Сп. Новата икономика | Виолета ЦВЕТКОВА | 15.11.2011

Г-н Дурчев, Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) съществува вече 10 години – имаше ли наистина необходимост да се създаде такава организация у нас?

- Да, имаше нужда от организация, която да обедини професионалния ПР бизнес в България. В момента малко са големите ПР агенции, които не са нейни членове. БАПРА обедини интересите им и работи за доброто име на тази професия, тъй като не е тайна, че през годините понятието ПР се използва противоречиво от всякакви хора и институции.

- Да, защото имаше период, когато всеки можеше да си направи ПР агенция.

- Точно така. Прагът беше много нисък и това караше всеки, който имаше достатъчно контакти и достатъчно добре познаваше медиите, да мисли, че може да отвори ПР агенция. Почти всеки журналист, останал извън професията по една или друга причина, правеше точно това. Но контактите и познаването на медиите не е достатъчно.

- Доколко БАПРА регулира ситуацията?

- Регулира я дотолкова, доколкото в ПР бизнеса може да има един глас – дали това да е гласът на председателя на асоциацията, или председателят да се съобразява с гласа на всички агенции. Вече има доста случаи, в които БАПРА се намесва в момент, когато ПР професията е застрашена като такава. Тоест доброто й име се защитава. Моята цел е да работим за създаване на нормална бизнес среда за развитието на тази професия. Асоциацията не трябва да има толкова репрезентативна функция, което е адски важно в този момент, а по-скоро да обединява агенциите, защитавайки както техния интерес, така и интереса на клиентите, които стоят зад всички членове на БАПРА.

- Какво се промени в ПР бизнеса през изминалите 10 години?

- Хубавото е, че тази професия се разви изключително много. Хората, които сега са в професията, вече имат знания за бизнес средата и умения 6 бизнес комуникациите. А когато това се съчетае с повече позна ния и за медийната среда, можем да говорим за много добри специалисти, които разбират и медиите, и бизнеса. Вярвам, че в бъдеще ще се смекчи изкуствено създаденият конфликт между журналисти и ПР-и и подобни крайно деградивни както за медиите, така и за нашата професия, и за бизнеса неща.

- Има ли начини, чрез които БАПРА практически да помага на агенциите?

- В момента се опитваме. В началото съм на подобно нещо и се надявам през следващите две години да направим така, че да имаме основите за такава помощ. ПР образованието е първото и най-важното нещо, но у нас то е в абсолютна безтегловност. С риск да обидя всички мои приятели преподаватели по специалността, ще кажа, че тук обучението не е в състояние да настигне развитието и изискванията на професията. С бурното развитие на дигиталните комуникации тези хора тотално изостават. В някои от европейските университети вече се появяват специалности, насочени именно към комуникации в дигитална среда, а в България това все още не съществува. Липсват не практици, а специалисти сред съществуващите преподаватели, които да могат да преподават това. Българското образование винаги е имало проблеми, но в тази област те стават все по-видими и по-остри. Хубавото на СУ например е, че има по-сериозна цедка при приемането на хора във факултета по журналистика и масови комуникации. Там изходът е също толкова качествен, колкото и входът. Вярно, студентите не са разбрали за какво точно става дума, но поне излизат качествени хора, положили усилия да влязат в този университет и да учат. НБУ пък има другия голям плюс – цедката е по-малка, но пък там наистина получават възможност да учат в близка до европейските университети среда. Другото е, че се учат от преподаватели практици. Нещо, което обаче оттам насетне трябва да направи БАПРА, е да води активни разговори с университетите, да обединим усилията си, за да създадем нормална програма, която да помогне на студентите веднага да започват да работят, а не в агенциите някой тепърва да ги учи какво е ПР, комуникация, маркетинг и т.н.

- Възможна ли е популярната по света практика на стажантските програми, чрез които студентите идват във фирмите и имат реалните шансове да бъдат харесани от работодателите?

- Това е много хубава практика, но тя е невъзможна без участието на университетите. Първо те трябва да подготвят хората, за да дойдат при нас в стажантска програма. Бизнесът не е университет. Той е изключително динамичен, за да седне да учи един студент на елементарни трудови навици или на основни познания по дадена дисциплина. Това е работа на университета, а едва по-късно идва истинската ни роля в стажантските програми. Да, практиката учи, но само когато има знания, които да се практикуват. А при нас сега студентът реално трябва да почне от А и Б.

- На 16 ноември в София започва Eventex Seminar, който вие ще откриете с лекцията "Специалните събития са мъртви. Да живеят е специалните събития! – защо избрахте точно тази тема?

- Защото точно такова е едно от последните събития, които ние организираме, а и защото в западния свят ПР събитията вече са интерактивни – не са тук, сега, на това място, а стигат до по-широк кръг от хора, които участват индиректно в онлайн среда. Модерните технологии позволяват на много хора да следят едновременно нещо, което се случва на хиляди километри от тях, човек нонстоп може да информира какво се случва на дадено събитие. Така нормалното събитие, което познавахме до вчера, вече се изважда от физическата му ограниченост. Тоест можем да помогнем на повече хора да вземат участие, да научат, да разберат, да дават идеи – много е вълнуващо и ще продължава да се развива. И колкото повече клиентите имат смелостта и бюджетите, разбира се, да се впускат в подобни събития, толкова по-сериозен ще бъде ефектът върху техните потребители.

- Какви са тенденциите в т.нар. събитийна индустрия и доколко ние настигаме света?

- Вече имаме първите опити да настигаме света. Въпросът е ПР специалистите да са смели и да имат бюджети, защото това са скъпи неща. Повечето технологии добавят допълнителен ресурс, който трябва да се събере. Що се отнася до тенденциите, това е едната – навлизането на дигиталните технологии в организирането на специалните събития. Провеждани на едно място в света, те се наблюдават от десетки хиляди хора извън района на осъществяване на мероприятието. Говорим и за специални събития, навлизащи в една по-рекламна част. Има маркетинг техники, които водят до непосредствен резултат, тоест моментално се стига до потребителя, който да купува продуктите на нашия клиент, а той да храчи по-малко пари, отколкото за каквато и да е друга реклама.

