Vsekiden.com I Мария ФИЛЕВА I 2010-03-06

Г-жо Дамянова, кой е крив и кой е прав в спора около стенограмата на разговора между президента Георги Първанов и вицепремиера Симеон Дянков? Трябваше ли да бъде публикувана тази стенограма? И всъщност това ли е възмутителното – че е направена публично достояние или самият разговор?

Аз много мислих и знаете ли, напънах се, тъй като все пак с това си вадя хляба през последните 20 години, и си спомних, че през това време има един такъв прецедент – когато Майкъл Чорни публикува във в. “Стандарт”, когато беше негов, стенограма от свой разговор с български бизнесмен, няма смисъл да му споменавам името. Така че в историята на съвременна България това се е случвало два пъти – да се прави запис без знанието и съгласието на едната страна. Особено нечистото от пиар, пък и от морална гледна точка, е, че двамата, които водят разговора, не са в еднаква позиция. Единият знае, че този разговор ще бъде широко публично достояние и контролира своето поведение. Докато другият смята, че води разговор на четири очи и естествено се държи като при разговор на четири очи. В този смисъл просто паралелът, че този ход в България са правили само Майкъл Чорни и президентът, е напълно достатъчен и няма нужда от коментар.

А протичането на самия разговор, съдържанието на стенограмата…

Най-интересното от моята професионална гледна точка е първо, въобще целият този шум, който се вдига заради някакво телевизионно шоу. Ако така постъпваха ръководителите и държавните глави в света, английската кралица трябваше да осъди всички шоута на острова, а Обама – да не си ляга от съдебни дела. По принцип шоуто е жанр, в който се говори малко по-леко, малко по-безотговорно, с повече свобода на изразните средства и в този смисъл самата реакция на президента е леко странна. От друга страна, най-странното е, че е много непрофесионална, защото той претиражира в една седмица думата “милиардер” – същата тази дума, която особено го обижда. В този смисъл аз смятам, че не са ползвани услугите на пиар специалистите в Президентството, които безспорно са добри и доказани професионалисти. Очевидно някаква друга причина има да се постъпи толкова непрофесионално от пиар гледна точка. Не знам каква е тя, но със сигурност не е в областта на пиара.

Може ли да е минал през главите на пиарите си, обикновено Първанов се съобразява с тях?

Не познавам пиар, който би се съгласил едно подобно нещо да бъде екстраполирано и думата “милиардер” да бъде повторена 700 хиляди пъти в следващите дни, вместо да бъде забравена в следващите четири минути след предаването. В този смисъл това е непрофесионално и го пише в учебниците по пи ар – че когато се ядосаш на една медия, не бива да се изправиш пред всички останали, за да ги занимаваш с яда си към една конкретна медия и една конкретна изява. Но тъй като това се прави много системно, очевидно има някакви не пи ар причини то да се случва. И така искам да отговоря на въпроса ви за стенограмата. Тя е документ, в който президентът, знаейки, че тя ще бъде публикувана, е сложил своята визия не само за лицето Симеон Дянков. Съгласна съм, че има известен спор по отношение на изразните му средства (на Дянков – б.а.). Аз смятам, че това се дължи главно на факта, че той мисли на английски и действа по американски. Отговаря с “да” и “не” на въпросите, това е нещо, което не се случва в българската политическа реалност. Българският политик, поставен пред въпроса отговаря – от една страна, от друга страна, пък от трета и накрая отговорът му става непубликуем. Докато в американската политика се казва: Yes, I did и No, I didn`t. В този смисъл Симеон Дянков е продукт на американския политически живот и не би трябвало въобще да ни учудва начинът, по който той се държи. В тази стенограма поведението му е напълно уставно – държи се като човек, който знае, че е в по-нисша позиция и дори, според мен, като леко виновен. За съжаление обаче извиненията му не биват приети.

Изкушавам се да ви попитам има ли такъв тип поведение хранителна почва у нас? Приемат ли го българите?

Ако може така да се каже, аз смятам, че Бог ни е изпратил Симеон Дянков, точно за да се учим, че така трябва да бъде. Защото в действителност е много нехигиеничен българският политически елит в говорната му част. Като изключим Иван Костов и Бойко Борисов, и двамата дължаха големите си рейтинги именно на това, че можеха да говорят с българския народ. Цялата останала политическа класа се държи безумно витиевато и не отговаряше на въпросите, които вие, журналистите, и ние, пиарите, им поставяме. България не може и не бива да остане извън нормалните държави. А в тях политиците отговарят с “да” и “не” на въпросите и това, както виждате, дразни целия останал политически елит.

Мислите ли, че реакцията на засегналия се президент – тази стенограма, срещата и въобще скандалът около участието в едно телевизионно шоу, не се връща като бумеранг към президента. Аз гледах това предаване и не обърнах внимание на репликата. Едва на следващия ден след изявлението на президента, ми се наложи да се върна назад, да видя отново предаването и да търся точните думи на Дянков.

Точно това е най-непрофесионалното. Затова казвам, че не допускам, че президентските пиари са направили такъв дълбок гаф. Аз също гледах предаването и не обърнах внимание, мина ми някъде назад на фона на всичко, което беше казано, и ако самата президентска институция не беше обърнала това на някакъв грандиозен скандал, думата “милиардер” нямаше да добие такава публичност. Чета форумите сега и гледам, че навсякъде пише – да, президентът не е милиардер, той е мултимилионер и т.н. Почват едни шеги, на които те със своето поведение дадоха основание, иначе никой нямаше да се занимава с това. Нямаше такъв казус. Някакви водещи в някакво предаване задали някакъв въпрос, пък човекът казал – това не съм го казал.Това чух аз.

