Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма 
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание 
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов 
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова 
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев 
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова 
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова 
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев 
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева 
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010 
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова 
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова 
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до 
Facebook

Юлия Роне 
Vbox7: политика домашно производство 

Мая Цанева 
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева 
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова 
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов 
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Начало: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 10:00 часа
Край: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 12:30 часа
Място: София, Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. "Любен Каравелов" №15
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”
Отворено за медии: Да

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до
Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 8.01.2011

Водещ: Новият закон в бързо променящата се медийна индустрия изглежда гласи – дигитален или губещ, след като яростната атака на цифровите технологии нанасят тежки поражения на традиционните медии. Новата година ще покаже ясно кои от традиционните медии ще успеят да излязат изпод развалините и да се приспособят към новата реалност, пише в анализ за медийния бизнес в „Уолстрийт Джърнъл”. Звучи ви странно и неразбрано? Има защо. Ние сме си все още със стария пачуърк, онези кръпки, които изпълниха стария медиен закон. Имаше работна група, която пишеше нов закон, но в края на миналата година стана ясно, че пише концепция за написване на нов закон. Кой и какво прави медиите зависими? Какво ново ще ни каже картата на зависимостите на медиите за миналата година, която ще представим в „Клуба на журналистите”. В студиото вече е доц. Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Защо периодично се появяват желания за контрол над медиите и как ще завърши унгарският медиен случай? Кой се страхува от подслушване на телефонната си линия – освен министри има ли и други интересни субекти и защо те са интересни – ще коментираме пък с Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията”. И докато в САЩ се стигна до временно спиране на програми заради липса на ясни правила, в Италия се заканиха да цензурират Ю Тюб и аналогични видео сайтове със съдържание, генерирано от потребителите. Ние пък доживяхме до сюжет с подслушвани министри. По този повод медийният експерт Нели Огнянова, освен цитати на подслушвани, уместно напомни и още един цитат, но от класиката. Луиск Карол, математик: „И реших да се изкача на хълма, на този хълм – продължи Алиса. Като каза хълм та се сетих – прекъсна я царицата – аз мога да ти покажа хълмове, в сравнение с които този изглежда като долина. Не, не е възможно, хълм не може да бъде долина, знаете, че това би било безсмислица. Черната царица поклати глава. Можеш да го наречеш безсмислица, ако искаш – каза тя, – но аз съм чувала такива безсмислици, в сравнение с които моите думи изглеждат пълни със смисъл като цял речник.”
В първото издание на „Клуба на журналистите” за годината започваме разбира се с това, което най-много пречи на журналистите – липсата на ясни правила, защото както няколко пъти сме отбелязвали, законът, който регулира дейността на електронните медии страшно наподобява пачуърк, той е предимно от съшити една до друга кръпки. Добър ден на гостите ни в студиото доц. Орлин Спасов и на Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията”. Доц. Спасов, както се сещате е от Фондация „Медийна демокрация”. Всъщност като че ли най-логичното нещо, което можем да предположим е, че на политиците някак им харесва журналистите да са зависими, а те няма как да не са зависими при липса на ясни правила. Дали това е само логично звучаща конструкция или има истина в нея?
Орлин Спасов: Е, разбира се, има истина в нея, но струва ми се, че тя звучи малко прекалено генерализирано, за да е изцяло вярна, тъй като, виждате, и българската медийна среда става много диференцирана, тя е сложна, има различни видове медии, които имат различно отношение, включително и политическо към властовите конюнктури. Така че аз бих бил по-предпазлив, когато правя подобни заключения и бих се опитал малко по-диференцирано да говоря. Защото едно са електронните медии, вътре на терена на електронните медии едно са БНР и БНТ, друго са…
Водещ: Обществените и търговските…
Орлин Спасов: Обществените и търговските. Вече на терена на пресата пък особено ясно се оформят няколко групи, които имат наистина своя доста добре изразена политика или критически ориентирана, или съответно подкрепяща по отношение на правителството. И във фондация „Медийна демокрация” се опитваме да анализираме именно тази дистанция между медиите и властта, по-специално през последната 2010 г., и като че ли засега установяваме, че тази дистанция се скъсява. Може би това е една тревожна тенденция, ако мога все пак да си позволя едно по-едро обобщение.
Водещ: Обаче едва ли само изборите, предстоящи, отминали, и изобщо винаги съществуващи са причина за подобно нещо?
Орлин Спасов: Е, разбира се, не са само изборите, защото, ако трябва да бъдем по-прецизни, вече като че ли има само избори. Това е според мен едно наблюдение, което все по-добре се потвърждава в последните месеци. Всъщност чрез медиите политиците навлязоха в една перманентна предизборна ситуация, ако мога така да кажа, и това до голяма степен променя въобще целия медиен пейзаж. Тъй като това напрежение, идващо от политическата класа, се пренася и към медиите и те все по-активно са използвани във всекидневната си работа по начин, по който обикновено се използват масирано за политическа интервенция в нормално ограничените периоди на избори. Така че струва ми се, че това е един от големите ефекти от това скъсяване на дистанцията между медиите и властта. Тази перманентна предизборна ситуация, в която като че ли започнахме да се намираме, се дължи на много причини, но съвсем накратко бих откроил две от тях. Едната е ролята на скандала, който започна наистина да доминира обществения живот в България и това истинско „цунами” от идващи откъм властта и откъм политическата сцена скандали не оставя на медиите никакво време да преработят добре тази информация, да я анализират и да подходят критически към нея. Вместо това те поради самата интензивност на производството на скандали са принудени да заемат една по-скоро пасивна позиция, в която трансмитират тези послания по-нататък към обществото, правейки това до голяма степен неутрално просто поради липсата на време да заемат една малко по-критична дистанция. Другият голям фактор, който доведе до установяването на този свръх интензивен период, разтягането на всекидневието до перманентна политическа кампания е много мощната, ако мога така да я нарека, „пиаризация” на политиката. Просто политиката започна да се прави много интензивно със средствата на PR. Политическият PR до голяма степен измести традиционните инструменти за правене на политика. А тогава, когато политикът започне да използва PR-а, той разбира се много бързо стига и до медиите, тъй като именно медиите са сцената, на която тези PR-акции, заменящи традиционните начини на правене на политика, се реализират най-лесно и най-бързо.
Водещ: Подобни аргументи ли накараха в Унгария да напишат такъв особен медиен закон? То е хубаво, че го написаха разбира се, защото предизвикаха общоевропейска дискусия, но дали това е причината?
Орлин Спасов: Разбира се, има и специфични неща, които определят тези развития, които са свързани със самия развой на унгарския политически живот през последната година, когато партията на Виктор Орбан спечели парламентарните избори с едно изключително убедително мнозинство и получи около две трети от парламентарните мандати. Това разбира се даде голямо самочувствие на тази партия, това е единият фактор, а другият фактор е, че тя се опитва да промени наследството на предишното управление на социалистите в Унгария, което се приема за доста тежко. Всичко това, съчетано с един популизъм и консерватизъм укрили до голяма степен това ново мнозинство да защити в кавички реформите, които то планира, те са доста радикални, с един много силен контрол, централизиран върху медиите. И затова беше наложен, бих казал доста силово, този нов медиен закон, независимо от това, че срещу него имаше много силни възражения от такива тежки и солидни институции като, да кажем Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но тези възражения бяха доста категорично отхвърлени.
Водещ: Макар че от вчера вече има съвсем различни сигнали.
Орлин Спасов: Да, вероятно в Унгария си дават сметка, че медийното законодателство, макар и по дефиниция то да е прерогатив на национално решение, не може все пак в много голяма степен да се отклонява от европейските стандарти. И мисля, че този заден ход има разбира се и друг контекст. Това е фактът, че Унгария ще председателства на ротационен принцип…
Водещ: Тя вече председателства.
Орлин Спасов: Така че мисля, че…
Водещ: …доста некомфортно…
Орлин Спасов: Наистина ако не бъдат направени някакви отстъпки, просто публичната репутация на Унгария като една демократична страна вече пострада много, но струва ми се, че тук имаме кризисен PR в тези отстъпления от приетите норми. А те наистина са доста драстични и бихме могли да ги коментираме.
Водещ: Да, разбира се, нека обаче Александър Кашъмов да каже, всъщност какво е най-скандалното в този закон унгарският?
Александър Кашъмов: Не мога да кажа, че съм запознат в такава степен, че да мога да кажа точно кое е най-скандалното. Но към това, което се каза мисля, че има един друг много важен сегмент в културата, който докарва на дневен ред възможността да се предложи подобен закон. Унгария е част от бившата Австро-Унгарска империя, където не е имало голяма търпимост към свободата на словото, между другото, въпреки че империята в много други отношения си е била много добре. Но самата Австрия е една от най-осъжданите държави в европейския съд за правата на човека именно за нарушения по чл.10 и този класически случай за критично слово, каквито са делата „Лингенс” или „Обершлик”. Така че на мен ми се ще и се надявам, че България поне в това отношение има едно по-добро минало, което не би трябвало да подтиква опити към подобна ревизия. Всъщност за мен през тази седмица има две смущаващи събития в нашата собствена среда, които засягат медиите. Едното е опитът, някакъв депутат, който не е на толкова незначителен пост от управляващата партия да лансира идеята за приемане на закон за клеветата, и то с цел да има по-голяма отговорност.
Водещ: Всъщност рестрикция за журналистите само че не в медийния закон.
Александър Кашъмов: Точно така. Всъщност трябва да кажем тук няколко неща. Първо, че законодателството, свързано с клевета и обида традиционно, поне в България, се насочва срещу журналистите, а не срещу медиите. Факт, който за мене е много безпокоящ и за който нееднократно сме алармирали. Второто нещо е, че в България продължава да има наказателна отговорност за клевета и обида – нещо, което в някои по-развити демократични страни просто не съществува такава отговорност. Тя създава възможността да бъде стопиран общественият дебат и да бъде препятствана критиката, особено спрямо управляващите, което особено в една изборна година може да се окаже доста проблематично. И третото нещо е, че в България политиците все още нямат търпимост. Значи аз само в моя списък имам две-три дела за този и следващия месец срещу журналисти заведени за обида и клевета, някои от които са заведени от лидери на политически сили, поне две парламентарно представени. Така че смятам, че не е толкова незначително не само като демонстрация на поведението това нещо, но и като някаква опасност, защото утре може да се събудим и с някакъв проект написан набързо на коляно.
Водещ: И като нещо, което всъщност в крайна сметка прави медиите зависими.
Александър Кашъмов: Да. Ние точно за това говорим. Второто събитие за мене е решението на КЗК, с което едно по същество критично слово, което анализираше зависимостите в една група медии, известни условно като медиите на Ирена Кръстева, надявам се, защото го казвам това нещо, няма да има поредно дело пред КЗК, но наличието на едно подобно решение е прецедент в България и е също с потенциала да размаха пръст срещу собствениците и ръководителите на медиите, защото утре това може да се повтори и потрети, подесети, и това в условията на една политическа кампания, на един политически дебат не е никак здравословно. За мен това са двете конкретни плашещи събития от тази първа седмица на новата година.
Водещ: Продължават нашите коментари на тема кой и защо прави медиите, иска да направи медиите разбира се, зависими. Дали многото цитати напоследък от различни СРС не ангажират в грешна посока усилията на журналистите, г-н Кашъмов? Че много цитати ни се събраха тази година.
Александър Кашъмов: Да, действително всъщност сме свидетели на много особен сценарий на управление, какъвто досега не е имало, в чест на истината. Особено ние в програма „Достъп до информация” вече 14 години се борим за това гражданите и журналистите да имат повече достъп до документите на управлението. Сега за първи път имаме едно правителство, едно управление, което няма голям проблем с манталитета на прозрачност, в смисъл, те заявяват такъв манталитет, даже отвориха базата данни на МС, с решенията, със стенограмите, знаем го това. Не се свърши кой знае колко повече от това в сферата на прозрачността, но интересното е, че в последните месеци, и това особено се вижда последните две-три седмици, вече представата за прозрачност ескалира идеята за едно риалити шоу тип „Биг Брадър”, което да се осъществява пред очите на журналистите от една страна, и на обществото, от друга, дотолкова доколкото журналистите са медиаторът. Тук големият проблем е, че според мен липсва разделителната граница между това кои са обществените въпроси, които са от интерес за обществото и кои са личната интимна сфера на човека. Защото според основните документи, които гарантират основните човешки права, интимната сфера на хората е защитена. Така е и според нашата Конституция, чл.34, той беше нарочно приет с тази редакция, като един отговор на времето на следене от ДС, тя забранява отваряне на кореспонденция или следене на комуникациите, освен за разследване на тежки престъпления или защита на националната сигурност. И от тази гл.т. СРС, т.е. подслушвания могат да се ползват само за тези цели. Да не говорим, че България беше осъдена преди 2 години, единствената осъдена в ЕС държава за закон, законът за СРС, който противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Въпреки това, нещата, виждаме, че продължават, свръх употребата на тези средства продължава и дори получаваме изявления от премиера, че това било супер нормално министрите да бъдат перманентен обект на подслушване. Това преведено на рационален език означава, че в кабинета са вкарани хора, които застрашават националната сигурност и които са извършители или заподозрени в извършването на тежки престъпления. Това е много странно и за мен стои един релевантен въпрос, който може би пък медийната общност трябва да отправи към управлението. Кои хора са били поканени да бъдат министри?
Водещ: Аз един малко по-простичък въпрос бих искала да задам. Разбира се, кои журналисти сега биха искали да се обадят на Симеон Дянков, на Цветан Цветанов или на Вальо Танов?
Орлин Спасов: Е, когато всички знаят, че всичко се подслушва, никой не се притеснява особено от подслушването, защото важните неща няма да минат по тези канали. И повсеместното подслушване всъщност обезсмисля подслушването. Но във всеки случай тук наистина проблемът е много сериозен, защото според мен имаме контролирани течове на информация. Това не са просто случайни неща, които се появяват в медиите. И тези контролирани течове на информация се използват по един чисто политически натиск за решаване на определени проблеми между партии, между управляващи и опозиция, но и вътре в партиите. И сериозният проблем за мене е, че медиите на свой ред се оказват въвлечени чрез това, че се превръщат в канали, публикуват тази информация, в решаването на тези проблеми между отделните политически субекти повече или по-малко.
Водещ: Всъщност като че ли не в историята онази агенция, една жена в парка ми каза, просто тя вече има ново име – един мъж ми донесе флашката.
Орлин Спасов: Така е, да, но вижте, тук можем да направим един паралел с „Уикилийкс”, този сайт, който изключително много нашумя през последната година. И там също става дума за теч на информация, но в крайна сметка…
Водещ: Средствата са по-ясни. Там става дума откровено за хакерство.
Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Докато тук става дума за законно разрешено подслушване от… как да кажа, органи…
Орлин Спасов: Това ние не знаем всъщност, това ние не знаем дали то е официално разрешено. Защото посланията са хаотични, поне по моите наблюдения до момента. В един момент се казва, да, всичко е по закон, но в крайна сметка по закон всичко не би могло да бъде така, просто защото тогава излиза това, което г-н Кашъмов каза, че правителството е пълно с някакви хора, които са заподозрени в много тежки престъпления, в което аз лично се съмнявам. Е два ли е така. Така че, виждате колко сериозни са тези противоречия.
Водещ: И всъщност един журналист как може да се оправи в тази какафония, нека го наречем?
Орлин Спасов: Ами много трудно. Според мен само качествената журналистика, разследващата журналистика има сериозният ресурс да отдели време и усилия, за да разплете тези много сложни нишки и връзки и да се предпази от това в крайна сметка да бъде употребявана от един или друг субект. Но като знаем това е и най-големият дефицит на българската журналистика – сериозните, качествени разследвания. Така че аз съм по-скоро скептичен, мисля, че повечето медии гледат на тези скандали с течовете на информация просто като на още една възможност да публикуват нещо скандално, да предизвикат сензация и така да увеличат тиражите и в перспектива да привлекат повече реклама, т.е. да комерсиализират политическите скандали.
Водещ: Всъщност след като отмина първоначалната еуфория около това, което направи „Уикилийкс” започнаха да излизат и изявления на медиите, миналата седмица стана ясно, че „Гардиън” се е почувствал манипулиран от „Уикилийкс”. Можем ли и ние да кажем, че се чувстваме така в тази ситуация, защото те са доста близки и сходни?
Орлин Спасов: Ами точно това казвам, да, че медиите в много голяма степен са манипулирани и това е следствие точно от това скъсяване на дистанцията между медиите и властта, ситуация, в която медиите доста принудително бяха докарани чрез тази поредица от безкрайни скандали, на които те всъщност не могат по никакъв начин да се съпротивляват, правейки анализ на тази ситуация. Те просто не са оставени да имат времето да направят това. Така че…
Александър Кашъмов: Аз мисля нещо малко по-различно. Според мен има един такъв план, при който подобни скандали стимулират, точно както и вие казвате, добрата журналистика. А тя не е лишена от възможности да съществува. Така например в последно време има поне двама или трима журналисти, които сериозно се опитват да изяснят фактите около това, което се случи, подават заявления за достъп до информация, чрез които се цели да се разплетат някои основни въпроси от рода на това какво е било основанието за разрешаване на сересетата, какво е било основанието да се разреши тяхното оповестяване и т.н. Всъщност аз в известна степен се радвам, не се радвам, че има толкова глупави и проблематични хора, които да предизвикат тези скандали, но се радвам, че обществото се изправя пред тези въпроси, защото рано или късно то трябва да може да ги реши. Гражданинът и журналистът трябва да бъдат способни да се оправят в една такава ситуация, да решат кое е правилното, кое не е правилното…
Водещ: Обаче аз като се замисля, май, никой не влезе в тази изложба, галерията?
Александър Кашъмов: Ами аз мисля, че има още време, мисля, че има време да видим какво ще се случи, защото, нали,това е известно, че и законът за достъп до информацията не работи много бързо, защото все пак има технологични срокове за отговор.
Водещ: Нека да припомним на нашите слушатели, че в случай, че не са разбрали, ставаше дума за една разработка за подслушване на журналисти и тя се наричаше „Галерия”.
Александър Кашъмов: Сега, по въпроса за „Галерия” това е голям завещан въпрос от началото на това управление, тъй като аз си спомням, че имаше обещания да бъде разсекретена тази разработка, която включваше много журналисти. Всъщност това беше скандалното при нея. Такова разсекретяване до ден-днешен не сме видели. Това, което виждам, че се случва сега обаче покрай скандала със сересетата е, че се поставят отново някои въпроси. Единият въпрос, който може да се постави е какво става с разсекретяването на „Галерия”? Другият въпрос, който вече се поставя, и вчера разбрах от медиите, че председателят на подкомисията в НС за контрол на СРС ще се сезира и тази подкомисия ще провери случаите, за които става въпрос с цел да осъществи контрол. В крайна сметка обществото най-после трябва да се отърси от този Биг Брадър и това наблюдение, на което то е подложено, защото, нека да припомним още веднъж, оказа се, установи се, че за периода 99-а – 2000 година в България са били разрешени 10 хил. СРС, сравнени за предходното десетилетие средно годишно във Великобритания, която е девет пъти по-голяма по население от България – 400 пъти годишно. Значи виждаме за каква разлика става въпрос.
Водещ: Но пък ние сме отличници.
Александър Кашъмов: Да, ние сме отличници. Нека да си спомним и този дебат с разпечатките, който беше миналата година с т.нар. трафични данни, покрай които се оказа, че средно 330 хил. годишно за последните години е имало такива разпечатки на 40 хил. абоната. Което са доста сериозни цифри, които означават няколко неща. Първо, че много хора са под наблюдение без да са ясни основанията и целите за това. Второ, че някой има достъп до събраните данни за хората, който достъп може да използва в своя частна полза .Третото нещо е, че има много голямо количество хора, които работят по разни служби, които се занимават с осъществяването на тази работа и ние като данъкоплатци плащаме за съществуването на тези хора. И четвърто, властта не намира никакъв проблем в това, както виждаме в последните седмици, дори публично да казва, че това е съвсем нормално да бъде така. Тези въпроси се натрупаха някак си и според мен обществото се приближава до възможността да им се даде някакъв отговор.
Водещ: Дано да има повече журналисти, които да искат да си общуват с Дянков, Цветанов и Танов, въпреки че влизат директно в подслушването.
В „Клубът на журналистите” продължаваме с един европейски пример, който разбира се не даваме за пример, но италианският вестник „Република” съобщава, че „Ю Тюб” и аналогичните видеосайтове със съдържание, генерирано от потребителите занапред ще бъде регулирано подобно на телевизия. сигурно милиарди пъти е бил задаван въпросът регулация или саморегулация. Това дали е една нормална практика и дали би трябвало подобно нещо да се случва от юридическа гл.т., г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз поначало съм много скептичен към всяка идея за регулация, особено на интернет. Още повече, че държавите в света се делят на два вида – такива, които регулацията, дори законовата е възникнала като саморегулация; и такива, в които регулацията е възникнала като волята на определени хора от горе. Общо взето демократичният маниер предполага саморегулация, в това число на интернет. Аз и като зам.-председател на комисията за етика в електронните медии разбира се в никакъв случай не мога да настоявам на регулация вместо саморегулация. Саморегулацията там, където работи, работи прекрасно. Регулацията там, където работи по един силен начин, работи ужасно. Все пак първите идеи за регулация на интернет дойдоха от Русия преди години. Разбира се, притеснително е, че и в страни като Франция например има привърженици на тази идея. Вярното е, че подобни сайтове като „Ю Тюб”, подобни инструменти на интернет са изключително мощни и имат много повече зрители, отколкото голяма част от младите телевизии, които функционират в България, от която гл.т. има някакъв резон да има регулация, доколкото това е една мощ, на която нещо трябва да опонира. И все пак аз смятам, че нещата трябва да се решат основно на нивото на саморегулацията, защото все пак не бива да забравяме, че самата причина да има медийни закони не се корени в това, че е необходимо някой чиновник да напише на медиите какво да правят, а се дължи на много простия исторически факт, че честотните спектри имат ограничен ресурс. Това е било причината, поради която се е наложило, и това е записано като изключение в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, изключение от правилото да няма регулация на свободата на словото, че трябва в един момент да има състезание, за да се вземе този ограничен ресурс. Когато ресурсът е неограничен аз не виждам и основание за неговата чисто законова регулация. Извън това остават регулации от рода на законодателството за обида и клевета, нелоялна конкуренция и т.н., които те са си отделни сегменти от правото.
Водещ: Но от друга страна, нека да си припомним в навечерието н а 10 януари за това, че в крайна сметка много хора се самоорганизираха и влязоха в ролята на журналисти, публикувайки именно чрез „Ю Тюб” и аналогични видиа-сайтове със съдържание, генерирано от потребителите, както се наричат, за да информират останалите какво се случва.
Орлин Спасов: Това е т.нар. напоследък журналистика без журналисти, когато аматьорите взимат инициативата и понякога са по-бързи от професионалните журналисти в доставяне на информация, особено от протести, спонтанни действия и т.н. Но все пак струва ми се, че не можем да разчитаме все още като общество, ако говоря малко по-едро ,на тази аматьорска журналистика, защото тя е нещо, което би трябвало по-скоро да подпомага традиционните медии в тяхната работа, в тяхната интерпретация на събитията. Докато струва ми се все пак, че големите медийни институции такива, каквито ги познаваме, именно те трябва да останат гарантът на демократичните процеси, защото те продължават да играят централна роля в медирането на отношението между обществото и политиката.
Водещ: В крайна сметка кой най-често и най-шумно коментира факта, че старите традиционни медии ще залязват и ще дойдат едни нови медии? Дали там не прозира един финансово-рекламен интерес? Не само у нас, навсякъде.
Орлин Спасов: Е, в крайна сметка конвергенцията между традиционните и новите медии вече толкова е напреднала, че е трудно да правим големи разлики. Тъй като виждате, че най-популярните и най-посещаваните сайтове в интернет всъщност не случайно са сайтовете именно на традиционните медии. Друг е въпросът, че ако говорим за бизнес, накъдето и вие насочвате въпроса си, все пак интернет не се оказва това Елдорадо, за което толкова много се говореше. И ето, през изминалата 2010 г. обемът на инвестициите в реклама в българския интернет бяха много под очакванията. Което само по себе си е ясен знак за относително слабото влияние все още в България на нещата, които се случват в интернет и много по-силното влияние, което специално телевизията има върху българското общество. Телевизията остава абсолютно безспорният лидер на общественото мнение, но и в общественото доверие в България през последната година. Това са данни от няколко наблюдения. Така че ако трябва да сложим на кантара традиционните медии и интернет, засега тежестта, която имат традиционните медии е останала по-голяма, и затова е много по-важно именно те чрез регулацията да получат такъв контекст на действие, който им позволява да работят в една демократична среда. И тук са големите въпросителни какво се случи с регулацията. Защото ако говорим за регулацията сама по себе си като такава, то в крайна сметка тя също може да бъде коментирана като съдържаща две възможности, две перспективи. Едната е чрез регулацията да се гарантират повече свободи на журналистиката, а другата е, чрез регулацията да бъдат отнети повече възможности.
Водещ: В каква посока се разви в последните години, г-н Кашъмов, като юрист според вас?
Александър Кашъмов: В последните години няма кой знае какво развитие в регулацията всъщност. Има едно много протяжно вече окачване за развитие в регулацията, защото този проектозакон за радиото и телевизията, за изменение на закона за радиото и телевизията, който трябваше да се направи, като изключим онази странна промяна, при която отпадна забраната за конвергенция, реклама и медии, ако изключим това, кой знае какво не се случва в регулацията. Което не е непременно лошо. Там трябва общо взето да се отвори път за цифровизацията, това е основното нещо, което трябва да се случи. Но това се отлага. Т.е. това е необходимото нещо. Сега, другите въпроси са много интересни, защото наистина все още, при положение че все още стоят така нещата с това предимство на телевизиите, в същия момент увеличаването на процента на население, което има достъп до интернет пък, води до една може би по-бавна тенденция, но несъмнена тенденция, особено в големите градове, да се четат интернет медиите, и при това през интернет медиите да се гледат традиционните медии. Т.е. когато някой прочете, че по еди-коя си телевизия в сутрешния блок е имало еди-какво си интересно интервю… Така че интересни са тенденциите, но лично за мен това, което е притеснително в българското общество, но аз не виждам изход от този въпрос, въпреки че съм оптимист, има едно нещо, в което не виждам изход, е, че в традиционните демократични страни много се залага на това потребителите, т.е. читателите и зрителите да си плащат от джоба за медиите, защото това не е просто източник за доходи на медиите, а това е средство за тяхната независимост. Значи съществуването на медии, съществуват списания и вестници в Западна Европа, включително и в САЩ, които настояват на това, че те примерно не взимат въобще пари от реклама и се издържат само от читатели. Или дават процента, в който е даден този баланс, за да може те да не са зависими от съответните бизнес интереси, а оттук и от политически интереси и т.н. И те наистина по този начин обезпечават своята независимост. Това в България обаче аз не виждам никакъв изход да се случва.
Орлин Спасов: Има една много проста причина, поне една, поради която то не може да се случи. Защото тези медии, за които говорите, те са обикновено глобални по обхват затова защото са англоговорящи и разчитат на една огромна публика, която им дава възможност чрез закупуването на продукта да бъдат и финансово независими. Докато в България не случайно и тази толкова коментирана клауза в закона за радио и телевизия за въвеждането на телевизионните такси не можа да се приеме, но тя и не може да се приеме всъщност по чисто структурни причини, така да се каже, просто защото българският пазар е много малък. И дори да бъдат събрани тези такси, те пак няма да бъдат достатъчни за финансиране на обществените медии.
Водещ: Макар че би трябвало да бъде намерен някакъв друг начин да се осигурява независимостта, защото те не са кой знае колко много начините за финансиране, май.
Орлин Спасов: Наистина въпросът е много сложен. И тук виждаме как, и всъщност и затова българската медийна среда през миналата година беше толкова много критикувана за отстъпление от позицията на свободата. Българският медиен пазар беше дефиниран като „от части свободен” и т.н. от изключително авторитетни международни неправителствени организации, от ПАСЕ и т.н. Аз просто не помня друга година, в която да е имало толкова много критики към състоянието на свободата на медиите в България, както се случи това през 2010 г. Така че има една тревожна симптоматика и този въпрос е просто фундаментален, който вие задавате. Какво да гарантира независимостта на медиите тогава, когато пазарът е малък, финансовата независимост е под въпрос. Тогава, когато много силни влияние текат по линия на рекламата. Защото виждаме, че и това става. Имаме много силна консолидация на няколко…
Водещ: При условията на свръхпроизводство на сересета.
Орлин Спасов: Няколко основни рекламодатели, като сложите и тези зависимости, които идват по линия на властта. И всъщност се оказва, че българската медийна среда е изключително зависима. И струва ми се, че отговорът за това как да се намери изход от тази работа е професионализмът. Просто българската журналистика трябва да заеме най-сетне тази позиция на професионализъм, която ще й позволи да действа като една самостоятелна институция, която има свои ясни граници. Журналистиката не трябва да допуска нейните граници да бъдат толкова лесно разтваряни чрез нахлуването на различни интереси в нея. Просто тази професия трябва да стане малко по-затворена, малко по-консевративна и да отстоява този професионализъм, който впрочем във всяко друго поле, във всяка друга област е гаранция за независимост на съответното поле. Примерно, не знам професията на математика, нали, защо никой не може да се изказва свободно по въпроси, свързани с математиката? Защото математиците формират едно доста затворено поле, в което професионализмът е водещ, и те охраняват, така да се каже, този професионализъм. Струва ми се, че и журналистите трябва да направят нещо такова и да охраняват своя професионализъм, да охраняват качественото съдържание. И тогава струва ми се, че и независимостта им ще бъде по…
Водещ: Какво показва картата на зависимостите за миналата година на медиите? В „Клуба на журналистите” продължаваме да си говорим за това кой, как, защо прави, опитва да прави медиите зависими. Знаем, че Фондация „Медийна демокрация” прави карта на медийните зависимости. И така, първо в „Клуба на журналистите” основните тенденции, доц. Спасов, да очертаем за миналогодишните медийни зависимости? Какво показва картата?
Орлин Спасов: Има няколко вече години последователни извършваме този мониторинг. Тази изминала година наблюдавахме по-специално седем национални всекидневника. И всъщност изследването съчетава количествени данни с един качествен анализ, като в рамките на качествения анализ именно ние установяваме отношението на медиите към определени политически субекти или институции по една проста скала: негативно, неутрално и позитивно отношение. Като тенденциите за 2010 г. са, ако говорим за количествените изрази, в едно доста сериозно нарастване на присъствието специално на Бойко Борисов в медиите. Ние донякъде постоянно си казваме, че таванът е достигнат, но така се оказва, че няма таван, винаги има място, поне имаше през 2010 г. пространство за нарастване на присъствието на премиера в тези седем национални всекидневника, които наблюдавахме. Но интересната тенденция е, че отношението на тези вестници като цяло показва, от една страна, продължаващо позитивно отношение към премиера, и дори в много случаи нарастващо позитивно отношение към него, докато в същото време показва много ясно нарастваща критичност към правителството на Бойко Борисов. Така че ако мога да обобщя, то именно фигурата на Борисов, която така активно присъства в медиите е тази, която засега тегли след себе си правителството в медийното представяне и тази свръх представеност на премиера успява донякъде да балансира съвкупния образ на управлението, ако мога така да кажа. Но струва ми се, че все пак тук имаме индикация на известно добро развитие в медиите, които разбира се, все още не могат да преработят добре харизмата на самия Борисов, той продължава много да ги изкушава, да ги фасцинира, защото и друг път съм казвал във вашето предаване, той е интересен за медиите. Той има този талант да успява да ги провокира и да фокусира техния интерес към него. Това разбира се е опасно за медиите, те трудно се справят с нея и засега не могат. Но ако става дума за една по-стандартна политика като тази, която прави правителството, виждаме, че голяма част от тези всекидневници все пак са по-скоро критични, отколкото позитивно ориентирани. И това ми се струва едно добро развитие на терена на пресата в България през последната година.
Водещ: Ето оптимизъм, г-н Кашъмов, липсваше ви?
Александър Кашъмов: Да, има разбира се… За мен най-големият източник на оптимизъм са тези тенденции, които бих могъл да определя като трайни, това през призмата на програма „Достъп до информация” е все по-голямото ползване на закона за достъп до обществена информация от журналисти. Само през тази седмица ние имаме няколко такива консултации. Следващата седмица има две дела, които са на журналисти срещу отказ впрочем на това същото правителство, което обвиняваше предходното за определени неща. Става въпрос за отказ на един одит, одитът на БДЖ и отказ на един доклад на инспекторат, това е докладът за държавната комисия по информационните технологии и съобщенията ДАИТС, която впрочем беше един от инициаторите на интерфейса, чрез който да има пряк достъп до трафичните ни данни. Така че това са, специално в този случай това са двама журналисти от в. „Капитал”, но в много други случаи много журналисти от най-различни и разнообразни медии, повече печатни, отколкото електронни, но това е разбираемо, ползват закона. Ползват го за разследвания. Тези разследвания, както знаем започват да стават все по-сериозни, все по-интересни. Мога само да изразя надежда, че и собствениците на медии ще осъзнаят в дългосрочна представа, в дългосрочен план, перспектива важността на това да се правят истински разследвания, да се ползва този закон и по този начин да се подобрява цялостното състояние на демокрацията в страната. Защото рекламодателите си отиват, но медиите и ползата за обществото остава.
Водещ: Всъщност журналистиката е, как да кажа, функция на хората, а не на рекламодателите.
Александър Кашъмов: Ами всъщност то трябва да е обратното, всъщност рекламодателите, които искат да достигнат до потребителите, би трябвало да се водят от влиянието, от влиятелността на една медия, а не обратното, медията да се въздържа от критика на бизнеса на рекламодателя.
Орлин Спасов: Както най-често се случва.
Водещ: Всъщност как ние журналистите бихме могли да намалим производството на, как да кажа, публично огласявани сересета? Има ли начин това да се случи? Защото мисля, че това ще бъде полезно и за журналистите, и за политиците, и за обществото като цяло.
Орлин Спасов: Ами трудно ще се случи. Докато такива данни се огласяват, мисля че не можем да разчитаме медиите да престанат да ги тиражират по-нататък.
Водещ: Е, те не могат да престанат да ги тиражират, разбира се, защото това им е работата.
Орлин Спасов: Това са публични факти, но както казах, въпросът е в това как те ще ги коментират, какви анализи ще предложат на тези феномени в една критическа перспектива. И ако тези анализи, които медиите правят са достатъчно сериозни, в идеалния случай би трябвало да се стигне дотам, че тези, които изнасят подобна информация, ще престанат да бъдат заинтересовани да я изнасят, защото самото им изнасяне ще се обърне срещу тях. Ето, ако медиите съумеят да формират една такава критическа нагласа в обществото, това би било чудесно. Но трудно ще стане и това, защото както казахме малко са медиите, които са реално независими. И въобще самото понятие за независимост на медиите стана през последните години доста обтекаемо. Много медии започнаха да се етикират като независими без дефакто те да са такива. Защото просто това е част от авторекламата на медиите, да твърдят, че са независими. Но о това, че твърдиш, че си независим до истинската ти независимост разстоянието често е много голямо. Има фасадна независимост…
Александър Кашъмов: Както знаем, най-много епитети в смисъла на демократичен и народен има в названието на Корейската народна демократична република. … Една демократична държава не се нарича демократична сама себе си.
Орлин Спасов: Както и обикновено там, където най-много се говори за прозрачност, има най-голям проблем с прозрачността.
Водещ: Всъщност докато течеше класиката „Imagine”, ние тук си говорихме и се опитахме да изброим с г-н Кашъмов колко пъти миналата година си говорихме за желанието да бъдем подслушвани в интернет, а не само по телефона. Преброихме опитите до 6. Имахме един успех, в който формулирахме ясно един въпрос – какво разследване прави журналист, който разследва МВР, пък МВР го подслушва. Сега какъв въпрос да формулираме?
Александър Кашъмов: Ами той въпросът е същият. Сега само искам да уточня, че шест са опитите не само за миналата година, ами за целия този период от около две години и половина. Но да, големият проблем е, че разследващият журналист може да бъде следен по този начин и да се разкриват източниците му. А защитата на източниците е негово основно право по Европейската конвенция за правата на човека. Същото е с подслушванията разбира се. Същото е в крайна сметка и с един нов феномен, който също изникна в последните седмици преди новата година – опитът в търговския регистър да се въведе ограничен достъп, при който този, който получава достъпа да се идентифицира вътре, което ако е журналист, значи ние алармирахме много сериозно срещу това от програма „Достъп до информация”, тече дебат между първо и второ четене в парламента. Тъй като ако се задължат всички потребители на регистъра в интернет да се регистрират, много лесно ще може някоя голяма финансова групировка да прояви кой точно е проявявал интерес към нейните документи и т.н. Нещо, което е поредният префинен опит да бъдат следени журналистите вместо да им се даде възможност те да следят тези, за които трябва да пишат, а именно властта и бизнеса. Така че такива тенденции има. Как да ги спрем, аз смятам, че те просто трябва да се забелязват навреме, да има обществен дебат и борба срещу всичките подобни опити. Защото в крайна сметка, както е известно винаги във всяка страна управляващите преди да дойдат на власт много обича демокрацията, прозрачността, правата, а пък когато дойдат на власт, нещата се оказват различни.
Водещ: И няма откъде да си внесат журналисти, които предимно да ги цитират.
Орлин Спасов: Има обаче и една друга опасност, която е свързана с… която бих нарекъл публичната еротика на подслушването, еротиката на воайорството. Това да можеш да надникнеш зад вратата, да видиш през ключалката. И тук е възможно, страхувам се, ме може да се случи едно объркване на тази публична еротика от подслушването с една традиционна медийна практика, каквато е тази на папарака. Защото параракът в крайна сметка прави горе-долу същото, той по един нерегламентиран начин навлиза в личното пространство на някой.
Водещ: Изобщо да си пожелаем тази година по възможност политиците някак да дадат малко повече свобода на журналистите, хората да слушат журналистите по радиото,по телевизията, да ги четат във вестниците, а да не избират папарашките сюжети, ами да четат повече книги, може би така да завършим, с такова пожелание, макар че то е силно, как да кажа, утопично, даже не и оптимистично. Само да кажем накрая кога ще бъде представен, кога е конференцията на…
Орлин Спасов: Годишната конференция на фондация „Медийна демокрация” ще бъде на 17 януари понеделник от 10 до 13 час в Червената къща.

