в. Show | Анелия ПОПОВА | 23.06.2010

Емил Чолаков е може би най-атрактивният синоптик в България – в прогнозите за времето по bTV, които води, никога не липсва настроение, усмивка или закачки със зрителя. Емо е роден на 12 май 1975 г. в Гоце Делчев, завършва физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специалност "Метеорология и геофизика". Живее с приятелката си Краси на семейни начала от близо 9 години и двамата имат прекрасна малка дъщеричка на име Ема, която още няма 4 годинки. С Емил Чолаков се срещна репортер на вестник "ШОУ", за да разбере тайните на времето, има ли интриги и съкращения в bTV, воюват ли колежките му Христина Балинска и Станислава Цалова, както и защо дъщеря му Ема вярва, че времето навън зависи изцяло от баща й.

- Кажи за последните интриги в bTV – напоследък се говори, че напрежението покрай смяната на собствеността е взело връх и всеки си трепери за мястото, вярно ли е?

- Така като ме гледаш, изглеждам ли ти притеснен? Аз дори не се заслушвам за такива неща, защото не ми е работа. Гледам да мисля предимно за j времето, за Ема, за позитивни неща. А в интриги не съм участвал, поради простата причина, че с хората, с които не успявам по една или друга причина да се разбера, просто ги подминавам. Не поддържам контакт с тях и готово. Дистанцирам се и това е най-успешният ход. Дори и някой да се е опитал да ми подлее вода, не е успял.

- Няма ли да вземеш страна във войната между двете ти колежки в медията Христина Балинска и Станислава Цалова?

- Христина е отговорник за прогнозата за времето, но не само тя, но и абсолютно никой не ни влияе. И тримата сме напълно самостоятелни, а интересното тук е, че интриги и такива неща, за каквито говориш, няма и как да се случат, защото ние рядко се засичаме в телевизията. Всеки си има график. Ние почти не се виждаме. Но война между двете категорично няма, това е пълна глупост, в редките случаи, когато се виждаме, се смеем на разни гафове и изобщо си прекарваме добре.

- Близки до медията твърдят, че Христина Балинска ще бъде съкратена от bTV?

- Не, поне аз не съм чувал изобщо да има съкращения, камо ли тя. Не вярвай на такива неща.

- Емо. напоследък времето е прекалено горещо, градусите са по-високи, отколкото би трябвало за този период от годината – на какво се дължи това?

- Това в никакъв случай не са юнски температури, така е, но не мисля, че има място за фатализъм или някакъв страх. Дори не мисля, че е аномалия. Лично аз гледам много да се дистанцирам, да дистанцирам и хората, доколкото мога, защото те в един момент се оплитат в някакви страхове и наистина става страшно. Първо чувам, че еди-какъв си климат се е случвал преди 100 години, после, че бил знаков, че следвали страшни неща и така. Няма такова нещо. Далеч съм от всякакви такива апокалиптични прогнози и видиш ли, глобалното затопляне си оказвало влияние, ставало страшно и след 20 години ще измрем Всички от жега. Няма нищо такова. Във времето няма нищо фатално. Хората по принцип обичат да драматизират. Не знам дали си спомняш, че преди време пък народът настръхна, понеже някой каза, че светът ще свърши през 2012 г. – всеки периодично предрича края на света. Това е пълен абсурд, но парадоксалното е, че хората така всъщност си облекчават живота, казват си, ето, аз нищо не мога да направя, нищо не зависи от мен, светът така или иначе ще свърши, и започва да живее по-качествено.

- Да. но през последните няколко дни след изтощителната жега последва неочаквана градушка – това леко стряска?

- Няма повод за притеснение, наистина, всичко с времето е нормално, просто е малко по-горещо, отколкото трябва. Градушките са за кратко, така че не се стряскайте. Те разхлаждат. Когато преди няколко месеца умирахме от студ, при първата поява на слънцето аз буквално подскачах в ефир и сега стана така, че дори някои хора ми се сърдят, че откакто са тези горещини, аз вече не подскачам. Има хора, които обичат дъждовно време и не им е приятно някой да подскача от радост по телевизията и да възхвалява слънцето. Получих наскоро писмо от малко момиченце, което пък обича да вали дъжд, защото тогава пишело стихове. Хората са различни и времето няма как да угоди на всички наведнъж.
Хубавото време е да си на прекрасно място с хубави хора.
Това е. Например, ако навън вият виелици, но ти си на хижа в планината с чаша вино и любим човек – това не е ли хубаво време?!

- Преди години легендарният ни синоптик Минчо Празников изрече култовата реплика: "В България проблеми със зимата имаше още при Тодор Живков…" И едва след 10 ноември времето се превърна в средство на политиката?

- И по времето на Тодор Живков, и днес, постоянно се чуват оправдания от политиците. Знаеш ли защо по времето на Тодор Живков не е имало такива проблеми като задръствания, непроходими райони по зимно време и т.н. – защото ситуацията е била пълна противоположност на съвременната. В София тогава не е имало 2 млн. жители, имало е 20 000 москвича и 5 000 лади, а сега има 50 000 всякакви модели коли и джипове, че и повече. Просто столицата не е проектирана за такава бройка. Естествено, че ще има проблеми. Ако сега сведем бройката коли до тогавашната, хората просто ще пътуват и ще пеят по пътищата. Но мисля, че е невъзможно вече. Но аз съм много краен в отношението си към онзи режим, това е доста неприятна тема за мен. Имам си обективни причини да го ненавиждам и много се радвам, че го няма вече. Огромната причина е издевателството, което са причинили на хората – опитът им да им отнемат вярата. Най-жалкото е, че до голяма степен са успели, а в момента ние носим последиците от този зловещ експеримент.

- Емо. не мога да не те попитам за куриозите ти пред камера?

