БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 28.01.2012
Водещ: Тази седмица липсата на достоверност в една новина най-изненадващо стана новина и то водеща. Нещо повече – първа дама или профил. Плевнелиева в интернет. Това са само две от днешните вестникарски заглавия по темата. Съвсем очаквано обаче снегът се превърна във водеща новина и се задържа доста дълго време. Предполагам, че това ще се случва, докато и снегът го има. Другото освен снегът са коментарите за полицията и човешките права или както днес ги нарича главният секретар Калин Георгиев „действията на МВР са удобна политическа дъвка”. Дали 80-тото ни място в годишния доклад на „Репортери без граници” е новина и къде медиите ни класират? По какво си приличат докладът на „Репортери без граници” и годишният доклад на фондация „Медийна демокрация”? Какви са водещите новини в три европейски държави – Швеция, Германия и Брюксел, ще чуем по телефона от Камелия Енчева, Боян Юруков и Божидар Стефанов. Блогъри с традиционен интерес към медиите и критично настроени към обективността на медиите. Казаното от тях после ще коментираме с колегите Алексения Димитрова от вестник „24 часа”, доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. По телефона очаквам да се чуем и с Антон Хекимян от БТВ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Останете с нас. В „Клубът на журналистите” ще започнем с една разходка в три европейски държави, за да направим едно сравнение с българските водещи новини и европейските водещи новини.Добър ден казвам първо на отличниците в Швеция. Защо казвам отличници? Защото според годишния доклад на „Репортери без граница” и по традиция скандинавските страни са на чело. Добър ден на Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей Ирен. Добър ден.
Водещ:Кои са водещите новини в Швеция?
Божидар Стефанов: Ами водещите новини в Швеция тази седмица са доста сходни с това, което официално се случва. Като цяло отново една от топ новините е свързана с SAAB. Аз съм тук от няколко месеца всъщност. Имам чувството, че почти всяка вечер има задължително по една новина, свързана с тази компания. В момента новината е, че все пак ще се намери начин тя да бъде спасена, въпреки че може би почти през ден се обявява фалита и тук.
Водещ: Както се пошегува в предварителния разговор SAAB фалира още преди ти да отидеш там.
Божидар Стефанов: Да. Има и друга интересна новина, свързана с гаф на техен политик. Мисля, че не само в България се случват такива неща. Става дума за Карл Билд, който е шведският представител в глобалния форум в /…/, който се провежда миналата седмица. Той постнал в twitter.com страница с post, гласящ, че няма търпение за гала вечерята, която ще бъде изключително обилна. Все пак гладът по света е много важна тема и който малко шокира медиите тук. Продължава сагата и с един друг техен политик Хокан /…/, който може би вече три месеца продължава с него нещо като мини скандал за това, че той е използвал пари от партията, за да си плати наема и честно казано до момента не си е подал оставката, но стана нещо като звезда в Швеция. Може би, защото е гост в популярни предавания.
Водещ:Сега ще продължим след малко с теб, Божидар. Нека сега да чуем от Боян Юруков какви са водещите новини за германските медии. Здравейте, Боян.
Боян Юруков: Здравейте. Като цяло Германия има три водещи новини. Едната от тях, която тече от доста време и вече по някаква причина всички медии я въртят, е за президента им Вулф, който имаше доста сериозни проблеми с властите по повод недекларирани заеми, които той е взимал. Този скандал експлодира преди доста време, но все още немските медии занимават хората с него. Втората тема е естествено Гърция. Голяма тема в Германия и най-вече всички мнения на абсолютно всички политици по темата, какво е мнението, какво трябва да се случи. Какво се очаква от Германия да спаси Гърция е доста голяма тема тук. И последната голяма тема е /…/ Въобще медиите скандират лозунга, че Германия трябва да спаси Европа и че Германия е водеща икономическа сила и в /…/, така че те възприемат едва ли не ролята и какво трябва да направим за всички останали. И като цяло това са основните теми. Темата за „Репортери без граници” не съм я видял почти никъде.
Водещ:Нека за темата „Репортери без граници” да продължим след малко. Сега да чуем и в Брюксел кои са водещите новини от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Водещите новини са стачката. Това е водещата новина. Очакваме и се подготвяме като България за пътища и сняг. Стачката спира като цяло функционирането на държавата за един ден и в момента обсъждаме, се обсъжда до колко е правдоподобно, дали сега е правилният момент или не. Топ 3- имаме проблеми също и с индексирането на заплатите. Значи икономическите новини за Белгия минават на второ място. Все па януари месец, нали знаете, нови заплати, нови закони, дали така трябва да бъде, дали да не трябва. А нали знаете, че осткоро имаме ново правителство. Т.е. всички промени, които бяха договорени в последствие на формиране на правителството, сега трябва да влязат в сила, така че има малки неща, които тревожат все още гражданите дали точно така е трябвало да бъде договорено или не. И това е може би трето място.
Водещ:Така. Това е в Брюксел класацията. Ами сега да се върнем на „Репортери без граници” и техния годишен доклад, който ни нареди на още по-долно място – на 80 място. Как немските медии погледнаха на този доклад? Очаквам да чуя от Боян Юруков.
