БНР, Радио Пловдив | 03.01.2013

Водещ: Естествено беше речта на президента Росен Плевнелиев – първа в неговия мандат, да бъде наблюдавана през тази нощ новогодишна с интерес и ако не е точно във времето, в която тя се случва заради празненствата в този час, то поне после или най-малкото от наблюдателите и най-наблюдателните пък ето, че хванаха гаф, който става вече втори – трети ден център на големи дебати и разисквания около това кой как пише и как подрежда речите на публичните ни личности и как точно и конкретно сам по себе си се е представил Росен Плевнелиев и доколко новата визия отговаря на това, което е редно да се вижда, да се прави в такива моменти, когато говори държавният глава. Свикнали сме с предишните президенти да ни говорят от официалната трибуна, от официалната катедра, герба и знамето зад гърба си. Росен Плевнелиев беше разположен в Софийската библиотека с елха, със ситуация, наподобяваща както уют, така и известна мъдрост, може би, поне на първо четене. Това, което разводняваше погледа, а пък стана и център на скандала от последните дни, са кадрите, които вървяха като илюстрация – малко по логиката на комиксите – на всяка дума на президента илюстрация на това, за което става дума като е наводнение – да е наводнение, като са скали – да са скали – хубаво щеше да са българските, а не щатските скали както хванаха наблюдателни участници в интернет пространството и въобще както стана ясно.
Именно около този гаф сега се движат повечето коментари, да не натрупвам повече от преразказа на случилото се, а да разсъждаваме върху него с Деница Сачева – тя има и познания, и опит в правенето на публични образи, специалист е по PR.
Добра сега реклама ли е по вашия опит гафът за речта на президента, защото ако го нямаше сигурно щеше да отлети в пространството много по-незабелязана по онази изтъркана, но явно действаща парадигма, че няма лоша реклама или пък от добро намерение се получава карикатура, уви?
Деница Сачева: Тезата, че няма лоша реклама е валидна дотолкова доколкото винаги, когато има шумни изборни дискусии това привлича вниманието. Но дотолкова доколкото трябваше да има внимание – вниманието е налице. От тук нататък обаче доколко това допринася за репутацията бих могла да споря, защото една репутация с лоша реклама не се гради.
Водещ: В този смисъл нека първо да кажем за формата, в която беше представена тази реч – тя наистина беше много по-различна, по-разчупена, но уместна ли беше? Днес ваши колеги коментират, че то противоречи на българската традиция някак си – и позицията седнал, и тази библиотечна обстановка, даже, ето тук, според един от коментаторите, президентът приличал на проф. Дъмбълдор от някоя история за Хари Потър?
Деница Сачева: Да, действително, прекалено много се фокусирахме върху формата на поднасяне и това до голяма степен се състои в това, че политиката, която ни се поднася през последните години е преди всичко форма и много малко съдържание.
Аз бих искала да се концентрираме малко и върху думите, които каза президента, защото всъщност от тези думи и от голямото противоречие между думите в речта и между начина на мислене на Росен Плевнелиев дойде всъщност и този скандал в крайна сметка. Тъй като речта сама по себе си е много хубава и вътре в нея има много хубави, много качествени изречения. Човекът, който е писал тази реч има хубав начин на мислене. Големият проблем беше, че аватара на президента, в случая – Росен Плевнелиев, защото това е и едно от най-често коментираните определения за него в интернет, че той е аватар на президент, той не се справи достатъчно убедително и от там вече хората търсеха начин и причина да излеят своето недоволство и естествено тази картинка дойде просто като един чудесен хода за хората, които искаха по някакъв начин да изразят именно това, защото ако се вгледате в изреченията много от нещата, които бяха казани там нямат нищо общо с начина на мислене, нито с поведението на Росен Плевнелиев до момента.
Водещ: Например?
Деница Сачева: Например да се засили гражданският контрол върху дейността на политиците. Росен Плевнелиев мълчи вече почти седмица за становището на гражданските организации и на Съюза на съдиите за избора на главен прокурор, да има приемственост и надграждане на доброто. Ние сме свидетели през целия мандат на политическа партия ГЕРБ, че 20 г. в България нищо не се случва.
Водещ: Аз с любопитство слушах дали ще чуя думата „надграждане” в тази реч, е, чухме я, имаше такава, поне тук е последователен президентът – това е една от любимите му думи.
Деница Сачева: Бъдещето принадлежи на образованите. Ние досега сме свидетели, никога досега не сме има толкова големи скандали с липси на дипломи на хора, които са образовани. Бъдещето принадлежи на предприемчивите. Никога досега в България бизнесът не е бил толкова удрян, колкото през последните години и това не се дължи само кризата и т. н.
Всъщност, големият дисонанс между мисли, думи и дела е нещото, което хората усещат интуитивно. И този дисонанс в крайна сметка, дори и понякога хората да не могат да го анализират по същество, те го усещат и в крайна сметка го търсят и във формата. А що се отнася до формата формата беше по-скоро американска, то дори и начинът на конструкция на цялата реч беше в американски стил, с конкретните примери, с наблягането на децата, на военните – всичко това, плюс, библиотеката, която почти изцяло копира речта – новогодишната реч на президента Обама през 2011 г., която също е на фона на библиотека. Библиотеката, разбира се, знаете, че много симеотично означава знание. По-големите зевзеци в интернет намериха в това контрапункт, че президента се противопоставял на хората, които са прочели само „Винету”, но мисля, че това беше допълнителна ескалация на това, за което ви говорих, че фалша се усеща независимо от това дали успяваш да формулираш кое е фалшиво или просто го усещаш интуитивно.
Водещ: Доколко обаче въобще ситуацията предполага искреност и доколко Росен Плевнелиев е първият, който регистрира такъв фалш въобще, говорейки в такъв традицията в произнасянето на речи от страна на българските политици като се има предвид, че дори вашата уговорка, която направихте в началото, че човека, който е писал тази реч, в повечето случаи дори по официални празници, пред паметниците, уви, загърбили винаги паметниците заради така не много добрия по мое мнение български протокол, нашите публични личности, нашите държавници, защото за тях става дума, не публични личности просто, четат чужди думи, четат клишета може би в повечето случаи.
Деница Сачева: В много случаи това е така. Има много малко оратори в българската политика, това е факт, но трябва да признаем, че хората бързо забравят – тази реч не е единствената новогодишна реч на президент, която е коментирана. Речите на предишния президент през последните години бяха много по-сухи и с много повече клишета и с много повтарящи се изречения. Дори ако по-паметливите си припомнят в предаването „Господари на ефира” дори имаше няколко каламбура точно с речи на Георги Първанов. Имаше един израз затова, че нещата в България не се случват даром като късмет от новогодишна баница се повтаряше през годините – още 2007, 2008, 2009. Наистина тази реч, която беше казана тази година, беше най-хубавата реч на президент новогодишна до този момент в България – говоря като думи и като изречения, защото там имаше наистина много хубави послания. Проблемът беше в това, че, първо, формата, аз също я оспорвам, защото смятам, че нямаше нужда тя да бъде като пауърпойнт презентация, мисля, че това беше излишно, а, естествено, за картинката тук вече достатъчно се каза. Самият факт, че тази картинка се ползва без авторски права от толкова много туристически сайтове и, че изобщо ние си позволяваме в толкова много туристически сайтове да рекламираме България по този начин, е скандален.
Водещ: Тема на друг разговор вече.
Деница Сачева: Да, тема на съвсем друг разговор. Но по същество смятам, че когато държавния глава говори основното, което трябва да се вижда е преди всичко той, защото хората искат да видят очите и лицето на политиците, когато те говорят.
Водещ: Но дали речите на българските държавници, ние нямаме като че ли традиция такава обществена, те да бъдат очаквани, те да трасират някаква промяна, да задават тезиси, които после всички да следят, доколко мислите, че задълбочено така хората масовия зрител, читател, слушател се впечатлява?
Деница Сачева: Много хора в България се интересуват от това, което ще кажат политиците и според мен много хора в България биха искали…
Водещ: Завършекът на нашия разговор от това, което се случи след внимателното гледане и слушане и препрочитане, поне такъв прецедент не се е случвал, толкова народ, който сигурно не е чул, след това поне да вземе да прочете речта на президента и с драматичното разминаване между думите на политиците и това, което те правят, което ни прави по-чувствителни в този случай, това е вашата теза.
Деница Сачева: Да, според мен много хора в България се интересуват от това, което говорят политиците, слушат го с интерес и слушането на речите на политиците, става все по-внимателно. Още повече в днешно време, когато информацията е толкова достъпна и веднага всичко може да бъде видяно, прочетено, препратено през социалните мрежи, мисля, че много хора се интересуват от това, защото виждаме колко много хора постват в интернет речите на други, чужди политици. Преди време една реч на Дейвид Камерън пред бизнеса в Англия обиколи почти всички социални мрежи и беше обект на почти едноседмични дискусии за начина, по който Дейвид Камерън говори на бизнеса във Великобритания, за начина, по който говори за инвестициите в иновации, така, че все повече и повече хората ще търсят качество в политиката, тъй като мисля, че за всички е ясно, че от качеството на политиката зависи и качеството на живота на обикновените граждани.
Водещ: Благодаря за вашето участие в утринната програма на Радио Пловдив. Един поглед на специалиста по PR към това, което е една от най-обсъжданите теми в България – гаф с речта на президента, свързан главно с една от картинките му, иначе по-дълбокият поглед може да носи и тези послания, за които чухте от Деница Сачева.          