- Страшно много са, ежедневие е да ти изчезне аутокюто или да направиш лапсус. Гафовете са непрекъснато, но аз съм си изработил начин, когато такива неща се случват винаги да знам как да отреагирам. Понеже преди да стана метеоролог, съм работил като учител, знам какво е на хората от другата страна да им стане по някое време скучно. Тогава дори съм способен да застана u на челна стойка, за да ги разведря, пък дори и казвайки през това време прогнозата. Макар че не съм сигурен, че съм се справял винаги с всеки гаф, но то е и невъзможно. Пък и искам да ти кажа, че в bTV емисиите винаги са на живо, абсолютно винаги, не е като в другите медии, а това не се знае от хората. Те мислят, че има записи, а не е така. Като започнем от 7 сутринта до 11 вечерта ние нямаме записи!

- Знам, че имаш 4-годишна дъщеричка Ема – тя как гледа на това, че има известен баща, който на всичкото отгоре определя какво ще е времето?

- Ема, тя е толкова над нещата, че направо й завиждам. Не я впечатлява толкова, че баща й е по телевизията. Тя е все още мъничка, но напоследък знаеш ли какво ми казва: Дати, абе защо си го казал такова време, гледай каква жега е?" или пък "Ех, бе, тати, пак буря, защо така направи?"
За нея аз съм направо авторитет, имам някаква власт над времето и определям какво ще е всеки един ден – това си мисли тя.

Стр. 15

в. Уикенд | Любомира ТОНЕВА | 25.06.2010

Витомир Саръиванов е най-новото лице на сутрешния блок "Здравей, България". Ръководството на телевизията едва изчака водещият да приключи с "Цената на истината" в "Биг Брадър" и веднага го взе за заместник на отпускарите Лора Крумова и Коко Стойнов. Сега още от ранни зори българският фродо е в ефир и дискутира горещи теми от деня с депутати и политици. Има вид на улегнал и сериозен журналист, а от някогашния младок, коментиращ мачове, няма и следа.
Специално за "Уикенд" Вито се съгласи да отговори на всички въпроси за новото си амплоа, колегите си Лора Крумова и Коко Стойнов, интервюто с премиера Бойко Борисов и разбира се, Световното по футбол.

- Вито, защо прие да водиш "Здравей, България" цяло лято?

- Защото съм луд, в добрия смисъл на думата. Винаги съм обичал предизвикателствата, а "Здравей, България" е едно от най-големите.

- В рекламния анонс питаш: "За мен няма ли море?". Ще има ли море, или само работа те чака до есента?

- Единственият вариант и за мен да има море са уикендите
Но не се оплаквам – все пак никой не ме е бил с камъни, за да приема предложението. Така че няма проблем.

- В колко ставаш?

- Ставам точно в 5 часа. С лягането е по-сложно. Моят начин на живот от години е бил съвсем друг и да съм в кревата преди полунощ, ми се е случвало изключително рядко. И понеже такъв ритъм не може да се промени за седмица – две, сега ми се налага да свиквам с по 4-5 часа сън на денонощие.

- Броиш ли си кафетата?

- Ами, честно казано, не. Обикновено пия едно преди ефир и едно след него. Напоследък повече наблягам на енергийни напитки.

- Искаш ли да имаш екранна партньорка?

- Въпросът ти звучи доста еротично. По принцип нямам нищо против. Въпросът е коя точно да бъде, какво да прави, колко често да го прави и т.н. С други думи – да се сложат на кантара плюсовете и минусите и да се прецени.

- Лора докога е в отпуска? Ще те видим ли да водиш с нея?

- Ами не мога да ти кажа, защото не зная. По първия въпрос трябва да питаш хората от отдел "Човешки ресурси" в телевизията. А втория по-скоро трябва да го отнесеш към шефовете на Нова.

- Говори се, че ще смениш Коко Стойнов. Вярно ли е?

- Виж, знам, че е интересно кой кого сменя, с кого не се разбира, на кого е сърдит и прочее. От мен лично няма да чуеш нищо такова. Нямам никакъв проблем нито с Лора, нито с Коко. Решенията не ги взимат нито те, нито аз.

- И двамата с него сте спортни журналисти, а се оказахте на терена на политическите интервюта. Ти как се справяш?

- Малко е нескромно да се оценявам сам. Аз не се взимам прекалено на сериозно обичам да задавам въпросите така, както би искал да ги зададе човекът, гледащ телевизия. Ако това се харесва – окей, ако не – жалко. Освен това спортната журналистика е страхотно училище, тя ти дава изключителен усет за бърза реакция, чувство за време и не на последно място те учи да се опитваш да играеш по правилата.

- Притесняваш ли се от конкуренцията в лицето на Виктор Николаев?

- Защо пък да се притеснявам? Напротив, радвам се за него. Той направи крачка напред в развитието си – нещо, което аз свърших преди повече от 7 години, когато напуснах БНТ.

- Кое е по-лесно – да правиш бърз коментар на мач или да си говориш с политик?

- На мен ми харесва повече динамиката, независимо дали в спорта или в политиката. И в едното, и в другото има и от двете. Понякога един мач може да те приспи за 5 минути. А има политици, които могат да го направят и по-бързо.

- Доволен ли си от интервюто си с премиера?

- В общи линии – да. Беше странно, за щото и двамата не бяхме в кондиция подсмърчахме, кашляхме и не ни беше много комфортно. От друга страна, успях да го попитам почти всичко, което исках. От трета страна, той се държа много добре – отговаряше точно, а не отвлечено и не повтаряше едно и също, опитвайки се да избяга от неудобни отговори. По-важното е интервюто да е било полезно за гражданите на тази страна, отколкото дали на премиера или на мен ни е харесало.

- По същото време беше и интервюто с президента по Би Ти Ви. Ако разглеждаме това като мач, кой на кого вкара гол и с какъв резултат свърши мачът?

