Водещата в Би Ти Ви Лора Крумова: Тийнейджърството на “Тази събота” и “Тази неделя” свърши

в. Преса | 07.07.2012

- Лора, как оценяваш първата година в ефир на втората си авторска рубрика по Би Ти Ви – "Тази събота"?

- Когато започнах първото си предаване – "Тази неделя", идеята беше за едно по-бутиково предаване – пространство, в което си представях, че ще има любопитни, рядко срещани личности. Впоследствие Би Ти Ви поиска да направим и съботно предаване – "Тази събота". Това промени гледната точка на екипа и го вкара в новинарската машина. В предаването започнаха да влизат и актуални теми, и политически. Отначало имаше хора, които исках да бъдат табу – фолкпевиците, политиците. Впоследствие започнах да разговарям и с тях. До някаква степен сега дори се радвам, че се освободих от предразсъдъците си.

- Започна ли да харесваш фолкпевиците?

- Измежду тях има момичета, които заслужават уважение. Гледам да се отнасям непреднамерено и с респект към всеки гост. Едно момиче обаче роди изречението: "Паричките са щастие", и то пред детето си. Други ме изненадаха приятно, доказвайки биографията си на работещи жени. Радват ме разговорите, които не натоварват. Въпреки че съзнавам, че важните диалози понякога са други. Хората гледаха и коментираха гостуването на шефа на "Берета трейдинг", който всъщност бе тежък разговор. Явно посъветван от пиар специалист, за 17 минути той не отговори на нито един от двата или трите основни въпроса, които трябваше да му се зададат.
След срещата с този човек цял ден ме боля глава. Отначало живеех с мисълта, че в "Тази събота" и в "Тази неделя" ще се говори само за красиви и възвишени теми. Сега вече виждам, че няма как, защото и животът не е такъв. В този смисъл тийнейджърският период на "Тази събота" и "Тази неделя" свърши.

- Каква е историята с интервюто на Златко Баретата? Той говори рядко, а ти го разпита единствено за катастрофата, в която по случайност не загина синът му?

- Такова беше неговото условие, с което аз се съобразих. За мен беше важно да се види искрен ли е този човек, казвайки, че катастрофата, в която за малко не се е озова и синът му, наистина не е предизвикана от гонка. Да разкаже как се е чувствал в първите минути, преди да разбере, че момчето му е било в съседната, а не в катастрофиралата кола. Камерата е лупа, тя улавя всеки фалш. Затова исках този разговор.
Трудно е да оправдаеш очакванията на цялата аудитория. Отначало канехме интересни хора от миналото. В резултат част от зрителите ни обвиняваха, че реабилитираме соца. После почнахме да вадим богатите и веднага казаха – вижте ги тия, вземат им парите. Потърсихме Златомир Иванов-Баретата, след което получихме писма от майки, че не искали да гледат криминални типове на екран. Това е мислене с клишета, което се надявам постепенно да разчупим.

- Публиката знае, че си къмпингар, сърфист, че обичаш природата в автентичния й вид. Не ти ли е тъжно, че около дискусиите за Закона за горите природозащитниците обвиниха точно Би Ти Ви, и до известна степен теб, в защита на корпоративни интереси?

- Този въпрос ще го разделя на две. Първо – получи се добре, че обществото вече е напълно убедено как законите не трябва да се приемат на тъмно, без предварително обсъждане. Много се радвам и че гражданското общество вече не е само във фейсбук, а че се организира и защити позиция. Това беше важен момент и се надявам оттук нататък да е винаги така.
Що се отнася до Би Ти Ви – в определен момент имаше едно жестоко преиграване. Телевизията се извини, не помня друга медия да го е правила, независимо за какво става въпрос,
Би Ти Ви даде толкова различни гледни точки, че тезата за цензура направо ми е смешна. Откакто работя в Би Ти Ви, никой никога не ми е оказвал натиск. Гостите ги избирам с двамата си продуценти, тримата си репортери и главния продуцент на сутрешния блок. За съжаление отношението към медията ми заприлича на онзи момент в началото на 90-те години, когато по площадите викаха "кой не скача, е червен".

- Диана Найденова?

- Нямам навика да коментирам колеги.

- Как върви училището за млади телевизионни журналисти, което направи с Галя Щърбева от Нова телевизия?

- През септември започва обучението на първата група от магистърската ни програма. В момента набираме студентите, които ще влязат в нея. Осигурили сме стипендии за няколко. Не търсим само завършили журналистическия факултет. Дори предпочитаме юристи, икономисти. Когато са получили солидни познания в правото или във финансите, от тях може да стане добри журналисти с ресор криминален или финансов.

