БНР, До обед | 2010-03-01
Водещ: За „Фейсбук” като начин на употреба, а може би и злоупотреба ще говорим във времето до 11 ч в „Хоризонт до обед”. Първият ни събеседник е Максим Бехар, здравейте, Максим! Търсим вас тъкмо като автор на книгата „111 правила във „Фейсбук”.
Максим Бехар: Ами знаете ли, този случай, който аз познавам от „Фейсбук” е доказателство, че светът става по-хубав, става по-добър, именно със социалните мрежи. Тъй като социалните мрежи са едно място, на което полека-лека се настанява гражданското общество. Досега, само до преди 4-5 години, не забравяйте, че „Фейсбук” е на 5 години, и ако беше държава, щеше да е третата по големина държава в света след Китай и Индия с 400 млн. регистрирани потребители в момента. И само до преди 5 години, дори да не кажа до преди 2 или 3 години, системата беше много по-трудна, много по-тегава, много по-непробиваема, ако щете, тъй като единствените медии, които биха могли да покрият такъв случай, който може да е несправедлив или справедлив, това без никакво значение, бяха печатните вестници, които имат определено лимитирано пространство. Те не могат до безкрайност всеки ден да пишат на тази тема или да търсят развитие. Също и телевизиите, те са ограничени във времето – 24 часа. „Фейсбук” или която и да е друга социална мрежа, или която ще последва след него, всъщност е неограничена откъм пространство, неограничено откъм влияние. Защото ако напишеш нещо в един вестник, могат да го прочетат 10, 20, 100 000, 200 000 души, 1 млн. в най-смелите очаквания. Във „Фейсбук” потенциално могат да те подкрепят, потенциално, 200, 300 или 400 млн. души. И затова социалните мрежи в момента са изключително голяма сила. Те могат да предават послания, всеки един може да бъде журналист в тях. На практика жената, която пледира за свобода или за справедливост към своя приятел всъщност е журналист, тя е журналист, тя е човек, представител на обществото, който има медия в ръцете си. Оттук нататък това ще бъде нашият живот.
Водещ: Казвате, могат да те подкрепят 200 или 300 млн. „Фейсбук” подкрепата обаче не означава задължително реалната подкрепа?
Максим Бехар: Естествено.
Водещ: Как вие тълкувате този феномен на подкрепата в социалната мрежа, която се разминава с подкрепата в реалността?
Максим Бехар: Не е задължително да се разминава. Тя може да се покрива, въпросът е, че в социална мрежа, отново която и да е тя, сега е „Фейсбук”, след 3-4 години съвсем други разбира се с много по-силно влияние, всъщност това означава гласа на много различни хора, това означава гласа на обществото, на обществата дори ако щете. Защото в този тип общуване в интернет, социално общуване, границите между държавите изчезват. Това вече са различни хора, с различни култури, религии, отношения помежду си, манталитети, които могат да застанат зад една кауза, ако те решат, че е справедлива, или евентуално да я оборят, ако те решат, че тази кауза не си струва да бъде подкрепяна.
Водещ: Как обаче се случва това решаване? Как социалната мрежа търси подкрепа и привърженици, след като от едно съобщение и от търсенето на една подкрепа ти трябва да кажеш, да, подкрепям, или не, не подкрепям? Ти не познаваш в дълбочина случаая.
Максим Бехар: Може да имаш дълбочина. Ако искаш да получиш повече информация, винаги може да получиш повече информация, ако те интересува разбира се. Това, че си станал член на една група, в случая свобода за някой или някаква друга кауза, която и да е, екологична, правозащитна, това, че си станал член на една група въобще не означава, че подкрепяш тази кауза. Ти може да си станал член на тази група единствено и само, за да разбереш в детайли казуса, който те интересува. Сега този казус е твърде частен разбира се, въпреки че той касае много хора и се отнасям с голямо уважение към тази жена, която непрестанно защитава своята кауза или своя приятел и може би по този начин иска да даде по-голяма гласност. Да, това за съда е ценно. Съдът трябва да знае и мнението на обществото, разбира се съд или прокуратура, или разследващи органи. Тоест това е един елемент към гражданското общество, с който все повече и повече ще се съобразяваме.