- Ами мачът започна при 3:0 за Първанов. Първо, защото неговото интервю беше промотирано все едно, че марсианец ще влезе в студиото, докато, видите ли, Бойко Борисов "го гледаме всеки ден". Второ, защото резултатите на Би Ти Ви са по-високи от тези на Нова. И трето, защото има разлика между интервю, в което гостът е поканен и ако иска, може да откаже, и разговор по желание на "госта", в избран от него точен момент, по подбрани теми. С други думи, в първия случай говорим за нормално интервю, във втория – за целенасочена политическа акция. Важното беше, че както показват резултатите от рейтингите, резултатът в мача се променяше и Борисов бързо върна два гола. След това Първанов вкара още един, а премиерът се разписа още веднъж в добавеното време. Така че аз приемам, че крайният резултат по отношение на гледаемостта е 4:3 в полза на президента.

- Досега кое ти е било най-трудното интервю в "Здравей, България"?

- Не мога да определя най-трудното интервю. За всеки един разговор трябва да си добре подготвен, да следиш посоката, да не пропускаш детайлите, независимо дали говориш с премиера, някой министър или човек от уеб асоциацията.

- Понякога не ти ли доскучава от сериозни теми?

- Ами опитвам се да не ми доскучава, защото, ако на мен в студиото ми стане скучно, това със сигурност означава, че зрителите отдавна ще са сменили канала.

- В "Цената на истината" участниците бяха пределно откровени в отговорите си. Сега ти вярваш ли на това, което ти отговарят политиците, които са на гости в студиото?

- Не на всичко, което казват. За съжаление тук не разполагам с възможността да ги подлагам на детектор на лъжата. Но пък не пречи да опитам някой път (смее се – бел.авт.).

- Успя ли да направиш някой гаф в "Здравей, България"?

- Не знам. Успях ли?

- Следиш ли Световното?

- Отчасти. Истината е, че не съм изгледал нито един мач от начало до край. Но все пак най-интересното тепърва предстои.

- За кого си?

- Винаги съм бил за Англия, още от дете. Но имам и резервни варианти, ако англичаните отпаднат. Тогава ще викам за Холандия или Дания, ако продължат напред. Въобще – за по-северните страни. Южняшкият футбол не ми е по сърце.

- Имаш ли време за децата и съпругата си?

- Не. Но те отдавна са свикнали, слава Богу.

- Те успяват ли да те гледат толкова рано сутрин?

- Понякога. В нашето семейство моята поява на екран не е свързана с всенародни тържества.

- Харесваш ли се като сериозен журналист?

- Аз съм достатъчно самокритичен и рядко харесвам изцяло това, което правя. Освен това не съм нарцис и не държа да се харесвам на всяка цена. Държа единствено това, което правя, да се харесва на зрителите.

- Би ли станал водещ на "Календар"?

- Е, стига де! Пак интригантстваш! Представяш ли си какво ще стане, ако кажа "да"? Ако трябва да съм честен, в "Календар’ нямат никаква нужда от нови лица, особено мъжки. Ники Дойнов, Косьо Филипов и Христо Калоферов се справят чудесно и са си точно на мястото!

Стр. 22

в. Show | Живка АНГЕЛОВА | 23.06.2010

- Иво, започваш ново предаване по BTV през септември. Ще разкажеш ли малко повече за него?

- Да, така е. Работното заглавие на новото предаване е "Златно сърце". Целта ни е да покажем чрез него на зрителите невидяното добро, да представим неизвестните хора, които помагат, а пък никой никога не чува и не разбира за тях.

 - Ти ли ще бъдеш водещ? И изобщо на кого му хрумна идеята за такова предаване?

- Да, аз съм и продуцент, и водещ. Отново ще работя с Ваня, която ще прави репортажите по места в София и в провинцията. Идеята за предаването е моя. Всеки момент предстои договорът с bTV да бъде финализиран и подписан.

- Как екипът на предаването открива историите за добрите хора?

- Историите, заснети в първите няколко пилотни предавания, са си находка на самия екип. Научили сме за добри хора от наши източници и разчитаме по-късно, след като бъдат излъчени някои епизоди, хората сами да започнат да ни търсят с предложения. Зрителите не могат да си представят какви потресаващи истории ще видят на малкия екран, буквално рицарски.

- Ще ни издадеш ли кои ще са първите участници в предаването "Златното сърце"?

- Първият участник е българин, който живее доста отдавна в чужбина. В родината си е бил много беден, преди да замине зад граница. Изобщо тук в България се е мъчил цял живот и когато тръгва в странство, животът му коренно се променя.

- Коя добра постъпка няма да забравиш никога?

- За едно момче, спасило няколко човешки живота. Хората, които го познават, разказват уникални неща за него. А младежът много трудно си намира работа в момента. Затова смятам, че предаването в известен смисъл ще помогне да се отворят вратите за такива хора. Иска ми се и младите да има от кого да взимат пример. В предаването няма да има sms-кампании. Но всеки трябва да се научи, че не се знае от кого ще зависи през следващата една минута, половин час, утре… Така че да не забравя да поздравява по пътя нагоре, защото no-късно надолу ще получи урока на живота си…

- Бедни или богати обикновено са хората, които помагат?

- Финансовото положение на повечето от участниците клони по-скоро към по-бедната част от населението. Може би затова точно тези хора са незабележими в ежедневието, но в един момент се оказват на точното място в точното време и действат. Богатите също помагат, но не се афишират, спасяват човешки живот и променят съдби. Разбира се, има и такива, които много обичат да бият камбаните за това какво са направили. Но нека зрителите сами решат кой е по-добрият начин – да премълчиш и запазиш случката за себе си или по всякакъв начин да се стремиш да изпъкнеш пред другите. Въобще с предаването искаме да опровергаем нагласата в журналистиката, че лошата новина е един вид интересната новина. Вярно е -като че ли хората налитат да гледат повече лошите новини, а после се оплакват, че по малкия екран показват само негативни репортажи. Друг е въпросът, че често пъти някои журналисти се движат в материалите си много близо до тънката линия на глупостта. Да не се и лъжем, но и сред журналистите има направо откровени престъпници.

