Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 14.12.2012

Чешката Mediaresearch иска да стане доставчик на рейтингови данни

Докато индустрията се подготвя да направи одит на действащата пийпълметрична система развивана от GARB, през седмицата нова компания заяви интерес да стане доставчик на рейтингови данни на българския пазар. Това е чешката Mediaresearch. Тя оперира на пазара в Чехия и Словакия, а в края на януари тази година е регистрирала офис и в България.

Поведението на българските рекламодатели съвсем недвусмислено показва, че телевизията е най удобният и предпочитан канал да изхарчат бюджетите си. Близо 70% от рекламните инвестиции през 2011 г са отишли в телевизия, според данните в годишния доклад на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) изготвен от медиа шопа "Пиеро 97". Прогнозната цифра за 2012 е 80%.

И тъй като отделят голямата част от парите си за телевизия, компаниите закономерно изискват прецизна информация за това колко точно и какви хора гледат предаванията на различните канали. В България мониторинг върху гледаемостта на предаванията (т.нар. пийпълметрия*) от близо две години предлага GfK Audience Research Bulgaria (GARB). Преди това пазарът беше раздвоен – данните за зрителския интерес идваха от компаниите TNS/TV Plan и GARB.

От януари 2011г GARB е единствената пийпълметрична система на българския пазар след като придоби конкурентната TV Plan. След сливането на двете компании последва период на синхронизиране на методиките им и на практика новата система заработи след средата на миналата година.

Пийпълметричният дуализъм дълго време пораждаше напрежение в сектора. Често се наблюдаваха сериозни различия в рейтингите, освен това двете агенции прилагаха две различни системи и методи на работа. Това принуждаваше играчите на пазара да купуват изследванията и на двете компании, за да са сигурни, че планират правилно бюджетите си. На нормалните и добре развити пазари действа една пийпълметрична система, защото на данните се гледа като на своеобразна "валута".

И днес обаче остават и съмнения за достоверността на данните. Основните ефирни телевизии и рекламната индустрия са единодушни, че трябва да бъде направена проверка на системата, която мери тв аудиторията. За да се върне доверието, е необходим независим одит, защото такъв не е правен от 2006 г.
Медии, рекламодатели и рекламни агенции отдавна искат проверка на методиката заради съмнения за представителността на панела. Потребителите на данни имаха намерение да изберат одитираща компания до края на тази година, но индикации, че това се е случило за сега няма. Вместо това секторът получи ново предизвикателство.

Новият играч

Новата за българския пазар агенция Mediaresearch има десет годишенопит. Изпълнителен директор на акционерното дружество "Медиарисърч България" е Иван Генчев. Името му е познато от близкото минало като представител на чешката "Нова холдинг" АД (бивша "Мефхолдинг") за България, която имаше интерес към конкурсите за втора и трета частна национална телевизия.

От януари до сега Mediaresearch е проучвала медийния и рекламния пазар тук и е анализирала възможността да остане и да предлага услугите си. В сряда компанията направи решителна крачка и представи пред широк кръг представители на медийния и рекламен бранш, начина си на работа и спецификите и структурата на нейния пийпълметричен панел.

От страницата на Mediaresearch в интернет се разбира, че агенцията предлага маркетинг и медийни изследвания, анализи, обработка на данни и разработка на софтуер. Агенцията предоставя количествени и качествени проучвания. Изследвания на телевизионната и радио аудитория, измерване на интернет трафика. Прави и мониторинг на рекламните инвестиции. В момента тази услуга в България се предлага от Be Media Consultant. Това означава, че чешката компания ще конкурира две компании: GARB и Be Media Consultant. Освен аналогова телевизия, измерва дигитална и IPTV (базирана на интернет) телевизия.

Mediaresearch прави измерване и анализ на уеб сайтове и кампании за интернет реклама, оптимизация на уеб сайтове, излъчване и управление на рекламни кампании, които използват технология, разработена от бизнес партньора на чешката компания, GEMIUS SA.

Предимство на данните на Mediaresearch е готовността и да отчитат всеки тип сигнал и всяка гледаемост – през телевизия, компютър, мобилен телефон. Основното преимущество е възможността за по голям брой изследвани домакинства – 1800, като 25% от тях се подменят на годишна база. За сравнение сега действащата на пазара компания GARB, от септември 2011 г. е инсталирала устройства в 1050 домакинства, от които на годишна база се подменят до 20%.

Мнението на пазара

Общото мнение на играчите на медийния и рекламен пазар след презентацията на Mediaresearch, бе от оптимистичното "добри професионалисти", до по-скептичното: "едва ли ще могат да започнат да предоставят данни преди 2014".

Появата на втори доставчик на рейтингови данни в контекста на кризата и намаляването на рекламните обеми би затруднило цялата медийната индустрия – и във финансово отношение, а и от гледна точка на ежедневната дейност на потребителите, е мнението на конкурента GARB. От компанията припомниха, че опита им от 2006 г. до 2010 г., когато съществуваха две пийпълметрични компании в България, показва, че подобен прецедент на един малък пазар води не толкова до развитието му, колкото до използване на ценни ресурси за сравняване и анализ на концептуално различни рейтингови данни. "Това създава напрежение и е най-малкото неконструктивно", коментираха от GARB.

От агенцията обясниха, че продължават да са отворени към предложения и/или партньорства, които да са от полза на клиентите им. "Това може да стане чрез разширяване на спектъра от услуги, които да предлагаме на медийната индустрия. Но тази компания или която и да било друга с амбиции да е доставчик на услугите, за които GARB предоставя абонамент, би заела позицията на наш пряк конкурент", категорични са от GARB.

През 2012 г. агенцията предостави на пазара нова услуга по измерване на аудиториите на радиостанциите и на печатните издания. От GARB увериха, че заради предстоящата цифровизация имат готовност за техническото обезпечаване на измерването й.

