в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 25.08.2010

Соня Колтуклиева е била продуцентка на предаването "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром", компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри в Сингапур и Южна Корея, бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, българските общности във Ванкувър, Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лае Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт…
Сега е изпълнителен директор на сайта Bulgaria News.
Известната журналистка прави поредния анализ специално за "ШОУ" на актуалната политико-икономическа ситуация в страната в типичния си директен стил.

- Соня, интервюто ти в предишния брой на вестника със заглавие – Симеон Дянков създаде финансов Октопод"предизвика буря от коментари, беше препечатано в няколко големи интернет сайта. Случи ли се нещо интересно около "Брад Пит с очила" през последните дни?

- Ето, виж какво откриха интернет сайтовете Bulgaria News и Mediapool – след една седмица изтича срокът за подаване на оферти по една от най-скандалните обществени поръчки за първата година от управлението на ГЕРБ.
Министерството на Финансите с подписа на Симеон Дянков обяви отворена процедура за комуникационна стратегия с точното име "Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска". финансовият министър вади от опоскания държавен бюджет грешни пари, за да убеждава хората да харчат парите, които нямат. Кой да "потребява" повече: 250 000-те безработни, мизерстващите пенсионери, социално слабите, младите семейства, които едва свързват двата края кой?!
Кому е нужно насред буреносно вихреща се криза и в условия на бюджетен дефицит да се дават 1,5 милиона лева, за да убеждава някой вятъра… да духа?!
Все пак след цяла година родилни мъки "детето-чудо на Световната банка" най-после прозря, че кризата в България е преди всичко криза на потреблението, но съвсем лаишки тръгна да бори лявата глава на ламята с дясната.
Нещата са ясни: държавата не се разплаща навреме с изпълнителите на държавните поръчки. Те от своя страна бавят плащанията към снабдители, и подизпълнители. Които пък задържат парите на собствените си снабдители и служители, като за да оцелеят, режат поголовно всеки разход, без който могат да минат за известно време. Множеството от фирмите пускат целия си персонал за месец в неплатена отпуска, други режат заплати наполовина, трети пъхат глава в торбата и се опитват да лъжат държавата, като не плащат осигуровки.
Разбира се, банките истеризират и в страха си да не потънат от просрочени потребителски кредити правят живота на изрядните платци тъмночерен.
Нима не е ясно като бял ден, че никаква кампания, пък дори и най-остроумната, не може да закърпи многобройните дупки в потребителските джобове и да напълни семейните бюджети?! Истината е, че някой наш човек трябва да прибере тези пари и да разкеши по веригата. Апропо, защо премиерът не отговори на моя въпрос във вестника: как така със заплата от 3 хиляди лева Дянков изплаща ипотека от 2 милиона долара за къщата си във Вашингтон?!

- Как стимулират по света потреблението?

- Стимулираха потреблението в Австралия, като превеждаха на месец по 300 австралийски долара на пенсионерите и по 500 долара на работещите, за да пазаруват и да инвестират в някой бизнес. Стимулираха потреблението във Великобритания, като за повече от една година намалиха с 2% ставката на ДДС /която по принцип е по-ниска от тази в България/.
Потреблението се стимулира с раздвижване на икономиката, а не със скъпо платена пропаганда по медиите и с площадни зрелища.

- Не можем ла не признаем поне, че премиерът се помъчи да ограничи харчлъците на управляващите…

- Пълно лицемерие… Кой е по-голям лицемер? Бойко Борисов ли, който забрани на чиновниците да купуват с "представителни пари" минерална вода и кафета, букети цветя и служебни подаръци и призова министрите да уволнят секретарките си и ги прати да пътуват с метрото, а остави държавната субсидия на партиите, която възлиза на стотици милиони левове годишно?
Или Симеон Дянков, който "откликна" на премиерския повик и телевизионно обяви, че ще пътува с колело от къщата си в правителствената резиденция "Бояна" до Министерството на финансите на ул.Т С. Раковски", а направи фитнес в мазето на ведомството, ремонтира кабинета си и служебния вход, през който комай само той влиза и излиза, за да се метне на служебното ауди, най-често в компанията на любимата си в съветничка" Ирина Велкова.
Пълна заблуда е, че сегашните управляващи харчат по-малко от предишните. Неслучайно млади икономисти от групата Macro Watch се обявиха за въвеждането на фискален борд, който да ограничи харчовете на правителството.
Чакай сега аз да те попитам нещо. Да не би министър Трайчо Трайков да е подал оставка, пък аз да не съм разбрала?

- Е. няма такова нещо..

- Тогава къде е министърът на енергетиката и туризма в тези драматични горещи дни, в които гасне токът в курортите на Южното Черноморие?! Станахме за смях пред света. В Русия медиите писаха: " Носете си свещи в България!" Във Великобритания през август рязко паднаха last minute резервациите /записвания в последната минута/ за нашето Черноморие. Това лято България за пръв път отпадна от първата петица на предпочитаните дестинации за летни ваканции на англичаните.
Къде е министър Трайчо Трайков?! Да направи анализ на положението, да се намеси, да потърси опции заедно с хотелиерите и туроператорите… Имаше драматични кавги за /не/ свободния достъп до плажовете на ваканционните селища от затворен тип с режим на all inclusive. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/ ни дума, ни вопъл, ни стон…
За сметка на това финансовият министър "уплътни" лятната си отпуска и не слезе от екраните на телевизорите. След като придружи "мощите" на Св. Йоан до Созопол, той отскочи от "Евксиноград" до "Слънчев бряг" да се обяснява с държавната НЕК и с частната австрийска компания EVN /бивш работодател на Трайчо Трайков/. И страхотно успокои хотелиерите и курортистите: Догодина няма да има спиране на тока!..
Догодина може да има излишък на ток, както са го подкарали Дянков и Трайков – икономиката бавно, но сигурно върви към клинична смърт, фалират фирми, спират работа предприятия, производството намалява в цели отрасли, така че няма да има кой да по-требява електричество за индустриални цели…
За пореден път стана ясно, че ГЕРБ направа огромна грешка, като ликвидира
Държавната агенция по туризма и вля най-динамично развиващия се икономически отрасъл в страната в конгломерата на мегаминистерството, чиято администрация е неспособна да се справи с лавината от проблеми. Неспособен е и самият министър Трайчо Трайков – и това е очевидно.

