БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.02.2011

Водещ: В началото беше закъснението за работа. Не беше толкова отдавна времето, в което премиерът сподели, че заради медиите закъснява за работа. После дойдоха заглавията, които медийните експерти отчетоха, че са изключително успешни, но пък препоръчаха на премиера да не ги пише все пак всичките. Имаше известна пауза. Сега следва времето на ефектните коментари. Днес можем смело да кажем, че медиите за втори път популяризират виц на премиера. За българския казан в Ада и традиционно отсъстващия дявол пазач. В тази среда сякаш един саботаж изкара парламентарната дискусия вчера извън релси и май дойдоха сценаристите на сапунки. Горчивата ирония на страна. Когато гърмят редакции, как ехото заглъхва. Не е зле понякога да си припомним правилата за хляба и зрелищата и тъй като тази седмица цената на брашното на борсите се успокои, имаме шанса да анализираме зрелището. Часове след взрива на редакцията на вестник „Галерия”, версиите обраснаха с множество съображения, хипотези и конспиративни подозрения. Къде остана простичката човешка оценка на подобни деяния? Има ли нужда гилдията, а и гражданското общество, да санкционира по един не така ефектен, а просто човешки начин подобни неща? Достатъчно здравословно ли е само да чукнем на дърво и да кажем „Добре че се разминахме без жертви!”? Имат ли вече специфика особеностите на националното разказване на вицове? Най-актуалният „Как са нещата? – Бомба!” Дали това не измести коментарите, които едно гражданско общество е длъжно да направи след подобен акт? Въпреки съображенията, подозренията и намеците за всевъзможни конспирации. Ето на тези въпроси ще потърсим днес отговорите в „Клубът на журналистите” с колегите Таня Петрова от вестник „Сега”, Иво Никодимов от БНТ и Христо Христов от сайта ds.com. Къде е ударението на „Шенген”? Вътрешните на това пространство го произнасят като „Шенген”, а ние като „Шенген”. Могат ли да бъдат намерени подобни разлики и в аргументите „за” и „против” влизането на България? За основните изводи в доклада, изготвен от институт „Отворено общество”, ще потърсим коментара на Ася Кавръкова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Иво Георгиев, Жанет Николова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз – Ирен Филева. Останете с нас! Когато гърмят редакции, как ехото заглъхва? Всъщност какво се случи на булевард „Цариградско шосе”? Добър ден на колегите Таня Петрова от вестник „Сега”.
Таня Петрова:Добър ден на слушателите.
Водещ: И на Иво Никодимов от Българската национална телевизия. И така какво се случи?
Иво Никодимов:Добър ден!
Таня Петрова:Случи се на практика престъпление, което трябва да бъде разкрито. Гръмна една бомба на адрес, който не е случаен и чакаме МВР да си свърши работата, защото преди всичко това е престъпление.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов: Случайно или не – бомбата гръмна малко преди 6 сутринта. Събуди хората в един /…/ район, край спирки. Който и да го е извършил, все пак не знам – трябва да е имал в предвид, че е възможно да има пострадали. Колкото и така, поне начина, по който е поставен това, което е направено, да са взети мерки да има щети като изпочупени прозорци, а да няма жертви. Жертви обаче има в обществото като цяло.
Водещ: Всъщност, безспорно е това, че хайде да не казваме минути, но часове след като избухна бомбата, целият случай потъна, обрасна в как да кажа – теории за конспирации, в съвпадения на дати. Това не измести ли акцента върху това, което се случи?
Иво Никодимов:Може би го измести от чисто криминална гледна точка. А пък, имайки в предвид мястото, а точно редакцията на вестник „Галерия”, тези версии, тези теории са нещо естествено, нещо обичайно. Самият вестник се занимава с подобни неща, така че няма как , а и те сами подадоха още в първоначалните коментари колегите, подадоха точно в тази насока. Всъщност този вид коментари ми се струва, че този път започнаха от тях.
Водещ: То е логично, разбира се. Няма кой друг да бъде попитан освен тях.
Иво Никодимов:А защото…Но Патрашкова например, с която се познаваме много добре, излезе и обясни как всяка вечер си изключвала телефона през нощта, но видиш ли – тази нощ не бил изключен и сутринта я събудил и тя разбрала, че се е случило нещо лошо още преди да го вдигне. Това естествено веднага дава, налива вода в мелницата на другата страна, която казва „Вярно е, че тук нещо има, което Вие сами сте си направили”. Тоест едната страна подава малко на другата и започваме ние всички да ставаме свидетели на нещо, което наистина измества акцента, а всъщност това е един случай, който разследващите трябва най-напред да кажат кой, защо, кога е поставил това нещо.
Водещ: А имаше ли разлики по отношение на допуска на журналисти на мястото на инцидента този път?
Иво Никодимов:Ами аз не мога да твърдя подобно нещо, защото ние бяхме там още по тъмно и всъщност в началото единственото, с което се съобразявахме беше това, да не нарушаваме линията, която разследващите бяха отцепили за оглед на престъплението. И не сме имали, просто сега – все пак нормално е ние да бъдем първи. Сградата беше много близо, както се казва online чухме взрива, така че нямаше никакъв проблем да стигнем първи на мястото. И другите трябваше да изчакат това да бъде съобщено.
Водещ: Мисля, че си заслужава да поразсъждаваме върху последния въпрос. Хората, които бяха събудени и чуха online, както ти казваш взрива, говореха едно, а журналистите говореха друго, а политиците говореха трето за един и същи случай. Това разноговорене не пречи ли да оценим всъщност какво точно се е случило?
Таня Петрова:Ами, защото те всъщност изхождат от, всъщност говорене изхожда от различни въобще цели. Гражданите говорят за това като нещо, което е нарушило спокойствието и сигурността им. Политиците говорят за това като, тоест използват случая, за да постигнат политически цели- тоест да градят върху него някакви политически, някакви политически послания да отправят върху този случай. А редакцията, съответно пък използва случая, за да изпъкне още повече и донякъде, поне аз така считам, донякъде да парира критиките към нея като едно издание, което е проблематично по линия на връзките си с един човек. Тоест хем тези връзки се изтъкват, хем нали показваме, че това което правим е достатъчно важно, за да ни взривяват. Някак си такова е моето впечатление. Всички се опитват нещо различно да постигнат и най-легитимна е за мен позицията на гражданите. А ние като журналисти трябва вече на свой ред да се запитаме кое беше ударено от този взрив. Свободното слово ли беше ударено, нещо друго ли беше ударено? Въобще какво влагаме в тези понятия?
Иво Никодимов:Значи хората, които са там около вестника – техните реакции бяха за прозорците им.
Водещ: Е, нормално е. Стъкларите трябваше да дойдат по-бързо.
Иво Никодимов:Тях това ги вълнуваше с изключение на няколко квартални клюкарки. Аз понеже съм израснал в този квартал и част от хората ги познавам много добре, които започнаха веднага да казват как онзи ден там минал еди си кой, пък търсил „Галерия”, защото искал да даде нещо, което го давал на Бойко Борисов, ама Бойко Борисов не му го взел. Пък какво било това нещо, ами машина перпето мобиле. Сега, винаги около една редакция се навъртат едни хора, които са решили, че те са откривателите на най-великото нещо на света, но в същото време вестникът наистина използва този взрив много добре, за да привлече отново внимание към себе си, след като изведнъж флашките секнаха, или някой каза „Чакайте малко да ги спрем и да почнем да пускаме по-късно.” Защото няколко седмици, тоест след последната флашка, за вестника не се говореше и извадиха тезата, че те са имали уговорка с действащи служители в службите, които да излязат на една пресконференция и да разкажат кой, как, какво, защо покровителства контрабандата, разпространението на наркотици и така нататък. Което нали разбирате, че действащи служите на службите първо ще напуснат службите и тогава ще излязат да покажат.
Водещ: Това е така, доста логично звучащо, но знаем ли какви изненади могат да ни поднасят, как да кажа – PR-те? Защото може би е добре да правим разлика между PR и журналистика. В случая, като че ли PR е повече.
Иво Никодимов:Определено.
Таня Петрова:Аз искам тук нещо да добавя. Всъщност нищо не пречи тази пресконференция да се състои, ако в претенциите на редакцията е, че те са свободни хора, които въпреки взривовете няма да се уплашат и ще продължат да отстояват интересите на обществото. Аз не виждам проблем тази пресконференция да се състои, освен ако не допуснем, че са се изплашили тези служители на службите. Било е в този случай – пак не виждам това, което е станало достояние на редакцията, да стигне и до обществото под една или друга форма. Ако наистина има такива факти.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим по темата след малко. Когато гърмят редакции, как ехото заглъхва? Изкоментирахме досега, че в началото заглъхва, но на различни езици казано. Хората за прозорците, журналистите за взрива, а пък тези, които са пострадали – за ефектите от този взрив. Има ли възможност и изобщо полезно ли е да има обща реакция в такива случаи? Нека чуем сега по телефона Ася Кавръкова – представител на гражданското общество.
Ася Кавръкова: Аз мисля, че медийната гилдия никога не е била единна. Да кажем, че този случай направи изключение.
Водещ: Този случай обрасна с хиляди съображения, съмнения, догадки, световна конспирация беше забъркана. Дали това е правилна реакция на хора, които живеят в едно гражданско общество?
Ася Кавръкова:Вижте, не е правилна реакция, но е обяснима реакция. Ние на скоро правихме социологическо проучване. Един от въпросите, представител на социологическо проучване на българските граждани, един от въпросите беше „Вярвате ли на хората около себе си? Да или не?” 70% от българските граждани не вярват на човека до себе си. 30% вярват. Това идва да каже, че ние всички от страната на четвъртата власт, на гражданското общество или държавните институции – живеем в среда, в която меко казано, може да се характеризира като враждебна. И трябва да имаме предвид това.
Водещ: Как се променя тази нагласа?
Ася Кавръкова:С генериране на доверие, което е, честно Ви казвам, висш пилотаж. За всяко едно нещо, защото подобен вид огромно ниво на недоверие, разкъсва просто социалната тъкан на обществото и всъщност пречи на формирането на общност. И на общностни отношения. Включително към проблемите. Аз лично, включително като не представител, а като част от неправителствения сектор, съм споделяла тезата, че виждате ли имаме много слаба държава, пък много силно гражданско общество или обратно. Аз мисля, е нивото горе долу е съотносимо еднакво. И каквото е нивото на първата власт, такова е и на четвъртата. За това мисля, че е интересна, как да кажа, на всички – прогресивни елементи от тези власти, да установяват връзка по между си и да се опитват да изграждат релации, които да водят до по-добра среда за всички, защото тя наистина е за всички.
Водещ: Така, защото съотношението на доверието към недоверието малко да се попромени.
Ася Кавръкова:Да. Два фундамента за съществуване на нашата държава. Без значение през кой профил четеш.
Водещ: Всъщност дали не ни тежи старото обвинение за униформеност, за диктат, за да нямаме единна реакция за нещо нормално?
Иво Никодимов:Не знам. Смисъл – не, надали ни тежи. По-скоро нямаме обща реакция поради факта, че това се е случило в двора на вестник „Галерия”. Според мен това е причината. Тоест самите ние виждаме, че това е нещо, което не е съвсем това, което се опитват да го изкарат и едните, и другите. И може би и затова нямаме обща реакция. А не за нещо друго, тоест самите ние имаме съмнения, както към искреността на колегите, така и към искреността на държавата в случая по този инцидент.
Водещ: Този инцидент е по сценарий на Дейвид Линч май, „Совите не са това, което бяха”. Така излиза.
Таня Петрова:Точно заради това може би за мен е важно да има искане, едно такова искане, истината да бъде установена, защото ако се потвърди тази най-удивителна за четвъртата власт версия – някои вестник сам да организира срещу себе си подобно нещо – и обществото, и всички ние би трябвало да го разберем. Тоест това е ужасно страшна версия, нали и в името на това, което наричаме публичност, а тя трябва или да бъде потвърдена, или да бъде отхвърлена и аз си мисля, че можеше да има реакция от „Съюза на издателите” или от говорителите на нашата гилдия. Поне да имаме едно общо искане да се разследва до приключването на това разследване, ако може версиите да бъдат ограничени, всеки да говори спрямо границите на компетенциите си.
Иво Никодимов:Не, вижте. Ето, например вестник „Сега” е един от вестниците, които може би е най-сериозният опозиционен вестник в момента в България. Там наистина могат да се прочетат много сериозни критики, анализи и да се видят алтернативи на това, което се случва сега в страната. Аз съм убеден обаче, че ако нещо подобно се случи пред вратата на вестник сега, цялата гилдия ще скочи и ще реагира. И ще реагира, убеден съм – по най-острия възможен начин. Защото никой от нас няма да има съмнение, че видиш ли собствениците на вестника или свързани с тях лица, са направили това нещо, за да провокират нещо друго. Това е. И според мен „Съюзът на издателите” не случайно мълчи. Защото все пак това са едни хора, които голяма част от тях са журналисти с изключително богат опит, работели наистина в години, в които цензурата е била жестока. И които все пак знаят и могат да се ориентират и да анализират фактите.
Водещ: При тези обстоятелства обаче не става ли ясно защо толкова малко хора вярват на тези до тях? Какво остава на журналистите? 70 към 30 е убийствено недоверие.
Иво Никодимов:Мисля, че това са още от тежките болести на демокрацията. Няма как – ако се замислим реално, макар че ние сме все още твърде млади, но ако се замислим реално, имали сме 100% недоверие към тоталитарната държава. И в момента върви един процес на възстановяване на доверието към държавата, към обществото, към този, който е до нас. Ами нали разбирате, че ние преди 1989 година сме живели във варианта, в който не сме знаели дали този, който е седнал до нас или този, който ни се пише наш най-голям приятел, ни топи. Аз лично съм чел подобни неща. И то вътре в моя род. Най-близък роднина, който е правил това.
Водещ: Сега, от друга страна не се знае като се обаждаме, на кого се обаждаме. Смисъл – кой ни чува.
Иво Никодимов:Да ни чуват сега, да ни слушат. Аз от време на време попържвам така да се каже, като говоря.