- Трябва ли все още бизнесът да бъде убеждаван, че има необходимост от ПР?

- Не. Преди 10 години това беше проблем, но сега бизнесът разбира необходимостта от ПР, особено с навлизането на дигиталните технологии и комуникации, където всичко става в реално време, където всеки човек е лидер на мнение и може да бъде последван от хиляди хора. Това може да доведе до невероятна лавина от проблеми за една компания, която неглижира подобен феномен. В интернет тежките ситуации не са като в обичайните медии. Т.нар. хейтъри са много, повечето са анонимни и са много смели. Тогава компаниите са застрашени и именно затова ПР специалистите трябва да са много по-динамични и да реагират бързо.

- Финансовата криза отрази ли се на ПР бранша?

- Да, отрази се, но пък агенциите станаха много по-внимателни в харченето парите на клиентите, за да могат да ги задържат. Общо взето, в момента всички повтаряме една дума и тя е ефективност. Това бяха две-три изпитателни години за целия бранш. Всички разбрахме, че зад една идея стоят продажбите на клиента, тоест не да се прави най-доброто, за да бъде красиво, шумно и да има "уау", а да се прави, защото клиентът трябва да има продажби. А за това е нужно да имаш респект към него. И който не го е разбрал, просто си отиВа от пазара.

- Това значи е ползата от вредата…

- Супер полза! Всички се научихме да бъдем разумни.

- Вярно ли е, че вашата агенция "АП Channels" не работи с политици и защо?

- Вярно е. Агенцията ни е фокусирана главно в корпоративния бранш. Там агенциите са оценявани според ползите, които са донесли за клиентите си, за марката, за която работят. Там оставаш в играта, ако си добър – иначе си тръгваш. Не казвам, че подобно нещо не се случва и в политическия ПР, но там играта е задкулисна. Нещо, в което аз като творец, не бих желал да участвам. Не виждам да носи някаква ценност, както за мен, така и за агенцията, и за обществото, за да мога да му се посветя. Нещата в политиката предпочитам да стоят далеч от
мен, а аз – далеч от тях.

- Всеки ли може да е ПР?

- Не! (смее се) ПР може да бъде човек, който не само има умения и познания за професията и каналите за комуникация, но и е много асертивен. Тоест има някакво вътрешно умение да разбира това, което се случва около него, и причините, които го пораждат, да разбира клиента, за когото работи, да разбира медиите, хората и личностите, за да може да е медиатор между всички тях. ПР-ът трябва да е и човек, който да стои твърдо зад мнението си, да го отстоява и ако прави грешки (а всеки прави грешки!), да ги поправя напред.

- Вие случайно ли попаднахте в бранша?

- Май да. Попаднах случайно в университета, тоест моето лутане беше между изкуство и икономика, но в крайна сметка приятел ме насочи към ПР. А после се оказа, че това е нещото, за което имам уменията и амбицията да правя. И нещата се развиха мълниеносно за около 2-3 години. Тогава направих агенцията си, присъединиха се хора, които сега са мениджъри тук. И нещата си дойдоха на мястото.

- Отне ли ви нещо тази професия?

- Не ми е отнела много, успявам да обърна внимание на семейството си. Успях да постигна амбицията си донякъде, успявам да имам ноВи идеи и мечти, които сега да гоня… Отне ми единствено бягането в чужбина (смее се), за което всеки млад човек мечтае. Шегувам се, разбира се.

Стр. 101, 102, 103

M3 Communications Group, Inc. I 7.10.2011

2 октомври 2011 г., Синтра, Португалия. Модерният мениджмънт в PR бизнеса днес зависи от два важни момента – от прагматизма и от светкавичното вземане на решения, подчерта в изказването си на Световната PR среща в португалския град Синтра Максим Бехар. Срещата на високо равнище ICCO Summit се организира от Международната организация на консултантите по комуникации (ICCO) и се провежда веднъж на 5 години.

Максим Бехар бе единственият представител от Източна Европа сред изказващите се, преди година той бе избран за ковчежник и член на Изпълнителния комитет на ICCO. На форума присъстваха повече от 280 световни експерти по PR от над 35 страни, сред тях бяха Пол Холмс, лорд Чадлингтън, Лу Капоци, президентът на ICCO Ричард Хаутън и много други.

„Много неща се промениха в модерния свят през последните години, и особено в PR бизнеса, но въпреки всички промени етиката и честността остават основни за този бизнес и само те могат да гарантират развитието му“, каза Бехар. Според него, ако сега клиент или PR компания се забавят дори с няколко минути при вземането на решение, това може да бъде пагубно за бизнеса. „В PR бизнеса ще успяват знаещите лидери, тези, които не се страхуват да вземат решения, да бъдат 24 часа онлайни да влизат в честни битки за достойнството на техните клиенти“, смята Максим Бехар.

Неговото появяване на сцената бе най-голямото признание за успеха на българския PR бизнес на световна среща през последните няколко години. Бехар бе председател на Българската асоциация на PR агенциите само допреди няколко месеца, той е бивш президент, а сега вицепрезидент на Българския форум на бизнес лидерите, член е на Борда на Атлантическия клуб и на „Джуниър Ачийвмънт“ в България.

За повече информация: M3 Communications Group, Inc. 02/818 70 10 

Lifestyle.bg I 28.09.2011

Нужна е инвестиция за промяна на имиджа на PR професията в България, сочи анкета сред PR професионалистите у нас

С изискан коктейл Българската асоциация на PR агенциите отпразнува 10 години от своето създаване. На събитието присъстваха членовете на асоциацията и представители на PR бизнеса в България.

По време на събитието сред гостите бе проведена анкета, с която бяха определени най-ключовите промени в PR професията през последните 10 години.