www.vsekiden.com | Мария ФИЛЕВА | 03.01.2011

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.11.2010

Водещ Каквото и да си говорим за медиите, става дума не само за пари, но и за влияния. Ако опитаме да редактираме формулата пари – пари прим, заменяйки парите с влиянието в медиите, какво бихме разбрали? Какво показват данните от картата за медийните зависимости и само по избори ли е актуално такова четиво? Добре ли е да се следи по-често? Имаше една такава карта, данните в нея дали се подновяват и как се променят? Важно ли е да има дистанция между управлението на една медия и редакционната политика? По-важно ли е да има дистанция между медиите и управлението? Липсата на такава дистанция значи ли, че медиите се лишават сами от правото си да бъдат четвърта власт? Опозиционната роля на медиите страда ли от кризата? Казано по-просто, също както е при хората, за медиите е важно да си пазят името. А това става с дистанция от хората на властта и с тези с икономически амбиции. Иначе, простото правило, когато става дума за обществени медии, е трудно за спазване. Как кризата и правилата разрешават на медиите да си пазят доброто име, особено обществените? Седмицата донесе немалко оценки, които претендират да дават отговори на тези въпроси. Обикновено, журналистите контролират властта. „Все повече обаче в Европа наблюдаваме случаи, в които властта контролира журналистиката и това преобръщане е опасно!”, заяви Мартин Шулц. Като пример той посочи Италия, където премиерът е и собственик на медии, и бизнесмен. Според него, проблем със свободата на словото имат и други страни от Европейския съюз с десни правителства като Франция, Унгария и други. Лидерът на европейските социалисти се обяви за създаване на общо европейско законодателство, което да раздели икономическата от медийната власт, тъй като хората, които упражняват икономически натиск, се опитват и да наложат определена политическа линия на медиите. Шулц посочи още, че провеждането на конференцията за медийната свобода в София, е много подходяща, тъй като у нас подобни проблеми били ежедневие. Обаче не коментира дали такива проблеми е имало при предишното правителство. Предадено в заглавия „Държавата се управлява чрез медиите, а медиите-чрез SMSи!” Сигурно помните, преди години се говореше, че мобифоните управляват журналистите. Очевидно вече има напредък в усвояването на нови технологии. Не така стои обаче въпросът с правилата. През седмицата стана ясно, че цифровизацията се отлага. Но, пишещият се в момента медиен закон, е задължителен за нея. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Ще попитаме след малко председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова. От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Очаквайте коментари след конференцията „Свободата на медиите и демокрацията под заплаха” на Явор Дачков и Велислава Дърева, преки участници в конференцията и от експертите на фондация „Медийна демокрация”. Какво променя нагласите на хората повече – новините или дискусиите? Ще попитаме и Добрина Чешмеджиева от БНТ 1. Добре дошли в „"Клубът на журналистите"”, Ви казваме Ралица Неделчева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася (..). Останете с нас. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Добър ден на председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова.
Даниела ПетроваДобър ден!
Водещ И така, предизвикателство ли е това отлагане?
Даниела Петрова Не мисля, че отлагането е предизвикателство. То е по-скоро едно разумно решение като към настоящия момент не е започнала и информационната кампания за самата цифровизация. Касае се, както за нормативната уредба, така и за финанси, които са необходими, за да бъде изпълнен срокът, който беше поставен до 2012 година от една страна и от друга страна и самите технологични процеси, които трябва да се извършат, за да може цялата територия да бъде обхваната и цялото население на държавата.
ВодещОбикновено, когато се предприемат стъпки към подобни новости, се има в предвид, разбира се, слушателя, зрителя – всъщност това е целта на цифровизацията – да има повече свободни канали, които се разпространяват по цифров път. Това, че у нас до сега не се взе решение как ще бъдат подпомагани хората да получават този сигнал – това ли е основната причина?
Даниела Петрова Не, не мисля, че това е основната причина. Аз и първоначално казах, че самата цифровизация, самият процес, за да бъде завършен, изисква промяна и в техническите съоръжения, на техническата база за приемане и предаване на сигнала. Съответно, различна е територията – има пресечени райони. Възможно е, ако се започне и се достигне до момента, в който 2012 година трябва да е изцяло приключил този процес без да има паралелно предаване на цифров и аналогов сигнал, да останат територии, непокрити. Това е от една страна. И от друга страна, по време на криза се е взела разумната преценка, че няма да успеят да се справят с тази задача.
Водещ Най-важният въпрос ли беше „Чака ли ни санкция от Брюксел?” Като че ли той най-много се задаваше по темата.
Даниела Петрова Ами, към настоящия момент мисля, че санкция не ни чака, тъй като и други европейски държави са уведомили европейската комисия, че отлагал цифровизацията. Има обекти причини за това, както и технически, така и финансови причини.
ВодещОсвен за Румъния за коя друга страна става дума?
Даниела Петрова Ами, мисля, че за още една държава, но не съм сигурна дали (..)
ВодещКакво губим от отлагането на цифровизацията?
Даниела ПетроваАми, смятам, че с отлагането на цифровизацията трябва просто действително до края на януари да има една разписана програма, която стъпка по стъпка действително да се започне упорита работа по нея и да се съблюдават сроковете, за да може действително да се изпълни и да се коментира примерно, като станат една-две години, че отново не можем да се справим и нещо друго ни пречи. Смятам, че в рамките на тези пет години, това е един възможен и разумен срок, който си поставя правителството.
Водещ В едно интервю казвате, че новият медиен закон е задължителен за цифровизацията. При положение, че се отлага цифровизацията, какво да мислим за новия медиен закон?
Даниела Петрова Новият медиен закон действително трябва да постави новата философия и новите задачи, които предстоят във връзка с цифровизацията. Той не смятам , че ще се забави толкова много, колкото може би са очакванията и че това е апликиране от писане на нов медиен закон. Нещо повече- работната група концептуално до края на месеца трябва да представи на сайта на Министерски съвет това, което е изготвила, отговорите на въпросите, по които е постигнато съгласие и консенсус. Той ще стои на сайта на Министерски съвет един месец, за да могат всички заинтересувани да се запознаят, да изразят своите позиции и становища и едва тогава месец януари ще започне отново обсъждането, за да се чуят, разбира се, заинтересуваните страни.
ВодещДобре, вече чухме първите коментари на експертите, които се занимават с написването на този закон. Нека да Ви попитам за нещо. „Ако БНТ и БНР решат да правят нова програма, тя първо трябва да има финансова обосновка и да бъде преценена обществената и функция.” Край на цитата. Как съотнасяте това правило към една редакционна независимост и към една конкурентност на медийния пазар?
Даниела ПетроваАми, аз смятам, че всяка от медиите има свободата и съответно рамката, в която да работи самостоятелно, да може творчески да представя своите виждания за програмна политика, разбира се, и за съдържание. Смятам, че трябва да има самостоятелност.
ВодещПовече самостоятелност. Да, ами и такива коментари се чуха. Разбира се, в края на месеца предстои обсъждане на най-общото, което ще влезе в този медиен закон. Мислите ли, че експертите биха се вслушали в мнението на колегията?
Даниела Петрова Ами, аз си мисля, че към настоящия момент няма промяна във фактическата ситуация – нито финансова, нито политическа воля и решение. Радиото и телевизията – на този етап не се коментира за обединяване, независимо че има такива идеи. Но за да се защитят те и съответно, за да бъдат представени, трябва да бъде направена и икономическата експертиза. Когато цифрите говорят смятам, че най-разумно могат да се вземат решенията. По време на криза едно такова решение е скъпо струващо решение и за реформа в тези две обществени медии. Смятам, че не би довело до положителен резултат.
Водещ Също така, няма да пропусна да Ви помоля да коментирате и една друга стара идея, която беше лансирана по повод този медиен закон за, как да кажа, за рекламата.
Даниела Петрова За увеличаване на рекламното време ли?
ВодещО, не, не. Става дума за изказаните през седмицата мнения за това, че обществените медии трябва да бъдат напълно лишено от реклама.
Даниела Петрова Да, действително, такава е тенденцията. Обществените медии да им бъдат сменени именно функциите, които се изискват като обществени медии. Съответно рекламата да мине в търговските оператори, в търговските медии. Но смятам, че това няма да се реши категорично отведнъж да бъде спряна реклама. Още при самото обсъждане се изказаха и позиции в този смисъл, че рекламата трябва, съответно, да бъде намалена до евентуалното изцяло изключване от дейността на обществените медии. Като смятам, че по време на криза, може би, може да се мисли и за увеличаване на рекламното време като идея, независимо че категорично самата комисия и депутатите бяха против увеличаването, защото по този начин, все пак, може би ще се даде глътка въздух, както на Българска национална телевизия, примерно. Или ще бъде с рекламата, или с промяна в позициониране на предавания, може би трябва да се търси и промяна и в този смисъл, за да може една обществена медия да продължи да изпълнява своите функции.
Водещ Да Ви помоля и за коментар на другото медийно събитие от седмицата. Това, което беше изказано на Международната конференция, че България се управлява чрез медиите и че медиите се управляват чрез SMSи.
Даниела ПетроваМисля, че това е било изказване на журналистката Дърева и не мога да коментирам думи, които някой дали така по-екстравагантно се е изказал или действително е направил един разумен анализ за това. Не смятам, че това е така. Може би и вашето усещане като медии, които сте на пазара в конкуренция с всички останали и, разбира се, мисля, че не се оказва този натиск.
Водещ Много Ви благодаря за този коментар. Даниела Петрова- председател на парламентарната медийна комисия, пред „Клубът на журналистите”.
ВодещКогато говорим за медийни зависимости, трябва да имаме предвид и правилата, които спазват медиите. Ето, преди малко стана дума за правилата, които ще залегнат в новия медиен закон. Мен обаче ми се ще да започнем от едно припомняне за старите медийни зависимости. Добър ден на Николета Даскалова и Калина Петкова, и Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация”. Имаше една карта на медийните зависимости, изготвена при предишните избори. Дали тази карта продължава да се попълва с нови данни?
Калина Петкова Картата на медийните зависимости продължава да се попълва с нови данни. Доколкото наблюденията на фондация „Медийна демокрация” продължават. Към края на годината тези данни ще бъдат обобщени и представени. Могат да се коментират отново.
Водещ Предстои, разбира се, излизането им в една книга. Може би и тези данни ще попаднат там.
Калина ПетковаДа, става дума за сборника „Медиите и политиката”. Разбира се, там ще има и коментар върху тези данни, но целта на този сборник е по-обзорно да обхване картината на отношенията межди медиите и властта в България и на базата на развитията, които видяхме през 2010, да направи по-цялостни изводи за хода на процесите в българската публичност.
Водещ А какви са взаимоотношенията между медиите и властта? Както напоследък немалко се говори – твърде близки.
Калина Петкова Темата за натиска над медиите, според малко нееднозначно обаче се интерпретира. Когато се говори за това, че властта е твърде близка с медиите и оказва натиск върху тях, обикновено се имат предвид понятия от роза на цензура и така нататък. По-интересно е да се види, да се видят нежните форми на този натиск, така да се каже, До много голяма степен властта флиртува с медиите. Настоящото управление е по-силно медиатизирано от всяко друго. Потокът от информации, които то осигурява за медиите, някак кара медиите сами да го търсят. Бойко Борисов е, може би, най-атрактивният за камерата министър-председател, който ние сме имали. Тук се изкушавам да дам едни пример от изтичащата вече година. Става дума за рождения ден на Бойко Борисов – 13 юни, който беше отбелязан като частно парти в публичния ефир. Всъщност, не можем да обвиним медиите, специално телевизията, защото аз наблюдавам най-вече телевизия, за това обширно напоително отразяване. Все пак имахме посещение на чужд премиер, имахме кадри от зоологическата градина, където депутатите от ГЕРБ бяха дарили някакви пари, имахме откриване на паметник в центъра на София с участието на кмета на София и всевъзможни важни гости. Това са все неща, които е редно да бъдат отразени. Това, което можем да коментираме – как телевизията ги отрази? Дори и при лека насмешка, всички се ограничиха до официалната версия. Тоест, за обърнатите към пазара новини, беше достатъчно интересно да се предостави този изобразителен материал и да се обговори всичко това, което е осигурено като зрелище за народа. Всъщност, никой не зададе въпроса колко струва рожденият ден на премиера Борисов. Какво означава като организация посещението на един чужд премиер? Версията, че тези събития са случайно датирани, някак не е достатъчно сериозна. Тази интерпретация не се видя и не се чу.
ВодещТака, благодаря на Калина за сега. Мая Цанева е докторант по европеистика и следи много и европейските медии. Как такива всенародни тържества се отразяват в европейските медии? Само италианските се доближават до нас.
Мая Цанева В този ред на мисли искам да припомня съвсем наскорощното посещение на премиера Путин в България и как европейската преса, включително за тях акцент от събитието не беше дори сключването на договореностите за „"Южен поток", а подаряването на кученцето Йорго, Серго или както там се казваше. Няма значение. Става дума за това, че един дребен и много личен жест, според мен подаръка на животно, да домашен любимец, се превърна в акцент на цял процес от преговори, сложни преговори за общоевропейската енергийна политика. В същото време, за медиите това събитие беше личен жест, който се оказа отправна точка за нов тип коментари – за връзката между България и Русия и за това как кучето Йорго или както ще му бъде името, е новата метафора за влизането в европейския контекст с Троянски кон. Не искам да се изразявам толкова рязко, но по този начин прозвучаха коментарите, които аз проследих. Искам да кажа също, че всъщност, България влиза в европейските медии по повод, за мое голямо съжаление, наши издънки. Най-личният пример, разбира се, изслушването на кандидата за комисар – Госпожа Румяна Желева. И това се повтаря. За съжаление тези български лица в европейската политика, слава Богу, от тях има и положителни герои. Това е Госпожа Кристалина Гергиева. Именно чрез нейното име и това, че тя, преди да стане европейски комисар, тя е била, очевидно мислена и като член на Правителството, а в момента има изключително високи политически рейтингови позиции. Тя подмина по популярност премиера Борисов. Прави я интересен герой от европейската политическа реалност за българските медии. Ако не беше тя, никой в България не би писал за европейската политика при бедствия и кризи, а още по-малко би обърнал внимание на този много важен ресор, който очевидно ще има много важно значение за бъдещето на Европейския съюз.
Водещ До колко е интересна темата за европейските правила, за българските медии. Трябва ли еврокомисар в тази комисия да има интерес?
Мая ЦаневаОчевидно, ако има ресор действия при спешни ситуации, при спешни проблеми, то той трябва да бъде оглавен от българин, защото европейският контекст влиза в българските мерки през заплахата за санкции или при спешни ситуации, при които очевидно трябва да се вземат много бързи действия или когато става дума за пари. Ако обърнете внимание, основните поводи за гордост на българското правителство са свързани с това колко пари сме усвоили от Европейския съюз. И напоследък има тенденция Министър Дянков да обяснява как ние днес сме усвоили повече, отколкото сме дали, но и това не е съвсем сигурно. Но има ли заплаха за санкции или процедура, в която европейската комисия е започнала срещу България, тогава ще за почне голямото оправдаване от страна на политици, министри. Видиш ли, че това не е точно така. Ни всъщност сме си изпълнили това, което е било необходимо.
Водещ Усещате ли дефицит по отношение на европейските медийни правила в българските медии?
Мая Цанева Да, в този ред на мисли искам да кажа нещо, което в България липсва дебат по него. Това е така наречената европейска публична сфера. Тази година Европейският парламент прие един доклад, който призовава за по-голямо участие на медиите в информирането на гражданите за Европейския съюз и в този доклад Парламентът призовава комисията да следи честотата на европейски новини в обществените медии и в транснационалните медии, също така и частните. Ако този доклад, който вече е предложен за одобрение, да влезе в Европейската комисия, съответно да бъде направен във вид на правила, да бъде приет. Според мен остава открит въпросът до колко, не толкова българските обществени медии, но българските частни медии, биха могли да отговорят на изискването за честота на европейски новини, защото в България за европейски новини минава това, което според някои експерти са така наречените европеизирани новини. Това са новини, в които акцентът е върху националната позиция. Много рядко в това, което съм засякла основно в онлайн изданията, бихме могли да говорим за новини, свързани с това какво става в Европейския съюз като общност. И това е сериозен проблем, тъй като нас ни интересува, защото реално погледнато европейско не е националното, Европейският съюз има двадесет и седем страни членки. Аз си спомням преди година, преди известно време, може би е било по време на изборите за Европейски парламент, как акцентът беше на всички евродепутати – какво ние ще правим, български евродепутати за българските граждани в Европейският парламент, а не за това, че българските евродепутати са представители на гражданите на Европейския съюз в Европейския парламент. И това е изключително важен проблем, според мен. Все още няма медийно мислене за Европа като общоевропейска общност, а не просто като далечна реалност.
ВодещДоколко това зависи от правилата в контекста на дългопишещия се медиен закон?
Мая Цанева Може би, ако в този бъдещ медиен закон, бъдат заложени тези препоръки, които Европейският парламент прие за честота на европейските новини и предавания, свързани по тематиката, които да се излъчват и медиите да бъдат по някакъв начин задължени това да не бъде просто периферен интерес, когато бъдем под заплаха. Това би могло тази картина да се промени.
ВодещПравилата или нещо друго създават поводи? Колегите коментират това, че българската журналистика е в криза. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Водещ На конференция в София лидери на европейската левица заявиха, че властите в България застрашават свободата на словото. На тази конференция се събраха много колеги. Ето два коментара в „"Клубът на журналистите". Какви са рисковете пред българската журналистика? Питаме сега Явор Дачков.
Явор Дачков Ами, боя се вече, че не можем да говорим за рискове, рискове преди катастрофата. Тя катастрофира много отдавна. И не съм сигурен, че нещо може да се поправи оттук нататък. Тя си падна във всичките капани, в които можеше да попадне. Като се започне от най-големия. Всъщност, как се роди тази свободна журналистика и кой финансира така наречените свободни медии? След разпада на комунизма, това стана, както и с всичко държавно останало, то мина в ръцете на или директно на хора от висшата номенклатура или на техни високопоставени лица. И всъщност тя се роди не като свободна журналистика, а като журналистика, която трябваше да обслужва определено икономически интереси. И със засилването на икономиката, се засили и съответно начинът, по който медиите филтрират информация или така наречената цензура. Цензурата отдавна в България не е идеологическа – тя е икономическа. Всъщност винаги е била икономическа, като се замисля.
Водещ Една доста мрачна картина.
Явор Дачков Да, дълго време съм бил идеалист, обиколил съм доста медии и познавам доста хора в този бранш, и мога да Ви кажа, че няма медия, която да е напълно независима и да говори, да поднася пълнотата на някаква истина за обществения живот. Има малки островчета, но те пък са незначителни от гледна точка на интерес, на тежест, на популярност и тях просто не ги включвам в списъка.
Водещ Коя медия Ви даваше възможност да говорите най-свободно?
Явор Дачков Сега „"Галерия" и моя вестник – „Гласове” и „(..)гласове”. Но вестикът ми гласове, където се опитвам да поддържам един сериозен журналистически тон, са в много малък тираж и много,така, непопулярни. „"Галерия", от друга страна, е масов вестник. Така популярното име за тези вестници – Жълти.
Водещ Вашата теза беше, че държавата се управлява чрез медиите, чрез телевизионни интервюта, даже с това уточнение. Как се случва това?
Явор Дачков Напоследък това е революцията в правителството на ГЕРБ, когато реши да управлява държавата чрез думи, а не чрез действия. Вие виждате какво насищане има на министри в сутрешните телевизионни блокове на трите телевизии. Сега вече има и четвърта ефирна телевизия, имам предвид ТВ7. И по нея можете да видите това текучество. Няма седмица, в която различните министри от кабинета да не дават по едно интервю. Някой път даже по две и по три. Целият кабинет участва непрекъснато в телевизионни предавания и вижте, няма физическо време, през което тези министри да извършват нещо, което да коментират в следващото си гостуване, разбирате ли? А най-любимото занимание на журналистите е да се коментира нещо, което някой е казал в предишно предаване.
Водещ Обикновено има нужда от такъв коментар.
Явор Дачков Може би има, обаче никъде няма такова насищане на говорене от страна на изпълнителната власт и сега забележете, напълно безкритично говорене. Тоест, министрите ходят там , където знаят, че няма да бъдат сблъскани с по-сериозни въпроси.
Водещ Какво трябва да правят журналистите според Вас?
Явор Дачков Аз и онзи ден на онзи семинар го казах. Проблемът днес, в българската журналистика, е компетентността, задълбочеността и задържането на вниманието по-дълго върху един проблем, докато той не се разреши. Виждате, че много от журналистите говорят почти без да познават проблема, за който говорят. Независимо дали става въпрос за съдебна власт или за здравна реформа. Повечето от журналистите не познават производството на едно, да кажем, дело, начинът по който то влиза в съда. За това и толкова лесно Цветан Цветанов обвинява (..) нарушава закона, някого си. Значи, аз съм симпатизант на Никола Филчев, но той онзи ден изнесе една много проста лекция по една от телевизиите, точно по тези неща. МВР трябва да събере доказателства, да ги даде на следствието, то с прокурора да ги облече в подходяща юридическа форма, те да влезнат в съдебна зала. Това са различни фази, които дори и журналистите не различават и за това вече в България се говори за виновни или за невинни преди въобще да се е случило нещо в съда, което е ужасно, защото така се действаше по времето на комунизма. Просто достатъчно беше партията да обяви някой за виновник и за подлец, и той да стане такъв. Проблемът на журналистите е преди всичко в потентността и в липсата за задълбоченост, когато се пише за нещо или когато говори за нещо, разговорът винаги минава по повърхността на най-общи въпроси. По-безумно нещо от телевизията пък едва ли може да си помисли човек, където понякога само министри говорят по четиридесет минути, но по-важни въпроси има време за дискусия по пет минути или за десет минути, където никаква теза или никаква мисъл не може да се развие. Вестниците обикновено ходят по следите на някакъв скандал, почти вече не се случват разследвания. Забележете, че медиите не раждат вече новини, а раджа ги изцяло устата на министър Цветанов в последната седмица или устата на Бойко Борисов, или устата на някой друг от изпълнителната власт. Медиите по-скоро тичат след събитията, вместо да ги изпреварват, вместо да кажат какво следва оттук нататък, вместо да предупреждават за едни или други рискове. Но впрочем, това е било и по време на целия преход, ако си спомняте, медиите не подготвиха хората за кризата, когато изчезна всичко по времето на Лукановата зима, после това всичко се повтори, не ги подготвиха за пирамидите , така наречените, които обраха парите на хората. Медиите не ги подготвиха за кризата по времето на Жан Виденов. Така че, те винаги, както и за предстоящата финансова криза, така че, те винаги по някакъв начин вървят след събитията.
Водещ След победителите.
Явор Дачков И след победителите, за съжаление. Това е схемата, в която властта си купува медии в България.
Водещ Има ли, все пак, обективни медии?
Явор Дачков Ами, има, част от обективност може да се намери. Аз, например, чета вестник „Сега”, защото смятам, че той е обективен. Слушам новините на Националното радио или предпочитам да слушам коментари по радио, защото телевизията в момента е във фокуса на политиците и през радиото минават по-лесно разни неща. И понеже знам кой кой е и в медиите чета ги почти всичките и такава ми е и професията и слепвам пъзел сам, но това е един обикновен човек, който има работа съвсем различна от моята, има си други грижи и не може да прави такива сложни маневри. За това и казвам, че обективните медии са много, много малко, да не кажа, че ги няма почти.
Водещ Към песимизма на Явор Дачков се присъедини и Велислава Дърева, която коментира кои са най-големите заплахи пред българската журналистика.
Велислава Дърева Най-голямата заплаха е небивалият натиск, който се упражнява върху българските медии и откровената цензура, такова чудо просто не се е случвало в България за последните двадесет и една години, когато директно главният цензур за държавата е (..) министър-председател. Това е първата голяма опасност. Втората голяма опасност е, че самите журналисти са беззащитни, незащитени, тъй като между тях не съществува никаква солидарност. Всеки оцелява сам за себе си.
Водещ Всъщност как изглежда цензурата?
Велислава Дърева Най-напред, всички много добре знаем, че всяко едно издание, говоря особено за частните издания, има писан или неписан списък със забранени и разрешени теми, теми табута хора табута, хора, които не трябва да бъдат допускани до страниците на един вестник, хора, за които може да бъде писано само лошо или само добро. Като споменах за главния цензур на Републиката, като се започне от SMSите и телефонните обаждания на министър-председателя и се свърши с апотеоза на цензурата. Това беше писмото, което министър-председателят изпрати до собствениците, издателите и главните редактори на медиите с най-ехидния въпрос – „Аз никога не съм Ви оказвал натиск?” И всички дружно отговориха „Не, не, не – ти много ни обичаш!” Това, според мен, беше най-драстичното покушение върху свободата на словото. И е позор за българските медии, които реагираха по този начин. Самоунижението на журналистиката се случи и се случи документирано – черно на бяло написано. Самите медии станаха съучастници в провъзгласяването на грубата политическа цензура за най-чиста свобода на словото. Какво повече има да се случва? То вече се е случило!
Водещ Как трябва медиите да защитят себе си?
Велислава Дърева Най-напред самите журналисти трябва да се научат да разговарят помежду си. Ние сме приятели помежду си, без значение кой къде работи и кой какви възгледи има, дали е ляв или десен. Но това е само началото, това е някаква първа стъпка. Ние помежду си не сме солидарни, както казах. Ние нямаме истинска гилдия и това е големият проблем. И ето, сега, когато беше тази голяма дискусия, организирана от ръководството на партията на европейските социалисти и от ръководството на парламентарната група на европейската левица, показа, че този диалог е абсолютно не просто възможен, а той е абсолютно необходим, защото в тази кръгла маса участвахме журналисти от най-различни медии, с най-различни политически възгледи и между нас нямаше никакво разминаване, ние говорихме едно и също, което е показателно, че такъв диалог е изключително необходим и за мен това е само една първа стъпка.
Водещ Всъщност колко пъти българските журналисти се събират да говорят помежду си по инициатива на европейски организации и по инициатива на български?
Велислава Дърева По инициатива на български организации или по собствена инициатива не се събират. Няма такъв акт досега, документиран.
Водещ Това дали не е всъщност един от скритите критерии за оценка на свободата на словото?
Велислава Дърева Именно, именно. Свободата на словото, така изглежда много призрачно понятие поне в България, тъй като според последното изследване на репортерите (..) ние сме на седемдесето място по свобода на словото. А според (..) – на седемдесет и шесто. Тоест, по нататък няма на къде вече, както се казва – по назад е само Северна Корея. Това е трагично, това е драматично и за това е изключително важно усещането за солидарност в самата гилдия, чувството за самосъхранение и чувството за собствено достойнство.
Водещ При толкова много медии обаче, това дали е възможно да се случи/
Велислава Дърева При толкова много собственици, може би, е по-точният въпрос. Вие сте права като казвате за толкова много медии, защото има медии, които съществуват просто, за да перат едни пари и хората, които работят там, знаят какво правят. Те знаят, че тези пари ще бъдат изпрани между половин и една година и после ще си търсят работа някъде другаде. Това не е журналистика. Значи, картината е много по-мрачна, отколкото аз я очертавам и естествено, че влияе върху доверието на хората. За това в България, по-голямата част от хората казват „Четох го във вестника” или „Казаха го по телевизията”, или по радиото, ама когато попиташ в кой вестник си го чел, той не може да ти каже и по коя телевизия го гледа – пак не се сеща. Така че , освен пряката политическа цензура, която се упражнява в държавата, има и още два вида много специфична цензура. Първата – това е тоталното опростачване на българския народ, който не може да възприеме текст, по-дълъг от три реда и с изречение, по-дълго от три думи, което беше напълно съзнателно извършено последните двадесет и една години. Това е първият вид цензура, а тоталното непонасяне на всеки инакомислещ. Като отворите интернет форумите и ще видите какво се случва. И, разбира се, това е жълтата преса. Защото българина, поради своето масово чалгаризиране, чете жълта преса, той не чете друго. Жълтата преса му доставя особен вид удоволствие.
Водещ И така. Какво е мястото на медиите – стари и нови пък в Европа? Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация” има щастието да работи с евродепутати.
Мая Цанева Да.
Водещ За да бъде по-рязък преходът?
Мая Цанева Бих искала да кажа, че в случая не става дума просто за работа с европейски депутати, а просто искам да цитирам един доклад на Европейския парламент относно журналистиката и новите медии, в който се признава специфичната роля на медиите като посредници в процеса на формиране на демократичната роля и общественото мнение, както необходимостта от надеждна политическа информация, включително в сферата на новите медии. Според мен можем да поставим под въпрос доколко тази роля е призната в рамките на България, имайки в предвид фактът, е за 2010 година, включително и за наближаващата вече 2011 година, Правителството дори не отваря дебат относно комуникационна стратегия за Европейския съюз, която знаем, че съществуваше в периода 2002-2009 година, а за тази година има само работна програма и то с международен аспект. И ако приемем, че Европейският съюз е акцент в работата на правителството на ГЕРБ, което се обяви за връщане на доверието на българина в Европейския съюз и връщането на доверието на Европейският съюз в България, то тогава медиите са просто забравени в този процес и те са приети просто като субект на такава комуникация, а не като активен участник на тази комуникация, което е грешка и според мен ще ни се връща като проблем в бъдеще.
Водещ Малко знаем за европейските правила, знаейки малко – правим лошо нашите. Това ли е връзката? Това ли е логиката?
Мая Цанева Да, а също логиката е в това, че може би медиите в голямата си част не проявяват истински интерес към това какво се случва в Европейския съюз.
Водещ Как коментират зависимостите на българските медии? Как се коментират тези зависимости на българските медии в българските медии? Калина? И тука ли пазарът е важен?
Калина Петкова Зависимостите на медиите влязоха в дневния ред на медиите най-вече покрай писмото, за което стана дума и в интервютата. Явно темата става все по-популярна. Дали зависимостите стават все по-големи или стават все по-очевидни? Не може да се прецени, но със сигурност темата все по-силно влиза в дневния ред. Не мога да кажа, че се коментират с някаква ясна и открита позиция. Факт е, че усещането на обществото на Републиката за контакт с властта все повече се осигурява не от граждански форми за контрол, а от гледането в телевизора. Не мисля, че самата телевизия, например, има интерес от това да коментира тези форми на зависимост.
Водещ Какво променя повече нагласите на хората? Дали новините или дискусиите. Останете с нас. След малко ще чуем коментара на Добрина Чешмеджиева от БНТ1. Какво променя нагласите на хората повече? Новините или дискусиите? Добър ден на Добрина Чешмеджиева от БНТ1.
Добрина Чешмеджиева Здравей, Рени, на теб и на слушателите на БНР!
Водещ Можеш ли да направиш разликата между новините и между референдум, където има остри спорове. Какво въздейства повече на хората?
Добрина Чешмеджиева Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото отговорът не може да бъде еднозначен. В новините един кадър и една изпусната реплика смятам, че може да промени на 180 градуса нагласите на хората и позицията им по конкретна тема, а когато става въпрос за дискусия в студио, която сблъсква и пресича различни гледни точки, тогава е съвсем различно. Тогава хората имат възможност да чуят, да видят как някой е готов да се бори за идеята си и за своята гледна точка, но като цяло смятам, че хората не променят лесно позицията си. Поне това показват социологическите данни на референдум всеки вторник вечер по БТН, защото ние виждаме, че много малка част от хората, когато слушат дискусията с всички аргументи в нея, са склонни да променят нагласите си. Обикновено, така средностатистически да кажа за предаването, това са не повече от два-три процента от хората.
Водещ Всъщност кое най –лесно променя нагласите? Дали европейските правило, които ние твърде малко познаваме, са в състояние да предизвикат ефекта на репликата в новините, както ти каза?
Добрина Чешмеджиева Ами, трудно ми е да преценя това. Смятам, че европейските правила понякога изглеждат на нас, тук хората в България, доста странни, доста особени. Ако имаме в предвид ситуацията с Гърция, ситуацията с Ирландия, ситуация, в която на нашето общество се казва, че ние трябва да спазваме дисциплина и това наистина трябва да бъде така и в същото време ние виждаме как хора в държави, които очевидно, да вземем някой от тези примери, не са направили добре сметките си и не са спазвали всички европейски правила. Всъщност в нашите представи живеят много по-добре. Това е доста трудно за осъзнаване, според мен.
Водещ Но пък не пречи всичките тези неща да бъдат цитирани и показвани, защото в крайна сметка(..) Благодаря на Добрина Чешмеджиева, която е на път, а ние продължаваме в студиото. Една реплика в новините може да промени на 180 градуса общественото мнение. Как ще го коментирате? Калина?
Калина Петкова Много интересно от гледна точка точно на настоящето управление, за което стана дума, че е силно медиатизирано. Особено, когато репликата е изпусната в приятен (..)( стил, когато са, така, атрактивен жест с махване на ръка, неща, които са в полето на министър-председателя Бойко Борисов. Да, може би, наистина една такава реплика създава много повече нагласи и действа много по-ефективно от един разумен разбор, който е представен в рамките на цялото предаване „Референдум”. По-скоро съм съгласна с това нещо. Даже мисля, че го виждаме редовно.
Водещ Как стоят, така, подобни медийни продукти на пазара в Европа?
Ами, моето лично мнение е, че не стои добре., но това е моето лично мнение. Имайки в предвид, че премиерът Бойко Борисов много често цитира своите лични добри отношение с европейски (..) като Силвио Берлускони, Ангела Меркел, в момента не мога да се сетя з атрети пример, показва, че независимо от тези изпуснати фрази в национален контекст, това не повлиява на неговото представяне в европейски мащаб. Вероятно, изпуснати подобни реплики на международни форуми, които обаче не достигат до нас поради различни причини, може би променят представите, но те ги променят в един друг план, който е много над медии и по-скоро невидим за масовата публика. Но всички си спомняме една реплика, мисля, че от края на миналата година, беше за (..) Капели някъде беше в германски инвеститори, които, да кажем, че беше предизвикала доста, така, смесени чувства сред гостите на форума.
Водещ Вероятно преводът и е бил доста затруднен.
Да, най-малкото това.Но, според мен, най-очевидното е, необходимостта, да го наречем, PR стратегия за това как трябва да се говори по европейските теми, не само на ниво национални изяви, но на ниво международни изяви. А такава насока, ясна насока, следване на такава насока липсва. Има единомислие, но има разно(..)
Водещ Какъв ще бъде общият тон на книгата на фондация „Медийна демокрация”? По-скоро песимистичен или по-скоро оптимистичен за българската журналистика, Калина?
Калина Петкова Тонът ще бъде най-вече изследователски. Амбицията е проблемите и състоянието да бъде констатирано, а не толкова да се слага в емоционална рамка. Тоест да стане ясно къде се намираме в момента. Голяма част от развитията в българската публичност са чисто български, но много голяма част от тези развития са не само общоевропейски, но и световни и се дължат на културната рамка, в която ние попадаме в по-едър план. Така, че желанието на тази книга ще бъде да проследи тези развития и да ги посочи. От там нататък със сигурност ще има песимистични моменти, ще бъдат констатирани нерадостни реалности, но не може да очакваме твърдо положителен или твърдо отрицателен знак.
Аз не мога да кажа същото като отговоря конкретно на този въпрос, но – да, съгласна съм , че тонът ще бъде експертен и смятам, че аз и колегите ще сме успели да установим тенденции и се надявам да зададем евентуално развитието на тези тенденции.
Водещ И понеже следите журналистиката – в криза ли е българската журналистика?
Калина Петкова Бих казала, че все повече трябва да правим разграничение между журналистика и медии. Това да правиш медия не означава автоматично, че правиш журналистика. Не бих казала, че медиите са в криза, напротив – те се оказват успешен бизнес, успешно бизнес начинание. Може би, чисто професионално, журналистиката наистина е в криза.
Водещ Какви са измеренията?
Калина Петкова До много голяма степен това, което споменахме няколко пъти за пазара, за начина, по който атрактивните новини, така понятието (..) , се използва от политика и забавление, начинът по който този политикотеймънт се предоставя щедро от управлението, приспива журналистическите рефлекси. Като че ли много по-често журналистическата работа се свързва с добро отношение с властта, добри контакти, за да идват пред теб, да се показват, да говорят пред теб интересните лица и все по-малко се свързва с търсене, с извличане и с формулиране на проблеми.
Водещ Мая?
Мая Цанева Аз съм съгласна с Калина, но бих добавила, че проблем за журналистиката, не за медиите, все повече се превръща компетентността. Компетентността на журналистите да задават първо добре обосновани въпроси и второ – да следят динамиката на процесите. Аз лично смятам, че от голямото разнообразие от медии, собственостти, процеси, които в случая не искам да коментирам, проблем е това, че една тема се захваща, на следващия ден се изоставя. Имаме твърде голямо разнообразие от теме и твърде малко хора, които да иг проследяват напълно.
Водещ Ами, благодаря Ви за това участие. Всъщност, може би е добре да завършим с едно пожелание. Нека се придържаме към класиката и действително, доколкото влияе на българските медии, то да става дума за невидимата ръка на пазара. Нека тя да не е толкова видима. Хубав ден е пожеланието от всички ни. Ралица Неделчева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен – Ирен Филев.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 6.11.2010

