в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06

Сутрешните блокове имат нужда от промяна на рецептата

Новината за свалянето на водещия Милен Цветков от сутрешния блок на "Нова тв" предизвика неочаквано много коментари и реакции от страна на аудиторията.
Достатъчно е просто да проследите какво ставаше преди седмица по форумите онлайн. Само за един ден публикуваната на сайта на "Дневник" информация е била прочетена 13 162 пъти, а читателите са оставили 206 коментара. В официалната страница на "Здравей, България" във Facebook се появиха десетки коментари и съобщения по темата.
Свалянето на Цветков от ефир всъщност е вторoто подобно емблематично махане на сутрешен водещ след това на Николай Бареков от "Тази сутрин" по bTV, което всъщност е ясен сигнал, че тeлевизиите са решени да сменят формулата на тези предавания. През последните три-четири години сутрешните блокове се превърнаха във фактор в политическия живот и най-добрата сцена за тв публицистика, но очевидно ръководствата на двете телевизии са преценили, че е време за рязък завой.
Според програмния директор на "Нова тв" Олга Лозанова "сутрешните блокове могат да "задават" дневния ред на случващото се, тоест съдържат голям "властови" потенциал. "Преди десетина години в България се случи един специфичен трансфер, който не се среща в другите страни в този изчистен вид – политическото говорене се измести от прайм-тайма почти изцяло сутринта – трансфер, наложен тъкмо от Милен Цветков и "Нова тв". Това беше естествен процес на "прочистване" на прайм-тайма за нови големи забавни формати, каквито започнаха да се правят от двете частни национални медии", коментира Лозанова.
В момента най-сериозните ефирни конкуренти bTV и "Нова тв" подготвят големи промени в сутрешните си блокове именно на базата на тези твърдения. И двете телевизии обаче пазят в дълбока тайна новите си програмни предизвикателства за сутринта.
Вятърът на промяната за сутрешните предавания започна да духа още с махането на Николай Бареков от bTV. През последните две години той имаше доминиращо присъствие в ефира и често предизвикваше и събеседниците, и аудиторията си с по-фамилиарния си тон на общуване с политиците. "[Образът на Бареков] се превърна в символ на интимниченето, а журналист да си позволи да интимничи с властта – това при всички случаи е противопоказно за собствената му професионална роля. Парламентът още не е отворил врати, а ние сме вече на ти. Това е нещо, което нямаше как да се задържи", е позицията на медийния анализатор Георги Лозанов.
Виж кой гледа
Данните на пийпълметричната агенция TNS/TV Plan за последните три години (2007 – 2009) ясно показват, че интересът на зрителите към сутрешните блокове нараства (виж графиката). Изключение прави "Нова тв", която през 2009 г. се връща на нивото си от 2007 г. и през януари 2010 г. рейтингът на "Здравей, България" е по-нисък от този на "Денят започва" по БНТ. В началото на 2009 г. Милен Цветков се завърна в ефир на мястото на отстранения след скандал Георги Коритаров, а предаването промени концепцията си, като вкара повече светски и забавни елементи. Ако се разгледат данните по месеци, се наблюдава любопитна тенденция, че след отстраняването на Николай Бареков в "Тази сутрин" предаването не само не губи зрителска аудитория, а печели. През ноември – последният месец, когато Бареков е водил, рейтингът на предаването е бил 6.1%, а през януари 2010 г., когато Анна Цолова води сама, вече е 7.2%.
Вероятно ниският сутрешен рейтинг е една от основните причини "Нова тв" да смени радикално концепцията на сутрешния блок с ново лице и ново програмно съдържание, което ще е ясно в средата на февруари. Първата крачка е направена и като продуцент на "Здравей, България" "Нова тв" привлече бившия изпълнителен директор на Re:TV и продуцент на "Денят започва" по БНТ Асен Григоров.
Програмният директор Олга Лозанова е убедена, че аудиторията на сутрешните блокове има потенциал да нараства. Тя определя тази публика като "ценна, разнообразна и балансирана, съдържа активни работещи хора, които, ако бъдат привлечени сутринта, по-лесно ще се върнат и в праймтайма на същата медия", коментира тя.
Началото на деня – политическо
Преди да достигнат пика на влиянието си и сред аудиторията и сред политиците всъщност сутрешните блокове възникват като обикновени развлекателни предавания, които обсъждат важни социални и културни теми. Предлагали са забавна сервизна информация и преглед на печата. Сутрешната част на деня като часови пояс е разработена от БНТ през 1990 г. Първото сутрешно предаване е било в държавната телевизия – "Добър ви ден" с водещ Величко Скорчев. Истинската конкуренция в сутрешния часови пояс обаче започва с появата на частните национални тв канали.
Според медийния анализатор Георги Лозанов политизирането на сутрешните блокове се е случило не през политиците, а през зрителите. "Ако говорим за историята на сутрешните блокове, те тръгнаха от това, че Милен Цветков отвори линиите. Той започна да изслушва много гласове на хора, които изляха своето политическо недоволство. Сутрешният блок стана територия на съпротивата на ранобудните – на тези, които сън не ги хваща от ситуацията, в която живеят", каза Лозанов. Оттам нататък сутрешните блокове започнаха да играят ролята на политически праймтайм. "Започнаха да се канят политици, които да отговарят на тези нагласи на хората. И така се създаде постепенно утрешният модел, в който влязоха след това хора като Коритаров и Бареков", коментира Лозанов.
Изпълнителният продуцент на "Тази сутрин" по bTV Ани Тодорова обяснява, че като подходящи за сутрешния им блок определя теми като "здравето на хората, доходите, гражданските им свободи, мащабните злоупотреби и гафовете на властта". Тази формула на предаването е наложена от самите зрители според Тодорова. В подобна посока е позицията и на директора "Новини и актуални предавания" в ProBG Жени Павлова, според която "сутрин хората бързат и целта ни е за най-кратко време да предложим повече информация. Новините ни в седем сутринта са динамични и с много картина. Каненето на гости не е самоцел – ако има интересни събеседници или търсим отговорите на важни въпроси. И в тези случаи най-важното за нас е не запълването на програмни минути, а интересът на зрителя". Според нея обаче сегашният модел на сутрешните предавания "е наложен от влиянието на сутрешните блокове в радиото и силното политизиране на обществото ни преди години. И днес ще чуете, че хората сутрин "слушат телевизия", убедена е Павлова.
