БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-27

 

Каквото и да си говорим за пантофите, става дума за пари. От понеделник заглъхва ехото на 1.5млн. хонорар. И всъщност това е новината. Защо обаче хронологията, която публикува Труд днес, в нея се казва, че тази новина е дошла докато Валерия Велева е била официално в отпуск, не става много ясно. Очевидно е, че пантофите правят разстоянието между журналистите и политиците неприлично близко. Иначе всички знаем какво би станало ако политиците бяха журналисти. За съжаление обаче това не променя факта, който никой до сега не опроверга. Има търговия с политическо влияние и тя се вижда в този изплатен хонорар. Не е маловажно да се разбере обаче защо точно сега този хонорар беше изваден на бял свят и колко други изплтени хонорари има още, на кого са изплатени. Инак ще си остане съмнението за Поръчки. Най-ужасното родилно петно за професията, без да броим липсата на дистанция. И още нещо – дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии. Да, източниците трябва да си пазим, но трябва да ги знаем. Инак няма как да разберем кога и как някой ни вкарва в някаква схема. Каква би могла да е сегашната? Ами например непопулярните антикризисни мерки, за които се говори от 10 дни, но никой още не знае какви са. Защо ли? Защото непрестанно излизат новини еднодневки за една или друга рестрикция. Кой е изслушан, чии предложения ще бъдат приети и защо. Ето това трябва да стане ясно. Но тези неща никой не праща по пощата на журналистите и те трябва да получат отговорите колкото и да е трудно това. Да, виновните трябва да си понесат отговорността, по възможност съда и ако не е особен проблем – по-скоро. Всички ние, които ще плащаме трябва да знаем защо ще плащаме и какъв ще е ефекта ако платим. Инак дори таланта на Дариел Фон няма да помогне и хората може да започнат да скандират – Няма да платим, няма да платим. Разбира се ефекта от това занимание, както винаги ще бъде съмнителен и накрая ще излезе, че ще платим повече. За това трябва да знаем не само заради кого се налага да платим, а и на кого. И той какво ще направи за нас – вечните платци. Тази седмица продуцентите останаха изненадани. Рейтинговите им реалити занятия не се оказаха особено успешни и за това те решиха да покажат какво би станало ако те пък са журналисти. Едно реалити предяви претенцията за авторство върху дискусията за медийното законодателство. Може би защото обича да представя себе си като виждащо всичко. Към шумните медийни разправии може да се причисли и конфликта с участието на Лечков и КАТ. Мисля си дали медиите са за това – за да се разбират пред прожекторите нарушители и санкционираща институция. Има нещо особено странно в този повтарящ се сюжет с различни участници. И сюжета ще се повтаря докато не разберем, че правилата важат за всички, без изключение. И пак ще си говорим за конфликт на интереси, за търговия с влияние и поръчки, а това говорене пречи на всички ни. Как да бъде прекроено медийното законодателство, прогноза днес ще направи Радомир Чолаков от вестникарска група България. Повече за медийния скандал на седмицата ще научим от Валерия Велева от в.Труд. Какво разбрахме от многото дебати за антикризисните мерки – повече популизъм, повече лични интереси или икономическа логика имаше? За това ще говорим с Галя Прокопиева от в.Капитал. добре дошли в "Клубът на журналистите".

Добър ден на медийния експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Към медийната врява от седмицата можем ли да причислим амбициите на продуцентите, занимаващи се с реалити сюжети да бъде променено медийното законодателство и наистина ли тези промени трябва да трупат рейтинг?
Радомир Чолаков: На мен честно казано ми се говореше днес наистина за медийния скандал на седмицата, който във всички случаи е откритото писмо на г-н Доган.
Водещ: И до него ще стигнем. Обаче първо нека поговорим принципно за правилата. Защото май това рядко се случва и като че ли трябва да се случва по-често.
Радомир Чолаков: Ами вижте, аз даже бих казал, че малко повече говорим за правилата от колкото трябва или за законодателството. Не знам дали сте забелязала, но винаги, когато някъде възникне проблем, винаги някой казва – абе законодателството ни не е наред, ще трябав да променяме законодателството. Аз и друг път свъм го казвал, че гласовете, които непрекъснато твърдят, че трябва да се променя законодателството, те са гласове, които обикновено искат да прикрият някаква немощ на изпълнителната власт или някаква немощ на отговорните административни фактори да решат просто проблемите. Много лесно е за един чиновник вместо да реши един проблем, да започне да твърди, че има проблеми в законодателството, с което проблема се прехвърля в законодателния орган, който както знаем се състои от 240 души, които не носят отговорност, могат да го протакат във времето, могат да го решават или да не го решават. И струва ми се, че по тоя начин се замърчкват въпросите. Има хиляди неща, които мгоат да се решат в България за 2-3 дена, но ние винаги казваме, че има законодателен проблем, за да не ги решим.
Водещ: Обаче къде отидоха медиите в резултат на цифровизацията и къде останаха правилата, които регламентират дейността им.
Радомир Чолаков: Ами аз да попитам къде отиде цифровизацията? Не знам дали си спомняте, че миналата година бяха издадени два лиценза за цифрови мултиплекси, беше променено законодателството в края на мандата на Тройната коалиция, на форс мажор. Не знам дали си спомняте, но през месеците април и май на 2009г. Медийните закони бяха променени 5 пъти. 5 пъти. За да може да се създадели условия за бърза цифровизация. След което в рамките на 1 седмица в периода на изборите бяха дадени два лиценза, за цифрови мултиплекса, общо 5 мултиплекса, къде са тези мултиплекси? Къде е цифровизацията? Аз мога да ви кажа, че тези лицензи бяха издадени абсолютно незаконно и абсолютно противоконстуционно.
Водещ: Е те за това бяха отменени.
Радомир Чолаков: Не бяха, не. Още не са. Айде къде са тия мултиплекси, къде са милионите инвестиции, къде са тия, дето щяха тука… мед и масло щеше да тече от ефира и да има по 100 програми. Къде са? Някой просто не може да го направи, казвам ви. Иска, ама не може. Не му е виновно законодателството. Този същия си промени законодателството 5 пъти за 4 седмици. И не може да го направи.
Водещ: Да, и тогава имаше и съмнения, спомняте си сигурно как търсехме промените, защото те бяха в един по-конспиративен режим…
Радомир Чолаков: Да. Ето виждате…
Водещ: Но това е зад гърба ни. Самите медии сами по себе си полагат някакви усилия, на тях до колко липсата на законодателство им пречи?
Радомир Чолаков: Знаете ли, аз напоследък стигам до извода, че всъщност това, което на всички пречи е справедливост. И някакви честни прозрачни условия за работа. Вижте, какво да ви кажа, когато бихме казали, че законодателството не е добро и трябва да се промени в някаква посока, може би трябва да кажем в каква посока иска да се промени то. Ерго какво ние искаме да се случи. Сега, аз откровено да ви кажа, все пак от 20-тина години се занимавам с тази материя. Вярно е, че медийното законодателство е зле скроено. То беше грешно изработено, грешно измислено, силово наложено. Но за изминалите години медиите някак си се понагласиха. Имах да ви кажа една драма, чисто човешка. Преди 10 години започнах на всеки форум, на Който участвам, на който има представители на ведомстовто по съобщенията да искам, за Бога, на магистралата да слушам нормално радио. Аз не искам промени в медийното законодателство. Искам да слушам нормално радио. Значи като хвана една станция, да не ми се намесват още 20. В момента се връщам от Бургас за София и да ви кажа радиото, което слушам само два пъти се наложи да му сменя станцията, което значи, че има някакво положително развитие. Утре ще бъда в Родопите, ще видим там каква е ситуацията. Та ако говорим за някакъв регламент, за раздаване на лицензи, регламент за някакви отношения между държавта и медиите, мисля, че първо че лицензите вече са раздадени и няма какво да се раздава повече. В момента явно става някакво вътрешно преструктуриране на пазара, обединяват се веригите, окрупняват се медиите, стабилизират се финансово между другото…
Водещ: ЕТо за това да ви попитам, нещо и за собствеността все пак. И за откритостта на тази собственост? Или това е мисия невъзможна?
Радомир Чолаков: А, не, …
Водещ: Говорили сме с вас, но…
Радомир Чолаков: Говорили сме, да, и наистина нека пак да кажем – тя собствеността е ясна. Има я в търговския регистър.
Водещ: За всички ли е ясна?
Радомир Чолаков: Да. За всички е ясна. С изключение примерно в печатните медии за 2-3 парцала в малки градове в провинцията, които са безотносителни към медийната среда.
Водещ: Трябва ли да Има изключения?
Радомир Чолаков: Ама вижте, то пак е въпрос на воля на изпълнителната власт. Примерно министъра на културата може да направи така,ч е въпросните 2-3 вестничета, на които не са им ясни собствениците… тоест … те са ясни, ама не са ги отпечатали. Та на въпросните 2-3 вестничета министъра на културата ако реши, за 2 седмици може да ги спука от глоби и да ги накара да си кажат. Не е … проблема, пак искам да го подчертая, колежке, е на воля на изпълнителната власт да приложи действащите закони.