- През миналата седмица ти разказа за грозен скандал в Министерския съвет между Симеон Дянков и Томислав Дончев за това кои да упражнява контрол върху усвояването на средствата от еврофондовете. Имаше ли развитие тази препирня?

- Да, светкавично развитие. Симеон Дянков привика обратно в Министерството на финансите напусналата заради него през миналата година Боряна Пенчева, която от 2002 до 2009 г. беше шеф на дирекция "Управление на средствата от Европейския съюз" в Министерството на финансите – отговаряше за планирането, преговорите, управлението, координацията и мониторинга на финансовата подкрепа за България от ЕС. Така че Дянков се въоръжи с тежка артилерия във войната с министъра по европейските фондове Томислав Дончев.
Малко предистория. Още в първите си дни като вицепремиер и министър на финансите Дянков започна тиха война с Юлияна Николова, специален съветник на премиера Борисов по европейските фондове /бивша кандидатка за вицепрезидент на СДС и ДСБ./ Ритането по кокалчетата стигна дотам, че Симеон Дянков отказа да подпише докладна записка за 5000 лева, с които да се организира семинар за държавни чиновници, работещи по усвояването на европарите. В последния момент семинарът беше отложен за неопределено време. Сбирката трябваше да се проведе в хотел "Ястребец", собственост на Георги Крумов, бивш шеф на инвестиционния фонд "Икуест", който пък се прочу покрай скандалите за почистване на София по времето на кметуване-то на Бойко Борисов.
Очевидно започва студена война между двата тандема Дянков-Пенчева и Дончев-Николова за върховна власт над управлението на европейските фондове. Абсурдното е,
че ГЕРБ непрекъснато се хвали с размразяването на европейските фондове и в същото време ние сме двойкаджиите на Европа по усвояването им!

- През миналата седмица беше назначено новото ръководство на БНТ. Ти не си безразлична към това. което се случва на "Сан Стефано" 29. защото си работила там. Какво е впечатлението ти от промените?

- Управителният съвет на БНТ одобри за програмен директор Севда Шишманова, която доскоро членуваше в УС на БНТ. Тя е известна не толкова с журналистическите си постижения, колкото с близките си приятелски отношения с разстреляния като гангстер на 7 март 2003 г. бос на "Мултигруп" Илия Павлов и с неговия щедър кредитодател – бившия шеф на фалиралата "Балканбанк" Иван Миронов, а no-сетне и с близостта си с Емел Етем. В официално разпорстранената биографична справка на Шишманова се изтъква, че е получила награда за тв акцията "Голямото четене". Схемата, по която е била източена телевизията чрез споменатото предаване, е дадена на прокурор от медийния експерт Светлана Божилова. На тази тема посвети сериозно разследване журналистката Люба Кулезич, която показа как чрез бартер с известна банка е построена корупционна схема за облагодетелстване на основните играчи от БНТ. От години нюзрумът на "Сан Стефано" 29 се командва от приятелския кръжец Димитър Цонев – Вяра Анкова – Севда Шишманова. След многократни публикации за космическите хонорари на Митко Цонев в предаването "В неделя с …", което бележи връх на посредствеността и непрофесионализма, на финансово разточителство и алчност, заемайки шефския пост в телевизията, Вяра Анкова се изсили, че случаят ще бъде специално разследван. Но никак не е приличала на "разпит" задушевната вечеря на двата семейни дуета Вяра Анкова – Томас Лафчис и кумовете им Димитър и Мариана Цоневи в ресторанта "Castello di San Marino", собственост на хотелиера Младен Мутафчийски, през миналата седмица… В момента се води разследване на ниво дознател по обвиненията, че досегашното ръководство на държавната БНТ, оглавявано от Уляна Пръмова, снаха на комунистическия функционер Иван Пръмов и етърва на бившата еврокомисарка Миглена Кунева, е източвало държавната телевизия. Всъщност част от това ръководство бяха и Вяра Анкова, и Севда Шишманова, и Димитър Цонев.
Доколкото разбрах, Константин Каменаров, бивш говорител на "Мобилтел" и шеф на новините в БНТ се завръща на "Сан Стефано" 29. Като начало той щял да заеме овакантения от Вяра Анкова пост на директор на дирекция "Информация", но целта на Коко Каменаров, съпруг на изящната тв говорителка Радина Червенова, била да стане изпълнителен директор на държавната телевизия – това ще бъде особено важна позиция в процеса на цифровизация на българските телевизии.
БНТ е телевизия на абсурдите. Валя Ахчиева "громи" далавераджиите от екрана, а самата тя е дадена на прокурор от Министерството на земеделието заради една фрапантна заменка. Знайно е, че заради скандалните заменки, с които се прочухме в Европа, държавата я грозят глоби от стотици милиони евро. Не е ли престъпно това лицемерие в държавната телевизия, издържана от парите на данъкоплатците?
Много е възможно новата управа на БНТ да изкара ден до пладне. Новият закон за електронните медии, който вече се подготвя, навярно ще доведе до нов избор на генерален директор на БНТ или на председател на Комитета по радио и телевизия.