Стр. 23

Българските медии разболяват демокрацията

Фондация "Медийна демокрация" I 2.07.2012

За свободата на словото, медийните войни и натиска върху журналистите с доц. Орлин Спасов разговаря д-р Тодор П. Тодоров, сп. "Обектив"

 
Доц. Спасов, вие следите отблизо епикризата на медийните деформации у нас, къде сме в момента, на кой етап от заболяването, ако приемате подобна метафора?
Неотдавна в един разговор казах, че българските медии разболяват демокрацията. Когато днес авторитетни организации като Freedom House констатират, че медиите у нас са „частично свободни”, това неизбежно е и диагноза за състоянието на демокрацията, тя също е „частична”. Именно тази демократична недостатъчност е в основата на епикризата. За всеки компромис с демократичността на медиите се плаща твърде висока цена. Не можеш да ограничаваш или контролираш медиите и същевременно да мислиш, че обществото и политическата система са в отлично здраве.
 
Какви ще са според вас естествените последствия и трайни следи, произтичащи от настоящото състояние на медия сферата в България?
В структурно отношение медийната сфера не е напълно автономна. Случващото се в нея е ефект от развития, които имат много по-широк контекст – политически, икономически, културен – и които на свой ред се влияят от развитията в медийната среда. Става дума за скачени съдове. Ето защо в крайна сметка се стигна до там, че вместо да насърчава и контролира по-нататъшната демократизация във функционирането на основните институции в страната, медийната система постепенно сама се превърна в основен проблем. Казано максимално обобщено, огромната част от традиционните медии в България – и печатни, и електронни – до голяма степен компрометираха статута си на четвърта власт. Те започнаха да бъдат възприемани и да се държат като придатък на политическото статукво.

Наскоро се състоя изслушване по проблемите на свободата на българските медии в Брюксел. Какво се случи там и очаквате ли някакъв ефект върху медийната среда в България?
Бях на изслушването. Основното ми впечатление е, че сред чуждестранните участници събитието предизвика шок и срам от това, което става с българските медии. Посланието към България беше, че ние се превръщаме в проблем за имиджа на Европейския съюз. Това беше казано в прав текст. Как Европа да бъде модел за свободата на словото и на медиите в света, и да изисква от други държави да спазват високи стандарти в тези сфери, когато вътре в самия ЕС страни като България и Унгария компрометират същите тези стандарти? Ето това беше основното притеснение на ключовите фигури от Европейския парламент, които присъстваха на изслушването. Беше поет много сериозен ангажимент за мониторинг на медийната среда у нас и за натиск по всички възможни линии за промяна на ситуацията. Изразът „няма да допуснем” се чуваше често по време на срещата. Искам специално да подчертая, че международната общност е изключително добре информирана за ситуацията с медиите у нас и внимателно следи всички развития.

Считате ли, че това беше поредният ход в ескалиралите през последните години медийни войни у нас? Кой или какво се оказа жертва на тези войни?
Ако имате предвид дали медийните войни са били изнесени в Брюксел, трябва да кажа, че дори някой да е имал подобни намерения, ефектът от изслушването не беше такъв и нямаше печеливш. В Европейския парламент медийната среда у нас бе разгледана в нейната цялост и с основните й проблеми – ограничаване на свободата и плурализма, натиск над журналисти, неясна собственост, обвързване между медийни, корпоративни и политически интереси и т.н. Това се проблеми, които в една или друга степен засягат почти всички играчи на медийната сцена. Що се отнася до големия губещ от междумедийните войни у нас, това, както във всяка война, е „цивилното население”, тоест публиката. Струва ми се, че нейното доверие в традиционните медии започва видимо да ерозира. Сред ключовите участници в тези войни няма очевидна „добра” страна, с която да е възможна позитивна идентификация. Единствената надежда е, че някак като по чудо воюващите взаимно ще се разобличат и победител няма да бъде излъчен.
 
Корпоративно-криминални ли са мотивите, определящи поведението на медиите у нас? Какво според вас ще произведат изнесените неотдавна записи на Любомир Павлов във в. „Преса“, разкриващи престъпни механизми в отношенията на медийните собственици и държавата?
Дали и кога дадено действие има престъпен характер, се определя от съда. И точно тук е проблемът. У нас справедливостта се превърна в голям дефицит. Много трудно можете да я получите през системата на правосъдието. По принцип сблъсъците между медии не са нещо необичайно за Западна Европа и САЩ и могат да имат много положителен ефект върху демокрацията. Ще дам само един пример. Във Великобритания разкритията срещу изданието на Рупърт Мърдок News of the World добиха особена дълбочина и значимост благодарение на вестник Guardian. Оказа се, че в News of the World са подслушвали телефони на политици, на известни публични фигури, че са плащали подкупи на полицаи срещу получаване на конфиденциална информация и т.н. След разкритията веднага последваха арести, много бързо се задвижи системата на правосъдието. Стигна се до закриване на самия News of the World, издание с почти 170-годишна история и с отлична репутация в минали периоди. Ето това е справедливост. А у нас ние дори не знаем кой кой е в медийната сфера и всеки по-значим факт е обречен на медийна амнезия още на следващия ден, изместен от нов и „свеж” скандал. Това, което се е случило преди няколко дни, обикновено вече няма никакво значение, защото липсват журналистическа енергия и интерес за проследяване на връзките между причина и следствие. Фактите не резултират в нищо, обикновено те просто не получават развитие. Изконсумирани са със самата си поява. Така през медиите се налага една изключително едноизмерна картина на света.
 