Боян Юруков: Ами като цяло немските медии не го отразиха това. Аз разпитах дори мои колеги, с които често си говорим. По принцип от висока международна компания, но говорим за различни страни от Източна Европа и те също не го бяха чували. Като цяло това не е тема. Едно обяснение може да е, защото те не се притесняват, защото са нагоре в класацията и не се притесняват в тази област. Но друго обяснение е, че това, което аз смятам, че е по-вярно е, че по принцип немските медии и власти имат един много хубав начин за използване на различи видове статистика за определени цели. Като цяло много обичат да напасват числата. Пример за това е, че Германия няма преброяване и много хора смятат, че това е, защото не искат да знаят колко турци има в Германия. Така че наистина това нещо не се чу в Германия – „Репортери без граници” и някак си медиите не му обърнаха внимание.
Водещ:”Репортери без граница” са зад границите на Германия. Така да заключим. Да чуем в Швеция как стоят нещата. Божидар?
Божидар Стефанов: Ами в Швеция доста вяло беше отразен докладът. Мисля, че по-скоро със закачка погледнаха към него. Все пак Швеция остава сред първата 12-ка. Закачката беше, че Естония ги изпревари, което за тях е… Имат интересни отношения с тази страна. Но като цяло коментарите са доста вяли. Интересно е, че част от техните медии съобщиха, че в наши дни свободата на печата изглежда по по-особен начин, тъй като вече самата среда и самите хора го определят и за пример беше дадено движението, окупирало Уолстрийт, където всъщност самите протестиращи нападаха доста журналистите, опитващи се да го отразят. Това и тук се случи. Така че не мисля, че беше голяма новина.
Водещ:Благодаря на Божидар Стефанов от Швеция. Сега да чуем Германия от Боян Юруков как се коментират подобни… Какви са коментарите за „окупирай” в Германия?
Боян Юруков: Германия от край време има доста активна опозиция дигитална. Тук партията е доста силна. По подобен начин зелените също са много силни и такива протести, подобни на „окупирай”, в които се блокират някакви публични сгради или площади, които се използват като символика подобно на „окупирай Уолстрийт”, е доста често срещана. Така че по-скоро хората са свикнали с тези неща.
Водещ: А свикнали ли са хората да критикуват медиите си? Налага ли се в Германия да се напомня, че журналистите не са врагове? Те просто пренасят една новина, правят я известна.
Боян Юруков: Ами по-скоро тук са свикнали с това. Смисъл, че те не очакват, мисля, че поне от разговорите ми лични с немци, по-скоро са свикнали с идеята, че винаги имат едно наум, когато отидат при определена медия, като отидат при едни очакват едно нещо. Всяка новина се пречупва през призмата на това, което знаеш за тази медия и политически пристрастия има, кого поддържа. Така че те по-скоро са свикнали и за това толкова не ги нападат. Въпреки че преди това имаше много други протести – инциденти на анти/…/, които много критикуваха медиите за това, че заемат една много ясна позиция в защита на АЕЦ. Така че по-скоро хората са свикнали с това и не ги нападат, защото няма смисъл.
Водещ:Благодаря на Боян Юруков. И сега отиваме, за последно спираме в Брюксел, за да разберем в Белгия дали годишният доклад на „Репортери без граници” стана новина от Камелия Енчева.
Камелия Енчева: Последния доклад дойде не като изненада, а както винаги Белгия си заема едно доста стабилно място и сравнително в началото на класацията. Като цяло премина като част от новинарския бюлетин без изненади. Може би единствената изненада е, че нямаше коментар „а, ама защо нашите съседи от Холандия са толкова по-напред?” Това естествено в кръга на шегата. Но класацията показва доста реални проблеми в Европа, разликите.
Водещ:Някой осъмни ли се в достоверността?
Камелия Енчева:Да Ви кажа, методологията е поставена под въпрос само от хората, които са от дъното на класацията. Това винаги е било така и не е изненада, не е нищо ново. Когато сме първи , всичко е ок, методите са правилни. Когато сме последни обаче, това създава малко проблеми и чудене защо така и как попаднахме там. Но тук определено нямаше никакви въпроси към това как е изготвена класацията. Аз мисля, че критериите са доста ясни за всеки, който се интересува. Държавата е в доста добро положение откъм плурализъм. Медиите са свободни. Журналистите са и спокойни, че няма да бъдат пресирани, от която и да е власт или икономически интереси. Такива неща като цяло не са основният проблем тук.
Водещ: А кой е основният проблем на белгийските медии?
Камелия Енчева: Основният проблем е, че гражданското общество изисква много и трябва много информация, която да бъде представена на хората обективно. При всеки един по-необективен репортаж се появява особено голямо противодействие от всички хора в държавата. Така че трябва, колкото се може по-обективно да представят нещата и балансирано като цяло, без да обиждат определени групи. Съответно да дават различни перспективи на новините.
Водещ: Как изглежда това противодействие на гражданското общество? Малко ни е трудно да си го представим тук, в България.
Камелия Енчева: Ами на Вас Ви е трудно, но нашето гражданско общество стачкува вече 2 пъти, в рамките на един месец. Общо взето има и контролни органи, които следят. Най-лесното нещо е да напишеш оплакване до контролния орган, който следи медиите. И мога да Ви кажа, че процесът въобще не е сложен и получаваш отговор в рамките на няколко дни. Можеш да се оплачеш за обидно съобщение на медиите, за неясно съобщение в медиите. Такива неща са сведени до минимум усилия, така че хората да се чувстват спокойни и да изискват повече и повече.