Водещ: Приятелството с дебели хора било заразно и водело до затлъстяване. Това сензационно откриха учени от Харвардския университет. Приятелството с властта и водещи икономически субекти до какво води журналистиката? И дали това звучи така сензационно? Ако съдим по тенденцията да падаме все по-дълбоко в класациите за свободата на словото, нищо сензационно. Хрониките на прерязаните първи ленти, направените първи копки или традиционните инспекции на строящите се магистрали едва ли допринасят особено за свободата на словото. Ако преброим и заглавията, написани от премиера в медиите, картината става още по-сюрреалистична. Когато политиците станаха журналисти е едно подходящо заглавие за тази картина. Макар че животът поднесе една далеч по-стойностна метафора – в деня, в който научихме, че сме 70-ти по свобода на словото, се разбра, че министрите гласували затвор и глоби за журналисти за дискриминация. И ако нормата действаше, нямаше как секс-интригата с есемесите на Яне Янев да бъде описана. Съвсем друг е въпросът дали има такава сага. Всъщност един от критериите за липса на свобода на словото е наличието на натиск от страна на властта чрез законови и икономически заплахи. А световната криза даде златен шанс в ръцете на политиците по света. Май, само в скандинавските държави този вирус, поразяващ журналистиката не му понесе. Само там рейтингът на свободата на словото не пада. Навсякъде другаде в Европа положението се влошава, на места повече. Това е и причината депутатите в ЕП да търсят нови правила за обществените и търговските медии, които да ги опазят от вредното влияние на политици и икономически субекти. У нас също се пише закон. За края на месеца е предвидена и поредната дискусия. Какво трябва да пише в този закон и има ли път нагоре в скалата на свободата на словото? Ето на тези въпроси ще потърсим отговор днес с Евгени Дайнов и доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация”, и двамата представители на гражданското общество, индивидуално или колективно.
В „Клубът на журналистите” казвам добър ден на Евгени Дайнов и на доц. Орлин Спасов! Да започнем… откъде да започнем, защо сме 70-ти, доц. Спасов, по свобода на словото?
Орлин Спасов: Въпросът не е толкова защо сме 70-ти, а защо в последните няколко години има тенденция да попадаме все по-назад в тази много престижна класация на международната организация „Репортери без граница”. Може би трябва да се кажат няколко думи за методиката на това изследване, за да се знае по какъв начин се достига до този резултат. Организацията изпраща много въпроси до анонимни журналисти, и най-общо казано хора, които правят медиите, не само журналисти, но също така редактори, до някои медийни експерти. Така че тези няколко десетки въпроса разглеждат наистина комплексно медийната среда. В тях има въпроси, свързани например с прозрачността на собствеността, но има също така въпроси, свързани с друг тип перспектива в медийната работа, например с автоцензурата, с това до каква степен собствената ти редакция задава някакви парадигми, с независимостта от намеса на икономически фактори в работата на медиите и т.н. Така че финалният резултат представлява една сложна картина, която дава все пак един усреднен поглед, така да се каже, към свободата на печатните медии специално в страната. И затова понякога е възможно субективното усещане да е по-различно от тази класация, която дава именно такъв усреднен поглед, защото се опира на множество критерии. Ако ние гледаме един или два критерия чисто субективно, вероятно нашето отношение към този проблем ще бъде по-различно. Но все пак аз лично вярвам на тази класация, смятам, че тя е обективна и не случайно тя е наистина престижна, добре утвърдена в света.
Водещ: Ние веднага коментирахме тази класация, когато излез. И тогава си спомням, че в студиото колегите се разделиха 50на 50. 50% от тях смятаха, че това е обективна класация, другите бяха на противоположно мнение. Добър ден на Евгени Дайнов! Има ли забранени теми за Евгени Дайнов? Казвали сте, че не във всяка българска медия можете да кажете или да напишете това, което…
Евгени Дайнов: Да, има един от водещите всекидневници, в който никога не мога да… за който знам, че ако пратя нещо, което е критично към Русия или към Путин, или нещо се занимава с руските интереси на българска територия, които се вихрят, това категорично няма да мине. Един друг пак такъв водещ вестник до онзи ден категорично не можех да напиша, то се попропука последната седмица, но години наред не можех да напиша словосъчетанието Георги Първанов. Ей така, просто да го напиша. Те понеже знаят какво мисля за Георги Първанов и ей така, пиша нещо, пиша и шляпна вътре просто думичката Георги Първанов да видя какво ще стане и те ги няма. Такова нещо не ми се беше случвало, ще ви кажа, за последен път от първото пропукване на цензурите, което стана октомври 89-а, от октомври 89-а насам общо взето не ми се беше случвало до преди 5-6 години да ми кажат: тук не може да пишеш за еди-кого си. Или хайде, моля ти се, не пиши, защото големи проблеми ще си имам. Абе хайде стига с твоите тук дайновизми. И така, което е…
Водещ: Странно е съвпадението с падането надолу в скалата на свободата на словото на „Репортери без граници”…
Евгени Дайнов: Падението почна покрай царя още. Причините за падението са няколко. Има рухване на водещите медии българските и единствените, които горе-долу крепят нещо като, „знам, че не ме лъжат или че няма скрити интереси”, това, колкото и странно да звучи, са държавните медии, не толкова телевизията, колкото държавното радио, в което сме и тук.
Водещ: Общественото звучи някак по-прилично. На мен ми харесва повече…
Евгени Дайнов: Има какво още да се желае докато стане обществено, но тук не сте ставали от правителството на Костов…
Водещ: Поне се стараем.
Евгени Дайнов: Има грозно падение, започна с царя и започна с вестниците.
Водещ: Аз само да уточня, че не сме стачкували само по времето на Костов, а и преди това сме стачкували.
Евгени Дайнов: Но оттогава като че ли се отказаха да ви пипат или вие придобихте такава решителност, че и да се опитват да ви натискат, вие не се поддавате. Така че много дълго време държавното радио, телевизията по така се лашка, радиото държи фронта. Още едно-две радиа държат фронта. И горе-долу това е. вестниците повлякоха крак с появата на царя, пак ще се върна тогава, вестниците ревнаха в един глас. Водещите български вестници: ура, долу партиите, долу политиката. Защото царят нали каза, стига с тези партии, дайте всички заедно, и вестниците ламнаха: ура, стига с тая политика, стига леви-десни, всички заедно. с което се самоубиха. Аз ги предупреждавах, викам, хора, самоубивате се в момента по една много проста причина – вестниците са възникнали като политически листове. Не може да извадиш политиката от вестника, не може да имаш репортажи, ако си спомняте, месеци наред за разни принцове и шейхове, братовчеди на Симеон. И оттогава те не ми повярваха, тиражът им се срина. Те мислеха, че закачайки се към Симеон, към модерното тогава говорене против политиката и партиите ще си увеличат тиража, нищо подобно не се случи. Срина се тиражът, хукнаха да пожълтяват, уж, да си връщат тираж. Започнаха да заиграват с властимащи, започнаха да взимат пари от места, където не трябва и до ден-днешен вестниците са в криза. Която повлече и основните телевизии, които също смятат, че колкото по-големи простотии дават, толкова повече хора ще ги гледат, което не се оказва точно така. И дори и да я нямаше тази класация, българските медии са в криза, която започна преди около десетина години и продължава.
Водещ: Как се отрази световната криза на българските медии и на тези по света, доц. Спасов, има ли някаква разлика в… как да кажа, във вредата, която нанесе на медиите кризата?
Орлин Спасов: Според мене има разлика. Тя е доста съществена. Може би е изненадваща. Но тя до голяма степен се дължи на този доста изкривен икономически модел, по който работят голяма част от българските медии. Тъй като, това много пъти сме го коментирали, далеч не всички медии следват логиката на икономическата ефективност, имат прозрачен собственик и по един нормален начин се издържат от реклама. Няма сега да се връщам към тази тема. Но конкретно на въпроса, за разлика от много медии в Западна Европа и в САЩ българският медиен пазар като че ли не беше чак в такава степен засегнат от икономическата криза.
Водещ: Поне нямаше фалити.
Орлин Спасов: Да, фактът, че за разлика от Щатите, където много медии просто престанаха да съществуват или се прехвърлиха онлайн, в България това не се случи. И наистина нямаше видими фалити. Наистина имаше трудности в някои медии, свързани най-вече с преразпределението на ограничения финансов ресурс, с нарастване на несигурността в работата на журналистите, тъй като в много редакции бяха намалени заплатите и…
Водещ: Или редуцирани със съставите…
Орлин Спасов: Редуцирани съставите също така. И това до голяма степен може би се превърна и в един инструмент за повече контрол върху медиите, като един ефект от тази криза, нарастващата несигурност на журналистическото съсловие води до този ефект.
Водещ: Нека да си направим един експеримент сега. Вие сте хор,които следят случващото се в медиите. Кое е събитието на седмицата?
Евгени Дайнов: Какво? Не знам какъв е експериментът, но събитието на седмицата е решението на кюстендилския съд, че Братя Галеви са примерни граждани, достойни за подкрепа и модел за младите.
Водещ: Доц. Спасов?
Орлин Спасов: Според мен това е поредното, ако имате предвид политическо събитие или въобще събитие медийно, но ако говорим, то е в същата посока, в която Евгени Дайнов каза, това е продължаващата неспособност на българската съдебна система да се справи с емблематични фигури от престъпния свят. Видяхме, че не само Братя Галеви, но и другите такива много важни фигури бяха освободени, по-скоро беше им изменена мярката, бяха прехвърляни под домашен арест. Което според мен наистина поставя фундаменталния въпрос до каква степен борбата с престъпността не е по-скоро едно медийно явление, нещо, което по-скоро чуваме като шум в медиите, отколкото реално справяне с тези структури на криминалния свят.
Водещ: Но пък ако проследим в новинарските хроники времето, отделено за Братя Галеви и това, отделено за прерязване на първи ленти, затова казах експеримент, тогава?
Евгени Дайнов: Има нещо странно, че при тази история с Братя Галеви, освобождаването, то е емблематично, то е много важно това нещо, то е може би по-важно, отколкото освобождаването на Алексей Петров. Доста малко време му отделиха основните медии точно на тази галевщина. Което е лошо, защото проблемът с безнаказаността точно на тези двамата е… отива в самото сърце на това в каква страна живеем. Страната покрай организираната престъпност и всички тези оплитания постепенно нашата страна се разпада на поредица от феодални владения. Има вече няколко такива, които очевидно са недосегаеми, което е изключително тревожно, защото общественият договор е един, за цялата страна суверенитетът е един, всички плащаме едни данъци, граждани сме на една държава, но се оказва, че не е така. Значи за да си изграждат хората непробиваеми местни владения и държавата изобщо не само че не може, но няма очевидно никакво намерение да възстанови своя суверенитет върху цялата своя територия. Ако това продължи, ако това го надушат експертите от ЕК, а те много бързо ще го надушат, това ще постави следния въпрос – дали България е пълноценна държава или минава в категорията на fracture state, това са онези държави, които не могат да упражняват суверенитета на закона върху цялата си територия. Затова Галевите бяха най-важното нещо, което се случи, тяхното освобождаване, и медиите отдавна, самокастрирали се от политически усет, а политика означава общото право, и при Аристотел е означавало това, и ти като каже – аз вече не се занимавам с политика, означава, че ти преставаш да имаш усет кое е добре за общото благо на отечеството и кое не е. И тъй като те отдавна го нямат, цели поколения млади журналисти са израснали без изобщо да са имали този усет или да са го виждали, ето, виждаме, че масивният провал на суверенитета на държавата в случая с Братя Галеви не го разбраха, не го разкодираха, не го коментираха.
Водещ: Можеше ли, доц. Спасов, местно издание от Дупница нещо а напише или коментира по този случай?
Орлин Спасов: Е, теоретично сигурно би могло, но по принцип, както добре знаем, именно местните, именно в местните медии, в местните издателства проблемите със свободата на словото са най-големи, защото тъкмо тези издания честно в тях журналистите са най-зависими от такива местни феодали, въобще от някакви местни конюнктури, които са много силни и оказват много по-силно влияние върху журналистиката, отколкото такова изпитват журналистите в централните медии.
Водещ: Нищо чудно един от кореспондентите на „Репортери без граници” да е именно в Дупница. Защото в крайна сметка може ние да не сме забелязали важността на това събитие, но като че ли подобни организации имат добри рефлекси?
Орлин Спасов: Несъмнено. За разлика от много български медии, които загубиха рефлекса си да правят преди всичко разследваща журналистика и сериозен коментар. Наблюденията на Фондация „Медийна демокрация” и за тази година показват много силни дефицити именно в тези две области на журналистическото разследване и на коментара. Много по-лесно е просто като медия да действащ като един PR отдел на властта, да транслираш като по един канал това, което идва като новина от правителствени източници и много по-трудно и следователно много по-рядко е да лансираш собствени независими, критични разследвания. Това е много голям дефицит. И той е най-голям наистина в тези локални медии.
Водещ: Както сме се шегували неведнъж, хубаво е медиите сами да си пишат заглавията, независимо от таланта на Бойко Борисов в това отношение.
Цяла година Фондация „Медийна демокрация” всеки месец отчиташе как се развива българската журналистика и всеки месец, спомням си, вие отчитахте все по-намаляващия брой коментари. Може да вземем случай с Евгени Дайнов като частен, но не мисля, че той е частен. Ето той е човек, който коментира в българските медии, но пък в замяна на това има ембарго за коментарите. Доц. Спасов, това може ли въобще да се регулира в един закон за медиите?
Орлин Спасов: Точно това едва ли би могло да се регулира поне според мен, но би могло да се регулира към по-добро цялостната медийна среда, която наистина има нужда от сериозна промяна. И аз за разлика от други коментатори смятам, че един закон би могъл да работи в посока на разширяване на свободите на журналистиката и на защитата на журналистите. Все пак, ако говорим за закон, трябва да мислим в два плана – единият е по-регулативен, който като че ли ограничава, задължава, докато вторият план може да бъде този, който защитава и този, който дава повече права.
Водещ: Аз не случайно в началото казах за естествената метафора, защото вече разбрахме, че Братя Галеви са едни много добри хора, в замяна на това пропуснахме, кого пропуснахме, някаква барета?
Орлин Спасов: Златко Баретата.
Водещ: Който също като Братя Галеви бил добър човек. Обаче пък българските журналисти се оказват лоши хора и ето на, министрите казват, че те трябва да лежат в затвора, ако говорят дискриминиращо за тях, и изобщо дискриминиращо за някого. Какво да кажем за тази естествена метафора и какво да кажем за коментарите по повод 70-ото ни място, те достатъчни ли бяха?
Евгени Дайнов: Коментарите ли, е, не бяха достатъчни, защото, нали, ти като си потърпевш и като ти кажа, ти си двойкаджия, или хайде ,тройкаджия, какво да каже: аз съм тройкаджия, но иначе съм много добре. Относно… оф, тези барети и работи, хайде да си говорим за нещо друго.
Водещ: Е, ние прескочихме, сега да не излезем неинформирани, затова ги цитирах.
Евгени Дайнов: Много е тъжно, че… Последен коментар за Златко Баретата, за Галев и за… Проблемът на българския съд, който пак не е хванат достатъчно добре от медиите, е следният. Пускайки хора в домашен арест, съдебните състави изкарват предварителни оправдателни присъди като в мотивите си за пускане на някого под домашен арест, те, съдебните състави отхвърлят, вече отхвърлят със своите обосновки основните обвинения срещу тях. Т.е. наистина ние правилно всички инстинктивно реагираме, а, този го пуснаха. Идва Бойко Борисов и казва, не, не са го пуснали, промениха му мярката. Не лежи в затвора, а лежи вкъщи на дивана, но рано или късно ще отиде на съд. Не е така, съдебните състави, които пускат подобни персони под домашен арест, вече ги оневиняват в мотивите за пускането им под домашен арест. Т.е. има извънсъдебно…, решение на съда, което е извън всякакви съдебни процедури и граници, което предварително оневинява пуснатите под домашен арест. Т.е. никой от тези, които пуснат под домашен арест, няма как да бъде осъден, той вече е оневинен, вече имаме мотивите на съда, че този човек е невинен. Включително, ако помните с тези, Наглите ли, какви бяха тези, дето ги пускаха непрекъснато…
Водещ: И октоподи имаше.
Евгени Дайнов: Или Килърите, или какви бяха, съдът каза така: пускаме ги тези хора под домашен арест, защото в правния мир не може да има организирана група от двама човека. Трябва да има трети. Следователно те не са организирана престъпна група. В правния мир не е допустимо двама души да се организират.
Водещ: Те не са играли блато, играли са сантасе.
Евгени Дайнов: Основното обвинение вече е отхвърлено преди изобщо да са се явили в съда прокурорът и адвокатите да се аргументират. Имаше и друго. Не е възможно, вика, в правния мир един човек да се обади на втори човек и да го помоли да се обади на трети човек, за да убие четвърти човек. Е как да не е възможно? Аз се обаждам на тебе да му кажеш на него той да гръмне някого. Естествено, че е възможно. Сигурно се случва всеки ден. Но в правния мир това е невъзможно. Т.е. те като кажат в правния мир еди-какво си е невъзможно, и те ликвидират самата основа на обвинението. И след това този човек, дето си лежи на дивана вкъщи, щял да бъде осъден. Ами няма да има такъв филм. И това нещо отново го разбират чат-пат по някой коментатор, но отново това не е работата на медиите да хващат такива неща, скандални и да ги обясняват така че да стигат до най, човекът, който най не ги разбира тези неща, да му привлече вниманието и да му ги обясни. Никой не го обяснява. Всеки вика, съдът е последна инстанция, там каквато се реши, това е. Ами не е така. Съдът предава отечеството непрекъснато. Нарочно го прави. не знам дали за пари или от природна глупост или от страх. Което пак е нещо много тежко, което пак не се разбира в медийния мир. Много по-тежка катастрофа е когато съдът ти не функционира, отколкото държавата ти като не функционира.ц ако на държавата нещо не й е наред, а съдът е наред, ти отиваш и се оправяш срещу държавата или по повод държавата в съда. Но когато и държавата ти не е наред, и съдът ти не е наред, получаваш феодализация на страната, силата управлява.
Водещ: Доц. Спасов, ще има ли скоро… как да кажа, журналисти, които са злоупотребили с някой политик, пишейки за него?
Орлин Спасов: Е, то непрекъснато има такива случаи и те ще продължат. О бих искал да върна малко топката към това, което г-н Дайнов каза и да коментирам по-скоро от страната на медиите този процес на отношение към криминалното. По принцип, и това го знаем и от теорията на медиите и комуникациите, криминалното съдържание е…
Водещ: Рейтинг.
Орлин Спасов: Винаги прави рейтинг, то е много продавано, много търсено. И аз не бих казал, поне моите впечатления не са такива, че българските медии като цяло, с цялата условност на това окрупняване в говоренето, не отделят внимание на тези теми и на тези проблеми, които бяха коментирани. Според мен проблемът е по-скоро в това, че тези коментари бяха изместени в най-жълтата част от журналистическия и медиен спектър. Просто именно там виждаме едно донякъде романтично говорене за тези фигури, псевдогеоризъм, свързан с тях. Така че критиката и популяризирането в този жълт сектор вървят често ръка за ръка. Което за мен е проблем. Освен това именно жълтите издания като „Уикенд” и някои други, „Шоу”, „Галерия”, започнаха да претендират за сериозните журналистически разследвания, свързани с криминалния свят. Което за мен също е голям проблем, защото по-качествените издания като чели доброволно някак отстъпиха този терен на по-жълтите медии, които пък използват тази тема, за да решават не само въпроси, свързани с публичния интерес, но често и въпроси, свързани с определени кръгове, около които те гравитират.
Водещ: Ако погледнем на това като на примамка, обаче дали пък няма още един проблем, че в крайна сметка съвпадат интересите на жълтите издания и политиците и много сериозни политици дават доста дълги и сериозни интервюта пред жълтите вестници? Става дума за легализиране на взаимния интерес между политици и медии. Това е нещо, което не звучи логично. Не би трябвало да звучи логично.
Орлин Спасов: Абсолютно съм съгласен, но това е следствие въобще от този сбъркан медиен модел, специално на пресата, който се разви в хода на прехода. Фактът, че България остана практически, с много малки изключения,без сериозни всекидневници национални, тежка преса. Почти всички издания, най-тиражните в най-добрия случай са хибридни издания, които съчетават в ебе си популярно, жълто да го кажем направо съдържание, с малко по-сериозни анализи. И на този фон на смесване, омешване на сериозното и на жълтото стигнахме до парадокса, когато откровено булевардни издания започнаха да претендират за сериозност, именно ангажирайки такъв тип политици, които са готови да дават интервюта за тях. Именно те започнаха да претендират за разследваща журналистика, която е сериозна. Което води до още едно потвърждение за неестествеността на българската медийна сцена по отношение на всекидневниците. Например, може да направим веднага едно сравнение със страна като Франция, в която изобщо няма жълти вестници. Просто този феномен е практически непознат. И с много други страни като Германия, където има един или два големи национални всекидневника, които са в малко по-жълтия регистър. Можем да говорим за скандинавските страни, където малко по-различна е картината. Няма също както и в България такива традиционно тежки, солидни, авторитетни всекидневници, и там доминира хибридната преса, която съчетава популярно със сериозно съдържание, но пък липсват такива откровено жълти медии, каквито имаме в България. Докато тук сме свидетели на едно преобръщане на ценностната система при опита на откровено булевардни издания да се поместят, така да се каже, в самия център на публичността, те да изземат дори и това, което традиционно се разбира като сериозна журналистика. Това е много тежък проблем за мен. Но той е, пак казвам, по-скоро структурен, той е наследен от самия медиен модел на прехода. И аз съм песимистично настроен, не смятам, че българската медийна сцена и българската журналистика в момента разполага с достатъчно ресурс, за да промени този модел, поне не и в обозримо бъдеще.
Водещ: Г-н Дайнов, дали ако предложите на някое от тези издания ваш коментар ,той ще бъде публикуван?
Евгени Дайнов: На кои издания, на жълтите?
Водещ: Да.
Евгени Дайнов: Значи тук, нека малко да поразнищим жълтата тема. Тъй като няма подреденост, няма разлика между нещата, тъй като България е още полуориенталска страна, в Ориента всичко е омешано в един шарен тюрлюгювеч, затова има, уж, сериозни вестници, които са пълни с жълти неща, уж, жълти вестници, които се правят, се опитват да излязат на сериозната арена. Тук има няколко неща, които бих искал да коментирам. Първото е, че основният проблем на тези, баш булевардните български вестници е, че не са подписали етическия кодекс повечето от тях, което е лошо. Това означава, че те не са поели поне моралния ангажимент да не си измислят неща, позорящи хора или ситуации. Обаче имаше един период, когато те се усетиха, точно преди появата на „Галерия”, точно преди екипът на „Уикенд” да напусне и да направи „Галерия”, имаше един период, може би 7-8 месеца преди това, когато тогава жълтите вестници се усетиха, това са много пробивни хора, с много точен поглед върху ситуацията, те изобщо не са луди, те само се правят на луди, усетиха се, че доста такива като мен, не само аз, се натъкват на цензура в основите вестници. Та дългият отговор на този въпрос дали мога да публикувам в тези вестници, да, практиката показа, че тогава се събрахме група 5-6 такива тежки коментатори, които се натъкваха на позорни ограничения в основните медии и се пренесохме да пишем за „Уикенд”. След което обаче настъпи един обрат, „Уикенд” се разцепи на „Уикенд” и „Галерия”, там стана един хаос, не беше ясно какво става, а пък вестниците, от които избягахме, се съпикясаха, че нещо наистина не е наред, щом правим такива демонстративни ходове и малко понамалиха там пък пречките. Което обаче… Аз знам защо политици и хора дават големи интервюта за жълтите вестници. Те знаят нещо много добре, това са нещата, които имат най-голям тираж, държи ти топлофикация цяла седмица, търкаля се из къщи на масата цяла седмица. Тати го чете, мама го чете, баба го чете, децата го четат.
Водещ: От ръка на ръка, тече социален живот около…
Евгени Дайнов: Ами да, седи си на масата. И понеже е дебел всеки си намира нещо. И затова го правят политиците, мислят, че стигат до повече хора. Сега дали стигат точно до правилните хора, не знам, но че са повече хората, да, така е.
Водещ: Фактите са си факти. Доц. Спасов, в каква посока досега вървяха коментарите по отношение на закона за медиите? Имаше ли сериозни коментари или винаги стигахме до т.нар. обединение и нищо повече от това?
Орлин Спасов: Около пишещия се в момента нов закон за медиите мога да кажа, че има добра дискусия, има откритост около начина, по който се готви този закон. Мисля, че това е нещо позитивно. Лично аз приветствам това развитие, тъй като в досегашната практика подобни дискусии не са били организирани толкова широко. Сега станахме свидетели на няколко такива обсъждания, на които бяха поканени самите представители на медиите, на неправителствени организации…
Водещ: Хубавото е, че имаме база за сравнение, защото подобни дискусии текат и в ЕП и там също се опитват да формулират начина, по който да бъдат защитени обществените и търговските медии от финансовата криза. Дали има разлика в начина на водене на дискусиите в Европа и у нас?
Орлин Спасов: Е, не мисля, че чисто технологично има някаква много сериозна разлика. В крайна сметка българските дискусии около тези закони следват моделите на дискутиране, наложени в един европейски контекст. Но по-интересен за мене е въпросът до каква степен авторите на закона ще съумеят да устоят на различните видове натиск, които несъмнено се оказват върху тях, и ще съумеят да балансират добре различните интереси вътре в закона. защото без никакво съмнение такъв натиск ще има върху авторите, тъй като много сериозни интереси са свързани с регулацията на медийната среда. Това е големият въпрос – дали дискусията ще доведе в крайна сметка до приемането на един демократичен закон, който не дава драстично предимство на определени играчи на медийната сцена за сметка на други.
Водещ: Макар че пък медиите са като скачени съдове и ако има водещи медии, другите ще тръгнат в тази посока. А не обратното.
Орлин Спасов: Да, така е. но по принцип все пак не бива да забравяме, че този закон, поне във вида, в който се обсъжда досега, засяга преди всичко електронните медии, той не се отнася до печатните, които остават обект на друг вид регулация. Така че ако говорим конкретно за електронните медии, които този закон ще регулира, тук според мен големият въпрос е да се намери балансът между обществените и частните електронни медии. Като това е трудна работа. Защото ако вземем БНТ и БНР, ние трябва да мислим едно евентуално позитивно развитие на закона в такава посока, която едновременно гарантира продължаването на относително доброто финансиране и независимост на тези две обществени медии, без същевременно да ги изважда от конкуренция. Защото това е една голяма опасност. Ако само субсидираш, не вкарваш в конкурентна среда, тези медии стават много изкуствени. Те се откъсват от медийната среда и…
Водещ: Аз мисля, че по отношение на радиата конкуренцията от години е налична, така че няма никакъв проблем с конкурентната среда.
Едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората. Но това не е ли само половината пожелание? Все пак не е ли добре медиите да предлагат на хората някакъв дневен ред и да им обясняват защо го предлагат?
Орлин Спасов: Това е голяма тема с дневния ред на хората. Знаете, че някои от водещите телевизии в България изведоха представянето на дневния ред на хората като основа на своята политика. Първо Би Ти Ви наложи този модел, тази така да се каже преобърната пирамида, в която политическото отиде някъде назад, а проблемите, които непосредствено засягат обикновения, в кавички човек, бяха изведени на преден план. Дълго време, може би 7-8 и повече години, десетина години този модел беше обект и на подражание. Други телевизии също го възприеха. Единствено БНТ като че ли през целия този период, в който се появиха и реалните конкуренти от частния сектор на терена на телевизиите, поддържаше класическия модел на отношение към политическото, при което дневният ред беше формиран от дневния ред на институциите и на политическите актьори, казано най-общо. Но някои от последните анализи на Фондация „Медийна демокрация”, на нашите експерти, например на Калина Петкова, показват, че през последната година има известно преобръщане в този модел и че частните телевизии, отново водени до голяма степен от Би Ти Ви, като че ли се отказват от това на първо място да поставят интересите на зрителите, на обикновените хора и наредиха нещата по класическия начин. Започваме все повече да виждаме политика в челните няколко новини. Така че до голяма степен това се дължи и на тази цялостна промяна в отношението между властта и медиите, която наблюдаваме с идването на правителството на ГЕРБ.
Водещ: Така ли е, това ли е и вашето усещане, г-н Дайнов, става дума за консервативен и неоконсервативен подход, или за нещо друго?
Евгени Дайнов: Аз имам съвсем други мисли по този въпрос. Гибелно, аз наблюдавах тези експерименти, Би Ти Ви тръгна, Нова ги последва в тази посока да говори за народа, което е напълно невъзможно. Това, което е общото благо, това, което е общоразпознаваемо от всички се събира по-нагоре от мястото, където живееш. То се събира в институциите, в политиката, затова политиката е толкова важна, тя е адресирана към общото благо. Като махнеш политиката, като махнеш общото благо, т.е. онова, което всички разпознават като имащо някакво отношение към тях, какво оставаш, оставаш да разказваш на някакъв човек, който те гледа в Силистра за някакъв човек, който има проблеми в Костенец. Ама този от Силистра дълбоко не го интересуват тези неща, дълбоко не го интересуват, защото той не вижда връзката между неговия двор и двора на кюстендилеца. Те са в два различни краища на страната. Проблемът тогава става общоразпознаваем, когато се качи на класическото ниво. Там където се казва, има… не казваш дядо Гошо в Кюстендил има еди-какъв си проблем, и да очакваш дядо Пешо от Силистра да се разпознае в него. Казваш, страната има еди-какъв си проблем с еди-какво си, ето ви примери от Силистра, от Кюстендил, от Костенец, от Плевен, тогава става разпознаваме за цялата аудитория. И затова Би Ти Ви… между другото това пропадане в риалитита, сериали и работи, това пак е схващането, че можеш някак си пряко хората да адресираш техен някакъв си дневен ред. Всеобщо изпростяване се получи. Аз съм против тази история. Хората… затова има институции, партии, медии ако щеш, между другото трябва да се събере, да се отсее от дневния ред на хората онова, което е важно за всички. Не може да го разтвориш ей така и да очакваш, че нещо ще се получи освен потъването в тресавището на простотията (?).
Водещ: Така ли е, г-н Спасов?
Евгени Дайнов: Да, наистина е така. И ние виждаме една друга голяма подмяна, която вървя през последните години. И това е подмяната на частния живот и прекаленото експониране на частния живот. По-скоро подмяната на политическия живот с частния живот. И тогава когато говорим за политика, можем да кажем, че повечето медии са склонни да водят този разговор не толкова на нивото на някакви съдържателни проблеми какво една политическа партия прави, какво тя предлага, колкото по-скоро именно през този частен поглед, през това какво отделната личност прави, какво тя представлява, какъв е нейният скрит живот и т.н.
Водещ: Нека сега да проследим една тенденция с помощта на събеседник, на Деси Шишманова, директор на РТВЦ – Пловдив. Те ще бъдат домакини, всъщност БНТ започва по пет канала информационен блок от понеделник. По БНТ Сат програмата ще се излъчва от 16 до 18 часа, и както казах, Деси Шишманова е директор на РТВЦ – Пловдив, домакин първата седмица. Това ли е бъдещето на телевизията – развитието на регионалните телевизии? Добър ден!
Деси Шишманова: Ами много би ми се искало да вярвам, че това е бъдещето на телевизията, защото регионалният принцип, знаете, е в основата на цялата европейска култура. Спецификата и различията на регионите са нещото, което в общи линии създава основните стойностни тенденции в медийното поведение на медиите в тези страни. Така че БНТ мисля, чрез регионалните програми и тяхното представяне в национален ефир някак си ще надскочи обикновената зона на новинарска информираност, защото всяко едно такова магазинно предаване, актуално, информационно, ще представя не просто новини, а ще изследва връзките и зависимостите между събитията в конкретния регион, и по този начин адекватно ще ги впише в представата за едно съвременно комуникационно общество на знанието.
Водещ: Как ще избирате зрителя на деня?
Деси Шишманова: Малко ми е трудно да кажа какъв ще бъде основният критерий. Преди всичко може би е уместно тук да споменем, че тези програми ще бъдат обърнати изцяло пред очите на зрителите. Ще се прави такъв тип телевизия, такъв тип информираност ще се опитаме да постигнем, която действително дава на голямото семейство на БНТ очите на региона. И в този смисъл зрителят на деня може да бъде от най-обикновения уличен продавач на гевреци пред нашия офис до човек, анализатор, който във връзка с конкретната тема има какво да ни каже или пък му се е случило нещо достатъчно интересно, за да бъде наш гост и да коментира събитията в предаването.
Водещ: Ами да ви пожелая успех. С интерес ще проследим първите издания. Ние сме много любопитни кой ще е първият зрител на деня. Предполагам, че това ще бъде въпрос на конкуренция между историите, които вие ще успеете да съберете. Сигурно вече имате нещо предвид?
Деси Шишманова: О, със сигурност. На мен не ми се иска сега да издам точно кой ще бъде нашият първи зрител.
Водещ: Нали не сте го избрали още?
Деси Шишманова: Избрали сме някого, който има какво да ни каже по основната тема, която в общи линии е набелязана за първия ден. Пловдив, знаете, отскоро доби едно сигурно самочувствие, че е най-старият град в Европа, и в този смисъл стартирайки програмата от Пловдив, ще се опитаме да се вгледаме в онези неща, които са свързани действително със съзиданието, с нещата, които остават, разбира се и с онези, които понякога сами разрушаваме. Та нашият зрител ще може да коментира тези две теми. Ще има и други интересни неща в предаването, любопитни рецепти. Може би зрителите на БНТ си спомнят предаването „Време за готвене”. Така че ако искат да разберат какво ще ни сготви Влади в понеделник…
Водещ: И това може. Благодаря на Деси Шишманова! Чухте горе-долу темите, които ще коментират от Пловдив. Пловдив са първите домакини. И така. Регионалност ли е общоевропейската тенденция на развитие на медиите, доц. Спасов? И това не крие ли рискове от един доста близък хоризонт?
Орлин Спасов: Разбира се, различни аспекти има въпросът. Има и рискове в регионализацията. Но бих се съгласил с това, че през последните години има една тенденция на разрастване на локалните медии, в това число и в България, и в този смисъл аз приветствам тази инициатива на БНТ, мисля, че тя е смислена и полезна, защото тя се вписва в търсенето на една нова, ако щете и пазарна ниша. Защото локалното представлява и търговски продукт. докато националният ефир е пренаселен, там много трудно могат да навлязат нови играчи, през последните години ние видяхме как някои електронни медии направиха истински империи именно на локално ниво. Например радиата около групата „Фокус”, които са много активни, това е една частна мрежа от именно локални радиа. Също така много от националните всекидневници, както добре знаем, издават такива притурки с локално съдържание. Има въобще голямо търсене на локалност, на локални новини, на местни новини. И това е един, ако трябва на малко друго ниво да коментираме, един от отговорите на глобализацията. Защото хората просто в хода на глобализацията имат нужда да обърнат погледа и към своето собствено място.
Водещ: Какви ще бъдат местните новини, да кажем, от Дупница?
Орлин Спасов: Е, това вече… то ще бъде важно, дано да има развитие…
Водещ: Те ще бъдат с център (…) или някъде другаде?
Орлин Спасов: Е, това предстои да видим. Но все пак мисля, че тогава, когато и големи играчи като БНТ влязат на този пазар на локални новини, това ще насърчи и други по-малки местни медии да се конкурират с тези големи играчи. Опасността, за която и вие казахте, всъщност може да бъде коментирана и в този план. Идването на големите на локалната сцена до голяма степен е притеснителна за съдбата на досегашните местни играчи на този сравнително ограничен медиен пазар. Това за мене е важният въпрос.
Евгени Дайнов: Това ще бъде страшно любопитен експеримент, защото да, това е така, но от друга страна, представи си, че голямото, националното ти идва на твоето ниво, ти си бил местна медия, притискан от кмета, полицая и бандита, твоите кореспонденти и твоите хора не могат да излязат чрез тебе, защото ги е страх, идва националната телевизия, прави регионално нещо, сега ще видим, ще бъде интересно дали националната телевизия не бидейки подвластна на местния феодал, ще може да даде платформа на онези хора, които са имали какво да кажат, то не е било толкова значимо, че да мине на национално ниво, то си е местно, имали са какво да кажат, но не са им позволявали. Ето сега ще видим държавната телевизия ще си свърши ли работата като обществена и общонационална, ако например точно така направи. Ако почваме да чуваме нормални неща от Дупница и да не се чудим дали ще бъде утре от Сивово (?) или от Самураново, а да чуем онова, което наистина става, прекарано чрез националното ниво. Това, ако свърши тази работа, БНТ ще се справи по-добре от държавата, която тези феодални владения абсолютно ги е заразяла и не прави опити да си защити гражданите в тях.
Орлин Спасов: Същевременно аз все пак се надявам, че идването на големите, няма да унищожи малките локални играчи, а ще ги направи по-добри.
Водещ: Всъщност ако натискът на местните феодали…
Евгени Дайнов: „24 часа” и „Труд” продават във Велико Търново заедно с местните притурки, не лошо списвани, „Борба” обаче ги смазва отвсякъде като тираж. Значи местният вестник „Борба” продава с пъти повече от „24 часа” и „Труд” взети заедно, въпреки техните много добри притурки, които правят в Търново. Значи зависи местният играч как се позиционира.
Орлин Спасов: Точно така.
Евгени Дайнов: „Струма” също много добре се продава, и „Марица”. Значи зависи до каква степен ти си имаш репутация на място.
Водещ: И доколко хората са склонни да гласуват с парите си за теб. Защото това също е, как да кажа, това е пазар.
Орлин Спасов: Точно така. Но по принцип този пазарен модел, свързан с локалните медии има момента на дублиране. Повечето хора, разбира се това е свързано с финансови възможности, но такъв е замисълът, че местният човек ще си купи и локалния вестник, и националния вестник, който също ще му даде поглед към локалния проблем. Така да се каже, той ще засече своите проблеми през две гледни точки.
Водещ: Всъщност медиите трябва да търсят златното сечение между своето безплатно разпространение и своето финансово оцеляване. И не говоря само за българските медии, а по принцип медиите.
Евгени Дайнов: Това е такъв световен проблем, че е обект на друг разговор. Не знам, аз не знам, не наблюдавам как се справят с епохата на интернет и на безплатните вестници западните медии, ама не съм стигнал до значими изводи, не са завършили процесите.
Орлин Спасов: И тук това е едно голямо поле на експериментиране с безплатните вестници. Знаете, че и в България няколко опита имаше и продължават даже да съществуват такива издания. Като има и интересни хибридни форми на издания, които не са напълно безплатни, но и не са и съвсем платени, в смисъл не струват толкова скъпо, колкото другите. Такъв например е в. „Република”, който е един от най-евтините национални всекидневници. И това също е интересен модел. Той струва около 20 ст. в момента, една сума, която наистина е достъпна, която същевременно обаче, благодарение на нарастващия тираж дава известна финансова независимост на изданието. Така че това са любопитни експерименти, да видим какво ще се получи.
Водещ: Пожеланието ви накрая към закона за електронните медии?
Орлин Спасов: Според мен ще бъде най-важно този закон да осигури едно добро разпределение на българския медиен пазар, да не допусне монопол или да не допусне този медиен пазар да бъде олигопол, но иззет от трима или четирима големи играчи и така дефакто да се елиминира конкуренцията.
Водещ: Със сигурност обаче има и подводни камъни. Г-н Дайнов, вашето пожелание?
Евгени Дайнов: Моето пожелание е добросъвестните ръководители на медиите, те не са всичките такива, да седнат някой път, да си налеят едно кафе, да си запалят една цигара, ако пушат, и да се сетят за елементарни неща – произхода на медиите и в името на какво те съществуват. Ако трябва да попрочетат някое учебно помагало, което не са чели в последните години, да се сетят в името на какво съществуват, тогава доста неща ще се подредят, стига да са добросъвестни, а не вече продали си задните части на някого.
Водещ: Повече регулации или повече саморегулация трябва да има в този закон, доц. Спасов?
Орлин Спасов: Той законът все пак си е на терена на регулацията. Но бих казал…
Водещ: Разбира се, говорим за духа на закона, защото ако трябва да говорим за духа на реалността, Би Ти Ви е с най-много актове от СЕМ и това е по линия на различните типове зрелища, които предлагат телевизиите.
Орлин Спасов: Аз бих казал така, нека в този закон да има повече защита на работата на журналистите, защото ако се върнем към началото на нашия разговор и към тази класация на „Репортери без граници”, в която България е на 70-то място, и същевременно обърнем поглед към страните, които са в челото н а тази класация с най-добри критерии по отношение на свободата на медиите, ще видим, че в страна като Швеция например има не закон за медиите, а закон за свободата на медиите. И струва ми се, ако този дух на защита на свободата на медиите и на журналистиката се възприеме и в нашия закон, ще имаме една добре свършена работа.
Водещ: Това е обърната пирамида по своята си същност, но може би тя би била от полза наистина за журналистите, които имат какво да кажа т на хората и за ръководителите, които г-н Дайнов нарече, как беше, добросъвестни.
Евгени Дайнов: Никакъв закон не може да компенсира липсата на добра воля и на съвест.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 9.10.2010 