Водещ: Аз сега ще ви помоля за ни разкажете повече за един ваш „Фейсбук” експеримент – „Думата на деня”. Коя е думата на деня днес, „легенда”, ако съм разбрала правилно?
Максим Бехар: Легенда, да.
Водещ: Защо?
Максим Бехар: Знаете ли, реших, че е много ценно да направя 365 думи и в тях, те ще излязат в книга, издадена от „Сиела” може би през август. В тях искам да покажа колко много се е променил светът и възприятието към определени думи в нашия живот, които ни се струва, че са константни. В книгата искам да сложа думата, да сложа определението на думата според „Оксфорд” речника примерно или според Енциклопедия Британика,, може Уикипедия да бъде, не съм избрал кой ще е най-авторитетният източник, и под това определение, което ние смятаме за константно и непроменяно не от векове, но от десетки години, да сложа мнението на „Фейсбук” потребителите, които коментират доста усилено всяка сутрин по тази дума. Искам да покажа, че това, което ние знаем за думите, вече не важи, то е съвсем друго. Има обществено мнение, което се различава от това, което примерно ни казват енциклопедиите или речниците. Това е хубав експеримент. Още веднъж показва колко силен е „Фейсбук” като начин за изразяване на мнения на различни хора. И смятам, че като е добре облечено маркетингово, 365 думи, всеки ден имаш по една дума, надявам се да направим добър маркетинг на самата книга, много хора ще осъзнаят разликата между писаното слово на печат и между писменото слово онлайн.
Водещ: Как избирате думите, които ще бележат деня?
Максим Бехар: Няма никаква система, обикновено сутрин под душа. Съжалявам, че го казвам толкова директно! Нямам система, просто думата, която ми хрумне. Понякога мисля малко повече от предишната вечер, но просто решавам, че една дума е интересна, тя е актуална и я написвам.
Водещ: Днешната „легенда” заради днешния 1 март ли е? Има ли връзка?
Максим Бехар: Да, има връзка, опитвам се да правя връзка с празниците, когато има такива разбира се. Смятам, че 1 март е една добра легенда. Вярно, малко езическа, след това облечена малко в християнски дрехи, но една прекрасна легенда, която я няма в нито една държава в света, а всъщност толкова красива и толкова позитивна, толкова заредена с хубави емоции, че си струва да бъде тълкувана от тези 5-6 хил. приятели, които имам във „Фейсбук”.
Водещ: Аз ще ви припомня нещо, което стана ясно преди време, този индекс, който въведе социалната мрежа „Фейсбук”, наречен „вътрешен продукт на щастието”, който по броя на думите с положително или отрицателно значение, които използват потребителите, за да актуализират статута си, за да общуват с приятели или за да описват душевното си състояние, мереше индекса на щастието във „Фейсбук”, и съответно обобщаването на думите, които описват състоянието на духа показва, че той е най-висок, казваха тогава изследователите и наблюдателите, най-висок е когато хората са във ваканция. Когато вие анализирате коментарите на вашите приятели относно думата на деня, можете ли да измерите индекса на щастието на своите приятели?
Максим Бехар: Трудно обаче усещам, от две години много активно работя в социалната мрежа, и преди това писах правилата и анализирах всички мнения под тях, смятам, че тя започва да става все по-позитивна и тази агресия и тази арогантност, и този негативизъм, които отначало в самите първи месеци на социалната мрежа, тотално пренесени от форумите, пълни с анонимни комплексари, които просто влизат там, за да наплюят някой, и в същото време това нещо беше пренесено много бързо в социалните мрежи, имам чувството, че все повече хора, и все повече хора 1 100 000 българи вече са във „Фейсбук”, разбират, че това е място, което, първо, е публично и много легално, и там си със своето име и своята снимка, история, приятели и всичко останало, и второ, това е място, в което дори и да споделяш негативна енергия, няма нищо да се получи от това. Единстевно и само ще заразиш други хора, които в един момент ще си кажат: аха, след като този човек се държи арогантно и агресивно към мене, я да го разкарам. И тогава идва думата на 2009 г. според университета „Фоксфорд”, това е unfriend, която на български няма. То и на английски нямаше такава, до скоро дума, unfriend.