Представителите на трите национални ефирни телевизии bTV, Nova и БНТ бяха сдържани и обясниха, че могат да коментират едва когато се запозная със системата и методологията на Mediaresearch. "Ние смятаме, че е рано да коментираме тази новина, тъй като агенцията току-що обяви плановете си за навлизане на българския пазар. Ще наблюдаваме с интерес този процес, защото конкуренцията в крайна сметка води до развитите на пазара.", допълниха от Nova.

И телевизии и представители на медиа и рекламни агенции са единодушни, че българският пазар е малък и няма място за две пийпълметрични компании. Директор проучвания в медиа агенция Mindshare Диана Кръстанова беше по конкретна в анализа си. Според нея размера на панела на Mediaresearch е по-добър и включва повече домакинства. "Технически те дават заявка, че са готови да отчитат всеки тип сигнал и всяка гледаемост – през ТВ, през компютър, през мобилен телефон… Има възможност за проследяване на данните в реално време. Данните ще бъдат претегляни по повече критерии", обясни Кръстанова. Тя допълни, че новата компания ще разчита на коренно различна търговска политика.

Според Кръстанова на теория нещата изглеждат като подобрена версия на сега действащата система, но по думите и не трябва да забравяме, че теорията не винаги успява да се проектира в практиката по предварителния план.

В крайна сметка пазарът е този, който ще допусне или не повтаряне на ситуацията в медийния сектор отпреди 2011 г. когато работеха две рейтингови агенции.

*Пийпълметрията е широко разпространена в цял свят практика за измерване на телевизионната аудитория. Тя представлява компютризирана система, при която към тв приемниците на определен брой подбрани по определени критерии семейства се монтират специални устройства. Те показват кой канал колко време се гледа. Основните потребители на този вид продукт са самите телевизии и рекламните агенции

Иван Генчев, изпълнителен директор на Mediaresearch – България:

Пазарът се нуждае от алтернатива, която може да гарантира достоверно и надеждно измерване на телевизионната аудитория

С какво българският пазар е интересен за Mediaresearch?

Българският пазар е много подобен на този в Чехия. Голяма част от основните участници на двата пазара са едни и същи компании, което до голяма степен улеснява комуникацията с тях – те вече познават Mediaresearch като сериозен и надежден партньор, познават и предимствата на нашата технология.

Каква е инвестицията на компанията нашия пазар?

През последните няколко години Mediaresearch достигна такава степен в своето развитие, която изисква навлизане на нови пазари. Компанията разви собствена технология за измерване на телевизионната аудитория – може би най-модерната към момента, притежава дългогодишен опит и добър екип от специалисти. Поради тази причина от няколко години Mediaresearch проучва и анализира пазарите в Централна и Източна Европа, както и пазарите в някои арабски страни. Всички анализи еднозначно показаха, че българският пазар е най-подходящият за нас към момента. Разбира се, само времето ще покаже доколко инвестицията е била добра, но всички ние сме оптимистично настроени и вярваме в успеха.

Как хората от рекламния и медийния бранш реагират на появата ви на българския пазар?

През последните няколко дни се срещнахме с много хора от рекламния и медийния бранш. Впечатленията ни от тези срещи са повече от добри. Получихме ясни сигнали за това, че пазарът се нуждае и очаква алтернатива, която може да гарантира достоверно и надеждно измерване на телевизионната аудитория, особено след предстоящата дигитализация. Точно това предлага нашата технология.

Стъпването ви на българския пазар минава ли през придобиване на вече съществуващата пийпълметрична система?

Този въпрос е свързан корпоративната ни политика, която на този етап не бих могъл да коментирам.

За колко време ще успеете да изградите пийпълметричния си панел така, че да гарантирате на пазара, че няма да работи в условия на вакуум?

Голяма част от нашия панел е вече изградена и може да се каже, че първият етап от проекта е завършен. Вече измерваме телевизионната аудитория в София и в градовете с население от над 100 000 жители, правим различни тестове и стабилизираме системата. От второто тримесечие на следващата година ще сме в състояние да предоставяме резултатите от нашите измервания на участниците в пазара. Паралелно с това работим и по изграждането на панела в останалите региони на страната. Планираме в относително кратки срокове, в рамките на следващата година, поетапно да "покрием" територията на цялата страна.

Оригинална публикация 

Mediapool.bg I 22.12.2012

Финансов спор между бТВ и "Булсатком" остави абонатите на сателитния оператор без седемте канала на частната медия. Сигналът е спрян в 3 часа тази нощ.

Според бТВ причината е, че "Булсатком" системно не плаща задълженията си, които са в големи размери. В официалната си позиция ”Булсатком” отричат да има просрочване на дължимите суми.

От бТВ твърдят, че ”Булсатком” декларира по-малко от реалния брой свои абонати, с което ощетява медията да инвестира в повече ново и качествено съдържание за зрителите.

Според ”Булсатком” пък телевизията иска три пъти по-висока цена за каналите си от досегашната, а това ще доведе до повишение на месечната такса за абонатите.

Оригинална публикация

Mediapool.bg I 21.12.2012

Бизнесменът Иво Прокопиев е продал предприятието си "Каолин" АД на германска компания за индустриални материали, съобщи в петък "Дневник". Същевременно излезе още едно съобщение, че компанията "Икономедиа", в която Прокопиев държи 51%, е изплатила изцяло дълга си към българския клон на гръцката "Алфа банк", с която води юридически спорове за просрочени задължения.

Така Прокопиев се разделя с най-доходоносното предприятие от своя холдинг "Алфа Финанс" и спасява медийната група, която включва вестниците "Капитал" и "Капитал Дейли", ред специализирани издания и сайта "Дневник".

Бизнесът на Прокопиев бе силно атакуван в последните две-три години, което го принуди да изведе семейството си от България и да го установи в далечен Сингапур. Особено силни бяха атаките срещу печелившия "Каолин", като те се водеха основно от медиите, контролирани от Делян Пеевски. Атаките говореха за неприкрит икономически интерес на конкурентни компании.