Какви последствия може да има този скандал за имиджа на президента?

По пързалката тръгва надолу. За съжаление, аз изпитвам симпатии към българския президент и към неговото пиар поведение чисто професионално, но смятам, че се качи на пързалката и тръгва надолу вече. Не виждам как хората могат да се отнасят с одобрение към този гейт със стенограмата.Това във всички случаи му носи пи ар ущърб. Не смятам, че той е калкулиран, тези хора (пиарите – б.а.) са интелигентни, те знаят какво правят, те са калкулирали, следват някаква по-важна задача, прегазвайки пиар нормите. Защото пак ви казвам, това, което е направено със стенограмата, е от арсенала на най-черния пиар – когато се нарушават нормите, на границите на нарушаване на закона. Аз не съм специалист, не мога да преценя дали тук е нарушен законът. Но това да се публикува стенограма, в която единият от участниците знае, че ще бъде излъчена, а другият си няма и идея за това, е наистина от арсенала на най-черния пи ар. Понеже имам амбицията да напиша една книга за пиара в България и си водя бележки, мога да кажа, че това в България е правено досега единствено от Майкъл Чорни.

А може би целта му не е била да очерни противника си, а да “избели” своя имидж?

За мен са някакви други политически цели. Било е толкова важно и належащо да се направи някакво по особен начин политическо изявление, че е поет рискът това да нанесе тежък пи ар ущърб на президента. Или поне, понеже имам страшно уважение към колегите и следя работата им – в Президентството не работят идиоти, а компетентни хора, които знаят много добре какъв ще бъде ефектът от всичко това, и аз смятам, че тя няма да качат доброволно президентът на тази пързалка надолу. Според мен е избрано по-малкото зло – имало е нещо да бъде съобщено и е избран този начин да бъде сторено, независимо, че това в очите на някои професионалисти и на повечето граждани ще прозвучи зле. След два месеца, ако някой вложи средства да направи социологическа анкета, ще останат две неща – че има някакви милиони около президента, защото това се повтори толкова много пъти, че накрая това остава в гражданите, и второ, неприятното чувство от стенограмата. Това са нещата, които ще останат. Историята ще забрави този глупав миг.

Не знам дали така лесно ще се забравят. Нещата се задълбочават, конфликтът се разраства. От ГЕРБ излязоха с декларация, Борисов и Цветанов също са категорични – че президентът си подготвя политически проект, че ще изискат аудиозапис от разговора и ако има разминаване, ще сезират Конституционния съд. Обвиниха го в нарушение на чл.32, ал. 2 от Конституцията.

Да, прочетох. Аз смятам, че оттук нататък ще става още по-неприятно. Сега плъзгащата се надолу шейна на президента, ще срещне изключителния пиар на Бойко Борисов и от всичко това най-вероятно ще стане доста весело в държавата. Друг е въпросът дали това не подменя по някакъв начин дневния ред на обществото. Но повтарям, аз смятам, че зад това, което Президентството извърши се крие някаква друга политическа задача и в името на нея са използвани нечисти и от гледна точка на закона, и от гледна точка на пиара, и от гледна точка на морала методи.

Как ще се отрази скандалът на пиара на Дянков, на кабинета на ГЕРБ, защото правителството застана зад своя вицепремиер?

При Дянков нещата стоят простичко. При него работата е – не е важно какво казват за теб, важно е да ти пишат правилно името.

Пак звучи много американски това.

Да, да. Вижте, той е американски възпитаник. При него няма непоследователност на действията. Той се държи така, както е възпитан, така, както смята, че трябва да се държи и го прави безкомпромисно. В това отношение, аз изчетох внимателно стенограмата, той се държи субординационно, показвайки, че президентът е много по-велик от него, но неотклонно отказва да се извини за нещо, което не е направил.

А може би президентът просто си изпусна нервите и намери отдушник за гнева си, защото жълтата преса наистина го атакува зловещо.

Друг е въпросът дали той не причинява на Дянков това, което би искал да причини на медиите. И всъщност да отправя някакъв… Нямам представа. Във всеки случай, каквато и да е била целта, цената, която се плаща, е толкова висока… Достатъчно е в България един процент от хората да се замислят и да видят колко некрасиво е това, което се случва, те ще говорят с още 1-2 %, те с още толкова и вие знаете как тръгва лавината надолу. Много неприятно, просто необяснимо е. Дано политическата цел, която е преследвана, да изплаща много тежката цена, която ще бъде платена. Действително става дума за първорангова институция и затова примерът е много лош. Когато Майкъл Чорни записва свой събеседник и го публикува в собствения си вестник, това е нечистоплътно и отвратително, но по някакъв начин хората си казват – абе, тези всичките са маскари. Когато президентът прави това и го публикува на официалната страница на Президентството, това вече е санкционирано от държавата. И е много, много лош белег за държавата.

Бихте ли извинила президента, ако се окаже вярно това, което твърди неговото пресаташе Бойка Башлиева – че Дянков е знаел, че се прави стенограма – стенографката била стояла срещу него, че от всяка среща на държавния глава се прави стенографски протокол и е право на президента да прецени коя стенограма да огласи?