Особено изглежда света на бизнеса от хеликоптера на НАП. И за бизнеса, света на работника изглежда особено – най-вече когато стане дума за осигуровки и заплати. Особено изглежда и бюджета – няколко свята, един бюджет. Единственото еднакво е оценката особен. За всички без изключение. Даже намек за образ храна няма тази година. Само траен отпечатък за проблеми в здравеопазването и пенсионната система и протестите, свързани с това – един състоял се и един несъстоял се. Постната пица е отдавна забравена. Сега има обещание за по-дълбоко бъркане в джоба. Ето това бяха словесните медийни образи по най-горещата тема на седмицата. Разбира се без да броим вота на недоверие. Към него обаче медийния интерес бе значително по-малък от колкото към завалялия първи сняг. Двете събития приключиха рекордно бързо и предварително се знаеше, че снега ще се стопи, а вота няма да мине. Как традиционните медии отразиха тези събития, как беше коментирана темата за бюджета и синдикалните протести и нежеланието на бизнеса да плаща повече за осигуровки. Какви клипове се разменяха и дали коментарите за бюджета не станаха повод за видео коментари. За това ще говорим днес с младите експерти на фондация Медийна демокрация Николета Даскалова, Ели Александрова и Юлия Роне. Защо политиците се чувстват неразбрани, кога се налагат уточнения, опровержение и обяснения пък ще ни каже доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека. Какви въпроси зададоха европейските журналисти на евродепутатите – Ивайло Стефанов беше човека на програма Христо Ботев в тази дискусия, очакваме го всеки момент в студиото. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората. Ами как изглежда този дневен ред в отиващата си седмица, на коментари за бюджета, за традиционните медии, за набиращите скорост нетрадиционни медии като Facebook, останалите социални мрежи и медиите за видео обмен. Добър ден на младите експерти на фондация Медийна демокрация Николета Даскалова, Ели Александрова и Юлия Роне. Ами, Николета, с теб да започнем. Ти като че ли следиш т.нар. традиционни медии?
Николета Даскалова: Аз следя новинарските сайтове. Те обаче в много голяма степен се припокриват като дневен ред с традиционните медии, просто нашите изследвания до сега показват наистина такова сходство.
Водещ: И темата на седмицата е?
Николета Даскалова: Темата ако говорим за пикови моменти тук – да, може би има леко разминаване, защото в новинарските сайтове все пак новината, която беше мултиплицирана най-интензивно през последните дни от дните от началото на месец а, това беше бедствието в Унгария, разлива на замърсените води, утайката. Това достигна пиковия момент и в новинарските сайтове, докато същевременно в новинарските емисии на националните медии ми направи впечатление, че тази новина някъде се появяваше около 20-та, 30-та минута, тоест някъде към средата на емисиите, не беше с чак такъв интерес. Докато същевременно новините, които бяха най-важни като че ли за телевизиите специално, това беше обсъждането на протестите, проблемите в здравеопазвнаето, новия министър, изобщо ще има ли протест или няма да има протест. Това беше темата, която се … въпроса, който се задаваше най-често. В крайна сметка видяхме, че здравния протест не се състоя, но се състоя другия протест, който беше отразен подобаващо. И за бюджета, разбира се, дебата с осигуровките, ще скачат ли, няма ли да скачат, с колко процента ще скачат и с колко няма да скачат. Прави впечатление, ако гледаме по отношение на натрупванията на видовете новини, на тематичното разнообразие в новините, че в последно време се наблюдава една тенденция да се говори повече за пари и леко като че ли има спад в темата, която беше номер 1 в продължение на много дълго време – раздаването на правосъдие, криминалните теми, криминалните сюжети. Като че ли има лек спад в тази тематика. И започва все по-интензивно да се говори за другите неща в сферата на управлението, здравеопазването, социалната политика и разпределянето на парите, което в крайна сметка ми се струва, че е една положителна тенденция, защото управлението не се свежда само до раздаване на правосъдие. Все пак това е важно, но не е единственото. Така че има наистина разширяване на чисто тематично разширяване на дневния ред, който ни предлагат медиите и което се оказва много добре за…

/Поради технически причини липсва част от записа/

Юлия Роне: …казва, че категорично не се състоя…
Водещ: Говорим за YouTube, Vbox7 .. как да ги наричаме за повече разбиране?
Юлия Роне: Видео социални мрежи, може би, видео сайтове най-лесно и най-кратко. Любопитното е, че там също аз имам колебания относно понятието дневен ред, защото реално аз отсъствах половин година и когато се завърнах установих, че клиповете, които се качват са абсолютно същите кАкто през 2009, тоест наблюдава се едно своеобразно повторение на клипове и по някакъв начин тов ами напомни за описаната от Цветан Тодоров ситуация в книгата му за завладяването на Америка. Там той говори за културата на маите и за начина, по който времето там се възприема кръгово и по който нищо не може да се случи без то да е било оповестено в миналото вече, без да е вече известно. Мисля, че е много аналогична сиутация наблюдаваме във видео сайтовете, защото реално всички събития, които в момента се коментират там са минали събития, които се качват отново и отново и като цяло това се оказват едни доста консервативни медии. Това беше наистина изненадващото за мен след вече 2 години наблюдение. Изключително трудно е нови теми и сюжети да проникнат там. И другото нещо, което е много ключово, според мен, е залагането, особено големия интерес към личността. Тоест бюджета няма лице. Той не е интересен като тема поради тази причина. Бойко Борисов – да, той е така да се каже героя на видео социалните мрежи, защото е колоритен, предизвиква противоречиви реакции, но той е колоритен именно с тази силно изразена лична позиция. Теми, събития, много трудно си намират път там.
Водещ: Сега нека да сверим часовника си с европейския. Добър ден на колегата Ивайло Стефанов.
Ивайло Стефанов: Добър ден.
Водещ: Защо за евродепутатите беше много важно какво мислят европейските журналисти за бюджета и какви въпроси ще им зададат?
Ивайло Стефанов: Ами както знаем всички всъщност ЕП и ЕС като цяло се опитват да бъдат по-близо до хората, най-общо казано, поне се опитват да го направят. всъщност цялата тази среща, всъщност паневропейски дебат, беше организиран от европейската радио мрежа Евранет, на която БНР също е член и беше по инициатива на журналистите, не на депутатите. Но важното е, че депутатите се бяха съгласили, за да направят този дебат, който беше 4-5 часа, от 4 до 8 българско време…
Водещ: Да, той се предаваше на живо.
Ивайло Стефанов: … и се предаваше на живо. Да, интересното беше, че имаше в екипите, които водеха всъщност интервютата и самите интервюта бяха доста кратки, най-дългото беше може би 15-20 минути, другите бяха от порядъка на 8-10 минути, максимум, колкото беше българското време, но имаше опитни журналисти, които дълго време се занимават с тази проблематика, така и млади деца, които също участваха и говореха с едно споккойствие с всички тези евродепутати. И не само евродепутати, защото в началото участва и белгийския министър на финансите г-н Дидие Рандърс. И въобще по-високопоставени личности.
Водещ: Какви въпроси бяха зададени на евродепутатите?
Ивайло Стефанов: Като цяло дебата беше озаглавен как всъщност ЕС се справя с тази криза и по какъв начин може да се излезе от нея, но различните дебати и самите кратки интервюта бяха разделени по теми, свързани със съответната страна, която всъщност прави Интервюто. Като за пример да речем чешки журналисти от радио Прага говорят с техните евродепутати в ЕП на тема дали Чехия вече е готова да се присъедини към еврозоната или не. Тоест нещо специфично. Гръцките журналисти говорят с техни евродепутати, между другото повечето евродепутати са от различни политически спектър. Едната е от консервативния блок, другата е от социалистическия и говорят за това дали тази европейска солидарност в помощ на Гърция е достатъчна или не. Тоест темите са съобразени с проблемите на всякастрана. Българския дебат беше за отварянето на трудовия пазар за българи и румънци, което знаете, че нашето правителство настоява това да стане от 2011, а не от 2014, както е писано още в предприсъединителните договори за ЕС.
Водещ: По различен начин ли отговарят българските евродепутати от българските депутати?
Ивайло Стефанов: Ами не знам, не мога да преценя, но така отговаряха бих казал нормално, без някакви излишни суперлативи или пък негативизми. Нормално говореха и общо взето бяха на една позиция, въпреки че бяха пак от различни блокове. Това бяха Илияна Йотова и Илияна Иванова, които представят пак двата спектъра.
Водещ: Случва ли се често… случи ли се поне веднъж, по-скоро, някой евродепутат да не даде отговор, както много често у нас се случва?
Ивайло Стефанов: Опитваха се да отговарят. До колкото успях да схвана, защото между другото всички интервюта бяха на съответните езици с моментален превод, тоест всеки разговор беше на съответния език, ние бяхме на български, което успях да схвана това беше, че … не, не се опитваха много да се измъкнат, по-скоро беше тип дебат, не толкова интервю – притиснат до стената, а тип дебат, на който всеки си казва неговото мнение.
Водещ: И ако трябва да обобщим, бюджетите, националните бюджети средство ли са за преодоляване по-лесно на кризата?
Ивайло Стефанов: Ами аз мисля, че като цяло в ЕС има две тенденции – едната е към спестяване на пари, които да помагат евентуално и за бюджетите, това е по-скоро десния политически спектър го предлага, а левия предлага да има повече такси и повече държавно участие, което по тоя начин да се регулират всъщност последствията от прекалената либерализация, според тях.
Водещ: Ами интересен е бил този организиран дебат. Най-интересното за мен е факта, че не е имало желание от страна на евродепутатите да бягат от въпроси.
Ивайло Стефанов: Не, единствено г-н Херман ван Ромпой и г-н Йежи Бузек, който е председател на ЕП бяха записани предварително, но предполагам, че после са имали други ангажименти. Те имаха изказвания, но бяха записани на аудио и на видео файлове.
Водещ: Ясно. Ами сега добър ден и на доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека.
Антоанета Христова: Добър ден.
Водещ: Ами аз ще ви помоля да изследваме бюджета, който няма лице, не представлява интерес като средство за видео обмен, но е хубаво да знаем той ли е тема номер 1 в дневния ред на обществото или не?
Антоанета Христова: Аз тук ще изкажа едно несъгласие. Че бюджета няма лице. Бюджета има много ясно лице и то се казва Симеон Дянков.тогава, когато трябва да говорим за бюджет и за това, че медиите в случая не искат да говорят за него, това означава, че има някакъв психологична съпротива да се споменава и да се говори за Симеон Дянков. Защо това е така можем да съдим и е въпрос на доста интересни анализи. Но бюджета има определено лице…
Водещ: Миналата година имаше неуспешно лице. Може би това е главната причина. Спомянте си ставаше дума за една пица, която беше малка, но налична, с едни спаружени маслинки и изобщо беше много …
Антоанета Христова: Това е така. Интересното може би.. поне аз ако си задам като психолог въпроса защо един човек, защото медията фактически се списва от хора, се опитват да представят проблема, а не човека, който стои зад този проблем. Вероятно е защото на първо място бих била объркана кой е човека, въпреки че лицето е Симеон Дянков ние виждаме, че в целия период на неговото съществуване като министър на финансите, той е подкрепян, той е поддържан, от всякъде обгрижван, от министър-председателя. За това тогава, когато имаме две лица на един проблем, трудно тези две лица се изговарят. На второ място трудно би било да говоря за лицето на бюджета, защото виждаме, че съпротивите срещу него никога не се реализират в реално действие. Съпротивите срещу лицата на определен политик и от този момент в правителството са се реализирали в определен ефект. Този ефект е например махането на Анна-Мария Борисова от (?) на министър на здравеопазването. Или пък преди това имахме поредица от други смени на неуспешни политики. Но независимо от неуспешността или успешността, съпротивите или критиките, както и да го наречем към финансовата политика на България, министър Дянков остава на позиция непоклатима. Тази непоклатима позиция прави така щото в съзнанието да ни изпъкне не той, а този, който гарантира непоклатимостта. И това е Бойко Борисов. Ето за това Бойко Борисов е навсякъде. Аз много дълго време се опитвах да си дам отговор на въпроса кое е това, което определя политиката на България в момента в лицето на министър-председателя, защото аз мисля, че абсолютно никой не тъне в илюзия, че у нас някой друг определя политиката.явно е, че ние зависим от конкретна личност и от нейните особености, за това за нас е много важно да разбираме тази личност. Това е психологически подход, това е … тука ние сме по-компетентни от колкото другите анализатори. Личността на Бойко Борисов след дългите ми опити да открия опорните точки на взимането на решения при него в политиката са може би две основни опорни точки. Първата ще я наречем обществено мнение и всички могат да се съгласят вероятно с това, че той се притеснява от излизането на улицата, от всички възможни публични изяви на недоволство спрямо неговата политика и това на практика го прави слаб.
Водещ: Независимо от всички ползи, които носи един по-популистичен подход при решаването…
Антоанета Христова: Непопулистичния подход в историята на политиците не е доказано, че носи полза. При нито един политик. Казвам това предвид много богатата литература на анализ на политици, които…
Водещ: Е тя тази литература не се чете от политици.
Антоанета Христова: Нищо, за това пък се чете от анализаторите. И за това го казваме. Анализаторите мога да кажа, че популистите никога не са оставали в историята. Но пък те са били харесвани в периода докато са били на власт от хората. Проблема при популистите е било, че бързо тогава, когато са били сваляни са били забравяни. И това е много дълбок вътрешно психичен конфликт, на който е подложен всеки политик. Дали да бъде харесван, дали да бъде обичан от избирателите си или да остане в историята с това, че е дръпнал развитието на историята или е дръпнал развитието на държавата си в определена посока.
Водещ: И втората опорна точка?
Антоанета Христова: Това беше първата. А втората опорна точка разбира се е компетентността или това, към което се съотнася съответния човек, в случая Бойко Борисов като авторитет, като компетентност. Кои са авторитетите за него. Извън авторитетите в личен план, защото винаги всеки човек има авторитети в личен план, за тях няма да коментираме, защото ние преживяваме авторитетите си вличен план вкъщи. Другите авторитети са извън нас. Авторитетите извън нас според мен по това, което наблюдавам е определено финансовия министър. Този авторитет може да бъде дефиниран по различен начин. Може да бъде дефиниран по линия на това, че има определени зависимости,интереси, които обвързват двамата и за това те за себе си взаимно са си авторитети. Може да бъде наистина защото Бойко Борисов смята, че Симеон Дянков е комптетентен. Но както и да го погледнем,независимо от причините, които нас като ползватели не ни интересуват, интересува ни резултата. А резултата е, че имаме две опорни точки и те са обществено мнение и Симеон Дянков.
Водещ: Да. Ами ще продължим след малко с разсъжденията по отношение на бюджета и защо той загуби живописния си облик на храна от миналата година. Останете с нас.