Дигитализирането на каналите за комуникации, новият начин на диалог с потребителите и все по-засилващата се роля на word-of-mouth предаване на съобщението, бяха посочени като най-важните елементи в развитието на съвременния PR у нас. От друга страна, отговорилите на анкетата изтъкнаха като необходимост подобряване на качеството на обучение по PR и инвестирането в имиджа на професията в България.

Според PR гилдията през последните 10 години професионалното ниво на българския PR се е повишило, като доказателство за това са множеството български комуникационни кампании, получили международно признание през последните години.

„Едно от най-важните неща, върху които всички ние трябва да се концентрираме, е подобряването на условията за правене на бизнес в сферата на комуникациите. Тези условия започват с приемане на етичния кодекс, но завършват с неговото прилагане и спазване", каза Александър Дурчев, председател на БАПРА за 2011 – 2013.

***

Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) е създадена през 2001 г., за да обедини пазара на предлаганите комуникационни услуги в България. В Асоциацията членуват едни от най-големите и авторитетни професионални компании в областта на PR-a.

Оригинална публикация

в. Пари | Иван БЕДРОВ, Ивана ПЕТРОВА | 09.09.2011

Партии и фирми все по-често наемат платени коментатори по форумите с идеята да привлекат избиратели или клиенти. Засега напълно неефективно

Ема, Пламена и техният приятел, популярен като Men, работят на едно място. Ползват един и същ компютър. И тримата харесват Йорданка Фандъкова и искат тя да спечели още един кметски мандат в София. Когато прочитат в сайта Pari.bg обещанието на Фандъкова, че "До две години в София ще се движат 50 нови тролейбуса", и тримата изпитват спонтанно, едновременно и независимо един от друг желание да напишат своя коментар под новината. И го правят. Първа е Ема: "Хайде, пък до две-три години – и нови влакове и релси!" Няколко минути по-късно Пламена сяда на същия компютър и написва: "Браво – модернизират София!" Само няколко минути по-късно Пламена става от компютъра и Men решава също да добави коментар под публикацията. Сяда зад същия компютър. Неговото изречение е: "Освен новите тролейбуси Фандъкова прави още много неща!"…

Да, ама не

Вече със сигурност си мислите, че това е пълна глупост и че отново някой в медиите се опитва да ви продава измислени истории. Прави сте. Минимална е вероятността това да е истинска история. Но трите коментара са истински, а общото между тях е, че са написани от един и същ IP адрес (какво е IP – виж карето). Напълно очевидно е, че става дума за организирани коментатори. Те могат да бъдат активисти на политически партии или специално наети "писачи на коментари". "Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време," обяснява експертът по политически маркетинг Арман Бабикян.

"Не сме ние"

"Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход," предполага Михайлина Абрашева, експерт в политическия PR. Други представители на бранша също твърдят, че управляващата партия го прави. "Не го прилагаме," беше лаконичният коментар на представителите на пресцентъра на ГЕРБ. Всъщност всички PR специалисти на основните политически сили отричат да използват този метод на агитация. И въпреки това всички са убедени, че Ема, Пламена и Men са един и същи човек, който е част от организирана мрежа за писане на позитивни коментари. В различни периоди и в различни форуми подобен вид коментари са се появявали в полза на различни политически сили. Не е незаконно, но това пък не е достатъчно основание за щабовете да си го признаят.

И какво от това

"Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, който получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено," казва председателят на Българската асоциация на PR агенциите Александър Дурчев. Според него негативните коментари след "съмнителните" коментари показват много ясно как останалите потребители приемат това. "Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени" допълва Арман Бабикян. Михайлина Абрашева е по-директна: "Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората", защото подобен опит за контрол над пространството веднага става видим за умните хора.

Не става само с ядене

Подобни методи на публична комуникация използват и представители на корпоративния бранш. Сред най-коментираните новини обикновено са тези за мобилните оператори. Прекалено позитивните и прекалено многото коментари в полза на някоя от тези компании също говорят са използване на този метод. Досега обаче нито едно партия или компания не е успяла да го приложи успешно в България. "Коментарите" си приличат, посланията са елементарни, не успяват да провокират разговор или да насочат дискусията в определена посока. Затова парите, които щабовете не си признават, че харчат за подобни дейности, очевидно са хвърлени на вятъра. И то в добрия случай. Защото като в онази стара реклама -не става само с пари и група организирани коментатори, трябва и акъл.
***
Дефиниция
IP (internet protocol) е уникален номер, чрез който всеки компютър се свързва с други компютри в интернет. IP адресите се използват за реализиране на връзките със сървърите на уебсайтовете. По този начин машините, предаващи информацията, знаят къде да я изпращат, а тези, които я получават -откъде идва.
*Част от цифрите в IP адресите
са заличени умишлено, за да не се разкрива
самоличността на коментаторите
***
ГЕРБ
Не го прилагаме
БСП
Не използваме този подход. Нямаме пари, а и не е почтено
ДПС
Нова е практиката и само сме го чували. Не го правим
ДСБ
Не сме чували за подобно нещо и не го правим
НДСВ
Разбира се, че не го правим

Стр. 8

Коментари

Тези кампании разчитат единствено на някой по-лабилен в убежденията си потребител

в. Пари | 09.09.2011 I Стр. 9
Иван Стамболов, рекламен консултант: Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни.
Аз също го наблюдавам, но не мога да кажа кой го прави и колко плаща за това. Бях чул, че Първанов има 20 души на две смени от по 10, които следят интернет и пишат с различни акаунти. ГЕРБ поддържа голям (може би най-големия) щат от хюман ботове и това е очевидно. Но много от тях според мен са активисти, защото не могат да пишат, не са съвсем убедени в това, което пишат, и тези работи си личат. Ефектът от това не е голям, защото дори и да създадеш в интернет впечатлението, че 20 души ревностно обичат дадена партия, това не са 20 действителни личности, които ще подадат 20 гласа на избори. Тези кампании разчитат единствено на това евентуално някой по-лабилен в убежденията си потребител, като ги чете, да си каже: "Брей! Колко много хора харесват тази партия или този кандидат! Сигурно има защо да го харесват. Я да започна да го харесвам и аз, че да не остана по-назад." За щастие обаче интернет не е някой телевизионен фолк канал, където вкусовете се възпитават предимно по този начин. Хората, които четат в интернет, и най-вече хората, които пишат там, са по-критични и по-взискателни. За да формират мнението си, те се нуждаят от много сериозна аргументация, каквато ботовете не предлагат. Но сигурно има някакъв ефект, щом продължава да се прави. Ако се съди по някои коментари, особено под новините в електронните издания, такива екземпляри се подвизават в мрежата, че с тях всичко е възможно да направиш. Особено ако отпушиш омразата и словесната агресия.