www.urbn.me I Владимир ИВАНОВ I 3.01.2013

Родния медиен пазар е известен с това, че често обича сам да си създава буря в чаша вода. Случата от края на миналата година е поредното доказателство. bTV решиха, че няма нищо лошо в това да спрат сигнала си към Булсатком точно по време на празниците. Очаквано няколко часа след това свое действие осъзнаха безумната си грешка и сигнала беше възобновен до 03:00 часа на 01.01.2013 година. Причината за възстановяването на сигнала бе:

Независимо, че нямаме решение по казуса с Булсатком, нито дори изразена добра воля и гаранции от страна на оператора за преустановяване на дискриминационното и некоректното поведение спрямо bTV Media Group, специално за зрителите връщаме сигнала си към Булсактом за празниците!

Само не разбрах защо след като зрителите са важни за телевизията, изобщо е взето решение за спиране на сигнала. Като човек, който се занимава с телевизия от достатъчно дълго време, смея да твърдя, че причината не са зрителите. Напротив, българските телевизии никога не слагат зрителите на първо място. На първо място е финансовия интерес на телевизията.

Нека влезем по-дълбоко в проблема. От една страна bTV заявява, че Булсатком не заплаща договорените суми навреме. Което разбира се е проблем и дава правото на медията да предприеме подобна крайна мярка. От друга страна Булсатком заявява, че това е лъжа. На коя от страните да вярваме не става ясно. Докато не бъдат показани документи и извлечения, този въпрос остава спорен и не е нищо повече от голословно хулене от страна на телевизията.

Ще си позволя да прескоча нялколкото съобщения от телевизията и ще отделя време за последното, като му направя и лек разбор.

Към момента няма благоприятен развой в търговските взаимоотношения между bTV Media Group и Булсатком и договор за настоящата 2013 година не е подписан. Поради това абонатите на кабелния оператор не получават сигнал от седемте канала на медията.

Дотук добре. Страна А и страна Б не са се споразумяли и като резултат каналите вече не се разпространяват в мрежата на Булсатком. Драма няма.

Булсатком не предприема ефективни действия за добросъвестно договаряне с bTV Media Group. Доставчикът продължава да налага безпрецедентна ценова дискриминация на bTV, въпреки че цената на каналите bTV е изцяло съобразена с пазарните условия и себестойността на програмното съдържание.

За каква точно дискриминация става въпрос? На свободен пазар като този в България, всяко търговско дружество може едностранно да определя условията, на които да продава своята стока или услуга, а партньорите им едностранно да решат да приемат или отхвърлят тези условия. В случая bTV се явява продавач, а Булсатком купувач на стоката, наречена “програма bTV”. Продавача оценява своята стока и я предлага на купувача за стойност Х. Купувача от своя страна може да реши да я купи, да я откаже или да направи контрапредложение. В момента действащата пазарна икономика в България, позволява на търговците да провеждат изключително свободна и гъвкава политика. И тук стигаме до:

Като злоупотребява с пазарната си мощ и над 35% пазарен дял, Булсатком изнудва медията с непазарни цени, а в същото време предлага по-добри условия на други български канали с многократно по-нисък аудиторен дял.
Общата пакетна цена на седемте канала на bTV Media Group реално не е променена спрямо миналата година и е значително по-ниска от цената, която Булсатком плаща за единичен български канал с многократно по-слаба гледаемост в сравнение с всеки от каналите на bTV.

Булсатком, както и всеки друг оператор има правото сам да решава каква част от бюджета си да отделя за закупуването на дадени права. И това е политика на компанията, която никой не може и няма право да коментира. Така както никой няма право да коментира ценообразуването на bTV. Проблемът тук е, че двата гиганта категорично отказват да отстъпят от позициите си и да стигнат до споразумение. Булсатком отказват да приемат офертата на bTV, защото това ще доведе до увеличаване таксите към крайните клиенти, а bTV не е склонна да получава по-малко пари.

Булсатком отказва конструктивни преговори и диалог с медията и продължава да не заплаща дължимите значителни суми на bTV Media Group. Същевременно са ощетени и абонатите на оператора, предплатили пакетите, съдържащи каналите на bTV, тъй като Булсатком не им осигурява достъп до тях.

Малко е спорно колко ощетени са абонатите, защото за времето, в което нямаше излъчване на bTV, Булсатком предложиха на абонатите си безплатен достъп до платения филмов канал НВО. Телевизия, която е значително по-скъпа от bTV.

Също толкова негативен е ефектът върху зрителите и от некоректното отчитане на реалния брой абонати от страна на Булсатком към bTV. Операторът събира в най-кратки срокове такси от всички свои абонати, и не само че не плаща на медията в договорените срокове, но и декларира по-малък от реалния брой зрители. Така ощетява възможностите на телевизията за инвестиции в ново и качествено съдържание, а оттам – и самите зрители, които плащат именно за съдържанието, а не за преносната мрежа. Независимо проучване на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО потвърждава системната некоректна практика на кабелния оператор, а калкулация на медията сочи, че загубите за последната година се равняват като стойност на продукционния бюджет на най-малко два нови български сериала.

Въпреки таксите, които телевизията събира и рекламните й постъпления, новото съдържание видимо не е толкова качествено. Една от последните продукции – “Къде е Маги” се оказа тотален провал, а никоя друга не успя да постиге успеха на “Стъклен дом” или “Столичани в повече”. Но защо телевизията разчита на тези приходи за нова продукция? Нима не е по-важно да има зрители, а от там и високи рекламни тарифи?

С това Булсатком ограничават развитието както на българската култура, така и на творческия потенциал на нацията в областта на филмо- производството.

И тук както се казва “shit just got real”. Това изречение е толкова абсурдно и не на място, че е трудно дори да се опише. Факт е, че bTV е най-гледаната българска телевизия, но подобно самочувствие е просто смешно. bTV е много далеч от развитието на българската култура. bTV няма нито едно предаване за кино, театър, музика, литература или каквото и да било изкуство. Програмата на телевизията е семпла и евтина. Ето бърз разбор:

Това е програмата на bTV за 07.01.2013 година. В денонощието има 24 часа, от които:
12 часа (приблизително) – новини, публицистика и развлекателни предавания
12 часа (приблизително) – турски и американски сериали

От тези 24 часа:
6 часа (приблизително) – повторения
А в останалите 18 часа общо 4 часа и половина са за реклама и автореклама.