Водещ: А как да бъде мотивирана изпълнителната власт да прояви воля и да приложи тези закони?
Радомир Чолаков: С натиск.
Водещ: От къде да дойде този натиск?
Радомир Чолаков: От нас.
Водещ: Как да го направим?
Радомир Чолаков: ЕТо така. Говорим си с вас… Не, вижте, знаете ли, то може би… де да знам, и от възрастта ли човек започва да помъдрява, но … напоследък започнах да си поставям малки цели, малки задачи, някакви конкретни неща, които като ме дразнят бих искал да бъдат променени. Опитвам се да събера известна обществена енергия, излизам в медиите. Примерно преди Нова година не знам дали си спомняш, тогавашните промени на медийния закон за радиото и телевизията имаше еднамного странна разпоредба, че БНТ може да прави копрограми с частни физически лица.
Водещ: Имаше, да.
Радомир Чолаков: Имаше. Написахме няколко статии, упражнихме известен натиск и в крайна сметка тази разпоредба падна. Няма я. БНТ съжалявам, няма да прави частни копрограми с частни физически лица.
Водещ: А това, което днес сте написали за авторскит права и фирмите, които ги.. тоест сдруженията, които се разпореждат с тях по един доста непрозрачен начин, между другото тема и на "Клубът на журналистите" от преди няколко броя. Смятате ли, че там може да има промяна? Може да има прозрачност?
Радомир Чолаков: Може да има, разбира се, може да има.защото … вижте, аз съм го казал днеска. Електронните медии в България в голямата си част плащат едни (?) за авторски права, които аз твърдя, че за БНТ и БНР сумарно са 2млн.лева годишно, най-малко.
Водещ: Като Имате предвид,ч е БНР е един доста голям продуцент, да не кажа най-големия продуцент.
Радомир Чолаков: Така, включително, най-големия продуцент. Апропо … вие тези пари ги плащате на едни авторски дружества, които трябва да ги очисляват между авторите и продуцентите…
Водещ: Обаче тези сдружения… те казват, че не било морално.
Радомир Чолаков: Кое не е морално?
Водещ: Ами радиото да участва.
Радомир Чолаков: Най-големия платец не е морално да знае къде му отиват парите?
Водещ: Така казаха, да.
Радомир Чолаков: Аха. Еми… чудесно, вие съгласна ли сте с това?
Водещ: Ами разбира се, че не.
Радомир Чолаков: Ами ето, виждате ли. Значи става въпрос за капчица здрав разум. Става дума за една група хора, между другото те са ми и приятели, ние ги знаем поименно, като говорим за анонимност. Няма анонимност тука. Хора, които са в медийния, в музикалния сектор от последните 20 години и които използват едно несъвършенство в закона за авторското право, в което се казва, че ползвателите на авторски права, ако кажем в случая радиата, които ползватмузика, трябва да плащат авторски очисления и понеже не могат да ги платят на Майкъл Джексън или на Мадона или на Андрю Лойд Уебър, ги плащат на едни дружества посредници, които после се разплащат с авторите. Та значи дупката в законодателството е, че пише,ч е има такива дружества, но не пише как трябва да функционират те. Поради което тези дружества оставят едни огромни черни кутии, в които потъват едни огромни пари, ние искаме да видим бележката, с която Андрю Лойд Уебър си е получил парите от България.
Водещ: Но тъй като няма предвидена санкция за отчетност на тези сдружения, тази бележка с вас няма да я видим. Аз съм склонна да се обзаложим.
Радомир Чолаков: Ето в момента тука вече ще се съглася с вас. Наистина това е вече законодателен проблем. Има просто една празнота в закона за авторското право, още 1993 допусната, и съм съгласен, че ето, това е един законодателен проблем, който трябва да се реши на законодателно ниво, закона трявбва да се промени, може да се промени, ясно е как трябва да се промени. И аз не виждам какво има да го коментираме тука. Както радиото дава примерно половин или един милион лева годишно за авторите, радиото националното може да отиде при министър-председателя и при министъра на културата и да каже – искаме вие да направите регламента, според който ние да видим тези държавни пари стигнаха ли до адресатите си. Какво неморално има, какво нелогично, какво… какво има да го усукваме изобщо. Разбирате ли? Ей такива някакви малки проблеми, те са много големи във финансово изражение и за хиляди автори между другото това е огромен проблем. Но да кажем на фона на обществените сътресения това е един нищожно малък проблем, който можем да го решим нанистина за една седмица.
Водещ: Така е, лошото е, че това не се случва. Надявам се след малко да ви е интересно да научите още подробности за най-шумния медиен скандал на седмИцата от Валерия Велева.
Радомир Чолаков: Аз много държа, защото имам отношение към него в две качества и ще съм ви много признателен ако мога да взема отношение.
Водещ: Аз също ще ви бъда благодарна да чуя коментара ви.

Добър ден на Валерия Велева от в.Труд.
Валерия Велева: Добър ден.
Водещ: Какво трябва да е здравословното разстояние между журналистите и политиците? Нека от тук да започнем.
Валерия Велева: Достатъчно голямо, за да може журналистите при всички удари върху политиците да могат ад се изправят и да продължават да вървят напред.
Водещ: Днес Труд публикува хронологията на скандала. Защо се казва, че новината за хонорара от 1.5 млн. е дошла докато сте били в отпуск?
Валерия Велева: Защото аз наистина бях в отпуск.
Водещ: В смисъл защо това е важно.
Валерия Велева: Защото до колкото разбирам г-н Доган в писмото, което той е изпратил сезира, че аз съм авторката на информацията. Аз съм авторката на Коментара във връзка с тази информация.
Водещ: Да, той излезе в сряда мисля.
Валерия Велева: Да, точно така. Защото писмото на г-н Доган не дойде след публикуването на информацията, а дойде след публикуването на коментара.
Водещ: Този път няма да искате интервю от Доган, а съд. Защо?
Валерия Велева: Този път ще се срещна с г-н Доган в съда. Заради клеветите и инсинуациите, които той публикува в своето писмо.
Водещ: Как ще стане доказването на факта, че писмото е до вас?
Валерия Велева: Това е вече… вижте, това е елементарно. Няма … разбира се, че той си е оставил една вратичка, за да може да се измъкне. Но аз смятам, че това не е толкова.. този въпрос съществен. Съществен е въпроса за това, че един политик си позволява да държи безпрецедентен тон с опит за заплахи към един журналист и това нещо се случва във време, в което ние сме вече членове на ЕС. Тогава, когато всички ние трябав да спазваме демократичните норми., така че това е нещо, което всички журналисти трябва да обърнат и към себе си. И искам да ви кажа, че аз съм била безкрайно критична към всички български политици, към Жан Виденов, към Иван Костов, към Симеон Сакскобургготски. Те би трябвало да ме обесят за моите коментари.
Водещ: Искам да ви помоля да коментирате един въпрос от това въпросно писмо. „Защото не ти платихме, нали”. Как го разбирате, как го коментирате, как го тълкувате?
Валерия Велева: Не ви разбрах, прощавайте.
Водещ: ”Защото не ти платихме, нали”. Цитирам ви еидн въпрос…
Валерия Велева: Ами точно това е клеветата.
Водещ: И тя има как да бъде оборена в съда, според вас?
Валерия Велева: Разбира се. Просто той трябва да докаже.
Водещ: Нещо за виртуалната реалност да се създават новини, за това да кажете…
Валерия Велева: Ами той продължава да… според мен това е опит той да се оправдае за това, че са взети тези пари, че е взел тези пари.
Водещ: Всъщност до сега никой не опроверга таиз информация, нали?
Валерия Велева: Точно така, до сега никой не е опровергал тази информация.
Водещ: Дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии и да е добре да знаем кои са ни източниците, за да не попадаме в схеми?
Валерия Велева: Аз не мога да разбера какво значи специалните пратки да бъдат регламентирани. Нашите източници са публични, според етичния кодекс, и ние сме длъжни да ги оповестяваме.
Водещ: Не винаги са публични. Понякога се получават…
Валерия Велева: В случая източника за доходите на г-н Доган е публичен. Това е неговия договор. Който ние цитирахме.
Водещ: Да. Нека сега да включим в нашия разговор и медийния експерт Радомир Чолаков. Сега с радост бих чула и вашия коментар, г-н Чолаков, безспорно това е медийния скандал на седмицата.
Радомир Чолаков: О, да, и на мен ми се струва, че той ще има много дългосрочни последствия и ще отеква дълго време и в учебниците по журналистика включително. Вижте, аз имах възможност да кажа на Валерия Велева лично, сега с още по-голямо удоволствие ще го кажа публично. Аз изказвам истинските си адмирации към нейната статия. За мен това, което Валерия написа като политически анализ и като политически коментар е може би един от най-добрите десет текста на последните 20 години. Искам да ви направя … искам да ви обърна внимание, че в момента никой не се занимава с обстоятелството и някак си на никой не му прави впечатление, че г-н Ахмед Доган реагира публично не на информацията, че той е получил консултантски договор за 1 млн.лева, а на един политически коментар. Има нещо в този коментар, което него го е извадило от кожата, не информацията, а мнението. Ние с вас знаем от памтивека, основно журналистическо правило. Фактите са свещени, коментарите са свободни.
