в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 13.07.2010

Телевизионни оператори искат отлагане на сроковете

Ще успее ли страната ни да спази срока, определен от Европейската комисия за преминаване от аналогово към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т). Иначе казано, ще създаде ли държавата всички необходими условия за завършване процеса на цифровизация до 31 декември 2012 г.
Напоследък все по-често експерти от медийните среди алармират, че изключването на аналоговия сигнал, който предава телевизионните и радиопрограми, няма да се случи в посочения срок. Причините за това са както финансови, така и организационни. Въпреки приетия от Министерския съвет План за преминаване от аналогово към дигитално излъчване действия по практическото му осъществяване все още няма. Практиката в западни страни като Германия например показва, че този процес може да продължи повече от десет години.

Удължаване на срока

В медийното пространство вече се лансират идеи срокът за преустановяване на аналоговия сигнал да се увеличи с още половин или една година. Според генералния директор на БНТ Уляна Пръмова това ще е от полза както за обществената медия, така и за целия пазар. За преразглеждане и синхронизация на заложените срокове в плана за наземно цифрово излъчване се обявиха и от bTV. От най-голямата телевизия в страната са притеснени от кризата, която влияе негативно върху рекламата. Рекламният пазар, който е основният източник на приходи за търговските оператори, се свива сериозно, а дигитализацията предполага увеличаване на броя телевизии, които този пазар ще издържа. Според Яна Иванова, директор "Корпоративни отношения" в bTV, има риск дигитализацията да стане заложник на търговските преговори между телевизионните оператори и собствениците на мултиплекси. Телевизиите очакват ясно ориентирано ценово предложение от страна на собствениците на мултиплекси, което да е съобразено с пазарните условия. По думите на Иванова в момента няма яснота нито какви други услуги може да ползват телевизионните оператори в цифровата ера, нито по отношение на използването на интерактивността. Все още няма отговор на въпроса дали ще има платени канали и при какви условия ще може да се предложат като екстра на зрителя.

Липса на информация

Една от най-важните точки в държавния план е провеждането на широкомащабна разяснителна кампания сред населението. Задача за разясняването на ползите от въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване пред българските граждани имат държавните институции, но засега участие от тяхна страна няма.
Липсва комуникативният процес между институциите и хората, смята председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Според него след две години дигитализацията ще стане всекидневие, а в момента тя не е на дневен ред в общественото мислене. Хората все още не могат да оценят преимуществата на дигиталната телевизия. А те не са свързани само с по-доброто качество на картината и звука. Цифровизацията ще позволи по-голямо разнообразие на телевизионните програми, броят на програмите с национален и регионален обхват ще се увеличи, ще има възможност за мобилно приемане на радио- и телевизионни предавания.
Около 20% от домакинствата в момента гледат ефирна телевизия. "Цифровото излъчване ще им позволи да гледат не 4 програми, както е в момента, а 14-15", твърди изпълнителният директор на bTV Медиа Груп Вики Политова. Ако тези предимства не бъдат изложени пред обществото, губещи в забавения процес на дигитализация ще бъдат и двете страни – зрителите и телевизиите в България. Проучванията показват, че никой не знае какво е ефирна дигитална телевизия и че предстои процес по въвеждането й. Информационната кампания е закъсняла, а тя трябва да е много интензивна, особено след като вече е регистрирано изоставане. За да се разяснят ползите и необходимостта от цифровизацията, е необходимо спешно да се напише информационна стратегия, категорични са представители от търговските оператори.

Парични затруднения

Не само липсата на информираност е проблем пред цифровизацията, категорични са експертите. Сериозна пречка ще се окаже и техническата обезпеченост на процеса. Оказва се, че в момента по-малко от 4% от населението разполага с телевизори, които приемат дигитален сигнал. Това твърди Яна Иванова. В плана за преминаването от аналогово към дигитално излъчване е заложено предоставянето на помощ на социално слаби домакинства, за да могат да закупят цифрови приемници. Как точно да стане това и откъде да дойдат парите, все още не е уточнено.

Създаване на фонд

Преди дни на дискусия за дигитализацията на медиите, организирана от фондациите "Конрад Аденауер" и "Медийна демокрация" Георги Лозанов спомена възможността Министерският съвет да създаде фонд, чрез който да се закупят необходимите устройства. "Няма логика икономическата тежест на цифровизацията да падне върху най-бедните и затруднени социални слоеве", каза шефът на СЕМ. Парите във фонда ще идват от държавата и собствениците на цифровите мултиплекси.
"Самите собственици имат търговски интерес да достигнат до тази аудитория", каза председателят на електронния регулатор. По думите му в момента социално слабите домакинства са около 30% от населението на страната, или това прави около 2 млн. души. Фондът ще обяви обществена поръчка за закупуването на приемниците, ще осъществява контрол върху изпълнението и ще следи за качеството на устройствата. Необходимият капитал, който трябва да се събере във фонда, за да подпомогне потребителите, е не повече от 50 млн. лв., казва доц. Лозанов. C част от парите може да се направят и социалните кампании за информиране на обществото за ползите от цифровото наземно телевизионно радиоразпръскване. Според експерти спешно трябва да се издаде наредба от Министерския съвет, която да задължи търговците на техника да обозначават със специални стикери телевизорите, които имат възможност за приемане на дигитален сигнал. Така потребителите, които купуват телевизори оттук нататък, ще знаят дали моделът, на който са се спрели, ще им позволи да приемат програмите в цифров формат.