Как ще коментирате надигащата се напоследък вълна от публично недоволство срещу една от най-успешните електронни медии в България – bTV, както и появилите се по същото време разкрития на бивши журналисти от медията за очевидно и брутално потъпкване на свободата на словото и нарушаване на основни журналистически правила?
Публичното недоволство, за което говорите, се надигна в онлайн пространството по повод на начина, по който традиционните медии отразиха зелените протести на Орлов мост през юни тази година. Протестите се разгърнаха в момент, в който българската медийна среда е силно критикувана като недостатъчно свободна. Участниците в акциите дадоха неочаквана допълнителна видимост на този факт. За тях политиците и журналистите се оказаха от една и съща страна на барикадата – от другата страна. От страната на обединените интереси. Ето защо, в момента са налице две все по-ясно обособяващи се групи: една, която се информира от традиционните медии, и друга, която в много по-голяма степен разчита на социалните мрежи онлайн. Втората група вече не е публика в традиционния смисъл на думата. Тук хората са и автори, и разпространители на информация и мнение. Това им дава независимост. Дистанцията между тези две групи се увеличи и днес за тях медиите все по-отчетливо се разделят на „нашите” и „вашите”. За тези млади хора, които подкрепиха екопротестите, bTV и останалите традиционни медии постепенно се превърнаха в символ на статуквото, което трябва да бъде отхвърлено. Но все пак ми се струва, че за момента „старите” медии не са застрашени от сериозен отлив. Те ще се сблъскат по-скоро с кризата на доверието на активната част от младите към тях, но не и със значително намаляваща публика. Тези, които сега декларират оттегляне на доверието си – най-вече по-младите хора, комуникиращи предимно онлайн – така или иначе не гледат телевизия. Що се отнася до конкретните засегнати журналисти, каквито за съжаление има във все повече медии, основният проблем отново опира до ограничените възможности за търсене на справедливост през съдебната система. Ако си уволнен неправомерно или собственикът, или редакторът налагат цензура в работата ти, какво по-естествено би имало от това да потърсиш защита през съда? Но у нас това просто не работи. Обратно, съдът често се използва за натиск върху журналисти.
 
Как дефинирате поведението на Диана Найденова (в интервюто й с еколога Петко Цветков по bTV) и считате ли, че компетентни институции (Комисията по журналистическа етика, Съветът за електронни медии, а защо не и ръководството на самата медия) би трябвало да вземат отношение в такива случаи?
Гледах предаването и останах неприятно изненадан. Видяното може да се преподава на студенти по журналистика като пример какво не трябва да се случва между интервюиращ и гост в студиото. Найденова беше неподготвена, реагираше афектирано и, в крайна сметка, нейната непохватност провали и желанието й да защити бития по време на протестите на Орлов мост оператор от телевизията. Но нека не забравяме, че след предаването Найденова се извини както на аудиторията, така и на екоактивистите. Това е рядък жест в българската журналистическа практика. Зная, че в интернет той не беше приет, но лично аз все пак го ценя. Смятам, че той до голяма степен решава по добър начин етичния проблем. Всеки може да сгреши, но в българския културен контекст извинението най-често се тълкува единствено като израз на слабост и затова твърде рядко се практикува. Проблемът на Диана Найденова е, че без да иска се превърна в емблема на статуквото, онагледи онзи образ на традиционните медии, който сега се отхвърля от неконформистката част на новите млади.

В момента работите върху проект, изследващ формите на несвобода в българските медии. Къде разпознавате тези форми и респективно къде българската журналистика е най-уязвима откъм свобода и плурализъм?
Трябва да се направи сравнение между Унгария и България, за да се откроят някои особености на ситуацията у нас. В Унгария правителството на Виктор Орбан се опитва да контролира медиите със средствата на регулацията и с овладяване на обществените оператори. В България бързо беше осъзнато, че регулацията и обществените медии са особено чувствителни зони, подложени на внимателен мониторинг от страна на различни неправителствени организации. Затова се избягват сериозни намеси в тези две сфери, като в същото време с финансови инструменти – с постоянно недофинасиране – се запазва възможността за контрол. Сериозните проблеми с медийната свобода и с плурализма идват обаче от частния медиен сектор. Това е специфичната особеност на България. У нас възникнаха мощни мрежи, в които се преплетоха корпоративни, политически и медийни интереси. Именно това доведе до постепенната ерозия на медиите като четвърта власт. Огромна част от частните медии загубиха статуса си на морален коректив на властта и на бизнеса, и заработиха като техен PR. От друга страна, приравняването на медиите до обикновен магазин за плод и зеленчук, по израза на Красимир Гергов, от където всеки си купува каквото му трябва, само на пръв поглед насърчава плурализма, но всъщност го ограничава. Сляпото придържане към пазара в крайна сметка води до доминацията на онези няколко основни продукта, които най-добре се продават. Така от медийната сергия постепенно изчезват различното или маргиналното мнение, културният продукт, който не е ширпотреба и т.н. И всичко това – за сметка на изобилието от реалити формати, сериали и шоу.