Стр. 26-27

в. Пари | Христо ЛАСКОВ | 26.07.2010

И "Хану про", която трябва да управлява 4 мултиплекса, ще използва инфраструктурата на оператора

До 2012 г. всички телевизии и радиа в България трябва да бъдат излъчвани с цифров сигнал. Реализацията на тази цифровизация на електронните медии обаче остава под въпрос заради кратките срокове, в които трябва да бъде приключена. За едно е ясно – Националното управление "Радио и телевизионни станции" ще стои в дъното на целия процес заради наличната си инфраструктура, която покрива цялата страна и в момента. В момента то може да излъчва само аналогов сигнал, което обаче ще се промени. Или поне такива са плановете на новите собственици на дружеството – кипърската офшорна компания Mancelord Limited, представлявана в България от председателя на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Сделката между офшорката и "Виваком" бе сключена в началото на април и включва отделянето на управлението от структурата на телекома в отделно дружество – "НУРТС България".

Сделки и преговори

Според официално обявените параметри "НУРТС България" трябваше да бъде поделено поравно между Mancelord Limited и "Виваком". Справка с Търговския регистър обаче показва, че дружеството е 100% собственост на кипърската фирма.
Официална информация за финансовите параметри на продажбата не бе оповестена, но според различни източници тя е на стойност около 100 млн. лв. Плановете на новия собственик са свързани с инвестиции в дружеството и продажбата му след 3 до 5 години.
Паралелно с изкупуването на "НУРТС България" стана ясно, че е сключена сделка и за изкупуването на българското представителство на словашката компания "Тауърком", която притежава 2 от общо 6 лиценза за изграждане на мултиплекси у нас. Именно чрез тях ще се излъчва цифровият сигнал на телевизии и радиа след 2012 г.
Двете покупки минаха и през телеюмуникационния, и през антимонополния регулатор. Според официалната позиция на КЗК обаче сделката не попада в юрисдикцията на регулатора, защото Mancelord Limited на практика не е реализирала никакви приходи за 2009 г. Това изкарва дружеството извън Закона за защита на конкуренцията.
Останалите 4 лиценза за изграждане на мултиплекси на територията на България, в които се включва и разпространението на сигнала на БНТ и БНР, бяха спечелени от латвийската "Хану про". Компанията обаче е системен интегратор на подобни мрежи и досега не е инвестирала в изграждането на подобни системи, а е отговаряла само за техническата част.

Съмнения

Малко преди спечелването на конкурса за разпространение на БНТ и БНР главният изпълнителен директор на "М-Тел" Андреас Майехофер обяви, че процедурата е с предрешен победител, което ще доведе до монопол на този пазар. Той не обяви предварително името на сочения от него за сигурен фаворит, но заяви, че "Хану про България" преговаря за сливане с "Тауърком България", което на практика би означавало, че една и съща компания ще отговаря за управлението на всички мултиплекси у нас.
Информацията за подобни преговори обаче бе отхвърлена както от "Хану про", така и от представителя на собственика на "НУРТС България", респективно и на "Тауърком България", за страната ни Цветан Василев. По думите му обаче латвийците са осъществили преговори с "НУРТС България" за използване на инфраструктурата на дружеството у нас, която включва 800 стратегически обекта на територията на цялата страна. На практика това е единствената мрежа, която може да излъчва телевизия и радио в национален мащаб. Според специалисти от бранша изграждането дори само на част от цифровите мултиплекси навреме без използването й е на практика невъзможно.

Мрежата

Инвестицията в един цифров мултиплекс е от порядъка на 100 млн. EUR, коментират от бранша. Тези средства са необходими, за да може да бъде постигната плътност от 60-70% покритие на населението с излъчвания сигнал. Това е и минималният праг на покритие, с който България ще покрие изискванията. За да стане това дори само за 2 от обществените мултиплекси и третия, който отговаря за разпространението на сигнала на БНТ и БНР, е необходимо изграждането на 600-700 нови предавателя на територията на цялата страна. Именно това е и най-адекватният начин за действие в ситуацията, смятат от бранша. Всеки един от мултиплексите може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция (SD).
Оказва се, че използването на инфраструктурата на НУРТС е единственият адекватен изход от ситуацията. Причина за по-големия брой необходими предаватели са технологичните ограничения на цифровите технологии, които имат по-малък обхват на излъчване спрямо аналоговите. Така например само за плътното покритие на София с цифров сигнал трябват поне 6-7 мощни предавателя. Което на практика означава, че НУРТС не може да бъде изключен от уравнението за цифровизацията на радио- и телевизорния сигнал у нас.
По същия начин, по който преди години алтернативните телекоми бяха принудени да използват мрежата на БТК, за да предлагат голяма част от услугите си, така и операторите на мултиплексите ще трябва да се възползват от услугите на "НУРТС България". Цените за това обаче са неясни.
***
100 млн. лв. е стойността на сделката за "НУРТС България", твърдят неофициални източници от бранша.
600 или 700 нови предавателя трябва да бъдат изградени в България, за да може да се осъществи цифровизацията.

2009 г.

5 юни
Тауърком печели първите 2 лиценза за изграждане на мултиплекси
22 юни
"Хану про" печели 3 лиценза за изграждане на мултиплекси
11 ноември
Правителството обявява, че и последният, шести мултиплекс, който ще разпространява сигнала на БНТ и &НР, ще бъде частен. Предходното правителство е заделило 150 млн. лв, от фискалния резерв, за да финансира изграждането на планирания дотогава държавен мултиплекс

2010 г.