Наред с промишления бизнес на Прокопиев под силен натиск бе подложена и медийната му група "Икономедиа", като върхът на натиска бе опитът на "Алфа банк" отпреди месец да запорира имуществото на медиите и да сложи в тях свой управител, заради просрочени задължения по кредити. Опитът бе спрян от съда.

Според информацията в "Дневник", германската компания Quarzwerke GmbH придобива от "Алфа Финанс Холдинг" АД контролния пакет от близо 67.32% от капитала на "Каолин" АД.

Quarzwerke GmbH е водеща европейска компания за индустриални минерали. Като независим, семеен бизнес Quarzwerke има 127-годишен опит с ефективни технологии за обработка и висококачествени депозити на природни ресурси. Компанията е активна в извличането, обработката и рафинирането на индустриални минерали, основно кварц, каолин, фелдшпат и др., отбелязва "Дневник", цитирайки съобщение на "Алфа Финанс"

"Приключването на сделката зависи от редица условия, едно от които е получаване на одобрения от съответните антимонополни органи в страните, на чиито пазари оперира "Каолин". След финализиране на сделката Quarzwerke ще отправи задължително търгово предложение, спазвайки местното законодателство, с цел придобиване на останалите акции от "Каолин", търгувани на "Българска фондова борса – София" АД", посочват още от холдинга.

Малко по-рано "Капитал" съобщи на сайта си, че "Икономедиа" АД е изплатила задълженията си към "Алфа банк".

"С финансова подкрепа от своите акционери, днес (21 декември) "Икономедиа" АД изплати изцяло и предсрочно задълженията си към "Алфа банк".

Причината за това решение, независимо от безспорния юридически факт, че задълженията не са предсрочно изискуеми, е че с некоректните си и незаконни опити да установи контрол над "Икономедиа", банката започна да нанася сериозни вреди на бизнеса на компанията и да застрашава независимостта на медиите.

В момента "Икономедиа" няма банкови, както и каквито е да е други финансови задължения, освен към своите акционери, се казва в изявлението.

Акционери в "Икономедиа" са Иво Прокопиев (51%) и Теодор Захов (49%).

Дългът на "Икономедиа" бе формиран от три кредита от гръцката банка, отразени в Търговския регистър. Първите два са от 2007 г. съответно за 4.590 млн. евро и 4.410 млн. евро и трети – револвиращ за оборотни средства, от 29.06.2011 г. – за 350 хил. евро. От същата дата има и споразумение за преструктуриране на кредитите, като от компанията твърдят, че стриктно спазват споразумението.

Оригинална публикация 

в. България днес | Венелина ИВАНОВА | 20.12.2012

Бареков на пазар за кадри и догодина

"Мартин Карбовски вече е при нас", похвали се вчера шефът на ТВ7 Николай Бареков.
Водещият на "Отечествен фронт" и "Карбовски: Директно" официално ще започне да води предаванията си в ефира на телевизията след Нова година.
"Откога точно не знам, истината е, че с Мартин сме приятели, но не сме се чували повече от 6 месеца", обясни вчера Бареков. По негови думи той ще продължи да пазарува най-добрите
продукции и водещи и през идната година. На прицел за оголване откъм кадри ще бъдат основните конкуренти Нова телевизия и Би Ти Ви.
"От Нова телевизия единствено остана предаването "Горещо", анализира Бареков.
Въпреки че продуцентите на Карбовски и Венета Райкова са едни и същи, екипът на ТВ7 все още не е водил преговори за "Горещо".
"Имам много висока оценка и за Мартин, и за Венета, и двамата са безспорни професионалисти", отговори Бареков на въпрос дали се цели в трансфер на "Горещо" в ТВ7. "Основно ще инвестираме в праимтайма, съботно-неделните предавания и централните новини, както и в новия новинарски канал "Нюз 7", каза още шефът на ТВ7.
Публична тайна е, че продуцентът Нико Тупарев "коли и беси" в Нова телевизия особено след огромния рейтингов успех на "ВИП" и "Биг брадър ол старс".
В коридорите на телевизията се носят слухове, че собственикът на продуцентската компания "Олд скул’ ще води шефа на Нова Дидие Щосел за коледно-новогодишните празници в дома си в Дубай. "С този воаяж Нико смята да затвърди комфорта си в телевизията", коментират служителите му.
Бареков със сигурност е доволен от факта, че натрива носовете на конкуренцията. Недоволна от случващото се обаче е Люба Кулезич. Кинокритичката преди време работеше за Иван и Андрей в "Междинна станция". Публична тайна е, че тя беше постоянно подложена на негативните им разбори и критики за телевизионните й коментари. "Освен че не й правеха евала, опосумите откровено си я тормозеха", разказват очевидци.
Емблематичното предаване на Иван и Андрей "Сблъсък", което не е в ефир над 2 г., отново ще изведе опосумите пред прожекторите. Стартът им като водещи е в средата на февруари, когато ще тръгне и предаването им "Междинна станция". Обществено достояние е и омразата, която Кулезич изпитва към Мартин Карбовски. Поводът е изпратен от него за нея есемес, който тя показа от екрана на ТВ7. Текстовото съобщение гласеше "дърта рейтингова ку.ва".

