в. Класа | 02.07.2010

Срокът за прием на документи на кандидатите за поста генерален директор на БНТ за участие в конкурса приключи вчера в 17 ч. Седем са заявили желанието си да участват в състезанието за директорското място на обществената телевизия. Това са: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков, Вяра Анкова. Съгласно изискването на закона техническа комисия следва да започне проверка на редовността на документите и да вземе решение за допускане на кандидатите до участие в конкурса. СЕМ ще проведе събеседванията с кандидатите на 12, 13 и 14 юли 2010 г., а решението на регулатора за нов тв началник на "Сан Стефано" 29 ще бъде взето на 15 юли.

Стр. 15

в. Дума, ТВ приложение | 02.07.2010

ПЪРВИЯТ ОБЩ ПРОЕКТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ОТ BTV И PRO.BG "Код: Криминално", започва на 5 юли в ефира на PRO.BG. Криминално-публицистичното предаване ще се излъчва от понеделник до четвъртък от 22.45 ч. и в рамките на 30 минути ще представя разследванията на интересни и популярни криминални случаи у нас. Всичко зад престъплението ще показват топ журналистите Миролюба Бенатова, Канна Рачева, Асен Иванов, Румяна Попова, Мая Костадинова, Мариета Николаева и Димитър Стоянов. "Код: Криминално" ще представя страшната страна на живота – престъпленията, които се случват всеки ден на улицата.

