в. Торнадо | Ренета КОТЕВА | 08.01.2011

Дължи над 605 000 000 лева на кредитори

Родните олигарси осиротяха, след като медийният магнат и неуспял банкер Иво Прокопиев напусна България и реши от края на миналата година да живее със семейството си в Азия. Прокопиев се славеше доскоро като единствения десен или син олигарх, но не дочака българското издание на Форбс да преброи гордо милионите му. Вместо това днес кредитори дебнат като копои всяко възможно взимане от компаниите му. А във финансовите среди клюката твърди, че избягалият от страната бос е натрупал дългове към финансови институции, частни компании и физически лица в размер на 605 млн. дева
По традиция, както при всички родни олигарси, и на Иво Прокопиев първият милион му се губи в хаоса на прехода, за него обаче това обстоятелство no-късно ще се окаже съдбоносно при реализирането на различни смели проекти.
Възходът на Прокопиев без съмнение е свързан със синьото правителство на Иван Костов. Твърди се, че посредникът му със силните на властта е съгражданинът му от Разград – бившият син депутат Никола Николов. С негови протекции Прокопиев и ортакът му в медийната групировка "Капитал" Филип Харманджиев получават преференциално право от синята власт да участват в приватизацията на разградската фирма "Каолин" и винпром "Дамяница" край Благоевград. Запознати с приватизационните машинации твърдят, че двете дружества са закупени чрез Работническо-мениджърска -приватизация, като за тях реално са платени само по 350 хил. долара в брой за дружество, а останалата част от сделката е погасена с фалшиви зункове, напечатани в кърджалийска печатница. Икономисти коментират, че тези сделки са образцов пример за кражба от държавата. Кандидат за "Каолин" е бил белгийски фонд, готов да инвестира тогава 20 млн. германски марки. Офертата им е отблъсната о т Агенцията за приватизация и по неизвестни критерии е предпоче тен мениджърският екип на Прокопиев.
Не по-малка е далаверата и с винпром "Дамяница". Хора от винарския бранш разказват, че тогава в избите на държавния винпром е имало складирани 5 млн. литра вино от различни реколти. Прости сметки на познавачи показват, че от тях може да се произведат 7 млн. бутилки. При средна цена от 5 лв. за бутилка в джобовете на новите богаташи са налети минимум 35 млн. лв.
Освен това бивши работници и от двете дружества и до днес се питат как в нарушение на приватизационния закон са предпочетени Прокопиев и Харманджиев, без дори някой от фамилиите им и ден да е работил в дружествата? Точно заради тези приватизации Иво Прокопиев по-късно е обект на две разследвания от Икономическата полиция в Разград и София. Проверките са по указание на Главна прокуратура. Магистрати пък твърдят, че именно Прокопиев се оказва взривоопасната конфликтна точка в отношенията между бившия премиер Иван Костов и ексглавния прокурор Никола Филчев. И до днес двамата са в люта вражда, а набеденият за син капиталист отдавна е заиграл с червените барони и е в топли връзки с президента Първанов.
Съмнителната приватизация на "Каолин" и "Дамяница" се превръщат години по-късно в сериозна пречка за банкерските мераци на момчето от Разград.
Преди три години дружеството на Прокопиев "Алфа финанс" и виенската "Хипо инвестмънт" подписват договор за създаване на съвместна банка в София. Австрийците превеждат 10 млн. евро по сметките на българския си партньор, но с тези пари финансовият играч от Разград купува "Капитал банк" в Скопие. В същото време синият олигарх задейства и процедура за получаване на лиценз от БНБ за създаване на трезор в София. Банкери твърдят, че Прокопиев е бил напълно сигурен, че мечтата му ще се сбъдне, осланяйки се на добрите си контакти с новия премиер чрез нежната му половинка – банкерката Цветелина Бориславова. Шефът на БНБ Иван Искров обаче заема категорична позиция и отказа миналата зима лиценз на Прокопиев. Така банкерските му мечти рухват. Според запознати със сагата за трезора липсата на перфектно доказан произход на капиталите е препънал медийния бос към банкерството. Ако обаче проектът му беше успял, Прокопиев е щял да има идеалната възможност да извършва международни разплащания между трезорите си в Скопие и София, които БНБ няма да може да контролира пряко.
Във финансовите среди на София упорито се носи и друга мълва, че под формата на доверително управление Прокопиев е взел огромни суми от богати българи, които не може да върне. С 205 млн. евро потънала съпругата на покойния банкер Кюлев
Отделно бившият шеф на Съюза на работодателите се е набълбукал със 150 млн. евро към италианска, австрийска и две гръцки банки. Част от тези пари, около 50 млн. евро, инвестирал в стабилизиране и модернизиране на "Каолин". Сега според експертни оценки пазарната стойност на дружеството била около 100 млн. евро. И тук в известна степен интересите на инвеститорите били защитени, но другите милиони потънали в свръхглупави начинания, които никога нямало да се възстановят – селскостопански земи за ветроенергийни паркове, недвижими имоти в няколко града, злополучният проект RTV, в съдружие с банкера Светослав Божилов. Запознати с делата на олигарха твърдят, че от няколко години е било ясно, че фирмите и капиталите на Прокопиев са кухи и трескаво търси ресурс да се измъкне от блатото
Развръзката дойде миналата есен, когато олигархът взе семейството и куфарите си и отлетя за Азия. Достоверни източници са категорични, че босът се е установил в Сингапур, а за да получи временно инвестиционно разрешение за живеене, е изръсил минимум 5 млн. долара за шестчленното си семейство, според местните правила.
Любопитна е и интригата за напускането на България. Семейство Прокопиеви са минали през правителствения VIP, ползвайки дипломатически имунитет. През миналата пролет най-неочаквано правителството одобри кандидатурата на шефа на кръга "Капитал" за почетен консул на Канада в България. Още тогава запознати с проблемите на Прокопиев коментираха, че така е блокирана възможността да бъде арестуван или разследван след като вече има имунитет, а освен това безпрепятствено може да напусне държавата по всяко време. Преди време пък канадските служби неформално попитали наши предствители дали е почтен почетният им консул у нас, след като само месеци след поемането на поста е напуснала страната и сега реално няма кой да ги представлява в България? И още – като почетен консул на Канада ли е емигрирал в Сингапур, или като български гражданин?
Преди да се стигне до отговорите на тези въпроси, е любопитно да се разбере как българската система за финансов контрол е контролирала финансовите операции на "Алфа финанс" със свързани лица и защо прокуратурата и съдът проспаха и не завършиха разследването за произхода на капиталите на Прокопиев и не ревизираха приватизационните му договори.
През миналото лято в софийския ъндърграунд упорито се носеше слухът, че олигархът от Разград се движи с охрана и има сериозни заплахи за живота му, свързани с неуредени дългове. По-късно обаче стана ясно, че Прокопиев е останал почти без имущество, изчиствайки взимания към кредитори. Акциите в скопската банка били прехвърлени на измамените австрийски партньори, а варненската групиравка ТИМ е откупила голяма част от дълговете му. Сега на негово име се водели само 50% от собствеността на "Капитал", но присъствието му там било проформа. Малко преди да се изнесе от страната, Прокопиев даде няколко дирижирани интервюта, в които обясни скромно: "Клевети петнят бизнеса ми", но на думите му никой не обърна внимание.