Стр. 6 

www.banker.bg | 19.12.2012

Поредица от неясноти и тайни обгърнаха процеса на цифровизацията на телевизионния и радио сигнал. Това стана ясно, след като на пресконференция зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов отказа да съобщи пред медиите каква е точната сума за процеса, отпусната в бюджета за тази година.
„След доста динамичен диалог с министерство на финансите са ни отпуснати точно толкова, колкото имат да ни отпуснат“, обясни лаконично той, но не пожела да се ангажира с конкретни цифри.
До края на тази година няма да бъде изпълнена и поръчката за купуване на необходимите цифрови декодери. Не стана ясно обаче дали тази поръчка ще бъде продължена или прехвърлена за следващата година. Декодерите ще отидат при социално слабите българи, които ще бъдат избрани според енергийните помощи, които ще получават за този отоплителния сезон. Те ще получат ваучери за около 60 лв., с които могат да се закупят въпросните устройства, като цените им ще варират от 50 до 200 лв. в зависимост от моделите.
Транспортното министерство обаче все още не е избрало конкретен декодер. Парите, предвидени за тях през 2012 година – 7.5 млн. лв., ще бъдат прехвърлени за следващата и ще се използват за информационно-разяснителна кампания относно процеса на цифровизация, обясни Борисов.
От 21 декември започва информационна кампания, за която вече са дадени 8.3 млн. лв. без ДДС на консорциума „Ти Си Ти Ви“. Те ще трябва да разяснят на хората какво точно представлява преминаването от аналогов към цифров сигнал. Това ще се случва чрез телевизионни и радио клипове през следващите три месеца.
От консорциума обаче не пожелаха да съобщят кои са телевизиите или радиата, по които ще се излъчват рекламните клипове. Критериите за подбор на медии са били влияние и гледаемост, а целта е да се покрие максимално голяма аудитория.
От 1 март до 1 септември 2013 година ще бъде т. нар. преходен период, през който ще функционират както цифровият, така и аналоговият сигнал. През този етап ще има напомняща информационна кампания, която ще се засили непосредствено преди преминаването към цифров ефирен сигнал.

Оригинална публикация 

БНТ, Новини в 20.00 часа | 19.12.2012

На 21 декември започва първият етап от информационната кампания за въвеждането на цифрова телевизия у нас. Още със старта на този процес ще има специален интернет сайт и колцентър, където гражданите могат да задават всичките си въпроси за цифровизацията, която трябва да стане факт до края на 2013-та година.Експерти увериха, че клиповете и другите информационни материали ще бъдат много ясни и чрез печатните и електронни медии ще достигнат до максимален брой хора. Заместник-министърът на транспорта Валери Борисов подчерта, че след цифровизацията, качеството на сигнала ще се повиши чувствително. Кампанията е насочена и към хората с право на безплатен декодер – това са всички 260 хиляди души, които имат право на енергийни помощи. Те ще получат ваучер, с който да вземат своя декодер и да го монтират на телевизора си, за да имат свободен цифров сигнал.

www.mediapool.bg | 19.12.2012

С 99 гласа "за" парламентът преизбра в сряда досегашният директор на БТА Максим Минчев за още един мандат начело на Българската телеграфна агенция .
Минчев, който е начело на БТА от 10 години, беше единственият кандидат за поста и бе излъчен от ГЕРБ.
Изборът на Минчев е първият, който НС прави по новоприетия от 41-то Народно събрание Закон за БТА.
Максим Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, педагогика във ВА "Г.С. Раковски" и е бил стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски.
От 1991 г. е член на управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност.
Членува в Съюза на българските журналисти, в Международната организация на журналистите, в Съюза на българските писатели. Работил е като заместник-главен редактор в програма "Христо Ботев" на БНР, като редактор и водещ в радио "Свободна Европа".