Този подход се среща доста често

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг: Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни.
Този подход се среща доста често, дори не само на тези избори. В по-голяма степен се ползва за обругаване на конкурентни политически елементи. Ползват се екипи от около 20 души и тяхната цел е да създадат усещане за обществено мнение. Често са млади хора, с повече свободно време. Проблемът на тези положителни коментари е, че са прекалено явни. Смята се, че така се създава насока на публичното мислене, но според мен не са особено ефективни. Личи си отдалеч, че са платени. Особено когато се прекали, имат негативен ефект. В момента ГЕРБ го правят.

Платените коментари не са начинът за постигане на позитиви

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Михайлина Абрашева, PR експерт: Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат.
Адекватният метод за предизборна активност сред младите хора в интернет е Facebook. Това е мрежа, която, ако се ползва както трябва, носи много позитиви. Според мен платените коментари не са начинът за постигане на позитиви. Това е опит за контрол над пространството и умните хора веднага се усещат. Това е начин за кандидата да загуби доверие у хората. Смята се, че интернет е място, лишено от цензура, и с този опит за контролирането му става точно обратното. Сигурна съм, че ГЕРБ го правят. БСП също биха се изкушили да използват такъв подход.

Манипулирането на съдържание в интернет e рисковано начинание

в. Пари | 09.09.2011 | Стр. 9
Александър Дурчев, председател на Българската асоциация на PR агенциите: Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация.
Манипулирането на съдържание в интернет медиите би могло да бъде много рисковано начинание поради анонимността на средата и възможността на потребителите й да изкажат моментално мнението си. Представителите на интернет поколението са много по-чувствителни към потока информация, която получават, и когато бъдат бомбардирани с парфюмирани послания, реагират мигновено. Сами може да проследите негативизма в коментарите под помпозните статии за велики политици или компании. В подобна среда най-логично е да се подходи внимателно към посланието и да бъдем готови да влезем в конструктивен диалог с десетките хора, желаещи да изкажат своето мнение. 

PR Kernel I 26.05.2011

Александър Дурчев, изпълнителен директор на All Channels Communication Group пое председателството на Българската Асоциация на PR агенциите (БАПРА). По време на годишното общо събрание на асоциацията Дурчев пое поста от Максим Бехар, управител на M3 Communication Group, а за заместник председател и следващ председател на БАПРА бе избрана кандидатурата на Николай Неделчев, управител на Publicis Marc Group.

„Благодаря за признанието и отговорността, която тази позиция поставя пред мен. Моят стремеж ще бъде да продължа ангажираното поведение на асоциацията и да го развивам. Смятам, че ние трябва да бъдем проактивни и диалогични и да се изправяме пред предизвикателствата на заобикалящата ни среда. Вярвам, че по този начин ще успеем да затвърдим позициите на българския PR, както в България, така и извън нея.“, каза Александър Дурчев.

В качеството си на председател на БАПРА, утре Александър Дурчев ще вземе участие в дискусия, по време на 7-та международна среща на българските медии в Хага. Дискусията на тема „Каузата – новина или PR? Социалните кампании на бизнеса в медиите“ ще представи предизвикателствата и възможностите, които се откриват пред комуникационните специалисти и медиите у нас. Участници в дискусията ще бъдат доц. Георги Лозанов (СЕМ),Тодор Бургуджиев (ЕКОПАК) и Красимира Величкова (Български дарителски форум).

Александър Дурчев е създател и управител на Аll Channels Communication Group от 2001 г. Групата включва All Channels | PR, All Channels | Advertising, All Channels | Activation, All Channels | Interaction, Symmetric Communication и 2Travel. Бил е преподавател по PR в Нов български университет.

Българската асоциация на ПР агенциите е създадена през 2001 г., в нея членуват агенциите APRA Porter Novelli, United Partners, Janev & Janev, All Channels Communications, IntelDay Solutions, Publicis Marc Group, AMI Communications, M3 Communications Group, InterImage, MB Communications, PR Point, Euro RSCG, Key Experts Group, New Moment PR, Active Group, V+O Communication, Max Communications.

в. Капитал | 16.04.2011 

Българските PR агенции премериха сили на Bright Awards

Сред най-чаканите моменти в PR индустрията е този, в който браншът се събира, за да се възнагради за добре свършената работа. Седмицата измина под знака на вълненията след BAPRA Bright Awards – един от двата конкурса на българския пазар, които оценяват проекти в сферата на PR, организиран от Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА).

Различното в това състезание е, че журито, което определя най-заслужилите кампании, е съставено от чуждестранни експерти по PR. Оглавява се от легендарния създател на The Holmes Report (едно от най-влиятелните издания за PR сферата) Пол Холмс и включва представители на борда на Международната консултантска организация на PR асоциациите (ICCO). Тази година те оцениха общо 65 проекта на 25 агенции. И отсъдиха(виж карето) – с най-много награди да си тръгне PR агенция APRA Porter Novelli, а "Агенцията на годината" да бъде M3 Communications Group. APRA спечелиха общо 4 награди, 2 от които първи места в категориите "Най-иновативна кампания" (за Twitter кампанията си "По стъпките на Апостола" за списание National Geographic) и "Специално събитие" (за инициативата "Живей активно!" на хранителния гигант Nestle).