Таня Петрова:Аз искам само едно нещо по адрес на „Съюза на издателите” да кажа. Всъщност аз считам, че тази гилдия, организация прекалено много мълчи. И ако не се изказва в такъв случай не мога да си представя наистина в какъв случай ще се изкаже. Липсва тази активност. Ако ние считаме, че вестник „Галерия” или някакви други вестници са, тоест не можем да приемем безрезервно същетсвуването им в публичността или пък считаме, че те са финансирани с някакви мръсни пари, или каквото щете – ако ние считаме, че те не са легитимни участници в тази публичност, ние трябва да можем това да го обясним, да го аргументираме и да го говорим, защото иначе цялата среда обраства и някак си ориентирите в нея…Имам в предвид не нас журналистите, но в обществото се губят и колкото по-активно се отстоява чистоплътността на това пространство, толкова по-добре. Аз не казвам „Съюзът на издателите” да защитава вестник „Галерия”, но някаква реакция да има. Не гърмят всеки ден бомби пред редакции.
Водещ: Слава Богу!
Таня Петрова:Слава Богу, да! Макар че премиерът предупреди следващия път да внимават като слагат бомбите, така че не знам какво да очакваме.
Иво Никодимов:
Водещ: Ако искате да поразсъждаваме върху нещо друго. Едно заглавие „Медиите маскарили държавата пред евро комисарката.” Много ми се ще да помислим върху това кой го е писал това заглавие.
Иво Никодимов:Аз понеже бях на тази пресконференция. Понякога сме малко ужасни да си призная честно. Вадим нещо от контекста и го правим на заглавие. Какво се случи, случи се това, че един колега от една кабелна телевизия, започна да задава едни въпроси пред евро комисаря и евро комисарят не отговори нали. Каза, че това са си вътрешни неща. И той продължи горе долу в същата логика и в края на пресконференцията Борисов се обърна към конкретния човек, не към медиите и каза, че нали този разговор по това време, на това място и пред този човек е маскарене на държавата – нищо повече. И да го предаде на онези, които му били казали какви въпроси да задава.
Водещ: Полезно ли е за медиите да си пишат сами заглавията или поне по-голямата част?
Иво Никодимов:Ами, да – защо? Аз например още в самото начало, бях ученик, когато започна в частност всичко и там работеха хора, които сега са и главни редактори на вестници и на списания, и правихме ежедневно такъв тип игра нали – хайде сега напиши заглавие на това. И мисля, че е много полезно.
Водещ: Таня?
Иво Никодимов:Дори е забавно.
Таня Петрова:Аз конкретни случаи не мога да кажа. Виждала съм доста неадекватно поведение на репортери по време на пресконференция, но друго нещо искам да кажа. Когато почнат прекалено често медиите да се виждат като виновни, защото задават въпроси, които така не се харесват на властта – проблемът не е в тях! Тук много показателен беше случаят беше с австрийска журналистка, която пита премиера как ще коментира имиджа на България като некорумпирана. Това е легитимен въпрос, това е пасаж, който задължително се прибавя към всяка една информация, международна, касаеща България и този въпрос можеше да бъде зададен и на него би трябвало да бъде отговорено.
Иво Никодимов:То не е задължително да бъде отговорено.
Таня Петрова:Проблемът е как ще отговориш на въпроса, не че ти е зададен. Разбира се тук изключвам множеството случаи на некомпетентност сред самите нас, когато се задават странни въпроси. Сега извинете, но да питате евро комисар „За колко време би приключило разследване на тяхната прокуратура по случай, сходен с подслушванията в България?” – това е някакъв въпрос, който на него нищо не му говори. Той не може да разбере какво го питате. А дори и да разбере какво го питате, не може да Ви отговори, защото това е друга държава, с други процедури, с други закони. Какъв е този въпрос въобще?
Иво Никодимов:Не, всъщност на този въпрос Сесилия Малстрьом отговори много точно. Тя каза „Всичко завиди от конкретния случай. Аз не мога да коментирам нещо, за което знам, че го има като проблем в България или че се е случило в България, но не мога да го сравня с аналогично, което се е случило в Швеция, защото нямам детайлите”, а тя обясни, че детайлите, както във всяка една европейска страна, са много важни и за тях всъщност е важно всичко да бъде според законодателния ред.
Водещ: Всъщност има известна прилика между думичката „галерия” и представата за криза в журналистиката. Първо беше една друга галерия, дето не стана ясно чии образи са били изложени в нея.
Иво Никодимов:Много е ясно, чии образи са изложени в нея и много е ясно тук мисля, че – ето това е един случай, по който цялата гилдия реагира без да бъде организирана дори, защото тогава наистина и „Съюзът на журналистите”, и абсолютно всички такива организации, които ги има замълчаха, но всички като гилдия реагирахме. Това е много ясно, че едно оперативно дело, създадено от Алексей Петров, за да се контролират определени журналисти в определен период от време. И забележете – журналисти, които имат навика да си контактуват с един депутат, който се казва Татяна Дончева.
Водещ: Ами, някакъв модернизъм може би.
Иво Никодимов:Знаете ли, аз понеже имах възможността да се запозная с част от нещата по това дело, там всеки журналист, който по някакъв повод е разговарял с Татяна Дончева, веднага е бил слаган на подслушване. С личния подпис на Петко Сердов и със съвета на Алексей Петров като съветник на председателя на ДАНС. Когато законът позволява една служба да употребява по този начин, това вече наистина е неприятно за държавата, страшно за обществото и страшно за всеки един от нас, защото там няма санкция на съдия, там няма разрешено подслушване. Тази информация – нейното унищожаване не се контролира поради тази причина.
Водещ: И нейното разнасяне.
Иво Никодимов:А след това и нейното разнасяне – точно така. Защото когато е изпълнена процедурата по разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства, независимо дали става въпрос, дали и вътрешния министър да го подслушват, но когато това е с разрешение на съдия и поискано от прокурор – контролът върху унищожаването на онази част от информация, която не се е превърнала в доказателство, е много голям. И вероятността тази информация да не бъде унищожена, е много малка.
Водещ: Таня, колко пъти, когато посягаш към телефона си да се обаждаш по служба на някого, се замисляш кой още слуша?
Таня Петрова:Честно казано не се замисля. Когато се обаждаме по служба, ние се обаждаме по служба, не вярвам да можем да кажем нещо, което нас да ни уличава. Тоест, ако имаме някаква чистоплътност разбира се. Но това с подслушването аз мисля, че трябваше да има по-сериозна реакция спрямо него, защото някак си в продължение на..
Водещ: То ще има, точно след година, когато излязат новите класации за степен на свободата на словото.
Таня Петрова:Да, защото някак си не може някакви министри да изглеждат, не стига, че са подслушвани и това да им изглежда нормално не просто като журналисти, а като граждани. Някак си тази търпимост – имаше една медийна търпимост към това признание „Да, да – много хубаво, че ни подслушвате, защото така няма да сгрешим.” Е меко казано странно.
Водещ: Министрите – по-добрите обекти за подслушване. Може би такъв рекламен…
Таня Петрова:И всъщност сега България ще бъде, да, вкарана в поредното шоу нали, в Европа с изслушвания по темата за подслушването. И се сещате, че там – в тези медийни публикации, които ще излизат, ще пише „Българските медии казаха, че са щастливи, че ги подслушват.” Някак си трябваше по-активно да реагираме още повече, че не просто ние реагираме, а даже излезе статистика, че 300% е нараснал броя.
Иво Никодимов:Не е точно 300%.
Таня Петрова:Сега, тук цитирам по памет.
Иво Никодимов:Това малко пак ние си го направихме, защото ако си спомняте имахме няколко такива скандала в Италия, включително самият Берлускони е подслушван и в качеството му на министър председател, защото е имало данни, че той така да се каже, покровителства определени кланове от италианската мафия. Така че самото подслушване като такова не е проблем. Проблемът е защо то се прави. Ако наистина има данни, че министърът Х, тоест и тя, и аз, и Таня, и ти – всеки един от нас може да отиде, да подаде данни, че министърът Х прави нещо нередно. Естествено, че ако това нещо е свързано с корупция, с уреждане на някакви договори по нерегламентиран път – най-ефективният начин това да бъде доказано е той да бъде сложен на контрол, на подслушване, на проследяване, на всичко, с което могат да се съберат. Така че от тази гледна точка, проблем няма. Проблем е дали точно по тази причина те са подслушвани или не. Но например италианците след като почти цялото им правителство, двама министър председателя са подслушвани и така нататък – не стигнаха до изслушване в Евро парламента, защото това, че те се подслушват, не си го говорят. Значи, скандалите там излязоха, когато публикуваха едни снимки на Берлускони и на един негов друг европейски колега голи с едни момичета край един басейн. Чешкият премиер беше тогава. Така че, но до там стигнаха нещата. Ние пак си го направихме, защото започна някой да се хвали „Видите ли, аз подслушвам целия кабинет, за да съм сигурен, че той не прави бели.” И стигнахме до там да се изслушваме в Евро парламента и да спорим България под закон ли се подслушва или не по закон.
Водещ: Страхът е най-древното човешко оръжие. Най-ловко с него винаги са жонглирали хората на власт. Какви прилики и разлики могат да бъдат намерени? Останете с нас, за да чуете след малко коментара на Христо Христов от ds.com. Как властта използва страха като натиск върху журналистите? Какво показват останалите следи някога и следите, които…
Технически проблем със записа
Христо Христов: Взривът пред редакцията на вестник „Галерия” показва, че не се постигат целите по този начин и аз няма да се изненадам, ако за в бъдеще следващата степен, към която се премине за така нагнетяването на общественото мнение, е именно физическо посегателство срещу представител на журналистиката. Не го изключвам, дори мисля, че това ще бъде едно от следващите неща, които ще се случат, защото определено целта е оставката на вътрешния министър и тя вероятно може да бъде постигната чрез един такъв акт. Едно такова физическо посегателство.
Водещ: Доста мрачна прогноза. В предварителния разговор вчера коментирахме, колебаехме се между две определения – терористичен акт или саботаж?
Христо Христов:Ами, вижте, Вие започнахте с необходимостта от един паралел между миналото и настоящето – ако се върнем години назад и видим примерно, когато е имало еднолично предимно управление, по времето на БКП, как са се заглушавали гласовете на журналистите. Посочвам два емблематични примера, макар че те са много повече, разбира се. Това случая с Кръстъо Пастъхов за една негова статия, насочена срещу тогавашната управляваща комунистическа партия. На него му се прави съдебен процес, тоест скалъпва се съдебен процес. Той е изпратен в затвора, където е убит от криминален престъпник. Значи без възможност на никаква защита, без възможност за нормални граждански права. И другият емблематичен случай е с българския председател Георги Марков, който е убит по заповед на Тодор Живков от Държавна сигурност, защото казва истината за тогавашното управление. След промените ние сме свидетели как на няколко пъти българските медии и определени журналисти бяха обект на посегателство, но не бих направил по никакъв начин, не бих сложил общ знаменател с последния акт, нито пък бих посочил /…/ на колегата от Нова телевизия Васил Иванов, който направи няколко много обективни разследвания и бомбата беше поставена директно пред апартамента, в който той живее. Имаше и един сходен взрив в началото на деветдесетте години, по-скоро към края на деветдесетте години, срещу редакцията на вестник „Труд”, но Вие много добре знаете как свърши този случай. Имаше не един случай на физическо малтретиране на колеги и в случая вече много по-ясно стоят мотивите, защото във всеки един акт трябва да се търсят мотиви и при тези отделни случаи на физическо посегателство на колегите, мотивите бяха много ясно изразени.
Водещ: Опитайте се да загърбите вятъра, за да Ви чуваме.
Христо Христов:Докато, прощавайте, докато сега виждате как веднага този акт се вплита в политическото говорене и в политическото противопоставяне, защото аз тук не мога да не отбележа, че когато подобни взривове и посегателства, и убийства, на които бяхме свидетели в период на управлението на Тройната коалиция… Евро политическите процеси. Този акт, тази възможност именно да покаже и реакциите след това, да покаже кои са играчите в таз схема, която стартира с изваждането на първите СРС, които бяха насочени към шефът на агенции митници, след това бяха извадени СРС, които удариха имиджа на министър председателя и от тази гледна точка, не бих казал, че този акт е насочен с мотива, че се предупреждават журналистите за това, което са правили в този вестник. Напротив, те бяха оставени да си правят своите пресконференции, да бъдат цитирани от други медии и аз не виждам кой ще бъде глупакът в изпълнителната власт, който след като всичкото това нещо се е случило, да поставя бомба и да прави…Нали – това е доста елементарно в една такава схема. Това може би трябваше, ако се беше случило след ваденето на първите СРС, да – има логика. Но след всичкото това, което се случи – подсказва, че противниците и хората, чиито икономически интереси бяха засегнати от правителството, бяха засегнати не само икономически интереси, а интереси на хората, които имаха контрол върху службите за сигурност. Те работят с две крачки преди правителството и в момента това, което виждаме като реакции и като коментари от страна на управляващите е, че те следват събитията, а не ги превъзхождат.
Водещ: Благодаря Ви за този коментар. Христо Христов от ds.com пред „Клубът на журналистите”. Да не се окаже, че ние трябва вече със следово куче да се опитваме да разберем кога става дума за инсценировка, кога става дума за истинско събитие? Иво?
Иво Никодимов:Не. Мисля, че имаме си усета, не сме го изгубили. Така или иначе. В случая – нека службите да кажат за какво става дума.
Водещ: Дали службите ще кажат нещо и кога ще кажат? Да се опитаме да направим прогноза.
Таня Петрова:
Иво Никодимов:Според мен ще кажат. Кога – не знам. Наистина едно такова нещо се разследва трудно. Аз днес слушах по едно друго радио един разговор как в Москва на третия ден казали кой е взривил Домодедово. Е, да де, ама той се е самовзривил – ние имаме, все пак генетичен материал, физически материал от извършителя. Докато тук как да кажем изведнъж кой е минал от там, хвърлил е един пакет, поставил го е по определен начин и е тръгнал? Тоест това е едно доста по-трудно, един доста по-труден за разследване инцидент. Още повече, че взривът е особен тип престъпление. От самият взрив не можеш да вземеш отпечатъци.