Моето мнение не би се променило по никакъв начин. Убедена съм, че това нещо няма как да е така, защото просто трябва да си сляп, за да не виждаш, че единият знае, че го записват, а другият не знае, но по същество това не променя факта. Тук имаме прийом от черния пиар. Черен пи ар се прави от подобни стенограми и те биват публикувани. Ако Симеон Дянков е дал своето съгласие, тогава с Първанов и с шейничката надолу. Дянков иначе не се плъзга надолу.

Може да са имали различни очаквания от разговора. Държавният глава се е подготвил. Не е било среща на четири очи, Дянков е сам, отсреща са началникът на кабинета на Първанов – Никола Колев, президентският съветник Кирил Ананиев.

Не, на президента цялата му реч е подготвена и това се вижда ясно. Вие сте в медиите и много добре знаете как може да съсипеш абсолютно всеки, ако публикуваш негов нередактиран текст, казан в непринуден разговор. Тук е направена и тази манипулация – единият е бил готов за записа и се държи на сцена и си чете от листчето, а другият търси своите думи в истинското си желание, както аз оставам с впечатление, да изглади едно нещо, което наистина е недоразумение, защото гледах предаването и там Дянков наистина не каза, че президентът е “милиардер”.

Смятате ли, че е редно сериозни политици да участват в шоу програми?

Ох! По принцип трябва, но в българската политическа реалност е по-добре да го избягват. Иначе в нормалния свят, трябва и те участват.

Защо да не участват и родните политици? Не стават ли така по-близки на своите избиратели?

Аз наистина смятам, че хората трябва да виждат всички страни на политиците и на елита си. В този смисъл всички шоу предавания са направени, за да покажат една друга страна на този елит, която зрителят има право да види и е напълно резонно те да участват. Въпросът е, че в България всичко е до такава степен изкривено и противоестествено, че може би ако аз бих отговаряла за някакъв политик, а аз, слава Богу, не отговарям, бих му препоръчала да избягва този жанр на този етап. Тук се сблъсква моралното разбиране с професионалното, като знам какви коментари може да предизвика подобна изява. Проблемът е в това – че на нас всичко ни се привижда като една огромна сцена, на която всичко се случва по някакъв сценарий, а всъщност всички тези медии – и жълтите, и шоу предаванията, и другите медии имат някакъв собствен живот и в него имат място всички. Не смятам, че това е трибуна, забранена за политиците. Друг е въпросът, че не бих препоръчала на човек, за който работя, да отиде в подобно шоу.

Спечелил ли е някой досега от участието си в тв шоу?

О, да, определено. Не помните ли, че само преди един чифт избори, когато нямаше толкова много шоута и имаше само Слави, всички се изреждаха там?! То беше като предизборно студио. И никой никога не го е считал за порочно. Сега просто има малко повече телевизии, малко повече шоута, малко повече медии, иначе ситуацията не се е променила. Истината е, че тези предавания не са направени срещу народа. Направени са, защото народът ги иска и обича и там хората трябва да покажат и другата страна от себе си. Нали са уж публични, нали можем да ги осветяваме? Няма лошо да се явяват, лошото е, че обществото е неподготвено да приеме голяма част от нещата, които се случват и аз от инстинкт за самосъхранение бих предпочела да не пускам подопечните си в подобни предавания.

Оригинална публикация

Снимка: вестник "Труд"

в. Труд | Елена ПЕТКОВА | 2010-03-06

Новините на БНТ1 в 20 ч стават цял час от понеделник, съобщиха от обществената телевизия. Така държавната медия вече ще бълва информация по 2 ч и 35 минути в делничните дни. Конкурентните Би Ти Ви и Нова тв също направиха централните си емисии едночасови преди време.
Репортажите от горещите събития по БНТ1 ще станат по-подробни с повече гледни точки. Ще има коментари по най-наболелите проблеми от деня, които ще се правят от експерти или репортери. Ще се канят и гости на живо в студиото. “Искаме те да са нюзмейкъри (б.а. – от англ. – създаващи новини)или авторитети", обясни пред “Труд" водещият Даниел Чипев. Приоритет ще имат политическите и международните новини, “защото нашите проучвания показват, че аудиторията се интересува от политически интриги", казва още той. Зрителите пък ще могат да дават своите мнения по горещите проблеми във форума на сайта на БНТ1 или във Фейсбук. Най-интересните коментари ще бъдат цитирани в емисията. От днес стартира нова рубрика – “100 въпроса за моята работа". В нея репортерите на телевизията ще дават съвети на зрителите за това как да си намерят работа, за най-търсените професии в момента и за възможностите за преквалификация.

Стр. 18

www.bgnes.com | 2010-03-06

Публикуването на стенограмата от разговора между вицепремиера и финансовия министър Симеон Дянков и президента Георги Първанов е тежък гаф.
Това смята известният български PR-специалист Дияна Дамянова. Прочетох на няколко пъти стенограмата от вчерашната среща между Георги Първанов и Симеон Данков. За мен този случай със сигурност ще влезе в учебниците. Това е най-големият PR-гаф. Това е много тежък PR-гаф, каза пред Про.БГ Дияна Дамянова. Според нея публикуването на стенограмата е уникално явление и "подобно нещо тя не е срещала през последните десет години в нито една бяла държава". Дамянова смята, че при разпространяването на стенограмата може би има и юридическо нарушение. Тя смята, че вицепремиерът Симеон Дянков мисли на английски и говори по американски.
БГНЕС припомня, че между президента Георги Първанов и Симеон Дянков избухна лют спор след участието на вицепремиера в телевизионно шоу. В него Дянков каза в отговор на въпрос дали Първанов е млад милиардер -не е млад. Вчера по искане на финансовия министър се състоя среща между двамата. След приключването на разговора при държавния глава пресцентърът на президентството публикува пълният текст от стенограмата на срещата.