Упражнява ли се репресия върху журналистите в българските медии, имате ли информация за оказване на натиск? Под какви форми и в какви мащаби се случва това?
Има много примери за оказване на натиск. Начините за прилагането му са разнообразни, те варират от физическа разправа с журналисти, до налагане на теми табута в много редакции. Има журналисти с подпалени лични автомобили, има бомби, избухващи пред редакции, има нападения, заплахи и т.н. Да си журналист във високия смисъл на упражняване на професията стана или невъзможно, или направо опасно. Знае се, че особено уязвими са журналистите в провинцията, но напоследък имаме индикации за засилващ се натиск над журналисти в големите централни медии. По правило става дума най-вече за частните медии. Обществените медии засега успяват да запазят по-голяма дистанция спрямо властта и да предложат по-плуралистичен поглед към политиката, бизнеса и културата.
 

След скандала с bTV очерниха Маги и жена му

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 04.07.2012

Братя Халваджиян отричат, че "Господарите" са свалени заради "червения тепих" и "Икар на маите" на президента Плевнелиев 

Популярността на Магърдич Халваджиян като продуцент и режисьор се свързва с едни от най-успешните телевизионни продукти в родния ефир – "Господари на ефира", "Пълна лудница", "Море от любов", "Имаш поща", "Ясновидци", "Пълна промяна", "Стар Академи", "България търси талант", сериала "Седем часа разлика". Затова неотдавнашният му разрив с лидера на телевизионния рейтинг – bTV, се превърна в истинско медийно събитие. Тези дни то получи продължение с новината, че шоуто " Господари на ефира " се завръща в ефира на Нова телевизия, където и стартира преди 9 години. Последва и вече очакваното съобщение, че от есента там ще отиде и другото рей-тингово предаване на Global vision – "Пълна лудница".
Без да се самоназовава бунтар, Маги всъщност даде на събратята си от продуцентската гилдия урок как трябва да браниш своята независимост и свобода. Заради което си навлече доста врагове из средите на медийните властелини. Маги Халваджиян е председател на Асоциацията на телевизионните продуценти /АТП/.

- Сега, три месеца след скандала ти с bTV, не мислиш ли, че бунтарството ти във време на криза е било прибързано и си могъл по-дипломатично да подходиш към ситуацията?

- До този разрив така или иначе щеше да се стигне – просто аз и брат ми Джуди изпреварихме събитията. Хората, с които съм работил, ме познават като диалогичен човек, избягвам спорове и скандали – в България пазарът е малък и от гледна точка на бизнеса не е редно да се затваря врата. Но има принципи, които човек не бива с цената на нищо да погазва. Един герой на Братя Маркс казва в техен филм: "Това са моите принципи! Ако не ви харесват – имам и други". А аз други нямам, не ги подменям и когато чувството ми за справедливост бъде засегнато, спирам сътрудничеството си. В един бизнес най-важното за мен е с едно ръкостискане да направиш сделката – обичам неща като чест, достойнство, етика.
Досега клиент не съм подвеждал и продължавам да съм на този пазар, защото съм бил коректен с всички.

- Нека обаче те попитам нещо, свързано с цензурата, от която тогава се оплакахте. Съобщихте, че от медията са се опитвали да спрат репортаж за неправилно усвоени пари от "Българската Коледа", но някъде прочетох, че е вероятно и новият президент да е бил засегнат, като излъчихте лафовете му за червения "тепих" на наградите "Икар", който той нарече "символ на инките"?…

- Нито новият, нито старият президент имат нещо общо с тази история. На пресконференцията, която дадохме, брат ми ясно и точно каза, че са му се обаждали от bTV, не от президентството.

- А от други "високи" места обаждали ли са се?