Стр. 7

в. Дума | 08.11.2010

Оплетоха Александър Лебедев и Бойко Борисов в обща договорка, двата вестника още мълчат

Двата най-големи национални всекидневника стават собственост на руски олигарх. Тази новина обиколи миналата седмица почти всички електронни и печатни медии у нас. "24 часа" и "Труд" трябвало да бъдат продадени на австрийска компания, зад която стоят руски пари. Някои сайтове пуснаха дори и датата за новата сделка. Други пък набъркаха в обща договорка медийния олигарх Александър Лебевед и българския премиер Бойко Борисов. Според "Гласове" сделката била съгласувана още с Владимир Путин и Ангела Меркел.
Други слухове дадоха двата вестника на газовия монополист "Газпром". Според сайта "Bulgaria News" по-подробно за сделката било разговаряно на срещата на българския премиер с Алексей Миллер, генерален директор на "Газпром" на 15 октомври в София. Там пак се спомена името на Лебедев, който е собственик на британските вестници "Лондон Ивнинг Стандард" и "Индипендънт". Бизнесменът е смятан за Троянския кон на Кремъл на Албиона и определян от английските вестници като ексагент на КГБ.
От двата вестника засега не дават официални изявления, появиха се единствено опровержения във форуми и блогове от името на двете редакции.
Истината трябва да излезе наяве до края на годината. В Пресгрупа "168 часа" наистина чакат генерална промяна. Срокът за съкращаване на персонал и рязане на заплати бил 31 декември.
Иначе първите информации за смяна на собствениците на немско-българските издания тръгнаха още през пролетта. Тогава няколко вестника написаха, че интерес към изданията проявяват банкерката Цветелина Бориславова и рекламният бос Красимир Гергов. Заговори се още, че Иво Прокопиев е имал намерение да придобие пресгрупата за 40 милиона евро – 30 милиона за недвижимите имоти и 10 милиона за печатните издания, след което в сградите на ВАЦ да се настанят официални институции, които да плащат добър наем от държавния бюджет.
Според източниците на тази версия обаче премиерът Борисов научил за схемата и забранил осъществяването й.