Оригинална публикация

в. 24 часа | 2010-03-05 

Интервю на Бодо Хомбах, съуправител на ВАЦ, дадено за в. "Франкфуртер рундшау"

- Г-н Хомбах, вие често говорите с политици, вероятно и за тежкото положение на медиите. Усещате ли готовност от тяхна страна да помогнат?

- Политикът, който цени разследващите медии и наистина иска да им помогне, още не се е родил. Когато политиците чуят, че медиите имат проблеми, показват интерес, от една страна. А често съм виждал и черно задоволство. Но тези напрегнати взаимоотношения са съвсем в реда на нещата.

- Как изглеждат нещата тогава в медийната политика?

- Сещам се за една актуална книга по този въпрос. Обобщено казано, в едно от есетата в нея пише: Има добри и лоши медии. Има такива, които развиват демокрацията, и такива, които й вредят. Медии, които развиват демокрацията, са заслужили подкрепа от държавата, защото пазарът се провали не само при банките, той се провали и при медиите. Може би трябва да се помисли за одържавяване на ДПА.

- Преценявайки израза на лицето ви, май сте на друго мнение…

- Чакам деня, в който държавата ще реши кои медии са полезни и кои не.

- Смятате ли, че държавната помощ за медии е добра идея?

- Ако въобще може да се допусне такава помощ, трябва да се намери форма, която с абсолютна сигурност защитава медиите от влиянието на държавата. Иначе скоро и при нас ще се случват неща като в обществените телевизии. Държавата за мен не е плашещ призрак, но едно трябва да знаете: където се говори за държава, всъщност става дума за бюрокрация и партии. И бързо попадате в партийна пропорционалност и партийна намеса.

- Какво мислите за индиректна държавна помощ – например чрез намаляване на ДДС?

- Не искам да казвам твърде голяма дума и да настоявам за някакъв вид държавни субсидии. Но след като ме питате, мога да кажа, че намаляването на ДДС за продуктите на пресата ще е толкова разумно, колкото и намаляването му при хотелските нощувки. Сериозно, аз вярвам твърдо в необходимостта от пресата като четвърта власт. Отговарял съм за цяла изборна кампания. Тогава не ставах всяка сутрин с мисълта как днес да информирам възможно най-обективно медиите. В предишния ми политически живот се вдигаше доста шум около мен, но невинаги оправдано. Бях, така да се каже, жертва и причинител едновременно. Познавам всички страни и затова мога да кажа, че нито един морален постулат не действа така дисциплиниращо за дейността на един политик, както рискът грешното му поведение да бъде публикувано в медиите. Затова за медиите като стълб на една функционираща демокрация не трябва да има никаква зависимост, никакъв механизъм, позволяващ намесата на партиите. Алчността на партиите да влияят върху съдържанието и персоналните решения, би била незадоволима.

- Тоест издателствата трябва сами да си помогнат.

- Ние във ВАЦ във всеки случай знаем: главната ни компетенция не е само печатането на вестници. Ние сме журналистическа манифактура. Как да се намира качествената журналистика решава пазарът. Важно е да се следят технологичните скокове и да се подготвяш за всички опции. Да кажем, iPаd (нов продукт на Apple, който комбинира айфона с преносим компютър – бел. ред.). Но преди всичко издателството трябва да прави възможна качествената журналистика.

- Говорите за качество, а през 2009 г. задраскахте във вестниците си в Северен Рейн-Вестфалия 300 от 900 работни места за журналисти. Критиците ви виждат в това противоречия.

- За безплатните медии посредствената журналистика е твърде скъпа, а за медиите, които искат и в бъдеще да печелят пари, посредственото не е достатъчно добро. Журналистиката, която и в бъдеще иска да си заслужава цената, трябва да се отличава – както и всички креативни дейности – с качество и блестящ резултат.

- Значи искате по-малко, но по-качествени журналисти?

- Това е профсъюзно табу, знам. Но това е позицията ми, не мога да я променя.

- Тогава как стана така, че никое друго издателство не загуби толкова тираж в рамките на 1 година, колкото загубихте вие? Читателите не разбират ли качеството на вестниците ви?

- Този въпрос не може да е сериозен!

- Напротив!

- Първо от тази сметка трябва да извадите онези тиражи, при които просто се отказахме да присъстваме в определени региони, защото бяхме по-малкият вестник без перспектива. Освен това ние излизаме в регион, в който населението се топи, а квотата на мигрантите е много висока. А за социалните притеснения в региона, които се изразяват и чрез безработица и размер на социалните помощи, не се налага да обяснявам нищо. Загубата на тираж няма нищо общо с повишеното качество на вестниците ни.

- Не би ли било по-честно да кажете: Ние, мениджърите на ВАЦ, твърде дълго правихме твърде малко или погрешното. Сега трябва да спестим колкото може повече пари, и то така, че съдържанието на вестниците ни да може все още да се продава като журналистика.