Проблеми за БНТ

Според експерти най-сериозно затруднение с предстоящата цифровизация ще изпита обществената телевизия БНТ. Докато изпълнителите на двата частни мултиплекса вече са ясни, все още не се знае кой ще изгради обществения мултиплекс, тъй като в момента тече конкурс за неговия избор. При всички положения изборът на компания, която да поддържа обществената мрежа, няма да е преди края на годината, смята генералният директор на националната телевизия Уляна Пръмова. Това означава, че след като бъде избран, собственикът на обществения мултиплекс ще има само една година, за да покрие 95% от територията на цялата страна.
Според Пръмова изключването на аналоговия сигнал на БНТ няма как да се случи до 31 декември 2012 г, тъй като медията не е подготвена в технологично отношение. Въпреки че базата на БНТ в София е на 80% цифровизирана, в останалата част от страната медията няма да успее да обнови технологичните си възможности, особено предвид намаления си бюджет, смята генералният директор на телевизията. Сериозно предизвикателство ще е новата програмна схема, която обществената медия ще предложи на зрителите.

Стр. 22-23

БНТ, Денят започва | 10.07.2010

Водещ: „Дигитализацията на медиите – технология, политика, култура” – това е темата на публичната дискусия, която ще се състои днес. Тя се организира от фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Медийна демокрация”. По темата ще говорим сега с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и основател на фондация „Медийна демокрация”. Добро утро! Тази дискусия е обявена като публична, но очаквате ли освен професионалистите, хората, които са пряко свързани с медиите, с дигитализацията на медиите, да проявят интерес и по-широк кръг хора?
Георги Лозанов: Не знам дали ще дойдат на дискусията, но смисълът, или поне една от целите й е да започнем да говорим нормално за цифровизацията и дигитализацията, което е синоним. Сега като прочетохте думите видях колко звучат все още дори за моето ухо някак си далечно, абстрактно, а пък това е нещо, което ни се случва и идва върху нас.
Водещ: И трябва да се случи през 2012 г.
Георги Лозанов: Трябва да се анализира, да говорим за цифровизация като да говорим за телевизия.
Водещ: Как да го предадем?
Георги Лозанов: А то ще се случи по-лесно и по-бързо, и това също ще е тема на дискусията, когато се отрази на самата програма, на самото съдържание. Знаете ли какво най-общо си мисля, че кога ще го усети зрителят, когато дистанционното, което държиш в ръка, от един гид между програмите, и движение между програмите както е сега, да ти даде възможност да се движиш вътре в програмата. И докато гледаш, най-просто да кажа, докато гледаш един футболен мач, а през това време върви любимият ти сериал, да можеш долу в едно прозорче да си го пуснеш. Или пак ако си го изпуснал, да имаш възможност в архив да влезеш и да си го видиш. И постепенно да започнеш сам да си композираш от отделни елементи от програмите собствена програма. Това е… какво да кажа, влизаме в нов свят, телевизионен. И както всяка голяма промяна става бавно и първо не я усещаш. А ние вече участваме в нея и трябва да го изговаряме, да си го казваме, да говорим за привилегиите от това, да говорим за рисковете, защото и рискове има. Дигитализацията е свързана с ново разпространение, как ще се случи това разпространение и финансово, и от гл.т. на свободата на словото, няма ли да възникнат монополи в него, така да се каже. В една по-свободна несъмнено реалност, каквато е цифровата изведнъж да се окаже, че вече сме заложили капани и прагове. Всички тези неща ще са тема на нашата дискусия, вярвам. Разбира се, всяка дискусия, всяка такава конференция, каквото и да се замисля, тя тръгва по свой път и никога не знаем докъде точно ще се стигне, но се надявам да почва голямото публично усещане, а пък и говорене…
Водещ: И разбиране.
Георги Лозанов: И разбиране за цифровизацията.
Водещ: Като казвате привилегии и капани, има ли спорни моменти и досега ясно ли е кои са опасностите и кои са привилегиите? Технически вие обяснихте и за нашите зрители, това досега фантастично усещане да променяш програмата…
Георги Лозанов: Аз споменах за това, че опасно е да не би в новата среда да заложим монополи, да заложим фигури, които фактически през собствения си интерес, в което няма лошо да имат собствен интерес, но той да бъде такъв, че да започне да влиза в противоречие с обществения. Тук има едно ново голямо цялостно пренареждане, което е много важно какви ще са фигурите, и много е важно да се запази многообразието. Защото ние практически основното, което ще ни даде в повече цифровизацията е един много по-многообразен свят. И още нещо си мисля, знаете ли, сега мислихме в дълъг период за противоречие между двата екрана телевизионния и компютърния, едно компютърно поколение, което не гледа вече телевизия, а сяда веднага пред компютъра. Сега телевизията ще дойде и от там. И фактически цифровата телевизия най-общо ще е телевизията на поколението, което се отказва от телевизията заради компютъра. Така да кажем, да говорим за един още културен аспект на дигитализацията.
Водещ: Кой е най-неясният засега, най-сложният момент от трите модула, които са изградени? Или може би вие ще кажете, че във всички има неясноти. Но технологията ли, въвеждането на технологията ли е най-трудният?