Стр. 5

www.bnews.bg | 01.09.2010

Според вестника продуцентът дал трибуна за нападките на Иван Костов срещу правителството и му спестил неудобните въпроси около отцепването на цели структури от партията му в Кърджали, Крумовград и Смолян и вливането им в партия Атака.
Продуцентът на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България" Асен Григоров изпълни политическа поръчка на ДСБ,
като даде трибуна за нападките на Иван Костов срещу правителството и му спести неудобните въпроси около отцепването на цели структури от партията му, пише в сряда в. Атака. Според изданието Григоров, който през 2002 г. оглавяваше информационния отдел на СДС, умишлено е открил политическия сезон в Нова тв с пиар акция на синия лидер, въпреки че той има най-малко депутати в НС.
Асен Григоров беше въведен в Нова телевизия от фалиралия олигарх Иво Прокопиев, за да търгува с влияние в негова полза.
Според вестника Иван Костов, който отдавна мечтаел за мястото на Дянков като финансист номер едно,
критикувал с езика на БСП икономическата политика на ГЕРБ. В същото време водещата Ели Гигова, дъщеря на оръжейния олигарх Николай Гигов, който бил изключително близък с президента Първанов, не пропуснала да попита Костов за клеветите на марионетката му Атанасов по адрес на Волен Сидеров и угоднически му спестила неудобния въпрос защо цели структури на ДСБ в Кърджали, Крумовград и Смолян се вливат впартия Атака.
Въпреки настояването на пресцентъра на Атака Нова телевизия не излъчила интервю с бившия областен координатор на ДСБ за Кърджали Димитър Топалов. Отдавна са известни топлите отношения на Костов с ръководството на Нова телевизия, началото поставя първият собственик на телевизията сърбинът Дарко Таминджич, пише още вестникът. Именно при управлението на правителството на Костов Нова телевизия се сдобила с лиценз за ефирно регионално излъчване в София. По тази причина и днес лидерът на ДСБ намирал широко поле за изява в ефира на Нова тв.
Звездата на Асен Григоров изгрява в икономическото предаване на БНТ "Плюс минус" през 1993 г. заедно с кредитния милионер Билян Балев, понастоящем бизнесмен и бивш собственик на спортната тв Ринг. Според запознати тогава двамата диктуват кои икономически новини ще се отразяват в ефира на държавната телевизия и печелят добре, заигравайки се с едрия бизнес. Понастоящем според информационната система Апис, Григоров участва в съвместен бизнес с мъжа на Надежда Михайлова – Светлин Нейски. Двамата са в управата на "София Ленд" АД.
С бившия пиар съветник на Симеон Сакскобурготски – Елена Вълчева – Янева, Григоров е собственик на "Лев Технолоджис" АД. Има участие и в "Юлен" АД, която е изградила лифтове на Банско. Когато отиде да работи в пресцентъра на Раковска 134, се понесе слух, че тогавашният председател на СДС Надежда Михайлова го карала да напусне фирмите, в които участва, за да не компрометира партията.
След пребиваването си на Раковска 134, Григоров се завърна на старото си работно място в БНТ. Там пое сутрешния блок "Денят започва", за да го напусне през ноември 2007 г., когато отиде като изпълнителен директор в новосъздадената retv. Тя просъществува много кратко време и според служителите й именно самовлюбеността на Григоров и липсата му на диалогичност в работата са били основните причини за провала.
След това Григоров отиде като продуцент на сутрешния блок на Нова телевизия. Досега се отличи най-вече с безумните си и неуспешни опити да намери партньор на Лора Крумова и с все по-свиващия се рейтинг на "Здравей, България". Предаването, което до преди година се гледаше от над 140 хил. зрители в часовия пояс между 08:00 – 09:00, сега едва събира 80 хил. по данни на пийпълметричната агенция GFK. Според мнения в Интернет форумите сутрешният блок на Нова тв предава прекалено тенденциозно и необективно темите от деня и това отблъсква зрителите.

Оригинална публикация

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 10.08.2010

Филип Харманджиев ще се занимава само с вино

Вестниците "Капитал" и "Дневник" скоро ще се разпространяват и чрез смартфон. Или поне такава е амбицията на новия съсобственик на пресгрупата "Икономедиа" Теодор Захов (49% от капиталовия дял). Той е интернет предприемач, собственик на "Спектрум нет" и председател на Българската асоциация по информационни технологии. Ролята ми ще бъде да създам симбиоза между медийния и комуникационния бизнес, казва Захов пред в. "Пари" (виж интервюто). Другият съсобственик на "Икономедиа" Иво Прокопиев (51%) също е акционер и в "Спектрум нет". "От 2006 г. работим заедно и споделяме едни и същи ценности", коментира Теодор Захов.

Нововъведения

Но докато моделът на преобразуването на изданията все още не е известен, друга иновация в структурата на пресгрупата стана популярна. Предстои избирането на членове за новия редакционен съвет на изданията. Моделът му е заимстван от конструкцията на Комисията по етика. Той се състои от три групи хора. Най-голямата ще е от трима представители на НПО. Те ще се избират от другите две групи с по двама представители – тези на журналистите и на мениджърите (изпълнителният директор и директорът "Продукти и операции").
Редакционният съвет ще избира главните редактори, които също ще стават негови членове, без да имат право на глас при взимането на решения, които засягат самите тях. Собствениците няма да са членове на редакционния съвет. Идеята е да се скъса директната връзка между редакционния процес и акционерите, каза Захов.

Задачи

Първата работа на редакционния съвет е да избере нов главен редактор на "Капитал". Досегашният – Галя Прокопиева – се оттегля от длъжността. "Ще се занимавам с лични дела, които не бих искала да коментирам", каза тя за в. "Пари". Докато стане ясно името на новия ръководител на седмичника, поста ще поеме Станка Тошева, която досега беше първи зам. главен редактор на "Капитал". Досегашният изпълнителен директор на пресгрупата и акционер с 49% Филип Харманджиев пък ще се отдаде на виното.