Излиза, че в едно денонощие bTV има около 13 часа програма, от която 6 часа са чужди сериали и 7 – оригинална програма. От тези 7 часа оригинална програма 2 часа са новини, 2 часа и малко – сутрешен блок. И остават още 3 часа за “Преди обед”, Кухнята на Звездев” и “Шоуто на Слави”…

Но да спра дотук с разбора. Истината е една – драма няма. Има редица примери за оператори, които не излъчват водещи телевизии. Средно bTV генерира около 1 милион зрители в праймтайма, което е около 16% от населението на България. Така погледнато не е впечатляващо, нали? Булсатком може да не продължи излъчването на bTV и рискува да загуби част от зрителите си. Но големият губещ от това е bTV. Със спирането на канала със сигурност ще има и спад в рейтинга, от там намаляване на рекламни тарифи, отлив на рекламодатели и не на последно място – намаляване на пазарната стойност на канала. Където всъщност е и разковничето. bTV е на прага на продажба и компанията се опитва с всички сили да увеличи себестойността си. А подобни пискливи прес съобщения все едно писани от дете или жена с остър ПМС са смешни. Мина времето, в което някой се връзваше на поведението на PR отдела на медията.

Честита нова година на всички. Цифровизацията идва след 9 месеца, а до тогава извадете стайната антена и не позволявайте да ви въвличат в този телевизионен тероризъм между оператори и телевизии. Не го заслужавате. Ползвайте интернет.

Оригинална публикация 

в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.01.2013

Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев предизвика разнопосочни коментари. "Стандарт" предлага мненията на политическия имиджмейкър Нидал Алгафари и блогъра Иван Стамболов – Сула.
***
Да се насадиш на чужди скали
Иван Стамболов – Сула
Прекрасно е, че много хора миналата нощ са гледали телевизия, вместо да си пият ракията и да си ядат прасето. Браво! Това говори за висока комуникационна култура и за нестихващ интерес към официалните изяви на институциите. Правя това заключение, защото днес навсякъде се занимават с речта на президента. Толкова активно се занимават, че чак ми стана интересно и се запознах с нея, защото, признавам, бях пропуснал да я изслушам на живо, зает с други упадъчни занимания. Будното обществено мнение е скандализирано от това, че при думите на г-н Плевнелиев за красотата на българската природа, режисьорът ги илюстрирал с популярна снимка на Скалистите планини в Колорадо, където, между другото, се развива голяма част от действието в забележителния роман на Айн Ранд "Атлас повдигна рамене". Представяте ли си? Първо се появява Царевец, а после – Скалистите планини. Гаф! Страшен гаф!
Хубаво, де! Гаф е. Наистина е гаф. Но нали не мислите, че президентът сам си е подбирал картинките от интернет, с които да се илюстрират мъдрите слова на речта му? Не го е направил, както и не си е избрал сам мизансцена, на който да се появи и да заприлича на професор Дъмбълдор в някоя приказна история за Хари Потър. Ако президентът има грях или заслуга за речта си, то според мен те нямат нищо общо с картинките, които някой е подлагал под думите му. Грехът за това е на пиарите на ГЕРБ, които очевидно продължават да се грижат и за президента си. Грехът на президента пък е, че поне веднъж годишно би могъл да се опита сам да си напише изказването и да се поинтересува как ще му го режисират. Иначе е много прав, като припомня на хората значението на обективните морални ценности. Ако нямаш обективни критерии за добро и зло, нищо не може да те спаси – поне така мисля аз. Ние сме като балерини. Когато балерината се върти, погледът й винаги трябва да бъде закован в една и съща точка. Иначе ще падне. Тази точка са нашите морални ценности, те са извън нас и не зависят от никаква обществена договорка. Ако президентът искрено вярва в определящото значение на нравствените ценности, печели аплодисментите ми. Между другото, не помня дали в речта си президентът каза нещо за позицията си по тъй драстично променената външна политика на България спрямо Македония. Ако не е казал – голям пропуск от негова страна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
Брилянтна реч, калпави декори
Нидал Алгафари
Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев като думи бе невероятно силна и много добра.
За съжаление той не успя да я произнесе в ролята си на президент, в ролята на баща на нацията. Каза я някакси между другото.
Като обстановка обаче някои неща ме смутиха. Може би всичко бе направено с цел да не прилича на декора около предишния президент. Аз така и не можах да разбера част от нещата, които бяха около него. Защото, ако искаше да внуши онази идея за уют, за Бащата на нацията, седнал до камината, всичко можеше да бъде направено по съвсем друг начин. В това, което го заобикаляше, нямаше нищо българско. Видяхме някакъв опит да се имитират американските президенти или някои министър-председатели на Англия. За съжаление единственото българско, което го имаше там, беше знамето – и то беше неправилно поставено. Националният флаг трябва да бъде постоянно около президента, ако го има. Вместо това той бе заедно с европейското знаме, поставени от дясната му страна, но се появяваха само в някои кадри.
При това тези, които са му направили този клип /защото не става дума за реч, а за клип/, бяха подбрали неудачно кадрите, които трябваше да потвърждават думите му. Те забравят чистата психология, че в такъв момент не можеш да раздвояваш хората. Аз трябва да виждам президента, да виждам неговата увереност, неговата тежест във всяка една дума, а не да гледам някакви кадри, които уж илюстрират казаното от него, но при това не са нещо особено.

Стр. 13

в. Сега | Ванина Стоянова | 03.01.2013

Спорът между националната телевизия и сателитния оператор се задълбочава

Без договор за 2013 г. започна новата година за бТВ и "Булсатком", а в първия официален работен ден двете страни продължиха с взаимни обвинения в некоректност и задължения. Поводът за разрива е поисканото от бТВ трикратно увеличение на таксите за излъчването на нейните тв програми, което "Булсатком" отказва да приеме. От своя страна пък телевизията обвини сателитния оператор, че не плаща редовно задълженията си и че крие реалния брой на абонатите си.
Вчера седемте канала на частната телевизия изчезнаха от пакета на сателитния оператор. В съобщение до абонатите си "Булсатком" обявява, че сигналът е преустановен поради изтичане на договора и ще бъде възстановен "при достигане на справедливо решение". От оператора обаче са подготвени и за резервен вариант – те обещават таксите да бъдат намалени за времето, в което не са гледали програмите на бТВ, и да окажат съдействие на желаещите, които искат да настроят телевизорите си за ефирно приемане на телевизията. "Във времена на икономическа криза решението на бТВ да увеличат таксите е изключително неподходящо", коментира изпълнителният директор на "Булсатком" Пламен Генчев. Според него ако операторът приеме искането на бТВ, таксата за абонатите ще скочи почти двойно. Поведението на бТВ може да мотивира и други телевизии да искат по-високи такси, смята Генчев.
В късния следобед в официално съобщение бТВ обвини "Булсатком" в недобросъвестност и в "безпрецедентна ценова дискриминация на бТВ". Според тв групата цената на каналите не е променена и е съобразена с пазарните условия и себестойността на програмното съдържание. Като злоупотребява с пазарната си мощ и над 35% пазарен дял, "Булсатком" изнудва медията с непазарни цени, а в същото време предлага по-добри условия на други български канали с многократно по-нисък аудиторен дял, твърдят оттам. бТВ цитира независимо проучване, според което загубите за последната година от некоректното поведение на "Булсатком" се равняват на бюджета на най-малко два нови български сериала. Преди няколко дни и от ТВ7 заплашиха, че няма да подновят договора си с "Булсатком", но вчера нямаше проблем с излъчването на телевизията.