В "Клубът на журналистите" продължаваме да коментираме до колко има съвпадение в дневния ред на обществото според традиционните медии и според другите медии. Нека да кажем няколко думи и за жълтата преса. Ники?
Николета Даскалова: До колкото всички тук имаме някакво любопитство към жълтата преса интересно е, че там проблемите, които тук казахме, че са важни в традиционните медии, специално за бюджета говорим сега, не фигурират толкова силно като проблем в жълтата преса, но все пак е жълта преса, следва един съвсем различен ритъм на представяне на информация, конструира едни съвсем различни разкази, съвсем различни митове, не гони този … няма този новинарски нюх толкова силен, колкото в едни новинарски…
Водещ: Не играе по правилата на новините.
Николета Даскалова: Да, точно. Просто по-различни са с целите. Но там е интереса към парите стои и това е един много стар интерес към парите, и то е интерес към старите пари, към парите от прехода. Просто продължава да ни се дава обяснение, че причината да сме бедни сега е причината е, че през прехода парите бяха разграбени, унищожени. Така че продължава този интерес към сенчестия бизнес до прехода и към възкресяването на мъртвите сенчести герои. Това е нещо, което продължава да се случва, което в крайна сметка създава един наистина романтичен образ на …
Водещ: Но пък ако от една страна кадрите, които НАП засне бяха истинско предизвикателство за нашето въображение, как да коментираме факта, че има героизиране на хората от миналото? Каква е логиката? В жълтата преса.
Николета Даскалова: За героизирането на хората от миналото? Ами това е претенцията.. това е част от прецентията, според мен на жълтата преса да ни каже истината за миналото, да ни каже по начин, който другите, утвърдените, традиционните медии не ни я казвха до сега. Просто това е една претенция да разнищи сюжети, тайни, мистерии, които другите не го правят за нас. И героизирането е част пък от целия акцент на личността, който се случва в жълтата преса. Просто това е присъщо на природата на жълтата преса – да постави акцент на личността, на личното, на скандалното, на любопитното, на драматичното.
Водещ: Сигурно е излишно да си задаваме въпроса дали списващите сценарии за сапунки не проявяват много сериозен интерес към тази преса.
Николета Даскалова: Да, жълтата преса прилича на сериал наистина, има голямо сходство. Но и нещо друго, сега казахме за парите от миналото, които имат пряка връзка с парите сега. Но аз също не съм съгласна, че бюджета няма лице, да, той има лице и наистина лицето е Симеон Дянков и това лице присъства в жълтата преса. Не във всички издания, по последните ми впечатления, но ми направи впечатление, че активно се поддържа един романтичен образ на Симеон Дянков, акцентира се на неговите любовни истории, етикира се много силно като Брад Пит с очила, този образ… макар и с ирония да се споменава, да се слага този етикет, той все пак създава една … в крайна сметка благоприятна представа за един човек с мъжки качества, които традиционно се считат за позитивни. Така че това очовечаване на лицето на бюджета в този любовен образ на Симеон Дянков е в крайна сметка според мен е вид подкрепа за него.
Водещ: Появява ли се във Facebook това лице на бюджета?
Ели Александрова: Лицето на бюджета във Facebook е много бледо. Симеон Дянков е много далеч от хората, генериращи пиково одобрение в социалната мрежа. Неговите фенове в нея са близо 5000 души ,което само за сравнение на фона на подкрепата за премиера, която се измерва с 200 000 потребители в неговия профил, които го харесват е много нищожна.
Водещ: Всъщност последното засичане на феновете на Бойко Борисов във Facebook беше май юни месец и тогава те бяха ?
Ели Александрова: Близо 100 000.
Водещ: А днеска са?
Ели Александрова: Няколко месеца по-късно са близо 200 000.
Водещ: И понеже социолозите ни дадоха отправни точки по отношение на рейтингите на политиците, веднага да сферим техните данни с данните на Facebook, които разбира се не претендират за представителност. Как се справя Цветан Цветанов?
Ели Александрова: Да, само да допълня, че не претендират за представителност, но отново следват тази линия, която обсъдихме за популизма. Абсолютно това е най-голямата подкрепа, която до сега политическа фигура е получавала в социалната мрежа, говоря за българи, разбира се. И негов конкурент между другото в такива места е единствено Слави Трифонов. Само той като фигура се подкрепя от близо 160 000 души, което е малко по-малко от 200 000, но отново в тази сфера. Включително мога да кажа, че има една група, която призовава Слави Трифонов да стане премиер. Тя е по-стара, но също може би е показателна в това отношение.
Водещ: Ами да потърсим психологично обяснение на тези … хайде да започнем от разликата в данните на социолозите и на проявеното от по-активната част от хората във Facebook. Г-жо Христова.
Антоанета Христова: Аз да ви кажа моето мнение е… между другото аз имам профил във Facebook и участвам в него от чисто изследователска гледна точка, много ми е интересно, не съм активна, гледам кой се закача, процедурата на закачане, кой какво казва, какви теми, как се достига до мен даже. Всичко ми е много любопитно. И това, което забелязах от много отдавна предложение за приятелство към Бойко Борисов ми седи в страничната графа за приемане, което аз не съм приела. Истината е, че много искам да я приема. И се съпротивлявам на това. А защо искам да приема – защото искам да вляза и да видя профила на хората, които са вътре. Да видя политиката, която се разиграва вътре в системата. Тоест това предложение да вляза в групата, която е, да кажем, се тълкува и интерпретира като подкрепяща Бойко Борисов, в моето съзнание е любопитство, интерес и анализ. Аз съм дълбоко убедена, че много голям процент от хората, които са влезли в този профил са с моите характеристики. Тоест Facebook не е оценка, не бихме могли да си направим извода от хората, които са влезли в профила на Бойко Борисов и от тази страница, че са хора, които подкрепят неговата политика. Това е въпрос на любопитство, това е въпрос на комуникация. А комуникацията съдържа всичко – и одобрение, и неодобрение, и любопитство, и клюка. Всичко възможно, което ти е интересно просто да се мушне, на тебе нищо не ти струва. Така че това е моя коментар за нарастващия брой на подкрепа. А иначе от гледна точка обаче на политическия психолог резултатите в социологията, последната социология, която виждаме, тези резултати са много разбираеми. Тогава, когато няма алтернатива, когато няма за кой друг човек да гласува, да помисли, че би могъл да му помогне за в бъдеще и да се включи, да му припише доверие, то той седи и просто нищо не прави.
Водещ: Добр,е но ето има едно разминаване. Николета каза, че няма вече интерес към тези, как да кажем, по-криминални сюжети, има интерес към бюджета от една страна… а от друга …
Николета Даскалова: Има, но е леко затихнал. Не е толкова силен, колкото беше.
Водещ: Така. Обаче от друга страна пък ето човека, който се занимава със социалните сюжети и ги определя и пише заглавията в медиите – Бойко Борисов. Но той има по-нисък рейтинг от Цветан Цветанов пък, който се занимава с тези сюжети със затихнал интерес.
Антоанета Христова: Вижте, техния рейтинг разликата в рейтинга е много малка. Тоест прага между единия и другия. За да можем да говорим за разлика. Определено Цветан Цветанов беше много видим и определено той е червената нишка на управлението на Бойко Борисов. За това е естествено тази червена нишка да бъде видима през медиите. Плюс това тази червена нишка се постара много да бъде видима, тоест тя има определена PR политика, която прави видима борбата срещу старите нарушения, корупция, както и да го наречем, грешки в управлението до този момент. Защо Цветан Цветанов е много видим? Защото това е единствения начин и той е единственото лице, чрез което днешната политика може да бъде разбрана и спрямо която може да бъде развита толерантност и разбиране. Ако го нямаме Цветан Цветанов, Бойко Борисов остава само на ниво критика. За това той е изключително важен. Той е този елемент от оценката, който прави така, че когато аз искам да съм критична, а нямам кой друг да избера и съм ужасно объркана в крайна сметка какво да правя. И си казвам – добре де, поне това прави този човек Бойко Борисов. Поне се бори срещу корупцията и срещу престъпността. Това е обяснение, развива моята толерантност и ме прави комфортна да се чувствам не спрямо управлението, спрямо самата себе си, защото това да знам, че нямам изход е много тежко нещо и не би могло да ме накара да мога да спя спокойно. Цветан Цветанов ни кара да спим спокойно, разбирате ли? Но то не е защото той ни кара да спим спокойно, а защото оправдава Бойко Борисов като единствена наша алтернатива в момента.
Водещ: Нека да се върнем към мрежите за видеообмен. Стана дума за това, че има повтаряемост и то с доста задна дата, 2009. Какво се повтаря най-често?
Юлия Роне: Ами най-често се повтарят в интерес на истината клиповете за Бойко Борисов и в този контекст бих искала да споделя едно интересно наблюдение, което ми хрумна сега. Просто според мен се случва едно избледняване на лицата, когато тръгнем от традиционните към новите медии. Защото очевидно както във Facebook Цветан Цветанов не е толкова популярен, колкото показват да кажем социологическите проучвания и броя на статии в традиционните медии, във видео социалнит емрежи е същото. Той там почти не присъства. Тоест има отделни откъси от различни традиционни медии, клипове, които са свалени от там, но по инициатива на самите интернет потребители няма направени клипове. Тоест отново той също там е доста слабо популярен. По същия начин лицето Симеон Дянков – много слабо популярен. Разбира се има нарастване в сравнение със ситуацията, която наблюдавахме на изборите 2009, когато тези фигури напълно отсъстваха. Тоест сега определено има покачване на интереса, но той е слабо забележимо в сравнение с фигурата на Бойко Борисов, която остава доминираща. И тук според мен това може да се обясни с до голяма степен фолклорния характер, отново, на тези видео социални мрежи. Просто защото Бойко Борисов все още е тази притегателна фигура, която привлича около себе си всички сюжети и всички останали лица и взима техните характеристики. По същия начин както да кажем един Крали Марко във фолклора по някакъв начин натрупва и взима образите на всички други герои от вестника като ги интегрира в един епос, на който името дава той. По същия начин според мен Бойко Борисов във видеосоциалните мрежи интегрира и привлича всички останали лица и все още остава водещата фигура на политическия епос, който се разиграва в момента. Това е, което се случва според мен и наистина е много интересно това разминаване между традиционни и нови медии. И това разминаване наинстина, непопулярността на различните фигури.
Водещ: Едно от безспорните явления, които беше наложено точно от тези мрежи за видео обмен беше явлението Кен Ли. Има ли ново такова явление Кен Ли или е абсурд това да се Повтори?
Юлия Роне: Не, в никакъв случай не е абсурд. Това е самата логика на този ти пмедия. Можем веднага да споменем хитове като Съчки събирам, също така песента с лек политически привкус Вахрам Орам или Тройна коалиция, посветени и двете на Бойко Борисов. Това е логиката на тези мрежи. Те залагат на забавното, на неочакваното.
Водещ: Ъндърграунд погледа върху случващото се?
Юлия Роне: Ами да, не чак толкова ъндърграунд, колкото по-скоро чисто фоклорно обиграващия поглед на тези събития. Тук се залага на нещо, което е неочаквано, нетрадиционно, основния термин, който се използва е contagious (заразен). Смисъла на видеото няма значение, колкото по-забавно, колкото по-щуро е това, което се показва, толкова по-голяма е възможността то да се препрати. В случая залагаме не на новината. Този тип медии не търсят новината. За това и темата за дневния ред е толкова проблематична там. Няма я тази тръпка на новото. Тук се залага на емоцията. Емоцията, която е толкова по-силна, колкото повече се повтаря И колкото повече се наслагва. Лавинообразната емоция. Едно видео, което се препраща и става все по-популярно и популярно, независимо от своето съдържание, но което предизвиква бурна емоция на неодобрение, на подигравка и според мен нашите Политици все още нямат умението да боравят с този тип медии. И доказателство за това според мен беше и този химн на полицията, изпят от Веселин Маринов, ние сме го обсъждали и в неформални разговори, защото действително ако той не беше попаднал в този тип медиИ, защото той се разпространи през vbox и през Facebook, той нямаше може би да получи този огромен негативен ефект. Аз обичам да наричам тези медии – медии с часовников механизъм просто защото те са доста непредвидими. И политиците все още не могат да овладеят това. Те не знаят как да го използват.
Водещ: Новина ли беше това, което се случи с този т.нар. хит?
Антоанета Христова: Не е това, което се каза току що, аз съм съгласна с него, че наистина това беше нещо, което е в стила на този доста … той е популярен до някъде изпълнител. Така че то щеше да си мине, да си замине, ако то не беше разпространено по този начин, чрез тези медии. Така ч енапълно съм съгласна, нямаше да получи популярност и нямаше да бъде и новина. Новина е до толкова, до колкото … и то не е новина, това е негативна новина, до толкова до колкото имаме още веднъж.. историята на българската полтика е едно доказателство за дълго, постоянно, продължаващо усещане за подмазване на тези, които биват управлявани на този, който управлява. Този хит беше като метафора на подмазването. Това беше усещането отстани на наблюдателя. За това и той влезе там, защото това е критичен елемент, това е критичен спомен от миналото… това е реминисценция. Това е тежка реминисценция, която ни накара да от една страна да се почувстваме минати от това, че сме си мислели, че нещо се е променило и вече сме в някаква фаза на промяна, в същото време да разберем, че нищо не се е променило. И че може би даже връщаме назад лентата. И тогава фоклора отива, фолклора се показва тогава, когато ние трябва да се справим с конфликта си. Тогава конфликта чрез този фолклор влиза в медиите, които обсъждаме. И нещата не са новина, те са просто реакция на събитието.
Водещ: Но и коментар.
Антоанета Христова: И коментар на събитието, разбира се.
Водещ: Което е доста важно, защото това е една възможност за инициатива от страна на хората. Могат да заявят позиция.
Юлия Роне: Силно емоционален коментар, не аналитичен, а чисто емоционален. Това е много важно, защото новите медии пренебрегват словото, а политическия дискурс за сметка точно на емоцията, на осмиването.
Николета Даскалова: Има и нещо друго, което тук е много важно, когато говорим за емоции и за новината. За коментар има ли го или го няма. Има нещо, което е много общо за всички медии, които забелязвам. Ако има разлика в популярността на отделните фигури, това което е общо за всички медийни канали, традиционни, жълти, нови и т.н. , медиите на потребителите, общото е, че популярността към фигурите като такава стои константна. Дори в новинарския дискурс новините се представят като взаимоотношение на отделни субекти. Ето сега казваме – важно е, че тематичния кръгозор се разширява, управлението започва да се представи с другите проблеми. Но важното е, че не се представи толкова проблемите, колкото се представят отделните фигури. Бойко Борисов, Симеон Дянков, протестиращи, фигурите на опозицията. Но предмета, всъщност политиката като процес, като някакво по-задълбочено познание като че ли не присъства толкова. Като че ли новините са по-празни от към съдържание и по-пълни от към образи, от към зрелищни образи, които създават емоцията. Все пак тази емоция, за която говорим, тя се свързва с определени субекти. Това, което ми направи впечатление като гледах новинарските емисии от изминалата седмица – ами какво видяхме, обсъждане на вот на недоверие със снимката на Бойко Борисов, поддържана от Станишев и другите опозиционери в парламента, видяхме Сидеров с тениска „Атака не иска Турция в ЕС” или нещо от този род, видяхме един раздразнен Бойко Борисов, който каза – абе госпожо имам работа, за това не съм на обсъждането, аз не съм безделник като тях. Виждаме го по-сериозен, виждаме го по-раздразнен, всъщност избрахме го, защото беше готин, но стана ясно, че управлението не е само харизма, има и други по-дълбоки проблеми и сега пак виждаме лицето на тези проблеми през лицето, което избрахме, през …
Водещ: Което обаче вече е променено. По-различен е …
Николета Даскалова: Което вече е променено, което е по-уморено, да, прави ми впечатление, че сега започват да се дискутира, че Бойко Борисов става все по-уморен. И това трябва да ни плаши. Но защо да ни плаши? С ега умората, това е все пак някакъв опит, би трябвало да говори за някакви компетентности и т.н. Не, това ни плаши, защото според мен той беше избран в една много еротизирана среда, публична среда, в която пак казвам, го изхбрахме, защото е готин и харизматичен, и сега тази умора ни плаши, защото тя въвежда асоциация за някаква импотентност. И това се случва, когато фигурите са на преден план. Прекалено персоницифирани, а не политиката като процес, като .. наистина като някаква субстанция не толкова персонифицирана.
Водещ: Какво могат да постигнат традиционните медии така щото да наложат дневния ред на хората, на политиците, и какво могат да постигнат нетрадиционните медии – останете с нас, продължаваме след малко.

Водещ: Какво трупат за политиците нетрадиционните медии? Ето на този въпрос ще опитаме сега да намерим отговор, Facebook е една голяма играчка плачка. Вече има публични личности, политици, които са си изпатили здраво от това, че са си позволили да се шегуват във Facebook. Един такъв политик се лиши от политическата си кариера, ешгувайки се със Сара Пейлин. У нас такава реакция може ли да има или това е силно съмнителен факт?
Ели Александрова: Аз вярвам, че това е може би не първия, но със сигурност не последния политик, на който му се случва да го сполети подобна съдба.
Водещ: По света.
Ели Александрова: По света, разбира се, да. Когато говорим за Facebook говорим за, към момента, 0.5 млрд.активни потребители изобщо по целия свят. За България тези над 1 млн.души, което е 1/3 от потребителите на интернет изобщо. Това е една огромна маса от хора, до които достигат всякакви послания. И ако те са достатъчно провокативни така, че да предизвикат интерес, наистина мащабите на ефекта след това могат да бъдат огромни. Това е един пример. Със сигурност има и много други такива, а тепърва ще ставаме свидетели на далеч повече. Във Facebook интерес генерират не хората,които ни карат да спим спокойно, както беше коментара за Цветан Цветанов, а именно тези, които предизвикват по някакъв начин скандали, по някакъв начин нещо, което е по-различно от нормалното, така да го кажем. Дори девиза на компанията Facebook, тъй като отделно от социалната мрежа има Компания, която генерира много сериозни печалби, девизът на тази компания е – ние правим революционни неща. Така че тепърва …
Водещ: Тарифа за политици имат ли?
Ели Александрова: Няма такава информация, но нищо чудно и това да е факт.
Водещ: По отношение на vbox7 и YouTube и изобщо местата за видеообмен?
Юлия Роне: Ами смятам, че те имат потенциала наистина да създават политически скандали и обществени трусове. Мисля, че в България вече имахме такива примери. Най-яркия такъв пример беше изказването на Ахмед Доган в с.Кочан, което нямаше да стане популярно ако не беше качено във vbox. И от там се разпространи светкавично и до голяма степен според мен повлия и на изборните резултати. Има множество такива прецеденти в САЩ, когато една расистка забележка на сенатора Джордж Алън всъщност му коства мястото по-нататък и до голяма степен отново повлиява на изборните резултати. Друг е въпроса, че тези скандали имат голям отзвук, но се забравят бързо, което за мен е доста тревожно. Това е проблема на новите медии. Там имаме лавинообразен ефект, светкавичен ефект, но много малка памет, според мен. Точно по отношение на такива важни политически въпроси. Защото както вече се спомена, да кажем във Facebook не ни струва нищо да кликнем и да се присъединим към дадена кауза. И реално голяма част от нас са фенове на различни каузи, като, не знам, да спасим тюлените в Япония… Но какво правим по тези каузи е друг, доста съществен въпрос.
Водещ: И дали това е една заявена активна позиция или е просто едно кликане?
Юлия Роне: Според мен е просто едно кликане. Точно защото нищо не ни струва да го направим, точно защото е прекалено лесно, ние ставаме много активни. Но какво постигаме с тази активност? Ние реално не правим нищо. И според мен това е проблема. Вниманието ни се отмества от сериозните политически решения към някакви каузи, които са доста лесно достъпни, които ни карат да се чувстваме отговорни, но които реално не изискват нищо от нас. За това според мен и във vbox и във Facebook, изобщо в целия този тип нови медии е добре малко повече да помислим, да забавим нещата, защото ние много бързо се ангажираме, емоциИте се възпламеняват, но след това по същия бърз начин те си отиват. Според мен трябва да помислим и когато се ангажираме с нещо реално, да го правим.
Водещ: Да очакваме ли тези нови медии да участват съвсем пълноценно в едни предстоящи избори, г-н Христова?
Антоанета Христова: Не мисля, че скоро можем да очакваме влияние на тези медии върху изборни резултати. И то не върху изборни резултати, а в процеса на предизборната кампания. Знам,ч е в последно време темата по принцип интернет, интернет влияния и кампании е много модерна…
Водещ: Е Барак Обама я наложи по един много категоричен начин.
Антоанета Христова: Това казвам,ч е тя е просто модерна, но като че ли не е толкова … това твърдение е валидно за нашите географски ширини. Моето впечатление е, че наистина хората наистина участват в интеренет и в интернет медиите, информират се от тях, любопитно им е да видят какво се случва, лесна им е комуникацията. Но това не е свързано с поведенчески акт, с формиране на нагласи. Поради което аз не смятам,ч е те ще повлияят в скоро време в политическите кампании и съответно в резултатите при политически избори. Знаете ли, даже спомням си бях консултант на една кампания преди година и имаше много сериозно обсъждане в това дали да се използва интернет като канал. Определено смятам,ч е трудно може да бъде използван. Защо – веднага ще ви кажа. Таргет групата на хората, които гласуват обикновено, които са неангажирани в политиката и не се интересуват от политика, се занимават с едни медии, които са много по- в голяма степен политически неактивни. Те са любопитни за тях. И тогава, когаот имаме послание, клип или нещо, което преминава, примерно, давам пример, Дир.бг или някоя друга, чисто и просто ползвана страница, която е любопитна за четене на новини, тази новина политическата се избягва. Минава се по жълтите новини или по общите новини за деня. Хората, които обаче пък са определили другата страна, таргет групата, която е определила интереса си към политиката, тя си клика по политическите теми. Тя знае какво да търси. От тази гледна точка наситеността не ни помага за тази група, която трябва да привлечем, именно неориентираната. Неориентираната си остава неориентирана през интернет, нейния интерес е в друга посока. За това технологията за нейното привличане трябва да бъде различна. Интернет в България все още не играе тази роля.
Водещ: Кого предпочитат да цитират хората като медийни послания, Николета?
Николета Даскалова: Само искам да добавянещо друго. Една от задачите на нашата лаборатория за медиен (?), в която ние трите сме в тази част, е да изследваме точно влиянието на различните медийни канали върху формирането на общественото мнение и за формирането на вота и това нещо ще се прави и следващата година, когато има отново избори. Да, може би не е толкова пряко действащо върху формирането на вота на избирателите, но действа. И тука има нещо много важно и това е въпроса за поколенческата промяна. Да, избирателите, тези които са активни и гласуват, хора които се информират повече от традиционните медии, но все пак има смяна на хората. Има смяна на поколението. Наши наблюдения, наши изследвания върху информационните навици на младите хора показват абсолютна незаинтересованост от пресата, силен интерес към забавните аспекти на телевизията и изключително поглъщане от информационните ресурси в интернет. Така че тази смяна ще я виждаме тепърва все по-интензивно да се случва. Но да, има …
Водещ: Ако трябва да направим облак на цитатите обаче, нека да се върнем на цитатите, този облак кои са в този облак, кои биха били най-цитираните медии? Защото вие правите облак на това медиите кого цитират най-много, кой е човека, за когото е писано най-много, коя е темата, за която е писано най-много. Айде да направим сега един облак на това кои медии цитират хората.
Николета Даскалова: Телевизиите. Телевизиите се цитират много. Тук има една пропускливост, телевизиите се цитират много, телевизиите присъстват обаче много интезнивно и във видео социалните мрежи, ето Юлия може да п отвърди, че телевизията е един от най-мощните генератори…
Водещ: Защото подава готов обект.
Николета Даскалова: Разбира се. Но съдържанието може да е автентично, авторско…
Юлия Роне: Всеки може да излезе от тях и да снима и да направи някакво клипче. Но телевизията си остава много силен.
Николета Даскалова: Така че не толкова медиите, колкото посланията, медийните послания с атрактивен и забавен характер. Те са най-цитираните и най-бързо циркулиращите.
Водещ: Тоест това е тиража.
Антоанета Христова: Това е точно така. Аз също смятам, че телевизиите са най-цитирани от хората, особено като говорим за гласоподаване и това е най-въздействащата медия. Съгласна съм, че наистина младите хора се информират от интернет. Проблема е, че в момента всички кросове в социологията показват, че младите не са активните избиратели. И именно това е логиката ми да кажа, че интернет медия е върху …
Водещ: Рано е да се каже за интернет.
Юлия Роне: Относно цитиранията аз исках само да кажа, че според мен също така е любопитно да се изследва начина, по който различните медии препращат помежду си, защото при нвоите медии виждеаме едно много силно препращане от блоговете към видеосоциалните мрежи и от там към Facebook. Тоест тук налице е един затворен кръг в сферата на новите медии. Докато според мен да кажем телевизиите са по-склонни да правят преглед на печата и прочие, въпреки че и там започва да се наблюдава една пропускливост, тоест все по-често се цитират мнения от незнам, имейли на потребители, на зрители и прочие. Но като цяло новите медии правят един завършен цикъл на циклиране и най-популярните видео клипове всъщност, доказано е чрез много изследвания, стават популярни именно благодарение на цитиране чрез блогове. Блогърите са филтъра, който пресява кои клипове да бъдат популярни.
Водещ: А във Facebook кой пресява?
Ели Александрова: Първо исках да кажа нещо по отношение на това, което и според мен предстои като тенденция. Във Facebook даже наскоро се появи едно приложение, което показва за това как мрежата е спомогнала за осъществяването на някакви проекти. В случая там наскоро имаше пример с изграждането на театър в Кентъки и т.н., пак интернационално говорим. Но когато става въпрос за България и тук имахме един конкретен израз на тази може би зараждаща се тенденция, не толкова факт все още, имайки предвид този протест, когато се върнем назад във времето, 14 януари 2009, той се организира изцяло онлайн и наистина имаше хора,които отидоха да протестират с всичките рискове…
Водещ: От тази организация, разбира се, защото тогава дойдоха и едни други хора.
Ели Александрова: Да, говоря като прецедент за нещо, което се случи за първи път тогава. В смисъл, то се организира онлайн и се случи там физически на място реално.
Водещ: Имаше и образ онлайн също така.
Ели Александрова: Абсолютно да. Но може би това е нещо, което започва сега и както каза и Николета ще ставаме свидетели на негови прояви в бъдеще. Защото това може би беше само началото. За кучето Мима също е достатъчно показателен примера, всички сме информирани може би вече за това, че тази инициатива, която избухна най-вече онлайн тогава, разбира се имаше и много коментари в традиционните медии, но и онлайн имаше наистина много голям мащаб на това, което се случваше, доведе до друга инициатива за промяна на закон, което също е …
Водещ: Въздействие на хората. Можем да кажем, че все пак новите медии са по-полезни на хората, от колкото на политиците, г-жо Христова, за сега?
Антоанета Христова: Да, новите медии са полезни. Всяка медия е полезна. Аз няма да огранича една от друга. Всяка медия има своя таргет и е полезна за хора, които се интересуват от нея. Въпроса е коя ни прави с усещането, че сме свързани. Защото има медии, които наистина ни карат да се чувстваме самотни малко, в повече или по-малко. Определено бих могла да кажа вероятно, че наистина телевизията в момента усещането за свързаност го правят в по-голяма степен. Защото даже и 14-ти миналата година не беше масова толкова, колкото очаквахме да бъде. От тази гледна точка аз бях малко разочарована от слабостта и от ефекта на интернет. На Facebook в случая. Това разочарование ме накара да си мисля, че наистина слаб е все още Facebook, у нас, не навън, у нас. И тъй като 2009-2010 все още … това е малко времево понятие, една година, смея да твърдя, че все още сме на тази фаза, в която ефекта няма да бъде малък, но смисъла на медията е да се чувстваме свързани и наистина според мен да си обменяме информация, която предизвиква повече поведенческа промяна, поведенчески актове. И лично аз залагам повече на тях като лично предпочитание.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Остана ми само да ви пожелая хубав следобед.

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 13.07.2010

Телевизионни оператори искат отлагане на сроковете

Ще успее ли страната ни да спази срока, определен от Европейската комисия за преминаване от аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т). Иначе казано, ще създаде ли държавата всички необходими условия за завършване процеса на цифровизация до 31 декември 2012 г.
Напоследък все по-често експерти от медийните среди алармират, че изключването на аналоговия сигнал, който предава телевизионните и радиопрограми, няма да се случи в посочения срок. Причините за това са както финансови, така и организационни. Въпреки приетия от Министерския съвет План за преминаване от аналогово към дигитално излъчване действия по практическото му осъществяване все още няма. Практиката в западни страни като Германия например показва, че този процес може да продължи повече от десет години.

Удължаване на срока

В медийното пространство вече се лансират идеи срокът за преустановяване на аналоговия сигнал да се увеличи с още половин или една година. Според генералния директор на БНТ Уляна Пръмова това ще е от полза както за обществената медия, така и за целия пазар. За преразглеждане и синхронизация на заложените срокове в плана за наземно цифрово излъчване се обявиха и от bTV. От най-голямата телевизия в страната са притеснени от кризата, която влияе негативно върху рекламата. Рекламният пазар, който е основният източник на приходи за търговските оператори, се свива сериозно, а дигитализацията предполага увеличаване на броя телевизии, които този пазар ще издържа. Според Яна Иванова, директор "Корпоративни отношения" в bTV, има риск дигитализацията да стане заложник на търговските преговори между телевизионните оператори и собствениците на мултиплекси. Телевизиите очакват ясно ориентирано ценово предложение от страна на собствениците на мултиплекси, което да е съобразено с пазарните условия. По думите на Иванова в момента няма яснота нито какви други услуги може да ползват телевизионните оператори в цифровата ера, нито по отношение на използването на интерактивността. Все още няма отговор на въпроса дали ще има платени канали и при какви условия ще може да се предложат като екстра на зрителя.

Липса на информация

Една от най-важните точки в държавния план е провеждането на широкомащабна разяснителна кампания сред населението. Задача за разясняването на ползите от въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване пред българските граждани имат държавните институции, но засега участие от тяхна страна няма.
Липсва комуникативният процес между институциите и хората, смята председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Според него след две години дигитализацията ще стане всекидневие, а в момента тя не е на дневен ред в общественото мислене. Хората все още не могат да оценят преимуществата на дигиталната телевизия. А те не са свързани само с по-доброто качество на картината и звука. Цифровизацията ще позволи по-голямо разнообразие на телевизионните програми, броят на програмите с национален и регионален обхват ще се увеличи, ще има възможност за мобилно приемане на радио- и телевизионни предавания.
Около 20% от домакинствата в момента гледат ефирна телевизия. "Цифровото излъчване ще им позволи да гледат не 4 програми, както е в момента, а 14-15", твърди изпълнителният директор на bTV Медиа Груп Вики Политова. Ако тези предимства не бъдат изложени пред обществото, губещи в забавения процес на дигитализация ще бъдат и двете страни – зрителите и телевизиите в България. Проучванията показват, че никой не знае какво е ефирна дигитална телевизия и че предстои процес по въвеждането й. Информационната кампания е закъсняла, а тя трябва да е много интензивна, особено след като вече е регистрирано изоставане. За да се разяснят ползите и необходимостта от цифровизацията, е необходимо спешно да се напише информационна стратегия, категорични са представители от търговските оператори.