- Старите ни структури живееха от смесени калкулации, при които не ставаше ясно къде са загубите. Това го разделихме. Последващите тежки действия можахме да проведем съвсем социално. Но, разбира се – ние не искаме само да пестим, ние искаме сега, когато си възвърнахме икономичността, да инвестираме в бъдещето. Една възможност за растеж е онова списание, което Щефан Ауст (прочут журналист, дългогодишен главен редактор на "Шпигел", бел. ред.)развива под работното заглавие "Седмицата". Той вече ни показа четири изцяло изработени нулеви издания. Последното го прочетох от първия до последния ред. Чувствах се невероятно добре информиран. Едва две седмици по-късно успях да открия подобни информации в друго списание.

- За какво ставаше дума?

- От вътрешната ситуация в Йемен до стуацията в американската армия. Радваме се, че работим заедно с Ауст, защото той се интересува най-вече от качеството. Тези дни той ще представи и една онлайн платформа, която е много модерна. Сътрудничеството ни с него има и стратегически компонент: когато iPad стане ежедневие, ще има нужда от свързване между списанията и движещите се образи, както и от дидактически добре разделената журналистика. Всеки знае, че обикновеното ръководене на списание в тези бедни откъм реклама времена е авантюра. А в авантюризъм никой никога не ни е обвинявал. Освен това е ясно, че без стабилен партньор не бихме могли и да помислим за подобно нещо.

- Говори се, че преговаряте с цюрихското издателство "Рингие", че към месечното му списание "Цицеро" ще пасва и едно седмично издание.

- Не коментирам. Дори и с едно мигване не коментирам. Ние водим преговори с партньори. Със стратегически и финансови партньори.

Стр. 26

Vsekiden.com I Валерия ЙОНКОВА I 2010-03-05

Г-жо Павлова, мислите ли, че електронните медии трябва да носят отговорност за съдържанието на т.нар. форуми, или коментарите на публикуваните в изданието информации, интервюта и анализи?

Когато една медия дава възможност на хората да изразяват своето мнение на нейна територия, то тази медия ги прави част от своите автори. Електронните медии се опитват да делят своите автори на официално поканени и свободно допуснати. Официално поканените автори обикновено се оказват мишена на авторите със свободен достъп. Най-малкото, което трябва да осигури една медия, е равностойно позициониране на своите автори. Не може едните да бъдат охулвани, оплювани и ругани, а за другите да няма никакви правила. Разбира се, повечето електронни медии предупреждават, че ще премахват нецензурни и вулгарни изрази, но това съвършено не е достатъчна мярка за равностойно положение на авторите на една медия. Поканените автори винаги застават със своето име и лицето си зад това, което казват.

Но тези своеобразни творци се чувстват удобно, почти недосегаеми. Крият се зад анонимност и отприщват всичките си задръжки…

Авторите със свободен достъп предпочитат да се крият зад никове. Но смятам, че всяка подобна медия трябва да изработи кодекс за себе си, независимо от законовата готовност на България. Всеки автор със свободен достъп, криещ се под псевдоним, може да бъде назован с едно единствено име и това е името на медията, която му дава своят дом. Получава се една груба и несправедлива формула: Каним автора, той застава с името си, а след това го оплюват от името на медията, която го е поканила.

Можем ли да наречем форумите своеобразна втора медия, нещо като допълнение към основната?

Коментарните части на електронните медии също са медии и тези медии формират послания, формират мнения, опитват се да формират влияние. И пак носител на това послание, влияние се явява същата медия, която предоставя територия за това.

Как според вас може да се реши проблемът? И ние, журналистите от тези медии също сме обект на нецензурни пожелания.

Въпросът за цензурата и автоцензурата винаги излиза на преден план при подобни проблеми. Мисля, че думата регулация е тази, която трябва да стане много важна за всички електронни медии. Тъй като не е добре за каквато и да е било медия да живее с двоен стандарт – едната чат от авторите ги регулирам, а другата част – не. Хората трябва да са наясно, че медията е институция и трябва да има отговорности от две страни – от страната на медиите и от страната на авторите, които желаят да ползват тази медия, за да изразяват своето мнение. Хората трябва да са наясно, че сръдня на пазара и в трамвая не е същото като да изразиш мнението си в медия. Трябва да има етика, култура и изисквания, принципи и правила. Медията трябва да наясно, че всеки пишещ на територията й е автор. Ето защо тя трябва да създаде и оповести правила за това. Всеки, който иска да се пише, се съобразява с тях, а всеки, който не го прави – престава да е неин автор. Медия без правила губи своята тежест и неусетно се превръща в място за асансьорна белетристика. Тя от своя страна дразни всички и предизвиква само едно желание – да бъде почистена.

Много от пишещите във форума обаче непрекъснато се оплакват от цензура и когато системният администратор изтрие текста им, ни обвиняват, че цензурираме с аргумента, че Интернет е свободна територия.

Наличието на регулация и правила не може да бъде приемано като цензура. Цензурата има много ясни характеристики – винаги добро за някой, винаги лошо за друг, а за трети никога и нищо. Но и това не е точно цензура – това е онова, което в момента разяжда повечето медии в България и се нарича автоцензура. Интересно е, че с този тип регулация повечето медии се справят успешно.

Интернет пространството предлага огромни възможности на човек да изкаже мнението си. Територията, на която всеки под всякаква форма може да изрази мнението си е широко разпространена в България – това за блоговете и Фейсбук. Така практически всеки има възможност да има своя лична медия и да определя свои лични правила за живота там. Ако електронните медии се приемат като сериозни медии с влияние и тежест, те трябва да разберат, че правилата и принципите на сериозната журналистика важат и за тях.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg

Българската конфедерация за връзки с обществеността организира пресконференция по повод официалното оповестяване на двете най-големи ежегодни събития в сферата на PR в България – конкурсът за постижения в сферата на Връзки с обществеността ”PR Приз” и единствения по рода си, четвърти поред, PR фестивал в страната.