Водещ: Така е, да. Така би трябвало да бъде.
Радомир Чолаков: Никой не Коментира факта, всички в момента коментират нещо, което повечето не са и чели, а аз ги съветвам много бързо да го направят. и то е политическия коментар или личното мнение на журналиста, на гражданката Валерия Велева. Според мен започна веднага една много странна подмяна и много ние медиите я правим тази подмяна, Валя Велева бива обвинявана за това, че има мнение за това що за човек е Ахмед Доган. Извинявайте, но няма как да сме съгласни с това нещо.
Водещ: Защо се получава това обаче?
Радомир Чолаков: Ще кажа нещо еретично може би< защото новината, че един политик е получил комисионен договор няма нищо изненадващо. Ние някак си толкова сме свикнали, че си казваме – еми хубаво, да, е то е ясно, ние всички го знаем, какво толкова. Но виж, обвинението на един политик срещу един журналист, че евентуално има там нещо скрито и задно – охо, ето това е вече новината и ние сега с ехвърляме върху твърдението на политика срещу журналиста, без да разберем какво точно е направил журналиста и какво точно ни е казал. Впрочем не знам дали това е новина чак, но все пак временно заемам длъжността председател на комисията за журналистическа етика в печатните медии и съм помолил колегите в понеделник да се съберем, за да анализираме казуса. На мен ми се струва, че е много наложително етичната комисия да вземе отношениеточно по този въпрос и да изрази позицията на журналистическата гилдия по казуса. Валерия Велева не е поканена, няма да участва в тази комисия. Но ако мога само да вметна и още нещо. Не бих и препоръчал, ето правя го публично, да съди Ахмед Доган. Това е етичен въпрос, който според мен гилдията има достатъчно ресурси да реши сама и да остави нещата на правилната плоскост. Първо не ни отива да се влачим по съдилищата. Второ, тези дела се доказват със свидетели. Аз нямам доверие в случая, че няма да има лъжесвидетелстване.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар. Ние наистина ще очакваме новини от етичната комисия в понеделник, която ще излезе със становище, надявам се, по този случай. Зблагодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Дай Боже, да. Но моля ви, много ви моля, става дума за мнение на граждани. Не може гражданин да бъде изтезаван за това, че има мнение. Дайте да видим кой е факта. И да дълбаем върху факта, не върху мнението.
Водещ: Ами лошото е, че факта се загуби в резултат на коментарите. Благодаря. Радомир Чолаков.
Добър ден на Галя Прокопиева от в.Капитал.
Галя Прокопиева: Здравейте.
Водещ: Да кажете и вие вашия коментар за медийния скандал на седмицата?
Галя Прокопиева: Аз се замислих, исках да ви направя знак да попитам Радо Чолаков дали има намерение да направи открито заседанието на етичната комисия, защото това ще е една много интересна дискусия и аз намирам факта, че комисията заседава на закрити заседания за недобър. Защото тези … първо журналистиката жестоко страда последните години от липса на доверие. То до голяма степен не е и неоснователно. И начина да направим разграничението между добри и лоши практики в журналистиката е да говорим за конкретни казуси с аргументи – защо това е добро и зщао другото не е добро. И за това смятам… но това е друг разговор, който бих провела и с него и с колегите, че тези заседания трябва да са открити и да бъдат отразявани по-активно в медиите.
Водещ: Ето сега ще можем да попитаме г-н Чолаков, Галя Прокопиева ви предлага, г-н Чолаков, да направите открито това заседание в поенделник? Открито за медиите?
Радомир Чолаков: Ами да ви кажа като нищо. В понеденик едва ли имаме готовност, в понеделник ще се съберем с колегите, за да нахвърляме мнения, но като нищо можем да продължим с едно открито заседание във вторник.
Водещ: Ами ние щ е следим това заседание. Благодаря ви за бързата…
Радомир Чолаков: Благодаря ви и аз.

Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от в.Капитал. може ли да се опитаме да отгатнем какви ще бъдат наистина антикризисните мерки, 10 дни говорим и никой не ги знае. Защо така се получава?
Галя Прокопиева: Ами те са толкова очевидни какви трябва да бъдат. В същото време са неудобни, някак си политически са неудобни. Не е политически продаваемо да намаляш заплати, да свиваш бюджети, да се отказваш от разходи. И това е по същество проблема. Въпроса е дали правителството в лицето и на премиера, защото той до голяма степен в крайна сметка явно ще има думата, ще прояви достатъчно смелост да вземе мерките, които трябва. Или ще потърси компромисен вариант. Сега, избора какъв е. Има 2 варианта. По-здравословния и дългосрочно добрия е точно това, което казвма –да се съкратят разходите, да се свият заплатите в бюджтната сфера. Това са едни много големи неефективни дейности, които ни се трупат н аглавите на всички работещи и ние ги издържаме с данъците си. Дългосрочно това трябва да се реши, за да можем в момента всички, които работиМ, аз говоря за хора и за фирми, ние в мометна изкарваме много трудно доход, защото има криза и т.н И за да може цялата тая икономика по-бързо да се възстанови трябва да бъдем облекчени. Горе долу по същество това е. Избора на политците да направтя това, да бъдат намразени от определени слоеве, да си загубят рейтинга. Или това, което вероятно също ще се случи, защото вече стана твърде късно – да вдигнат данъци и да си съберат повече приходи. И най-лесния данък от тази гледна точка и най-правилно в крайна сметка да бъде вдигнат е ДДС. Тоест аз съвсем не изключвам ДДС да бъде вдигнат. Защото ако всичко това, за което говорим беше направнео преди 6 месеца, каквато беше заявката на правителството, сега вероятно щяхме да преминем през тези месеци без да се налага да се вдигат данъците. Но бюджета, той е много близко до семейния бюджет, той е.. как да каж, една и съща е логиката. Има приход, разход, разликата е или спестяване или дефицит.
Водещ: Не можеш да харчиш повече от колкото имаш. По просто казано.
Галя Прокопиева: Не, то може, ама трябва да се взимат заеми и т.н. Но в момента ние не можем да си го позволим, защото искаме да кандидатстваме за еврозоната и съответно трябва да Покажем, че сме финансово стабилни. Това е проблема. Но няма приходи, намаляха заради кризата. Никой не свива разходите и ето го въпроса.
Водещ: Но снощи като че ли се прояви едно колебание по отношение на еврозоната. Дали това няма да бъде големия компромис?
Галя Прокопиева: Ами тук вече не зависи от нас, за жалост. Нямаше… поне моето усещане е, че това сди беше доста ясна цел на това правителство и правилно, защото това е дългосрочно решение за стабилността на България. Но за жалост в самия ЕС текат други процеси, заради които може би ние няма да успеем и все по-вероятно така изглежда, и проблема е знаете с Гърция, която е член на еврозоната, но не спазваше финансовтие правила. Направи това, което ние сега се опитваме да не направим. Големи дефицит и т.н. и в момента тя се тълкйува като едва ли не заплаха за еврозоната и вътре самите страни членки нямат огромно желание да приемат нови държави. Особено такива… гръцки тип.
Водещ: Колебливи по отношение н аспазването на правила, нека така да го наречем. И понеже си говорим за стандарти вжурналистиката няма как да не ви попитам, сигурно на вашето издание му е по-трудно да пише за тези неща?
Галя Прокопиева: За икономика ли? Не, защо?
Водещ: Да. Ами … как намирате баланса, бягате от подозрението в конфликт на интереси…
Галя Прокопиева: Не, дефинирайте ми подозрението, за да ви Отговоря.
Водещ: Ами все пак вашия съпруг е в Съюза на работодателите.
Галя Прокопиева: Ами това е публична организация. Като ходят да заседават ги снимат непрекъснато,…
Водещ: Всички.
Галя Прокопиева: Всички, да. Позициите ги има на хартия. В същото време от както го има Капитал, ние сме вестник на частното предприемачество. Аз тотално не виждам конфликт в това. Напротив, доста легитимност и пишем в интерес на предприемачеството.
Водещ: Искам да кажа, че когато нещо е обявено, то тогава няма място за подозрения може би. Това имам предвид.
Галя Прокопиева: Да, не, просто аз нямам никакъв вид притеснение. Даже не знам какво ме питате. От гледна точка на това… искам да ви кажа, че достъпа ни до информация за това какво се обсъжда е доста еднакъв с всички други медии. Ние просто сме смея да твърдя най-добрия екип, който разбира най-много от тези теми. Така че това е, което ни помага.
Водещ: Разбира се, че това е нещо, което е хубаво да се знае, защото иначе остават… знаете, много лесно поникват подозренията, в нашите среди особено.
Галя Прокопиева: Ние говорим за публична политика. В смисъл ако можете да ни заподозрете в нещо, … нашата позиция винаги е била, че трябва държавата да не изземва много от данъкоплатците… още от първия брой на Капитал е така. Така че доста сме консистентни и няма какво да се размине.
Водещ: Нека сега да се опитаме да кажем, кой беше изслушан в тези 10 дни по отношение на тези рестрикции? Имаше ли неизслушани страни?
Галя Прокопиева: От кого?