- В първите години телефонът се скъсваше да звъни, особено когато дадем на някого "Златният скункс". Но още от началото показахме, че не се съобразяваме с ничии молби за спиране на репортаж, нещо да не се излъчи или да се оправи. Затова "Господарите" се превърнаха в институция, защото сме обективни, даваме и едната, и другата гледна точка. Един компромис ако направиш, той като снежна топка ще повлече и други, което в края на краищата ще смаже смисъла на едно такова предаване. Когато се разделихме с bTV, ние си давахме сметка, че нещата опират до това: имаме ли достатъчно кураж да се изправим срещу нещо, което не ни харесва, и да платим цената, т.е. да загубим всичко. Аз винаги съм казвал, че ако се наложи, мога да се изхранвам и като снимам сватби
Няма обаче да си продам достойнството и ще правя това, в което вярвам.

- Чувстваш ли се бунтар в тази битка?

- Никога не съм бил бунтар с медиите, винаги съм се разбирал добре с тях, но ставам бунтар и тръгвам в насрещното движение, когато чувството ми за независимост и свобода е застрашено.

- Преди време ми беше казал, че си развалил сътрудничеството и с една музикална компания, която искала да правиш клипове само за тях.

- Това беше с Ара Мюзик – моят приятел Виктор Касъмов в един момент ми каза: "Не ме устройва, че работиш за всички компании, искам да работиш само за мен". Отговорих му, че освен за него, аз снимам за още 7 фирми, защото съм независим продуцент и режисьор. И понеже той няма как да ми плаща 7 пъти повече, следователно няма как да ми каже – получавай седем пъти по-малко пари. Виктор разбра, че доводите ми са справедливи – стиснахме си ръцете и си запазихме приятелството до ден днешен.

- Каза, че не обичаш да тръшваш вратите след себе си – явно си оставил отворена и тази в Нова телевизия, където се връщаш сега.

- Преди 3 години раздялата ни беше не заради конфликт, а беше бизнес решение – тогава Нова телевизия не беше в състояние да ни предложи това, което искахме. След като ни изтече договорът, се разделихме без кавги и през всичките тези години запазихме отлични отношения. Преместването в друга телевизия не трябва да става повод за война – това са си нормални процеси.

- Стана ясно, че и "Пълна лудница" тръгва там от есента – ще претърпи ли предаването някаква промяна?

- Имахме много хубава концепция, която навремето предложихме на bTV, но те настояха да направим версията със сериала, която и гледахме последната година. Всъщност шоуто е замислено като пародия на телевизионни предавания и сега ще се върне към корените си – ще пародира тв шоута, музикални клипове, сериали. Актьорският състав ще се запази, но ще влязат и още хора, защото е вероятно да се прави в реално време, което усложнява организацията.

- А какво е бъдещето на "Седем часа разлика"?

- Много съм доволен от сериала, който стои доста добре на фона на останалите подобни продукции. Снимачно третият сезон е към края си, договорът ми с bTV е за 4 сезона, но дали ще има четвърти – ще видим. Всички сега сме малко уморени, защото напрежението върху екипа е изключително тежко – един сезон се снима около 3-4 месеца и работата е къртовска. Радва ме, че сериалът даде много хляб за актьори, режисьори – за цялата гилдия. Помогна и на театъра, защото много млади хора отиват да видят на сцената, на живо, актьорите, които са харесали от екрана. Пълните театрални салони са много позитивна последица от всички български сериали. Ето, "Под прикритие" е за мен един изключително добре направен сериал, макар да няма голяма аудитория, защото повечето жени не гледат филми за мутри, екшъни, а искат любовни истории. Но това не омаловажава факта, че той е прекрасен сериал и е добър пример как с няколко качествени продукта Канал 1 може да се вдигне на крака.

- Актьорите бяха с теб и с Джуди в медийната ви битка с bTV, подкрепиха ви, но като че ли колегите ви от продуцентската гилдия запазиха дистанция от този конфликт – това не те ли разочарова?

- Напротив, намирам го за логично, защото така наречените "партньорски договори", които продуцентите подписват с телевизиите, изобщо не са партньорски, а в 90 на сто от случаите са в полза единствено и само на медиите. От клаузите им се разбира, че на практика продуцентът се задължава да хвали телевизията и няма право да заема каквато и да било друга позиция. Колегите ми, които дойдоха на пресконференцията и подкрепиха казуса, можеха да пострадат и аз на събрание на АТП им заявих, че не искам абсолютно нищо от тях, за да не си изпати някой заради подкрепата си към нас. Ние освен че сме конкуренти, сме и приятели и трябваше честно да им кажем това. Затова и сами си направляваме кораба. (Логото на Глобал филмс е платноходен кораб с издути платна, плаващ под звездите.)