Водещ: Как се развива една стачка в Белгия? Има ли веднага изчисления от страна на изпълнителната власт, че тази стачка вреди на икономиката, особено в период на криза?
Камелия Енчева: Такива изчисления изпълнителната власт със сигурност не прави, но има други организации, които го правят със сигурност. Има такава организация, която следи за интересите на предприятия и търговци. Съответно те си правят изчисленията и това е тяхно право. Но такива изчисления няма да дойдат от изпълнителната власт. Последната стачка вече наистина има малко критики към стачкуващите защо сега и защо не оставят малко място за диалог. Обаче хората имат какво да кажат, имат защо да протестират и мисля, че това няма да ги спре.
Водещ: Очевидно е интересно какви са водещите новини, защото днес „24 часа” публикува една рубрика „Топ 6 на най-четените и най-коментираните новини от вчера”. „Полярният студ” е най-четен, а най-коментиран е „Помилвах дилъри на дрога, защото закон намали наказанието”. Това е интервю с Ангел Марин. Добър ден сега на Алексения Димитрова от „24 часа”.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ:И на доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Разбира се ние тук си прехвърляхме този вестник „24 часа” заради този „Топ 6”, но нека да направим едно сравнение между новините в три европейски, водещите новини в трите европейски държави, които чухме – от Швеция, Германия и Брюксел, и нашата. Доцент Спасов, в Швеция политиците и SAAB са водеща новини. Единият е бил гладен и е очаквал храната в /…/. Другият пък си платил наема с пари от партийната каса. В Германия пак политиците са водещата тема. Докато в Брюксел стачката, снегът и парите.
Орлин Спасов: Така е.
Водещ: У нас снегът.
Орлин Спасов: У нас снегът, новата президентша, скандалите и т.н. Излизат на преден план и веднага виждаме една много сериозна разлика в самата структура на медиите, защото когато слушах тези включвания от страни в Западна Европа, първото, което забелязах е, че водещите новини отразяват структурата на една качествена преса, защото тук имаме политика, имаме икономика – много важно. Както видяхме в това, което Боян Юруков ни каза, Германия – външна политика – Гърция и т.н. Това са ключови теми. Обикновено качествените медии са, в които доминират тези страни, откъдето чухме репортажи. Докато кодът на нашите нови последни заглавия, обикновено задава структурата на едно жълто отразяване на реалността, където природните феномени, сензацията и скандалите са водещи. Те за съжаление отразяват и търсенето на такъв тип информационна стока, което до голяма степен предопределя структурирането на пазара именно по този начин.
Водещ:Извън ефир говорихме, стана дума с Алексения за едно по-стари проучване на най-четените новини на „24 часа”. Да кажем нещо.
Алексения Димитрова:Ами да. На мен ми е направило впечатление, че винаги, когато в заглавието има думата секс или нещо свързано със секс, то веднага изскача, изстрелва се на най-върхово място. И понеже вероятно от гледна точка на мениджмънта в една медия е важно да има повече кликвания, вече започват да се слагат думи, заради които ще има повече кликвания и на заден план отиват такива сериозни, задълбочени разследвания, за които човек употребява месеци, да не кажа години и които в един моменти виждаш, че усилията изобщо не си заслужават, защото те не предизвикват интерес. И колкото и да се мъчиш да убедиш началниците, че това е нещо, което е важно, което е същностно, което е дълбано години наред, те викат „съжалявам, обаче…”
Водещ: Няма секс в заглавието.
Алексения Димитрова: Да. Вероятно водени от мисълта, че няма да предизвика такъв трафик, което е тъжно.
Водещ:Ами най-коментирани са вече интервюто, което цитирах с Ангел Марин за помилването на дилъри на дрога, „Бандитът публично” – анализ на Генка Маркова, „Една икономическа новина” – интервю с професор Иван Ангелов. Сега дословно ще цитирам най-коментирана новина номер 4 – „Съветник от ГЕРБ надупчи мъж с нож след скандал на пътя”. В подкрепа на казаното, как медиите биха могли някак елегантно да прескочат тази тенденция, доцент Спасов? Защото това е един затворен кръг, порочен.
Орлин Спасов: Ами трудно биха могли да я прескочат в България.
Алексения Димитрова: Да не кажем, че въобще не могат.
Орлин Спасов:Тъй като примерите, които дадохте, които са свързани с различни криминални събития, също са част от този жълт новост на представяне на реалността в медиите. Криминалният код е може би водещ мотив жълтата преса, като част от черната сензация, ако може така да се каже, която се експлоатира в жълто. Така че какво може да се направи – наистина трябва да се върви към подобряване на журналистика. За това много пъти сме говорили. Аз не съм съгласен с често срещащите се обобщения, че ето българските медии са изключително зле или че българската журналистика е много непрофесионална, защото просто това е едно твърде грубо представяне на реалността. Има и много добри медии, изключително качествени, добри журналисти, но за съжаление и тези медии, и тези журналисти са изтласкани някъде в периферията на публичността, в по-малки издания, не им се дават тези възможности, които този тип журналистика би трябвало да има в публичното пространство.