Стр. 14

сп. Мениджър | 11.07.2010

Невъзможно е да се избегнат всички конфликти на интереси на издателите, но могат да се управляват, като връзките станат прозрачни за читателите, казва зам.-председателят на Съюза на издателите и съсобственик на в. "Капитал"

- Господин Прокопиев, какво гарантира, че Законът за задължителното депозиране на печатни произведения, на който се разчита да направи прозрачна собствеността, няма да стане "врата в полето", както беше изискването в Закона за радио и телевизия – да не бъдат притежавани от собственици на рекламни агенции. Какъв е проблемът като собственици да бъдат регистрирани подставени лица?

- Въпросът всъщност е искаме ли да знаем за механизмите на зависимост в медиите. Ако наистина искаме да знаем, ще разберем. Промяната в споменатия закон ще помогне, поне по отношение на собствеността. Дори и да е подставено лице, то ще носи отговорност като издател. В момента има много напълно анонимни издания, собственост на външни фирми, с анонимна собственост, печатат се в гаражни печатници. Те не носят никаква отговорност за съдържанието, което разпространяват, и не плащат никакви данъци. Поне този проблем може да се реши.

- Смятате ли, че читателите се интересуват кои са собствениците, като си купуват вестници и списания? Съюзът на издателите свой гилдиен интерес ли защитава с исканата промяна на закона или обществен интерес? Какъв е проблемът да се търгува с влияние и при декларирани до физическо лице собственици?

- Съгласен съм, че проблемът с финансирането на медиите и търговията с влияние е по-голям. Има много начини една медия да бъде държана в зависимост, не само през собствеността. Например през рекламните приходи, разпространението, банковите кредити, субсидиран печат и т.н. Има много аспекти на медийната зависимост – защита на търговски и чисто бизнес интереси примерно, промотирането на някой продукт или атака на конкурент. За обществото по-опасната зависимост е зависимостта от политиците. Точно те са основните заинтересовани, които искат да държат медиите зависими, защото не обичат да бъдат критикувани. Това не е нещо ново. Откакто има демокрация, има и опити медиите да се манипулират. Например във времената на Римската република Цезар сам е списвал "вестника" върху каменни плочки, който съобщава за неговите победи в Галия. Т.е. това, което знаем за военните му кампании, е това, което Цезар е искал да знаем. В този смисъл гилдийният интерес на Съюза на издателите съвпада с обществения, защото издателите си дават сметка, че професионалните медии трябва да са свободни и независими, иначе умират или се продават на политическите интереси. Това обаче е друг "бизнес". Огромната част от членовете на съюза са медийни предприемачи, те искат да правят бизнес на ме-дийния пазар, не да търгуват влияние с политиците.

- Къде минава границата между корпоративния интерес на собственика и обществения интерес, който защитават медиите? Ще ви дам пример от "Капитал" – там често има текстове за проблемите, които създава държавата пред проектите за възобновяеми енергийни източници, а това е едно от стратегическите направления на вашия "Алфа финанс холдинг". Трябва ли вестникът, на който сте съсобственик, да бъде подозиран, че урежда ваши корпоративни интереси?

- Това е хубав пример, който илюстрира нуждата от прозрачност. В регистъра на собствеността на Съюза на издателите в България аз съм декларирал, освен че имам дял в "Икономедиа", всичките си други икономически интереси, включително дела в "Алфа финанс холдинг". Т.е. проблемът е да се обявят всички потенциални конфликти на интереси. Читателите на "Капитал" знаят, че аз съм един от издателите, и могат сами да преценят дали представеното е обективно или не. Ние сме отишли по-напред във вътрешните си правила. Във всяка статия в "Капитал" или "Дневник", където се споменава фирма, в която издателите имат интерес – примерно "Каолин", "Солар про" или "Дамяница", се посочва връзката и фактът, че един и същ човек има дял и в "Икономедиа", която издава съответния вестник. Не е възможно да се избегнат всички потенциални конфликти на интереси, те обаче могат да се управляват, като връзките стават прозрачни за читателите. Иначе по същество всичко написано в "Капитал" и "Дневник" е пред очите на обществото в последните 17 години. Вестниците имат такова доверие и са толкова успешен бизнес точно защото никога не сме си позволявали (с другия издател Филип Харманджиев) да ги използваме за защита на някакви наши лични интереси.

- В писмото, с което управителният съвет на Съюза на издателите благодари на правителството за промените при собствеността, се казва: " УС на СИБ отчете, че все още има дефицити в областта на разпространението на печатните издания и гарантирането на достъпа на гражданите до информация, които в следващите месеци трябва да бъдат преодолени". Означава ли това, че ще има още искания за законови поправки?

- Съюзът на издателите инициира поправките в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения и регламента за разкриване на действителните собственици на издателските фирми. Ще следим внимателно другите идеи за законови промени. Трябва да подчертая, че и сега има закони, които не се спазват прецизно – например Законът за защита на конкуренцията по отношение на опитите да се преразпределя пазар чрез дъмпингови практики и чрез изкупуване на каналите за разпространение.