7 април
"Виваком" обявява, че продава 50% от НУРТС на кипърската офшорна компания Mancelord Limited, близка до Цветан Василев
23 юни
Сделката за продажбата на НУРТС получава одобрението на всички регулаторни органи в България. От съобщението на КЗК става ясно, че Mancelord Limited е собственик и на "Тауърком", с което компанията придобива 2 от шестте лиценза за изграждане на мултиплекси
15 юли
КРС избира "Хану про" за победител в търга за изграждането на последния мултиплекс, който отговаря за разпространението на БНТ и БНР. От "М-Тел" твърдят, че процедурата е опорочена и победителят е предварително ясен

Какво е мултиплекс

Мултиплекс или мултиплексор е устройство, което смесва сигналите на няколко телевизии и ги превръща в единен цифров сигнал, който впоследствие стига до приемниците на потребителите чрез покривни антени. В България е предвидено изграждането на 6 мултиплекса – един, който отговаря за излъчването на държавните телевизии, и още 5, които да разпространяват останалите телевизионни и радиоканали. Всеки от тях може да смесва между 6 и 10 канала. От тях 2-3 може да бъдат с висока резолюция (HD), а останалите са със стандартна резолюция. Системата на действие на мултиплексора включва няколко стъпки:

1. Сигналите на телевизиите постъпват в устройството през различни входове.
2. Постъпили в мултиплексора, сигналите на телевизиите се обединяват в единен сигнал, който е изпращан до покривните антени.
3. Сигналът стига до потребителите, а за да го гледат, те имат нужда от телевизор с дигитален декодер. За да осигури такива за всички домакинства в България, председателят на CEM Георги Лозанов иска 50 млн. лв. от държавата и компаниите, които ще изграждат мултиплексите.

Цифри

100 000 000 EUR е инвестицията в изграждането на един мултиплекс
70 до 80 предавателя планира да изгради "Хану про". С тях компанията ще се опита да покрие цяла България с цифров сигнал. Според експерти обаче това е невъзможно, защото само за София са необходими поне 7-8 предавателя.

Стр. 4, 5

в. Дневник, Компании & Финанси | Андриан ГЕОРГИЕВ | 16.07.2010 

От КРС не обясниха мотивите за решението си

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) определи компанията "Хану Про" за победител в конкурса за изграждане на т.нар. обществен мултиплекс. Така се нарича цифровата платформа, чрез която ще се разпространяват обществените медии БНТ и БНР след 2012 г. Никой от КРС не пожела да обясни мотивите за избора на "Хану Про".
След решението на регулатора латвийската "Хану Про" става притежател на четири от общо шест мултиплексора, тоест ще контролира две трети от разпространението на цифрова ефирна телевизия в България. Още през 2009 г. компанията спечели друг конкурс на КРС за изграждането на три мултиплекса, които ще работят само с частни телевизии.
От Комисията за защита на конкуренцията коментираха, че първо ще се запознаят с решението на КРС, преди да предприемат нещо.
Останалите два мултиплексора отиват в ръцете на компанията "Тауърком", която беше закупена от "НУРТС България" – джойнт венчър между БТК и офшорната компания Mancelord Limited. Последното предприятие е кипърска компания, представлявана в България от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка.
Банкерът финансира пазарната ескпанзия на "Нова медийна група" на Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Издателската компания притежава "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" (преди "Експрес") и великотърновския "Борба" и вероятно "Уикенд". Групата контролира и телевизиите TV7 и Би Би Ти.
В конкурса за обществен мултиплексор КРС класира на второ място Ди Ви Би Ти – консорциум от няколко български компании за проектиране на мрежи, водени от "Инсат електроникс", собственост на Бойко Бочев.
Той коментира, че ще обжалва решението на телеком регулатора във ВАС. Бочев твърди, че една и съща фирма изгражда техниката на "Тауърком" и "Хану Про", откъдето той съди, че финансирането идва от от един източник. Името на фирмата е неизвестно, а доказателства за връзка между "Хану Про" и "Тауърком" липсват. Бойчев ще поиска и техническа експертиза на офертата на "Хану Про".
В конкурса на КРС участваха още БТК и "М-тел". От бившия държавен телеком отказаха коментар по темата. Има опасност всички мултиплекси да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира, заяви пред "Медиапул" Андреас Майерхофер, изп. директор на "М-тел". От мобилния оператор засега се въздържат да коментират дали ще обжалват решението на КРС.

Кой стои зад "Хану Про"
Гинтарс Кавацис е изп. директор на латвийската компания "Хану Про", показва справка в Търговския регистър. Българският клон се управлява от Цветелина Костадинова. Нейният софийски офис е в бившия завод "Електрон", но засега никой не вдига телефона, записан в Търговския регистър. "Хану Про" има още офиси в Рига, Талин и Вилнюс. Тя е основана през 1993 г. Компанията участва в прехода към цифрова телевизия в Латвия, осигурява IPTV услуги (тв сигнал, излъчван по интернет кабел върху телевизор) и мобилна телевизия.

Стр. 4

www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 13.07.2010

Телевизионни оператори искат отлагане на сроковете

Ще успее ли страната ни да спази срока, определен от Европейската комисия за преминаване от аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т). Иначе казано, ще създаде ли държавата всички необходими условия за завършване процеса на цифровизация до 31 декември 2012 г.
Напоследък все по-често експерти от медийните среди алармират, че изключването на аналоговия сигнал, който предава телевизионните и радиопрограми, няма да се случи в посочения срок. Причините за това са както финансови, така и организационни. Въпреки приетия от Министерския съвет План за преминаване от аналогово към дигитално излъчване действия по практическото му осъществяване все още няма. Практиката в западни страни като Германия например показва, че този процес може да продължи повече от десет години.