- Според информацията, с която разполага екипът на предаването мъжете или жените имат "по-добри" сърца?

- Засега като че ли сме попадали повече на мъже, просто така се е получило може би по някаква случайност. Разбира се, има и истории за добрини, направени от жени и дори от деца. Предвидили сме в бъдеще да почетем със специални предавания и хора, загинали, докато спасяват други. И се е случило така, че тези, на които е помогнато, са оживели, а спасителят им по едно трагично стечение на обстоятелствата е починал, докато им е помагал. Имаме история за една богата и известна в обществото жена, с добро сърце, която също много помага. Тя дори не искаше да бъде снимана и много трудно я убедихме, че трябва да го направи, за да послужи като пример на много други хора. Най-интересното е, че тя казва:
"Сигурно имам, защото давам…"
И аз съм напълно съгласен с нейната философия за живота. В заснетите епизоди засега само тя е известна. Изобщо нашата цел не е да показваме популярни хора, сетили се за благотворителност само по Коледа и Нова година, за да си направят пиар. Въпросната дама е помогнала и на много деца да се изучат, голяма част от които са сираци.

- Коя е най-сензационната история от заснетите до момента пилотни предавания?

- По време на излъчването на най-сензационната история зрителите ще се смеят и едновременно ще плачат. В нея млад мъж спасява две момичета на морето и след като се запознават и опознават, се оказва, че са родни брат и сестра. То това и филм може да стане… толкова е интересно и истинско, то сериал няма такъв…. Историята е отпреди 15 години. Оказва се, че момичето е отгледано в чужбина, а семейството й – биологичната й майка и баща, през цялото това време са я мислили за починала. Трябва да си призная, че точно тази е историята, която ме накара да се замисля за подобен тип предаване. Провокира ме по някакъв начин. Случката може би ще бъде разказана дори в две предавания. Започва още по време на социализма. Момиченцето е откраднато в провинцията, когато е било едва на четири месеца. Обявено е от тогавашната милиция за издирване и се е водило много време като безследно изчезнало. След години идва на почивка у нас и когато животът й виси на косъм, тогава най-неочаквано родният й брат се оказва на точното място в точното време и я спасява. Съдба!!! По-късно и двете семейства – биологичното и осиновителите, стават много близки помежду си. – Не се ли притесняваш, че някои хора може да определят предаването като "сладникаво". "захаросано"….

- То анонсът ми ще бъде: "Моля ви, ако предаването ви се струва захаросано и сладникаво, не го гледайте. То не е предназначено за вас. То е за добрите хора".

Стр. 69

в. Банкер | 26.06.2010

Гръмотевичен скандал разтресе ИНТЕРНЕТ обществеността през седмицата, а именно – желанието на управляващите да сложат под контрол ИНТЕРНЕТ. Властимащите обмислят поправки в Избирателния кодекс, които да регламентират страниците в световната мрежа като медия. Така блогърите и юзърите във "фейсбук" и "Туитър" ще носят наказателна отговорност за обиди и квалификации по адрес на политици и участници в избирателния вот. Всичко това Пусна духа от бутилката в нета. ИНТЕРНЕТ моралът демонстрира не само бърза реакция към опитите за цензура, но и скоростна гражданска позиция. Напъните на ГЕРБ да сложи контрол върху глобалното село предизвикаха огромно недоволство в мрежата. За по-малко от 48 часа над 1300 потребители се подписаха в групата "Не на искането на ГЕРБ за контрол върху "Фейсбук". Меко казано, нестандартното предложение на политиците роди следните коментари: "По-добре да ми бяха взели чашата с ракия от масата, отколкото тази възможност да си пиша и чатя, без да ме следи нечий милиционерски поглед", както и "Що бе, нека си следят, но незаконно, както го пише в Библията: "Чрез закон вършеха беззакония".