Водещ: Георги Лозанов и проф. Лозанов също ние е на гости, председател на СЕМ. В случая като медиен експерт сме го поканили отново. Добре дошли! Искахме разговор за медиите, а тази история точно от медиите влезе и не излиза…
Георги Лозанов: Показва един проблем, може би най-големият проблем в последните години за медиите, макар че е стар много, това са границите на личната неприкосновеност. Имаме сериозен проблем и в България и по света. Затова, че с цел по-голям медиен спектакъл се влиза по-надълбоко в границите на личната неприкосновеност.
Водещ: И не знаем кой доколко може да понесе?
Георги Лозанов: Да. Вярно е, че обратната страна също я има. Има хора, които продават своята лична неприкосновеност, риалити формати и т.н. Звезди, доброволно. Това е добре. Има политици и други публични фигури, които има обществен интерес към тях, включително и в границите на техния частен живот и лични отношения. Всичко това дава картина на облика им. Има една много голяма група, които са просто жертви. Имаш чувството, че медиите или отделни стилове на журналистика са просто като хиени, тръгнали след плячка, да ловят сензационна гледна точка, сензационен сюжет. Това е малко обезпокоително. Аз не казвам непременно, че с учителката е станало така, но имаше такъв аспект. Изведнъж имаше едно общо, как да кажа, малко злорадо чувство, че…
Водеща: Сочене с пръст. Тя паднала и дайте да й скочим още отгоре.
Георги Лозанов: Да, че ето например един сюжет, който е интересен. Може да се разкаже.
Водещ: Всичко това обаче се обърна и този опит идва, след като се обърна, как да кажа, общественото мнение. Имахме разговор във вторник…
Георги Лозанов: Да. Аз не казвам посоката на оценката. Дали тя ще бъде осъдена, или ще бъде по някакъв начин ще й се съчувства. Казвам, че по начало хиперболизирането на една лична история по някой път превръща в жертва носителят й.
Петьо Блъсков: Очевидно жената е имала продължителен проблем. Продължително е живяла проблемно и това е реакция, така че оттук нататък нека да я оставим наистина в ръцете на специалистите и в ръцете на специалистите и да й осигурим едно спокойствие, за да се върне към нормален живот. Мисля, че нищо повече…
Водеща: Искам да направим една равносметка за медийната 2012 г. и вчера прочетох думите на актьора, американски актьор Морган Фриймън. Пак за кръв ще става въпрос, и то отразена от медиите. И Морган Фриймън казал, че да, медиите и телевизиите са виновни за това, което се случи в Ню таун, 26 души загинаха, 20, от които деца, от ръцете на един очевидно изтрещял човек. След това се оказа, че това не е вярно. Някой го е написал. Сложил го е в устата в интернет на Морган Фриймън, но така или иначе около тази позиция се обединяват много хора. Защо споменавате имената на убийците, на психопатите, на идиотите?
Водещ: Вчера си мислих, името на Брайвиг го знаем всички, обаче сигурно тук никой няма да може да изброи име на една от десетките жертви. Така се получава, че се помни името на лошия герой.
Водеща: Има ли вина медията?
Петьо Блъсков: Разбира се. Ако се върнем съвсем спокойно, без да влизаме, според мен това е естествено състояние на нещата. Почти митологизира историята на Херострат. Това е. Какво да си обясняваме? Защо Херострат е запалил храма? За да остане в историята, край. Това е синдром. Това е синдром, нищо повече.
Водещ: Ако е можел да го предава на живо по телевизията, е щял да го желае, ама…
Петьо Блъсков: Той не се появява…
Георги Лозанов: Той, Петьо иска да каже, че Херострат и без телевизия го е извършил, да.
Петьо Блъсков: Не само Херострат. Това имам предвид, че нищо не се е променило от 2500 г., нали? Сега да си не познаваме медиите?
Георги Лозанов: Аз наистина смятам, че има неразбиране към същността на медията.Медията трябва да търси злото. Това й е работата. Да го намира …
Водещ: Е, чак пък толкова?
Георги Лозанов: Да, да. Така мисля, Да намира проблема. Аз даже си позволявам да казвам, че…
Петьо Блъсков: Няма хубава новина. Това е вярно
Георги Лозанов: Аз си позволявам да казвам на студентите, че дори в едно неделно лятно утро, когато децата играят на плажа, а майките си пият коктейли, когато дойде един журналист, той трябва да намери проблема. Защото това е работата. Да кажем, сламките ще се окажат дребни, някакъв материал,който е вреден за здравето.
Петьо Блъсков: Проблемът е обаче не е на плажа при майките с децата. Проблемът е в канцелариите на властта. Там е проблемът, с който журналистиката трябва с много силно въоръжено око да гледа натам.
Водещ: И става ли това? Като тръгнахме към кабинетите на властта и всъщност медийната 2012-а намери ли някакъв проблем или почва да открива само приятни неща и песен на птички всесезонно?
Петьо Блъсков: Медийната 2012 , едно от най-важното за нея според мен е това, че държавата се превърна в най-големия рекламодател и това е доста опасен процес.
Водеща: Чрез европари?
Петьо Блъсков: И то чрез европари. Поръчва музиката тук-таме по медиите, което не е добре, от една страна. От друга страна, не знам защо много е хубаво това,вероятно това е една от причините да се проявява изключителен интерес главно към печатните медии в България, от страна на европейски посланици. Това е много хубаво. Нека да проявяват този интерес. Включително и комисар Нели Крус тука идват.н.
Водещ: И германският посланик.
Петьо Блъсков: Германски, холандски, английския посланик, посланикът на Великобритания. Много е хубаво. Чудесно, но нека да се запознаят с нещата. Нека познават процесите.
Водещ: Да не се обаждат, защото са в ролята на непосветени на нашите вътрешни безобразия?
Водеща: Не търсят проблем на правилното място, не го наричат с истинското му име?
Петьо Блъсков: Според мен те гледат на нещата, подсказани от някакви субективни случки. Една такава субективна случка беше едно събиране в Брюксел на една група, медийна,а пък някаква друга група не била там, и оттам се започна…
Водеща: Да, имаше такъв сюжет, да.
Петьо Блъсков: … чист донос и се започна. В България имало монополизация, имало концентрация.
Георги Лозанов: Вътрешните противоречия на медиите трябва да блокират дори възможността … отвън. Няма съмнение.
Петьо Блъсков: Ама няма нужда да ни се помага…
Водещ: Ама ако няма вътрешно противоречие, ще разбере ли въобще, че въобще има някакъв проблем?Те не катализират ли откривателството?
Петьо Блъсков: Какво е вътрешен проблем? Аз го казах това на срещата с Нели Крус, само че някои не си бяха извадили памука от ушите. В България в момента тече един изключително сериозен процес, в областта на печатните медии. Това е разпадането на монопола на ВАЦ. Това е сложен проблем. Той засяга много хора. Засяга обстановката в печатните медии. ВАЦ е един зловещ период в историята на българското вестникарство. ВАЦ, дори в собствената си страна, собствените, германските вестници обясняват какъв е проблема ВАЦ, монополизацията, интимните отношения с политиците, които имат издателите ВАЦ и ред техни…
Водеща: Ние сме свидетели и днес на интимни отношения между медии и…
Петьо Блъсков: Напротив, напротив! Кой обядваше с Иван Костов, че не се сещам?
Георги Лозанов: Не мога да влизам сега в такива…