Водещ: Няма как, да.
Таня Петрова:
Иво Никодимов:Няма как да стане това. Тоест има два вида престъпления, които винаги са много трудни за криминалистите. Това са взривяването и обесването. Защото винаги едно обесване може да бъде инсценирано като самообесване и да заблуди и най-добрия криминалист. За това на мен са ми казали, че самообесил се е само този, които е бил сам в собствената си килия. Тоест сигурни са, че няма как при него да е влязъл някой и да е инсценирал самоубийството.
Водещ: Всъщност, как да кажа, винаги остават някакви съмнения. Колкото по-малко съмнения, толкова по-добре. Но пък яснотата много трудно идва. Останете с нас. Ще продължим след малко. Изпълняваме ли техническите критерии за навлизане в „Шенгенкото пространство”? Тези коментари също се вплетоха някак и върху тях заглъхва ехото от гръмналата бомба пред една редакция. Всъщност тези, които го произнасят от вътре – вътрешните за „Шенген” хора, го наричат „Шенген”, ние го наричаме „Шенген”. Това е една естествена метафора. Дали тя се отразява и на смисъла на свършеното? Чуйте сега коментара на Ася Кавръкова от институт „Отворено общество”, институтът, който подготви доклада и анализа за това дали България изпълнява тези критерии. Добър ден!
Ася Кавръкова: Добър ден!
Водещ: Може би и в доклада става дума за различни акценти, за различно ударение.
Ася Кавръкова:Или различен прочит на една и съща ситуация.
Водещ: Какво видяхте на Калотина?
Ася Кавръкова:Всъщност не сме ходили на Калотина, а на Капитан Андреево. Калотина предстои да я посетим сега в следващия период. До 31 март. Ходихме до Капитан Андреево, затова, защото знаете, че там общо взето е най-неврологичната точка в момента в сухопътните граници на България. Така или иначе от нашите наблюдение, което е съсредоточено за тези, които още не са разбрали – върху националния план за действие за присъединяване към „Шенген”. Следим мерките там и ъстановихме, че от всички планирани мерки там, 159 – 117 са изпълнени и има 27, които не са изпълнени в срок. Наблюдението е към дата 31 януари 2011 и тъй като половината и малко повече от половината от мерките, които не са изпълнени, са свързани със струителноремонтни дейности по границите и то по сухопътните граници на България, външните, тъй като по летищата и по морските граници няма неизпълнени мерки. Ние решихме освен да характеризираме самите мерки, да ги опишем, дали са по-скоро изпълнени или по-скоро неизпълнени спрямо нашата методология, да отидем и на мястото и да видим всъщност какво се прави. Още повече, че може би слушателите знаят, че декември месец 2010 правителството прие един допълнителен план с неотложни мерки, които да компенсират част от забавянето по изпълнението на тези мерки, за които става въпрос от шенгенския план за действие и общо взето от 15 неотложни мерки, които предстои да бъдат изпълнени до края на март, когато се предполага, че техническата подготовка на България трябва да завърши, 11 от тях са съсредоточени върху Капитан Андреево.
Водещ: Като обективни или като необективни оценявате журналистическите материали на тема битови неуредици, така да го наречем Капитан Андреево.
Ася Кавръкова:Вижте, много зависи как се тълкуват нещата. Значи първо – неизпълнените мерки, които се отнасят за струително-ремонтни дейности и други, те с еотнасят общо взето не само до Капитан Андреево, а и до други контролно пропускателни пунктове. Като брой мерки – едно е числото, друго е обаче относителната тежест на неизпълнението на тези мерки. Факт е че правителството е планирало нови мерки, 11 в отговор само на 1 неизпълнена мярка, която е Капитан Андреево, какво говори – говори за приватизиране. Тоест, че Капитан Андреево е важна точка. Тъй като ние знаете, нямаме достъп до резултатите от докладите на наблюдение, на мисиите, които идваха да ни оценяват и Европейските депутати, както се разбра, нямат достъп – ние можем да тълкуваме, че докладът е бил в негативен именно в тази насока – Капитан Андреево. И тогава, когато отидохме на място, ние видяхме, че действително там има дейности от различен порядък, които се осъществяват. Едни от тях касаят закърпване на покрив, други от тях обаче касаят доизграждане на части от оградата, където например е важна точка, тъй като знаете – идва влак от съседна Турция – Той трябва да бъде спиран в шенгенските условия и да бъде проверяван. На това място да кажем, преди един месец, не е имало условия за една такава проверка. И от тук нататък е ясно, че изграждането и предприемането на необходимите действия, макар те да са от строителен характер, за да може това да се случи с една тежест, докато например измазването на сградата, административната на Капитан Андреево, където всъщност идеята е по-комфортно и естетически да прекарват времето работещите там, очевидно е мярка с друга тежест. И докато едното би било решаващо за готовността на България, очевидно е въпрос на здрав разум, че измазването на административната сграда не би било решаващо. А трябва да се гледа освен самото естество на дейността и какво значение тази дейност има за осигуряване на адекватния контрол по тази граница.
Водещ: В това отношение съвпадат ли ударенията? Тези, които ние поставяме и тези, които например Германия и Франция поставят?
Ася Кавръкова:Германия и Франция поставят ударения, които нямат общо с техническата готовност на България. Те поставят ударения върху политически съображения и върху подобряване на определени елементи от средата, в която живеем. Разбира се, че всички ние искаме да живеем в среда, която се характеризира с по-малко корупция, овладяна организирана престъпност, също така най-вероятно среда, която се характеризира с по-малко емисии на въглероден двуокис. Но смея да твърдя, че много от това са характеристика на средата, които нямат общо с техническата подготовка на държавата за присъединяване към „Шенген”. И лично за мен подобен вид обвързване на финалния етап на подготовката е некоректно. Ако тези държави, които безспорно имат право като членки на „Шенгенското пространство” да поставят изисквания, желаеха да отправят подобно искане, то трябваше да бъде коректно направено от самото начало и с много ясни показатели. В момента това не е случайно. В момента тепърва се говори, ето, и днеска в пресата чета – Холандия се присъединила към тази група за разработване на пътна карта с ясни индикатори за това какво България и Румъния трябва да изпълнят, за да удовлетворят тези критерии, изисквания на тази група държави. Истината е, че се връщаме в риторика от преди присъединяването.
Водещ: Доколко една бомба пред една редакция може да предизвика подобни връщания в риториката от преди присъединяването? Иво Никодимов? Не само у нас гърмят бомбите.
Иво Никодимов: Не само у нас гърмят бомбите, но се сещат за една среща на един басейн между едни оперативно интересни братя и между един действащ тогава вътрешен министър, организирана от един човек, който е свързан с вестника, който гръмна бомбата. Тогава тази среща ни обясниха, че е направена, за да се гарантира влизането ни в Европейския съюз, година по-късно. Сега, като че ли тази бомба се опитва да взриви пътя на България към „Шенген”. Странното в цялата тази работа е, че ако на всеки български гражданин му пукаше дали ще влезем в Европейския съюз или не, то малцина са тези, които се интересуват от това ще бъдем в „Шенген” или не при положение, че сме в Европейския съюз, тъй като повечето от хората, толкова са свикнали с митническия и граничен контрол, че в момента за тях е изключително удобно да си пътуват и така, както си пътуват из Европейския съюз, пък макар и с някакъв вид контрол, заради това, че не сме страна членка на „Шенген”. Но тук са аналогиите от преди присъединяването и след присъединяването. Иначе наистина последната една година България успя да навакса с всичко пропуснато по изпълняването на техническите критерии по присъединяване към „Шенген”.
Водещ: Обаче какво може да направи една бомба!
Иво Никодимов:Да и тук наистина беше права Ася Кавръкова като каза, че преди всъщност какво се е правило – оправяли са се фасадите на сградите по граничните пунктове, пък не са направени онези задължителни неща, което е било необходимо например като за място, където да бъде проверен по шенгенските критерии един влак. Никой не беше забързал така процедурите, че ние всъщност още по миналото лято да сме пуснали по вода всичко, което отговаря за охрана на морската ни граница. Особено на онази част от морската ни граница, която е между българската и турска територия на Черно море, за да сме показали как това дефакто се случва, защото нали в момента България ще бъде приета, но ще бъдем приети на кредит доверие, че наистина можем да пазим водна граница, по която се очаква да има един сериозен миграционен натиск, след като влезем в „Шенген”. Дори реално погледнато за нас като държава на този етап, следейки миграционния натиск, Италия днес е посикала от Европейския съюз помощ за справяне с миграционни натиск на нейна територия. Ние ходихме да помагаме на гърците. Чисто от гледна точка на държавата – реално за нас е по-хубаво да не влезем веднага в „Шенген” поне докато ситуацията в Близкия изток е такава, че генерира огромен миграционен поток.
Водещ: Защото ние трудно ще се справим с това. Таня? Кой печели и кой губи от аналогии и съмнения?
Таня Петрова: Аз тук съм съгласна с Христо, че има едно натрупване на напрежението около вътрешния министър.Тази бомба е двоен удар. Първо, че се случва, за което ние по традиция държим отговорни органите на реда, които не са го предотвратили. Втори път – ако евентуално не бъде разкрито, около господин Цветанов има сериозно натрупване на напрежение. „Шегнен” е една от темите. Очаква се мониторинг доклад. Очаква се доклад от проверката от НАП за доходите му. Очаква се окончателна експертиза за Горна Оряховица. Има едно видимо натрупване на напрежение около господин Цветанов като част от тези истории се появиха на бял свят покрай „Галерия”. Така че не знам кой е целта, но аз лично очаквам някакво развитие около господин Цветанов.
Водещ: Иво?
Иво Никодимов:Другото, което аз се сещам например е, че сериозни напрежения около правителството, независимо от това кое е то – дали е на Тройната коалиция, дали е на Сакскобургготски, дали е сегашното – има в моментите, в които се заговори и започне да се работи по темата „Премахване на газовите посредници”. Всъщност в момента, в който Путин дойде и тази тема започна отново да се работи по нея, започна и по-сериозното така да се каже клатене в държавата. И в момента пък, особено тези хора, които нямат интерес от премахване на газовите посредници, според мен те ще положат абсолютно всякакви усилия в две неща. Първо сериозно да разклатят правителството, но за тях по-важното е да не допуснат избор на президент, който ще подкрепя подобна политика. Това беше може би и проблемът на сегашния държавен глава, защото той започна първи да говори за това нещо и той дори имаше проблеми с правителството н Тройната коалиция, заради тази тема.
Водещ: Ако ние не опишем ясно и кратко случващото се, може би ще дойдат холивудските сценаристи. И те ще доукрасят историите. Ами, когато гърмят редакции, ехото трудно заглъхва. Чухте коментарите. Сега Ви желая да Ви е тихо и да Ви е слънчев съботният следобед.

За първи път у нас президент беше осъден, съобщиха от телевизия СКАТ. Бившият държавен глава Петър Стоянов (1997-2002) вчера бе признат за виновен от Софийския районен съд за това, че зашлевил шамар на журналиста Георги Жеков. Присъдата на Стоянов е да плати 500 лв. глоба и разноските по делото.

Случката била заснета от камерата на СКАТ на 9 септември 2009 г. Тогава Жеков правил репортаж пред паметника на жертвите на комунистическия режим. Журналистът бил с оператор на панихидата, когато забелязал, че и Петър Стоянов е там. Запътил се към него и го провокирал с думите: "Какво правите тук, като ядохте и пихте с убийците на жертвите?… Изкарахте живота си по резиденциите, а имате наглостта да се появявате тук." В отговор бившият държавен глава му зашлевил плесница. Жеков си извадил медицинско, което сочело кръвонасядания по лицето. Петър Стоянов вчера не се е явил в съда. Той не отговаряше и на телефонните позвънявания. "Труд" научи, че е в Женева, където празнува рождения ден на съпругата си Антонина. Бившата първа дама живее и работи като юрист в Световната организация за защита на интелектуалната собственост там.
"Делото е знаково и безпрецедентно. Присъдата е важна и за всички журналисти, защото им дава допълнителна защита. Ако Стоянов бе оправдан, тогава всеки журналист би могъл да бъде шамаросай, ако зададе неудобен за интервюирания въпрос", пишат в съобщението си от СКАТ. Присъдата на Петър Стоянов не е окончателна. Той може да обжалва пред по-горна инстанция.

Стр. 5

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 5.02.2011

Водещ: ”Опасни игри” – това заглавие пасва на доста сюжети от ежедневието ни. Най-често за геройските политически дела, виновни накрая излизат медиите. Обаче същата схема важи и за останалото, което трови ежедневието ни. Защо в нашия ултра-динамичен, мега комерсиален и ужасно самотен век комуникациите се подобряват с всеки изминал ден, а общуването между хомо сапиенс буксува? Защо така често дава и системни грешки, какво се е променило? Дали не е самото разбиране? За това, което трябва да кажем и направим. Всички обичаме свободата на словото, децата си, а все така се получава, че или няма правила, или не се спазват. И тогава попадаме в омагъосания кръг на мислите как лишаването от някакви свободи ще ни опази. Какви трябва да бъдат обществените медии според проекта, изготвен от работна група и внесен вече в Министерски съвет, след малко ще чуем от председателя на СЕМ, Доцент Георги Лозанов. На 8 февруари 2011 година, Европейската мрежа от центрове за безопасен интернет ще отбележи за осми пореден път денят за безопасен интернет. Инициативата е насочена към децата и младите хора, за които интернет крие много рискове. През тази година събитието ще мине под мотото „Това не е просто игра – това е твоят живот.” Какво се случва в интернет с нашите деца? Помагат ли журналистическите разследвания на полицията –очаквайте коментара на Теодора Трифонова от БТВ и Явор Колев – отдел компютърни престъпления към ГДБОБ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Радослав Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и аз – Ирен Филева. Какви трябва да бъдат обществените медии според проекта, изготвен от Работна група и вече внесен в Министерски съвет? Ето това очакваме да научим от председателя на СЕМ, Доцент Георги Лозанов. Добър ден!