По принцип в момента в българския тв ефир има разнообразни модели на сутрешни предавания, но като цяло те са или само развлекателни, или почти изцяло доминирани от сериозни политически теми. Според журналиста и управител на фондацията за професионално обучение на журналисти Pro Media Петко Георгиев трите национални телевизии имат сходни информационни формати, а в по-малките кабели канали се срещат крайно лежерни сутрешни блокове. За директора направление "Новини" в БНТ Милена Цветанска "логично е темите на деня да се задават от събеседниците в сутрешните блокове". Същото така е логично медията да развива важните теми от сутрешния блок в следващите си предавания, защото точно това показва силата на медията. Това обаче не се случва много често. През последните месеци се налага и впечатлението, че публицистиката постепенно намалява в програмните схеми на телевизиите и се разкриват все повече територии за забавни и комерсиални формати. "Не текат истински дебати в тези предавания", е впечатлението на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите.
Признаци за промяна
Последните рокади в сутрешните блокове и свалянето на емблематични лица показват, че в сегашният модел на сутрешните блокове вече има сериозни пукнатини, за които признават и самите телевизии. Според Милена Цветанска от БНТ "в нашата телевизия стремежът е да бъдат коментирани темите, за които "говорят хората", и то с най-интересните и компетентни събеседници. Слабост обаче на всички сутрешни формати е, че въртят едни и същи събеседници, което ни кара да търсим разнообразяване на лицата", каза тя.
Според Жени Павлова от ProBG моделът на сутрешните блокове има нужда от промяна. "Жалкото е, че не се слушаме едни други и често задаваме едни и същи въпроси. Скучно е за самите събеседници, скучно е за зрителя", признава тя.
Логично е при цялото влияние, което сутрешните предавания имат и факта, че те се превърнаха в любима сцена за изява на политиците, да възникват и сериозни съмнения за влияние и прокарване на икономически и политически интереси. И ако някога сутрешните блокове бяха територията на гражданите, то до съвсем скоро те бяха обсебени от политическите елити. Въпреки че темата за политическото влияние винаги е била деликатна за медиите според продуцента на "Тази сутрин" Ани Тодорова "има всякакви опити за натиск. Бил той от бизнесмени, политици, чиновници, публични личности…. Често се опитват да ни убеждават, че случаят, с който сме се заели, е маловажен, че личността Х не е разбрана правилно или някой злонамерено разпространява подвеждаща информация", коментира тя. Според нея обаче "хубавото на телевизията и по-специално на сутрешния блок е, че дава възможност на всеки да защити свободно своята теза, и то в реално време. Съвременната форма на политически натиск не е това, което си представят по-голяма част от хората – пропаганда и нареждания. Днес натискът се нарича "отказ от говорене", коментира Тодорова.
Изхабени сутрини
Медийните анализатори с тревога наблюдават тенденцията телевизиите да се поддават на кризата и да бягат от нея, като остават на заден план острата публицистика и залагат на лица от шоу бизнеса и "светския елит". "Публицистиката си отива, защото това са предаванията, които биха могли да предизивикат конфликт с властта. Медиите подхождат по-конформистки в кризата и залагат на риалити формати, които да им гарантират аудитория и рекламни постъпления", коментира Огнян Златев. Той обръща внимание, че вместо да внесат финансова стабилност, независимост, по-високи професионални стандарти и качествени медийни продукти, международните медийни собственици "търсят единствено начини да увеличат печалбата си от българския пазар, за което не можем да ги обвиняваме, разбира се", казва Златев.
Друг сериозен проблем на сутрешните предавания е, че те създадоха фалшиви публични образи – както на политици, така и на самите водещи. Медийният експерт Георги Лозанов е убеден, че има и криза на личностите в тв журналистиката и доказателство за това са т. нар. стратегии на рейтинга, които изхвърлиха фигури, започнали да действат като образци, а те по-скоро бяха отрицание на каквито и да било ценности. На подобно мнение е и Огнян Златев. "Нашите политици намериха удобна форма да се изявяват, мотивирайки водещите на тези предавания, по някакъв начин да ги поканят, за да изкажат позицията си", коментира той.
Лифтинг ефект
Мениджърите на телевизиите и медийните анализатори са единодушни, че промяна в сутрешните блокове е наложителна. Според изпълнителния продуцент на "Тази сутрин" Ани Тодорова "печелившата формула е тази, която е чувствителна към интересите на зрителите". От bTV обаче не издават какви трансформации за сутрешния си блок предвиждат и ще има ли скоро нов ефирен партньор Анна Цолова.
"Нова тв" обаче ще е готова да лансира новата визия и формула на сутрешното си предаване от 15 февруари. Според програмния директор Олга Лозанова "[промяната] не означава да се мине изцяло в другата крайност – аполитични "сервизно-градинарски" предавания, а по-скоро да се търси нов баланс в посока на инфотеймънт (информация+забавление), където дългите, често пъти скучни, политически дискусии се заместват от едно по-динамично и различно представяне на случващото се във всички области.
Медийният анализатор Георги Лозанов има друга визия за реформирането на сутрешния формат. Той смята, че в дългосрочна перспектива "те ще се върнат към традиционната сервизна формула с по-малко политика". Лозанов е убеден, че "трябва да се излезе от витрината на политическото, да се търсят както критически, така и лайфстайл гледни точки към политиката, през които тя да присъства в сутрешните блокове. Не толкова човешки истории, бягства настрани и светски истории, каквато тенденция има и на която ролята й е повече в други предавания в други часови пояси. Да се намери човешка история, но в границите на политически сюжет. Да го кажем най-просто, да търсиш куриоза в новините. Който има умението и способността да го разиграе, ще започне промяната за трети път на модела на сутрешните блокове", категоричен е Лозанов.