Стр. 5

в. 24 часа | 03.01.2013

В спора между Би Ти Ви и "Булсатком" (виж 23-a стр.) е очевидно, че правият е телевизионният канал, а не сателитният оператор.
Телевизията иска да получава част от парите, които получава операторът, продавайки нейните седем програми. Операторът, освен че трупа дългове, притиска телевизията и лишава абонатите си от качествено съдържание.
В крайна сметка съдържанието е най-важно и парите трябва да стигат до този, който го произвежда – журналисти, артисти, филмови режисьори, а не да се прибират от посредници.
Скандалът е израз на нихилистичното отношение към правата на авторите, което царува у нас. Сякаш производството на новини, филми и забавни програми е нещо безплатно, което се случва от само себе си.
Истината е, че ако авторите не получават достойно възнаграждение, затъпява цялата нация.

Стр. 12

в. 24 часа | 03.01.2013

Абонатите на “Булсатком" вчера не гледаха нито новини, нито която и да е програма на Би Ти Ви.

Абонатите на "Булсатком" не получават сигнала на седемте канала на "Би Ти Ви медия груп", след като телевизията и сателитният оператор все още нямат подписан договор за 2013 г.
"Булсатком" не предприема ефективни действия за добросъвестно договаряне с "Би Ти Ви медия груп". Доставчикът продължава да налага безпрецедентна ценова дискриминация на Би Ти Ви, въпреки че цената на каналите на Би Ти Ви е изцяло съобразена с пазарните условия и себестойността на програмното съдържание.
Като злоупотребява с пазарната си мощ и над 35% пазарен дял, "Булсатком" изнудва медията с непазарни цени, а в същото време предлага по-добри условия на други български канали с многократно по-нисък аудиторен дял.
Общата пакетна цена на седемте канала на "Би Ти Ви медия груп" реално не е променена спрямо миналата година и е значително по-ниска от цената, която "Булсатком" плаща за единичен български канал с многократно по-слаба гледаемост в сравнение с всеки от каналите на "Би Ти Ви медия груп". "Булсатком" отказва конструктивни преговори и диалог с медията и продължава да не заплаща дължимите значителни суми на "Би Ти Ви медия груп". Същевременно са ощетени и абонатите на оператора, предплатили пакетите, съдържащи каналите на Би Ти Ви, тъй като "Булсатком" не им осигурява достъп до тях.
Също толкова негативен е ефектът върху зрителите и от некоректното отчитане на реалния брой абонати от страна на "Булсатком" към Би Ти Ви. Операторът събира в най-кратки срокове такси от всички свои абонати и не само че не плаща на медията в договорените срокове, но и декларира по-малък от реалния брой зрители. Така ощетява възможностите на телевизията за инвестиции в ново и качествено съдържание, а оттам – и самите зрители, които плащат именно за съдържанието, а не за преносната мрежа.
Независимо проучване на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) потвърждава системната некоректна практика на кабелния оператор, а калкулация на медията сочи, че загубите за последната година се равняват като стойност на продукционния бюджет на най-малко два нови български сериала. С това "Булсатком" ограничава развитието както на българската култура, така и на творческия потенциал на нацията в областта на филмопроизводството, се казва в официалното съобщение на телевизията.
"Компанията спря сигнала поради изтичане на действащия договор и едностранното му прекратяване от медийната група. Въпреки усилията на сателитния оператор да постигне нова договореност с приемливи за абонатите си условия до споразумение към момента не се е стигнало", обясниха от "Булсатком".
"Булсатком" пусна съобщение на екраните на абонатите си, че ще им бъде приспадната сума от таксата като компенсация, че няма да излъчват Би Ти Ви. А малко по-късно добавиха, че ще помогнат на абонатите си да настроят телевизорите за приемане на каналите на медийната група ефирно чрез антена.
В петък от телевизията подадоха сигнал за спора с оператора до еврокомисаря за новите технологии и заместник-председател на ЕК Нели Крус.

Стр. 1, 23

БНР, Новини в 09.00 часа | 03.01.2013

Ако някой иска да рекламира, трябва да купи снимки, да плати авторски права вместо да публикува нeистини. Поводът е цялостната режисура на клипа с президента и новогодишното му приветствие към българския народ. За ефекта от рекламата и за последиците от допуснатите грешки от президентската администрация Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма в предаването на Хоризонт „Преди всички”:
Румен Драганов: Екипът, който е около него, много съжалявам, това са хора, които лъжат. Защото публикуването на няколко лъжи – фонът за мене е фалшив и лъжлив, снимката е лъжлива, ние вече имаме някакъв дребен проблем. Ние имаме хора, които искат с някакви такива дребни мошеничества да ни представят друга светлина онова, което не е така. Аз съм сигурен, че президентът разполага със собствена библиотека, тъй като той е от учителско семейство, и неговата колекция от книги е не по-малко ценна от колекция, която виждаме зад гърба му, изкуствената среда, в която е поставен с изкуствените снимки, които стоят като фон и снимки, които са крадени, това е нечестно спрямо представата, която самата реч създава. Че ние трябва да бъдем почтени, честни, работливи, трудолюбиви и да вървим напред като страна. И затова хората около него трябва да сега да дадат пример на достойнство и да знаят, ОК, всичко беше прекрасно, но те трябва да знаят, станал е един голям гаф, България е изложена, речта на президента все още не е качена на неговия сайт. Няма коментар от президентството. Извинете, минаха 48 часа! 