ИВО ПРОКОПИЕВ е зам.-председател на Съюза на издателите в България. Съсобственик на "Икономедиа" компанията, която издава "Капитал", "Дневник", няколко списания и сайта. Притежава и печатница. Бизнесът му извън медиите е съсредоточен в "Алфа финанс холдинг", който обединява повече от 60 фирми, занимаващи се с финансови услуги ("Булброкерс"), индустриални минерали ("Каолин"), чиста енергия ("Солар про"), недвижими имоти. Съпругата му Галя Прокопиева е главен редактор на в. "Капитал". Съдружникът му в "Икономедиа" е Филип Харманджиев, собственик на винарската изба "Дамяница".

Стр. 62 – 63

www.capital.bg I 4.08.2010

Компанията-издател на "Дневник" и "Капитал" обяви днес промени в управлението и акционерите

Най-голямата българска група за бизнес медии "Икономедиа" АД прави промени в редакционното и оперативното управление и в собствеността си.

Решението на акционерите е да се създаде нов орган – редакционен съвет, който ще бъде надзорен за редакционната политика на изданията. Задачата на съвета е да гарантира запазването на високите професионални и етични стандарти на изданията и тяхната независимост. Редакционният съвет ще избира главните редактори на "Капитал" и "Дневник". Съветът ще бъде съставен на квотен принцип. Най-голяма квота имат независимите представители (представители на гражданското общество и водещи неправителствени организации) – трима души. С по двама представители участват мениджмънтът на дружеството (това са изпълнителният директор и директорът продукти и операции) и журналистическият екип (представителите ще се избират от общото събрание на журналистите в "Икономедиа").

"Създаването на редакционен съвет е изключително съществена промяна по отношение на редакционната политика в "Икономедиа". Вярвам, че тя ще гарантира както независимостта и професионализма на изданията, така и пряката им връзка с гражданското общество", коментира ролята на новия орган Иво Прокопиев.

Предстои редакционният съвет да бъде сформиран в рамките на месец. Една от първите му задачи ще е изборът на нов главен редактор на "Капитал". Настоящият Галя Прокопиева напуска и до назначаването на нов изпълняващ длъжността ще бъде Станка Тошева, която е първи зам. главен редактор на "Капитал". В "Дневник" няма да има промени.

"Икономедиа" АД има и нов изпълнителен директор – Елица Ангелова. Елица Ангелова е завършила право в Софийския университет и има MBA от Мичиганския университет.

В структурата на собствеността също настъпва частична промяна – на мястото на досегашния акционер Филип Харманджиев с 49% участие влиза Теодор Захов. Участието на другия акционер Иво Прокопиев (51%) остава непроменено. Иво Прокопиев няма да участва в органите за оперативното управление на дружеството.

Филип Харманджиев за излизането си от "Икономедиа": "Оттеглянето ми е свързано с желанието ми да бъда фокусиран в едно поле на дейност – винения ми бизнес. Радвам се, че "Икономедиа" ще има за акционер способен, финансово стабилен визионер с изключителни познания в телекомуникационния бизнес в лицето на Тео Захов. Елица Ангелова, която ме наследява като изпълнителен директор, е дисциплиниран, талантлив и добре образован мениджър – екипен играч, което е перфектно съчетание за предизвикателствата на медийния бизнес. Излизам от компанията, но оставам приятел на екипа, Иво и Тео и почитател на изданията."

"Има дигитална революция в медиите, "Икономедиа" е водеща в този процес в България и е голямо предизвикателство как продължава напред в следващите няколко години", каза Теодор Захов. Теодор Захов е успешен интернет предприемач и председател на БАИТ.

Оригинална публикация

PRnew.info БЛОГ  I 2010-07-13

В новият юлски брой на списание "Мениджър" може да откриете:

От този брой "Мениджър" намалява цената си от 7 на 5 лева. Абонатите ще получат специален подарък в края на годината.

"Мениджър" и GLOBUL създават Зелен кръг на българските компании

Информация за конкурса "Мениджър на годината"

Образът на България по света, от Константин Вълков, "Дарик радио"

Виж кой пише, от Димитрана Александрова. За собствеността на българските медии

Иво Прокопиев: Ако обществото иска да знае механизмите на зависимост в медиите, ще разбере

Гочев, Митовски и Цанков – мисия "Безкомпромисно". Собствениците на най-голямата българска продуцентска компания – СИА, за особеностите на мениджмънта в изкуството, за таланта да се намират таланти, идеи и пари, за държавата и хленченето в културата и за пробива на киното ни

в. Земя | Проф. д-р Чавдар ДОБРЕВ | 2010-06-07 

Нелогично е Бойко Борисов да напада тези, които го доведоха и го държат в управлението