- Колегиалните си отношения си опазил, но някои жълти издания твърдят, че май с Кремена не сте вече онова щастливо семейство, което бяхте…

- Смешно е, че се опитват да ми спретнат компромат с моя асистентка, която от няколко месеца работи с мен. Дълги години не се занимаваха с персоната ми, защото нямаше за какво да се хванат – аз имам позитивен имидж в медиите и в обществото, защото не съм политик, депутат или съмнителен бизнесмен – никого не съм излъгал и това се знае. Но покрай конфликта ми с bTV започнаха атаки. Първо пуснаха приказките, че "Халваджиян върти милиони". После – че Кремена е любовница с готвачката в "На кафе". Сега пък си съчиниха, че аз имам любовница. Една и съща машина произвежда тия слухове, които се пускат с една и съща цел – хората да си кажат: "Абе, голям мръсник бил тоя арменец: милиони лапа, па и курвар на всичкото отгоре, а жена му – лесбийка!". Но с риск да ги разочаровам ще кажа, че парите ми са изкарвани с много труд и нямам любовница. А една от многото причини да сме заедно с Кремена вече повече от 25 години е, че не е бисексуална, което е повече от очевидно, щом е избрала мен.

Стр. 17, 64

БТВ готви предаване за телевизионни гафове

в. Дума | 25.06.2012

След като продуцентите на "Господари на ефира" прекратиха договорните си отношения с БТВ и напуснаха медията с огромен скандал, изглежда, че от телевизията са измислили как да ги заместят. Според слуховете БТВ подготвя предаване, което изключително много напомня на визията на "господарите" и ще нищи гафовете, които различни телевизионни водещи допускат в ефир.
Както ДУМА вече писа, след като свалиха продукцията си от БТВ, братя Халваджиян върнаха шоуто си там, откъде то започна първите си излъчвания – в Нова телевизия. Там то ще тръгне с нови декори и според екипа ще има и нови изненади за зрителите. Все още не е ясно как точно БТВ ще отговори на предизвикателството.
Освен слуха за предаването с гафове, вече се знае, че Наталия Симеонова ще се завърне по БТВ. Водещата на "Море от любов" отново ще има свое предаване, което ще напомня на предишното й шоу. В няколко интервюта тя вече призна, че води преговори с БТВ за ново предаване, което също най-вероятно ще започне през есента.

Стр. 5

Американци взеха още от bTV

сп. Тема | 26.05.2012

Американската компания Time Warner е отпуснала на фирмата собственик на bTV – Central European Media Enterprises (СМЕ), заем от 300 млн. долара, съобщи преди дни СМЕ на официалния си сайт. С парите притежателят на българската медия и на още няколко телевизии в Централна и Източна Европа – милиардерът Роналд Лаудер, ще обслужи дълговете по заемите си с падеж през 2013 г. и ще се опита да намали още оперативните загуби на корпорацията. В края на април СМЕ информира, че за първото тримесечие на годината отрицателният й резултат е паднал с 36% заради редуцираните разходи по дълговите лихви. "Подкрепата на нашите основни акционери в този момент показва увереността им за бъдещето на СМЕ", коментира на интернет страницата президентът на фирмата – румънецът Адриан Сарбу. Той посочи, че фирмата му спазва обещанието си да намалява задлъжнялостта си.
Освен да отпусне заем, съвместно с друга фирма на Лаудер – RSL Capital LLC, Time Warner се е съгласила да финансира СМЕ с други около 87 милиона долара. Срещу тези пари тя придобива 11 500 000 привилегировани акции от клас "А". Така делът на американския гигант в СМЕ се покачва до 40 на сто. Ако компанията на Лаудер, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Прага, не върне 300-те милиона долара до август, Time Warner ще получи правото да вдигне акционерното си участие в СМЕ до 49.9 процента.
През май 2009 г. Time Warner придоби 31% от активите на СМЕ. През февруари 2010 г. СМЕ пък купи bTV от друг милиардер с американски паспорт – Рупърт Мърдок, за 400 милиона долара плюс печалбата за предходната година. След придобиванеmo на bTV Time Warner постепенно увеличи участието си в СМЕ дo 34.4 на сто преди анонса за поредното увеличение до 40 процента. В портфолиото на мегакорпорацията влизат новинарската телевизия CNN, филмовият канал ИВО, филмовите студиа New Line Cinema и Warner Bros, детските Cartoon Network, Boomerang и др. До 2009 г. Time Warner бе под една шапка и с щатските телекоми Time Warner Cable и AOL. След това обаче те се отделиха в независими компании.

Стр. 6

Би Ти Ви завежда дело срещу продуцента на “Господари на ефира” и “Пълна лудница”

www.dnevnik.bg I 22.04.2012

Би Ти Ви завежда дело срещу продуцента на "Господари на ефира" и "Пълна лудница", съобщи частната телевизия. Едновременно с това медията е прекратила договора на Магърдич Халваджиян като лице на шоуто "България търси талант".

След десетдневно изчакване на писмено съгласие от страна на Global Vision Би Ти Ви да оповести договорите за предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" телевизията прекратява публичната дискусия по частния търговски спор между двете страни, се казва в официалното съобщение. Оттук нататък спорът ще бъде решен по съдебен път, като екипът на медията ще заведе дело срещу продуцентите, за да защити доброто си име от техните клеветнически твърдения и абсурдни обвинения в цензура.