Водещ: За съжаление обаче и докладът на „Репортери без граници” не казва нищо хубаво за българската журналистика. Защо това се случва? Останете с нас. Ще продължим коментара след малко като към него включим и Антон Хекимян от БТВ. Не случайно от началото направихме едно сравнение между водещите новини в три европейски държави и българската. И всичкото това, за да си дадем сметка защо сме на 80-то място в годишния доклад на „Репортери без граници”. Добър ден казвам сега и на Антон Хекимян.
Антон Хекимян : Добър ден, Ирен.
Водещ: Понеже ти се наложи да пътуваш, сега нека да злоупотребя с твоя репортерски поглед. Редно ли е студът и снегът да са водеща новина?
Антон Хекимян : Донякъде може да се каже, че е редно, тъй като хората се вълнуват. От гледна точка на това, че пътуват, имат ангажименти или че се тревожат за близките си. Но моето лично мнение е, че снегът не може да ни бъде водеща новина от гледна точка на това, че просто е зима. Ако беше лято, да.
Водещ: През лятото да завали – да.
Антон Хекимян :Но има и едно „но”. Има едно „но” от гледна точка на това дали държавата може да се справи с един сняг, пък бил той дори 20см. И когато има трудности, когато има невъзможност, тогава е редно да бъде новина.
Водещ: Да. Твоята класация, седмична класация за водещите новини в България.
Антон Хекимян : Занимава се със снега и с така нареченото полицейско насилие преди всичко, Мировяне също беше част от темата за изминалата седмица. Не успях да слушам това, което сте говорили преди това в студиото, но може би да ги подредим така. Все пак донякъде скандалните злополучни реакции в МВР и снегът. Защо да не е в тази последователност?
Водещ:Е, да. Защо да не е? Това обяснява ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граница” според теб? Новината, която подреди на първо място разбира се.
Антон Хекимян : Всичко донякъде, аз си мислех много по тази тема, от известно време ми прилича на един екшън, американски, но от тези – малко по-небюджетните продукции и то от гледна точка на това, че ние гледаме някакви полицейски акции, които много наподобяват филм, но във филмите това, което се случва там, освен че е художествена измислица, там има някакви виновни хора, някакви хора, които са вредни за обществото, но е доказано, че те са агресивни.
Водещ: Но в крайна сметка те получават санкция. Във филмите поне де.
Антон Хекимян :Да, но там виждаме и едни полицаи, които казват „Имате право на” това, това, това и това. Ако човекът по някакъв начин не буйства, най-малкото, което е. Докато при нас влизаме с кубинките и не че искаме да очерним полицията по някакъв начин, защото пък нашата работа е да отразяваме полицията, но пък тези събития могат да бъдат изкривени или пък манипулирани без това да звучи в лош аспект на думата. Могат да бъдат манипулирани и общественото мнение, но не искам да очерня полицията и обществените професии, каквито са например полицаи или лекари. Но пък трябва да разберем, е нещата може би трябва да се случат по някакви критерии. Всички ние да знаем какво е това полицейско насилие, какви са нашите права и дали това, което се случва с нас, арестувайки ни например, или сме се провинили и ни арестуват, дали е правилно или не.
Водещ: Ами според една европейска класация сме на поредната опашка по отношение на спазване на човешките права в Европа. Това е днес водеща тема за вестник „Сега”. Нека чуем сега Алексения. Всичките тези примери обясняват ли по някакъв начин 80-то ни място в годишния доклад на „Репортери без граници”?
Алексения Димитрова: Според мен не.
Водещ: Какво го обяснява?
Алексения Димитрова: Първо трябва да сме наясно, че тази класация се прави от българи. Вероятно сътрудници в тази класация са били група индивидуални българи или НПО, неправителствени организации, които по някакъв начин са дали оценки за това какво се случва в България. Според мен едно от нещата, които може би са били водещи в техните оценки, са били продължаващите проблеми със собствеността на медиите в България. В това число тя още не е прозрачна.
Водещ: Отношението към репортерите. Това е натежало доста тази година. Отношението към Миролюба Бенатова, което отразяваше на живот случващото се в Катуница.
Алексения Димитрова: Значи отношението към Миролюба не беше институционално, така че това не може да показва липсата на свобода на словото, на изразяването. Отношението към Миролюба беше от хората във форумите, но не от институциите. Така че на мен би ми се искало, аз съм си отделила едно четиво за уикенда, за да видя какво е надделяло, защото аз под липса на свобода разбирам институциите да пречат, а не разбирам общото отношение на публиката към медиите.
Водещ: Доцент Спасов? 80-то место как да си обясним?
Орлин Спасов: Според мен трябва да тълкуваме това развитите именно като развитие, защото виждаме, че през последните няколко години има една тенденция България да се оказва все по-назад в тази класация, която впрочем е много престижна. И аз се опасявам, че…
Водещ: За някои е престижна, за нас не е.
Орлин Спасов: Да, но имам в предвид авторитетна в оценките си, макар че аз очаквам да се появят в България опити да бъдат омаловажени тези резултати, но аз не мисля, че те могат да бъдат омаловажени независимо от това какво се казва, защото самият начин на правене, на извеждане на тази оценка е много сериозен. Той се опира на различни критерии и наистина тук участват български граждани, както каза и Алексения, но това са все пак не обикновени граждани, а това са професионалисти, които работят именно в медиите най-вече. Не толкова хора от неправителствения сектор и които от своята гарантирана анонимност изказват своето мнение.