Водещ: Напротив, … да не би да се замества с друг и просто да се сменят пляскащите?
Петьо Блъсков: Няма монопол в момента. Във ВАЦ преди 10 г. същата тази организация, “Freedom house” поставяше България беше на 78-о място.
Водещ: Ако е разбит този монопол, значи ние трябва да сме страшно щастливи, че няма никакъв проблем с медиите, с печатните издания към днешна дата, така ли е?
Петьо Блъсков: Към момента медиите боледуват. Вестниците боледуват и си търсят място.
Георги Лозанов: Не ми се влиза на мен в темата за печата конкретно, защото…
Петьо Блъсков: Аз, както виждаш, не влизам в телевизията …
Георги Лозанов: Не. Друго искам да кажа, че общо взето, има разлика в типовете медии и публичността, която те създават.На територията на печата има много по-сериозни проблеми. Може би част от тях са това, за което говори г-н Блъсков. Аз мисля, че има и други проблеми, но няма никакво съмнение, че електронните медии, които все пак са обект на регулация и, искам да кажа, говорейки от и като председател на СЕМ, там, доколкото има проблеми, професионални, доколкото има медийни кризи, не се чувстват по този начин, отколкото в другите сфери на публичността. И особено националните медии и пък обществените медии, така че искам да кажа нещо общо. Тази година 2012-а, създаде едно общо в света и у нас, разбира се, особено силно усетено, разочарование от медиите. Аз участвах в една конференция, „Демокрацията, болна от своите медии”.По какво отношение е разочарованието? Затова, че те не вършат, особено електронните медии, старата гражданска работа, която са вършели през предишните години, а тя е…
Петьо Блъсков: Ама след като анализатори и коментатори, които не са правели медии, започват, все едно един, дето не е правил деца, да почне да обяснява как се правят деца. Всичките тези анализатори, коментатори, облъчватели вредят на медиите. Те компрометират медиите…
Водеща: Така или иначе има гласове. Изпълняваме…
Водещ: А медиите не се ли компрометираха многократно…
Петьо Блъсков: Те, че са си виновни, виновни са.
Водещ: … един или друг вестник за бухалка срещу другарчето?
Петьо Блъсков: Да.По този чудесен израз „бухалка”, който между другото беше използван от един политик Борислав Цеков ми се струва, картелът корпоративна бухалка, в България има такава медийна група и тя живее и се развива единствено и само като корпоративна бухалка.
Водещ: Не грабнаха би всички бухалките в крайна сметка?Не стана ли….
Петьо Блъсков: Тук-таме има такива опити. Има такива опити.
Георги Лозанов: Има голяма нужда това, което през годините е било повече морал, сега все повече да става закон, защото във връзка с това разочарование, какви са му причините, доколко основателно, доколко анализаторите са виновни, а не онова, което анализират, можем да се спори по този въпроси. Но така или иначе, казвам, че това не е за България. То е световно. Ние тук направихме една конференция, „Демокрацията, болна от своите медии”, на която дойдоха много Ивайло Знаполски организира, дойдоха много важни авторитети. Хора… не те видях. Може да си бил.
Петьо Блъсков: Не чак толкова важни.
Георги Лозанов: Не е чак толкова важни. Те говориха от различни гледни точки, от различни точки на света също.
Петьо Блъсков: Аз какво ви казвам? Че хора, които са на черешата, се изказват за пазара на череши. Да слязат от черешата и да дойдат на пазара… Там, между другото… Между другото, извинявай, Гого, да се върнем на медията, да не остане някой с грешно впечатление.
Водеща: има някакъв спор между вас, но очевидно анализаторите, които цитира Гого Лозанов, не се харесват на Петьо Блъсков?
Петьо Блъсков: Не, не. Темата не е харесват, не харесват. Темата е чисто теоретична. Тези хора не познават нещата.
Водещ: Те не са ли видими? Като видим какви първи страници бяха посветени на други първи страници? В един момент се чуди човек като прави прегледа на печата, кой ще го гледа, освен тези, които са си писали съответните…
Петьо Блъсков: Така е, така е. Това е процес. Този , това се внимава в него, то се гледа…
Водещ: Или е оздравителен или е набутване в калта надолу?
Петьо Блъсков: Според мен е оздравителен. За медийната група, това е „Икономедия”. Това е издателите на „Капитал”, които от самото начало до ден днешен, използват своята медия за корпоративна бухалка. Това е истината. Те живееха под слънцето на почти всички правителства. Ползваха се от тяхното благоволение и продължават да играят тази си игра.
Георги Лозанов: Ето сега виждам кое не харесва : Петьо на анализаторите. Анализаторите не говорят, от гледна точка на нечий интерес и срещу нечий интерес. Те работят, от гледна точка на фактите и на анализа.
Петьо Блъсков: На фактите. Точно това. Аз … от гледна точка на фактите в момента. Искаш ли факти? Ако искаш факти веднага ще ти…
Георги Лозанов: Защото ние можем да влезем във всяка конкретна тема,н о в тези 2 минути имаше смисъл да видим някакви процеси, общи, доколкото ги има, се случват в медиите е и то от аналитична гледна точка, а не някак си от своите … и своите вътрешни…
Петьо Блъсков: Най-важната гледна точка в момента, според мен е това, че се говори в България за пропадане на авторитета на журналистиката. Преди 10 г. България е била също на 78-о място, според оценката на „Freedom house”,преди 10 г. и продължава да си е на това място, така че проблемът не е днес. Той си е отдавнашен. Кога бяха тогава посланиците, европейските,да попитат, защо в България почти 100 % е монополът на ВАЦ? Защо не попитаха тогава?
Водеща: Вървим към финал. Нещо такова финално, всеки от вас да каже, като…
Георги Лозанов: Аз също смятам, че процесът е стар. Процесът е свързан с известно обезценяване на журналистиката и доверието в нея. 2012-а се усети много силно това нещо и заради това и по тя на закона и по пътя на други механизми, изисква доста сериозно пренареждане на медийната среда и на разбирането ни за нея.
Петьо Блъсков: България има един орган. Казва се КЗК. Този орган е най-корумпираният орган в държавата.
Водещ: … и излизаш с такова обобщение…
Петьо Блъсков: И този орган трябва да внимава какво се случва на медийни пазар, какво се случва, а не да си прави оглушки.
Водещ: Какво се случва?
Петьо Блъсков: Когато дойде…
Водещ: Ако е разгромен този монопол,когато вие сега няма…
Петьо Блъсков: Сега трябва да внимава, да не се случи друг.
Водещ: Какъв? …
Петьо Блъсков: Може да дойде нов ВАЦ. Може някоя друга медийна групировка да се опита да постигне този монопол. Това е едно.
Георги Лозанов: Аз пък мисля, че излизането на големите външни…
Водеща: Трябваше да сме приключили отдавна.
Георги Лозанов: … външни инвеститори от нашия пазар, което стана през последните 2-3 г., не е в полза на независимостта и на стабилността на медиите в България.
Петьо Блъсков: Като дойдоха вътрешните инвеститори?
Георги Лозанов: Т тогава стана сложно. Тогава стана сложно…
Водеща: Финал, финал. Много навлязохме във времето на новините, а този разговор…
Водещ: Разговор с продължение…
Петьо Блъсков: Много сериозен разговор.
Георги Лозанов: Ние … продължаваме да говорим…
Водеща: … слушаме част от вашия разговор, обаче сега зрителите трябва да чуят и видят новините.          