Георги Лозанов: Не, там общо взето нещата вече са ясни. Тръгнаха, започна да става, разбира се с голямо закъснение както при нас, и затова пък сега трябва много да се бърза. Най-сложният момент е следният. Самите медии да имат воля и да влязат в цифровата ера. Тъй като това е свързано и с ресурси, финансови, свързано е и с ново програмно мислене. Там е проблемът.ние още гледаме на цифровизацията само като на един по-нов начин на пренос на телевизионния сигнал. А цялата културна страна на този процес, културният шанс, който ти дава, той още не е усетен. И заради това имаме, казано в термини, един вече започнал да се изгражда на островен принцип мултиплекс, в който засега само една телевизия, да не я казваме коя е да не правим реклама на други медии тук, е качила своята програма. Другите все още имат в това отношение задръжки и колебания, а пък имат възможността да го правят. Т.е. стоим на прага на цифровизацията и аха-аха да влезем вътре, но още не е започнало това.
Водещ: Но тя трябва да се случи?
Георги Лозанов: Да, тя трябва да се случи непременно, и това е част от отговорността на хората, които правят медии в България, да преведат България в следващата епоха.
Водещ: Програмно как ще повлияе дигитализацията?
Георги Лозанов: Ами най-общо ще повлияе с възможността да правиш много повече програми, много по-конкретно насочени към отделни аудитории. И съответно пък да правиш предавания, и въобще програмни продукти, които да позволяват на зрителя да участва, както казах през дистанционното, през допълнителни услуги вътре в самия процес. Дори можеш да си избираш камера, от която да гледаш един мач например. И това са само най-външните първоначални възможности, които ще ни даде този процес.
Водещ: Все още звучи фантастично.
Георги Лозанов: Да. Ами ето какво да кажа, в технологично отношение сме на прага на нещо, което доскоро е било само полет на въображението.
Водещ: На 15 юли предстои изборът на нов директор на БНТ. В едно интервю и по този повод вие, ще цитирам, казвате, че на новия директор предстои много сложна задача, цифровизация по време на криза си е направо „маркесов сюжет”. Финансовата страна ли имате предвид, или?
Георги Лозанов: Ами да, финансовата страна, ресурса, защото не е тайна, сега особено и покрай конкурса, че БНТ, на чиито любезен екран сме в момента, е, както много предприятия в държавата, в сложно финансово положение, а пък цифровизацията ще даде възможност, а и в някакъв смисъл ще изисква, ще стане част от обществената поръчка телевизията да направи още канали, не казвам колко, просто още нови програми. Така че на вас това ви предстои. Трябва да започнете да разработвате нови програми, които да се разпространяват в цифрова среда. И тези програми вече да са много по-различни като мислене и начин на правене, за да отговорят на тези възможности, на този потенциал, който цифровизацията носи. Защото няма никакъв смисъл да правим същите програми и да използваме цифровизацията като един, и то все още труднодостъпен начин те да се разпространяват. И да, разбира се ние правихме една конференция преди време, една среща по-скоро, когато вече телевизията почна да говори за това, какви биха били тези програми, към децата ли повече, дали няма да е една програма, която ще е един тип забавление, но ще предложи много по-цивилизован, да го кажа така, свързан с ангажимент на обществената медия и прочие, да не изпреварваме събитията. Но предполагам, че пък участниците в конкурса за генерален директор сега, когато излагат своите виждания, ще говорят за това.
Водещ: Досега говорихме за възможностите, които ще даде дигитализацията на зрителите, тъй като идеята на предстоящата днес дискусия е да отвори, да направи разговора достъпен за зрителите. Освен възможностите, но как ще бъдат убедени хората, финансово как ще ги засегне дигитализацията? И ще кажат някои, защо да си сменям приемника.
Георги Лозанов: Не, няма да падне тежестта върху крайния потребител, никъде не става така. Тя ще падне частично върху новите оператори на мултиплекси, тези, които ще разпространяват цифрово програмите и на държавата. Трябва да се направи един фонд, чрез който да се подпомогне именно тази промяна технологична на собствениците на крайни устройства, както се наричат.
Водещ: Това предвидено ли е, заложено ли е?
Георги Лозанов: Това е заложено в идеите за този преход от аналогово към цифрово разпространение, но конкретният механизъм в това отношение още не е изработен и не е тръгнал този процес. Когато, както се казва, на бабите ще започнат да им променят циповете, но на телевизорите. Това трябва също да стане. Въобще трябва да бързаме, да бързаме, тъй като комуникативното време е бързо време, медийното време, а ние в това отношение дълго време сме стояли и сме се оглеждали, тъй като дигитализацията дава по-голяма свобода, а пък винаги свободата плаши, особено политиците, и затова много бавно се взе политическото решение, което да доведе до този процес.
Водещ: Трябва да се случи през 2012 г. така или иначе?
Георги Лозанов: Да, това е знак за нашата интеграция към ЕС. М 2012 . общо взето аналоговото разпространение трябва да изчезне и да започва да изчезва от медийната карта. Това е свързано и с една тревога например на кабелните оператори, че те изведнъж ще бъдат заплашени от тази нова технология, което даже в началния период е по-скоро обратното, кабелната комуникация ще остане и ще бъде устойчива за не кратък период, докато върви този преход. Така че никой не е особено заплашен. Въпросът е да всички да си дадем сметка, че това е едно благо, и то европейско благо, и да му се радваме.
Водещ: За скептичните зрители, или не само за скептичните, но ако можем да обобщим, вие току-що казахте благо, но какви са компонентите на тази голяма промяна, която предстои и за която трябва бързичко да се случи до 2012 г.?
Георги Лозанов: Знаете ли, аз друго ще кажа, на времето се казваше, че ако Хитлер би имал телевизия щеше да спечели Втората световна война. Има се предвид старият вид телевизия, в която някой диктува на една аудитория, която стои и понася неговото въздействие. Сега нещата се обръщат точно обратното, няма го този някой, а аудиторията сама според собствените си вкусове и разбирания решава това, което ще гледа, това, което ще й се случва на екрана.
Водещ: Много ви благодаря!