Водещ: Между другото в предишния брой завършихме с едно включване по телефона с Веселина Томова, която е собственичка на един сайт. Тя е колежка. Бяха я заплашвали от полицията, че ще я заведат с белезници, за да даде показания като свидетел по един скандал, който е чисто политически, даже имаше и политическа санкция. Общо взето се чухме, след като тя дойде в София. Питали са я от къде знае определени факти за един политик, който разбира се получи политическа санкция за тези неща. Нека сега да попитам и Антон Хекимян. Антоне, липсата на отговор от институциите може ли да го причислим като натиск, защото в крайна сметка дори и хората да искат ние да разработим една тема, ако липсва отговор от институциите и желание такъв отговор да има, какво се случва с темата?
Антон Хекимян : Ами темата донякъде става ялова или безплодна, но не съвсем, защото аз като репортер доста често се сблъсквам именно с това, че отговор от институциите няма или той се появява прекалено късно. Знаете, че за нас и медиите, които следим, актуалните неща – трябва да изкараме събитията възможно най-бързо и всеки се стреми да бъде първи разбира се. Мога да кажа, че полицията като цяло се стреми да бъде най-коректна, но и най-често получаваме отказ от страна на полицията за какъвто и да е коментар. И това може би е правилно донякъде, защото след това спекулациите биха били прекалено големи или обвиненията към институцията, че всъщност е дала грешна информация или невярна. Но не знам колко може да се сметне това като спекула. Много зависи от темата, Ирен.
Водещ:Зависи, разбира се.
Антон Хекимян :И ако темата е корупция или трябва да се вземе отношение по този въпрос, мисля че отново е натиск, със сигурност е натиск и целта е да мине това известно време – дали 3 или 5 дни, след което всичко ще бъде забравено.
Водещ: Как ще коментираш липсата на достоверност в една новина, която направи новината новина? Разбира се, сещаш се. Става дума за профила на президентшата, на първата дама.
Антон Хекимян : За профила?
Водещ:На първата дама и нейната протоколна липса.
Антон Хекимян :За липсата на новина тогава.
Водещ: Тогава това новина ли е или е липса на новина? Как да го класифицираме?
Антон Хекимян :Това е едно любопитно събитие, което за мен се превърна в по-голямата новина дори от стъпването в длъжност на новият президент на България Росен Плевнелиев. По-скоро залагаме на скандалното. Не смятам, че това е новината на деня или пък трябва да вълнува толкова много хора, но нали знаете, че понякога центърът на тежестта се измества именно в медиите.
Водещ: Благодаря на Антон Хекимян. Нека сега, доцент Спасов, да опитаме да направим един анализ за приликите и разликите между класацията на „Репортери без граници” и годишния доклад, който предстои идващата седмица да представите от фондация „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Първо има една голяма разлика в самия начин, по който се стига до… Ние следим съдържанието на медиите, докато „Репортери без граници” се занимават с анализ на цялостната медийна среда и неслучайно в този много критичен за България доклад се поставя акцент върху това, че у нас журналисти продължават систематично да бъдат заплашвани или дори умишлено нападани. Знаете, че имаше няколко атентата, свързани с редакции, с имена на отделни журналисти.
Водещ:Между другото гръмналата кола на Сашо Диков е един от аргументите на „Репортери без граници”.
Орлин Спасов: Именно, това имам в предвид. И там се прави анализът, че журналистите продължават да бъдат особено заплашени именно в ситуация, в която се занимават с проблеми, свързани с корупцията и с организираната престъпност. Един от другите мотиви, които свличат България толкова надолу в класацията, е свързан с упадъка на медийния плурализъм, намаляване на медийния плурализъм, което е един много сериозен феномен за медиите в България. Доста единогласни са. Няма голямо разнообразие в мненията, които се изразяват на българската медийна сцена. И въобще този доклад рефлектира едно цялостно тягостно отношение в журналистическата гилдия, ако мога така да кажа за нейните условия на работа, защото има индикации и за засилваща се цензура, което пък е ефект от различните форми на натиск върху редакциите, които далеч невинаги са пряко политически, но така или иначе ги има, осъществявани под някакви форми. И стигаме до този парадокс – една страна като Унгария, която е толкова критикувана заради опитите на Виктор Орбан да наложи контрол правителствен върху медии.
Водещ:Че той направо си го наложи.
Орлин Спасов:Да, макар и да пропада надолу в класациите, все пак е на 40-то място поставена. Докато вижте…
Алексения Димитрова: Това беше един от фактите, които мен много ме изненада, защото това, което се случва в Унгария, е несравнимо с това, което се случва у нас.
Орлин Спасов: Аз не съм чак толкова сигурен дали е несравнимо, защото и това трябва да бъде обект на много сериозен анализ. Аз обратно на Вас мисля, че е сравнимо, но просто тук формите на натиск вървят по други линии. Ако в Унгария в известни линии това става по-цивилизовано през едни официални органи, през регулация, през законодателство и т.н. се прави, т.е. повече или по-малко открито, което пък дава възможност и тези опити да бъдат критикувани, то в България ние изглежда побългаряваме нещата и успяваме да постигнем същите и може би по-лоши резултати без да използваме същите официални механизми. Примерно този контрол на медиите, ограничаването до известна степен на плурализма и на свободата на действие на журналистите, не върви през медийното законодателство или през някакъв друг вид законодателство. Тук има други неофициални задколисни канали, през които тези механизми влизат в употреба и „Репортери без граници” установяват именно промените в тази среда. Такива, каквито ги виждат самите журналисти.