Парични затруднения

Не само липсата на информираност е проблем пред цифровизацията, категорични са експертите. Сериозна пречка ще се окаже и техническата обезпеченост на процеса. Оказва се, че в момента по-малко от 4% от населението разполага с телевизори, които приемат дигитален сигнал. Това твърди Яна Иванова. В плана за преминаването от аналогово към дигитално излъчване е заложено предоставянето на помощ на социално слаби домакинства, за да могат да закупят цифрови приемници. Как точно да стане това и откъде да дойдат парите, все още не е уточнено.

Създаване на фонд

Преди дни на дискусия за дигитализацията на медиите, организирана от фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" Георги Лозанов спомена възможността Министерският съвет да създаде фонд, чрез който да се закупят необходимите устройства. "Няма логика икономическата тежест на цифровизацията да падне върху най-бедните и затруднени социални слоеве", каза шефът на СЕМ. Парите във фонда ще идват от държавата и собствениците на цифровите мултиплекси.
"Самите собственици имат търговски интерес да достигнат до тази аудитория", каза председателят на електронния регулатор. По думите му в момента социално слабите домакинства са около 30% от населението на страната, или това прави около 2 млн. души. Фондът ще обяви обществена поръчка за закупуването на приемниците, ще осъществява контрол върху изпълнението и ще следи за качеството на устройствата. Необходимият капитал, който трябва да се събере във фонда, за да подпомогне потребителите, е не повече от 50 млн. лв., казва доц. Лозанов. C част от парите може да се направят и социалните кампании за информиране на обществото за ползите от цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване. Според експерти спешно трябва да се издаде наредба от Министерския съвет, която да задължи търговците на техника да обозначават със специални стикери телевизорите, които имат възможност за приемане на дигитален сигнал. Така потребителите, които купуват телевизори оттук нататък, ще знаят дали моделът, на който са се спрели, ще им позволи да приемат програмите в цифров формат.

Проблеми за БНТ

Според експерти най-сериозно затруднение с предстоящата цифровизация ще изпита обществената телевизия БНТ. Докато изпълнителите на двата частни мултиплекса вече са ясни, все още не се знае кой ще изгради обществения мултиплекс, тъй като в момента тече конкурс за неговия избор. При всички положения изборът на компания, която да поддържа обществената мрежа, няма да е преди края на годината, смята генералният директор на националната телевизия Уляна Пръмова. Това означава, че след като бъде избран, собственикът на обществения мултиплекс ще има само една година, за да покрие 95% от територията на цялата страна.
Според Пръмова изключването на аналоговия сигнал на БНТ няма как да се случи до 31 декември 2012 г, тъй като медията не е подготвена в технологично отношение. Въпреки че базата на БНТ в София е на 80% цифровизирана, в останалата част от страната медията няма да успее да обнови технологичните си възможности, особено предвид намаления си бюджет, смята генералният директор на телевизията. Сериозно предизвикателство ще е новата програмна схема, която обществената медия ще предложи на зрителите.

Стр. 22-23

БНТ, Денят започва | 10.07.2010

Водещ: „Дигитализацията на медиите – технология, политика, култура” – това е темата на публичната дискусия, която ще се състои днес. Тя се организира от фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Медийна демокрация”. По темата ще говорим сега с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и основател на фондация „Медийна демокрация”. Добро утро! Тази дискусия е обявена като публична, но очаквате ли освен професионалистите, хората, които са пряко свързани с медиите, с дигитализацията на медиите, да проявят интерес и по-широк кръг хора?
Георги Лозанов: Не знам дали ще дойдат на дискусията, но смисълът, или поне една от целите й е да започнем да говорим нормално за цифровизацията и дигитализацията, което е синоним. Сега като прочетохте думите видях колко звучат все още дори за моето ухо някак си далечно, абстрактно, а пък това е нещо, което ни се случва и идва върху нас.
Водещ: И трябва да се случи през 2012 г.
Георги Лозанов: Трябва да се анализира, да говорим за цифровизация като да говорим за телевизия.
Водещ: Как да го предадем?
Георги Лозанов: А то ще се случи по-лесно и по-бързо, и това също ще е тема на дискусията, когато се отрази на самата програма, на самото съдържание. Знаете ли какво най-общо си мисля, че кога ще го усети зрителят, когато дистанционното, което държиш в ръка, от един гид между програмите, и движение между програмите както е сега, да ти даде възможност да се движиш вътре в програмата. И докато гледаш, най-просто да кажа, докато гледаш един футболен мач, а през това време върви любимият ти сериал, да можеш долу в едно прозорче да си го пуснеш. Или пак ако си го изпуснал, да имаш възможност в архив да влезеш и да си го видиш. И постепенно да започнеш сам да си композираш от отделни елементи от програмите собствена програма. Това е… какво да кажа, влизаме в нов свят, телевизионен. И както всяка голяма промяна става бавно и първо не я усещаш. А ние вече участваме в нея и трябва да го изговаряме, да си го казваме, да говорим за привилегиите от това, да говорим за рисковете, защото и рискове има. Дигитализацията е свързана с ново разпространение, как ще се случи това разпространение и финансово, и от гл.т. на свободата на словото, няма ли да възникнат монополи в него, така да се каже. В една по-свободна несъмнено реалност, каквато е цифровата изведнъж да се окаже, че вече сме заложили капани и прагове. Всички тези неща ще са тема на нашата дискусия, вярвам. Разбира се, всяка дискусия, всяка такава конференция, каквото и да се замисля, тя тръгва по свой път и никога не знаем докъде точно ще се стигне, но се надявам да почва голямото публично усещане, а пък и говорене…
Водещ: И разбиране.
Георги Лозанов: И разбиране за цифровизацията.
Водещ: Като казвате привилегии и капани, има ли спорни моменти и досега ясно ли е кои са опасностите и кои са привилегиите? Технически вие обяснихте и за нашите зрители, това досега фантастично усещане да променяш програмата…
Георги Лозанов: Аз споменах за това, че опасно е да не би в новата среда да заложим монополи, да заложим фигури, които фактически през собствения си интерес, в което няма лошо да имат собствен интерес, но той да бъде такъв, че да започне да влиза в противоречие с обществения. Тук има едно ново голямо цялостно пренареждане, което е много важно какви ще са фигурите, и много е важно да се запази многообразието. Защото ние практически основното, което ще ни даде в повече цифровизацията е един много по-многообразен свят. И още нещо си мисля, знаете ли, сега мислихме в дълъг период за противоречие между двата екрана телевизионния и компютърния, едно компютърно поколение, което не гледа вече телевизия, а сяда веднага пред компютъра. Сега телевизията ще дойде и от там. И фактически цифровата телевизия най-общо ще е телевизията на поколението, което се отказва от телевизията заради компютъра. Така да кажем, да говорим за един още културен аспект на дигитализацията.
Водещ: Кой е най-неясният засега, най-сложният момент от трите модула, които са изградени? Или може би вие ще кажете, че във всички има неясноти. Но технологията ли, въвеждането на технологията ли е най-трудният?
Георги Лозанов: Не, там общо взето нещата вече са ясни. Тръгнаха, започна да става, разбира се с голямо закъснение както при нас, и затова пък сега трябва много да се бърза. Най-сложният момент е следният. Самите медии да имат воля и да влязат в цифровата ера. Тъй като това е свързано и с ресурси, финансови, свързано е и с ново програмно мислене. Там е проблемът.ние още гледаме на цифровизацията само като на един по-нов начин на пренос на телевизионния сигнал. А цялата културна страна на този процес, културният шанс, който ти дава, той още не е усетен. И заради това имаме, казано в термини, един вече започнал да се изгражда на островен принцип мултиплекс, в който засега само една телевизия, да не я казваме коя е да не правим реклама на други медии тук, е качила своята програма. Другите все още имат в това отношение задръжки и колебания, а пък имат възможността да го правят. Т.е. стоим на прага на цифровизацията и аха-аха да влезем вътре, но още не е започнало това.
Водещ: Но тя трябва да се случи?
Георги Лозанов: Да, тя трябва да се случи непременно, и това е част от отговорността на хората, които правят медии в България, да преведат България в следващата епоха.
Водещ: Програмно как ще повлияе дигитализацията?
Георги Лозанов: Ами най-общо ще повлияе с възможността да правиш много повече програми, много по-конкретно насочени към отделни аудитории. И съответно пък да правиш предавания, и въобще програмни продукти, които да позволяват на зрителя да участва, както казах през дистанционното, през допълнителни услуги вътре в самия процес. Дори можеш да си избираш камера, от която да гледаш един мач например. И това са само най-външните първоначални възможности, които ще ни даде този процес.
Водещ: Все още звучи фантастично.
Георги Лозанов: Да. Ами ето какво да кажа, в технологично отношение сме на прага на нещо, което доскоро е било само полет на въображението.
Водещ: На 15 юли предстои изборът на нов директор на БНТ. В едно интервю и по този повод вие, ще цитирам, казвате, че на новия директор предстои много сложна задача, цифровизация по време на криза си е направо „маркесов сюжет”. Финансовата страна ли имате предвид, или?
Георги Лозанов: Ами да, финансовата страна, ресурса, защото не е тайна, сега особено и покрай конкурса, че БНТ, на чиито любезен екран сме в момента, е, както много предприятия в държавата, в сложно финансово положение, а пък цифровизацията ще даде възможност, а и в някакъв смисъл ще изисква, ще стане част от обществената поръчка телевизията да направи още канали, не казвам колко, просто още нови програми. Така че на вас това ви предстои. Трябва да започнете да разработвате нови програми, които да се разпространяват в цифрова среда. И тези програми вече да са много по-различни като мислене и начин на правене, за да отговорят на тези възможности, на този потенциал, който цифровизацията носи. Защото няма никакъв смисъл да правим същите програми и да използваме цифровизацията като един, и то все още труднодостъпен начин те да се разпространяват. И да, разбира се ние правихме една конференция преди време, една среща по-скоро, когато вече телевизията почна да говори за това, какви биха били тези програми, към децата ли повече, дали няма да е една програма, която ще е един тип забавление, но ще предложи много по-цивилизован, да го кажа така, свързан с ангажимент на обществената медия и прочие, да не изпреварваме събитията. Но предполагам, че пък участниците в конкурса за генерален директор сега, когато излагат своите виждания, ще говорят за това.
Водещ: Досега говорихме за възможностите, които ще даде дигитализацията на зрителите, тъй като идеята на предстоящата днес дискусия е да отвори, да направи разговора достъпен за зрителите. Освен възможностите, но как ще бъдат убедени хората, финансово как ще ги засегне дигитализацията? И ще кажат някои, защо да си сменям приемника.
Георги Лозанов: Не, няма да падне тежестта върху крайния потребител, никъде не става така. Тя ще падне частично върху новите оператори на мултиплекси, тези, които ще разпространяват цифрово програмите и на държавата. Трябва да се направи един фонд, чрез който да се подпомогне именно тази промяна технологична на собствениците на крайни устройства, както се наричат.
Водещ: Това предвидено ли е, заложено ли е?
Георги Лозанов: Това е заложено в идеите за този преход от аналогово към цифрово разпространение, но конкретният механизъм в това отношение още не е изработен и не е тръгнал този процес. Когато, както се казва, на бабите ще започнат да им променят циповете, но на телевизорите. Това трябва също да стане. Въобще трябва да бързаме, да бързаме, тъй като комуникативното време е бързо време, медийното време, а ние в това отношение дълго време сме стояли и сме се оглеждали, тъй като дигитализацията дава по-голяма свобода, а пък винаги свободата плаши, особено политиците, и затова много бавно се взе политическото решение, което да доведе до този процес.
Водещ: Трябва да се случи през 2012 г. така или иначе?
Георги Лозанов: Да, това е знак за нашата интеграция към ЕС. М 2012 . общо взето аналоговото разпространение трябва да изчезне и да започва да изчезва от медийната карта. Това е свързано и с една тревога например на кабелните оператори, че те изведнъж ще бъдат заплашени от тази нова технология, което даже в началния период е по-скоро обратното, кабелната комуникация ще остане и ще бъде устойчива за не кратък период, докато върви този преход. Така че никой не е особено заплашен. Въпросът е да всички да си дадем сметка, че това е едно благо, и то европейско благо, и да му се радваме.
Водещ: За скептичните зрители, или не само за скептичните, но ако можем да обобщим, вие току-що казахте благо, но какви са компонентите на тази голяма промяна, която предстои и за която трябва бързичко да се случи до 2012 г.?
Георги Лозанов: Знаете ли, аз друго ще кажа, на времето се казваше, че ако Хитлер би имал телевизия щеше да спечели Втората световна война. Има се предвид старият вид телевизия, в която някой диктува на една аудитория, която стои и понася неговото въздействие. Сега нещата се обръщат точно обратното, няма го този някой, а аудиторията сама според собствените си вкусове и разбирания решава това, което ще гледа, това, което ще й се случва на екрана.
Водещ: Много ви благодаря!