www.actualno.com | 10.07.2010

Телевизиите поискаха отсрочка за цифровия сигнал. Първа за това настоя шефката на БНТ Уляна Пръмова. Според нея прибързаното изключване на аналоговата телевизия и преминаването изцяло на цифров сигнал може да остави определени райони без телевизия, предаде АСН.
Причина за това ще е, че хората няма да са се сдобили с крайни устройства за приемане на дигитален сигнал. Пръмова настоя срокът, който сега е краят на 2012 г., да се измести с шест месеца или една година.
За преразглеждане на крайните дати се обявиха и от bTV. Шефката на "Корпоративни отношения" там Яна Иванова настоя също кабинетът да изготви наредба, с която да задължи търговците на телевизори да поставят обозначение на всеки апарат дали може да лови дигитален сигнал. В противен случай много клиенти щели да се лъжат и да дадат парите си за приемници, които няма да им служат за нищо след две години.
Тогава те ще трябва да плащат още веднъж за допълнително устройство.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов пък поиска да се създаде специален фонд, който да компенсира потребителите за покупката на подобни устройства, така че те да не изнасят на гърба си тежестта на прехода към цифровизация. Пари в него ще дават операторите на мултиплекси и държавата, а след това с тях ще се закупят устройствата на пенсионери и социално слаби.
Лозанов настоя също държавата да поеме информационната кампания по въвеждането на дигитална телевизия, тъй като зрителите били тотално неинформирани какво предстои да се случи.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 09.07.2010

Люба Кулезич е филмов критик, журналист и публицист. Автор и съавтор е на пет документални филма, на предаванията в БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Работила е като автор и политически наблюдател в "Уикенд", "Седем", "Монитор", "Класа". В момента завършва документална книга за легендарната джазова и шлагерна певица Леа Иванова. "Нейната съдба наистина ме покърти", казва Люба.
Кулезич блести и на телевизионния екран на Нова тв като един от малкото журналисти с активна гражданска позиция. Мнението й вече се чува от широката публика и тя стана популярна като професионалист, който не се страхува да излага гледната си точка независимо от обществените нагласи. Отскоро името й се завъртя и като евентуален бъдещ директор на БНТ. Тя е сред кандидатите за поста на Уляна Пръмова, чието управление на държавната медия остро критикува в свои коментари.
В интервю за "Уикенд" Люба Кулезич споделя защо се кандидатира за шеф на БНТ и какво иска да се промени в националната телевизия.

- Люба, в крайна сметка се кандидатирате за шефското място в БНТ. Защо решихте да участвате?

- Не само за мен, а и за много други хора, които се интересуват от политика и медии, този конкурс за шеф на БНТ е тест и за СЕМ с новия му председател Георги Лозанов. От това до колко изборът ще е обективен или предварително уговорен под масата, ще проличи дали имат инстинкт за самосъхранение. Другото име на този инстинкт за самосъхранение в политиката и пред обществото е зачитането на правилата и уважението към кадърните хора, а не към хамелеоните, хитрушковците, далавераджиите. Вече 20 години увлечени в партиен егоизъм, лобистки сметки и номенклатурна глупост, бившите управляващи превърнаха публичното пространство в доста слугинско място. И сами си патиха от това в края на поредното си преяждане с власт и с късогледата си представа за медиен комфорт.
Надявам се, че от конкурса за шеф на БНТ ще се направи показно по доверие в компетентните и кадърни личности. В хората, които пробиват с професионализъм, култура и трудолюбие, а не по втория начин. И не за да се нагушат за сметка на някакъв обществен интерес. Хора, за които една обществена медия е глътка чист въздух насред Чалгария. Защото българската публичност деградира до там, че стана уютно място главно за мутро-мутантите, за динозаврите на бившата соцноменклатура и за техните производни.

- Критикувате досегашната шефка Уляна Пръмова. Най-големите й грешки?

- Пръмова изкара цели два мандата напълно невъзмутима към справедливите критики. Тя демонстрираше по много отблъскващ начин, че е спокойна за мястото си след бутафорните конкурси, с които беше назначена и преизбрана. Дори не намираше за нужно да опровергае по какъвто и да било начин чие протеже е. И с дебелокожието си навреди на имиджа му повече, отколкото му помогна с комфорта, който му осигуряваше. Под майчинското крило на Пръмова БНТ се превърна във второразрядна медия, почти изцяло негледаема, скучна, с бедняшки и ретро изглед, с привилегировани, но кухи и суетни предавания на един-двама фаворити. В този си вид националната телевизия вече е непрес-тижна дори за директна политическа употреба. Тя е не просто беззъба. Тя е лишена от въображение и творчески хъс. Заприличва на изхабена държанка, с която не е за препоръчване да си имаш работа.

- Не сте ли крайна?

- Не, дори съм мека. За 6 години и срещу маса бюджетни пари БНТ имаше твърде малко истински постижения в прокарването на обществената си роля. Макар да са комерсиални, Би Ти Ви и Нова телевизия показват по-пъргави и по-точни обществени рефлекси от време на време. Няколкото помпозни и обслужващи акции на президентската благотворителност в БНТ например не компенсират оскъдицата от модерни формати и от забавни предавания, които да не са пошловати или просто старомодни. Не оправдават липсата на харизматични и знакови лица за сметка на един-двама връзкари с непоносимо самочувствие и с абсолютно смехотворни, но скъпоструващи претенции. Да си спомняте някоя завладяваща репортерска находка или напрегната и умна публицистика, която да е произвела новини и дебати в обществото? Един "Референдум", както се казва, пролет не прави. Проигран беше престижът на националната телевизия, доверието на публиката. И отгоре на всичко медията беше управлявана непрозрачно. Решенията се вземаха от шепа фаворити, които раздаваха на тъмно парчета от телевизионната баница на свои хора, роднини и приятели. Никой не направи нищо, за да разсее съмненията, че БНТ се източва безобразно, и то от много корупционни чучури. Трябва да ви кажа, че и с някои договори покрай Световното по футбол ощетяването на БНТ продължава. За това пък хората, работещи на "Сан Стефано" са сведени до безмозъчни храненици край опосканата държавна ясла. Много жалко и несправедливо е това. И вредно за цялото общество, в което чувството за разпад се усилва.