Удължаване на срока

В медийното пространство вече се лансират идеи срокът за преустановяване на аналоговия сигнал да се увеличи с още половин или една година. Според генералния директор на БНТ Уляна Пръмова това ще е от полза както за обществената медия, така и за целия пазар. За преразглеждане и синхронизация на заложените срокове в плана за наземно цифрово излъчване се обявиха и от bTV. От най-голямата телевизия в страната са притеснени от кризата, която влияе негативно върху рекламата. Рекламният пазар, който е основният източник на приходи за търговските оператори, се свива сериозно, а дигитализацията предполага увеличаване на броя телевизии, които този пазар ще издържа. Според Яна Иванова, директор "Корпоративни отношения" в bTV, има риск дигитализацията да стане заложник на търговските преговори между телевизионните оператори и собствениците на мултиплекси. Телевизиите очакват ясно ориентирано ценово предложение от страна на собствениците на мултиплекси, което да е съобразено с пазарните условия. По думите на Иванова в момента няма яснота нито какви други услуги може да ползват телевизионните оператори в цифровата ера, нито по отношение на използването на интерактивността. Все още няма отговор на въпроса дали ще има платени канали и при какви условия ще може да се предложат като екстра на зрителя.

Липса на информация

Една от най-важните точки в държавния план е провеждането на широкомащабна разяснителна кампания сред населението. Задача за разясняването на ползите от въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване пред българските граждани имат държавните институции, но засега участие от тяхна страна няма.
Липсва комуникативният процес между институциите и хората, смята председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Според него след две години дигитализацията ще стане всекидневие, а в момента тя не е на дневен ред в общественото мислене. Хората все още не могат да оценят преимуществата на дигиталната телевизия. А те не са свързани само с по-доброто качество на картината и звука. Цифровизацията ще позволи по-голямо разнообразие на телевизионните програми, броят на програмите с национален и регионален обхват ще се увеличи, ще има възможност за мобилно приемане на радио- и телевизионни предавания.
Около 20% от домакинствата в момента гледат ефирна телевизия. "Цифровото излъчване ще им позволи да гледат не 4 програми, както е в момента, а 14-15", твърди изпълнителният директор на bTV Медиа Груп Вики Политова. Ако тези предимства не бъдат изложени пред обществото, губещи в забавения процес на дигитализация ще бъдат и двете страни – зрителите и телевизиите в България. Проучванията показват, че никой не знае какво е ефирна дигитална телевизия и че предстои процес по въвеждането й. Информационната кампания е закъсняла, а тя трябва да е много интензивна, особено след като вече е регистрирано изоставане. За да се разяснят ползите и необходимостта от цифровизацията, е необходимо спешно да се напише информационна стратегия, категорични са представители от търговските оператори.

Парични затруднения

Не само липсата на информираност е проблем пред цифровизацията, категорични са експертите. Сериозна пречка ще се окаже и техническата обезпеченост на процеса. Оказва се, че в момента по-малко от 4% от населението разполага с телевизори, които приемат дигитален сигнал. Това твърди Яна Иванова. В плана за преминаването от аналогово към дигитално излъчване е заложено предоставянето на помощ на социално слаби домакинства, за да могат да закупят цифрови приемници. Как точно да стане това и откъде да дойдат парите, все още не е уточнено.

Създаване на фонд

Преди дни на дискусия за дигитализацията на медиите, организирана от фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" Георги Лозанов спомена възможността Министерският съвет да създаде фонд, чрез който да се закупят необходимите устройства. "Няма логика икономическата тежест на цифровизацията да падне върху най-бедните и затруднени социални слоеве", каза шефът на СЕМ. Парите във фонда ще идват от държавата и собствениците на цифровите мултиплекси.
"Самите собственици имат търговски интерес да достигнат до тази аудитория", каза председателят на електронния регулатор. По думите му в момента социално слабите домакинства са около 30% от населението на страната, или това прави около 2 млн. души. Фондът ще обяви обществена поръчка за закупуването на приемниците, ще осъществява контрол върху изпълнението и ще следи за качеството на устройствата. Необходимият капитал, който трябва да се събере във фонда, за да подпомогне потребителите, е не повече от 50 млн. лв., казва доц. Лозанов. C част от парите може да се направят и социалните кампании за информиране на обществото за ползите от цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване. Според експерти спешно трябва да се издаде наредба от Министерския съвет, която да задължи търговците на техника да обозначават със специални стикери телевизорите, които имат възможност за приемане на дигитален сигнал. Така потребителите, които купуват телевизори оттук нататък, ще знаят дали моделът, на който са се спрели, ще им позволи да приемат програмите в цифров формат.

Проблеми за БНТ

Според експерти най-сериозно затруднение с предстоящата цифровизация ще изпита обществената телевизия БНТ. Докато изпълнителите на двата частни мултиплекса вече са ясни, все още не се знае кой ще изгради обществения мултиплекс, тъй като в момента тече конкурс за неговия избор. При всички положения изборът на компания, която да поддържа обществената мрежа, няма да е преди края на годината, смята генералният директор на националната телевизия Уляна Пръмова. Това означава, че след като бъде избран, собственикът на обществения мултиплекс ще има само една година, за да покрие 95% от територията на цялата страна.
Според Пръмова изключването на аналоговия сигнал на БНТ няма как да се случи до 31 декември 2012 г, тъй като медията не е подготвена в технологично отношение. Въпреки че базата на БНТ в София е на 80% цифровизирана, в останалата част от страната медията няма да успее да обнови технологичните си възможности, особено предвид намаления си бюджет, смята генералният директор на телевизията. Сериозно предизвикателство ще е новата програмна схема, която обществената медия ще предложи на зрителите.