Водещ: За мен беше много интересно това, че в Брюксел има граждански натиск върху медиите да бъдат обективни. Ние у нас, Алексения, имаме само Етична комисия. Има ли граждани, които се обръщат към Етичната комисия в името на обективността, не защото са сърдити на дадена публикация?
Алексения Димитрова: Значи аз бях член на Етичната комисия два мандата – от самото и създаване от 2005 до 2009. И тогава беше много плах опитът на хората да се свързват с нас. Сега не знам какво е положението, защото след тези два мандата членовете вече са други. Не мога да преценя и дали гражданското общество се е активирало, но тогава наистина бяха плахи и доста персонални, защото според правилника на Етичната комисия могат да бъдат сезирани лично засегнати лица, а не просто от хора, които са говорители на гражданското общество или се чувстват такива.
Водещ: Дали е по-добре да търсим реформа в тази посока?
Алексения Димитрова: Ами не знам дали не сме закъснели. Малко ме притеснява, че сме закъснели. Мисля, че хората, медиите всъщност са функция на това, което се случва с цялото общество. Както е примерно липсата на активност по време на избори. Мисля, че гражданското общество вече дълбоко заспива, ако не е и заспало. Мисля, че в тези 15-20 години хората видяха, че грубо казано няма полза от това да са активни. Аз заради това поставям под съмнение класации като тази, за която Вие споменахте, макар че това е в моя вестник „24 часа”, защото има едни дежурни коментатори, които влизат главно, за да хулят и да плюят. Позитивни коментари и не само в нашия форум. Има във всички форуми.
Водещ: Ти подозираш платените от политици блогъри.
Алексения Димитрова:А не, не говоря за политици. Просто хора, които непрекъснато трябва да бълват някакъв негативизъм и по този начин да симулират и да играят ролята на гражданско общество, а според мен това разрушаване и принципно рушене не създава гражданско общество. Според мен в коментарите включително липсва съзидателното, защото какво е гражданското общество освен съзидание, а не рушене?
Водещ: Намиране на решение.
Алексения Димитрова: Намиране на изход. Докато в тези форуми масово хората непрекъснато плюят, рушат и никога не утвърждават нищо или рядко утвърждават нещо. И за това мисля, че преди години имаше едно такова проучване. Ако бъркам точно как е формулирано, нека Орлин да ме поправи, но мисля, че има проучване, че на хората вече им е до тук от негативни новини, от криминални новини, от новини, които им съсипват деня. Не че те не са важни, обаче според мен това изкривява погледа.
Водещ: Доцент Спасов, къде ни е лупата на Артър Конан Дойл, за да намерим добрите новини?
Орлин Спасов: Ами някои медии се опитват вече да ги лансират, даже да ги маркират със специални знаци, удивителни и т.н. в Интернет, което е комично и крайно. Бих искал малко да се върна към този въпрос за регулацията, саморегулацията, защото в крайна сметка от там ние можем да видим дали въобще българските медии ще се развият в посока на качество. И струва ми се, че един от големите проблеми е свързан именно със саморегулацията на медиите, която практически бих използвал един израз „е мъртва” през последните години. Тя е парализиране, не работи добре и това се дължи на няколко причини. Но една от най-важните е може би, че една много голяма група от българските медии изобщо в крайна сметка не се присъедини към подписването на този Етичен кодекс.
Водещ: И ако преди бяха малцинство, сега са мнозинство тези не присъединилите се.
Орлин Спасов:И сега не присъединилите се даже започнаха последните години да дават сигнали,че искат да направят нов паралелен Етичен кодекс, към който да бъдат поканени и другите да се присъединят, което е поредната схизма в България да има два синода, два етични кодекса и т.н. Това е пълен абсурд.
Водещ: Не може.
Орлин Спасов: И за това фондация „Медийна демокрация” има една идея в рамките на тази година да инициираме една дискусия, която да бъде свързана с проблема за съживяването на саморегулацията на българските медии. Ако трябва този Етичен кодекс да се пренапише, да се осъвремени по някакъв начин, но бихме искали да поканим и тези, които не са се присъединили към него да дойдат, да участват в тази дискусия, да седнат на една маса с тези, които са го подписали и в крайна сметка да се изясни какъв е проблемът. Защото не може войните между медиите, между собствениците, на които ставаме свидетели напоследък, особено след като се оттеглиха някои големи инвеститори – чуждестранни и в областта на печатните медии, не можем да допуснем тези между медийни войни да станат на цената на многобройни нарушения на етичните правила и норми.
Водещ: Ако трябва да се сложи заглавие на годишния доклад „Опитите на собствениците да наложат схизма в българските медии” дали ще е подходящо?
Орлин Спасов:Ами, да. Войни в медиите, може би.
Водещ:Войни в медиите.