Наградата "Агенция на годината" пък се присъжда от журито въз основа на оценка на портфолиото от клиенти и услуги на PR компаниите, техни успешни проекти, финансова информация и бизнес стратегията им за развитие.

Призът за най-добра кампания за устойчиво развитие отиде при DeConi и тяхната съвместна работа с "Екопак България" в кампанията "Залепи зелена точка. Събирай разделно!". Международните PR експерти отсъдиха, че AMI Communications са реализирали най-добрата комуникационна кампания на годината с "Да спрем кражбите на съоръжения" за клиента им "ЧЕЗ България". А за най-добра кампания, реализирана от вътрешен PR отдел, беше определен проектът "Големите 5" на единствения участник в категорията телекомуникационният оператор Vivacom.

Какво по-различно

Любомир Аламанов, управляващ директор на APRA Porter Novelli, отбелязва, че интересът към конкурса тази година значително се е повишил, коментирайки, че това, освен че говори добре за състезанието, увеличава и конкуренцията между участниците. Според изпълнителния директор на Al Channels Communication и настоящ зам.-председател на БАПРА Александър Дурчев увеличеният брой заявки демонстрира, че "пазарът се развива и този конкурс започва да набира сила и доверие в бранша". По думите му международното жури дава увереност на агенциите, че конкурсът е обективен.

Прави впечатление, че сред участвалите проекти тази година почти няма кампания, която да не се развива под една или друга форма в социалните медии. От една страна, е подчертан стремежът към иновативност, от друга – търсенето на нови, по-евтини канали за комуникация е подхранено и от свитите маркетингови бюджети на компаниите. "Наблюдава се промяна във фокуса и каналите. Миналата година беше доста тежка и компаниите са се опитали да бъдат по-креативни", смята Александър Дурчев от All Channels Communication.

В допълнение, бумът на социалните мрежи като Facebook и Twitter допринася за по-лесния обмен на идеи. Любомир Аламанов APRA Porter Novelli коментира: "Всички вече могат да виждат какво правят компаниите по цял свят. Наблюдавайки как големи корпорации правят креативни и много полезни зелени кампании в САЩ, Мексико, компаниите се убеждават в това, че обикновените кампании просто не работят."

Според българските PR специалисти все по-честото прибягване до иновативни методи, както и явното превъзходство на кампаниите със зелена или социална насоченост на БАПРА Bright Awards свидетелстват за израстването на бизнесa в България. Емил Георгиев, управляващ директор на DeConi, очаква силен ръст в социално отговорните кампании, тъй като е настъпила трайна промяна в потребителското поведение и предлагането на високо качество на приемлива цена вече не е достатъчно. "Хората искат нещо повече от обикновена покупка. Интересът се насочва към компании и марки, които предлагат форма на духовно преживяване и съпричастност към обществени проблеми. Социалната отговорност е полето, в което ще се осъществява конкуренцията между компаниите", прогнозира той.

Участниците в конкурса Bright Awards се увеличават, но не във всички категории. Така например "Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел" остана само с един участник тази година. Управителят на APRA Porter Novelli Любомир Аламанов си обяснява слабото участие на компаниите с това, че конкурсът не е успял да достигне до тях. "Предоверихме се на познаваемостта си сред нашата гилдия и пропуснахме да направим малко по-добър PR на събитието", признава той.

Слабите места

И тази година липсваше както кратко представяне на спечелилите кампании в отделните категории, така и предварително публично описание на участващите проекти. Така на церемонията за публиката не стана съвсем ясно кой за какво е спечелил и с какво един проект е по-заслужил от останалите. "Награждаването продължи два часа. Ако бяхме представяли всяка агенция, те щяха да траят минимум четири. Подобни конкурси на международно ниво са стриктни, бързи и ефективни. Никой в съвременния свят не си губи времето по този начин", коментира Любомир Аламанов.

Бъдещият председател на БАПРА Александър Дурчев обаче се съгласява, че е липсвала прозрачност по време на церемонията и че проектите следва да са по-видими на интернет страницата на събитието. Той планира през следващата година да направи самото награждаване много по-интерактивно. "При Stevie Business Awards например се дава възможност на оторизирани от организацията хора да гласуват за проектите в реално време. Колкото повече експерти гласуват, толкова по-обективна става оценката", дава пример той. И допълва, че по този начин могат да се избегнат всякакъв вид спекулации, свързани с обективността му.

Самото гласуване предизвиква и различия в мненията между членовете на БАПРА. "Чухме от журито, че начинът на гласуване трябва да се улесни. Процедурата ще има някои изменения, но журито и механизмът на определяне ще се запазят. Това е един от основните критерии, заради които БАПРА има такъв престиж" , категоричен е Любомир Аламанов.

Според Александър Дурчев от All Channels Communication проблеми има при оценяването на алтернативни и интегрирани кампания. Според него те се възприемат по-трудно от представители на "ортодоксалния PR". "Ние правим кампании, които да носят финансови резултати на клиентите ни. Съществуват много рекламни проекти, в които има PR, и други PR проекти, в които има реклама. Това трябва да се вземе предвид догодина, за да се даде шанс на подобни кампании, тъй като те работят. Планирам да вкараме и блогъри, и хора с по-широко мислене, които биха могли да оценят подобно мислене", обяснява той.

Извън организирането на BAPRA Bright Awards асоциацията има други важни приоритети през тази година. Гилдията е единодушна, че една от основните цели на организацията е евентуалното й участие в промяната на процеса по кандидатстване за обществените поръчки. Председателят на БАПРА Максим Бехар смята, че той е "изключително аматьорски и непрозрачен" и изисква участието на експерти в бранша, за да стане по-професионален.

"БАПРА като асоциация трябва да бъде по-дейна в консултирането на подготовка на тези проекти. Ще работим на ниво правителство и хора, които действително взимат решенията, за да има прозрачни правила при подготовката на търговете. Капаните за това кой ще отпадне и кой не се залагат именно там. Ние трябва да осигурим възможност за всички на пазара да имат шанс за участие", планира Александър Дурчев, който поема председателството на асоциацията през юни.