Стр. 32-33

в. Капитал | Борислав КАНДОВ | 2010-02-06 | 03:27:29

"Икономедиа" стартира платформата за кратки новини Live

"Някои вестници и новинарски организации няма да се адаптират към дигиталните реалности на нашето време – и ще се провалят." Предсказанието (или реалността, зависи от гледната точка) принадлежи на Рупърт Мърдок. Едва ли е полезно да се съмняваме твърде много в правотата на цитираното изречение. Интернет постави медиите на прага на революция, а където има революция, там има и жертви. В случая медийният свят се придържа към природните закони – първи загиват бавните и болни животни/медии.

в. Капитал | Зорница МАРКОВА, Зорница СТОИЛОВА | 2010-02-06 

Наблягането на българския произход на продукта става все по-видимо в маркетинговите стратегии на фирмите

Има някаква измама в пакетите със "Смилянски боб", наводнили търговската мрежа. Там пише, че са Made in China. Или в Китай има някакъв град, който се казва Сми Лян например, или някой се опитва да ни подведе. Защото е малко вероятно и там да има село Смилян, което да е известно с едрия си боб. Очевидно става въпрос за някаква маркетингова стратегия модел "Женския пазар", където пред повечето зеленчуци пише "домати от България", "дини от Любимец", "череши от Кюстендил", "картофи от Самоков"…
Продавачите от Женския пазар не са единствените, които ползват тази стратегия. И големи фирми производители използват подобни похвати, за да продадат стоката си.
Така например френският концерн "Данон" усилено се опитва да наложи на пазара киселото мляко "На баба". И това е естествено, защото какво по-хубаво от млякото на баба.
Най-ярко тази тенденция личи в маркетинговата стратегия на една от новите дискаунт вериги – германската Plus. Компанията има шест групи собствени марки за основните хранителни продукти – месни, млечни, захарни, основни храни. Марките звучат като да са традиционно български – "Чуден", "Млекана", "Бай Мезан". Конкурентът на веригата – Penny Market, също има собствени марки, адаптирани към българския пазар. Млечните продукти са "Лактива" и "Калитко".
Десислав Стоянов, който е директор асортимент и маркетинг в Plus, обясни за "Капитал", че с избора на марките се търси ефектът те да звучат добре на български, да са типични за продуктите, да имат народно значение и да са близки до семейството. Например марката "Чуден" за кашкавал по естествен начин се е получила от словосъчетанието "чуден кашкавал". Имало е вариант бисквитите да се казват "Приказка" вместо "Трепет", а дилемата за колбасите е била между "Бай Мезан" и "Бай Вълкан".
През последните месеци "Интерснак" пусна на пазара ядките "Чипи" и започна да ги налага на пазара с активна рекламна кампания. Въпреки че повечето ядки няма как да са отгледани в България (като кашуто и шамфъстъка), рекламата протича под мотото "От нашето по-хубаво няма". Анимирани герои, облечени в народни носии, подскачат на фона на български ритми и тъпани. В рекламата се казва още, че ядките са овкусени според българския вкус. С подобна стилистика беше и рекламната кампания на чипсовете "Чипи", която вървеше преди тази на ядките. Търсеният ефект е като при ядките – млякото е българско, тоест хубаво.
Made in BG
Според мениджъра на "Интерснак" Христо Попов при някои храни действително се забелязва стремежът да се налага българският произход. Това, от една страна, е част от глобалната тенденция да се търси местна и автентична храна и да се бяха от масовото производство. От друга според, него има промяна в нагласата на потребителите в България към оценяване на качествата на традиционните продукти.
Изпълнителният директор на групата от агенции Publicis MARC Николай Неделчев също коментира тенденцията. "Логиката е проста. Всяка нация е експерт в нещо. Най-добрата бира е чешка или немска, най-доброто уиски е шотландско, най-добрата пица е италианска. Според мен българите са експерти в киселото мляко и бялото саламурено сирене и е нормално немските вериги да използват български символи в продуктите си. Kогато се създава маркетингова концепция за продукт, се търсят най-добрите образци, търси се близост до първоизточника, който се смята за авторитет."
Христо Попов смята, че за да се въведе бг концепцията, трябва да бъдат съобразени три неща. Първо – самият продукт трябва да е подходящ. Едно е да се набляга на българския произход на луканката и сиренето, друго – на компютрите. Във втория случай "компютър от България" би звучало нелепо.
Важно условие е да се проучи вкусът на потребителите и продуктът да се насочи към тях. "При "Чипи" казваме, че ядките са овкусени според българския вкус. Като това сме го проверявали във фокус групи с български потребители и сме проверявали дори какъв процент на осоляване им допада", разказва Николай Неделчев, разработвал рекламната кампания.