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-18 

Водещ: Изгубени в реалити страстите, сякаш между другото не забелязахме, че тази седмица критиците похвалиха пресата. Очевидно все още е много важно какво казват хората във властта. Едва ли обаче някой от тях ще похвали медиите, че са станали по критични. Това е крайна утопие. До колко обаче е сериозно, вицепремиер да има сценарни забележки?! Еми не е, да мнозина не харесват големия брат в на семеен, но никой няма право на намеса в сценария. Това е демокрацията, несъвършена, по-добра няма. На ход е СЕМ, а от там дойде вестта, че ще се занимават на всяко заседание със санкции към Брата. Доста по-сериозен анализ обаче заслужава фактът, че пресата се опитва да се отдели на една ръка от властта. А Бойко Борисов от централен говорител на държавата, влезе в ролята на по мълчалив премиер, до колкото това е възможно. Все още, вече има всъщност два открояващи се са гласа на двама вицепремиери всеки със своя специфичен стил и това осигурява в медиите многогласие в лансираната от управляващите политика. И разногласие да кажем, няма да сбъркаме обаче. И това е добре, защото когато политиката влезе в ролята на медийното съгласие, диалогът и дискусиите отиват в ъгъла. Да всички обичаме да слушаме солови парти, особено изпълнените с таланти, но не е зле и хорът да се чува. Има и още /…/ е на път да влезе в историята „Гарван, гарван око не вади”, иначе казано умертата, щом управляващи излязоха от властта, никога да не става обект на възмездие е на път да отиде на бунището, обещаващо. Без разбира се да брои някои особености в дейността на българските съдии. Гледката не е особено красива, както утопично си я представяхме, но е добре, че я има, коментира по този повод доц. Георги Лозанов през седмицата. Какво показват данните от картите на медийните зависимост за поредното тримесечие, как медиите промениха отношението си към властта, кои са големите медийни драми, какво е съотношението управляващи-опозиция в медиите, защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети, как използването на интернет за граждански каузи, прави своите революции? Ето на тези въпроси днес ще потърсим отговор с най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”, след като чуем коментара на доц. Орлин Спасов. Кой притопля стари медийни слухове и пуска нови? Само преди седмица в „Клубът на журналистите” новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ, по моделът BBC и нуждата от Закон за медиите, който включва и печата. Даниела Петрова председател на парламентарната медийна комисия, ще ги коментира след малко. Каквото и да си говорим за медиите, най-важното е кой говори и кой цитира. Много важно още да има дистанция между управлението на една медия и редакционната и политика. В крайна сметка има разлика между дневните тиражни новини и еднодневните тиражни цитати? Ами няма, забравят се за по-малко от три дни. Тогава защо са на първите страници и напред в реда на основните новини? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казвам Зойка Ескинова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите”. Добър ден на Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко Медийната комисия. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на радиослушателите и на вас.
Водещ: Благодаря. Кой притопля стари слухове и пуска нови, и такова заглавие можем да сложим на разговора, само преди седмица новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ и създаването на закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Даниела Петрова: По отношение на тези проекти, много често когато се очаква промяна в нормативната уредба, те се вадят на дневен ред, но считам, че към настоящия момент макар и да са в идеен формат, те не са били предмет на обсъждане и в комисията, няма такава политическа воля, която да е обсъждана, за да мога да коментирам дали това би могло да стане факт. Но считам, че Закон за печат, тъй като той урежда печатните медии, а Закона за радиото и телевизията урежда съответно друг тип правоотношения и работа на радиото и телевизията, всяка от своя характер се отличава със специфика. Това не считам, че в един медиен закон можем да уредим всичко. Защото ако минем на този принцип, ние трябва да включим там и съответно и интернета, интернет реклами, интернет излъчване, интернет медийни изяви. Така, че не считам, че към настоящия момент може да се включи, да се прави някаква регламентация на печата в Закона за медиите. Т.е. Закона за медиите, визирам Закона за радиото и телевизията. Това е медийния ни закон. Закона за…
Водещ: Може би този коментар се появи по повод поисканата среща от Съюза на издателите миналата седмица с премиера. Там има доста натрупани проблеми, които няма как по друг начин да се решат. Очевидно Етичния кодекс само не е достатъчен?!
Даниела Петрова: Процеса на саморегулация, всъщност който би следвало да тръгне и /…/ е един по-дълъг и сложен процес, действително там където не може да се уреди нещо по по-свободна, на споразумението, на прозяването, на саморегулацията е задължително да има закон. Но тъй като предходната седмица проведохме среща с представители на Европейския алианс за, за тях беше просто учудващо и недопустимо саморегулацията да бъде разписана като рамка, тя е предмет на…
Водещ: На доброволно!
Даниела Петрова: Именно на доброволно присъединяване и на доброволна регулация в самия сектор. Така, че е предмет и на узряване и на желание да има регулация на този медиен пазар.
Водещ: Няма да сбъркаме, ако кажем, че Закон за печата звучи еретично?
Даниела Петрова: Закон за печата, все пак ограничава и свободата, и рамката. След като той е отменен и не е поставен на дневен ред считам, че в на този етап той просто, във формата който може би се визира, надали.
Водещ: Ясно, шансовете да заживее административен живот, така казано, да влезе в комисията са минимални. Един от медийните сюжети на седмицата, безспорно бяха някои сценарни забележки към големия брат в битността му на семеен от силовия вицепремиер Цветан Цветанов. Нека коментираме моля ви хипотезата „цензура”, защото струва ми се е по мярка за този случай. Кой има право да санкционира медиите и има ли някой право на сценарни забележки, ако не е част от тези медии?
Даниела Петрова: Не мога да коментирам думите на министър Цветанов, защото все пак изказвайки се, не знам в какво качество, дали лично мнение е споделил. Тъй като към настоящия момент дискусията по отношение на участието на деца в “Big Brother” продължава. Тя започна преди стартирането на предаването в медийната комисия, с всички опасения, рискове и действително тази дискусия, където взеха участие Министерство на културата, Министерство на образованието, Агенцията за закрила на детето, над 130 представители, над 130 неправителствени организации, изслушани бяха кинопродуцентите, смисъл на самия формат на предаването. И считам, че това доведе до корекция във формата и не участието на тийнейджъри в него. Но ако трябва да изкажа личната си позиция, аз считам, че не трябва да участват деца в този тип формат и считам, че това, този тип примерно изказвания, предполагам, че вицепремиера се изказал в чисто човешки план.
Водещ: Така е, да. Въпросът е дали…
Даниела Петрова: Не е споделил позиция, която е на комисията или съответно на правителството. По отношение на контрола, санкциите и регулациите, това е в правомощията на Съвета за електронни медии, които следва да наблюдават съдържанието. Те поеха този ангажимент и до колкото разбрах към настоящия момент вече има дадени определени препоръки.
Водещ: Те обещаха на всяко заседание да се занимават с въпросният голям брат!
Даниела Петрова: Да, да действително мониторингът над този тип формат трябва да бъде по-строг, за да се види дали самия формат и самата идея на продуцентите, ще … показвайки определени модели на българското семейство, няма да натрапи неподходящи модели в подрастващите. Всъщност да се постигне обратния ефект. Не критикувам нито желанието на едната страна, но просто считам, че участието на деца и то на толкова малки деца. Като чели не е редно, защото не е ясен какъв ще бъде последващия резултат върху психиката на децата.
Водещ: Вероятно, вероятно обаче трябва да се намери някакво принципно решение, защото едва ли моралните категории са най-добрия начин да бъдат мотивирани някакви санкции. В крайна сметка определението за цензура е класическо, някой се намесва без да е част от медията!
Даниела Петрова: Не мога, не мога да коментирам дали това се е целяло и евентуално така е възприето, но по-скоро считам, че след като приключи този формат трябва да се направи наистина един много сериозен анализ или след като успеят да излязат децата по един или друг повод, смисъл имам в предвид, че по естествен път да отпадат някои от децата, смисъл изгонените семейства. И…
Водещ: Всъщност сега реалността ни поднася факта, как няма лоша реклама, т.е. големият брат се радва на лоша реклама, но това все пак е реклама. За това казвам, че е хубаво да се намери някакво принципно решение!
Даниела Петрова: Аз предполагам, че дискусията ще продължи и СЕМ действително и той ще изпълни вменените му правомощия по закон, както Агенцията за закрила на детето, както всички заинтересовани страни. И разбира се, в новия Закон за радиото и телевизията, разбира се ако има необходимост за разписване на текстове, които за уреждат такъв тип казуси, за да не изпадаме в…
Водещ: И намиране, и намиране на принципно решение!
Даниела Петрова: Да, и намиране на решение, за да се изпада в такива ситуации.
Водещ: Да кажем и нещо за новия Закон за медиите в цифровата ера, който имате амбициите да създадете, може ли вече да цитираме имената на някои от експертите декларирали желание да работят по него, знаем, че експертите не са кой знае колко много?!
Даниела Петрова: Към настоящия момент, за петък всъщност имах предварителна неофициална информация, че трябва да бъде сформирана работната група, но нямам все още информация дали това е вече факт. И съответно, ако е факт, след като имаме заповедта на премиера, може да коментираме имената.
Водещ: Обещаващо звучи. Ще има какво да коментираме другата седмица. Благодаря ви за участието. Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Дойде ли краят на сагата „Всички медии обичат Бойко Борисов и кабинетът”? Какво показват данните от мониторинга на медийната среда, ще коментираме сега с доц. Орлин Спасов, ръководител проекти Фондации „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Струва ми се, че най-важната тенденция е известната нормализация на говоренето за новата власт. В самото начало след изборите, благодарение на персоналната голяма популярност на премиера, още като кмет на София и като централно опозиционна фигура, медиите възприеха един доста еуфоричен стил на отношение към смяната на властта. И това до някъде беше притеснително, защото пиковете на това пристрастие към новото управление, понякога достигаха до тревожни измерения и ние като наблюдатели си задавахме въпроса до кога това ще продължи.
Водещ: Смисъл Бойко Борисов говори, а медиите слушат?
Орлин Спасов: Да, точно така. И да и във всеки случай те са, бяха доста безкритични към всичко това, което се случваше и по-скоро влизаха в ролята на един комуникационен канал, който доста услужливо се предлагаше на новата власт. Без съответно да заема каквато и да било критическа позиция. Това будеше известна тревога през първите месеци на новото управление. Сега с много голямо успокоение бих казал, наблюдаваме една тенденция на нормализация на медийното отношение към Бойко Борисов и към правителството, поне на терена на печатните медии, които наблюдаваме през първите три месеца на 2010 година. И в правим това в съпоставителен план с последните няколко месеца на миналата година.
Водещ: По принцип журналистите трябва да са от едната страна, властта и хората с икономически интереси от другата. Има ли го вече това в реалността медийната?
Орлин Спасов: Да, това вече го има, това именно е и новото, може да се каже, че това е централното послание на новите ни наблюдения. А за първи път, ние виждаме как говореното специално за Бойко Борисов макар и да остава в сферата на позитивно, все пак е доста умерено позитивно, колебае се между позитивно и неутрално и тук не откриваме вече нищо от предишната позната патетика. Значи медиите по-скоро са склонни вече да не даряват премиера с внимание, а да обвързват неговата популярност с конкретните политики на правителството. Но най-интересните изменения са по отношение на това как печатните медии говорят за самото правителство и за политическата партия ГЕРБ. Тук е изненадата, защото виждаме, че в тези печатни медии, които наблюдаваме започва да доминира едно по-скоро критично отношение към правителството и към ГЕРБ, това означава, че медиите започват полека лека да влизат в своята гражданска и критическа функция. И мисля, че в крайна сметка големия печеливш от това нещо, е самото правителство. Защото то самото може да печели от коригиращата роля на медиите. Мисля, че ако правителството разбере това, а не драматизира факта, че печатните медии говорят по-скоро негативно за него, то само ще спечели.
Водещ: Което значи, че вече има диалог между медиите и властта? А не властта да говори, а медиите да слушат!
Орлин Спасов: Сега разбира се, вероятно продължава в някои медии тази тенденции. Трудно е да се говори за медиите като цяло, все още има издания като „Монитор” да кажем, които продължават в същия приповдигнат тон да говорят за премиера и за правителството. Но основните и най-влиятелни медии, вече наистина започват да влизат в една по-диалогична роля и най-вече в една по-критична роля, което в крайна сметка е и основната функция на медиите, като посредник между гражданското общество и властта. Тази роля за известно време като чели се беше загубила и за това казвам, че сега така с радост констатираме тази нормализация на медиите, нещо което пак повтарям, работи в полза на правителството, защото никое правителство няма полза от една фалшива подкрепа на медиите. Това винаги много бързо се обръща срещу всяка властта пък била тя и най-симпатичната.
Водещ: Какви са перспективите пред Фондация „Медийна демокрация” от тук насетне, на къде, вие ще продължите да наблюдавате?
Орлин Спасов: Това което много искаме да направим, да дадем път на един екип от млади изследователи, които работеха с фондацията в продължение на цяла година, през 2009 година. Те натрупаха много опит и сега ние се надявам, че тези млади хора, това са докторанти и студенти от Софийския университет, различни специалности, културолози, социолози и от Факултета по журналистика. Надяваме се, че тези млади хора все по-активно ще влизат в експертна позиция и тези млади хора наистина имат какво да кажат, това са нови, свежи гласове в медия критиката. Може би тук трябва да кажа, че имаме желание с доц. Георги Лозанов, по нататък да разгърнем дейността на фондацията, като направим към нея един институт за медийни изследвания, за да можем около този институт да запазим и екипа от млади изследователи. Би било много жалко ако тези хора се разпръснат, ако този опит не бъде доразвит и не бъде насочен към промотирането към една нова генерация от медийни анализатори и критици, които работят не в полето на всекидневната медийна критика, която често така влиза в малко по-коноктюрни и персонални неща, а по-скоро да се позиционират така в зоната на сериозната критическа мисъл върху медиите.
Водещ: За една година наблюдение върху дейността на медиите, научихте ли медиите да се отнасят критично към себе си?
Орлин Спасов: Нямам идея, може би, би било пресилено да кажем, че сме ги научили. Но все пак струва ми се, че успяхме да създадем в медиите известно очакване за това, че нещата, които казва Фондация „Медийна демокрация” все пак са важни. И израза това е, че почти всичко което фондацията е публикувала като анализи, през цялата 2009 година и през 2010, среща много добър прием в медиите. Публикуват се тези данни макар и критични към самите медии. Така, че нашата идеална цел е да направим самата медийна среда по-толерантна към медийната критика, защото тогава когато има медийна критика, самата медийна среда става много по-здравословна и в крайна сметка печелят самите медии.
Водещ: Доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация” пред „Клубът на журналистите”. А младите експерти вече са в студиото. Очаквайте след малко коментарите им.
Водещ: Станаха ли по-критични медиите към властта, станаха ли по-критични към себе си? Ето за това ще говорим сега. В студиото както ви казах преди малко са най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Николета Даскалова, Калина Петкова и Петко Карадечев. Здравейте.
Петко Карадечев: Добро утро.
Калина Петкова: Привет.
Николета Даскалова: Привет.
Ели Александрова: Привет.
Водещ: Добър ден може би, в 1 без 10 добър ден е подходящо. Така, най-атрактивния въпрос който може да бъде зададен за медиите и промененото им отношение към властта, безспорно е защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети. Коя поговорка е по-уместна „Гарван, гарван око не вади” или „Рибата се вмирисва от към главата”. Петко Карадечев е експерт анализиращ съдържанието на жълтите медии във Фондация „Медийна демокрация”.
Петко Карадечев: Ами аз се сещам за друга поговорка за това, че всички са маскари и много интересната тенденция в жълтата преса, особено вестник „Уикенд” който е най-тиражирания да се опитва да измести тази поговорка. Криминалната тема е най-разпространената, това е как да го кажа, легитимирането тема в жълтата преса. Колкото повече се пише за криминални и политически теми, толкова по легитимен е един въпрос. И сближаването между политиката и криминалното, аз специално го виждам като един опит за самолегитимация на самата медия, образът на вестника да се промени към нещо по-добро, коментирайки и критикувайки такива теми.
Водещ: Макар, че има много висока смъртност сред авторите на жълтата преса, има ли някакво влияние това?
Петко Карадечев: Ами, в анализа който направихме изкачат няколко любопитни неща, техники ако така мога да ги нарека за отговаряне на проблема за криминалното и едното което на мен ми направи впечатление това, че всеки проблем свързан с криминалната тема се раздува безумно много. Правят се някакви страхотни структури от различни теми, да речем сагата с Алексей Петров се раздуха на безумно много нива и например за до такава степен се разви, че той беше посочен като един от възможните поръчители на убийствата на репортерите от вестника. Та връзка и да има, някак си се потулва в страшно много, разводнява се всъщност в много коментари. Човек не може да разбере…
Водещ: До колко това обаче е автореклама, защото и подобни подозрения звучат доста логично?
Петко Карадечев: Ами автореклама ми звучи доста, как да го кажа, възможно е, защото самата медия в последствие публикува истории с продължение за своите автори. Нали в типичния жълт скандален тон и знам ли, дивиденти се изкарват, от където може. Колкото и да е неприятна темата!
Водещ: Със средствата на медиите, средата на интернет в последните месеци гражданското общество направи своите няколко малки революции. И така можем да наречем тази активност, можем ли да каже обаче, че това е трайна тенденция и какво е участието на традиционните медии в нея? Добър ден на Ели Александрова, която анализира за Фондация „Медийна демокрация” случващото се във фейсбук, нагалено клюкарника и останалите социални мрежи.
Ели Александрова: Точно така, клюкарник наистина. Ами тъй като започнахме с темата “Big Brother”, може би е хубаво да обърнем внимание на това какво се случва във фейсбук по темата. Значи противно на бурния обществен отзвук и критиките, и положителните мнения по въпроса във фейсбук “Big Brother Family” присъства само като негативна тенденция. Няма изобщо групи в подкрепа на предаването и такива, които се обявяват по някакъв начин в полза на това което се случва там. Напротив, присъстват само негативни групи и хората, потребителите на фейсбук, определят така явлението “Big Brother” като позор за България.
Водещ: Всъщност реално погледнато, няма хора, които да защитават големия брат в битността му на семеен. Тук става дума по-скоро за принципи, кой има право да се меси в сценария?
Ели Александрова: Еми да, може би в случая имам предвид по-скоро рейтинга и обществения отзвук, става въпрос, че това е явно достатъчно гледано предаване, щом и самият вътрешен министър започна да се занимава с него.
Водещ: Безспорно е много трудно да заемеш критична позиция спрямо големия брат, без да влезеш в хипотезата „цензура”, това са фактите просто!
Ели Александрова: Точно.
Водещ: А това, че той не ти е симпатичен, съвсем нищо не значи.
Ели Александрова: Съвсем друга тема. Разбира се, в най-популярната група в фейсбук, която е срещу “Big Brother”, тя се казва „Повръща ми се от Big Brother Family” в нея са записали 16 000 потребителя на фейсбук.
Водещ: Което е доста.
Ели Александрова: Което е доста. Ами по най-актуалните данни, над 1 млн. са потребителите на фейсбук от България, но 16 000 против явление което се случва в телевизията е наистина достатъчно сериозен брой хора. Така, че очевидно рейтинг и било то с негативна или положителна оценка, нещата се случват и във фейсбук, като резултат на това което гледаме на екрана.
Водещ: Коя революция събра най-много поддръжници във фейсбук?
Ели Александрова: Ами може би по отношение на…
Водещ: ГМО?!
Ели Александрова: …политическите, тъй като това беше темата в началото. Така най-мащабен отзвук и най-мигновенен след събитията, беше мобилизацията срещу опита на братя Юзеирови да учредят партия от ОТОМАН, към момента има над 20 групи създадени против тази, този опит. Тъй като това така и не стана факт на този етап. В тези 20 групи, ако сумарно съберем брой участници се събират над 100 000 души, над 100 000 потребители на фейсбук са се обявили против това явление. Като това е една, продължение на една тенденция която започна още миналата година, с миналата предизборна година, когато беше много активно участието на фейсбук потребителите по теми свързани с изборите против ДПС беше тогава мобилизацията, сега прераства в това явление.
Водещ: Всички тези потребители склонни ли са да обвиняваме медиите, че преекспонираме темата с братята? Защото в началото имаше страшно много критики към традиционните медии, че те са виновни едва ли не за голямата известност на въпросните братя!
Ели Александрова: Не знам до колко биха могли да вземат така позиция потребителите на фейсбук, тъй като те сами са част от тази преекспонизация на “Big Brother”.