Водещ: Едно от най-обсъжданите събития в социалната мрежа е новогодишното обръщение на президента Росен Плевнелиев. Първото обръщение опит, поне моето усещане беше такова, лично, опит да даде надежда на хората, опит да е по-различно, действително, обстановката…
Водеща: По-малко клишета.
Водещ: По-малко клишета. В същия момент явно старанието да се онагледява и с картина това, за което се говори, конкретиката, изигра нелепа шега, не знам дали е шега, но да видим една карикатура на Чавдар Николов.
Водеща: Може би трябваше да започнем с откъса от словото…
Водещ: „Скъпи колорадски българи!”
Водеща: Защото това, което ще видите сега е откъс от речта на президента Росен Плевнелиев, която беше излъчена от всички национални телевизии в новогодишната нощ, в която когато се онагледяваше онази част от речта за красивите природни дадености на България, освен Царевец, разбира се кадър от Царевец, осветен от онова шоу „Звук и светлина”, следващият кадър беше на красива планина и ненаблюдателните са решили, че това е една от красивите български планини.
Водещ: И това нещо възбуди страхотно количество коментари. Както видяхте и карикатури. Ние показахме от в. „Преса” на Чавдар Николов карикатурата. Тук виждате търсачката Гугъл, че и това излиза – Родопите. Явно и за Гугъл нещо повторено, лъжа, сто пъти става истина.
Водеща: …сайта на „Балкантурист” и след малко ще ви дадем думата и ще представим и гостите.
Водещ: Става истина това, което се повтаря сто пъти като лъжа…
Водеща: Очевидно е взел, очевидно тази снимка от щата Колорадо, роки маунтийнс, скалисти планини и т.н., взел тази снимка „Балкантурист”, за да рекламира българските Родопи в случая.
Водещ: От хубаво, от хубаво е дошло, от желание да рекламира българските Родопи. Арман Бабикян и Найо Тицин да ви представим, наши гости.
Водеща: И оттам насетне администрацията на президента, или поне онези хора, които са се постарали да напудрят с кадри речта на президента, са взели този кадър, смятайки, че това, щом е на сайта на „Балкантурист” и рекламира Пампорово…
Водещ: Пак е от хубаво.
Водеща: …е българска гледка. Само че ние такива скалисти планини на пръв поглед, май, в България нямаме. Мисля, че, май, нямаме…
Арман Бабикян: И такива полета от жълт кантарион също нямаме.
Водеща: И от там социалните мрежи се взривиха.
Водещ: Коментарът ви?
Найо Тицин: Ами за мене всъщност има нещо много дълбоко символно в тази грешка. Оставям настрана чисто техническото или чисто взаимстването на снимка от друг континент, представяща красотите на България. По-скоро символът е за едно предупреждение за самосбъдващо се пророчество, в смисъл такъв, че ако тази година само планината сме сбъркали, може както сме тръгнали с дюните на Несебър, догодина в обръщението на президента да не може м дори морето да покажем или някаква красива българска природа, защото просто някой, който е овластен няма отговорност. И знаете ли, в този символ на тази грешка много умело аз видях случайно съвпадение, но както знаете няма нищо случайно, в текста на обръщението на президента, където той казва: „Нека през 2013 г. бъдем по-активни и отстояваме своето право на справедливост и солидарност! Това ще засили гражданския контрол върху дейността на политиците, защото демокрацията е свобода и отговорност.” Именно тук според мене е силното послание на тази грешка. Гражданският контрол да внимава и да бъде на своето място, за да ограничава…
Водеща: Призивът на президент е чут.
Найо Тицин: Призивът на президента е чут, като под микроскоп с този гаф, онагледяващ Колорадо вместо Родопите, защото изведнъж прикова вниманието на това дали след време ще можем да покажем и нещо от българска истинска красота, природна.
Водещ: Може Червено море да покажем.
Найо Тицин: Например. Всъщност това самосбъдващо се пророчество вече се доказва именно от сайта на „Балкантурист”. Ако не се беше случил този гаф, ако не бяха ползвали тази снимка от този сайт, най-вероятно тази снимка щеше да продължи да си стои с месеци, може би години наред, рекламираща България. никой нямаше да забележи тази грешка. Слава богу, че се случи тази грешка.
Водеща: Аз сега ако вляза в сайта на „Балкантурист”…
Найо Тицин: Вече е изтрита, не се безпокой, проверих снощи към…
Водещ: Ето я снимката, Арман?
Водеща: Иван Гарелов по телефона ни слуша и ще го включим и него.
Водещ: Трябва ли да бичуваме президента за тази грешка или трябва да му се прости, или въпросът е съвсем друг?
Арман Бабикян: Ами и да го бичуваме, и да му се прости е все тая общо взето, защото човекът, който е недогледал, не е той. Въпреки че в края на краищата той произнася тази реч. Сама по себе си тя като текст никак не е лоша. Въпреки че бих добавил друг абзац, различен от този, който Найо посочи, ще го перефразирам, където се казва, че няма нужда всеки път да започваме отначало, хайде сега да не се хабим. Общо взето, нищо, че идват избори, карайте нататък.
Водеща: Е, друго беше посланието.
Арман Бабикян: Добре, всеки може да го прочете по начина, по който му се струва. Но така, общо взето, наистина текстът не е лош. Нямаше нужда да стои в стаята на една известна компания, която продава телефони, нали, да бъде инсталиран в такава ситуация. Речта беше достатъчно добра и завладяваща, за да може той да ме гледа в очите и да ми я казва на Нова година.
Водеща: Под герба и знамето ли, където сме свикнали да я гледаме?
Арман Бабикян: ОК, той може да стои и като Атанас Семов в своето предизборно слово, когато уволняваше един човек…
Водеща: …книгите, осветлението и…
Арман Бабикян: …в същото кресло до една консервативна лампа, както се снимат половината хора във Великобритания. Нали, достатъчно беше и това. нямаше нужда да ми се въртят картинки като на презентация на фирма… да гледам снимки и да познавам, а да, това е планина…
Водеща: …хората около президента да сложат и картинки е било излишно, достатъчно е било фокусирането на вниманието върху новото, виждаме президента в друга обстановка?
Найо Тицин: Да, да, самото послание…
Арман Бабикян: Посланията са в думите му.
Водещ: А добре, обстановката подразни ли ви? Все пак не беше толкова…, все пак беше различно.
Арман Бабикян: Би била чудесна, ако не се въртяха тези картинки отстрани.
Водещ: Според вас това е било в повече като PR специалисти, а иначе обстановката?
Найо Тицин: Обстановката беше ОК. В интерес на истината известно време се чудих точно къде е – студио или не е студио…
Водеща: Да пуснем поне като покритие обстановката, за която говорим от доста време, да я припомним.
Найо Тицин: Има едно чудене в първата половин минута, точно дали е в студио, дали е в автентична библиотека. Някак си, май, си пролича, че е в…
Водеща: Пуснете обстановката, колеги, от речта на президента!
Найо Тицин: Няма лошо, наистина, трябва да признаем и да уважим стремежа за различност. Тази различност беше постигната със студиото, както казах, и със самата реч. Наистина, речта имаше доста повече човешки елементи, норамлност някаква, изчистена от клишетата, както казва Ани, и това беше достатъчно. Наистина това онагледяване, на времето като репортер си спомням, че едно от първите неща, на които са ме учили, е да не се прави чушка – чушка, копче – копче. Като казвам чушка, няма нужда да показваш… Защото думите трябва да допълват.
Арман Бабикян: А това беше като за олигофрени, той казва планина и се вижда планина. Вярно, не тази, но все едно. То и нюйоркската стокова борса я има там.
Найо Тицин: Да, това също беше нелепо.
Арман Бабикян: Пълна глупост, това не е софийската стокова борса. Но както и да е…
Водещ: Какво, какво, това сега ми е ново?
Арман Бабикян: Вижте картинките…
Водеща: Най-накрая ще пуснем ли тази реч…
Найо Тицин: Има я, където става дума за предприемчивостта на българите…
Арман Бабикян: Просто не искам да издребнявам. Забележете какво говореше Меркел по Нова година, какво говореше Обама, какво говореше Оланд. Всеки беше зает с важните неща. С това каква година идва, а не да ми обяснява как да възпитавам децата си. Аз нямам нищо против…
Водещ: Това обаче ми се струва, че се хареса на хората, че пък им дава примери конкретни, ето Марио – Марио, спасителя – спасителя.
Водеща: Искаш ли да си разменим местата, да се опиташ да се добереш до интернет?
Водещ: Ще опитаме, въпросът е, че Иван Гарелов ни чака от доста време…
Водеща: Хайде, аз ще започна разговора с Иван Гарелбов, ти опитай да се добереш до интернет…
Водещ: Да го чуем Иван Гарелов преди да…
Водеща: Защото искам да пуснем…
Водещ: Не знам какво търсим обаче.
Водеща: Речта.
Водещ: Речта ще я има в ЮТюб. Имаме ли право да пуснем ЮТюб?
Водеща: Да покажем поне обстановката от речта. „Балкантурист” дали са платили на роки маунтийн права.
Водещ: Няма връзка с интернет. Да се чуем с Иван Гарелов, докато не му е паднал мобилния телефон. Здравейте! За много години!
Водеща: Вашият коментар като дългогодишен телевизионен журналист, защото имаше и телевизионерство в тази реч, и естествено, като човек, който прави имиджа на много политици към днешна дата. Вашата гледна точка към това, което видяхме.