Водещ: От всичките слушания, които се правеха, непрекъснато излизаха новини еднодневки, които днес излиза едно, утре ние се отказваме от това едно.
Галя Прокопиева: Вижте, за мен притеснителното в целия тоя процес е, че някак си не е ясен центъра, в който се вземат решенията. От една страна имаме правителството с неговия финансов министър и икономически екип. От друга, това е нормално, има т.нар. тристранен съвет, на който се събират позицията на правителството, на синдикатите и работодателите и се консултират. Добре, но в самото правителство някак си усещанието ни в последния месец, че не е съвсем ясно кой има последната дума. И е проблем, когато финансовия министър е на позиция да кажем да не се вдигат осигуровките, докато социалния е на позиция да се вдигат. Накрая става доста непрозрачно кой казва какво да бъде.
Водещ: А, мисля, че е прозрачно. Даже си мисля, че…
Галя Прокопиева: Да, ок, но не прозрачно по каква логика. И няма никаква прогнозируемост каква е политиката на това правителство. А това за мен е в момента най-големия проблем в икономическата политика, защото тя трябва да е ясна в каква посока върви. Инвеститорите искат да знаят на къде вървим. И за това е много ключово в тези дни, в крайна сметка като се види пакета, какво ще покаже. Завиваме ли в някаква друга посока или оставаме на това, с което Бойко Борисов дойде на власт и представяйки своя икономически екип, което е по-скоро по-либеералната позиция, по-малко Намеса на държавата, повече пазар и т.н. Това не изключва, пак казвам, стимуЛи за икономиката в момент на криза.
Водещ: Многото и разнородна информация не влезе лив ролята на цензура. Това е обратната страна на цензурата. Много и взаимопротиворечаща си информация?
Галя Прокопиева: То в случая по принцип няма лошо да имат дебат за такива неща. Това не е някакъв скандал от типа Доган взел ли е един пари и като почнем да приказваме да се покрие истината. Напротив, тия решения за икономиката никак не са лесни. И в другите държави не са лесни. И е чудесно ако има хора, които обаче с капацитет И сравнително разбиране да могат да го обсъждат това, публично да изложат пред хората позиция и да се вземе информирано решение. Така че не виждам проблем. Проблема е, че първо компетентността на водене на разговор е сравнително ниска. Натиска, как да кажа, популисткия натиск е много голям. Ако ето примера с НДК ще дам. Пуска се от правителството вероятно, че е възможен варианта да се продаде НДК, за да вземем едни пари, за да не намаляме примерно чак толкова много някакви заплати. И веднага настава някакъв такъв вой по медиите, директора на НДК Христо Друмев, който е такъв от не знам, вече може би сигурно над 40 години, веднага организира едни статии тука, почваме да кълнем, че това е свещена социалистическа собственост. И хоп, се оказва, че не е много приемливо да продаваме НДК. Тоест тук приватизацията разглежда ли се сериозно като вариант за приходи или не. Аз за такава последователност говоря за… Така че ако има нещо проблем в твърде многото говореен, то е, че то има качеството да променя посоката на правителството. Иначе.
Водещ: Но пък от друга страна журналистите разбира се не могат да пропуснат тези събития и са длъжни да ги цитират.
Галя Прокопиева: Естествено. Ама то това ни е работата. Ние трябва да даваме възможност тия позиции да стигат до публиката.
Водещ: Така че да се стига наистина до един дебат и дастава ясно поне за какво става дума.
Галя Прокопиева: Няма лошо, само да има спокойствие, че накрая ще се вземат умни решения, нека да сме сменили 100 варианта.
Водещ: Имаме обаче колебания май.
Галя Прокопиева: Ами … да видим.

Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от Капитал и сега ще се опитаме да направим една връка между медийния скандал на седмицата и факта, че все още не се знае кои са тези антикризисни мерки и кой в крайна сметка ще плати цената, защото някой трябва да я плати тази цена. Нека да тръгнем от там, какво би се случило ако в друга европейска страна излезеше новината за това, че депутат е получил хонорар от 1.5млн.
Галя Прокопиева: Ами зависи предполагам от европейската страна.
Водещ: Добре, нека да е по- на запад.
Галя Прокопиева: Е, разбира се, че би трябвало да има реакция, в зависимост от позицията му да бъде отстранен, включително би трябвало да има някакво наказателно преследване за такова нещо. Защото това е в крайна сметка злоупотреба с влияние, с власт. Така че .. то това и тука трябва да се случи, нищо че не сме западноевропейска. Ако Доган, а той беше мандатоносител в момента, в който е взел тези пари, за да одобри конкретен инвестиционен проект, това е ачик подкуп. Трябва да има начин това да бъде наказуемо и някак си това е разликата между нормалните държави и другите, в които няма мощ на закона.
Водещ: А на нас ни се налага да дискутираме отворени писма. Дали ние не сме виновни, че преекспонираме темата?
Галя Прокопиева: Ами за мен те са два различни скандала и двата си имат своята стойност. Не е преескпонирана темата и за писмото до Валерия Велева. Не знам всъщност дали не е, някак си на журналистите пък е толкова нормално да ни е интересна тази тема. Но оставам с впечастление, че и с майка ми примерно говорих, и тя се беше заслушала. Така че не е съвсем безинтересна, защото това е съвършено друга тема. Тя е за качеството на журналистиката и почтеността на журналистиката е тази тема. И тя е не по-малко болезнена също в момента. Така че съвършено два паралелни скандала, не бива да подценяваме едното или другото.
Водещ: Обаче защо все така се случва, че политиците като дойдат на власт Много обичат да казват, че носят оставките си в джоба. А после какво се случва с този джоб, че никога не бъркат в него?
Галя Прокопиева: Е не знам, аз не съм била..
Водещ: Ние ли някак си не успяваме да ги поощрим в тази дейност?
Галя Прокопиева: Кого имате предвид в случая?
Водещ: Политиците.
Галя Прокопиева: По принцип ли?
Водещ: Да, по принцип>
Галя Прокопиева: Не знам, аз съм си мислела, че е интересно да се изследва какво става в главата на някой, който изведнъж се оказва с много власт, защото очевидно настъпват някакви трансформации по начина, по който се взимат решения. Въпрос на личен морал от една страна. А и това е, на нас не ни работят добре… основния проблем на България и той е много пряко свързано и с икономическия просперитет междудругото, защото има такива изследвания, че в крайна сметка ако всичко е при равни други условия, страните се настигат една друга като икономическистандарт. Само че ако имат добри институции> България това го няма. 20 години нямаме. Медиите ни не са качествени, със слаби медии как да накараш политиците ад бъдат отговорни.
Водещ: Какво прави медиите слаби?
Галя Прокопиева: Ами това е някаква много дълга друга тема. Но първо пак качество на някакъв вид гражданско общество. Второ – другите институции< защото като няма правораздаване не могат да бъдат различени да кажем криминалите от нормалните песронажи. И не може да се очаква това да го направят медиите. Това е ясно.
Водещ: След като и МВР не може да го направи… значи медиите още по-малко.
Галя Прокопиева: Да, може да разследваме, но в крайна сметка ето ви, вие виждате с един коментар за Доган какво чудо изригва отсреща, представете си,ч е ние не можем да кажем – този е престъпник. Това трябва да го каже съд. И съответно медиите са слаби в това да Помагат да се разграничават събитията по качество, дали това едно събития е престъпление или е правилно нещо да се случи. Така че всичко е толкова навързано и се потапяме едни други. Не знам дали ясно отговорих… това е едната страна за медиите.
Водещ: В случая Батко лесно се обяснява. Батко е добре.
Галя Прокопиева: В случая Батко искам да ви кажа, че съвсем не се случи така лесно, защото сега сме забравили всички, освен може би ние в редакцията на Капитал.
Водещ: Е, не сте.
Галя Прокопиева: Ние Батко го публикувахме, около 3 седмици Батко не представляваше интерес за никоя друга медия. В тези 3 седмици сега се сещам, министър Гагаузов, който беше пряко засегнат обвини Капитал отново в конфликт на интереси, защото не знам си какво издателя искал да прави. За това пускали тази статия… понеже ме питахте преди малко и сега ми изникна как седеше на стола при Бареков и ръсеше тези неща срещу Капитал. Никоя друга медия първо не се включи да подкрепи разследването, да защити Капитал..
Водещ: Не бих била склонна да кажа никоя..
Галя Прокопиева: Момент да ви кажа какво се случи.. извинявайте, може би вие, да, искам да кажа чисто масово нищо. И тогава по някакво странно стечение… а, и точно бяхме получили едно писмо от МФ, защото ние ги запитахме – проверете, има ли там конфликт на интереси, корупция и т.н., и вътршения им одит каза – не, всичко е наред. Аз много ясно го помня. И в този момент ние си седяхме с колегата и казвам – край, приключи случая, и по някакво странно стечение на обстоятелствата Румен Петков, тогава вътрешен министър направи някакъв арест, ако помните с подкуп във фонда и всички вестници извадиха Капитал от преди 3 седмици и така стана случая Батко.
Водещ: Да, така беше.
Галя Прокопиева: И два дни по-късно пък ЕК спря фондовете и това е.