Георги Лозанов: Добър ден!
Водещ: Всъщност навсякъде по света обществените медии са гарант за свободата на словото.
Георги Лозанов: Разбира се. Те са територия, на която има повече гарант за свободата на словото даже аз бих казал. И за това е много важен проектът за обществените медии в България. Заедно с това знаем, че през всичките години на прехода, този проект трудно се стабилизира, трудно намира собствения си образ в нашите условия публични и се надявам, че действително новият законопроект – това ще една от големите му задачи и постижения. Ние изготвихме сега една концепция, в която първо става ясно, че обществените медии се нуждаят от дълбока реформа. Второ – има различни предложения за това по какъв начин да се преструктурира управлението на обществените медии. Как да се преобърне тъй наречената „пирамидална структура”. Трето- има различни предложения около възможно финансиране. Най-същественото, което си остава старата идея поне от моя гледна точка – създаването на фонд, през който да става финансирането на обществените медии, за да се развърже пряката верига държава-бюджет-медии.
Водещ: И опасната зависимост, която поражда тя.
Георги Лозанов: Разбира се, се говори за необходимостта от мисия. Това е известна европейска формула за създаването на обществените медии, ясно формулирана мисия. Нещо повече – това е и изходен пункт във връзката с нашата евро интеграция, като държава член на Европейския съюз. Обществените медии трябва да имат разписана във висок нормативен документ, най-добре конкретна мисия, която е валидна за България. Тъкмо за българските обществени медии и те да могат да ползват държавната помощ именно и само заради тази мисия. Защото другото ни прави нелоялни конкуренти на търговските медии.
Водещ: Съдейки по коментарите няма травматични теми, или бъркам?
Георги Лозанов: Не, няма. Вие знаете, че основната травматична тема, която се обсъжда в дебата, беше около обединението на двете медии. Групата излиза с относително подкрепената идея за това, че трябва да се направи анализ в тази посока, за да се видят ефектите – позитивните и негативните и евентуално този анализ, ако той покаже както аз мисля, че позитивните ефекти ще са повече, че това ще е път за развитието на медиите – тогава може да се мисли за тяхното обединение.
Водещ: Осмелявам се обаче да кажа, че другояче прозвуча тази идея в медиите. Тяхната трактовка беше, че идеята е завинаги забравена.
Георги Лозанов: Да, тя беше употребена тази идея в една или друга степен. В защитата на една или друга кауза. Различна от самата идея. Мен не ми се връща към този, тази фаза на дебата, не искам да се възстановява тя отново. Още повече, че според мен това фалшифицираше професионалния дебат. Вкарваше го в глухи улици. Може би аз бях частично виновен за това, че твърде рано, но и твърде фрагментарно лансирах тази идея. Вместо като логично следствие от цялостен проект.
Водещ: И тъй като заговорихте за професионалния дебат – предвижда ли се някакъв професионален дебат или попадайки тази концепция в Министерски съвет – тя ще си има предимно и отчетливо административно развитие?
Георги Лозанов: Не, тя първо ще даде публичност чрез сайта на Министерския съвет или като сайт, който Министерският съвет избере, в който първо ще може писмено да постъпват всички коментари и становища на съответните институции заинтересовани страна. След това, накрая, ще имаме голям дебат, както имахме и в началото на работата на нашата експертна група, като целта му вече ще бъде да даде завършеност от гледна точка на обществените реакции концепцията, върху която ще се напише закона. Тоест дебатът предстои и то и във виртуалното и в социалното пространство.
Водещ: Ще си позволя да Ви предизвикам с една метафора.
Георги Лозанов: Това трябва да Ви кажа, че това също е част от дебата, защото вътре има една карта на разминаванията между мненията на експертите и се вижда кой какво подкрепя и на кой кои идеи са му важни в момента.
Водещ: Безспорно важен детайл. Сега да Ви предизвикам с една метафора. На времето си спомняте се пошегувахме, че може би експертите трябва да бъдат затворени в студиото на „Биг брадър”, за да напишат един закон. А сега може би трябва участниците в един обществен дебат да бъдат маскирани февруари месец на карнавалите.
Георги Лозанов: Ами, да. Хубава е тази метафора, защото ужким се води дебат около експертската страна на закона. Най-често това се използва за защита на интереси, за логически натиск и така нататък. Но в това е работата на техните законодатели, на политическите институции, които се занимават с тези закони, да могат да различават това, което е по-лесно за обществото от това, което е полезно за този, който ги лансира.
Водещ: Оптимизъм или песимизъм по-скоро?
Георги Лозанов: Аз вече не съм готов да давам такива общи знаци, да слагам общи знаци на процеса на законодателството, на работата върху него. За мен има едно, което от самото начало е оптимистично основание, че такъв закон е абсолютно необходим и заради това даже не е въпрос на нечия воля дали ще се приеме или не. Ситуацията –влезнахме от една ера в друга, така че няма как да останем със стария закон. В това отношение съм оптимист – закон ще има.
Водещ: Благодаря за този коментар. Председателят на СЕМ – доцент Георги Лозанов пред „Клубът на журналистите”. Все по-често се говори за интернет като медия. За съжаление не престава да се говори за това, че става дума за опасни игри. Какво правят децата ни в интернет? Сещаме ли се изобщо да попитаме, да проверим и изобщо какви са нагласите? Ето, сега едни съвсем нови данни се надявам да чуем в „Клубът на журналистите”. Добър ден на Георги Ранделов – изпълнителен директор на представителството на най-голямата фирма за производство на софтуер. Здравейте!
Георги Ранделов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели.
Водещ: Какви са нагласите? Вие традиционно изследвате тези нагласи? Какви са те? Говорят ли родителите с децата си? Интересуват ли се къде ходят в интернет, независимо от относителността на думичката „ходя” в случая?
Георги Ранделов: Да, това е едно проучване, което Microsoft прави всяка година относно опасността в интернет. Два паралела направихме или два извода като сравнявахме последните резултати с миналогодишните. Едното е, че повече родители вярват, че децата им имат нужната култура и знания. Знаят как да се грижат за безопасността си в виртуалното пространство и другият извод е, че по-голям процент тинейджъри са получили съобщения от непознати, но по-малко са отговорили, което показва, че има смисъл от всички инициативи, действия и разговори, които както ние като родители провеждаме с децата, така и фирми като Microsoft, които работят по различни инициативи в тази област.
Водещ: Което значи, че рисковете са си рискове, но децата са предупредени. Достатъчно наясно ли са обаче родителите какво се случва?
Георги Ранделов: Ами сега това е доста труден въпрос, защото ние направихме няколко проучвания в България особено и различни инициативи, насочени както към тийнейджърите, така и към родителите. Общо взето стигнахме до извода, че в тази възраст децата не могат да се подчиняват на правила или да се възпитават в един такъв авторитарен стил и за това решихме да дадем възможност на самите деца да се предпазят себе си. Самите деца започнаха две инициативи. Едното е-създадоха си правила или манифест за работа в интернет.
Водещ: За безопасна работа в интернет.
Георги Ранделов: Да, а другото, което е – една група от същите деца започнаха да водят игри в училищата, които основно са насочени към именно безопасността в интернет.
Водещ: Става дума за театрални постановки с отворен край?
Георги Ранделов: Точно така.
Водещ: Ами, благодаря Ви. Всъщност нека да Ви попитам и нещо друго. Какъв е истинският проблем? Дали това, че децата са доста напред с софтуерния материал не лишава родителите от авторитет?
Георги Ранделов: Не, аз бих казал, че истинският проблем е по-скоро наличието или липсата на доверие и разговор между родител и дете. Когато тази връзка я има, все по-малко е опасността за детето. Когато връзката я няма и се опитваме чрез авторитарни методи да възпитаваме детето, тогава опасността е по-голяма.
Водещ: Много Ви благодаря за тези данни. Георги Ранделов – изпълнителен директор на представителството на най-голямата фирма за производство на софтуер пред „Клубът на журналистите”. Ние продължаваме с гостите в студиото. Теодора Трифонова – репортер на БТВ и член на екипа на „Хрътките”. Добър ден!
Теодора Трифонова: Добър ден!
Водещ: И Явор Колев, който е началник-отдел компютърни престъпления към ГДБОБ.
Явор Колев: Здравейте!
Водещ: Ами да тръгнем от там, може ли? Тази безспорно социално значима тема да бъде рейтингова, журналистическа новина? Теди?
Теодора Трифонова: Рейтингова журналистическа новина дали може да бъде?
Водещ: Да.
Теодора Трифонова: Ами аз мисля, че това е проблем, за който не се говори в обществото ни. Това е проблем, който ние поставихме в предаването още преди няколко седмици със самото му стартиране. С тази разработка, в която влизаме в мрежата, за да проверим какво се случва там. Как мъжете предлагат секс на непълнолетни момичета – това беше нашата идея. Дали може да се превърне? Да, може! Видяхме какво се случи, но като цяло форумите гръмнаха по много различни начини. Изненадващо – имаше мнения, които започнаха да защитават човека.
Водещ: Уж нещата са ясни, обаче… Коментарите са странни.
Теодора Трифонова: Да, коментарите са странни и за мен беше от една страна изненадващо да прочета такива коментари, които оправдават въпросния човек. Коментари, които казват, че е нормално 15 годишна да се среща с почти 60 годишен мъж и това не е никакъв проблем. И мисля, че това, самият репортаж е отражение на обществото ни. На проблема в самото ни общество.
Водещ: Нека да поставим и другата страна. Как да кажа – диагнозата „ние ги хващаме – те ги пускат” май че продължава да е по обективни причини актуална. Господин Колев?
Явор Колев: Аз приветствам тези журналистически разследвания, защото те поставят един сериозен акцент и обръщат общественото внимание към този проблем. Ние като органи на охраната и органите на правоприлагането имаме сериозен ангажимент от много отдавна за закрилата на децата и в противодействие на престъпленията и сексуалната експлоатация на деца. Така че ние тази работа я вършим ежедневно и много активно. Въпросът е не само да се противодейства на този вид престъпления, а да има сериозна превенция. Това, което каза шефът на Microsoft – те имат много сериозен ангажимент в тази област и финансират различни инициативи, които са похвални сред децата, но мога да кажа, че и ние като органи на Министерството на вътрешните работи, сериозно работим с деца, работим в класовете и тази седмица имахме среща с ученици от 104то училище, които ми направи впечатление, че са много буйни. Нормално е за деца на тази възраст в училище да се държат свободно, но когато започнахме разговора, те просто замлъкнаха, затихнаха и много внимателно слушаха.
Водещ: Да кажем , че това е тяхна тема. За тях това е новина, а за родителите май още не е.
Явор Колев: Именно поради тази причина напоследък започваме да се срещаме и с родители и не толкова, защото ще накараме родителите да стана добри и в интернет, колкото и децата им, защото за съжаление това поколение, което в момента сме родители технологиите сме на Вие с тях, но можем да ги призовем да бъдат по-активни в диалога с децата, във вниманието с децата, защото това, че се интересуваме от това, къде е детето днес, кога е на училище, кога е на тренировка, кога е на курс и как минава по града и по транспорта с телефона в ръка – по същия начин като се приберем в къщи си сипем ракията и салата трябва да поговорим и какво прави в интернет, защото нашата практика показва, че всички случаи на сексуално насилие над деца, което през последните години стават, започва в интернет. В сайтовете за запознанства, които всеки един от нас може и в момента да достъпи и да види за какво става въпрос. Едни кастинги за малолетни модели, сексуални модели и тук децата не са виновни – те просто търсят внимание и не могат да преценят.
Водещ: Изява.
Явор Колев: Да, едно десет – дванадесет годишно дете не може да се пази. Именно заради това законодателят е предвидил законът да го пази, родителите да носят отговорност за това. Строгостта на закона да се стоварва върху тези, които искат да злоупотребят сексуално с тези деца. В този смисъл родителите имат основна роля да контролират децата си. Последствия разбира се на това, което се случва в училище и за съжаление накрая и полицията, която се включва, когато вече е късно и когато се е случило непоправимото. Тези предавания, които напоследък стават модерни с журналистически разследвания, обръщащи внимание на обществото на този сериозен проблем, са за мен един от способите на превенцията и трябва да се говори по този повод.
Водещ: Трябва да се говори. Как новината за децата да стане новина и за родителите? Останете с нас, продължаваме след малко. Как едно разследване за огромните рискове, които крие интернет за децата ни, да пораснат до новина? Сега ще тръгнем от началото на разследването с Теодора Трифонова от БТВ и член на екипа на „Хрътките”. Как тръгнаха нещата всъщност за това разследване?
Теодора Трифонова: Всичко започна по една наша идея понеже не беше правено нещо подобно. Ние случайно бяхме влизали в сайтове, проверявахме какво се случва в интернет пространството и ни направи силно впечатление, че има такива сайтове, които не се контролират или самите сайтове казват, че се контролират, но всъщност там има много нецензурни снимки и нецензурни видеа. Съвсем формално и нормално ти можеш да си направиш профил, въпреки че нямаш 18 години. Това е напълно формално. Да публикуваш едни провокативни снимки и решихме да направим нещо подобно, тъй като всички знаем – не е тайна за всички нас мрежата какви рискове крие. Колко педофили има като цяло и какви са рисковете за подрастващото поколение. За целта решихме да направим нещо различно, което не беше правено до сега у нас. И да влезем в ролята на едно такова подрастващо момиче, една ученичка, която влиза в мрежата, прави си регистрация, проверява какво се случва.
Водещ: Колко предложения дойдоха и след колко време?