в. 7 дни спорт | Тодор ХРИСТОВ | 2010-03-05

- Г-н Бареков, как ще коментирате историята с Николета Лозанова?

- Като издател не коментирам повече тази тема. Ще кажа само, че днес (б.а.- вчера) внасяме всичко в Софийска градска прокуратура – цялата документация и всички публикации по случая, те да си разследват вече. Има ли история, няма ли, ако има, каква е историята. Кой е пуснал снимките и за какво. Ако е сериозна обявата, плащани ли са данъци. Това е вече работа на прокуратурата.

- Притеснявате ли се от задаващото се дело?

- Дело не може да бъде водено срещу нас, ние не сме страна. Делото може да бъде водено срещу този, който е пуснал снимките. Ние сме медия, която отразява реално действителността и всички гледни точки.
Пуснали сме снимките и мнението на г-ца Лозанова
Предполагам като журналист ме разбирате правилно, Николета е по-несветната по тия въпроси. Вие като пишете, че Венци Стефанов е казал на Лечков смешник, вас ли трябва да съди Лечков или Венци Стефанов?

- Страх ли ви е от мутри?

- Хората ми се движат групово в центъра на София. Дотам я докарахме заради чадърите над Николета Лозанова. Защото в сайта Blife работят само жени и се движат на групички. Ако смятате, че това е нормално за 2010 г. – 22-годишна жена да плаши 10 момичета в центъра на София.

- Заради подобни публикации обявяват вашите издания за жълти. Каква медия се стремите да правите всъщност?

- Вие запознат ли сте с моята медийна групировка? Включва доста издания, едно от които Bnews – най-четеното информационно издание в България. Има между 40-50 хил. уникални посещения всеки ден. Изпреварихме друга агенция Blitz, от седмици наред и в нея редовно участват министри, премиер.
Това жълта медия ли е според вас?
Имаме светско издание Blife. Там наистина има неща, които са светски, и ако искате, ги наречете жълти. Съвсем скоро ще има новина, която ще разтърси медийното пространство у нас, до 10-15 дни ще я видите.

- И вие, и Николета сте от Пловдив, може ли по тази линия да става скандалът?

- Първо, аз съм от Пловдив, но не живея там от 15 години. Второ, аз съм на 40 години, а Николета е на 20. Не сме учили в едно училище, може да съм учил с техните родители. Не познавам г-ца Лозанова и никога не съм я виждал на живо. Не съм виждал също така и Жоро Главата, нито други хора, свързани с нея.

Стр. 22

PRESS.dir.bg I 2010-03-05

В началото на март ВМ Финанс Груп стартира издаването на фирмен информационен бюлетин за служителите в 13-те компании на дружеството. Целта на изданието е да се предоставя информация на служителите за важните събития, добри практики, идеи и успехи в голямата компания, да се приобщават към ценностите и целите на компанията и по този начин да се постига висока ангажираност и удовлетвореност на работното място, да се осигурява по-добър достъп до висшия мениджмънт.

Името на корпоративното издание е „ВМ Пулс”, а периодичността му е месечна. Рубриките на бюлетина включват информация за новите проекти и придобити фирми, новини от офисите в страната, добри практики в областта на управлението и развитието на човешките ресурси, включително обучения и кариерни възможности, полезни съвети, идеи и представяне на служители от холдинга.

„Живата връзка в една растяща и динамично развиваща се организация, каквато е ВМ Финанс Груп, е изключително важна. Чрез нея всеки служител ще се почувства част от общата ни организация, ще бъде полезен за вътрешно-фирмения ни живот”, коментира г-н Васил Мирчев, Председател на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп. Той отправя покана към всички служители – читатели на корпоративния бюлетин смело да се включат с идеи и предложения за развиване на съдържанието на вътрешно-фирменото издание.

За Контакти:

gbendurska@vmfgroup.com

Допълнителна информация: www.vmfgroup.com

Оригинална публикация

сп. Всичко за жената | Надежда ЙОСИФОВА | 2010-03-04 

На какво се дължи дългият живот на предаването?

• По принцип нямам обяснение за повечето неща, които се случват. Не вярвам на сентенции и се изненадвам на въпроси като "на какво се дължи дългият брак", "как се възпитават деца", "как се поддържа добрата кожа"… Всеки човек е индивидуалност и това, което за един е добре, за друг може да е зле. Затова нямам обяснение защо предаването дълго се задържа. Мога да кажа аз какво съм направила. Най-важното е да не загубиш любопитството си. И наистина всеки път, като каня гостите си, ги подбирам така, че първо аз да изпитвам любопитство към тях и се надявам, че това заразява и аудиторията. Не се смятам за човек, който знае всичко. Много неща помня, наблюдавам, но изпитвам истинско любопитство не само към това, което ще чуя от гостите, а и към модела им на поведение, към излъчването им и опитите да се представят в друга светлина. Със сигурност в предаването са гостували хора, към които любопитството ми е било по-притъпено. Но никога не съм канила гости от немай къде.

Как "пораснахте" заедно с "На четири очи"?