Водещ: Да. И ОЛАФ не платиха авторски права на Иван Михалев, шегата на страна разбира се.
Галя Прокопиева: Не, то не е и хубаво някак си, аз се чувствах малко виновно даже, но..
Водещ: Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси? По силите ли ни е?
Галя Прокопиева: Не могат само медиите. Това е колективно..
Водещ: Е, оптимизъм е това. Прекомерен отпимизъм, но пък …
Галя Прокопиева: Еми като се пише за тези неща. Нека се върнем пак към Батко, преди този случай конфликт на интереси не беше много Популярно понятие и ако помните самия премиер Станишев тогава каза – ние такива неща не сме се съобразявали.
Водещ: Сега не закъсняваме ли с коментарите за търговия с политическо влияние?
Галя Прокопиева: Да, …
Водещ: По-рядко го наричаме този хонорар от 1.5млн., за който пак да подчертая, нищо не е отречено, ние не го наричаме с истинското му име – търговия с политически интереси. Защото той сам по себе си е това.
Галя Прокопиева: Да, то може да има между другото много имена. Ако щете народното рушвет, до търговия с политически интереси. Едно по едно, то така трябва да става, случай след слуай да поставя граници на търпимост.
Водещ: Могат ли да направят повече неща медиите и гражданското общество заедно? Научаваме ли се да общуваме с гражданското общество по-добре? Ето случая миналата неделя с хората, които не обичат тютюнев дим. Мисля, че това беше едно сътрудничество между медии и гражданско общество. Разбира се, слаб опит.
Галя Прокопиева: За мен медиите трябва да си дадат сметка, че вече не са някакви монополисти, които могат да се наричат медиите. И медия може да бъде един т30-годишен младеж с достатъчно атрактивен блог в интернет. Който в същото време е представител на гражданското общество. Няма такива граници между медиите и гражданското общество за мен. А тези, които си мислят, че има и че от тях зависи да чуят или да не чуят гражданското общество са си заминали като медии.
Водещ: Тоест тези граници на разширяване биха ни помогнали повече?
Галя Прокопиева: Ами да. За качеството на … защото пак казвам, много е вредно усещането, че държиш власт. От тебе зависи какво ще пуснеш в ефир, дали ще обърнеш внимание на тази гражданка да и направим статия или не. И слава Богу това вече просто не е така. Защото много голяма част от дебата, все по-голяма част от дебата се измества в интернет. И дали ще е в сайта на вестник Капитал или в.Дневник, които са от нашата група, или пак казвам, в блога нечий, или в БГ Мама…
Водещ: Или в Сега или в… да.
Галя Прокопиева: Извинете, Бг Мама не е медия ли, но тя е толкова влиятелна медия по някакъв начин и канал. Така че… това е, просто журналистите трябва… даже нека да не говорим за медии, а за професионалните журналисти, трябва да бъдат много по-адекватни, да чуват, да за интерактивни, да са непрекъснато във връзка. Това е, което ние сами за себе си трябва да извършим. Иначе просто няма да ни четат.
Водещ: Ами дано в понеделНик бъде отворено за медиите това събиране на етичната комисия за печатните медии и дано да има позиция. Смятате ли, понеже започнахме с това и тъй като се роди новината в това студио, смятате ли, че това би било добре за българската журналистика?
Галя Прокопиева: Да. Аз смятам, че ако тоя разговор се състои и е публичен и всеки си каже аргументите ние може да не се съгласим с Труд примерно или Стандарт да са на друго мнение, няма значение. Въпроса е, че в центъра на вниманието ще бъде разговора – допустимо ли е да се поддържат такива и такива отношения между журналист и политик. И следващия път, това е като с допустимо ли е Доган да вземе пари. Следващия път, когато се поятви такъв казус отново, как да кажа, общественото мнение ще е по-малко търпимо. Надявам се.
Водещ: Да, би могло и така да се…
Галя Прокопиева: А и би имало смяна в самите журналисти. Аз в случая даже не коментирам колежката Велева, но казвам, че по принцип това е разговора.
Водещ: Такъв трябва да бъде разговора. Благодаря ви за този коментар.
Галя Прокопиева: Аз благодаря, че ме поканихте.
Водещ: Накрая само да ви кажа, че Дейли Телеграф е безспорния победител в британските прес награди на 2010. Вестника събра в нощта на церемониите повече призове сред всички национални всекидневници. И заслужено бе коронован за най-добра медия заради публикациите на Уил Левис, разкриващи огромните разходи на депутати, които разтърсиха обществеността на острова. Статиите му предизвикаха политически сътресения, които доведоха до оставки на депутати и повлияха на резултатите от изборите. Последното го разбирайте като пожелание за хубав слънчев следобяд. И не забравяйте да чуете образа, който е сътворил днес във в.Сега Христо Комарнитски. Той е нарисувал Доган с шапка Бос, така пише. Има димяща цигара в устата му, а в ръката си държи Черноризец храбър. Бъдете храбри. 

Дарик радио, Седмицата | 2010-03-27

 

Водещ: Валерия Велева, журналист от в. „Труд” вече е в студиото на „Седмицата” на Дарик радио за скандалното и безпрецедентно писмо на лидера на ДПС Ахмед Доган, за фактите от него и за премълчаното, за това каква тайна крие той и от какво се страхува. Ето за това ще разговаряме с нея. Здравей, Валерия! Нямаш съмнения предполагам, че е писано лично от лидера на ДПС?
Валерия Велева: Не, нямам никакви съмнения. Както и нямам съмнения, че това писмо е адресирано до мен, макар че то е така в един много енигматичен стил, но това е стилът на г-н Доган.
Водещ: Как разбра за него? Пристигна по пощата ли или и ти разбра от електронните сайтове като всички нас?
Валерия Велева: Пристигна на нашия имейл от пресцентъра на ДПС. При нас не беше дошло с платена публикация. Ние разбира се, това беше в мига, в който вестникът почти излизаше за печат. Свалихме една страница и го публикувахме.
Водещ: Получи ли се някакво обаждане от г-н Доган или есемес от него до тебе?
Валерия Велева: Нито очаквам да се получи такова обаждане. Наистина когато тази публикация в неделя вечерта излезе във в. „Труд”, аз се опитах многократно да се свържа с него, за да получа неговото мнение, така както винаги сме правили, тогава когато в дадена информация е визиран даден човек, независимо дали това е…
Водещ: Говориш за твоя материал за…
Валерия Велева: Не, говоря за публикуването на информацията, първата информация. Моят материал дойде три дни по-късно, когато вече цялото ръководство на ДПС беше впрегнато да защитава позицията на г-н Доган и неговата законова реалност да получи този хонорар от 1.5 млн. като компетентен хидролог по даден проект, независимо дали става въпрос за „Цанков камък” или за някакви си други, преместването на водите на река Марица.
Водещ: Да поговорим за фактите, които той пише в писмото. Истина ли са те или не? Вярно ли е например, че ДПС и лично Доган са ти плащали, за да пишеш в тяхна полза? Въпросът всъщност е много важен, защото иначе звучи така, ти платена журналистка ли си?
Валерия Велева: Важно е да отговорим.
Водещ: И дали дълги години си била така в полза на ДПС, вярно ли е, че преди месец си подновила офертата, вярно ли е, че само за ден шест пъти си го търсила?
Валерия Велева: Това е цялата гнусотия на това писмо. Това е цялата клевета, това е цялата… това е водопад от клевети, които си позволи г-н Доган, заради които аз разбира се трябва да се срещна в съда с него, тъй като той трябва да ги докаже. Никога не съм получавала пари нито от г-н Доган, нито от ДПС, нито от която и да е друга политическа партия. Целият ми живот като журналист аз съм получавала само от журналистическата си заплата. И това нещо може да бъде проверено от всякакъв вид институции в България, финансови и каквито и да е. Плащам си редовно данъците и се разписвам единствено върху листа си за заплата. И г-н Доган много добре знае това. Между другото той се е опитал в това писмо да се измъкне. Доколкото знам, последно време и т.н. Има една уклончивост, има дена така…, в която предполагам, че той самият е допускал, че ако аз тръгна да поискам съдебно доказване на данните, той би могъл да се измъкне. Знаете ли…
Водещ: Всъщност кога се видя за последно очи в очи с него? Кога разговаря за последен път?
Валерия Велева: Ами последното ми интервю с него беше по време на изборната кампания, и то е публикувано. Между другото всичките мои срещи с г-н Доган, те след това се превръщат в интервюта. Те са били по повод интервюта или по повод някакъв вид коментари и анализ.
Водещ: Не е имало срещи по други причини?