Теодора Трифонова: Ами веднага. Абсолютно веднага. Без снимка. Подчертавам. Според мен даже, когато се публикува една снимка, с пъти се увеличава потокът на хората, които ти пишат, на хората, които се свързват с теб. В моя случай – ученичката, за която аз се представих Яна, с фалшива самоличност, нямаше нито снимка – нищо нямаше. Абсолютно нищо на профила. Имахме един провокативен nick name с една логическа препратка към годината, на която е родена и че е на 15 години. Само това. Почти веднага получих стотици нецензурирани съобщения, от които на мен ми настръхна косата. Наистина. Аз не очаквах нещо подобно наистина. Стотици нецензурирани съобщения, покани за приятелство, за чат от по-възрастни мъже. Всякакви подобни неща и сред всичките тези съобщения получих едно съобщение, което наистина на мен и на екипа ни, ни впечатли. „Секс срещу пари” – конкретно превода на писмото, което получих. Този човек стана доста настоятелен, писа няколко пъти и веднага предложи да се видим. Тогава ние си помислихме, че този човек е действал и преди щом толкова е убедителен, щом веднага действа, щом пише толкова пъти, щом не се отказва въпреки че аз съм му казала, че съм на 15 и съм ученичка в девети клас и това не го спира, значи този човек е за нас потенциален педофил.
Водещ: Господин Колев го нарича ловец.
Явор Колев: Да, това е познат така профил на човек, който търси жертви в мрежата. Това, което виждам и от репортажа при първата среща е да се неглижира това, че детето което е срещу него е малко. Предлага му се цигара. Да пие вино. Другите педофили, когато влезнат в среща и с по-малки деца, разбира се показват и снимки на сексуални актове между възрастни и деца и им казват, че няма нищо ненормално в това след като се случва това. Така че това е един характерен профил. Тежкото е, че наистина в България има стотици такива сайтове, които профилът на тези сайтове е смесен. От една страна тези сайтове се водят като социални мрежи, в които могат да контактуват, сайтове за запознанства. От друга страна са си чисто сексуални сайтове, в които възрастни хора би трябвало да търсят приятелство и то няма нищо лошо в това – самотни хора да търсят контакт с хора на своята възраст – пълнолетни. Но в българските сайтове това става без всякакъв контрол и без всякаква възможност да не се допуснат малолетни и непълнолетни.
Водещ: Какъв контрол се оказва да кажем в една Европа?
Явор Колев: Ами в Европа, за да влезеш в такъв сайт, в който търсиш приятелство на пълнолетен човек и можеш да публикуваш дори еротични свои снимки, се влиза с кредитна карта, с номер на кредитна карта, което гарантира че става въпрос за пълнолетно лице. Или ако се използва евентуално данните от кредитната карта малолетен на родителя си, той ще разбере, че нещо неправомерно се е случило, за да реагира. В Европа много по-рядко се случва това, когато има такива правила. Има разбира се и други правила. Можем да видим сайтовете, социалната мрежа Facebook, която има над 500 милиона потребители и виждате колко стриктно могат да бъдат ограничавани определени възрастови групи, да бъде дозирана информацията, която Вие предоставяте към определени хора. Дори можете да въобще да подбирате какво да предоставяте за себе си и към кого да бъде адресирано това. В нашите сайтове дори не можеш да си изтриеш профила, дори нямаш възможност да си изтриеш профила си. Освен всичко друго, което ти публикуваш на сайта си, то е публично до всички, които са направили регистрация с една валидна пощенска кутия и имат потребително име и парола. Толкова. Никой не те пита на колко години си. Пада едно меню, което започва от 14 години и от там нататък ти можеш, имайки, сега знаете – децата вече на 6-7 години са в интернет, моят син си спомням, че беше на 3 години, когато за първи път започна пред компютъра и интернет да се забавлява, да играе различни игри, така че децата вече са много на „ти” с технологиите и едно 7 годишно няма никакъв проблем да има електронна поща и да се регистрира в различни сайтове. Защото има и такива сайтове, които предоставят игри в реално време. За съжаление и в тези сайтове има педофили. Колкото и страшно да звучи, тези педофили, които имат интерес към по-долната граница, също си правят регистрация и играят с нашите деца на дама, на някакви други игри.
Водещ: Щях да Ви попитам и за това, но искам първо да Ви попитам дали все още всичко е в ръцете на личната инициатива. Вчера си направих труда да поровя из мрежата и да видя колко не лоши новини има по темата. Смисъл колко информации, чисти информации – някой си е направил труда да публикува Ваши срещи с ученици в различни училища. Кратки клипчета. Направи ми впечатление, че са доста тихи децата.
Явор Колев: Да, децата се впечатляват, на децата им е интересно, когато се разказват истории истински от живия живот, защото ние не използваме някакви източници от чужбина, не използваме художествена измислица, а ние говорим с реални факти, реални деца, които са станали жертви , реални случаи, които ние сме работили и за щастие в много от тези случаи имаме осъдителни присъди. В някои текстове наказанията са ниски и предполагат освобождаване от ареста, освобождаване от ефективно наказание лишаване от свобода и за съжаление тези хора отново са в обществото. Няма други механизми на контрол и имунната система на обществото не работи добре. Защото дори и осъден педофил, миналата година осъдихме един, задържахме го, той постигна споразумение 3 години изпитателен срок, пробация, но той е на вън. Този, за който говори Теодора е в момента с мярка дори му отпадна паричната гаранция. В момента след като беше освободен от ареста, направи по Skype, заплаши една от жертвите, която бяхме разпитали и което беше всъщност, неговите показания бяха свидетелски по мярката, заплаши го с това, че ще го разчекне в Skype. Така че те могат да влияят и на свидетели, могат да извършат други престъпления. Те започват, извършват тези действия във виртуалното пространство.
Водещ: И накрая журналистите са виновни нали така?
Явор Колев: Няма механизми, които да дават възможност тези хора да са ясни. Да има публичен регистър на тези, които са осъдени за педофилия, да знаете, че след като този човек е живял до Вас и обществото знае за неговата дейност. Той се премества на друго място, отива в нов град, в ново жилище и около него пак има деца, които биха могли да станат жертвите. Такива публични регистри има, не казвам тези, които са били обвинени, казват тези, които са осъдени. Да бъдат в такива регистри и да се знае за тях. Да има различни възможности да няма достъп до интернет, защото сега интернет дава възможност ежедневно домашния си компютър да имаш поглед върху тези хиляди деца в тези сайтове за запознанства. Преди педофилът конвенционалния педофил, да го наречен, трябваше да обикаля около училището, около детската градина.
Водещ: А сега всичко това е на един клик разстояние в крайна сметка.
Явор Колев: Абсолютно. И навлизането на технологиите от една страна ни остави беззащитни нас поколението, което не сме на „ти” с технологиите. От друга страна даде възможност на тези хора още повече да имат още по-голям набор от инструменти да намират жертви и разбира се технологиите, нормално е, те се развиват много по-бързо от правните норми. Правните норми изостават, така че обществото заради, което много благодаря и на телевизията на Теодора и на БТВ, и Нова телевизия направиха подобен материал, който също много ярко поставя този въпрос, че обръщат общественото внимание и вероятно ще предизвикат един сериозен дебат, така че тези хора, тези извършители на престъпления срещу деца все по-трудно да бъдат толерирани от обществото и да намират подкрепа в различни форуми. На мен ми е ясно, че различни профили могат да бъдат създадени от един човек и те да подкрепят някаква теза, особено човек, който е на „ти” с технологиите може да направи днес 15 профила и от там да пише едно и също. Аз не бих искал, не намирам въобще обяснение на това, че има толерантност на този вид явление в обществото. Напротив! Навсякъде където съм бил и съм се срещал с хора, и сме коментирали. Реакцията отива към физическа саморазправа с тези хора. Майки, бащи са готови на физическа саморазправа с такива извършители на престъпления и то не лично на техните деца, а просто деца. Защото всеки родител, всеки човек, който е роднина на дете и който е държал в ръцете си новородено и дете, той просто не може да си помисли, че може да бъде толерантен към такова нещо. Така че, да в интернет има много педофили. Те имат възможност да се изявяват в интернет. Разбира се те от там почват, но тезите които поддържат, не са тезите на обществото. Това не е толерантно общество, което е толерантно към педофилите. Абсолютно категоричен съм в това отношение.
Теодора Трифонова: Мисля, че е хубаво да обърнем и другата монета. Ако в интернет има педофили, които лесно дебнат своите жертви, същото е и в обществото ни. Какво се случва в момента в нашето общество и защо хората приемат толкова наивно и от една страна спокойно и за тях дори не е проблем фактът, че едно 15 годишно момиче се среща с почти 60 годишен мъж? Защо? Защото има много момичета, които го правят, дори не са се запознали с тях в интернет и го правят – той и купува подаръци, тя спи с него. Всички знаем за тези неща. Може би тази страна – обществото приема толкова лесно всичките тези неща.
Водещ: Ще следва ли продължение?
Теодора Трифонова: На материала ли?
Водещ: Да.
Теодора Трифонова: Ние направихме кратко продължение на това, което се случва. Всъщност мислили сме за различни варианти, но нека да оставим бъдещите фактически планове за някой друг път. Нека да не издаваме тайните си, както се казва.
Водещ: Как се правят разследвания по темата, останете с нас. Ще продължим след малко. В „Клубът на журналистите” днес си говорим за опасностите, които крие интернет за децата ни и за това как гражданското общество може да разчита на журналистите, а пък журналистите да разчитат на полицията и да ограничим тези рискове, доколкото това разбира се е възможно. Как се прави такъв репортаж? Как се тръгва – Теди, чувстваше ли се неподготвена?
Теодора Трифонова: На моменти по-скоро не се чувствах неподготвена, а се притеснявах от някои въпроси, които той може да ми зададе и аз да не мога да му отговоря, тъй като минала съм тази възраст.
Водещ: Всъщност нека да го опишем по-подробно, за да си го представи слушателят. Ти си пред един компютър и си пишеш с някакъв човек. Зад теб няма гръб или само гърбът на редактора.
Теодора Трифонова: Зад мен е гърбът на оператора по-скоро в този случай. Да, значи всичко започна, както казах и преди, в средата на декември, като съвсем невинно започнахме да проверяваме какво се случва. Не съм очаквало да стане подобно нещо, но смисъл този материал показа колко лесно се случват тези неща е интернет и колко лесно един мъж предлага секс на една непълнолетна ученичка.
Водещ: Как се прави, Господин Колев, такъв разследващ репортаж според Вас?
Явор Колев: Разследващ репортаж аз не знам как се прави, но знам как се правят нещата от гледна точка на полицията, но не е мястото тук да ги разказвам. Нещата ще се говорят в учебните заведения, които подготвят полицаи или хора, които се занимават с тази дейност. Мога да кажа, че разполагаме с много подготвени специалисти в противодействие на кибер престъпността и в частност на престъпленията сексуалните срещу деца и това е видно от Вашите репортажи, които правите почти ежеседмично. Откровени наши операции от успешно приключили дела с осъдени педофили и смея да се надявам, че този вид престъпления след – от една страна нетърпимостта на обществото към него, от друга страна – ангажираността на медиите и структури в превенция, и информиране на обществото – и от друга страна, сериозната работа на правоохраната и правоприлагането – ще ограничим възможността тези престъпления срещу деца да станат масови и лесни за извършване. Разбира се тук е и ролята на законодателят да въведе съвременни норми.
Водещ: Точно това щях да питам. Кога тези репортажи, новини ще достигнат критичната точка, защото някак си да има малко повече ограничения и да не е толкова лесно да се посяга върху децата ни в интернет?
Явор Колев: Разбира се през годините са правени много предложения законодателни. Бяха повишени много от наказанията. През 2006 година, Господин Светослав Спасов, в качеството си на председател на Комисията на младежта и спорта, много активно, сега той е съветник на премиера, много активно работи и направихме много сериозно промени. Повишихме наказания, представляващи престъпления срещу деца, легална дефиниция беше дадена на понятието „порнография” и се работи много активно. И в момента има предложения от Министерство на вътрешните работи, които целят превенцията на този вид престъпност и промени, които да не дават възможност да се извършват такъв вид престъпления. Активна е и ролята на другите освен на Министерство на вътрешните работи разбира се и държавни организации.
Водещ: А какъв е дебатът в Европа по този въпрос, защото ако попитате 10 човека на улицата, те ще Ви кажат за ужасяващите европейски примери, които дойдоха от там.
Явор Колев: Европа доста отдавна беше изострила общественото внимание и травмирана. Знаете Вие, белгийските случаи, когато изчезнаха деца. Сексуалните престъпления в Австрия на едно отвлечено момиче, което беше раждало от баща си, задържано в мазе за много години. Така че добре че тук в България нямаме такива ярки и тежки случаи на сексуални престъпления срещу деца, завършвали с масови убийства.
Водещ: Но път от друга страна някой скептик е казал – може и да не знаем.
Явор Колев: Бих казал, че ние като манталитет, национална черта, ни е изключителната привързаност между родители и деца, патриархалното общество, в което живеем има още черти останали. Ние изключително много уважаваме и обичаме децата си и се стремим до сетния си дъх да бъдем свързани с тях, да живеем дори в едно жилище, да гледаме внуците си. Нали това е национална черта и не считам, че може да се каже, че както в някои други държави, педофилията и посегателствата над деца са характерни. Но има изключения и тези изключения трябва много да се наблюдават, тенденциите и трябва да бъдат пресичани в корен. Именно такива хора да бъдат строго наказани, защото те са малко още и беззаконността би окуражила други такива да си помислят да правят такова нещо.
Водещ: Теодора, какво си помисли като чу как ще бъде санкциониран човека, който имаше желание към 15 годишна?
Теодора Трифонова: Ами, честно казано, помислих, че това е много кратко време. Изобщо не очаквах да бъде пуснат толкова лесно. Той беше задържан 72 часа, след това беше пуснат.
Водещ: Опита ли се да влезе в контакт с теб?
Теодора Трифонова: Не. Аз мисля, че този човек, самият той се представи като един по-интелигентен човек, от средното ниво, ако мога така да го нарека – човек на положение. Това не беше съвсем обикновен човек от обществото ни, но според мен, ако тръгне да прави, каквото и да е срещу мен, това ще отежни неговото положение в съда и той го осъзнава това нещо и това е причината нищо да не прави, но честно казано бях изключително изненадана, че само 72 часа и тук може би трябва да се замислим и се обръщам към Явор Колев да кажа – колко до сега педофили са пуснати? Да, ГДБОБ си върши работата, подавате сигнали, хващате ги, но защо съдът ги пуска и законът ни явно не е достатъчно добре направен.