- Вие какво планирате да дадете на БНТ?

- Планирам да сложа началото на реформирането й, колкото и трудно да е то. Да спра незабавно крановете, от които изтичат държавните пари. Планирам да реорганизирам управленския модел така, че всички усилия да са обърнати към производството на качествен телевизионен продукт. Искам работещите за БНТ и вътре в нея да получат правото на реална конкуренция, на инициативност, на стимули. Да бъдат преоткрити формулите на виталността и съзидателността, с които медията да е полезна и на зрителите, и на политиците. Защото на никого не му трябва безгръбначна и безкрила национална телевизия – нито на властта, нито на институциите, нито на опозицията, нито на гражданите. Искам и външните продуценти, и способните кадри вътре в БНТ да се чувстват равнопоставени и поощрени за работа с честни процедури и с компетентни критерии. Трябва обновление в поколенията. Аман от мъртвите души, от мързеливите получатели на мизерни заплати. Трябва обучение, нужен е дух на модерност, а не на провинциална пресметливост, която винаги води до блатото. Все пак живеем в ерата на интерактивното общуване, на глобалните диалози, на отварянето към света. Други трябва да са манталитетът и културният мироглед, които една обществена медия да внушава на зрителите си.

- А мислите ли, че медия, която се финансира от бюджета, може да е независима?

- Хайде да не злоупотребяваме с думата независимост. БНТ първо трябва да бъде заобичана от зрителите, за да се съгласят те да плащат такси за издръжката й, както е с BBC в Англия например. До тогава парите ще идват директно от бюджета. Но самата политическа класа, както ви казах, има интерес държавната телевизия да изглежда достойна, обективна медия, уважаваща и държавността, и различните гледни точки, и важните тенденции, които битуват в обществото. Тя трябва да създава еталони на журналистиката, на познанието и на забавлението. Трябва да налага стандарти, а не да служи за изтривалка
И част от тези високи стандарти е усетът за това къде интересът на едни или други управляващи се припокрива с интереса на обществото. И ако не, да се пита защо?, Това не е слугинаж. Това е пригодност за ролята на коректив и посредник между хората и властта с всичките й постижения, но и със спънките, с грешките по пътя. А защо не и със саботажите от страна на мафиотизирани структури, които видимо или не блокират битката за реформи, за законност и т.н.

- Как приемате идеята на не малко медийни коментатори, че БНТ трябва да се приватизира или лък да бъде оставена да се финансира на свободен пазарен принцип от реклами?

- Приемам я като израз на безпомощност, на малодушие, на елементарно интересчийство, на недалновидност, на страх от общественото мнение. Приемам я и като проява на неразбиране, че една добра обществена медия е символ за национална сплотеност около традиционни и модерни ценности, около морални, културни и политически стандарти, без които една държава просто потъва в безпътица и хаос.

- През последната година станахте по-известна с медийните си изяви, отколкото със статиите и коментарите си. Как оценявате медийните си изяви в "Здравей, България" и "Станция Нова"?

- Оценявам ги като вълнуващо приключение, като шанс да покажа какво мога и коя съм извън интригите, слуховете и клеветите. Милен Цветков е моят повторен и истински откривател за телевизията. Нова тв и програмната й шефка Олга Лозанова експериментираха с превръщането ми в тв типаж, който рискува да бъде рязък, може би стряскащ с оценките си, но открит. Не на последно място – дързък типаж, който се стреми да говори честно, дори и когато греши.

- Имате ли амбиции в телевизията? За собствено предаване например и какво би било то?

- 0, да! Конкурсът за шеф на БНТ е само част от личната ми битка на екрана да имат шанс не само силиконовите момичета, чалга – веселбите, врачките, екзотичните политици, куриозните типажи, плямпалата и полуграмотните шутове. Смятам, че имам сили за собствено шоу, в което да има място за култура, политика, смях, истински живот с всичките му провокационно поднесени по интересен, занимателен, артистичен начин.

- Останаха ли и въобще имало ли е истински професионалисти в българската журналистика?

- Ама, моля ви се! Що за въпрос е това?! Разбира се, че е имало и има образовани, подготвени, силни имена в българската журналистика. Нямам пред вид само телевизионната. И не смятам, че понятието "истински професионализъм" е еднозначно.
Нито че се изчерпва с няколко романтични представи от старите филми. Има компетентни, настъпателни, енциклопедични журналисти. Не са непременно симпатични като хора, някои са с повредени от медиите его, морал и нерви. Но тези неща не бива да се смесват. Тъжното е, че за големите пера и влиятелните присъствия в родните медии все повече говорим в минало време. Усещането е, че въпреки провъзгласената демокрация, натискът отвън – през бизнес или политически лобита – върху журналистиката изглежда понякога по-силен от идеологическата цензура преди промените. Има тенденция умните, неспокойните, бягащи от клишета водещи, коментатори, репортери да бъдат пращани в ъгъла, да бъдат отсвирвани лесно, да бъдат уволнявани. Или пък – което е по-лошо – въвличани в долнопробни политически интриги, в подмолни схеми.
Други не издържат на популярността, стават податливи на покупко-продажби, развиват измамно чувство за могъщество. На трети пък не се прощават неподкупността, стремежът към независимост. Сега има ненормално много медии. Но пазарът за сериозни и авторитетни журналисти, свободни от автоцензура, от подлизурство или от характеропатии, все повече се стеснява. Това е парадокс. Но той не води до добро нито медийния пазар, нито публиката, която се отдръпва, става недоверчива, апатична, или твърде податлива на манипулации.
По-интелигентните се отдават на самотни пътешествия из интернет и блогосферата. Големите журналистически характери трябва да бъдат подкрепяни, а не оплювани по нашенски. Иначе закърнява имунната система на цялото общество. Силиконът измества сивото вещество.