Валерия Велева: Не, не е имало срещи. Те са били такива, каквито аз съм имала с всички български политици. И в момента разказвам това не за да се оправдавам, аз нямам за какво да се оправдавам. Аз просто искам да обяснявам технологията на взаимоотношенията между журналисти и политик. И странното е, че аз съм била наистина, и продължавам да бъда много критична към българските политици тогава, когато те сгафят, тогава когато те нарушат демократичните норми, законите в страната. Била съм критична към Жан Виденов, към Иван Костов, към Сакскобургготски, била съм критична дори към самия Доган. Всички те са приемали, може да са били недоволни, може да са били ядосани, всички те са приемали правото на журналиста да коментира, да излезе със своите журналистически аргументи по даден проблем. Никой от тях не си позволи такъв тон, никой от тях не си позволи такова лично обръщение, никой от тях не си позволи такова изпадане на ниските страсти, никой не си позволи. Вече би трябвало, и аз знам, че и досега г-н Костов не ми говори заради това, че съм била критична към него. Да, оправдавам това негово поведение, нормално е. Но той никога не си е позволил някакво прекрачване на нормалната човешка рамка на отношенията между двама души. Нещо, което си позволи г-н Доган, което изобщо не му прави чест. Тъй като той винаги е искал да бъде приеман като големия политик, големия демократ, големия мъж. Всъщност това писмо сваля тази маска от него, за съжаление. И понеже много хора ме питат защо, с какво той се промени?
Водещ: Това е важно, защото ти подчертаваш това, че той се е променил, тъй като го познаваш, знаеш през годините развитието му…
Валерия Велева: И аз намерих промяна в него тогава, когато отидох да правя интервюто след смъртта на Ахмед Емин. Аз разказах тогава как стана тази наша среща след смъртта на Ахмед Емин. По същия начин както и сега след тази публикация настоявах за неговото мнение. Настоявах той да говори, да обясни своята теза, своите… Десет дена настоявах докато той на десетия ден се съгласи на този разговор. Тогава с екип на „Труд” посетихме т.нар. сараи, мястото, където се е самоубил Ахмед Емин. И тогава аз направих наистина един много драматичен разговор с него, който беше публикуван във вестника. Аз тогава видях промяната в Ахмед Доган. Промяната първо в неговата стабилност като психика, второ, промяна в неговото светоусещане за отношението към отклоненията на един политик, отклонения по отношение на демократичните принципи и норми. Много силен беше пасажът в този наш разговор, когато аз му казах, че той не може да има такова поведение в обществото – да демонстрира лукс, да демонстрира охолство, да демонстрира богатство, да демонстрира разходки с яхти. И той казва, моят живот си е един, аз както искам така ще си го живея, ако трябва, ще си купя и летяща чиния. Там вече тръгна тази реплика. И аз тогава разбрах, че няма как, той вече е минал другата граница. Той е скочил, дето се казва, на 20 см от земята и вече не стъпва по земята. Не можах да го убедя, че не е прав.
Водещ: Той всъщност точно това намеква в писмото, че този път от управляващите ти е продиктувано тази атака срещу н его.
Валерия Велева: Значи няма този път. Няма политик, който да ми е продиктувал нещо да напиша. Аз съм критична в момента както и към управляващите, и към тяхното поведение, на това, че те в момента се забавят с мерките, че правят някои неща, които не са… да кажем, не ги приемам с позицията си на журналист. Няма нещо, което някой политик, който и да е, да ми е внушил да направя. Няма такъв политик, който да може това нещо да го каже. Той като то не съществува. И той като и самият г-н Догат знае това, той се опитва по този начин някак си да ме атакува с нещо, което знае, че точно в тази посока няма никаква следа. И искам още нещо да ви кажа, което забелязах тогава и което го забелязвам вече в тази година и половина. От този момент със смъртта на Ахмед Емин, Доган започна да говори в стил „ние българите и вие турците”. И това нещо стана материализирано на последната конференция на ДПС. В последните 4-5 години Ахмед Доган беше поставил задача пред ДПС за отваряне на партията. С цел да се реализира тази задача, в партията влязоха много българи. Влязоха български политици, членове, това беше една тенденция, т.е. ДПС да стане национална партия. На последната конференция задачата, която той постави е „върнете се към своята идентичност, върнете се към корените на етноса си”. Тоест това е нещо, с което той отново иска да върне ДПС в основите си, в етноса. Той отново иска да създаде едно ядро на етноса, което би могла при дадени условия да противопостави на останалата част на българската нация. Това е нещо, което аз тогава след конференцията го написах, и този процес засега не виждам в ДПС да се развива и да се задълбочава, но така или иначе това е промяна в позицията и поведението на г-н Доган по отношение развитието на неговата партия.
Водещ: Самоубийството на Ахмед Емин, за което ти заговори, какъв знак беше за него? Той лично как разбра и изтълкува?
Валерия Велева: Много тежко.
Водещ: Оттам ли се пропука първата пукнатина?
Валерия Велева: Да.
Водещ: И той искрен ли беше, когато казваше, че той, Доган, е трябвало да бъде лишен от Ахмед Емин, т.е. да бъде убит?
Валерия Велева: Да. Това интервю, което направих тогава, е абсолютно искрено. Доган беше наистина искрен. Той беше наистина изключително дебалансиран, то си личи в самото интервю, той и днес продължава да смята, че две са били версиите за това самоубийство – или Ахмед Емин да се самоубие пред него, така че той да го направи едва ли не демонстративно, или да убие него. Оттук нататък разбира се, че следствените органи не можаха да докажат мотивите за това обвинение, но дълбоко в себе си г-н Доган смята, че това са били причините. Аз не искам да влизам в подробности и да тълкувам неща, които и органите не можаха да тълкуват. Аз по-скоро искам да се спрем на това защо г-н Доган е взел тези милиони.
Водещ: Аз това щях да питам, какво премълчава в писмото си, коя е тази страшна тайна, от която той е притеснен и заради която така истерично реагира срещу твоите писания? Свързана лие с „Цанков камък” и хонорара от милион и половина лева? Всъщност каква е истината около хонорара му? Доста коментари се появиха, че ставало въпрос за пране на пари. Изобщо той говори много рядко, рядко се появява публично. От какво се страхува в контекста на тези неща?
Валерия Велева: Именно защото той много рядко говори, и защото аз знам, че той не иска да говори с журналисти, затова за мене е необяснимо това писмо, тонът на писмото, начинът на писмото. Явно е, че той просто се е поддал на вътрешните си страхове. Няма съмнение, че… а и той никога не го е криел, напротив, публично е демонстрирал, публично е казвал, че той е богат човек, че той, дето се казва, половината банкери са станали такива само с неговата усмивка. Това, че всяка партия храни около себе си обръч от фирми, които след това на нея й се отблагодаряват. Явно, че проверките, започнатите проверки около него, около имотите, и това, че ние всички знаем, че той не ходи на работа и няма публични доходи, т.е. ние не знаем от какво той си купува хляба и сиренето, е намерил една законова форма да получи този хонорар. И получавайки този хонорар предполагам, че чрез него иска да легитимира останалата част от богатството, което той притежава. Затова се появиха в различни коментари съмнения за пране на пари – нещо, на което лично той трябва да отговори. И не неговите съпартийци, които трябва да обясняват на пресконференции колко законно той е взел тези пари като един велик учен хидролог. Аз бих приела един такъв голям философ и мислител да взима хонорари от лекции пред студенти, пред научни среди и т.н. – нещо, което е нормално. Но да взима пари за това, че той е идеолог на един проект, държавен проект във време, в което той е бил мандатоносител и получава заплатата си от данъкоплатците…
Водещ: За да бъде точно такъв…
Валерия Велева: за да бъде точно такъв, за да бъде идеолог. Нашите политици трябва да бъдат, тогава когато те са на власт, трябва да бъдат идеолози на строителство, на магистрали, на пътища, на хидровъзли и т.н. Но те не могат да взимат пари за това, че са идеолози.
Водещ: Ето вие в „Труд” днес публикувате препечатка, статия и снимка от 2002 г. на италианското списание „Панорама”, където Антоино ди Пиетро, наречен мистър Чисти ръце, е на една маса с покойния Илия Павлов, Ахмед Доган и още двама души. Цитира се негово собствено изявления за обръчите от фирми и думи на евродепутата от „Атака” Димитър Стоянов: „Партията на Доган е политическото лице на мафията”. Така ли е?
Валерия Велева: Ами вижте, така аз не искам коментирам думите на депутата от „Атака”. Това че напоследък, в последните години ДПС се свързва именно с такива критики, партията ДПС се свързва именно с такива критики като нерегламентирано получаване на пари, като свързване, мръсното свързване на бизнеса с политиката – нещо, което ние като европейци трябва да бъдем изключително да се противопоставяме на това явление. Това не го казват само от „Атака”. Въпросът е, че днес се сезираха органите, че днес тръгнаха тези проверки. Подозирам, че това е извадило от равновесие г-н Доган. Аз наистина се опитвам да разбера защо той реагира по този начин. Това е необяснимо. Значи има нещо, което го е извадило от равновесие. Да, наистина моят коментар е изключително критичен, изключително критичен е, няма съмнение за това. В този коментар има нещо, което може би прекалено много го е засегнало. Това, че си позволявам днес да кажа, че заради тези свои действия той продължава да прави партията си мишена на общественото недоволство. И че след като иска тази партия да бъде обновена, да стане част от демократичния процес в България, редно е, така както обнови нейния втори етаж, дето се казва под него смени всички, може да би да освободи и себе си. С цел… нека да прави бизнес, няма нищо лошо в това да прави бизнес. Но не може да вървят двете неща по този начин в едно такова, дето се казва, съвкупление.