Иван Гарелов: Аз мисля, че става дума все пак за един приемлив гаф, на който не трябва да се обръща много голямо внимание, тъй като той няма обществено значение. И това ме връща 25 години назад, когато по времето на социализма телевизионерите трепереха от всяка грешчица, не дай боже да стане, защото много лошо ги наказваха, особено ако грешката е с някой големец. Сега би трябвало повече внимание да обръщаме не на техническите гафове, а на съдържанието. И когато вече говорим за съдържанието, наистина виждаме в речта на президента опит да избяга от шаблоните и да каже нещо по-смислено. Но аз забелязвам нещо друго, този фон, тази библиотека. Значи това е пак чисто снобски подход, и въобще при президента, независимо, че той е един модерен и културен човек, има остър дефицит откъм добър вкус. Да припомня, че онова прочуто позлатено яйце грамадно, което той подари на папата, все едно, че отива при мафиотски бос, с тази библиотека случаят е същият. Ако си застанал пред тази библиотека, утре може да те попитат колко книги си прочел от нея.
Водеща: Ама защо библиотеката е притеснителна?
Иван Гарелов: …ако ми позволите, защото не знам дали пак ще ме включите, истинският въпрос е този – трябва ли въобще да има такива приветствия от президента в 12 без 5, когато, първо, много малко хора вече слушат внимателно какво им се казва? Всички са пийнали, всички са почерпени, еуфорията е съвсем различна. Това е един остатък от живковско време, когато трябва непременно да застане бащата на масата и да каже големите неща. По-добре (…) в друг ден и час. Второ, при нас все още продължава тази двойнственост на властта. От една страна, президентът се изказва, от друга страна, пък министър-председателят търси възможност някак си и той да се изкаже по това време. Забелязах там по медиите как той, уж, излиза от МС, пък случайно го срещнали, пък там му задали въпрос, но след малко пък се оказа, че говори в кабинета му. Пък според друг вестник те били специално поканени избрани репортери, но във всеки случай да направи и той своето изказване и да не остане по-назад. Всичко това са излишни неща. Оставете хората да се веселят, оставете хората да се отпуснат и когато имаш нещо да им кажеш ценно и важно, тогава им го кажи.
Водещ: То големият въпрос е трябва ли ни реч и обръщение в 12 без 5, Иван Гарелов поставя наистина и този въпрос.
Найо Тицин: Аз честно казано, тъй като очаквах да има една различност, един опит за бягане от стериотипа, наложен 22-23 години, очаквах изявлението на президента да бъде примерно в 8 часа. Някак си в по-нормален час. Т.е. за да се избяга и от тази наистина наследена от Тодор-Живково време традиция да ни се показва най-паче човекът в най-паче момента.
Водеща: Не са искали да рискуват, традицията е президентът, държавният глава, честита Нова година, после Дунавското хоро и така.
Арман Бабикян: Наистина има някакъв резон, защото в 8 ч са по-трезви. В 12 може да пропуснеш планините.
Водещ: А понеже по телефон е Иван Гарелов, усещам, че още нещо иска да допълни?
Иван Гарелов: Аз казах, за мен това е най-важното. Аз следях и репликите на хората, които бяха тук, почти нищо не се чуваше от самото изявление. Веселбата си вървеше, това е един фон, останал така настрани. Наистина, нека, ако иска да е модерен човек новият президент, каквито опити виждам, по-добре да се отказва от всякакви шаблони и навици на миналото.
Водеща: Никога реч на президента, новогодишна, не е коментирана толкова, но както се казва, различното боде очите. И затова го правим. Така че постигнал е целта си, различен е.
Арман Бабикян: Всъщност (…) начин да си различен. Но вижте, БТВ направи чудесен обзор на годината. Един ваш колега го водеше, обзор на събитията от годината, въртяха се кадрите…
Водеща: Люба Ризова, шефът ни.
Арман Бабикян: Да, не го казвам, защото ви е шеф. На мен това ми приличаше, кадрите ми приличаха на обзор на годината.
Водещ: А, не се е монтирало тук.
Арман Бабикян: Не казвам, че тук се е монтирало, но президентът не ми е журналист.
Водещ: …като излишен опит да обобщава той годината?
Арман Бабикян: Речта му беше достатъчно добра, за да ми изпрати някакво послание като баща, майка или леля на нацията, все едно. Но тези кадри ми даваха усещане за журналист, който се опитва дам и прави обзор. Той не е.
Найо Тицин: Това, което преди да почне ефира споделихме, може би много по-подходящо би било да се включи един жестомимичен превод, примерно за нечуващите хора, и това би показало една по-силна социална ангажираност от страна на президентската институция, отколкото това, както Арман каза, като пауърпойнт презентация. Чушка – чушка, планина – планина, войни – войни, знаме – знаме.
Арман Бабикян: Особено като говорим за съпричастност в речта си.
Найо Тицин: Да, вижте, наистина, позицията на лидера, на политика, който води нация е от своя първо лице да каже някакви неща и да ги гледа хората в очите. В момента, в който сложиш нещо да се върти около него, ти забравяш да го гледаш в очите и изгубваш истинския контакт, който би трябвало да се случи между политика…
Водеща: Това е грешка обаче на екипа…
Найо Тицин: Така, така, така, не, не, в интерес на истината, наистина прекалено…
Арман Бабикян: Да, да…
Водещ: Сега ще ги обезсърчим толкова, че ако го сложат пак догодина на онова местенце, на онзи стария вариант…
Найо Тицин: Не, не, не става дума за това. Освен това, нека да си кажем, че аз, честно казано, доста се изненадах от смелостта, с която започна да се охулва това новогодишно послание на президента, като буквално седмица преди това той имаше доста по-спорни политически действия, примерно, за които не бяха предизвикани такива реакции, дори в социалните мрежи, да кажем.
Арман Бабикян: Това е абсолютно вярно.
Водещ: Ами така е, винаги е така.
Найо Тицин: Т.нар. едни проправителствени медии, други, изведнъж се охрабриха да говорят какъв страхотен гаф е това на президента, а никой не смееше да говори седмици наред преди това за проблемността на избирането, примерно на членове на конституционен съдия, Конституционния съд и т.н.
Арман Бабикян: …да речем, се изправи в цял ръст и каза, че е срещу проекта "Белене". За това със сигурност отделиха по-малко ресурс, отколкото за речта му по Нова година. Той каза гласно това, което управляващата партия, от която той произлизаше, нарочно казвам минало време, защото би трябвало вече да представлява нацията…
Найо Тицин: Има опит за еманципация…
Арман Бабикян: Еманципацията той ще я доказва. Имам предвид, че той все пак е длъжен да представлява нацията в момента, затова казвам, че… ОК, президентът направи това, което вие не казвате. Вие казвате, ами ние така, Цецка Цачева така, пък Червенкондев така, а президентът излезе, това е държавният глава и каза становището си по толкова важен въпрос, по който дори ще се прави референдум. Нямаше толкова коментари.
Найо Тицин: Да. Никой не обърна дори толкова голямо внимание върху това, че президентът подписа указа за назначаване на главен прокурор в последния час на последния работен ден на годината. Не се прави така. Т.е. това ако е смело и голямо събитие, то се прави много по-тържествено…
Водеща: Ние решихме да направи тази тема, и то (…) заради значимостта и социалните мрежи, вие най-вероятно сте видели какво е, това са всички интернет сайтове, най-четени, ако направиш справка в новинарските сайтове, най-четени… във Фейсбук, ни казват приятели, че е нещо страшно. Всички социални мрежи. Решихме да я направим, което може би отваря една друга тема, за сетивността на хората в мрежите за значимо и незначимо, за енергията, която се изразходва по една тема и липсата изобщо на енергия по друга тема, която… отношение и разбиране може би по друга тема. Но това е друга тема.
Найо Тицин: Защото в крайна сметка това е доста повърхностен въпрос. Много по-лесно е да видиш една такава видима грешка…
Арман Бабикян: Лесно се коментира това.
Найо Тицин: Лесно се коментира и е нещо, което не е опасно за коментиране също, нека да го кажем.
Водещ: Да чуем Иван Гарелов, защото мисля, че още е на линия.
Иван Гарелов: Аз мисля, че, слушах много внимателно разговора и бяха казани, основните неща бяха казани от моите колеги. Аз само се връщам на това, че нека да използваме случая да се опитаме наистина да наложим една корекция в тази втръснала традиция точно в 12 ч да се обръща бащата на нацията. Аз мисля, че на този инцидент по-скоро трябва да гледаме като на един етап от утвърждаването наличността на президента, защото на него очевидно му липсва все още опит, липсва му истинско самочувствие. Човекът се е постарал да бъде нещо по-различен, очевидно в него има такива опити, нека да не го отчайваме. В края на краищата гафът си е гаф и толкоз.
Водещ: Благодарим.
Водеща: Да, наистина.
Найо Тицин: Да, да, аз лично приветствах опита за различност, и още повече приветствам тази случайна грешка, която ни дава повод, особено на нас като граждани да сме много по-бдителни над безобразията, които се случват.
Водеща: Честно казано, аз от години на ред за първи път се загледах и заслушах, като видях различната обстановка увеличих телевизора, заслушах се. Така че може би ефектът е постигнат. И фактът, че говорим в момента за това.
Арман Бабикян: Да, Иван, общо взето, по един възпитан начин каза, не стреляйте по пианиста. Но да, наистина предизвика явно внимание. Оттук нататък следва да си помислим от това, което се произвежда като политика и послания, пък било то и новогодишни, независимо в колко часа, всъщност кое тежи – опаковката или съдържанието?
Водещ: Благодаря ви!          