Тази тема беше широко дискутирана и в печата, и в радиата, и по телевизиите. Ето защо не ми се иска да повтарям доводите "за" или "против" мненията на президента Георги Първанов или премиера Бойко Борисов: Първанов смята, че се оказва натиск върху медиите, докато министър-председателят Борисов е на противоположното становище. Той даже изпрати писмо до главните редактори, за да ги пита дали правителството упражнява някаква форма на цензура.
Главните редактори вкупом му отговориха, че вече при три правителства си живеят комфортно и никаква власт не упражнява спрямо техните издания никакъв натиск.
В случая човек изпитва неловкост от бързата им реакция – еднотипна, твърде сервилна и ако мога така да се изразя, угоднически неинтелигентна. Би могъл поне един от тези главни редактори да се обиди, че по този начин го изпитват/проверяват като ученик в основно училище, или да реши, че го рекетират. И този вид възмущение да възникне у него не защото вестникът или телевизията симпатизират на опозицията, а понеже девизът на изданието е свободата на словото.
На нищо подобно не станахме свидетели (с изключение на един-два вестника с лява ориентация). Напротив, даже главни редактори, известни с досегашната си поддръжка на президента, се отказаха от него като Христовия ученик Петър. Първото заявление, че не съществува натиск върху медиите, го направи шефът на БНТ Уляна Пръмова. После се взрях в публикувани снимки на главни редактори, подкрепили премиера, и с огромна изненада установих, че са все хора с "червена" биография, формирана в ръководните среди на БКП и Комсомола. Самата Уляна Пръмова е снаха на секретар и кандидат-член на Политбюро на БКП: но за такива представители на номенклатурната класа (в качеството им на наследници) това си е обикновено поведение, понеже при тях отдавна интересът е потъпкал и мизерните остатъци на остатъчния морал.
Дотук споменавам неща, които вече са дискутирани в публичното пространство. Дискутирано беше още, че медийният монополист Ирена Кръстева и нейният син Делян Пеевски са наредили веднага след 5 юли 2009 г. всички техни вестници да подкрепят на всяка цена кабинета: в замяна на това в тяхната Корпоративна банка понастоящем се събират 48 % от държавните вземания. Ерго, клакьорската политика на този издателски тръст в полза на Бойко Борисов и ГЕРБ се субсидира от лихви, придобити с държавни пари. Строго погледнато, тази търговска машинация би могла да бъде определена като натиск на държавата върху медиите. Но всъщност прилича на подкупване и корупция, това трудно може да се отрече.
В този план според мен президентът Първанов допусна в изявлението си неточност. Едва ли в момента тъкмо непосредственият правителствен натиск е заплаха за свободата на словото. Не съм сигурен, че правителствената администрация звъни по телефоните, праща съобщения по джиесемите или тропа по масата на медийните шефове за една или друга публикация. Това са стари методи, които подготвената медийна пропаганда на кабинета не би допуснала. Що се отнася до непрекъснатите гастроли на Борисов в телевизиите (сутрешните и вечерните им блокове), до "препоръките" му към един или друг телевизионен водещ, тези екзотики е за предпочитане да ги отдадем на премиерската спонтанност, отколкото да ги дефинираме като медиен диктат.
Има обаче един друг проблем, който не се подлага на спор, макар да е архиважен във връзка с натиска върху медийната свобода. Загатва се за съществуването му, но полемиката по повод на него се избягва. Ще започна подред.
Още през 2002 г. списание "Тема" в обемист материал на разследващата журналистика, а после Григор Лилов в книгата си "Тайният проект Бойко Борисов" – 2009, подробно анализираха архитектониката и кадровия състав на финансово-икономическия кръг "Глобална България". Този кръг, формиран през 2002 г., си поставя за цел да вземе властта в България, като съответно измести от позиции близки до властта представители на българския елит.
Във връзка с така поставената цел първоначално хората от кръга решават да работят бъдещ премиер на страната да бъде банкерът Емил Кюлев. След неговата смърт те вземат ново решение – бъдещият премиер да се казва Бойко Борисов, обещавайки си, че ще обезпечат всички възможни ресурси и механизми за неговото популяризиране сред населението. В кръга "Глобална България" влизат – това е съществено – главно олигарси, медийни собственици и медийни шефове, политолози, наред с известни банкери, хора на енергийния бизнес, на граждански организации, финансирани най-вече от САДЦ.
В кръга "Глобална България" участват личности, от които зависи животът на медиите и на медийния пазар у нас. На първо място Красимир Гергов – най-мощният собственик на рекламния бизнес в България, за когото се знае, че е собственик на две телевизии – bTV и PRO.bg; Иво Прокопиев – собственик на два вестника – "Капитал" и "Дневник", и на една новинарска телевизия; главната редакторка на в. "24 часа" Венелина Гочева – автор на програмните документи на кръга (чрез нея вероятно взема участие и медийната група ВАЦ); шефът на Българо-американския инвестиционен фонд с позиции в медийното пространство (за него се твърди, че е на ръководна длъжност в ЦРУ); ръководителят на "Отворено общество", фондацията на Сорос, която придоби през последните двайсет години огромни сфери на влияние в българските медии; бившият изпълнителен директор на bTV от страна на собственика г-н Мърдок.