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 18.12.2012

Или защо секторът загърбва правилата за независимост и свобода

Имате ли усещането, че медиите сякаш са се превърнали в глашатаи на властта? Гръмогласно и самодоволно съобщават факти от една действителност, която не прилича на тази, в която живеем. По-често загърбват проблемите на хората и се крият зад карнавалната маска на забавлението и фриволността. Сякаш всички сме герои от риалити формат и живеем в два паралелни свята. Медиите престанаха да са онова криво огледало, в което се отразяват грешките и недостатъците на властта. Престанаха да са коректив и флагман за позитивна промяна. Все по-рядко са трибуна на гражданското общество. Тъкмо обратно, точно както в света на приказките, медиите позволяват на властта да се чувстват самодоволно и самовлюбено. А от това в крайна сметка губят всички – и хората, и политиците, и самите медии.
Заплахите пред свободата и независимостта на медиите в България са сред най-често дискутираните теми напоследък. Регулацията на медиите е загубила принципните си ориентири: от една страна, всички споделяме убеждението, че свободата на словото и независимостта на медиите са важни ценности, от друга, има конфликтни интерпретации за съдържанието на тези ценности, а какви политики са необходими за постигането им остава съвсем неясно.
До тези констатации са стигнали трима изследователи – Даниел Смилов, Георги Ганев и Ружа Смилова от Центъра за либерални стратегии. На базата на резултатите от международния изследователски проект МЕДИАДЕМ, който анализира медийната регулация в България и в още 13 членки и кандидат-членки на ЕС, екипът на Центъра за либерални стратегии е подготвил доклад с препоръки за насърчаване свободата и независимостта на медиите в България. Той се фокусира върху три основни теми: държавното финансиране на медии – частни и обществени, етични стандарти на професията, концентрацията и прозрачността на медийната собственост.

Политически влияния

Според авторите на доклада анализът на медийния пазар от началото на 2000 г. до днес показва, че политическите партии преминават през период на криза, която води до забележимо отслабване на прекия политически натиск над медиите. Той бива заменен от по-фини форми на влияние. Политическите партии се опитват да запазят близките си връзки с медиите не чрез пряк контрол върху обществените медии, а най-вече чрез финансиране и даване на лицензи на политически свързани бизнесмени.
За разлика от 90-те години, когато политическите играчи се опитват да доминират медиите, тясната връзка между медии и политика през последните няколко години става чрез взаимно привличане, сложни корпоративно-политически игри, а понякога и с открито сливане между политически играчи и медии – например партия "Атака" – тв предаването "Атака".
Според изследователите формулирането и прилагането на медийни политики е все по-зависимо от политически свързани корпоративни интереси. Това е добре илюстрирано от практиката по издаване на лицензи на медийните регулатори – независимият Съвет за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тази тенденция продължава да се задълбочава и през противоречивия, оспорван и бавен процес на дигитализация, анализиран подробно от изследването в рамките на проекта МЕДИАДЕМ.

Корпоративна зависимост

Като главни структурни проблеми на медиите в България докладът на Центъра за либерални стратегии отчита медийната собственост, нейната непрозрачност и прекомерната й хоризонтална и вертикална концентрация. Авторите на изследването обръщат внимание, че по отношение на всички видове медии няма специални правила срещу прекомерна концентрация на медийния пазар, нито са въведени специални тестове за медиен плурализъм при определяне на злоупотребата с господстващо пазарно положение на медийния пазар. Такава злоупотреба се установява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която има пълни права да решава, без да прилага никакви специални тестове, отнасящи се специално до медийните пазари, нито е длъжна да се ръководи от някакви специални изисквания към медийната пазарна среда.
Въпреки че медийният пазар в България се характеризира с присъствието на множество медийни компании, липсва истинско разнообразие на съдържание. Това само отчасти се дължи на нарастващата концентрация на медийна собственост и на влиянието на бизнеса и политическите партии върху медиите. Самите медии също имат своята роля в този процес – притиснати от падащите тиражи и от конкуренцията за пазарен дял, различните медийни компании започват все повече да произвеждат повтарящо се съдържание и идентични медийни формати. Нещо повече – то се характеризира и с растяща таблоидизация и с подмяна на сериозните анализи с т.нар инфотейнмънт – поднасянето на информация под формата на забавление.
Силната конкуренция, парадоскално, не повишава качеството на журналистическия продукт, нито е увеличила плурализма и разнообразието на медиите поради широко разпространените и още разрастващи се практики на автоцензура и търговия с влияние. Ниските стандарти оказват влияние не само върху журналистите, но и върху редакторите и издателите – заради спадащите печалби те често се поддават на корпоративен натиск от бизнес кръгове. По-нататъшен източник на натиск върху журналистите са нездравите връзки между пресата и електронните медии в България, от една страна, и ПР и рекламните агенции, от друга, се казва още в доклада.

ПРЕПОРЪКИТЕ ОТ ДОКЛАДА

1. Осигуряване на по-строг контрол върху информацията за собствеността на печатните медии, която ежегодно се подава в Регистъра на печатните издания, воден от Министерството на културата. Да бъдат въведени и прилагани градирани глоби и други административни санкции за неподаване, както и за подаване на неточна информация към този регистър. Да бъде помислено и за прехвърлянето на този регистър към Министерството на правосъдието, където подобни регистри се водят относително по-добре – с по-добър административен капацитет и експертиза.
2. Препоръчва се въвеждането и прилагането на разпоредби в Закона за защита на конкуренцията, които се отнасят специално за медийния пазар – като ясни прагове на хоризонтална и вертикална медийна концентрация, както и прагове за притежаване на различни видове медии от една компания. Също така да бъде въведен тест за медиен плурализъм, който задължително да бъде прилаган от КЗК при определяне на злоупотреба с господстващо положение, при купуване и сливане на медийни компании.
3.Правила за финансирането на медиите – един от най-проблемните въпроси в българските медии е тяхното финансиране. По отношение на пресата няма ограничения относно източниците или собствеността на капиталите, инвестирани в медийни компании, а непрозрачното финансиране на медиите излага сектора на опасност от навлизане на сенчести капитали, които използват медиите за прокарване на други свои и чужди бизнес интереси, като практикуват търговия с влияние, черен РR срещу конкуренти и т.н. Финансовата криза допълнително усложни ситуацията, като свали тиражите и печалбите, което постави пресата в зависимост от индиректно държавно финансиране (чрез финансирани от държавата реклами) и съмнителни капитали. В резултат на това в пресата се разпространяват практиките на търговия с влияние и все по-благосклонно отразяване на управляващите.
4. Авторите на изследването апелират за въвеждане и на ясна регулация на политическата реклама в медиите и гарантиране честното медийно отразяване на предизборните кампании. В България практически няма никакви ограничения за достъпа на партии и политици до пресата както по време, така и извън предизборни кампании. Частните електронни медии също не са регулирани и макар да има известни изисквания към съдържанието на програмите, те не касаят политическата реч. Това е задача на саморегулаторните механизми като Етичния кодекс на българските медии. Има само някои правила, които касаят политическите кампании, и те са идентични с тези за пресата: рекламата в пресата и ефирното време се предоставят при идентични и предварително заявени условия на всички партии и кандидати.