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 02.07.2010

Всекиму може да се случи, любезни ми зрителю, така стана и с покорната ти тв наблюдателка, която неочаквано и за зпа участ си загуби… очилата! И от впила орлов поглед в екрана зрителка се превърна в нещо като слушателка на телевизия. И ето какво чу за тебе тя.
Открай време дублажът на филми, сериали и предавания е един от негативните дразнители на малкия екран. Възприето като неизбежно зло, озвучаването с редки изключения не е задоволително за изискванията на съвременния зрител. Говорът, ако е натрапчиво некадърно наложен върху картината, направо може да унищожи впечатлението от най-големия филмов шедьовър до най-семппия сапунен сериал.
По принцип дублажът съществува още от времето на нямото кино, там диктор или актьор разказва вижданото на екрана, а с навлизането на "говорящото" кино техническите тогавашни несъвършенства на звука изискват допълнително нахсинхронно озвучаване. Най-разпространен е дублажът в немскоезичните страни. Руснаци, французи и държави от Ориента неизменно дублират екранните произведения от дълги години. Но това е изключителен майсторлък който, ако не е добре владян, се превръща в изтезание за слуха и зрението.
Има два вида дублаж – overvoice – четене върху оригиналния тест и nachsynhron – озвучаване едно към едно, най-популярно в игралното кино и рекламите. У нас са приложими и двете, но "оувървойс"-ът държи първенството по количество дублирани материали.
По родните телевизии дублажът се осъществява в специализирани студиа от актьори, тонрежисьори и режисьори. Но началото винаги е преводът, често толкова немарлив и гъмжащ от грешки, истинско скудоумие от пропуски, логически и смислови лапсуси, които хвърлят зрителя в джунгла от сюжетни и езикови недоразумения. У нас, независимо от съществуващите преводачески организации, никой не се съобразява с железните правила на преводаческото изкуство и така текстовете и монтажните листове се предоставят на абсолютно случайни лица, некомпетентни, незнаещи майчиния, камо ли чуждия език.
Редактори на дублираните продукти няма
Единствено съществуват те в БНТ, която отколе винаги е държала на правилния и смислен изговор. Така авантюрата придобива плът и кръв и разбива нервите на хората.
Тонрежисьорът е изключително важен, звуковото нюансиране и интерпретациите на ролите, ловкото балансиране между оригиналната и налаганата отгоре фонограма е изкуство, което за съжаление много често е извършвано немарливо. Но и тонстудиата в най-големия си брой са технически остарели, мръсни и неподдържани, направо мизерни. Малко са телевизиите в националния ефир, които осъвременяват техниката и създават приемливи условия за тази деликатна дейност.
Режисьорът на дублажа, любезни ми зрителю, е най-отговорният. Той е, който подбира подходящите гласове според сюжети и роли, той осъществява звуковия мизансцен и ако работата му е калпава, настъпва шок и ужас! Например, ако оригиналният герой говори с драматичен басов тембър, то от екрана звучи писклив глас, ако героинята е комедийна, чуваме на български неистово кълчотене на езика в стремежа да се догони характерното и смешното. Да озвучиш например Ал Пачино с глас на Мики Маус си е престъпление отвсякъде.
У нас дублиращите актьори са не повече от петдесетина активни участници в тайнството на озвучаването. Казват, че са нещо като мафия, трудно пропускаща нови гласове и личности. За по-големите и дългосрочни филми и сериали кастингът е задължителен, но кой ти гледа правилата, важното е да си "гъст" с решаващите в този бизнес.
А бизнес ли е това наистина? У нас дублажът се заплаща срамно ниско – по 45 стотинки на минута, или 45 лева за 100 минутен филм взимат актьорите. Един суперпрофесионален дублаж се извършва в рамките на 3 – 4 часа, хоноруването много отдавна не е актуализирано, не съществуват рамкови договори с разните телевизии поотделно, никой не обръща внимание на воплите на гилдията на дублиращите артисти. А такава има, тя се казва ГАРД – Гилдия на артистите, работещи в дублажа. От няколко години наградите ИКАР на Съюза на артистите включиха и награда "Златен глас" досега присъждана на Даниел Цочев, Силвия Лулчева, Симеон Владов, Васил Бинев – абсолютни корифеи в бранша.
Например Симеон Владов, озвучаващ перфектно "от бебе до баба" е горд, че е дублирал гласовете на Джереми Айрънс, Брус Уилис, Антъни Хопкинс, Брад Пит, Робърт де Ниро и още, и още. Като повечето си колеги той страстно обича работата си, смята, че гилдията е задружна.
Да отличим Владо Пенев, Станислав Пищалов, Любомир Младенов, Иван Танев, Стефан Димитриев, Лидия Вълкова, Венета Зюмбюлева, Ани Василева, Елена Русалиева, чиито имена най-често звучат след финалната реплика "Ролите озвучиха…" Някои от тях са и играещи на сцената, но повечето са тесни специалисти в дублирането и гласът е техният актьорски инструмент и изява.
Уж пред микрофона всички са равни. Да, ама не. Да имаш пластичен глас, богат на нюанси, омайващ тембър, чувство за ритъм и непременно култура са плюсове, все по-рядко срещащи се в звуковото телевизионно пространство. И като се подложат на унищожителното безхаберие и некадърност на тонрежисьори и режисьори; резултатът е отчайващ! Пилещи нервите неподходящи гласове, подбрани некомпетентно и своеволно, небалансирано наложен говор върху оригиналната фонограма превръщат в ад задължително спокойното зрителско възприятие.
Хората често се питат защо не се слагат надписи вместо дублирането. Субтитрирането даже е по-евтино от дублажа, но става значително по-бавно, сериалите непременно се озвучават, защото вървят на конвейер, но и от значение е именно бизнесът, все пак доста народ се прехранва в дублажа. Има смисъл и фактът, че и у нас хората с увреждания на зрението никак не са малко и дублажът облекчава сериозно тази част от тв публиката. Безкрайните сериали като "Дързост и красота",
"Блясък", "Съдружници по неволя", турските потреси "Листопад" и "1001 нощи" и много други няма начин да не бъдат дублирани.
Сега е криза навсякъде. Въртят се стари филми, в лятната схема са заложени предимно повторения, писна ни по празници да гледаме едни и същи прашясали "хитове" и до безсъзнание да се въртят най-вече криминални сериали отпреди повече от 20 години. Но след новините небиваемото второ място винаги се отрежда именно на филмите и сериалите и занемаряването на свежи попълнения и премиери говори за небрежност и непознаване на зрителските интереси.
И докато наричащите себе си "национални" телевизии залагат на чудната, гледка на Азис гушнал под завивките Иван&Андрей и харчат безумни средства по травестити, попфолк "икони", чалгаи тъпи политици, родната ни реч ще си остане изкривена и все повече дестабилизираща се. Затова умната с дублажа, там българското слово трябва да звънти с цялата си красота, защото и от говора от екрана зависи опазването му.
А да ти кажа, мили ми зрителю, вече въоръжена с нови очила отново цамбурнах в блатото на предлаганите мили родни картинки по телевизиите и не знам дали да не взема да загубя пак очилата си? Какво ли има още да видим с теб, драги, какво ли?
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА

Стр. 65

ТВ7 I Ася ГЕОРГИЕВА I 2.07.2010

Минчо Празников, Иво Андреев и Стоян Янков ще бъдат лицата на метеорологичната прогнозата по ТВ7

От понеделник, 5 юли, петата национална ефирна телевизия у нас – ТВ7, стартира излъчването на обновена прогноза за времето, която ще използва уникална за България технология от най-модерен тип. Вместо използвания до момента от повечето телевизии блубокс, ТВ7 ще заложи на плазмен сензорен екран, чрез който различните карти ще могат да се сменят и местят само с едно докосване от страна на водещите.
Един от тях е любимецът на няколко поколения българи Минчо Празников, който се връща на малкия екран всеки уикенд в ефира на ТВ7, за да съобщава предстоящите метеорологични условия.
Другото популярно лице в ефира на ТВ7 ще бъде Иво Андреев, познат на зрителя с изявите си в прогнозите на БТВ. Освен като водещ, Андреев ще поеме и ролята на изпълнителен продуцент на метеорологичните прогнози и ще се появява на екран всеки делничен ден в минутите за време след централните и късните новинарски емисии на ТВ7.
Стоян Янков, който е географ по образование и се е занимавал със спортна журналистика, ще е водещ на прогнозата за времето в сутрешния блок „Сутрин с ТВ7”, както и в обедната емисия новини. Янков ще се изявява и в магазинното токшоу „7мо авеню”, което се води от Камелия Воче и Мон Дьо в ефира на ТВ7 всеки делничен ден от 10 до 11.30 ч. Там той ще съобщава метеорологичните условия в по-неформален стил, съответстващ на духа на предаването.
„Вярваме, че прогнозата за времето е изключително важен елемент в програмата на телевизията и вълнува голяма част от зрителите. Ето защо сме подходили професионално към нея и залагаме на добре подготвени синоптици, които да представят по-детайлна метеорологична информация”, споделя Светлана Василева, Изпълнителен директор на ТВ7.
Въвеждането на обновената прогноза за времето става няколко седмици след началото на новата програмна схема на ТВ7, която стартира на 14-ти юни и включва нови предавания, нови филми и сериали, както и промени в новинарските емисии.