На трето място трябва да се съобрази в какъв момент от жизнения цикъл се намира продуктът. "Ако продуктът е много експлоатиран, има смисъл да се набляга на българския произход", казва Попов.
Има и обратния подход – български продукти да се предрешват в чужди дрехи. България например не се асоциира като производител на уиски. Това може да обясни защо от рекламата на българското уиски Black Ram лъха шотландско звучене – зелени хълмове, бистри реки, типична музика, пъб. Производителите на уискито от "Винпром Пещера", казват, че този продукт се прави с вносен дестилат и реално произходът му е страна, която е символ на конкретното производство. Друг е въпросът, че рекламата му удивително прилича на тази на ирландското уиски Tullamore Dew.
Български, от Шумен
Показателен пример за маркетинговия подход "продуктът ми е вносен" е рекламата на брускетите "Марети". През 2005 г. започна агресивната им рекламна кампания. И всичко в нея отвеждаше към асоциацията, че става въпрос за италиански продукт – актьорите в рекламата приличаха и говореха на италиански, декорът имитираше малък италиански град, името на продукта звучи италианско. Дори името на самата компания е със същото внушение – "Итал фууд". Трябваше да мине малко време след ефекта на първото впечатление, за да се разбере, че става въпрос за чисто български екип, разработил концепцията на брускетите "Марети". Това е фирма на собствениците на шуменската "Фикосота", а самият продукт се произвежда в България.
От "Итал фууд" обясняват логиката на тяхната концепция: "Традиционният продукт брускета води началото си от класическата италианска кухня, впоследствие е доразвит в различни райони на света съобразно вкусовите предпочитания на населението. Самата дума брускета означава гарниран с аромати, подправки, добавки и растително масло резени хляб, запечен до хрупкавост. От компанията разказват, че в момента продуктът брускета има широка популярност, макар и с различни наименования, не само в Италия, но и по цял свят. Той е навлязъл в световната кулинарна традиция така, както пицата и пастата, но продължава да носи италианския дух.
"Имайки предвид това, връзката на продукта брускети и Италия е неизбежна", казват от "Итал фууд".
На ръба
Няма нищо лошо в това да се търси единият от двата ефекта – бягството от българския произход или аналогията с него. Проблемът идва тогава, когато фирмите прекрачват границата и вкарват клиента в заблуждение.
"Тъй като съвременният потребител става все по-скептичен и чувствителен, единственият начин за постигане на дългосрочни цели е честността. Честността от своя страна означава автентичност в комуникацията и автентичност на самия продукт. Автентичността пък създава доверие. Мисля, че никой не би повярвал на уиски, което след 5-годишно присъствие на пазара пуска 12-годишна серия, сигурен съм, че и самите производители не го пият. Както и на българска реклама с българи, които изглеждат и говорят италиански", коментира Владимир Цонков, творчески директор в Leo Burnett.
Още не е завършил казусът с анасоновата напитка Ouzaki Zorbas на българския производител SIS Industries. Комисията за защита на конкуренцията наложи глоба от 1.2 млн. лева на компанията, която беше обвинена в заблуда на аудиторията, ползване на защитена марка без право на това и нарушение на Закона за здравето. Накратко, напитката много прилича на традиционното гръцко узо и лесно може да накара клиента да си мисли, че си купува гръцка, а не българска напитка.
През изминалата седмица и "Интерснак" получи глоба. Според обвинението компанията внушава, че продуктът е български, а той всъщност се пакетирал в Румъния. "Чипи" е българска марка, разработена от български екип в България. Насочена е към потребителите на средна възраст, за които родното има значение", каза мениджърът на "Инерснак" Христо Попов. "Разбира се, че кашуто и шамфъстъкът няма как да са български, те не се отглеждат в България, но са овкусени според българския вкус", допълни Николай Неделчев от Publicis MARC.
И докато при казуса с анасоновата напитка заблуждението на клиента се вижда с просто око, при втория случай може да се поспори при тълкуването на закона – дали един продукт е български, когато е разработен от български екип, когато е само опакован или произведен тук.
При смилянския боб от Китай обаче няма спор и там заблуждението си е чисто търсен ефект. И докато дойде моментът, в който може да се доверим на самоотговорността на производителите, по-добре е да четем сами етикетите.
Стр. 41, 50-51
 

в. Капитал | Асен ГЕОРГИЕВ | 2010-02-06

Важният въпрос днес не е дали децата трябва да имат достъп до медийно съдържание, а какво да е то и в какви количества