Водещ: Нека да продължим след малко обаче по тази тема, защото като че ли изисква повечко думи, с които да обясним онова родилно петно „ние ги хващаме – те ги пускат.” В „Клубът на журналистите” мечтаем, нека така да го кажа. Рисковете за децата в интернет да са по-малки, заради едни по-сериозни наказания, които да респектират изкушените от подобни занимания. Върнах назад и вестникарските заглавия, Господин Колев. Повечето мога да ги обединя като едно отброяване – в България в момента има еди колко си педофили, и какво от това?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Проблемът с педофилията и, както казахме и обяснихме защо интернет я олеснява, е скорошен проблем. Знаете колко трудно се правят промени в законодателството, осъвременяват се правните норми, за да има и ефикасно противодействие на този вид престъпност от една страна, от друга страна да бъдат ограничени възможностите да се извършват такива престъпления. Така че в хронологията на човешката история тези 20 години, те даже са по-малко – откакто в България има интернет и се заговори, а от някъде 2002 година имаме първите правни норми в наказателно процесуалния кодекс. За този кратък период е нормално да нямаме още съвсем изчистено законодателство. Виждате колко бързо се развиват и технологиите – всеки ден, всяка минута има нова технология, която за съжаление се използва и от тези хора, за да извършват по-лесно престъпления. Ние сме подготвени, внимателно следим всичко това, а и считам, че след като се правят и след като и не само правоохраната и както казах другите държавни институции, като Агенция за закрила на детето и редица други, не е само наш проблем, а става проблем и на обществото чрез ангажимента на медиите. Това означава, че по-бързо ще се случат нещата. И обществото има интерес това да се случва. Вижда се и от ангажимента на Теодора, която е съвсем младо момиче, която и е направило впечатление това и като един представител от една страна на младото поколение, а от друга страна на медиите – аз съм оптимист и мога да кажа, че щом като всички сме единни, ще постигнем и резултат. Ще защитим децата си.
Водещ: Малко трудно и формално е това отделяне на един отбор от друг. Теди, как сядаш на компютъра сега?
Теодора Трифонова: Съвсем нормално. Нямам притеснения.
Явор Колев:
Водещ: Нямаш травма?
Теодора Трифонова: Не, аз това го приемах. Това е една роля. Това беше една роля за мен. Да вляза в образа на ученичка, да се върна в годините назад – какво съм учила, как трябва да се държа, как трябва да говоря и това беше една роля, в която аз влязох. Нямам травма от гледна точка на това как влизам в интернет и с кого говоря и така нататък. Изобщо за нещата, които този човек ми е казал – най-малкото, което видяха и зрителите, че той ме докосва, че се приближава към мен, че търсеше контакт през цялото време с мен. Аз през цялото време приемах чисто професионално това, което ми се случва и просто бях влязла в ролята си на 15 годишна ученичка.
Явор Колев:
Водещ: Обаче 15 годишните не реагират така, Господин Колев.
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Бих казал, че тя е съвсем близо до възрастта на малолетните и на непълнолетните и съм оптимист, защото първо на нея и е направило впечатление това, което се случва в интернет от една страна. Второ се е нагърбила със задачата да реализира и да обърне внимание.
Водещ: Има ли място за контакт между медиите и Вас, за да бъдат децата защитени?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Разбира се. Това е пак казвам, нашият ангажимент към превенцията, защото колкото повече се говори, колкото повече такива и по-малки от Теодора знаят как да реагират и не влизат наивно в контакт с тези хора, за да станат техни жертви – говори, че обществото ни е чувствително.
Водещ: Ще злоупотребя с Вашия оптимизъм и ще Ви предизвикам. Първо ще стане новина педофилията в медиите или първо ще имаме случай, който ще направи тази новина?
Теодора Трифонова:
Явор Колев: Ами факт е, че се случва, факт е, че в това предаване говорим за този проблем, много хора ни слушат. Много хора ще си направят изводите от това. Без да има такава новина, за съжаление ще има. И другата седмица ще има такава новина. И по-другата седмица ще има такава новина. Защото ние предстои да правим нови и нови реализации в тази сфера, но се надявам те да намаляват и да не стават повече, и да не се увеличава дела на такива престъпления, да ограничим възможността това да се случва като всички институции и гражданското общество, всички представители на гражданското общество бъдем нетърпими към това негативно явление. И родители, и учители, и журналисти, и държавни институции, и частни организации, които се занимават с възпитание на деца. Всички трябва да поемем своята роля и да бъдем нетърпими към това явление.
Водещ: Теди, ако трябва да напишеш нов финал на репортажа си, какъв би бил той? Ако върнем лентата назад, времето назад?
Теодора Трифонова: Ами новият финал на репортажа мисля, че трябваше да бъде малко по-обществено значим. Да се обърнем към обществото, да зададем някакви логични въпроси защо се случват тези неща, как мислим ние, защо позволяваме такива неща да се случват и защо до сега не се е обръщало внимание на този проблем.
Явор Колев:
Водещ: Крайно време е да се сетим, че не само операторът и редакторът трябва да ни стоят за гърба, правейки подобни разследвания, ами и полицията, както забелязвам – имаме протегната ръка.
Теодора Трифонова: Нека да подчертая, че идеята беше не ние да открием топлата вода и да покажем някакво невероятно разследване, а да покажем реално как се случват тези неща. За да може реално да видите. За това и самото предаване, и самите репортажи бяха реалити – реално какво се случва, как се говори и също смятам, че е важно да кажем – повечето хора може би си задават въпроса „Ами да, това е нещо нормално. Колко момичета от ромски произход го правят на магистралата, на 13 години, на 12 години – раждат по много деца, така и така?” Ние показваме една друга история. Ние показваме една история на едно нормално момиче от едно добро семейство, че това може да се случи и с нея. Тоест това може да се случи и с Вашите деца. Това е идеята. Също така този човек, с когото се срещах, аз се опитах, бях влязла и в ролята на негова съвест и му казвам „Така и така, не мислиш ли, че не е редно да се срещаме? Приятели ми го казват, роднини.” И той казва :”Защо? Какво не е редно? Важното ни е да ни е приятно и хубаво и да ходим на хотел заедно!”
Явор Колев:
Водещ: Тук трябва да поставим точката на днешното издание на „Клубът на журналистите”. Обещавам Ви, че тази тема, която е безкрайно интересна, ще продължи под формата на репортажи, така че уважаеми слушатели – бъдете така добри, потърсете репортерите на програмата „Христо Ботев”, когато се сблъсквате с това явление. Само заедно можем да ограничим размерите му. Хубав съботен следобед. Предложението е от всички ни Радослав Беров, Вячеслав Бошнаков, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен – Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 22.01.2011

/…/започна медийната седмица с представянето на доклада на социологическа агенция Маркет линкс по поръчка на фондация Медийна демокрация. Този доклад обобщава данни от наблюдението над 7 национални всекидневника в два съпоставителни един с друг периода – първата фаза на управлението на ГЕРБ след парламентарните избори през 2009 и политическите развития през миналата година. За тези близо 14 месеца са регистрирани, представете си, 17 759 материала в медиите, името на Бойко Борисов е споменавано 6625 пъти, което показва, че премиера е в почти всяка трета информация,която излиза. Отрицателни са оценките на президента Георги Първанов и лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Ахмед Доган. По време на конференцията, организирана от фондация Медийна демокрация участниците констатираха, че политиците все повече се месят в работата на медиите, а обикновено журналистите контролират властта. На път ли е този модел да бъде окончателно демонтиран и от кого зависи това. Какво могат да направят журналистите и до колко е по силите им? Доверието на хората може ли да стане основа за оценка на работата на журналистите? И още няколко медийни събития от седмицата поставят този акцент и днес в "Клубът на журналистите". Честит рожден ден на програма Хоризонт – специален гост в студиото е директора Калина Станчева, която ще ми се да призная е известна още с това, че много рядко дава интервюта. И за да не звучи самохвално ще цитирам колегите от списание Тема, които днес са определили Хоризонт и БНР за тема на седмицата. Ето как – на юбилея си Хоризонт на БНР е пред дилема – парите или живота, слушателите и я уважават заради ръката на пулса на времето, клиентите искат музика, пише колегата Светослав Спасов. И още – живота започва след 40, поговорката е любима не само на американците, но и на шефовете на БНР. На връх 40 годишния юбилей на програма Хоризонт, радиото сключи договор за дистрибуция на музикалния си архив в най-големите интернет магазини. Новини очаквайте малко по-късно в "Клубът на журналистите" . А иначе през ноември в първо студио на Драган Цанков 4, Сигнал изнесе акустичен концерт, който радиото записа. Диска вече се появява, както казват колегите, с новия брой на един от големите фенове на групата – Списание Тема. Концерта на Сигнал е първата част от мащабната кампания на Хоризонт, за чието мото колегите избират заглавието на една песен на групата – Светофарите светят в зелено. Още подробности очаквайте, вече ви казах, Калина Станчева е специален гост в студиото на "Клубът на журналистите". Радио Микс представи модерното лице на БНР. На 20 януари в първо студио – очаквайте репортаж от събитието. Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена за вота на доверие в парламента. Темата ще коментираме след малко с колегите политически репортери – Надежда Василева от БНТ и Теодора Енчева от БТВ. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Буря в чаша вода, но не съвсем – единствено тази метафора не беше предвидена предварително за вота на доверие в парламента. Темата сега в "Клубът на журналистите" ще коментираме с колегите политически репортери Надежда Василева и Теодора Енчева. Надежда Василева от БНТ. Добър ден.
Надежда Василева: Добър ден. За хората, които следят политическата ситуация мога да кажа, че изненади нямаше. Най-интересно последните дни беше поведението на Синята коалиция, тъй като те бяха в такава ситуация, в която трябваше да заемат такава позиция, че от една страна да се различават от БСП, заради многото обвинения, че напоследък често имат сходни позиции. От друга страна пък заради множеството си критики към кабинета, искания на оставки, те не можеха и да подкрепят правителството. Обясняваха постоянно през последните дни, че не са съгласни с политиката, която води кабинета и до последно тяхната позиция беше под въпрос как точно ще гласуват, за да могат и да се разграничат от левицата и ДПС, и същевременно да дадат ясен знак за тяхното отношение към правителството. Всъщност тази позиция въздържал се им дава правото в един следващ момент, когато се промени политиката на кабинета, когато те установят, че вече повече се доближава политиката, която води ГЕРБ до техните очаквания, те да могат да дадат своята подкрепа, поне така казват те. Забелязахме совалки в кулоарите, но в деня на вота всъщност видяхме, че и премиера и вицепремиера Цветанов и Симеон Дянков разговаряха с Иван Костов и с Мартин Димитров и се опитваха да ги убедят да дадат своята подкрепа за правителството. Знаково беше според мен изказването на премиера Бойко Борисов в пленарната зала, в което той открито призна, че именно в този момент на управляващите е много нужна подкрепата на Синята коалиция и обясни, че подведен от сините дори каза, че той в момента, в който е правил правителство ако е знаел, че в един момент те няма да го подкрепят нямало да направи правителство. Знаково беше според мен политически това признание на премиера и всички тези изказвания, тъй като знаете, има много коментари, че ГЕРБ разчитат единствено на подкрепата на Атака и може би един такъв знак, едно такова гласуване на сините, дори на един син депутат, както каза Борисов, в подкрепа на кабинета би бил мног нужен, но именно в този момент. Те обаче дадоха ясно да се разбере, че не могат да направят тази крачка, макар че в техните редици имало до последния момент спорове как точно да гласуват.
Водещ: До колко може да се говори за интерес към този предизвестен сюжет и можем ли да го наречем така?
Надежда Василева: Можем да го наречем, че изхода от този вот действително беше предизвестен. Чуха се много аргументи, които бяхме чували през последните дни и от левицата, и от ДПС по скандала със СРС-тата , че този вот цели управляващите да си осигурят комфорт, че този вот няма да реши проблемите по скандалите, дори беше сравнено това действие – искането на вота – със слагане на похлупак на едно врящо гърне, което в един момент ще избухне. Но беше очаквано и как ще реагират левицата и ДПС, беше очаквано също така, че ще има и лекомислещи депутати, които няма да спазят решението на партията си как да гласуват, но не беше ясно кои точно ще бъдат те. Че това ще бъдат Димитър Колев и Дарин Матов. Това може да се каже, че беше малката изненада, нещото, което до последния момент беше неизвестно по време на гласуването на вота.
Водещ: Ако трябва да сложим заглавие на тази история, какво да бъде то?
Надежда Василева: Заглавието според мен може да бъде предизвестен вот с очакван край. Може да бъде, използват някои колеги тази метафора, свързана с чашата вода, която Емил Василев плисна към доскорошния си колега от РЗС Тодор Великов – Буря в чаша вода, но не съвсем. Хубаво вестникарско заглавие. Интересното е, че обаче коментират, че от тук нататък правителството може би до една степен си осигурява комфорт с това, че няма да може да бъде атакувано от опозицията политически с вот на недоверие в залата в следващите 6 месеца. От друга страна обаче интересното е, че всички си дават сметка, че атаките към кабинета ще продължат, очаква се и управляващите сякаш са подготвени за нови компромати, тъй като сме в една година, в която предстоят и президентски и местни избори.
Водещ: Надежда Василева от БНТ пред "Клубът на журналистите". Сега добър ден и на Теодора Енчева от БТВ.
Теодора Енчева: Добър ден.
Водещ: Вот с известен край и една чаша вода. Всъщност кой и какво разбра?
Теодора Енчева: Най-важното е какво са разбрали зрителите, слушателите и читателите.
Водещ: Да, в крайна сметка за това става дума.