Алексения Димитрова: Което за голямо съжаление ни връща с 15 години назад, когато действително пак имаше и войни тогава. И аз много се радвах, когато преди 5 години тези войни приключиха и колкото и да се състезаваме помежду си за тиражи, за читатели и т.н. имаше привидно сядане около масата. Между другото аз мисля, че това за пореден път доказва, че българинът е особен род човек. Примерно скоро четох, а не знам дали това е вярно, че в Персия намерили някаква колона, на която пишело „прото българите са хора, които носят високи шапки и оплюват всеки, който знае и може повече от тях.” Ако това е истина, а не е легенда, това показва, че ние имаме някаква страшна карма, страшно негативна карма, заложена в много векове назад, защото това, което винаги ме е впечатлявало в колегите на запад, е за това, че те могат да работят в екипи и големите, животактуващите моменти в развитието на едно общество, те се обединяват и ги изкарват заедно въпреки конкуренцията, която имат. Докато тук, в България, всеки си копае в собствената нива, гледа си собствената или кариера, или интерес и за това медиите, когато са разединени, те не могат да са единни срещу общия враг или срещу общите проблеми, които съществуват. И заради това нямаме силна, за съжаление, журналистика. Разделението няма да ни доведе до никъде и аз се учудвам, че големи, мъдри мъже и жени не го разбират това и продължават да воюват по един детски начин.
Водещ: Доцент Спасов, дали в тази дискусия ще поканите повече журналисти или повече собственици, или ще гледате да са на приоритетен принцип?
Орлин Спасов:Ами бихме искали да има баланс, разбира се, защото и от едната група, и от другата зависи много. Така че най-вероятно ще намерим този баланс, ще поканим и собственици, и журналисти, за да анализираме какво се случва. Защото виждате – ВАЦ се изтегли от България, въобще и от Балканите. По-лошото е, че се изтеглиха в последните няколко години и някои много важни радио станции. Знаете, през тази година „Дойче веле” вече не излъчва в българския ефир. Така че цялото това присъствие и в радио ефир, и на страниците на пресата играеше една много важна балансираща роля, една нормативизираща роля в известна степен.
Водещ:Може би тук е редно да кажем, че в крайна сметка сега обществените медии са тези, които би трябвало да връщат този баланс.
Орлин Спасов: Ами, точно така.
Водещ:Защото така може да бъде променена средата до някъде. Не може да има във всяко заглавия секс. Съгласете се. Някак не е много прилично.
Орлин Спасов:Така е и аз мисля, че трябва да бъде подкрепяна политиката на обществените медии повече, отколкото това се прави в момента. Защото виждаме как през последните години най-вече с бюджетни средства, но и с някои други инструменти, обществените медии до голяма степен бяха поставени в трудни условия на съществуване и това неминуемо се отразява и на плурализма, но ако трябва да говорим за една обективност на представянето на политиката, струва ми се, че тъкмо обществените медии, поне за сега, продължават да бъдат лидери и ако трябва да дам примери за качествена медийна среда, все още тъкмо БНР и БНТ често са най-добрите примери. Така че тук имаме нужда от една политика, която да развива тези медии по-нататък.
Водещ:Между другото натискът при такива разследвания, които застрашават по един или друг начин политиците от страна на институциите, е много силен. Аз ще припомня предишни опити на Надя Обретенова да докаже на предишните избори как се подменят протоколи и сегашното разследване, за което получи награда Росен Цветков в конкурса „Смели репортери.” 60-те лева, по-известно като „60-те лева”, да дадеш гласа си под наем. Но в единия и в другия случай е имало натиск. Разбира се този натиск и е някак лесно да се назове, но има натиск, който няма как да се назове. С него как да се решават въпросите, доцент Спасов?
Орлин Спасов: Ами…
Водещ:Невидимата ръка не на пазара, а на политиците върху медиите как да стане по-видима поне?
Орлин Спасов: Ами струва ми се, че в България имаме нужда да извървим пътя в посока на гарантиране и защита в по-голяма степен на свободата на работа на журналистите.
Водещ:Как си го представяте това да се случи?
Орлин Спасов:Ами това може да стане първо по линия на саморегулацията, за която говорихме, тъй като тогава, когато самата среда наблюдава себе си и налага добри практики, това е в полза и на самите журналисти, и разширява пространството.
Водещ: Да, ама чухте Алексения какво Ви каза – колкото и да настояваш, че едно репортерско разследване е много важно, ако няма секс в заглавието, какво правим?
Орлин Спасов:Е, разбира се. Не трябва. Вижте сега, така излиза, че трябва да се отчаем и да не правим нищо, защото хората искат това, медиите предлагат именно това, което публиката иска и т.н.
Водещ:Казахте, че ще предизвикате такава дискусия, за това на мен ми е интересно каква ще е тезата, която ще предложите.
Орлин Спасов:Да. Пак Ви казвам – смятам, че саморегулацията е един от пътищата. Другата възможност да се подобри състоянието на българската журналистика и качеството на българските медии като цяло, вероятно може да бъде търсена в някои прецизации в самата регулация. Не на саморегулацията, а регулацията, защото видяхме, сега особено по време на тези избори, че има много сериозни дефицити в българското законодателство, които дават възможност за лоши медийни практики. Само един пример ще дам. Това беше…
Водещ:Заявлението на ЦИК медиите да замълчат и да козируват един час.