Едва ли има по-устойчиво клише от това, че родителите не познават децата си. Не се знае кога се е зародило, но със сигурност продължава да е стряскащо вярно и до днес, когато 91% от българските деца от големите градове на възраст между 12 и 18 години посещават виртуалното пространство всеки ден.
Това показва доклад, изготвен от Национален център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Същото проучване сочи, че другите 8% от децата почти всеки ден са в мрежата – свалят файлове и търсят информация, а останалият 1% са по-непостоянни посетители на уебпространството. Подрастващите слушат музика, свалят филми, посещават световете на разнообразни онлайн игри, търсят информация за училище и неща, които ги интересуват (виж таблицата), но също така се излагат на опасностите, които крие неограниченият онлайн достъп. И докато всичко това се случва пред очите ни, на преден план изпъква неразбирането на по-възрастните, което често насочва дебата към това дали децата трябва да имат достъп до (всъщност) тяхната естествена среда или не. Разбира се, проблемът е по-сложен, а отговорът се крие в умелото балансиране за постигане на сигурна среда без изпадането в рестриктивни крайности. Преди всичко обаче е необходимо едно нещо – да се приеме, че достъпът до разнообразно съдържание днес е толкова важно за децата, колкото въздухът, който дишат, и водата, която пият. Проблемът не е в съдържанието, а в отношението на децата към него.
Да затвърдим очевидното
Актуално проучване сред 8-18-годишни американци, проведено от Kaiser Family Foundation, показва, че времето, в което младежите приемат медийна информация чрез различни канали (телевизия, интернет, мобилни устройства, печатни медии, списания) се увеличава, достигайки 7 часа и половина дневно. Това е много, съдейки по коментара на Доналд Робъртс, професор по комуникации в Станфорд, който е един от авторите на проучването: "Спомням си как във втория доклад (от 2004 г. – бел. авт.) записахме, че е достигнат таванът на медийно възприемане, защото няма достатъчно часове в денонощието за увеличение. Е, сега отчитаме един час повече." И ако си мислите, че седем часа и половина не правят дори един пълен работен ден, чуйте това: като се добави фактът, че тийнейджърите често приемат медийно съдържание едновременно по два или повече канала, общото време за ден достига 10 часа и 45 минути. Прибавете и 8 часа сън и ще видите, че на детето ви остават около 5 "свободни" часа, които вероятно прекарва в училище…
Това обаче не е само реалност, отдалечена на поне един океан разстояние. Ситуацията в големите български градове не е много по-различна. "По наши данни (без слушане на музика) от представително изследване от края на миналата година за телевизия, радио, преса и интернет на ден едно българче на възраст между 15 и 18 години отделя между 5 и 6 часа", разказва социологът Дивил Кулев, който е директор изследвания в агенция "Ноема". Показателно е отношението на младите към интернет и как се променя то през годините. Отново според проучването на НЦИОМ през 2006 г. в България децата прекарват онлайн средно 2 часа и 40 минути дневно през седмицата, а през уикенда – 3 часа и 45 минути, както и средно по 4 часа и 50 минути дневно през ваканциите. Освен това 22% от анкетираните са казали, че използват интернет и във всяко свободно време, което имат. През март 2009 и трите показателя се вдигат с около час – до 3 часа и 35 минути през делничните дни в учебно време, 5 часа и 8 минути през уикендите и 6 часа през ваканциите.Притеснително ли е то?
Хората в активна възраст усещат на собствен гръб влиянието на все по-агресивно навлизащите в ежедневието нови технологии, комуникации и интернет. При подрастващите обаче процесът е по-различен, защото те възприемат всички тези неща за даденост. "За децата и тийнейджърите, които израснаха в ХХІ век, компютърът, мобилният телефон, телевизорът, видеоигрите, mp3 плеърът, iPod-ът, списанията и филмите са нещо реално, те са тяхното ежедневие", разказва Мила Паликарска, която е специализирала детско-юношеска психология и в момента работи по проект, свързан с намаляването на агресията в българските училища.
Как обаче влияе безкрайната информация и канали за комуникацията на децата е въпросът. Според Милена Ватрачка, психолог на сайта Teenproblem.net, проблемът за подрастващите и сблъсъкът им с интернет и технологиите е съвсем актуален, но родителите не му обръщат внимание заради натовареното си ежедневие. "За всички е по-лесно така", казва Ватрачка. "Притеснителното е, че достъпът до всякаква информация е свободен и децата попадат неволно или не на неподходящо за възрастта им съдържание", добавя детският психолог. Според нея тези проблеми трябва да се обсъждат в семейството.
Дивил Кулев защитава идеята, че интернет и въобще новите канали за комуникация и информация не са опасни сами по себе си, а точно обратното, но въпреки това родителите трябва да играят решаваща роля в насочването на своите деца във виртуалното пространство. "Моето мнение, е че няма за какво да се притесняват (родителите – бел.авт.). Повече време с различни медии означава повече информация – проблемът тук е не че децата получават повече информация, а каква е тя. И тук е ролята на родителите", категоричен е Кулев. Освен това да си в мрежата означава да се впишеш в света на младите. "Ако не си онлайн, ти си аутсайдер или поне маргинал", твърди Кулев.
Вниманието на възрастните трябва да бъде насочено и в друга посока, смята Паликарска. Според нея сме свидетели на "феномен, при който днешните "дигитални" деца или тийнейджъри имат много повече достъп и разнообразни източници на информация, но много по-слаб интерес към знанието, ученето, четенето, както и слаби междуличностни умения". Така че може би е по-удачно не да се търсят методи за ограничаване достъпа до определено съдържание, а такива за стимулиране интереса на подрастващите към дадени области и възпитаването им в конкретни морални ценности.
В мрежите на мрежата
Има и много притеснения, свързани с израстването на младите онлайн. Прекомерният достъп до медийно съдържание е може би най-малкото от всички. Повече внимание се обръща на способността на младите да подбират информацията и хората, с които комуникират. При всички положения обаче трябва да се има предвид, че "модерните деца на са модерни само с новите технологии, които използват, но и с целия си начин на мислене", казва Паликарска и добавя, че "именно той е трудно да бъде разбран от родителите и учителите им, освен ако те самите не се запознават отблизо с техния живот, нужди и ценности". Или с други думи, причината повечето инициативи за безопасно сърфиране да не са максимално ефективни се крие именно в недоброто познаване на новия начин на мислене, което отново ни връща към устойчивото клише от началото на текста.
Има и позитивна гледна точка. "Тъй като много често и почти всички са били обект на лоши намерения, те се научават да са по-предпазливи и по-малко се доверяват на хората", разказва Милена Ватрачка. "От друга страна, подрастващите се научават да разпознават смисленото и важното за тях съдържание, научават се бързо и точно да намират информацията, която ги интересува", добавя тя. Качества, които са неизмеримо важни в съвременното общество.
И както всеки сложен проблем и този си има просто обяснение или поне отправна точка за неговото решаване: "Дойде моментът да спрем да спорим дали достъпът до съдържание е добро или лошо нещо, а трябва да го приемем като част от околната среда на децата – като въздуха, който дишат, и водата, която пият, съветва д-р Майкъл Рич, педиатър в детската болница в Бостън, който ръководи център за детско здраве и медии, от страниците на вестник New York Times.
***
Без него ще ми е скучно
"Мисля, че дните ми ще бъдат скучни без него", казва четиринадесетгодишния Франциско Сепулведа, който живее в Бронкс, Ню Йорк, и използва своя смартфон, за да сърфира в интернет, гледа видео, слуша музика и получава и изпраща около 500 sms-а дневно. "Използвам го като будилник, защото има една ужасна мелодия, която не спира, докато не я изключа", разказва младежът за своя телефон. "През нощта мога да пиша съобщения или да гледам нещо в YouTube, преди да заспя. Смартфонът ми позволява да говоря и да гледам видео едновременно или да слушам музика, докато изпращам съобщения", добавя 14-годишният Франциско пред вестник New York Times.