Стр. 22-23

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 10.07.2010

Как ще работи цифровото разпространение на ефирните телевизии в България

До края на 2012 г. по закон България трябва да прекрати аналоговото излъчване на ефирните телевизии.
Електронните медии преминават към цифрово разпространение, защото то заема по-ефективно честотите и предлага по-високо качество на приемането. В долната инфографика обясняваме как работи цифровото тв разпръскване. Накратко, веригата се състои от три елемента. Телевизиите подават своя сигнал до оператора на мултиплексора
- устройство, което смесва сигнала от няколко телевизии в общ цифров поток (мултиплекс). Той се пренася аналогово или цифрово, по оптичен кабел, спътник или безжична радиорелейна мрежа до предавателите в страната. Те от своя страна излъчват сигнала до домашните телевизори с покривни антени. В България ще има общо 6 мултиплексора. Един от тях ще смесва сигнала на БНТ и БНР, а останалите ще работят само с частни ефирни телевизии. Едно устройство струва между 500 евро и достига до 20 хил. евро. Най-известните производители са Harmonic, Scientific Atlanta и Tanberg, последните две, придобити наскоро от Cisco. В България ще се използва стандартът MPEG-4, който позволява на
мултиплексора да смесва сигнала на 6 до 10 тв канала. Всяка телевизия има собствен MPEG-4 кодер в мутлиплекса. Могат да бъдат излъчвани 2-3 програми с висока разделителна способност (HD) и до 3-4 телевизионни програми със стандартна разделителна способност (SD). Правилото е, че с повишаване броя на програмите качеството на картината спада. Сигналът на всяка телевизия постъпва отделно в мултиплексора. За всеки работещ мултиплексор има един резервен (back-up). Устройството може да се намира извън сградата на предавателя, а връзката до него може да се осъществява през оптичен кабел, радиорелейна мрежа и сателит. Най-вероятно всички мултиплексори ще работят в София.

Стр. 33

сп. Тема | Светослав ИВАНОВ | 10.07.2010 

При пълна тишина върви (и е на път да приключи) конкурсът за третия телевизионен цифров мултиплекс, известен и като "държавния". Победителят в него ще получи правото да разпространява програмите на БНТ и БНР след 2012 г. Съгласно стратегия за цифровизацията на ефира, приета още от миналия кабинет, същият конкурс трябваше да е приключил до края на юни. Това обаче не се случи, затова 9-членната комисия, състояща се от шестима експерти на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), двама на Съвета за електронни медии и от човек на ДАНС, продължи да заседава и през тази седмица. Освен при пълна тишина конкурсът се провежда съвсем нетипично – без предварително огласяване в медиите и без обява на първа страницата на сайта на организиращата го институция. Там в средата на март се появи единствено намерението на КРС да го проведе. След това органът даде срок фирмите, които проявяват интерес, да попълнят до края на април необходимите формуляри. После настана мълчание и КРС спря да дава каквито и да е индикации за следващите си намерения. Затова нито една медия не публикува ред, че такъв конкурс се задава и че той ще определи нещо много важно за държавата – името на фирмата, която след година и половина ще започне да разпространява БНТ и БНР до всички точки на България. Мълчанието беше прекъснато с появата на регистър, в които фигурираха имената на вече записалите се за участие в конкурса фирми. В същото време журналистите не разбраха кога и как точно председателят на КРС Веселин Божков е информирал всички потенциални инвеститори и дали всеки желаещ да участва е получил своя шанс. Въпреки че процедурата започна при "загасени лампи", впечатление прави краткият срок, който КРС отпусна за подготовка на документи – от 21 май, когато обявата се появи в Държавен вестник (следваха почивни дни, което направи така, че първият работен ден се оказа седмица по-късно), до 18 юни, когато всички папки трябваше да бъдат предадени. Скорострелният конкурс накара експертите да коментират, че комисията се готви да даде победата на играч, който разполага с инсайдърска информация и по тази причина е подготвил книжата си по-отрано. За участие все пак успяха да се запишат четири фирми – М-Тел, БТК, Ди Ви Би Ти и "Хану про". Измежду тях единствено "Хану про" вече бе участвала в първите конкурси, които КРС организира за частните мултиплекси. Нещо повече – латвийците не просто участваха, а и спечелиха втория, което им дава право да експлоатират след 2013 г. Три цифрови честоти, върху които ще могат да разположат по 10 тв програми. Преди това "Хану про" отстъпи в първия конкурс, в който победител стана словашката "Тауърком". Напоследък обаче все по-усилено се говори, че точно хора на "Хану про" работят по проекта на "Тауърком", чиято мрежа вече трябваше да е готова. След като стана ясно, че "Хану про" влиза в битката и за "държавния" мултиплекс, се чу, че гарант по финансовото осъществяване на нейния проект е Корпоративна търговска банка. Другото, което все по-усилено се обсъжда, са критериите за оценка на кандидатите, изготвени от КРС така, че най-доволен да остане един играч. Подозренията идват от изискването компаниите вече да притежават най-малко една цифрова честота, чрез която да разпространяват обществен оператор. Както вече стана дума, след победата си във втория конкурс през 2009-а "Хану про" вече разполага не с една, а с цели три. Обстоятелство, което е твърде възможно да изиграе решаваща роля в крайното класиране