Теодора Енчева: И избирателите. Избирателите е най-важно какво са разбрали. Аз се надявам да са разбрали следното – че за първи път беше поискан вот на доверие от едно правителство, което все още не е навършило 2 години от управлението си. И този вот беше математически изчислен, че ще успее, той наистина успя, но той не можа да се увенчае с истинска победа. Защото наистина при това гласуване, което и като процедура беше по-различно от досегашните най-често процедурите бяха вот на недоверие и винаги пленарната зала би могла да промени начина на гласуване, но наистина отдавна не бяхме виждали депутатите в пленарната зала да стават прави и да изразяват вота си на всеослушание, едновременно пред своите избиратели, едновременно пред колегите си в пленарната зала. Не можа този вот да се увенчае с истинска победа. Необходимостта от гласовете на Синята коалиция, включително и тези два гласа, които се появиха от бившата парламентарна група на РЗС, сред независимите депутати, наистина беше една ситуация, в която ти знаеш, че си спечелил, ти знаеш, че ще успееш, но имаш необходимост да си сигурен, че до теб има партньори. Освен това, което вече имаш като даденост и като брой депутати и като влияние и като воля за управление. Синята коалиция беше в една наистина много специална ситуация, много дълго време беше обсъждана тяхната позиция, те се колебаеха дали демонстративно да напуснат залата или просто да гласуват въздържал се, частта депутати от ДСБ бяха много по-склонни да напуснат, депутатите на СДС бяха за това да гласуват въздържал се в залата и най-накрая тяхната позиция беше наистина до един да гласуват въздържали се.
Водещ: Всъщност след всички предизвестени неща, които в крайна сметка се случиха дали да не причислим в тази категория и констатации като тази – след като обществената температура кипна до толкова, че дори известни журналисти едва не се сбиха в телевизионните студиа заради отношението си към личността на Бойко Борисов, тук спирам да цитирам, това е предизвестено или непредизвестено? Журналистите винаги са виновни.
Теодора Енчева: Имате предвид поведението на колегите ли? По отношение на Бойко Борисов и… ?
Водещ: Ами може би по-скоро коментарите като че ли.
Теодора Енчева: Аз не съм учудена, че има толкова емоционални коментари от колегията по отношение на Бойко Борисов. Те най-вероятно ще ескалират, предстои ни една година, в която всички страни в политическия процес, дали ще бъдем от позицията на журналисти, на политици или просто на избиратели, ние ще бъдем доста емоционални. Въпроса е да спазваме добрия тон и да бъдем професионалисти. Трудно се отдавна на балканските ширини, но така е…
Водещ: Но можем поне да се стараем в тази посока. Безспорно този период ще бъде тест и за свободата на словото, разбира се, защото журналистите винаги трябва да сме на една ръка разстояние от политиците, да не приближаваме, че това е една опасна близост.
Теодора Енчева: Да, така е, несъмнено, но пак казвам – не съм учудена от подобни емоционални залитания. Няма нищо необичайно в тях, стига да не прекрачват наистина професионалните стандарти.
Водещ: Благодаря на Теодора Енчева от БТВ.

Водещ: В "Клубът на журналистите" продължаваме да говорим за дистанцията между журналистите и този път и хората. Тази дистанция не крие опасности, тази дистанция трябва да бъде много близка, защото в такива случаи се раждат едни чудесни истории. Много ми се ще за 40-тата годишнина на Хоризонт да започнем с тази история, разговора с директора Калина Станчева. Добър ден и честит празник.
Калина Станчева: Добър ден, благодаря.
Водещ: Всичко тръгна от един концерт на група Сигнал, който организира Хоризонт.
Калина Станчева: Всичко, което доведе до ..
Водещ: До този диск, който днес е в ръцете на хората.
Калина Станчева: Да, до един диск. Така тръгна всичко, да, просто през лятото решихме, че Хоризонт трябва да напусне, колкото е възможно по-често своите студиа и да излиза пред публика, на открити сцени, за радост появи се това лято, лятото на 2010, една сцена пред НДК, тя не е много голяма, но пък и почти целия парк се озвучава от тази арт сцена и поканихме група Сигнал. Защо Сигнал – защото както се казва ние сме почти набори с тях, те са на 32-33 години. В началото са тръгнали като групата на радиото, защото премиерата на първата им песен е била в предаването Музикална стълбица на Данчо Георгиев. Със сантиментите от това, че всъщност така е тръгнал техния път в голямата музика, музикантите от Сигнал приеха да направят един безплатен, безвъзмезден концерт от тази арт сцена. Впечатлени бяхме, че няколко поколения хора наоколо пееха техните песни и танцуваха, естествено концерта не се побра в определеното си време, но стана прекрасен празник. Сложихме му за слоган един рефрен от тяхна популярна песен – Светофарите светят зелено, за българската рок музика. Може би това беше и начин да противодействаме на други родове, жанрове музики, които станаха опасно популярни и решихме, че тъй като сме и обществена медия, не само защото закона ни задължава, но една от мисиите ни е да подкрепяме и да насърчаваме добрата българска музика. След това се договорихме за Светофарите светят зелено – Втора част и тя вече стана в нашето първо студио. Всички музиканти смятат за чест и гордост да запишат диск в първо студио на националното радио, знаем защо. Защото разбират от хубав звук и от качество. Така се записа пред публика и в пряк ефир излъчвано, концерт, спектакъл, акустичен концерт, така го наричаха те, защото бе претворен в този диск.
Водещ: Но това не е първата среща и на Хоризонт, и на Христо Ботев, изобщо на всички програми на националното радио със своите слушатели. Какво дават тези срещи на нас журналистите, на хората? Не е тайна, криза е, нещата за социално общуване са прекалено малко, общуваме как да кажа, по един доста особен начин, опитваме се да възпроизвеждаме не до там добри политически практики на взаимоотношения помежду си.
Калина Станчева: Ние останахме сякаш най-капсулираната като изразни средства, телевизорите заливат с формати, които по един или друг начин приобщават публиката. Интернет още повече те кара да бъдеш съучастник, съавтор, особено с блоговете, тази гражданска журналистика. И нашия изход, Ирена, и нашата и вашата програма са по-често да показваме на хората как се прави радио, да виждат лицата на гласовете. А програма Христо Ботев направи такива културни празници, това не е събитие, защото вие го правите много често и все по-добре. Но програма Хоризонт някак беше дълго време в традиционния модел информационна, музикална и ефирна програма.
Водещ: Но пък …
Калина Станчева: За това си смятаме… ние като се появим в такова нещо сме двойно по-радостни, защото и ние направихме културно събитие.
Водещ: Но пък от друга страна подобно общуване, по-директно със слушателите като че ли зарежда много журналистите с доверието, защото доверието е единствената оценка, заради която ние полагаме усилия.
Калина Станчева: Абсолютно вярно, както се казва, и рейтинга ни е важен, нито ние, нито вие, нито другите колеги в медиите се отказваме от това съревнование. Но по-ценно е доверието, сега ако бяхме единствено радио в ефира, БНР, както преди много години, нямаше кого друг да слушат, рейтинга би бил малко изкуствен. В момента ние знаем, че България има 319 лицензирани радиостанции. Когато измежду цялото това предлагане Хоризонт има 2.1 – 2.2 млн. месечна аудитория, това вече никак не е зле. Това значи, че е въпрос по-скоро на доверие. Още повече, битката отдавна не е помежду ни на радио пазара. Много убедително вче се оказваме играч на общия електронен пазар. И тези изследвания, които нашите програми получават периодично, за да сверяваме все пак в очите и в ушите на хората, все по-често в тези панели се отбелязва отговор на анкетирани хора – какво правите сутрин? – сутрин слушам телевизия. Защото няколко телевизионни канала правят сутрешни блокове, на принципа малко на … правят радио с публицистика и други неща.
Водещ: Те самите са го признавали тук при нас.
Калина Станчева: И ние сме в много по-силната конкуренция на телевизионните сутрешни блокове.
Водещ: Но дали няма коментар в тази реплика – слушам телевизия. В смисъл телевизора работи, обаче звучи радио.
Калина Станчева: Ами така да го приемем. Така ни изглежда приятно. Освен това много ни е важно да чуем, че хората наистина ни вярват.
Водещ: Имаше една фраза навремето – чух по радиото.
Калина Станчева: Чух по радиото, да, това значеше – така е, вярно е, по радиото казаха.
Водещ: Ама то и сега се употребява, въпроса е, че навремето имаше само едно радио, сега има много радиа. Може би пък трябва да има някаква реакция. Чух по Хоризонт да кажем, или чух по Христо Ботев.
Калина Станчева: Към това се стремим, тъй като двете национални програми имат своя лицензирана характеристика и за наша чест си уважаваме взаимно характеристиките. Ние нямаме претенция, нито потенциал да станем по-културната, по-интелигентната програма, но пък имаме самочувствието да уважаваме и да вярваме на хората, които казват, че избират Хоризонт, защото, цитирам, имат най-добрите новини. Между другото сигурно и при вас в програма Христо Ботев е било полезно едно изследване, което ни направиха от ТВ План преди известно време, с 9 фокус групи в големи, по-големи, малки градове, в села. И там лично на мен ми беше полезно да видя какъв е имиджа на Хоризонт при провокирани спонтанни и персонифициращи асоциации на социолозите с избрана проективна техника, Хоризонт бил описан с много високо равнище на консенсус в 9-те различни групи като, сега ще прочета от коментара – Хоризонт на хората им изглежда като мъж в зряла възраст.
Водещ: Защо мъж?
Калина Станчева: Така. Сериозен, компетентен по всичко, интелигентен, леко суетен, добре говори, напорист, с чувство за хумор и ироничен. По професия би могъл да е университетски преподавател, социолог, коментатор или дори политик. Облича се спортно-елегантно, без вратовръзка. Като цяло типажа – лидер на общественото мнение. Е, защото може би пък програма Христо Ботев пък е описана като дама, стилна, културна и т.н.
Водещ: Ами всъщност няма лошо социолозите да коментират медиите, това е една полезна оценка за нас, защото там, където не сме успели можем да положим повече усилия. Останете с нас, за да чуете какво предстои за 40-тата годишнина на програма Хоризонт. Вече разбрахте, специален гост в студиото на "Клубът на журналистите" днес е директора на Хоризонт Калина Станчева.

Водещ: Традициите са нещо хубаво винаги човек може да се опре на тях във времена на криза. За това продължаваме разговора за традицията „Хоризонт”. С четиридесет годишна история зад гърба си. Каузите като че ли са нещо много важно и за хората, и за журналистите. Нека да си припомним за какви каузи успявахме да се обединяваме с Вашите, нашите слушатели, Госпожо Станчева.
Калина Станчева: Ами каузите – и нашите, и Вашите, са някаква по-класически.
Водещ: Не са толкова ефектни.
Калина Станчева: Нашите каузи – на Драган Цанков четири са далеч от сорта Idol или Survivor формати и не минават през GSM операторите. Минават през контакта ни с публиката – телефонен, сайтов или жив и традиционните каузи, които Националното радио, добре е да се концентрирам върху „Хоризонт” като обществена медия и традиционните му каузи са били такива, каквито се чакат от обществената медия. В подкрепа на чистия български език, в подкрепа и на насърчаване на българската съвременна култура, толерантността, разбирателството между поколенията българи. В този план имаме в подкрепа на каузата на българската музика, трите основни жанра от десетилетия в „Хоризонт”. Вървят конкурси. В момента се подготвя двадесетото издание на националния конкурс „Музикант на годината”. Правят го колегите от предаването за класическа музика „Алегро Виваче”. Друг конкурс – „Златна пролет” за нова българска поп и рок музика. Вече има 41 издания зад гърба си. А и в тези минути два етажа под Вашето студио репетират лауреатите на третия наш конкурс „Млади фолклорни таланти” за 11 път ще се проведе от 14 часа гала концертът на деца с таланти да свирят, да пеят, да танцуват българска народна музика. Към това се постарахме да добавим каузи – пак такива, каквито смятаме, че са необходими в момента и които ни отиват като обществена медия. От три години, вече четвърта на всеки национален празник или официален, или голям религиозен празник екипи на „Хоризонт” посещават някоя от българските общности зад граница. Така вече бяхме сред диаспората в Израел, в Украйна, в Молдова, в Испания, в Чехия, Унгария. Сега подготвяме при следващ национален празник – ще бъдем сред българската общност в Лондон.
Водещ: Това е една много трудна задача, разбира се, но пък в замяна на това като че ли доста истини по един много благоприятен начин се казват. При тези срещи.
Калина Станчева: Това е начин да се обединим българите, където и да сме. Това е надслова на нашата поредица – българите, където и да сме, ние имаме общи проблеми при разликите в статута, стандарта на момента, във възрастовите различия, но въпреки всичко се получава една картина на българския дух, на българските очаквания.
Водещ: Защото не всичко е, как да кажа – продукт, който е удобен за продаване. В крайна сметка трябва да остават и някакви други неща.
Калина Станчева: Да, трябва да има и духовни неща. Даже ако така мога да се осмеля за мен е кауза и връщането в ефир на „Ранобудното петленце”. Приемаме го като кауза, защото напоследък нямаме време, губим навици да четем на децата от книжка – да четем приказки. И някак си един вид, грозно е да го кажа, но като индулгенция на всички нас възрастните, това че след дълго отсъствие – повече от десетилетие и по-скоро подсетени от хората. През лятото възстановихме „Ранобудното петленце”. Отзивите са много възторжени. Даже през тази седмица получихме писма от родители да качваме приказките на сайта на радиото, за да не вдигат децата непременно в седем без пет.
Водещ: Да, ние в седем без десет, но това е така, как да кажа – така се развиват технологиите. Всъщност това дават тези по-близки контакти. Децата могат да бъдат и втора смяна някак на училище, защо да бъдат лишавани от приказка. Но пък радиото защо да не им разказва приказка?
Калина Станчева: Като каза, всъщност в последно време можем да си оценим и някои поредици от типа „Не позволявай човек да замръзне зимните месеци” или една по-предишна „Как да се направи по-лесно и по-бързо осиновяване?” или по-достъпно.
Водещ: Това е една много болна, обществена тема – безспорно. Поне за съжаление доста усилия трябва да полагаме ние- журналистите заедно с хората, разбира се, защото в крайна сметка тази порочна практика за изоставяне на деца и отглеждането им в домове трябва да бъде прекратена в един момент и това едва ли ще стане само чрез игрови и удобен за продаване медиен формат. Има далеч по-сериозни неща, които могат да се случат. Останете с нас – продължаваме този разговор посветен на 40 годишнина на „Хоризонт” с директора Калина Станчева след малко. В четвъртък радио Микс представи модерното лице на Българското национално радио в първо студио ето така.