- Преди няколко месеца ви видях да се насълзявате в ефир по време на коментара ви в "Здравей, България". Беше заради постановката на Яна Борисова "Приятнострашно". А какво беше толкова "приятнострашно" за Люба Кулезич в салона на "Театър 199", за да плаче и на другия ден?

- Знаете ли, че не мога да поканя Яна Борисова да ми гостува в някое мое предаване, защото е неизвестна на широката публика? Как обаче да стане известна, като медиите не я разпознават като ценен човек?! Това си е омагьосан кръг, в който можеш да си загубиш душата. Спасението е понякога в такива хора като Яна – обречени да стоят в сянка. Като някакви модерни изгнаници, за да извличат смисъл, нежност и любов от объркания българския живот. Той все no-често изглежда като примитивно пиянде, загубило пътя, изпълнено с разрушителен гняв и духовна неграмотност. Но когато видя съпротива срещу това – чрез спектакли като "Приятнострашно" и не само – наистина ми се плаче. От обич и жал заради беззащитността на благородството у нас.

- Какво ви мотивира да останете в България и чувствате ли се разбрана? Много често във форумите зрители на "Здравей, България" ви обвиняват в снобизъм и употреба на прекалено високопарен език. Как ще им отговорите?

- Из интернет някакви комплексирани същества ме ругаят, клеветят и плюят за какво ли не. Ако само аз бях потърпевша, с мед да ги намажеш тези анонимни псувачи. Но си имам и яки защитници. Те са болшинство и съм им признателна. Да ви призная обаче, чудя се на обвиненията в снобизъм и високопарен език. Най-малко си падам по псевдоученост.
Не употребявам никакви превзети и академични словеса които наричам "еманацията на флуидите". Обичам да разказвам, да разчувствам публиката, да я карам да се ядосва или да се смее. Сигурно някои ме намират за маниерна. Но всъщност съм комедиант по природа. Гордея се, когато като онзи ден една хигиенистка в Съдебната палата (където бях по работа) ме спря и ми каза: "Кефиш ме, защото всичко ти разбирам, когато говориш, дори за сложни неща". Обичам зрителите си, вярвам в тях и се дразня, когато ги подценяват.

- Дъщеря ви учи в чужбина. Какво си пожелавате за нея и на какво най-много искате да я научите?

- Винаги съм я молила да не се страхува, да бъде свободен човек, да вярва, че смелите хора сам Господ ги пази. Давам и кураж да устоява на несгодите и на извънредно трудната конкуренция на запад. Най-обичам да й казвам: "Дишай леко, детето ми". Най съм щастлива, когато тя разбира какво значи това и го прави много по-добре от мен.

- Какво сте пожертвали за кариерата? Чувствате ли се самотна?

- Заради една дълга връзка преди години бях заплашена от това сама да размия името си, да се самонаказвам със страхове и комплекси, да се боя от упреци и присмех, да не съм аз, да се откажа от истинска реализация. Не експериментирах, позволявах да ме употребяват и платих за това тежка цена. Докато се отърся от горчивината и самоубийствените равносметки, мина доста време и водих доста войни със себе си. Сега съм вътрешно спокойна, не се тръшкам, ако сгафя или загубя. Научих разликата между самотата и уединението. Най-важното е, че не се отказах да обичам, да търся и да намирам приятели. Не се отказах от своята женственост, въпреки че някои ме наричат настъпателна кучка. Не се вземам прекалено насериозно като лице от медийния пейзаж. Пазя се от главозамайване и излишно самомнение, защото не ща да се излагам. Умът ми е буден и трезв като на столетница. Вече не се обиждам, когато ме обиждат на възраст. Но сърцето ми е детско – ще ми повярвате ли?

Стр. 24-25

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

Econ.bg I 5.07.2010

На 9 юли 2010 г. (петък) от 09.30 до 13.30 ч. в хотел "Радисън" ще се проведе публична дискусия на тема: "Дигитализацията на медиите: технология – политика – култура". Събитието се организира от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 24.06.2010

Все още липсва знание за медийната собственост, подчертаха експертите от фондация "Медийна демокрация"

Медиите в България упражняват без страх критическата си енергия, когато тя не е насочена към конкретен отговорен политически субект и са твърде плахи в отношението си към властимащите. Това показват част от резултатите на Лабораторията за медиен мониторинг на фондация "Медийна демокрация", обобщени в доклад за поведението на медиите в последните три месеца. Наблюденията им отбелязват и един растящ парадокс – медиите дават положителна оценка на дейността на министър-председателя Бойко Борисов, но отрицателна на правителството като цяло.

Един основен въпрос обаче остава без конкретен отговор. Кой стои зад медиите? "Липсва ни знание за прозрачността на медийната собственост", обясни доц. д-р Орлин Спасов, ръководител проекти в организацията и продължи: "Продължаваме да знаем малко за размера на тиража на отделните вестници; знаем малко и за начините, по които медиите привличат своите рекламодатели. Колко са работещите журналисти в страната? Каква е средната им заплата? Липсват ни познания за основни неща в медиите".

Фондация "Медийна демокрация" е основана през 2007 г. с основна мисия да дава публичност на скритата власт в страната, както и да защитава медиите от влиянието на управляващите. Това обясни управителят й доц. Георги Лозанов в началото на пресконференцията. След това се оттегли от трибуната, заради новата си позиция на председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). "Аз сега ще съм по-скоро обект на изследванията, отколкото техен ръководител", каза Лозанов.