PRkernel.com I 1.07.2010

Ива Белокапова е новият Изпълнителен директор на Грейлинг за България. Ива има над десет години опит в комуникациите и е работила с някои от най-големите инвеститори в страната. Била е и управленски консултант, както и консултант по Европейски проекти. Изпълнява е различни длъжности в рекламни и ПР агенции, в медии и в агенции за анализи и проучвания, като Синовейт, Джаз ФМ, Графити ББДО.
Ива е завършила Иберистика във Варшавския Университет и Логистика в УНСС. Говори 6 езика.

За Grayling

Grayling е втората по големина глобална агенция за връзки с медиите, публичнитете институции и инвеститори и мениджмънт на събития. Grayling има офиси в 70 локации и 40 страни на Европа, САЩ, Близкият изток, Африка и Азия.

www.grayling.com

Оригинална публикация

Британски съвет I 29.06.2010

30 юни, 18.30 ч.: Къде се бави водородният транспорт – водородът е идеалното гориво, но защо все още не го използваме

01 юли, 18.30 ч.: Странен дъжд или за какво пее Принс в “Purple Rain” – художествена измислица ли е лилавият дъжд или природен феномен

02 юли, 18.30 ч.: Невромаркетинг – защо дадена реклама по телевизията Ви въздейства, а друга подминавате с пренебрежение

Ударна доза популярна наука предлагат в началото на лятото Британски съвет и Форум „Демокрит”. В тази нетипично хладна лятна седмица почитателите на Café Scientifique ще могат да гледат и участват в мини-маратон от три научни кафенета, които ще се проведат в сградата на Британски съвет в София.

На култовия 1-ви юли, вместо Джулай морнинг /юлска сутрин/ можете да се насладите на Джулай ивнинг /юлска вечер/ с метеороложката Магда Божкова, която ще ни разкаже за какво пее Принс в “Purple Rain” – художествена измислица ли е лилавият дъжд или природен феномен.

На 30-ти юни химикът Божидар Стефанов ще търси отговора на въпроса защо се бави водородният автомобил, след като водородът е идеалното гориво. На 2-ри юли невробиологът Стилиян Георгиев и преподавателят по маркетинг Станимир Андонов ще обяснят как се използват функционалният ядрено магнитен резонанс и електроенцефалографията за целите на рекламата – или с други думи защо дадена реклама по телевизията Ви въздейства, а друга подминавате с пренебрежение.

в. InfoWeek | 28.06.2010

Добрите практики 3а привличане на гражданите от държавните агенции чрез социалните мрежи още не са популярни заради новостта им

Държавните институции се стремят да работят по въпроса "срещайте се с хората там, където са", като 3а целта служителите им се включват в социалните мрежи. Но задачата 3а създаването на политики 3а намаляване на рисковете, които подобни инструменти могат да крият, е тежък и сложен процес. "Създаването на политика 3а използването на социалните мрежи 3а целите на държавните агенции не е лесна Задача", се казва в изводите от наскоро проведено проучване от технологичния център на американското правителство Center for Technology in Government (CTG) към щатския университет в Олбъни, Ню Йорк. "Такава политика не само трябва да включва непрекъснато променящата се медийна среда на социалните мрежи, но също така и да е адекватна на различните начини, по които държавните служители ползват тези инструменти в своята работа."
Съществуват доста примери 3а ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Тези добри практики са все още сравнително нови и не особено популярни сред преобладаващото мнозинство държавни институции, сочат данните от проучването.
В него са обхванати 26 официални документа, регламентиращи дейността на социалните мрежи, които са анализирани заедно с резултатите от проведени интервюта с 32 държавни служители, вече ползващи инструментите на социалните мрежи. От CTG са избрали осем основни елемента, с които описват ползата от социалните медии.
Те включват: достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.

1. Достъп на служителите до социалните мрежи

До неотдавна до сайтовете на социалните мрежи бе ограничаван достъпът. Но границите между личните, професионалните и официалните контакти вече се сливат и стават нещо обичайно. Това, от друга страна, повдига въпроса дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините 3а постигане на успех.