сп. Progressive | 18.12.2012

Катя Димитрова е Управляващ съдружник в агенция за връзки с обществеността и специални събития ИнтерИмидж от 2008 г. Магистър по Международни икономически отношения в УНСС София, има специализации по публични комуникации и връзки с обществеността в Белгия и Германия. Кредото й е да гледа позитивно напред и да търси новаторски подходи. Омъжена е, има син и дъщеря на 12 години

Експертът по корпоративни комуникации съветва: "Грижата за корпоративния имидж трябва да e постоянна"

Г-жо Димитрова, на какъв етап от развитието на една компания идва време тя да се замисли сериозно за кампания за изграждане на корпоративен имидж?

Не виждам нищо лошо това да се случи и ПРЕДИ да се създаде компанията! Така, както може да се създаде генерична идентичност на един бизнес от самото начало (лого, дизайн на различни материали и др.), така и корпоративният имидж може да се "програмира“ още в началото. У нас преобладава малкият и среден бизнес, голяма част от него са семейни компании, които – особено в зората на прехода към пазарна икономика, действаха интуитивно, опипом се ориентираха в една сложна и най-вече нова, непозната среда. Днес, когато конкуренцията се засилва, а корпоративната култура е на много по-високо ниво, грижата за корпоративния имидж трябва да бъде постоянна. Тя трябва да прониква навсякъде – в работата с екипа, с клиентите, партньорите, институциите, медиите, със света около нас. Разбира се, за по-големи кампании е необходимо да се натрупа известна корпоративна история и култура. Но най-важното е да не чакаме да дойде криза на имиджа и тогава да се юрнем да го спасяваме!

Какво е важното в една добре структурирана корпоративна имидж програма?

Една такава програма трябва да бъде изчерпателна, в смисъл че по необходимост трябва да покрива всички аспекти на корпоративния имидж, който е едно сложно кълбо от отношения. Както ВЪТРЕ в компанията, така и НАВЪН – чрез посланията към външни публики.
Имидж се гради навътре, от една страна, към служителите и работниците, като налага определени корпоративни ценности. Важно е не само да мотивираме хората, които работят за нас, а и да ги приобщим към сноп от корпоративни ценности, които те самите ще "излъчват“, когато общуват с партньори.
Имиджът има своите особености и когато е насочен навън, към клиентите, медиите, институциите и цялото общество. За да съществува той и за да е положителен, е необходим един постоянен диалог с тези публики. В този диалог манипулативните стратегии са табу. Имиджът може да бъде стабилен само ако е базиран на истината и почтеността. Друга опозиция в сложната структура на имиджа е между имиджа на компанията и на нейните продукти/услуги. Има продукти-локомотиви и много често имиджът на компанията се припокрива с техния имидж. Това не е добра комуникация, защото по този начин една компания са самоограничава и се свежда до един продукт, вместо да гради комплексен имидж. От всичко казано се вижда, че, да, тази проблематика изисква експертна намеса – от собствени професионалисти или външни експерти/агенции.

Има много компании, които са достатъчно познати и известни и нямат проблеми със своя имидж. имат ли те необходимост от публична комуникация?

Те са познати и известни, защото не спират нито за миг комуникацията. Здравейте, ние сме тук, все подобри, достойни за доброто си име. Точно познатите и успешните в дългосрочен план си дават сметка, че миг сконфузено мълчание или ден на инертност е вече коз за конкуренцията.
кампанийно или регулярно: в кой подход се крие разковничето на публичните комуникации?
Рекламна кампания – ето това е устойчиво словосъчетание. Рекламата е ефективна, когато следва кампанийния принцип. Тя изисква крупни инвестиции в масмедиите, а освен това следва потребителските навици (например летни или зимни продукти). При публичните комуникации няма зимен и летен имидж, той е един и се храни с постоянство, изграждане на доверие, поддържане и надграждане. Затова и водещ модел в работата на нашата агенция Интеримидж е абонаментният принцип. Нашите клиенти се абонират за нашите услуги, които им предоставяме всеки ден, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата – за имиджа на една компания няма делници и празници.

Как трябва да подходи една компанията, за да подбере подходящия партньор за връзки с обществеността?

На първо място да потърси референции. Разбира се не само това. С интернет под ръка можем да потърсим информация за успешни PR кампании и техните автори. А когато поканим една агенция на презентация, е добре да отделим особено внимание на опита на екипа, на профилирането на неговите членове, на връзките с медии и възможностите да се реагира в спешни ситуации с нестандартни решения. Защото когато настъпи криза на имиджа, трябва да се реагира светкавично и много, много адекватно, за да не загубим граденото години наред.

Важни ли са наградите в бранша на публичните комуникации?

Разбира се, особено сега, когато съсловните организации са на едно много добро ниво. Агенция Интеримидж, която е на пазара от 2008 г., се гордее с две престижни награди. През 2010 г. получихме първа награда на форума на БАПРА в категорията "Най-добро събитие за 2010" (за Beefeater London Dress Code – swinging 60s, Перно Рикар България). За всички, които не виждат реално бизнес измерение в наградите, искам да отбележа, че след завоюването на наградата ни се обадиха от две посолства с интерес към услугите, които предоставяме. И ето че на PR Приз 2011 взехме две награди – в категория "Специално събитие" за Дни на японската култура в България и в категория "Специално събитие" за Тера Мадре Балкани.

Бихте ли посочили добри примери от вашата практика?

Не делим проектите си на малки и големи и разбира се, се стремим всички да са успешни и ефективни – все пак имаме дългосрочни клиенти, чиито имена са особено добре познати на пазара, например “БИЛЛА България" – работата за този клиент е много динамична с оглед на големите промени в сектора на търговските вериги. Там е много интересно, с нови, големи играчи. От друга страна, нарастват изискванията на регулаторните органи за високо качество на хранителните продукти. В тази среда комуникацията с медиите и обществеността придобива особен тежест.
Немската верига магазини за обувки Дайхман е друг емблематичен пример как една марка, позиционирана в "златната среда“ на целевите публики, може да се превърне в лайфстайл бранд за своите почитатели. Акцент в работата ни за този клиент са събитията за медии, които всеки път създаваме с много творчески темперамент.
От 2008 г. се грижим и за регулярния PR на Ксела България, производител на блокчетата Итонг у нас. Вече сме подготвили стратегически насоки за публични комуникации на тези клиенти за 2013 г.

В заключение какво бихте посъветвали компаниите в сектора на бързообротните стоки?