Сред другите им амбиции са да се включат в дебата по промените на медийния закон. Според Александър Дурчев "съществуващият закон цензурира изявата на частния сектор в медиите, което пречи и на PR бранша. Международното признание, което получаваме, се дължи точно на това, че се мъчим по невероятен начин да бъдем отразени от медиите", обръща внимание той.

А още по-голямата цел на БАПРА от следващата година е конкурсът да стане международен. Или да сверява часовниците на бранша поне на Балканите.

Наградените

Агенция на годината:

М3 Communications Group

Кампания за устойчиво развитие:

1. DeConi – Залепи зелена точка. Събирай разделно!" за "Екопак"

2. New Moment PR – "2060" за "Доверие"

3. APRA Porter Novelli – "Моят зелен град" за Coca Cola

Иновативна кампания на годината:

1. APRA Porter Novelli – " По стъпките на Апостола" за "Санома Блясък България"

2. PR NET – "Ти избираш!" – национална информативна кампания за БППП

3. All Channels – "Силен старт с Пощенска банка" за Postbank

Специално събитие на годината:

1. APRA Porter Novelli – "Живей активно!" за "Нестле България"

2. V+O Communication – представяне на новата идентичност на blizoo на публиката

1. APRA Porter Novelli – "Аския" за ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ

Комуникационна кампания на годината:

1. AMI Communications – "Да спрем кражбите на съоръжения" за ЧЕЗ

2. Max Communications Ltd – "Да защитим правата на 8 милиона собственици на земеделски земи!" за БАСЗЗ

3. PR Point/ Cohn & Wolfe Affiliate –" В ЕС вие имате потребителски права. Отстоявайте ги!" за Изпълнителната агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите към ЕС

Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел:

VIVACOM – "Големите 5"

Оригинална публикация 

Водеща: Снощи станаха ясни носителите на първите в България професионални PR награди, оценявани изцяло от едно стабилно, солидно международно жури. Става въпрос за второто издание на наградите „Bright Awards 2011”, организирани от Българската асоциация на PR агенциите. Добро утро казвам на Александър Дурчев, който съвсем скоро ще бъде председател на Българската асоциация на PR агентите, и Галин Бородинов, един от наградените, един от щастливците вчера. Благодаря ви, че сте тук. Все пак снощи до късно сигурно е продължило партито.
Водещ: И честито на вас естествено!
Водеща: Честито.
Водещ: Всъщност и на вас, защото скоро ще бъдете председател!
Водеща: Г-н Дурчев, разкажете малко от атмосферата на снощните награди.
Александър Дурчев: Ами снощните награди всъщност бяха второто издание на BAPRA Bright Awards и бяха доста успешни. Наистина за една година успяхме да популяризираме доста този конкурс. Интересното при него е, че журито е изцяло международно, което смъква всякакви съмнения за некомпетентност…
Водещ: Беше председателствано от г-н Холмс, нали така.
Александър Дурчев: Да, и г-н Холмс, който е един от най-известните практици в областта на PR е председател на това жури. Атмосферата беше разкошна. Имаше шестима победители, имаше още, 18 всъщност бяха общо тези, които взеха награди ІІ и ІІІ място, така че наистина много, много успешно. Имаше 65…
Водеща: Оспорвана ли беше битката, състезанието?
Александър Дурчев: Оспорвана. Определено тази година ентритата (!?) бяха на много високо ниво. Втора поредна година наистина може да се сравни вече с предишната, наистина бяха кампаниите много по-различни, тъй като пазарът много се промени в последните години, много дигитални елементи, много дигитални канали, социални медии бяха използвани от агенциите, много иновативни и креативни. Явно наистина PR бизнесът излиза от кризата още по-креативен и още по-иновативен след последната година.
Водещ: Социалните медии, г-н Максим Бехар обърна внимание на това вчера между другото в „Денят започва с култура”, как се промени пейзажът в резултат на толкова силното навлизане на социалните медии?
Александър Дурчев: Промени се с това,че компаниите, които ние представлявавме като PR агенции започнаха да комуникират много по-активно с потребителите, или поне изискването към тях е да бъдат много по-активни в тази комуникация. Социалните медии дават една платформа, която дава много власт на хората и на потребителите да дават мнения и да коригират компаниите. Така че нашата работа в тази ситуация е наистина много предизвикателна и това да може да се води една нормална комуникация между компаниите и между крайните клиенти е едно от основните неща.
Водеща: Г-н Бородинов, в коя от категориите победихте вие? Шест са категориите, каза г-н Дурчев.
Галин Бородинов: Всъщност ние представляваме като цяло тези 18 наградени и номинирани. Ние участвахме в категорията „Кампания на годината”, но трябва да отбележа, че ние имаме една от наградите, трета награда, наградата, която беше на първо място, а и мисля, че в отделната категория за устойчиви кампании също са колеги, които респектират с комплексността на дейностите…
Водеща: Все пак кампания на годината, какъв..?
Галин Бородинов: Ние участвахме с кампания за разясняване на потребителските права, което на свой ред е един пример какви обществено значими теми са предмет на нашите усилия.
Водещ: Не само търговски цели се…
Галин Бородинов: Разбира се. Прави впечатление завишения интерес към категорията социално значими кампании. Т.е. гилдията иска да прави добри неща и да говори за тях, за социално значими каузи.
Водеща: Трудно ли се прави една такава кампания?
Галин Бородинов: Не по-трудно, отколкото това, което Александър Дурчев каза, медийният свят става все по-комплексен. Освен традиционните медии все по-напред излизат и социалните медии, където самите потребители стават журналисти, и те влияят на формирането на мнение, така че ние на свой ред не можем да не отчитаме това.
Водеща: Колкото до журито, снизходително ли беше според вас, или строго?
Галин Бородинов: Не, по тяхно собствено признание на това международно жури, те са респектирани от нивото, което вече има PR бранша у нас и формулировката е, че сме не по-назад от която и да е страна членка на ЕС в това отношение.
Водеща: От новинарска гл.т. всъщност тези награди са вече история, те са минало. От днес с какво се захващате?
Александър Дурчев: Ами от днес животът продължава с работа. То всъщност не е и спирал де, но идват нови предизвикателства. Така че всички се готвим за следващото издание догодина.
Водещ: Добре, аз исках да ви питам нещо, което е за мен лично интересно. Как работят пиарите в областта на културата в България според вас, ако имате поглед, може би вие повече сте следили това?
Александър Дурчев: В областта на културата.
Водещ: Да.
Александър Дурчев: Ами аз мога да ви кажа как работи, как една компания работи в областта на културата, т.е. една фирма как би искала да инвестира в една социална кампания в областта на културата. Да, без да казвам името, точно това е един от основните всъщност проблеми на работата на една компания в областта на културата, защото в момента медийният закон е такъв, че не може да бъде споменавана една фирма, която би искала да инвестира, дали ще бъде в култура, дали ще бъде в образование или в някаква друга социална кауза. Което е един проблем не само за нашия бранш, но и за самия бизнес, тъй като той генерира позитивни новини, генерира добавена стойност, генерира работни места.
Водещ: И вие сте за промяна на закона в това отношение?
Александър Дурчев: Определено.
Водеща: Благодаря ви!