2. Конктакти с клиентите

Тук се имат предвид създаването, поддръжката и потенциалното изтриване на контактите в социалната мрежа. Липсата на политика в тази сфера може да се отрази в случаите, когато дадена институция не е наясно с това, какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от техните служители – било то 3а лични, или професионални цели – е един от изводите в проучването. Различни са стратегиите на институциите, сочат данните от доклада на CTG: някои изискват одобрение от един служител, който обикновено е началникът на информационния отдел; докато други институции изискват одобрение от повече от един служител.

3. Допустими граници на ползване

Такава политика обикновено очертава позицията на дадена организация относно това, как нейните служители се очаква да ползват ресурсите, какви са ограниченията 3а личното ползване и последствията в случай на нарушаване на правилата. Дванадесет от разгледаните в проучването на CTG политики и ръководни принципи се отнасят до тези специфични проблеми, като мнозинството от тях ползват вече съществуващи политики с вече установени принципи на ползване на обичайните електронни и информационни източници като телефони, компютри и интернет.
Това е вероятно една от най-обсъжданите "тъмни" зони в политиката на социалните мрежи – се казва в проучването – и е трудно да се направи ясно разграничение между ползването им 3а професионални и лични нужди. Например, даден служител може да е приятел във Facebook с генералния директор на друга организация, да води с него лични разговори онлайн 3а общи интереси, при които няма как да се направи разлика между личните и професионалните теми. "Но в същото време, дали може да се твърди със сигурност, че тези разговори допринасят 3а затвърждаването на професионалните взаимоотношения?" – се пита по-нататък в анализа.
Някои организации прилагат следната политика: "Социалните мрежи се ползват 3а корпоративни цели, а не 3а лични нужди".
Други, като щатските военновъздушни сили например, са възприели по-свободна трактовка и насърчават хората си да мислят 3а себе си като 3а дежурни 24 ч., седем дни в седмицата, когато ползват социалните мрежи. Други предлагат ползването от служителите да става в допустими граници 3а професионални нужди, да има наблюдение от супервайзори, а не да се прилага еднаква политика към всички служители.

4. Контрол на служителите

Преобладаващата част от организациите възприемат съществуващите политики или като директно ги цитират, или като прилагат линкове или референтни номера на съответните политики, които определят кое в поведението на служителите е "правилно" и кое – "грешно". В резултат се определят последствията в случай на нарушение. Обаче нито една от разгледаните в проучването политики не е директно адресирана към последствията в случаите на неуместен контрол върху личните страници в социалните мрежи, става ясно от анализа на CTG.

5. Съдържание

Въпросите относно това, кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност 3а коректността на това съдържание, се поставят сравнително често в интервютата, проведени от CTG. 14 от разгледаните документи имат отношение в една или друга степен към управлението на съдържанието. В повечето случаи създаването на съдържание се предоставя на отдела или на служителя, който е създал акаунта, съвместно с началника на информационния отдел, който отговаря 3а точността на публикуваната информация и съответствието й с принципите и правилата на съответната социална мрежа.
Все повече служители се ангажират с работни дискусии, свързани със сайтове като GovLoop и Linkedln, като правят онлайн коментари по свързани с работата им теми от външни 3а организацията блогове. Десет от 26 политики просто инструктират служителите си винаги да използват стандартен отказ, чрез който се избягва обвързва пето им с мнение и съдържание, различно от официалната позиция на организацията.

6. Сигурност

Организациите се стремят да развият и внедрят добрите практики, 3а да гарантират сигурността на данните и техническата си инфраструктура в светлината на новите изисквания на потребителите, технологиите и връзката им със социалните медии. Някои от 26-те политики са с фокус именно върху проблемите на сигурността в социалните мрежи, докато други ползват по-общи формулировки. Някои компании например заявяват следното: "Където е подходящо, местната политика 3а ИТ сигурност трябва да се прилага към всички видове социални мрежи и статии". Други изразяват загрижеността си в по-конкретни аспекти. Два са основните проблеми, които се описват в политиките и които са обект на анализ и дискусии в интервютата – това са техническите и поведенческите аспекти на този тип комуникации. Технологичната гледна точка, която се засяга в цитираните политики, се свързва основно с проблемите със сигурността на паролите, функционалностите, дейностите по автентификацията на идентичността, извършвани чрез обществената инфраструктура, както и сканирането 3а вируси. 15 от тези политики включват специфични изисквания – като това, потребителите да поддържат сложни пароли; само някои изискват специално предназначени потребителски имена и пароли 3а достъп до акаунти в социалните мрежи. Две от анализираните политики подробно описват как прикачените файлове да се сканират с антивирусни програми, преди да бъдат качени в интернет от името на съответната държавна институция.

7. Правни аспекти

Докато някои политики на държавните интституции прилагат общ подход към правните аспекти – чрез общи текстове, в които се Заявява, че от всички служители се изисква да спазват законите и разпоредбите – без да се пояснява кои от тях са приложими, други се отнасят до прилагането им в специфични правни сфери като пиратство, свобода на словото, управление на архивите, достъп до информация и др. Много организации се занимават с проблемите на управлението на архивите и ограниченията на достъпа до тях, но малко са онези, които обръщат специално внимание на изнасянето на архивни документи и записи. Има се предвид как да се предотврати Загуба на съдържание при ползване на социалните мрежи.