Водещ: Да я наречем „разприятелявам”, примерно!
Максим Бехар: Разприятелявам или деприятелявам или нещо от сорта. Да и тогава хората си казват „Не, този от сутрин до вечер ми говори само глупости и само негативно е настроен, аут, прекъсвам връзката си с него”. Все повече и повече мрежата става позитивна и допринася до това, за да можем ние да разберем нашето си място в обществото.
Водещ: Дали това, че в мрежата е толкова лесно да кажеш край на някого ни учи как да правим същото нещо и в живота?
Максим Бехар: Не е много лесно, на мене да ви кажа в мрежат ами е по-трудно от колкото в живото. Защото в живота нещата са лице срещу лице, и те са много ясни. Някой те обиди или те нагруби, или ти каже някоя простотия, и това е ясно, че ти му казваш „Съжалявам много обаче повече не искам да виждам с тебе и не искам да съм приятел”. Аз нямам такива случаи, не помня дори може би в живота не помня, да не кажа от години. Обаче в социалната мрежа или онлайн, когато се разприятелиш с някого, обикновено това е поради недоразумение, поради това, че ние говорим различни езици. По един начин говорим когато сме на живо, офлайн, по друг начин говорим онлайн. По един начин говорим във „Фейсбук”, по съвсем друг начин говорим в „Скайп”, по трети начин говорим със СМС, по четвърти начин говорим с имейли и повярвайте ми, това всичко са различни езици. И когато не си лице в лице с някой, с приятел или познат, вероятността да недоразумение е огромна. И за това лично на мене ми е трудно когато се разприятеля с някой във „Фейсбук”, защото обикновено последва някаква дълга кореспонденция „Ама ти не ме разбра, ама аз не исках да кажа точно това”, ама то беше така и в крайна сметка отново ставаме приятели. Което е хубаво, обаче отнема много време.
Водещ: Съветвате ли по-малко време да бъде във „Фейсбук”, защото пък според друго изследване, хората които стоят по-малко във „Фейсбук” се чувстват по-щастливи?!
Максим Бехар: Точно обратното, те може да се чувстват по-щастливи преди два века и хората, които са ходили пеша са се чувствали по-щастливи от тези, които ходят с коли. Обаче са се движили по-бавно, може би са се чувствали по-щастливи, но просто са се движили по-бавно. Смятам, че онлайн е пространството, което разширява границите на България, изважда ни извън тях, прави ни по-международни, прави ни по-добри, по-честни, по-откровени. И аз мисля, че един ден всички ще бъдем онлайн. То и сега сме.
Водещ: Имате ли нови правила?
Максим Бехар: Не, защото тези правила, които публикувах миналата година и на които предстои тази, за другата седмица втори тираж, тъй като всички са се изчерпани, книгата се изчерпа. Всъщност са правила за живота или прави както аз виждам живота. И уникалното в тях, че те бяха публикувани във „Фейсбук”, защото никой до сега не беше се сетил да използва социалната мрежа. При мене стана случайно, както всички неща стават. Може би един ден ще публикувам още 111.
Водещ: Да припомним правило Номер 1! Най-лошото решение е по-добро!
Максим Бехар: Най-лошото решение е по-добро от невзетото решение, естествено. Това е правилото което по време на криза всички трябва да спазваме, да сме смели, да рискуваме, да взимаме решение и ако загубим не е голяма драма, ние така или иначе ще загубим, ако не го вземем това решение.
Водещ: Благодаря ви, Максим Бехар.
Максим Бехар: Приятен ден.
Със стратегическата си дата – в нощта на 28 февруари срещу 1 март, партито по повод първия брой на българския “Пентхаус" спокойно може да претендира за събитие на двумесечието. Никъде другаде няма да видите от вратата френско шампанско и български красавици по бельо (не проверихме от коя държава е то) да посрещат такава гама от ВИП гости.