Стр. 27  

БНТ, Денят започва | 10.07.2010

Водещ: „Дигитализацията на медиите – технология, политика, култура” – това е темата на публичната дискусия, която ще се състои днес. Тя се организира от фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Медийна демокрация”. По темата ще говорим сега с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и основател на фондация „Медийна демокрация”. Добро утро! Тази дискусия е обявена като публична, но очаквате ли освен професионалистите, хората, които са пряко свързани с медиите, с дигитализацията на медиите, да проявят интерес и по-широк кръг хора?
Георги Лозанов: Не знам дали ще дойдат на дискусията, но смисълът, или поне една от целите й е да започнем да говорим нормално за цифровизацията и дигитализацията, което е синоним. Сега като прочетохте думите видях колко звучат все още дори за моето ухо някак си далечно, абстрактно, а пък това е нещо, което ни се случва и идва върху нас.
Водещ: И трябва да се случи през 2012 г.
Георги Лозанов: Трябва да се анализира, да говорим за цифровизация като да говорим за телевизия.
Водещ: Как да го предадем?
Георги Лозанов: А то ще се случи по-лесно и по-бързо, и това също ще е тема на дискусията, когато се отрази на самата програма, на самото съдържание. Знаете ли какво най-общо си мисля, че кога ще го усети зрителят, когато дистанционното, което държиш в ръка, от един гид между програмите, и движение между програмите както е сега, да ти даде възможност да се движиш вътре в програмата. И докато гледаш, най-просто да кажа, докато гледаш един футболен мач, а през това време върви любимият ти сериал, да можеш долу в едно прозорче да си го пуснеш. Или пак ако си го изпуснал, да имаш възможност в архив да влезеш и да си го видиш. И постепенно да започнеш сам да си композираш от отделни елементи от програмите собствена програма. Това е… какво да кажа, влизаме в нов свят, телевизионен. И както всяка голяма промяна става бавно и първо не я усещаш. А ние вече участваме в нея и трябва да го изговаряме, да си го казваме, да говорим за привилегиите от това, да говорим за рисковете, защото и рискове има. Дигитализацията е свързана с ново разпространение, как ще се случи това разпространение и финансово, и от гл.т. на свободата на словото, няма ли да възникнат монополи в него, така да се каже. В една по-свободна несъмнено реалност, каквато е цифровата изведнъж да се окаже, че вече сме заложили капани и прагове. Всички тези неща ще са тема на нашата дискусия, вярвам. Разбира се, всяка дискусия, всяка такава конференция, каквото и да се замисля, тя тръгва по свой път и никога не знаем докъде точно ще се стигне, но се надявам да почва голямото публично усещане, а пък и говорене…
Водещ: И разбиране.
Георги Лозанов: И разбиране за цифровизацията.
Водещ: Като казвате привилегии и капани, има ли спорни моменти и досега ясно ли е кои са опасностите и кои са привилегиите? Технически вие обяснихте и за нашите зрители, това досега фантастично усещане да променяш програмата…
Георги Лозанов: Аз споменах за това, че опасно е да не би в новата среда да заложим монополи, да заложим фигури, които фактически през собствения си интерес, в което няма лошо да имат собствен интерес, но той да бъде такъв, че да започне да влиза в противоречие с обществения. Тук има едно ново голямо цялостно пренареждане, което е много важно какви ще са фигурите, и много е важно да се запази многообразието. Защото ние практически основното, което ще ни даде в повече цифровизацията е един много по-многообразен свят. И още нещо си мисля, знаете ли, сега мислихме в дълъг период за противоречие между двата екрана телевизионния и компютърния, едно компютърно поколение, което не гледа вече телевизия, а сяда веднага пред компютъра. Сега телевизията ще дойде и от там. И фактически цифровата телевизия най-общо ще е телевизията на поколението, което се отказва от телевизията заради компютъра. Така да кажем, да говорим за един още културен аспект на дигитализацията.
Водещ: Кой е най-неясният засега, най-сложният момент от трите модула, които са изградени? Или може би вие ще кажете, че във всички има неясноти. Но технологията ли, въвеждането на технологията ли е най-трудният?
Георги Лозанов: Не, там общо взето нещата вече са ясни. Тръгнаха, започна да става, разбира се с голямо закъснение както при нас, и затова пък сега трябва много да се бърза. Най-сложният момент е следният. Самите медии да имат воля и да влязат в цифровата ера. Тъй като това е свързано и с ресурси, финансови, свързано е и с ново програмно мислене. Там е проблемът.ние още гледаме на цифровизацията само като на един по-нов начин на пренос на телевизионния сигнал. А цялата културна страна на този процес, културният шанс, който ти дава, той още не е усетен. И заради това имаме, казано в термини, един вече започнал да се изгражда на островен принцип мултиплекс, в който засега само една телевизия, да не я казваме коя е да не правим реклама на други медии тук, е качила своята програма. Другите все още имат в това отношение задръжки и колебания, а пък имат възможността да го правят. Т.е. стоим на прага на цифровизацията и аха-аха да влезем вътре, но още не е започнало това.
Водещ: Но тя трябва да се случи?
Георги Лозанов: Да, тя трябва да се случи непременно, и това е част от отговорността на хората, които правят медии в България, да преведат България в следващата епоха.
Водещ: Програмно как ще повлияе дигитализацията?
Георги Лозанов: Ами най-общо ще повлияе с възможността да правиш много повече програми, много по-конкретно насочени към отделни аудитории. И съответно пък да правиш предавания, и въобще програмни продукти, които да позволяват на зрителя да участва, както казах през дистанционното, през допълнителни услуги вътре в самия процес. Дори можеш да си избираш камера, от която да гледаш един мач например. И това са само най-външните първоначални възможности, които ще ни даде този процес.
Водещ: Все още звучи фантастично.
Георги Лозанов: Да. Ами ето какво да кажа, в технологично отношение сме на прага на нещо, което доскоро е било само полет на въображението.
Водещ: На 15 юли предстои изборът на нов директор на БНТ. В едно интервю и по този повод вие, ще цитирам, казвате, че на новия директор предстои много сложна задача, цифровизация по време на криза си е направо „маркесов сюжет”. Финансовата страна ли имате предвид, или?
Георги Лозанов: Ами да, финансовата страна, ресурса, защото не е тайна, сега особено и покрай конкурса, че БНТ, на чиито любезен екран сме в момента, е, както много предприятия в държавата, в сложно финансово положение, а пък цифровизацията ще даде възможност, а и в някакъв смисъл ще изисква, ще стане част от обществената поръчка телевизията да направи още канали, не казвам колко, просто още нови програми. Така че на вас това ви предстои. Трябва да започнете да разработвате нови програми, които да се разпространяват в цифрова среда. И тези програми вече да са много по-различни като мислене и начин на правене, за да отговорят на тези възможности, на този потенциал, който цифровизацията носи. Защото няма никакъв смисъл да правим същите програми и да използваме цифровизацията като един, и то все още труднодостъпен начин те да се разпространяват. И да, разбира се ние правихме една конференция преди време, една среща по-скоро, когато вече телевизията почна да говори за това, какви биха били тези програми, към децата ли повече, дали няма да е една програма, която ще е един тип забавление, но ще предложи много по-цивилизован, да го кажа така, свързан с ангажимент на обществената медия и прочие, да не изпреварваме събитията. Но предполагам, че пък участниците в конкурса за генерален директор сега, когато излагат своите виждания, ще говорят за това.
Водещ: Досега говорихме за възможностите, които ще даде дигитализацията на зрителите, тъй като идеята на предстоящата днес дискусия е да отвори, да направи разговора достъпен за зрителите. Освен възможностите, но как ще бъдат убедени хората, финансово как ще ги засегне дигитализацията? И ще кажат някои, защо да си сменям приемника.
Георги Лозанов: Не, няма да падне тежестта върху крайния потребител, никъде не става така. Тя ще падне частично върху новите оператори на мултиплекси, тези, които ще разпространяват цифрово програмите и на държавата. Трябва да се направи един фонд, чрез който да се подпомогне именно тази промяна технологична на собствениците на крайни устройства, както се наричат.
Водещ: Това предвидено ли е, заложено ли е?
Георги Лозанов: Това е заложено в идеите за този преход от аналогово към цифрово разпространение, но конкретният механизъм в това отношение още не е изработен и не е тръгнал този процес. Когато, както се казва, на бабите ще започнат да им променят циповете, но на телевизорите. Това трябва също да стане. Въобще трябва да бързаме, да бързаме, тъй като комуникативното време е бързо време, медийното време, а ние в това отношение дълго време сме стояли и сме се оглеждали, тъй като дигитализацията дава по-голяма свобода, а пък винаги свободата плаши, особено политиците, и затова много бавно се взе политическото решение, което да доведе до този процес.
Водещ: Трябва да се случи през 2012 г. така или иначе?
Георги Лозанов: Да, това е знак за нашата интеграция към ЕС. М 2012 . общо взето аналоговото разпространение трябва да изчезне и да започва да изчезва от медийната карта. Това е свързано и с една тревога например на кабелните оператори, че те изведнъж ще бъдат заплашени от тази нова технология, което даже в началния период е по-скоро обратното, кабелната комуникация ще остане и ще бъде устойчива за не кратък период, докато върви този преход. Така че никой не е особено заплашен. Въпросът е да всички да си дадем сметка, че това е едно благо, и то европейско благо, и да му се радваме.
Водещ: За скептичните зрители, или не само за скептичните, но ако можем да обобщим, вие току-що казахте благо, но какви са компонентите на тази голяма промяна, която предстои и за която трябва бързичко да се случи до 2012 г.?
Георги Лозанов: Знаете ли, аз друго ще кажа, на времето се казваше, че ако Хитлер би имал телевизия щеше да спечели Втората световна война. Има се предвид старият вид телевизия, в която някой диктува на една аудитория, която стои и понася неговото въздействие. Сега нещата се обръщат точно обратното, няма го този някой, а аудиторията сама според собствените си вкусове и разбирания решава това, което ще гледа, това, което ще й се случва на екрана.
Водещ: Много ви благодаря!