8. Граждански контрол

Ползването на двустранната онлайн обществена комуникация от държавните институции и гражданите е сравнително ново явление. Организациите трябва да решат, дали да позволят такъв тип комуникация и как да се справят с тази нова задача. "За онези организации, които искат да имат обратна връзка от гражданите чрез официалните си сайтове в социалните мрежи, често се прилагат правила 3а приемлив контрол", се казва в проучването.
На първо място сред осемте елемента, необходими 3а създаването на ефективна политика на държавните институции спрямо социалните медии, от CTG поставят основните Задачи пред институциите, които току-що навлизат в тази сфера. Това означава да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

***

Равносметки и изводи

Съществуват много примери за ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Те включват достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.
Ето какви са и главните въпроси, които налага използването на социалните мрежи в държавната администрация:
дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините за постигане на успех;
какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от служителите на държавните институции;
може ли да се твърди със сигурност, че разговорите онлайн (във Facebook, например) допринасят за затвърждаването на професионалните взаимоотношения;
кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност за коректността на това съдържание. За ефективна политика в областта на социалните медии, в държавата трябва да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии, и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

Стр. 6-7

Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист www.ivosiromahov.com | 28.06.2010

Следя с интерес развитието на българските медии и напоследък забелязвам една много интересна тенденция – броят на читателите намалява, а броят на новите издания се увеличава. Стотици са незнайните рицари на перото, които напъват да оставят своята безсмъртна диря в славната история на българската писмовност.
Почти всеки ден на сергиите се появява нова медия, която гордо тръби: "От днес България вече не е същата! Ей сега ще видите как се прави истинска журналистика… Трепери, конкуренцийо! Ликуйте, читатели!"
Българската преса има амбицията да остави на идните поколения не просто вестници и списания, а модел за подражание, по който световните медии да взимат "равнис".
Особено интересен е процесът на създаване на мъжко списание. То се базира на следните задължителни елементи:

Името на списанието

Името трябва да грабва потенциалния читател и да го кара да се идентифицира с него. За нашите географски ширини най-подходящ е брандът "Пич". "Пич" – списание за истински пичове! А ако преливате от находчивост, може да го изпишете и с четворка – "Пи4". Яко, а?

Корицата

Трябва да е шарена, лъскава и на нея да е снимано провинциално момиче по цици. Напливът от млади жени, желаещи да си популяризират млечните жлези, е огромен, но за съжаление 99 процента от тях изобщо не стават за показване. Ала да речем, че сте се спрели на Ганка от Айтос – млада, амбициозна пръчка, която е готова временно да компенсира сексуалния ви недоимък, само и само да се появи на корицата на "Пич". Да "лъсне" гола, както обичат да казват журналистите с по-скромен умствен багаж.
И тъй, Ганка от Айтос е на линия. Закарвате я в някоя квартира, закачате един стар чадър върху лампата, за да прилича на фотостудио и я карате да се чепи във всевъзможни пози, докато я снима ваш приятел, когото наричате "звездния фотограф" Гошо Гошев. След фотосесията Ганка ви се отблагодарява, като ви демонстрира последните достижения на айтоската духова школа.
Снимките са готови, но трудното тепърва предстои. Сега ви трябва човек с голям опит в работата с фотошоп – да преправи кадрите, да изтрие стриите и целулита и в краен случай да направи колаж – например да комбинира циците на Памела Андерсън с лицето на Ганка от Айтос.

"Интро" от главния редактор

В началото на всяко мъжко списание трябва да има някакви мъдри тезиси от редактора. Айде да не са мъдри, но поне да са тезиси. Да звучат като златни зърна от съкровищницата на световната мъдрост, без които животът на читателя би бил лишен от всякакъв смисъл.
Главният редактор на мъжко списание най-често е комплексар недоебец, който пише уводния текст с хладен, високомерен тон. Посланието му е: ти, читателю, си много тъпо парче, обаче си извадил ебахти късмета да се родиш в една епоха с мен. И аз сега ще те светна кое как е.
После редакторът или преразказва надве-натри съдържанието на броя, с което обезсмисля по-нататъшното му четене, или пък разказва някой стар виц, понеже е чувал, че големите мъжкари имали чувство за хумор, хе-хе.
Редакторът на "Пич" винаги говори на читателите на "ти". Не че ги познава, но така е по-снизходително. Читателят трябва постоянно да усеща, че редакторът го превъзхожда и ако някога се срещнат не би му дал дори да му лъсне патъците.
До интрото се слага портретна снимка на редактора с поглед на леко отегчен разбирач. Присвитите му очи казват: хич не ми се занимава да ви пиша тука моите безценни слова, но ако не го направя, историята няма да ми прости.