Гневът интернетски

бе предизвикан от Искра Фидосова, председател на временната комисия за изработване на Избирателен кодекс, която обяви в началото на седмицата, че новите мерки са продиктувани от желанието всички медии да бъдат равни пред закона. А пък в уебпространството нямало никаква регулация на информацията. За по-голяма изчерпателност от изборната комисия изпратили запитване до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се дефинира конкретно що е то ИНТЕРНЕТ сайт, собственик на сайт и социална мрежа. Идеята била да има субект, който да носи отговорността при неприятни писания 30 дни преди избори. Пред столичен всекидневник експерти допълнили, че е време ИНТЕРНЕТ вече да се разглежда като медия и съответно да попадне под ударите на закон. Затова политиците заложили еднакви условия и критерии за печатните и електронните медии, като към тях прибавили и глобалната мрежа. Така, ако някой напише гневен коментар срещу някой кандидат за кмет във "Фейсбук" например, вече ще носи наказателна отговорност за постинга си. Според думите на фидосова наказателната отговорност няма да избегнат и собствениците на блоговете, и участниците в уеббазираните социални мрежи. С избирателния кодекс категорично щели да се забранят анонимните материали, които накърняват участниците в изборния процес. Опроверженията пък трябвало да са в същия обем, на същото място, със същия шрифт, където са били обидните думи, но без коментар. Тоест досегашните изисквания към печата, радиото и телевизията вече да важат и за ИНТЕРНЕТ.
Ден по-късно съпредседателката на парламентарната група на ГЕРБ тръгна да замазва гафа. Фидосова се поправи, че в комисията, ангажирана с Избирателния кодекс, не се била обсъждала идеята социалните мрежи да бъдат категоризирани като медии. Всъщност ставало въпрос правилата за публикуване на обидни и клеветнически коментари да важат и за информационните сайтове като електронни вестници и агенции. Пред телевизия PRO.bg Фидосова заяви, че идеята, предизвикала гнева в ИНТЕРНЕТ, била на опозицията, поточно на ДПС. Доколкото си спомняла – от Четин Казак. От движението бяха категорични, че са против контролирането на глобалната мрежа, а пред БТА Казак изтъкна, че не е правил подобно предложение. Освен това фидосова му била обещала публично да опровергае казаното от нея. По думите на Казак такава законова промяна не е разглеждана в комисията, а ставало въпрос изобщо дали предизборната кампания в ИНТЕРНЕт да бъде регламентирана. И от ДПС, и от БСП поискаха стенограмата на заседанието да бъде разсекретена. Няколко дни по-късно обаче още не е.
Изстрелването на скандален текст като част от бъдещ закон, който след това да претърпи корекции в резултат на общественото недоволство, е запазена марка на сегашните управляващи. Те обичат да хвърлят смели идеи, с които да тестват гражданското съзнание на принципа, "ако мине". Инициативите им често минават в залата за гласуване на Народното събрание дори и след остри дебати. В този ред на мисли изказването на Фидосова може съвсем да не е било случайност. Ами ако герберите са опипвали почвата? Защо не изнесат стенограмата, за да стане ясно какво точно искат да контролират и как?
Ако приемем, че е било НЕслучайно, то тогава управниците признават силата на социалните мрежи, както и на блогърите. А може би и индиректно официализират, че у нас вече съществуват ИНТЕРНЕТ медии, които са достатъчно влиятелни. А след като са такива, значи имат нужда от т.нар. регулация. Последното е любимата формулировка на различни по цвят политически кабинети в стремежа им да контролират медиите. И не само тях.
Ако изказванията за смелите промени са били случайни, то тогава излиза, че някои нямат никаква представа от ИНТЕРНЕТ. Най-малкото не правят разлика между блог и ИНТЕРНЕТ медия. Един от най-честите коментари в ИНТЕРНЕТ е как ще се изкорени анонимността в мрежата, т.е. как ще се разбере зад моя IP адрес, да речем, кой точно стои, за да бъде подведен под наказателна отговорност. Според експерти световната звукозаписна индустрия е вложила милиони долари, но не е разрешила казуса. "Това, че виждате моето име и моята снимка, а дори и да виждате моето IP, регистрирано лично на мое име, не доказва, че аз съм авторът на този текст. Утре всички можем да станем жертва на хакерска атака и на другия ден да бъдем съдени за клевета просто защото сме неудобни някому", е написал Валентин Николов в групата
"Не на искането на ГЕРБ да контролира "Фейсбук". Според анонимен блогър пък: "Усилията на ДС дейците да контролират ИНТЕРНЕТ продължават. Неслучайно тече такъв лов на педофили в нета… Целта е да се демонизират ИНТЕРНЕТ и участниците в него. Едва ли не да излезе, че най-големите боклуци са в мрежата. Сега вече съм сигурна, че ще има все повече анонимни блогъри и "Фейсбук" профили, които ще използват премаршрутиране на IP адресите си през САЩ например, и които никакво МВР и нищо няма да може да проследи. Камо ли да хване, а още по-малко да осъдиП"
Спорът блогърите журналисти ли са не е стар колкото света, но в държави, където ИНТЕРНЕТ пенетрацията е силно развита, е актуален. Явно вече и у нас темата за "новите свободни медии" излиза на дневен ред. Как тогава властта ще ги третира като най-демократичните си поддръжници след като има реална опасност по-голямата част от тях да списват блоговете си от затвора? Или както предложи един блогър: "Нека да ни дадат по една репортерска карта и да хукнем в парламента, но след седмица-две ще ни изгонят, че не сме журналисти, защото няма да им задаваме удобните въпроси, на които са свикнали." Друга блогърка пък твърди: "Защо се опитват да налагат цензура в единственото пространство в България, което е наистина свободно? Това е кощунствено! Аз въобще не се радвам, че публично са признали блогърите за медии. Блогърите нямат нужда Бойко Борисов да ги признава, за да бъдат медии, при това признати… Защо непрекъснато ни принуждават да заобикаляме закони, без да сме престъпници, за да се почувстваш свободен да изразиш мнението си? Хм, досещам се – за да имат причина да "ловят престъпници". Вероятно акциите на полицията след въвеждането на тези безумия ще се казват "блогърите"… или "интернетаджиите"…
Намеренията да се изкорени анонимността е похвална. Само че тя е един от чаровете на ИНТЕРНЕТ, а е и гаранция за свободно изразяване. А ако политиците искат да дадат пример как се прави – нека да започнат с отварянето на стенограмата на въпросното заседание.

Стр. 36

сп. .net | Жюстин ТОМС I 26.06.2010

Осъзнавам, че това ще е поредният медиен шум по темата за финансовата криза, но ми се иска да се спра върху някои конкретни нейни измерения специално по отношение на родния уеб бранш. Обобщенията са направени на база множество разговори с представители на бизнеса и наблюдения на уеб бранша от години.

Цифрите

Криза има. Няма защо да се льжем. финансовите резултати го показаха. Онлайн рекламата, която от години бележеше ръстове от по 60-100%, тази година се закотви около нулата. Очакванията или поне надеждите за 2010 г. са ситуацията от 2009-а да се повтори, да не е по-зле. Някои оптимисти залагат на ръст между 10 и 30%. Въпрос на бизнес модел, гъвкавост и правилни решения. Крупните цифри ще са добри, въпросът е на каква цена.