Водещ: Преди да продължим нататък и да си поприказваме за PR-а на Карибските пирати с г-н Максим Бехар, ако той иска да говори за това, да се върнем на старата максима, че по-добре късно от колкото никога. Преди малко ви представихме журито на академия Аскеер, но пропуснахме да кажем все пак на кои пиеси се спря то – това са Лалугер от Александър Урумов, Паякът от Димитър Димитров и Йордан Славейков и Тест от Елин Рахнев. Както казах – по-добре късно от колкото никога.
Водещ: Сега продължаваме с темата за българския PR. Днес се връчват наградите на BAPRA Bright Awards, второ издание на този първи конкурс за PR в България. наш гост е г-н Максим Бехар, председател на BAPRA.
Максим Бехар: Добро утро.
Водещ: Здравейте. Добре дошли. Съвсем малко съществува този конкурс в България …
Максим Бехар: Втора година.
Водещ: Втора година.
Максим Бехар: Асоциацията вече ще направи скоро 10 години, но в крайна сметка събрахме сили миналата година да направим наистина професионален конкурс И смятам, че е много голямо постижение. Имаме 69 проекта в този втори конкурс, 25 компании, което не е никак малко. Това, което отличава всъщност конкурса от това, което ние очаквахме е, че първо тези 69 компании няма нито една политическа, лично мен ме радва това, тъй като обикновено двете букви, двете магически букви PR често се свързват много с политика и второ, много голяма степен от проектите засягат социалните медии. Което показва всъщност огромната промяна в нашия бизнес през последните 2-3 години.
Водещ: Какви са критериите за успех на една PR кампания?
Максим Бехар: Ами аз се радвам, че говорим за PR в културната рубрика на националната телевизия, тъй като в крайна сметка това е бизнес, който по много странен начин преплита изкуството, културата, творчеството с печалбите, с реалния бизнес, с цифрите, които всички ние в бизнеса на края на всеки месец гледаме отдолу в excel-ските файлове дали са получени. Смятам,ч е PR-а е един изключително творчески бизнес, който до голяма степен разчита на медиите и тъй като медиите се промениха през последните 2-3 години драстично самия бизнес се преобърна изцяло. Както казва нашия председател на международното жури Пол Холмс, феноменален човек, един път идва в България преди около 2 години, аз бях с него в (?) миналия месец и разговаряхме часове и вечеряхме и пихме в бара и си говорехме за какви ли не неща. Както той казва, всъщност социалните медии доведоха до земетресение в нашия бизнес и ще го променят изцяло. Истината е, че за първи път от както има public relations бизнес, нашите клиенти имат медии. До сега те нямаха медии. Те идваха в PR компаниите или идваха при нас И искаха да ги консултираме как да направят така, че техните продукти, услуги, послания, желания и всичко останало да бъде комуникирано до клиентите им чрез медиите. Сега те притежават медия. Всеки един клиент може да си направи страница във Facebook или всеки един клиент може да си направи сайт…
Водещ: Това исках да ви попитам, за социалната мрежа, за силата на социалната мрежа в PR кампаниите.
Максим Бехар: Да, разбира се, тъй като на практика първо, че социалните мрежи дадоха възможност клиентите ни да имат медии, второ – тези медии са интерактивни, те са в реално време. И много пъти ние сме казвали и в нашата асоциация и аз го повтарям по различни форуми и конференции и събития – в крайна сметка социалните медии промениха понятието публичност. Преди 3-4-5 години кой беше публичен в България? актьори, футболисти, политици, тук таме водещи телевизионни…
Водещ: Тук таме и хора на изкуството, свързани обаче със сценичните изкуства, да.
Максим Бехар: Да. Но в крайна сметка сега всеки един човек, който си отвори страница и публикува нова информация за себе си може да бъде публичен. И то много по-публичен от колкото един политик или от колкото един актьор. От друга страна ако приемем, че има 650 млн.регистрирани в мрежата Facebook, взимам Facebook като пример, защото е най-популярна, това означава, че има 650 млн.души, които по някакъв начин се занимават с PR. Защото в крайна сметка защо един човек стои в социална мрежа? Ами за да се изтъкне, за да изтъкне своите положителни неща, да каже нещо на хората.
Водещ: Ще рече, че тази професия става много популярна.
Максим Бехар: Променя се.
Водещ: Казвам на шега, разбира се.
Максим Бехар: Професията може би да или увлечението да, но това води до голяма промяна на нашия бизнес. Всъщност голяма крачка в нашия конкурс е, че ние решихме още от миналата година да поканим изцяло международно жури да оценява предложенията, които PR компаниите дадоха, тази година са 11 души от 11 държави, и Пол Холмс е председател, защото е безспорен авторитет, до колкото аз знам и до колкото той ми каза това е единственото жури, на което Пол Холмс е председател от дълги години насам, което ми прави огромна чест и е голям жест към нашия бизнес. От друга страна Имаме още 10 специалисти в журито, част от които не са стъпвали в България, които абсолютно безпристрастно получават предложенията, влизат в интернет, преглеждат ги, оценяват ги, връщат им оценките и едва вчера ние седнахме и сметнахме крайните резултати.
Водещ: Успяват ли българските PR агенции да работят извън България, в чужбина?