Автори в броя

Някъде в началото на списанието драгият читател трябва да бъде запознат с авторите, сътворили тоя безценен брой. Идеята е те да бъдат представени като гении, които никоя друга медия не може да си позволи. Напишете нещо такова:
"КънчоТрънчев е блогър, популярен в цял свят. (Блогър е модерната дума за графоман). Убийствената му ирония не прощава на никого. Под ударите на безмилостното му перо са попадали личности като Димитър Бербатов, Барак Обама и Тони Стораро. Специално за "Пич"
Кънчо направи анализ на най-популярните видове силикон и кой е най-подходящ според зодията на мъжа, който ще го обарва. Чети на стр. 76."
Освен авторите, редно е да се представят и фотографите. Читателите няма как да знаят, че Гошо Гошев е гаражен пияница, чийто обичаен хонорар е шише евтина водка. Затова спокойно може да ги ударите с някоя дебела лъжа от сорта:
"Фотограф на звездите – така е известен в гилдията нашият приятел Гошо Гошев. Само той може да предразположи най-красивите жени в света да покажат всичко. Пред неговия фотоапарат са заставали кралици на красотата като Ева Херцигова, Наоми Кембъл и Цецка Цачева.
Разкъсван между многобройните си ангажименти в Милано, Ню Йорк и Париж, Гошев все пак намери време да отскочи до София за зашеметяващата фотосесия на Ганка, която изпоти обектива му- на стр. 89."

Небрежно интервю с кавър-гърлата

С триста зора на фотошопа снимките на Ганка са успели да придобият някакъв вид, с който зорлем да надървят полудял от хормони седмокласник. Проблемът е, че покрай снимките трябва да се смъчат и 20-30 реда интервю с кавър-гърлата, която е почти безсловесна. Повечето такива момичета не се притесняват да изпружат гениталиите си пред публика, но отговарянето на въпроси ги хвърля в дълбок смут и сковаващия ужас "да ни съ изложа".
Затова подходът ви към интервюираната трябва да е мек, дипломатичен, омайващ:
• Изглеждаш страхотно, Ганка! (На български правилното обръщение е "Ганке", но съвременната преса смята звателния падеж за простотия). Как го постигаш, пазиш ли някаква специална диета?
• Ми нье. Ям си сичку – мисо, плудуйе, зилинчуци. Многу убичам да си хапвам и сладичку – нйещу тортичка, сладулйед…
• Не пълнееш ли от сладко?
• Ми нье. Туй ми е от зодията – на тилци-те нищу ни им са липи. Така ми пиши в хурускопа.
• Има ли мъж до теб?
• Ми в мумьента няма. Имах приятил фудбулис, ма са раздилихми приди идин мьесец. Сига съм свубодна.
• Защо се разделихте?
• Ми щоту мноу ма ривнуаши. Викам му: чуйек, ни съ излагай. Аз съм мноу луда купонжийка. Убичъм дъ съ зъбавляам. Ма той – нье. И съ раздилихми.
• Какъв е идеалът ти за мъж?
• Ми рус, висок, румантичьен и да има чусту за хумур. Да ма разсмива – туй е най-важнуту.
• Какво е за теб романтиката?
• Ми да ма земи с бьентлиту, да ма завидье на ристурант, да вичерями на свьещи, да слушами Прислава.. туй е за мьен румантикътъ.
Така, интервюто вече е взето. Сега предстои най-тежката част от работата. Репортерът трябва да пресъздаде разговора така, че от него да струи неустоима еротика, която да надърви полуделия от хормони седмокласник.
Освен това авторът на интервюто трябва да изчисти всички диалектизми, щото е тъпо една секс-икона да говори селски, нали.

Светска хроника

Съдържа няколко новини, за които редакторът е взел дребен рушвет. В светската хроника задължително трябва да използвате следните изрази: "звездното парти", "блесна на коктейла" и "шушукаха запознати". Самите новини трябва да изглеждат така:

КУЛТОВ КЛУБ СЪБРА РОДНИЯ ХАЙЛАЙФ

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на новия клуб за фюжън-чалга и чилаут-кючек в столичния квартал "Враждебна". Сред гостите на звездното парти се открояваха Eвгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон със съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че слуховете за раздялата им са клевета, шушукаха запознати.

КРАСИВИ С КОЗМЕТИКАТА НА БЪДЕЩЕТО

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на луксозен магазин за козметика втора употреба в столичния квартал "Мусагеница". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон, който беше дошъл без съпругата си Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че в отношенията им нещо куца, шушукаха запознати.

НОВ ФИТНЕСЦЕНТЪР ВАЕ ЕЛИТНИ ТЕЛА

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на фитнесцентъра "Корави тъпи копелета" в столичния квартал "Обеля". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон. Съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна" дойде само за малко и бързо си тръгна. Това даде повод за различни шушукания от различни запознати.
Такива са основните правила, по които се прави мъжко списание в България. Опитайте! Желая ви успех!