Кой е по-по най

Анализът на фондацията обхваща наблюдения върху публикациите на седем български всекидневника в продължение на три месеца. Изследвани са също и серия от новинарски телевизионни блокове, както и по-нетрадиционните медийни формати като Facebook и Twitter. Проучването обхваща 4 485 информационни единици. Според представените от фондацията данни премиерът Бойко Борисов е без съмнение политическата фигура на България с най-силно медийно присъствие.

През последните три месеца са били публикувани близо 1700 статии, свързани с министър-председателя, близо три пъти по-малко са се отнасяли до двамата вице-премиери, а едва 514 – до дейността на държавния глава Георги Първанов, показват резултатите. Наблюдава се увеличаване на дистанцията между Борисов и останалите политически играчи.

"Свидетели сме на т.нар. персонализиране на политиката", обясниха от фондация "Медийна демокрация", коментирайки тенденцията да се поставя акцент върху личността, а не толкова върху политическите партии и държавни институции. Министър-председателят е споменаван от пресата предимно в положителна светлина, докато изказванията за правителството са в повечето случаи отрицателни. Това показва, че критиката на медиите пада върху институцията на изпълнителната власт, а не върху конкретната фигура на нейния представител.

В анализа си на отношението между медиите и властта в последното тримесечие, фондацията наблегна и на начините, по които политиците общуват с хората. Политическите блогове, отбелязаха представители, са източник на информация единствено по време на избори. В рамките на една година публикациите в политически блогове са спаднали над 10 пъти. Това са "пустеещи зони", каза Марина Кирова, която следи това поле.

Малкото политици, по-запознати с нетрадиционните форми на комуникация се оказаха еврокомисарят Кристалина Георгиева и външният министър Николай Младенов, които имат лични профили в Twitter. "Отличник" е Младенов, който редовно използва мрежата, за да съобщава важни новини като например заметресението в Чили и отвличането на българските журналисти в Газа, обясниха още от фондацията. Колкото до Facebook, и той като блоговете, е средство за комуникация на политиците единствено преди и по време на избори. "Тогава Facebook се превръща в политическа мрежа", каза наблюдаващата го Ели Александрова. Но все пак, през останалото време той си остава пространство за социални срещи, споделяне, изказване на симпатии. Показателно за мрежата е, че въпреки покачването на рейтинга на Цветан Цветанов спрямо този на Борисов, премиерът има над 35 пъти повече последователи.

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36

в. Банкер | 19.06.2010

“Някои собственици на медии не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо – заяви Джеймс Уорлик, посланик на САЩ у нас, на дискусията “Прозрачност на собствеността и свободата на медиите в България", организирана от фондация “Конрад Аденауър". – Целта им не е да информират обществото, а да манипулират заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос – продължи посланикът: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?"
Уорлик каза, че ситуацията в провинцията е още по-обезпокоителна, тъй като политическите и икономическите интереси са обединени, за да се оказва натиск върху журналистически материали, критикуващи местната власт. Много българи се оплаквали от липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите и влиянието, което се оказва върху тях. “Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията – независимо дали става в провинцията, или в столицата" – подчерта американският посланик, допълвайки, че България не е единствената страна с подобни проблеми. Той предложи три инструмента за разрешаването на проблемите, първият от които е силният закон. “В САЩ не разчитаме само на конституцията за защита на свободата на печата, имаме и закони, които изискват публично обявяване на медийната собственост", изтъкна Джеймс Уорлик. Препоръката му е журналистите и издателите да спазват и етичните правила на професията.
Натискът върху свободата на медиите при последните няколко правителства намалява, отбеляза шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. В същото време и индексът на свободата на словото пада. Причината била нелоялната конкуренция в резултат на корпоративно-икономически интереси. Лозанов смята, че са необходими специализирани мерки срещу концентрацията на собствеността на медиите и това трябва да бъде засегнато в новия медиен закон. “Той ще е закон за медиите въобще", уточни шефът на регулатора. Според него е необходимо някои капитали да нямат право да се използват за медии, тъй като ще компрометират прозрачността на информацията.