Хората

факт е, че всички по-големи уеб агенции и онлайн медийни групи се разделиха с част от служителите си. "Идеалното време да се освободим от неефективни кадри", казват някои. Други просто свеждат очи. Разточителството в кадрите, което имахме през предните години, бе дотук. Днес новата формула е "по-малкото е повече" – с по-малко, но по-ефективни, креативни, отдадени хора да се постигат по-големи резултати.

Клиентите

Клиенти и за онлайн кампании, и за уеб сайтове има. В крайна сметка маркетинг хората и собствениците на бизнеси у нас вече са в час и знаят, че не могат да минат без интернет в микса си и в цялостната си комуникация. Кризата учи. Клиентите се научиха да са по-взискателни, да организират по-сериозни търгове, да търсят по-ефективни решения. Все още невинаги ги постигат, защото има още да се учат в избора си. А и той, изборът, в условия на спестяване от всичко, е доста ценово ориентиран, което неминуемо рефлектира върху крайния резултат.

Работата

Работата никак не е намаляла, дори напротив. Има студиа, които нямат много задачи, но това е отново въпрос на маркетинг и проактивност. Големите уеб агенции, както и големите онлайн медийни групи се радват на достатъчно количество, и то атрактивни проекти. Много използват времето да развиват свои нови направления, да търсят иновативни начини да привличат клиенти, да се оглеждат за неразработени ниши или пазари и така не само да оцеляват, но да се развиват с приличен ръст.

Цените

Цените, сякаш закономерно, леко спаднаха. От една страна, навлизането на СРС (заплащане на клик) модела спомогна за това, но все пак той се развива успешно у нас (и по света) и отпреди кризата. А и в търсенето на ефективност, е някак логичен първи избор. Добре е, че на пазара се появиха нови модели, при които ефективността е дори по-висока, като възможността за предварително заложено поведенческо таргетиране и дори СРА (заплащане на действие). Добрата новина е, че за разлика от традиционните медии, които още миналата година свалиха цените си на места до 50%, в уеб цените за premium реклама останаха стабилно на своите нива.
В надпреварата за клиенти уеб агенциите леко свалиха цените. И търсейки ефективност, прибягват все по-често към алтернативни решения, например по-масово използване на системи за управление (CMS) на съдържанието с отворен код (като WordPress например).

Плащанията

Плащанията се бавят. Както и във всички други сектори. Междуфирмената задлъжнялост расте и се усеща осезателно и в уеб. Ако преди кампания трудно тръгваше без 100% авансово плащане, днес забавяне от месец е норма. Ако за сайт се плащаше на два пъти, днес повечето клиенти предпочитат по-малки суми, разпределени в повече плащания, по възможност и след старта на проекта.

Браншът като цяло

Макар да има "удари под кръста", все пак "играта" продължава да е честна. Компаниите се опитват да се поддържат повече, отколкото да си пречат. Браншовите организации в този контекст отново остават леко пасивни, а именно тук и сега е мястото да се покажат като загрижени за бранша като цяло и да предприемат действия в полза на всички. Видими, чути от другите действия. Подобно на действията, предприети от организациите на други браншове още преди година.

Оптимистично

Кризата все пак действа отрезвяващо. От друга страна и много стимулиращо. И в уеб добрите предприемачи се възползват от нея и бележат завиден ръст. Уеб все пак е достатъчно млад бранш, за да има енергията и стремежа не само да оцелее, а да успее. А възможностите за успех в уеб са необятни.

Жюстин Томс е основател и ръководител на едно от пърдите уеб агенции у нас – ABC Design & Communication. Занимава се с онлайн медии, маркетинг и ПР. Има издадени няколко книги по тези теми, преподава в НБУ и води множество семинари и обучения.

Стр. 9

Дарик радио, Новини в 13.30 часа | 26.06.2010

Правилата, които важат за всички медии, трябва да се отнасят и за информационните сайтове. Това каза в предаването "Седмицата" на Дарик радио министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Той се обяви за свободата за изразяване на мнение в интернет пространството, но с уговорката, че контролът свързан с предизборната регулация на медиите трябва да обхване и онлайн изданията. Повод за коментара му стана предизвиканата от депутатите дискусия по темата трябва или не интернет сайтовете и форумите под тях да попаднат под общата медийна регулация в новия Избирателен кодекс.
Александър Цветков: Това, което се коментира, това, което се пише във форумите. Това, разбира се е право на хората, които активно участват в дискусията да изразяват своето мнение. Това не е лошо.
Проблемът според министър Александър Цветков идвал, когато някоя информация не е проверена, а се тиражира. Коментарите трябва да са свободни и да не се цензурират, защото са коректив на всичко, не трябва някой да се плаши от критика, коментира Александър Цветков.
Контролът на съдържанието в интернет беше засегнат през седмицата, след като стана ясно, че темата е дискутирана във временната комисия за подготовка на нов избирателен кодекс.
Голяма част от малките населени места в България нямат интернет, което е сериозна диспропорция, заяви министър Цветков. Той обяви проучване на чуждестранна неправителствена организация, според което София е в топ 10 по качество на интернет в света. В малките населени места има малко жители, инвестициите са нерентабилни и частният сектор няма интерес, затова държавата ще стимулира доставчиците на интернет там и ще осигури финансиране за изграждането на инфраструктура за интернет, обеща Александър Цветков. По думите на министър Цветков една трета от българите ползват редовно интернет, а в сравнение с другите европейски страни, това ни поставя в дъното на класацията. Той обясни това с изоставането в изграждането на подобна инфраструктура.