Всякаква инерция в този "бърз" сектор е противопоказна. Нека структурират своите дългосрочни цели и да изготвят ясен бриф. За добрите професионалисти в агенциите за публични комуникации това е напълно достатъчно. Не оставайте пасивни през първите седмици и месеци на 2013 г.: просто секторът, където всичко ври и кипи, не го позволява. Завършвам с пожелание за много здраве, успех и благополучие през новата година!

Стр. 34,35

сп. Жената днес | Ана КЛИСАРСКА | 19.12.2012

Мария Гергова е собственик и управител на PR агенцията United Partners, която навършва 15 години. Сред най-големите им клиенти са: Procter & Gamble, IBM, Nestle, Western Union, ING. Работят про боно за фондация "Димитър Бербатов". Мария е екс президент на Международната PR организация IPRA.

- 15 години PR – това звучи сериозно!

Да, ние сме от първите. Ние сме още от времето, когато се чудеха какво е това PR.

- Как ти хрумна да се занимаваш с това?

В наше време нямаше сериозен ориентир в каква посока да хванеш и като че ли много не се замисляхме за тези решения. Затова и първото ми образование беше текстилен инженер. Но нямам нито един ден стаж в тази сфера. Когато завърших, реших, че това не е моето нещо и попаднах в една PR агенция, Казваше се "Уийкпрес". Бяхме трима, ааз правех медия мониторинг. Стори ми се интересно, но мащабът ме ограничаваше. Аз съм доста свободолюбива. Затова с подкрепата на бившия ми мъж взех смелото решение да направя нещо сама. После учих финансов и банков мениджмънт (не ме питай защо) и най-накрая завърших "Връзки с обществеността" във факултета по журналистика и масови комуникации към СУ.

- Ти си много учен човек.

Хахаха, виж. в нашата професия това е най-хубавото – че всеки божи ден учим страшно много и различни неща.

- Но какъв е постаментът на твоята професия?

Важно е да имаш желание да учиш. Защото днес можеш да имаш клиент в областта на фармацията и трябва да научиш всичко възможно за някоя болест, за болните, за проблемите им, трябва да се задълбаеш в темата. На следващия ден обаче идва някоя авиокомпания и пак следва изучаване на спецификите на този бизнес. Трябва да си специален тип човек, за да вирееш добре в такава среда. Тя е ултрадинамична и трябва да можеш да си палнеш искрата. Важно е да го правиш със страст, защото ако липсва енергията, нищо не се получава накрая. Във всеки проект си личи колко емоция, мисъл и мерак са вложени.

- Как да запалиш публиката, ако ти не гориш?

Именно. Правим го от 1997 г. досега. Бяхме трима, а сега сме над 20 човека – страхотни хора.

- Лично ли ги подбираш?

Участвам и лично в подбора. Имахме хора, които напуснаха по една или друга причина и после пак се върнаха при нас. Това е ценна обратна връзка за нас. Смятам го за признание за средата, която сме създали. Важно е хората да са мотивирани, да им е интересно и да работят с желание. Скоро проучвах компанията Zappos, която беше купена от Amazon, и е призната за фирмата с най-добра корпоративна култура. На тях бизнесът им е в сферата на онлайн търговията, което звучи много скучно, но собственикът на компанията е развил култура на щастието сред служителите си. Оказва се, че когато служителите са щастливи, това се отразява много добре на финансовото здраве на компанията.

- Като Бутан, където прогресът не се измерва с брутния вътрешен продукт, а с нивото на щастие на нацията.

Нещата са свързани – щастливите хора са с no-голям капацитет и дават по-добри резултати.

- Няма ли българска дума или словосъчетание за PR?

Много дебати имаше за това. Когато станаха промените и в България се роди тази професия (тя е съвсем млада), повечето хора отхвърлиха "Връзки с обществеността", защото е дълго, тежко и навява усещане за соцреализъм. От друга страна, всички искахме да бъдем модерни и западни, a PR звучеше точно така.

- Стана ли ясно с годините що за животно е PR-ът?

Дълго време отне да откроим професионалния, задълбочен PR от лъскавия, видим, селебрити-PR, който Ал Пачино ни показа във "Всички мои познати". Той е нещо съвсем различно от това, което ние правим. Връзките с медиите е, може би, една десета част от нашата работа. Ние преди всичко създаваме концепция. В днешно време например много усилия влагаме в дигиталното пространство и най-вече в това да слушаме какво говорят хората в социалните медии, за да можем да извлечем есенцията, да разберем какво вълнува хората и съответно – целевата група. Използваме специални инструменти за това. Анализираме информацията, вадим допирните точки между нещата, които вълнуват общността, към която сме се насочили, и продукта, за който работим. Това изисква време, мисъл и задълбочена работа. Изобщо не става дума за показно представяне по коктейли.

- А става ли дума за манипулация?

В началото може и да е имало някакви такива проблясъци, но в днешно време ние по-скоро целим да информираме хората. Ние сме посредникът между компанията и целевите й групи. Превеждаме информацията на подходящия език. Тя понякога е ужасно скучна, нашата работа е да я направим интересна и секси.

- За много хора вашата работа е реклама.

Съвсем различно е. Рекламата е едностранна комуникация. Тя облъчва. Нашата роля е да предизвикаме диалог. Ние трябва да създаваме истории, които хората да искат да четат, коментират и споделят. При нас пренасянето на разговора в дигиталното пространство беше революция. Там всичко се променя много динамично и трябва да сме адекватни.

- Да, светът се движи все по-бързо.

Точно така. Едно време си мислех, че мога да науча всичко за професията и после да спра. Оказа се, че не е възможно. Всеки ден се случват нови неща и трябва да се учиш. Проектите ни се развиват в движение, преливат се. кампаниите ни вече са без граници. Трябва да имаш мерак за развитие и всеки ден да правиш по някоя крачка.

- Налага ли се често да се занимавате с кризисен PR?

Рядко ни се налага и ние често правим обучение за нашите клиенти, защото е по-важно да предотвратиш кризата, отколкото да се справяш с нея. Когато липсва комуникация, тогава създаваш вакуум и пространство за кризисен PR.

- С политически PR занимавала ли си се?

Не сме имали възможност и вероятно не сме пораснали за него. Това е една доста по-сложна комуникация, ако се прави както трябва. Има много негативен заряд около политиката. Но ми е много интересно да следя чуждите такива кампании, има много какво да учим и да трупаме безценен опит. Тук средата не е толкова узряла, за да се водят висококачествени комуникационни кампании в политическото поле. Не могат да се вкарат всички класически инструменти на PR, а трябва да се адаптират и да се правят някакви местни версии.

- Адаптацията не е ли нужна по отношение на всяка кампания?

Не. С международните ни клиенти работим както го правят колегите по света. Адаптацията е само как трансформираш посланията, но подходът и инструментите ни са същите. В първите няколко години, когато ходех на международни срещи, се чувствах много изостанала. Щастието е в това, че се появи интернет-революцията и вече можеш да се учиш от всеки, имаш достъп до всяка информация. Всичко е на един клик разстояние. Така бързо настигнахме чуждите колеги.

- Кой е любимият ти клиент?

Този, който ни дава възможност да съберем целия творчески потенциал на екипа и да му предложим решение и начин за комуникация. Този, който ни ограничава, който не използва творческия гений на колегите ми и ни казва как точно да си свършим работата, после недоволства, че резултатите не са добри. Повечето ни клиенти са международни, защото те знаят какво искат и не подлагат уменията ни на съмнение.

- Имаш ли наръч от задължителни качества на един PR?

Трябва да е креативен. Задължително. Трябва да е комуникативен. Важно е да не се страхува от провал. Ние поощряваме всяка идея. Няма глупава идея. Друго ценно качество е нагласата към сървиз-бизнеса. Нашата работа е да направим успешни кампании за клиентите и те да са доволни.
- Ти самата излъчваш доволство и щастие? Негативната среда не ражда нищо добро.

Стр. 72, 73