Стр. 6 

TV7 I 18.12.2012

КУЛТОВОТО ШОУ „СБЛЪСЪК” СЕ ЗАВРЪЩА В ЕФИРА НА TV7 ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013

ВИТОМИР САРЪИВАНОВ И МАЯ КОСТАДИНОВА СА НОВИТЕ ВОДЕЩИ
НА СУТРЕШНИЯ БЛОК „ДОБРО УТРО, БЪЛГАРИЯ!”, МИА САНТОВА И ВАЛЕНТИНА ВОЙКОВА – ЛИЦА НА NEWS7

Днес TV7 обяви новите лица и програми на телевизията, които ще стартират през 2013 година. Към програмата на най-динамично развиващата се телевизия в България се присъединяват предавания на „Междинна станция” и продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов. Самите те се завръщат на екран с култовото телевизионно шоу „Сблъсък”, което се очаква да тръгне в ефира на TV7 до средата на февруари. Отново тогава уикенд програмата на TV7 ще бъде обогатена и с лица и рубрики от вече добре познатата “Станция Нова”.
TV7 обяви още и подготовката на риалити, което успешно ще конкурира като мащаб и реализация утвърдени международни формати. Продуценти, както и лица на този формат, ще са отново Иван и Андрей.
Друго познато лице от екрана – Витомир Саръиванов, главен редактор на Big Brother през последния сезон, също ще се присъедини към екипа на TV7. Своя телевизионен опит Вито ще сподели не само в новините, но и с екипа на новия риалити формат. Едно от най-популярните телевизионни лица ще казва „Добро утро, България!” от ефира на TV7 заедно с Мая Костадинова. Брюнетката е добре позната от от телевизионния ефир като водеща на предаването за разследваща журналистика „Код: Криминално”. В новата си роля двамата ще събуждат зрителите на телевизията всеки делничен ден от 7 януари догодина.
Николай Бареков обяви и новите водещи на централната емисия новини в новия канал News7 – Миа Сантова и Валентина Войкова. Миа Сантова е добре познато телевизионно лице, в момента води „Уикенд с Миа Сантова” по TV7. Валентина Войкова е водеща на предаването „Хрътките” за разследваща журналистика.
„Новините около TV7 не стихват. Имаме големи планове за развитието на телевизията за следващата година и поради тази причина привлякохме утвърдени професионалисти като Иван и Андрей, Мая и Вито, Валентина. Аудиторията на канала ще бъде приятно изненадана от подготвените промени и, убеден съм, амбициозните проекти на TV7 ще привлекат много нови зрители към програмата на канала”, коментира новите проекти Николай Бареков, изпълнителен директор на групата канали TV7, Super 7 и News7.

За TV7:
Гледайте TV7 в национален ефир и в реално време на сайта на телевизията: http://tv7.bg, посетете Facebook страницата: www.facebook.com/TV7Bulgaria, или споделете Вашите новини на e-mail: news@tv7.bg или телефон 0886771774.

За „Междинна станция”:
„Междинна станция” е създадена през 2001 от Иван Христов и Андрей Арнаудов. Първоначално компанията се занимава с продуциране на телевизионни програми, а днес организира и редица събития, промоционални кампании и други. През годините е осъществила телевизионни продукции като „Сблъсък”, „Десетте най”, „Това го знае всяко хлапе!”, “Хипнотизаторът”, „Мюзик айдъл” 2, “Мюзик айдъл” 3, „Рекламна пауза”, „Déjà vu”, „Градски легенди”, „Шоуто на Иван и Андрей”, „Станция” Нова”, „Разбий Иван и Андрей”, „Почивна станция”, „Турболига”, „Специалистите”, „Всяка неделя”, „Падащи звезди”, „Da li si pametniji od đaka petaka?”, „Naj od naj”, „Рекламна пауза” за български и чужди телевизии.

За Мая Костадинова:
Мая Костадинова е едно от лицата на разследващата журналистика на bTV. Тя е водеща на предаването „Код: Криминално” от самото му създаване в телевизия PRO.BG и след това в преминаването му в bTV. За съществуването си от две години и половина предаването печели близо десет награди, като две поредни години печели наградата за разследваща журналистика „Вероника Герин”. Мая се занимава с телевизионна журналистика повече от десет години.

За Витомир Саръиванов:
Витомир Саръиванов е главен редактор на Биг Брадър през последния сезон и е едно от знаковите лица в ефира на Нова телевизия, бил е водещ на „Островът на изкушението”, „Здравей, България”, „Сблъсък” и „Рулетка”. Биле и изпълнителен продуцент на „Стани богат” и „Сделка или не”.

За Валентина Войкова:
Валентина Войкова е популярна телевизионна водеща от години. Звездата й изгрява в сутрешния блок на БНТ, след което става водеща на централната емисия новини в PRO.BG, а по-късно и водеща на предаването „Хрътките” по bTV. Наскоро се снима и в игрален филм. През 2009 е избрана за Мис ТВ Чар – награда, която посвещава на целия екип на новините.