Стр. 1, 9

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Show | Еми МАРИЯНСКА | 23.06.2010

Мис "Искрено и лично" Миглена Ангелова, която бе свалена от екран от ръководството на Нова тв заради скандално предаване, посветено на незаконното сметище на "Софарма" в Нови Искър, тези дни попадна в полезрението на нов скандал. Според познавачи и обикновени зрители е била жестоко ограбена от фолкпевицата Камелия – водеща на "Споделено с…".В предаването на Камелия работят всички от бившия екип на Миглена и съответно – канят и нейните бивши гости в "Искрено и лично". Само дето водещата е различна, и то – доста различна!…

 - Много хора наистина казват, че предаването на Камелия е "Искрено и лично . но го води певица.

 - И не може да го води. Гледах го няколко издания и реших повече да не го гледам, защото се ядосвам. Направено е грозно, сеирджийски. Това е манталитет, който знам откъде идва. Нито Жоро Игнатов е журналист, нито Таня Воскресенска, нито Савина Георгиева. Тези хора са ми симпатични, но оттам нататък… И като свърши тоя контингент от хора, които канят в момента – мои бивши гости, ще свърши и предаването. Иначе това е наистина "Искрено и лично", но с друг водещ. Сега, аз не съм някакъв собственик на формата. Просто, ако ще се прави нещо, да се прави от професионалисти. Не съм слушала и не знам каква е Камелия като фолкпевица. Като водеща на предаване няма как да го оценя – тя няма качества, не й е това амлоато и това си личи. Притеснителното е, че много съчувствам на Светлана Василева от Тв7 – тя не е глупава жена и знае какви трябва да са водещите. Знае, че едно плагиатствано предаване не може да бъде на ниво. Нито Камелия, нито Анелия или която и да било фолкпевица ще направи социално предаване, каквото беше моето за "Софарма". Дори да имат сили за това, никой няма да им го позволи. Мисля си обаче, че не мога да се сърдя или да се правя на измамена, а просто трябва да намеря начина за алтернатива. И мисля, че много скоро ще мога да кажа всичко за новия си проект – той е едно активно писмено обобщение на десетте ми години като професионалист.

- Ако започнеш ново предаване, ще си вземеш ли екипа обратно?

- Не. Ние с Жоро Игнатов се бяхме разделили 2 години преди да спрат "Искрено и лично". Той не е лош човек, професионално съм разочарована от него. Казала съм му защо. Трябва ми друг екип
- от професионалисти, които имат ясни критерии за това кое е правилно и кое неправилно.

- Още ли те съдят?

- Онези двете – майката и дъщерята, дето скачаха по капака на колата ми и са под защита на Комисията по дискриминация – да, продължава делото. Иначе аз самата никого не съдя. Може би, ако не се разбера с Нова тв или с Нико Тупарев, имам намерение да съдя и медията, и него. Казаха ми, аз не гледам, но ми казаха, че на 18 май е пусната заставка на "Искрено и лично" в "Биг брадър фемили". А аз не съм си продавала или преотстъпвала марката.

- Би ли се върнала в Нова?

- Не. Не бих отишла и в никоя телевизия, в която ръководството е от хора, които не са помирисвали телевизия. Срещнах се с доста такива хора, да ти кажа. В "Нова" шефът Якобс – ами и той не приличаше на знаещ човек.

- Миглена. през какви психологически етапи мина след уволнението?

- Не бях бясна – взех трезво решение. Не можех просто така да изрежа едно предаване и да се съглася с "препоръките". Писах до СЕМ, но ръководството в лицето на Маргарита Пешева не ми отговори изобщо. Съседки сме, но не се поздравяваме. Наскоро смънках нещо като поздрав, но си обърнах главата – аз не уважавам този човек, а покрай нея и СЕМ. Ако махнат СЕМ, мисля, че никой няма и да разбере. Просто ще се спестят пари от бюджета.
СЕМ не е това, което трябва да бъде. Като ми прекратиха договора, теглих една голяма майна на журналистиката изобщо и си казах: "Я тука малко да си почина!.." И се отдадох на една стара страст -правенето на бижута.

- Продаваше ли ги?

- Продадох малко на приятелки, но от немайкъде – поискаха ги. Иначе си остана повече като хоби и ей-така – за дъщерите ми. Замогнахме се откъм бижута дамите вкъщи. От истински камъни са. Имам приятели в Индия, в Корея – намират се ефектни и не много скъпи камъни. Но не ставам за търговец.

- Като бижутер си се провалила, ще се върнеш ли на екран?

- Проблемът е в това къде да се върна. Нито една телевизия не отговаря на вижданията ми за добра журналистика. На екрана се появиха някакви момичета, които как да ти кажа – не стават за нищо. Едно време модата беше да им слагат силикон, сега всички искат да стават водещи. Преди това, помниш, всички искаха да стават манекенки. Когато падна професията на адвокатите, повечето кухи лейки още от училище искаха да стават адвокати. Сега дотолкова се е сринала журналистическата професия, че най-глупавите – красавелките, точно те ще ти кажат още от ученическата скамейка: "Аз искам да стана журналистка!" Като бъркат журналистиката с Водеща на игра.
Боя се, че скоро кухите лейки ще искат да стават депутатки. Понеже проституцията в България не е легална, не знам защо българските мъже се считат длъжни да намерят работа на любовниците си. Да им осигурят кариера. Преди беше: "Искам да пея, направи ме певица!", сега е: "Направи ме водеща!" А това е малко невъзможно, защото силикон за мозъка още не са изобретили. Но има и друг проблем: когато всички са еднакво тъпи, и така става. Обаждаха ми се много хора да ме питат дали имам нещо общо с предаването на Камелия – да не би да съм му продуцент. Казах, че нямам. Като автор обаче имам много общо – и то е ясно в какво. Да не говорим, че там работи целият бивш екип на "Искрено и лично". Обадиха ми се да ме питат останали ли са писма до предаването, че да ги използват за гости. Някой е имал доверие на теб – написал ти е писмо, и сега това писмо ти го даваш на друг. Това е крайно некоректно.