Стр. 36-37

Вергиния Къшева

Уважаеми дами и господа,

По наше лично проучване сред бизнеса в България, когато повечето хора чуят израза "сигурност на компанията", си представят системи за защита срещу кражби, охрана, строги правила и спазване на различни върешни и законови разпоредби и т.н. Всичко това разбира се е важно. В повечето случаи, обаче, причините за проблемите, конфликтите, неуспехите, фалитите, трудностите – се коренят вътре в компанията, и се причиняват от хора.

 Случвало ли Ви се е някога да имате идея, или да дадете заповед и въобще да решите да поведете компанията в дадена посока, и това по някакъв странен начин да не се случва?

 Може би някои Ваши колеги доста успешно Ви убеждават, че "нещото" не може да стане, и Ви дават десетки перфектно звучащи аргументи защо не може?

 Имате ли усещане, че понякога нещо отвътре в компанията Ви стопира и Вие не можете да продължите в желаната от Вас посока? Случват ли се пожари, неща се чупят лесно, или просто не върви?

 Имате ли трудности да откривате защо един или друг проблем се случва и точно КОЙ и КАКВО стои зад него?

 Случвало ли Ви се е дори да откриете "причината", проблемът все още да остава нерешен?

В мениджмънта има една максима, че откриването на причината Е в голяма степен РЕШЕНИЕ на проблема със стоповете, конфликтите и нереализираните цели. Без откриване на правилната причина, каквито и мерки за безопасност да сте предвидили, няма да се окажат достатъчно ефективни. Ето защо:

- за да деблокирате комуникационните канали във Вашата организация,

- за да може Вашите идеи, инструкции, политики, заповеди да бъдат приемани и следвани,

- за да можете да откривате кои са "саботьорите" на Вашия кораб,

- за да имате по-малко нужда от камери, стриктен контрол, наказания, и санкции,

- за да можете да откривате правилните отговори на въпроса "Защо?" и "Кой?"- защо нещо върви или не върви добре, и кой стои зад това,

- за да можете да знаете с точност кои са Ваши истински поддържници и от къде можете да очаквате "пробойни на кораба",

- за да можете да спите по-спокойно и да творите бъдещето на Вашата организация, вместо постоянно "да гасите пожари", и да мислите кой какво прави във всеки един момент,

- за да може да има истинска вътрешна и външна сигурност във Вашата компания,

И за да помогнем на собствениците, управителите на компании и мениджърите на екипи в България с ценно знание и доказана и работеща технология по тези въпроси, IDEAS България организира семинар на тема:

Как да открием и отстраним проблемите, свързани със сигурността на компанията

От обучението ще чуете информация по следните въпроси:

- Кои са ключовите елементи, необходими за запазване на здравомислие в трудна ситуация;
- Кои са източниците на потенциални неприятности за сигурността на Вашата компания;
- Как да имате "очи" да виждате какво наистина се случва в организацията Ви;
- Как да откривате фактите зад негативните мнения и стопове;
- Как да откривате истинските причини чрез използване на факти, за да приведете нещата към идеала Ви?
- Защо някои хора един ден са в чудесно настроение и могат да Ви бъдат много полезни, а на следващия ден са в състояние да сринат всичко, за което сте се борили с години;
- Защо нещата НЕ просто се случват в компанията Ви, а се създават от ХОРА?
- Как гладко и дипломатично да помагате на хората Ви сами да се усъвършенстват и да коригират себе си?

ОРГАНИЗАТОР: IDEAS Bulgaria. Обучението ще се проведе на английски и български език от Марк Де Турк и Васил Бункин.

Марк Де Турк е известен в Европа и България обучител с повече от 22 години опит като личен треньор на мениджъри (coach), обучител, временен мениджър. Марк е водил семинари за топ-мениджъри и лидери в цяла Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Марк лично е обучавал и помогнал на над 400 водещи компании в Европа и на повече от 4000 правителствени служители и бизнес лидери да бъдат по-успешни и резултатни в своята дейност. Неговата мисия е да помага на социалните, икономически и академични среди с ефективни решения за справяне с техните ежедневни проблеми. Марк е лицензиран WISE консултант и обучител.

Васил Бункин е консултант, обучител, коуч (личен треньор) в областта на бизнес администрацията и човешките ресурси и лицензиран медиатор. Васил е представител за България на консултантската компания IDEAS Intl. Води тренинги и коучинг програми по подбор и мотивация на персонала, предотвратяване и решаване на конфликти, ефективна комуникация, организация и лидерство, мениджърски умения. Васил е лицензиран WISE консултант и обучител.