Членове на кръга са олигарси с възможности да диктуват политиката на медиите: Валентин Златев – шеф на "Нефтохим", Левон Хампарцумян – шеф на "Булбанк", Цветелина Бориславова – главен координатор на кръга (в деловите среди се споделя, че своя огромен капитал до един милиард лева тя е натрупала в периода след създаването на кръга "Глобална България").
Ще подчертая – политикът и държавникът Бойко Борисов, както и проектът ГЕРБ са продукт на успешните действия на кръга "Глобална България" и на всички онези подземни сили, застанали зад усилията на лидера на ГЕРБ да получи власт на следващите поред парламентарни избори. В такъв аспект Бойко Борисов е медиен продукт, доколкото бизнесмените от ГЕРБ и техният антураж притежават основния пакет от акции в българските медии, тук се числят също главни редактори, коментатори, рекламодатели и пр. Парадоксът с обсъжданото писмо на премиера до главните редактори е в това, че Бойко Борисов – медийна рожба на тези лица и институции, се обръща към своите "родители" да ги пита дали им оказва натиск и дали е неблагодарник, който не помни доброто, което са му направили богатите негови попечители.
Естествено е финансовите, икономическите и политическите "родители" на Бойко Борисов да се радват на успехите му, да подкрепят всяка негова акция (като предварително му я подсказват!). И тези техни жестове да са резултат от "свободната им воля", а не от диктата на техния питомник. Нелогично звучи Бойко Борисов да си позволи да хвърля упреци спрямо социалния слой, който го държи в управлението, това би било прекалено лекомислено.
Така вече почти десет години цялата медийна мрежа на България работи всекидневно, всекичасно и ежеминутно в полза на внедряването в съзнанието на населението, че Бойко Борисов е шансът за всеки българин, пострадал от криминалния преход, че гой е великанът, спуснат ни от вълшебните небесни или, че той носи меча на възмездието и вселенската справедливост.
И как да е иначе?
Според теб, уважаеми читателю, как тъй се случи, че именно Бойко Борисов охраняваше живеещия под домашен арест Тодор Живков? А ако се окаже вярно твърдението на Григор Лилов, че Борисов е бил пратен там, във вилата на Живков, от Андрей Луканов, за да му докладва? Как тъй Симеон Сакскобургготски, току-що пристигнал в София, прави съдбовния си избор по посока на Бойковата охранителна фирма "Ипон"? И защо него посочва за главен секретар на МВР? И защо медиите, при толкова различни и по своему интересни фигури сред любимците на бившия монарх, си избраха за разхвалване младия мъж от Банкя, чиито връзки с подземния свят не са толкова чисти? И как тъй всички журналисти, в течение на почти десет години, не се измориха да се възхищават от физиката и духа на Бойко Борисов, да го следват като верни весталки във всеки град, село и паланка? Кое караше същите журналисти да го пазят като рохко яйце, да му спестяват неудобните въпроси, да надуват рейтингите за него, да ги украсяват като коледна елха – с ентусиазъм и обич? Кое подтиква неглупави хора да припадат от възторг, че еди-кой си имал черен пояс като спортист, че бил прочел една-единствена книга за юноши, че ударил плесник на кандидата за зет? Да махат от косите му всяка паднала прашинка като тази, че имал фирми със субекти от рода на Пашата, Алексей Петров, Живко Делчев и Тодор Толев?
Явно, че тук не става дума за детски игри, а за огромни финансови, икономически и политически интереси, чийто представител в политиката и изпълнителната власт сега се явява премиерът Бойко Борисов. Наред с това след сериозното постижение на парламентарните избори от 5 юли 2009 г. към имиджмейкърите на Бойко Борисов се присъединиха собствениците на "Нова телевизия", собственикът на в. "Стандарт" Тодор Батков и главната редакторка Славка Бозукова, собствениците на основни вестници и агенции за разпространение на печата Ирена Кръстева и Делян Пеевски, а собственикът на телевизия "Европа", брат на бившия президент Петър Стоянов, стана евродепутат като кандидат на партия ГЕРБ и пр.
Президентът Георги Първанов щом е казал буквата "а", ще трябва да даде обяснение и на "необикновения" феномен, описан от мен в предишните редове. Само по този начин ще се открои истината за това колко е ненужно Бойко Борисов да търси медийна помощ или пък да репресира медиите. Защо да го прави, щом сам е медиен продукт, щом сам е домашен, български Пигмалион в ръцете на изкусни ваятели с пачки пари в джоба? Медиите са далеч по-заинтересовани Бойко Борисов да остане на поста си (очаквана приватизация на държавната собственост до край, преразпределение на приватизираната собственост, компрометиране и отнемане на бизнеса на конкурентите и пр., и пр.), отколкото да си отиде титулярят – толкова ли ще му бъде зле на Б. Б. да се върне вкъщи, да ходи на фитнес, да си играе с приятели тенис или футбол на малки вратички, да хвърля някой и друг лев на певачки от български и сръбски произход, да се радва на мъжката си енергия?! Но медийните собственици и магнатите от "Глобална България" не искат и да чуят за такъв "сладък живот" на политическия им делегат Борисов! Те по своему са принципно жестоки хора. По договор подаряват слава и авторитет, но без договор не позволяват на субекта да скъса облога.