Водещ: Всъщност какви са отношенията му с ръководството на ДПС в последно време? Истината ли говори той, когато на два пъти намекна публично, че е дошло време скоро да се раздели с рожбата си ДПС под някаква форма и ще посочи ли свой наследник според тебе и ще направи ли опит… или пък ДПС ще направи опит да се разграничи по някакъв начин? Изобщо ще посмееш ли да направиш прогноза за бъдещето на ДПС и на Ахмед Доган?
Валерия Велева: Не, ръководството на партията няма да се разграничи от него, нито партията му ще се разграничи от него. Това е абсурдно разбира се. Всички ще чакат до мига, в който той прецени, че трябва да слезе от върха. В тази партия нещата така се слагат и така вървят нещата. Там неговата дума е закон. Никой от тях няма да посмее да каже: да, време ти е може би да си тръгнеш. Между другото аз и не виждам в момента друг човек в ДПС с такава власт и с такъв авторитет, какъвто продължава да има той. Затова смятам, че докато той сам не прецени да освободи партийния връх, никой друг няма да му каже това.
Водещ: „Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!” Това са последните думи, много страшно звучат. Чувстваш ли се заплашена?
Валерия Велева: Ами да, това е опит за заплаха. Това е директен опит за заплаха. Да кажа, че ми е много приятно, не ми е приятно. Но това са рисковете на нашата професия. Аз го приемам като риск и човек, който е тръгнал да върви по ръба на бръснача, ще получава и такива заплахи. 

Водеща: Вие гледате „Здравей, България”, а това, което виждате е холът на „Биг Брадър Фемили”. Всъщност не знам доколко успяхте да видите от него, но има детски кът, има холче с диванчета и разни такива златисти неща по стените. Между 9 и 12 семейства тази вечер ще влязат точно в 20 ч в къщата на „Биг Брадър Фемили”. Ние сме си поканили тук група журналисти, някои от тях си имат собствени семейства и преди малко споделиха, че… Диляна примерно, всъщност ти не си женена, но се оказа, че животът ти е като в турски сериал. А пък Йордан, който е журналист от сп. „Тема” каза, че и без това живее в риалити формат. Темата, с която започваме е „Вижда ли всичко българската разследваща журналистика”. Започваме тази тема, защото „Биг Брадър” разследва от упор, с камерата, колкото явни, толкова и тайни камери, които виждат какво се случва с хората, каква е психологията им. Тази вечер и в продължение на известно време ще се занимава със семействата…
Водещ: Нищо не казахме за Митко Илиев от в. „Стандарт”, но може би после той сам ще каже, ако иска нещо.
Водеща: И по тази причина решихме да погледнем от другата страна, там, където се работи не от упор – разследващата журналистика работи и по друг начин, не само от упор.
Йордан Мичев: Това е работа за снайперисти по-скоро. Не се стреля от упор. Стреля се от разстояние, внимателно се цели, следи се мишената и се стреля в точния момент.
Водещ: Трябва ли да чакам в разговоря някой да каже, че целият ни живот е един голям „Биг Брадър”, за да кажа, че Данчо ми е братовчед, което абсолютно е истина, и освен това това не е нагласена история.
Йордан Мичев: Не е нагласена, наистина.
Водеща: И какво се оказа, че само аз нямам роднина тук около тази маса. Всъщност какви са ви роднинските връзки?
Йордан Мичев: Двамата с Коко сме втори братовчеди, а те двамата са трети братовчеди. Митко и Диляна.
Водещ: Всички сме братовчеди. Когато Иван Костов го каза, много му се смяха, хайде кажи сега, че не е така. А няма нищо нагласено, ето, заклевам се в сценария.
Водеща: Той сценария се мени малко, така че… Добре, ти последната мишена, по която стреля, беше през почивните дни по един зам.-земеделски министър. Има ли изобщо разследваща журналистика в България?
Йордан Мичев: Трудно е, защото разследващата журналистика е мерцедес в журналистиката. Тя е много скъпо удоволствие. Не всяка медия може да си го позволи. И понеже в Българя стандартът и в медиите, както навсякъде е нисък, да правиш разследваща журналистика е доста трудно.
Водеща: Това на какво се дължи? По-старото поколение журналисти казват, че защото сме прекалено млади и неопитни примерно, въпреки че аз не съм разследващ журналист, говоря за вас.
Диляна Гайтанджиева: Аз не мисля, че е толкова трудно чисто теоретично да се прави разследваща журналистика. По-трудно е нейното изпълнение.
Водещ: Кои са пречките?
Диляна Гайтанджиева: Пречките са обективни, от всякакво естество. Една от основните пречки, това, което примерно на мен ми е най-трудно, когато правим някакво разследване, е хората, с които се сблъскваме. Тъй като в България си мисля, че все още разследващата журналистика не се приема на нужното ниво и с нужното доверие. Връзката и приликата между „Биг Брадър” и нашата работа е, че ние много пъти стигаме до личния живот на хората. Публичните личности трябва да знаят, че те са такива и техният личен живот, свободата, която имат като личности в много случаи е явна и е публична. И трябва да знаят, че всичко, което правят по някакъв начин става достояние на обществото. Затова си мисля, че най-трудното е сблъсъкът чисто законово. Много пъти сме коментирали употребата на скрита камера, до каква степен свършва личната свобода и започва обществения проблем. Винаги в случаите на разследваща журналистика трябва да се знае и от хората, които работят, и от другите, които стават обект, нещо като героите в „Биг Брадър”, че личната им свобода, когато са публични личности, е малко по-ограничена от нормалното.
Водеща: Цензура? В какви случаи сте се сблъсквали с товарния влак на цензурата?
Митко Илиев: Преди цензурата искам да направим този преход от това, че тук сме в някакви роднински отношения. В България всички са роднини. България е много малка и всичко се знае. И разследващата журналистика сякаш се правеше по-лесно през 90-те години, когато още всичко кипеше в обществения живот. Нещата сега станаха по… влязоха в един статус. И общо взето всеки конфликт, примерно както този зам.-министър, примерно първата реакция на редактора е, абе защо сега трябва да окепазим този човек. Въобще, не се държи толкова на морала, не се държи толкова на закона, а кой на кого е кум и кой на кого е сват. В смисъл, тези отношения влияят в голяма степен и в това доколко разследващата журналистика може да повдига теми, които да стават дневен ред на обществото.
Водеща: Има ли тема, за която сте били спрян?
Митко Илиев: Много рядко, много рядко. По-често се случва така, че в един момент ти разчиташ на някакви хора, примерно говоря за едно разследване за горите на Симеон Сакскобургготски. Тогава трябваше да ми помогнат от министерството на земеделието, което се държеше от ДПС. И ние направихме всичко, за да стигнем до детайлите, до истината. И когато министерството трябваше, хората на Доган трябваше да дадат документацията, да изземат от тази земеделска комисия в Самоков, те просто я скриха и я употребиха в политическия контекст. Те отидоха и изнудиха Симеон Сакскобургготски за някакви си политически цели. Тоест много рядко…
Водеща: Влизате в колелото на нечии интереси.
Митко Илиев: Да. За съжаление, всеки, който си мисли, че журналистика, разследваща или каквато и да е, тя се прави на чисто поле, като едно чисто зърно, това не е така. Всеки човек има някакъв интерес, когато идва да сподели някаква информация, да направи някакво разкритие. Много често журналистите се оказват едни маши, един инструмент на някакви хора, които се опитват да предизвикват някакви явления в обществото, в смисъл някакви катаклизми и т.н. А цензурата, най-опасната цензура е самоцензурата всъщност. Волю или неволю човек си поставя сам граници, примерно конкретно ето тези, „Стандарт” примерно 2008 г. февруари месец направи две страници разследване за тези Дамбовци, което тогава беше абсолютно извън дневния ред на обществото, въобще никой не знаеше какви са тези хора. По същия начин навремето в „168 часа” извадихме името на Самоковеца. Никой не знаеше кой е Самоковеца.
Водеща: Героите от сериала „Октопод”…
Митко Илиев: И в един момент какво се случи? Тези хора ги пуснаха, те изведнъж започнаха да обясняват какви големи бизнесмени са, какви големи инвеститори са, какви кредити от банки ползват, лизингови схеми и т.н. и в обикновения човек наистина остава впечатлението, че тези хора са невинни, щом веднъж са пуснати примерно с мярка за неотклонение на свобода.
Водещ: Ама не е само това. Аз четох, подготвяме се за тези разговори разбира се, нещо, което беше през лятото на миналата година, свързано с енергийния холдинг, ТЕЦ „Марица-Изток” и т.н. Интервюто ти с г-жа Галина Тошева, то е нещо уникално. В смисъл, тя така се изразява, че човек нищо не може да разбере. Абсолютна мъгла. Имам чувството, че все едно Георги Пирински ми говори за политика. Просто някакъв водопад от думи и нищо не може да се разбере.