Максим Бехар: До голяма степен това е местен бизнес. Някой може да успее в съседните страни, може би Сърбия, Македония, Румъния, но по принцип това е местен бизнес, защото той разчита на местните медии, на местните контакти, местното отношение между хората, манталитет. По-скоро ние разчитаме в чужбина на наши сестрински, братски или приятелски компании.
Водещ: Вие преди малко казахте, че се радвате, че водим този разговор точно в рубриката за култура на националната телевизия, всъщност в това направо самостоятелно предаване, но как мислите, следите PR пазара в България, дали PR-ите на развитите културни институции работят адекватно, според вас, защото стана ясно, че това е много важна част от това да популяризираш разбира се своя, хайде, продукт, колкото и пазарно да звучи, но е така.
Максим Бехар: Ами знаете ли, аз мисля, че голямата драма на България е, че самата държава няма добър имидж, няма добро представяне в чужбина или това, което най-общо се нарича PR. От дълги години сме свидетели на най-различни откъслечни кампании на парче..
Водещ: За съжаление е така.
Максим Бехар: … които идва едно правителство и казва- ние сега правим това, след това идва другото и казва – ние правим онова. И през тези 20 години на практика няма последователност, в която да има една концепция, една стратегия, едни послания, една визия за държавата.
Водещ: И приемственост.
Максим Бехар: Що се отнася до колегите от министерства или от различни институции – някой си върши работата, някой не си върши работата, но това не е чак толкова важно, тъй като те идват и си отиват. Най-важното е образа, който се изгражда… българския образ в чужбина и смятам, че това е един от големите проблеми, тъй като всички знаем, че сме в криза и че има един-единствен изход от тази криза, няма други, и това е да се направи България атрактивна за чуждестранни инвеститори. Това е единствения изход. Кой каквото и да говори, че ние може да почнем да произвеждаме и всякакви неща – според мен това са приказки, както се казва, на търкалета.
Водещ: Как оценявате кампаниите, извинете, че ви прекъсвам..
Максим Бехар: Трябва да направим България атрактивна за чуждестранните инвеститори. Това може да стане само с развитие на една много добра кампания за подобряване на имиджа. България има Най-ниските данъци в Европа. Никой не го знае. От години това е най-добре пазената тайна сред европейския бизнес елит и когато се срещам по различни форуми с хора и им казвам, че Имаме 10% корпоративен данък, че имаме 5% данък дивидент и всичко останало, те казват – наистина ли? Как така не го знаем? Защото като си включим CNN виждаме рекламите за Македония. А те казват, че имат много добри данъци. Не е вярно. Македония има два или три пъти по-високи данъци. Но ние не можем да го комуникираме, не можем да отправим това послание и това е проблем на PR-а на българската държава.
Водещ: Понякога PR-а на държавата зависи от отделните усилия и от културните събития. Ето напоследък българските филми имат много добри кампании. Мисия Лондон, Тилт, сега предстои сериала Под прикритие на БНТ, което също стъпка по стъпка тази седмица ще тръгне..
Водещ: Да, и там PR кампанията доста добре върви, поне според мен разбира се, аз не съм специалист, вие ще кажете.
Водещ: Как оценявате тези кампании?
Максим Бехар: Ами Мисия Лондон направи една много добра кампания. Разбира се и самия филм има качества. Но филма може да е гениален, ако той бъде промотиран пред потенциални зрители разбира се, той ще си остане единствено и само в един кръг от хора, които така или иначе ще отидат да го гледат. Струва ми се, че българската култура, колкото и да се оплаква в последно време, колкото и да смята, че държавата не и помага, има много добри примери на това как силни творчески личности могат да постигнат успехи. Камен Донев, НДК, Мисия Лондон и още много други примери има. Театралните салони започват да стават все по-пълни, има супер постановки. Това, което прави Христо Мутафчиев в неговия театър и няколко пъти ми е разказвал как актьорите са мотивирани да играят по-добре, за да пълнят по-добре салона, струва ми се, че професионалните PR усилия трябва да бъдат насочени към културата, защото тя е един добър посланик на страната ни не само тук, сред зрителите, сред ценителите на културата, но и извън страната. Знаете, че спорта и културата са два сектора или две полета, в които България стана много по-разпознаваема в чужбина.
Водещ: Тук трябва да сложим край на нашия разговор. Връчването на наградите…
Максим Бехар: Аз ви благодаря. Тази вечер в 7 часа в Шератон е връчването на наградите, на Bright Awards, знаете Bright на английски означава светъл, ярък, дори леко прозрачен, но Bright означава И умен. И аз съм много доволен, че регистрирахме марката…
Водещ: И тук да се похвалим, че водещ на събитието е колегата ни от По света и у нас Спас Кьосев.
Максим Бехар: За което благодаря на БНТ. Заповядайте довечера.

Водещ: Благодарим ви.

PRinBulgaria.com I 8.04.2011

Научете ПЪРВИ

кои са носителите на ПЪРВИТЕ в България професионални PR награди, оценявани от изцяло международно жури,

Bright Awards 2011

на

11 април 2011, понеделник, 19:00 ч., Шератон София Хотел Балкан.

Облекло:
По избор, с червен елемент.

Оригинална публикация