Стр. 2

в. Дневник | Рада ГЕОРГИЕВА | 21.06.2010

Собствеността в печатните медии ще трябва да стане напълно прозрачна – до последното конкретно физическо лице, което притежава акции или дялове. Това ще става, като в началото на всяка година всяко издание публикува кой го притежава и допълнително подава декларация в Министерството на културата* с подробно описание на собствеността.
Това предвиждат промените в Закона за депозиране на печатни и други произведения, подготвян от правителството. С тях се цели по-голяма яснота и публичност кой кой е на пазара. Законопроектът трябва да бъдат внесен в правителството до две седмици.
Изискванията за пълна прозрачност означават, че дори капиталът да се притежава от офшорна компания, издателят ще трябва да посочи кои са нейните действителни собственици (заради начина на регистрация в офшорните зони, тези данни обикновено липсват в българските публични регистри и там са видими само адвокатите, които обслужват дружеството).
Прозрачно бъдеще
"Промените не са големи, но са концептуално важни. Това е крачка, която се надяваме да доведе до промяна на обществените нагласи. Защото, когато читателят чете един материал, той трябва да знае кой стои зад него", смята Деяна Костадинова, съветник в кабинета на премиера Бойко Борисов, която се занимава със законопроекта.
След като той бъде приет, наказанието за липсата на подадена информация ще е 1000 лева на брой до отстраняване на нарушението. Глобите ще се налагат от общинските администрации, които ще следят налични ли са данните, и ще се събират в полза на общините. А Министерството на културата ще трябва да проверява достоверността на информацията.
При промяна на собствеността в петдневен срок издателят ще е длъжен да я декларира отново в Министерството на културата, което пък да публикува информацията на интернет страницата си в 10-дневен срок. Готвените поправки предвиждат дори изискване печатницата и разпространителят да проверяват имат ли изданията информационно каре, в което е посочена фирмата издател, и да носят отговорност за това.
Според Костадинова важно е, че инициативата за разработените промени идва от Съюза на издателите в България. "Информацията от декларациите ще бъде онлайн и така ще бъде публична и достъпна за всички. На този пазар играчите се познават и те самите ще бъдат въвлечени в процеса на саморегулиране, проследявайки кои са действителните собственици", коментира тя.
И закон за всички медии
Работна група към правителството подготвя и нов медиен закон, стана ясно на конференцията "Прозрачност на собствеността и свобода на медиите в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер" в петък. Идеята е той да съдържа регулации за всички медии. "Цензурата не е основният проблем, а нелоялната конкуренция. Нелоялните играчи деформират пазара на информация, оттам манипулират аудиторията. Затова е необходим закон и не просто Закон за радиото и телевизията, а закон за цялостната медийна среда", обясни председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусията.
Той уточни, че в бъдещия закон трябва да бъдат включени и ограничения за концентрацията на собствеността. Повече детайли за философията на проекта обаче не бяха споделени. Работната група, оглавявана от Георги Лозанов като председател и двама заместник-председатели Хачо Бояджиев (тв режисьор и бивш шеф на БНТ от началото на 90-те) и Радомир Чолаков (юрист на "Вестникарска група България"), е била сформирана в началото на юни, миналата седмица е заседавала за първи път и трябва да представи чернова на закона през есента.
"Разговорът за прозрачността в собствеността на медиите най-после като че ли навлезе във фаза, която ще доведе до нови законови мерки, които пък от своя страна ще доведат до това тази прозрачност да престане да бъде само лозунг, както, общо взето, беше през последните 20 години, и се надявам да стигнем до конкретните собственици и до конкретния произход на капитала", каза още Лозанов.
Според него трябва да има мерки срещу съсредоточаване на собствеността на медиите, защото "капиталите са част от посланието". Той предложи на някои капитали да бъде забранено да произвеждат медии, но уточни, че ще трябва да се обмисли как да се случи това.
"Честността в медиите не се дължи само на закони, трябва да се спазват критериите за етика в професията. Някои собственици не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо. Целта им не е да информират, а да манипулират общественото мнение заради печалба или власт", каза в обръщението си към конференцията посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Той заяви, че още по-сериозни са проблемите за медиите извън София, както и че "много талантливи журналисти са смутени и обезсърчени, но се страхуват да говорят".
Залагането на законови гаранции за прозрачност на медийната собственост и предотвратяване на концентрация са началото. По-трудно ще е изясняването на произхода на капитала, както и невидимите връзки. Темата не беше коментирана на конференцията.
Законно, неморално
Появата на бившата шефка на тотото и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски – Ирена Кръстева, обаче предизвика реплики за разликите между законно и морално. Тя заяви, че "Нова българска медийна група" (НБМГ) е с възможно най-ясната собственост. Там пише едноличен собственик Ирена Кръстева".
Темата с произхода на капиталите за покупката на тези медии обаче не беше предизвикана от участниците. Водещият Сашо Диков се опита да репликира "Откъде извади парите", но Кръстева продължи да обяснява, че са създали нов съюз на вестникарите в България и че той също прави проект за публичен каталог на медиите, който трябва да бъде готов до края на юли. Вестниците, които НБМГ издава ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Засада" – бивш "Експрес"), не членуват в Съюза на издателите в България и не са подписали Етичния кодекс на българските медии.
Придобиването на медии от Кръстева преди време беше обявено като финансирано от Корпоративна търговска банка (банката, която към март 2010 г. управлява почти 50% от парите на най-големите държавни фирми – бел. ред.) и са тези, които преобърнаха редакционната си политика след изборната нощ – от силно анти към силно про Бойко Борисов.

ЦИТАТИ:

На някои капитали трябва да бъде забранено да произвеждат медии
Георги Лозанов, председател на СЕМ
Защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство.
Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България
Вестникарският бизнес е особен – продаваме хартия, но не тапети, а съдържание – информации, анализи, коментари. Който създава мнения, няма право да бъде анонимен.
Аксел Шиндлер, управител на Вестникарска група България (издател на "Труд" и "24 часа")
***
На кого премиерът е възложил да пише новия медиен закон

Георги Лозанов – председател на Съвета за електронни медии
Радомир Чолаков – медиен експерт, юрист на "Вестникарска група България"
Хачо Бояджиев – тв режисьор и бивш генерален директор на БНТ в средата на 90-те години на ХХ век
Деяна Костадинова – съветник към политическия кабинет на премиера
Мария Казанджиева – съветник в дирекция "Правна" в Министерския съвет
Милда Паунова – директор на дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Ивелина Колева – главен юрисконсулт в дирекция "Правнонормативна дейност и обществени поръчки" на Министерството на културата
Божидар Кожухаров – началник сектор "Спътникови комуникации" в дирекция "Съобщения" на транспортното министерство
Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция "Държавни разходи" на Министерството на финансите
Борис Рафаилов – главен експерт в дирекция "Правна" на Комисията за регулиране на съобщенията
Росица Кукушева – страши юрисконсулт в БНР
Кремена Кадиева – главен юрисконсулт в БНТ
Атанас Генов – председател на УС на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори
Никола Тупарев – продуцент, фирмата му Old School прави "Биг Брадър", "Стани богат" и други тв и реалити формати, член на Асоциацията на телевизионните продуценти
Магдалена Георгиева – изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори
Диляна Илиева – адвокат (работила е за "Нова телевизия")

Стр. 6