Митко Илиев: Ами това е от типа интервюта, не само това, и министри сега правят по същия начин. Примерно една Маргарита Попова обича да дава интервюта, които са написани от тях. В смисъл, няма го прекият диалог. С г-жа Тошева беше същия момент. Ние даваме едни въпроси, на които те отговарят неща, които на тях им са изгодни. Това не е типът интервю, в който има диалог. Това просто трябва да бъде забранено като практика някой да дава писмени отговори. Защото в някакъв диалог всъщност, в сив разговор хората стигат до истината по-бързо и по… в смисъл гледат се очи в очи. Докато другото е просто замазване на едни очи. Този енергиен холдинг така и остана. Този човек в ТЕЦ „Марица-Изток” така и си остана на поста. Просто това казвам, че журналистиката каквито и опити да прави, ние тогава писахме 10 стр., коментари, интервюта, факти, извадихме договори и не знам какво си… Когато я няма политическата воля да се направи нещо, винаги има нещо друго, което… много често журналистите попадат в един омагьосан кръг. Той не знае защо нещо не се случва. Той си мисли, че си е направил целия сценарий, целия… абе всичко, каквото е трябвало по книга да направи и т.н. и очаква отговора на управляващите. Той обаче много често не се случва.
Диляна Гайтанджиева: Ние в момента все едно сме се събрали да се оплакваме, което не е така. Наистина има много натиск върху журналистите, има и много примери, в които…
Водеща: Ама има им ръсни поръчки, има и такива, които играят не по правилата, има такива, които…
Диляна Гайтанджиева: Наистина има издания, които определено правят поръчкова журналистика, но в случая има и добри практики, които… фактът, че всеки ден както и при вас в предаването се обаждат толкова много хора, на които по някакъв начин успяваме да помогнем, макар и много трудно, показва, че наистина разследващата журналистика вижда много. Не вижда всичко, но вижда много и вижда достатъчно.
Митко Илиев: Друго искам да кажа аз, извинявай, че те прекъсвам. Добрата разследваща журналистика, тя е като едно парче злато, което е скрито в един куп. Защото добрите разследвания не се появяват в правилния актуален момент. В смисъл, добрата разследваща журналистика, тя не яхва някаква вълна и тогава да направи някакво разследване, което да доведе, което да е последната… да обере последното препятствие пред някаква вълна, която да тръгне. Тя винаги, по принцип винаги е нещо, което, пак давам случая с тези Дамбовци, преди две години никой не знаеше кои са тези Дамбовци. Чак сега след две години се разбира, че това е нещо, което си е заслужавало да се каже истината в онзи момент точно, когато те започнаха да правят тези афери в „Кремиковци”.
Водещ: Сега любопитно, във връзка с разследването на Данчо, защото това всъщност май е първият голям скандал от този род, свързан с новата изпълнителна власт. Аз поне не си спомням нещо подобно, което… до такава степен да е разследвано. „Разораната целина”. То е свързано със зам.-министъра Преслав Борисов. Един мой съученик прочете заглавието на книгата „Разораната целина”, но това не е нищо, защото един друг „Вълшебникът от Оз”, казваше, хайде да ходим да гледаме „Вълшебникът от нула три”. Но това е само една шега.
Водеща: Не, по-добре разкажи всъщност, каква е историята там със зам.-министъра…
Йордан Мичев: Историята е следната, че фирми, в които е участвал зам.-министърът, и в които формално в момента не участва, но се ръководят от брат му, започват да обработват, и те го правят от няколко години, обработват земеделски земи в териториите на общините Мездра и Роман, без да сключват договори със собствениците на тези земи. Сключват договори с определена част от собствениците, на останалите разорават нивите. Общо взето комасират земята, „комасират” (в кавички) земята, така да го кажем, на ръба на закона. Законът до някаква степен им дава това право, но лично за мен е много учудващо, че един зам.-министър от морална гледна точка може да си позволи такова нещо.
Водеща: Той коментира ли го това, което го вадиш като разследване?
Йордан Мичев: Коментира, че чисто формално няма нищо общо с тези фирми.
Водеща: Но истината не е такава? А оттук какво следва?
Йордан Мичев: Ето това е най-болното в разследващата журналистика, че нещата ги виждаш, но не можеш да ги пипнеш. Общо взето движението, което си направил, остава да виси във въздуха и чакаш реакция от органите.
Митко Илиев: И това се прави от тези етични кодекси, закон за сблъсък на интереси, защото не винаги законът може да обхване всякакви вратички, които могат да намерят хората. И всъщност се стига дотам, че едно поведение е само морално укоримо…
Диляна Гайтанджиева: Законът за прекратяване на конфликт на интереси е най-пожелателното нещо. Така е направен този закон, аз съм проверявала, че няма никакъв шанс той да се приложи.
Водеща: Добре, да ви върна малко към темата „Биг Брадър”, поне метафорично, където едно око гледа. При вас има ли такова нещо, в смисъл, цензурата откъде идва, от различни посоки, от една посока?
Йордан Мичев: В последните 6 месеца, хайде не 6 месеца, да кажем няколко месеца, е изключително трудно да правиш сериозна разследваща журналистика срещу сериозни хора във властта.
Диляна Гайтанджиева: А преди по-лесно ли ти беше?
Йордан Мичев: по времето на Сакскобургготски и Станишев ми беше много по-лесно.
Водеща: Защо?
Йордан Мичев: Много по-либерален беше режимът и нямаше толкова сериозен натиск върху медиите. Искам да ви кажа, че в момента натискът върху медиите, особено върху пресата, е много сериозен.
Водещ: Аз видях медии, които дори не се наложи да ги натиска и в един момент много рязко обърнаха, просто абсолютно от другата страна на палачинката беше.
Йордан Мичев: Да.
Водеща: От страна на новото правителство?
Йордан Мичев: Това по-скоро е негласно, някаква такава атмосфера. Никой не ти казва в прав текст какво да правиш, как да го правиш, но се усеща атмосферата.
Водеща: Някъде попаднах на статистика, аз си мислех, че в България няма много дела за клевета, но се оказа, че сме на челно място по дела, които са срещу журналисти.
Йордан Мичев: Най-лесно е да осъдиш журналист в България, така че…
Водеща: И това доколко стопира изобщо разследващата журналистика?
Йордан Мичев: До голяма степен.
Митко Илиев: За мене пък по никакъв начин.
Водеща: Ти съден ли си?
Митко Илиев: Ами аз имам 6 или 7 дела.
Водеща: Някое загубено?
Митко Илиев: Нямам загубено. Поне аз лично нямам. Съдят хората, съдят най-лудите. В смисъл, най-сериозните разследвания, които се правят, там никога не се стига до дела. Журналистът винаги си оставя по един коз накрая, това е абсолютно правило. Но аз искам да кажа, примерно за разлика от Великобритания, където не можеш да коментираш едно дело преди то да е завършило, преди да има присъда не можеш да кажеш, че някой е виновен. Ние в България сме в другата крайност. Ние, ето при тези полицейски акции, които стават, ние заедно с МВР, вървим заедно с МВР и общо взето преразказваме това, което те са стигнали по оперативни данни. Като много малко от тези данни впоследствие могат да бъдат доказани в съда. Говоря за 10% или за 20%. Тогава посредникът в тази комуникация – журналистът – винаги е човекът, който изгаря.
Водещ: Само да го обясним малко по-просто. Вестниците някой път пишат „Убиецът на еди-кой си направил еди-какво си”, а всъщност не се знае дали той е убиецът.
Митко Илиев: Ето аз работя по една тема, където един човек, който е психично болен, но е обвинен, че е убил една друга психична болна. Бяха го изкарали…
Водеща: Това е много мило разследване.
Митко Илиев: Да. Бяха го изкарали как този човек четири месеца държал трупа да се мумифицира в дома си. Сега, когато вече има дори присъда на първа инстанция, оказа се, че този човек получава някаква доживотна присъда или не знам какво си само по три косъма, които не е ясно чисто от експертна гл.т. дали наистина са намерени от жената, след като тя е умряла. Абсолютно нелогично е някой да държи, при положение че е убиец, да държи 4 месеца в дома си… При положение че в другата стая има наематели.
Водеща: Има различни болни хора…
Митко Илиев: Не, това е истински случай, който, за съжаление, се случва на една наша колежка журналистка. Това е син, доведен син на една наша колежка журналистка, който много интересен от чисто правна гл.т. Много е хубаво да има осъдени в България, и в края на краищата трябва наистина да се… защото това общество наистина има нужда да има справедливост, но в края на краищата в търчането да осъдим някого… Казали са, по-добре един убиец на свобода, отколкото… т.е. обратното, пет убиеца на свобода, отколкото един невинен в затвора.
Диляна Гайтанджиева: Аз искам да кажа нещо, виждам, че сме към финала, много важно за работата на журналистите е обществото и хората да подават сигнали и да помагат. Аз изключително много се дразня, когато ми се обади някой и подаде наистина сериозен сигнал, но казва: моля ви се, аз съм анонимен. Телефоните се изключват, не получаваш никакъв отговор. Ами как тогава да помогнеш на този човек и защо аз би трябвало да не се страхувам, а той да се страхува? Много е лицемерно това. И наистина, ако хората считат, че е важно и че журналистите са по някакъв начин четвъртата власт и помагат, нека и те да помагат на нас и да не се крият зад някаква анонимна маска и страх.
Водещ: Ние се присъединяваме към този призив на Диляна и благодарим за разговора на нея, на Данчо и на Митко.