БНР, Неделя 150 | 27.06.2010

Сега ще дам възможност да говорим за нещо, с което радиото се гордее. Това е получаването на награди от конкурса за… български награди за уеб на 2010 година. И тъй като нашата институция получи няколко отличия, сега имаме възможност да коментираме с Борил Караиванов, който оглавява Българската уеб асоциация. Кратко за това, с което БНР е участвало в конкурса и за смисъла на конкурса, г-н Караиванов.
Борил Караиванов: Само да направя едно уточнение. Аз съм член на УС, да не стане недоразумение, че съм..
Водещ: На българската уеб асоциация.
Борил Караиванов: Да, на българската уеб асоциация. Радиото участва … за конкурса може би е добре да кажа няколко думи първо. Той се провежда за втора година, това е може би единствения професионален конкурс за уеб в България. Тази година имаше три големи групи категории, като във всяка една от групите имаше различно жури. В браншовите награди участваха и гласуваха жури, които бяха представители на браншовете като цяло, хора от асоциации, от браншови структури, от големи корпоративни структури. В медийното жури имаше участници от всички по-големи медии и професионалните награди, където членовете на българската уеб асоциация можеха да гласуват вече от тяхната професионална гледна точка. В тоя смисъл журито беше над 90 човека. Участниците реално можеха да бъдат оценявани от коренно различна гледна точка в трите отделни групи и в този смисъл печелившите във всяка една от групите или финалистите, те бяха … може да се каже, че може да говорим за някаква обективност, тъй като това е достатъчно голяма представителна извадка. Радиото участва в медийните награди в три от категориите и в две от професионалните. Навсякъде беше класирано като финалист и вече като финалист пък съответно взе три награди. Това е сайта, който взе най-много награди и номинации в тазгодишното издание. В този смисъл мисля, че може спокойно да се гордее.
Водещ: Като поощрение е изключително важно. Разбира се би трябвало да кажем, че вашия конкурс се провежда вече няколко години и за да бъде интересно какво е сравнението, заключено в тези години, каква е посоката, какъв е напредъка?
Борил Караиванов: Ами като цяло учим се, тоест все по-професионални ставаме, все повече имаме чувството, че помагаме на бранша, научаваме се в подобни събития и да дефинираме по-точни критерии и съответно да обучаваме и бранша и нашите клиенти за това какво е уеб. Вярно е, че бранша ни е в период на развитие, на възход, въпреки кризата и т.н. Така че има потенциал огромен. Това, което може да се каже е, че като цяло сайтовете стават много по-целенасочени, много по-правилно ориентирани към аудиторията си и като цяло и резултата става доста по-професионален.
Водещ: Благодаря за вашата оценка и съдействие. И така, Борил Караиванов, който е член на УС на Българската уеб асоциация.

Еcon.bg I Апостол АПОСТОЛОВ I 25.06.2010

Специално за Econ.bg

Спортисти и фолк певици все по-често се избират от компаниите за рекламни лица. Какво е тяхното място в съвременния корпоративен ПР разказаха в специално интервю за Econ.bg Елина Големанова (вляво на снимката горе) и Ружа Загорска от ПР агенцията APRA Porter Novelli. Двете дами коментираха и развитието на социално-отговорния ПР след катастрофата на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Ставийски.

Акценти:

• Изборът на лице за продукт: Личностите с авторитет у нас и чужбина;

• След случая с Максим Стависки: Фирмите избират по-внимателно свои рекламни лица

• При гаф на рекламното лице: Фирмата открито трябва да признае, че е сбъркала в избора си;

• Българският манталитет: Не може да провали една кампания.

Как компаниите си избират рекламните лица?

 Ружа Загорска:

Лицето се избира на принципа каква аудитория преследва фирмата, преценява се дали лицето ще бъде привично за конкретната аудитория. В общи линии то трябва да бъде пример за подражание от съответната целева група. В много случаи се оказва, че няколко публични лица отговарят на определен критерии. При това положение, няколко фактора са определящи при избора.

Елина Големанова:  

На първо място се гледа дали лицето не е участвало в друга кампания или представяне на продукт. Например групата „Ъпсурт" са свързани с рекламата на Nescafe. След това участие много компании ще предпочетат да се лишат от услугите им, след като знаят каква е обвързаността им.

На второ място се гледа дали лицето е потенциален носител на негативи за фирмата. Например, дадено лице може да не е участвало в други кампании, но пък се е снимало за Playboy. В тези случаи фирмите избягват да наемат такива личности.

Елина Големанова:  Има разлика между избирането на лице за корпоративен имидж и за представител на марка или продукт. Първото нещо, което е много важно, е самата компания да определи своята визия – как иска потребителите да я асоциират и какво послание иска да предаде на аудиторията. С поведението си корпоративното рекламно лице трябва да създава и да гради уважение сред обществеността, докато лицето на продукта трябва да прави така, че марките да се купуват.

Защо фирмите прибягват масово да услугите на спортисти и фолк певици?

Ружа Загорска:  

Спортисти се наемат за рекламни лица, защото по този начин много от компаниите искат да внушат посланието, че обществеността трябва повече да спортува и да води здравословен начин на живот. От друга страна, именно спортистите ни са единствените хора зад граница, които са най-популярни. Чужденците с тях ни асоциират. Вземете например Христо Стоичков или Димитър Бербатов. Всеки чужденец като му кажеш Стоичков, той знае България. Не мога да каже, че фирмите ще имат успех в кампаниите си, ако наемат лица от други области, тъй като просто не са чак толкова познати на нашата и чуждата публика.

Що се отнася до фолк певиците. Факт е, че българинът харесва този жанр, по заведенията се забавлява  на фолк музика. Трябва да си признаем, че тази музикална индустрия много добре се развива. В нея се наливат страшно много пари, а и клиповете с всеки изминал ден изглеждат все по-добре. Вижда се, че музиката се отделя от онзи познатия лош вариант на жанра от времето на 90-те. Съвсем скоро ще започнат да се влагат и повече пари за подобряване качеството на текстовете. Тази индустрия все по-често ще попада в полезрението на фирмите като източник на рекламен дивидент.