Предоставените данни са от Л. Рон Хъбард и неговата Мениджмънт система®.

ДАТА: 11 февруари 2010 г. (четвъртък)
ВРЕМЕТРАЕНЕ: от 10.00 до 18.00 ч.
МЯСТО НА ПРОВЕЖДАНЕ: Хотел "Силвър Хаус" – бул. "Симеоновско шосе" 6, София, http://www.hotelsilverhouse.com/en/
ЦЕНА: 345 лева без включен ДДС за един участник. Включва: цена за обучението, материали, техническо оборудване и зала, кафе-паузи и обяд.
При повече от един човек от компания Ви предлагаме следните отстъпки:
- 10% отстъпка от сумата за втори и трети участник;
- 25% отстъпка от сумата за 4-я и всеки следващ участник от една компания.

За повече информация и записване: телефон (02) 962 3984.

Формуляр за участие в целодневния семинар:

Име на участника:
Длъжност:
Компания:
E-mail:
Телефон за връзка:
Мобилен телефон:

Автор: Вергиния Къшева

HotNews.bg I 2010-02-05

Разводът между Милен Цветков и Нова телевизия навлезе във втората си част. Вчера из коридорите на медията се разнесе новината, че доскорошният водещ на сутрешния блок си тръгва завинаги. Така вътрешноведомствената сапунка, в каквато се превърнаха отношенията Цветков – Нова, е на път да приключи, научи "Монитор".

Сюжетът "Момчето си отива" се разигра само ден след като от медията обявиха, че Цветков ще прави двучасово издание на "Здравей, България" в сутрешните часове на събота и неделя. Оказа се обаче, че офертата важи само за неделя, а не за двата почивни дни.

Очевидно за устатия водещ този "опериран" откъм ефирно време вариант е неприемлив. Каква е причината за промяната в програмните планове на Нова, остава неизвестно. Не е изключено обаче, в тв интригата да са замесени и двама опосуми.

Става дума за тандема Иван и Андрей, чийто проект "Станция Нова" окупира съботния ефир. А сутрешно шоу на Цветков през уикенда ще е пряка конкуренция на някогашните лица на bTV. Дали това е епилогът на сагата "Милен Цветков – Нова телевизия" е трудно да се прогнозира.

Сериалът им се точи от десет години и за това време двете страни ту се обичаха, ту водеха студена война. За пръв път Цветков беше водещ на "Здравей, България" през 2000 г., когато въведе нов стил на предаването и пусна телефонна линия на живо със зрителите. Впоследствие го махнаха, после пак го върнаха на екран в следобедния пояс с "Часът на Милен Цветков".

Оригинална публикация

www.pari.bg | Боряна Николаева | 2010-02-05

Civitas Global поема комуникационното обслужване на трезора

Банка Пиреос България стартира партньорството си със Civitas Global. Обхватът на сътрудничеството включва почти всички РR услуги като връзки с медиите и публичност, вътрешни комуникации, кризисен мениджмънт, връзки с инвеститори и финансови общности, корпоративна социална отговорност, връзки с местните общности и други. Сътрудничеството започна през ноември 2009 година и ще продължи и през 2010 година. Civitas Global е част от Civitas Group, една от водещите комуникационни компании в региона и ексклузивен партньор на Ketchum Pleon,една от водещите агенции за връзки с обществеността в света, и най-голямата агенция за бизнес комуникации в Европа, с повече от 103 офиса в света, част от Omnicom Group. Рекламен партньор и акционер на Civitas Global България е DDB София. Портфолиото от клиенти на Civitas Global включва международни и местни компании като: ТЕТРА ПАК, Мултирама, Пъблик, СЕАТ, Зет Би Ес (Търговски Парк Бургас), Горна Оряховица Логистичен Център, Лега Арт, Flocafe, Coffee Time, АДВ Продиджи и други. Civitas Group развива дейност също и в Румъния, Турция, Кипър, Сърбия и Албания.

Оригинална публикация

в. Дневник, Компании & Финанси | Христо ПЕТРОВ | 2010-02-05 

Големите плоски екрани, таблетите, електронните четци и смартфоните са безполезни без съдържание. Това заяви тази седмица шефът на медийната група "Нюз корпорейшън" Рупърт Мърдок. За пореден път той припомни и, че възнамерява да въведе модела на платеното он-лайн съдържание за част от медиите, които притежава. "Нюз корпорейшън" публикува положителен отчет за приключилото тримесечие, като междувременно обяви, че е сключила партньорство с "Епъл". Технологичната компания представи миналата седмица таблета iPad, който позволява на потребителите да разглеждат сайтове и да четат електронни книги. Според Мърдок именно споразумението с "Епъл" ще позволи на "Нюз корпорейшън", която притежава издателството "Харпър Колинс" да увеличи приходите си от продажбата на електронни книги. "Съдържанието не е просто цар. То е император на всички електронни джаджи", коментира още Мърдок, цитиран от АП. Той е собственик на един от най-влиятелните финансови издания в света "Уолстрийт джърнъл", който използва модела на платеното съдържание. Сега "Нюз корпорейшън" иска да въведе същия модел и за други свои издания. Последният отчет на дружеството показва по-добри приходи в сравнение с края на 2008 г. За последното тримесечие на миналата година печалбата на "Нюз корпорейшън" е 285 млн. долара – срещу загуба от над 7 млрд. долара само година по-рано. Приходите от печатните издания на медийната група пък нарастват с 30% на годишна база – значителен ръст предвид рецесията, която свива рекламните бюджети на компаниите и съответно намалява приходите на вестниците. До голяма степен обаче добрата печалба, с която компанията изненада пазара, се дължи и на приходите от филмовия хит "Аватар", който събра над 2 млрд. долара в кината по цял свят. Добрите финансови резултати дадоха повод на Мърдок да обяви, че медийната му компания е излязла успешно от рецесията.