• Неусетно… Не съм човек, който прави резки скокове и промени, не съм готова за тях, не казвам, че е лошо. Консервативна съм. Човек пораства със знанието си, с това, което научава. Не започнах предаването от нулата, преди това работех във вестници и да правиш интервю за мен не беше нещо ново. Истината е, че големият, професионален скок съм направила във вестниците. Там тръгнах от нулата – бях на стаж, обикалях различни ресори, правех интервюта, анализи, редактирах и ме редактираха. Караха ме да търся и да работя, и запазих този рефлекс. Трудно щях да приема "На четири очи", ако не се чувствах подготвена. Порастването ми в телевизията е по-скоро въпрос на натрупване. Не съм станала по-смела, тъй като не съм била no-свита или притеснителна в началото. Бях склонна да експериментирам с познати и непознати хора, с известни и неизвестни, и като че ли стана ясно какво харесват, предпочитат и искат да гледат зрителите. Как ще отбележите 10-годишнината на предаването?
Никак не обичам тържества, свързани с мен макар че това предаване има екип, който заслужава много. Най-големият празник за мен относно предаването е, че има вярна аудитория. Иначе собствени планове нямам за годишнината, която е на 22 март – първия ден на пролетта. Няма да забравя, стартирахме сряда и бяхме първото публицистично, сутрешно предаване.

И май сте единственото, което оцеля толкова дълго?

• Да. Помня, че се страхувах какво ще се случи.

Кажете повече за идеята да издадете книга с интервюта, правени в предаването?

• Издадохме я по повод 7-годишнината и идеята дойде от ръководството. Трудно беше да отсеем интервютата, тъй като нямахме възможност да публикуваме всички. Колкото и претенциозно да звучи, избрахме тези с историческо значение, които отразяват атмосферата на определен период. Защото има прекрасни интервюта, които обаче са съвсем моментни и сезонни.

Има ли човек, който да ви е отказал интервю?

• Не се сещам, има човек, който не се е появявал на живо – Симеон Сакскобургготски, и единствено с него съм правила извънстудийно интервю. Имало е хора, на които им е било трудно да реагират веднага, но са идвали.

И в живота ли предпочитате да водите разговорите "на четири очи"?

• Да, аз съм много камерен човек. За мен истинската атмосфера е, когато хората са малко и се виждаме и усещаме, не обичам шумни, големи компании, в които или си център на внимание, или си нещо незначително. В живота също предпочитам разговорите "на четири очи" или в малки общности, така се чувствам най-добре и сигурна. Не изпитвам удоволствие да се появявам сред големи компании. Има разлика и между самите разговори, например в предаването понякога съм no-рязка и нахална, и има въпроси, които в живота не бих задала. Разбира се, гледам да не прекрачвам границите на недопустимото, да не навлизам в личния живот. Но винаги се стремя това, което е любопитно за аудиторията, да остане. В живота не съм толкова рязка, смятам че всеки има право да живее, както намери за добре, стига да не пречи на околните. Все пак на екрана си ти, но влизаш и в роля – гневиш се, нахален си, правиш коментари или даваш оценка. В живота това не ми е присъщо. Има хора, които се гордеят със своята директност, но аз не смятам, че е нормално да срещна някого и да му задавам въпроси като – защо постъпихте така или защо така сте се облекли…

Как успявате да не прекрачвате добрия тон?

• Наистина има хора, които бъркат тона със съдържанието. Някои смятат, че да бъдеш язвителен, предизвикателен, нападателен, непременно трябва да промениш физиономията си, да преминеш във фалцет, да размахаш пръст. За мен остротата, гневът се изразяват в съдържанието. Няма въпрос, който да съм имала неудобство да Задам. По принцип не обичам човек да дава воля на емоциите си, подобно поведение е присъщо на уязвимия. Малко да повишиш тон на човека срещу теб, той го приема като нападение и заема защитна позиция. Не каня хората, за да ги мачкам и унижа. Целта ми е те максимално да нарисуват своя портрет.

От чия критика най-много се впечатлявате?

• A3 съм изключително взискателна и жестока към себе си. Освен това имам добър критерий и най-много се впечатлявам от усещането си първите
5 минути след предаване. Държа на мнението на хората от екипа на предаването, както и на близките ми у дома. Мъжът ми няма нищо общо с телевизия и от него получавам мнение на работещия човек, от майка ми – на възрастния, който много гледа телевизия и сравнява, както и на впечатлението на сина ми. Те са от три различни поколения.

Много различна или много еднаква сте в живота с образа, изграден на малкия екран?

• Много истинска съм на екрана, с изключение на това, че задавам много повече въпроси, отколкото в живота. Но не стоя непрекъснато с наострени сетива, както в неделя в 18 ч., обичам и да почивам, и да се веселя, имам и много приятели, в същото време обичам и да стоя сама вкъщи. Не съм различна, това е част от моето Състояние.

Мислех си дали не сте водеща и вкъщи?

• Не, там има други трима водещи (усмихва се). "На четири очи" е една страна от моя живот, един период в ежедневието ми, където съм същата Цветанка. Имам периоди, в които много обичам да танцувам, да пътувам, да чета или да съм сама, или пък много ми се общува. Не съм по-различна, макар че понякога изглеждам така. Малко съм еклектична, имам нужда от съсредоточаване, от любопитство, от бягство – не мога да живея еднообразно.

Това означава ли, че не сте подреден човек?

• Не съм подредена, не обичам планове, което не означава, че съм безотговорна, просто имам нужда от всякакви състояния. "На четири очи" е част от моите истински състояния, а не е роля, която съм си измислила и изпълнявам. Тя е роля по някакъв начин, Защото има камери, аудитория, гости. Но по-скоро ролята се е приспособила към мен, не аз към нея. И в живота, когато срещна интересен човек, водя интервю, но има моменти, в които не ми се говори и с часове мога да мълча.