На 12 април Би Ти Ви се съгласи да участва в обща пресконференция с Global Vision, след като договорите между страните бъдат предварително публично оповестени, припомнят от медията. След като и до вчера обаче официална реакция от страна на продуцентите не дошла, за медията това е ясен знак, че продуцентът не желае да даде на телевизията възможност да се защити от клеветите му по друг начин освен в съда.

След като Магърдич Халваджиян не прие поканата на Би Ти Ви да се оттегли достойно от всичките си съвместни проекти с телевизията, Би Ти Ви прекрати едностранно договора му като жури на "България търси талант", заявяват още от Би Ти Ви и уточняват, че решението за това е във връзка с гореописаните факти, заради многобройни договорни нарушения в качеството му на жури и на представляващ компанията Global Films, изпълнителен продуцент на "България търси талант".

На 11 април продуцентите от Global Vision Магърдич Халваджиян и Джуди Халваджиян дадоха специална пресконференция, на която обясниха, че са прекратили предаванията си по Би Ти Ви "Пълна лудница" и "Господари на ефира" заради опитите на телевизията да им налага цензура. Би Ти Ви отхвърли обвиненията и обяви, че всъщност продуцентите се опитват да продадат на друга медия проектите си, заради което поиска договорите да бъдат разкрити.

Оригинална публикация

“Глобъл Вижън”: bTV ни налагаше цензура

www.capital.bg I 11.04.2012

Продуцентите на "Господари на ефира" и "Пълна лудница" обясниха защо са прекратили отношенията си с най-голямата телевизия

"Никога, никога, никога няма да допуснем някой да ни каже какво може и какво не може", каза продуцентът Магърдич Халваджиян по повод решението на фирмата му "Глобъл Вижън" да прекрати договорите с bTV за излъчване на предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница". Според него в последните 6-7 месеца ръководството на телевизията е започнало да налага цензура над тези предавания. Халваджиян съобщи, че в близките дни Асоциацията на независимите продуценти ще разпространи позиция по случая, защото според него "тук става дума за свобода на словото". По време на пресконференцията в залата присъстваха продуцентите Димитър Митовски, Евтим Милошев, Мартин Захариев.

Продуцентът на предаванията Джуди Халваджиян изреди конкретни примери, сред които и опит да бъде спрян репортаж за злоупотреби по кампанията "Българската Коледа", които "нямало да се харесат на президента". Представителите на "Глобъл Вижън" твърдят, че в последните месеци бТВ е бавила парите, които им дължи по договор.

В единствен коментар засега bTV посочи, че предаванията са загубили сериозна част от публиката си през последните месеци: "Независимо от факта, че рейтинговите резултати на "Господари на ефира" за изминалото шестмесечие са с близо 28% по-ниски спрямо периода октомври 2009 – март 2010, когато предаването стартира в ефира на bTV (Източник: GARB, TG18-49) и независимо от увеличаващите се финансови ангажименти на медията по отношение на предаванията, bTV продължи да изпълнява коректно своите задължения."

Още по темата ще прочетете в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация 

bTV се оплака от “Нова телевизия” заради дъмпинг на цените на рекламата

www.inews.bg | 21.03.2012

Жалбата е внесена в КЗК

bTV Media Group внесе жалба срещу "Нова Броудкастинг Груп" за нарушения на забраната за нелоялна конкуренция, установена в Закона за защита на конкуренцията. Искът е внесен в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), съобщиха от bTV.
Според bTV рекламната политика на нейния конкурент е в противоречие с добросъвестната търговска практика. За подбрани клиенти рекламното време на "Нова Броудкастинг Груп" е предлагано на дъмпингови цени за продължителен период от време – от 2009 до 2012 година, оплакват се от bTV.
Избирателното предлагане поставя рекламодателите в условия на неравнопоставеност и същевременно застрашава успешното развитие на телевизионния пазар у нас, смятат от медията.
"Нова Броудкастинг Груп" влезе на българския пазар през 2008 година. Компанията е собственик на телевизионните канали "Нова Телевизия", "Диема", "Кино Нова", "Диема Фемили" и "Нова спорт".
bTV Media Group, част от Central European Media Enterprises (CME), управляват телевизионните канали bTV, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Action, както и новия канал bTV Lady.