Орлин Спасов:Не. Това беше начинът, по който беше използвана политическата реклама в хода на кампанията, защото всъщност се оказа, че няма специализирана законова регламентация за това първо, ако щете, какво изобщо е политическа реклама, как трябва да разбираме това понятие. Тя е регламентирана само в рамките на търговската практика.
Водещ:Мислите ли, че трябва да има нов Медиен закон за електронните медии в рамките на това управление и мислите ли, че в рамките на това управление може въобще да се продума за закон на печата?
Орлин Спасов: Ами мисля, че би могло да се започне такава дискусия. Струва ми се, че тя ще бъде интересна.
Водещ: И безкрайна.
Орлин Спасов: Сега, за самостоятелен закон на печата, мисля, че няма нужда изобщо да се говори. Но би могло, това впрочем беше и една идея на председателя на СЕМ Георги Лозанов, да се стартира една дискусия за един закон за медиите, който да има малко по-широк обхват и който да регулира и някои отношения на пазара на медиите.
Водещ: Алексения, това дали ти се вижда като реално решение на въпроса? Какво ще стане с твоето разследване? Ще изпревари ли някоя секс информация?
Алексения Димитрова: Не, няма, защото публиката е настроена по определен начин. Публиката вече иска да приема по-леките новини. Не иска да се задълбочава. Според мен това е големият проблем.
Водещ:И изходът, доцент Спасов?
Орлин Спасов:Аз смятам, че има какво да се направи и по отношение на публиката. Може да се развие от това, което се нарича медийна грамотност на Запад, да се преподава малко материя, свързана с медиите още от училищата и т.н. Но това ще бъде един бавен, труден процес. Не може ние да чакаме публиката и не трябва и да я подценяваме много. Публиката много бързо се преориентира, ако медиите започнат да правят нещо важно. Мисля, че е много по-лесно от страната на медиите да започне реформата и да не се оправдаваме ето, ама тя публиката иска това…
Водещ:Проблемът е, че медиите не са нещо единно. Медиите са собственици и журналисти.
Алексения Димитрова: Това, което ме впечатлява по света са два проблема. От една страна колегите работят и действат единно, и са доста обединени, когато става въпрос за общ враг. От друга страна забелязваме в последните две години или три, че медиите и там са принудени да следват дневния ред на редовия гражданин. Какво друго е така нареченият “crowd sourcing”? Изключително модерно, да не кажа в западните, но в развитите медии. “Crowd sourcing”, който буквално означава информации, идващи от тълпата, т.е. хората, които дават новините стават репортери – станете репортери и т.н. Те какво пращат? Те обикновено не пращат новини за големи безобразия в собствените си общини, те пращат снимки на времето, снимки на безобразия на някой дребен местен чиновник и нищо повече.
Водещ:Нека накрая да кажем. Ако ти трябва да класираш като журналист, който е активен и работещ, ако трябва да ни класираш вместо „Репортери без граници”, на кое място ще ни сложиш?
Алексения Димитрова: Трудно ми е да преценя, защото аз пак ти казах, аз искам да видя и съм си го отделила да видя доклада, сега, през уикенда, за да видя критериите, по които сме класирани там, защото не съм запозната с методологията.
Водещ:Аз говоря за усещанията. Усета ти – преди 80-то или след 80-то място?
Алексения Димитрова:Ами със сигурност преди 80-то.
Водещ: Доцент Спасов?
Орлин Спасов: Аз не бих тръгнал да оспорвам това място. Мисля, че то е доста точно.
Водещ:И непрестижно.
Орлин Спасов:И непрестижно и за мен важният въпрос е да се запитаме защо тази тенденция продължава, да се сриваме надолу в класациите и какво може да се направи, за да възстановим позициите си.
Водещ:Ами може би това трябва да бъде част от дискусията, която смятате да предизвикате. За кога я предвиждате?
Орлин Спасов: Ами първо ще направим една дискусия през март месец около политическата реклама. Дали може нещо да се подобри, за да има по-ясни регламенти. И след това…
Водещ: Датата на представяне на годишния Ви доклад избрана ли е вече? Другата седмица.
Орлин Спасов: В началото на февруари. Все още не мога да кажа съвсем конкретно, но…
Водещ: Те възможностите са две – или първи, или втори.
Орлин Спасов:Да. Точно така. Но друга наша инициатива, която ние ще развием в сътрудничество с Френски културен институт и френското културно аташе, с негова помощ в България – ще бъде една съвместна инициатива между тях и нашата фондация, посветена на 3 май, който е международен ден на свободата на печата.
Водещ:Защото все повече експерти казват, че от свободата на печата, от оцеляването на вестниците зависи свободата на словото изобщо по света. Благодаря Ви. Разбира се, че времето не ни стигна. Това е един разговор, който няма как да не бъде продължен в „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви в следващото издание и репортаж от Етичните комисии, за да проверим там дали гражданското общество се интересува и има желание да предяви някакви претенции към работата на журналистите. Хубав съботен следобед от всички ни – Илия Тенев, Любомир Пъшев, Цвети Бахариева, Цвети Николова и от мен – Ирен Филева.
Posted in PR&Media News
Tags: Антон Хекимян, БНР, Божидар Стефанов, Боян Юруков, Ирен Филева, Камелия Енчева, Клубът на журналистите, Медии, Орлин Спасов, Радио програма "Христо Ботев", Фондация „Медийна демокрация”