Какви отношения имате със сина ви?

• Винаги са били сложни, защото той е много будно и любопитно дете (усмихва се). Той е като една фортуна, която не можеш да уловиш. Сега е в пубертета и по-различни неща го вълнуват, но откакто се е родил, когато той е буден, нищо не можех да правя. Измъкваше цялата ми енергия и внимание, засипвайки ме с въпроси. Никога не съм се разминавала с не или с да.

Как му се отразява публичността ви?

• Опитва се да мине през това незабелязано. Но има моменти, в които категорично не я приема. Например тръгва на състезание по тенис и му казвам, че ще отида да го гледам. Той ми отговаря, че не желае, защото привличам вниманието, което му е неприятно. Иска да си бъде той. Не се притеснява от факта, че съм популярна, но и никога не би се възползвал от това.

А вие как гледате на това, че сте познато лице?

• Много си обичам професията, но ми се иска тази популярност наистина да се ограничи в тези 55 минути. Не обичам да извличам ползи извън екрана, намирам го дори за грозно. Не се храня от известността си, не ми носи и удоволствие тази разпознаваемост. Разбира се, става ми хубаво, когато някой ме спре с чувство на неудобство и за секунда ми каже нещо много вярно. Това ми дава усещането, че има смисъл да правя предаването. Само в тези мигове като че ли изпитвам удоволствие от популярността си.

Какво цените в живота?

• Най-важно е човек да се съхрани, независимо на каква позиция е. Има хора, на които им личи амбицията, желанието за доказване, дори енергията, че трябва да
побеждават и да са отгоре, те са вечно "бръкнали в контакта"… Това е много далече от мен. Човек не трябва да се опитва да скача повече, отколкото може. За мен е ценно, ако можеш да постигнеш нещо, но не на всяка цена. Можеш на всяка цена да правиш нещата за семейството си – да ги обгрижиш или да им помогнеш и създадеш уют. Но за себе си, за собствения си успех да прекрачваш граници на морала, на принципите си, ме отвращава и искрено се стремя никога да не го правя. Ценно ми е да срещна всеки, когото познавам, и да нямам от какво да се срамувам. Това носи и негативи, не носи лесни успехи, но аз и нямам нужда, търпелива съм. Важно ми е това, което правя, да е подредено по моите принципи.

Нищо не казахме за любовта?

• Любовта е най-хубавото чувство! Какво по-хубаво от това да обичаш и да си влюбен, да харесваш хората около себе си? Забелязала съм, че позитивното мислене за другия е страшно важно. Понякога доукрасявам хората, за да ги харесвам. Храня се от това да изпитам положително чувство към някого. Не Знам как живеят хора, които мислят за другите като за неуспели, грозни, въобще за друга категория. Те може би се хранят от това, че се самоичмислят като по-добри, по-умни. Наистина имам нужда да се срещам с хора, които обичам и харесвам, а останалите ги отписвам и отмествам. Не мога да слушам човек, когото не харесвам. Не ме интересуват чувствата, нито мислите му, той е празна дупка.

Как приемате предателството?

• Да чукам на дърво, не съм преживяла предателство, което да разтърси живота ми. Може би съм имала интуиция да не се доверявам на хора, които не съм усещала докрай. Избягвам да искам подкрепа, предпочитам сама да се преборя, макар че някои постигат определени неща за час, а аз за месеци, но така ми е по-лесно и си спестявам разочарования. Хората, на които съм се доверявала и имат значение за мен, не са ме предавали и това е най-важно. Човек трябва да е на една ръка разстояние от другите и да не влиза в чуждия живот, както и да не допуска някой да нахлува в неговия.

Стр. 6 – 7

Снимка: max2.tv

в. Галерия, ТВ приложение | 2010-03-04

Въпреки че Николай Бареков напусна сутрешния блок на Би Ти Ви, ексводещият не пропусна да изрази мнението си относно новото лице на "Тази сутрин" -Митко Павлов. Бареков сподели в интернет сайта си, че изборът на медията е доста странен. Митко Павлов се асоциира от широката публика по-скоро с по-хумористични предавания като "10-те най", ‘Това го знае всяко хлапе" "форт Бояр", "Денсинг старс 2". Според Бареков Би Ти Ви се връща към първоначалния развлекателен блок преди 7 години, воден от Огнян Бояджиев и Мариана Векилска, който тогава губел в битката със сериозния блок на Милен Цветков. Въпреки това ексводещият твърди, че реално неговото място ще бъде заето от Ани Цолова. Именно телевизионерката ще се заеме с по-сериозните политически теми, които бяха поле за изява на Бареков.
По този начин за Митко Павлов ще остане по-развлекателната част от сутрешния блок на медията. От Би Ти Ви обясниха, че изборът на Павлов е съвсем целенасочен, а не просто бягство от тежката ситуация. Решението бившият човек на Иван и Андрей да седне до Ани Цолова е съобразено с новата концепция на "Тази сутрин". Освен с нов водещ предаването ще се излъчва и с изцяло нова визия.
Оказва се, че освен в началото на делниците с "Тази сутрин", Митко Павлов ще има и ефирно време късно вечер с "форт Бояр". Павлов е водещ и на третия сезон на приключенското риапити, което стартира в края на февруари.

Стр. 20