Водещ: Да, точно това имах предвид, това имам предвид.
Ели Александрова: Просто нещата са свързани.
Водещ: Добър ден и на Калина Петкова, която следи взаимоотношенията между политиците и телевизиите за Фондация „Медийна демокрация”.
Калина Петкова: Привет и от мен.ю
Водещ: И при телевизиите ли големият брат е тема номер едно или не съвсем?
Калина Петкова: Не бих казала, до колкото големият брат е все пак е продукция излъчвана от една конкретна телевизия. Сега…
Водещ: Но пък удобна за присмех от едни други телевизии!
Калина Петкова: Да. Ако разбира се той направи нещо много, много лошо, което конкурентите могат да развеят като някакво знаме в собствена полза, това ще се случи. Но на този етап не се наблюдава такъв цялостен телевизионен интерес към темата.
Водещ: А иначе телевизиите как се отнасят към политиците? Има ли промяна …
Калина Петкова: За телевизията не мога да потвърдят това, което доц. Спасов каза по отношение на пресата. Нещата стоят така, че дори когато не се изказва директна подкрепа за управлението или пряко за министър председателя, самия факт на подредбата на новините и на присъствието на образи и теми в ефир, довежда до по-висока популярност. Какво имам предвид, през изтеклото тримесечие политическата новина от периферна от преди това в телевизионния интерес стана централа. Първите новини в емисиите започнаха редовно да бъдат политически, като цяло блока от политически новини се изтегли доста по-напред. По време на предишното управление, включително по време на предизборните кампании, когато логично хората очакват доста повече политика. Това нещо далече не изглеждаше така, политиката се появяваше след десетото, някои път дори на 15-20 минута в емисията, като съвсем дребна незначителна тема.
Водещ: Достатъчна ли е само медийната харизма на премиера да обясни това?
Калина Петкова: Не съм много сигурна, тук може доста да се спекулира. Със сигурност медийната харизма на премиера е един от основните фактори за това явление. Може да се каже, че цялото управление влага ресурс в тази посока. Може би самото то би нарекло това прозрачност, да кажем това е една медиатизирана стратегия за управляване изобщо, за представяне пред обществото.
Водещ: Какво е усещането ви, кой пише заглавията на медиите, политиците или самите медии, когато става дума за телевизия?
Калина Петкова: Когато става дума за телевизия, бих казала, че телевизията като чели не се стреми да ги пренаписва. Когато те са добре подадени от политиците, се ползват така.
Водещ: Да, значи пак стигаме медийната харизма. Има ли пък критичност в новинарските сайтове към политиците? Отговор очакваме от Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, добър ден.,
Николета Даскалова: Добър ден и от мен. Преди да говорим, преди да кажем дали има критика, всъщност по-важното е, че най-малкото има интерес и той е изключително силен и продължителен във времето интерес към Бойко Борисов. Ако той спира да бъде чак такъв ярък и централен говорител на държавата, просто има едно отместване назад което показват данните от наблюденията върху печатните медии. То той със сигурност продължава да бъде съсредоточието на медийния интерес. Бойко Борисов и неговите подгласници в управлението, министъра на финансите и преди него министъра на вътрешните работи. Така, че тези три фигури са, са фигурите, които акумулират най-силно медийно внимание.
Водещ: И биват най-често цитирани, защото умеят да пишат заглавия?!
Николета Даскалова: Биват най-често цитирани, да, да има нещо такова. Най-често цитирани, най-често споменавани.
Водещ: Но те не са виновни за това разбира се?
Николета Даскалова: Да, но все пак може би имат някаква така медийна грамотност да речем, да знаят какви заглавия и какви теми да подават, за да се поемат толкова леко от медиите. В същото време, пък критичните гласове, гласовете на опозицията се случват така звучат много, едно много по-тихичко звучат. Въпреки, че говорим за новинарски сайтове, може да използваме аналогията със звука. Наистина много по-тихичко звучат, много по-малко са информационните единици, които се така мултиплицират критичните гласове от страна на опозиционно настроените политически фигури.
Водещ: Причината е липса на атрактивност или нещо по-различно?
Николета Даскалова: Може би липса на атрактивност, сега със сигурност, така по-висока чуваемост придобиват критиките от страна на президента. Все пак президента говори от една наистина много висока трибуна.
Водещ: Но пък там имаше и така, как да кажем една политическа сага, която като чели го постави, как да го кажа на гребана на вълната!
Николета Даскалова: О да, имаше политическа сага. Така, тази политическа сага, така смея твърда, че донесе известна полза и за, двете страни, които участваха в тази сага. Тези, които критикуваха Първанов, които се опитаха да го отстранят и за самия Първанов, защо? Ами защото, така целия кръг който се събра, на правителството и на подкрепящите партии от Синята коалиция и АТАКА най-вече, които се обединиха в критиката си срещу Първанов. Просто насочиха и мнението внимание и общественото мнение с така, наистина негативен знак към тази фигура, просто те си имат един опонент, една мишена към която и те се прицелват и цялото обществено внимание се прицелва. От другата страна пък, държавния глава така имаше възможността да влезе в ролята на централен опозиционер, много интересно. Той просто при него наблюдаваме известно разкрачване или влизане в едно двойно ампула, да. Едновременно на обединител на нацията и на опозиционер, човека който критикува правителството. Така, че са много интересни нещата. Да сагата около президента и така наречения импийчмънт, всъщност остана едно медийно зрелище. Наистина създаде се бух на медийната пиана около него, поизцапаха се малко едната и другата страна. Но в крайна сметка…
Водещ: И накрая стана ли ясно, дали стигнахме до, както Петко каза, до това, че всички сме маскаради?
Николета Даскалова: Маскарите са, тука нещо друго интересно, което между другото е свързано с наблюденията на Петков и насочването на акцента в жълтата преса към криминалните теми. Всъщност нещо подобно се случва и в новинарските сайтове. Темата, сюжета който генерира най-голям интерес и така плътно бива отразяван в продължение на месеците от началото на годината до сега. Това са всички тези новини, които показват, че се случва някакво възмездие. Това е темата, сюжета за силната ръка. Фиксирам всичките, разгласяването на акции, като „Октоподите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, да. Ето виждате ли, самите имена са изключително атрактивни и мигновено попадат в медиите, защото пък и медиите имат интерес да транслират такъв тип сюжети…
Водещ: Да, ние сме коментирали в „Клубът на журналистите”, хипотезата, че може би много добър журналист пише заглавията на операциите.
Николета Даскалова: Може би да или поне човек с така… но наистина…
Водещ: Но факт е, че ролите са разменени. Политиците пишат заглавията в медиите, пък медиите пишат заглавията на операциите, но да оставим, да оставим разбира се това настрана. Промени ли се отношението на медиите към критиките на експертите, за повече от година наблюдение, мониторинг и коментари на многото експерти ангажирани от Фондация „Медийна демокрация”. Николета!
Николета Даскалова: Мнението на медиите към критиката?
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Ще потвърдя това което каза и Орлин Спасов, просто медиите започнаха да ни слушат. И ние сме изключително доволни от това, че слушат и пренасят нашето мнение сред себе си.
Водещ: Предполагам, че Петко не може да каже такова нещо за жълтата преса обаче?
Петко Карадечев: Не, не, там фокуса един единствен…
Водещ: Там със слуха има проблеми!
Петко Карадечев: Там е положението при жълтата преса, особено при вестник „Уикенд” е много ясно изразено. Вестника е с най-голям тираж, това са 324 000 броя, поне според вестника и от тази трибуна е много важно какво се пише. Има два много важни фрагмента там. Първата страница и централния сегмент, вътре в самия вестник, който в последните 15 броя от януари до сега, е окупиран изцяло от криминална тематика, само две цифри. От 15 заглавия, 13 на криминална тематика. От тези 13 пет са за Алексей Петров. Мисля, че фактите говорят за себе си.
Водещ: И във всичките върви тънката червена нишка на политическия сюжет!
Петко Карадечев: Да, естествено. Това са любопитното обвързване на ДАНС, Октоподите и нали всичките операции, за които говорихме. От друга страна чисто тези случаи с неразкритото убийство на сестрите Белнийски и прочие, прочие. Във всеки един елемент, във всеки един момент винаги има някаква политическа подплата. И много любопитното поне в жълтата преса е, че политическата подплата, т.е. винаги е свързана с политици от миналото или по-минали правителства.
Водещ: Никога със сегашните!
Петко Карадечев: Никога със сегашните и това не знам дали е, не знам дали може да се говори за някакъв реваншизъм или за нещо такова, но е факт просто.
Водещ: Но очевидно жълтата преса изостава от другата преса, защото другата преса страни вече на ръка разстояние от политиците и търси критичен поглед към тях!
Петко Карадечев: Да, аз това не бих могъл да го кажа като някакво явление в жълтата преса. Има статии, но аз специално при моите наблюдения не съм забелязал някаква обща вълна на критика.
Водещ: Кое е огледалцето на телевизията, политиците или хората? Калина!
Калина Петкова: Трудно е да се прецени. По принцип идеята на телевизията е хората да бъдат огледалото.
Водещ: Но пък в реалността, огледалцето е много ползвано…
Калина Петкова: Може би в момента политиците са достатъчно атрактивни, за да бъдат търсени в крайна сметка от аудиторията. Трудно е да обвиняваме само телевизията. Тя показва все пак това, което е гледаемо. Така, че топката остава в управлението до някъде.
Водещ: И накрая, Ели има ли наченки на критично отношение във фейсбук към властта?
Ели Александрова: Със сигурност има, но интересното в случая, че има и наченки на това властта да се вслушва в мнението на гражданското общество във фейсбука, аз го наричам фейсбук-обществото вече дори. Показателен пример в това отношение, например реакцията на премиера Борисов, още преди началото на годината, когато във фейсбук се появи една група с обидно съдържание по отношение на България, която се казваше “Fuck Bulgaria”, тогава Борисов коментира, че дори ще съзира ДАНС и ще предприемат някакви последващи мерки по отношение на създателите на групата. В това отношение друг актуален пример е последния скандал, който се случи с кучето Мима от Дряново, за който всички знаем. Това беше един пример в който, активността на хората във фейсбук, доведе и до някакви проекти за промяна на закон, което наистина е прецедент.
Водещ: И с оглед кратките срокове, направо си е живо чудо. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” днес гостуват най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Калина Петкова, Николета Даскалова и Петко Карадечев. Хайде сега да поговорим за големите медийни драми, дали ще постигнем обединение на различните медии, в това отношение. Николета!
Николета Даскалова: Може би ще постигнем, ако трябва да вървим хронологически през месеците от началото на годината, ще трябва да кажем първата голяма, наистина много голяма медийна драма, която предизвика огромен интерес, това е казуса около кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева. Цялата сага около тази, така тази история завършила не добре за Румяна Желева, успя да обедини медиите в това, те да сложат като топ новина в своя дневен ред. Поне това аз го отчитам в новинарските сайтове. Мисля, че и в телевизията се случи точно същото.
Водещ: Калина!
Калина Петкова: Определено беше така и в телевизията, даже може да се каже, че политическата новина отново стана първа покрай тази сага. Тя излезе най-печеливша от всичко което се случи.
Водещ: Какви групи амбицира за изява във фейсбук и в останалите социални мрежи, Ели?!
Ели Александрова: Ами този конфликт във фейсбук беше отразен, така с три нюанса, имаше един положителен, един отрицателен и един герой който носеше и двете характеристики. Абсолютно отрицателния герой се оказа Антония Първанова. Ако според така това което се случи в традиционните медии, нещата се развиха не добре за Желева, то във фейсбук имаше както нейна подкрепа, така и такива против. Но по отношение на Първанова имаше само отрицание. А напълно положителният герой разбира се беше Кристалина Георгиева, която събра и много голям поддръжници в мрежата.
Водещ: Което показва, че и в реалността може да има щастлив край!
Ели Александрова: Точно така.
Водещ: А как стоят нещата с медийните драми в жълтата преса?
Петко Карадечев: Там е малко по-различно, защото както се оказа Румяна Желева не се оказа достатъчно силна, достатъчно жълта, за да измести Бойко Борисов, ако може така да се изразя с метафори естествено. Някак заглавията посветени за нея, не се оказаха толкова атрактивни за жълтия нюх. Там героя, по-силния герой беше Ирина Бокова и нейното семейство, нейното минало, историята покрай нея. Тя беше отразена по-силно като такава медийна драма, предизвикваща много възмущение от критично настроените автори във вестника, зареди нали различни спекулации, които са правени там покрай нея. Но уви героината на „Dancing Stars”не можа да се котира чак толкова много.
Водещ: Добре, каква причината да има разлика в драмите в, от едната страна едните медии, от едната страна другите медии и жълтите, трябва да има някаква причина сигурно?
Петко Карадечев: Ами трябва, сигурно има, но аз все още си държа на тезата, че криминалното продава най-много, поне в този сегмент на пресата. И политическите теми, винаги когато присъстват, трябва да са свързани с някаква конспирация, някаква голяма картина, някакви по-сериозни, по-сложни взаимоотношения, които обикновения читател не разбира и от там вече…
Водещ: Да се преместим сега от реалното в нереланото, в утопичното. Какво могат медиите и гражданите заедно? Могат ли нещо да направят, научиха ли се да го правят заедно? Николета.
Николета Даскалова: Надявам се, че ще направя нещо съвсем скоро и това е да, с помощта на политиците разбира се, и това да променят Наказателния кодекс и да инкриминират жестокостта към животните. Ето това е наистина една много ключова тема, много ключово събитие, което обединява както гражданското общество, новите медии, реакцията на традиционните медии беше изключително важна, просто каузата нямаше да придобие такава публичност, ако не беше помощта на традиционните медии. И политиците може би нямаше да обърнат внимание по, ако новината е около голямото обединение на хора, които искат промяна в Наказателния кодекс, но беше пренесена по телевизията най-вече.
Водещ: Обаче тук говорим за една истинска кауза, а не за измислена, нали така. Да направим и тази разлика!
Николета Даскалова: Да, да, това е една истинска кауза.
Ели Александрова: Истинска кауза, която във фейсбук се подкрепя от 250 000 потребителя, от 1 млн., 250 000 подкрепят тази кауза. Няма как да не е истинска.
Водещ: Да и всъщност не се е случвало до сега подобно обединение на толкова голям брой хора заставащи зад една идея.
Ели Александрова: Не. Абсолютен прецедент на такава гражданска инициатива, която не е свързана с нещо жълто за което говорихме, нещо криминално…
Водещ: Криминално!
Ели Александрова: То е криминално под някаква форма, но е…
Водещ: Не, у нас не е, там е проблема, че у нас това формално не е.
Ели Александрова: Че искаме да стане, че трябва да бъде, но на този етап не е.
Водещ: Телевизиите как се справят с този прецедент събиращ страшно много мнения за промяна в законодателството, защото няма ли картинка, телевизията е доста безсилна! Но картинката е достта…
Калина Петкова: Да, картинка имаше…
Водещ: Но тя е доста трудна за преглъщане!
Калина Петкова: Имаше така новите собственици на кучето Мима бяха показани, начина по който животното живее сега, колко хора го отглеждат, какви медицински грижи се полагат, как го хранят, помагат му да се разхожда, изобщо да съществува. Мога да потвърдя само това което казах и Николета, със сигурност влизането на тази новина в телевизията и отново влизането в телевизията на отзвука който тази новина предизвика във фейсбук, беше от ключово значение за това развитие, което виждаме в момента.
Николета Даскалова: Имаше и нещо друго, само ще допълня Калина. Самите протести бяха отразени също в телевизията. Събирането на гражданите да протестират, да се организират за подписването на подписка, това нещо беше отразено и подсили още повече, и продължава. Просто това е тема, която продължава да тече в момента, не е нещо еднократно, просто някакъв инцидент, който едноекранно да се регистрира и да остане.
Калина Петкова: Влезе в телевизионния дневен ред, така да се каже.
Николета Даскалова: Да, да. Ако трябва обаче да се върнем пак на въпроса ви, да помислим пак за някаква утопична тема, може би това е идеята, че ще настъпи това дългоочаквано възмездие. Справедливостта, че справедливостта ще бъде раздадена най-накрая, лошите ще получат своето наказание. Знаем в момента е атаката към бившите управляващи най-вече, че ще има осъдени, наказани министри. И сега безспорно това е темата, около която се наема най-много шум в така в сумарен план. Но дали ще се случи, дали ще остане само на медийно ниво, все още не можем да кажем, пък не сме ние хората, които трябва да кажат, има си институции за това.
Водещ: Ели във фейсбук, отношението към подобна утопия?
Ели Александрова: Към подобна утопия към отношение на кое?
Водещ: Хората, които са били във властта, да получат възмездие за това което не са направили както трябва?
Ели Александрова: Ами фейсбук винаги призовава към справедливост, така че…
Водещ: Но по принцип!
Ели Александрова: Но по принцип да, конкретен пример в това отношение не мога да дам. Но със сигурност това е една от характеристиките на гражданското общество което се заформи там като фейсбук-общество. Така, че може би тепърва ще ставаме свидетели на такива…
Водещ: До колко гражданските активности са наистина в приоритетите на телевизиите, Калина?
Калина Петкова: Трудно е да се прецени, защото гражданските активности трябва да се конкурират с политическите такива. Със сигурност случаи като този с кучето Мима и последвалите протести свързани с насилието към животните, инициираните промени в НПК, показват, че гражданските активности могат да са интересни и за телевизията. По-скоро е трудно да се сегментират темите, по които гражданските активности успяват, може да се каже, че със сигурност има теми, които влизат в телевизията през политиката и за които гражданското общество е по нямо така, да употребя тази дума. Други теми за които политиката мълчи, които тя не е обсебила, както в случая отношението към животните, имат по-голям шанс да събудят граждански интерес и да влязат в традиционните медии, в телевизията специално през гражданския ключ.
Водещ: Последно да ви попитам. Закъсняха ли политиците да се включат в сюжета с кучето Мима или просто бяха подчинени на това, че гражданите и медиите се обединиха зад една кауза? Ники!
Николета Даскалова: Тука най-добре могат да отговорят хората, които инициират тази кауза. Те направиха много мащабна акция миналата година, но тогава тяхната идея не успя. В така обсъждаха се промени в наказателния кодекс, до тогава в парламента имаше и защитници и критика. И в крайна сметка тези, които бяха против инкриминирането на жестокостта, нали това което сега искаме да се случи, не се случва, не се случи. Така, че да, закъсняха. От тази гледна точка закъсняха, това е втората така мащабна вълна на такава акция. Защо сега тя има голям шанс да се случи, защото гражданите наистина много, много силно, много качество се обединиха и традиционните медии така станаха в случая техен помощник.
Водещ: Как постъпи в този случай жълтата преса, Петко?
Петко Карадечев: Абсолютно нямо, аз лично не съм срещал в нито един от броевете, които съм разглеждал. Не съм видял някакво отразяване. Просто не е достатъчно криминално, не е достатъчно конспиративно, не е достатъчно политическо, колкото и странно да звучи за нюха на жълтата преса. Там трябва да има наркотици, трябва да има жени, трябва да има…
Водещ: Политици!
Петко Карадечев: Да.
Водещ: И, и световен заговор по възможност.
Петко Карадечев: Естествено.
Водещ: С телевизиите Калина. Политиците закъсняха ли да застанат зад камерите по случаите?
Калина Петкова: Бих казала, че се включиха точно на време, от гледна точка на телевизията. Това което каза Ники, че такава активност е имало и миналата година, дори и тя да е минала през телевизията, не е предизвикала този фурор, не е имало тези атрактивни образи, не е била толкова рейтингова. Докато сега, политиците заеха позиция и реагираха точно в момента, в който темата беше най-гореща на екрана.
Водещ: И за фейсбук да кажем, там беше основната активност.
Ели Александрова: Ами по отношение на фейсбук, аз мога да, моето заключение е, че реакцията на политиците беше мигновено, не просто, не просто не е закъсняла, ами мигновена в резултат на това което се случи буквално там за няколко дни, като мобилизация, не електорат, ами в случая потребителите по тази тема.
Водещ: Значи можем да кажем, че политиците зорко следят фейсбук?
Ели Александрова: Ами не знам до колко можем да го кажем, но със сигурност в случая можем да кажем, че тази кауза имаше политически отзвук.
Водещ: Благодаря ви за участието. Днес гости ни бяха Ели Александрова, Калина Петкова, Петко Карадечев и Николета Даскалова. Най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”. Днес говорихме за цитатите на хората от властта, уместни или не, които добиват статут на чудо за един ден. Накрая ми се ще да се разделим с един сборен цитат за домашно. Над съдебната система виси облакът, Красьо Черния, в ролята на горския влезна американския посланик. Правим го перфектно, разбирам я и я мога тази работа с арестите, тя е най-антикризисната мярка. Отвърна с присъщия си медийни чар Бойко Борисов. В това време Еврокомисията одобри нашите икономически прогнози въпреки многото забележки към лексиката на вицепремиера Симеон Дянков. По делото за новите българските демони, Ваньо Танов напълно потвърди написаното от Юргин Рот. Адвокатите на Румен Петков, призоваха за свидетели Алексей Петров и Валентин Петров. Както се казва, събраха се. Обаче процесът ще остане засекретен зареди думи на Ваньо Танов, станали известни преди 2 години. Горе долу по времето когато Румен Петков се закани да съди немския разследващ журналист. Та в задачката се пита „Гарван, Гарван око вади ли”? И още нещо, хората предполагат, вулканите разполагат. Хубав ден.