Стр. 4
 

www.pari.bg | Боряна Николаева | 2010-02-05

Медийният бизнес – отново на стартова позиция 

Националната телевизия настоява за смесен модел на финансиране

Финансирането на обществените медии в различните европейски страни става по различен начин – чрез такси, чрез държавна издръжка или чрез реклама. Ако в момент на криза въведем такси за зрителите, моделът със сигурност няма да проработи, коментира Гриша Камбуров от АБРО. Най-удачният вариант за БНТ е да разчита на сигурна субсидия и телевизията да реши най-накрая каква иска да бъде – обществена или търговска. Чрез разблокирането на прайм тайма си тя се опитва да стане именно търговска, казва Камбуров. Справката, която ние направихме, показва, че те продават една трета от рекламното си време. Реалното им увеличение е през декември, но знаете, че тогава всички медии имат увеличение на рекламите заради наближаващите празници.

Смятаме, че смесеният модел на финансиране на БНТ би бил най-подходящ, както е в останалите европейски обществени телевизии, коментира за в. Пари Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ. Този модел е подходящ и за държавата поради факта, че се намираме във финансова криза, допълва тя. По отношение на програмата на обществената телевизия ще разберем какви са очакванията към нея от социологическо проучване. То е поръчано от БНТ и резултатите ще се обявят публично. Ще се проведе и обществена дискусия по тази тема, след което ще депозираме в СЕМ нашите предложения, които той трябва да одобри.

Оригинална публикация

в. Гласове | Ани ИЛКОВ | 2010-02-05

- Какво е качеството на социалния и граждански дебат в комуникационното пространство на българските интернет форуми? Как оценявате културата на участие и активността на форумните коментатори?

- Моето разбиране и моите наблюдения са дилетантски. Мисля, че качеството е ниско. Културата на това, което наричате "граждански и социален дебат", е обратно пропорционална на активността. Но и това не е съвсем вярно, защото дори активността е ниска. В последните години над 1500 стигат постингите на западни електронни издания, когато стане дума за банки, финанси и икономика. У нас форум с 400 постинга по дадена тема се счита за свръхголям.

- Може ли да бъде очертан профил на типичния български форумен "мислител"? Кой тип гледни точки и послания преобладава – диференцирани или крайни, аргументирани или спонтанно кресливи?

- Трябва да разграничим нещата. Според мен форумите са първоначално замислени като места на подривност – оттук никовете и квазианонимността, и грубите вернакуларни стилове. Работата обаче изглежда е избила много бързо в сбор на чистата лудост и Светивитово хорце. Днес форумните ограничения са по-скоро правило, отколкото изключение. Има все още форуми у нас, които са напълно свободни. Те приличат на стена на обществена тоалетна. С оглед на казаното дотук, форумното писмо от подривно се превърна в психотично. Профилът издава лабилност.

- Какви разлики се налагат при сравнение между качеството на дискусиите в българските интернет форуми и съдържанието на интернет комуникацията в други страни?

- Казано накратко, у нас няма качествени форуми, сайтове и блогове. Всичко е, общо взето, пошъл пенкилер. На Запад има всичко: и по-пошли места като Gawker, Wonkette, Daily Beast и хилядите сайтове, описващи отблизо холивудския цирк, да речем. Но има и високо вдигнати и конкретни места като Edge.org, където дори няма форум. Или пък истински пенкилер, направен от една гъркиня при това, като Huffington Post. Абе всичко има. Но не и у нас.

- До каква степен мрежовата комуникация (форуми, социални мрежи, блогосфера) създава шанс и среда за по-добра журналистика, за повишаване на качеството на т.нар. традиционни медии?

- Според мен форумите и "фейсбуците" са глупост. Влоговете може би не. Нищо не мога да кажа за т.нар. традиционни медии, защото не ги познавам добре. Или по-точно: познавам техните електронни преправки. Все пак види ми се, че в средна дистанция "традиционните медии" ще претърпят радикална промяна. Също така не вярвам, че е осъществима заканата на Рупърт Мърдок да наложи заплащане върху неговите електронни издания. Това само го доказва като предъртял изкуфелник.
Разбира се, известен скептицизъм по отношение на Мрежата (разяряваща планетарно една все по-дива електронна тълпа) има. Но път назад няма. Един специалист казва, че хората бъркат, като си мислят, че Мрежата и интернет са едно и също нещо. Всъщност интернет била хранителната среда, върху която малко случайно Мрежата избуяла. И добавя, че никой днес не знае какво още може да избуи там.

- Как влияе възходът на виртуалната комуникативност върху гражданската енергия, в състояние ли е да предизвика реални граждански инициативи, или по-скоро блокира способността за качествен диалог и чувството за общност?

- В състояние е да предизвика невероятни чудеса. Дори и края на света. Нашата теоретическа неосведоменост иде от това според мен, че не преведохме нито една от големите книги на великия Маршал Маклуън. Но защо не ги преведохме? Ами защото не е френски левичар и защото не са го интересували псевдофилософските бръщолевения за отворено общество и защото за него Сорос не би дал и един лев, тъй като Маклуън е бил вярващ католик, вгледан в изкуството на консерватори и странни хора като Елиът, Джойс и Паунд…
И така нататък.

Стр. 13