- Как се справяте с живота, откакто не работите с Живко, съпруга ти?

- Ами все пак аз съм човек, който е гледал и сам четири деца. Живеем със сметка. При нисък бюджет, но се справяме. И то главно заради това, че аз съм натрупала някои хубави "икономически" навици. Но ние всъщност никога не сме живели много нашироко. Много хора си мислят, че като те дават по телевизията, се къпеш в злато. Моето предаване може би е било едно от най-нископлатените. Почнахме с 2000 долара на две седмици. За всичко. Поради тая причина и екипът ми не беше голям. Смятах, че като съм им "евтина" на телевизиите, поне ще ми позволят да бъда свободна. Но явно и това не изигра роля. Та, откакто сме безработни с Живко, живеем със сметка. Питонът ни Наги яде по една мишка месечно /смях – б.а./. Той и бездруго яде толкова! Илия се беше подстригал нула номер, а сега косата му леко е набола. Като всеки в трудната тийнейджърска възраст обича да ме дразни – както с външния си вид, така и с приказки от рода на: "Я че праим пачки!" – отдал се е на "бизнес". Печели пари чрез компютъра. Поне така си мисли. Поиска ми да го подпомогна – да му пусна един линк на блога. Трябвало да му плащат за "жизненото време" пред компютъра. Отсега обещава да издържа семейството и да ми купи "Ферари".
От време на време ме пита: "Обичаш ли ме?", и аз му отговарям: "Честно да ти кажа, обичам те, обаче много ме дразниш!" Учи се добре – в "Жолио Кюри". Абе, децата ми се учат добре. Може би защото никога не съм ги натискала. Самата аз не съм амбициозен човек. Имам влечение към справедливостта и винаги ми се е искало да съм на такова ниво, че да не ми се случи да не мога да отговоря на някакъв невеж човек, ако нещо ми каже – на мен или на децата. Затова съм искала да се развивам – по необходимост, не от амбиция.

- Има ли дисциплина в семейството?

- Има, разбира се. Даже и куче си взехме с договор. Живко и Илия много искаха хъски, но трябваше да се разберем по няколко основни клаузи – къде ще спи, къде ще са купичките за хранене, кой ще чисти, кой ще го разхожда. И съответните неустойки при неизпълнение на договора също са записани.
Застанахме на една "кръгла маса" – трите – аз, Тити и Ани от едната страна и Живко и Илия от другата. В отделни членове е написано всичко. Пр. ако направи "локвичка", или "купчинка", кой мие и с какви препарати. Най-накрая се подписахме с ЕГН-тата на всички. Има един чл. 14 – застрашителен, че ако двамата собственици не се справят с договора, трите "съжителки" имат право да му намерят нови стопани. Чуй сега името на "предмета" на договора – Еверест. Сериозен пес и голям сладур. Двамата с питона не се засичат, но Еверест много харесва храната на Наги. Като види мишката и иска да я изяде преди него. Питонът много сладко се прозява – с едни розови устенца. Но веднъж ухапа Тити. Изглежда, понеже му беше дала преди това една мишка, и нещо му е намирисало от ръката й. Не нарочно. Тити му беше малко обидена, но за кратко.

- Още ли изплащаш кредита за апартамента в Св. Влас?

- Да, справям се някак си. Но тази година, като гледам, няма да има море.
От година и половина ние нямаме никакви доходи. Близначките отиват да следват в Неапол. Стефани – икономика, Адриана – политически науки. Влюбиха се в Италия, когато пътувахме трите на една почивка. Почнаха да учат езика, и така. Италия харесва на всички. Те са като нас италианците. Дора я приеха в три университета да продължи с магистратура. Тя завърши египтология бакалавърска степен и отсега ме "плаши" с разни странни имена, с които ще кръсти бъдещите ми внуци /смях - б.а./. Но малко еволюираха тези екзотични имена - първо беше много страшно, после не толкова, но пак толкова неразбираемо, и накрая стана само неразбираемо. Алтернативите й за следване са Кембридж, Ливърпул или Санкт Петербург. Университетът в Ливърпул бил най-доброто – имат квота за разкопки в Египет, но при избора ни по семейни причини ще натежи финансовият въпрос. Ще трябва да гледаме питона й при нас…

Стр. 24 – 25