www.actualno.com | 10.07.2010

Телевизиите поискаха отсрочка за цифровия сигнал. Първа за това настоя шефката на БНТ Уляна Пръмова. Според нея прибързаното изключване на аналоговата телевизия и преминаването изцяло на цифров сигнал може да остави определени райони без телевизия, предаде АСН.
Причина за това ще е, че хората няма да са се сдобили с крайни устройства за приемане на дигитален сигнал. Пръмова настоя срокът, който сега е краят на 2012 г., да се измести с шест месеца или една година.
За преразглеждане на крайните дати се обявиха и от bTV. Шефката на "Корпоративни отношения" там Яна Иванова настоя също кабинетът да изготви наредба, с която да задължи търговците на телевизори да поставят обозначение на всеки апарат дали може да лови дигитален сигнал. В противен случай много клиенти щели да се лъжат и да дадат парите си за приемници, които няма да им служат за нищо след две години.
Тогава те ще трябва да плащат още веднъж за допълнително устройство.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов пък поиска да се създаде специален фонд, който да компенсира потребителите за покупката на подобни устройства, така че те да не изнасят на гърба си тежестта на прехода към цифровизация. Пари в него ще дават операторите на мултиплекси и държавата, а след това с тях ще се закупят устройствата на пенсионери и социално слаби.
Лозанов настоя също държавата да поеме информационната кампания по въвеждането на дигитална телевизия, тъй като зрителите били тотално неинформирани какво предстои да се случи.

Оригинална публикация

в. Капитал | 19.06.2010

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) одобри сделката между БТК и Mancelord Limited за придобиването на 50% от националната мрежа от ефирни тв и радиопредаватели (НУРТС). Регулаторът е прехвърлил четири лиценза от досегашния собственик БТК на дружеството "НУРТС България" ЕАД. Към момента то е еднолична собственост на кипърската офшорна компания Mancelord Limited. Ако бъде одобрена сделката и от Комисията за защита на конкуренцията, БТК и офшорната компания ще трансформират "НУРТС България" в джойнт венчър, в който всеки ще има дял от 50%. Mancelord е представлявана в България от инвестиционния консултант "Бромак", контролиран от Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка. НУРТС излъчва ефирните телевизии и радиа в страната. Тя ще има водеща роля в предстоящата цифровизация на електронните медии.

Стр. 4