Оригинална публикация

Ясен Дараков наш журналист до Анджелина Джоли и Джордж Клуни

сп. LOVE style | 07.03.2012

Той е на 30 години, а от 10 живее в Америка. неговото име е Ясен Дараков и зрителите на btv го познават добре, защото репортажите му са запомнящи се. тези дни той предизвика истински фурор, след като предаваше директно от червения килим по време на церемонията за раздаване на наградите "Оскар". не му отказаха интервюта дори такива големи звезди като Анджелина Джоли и Джордж Клуни. "да отразяваш това събитие, е привилегия" – каза ясен Дараков за lovestyle. – хората вероятно не знаят, но академията кани само 1/3 от всички журналисти, които са пожелали да се акредитират. преди самия ден усещането е като за всяко друго събитие – планираш, репетираш, отработваш детайли. в деня на оскарите обаче те обзема тотална емоция. светят стотици прожектори, всички са облечени по дрес-код, дори техническият персонал… а като се появят големите звезди, изживяването е неповторимо. тази година имах възможност да интервюирам Анджелина Джоли и Джордж Клуни. и двамата са страшно готини. държат се изключително земно. Анджелина е уникална! харизма като нейната няма никоя друга актриса! Джордж Клуни пък беше в добро настроение. личеше си, че идва на церемонията да се забавлява, независимо дали ще спечели или не. това. което никога няма да забравя обаче, е разговорът ми със Саймън Кауел от Америкън Айдъл. той не даде нито едно интервю на червения килим, ала се спря при мен, за да каже, че най-големите таланти са от Мюзик Айдъл – България беше супер неочаквано, но много точно и на място!".
Ясен бе на червения килим като "двоен агент" – хем като кореспондент на btv, хем като собственик на вестника на българите в САЩ и Канада – "bg voice". той без проблем успя да съчетае и двата си ангажимента.
Журналистическата кариера на днешния американски кореспондент започва в родния му град Бургас, когато е само на 13 години. тогава прави първото си интервю. а знаете ли с кого? с Къци Вапцаров – по онова време водещ на супершоу "невада". и до днес ясен пази приятелски чувства към него.
"Той направи много за мен – разкрива Дараков. – преди години снимах една игра в кабелна телевизия в Бургас и
Къци Вапцаров ми подари първата си кръстословица, аз я преправих и тя стана съвсем нов състезателен уред. винаги ще съм му благодарен за този жест." преди десет години пътищата отвеждат ясен зад океана. заминава, за да специализира в телевизионните гиганти cbs u abc news. после му предлагат да стане продуцент в малко градче, а след това идва и покана от канала fox. благодарение на работата си среща почти всички големи журналисти на Америка. една от незабравимите му е тази с Лари Кинг.
"отразявах петата годишнина от 11 септември – спомня си ясен. – това беше първото ми голямо събитие, което трябваше да предавам на живо за btv. бях млад, зелен и самичък. качих се на покрива на един небостъргач, а там – всички големи имена на тв бизнеса. леко се притесних. питах се дали там ми е мястото, дали съм достатъчно добър…
За съжаление, лудницата беше голяма и нямахме много Време за разговор, но се съгласи да се снимаме заедно." А дали Ясен има някакъв екшън по време на снимки? Оказа се, че в Америка – не, но в България такъв не му липсва. Правил разследване в Бургас за общински магазини, дадени под наем на символични цени. Тогава дори го заплашили, че ще "изяде дървото". Водили го по прокуратури, искали да го смачкат, ала Дараков не се огънал. Днес 30-годишният ерген живее в Атланта. Всяко лято си идва в България, но не прави планове да остава тук за постоянно. Не мисли да променя и работата си, защото тя му е сбъдната мечта. Няма никакво намерение да става водещ просто защото репортерстването му е в кръвта. Естествено, попитахме дали не смята да се жени скоро. "Смятам, но не ми остана време да питам Анджелина Джоли дали иска – в типично своя стил и с усмивка отговаря Ясен. – Догодина, обещавам, ще се пробвам!"

Стр. 28,29 

Мира Баджева се сбогува със зрителите си: За мен днес е ден на освобождаване

www.novini.bg | Десислава СТАНЕВА I 04.03.2012

"Решението ми да спра предаването е основано на лични мотиви", каза още водещата

"За мен днес е по-особен ден – ден на освобождаване", каза в последното издание на предаването „Отпечатъци” по бТВ водещата Мира Баджева и обяви спирането му.
"Решението ми да спра предаването е основано на лични мотиви. Да се откажеш навреме, да знаеш кога и на какво как да сложиш край, не е лесно. Това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни”, обяви Баджева.
„Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш”, заяви още водещата и покани в студиото тримата си последни гости – "най-проницателните умове на нацията" – д-р Николай Михайлов, антропологът Харалан Александров и социологът Андрей Райчев.
След разговора Мира Баджева благодари на Люба Ризова, която точно преди 4 години я поканила като продуцент, автор и водещ да правя дискусионно предаване по бТВ.
Водещата изказа благодарност още на колегите си, на всички гости, оставили "отпечатъците" си в него и благодари на зрителите, защото останали с нея и след смяната на часа на предаването.

Оригинална публикация