Казахте, че едно лице трябва да бъде модел за поведение в обществеността. Какво се промени в корпоративния ПР след катастрофата на Максим Стависки. През лятото на 2007 г. година двукратният световен шампион по фигурно пързаляне катастрофира край Приморско, уби човек, а друго момиче и до момента се възстановява от инцидента.   

Елина Големанова:  

При всички случаи, компаниите станаха по-предпазливи при избора на лицата, независимо дали за социално-отговорна кампания или за продуктова марка. След инцидента се предпочитат личности в обществото, които имат утвърден дългогодишен авторитет, които хората почитат и вярват.

Ружа Загорска:

Комбинацията между идеята за дългосрочна кампании с избора на т.нар „силно лица от деня", не винаги води до добри  резултати за фирмите. Много по-добре за фирмата е да избере някое непознато лице, което да се налага с години и да се асоциира с дадена марка, отколкото да се избере някоя позната звезда.

Когато, казано грубо, дадено рекламното лице сгафи, какво трябва да направи компанията, за да запази своя авторитет? Тук искам да припомня, че самият Стависки беше посланик на социалната кампания „Ако си пил, слез – искам да стигна жив".

Елина Големанова:  

В конкретния случай със световния шампион мисля, че организаторите много добре направиха, че я спряха. Доколкото си спомням, имаше и официално изявление, че компанията се дистанцира и не одобрява действията на лицето. Това е нормалната и правилната реакция при такива случаи.

Моят съвет като консултант в такава ситуация е компанията да не се скрива и да чака да отмине бурята. Трябва съвсем искрено да излезе и да каже: „Да, това лице го бяхме избрали заради тези и тези причини, но се оказа, че той не е най-добрият ни избор и не следва целите на замислената кампания. Всъщност, не правете това, което той направи". Компанията може да изчисти имиджа си като например подпомогне финансово лечението на пострадалите.

В последните 2-3 години бяха започнати различни кампании за разумно шофиране. По пътищата бяха слагани смачкани коли, стигна се дотам че по билбордовете започнаха да се монтират макети на полицейски патрулки. Въпреки това, няма ден без ранени и катастрофирали. В тази връзка, една кампания може ли да промени манталита на българина? 

Ружа Загорска:

Факт е това, което казвате. Но манталитетът на българина не може да се промени в рамките на една социално-отговорна кампания, за месец или година. Промяната на манталитета е ангажимент не само на една инициатива, фирма или правителство Личното ми мнение е, че българинът ще кара пиян, докато му се разрешава. Отнемането на книжката в никакъв случай няма да реши проблема. Има редица по-нерадикални мерки, които ако се следват, в дългосрочен план ще дадат резултати. Основно трябва да се работи с подрастващите, от малки да се промени манталитетът им, че не трябва да сядат зад волана след употреба на алкохол. Виждате, че основно катастрофите са причинени от млади шофьори.

Елина Големанова:

От гледна точка на ПР-а и рекламата, не можем да кажем, че манталитетът на българина може да провали една рекламна кампания. Когато фирмите правят една социална кампания, както казахме в началото, те избират своята аудитория, отчитат и нейния манталитет. За да имат успех с посланието, фирмите трябва така да подготвят кампанията, че да накарат аудиторията да се замисли.

Ружа Загорска: Само ще резюмирам казаното, че кампанията се счита за провалена, ако още в началото не е отчетен манталитетът на аудиторията.

Оригинална публикация

PRkernel.com I 23.06.2010

All Channels Communications стана златен юбилеен спонсор на SOS Детски селища България. Комуникационната агенция бе отличена за цялостната подкрепа към сдружението по случай 15-тия рожден ден на SOS Детско селище Дрен. All Channels Communications се грижи за публичния имидж на сдружението, управлява връзките с медиите, организира ежегодните кампании за набиране на средства и координира организирането на събития от 2006 г. до момента.

Агенцията получи грамота и плакет „Златен спонсор” по време на честванията в Дрен лично от националния директор на SOS Детски селища България Пламен Стоянов. По традиция сдружението изказва благодарност за подкрепата към всички организации, които подкрепят каузата и помагат на децата от селищата по време на юбилеите си. Тази година освен All Channels Communications за златни юбилейни спонсори бяха отличени и: Toyota Balkans и Sheraton Sofia Hotel Balkan.

По време на събитието в SOS Детско селище Дрен бе представен новият посланик на добра воля на сдружението – Елена Петрова. В качеството си на посланик Елена Петрова се присъединява към Красимир Балъков, Ивет Лалова, Силвия Лулчева и Николай Урумов, които до момента са застъпници на каузата на SOS Детски селища България и популяризират дейността на сдружението.

Оригинална публикация

PRkernel.com I 25.06.2010

Кандидат-студентите за трите специалности на Факултета по журналистика и масова комуникация – Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване – ще положат писмен изпит по журналистика тази неделя – 27 юли от 14:00 часа.
Писменият изпит има за цел да провери способността на кандидат-студентите да извеждат и интерпретират проблеми, да представят познанията си по разглежданата тема и ясно и оригинално да се изразяват в писмени форми, усвоявани в средното училище. Оценяват се още езиковата и общата култура на кандидатите.
Темите за писмения изпит обхващат съвременни проблеми на обществения, политическия , икономическия и културния живот на страната, намерили отражение в българския периодичен печат, радиото и телевизията.

Методически указания

Писменият изпит по журналистика е с времетраене 4 астрономически часа.
За успешното полагане на писмения изпит по журналистика на кандидат-студентите се препоръчва:
-да следят публикациите за актуални проблеми на обществения, политическия, икономическия и културния живот в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет;
-да се упражняват да пишат текстове със стройна структура на композицията, с ясно изведена теза;
-да развиват езиковата и стиловата грамотност при писането на текстове;
-да формулират собствена, оригинално изразена и базирана на общата им култура позиция, придържайки се към фактите.

Оригинална публикация