Има и още един детайл. Немаловажен! След 10 ноември 1989 г. медиите у нас, с изключение на няколко малотиражни вестника, започнаха да обслужват и пропагандират системно и целенасочено ценностите на западния свят. Това го правеха и леви, и десни ръководители на медиите. Но от края на 90-те години на XX век и началото на новия XXI век "западното влияние" се монополизира от медийни фактори на САЩ. Не единствено чуждите собственици, но и българските възприеха, че с бизнеса им всичко ще бъде наред (техния медиен магазин "Плод-зеленчук", по словата на Кр. Гергов), ако изпълняват безропотно политическите заповеди на Вашингтон. В края на краищата, щом сме американският кон в ЕС и техен агент за влияние на Балканите, значи волята на Държавния департамент или на ЦРУ трябва безусловно и изцяло да се изпълнява от всеки български политик и държавник.
При по-внимателно вглеждане в политическата ситуация може да се установи, че бившите премиери Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев за американците принадлежат вече на овехтялото минало (отдавна Станишев за САЩ не е г-н Клийн), че тяхното място е заето от полицая охранител Бойко Борисов, довчерашен бизнесмен и шеф на охранителната фирма "Ипон". В разстояние на по-малко от година политиката на кабинета "Борисов" доведе положението в България почти до абсурд – и в икономиката, и в социалната област, и във финансите. В замяна на това Бойко Борисов се отказа да крие със смокинов лист срамните органи на управлението. Той форсира процеса, който превърна България в напълно зависима от САЩ страна, правителството – в изцяло марионетъчно, а премиерът, по думите на ръководителя на ЦРУ г-н Леон Панега, е държавникът, който "НИ ТРЯБВА" Едва след сгъстените посещения на американски политици и шпиони в София се изяснява напълно, че причина изборът на кръга "Глобална България" за бъдещ премиер на Р България да падне върху бизнесмена охранител Борисов е и изразената още тогава позиция на страната хегемон САЩ.
Това обяснява също защо българските медийни собственици, медийни ръководители и коментатори до ден днешен намират общ език и по български обичай не са се скарали. Защо не отстъпват от единната си политика да поддържат властта и режима на ГЕРБ и на Бойко Борисов!
По този път може да се разбере и откъде черпи херкулесовско самочувствие премиерът Борисов. Защо отново босовете на медиите и на медийния пазар, като строени войници, застават в защита на сегашния премиер! Президентът Първанов се опита да замери с прашка един съвременен Голиат, който, без да му трепне окото, пое с ръце запратения камък и го строши на парчета. Като историк Първанов би трябвало да е наясно, че древните митове не се повтарят и че при новата участ на България голиатовци и в бъдеще ще се разпореждат безпрепятствено над човешките умове, над социалните копнежи, над медиите и медийната мрежа. От своя страна медиите с успех ще продължат да обработват не единствено манипулираните, но и манипулаторите!
Обобщено: президентът, хвърляйки упрек, че управляващите оказват натиск върху медиите, всъщност говори за едно твърде епидермално заболяване, чието излекуване не е толкова трудно. Както се вижда обаче, това заболяване е тежко, то се нуждае от сериозна оперативна намеса, лошо ще е, ако вече има разсейки в обществения организъм. Изправени сме пред явление, което репрезантира мощни икономически, финансови и политически интереси в България, пред съюзяване на хора, които владеят медийното пространство. Което означава, че не медиите и магнатите са "производни" на Борисов, а Борисов е "производен" на медиите и магнатите. Днес този корпоративен интерес се подсигурява от държавата САЩ, която се разпорежда без ограничения в българската действителност. Така още повече се затрудняват намеренията да бъде постигната поне относителна независимост на медийната мрежа.
Излиза, че борбата за свобода на словото ще трябва да се провежда като борба за преодоляване на олигархическия тип буржоазно общество, за надмогване на полицейската държава от латиноамерикански образец и не на последно място, за отвоюване на повече държавен суверенитет, на по-реално членуване в Европейския съюз, за по-активно солидаризиране с държавната политика, примерно на европейски гигант като Германия – икономическия локомотив на Обединена Европа. Сегашната практика да се управлява чрез задкулисни бизнес играчи и медийни собственици е крайно непродуктивна и крайно недемократична. Следователно не само президентът, но и всички що-годе читави българи са призвани да изпълнят гражданския си дълг в това отношение.
Не искам да изглеждам песимист, но според мен при такава мощна подкрепа и при такова наличие на крупни интереси в медийното пространство не би трябвало да се очакват в близко време пробиви на демократичните нрави и порядки. Всеки политик и държавник у нас, който се осмели да постави този въпрос – за наличието на медийна диктатура, ще бъде масово "разобличен", окарикатурен и унизен. Общият хор от журналисти и социолози дружно ще внушат на широката публика, че цензура в медиите е по силите единствено на бившата тоталитарна власт, че Бойко Борисов, дори и да желае, не може да работи за ограничаване на свободата на словото. Едно твърдение, което, меко казано, е лъжа! Защото режимът, налаган от Бойко Борисов и партия ГЕРБ, изгражда под знака на фалшивите реформи общество, което отнема независимостта на различните власти, включително и независимостта на медийната власт. Общество с един вожд и с една партия, но и с медийна политика, която обслужва "сигурността" за сметка на свободата и човешките права.

Стр. 8, 17

Нова телевизия, Станция Нова | 2010-05-22