„Историята на радиото започва през далечната 1935 година с указ от цар Борис Трети и наредба на Министерския съвет. Начало на радиото застава Сирак Скитник. Всъщност ако трябва с една дума да охарактеризираме Българското национално радио – вероятно най-подходящата дума е многообразие. А сега бих искала да Ви представя човека, който може би най-добре познава различните лица на радиото- Валери Тодоров – генерален директор.
Валери Тодоров: Здравейте колеги! Добре дошли. Вие се намирате в Първо студио на Националното радио. Но бих искал да Ви напомня – това беше показано, че такива концертни събирания има в почти всички наши радиостанции, има и определени три големи продуцентски центъра. Има и в Пловдив, Разград, Варна – с възможности да се организират изложби, концерти. Това тук е първото радио. То е първо в много отношения. Не само първо като в създаването си, но и първо като разнообразието на програмите, които представяме. Понякога така много от колегите от другите медии се измерват, се съпоставят с нас, разглеждайки ни като конкуренти. А няма как ние да ги почувстваме също като конкуренти, защото ние имаме 10 програми, 6 музикални състава, ние излъчваме на всички вълни за разлика от колегите от другите оператори, които излъчват … Ние сме обществен … за това рекламата не е главната наша цел, но въпреки това ние държим като лидер на пазара да представим всички онова, които в момента Националното радио предоставя, с всички възможности, които ние имаме. Ние сме най-големият продуцент на музика, драматургия, детски предавания, предавания за деца – всичко най-значимо, което е създадено поставя музикалното песенно творчество, литературата, изкуствата е създадено, записано в тази сграда. „
Водещ: Какво успяхме да покажем. Сега ще коментираме с Любомира Михова – директор на рекламно-издателската къща. Много отдавна радиото не е това, което само се чува по него, Госпожо Михова успяхме ли да покажем на рекламодателите и всички територии, на които могат да стигнат до обществото?
Любомира Михова: Българското Национално радио не е просто медия и мисля, че това стана ясно. До сега ни свързват рейтингите най-вече на програмите с програмния продукт. Но ние имаме и много друга продукция. 76 години вече имаме музикална продукция. Националното радио е първият и най-големият музикален продуцент. По повод на това имаме новина. Ние сключихме току що договор с компания за дигитална дистрибуция в интернет. Но за това след малко. Освен музикалната продукция радиото е и възможността тук да творят в различен жанрове ефективно действащи музиканти, което в бедния ни вече културен живот е все едно нещо изключително. А не би трябвало да е така.
Водещ: За да стане по-ясно на читателите – може би трябва да кажем, че Първо студио е вече тясно.
Любомира Михова: Първо студио вече е концертна зала. Съвсем смело казано и там виждаме как хората се радват на всички концерти в различните жанрове, представени от нашите 6 състава – симфоничен оркестър, биг бенд, смесен хор, детски радио хор, оркестър за народна музика и вокална група „Радио деца”. Всички тези формации имат едно достойно и една сериозна възраст – над 50 години. Детската вокална група празнува своя двадесет годишен юбилей тази година. Освен програмите, продуцентската дейност, издателската дейност, която е в следствие на продуцентската – това са нашите издателски проекти. За 2 години ние продуцирахме, издадохме над 50 диска. Богатият културен живот, който е във вид на концерти, във вид на изложби, във вид на реализация на много други проекти.
Водещ: Националното радио става една територия за социално общуване, за културно общуване, като определено рекламодателите могат да стигнат по-лесно до групите, които търсят.
Любомира Михова: Не само лесно, а по най-различен и уникален за разлика от другите дори радио групировки, дори холдинги, които представляват различен вид медия в себе си – телевизия, радио и прочее. Ние представяме и предлагаме една възможност за нови канали на послания, рекламни в случая или други, защото рекламата е по-широко понятие, не само търговско съобщение, което ние имаме в предвид във вид на спотове. Предимството за Националното радио е, че за толкова много години като авторитет, като респект към него, като уважение и като доверие, не се е променило, а това е най-важното. Не случайно, аз и друг път в разговор с теб, споменавали сме ключовата дума за послание – било търговско или някакъв друг вид послание, е доверие. От тук се изхожда. След това всичко се провокира и се внушава на база емоции, но мисля, че по отношение на доверието – в действителност няма с кой да се мерим.
Водещ: В крайна сметка става дума не само за една дълга история, а и за начина на работа.
Любомира Михова: Това е моята болна тема, защото в рекламните агенции забелязвам едно много младо поколение, което не познава Националното радио не само националните институции, културата и изобщо планира компании по учебник. По един заучен и приложим на развитите пазари начин, но за България има други фактори, които влияят и така тези млади хора е желателно, хубаво е да научат повече за всичко, с което Българското национално радио е помагало на културата, на обществения живот, на икономическия, политическия и на всички възрастови групи като полезност във вид на предавания и информация и като действително някакъв вид приятел, защото радиото е много интимно като начало на общуване, на ползване. Сега, да, вече се развиват чрез интернет съвсем други форми на лична употреба на медията чрез различни платформи, разбира се и този първоначален модел да се слуша радиото от апарат специално, го няма вече в тази възрастова категория от хората за хората, които определят рекламните кампании. И на нас за това със събитието „Радио Микс” ни се искаше да им покажем тази богата култура, богато наслояване, многопосочност на Българското национално радио като възможности за партньорство, като начин, като място, на което те да реализират своите кампании. Не само с планирането на една радио реклама, а по формулата – тема, таргет, рейтинг. Нещо повече действително. Да влязат в храма на културата.
Водещ: Да се опитам като любител да се изкажа. Не става само с рейтинг – става и с доверие.
Любомира Михова: Ами за мен това е ключовата дума. Аз така бих подходила. А не на рейтинг, който действително би могъл да се оспори. Ще кажа защо. Защото радио рейтингите се изготвят по метода на анкетата и това не е много прецизно в случая.
Водещ: Да не говорим, че няма единна система за измерване на радио рейтингите в България.
Любомира Михова: С цифровизацията ми се струва, че това ще се появи като вид технология, като начин и тогава много съмнения ще отпаднат. И тогава в действителност лидерството на програмите в Националното радио ще са неоспорими.
Водещ: Ще успеят ли политиците да демонтират този модел като свалят дистанцията между себе си и журналистите или ние журналистите ще си даваме все по-често сметка, че най-важно е доверието на хората – рейтингът е чисто рекламна категория? Ами да продължим – така започнахме и така да го завършим този разговор с Калина Станчева – директор на програма „Хоризонт”. За нас, като че ли винаги най-важното нещо е било доверието на слушателите към нас. То много трудно се печели.
Калина Станчева: То много трудно се печели и след като наши предшественици, нашите от 1971 насам няколко поколения новинари, публицисти, музикални журналисти – всички, които са направили програма „Хоризонт”, са ни оставили тази най-ценна зестра – достоверността, доброто име. При Вас става дума за повече години доверие и традиции. И правим, струваме компромиси с достоверността не си позволяваме, защото примерно пред дилемата непременно пръв или непременно достоверен –„Хоризонт” избира второто. Не е чест и гордост да кажем, както в „Хоризонт” пръв съобщи, ако тази информация не е била одобрена, ако е подвеждаща. Едно такова изхвърляне е по-скоро комплексарско.
Водещ: Казано по-просто и по-разговорно.
Калина Станчева: Поради което доверието се печели с години.
Водещ: И трудно се пази.
Калина Станчева: Знаем го това, защото от онова старото, с което Ирен ние на младини сме пораснали „По радиото казаха – значи е вярно.”В последните години има и една втора версия на хората „По радиото трябва да кажат.” „По радиото трябва да кажат какво гръмна до София. Трябва да кажат кога ще тръгнат снегорини. Кога ще отворят проходите. Защо една магистрала, примерно, поради какво произшествие е затворена, какви ще са обходните пътища.”
Водещ: Тогава програмата схема ще е от абсолютно без значение и тя трябва да бъде променена и това е именно обществената функция на медиите.
Калина Станчева: Гъвкава и така за гордост на „Хоризонт” и в момента има екипи журналисти, способни и кадърни във всяка ситуация, ако се наложи да захвърлят подготвените неща, да излязат от схемата и да направят едно извънредно издание на предаване, каквото хората в момента чакат. Примерно в последните зими ни се е случвало да правим три поредни дни предавания „Хора”, „Пътища”, „Автомобили”. Заради едни потоци коли, които се прибират от дълъг уикенд и хората не биха искали да ги занимаваме с онова, което сме си наумили непременно, а искат да знаят там, където са в момента, какъв е изходът и за какво става дума. И в този смисъл това е професионализмът вече в наше време и той, колкото и да е далеч от голямата политика, разбира се, че и в нея нещата винаги трябва да са достоверни, проверени, с точната преценка и със задължителните много на брой гледни точки. Същото важи и за обикновените неща в живота, защото пак, ако посегнем към социологическите брошури – на всеки два месеца си сверяваме часовниците по тях, хората ни препоръчват повече информация на регионално ниво, от живота при тях. Струва им се много централната политическа информация. Искат да се обръща внимание на техния бит.
Водещ: Ами щом трябва радиото да каже- радиото ще каже!
Калина Станчева: Това е начинът нашите програми, националните програми на радиото да разширяват своята аудитория не една от друга тоест не на „Хоризонт” за сметка на Ботев и обратно. Всяка от нашите програми има лоялната си публика. Това, което ни интересува нас и Вас е така наречената мека аудитория. На хората, които в друго време слушат специфични музикални радия или изобщо не обичат да слушат радио, но посягат към Националното радио заради нещо специално. Примерно минават на честотата на „Хоризонт” заради новините – 40% от тази приходяща аудитория казва, че търси „Хоризонт” заради достоверната информация, точна и обективна. И това, ако не е комплимент.
Водещ: Разбира се, че е комплимент. Нека сега да кажем – не можем да прескочим понеделника, защото тогава…
Калина Станчева: Вторник.
Водещ: Да вторник. Нашият общ празник – денят на Радиото, но тогава и „Хоризонт” ще празнува – да кажем и как ще празнува.
Калина Станчева: Ние решихме да направим две в едно. 4 януари беше същинският ни рожден ден, но така два празника в един месец щяха да ни дойдат в повече, за това на дена на празника на Националното радио – 25 януари, решихме да си направим една различна програма. Да организираме светлата част на деня – от 6 часа сутринта до 7 вечерта не в обичайните блокови предавания, а в цялото това тринадесет часово пространство и в разменени роли на колегите, да направим голямото специално предаване на „Хоризонт”, в което освен популярните водещи гласове, пред микрофона ще бъдат спортните журналисти, музикалните журналисти, репортерите. Новинар ще бъде в ролята на музикален редактор. Звъкорежисьори ще водят спортно предаване.
Водещ: Ще си издадете всичките хобита. Всичките хобита ще си издадете.
Калина Станчева: Да придадем празничност, за да излезем от делничната схема, а си мисля и нещо друго. С такъв род разменяне на ролите ще се увеличи толерантността вътре в медийните екипи, защото режисьор ще разбере какво е да си от другата страна на микрофон и обратно- новинарът ще разбере колко часа ти отнема правенето на една новина и малко ще се замисля, когато с лека ръка тръгне да съкращава чуждата новина след това. И ето така си мисля, че и за нашата вътрешна солидарност и лоялността в големия екип на „Хоризонт” е хубаво да направим нещо различно.
Водещ: Ще Ви стискаме палци и ще пускаме репортажи от Вашите студия. Разбира се това е шеговито, но иначе си остава пожеланието да не се променяме, смисъл да изпълняваме това, което хората искат от нас. „Радиото трябва да каже!” е безспорно едно много добро пожелание и признание за работата ни. Ами тук трябва да приключим. Поглеждам към часовника и виждам, че ми остава време само да Ви пожелая един хубав съботен следобед.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 15.01.2011

Водещ: Ако погледнем на делата, като на документи, то изминалата седмица освен подслушването ни донесе и доста вестни за съвременния Андрешко. Когато няма пари за култура, танцуват феновете на чалгата. Един гръмна камера на КАТ, проблем му била, доносничела за нарушение. Друг заплаши, че ще си гръмне бензиностанцията, не искал данъчните да знаят колко гориво продава. И ако по света властта папарака, папаракът не знам как да го нарека, нашият си папарак. Този който танцува със СРС-та може би, един раздава, разпространява. Така. Сигурно е обаче едно, ако има борса за подслушвани четива, цената би трябвало рязко да е паднала, защото предлагането е огромно, а търсенето нищожно. Отвъд заинтересованите политически среди и дилърите. А някои оптимисти казват наздраве, изкуството ще ни спаси от тирани. Не знам дали това е някаква крайна и отчаяна форма на оптимизъм. Като хора реалисти обаче днес „Клубът на журналистите” заедно с колегите Галя Крайчовска от БНТ, Мила Вачева от „24 часа”, очакваме и Ростислава Генчева от бТВ. Ще коментираме, може ли изкуството да ни спаси от лепката тирания на СРС цитатите. И като свършиха парите за култура, какво ще показваме, какво ще разказваме и пишем. Що е то делегиран бюджет? Каква точно промяна ще се извърши с финансирането на културните институции? Вижда ли се стратегическата цел в далечината или има само мъгла? Защото обикновено журналистите контролират властта. Дали този модел е на път да бъде демонтиран и по отношение на тези журналисти, които се занимават с култура. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Ваня Новакова, Галя Траянова, Цвети Николова и аз Ирен Филева.
Водещ: СРС до СРС и по средата няколко храбри дела на Андрешко. Това ни завеща тази седмица. Добър ден на колегите Мила Вачева – „24 часа” и Галя Крайчовска от БНТ. Всъщност може ли да има нещо друго, като събитие през седмицата, нещо малко по-различни?!
Галя Крайчовска: Добър ден, веднага се сетих за заглавие на нов филм от твоя анонс „Танцуващия със СРС-та”…
Водещ: Може да се направи такъв нов. На вниманието на Кевин Костнър.
Галя Крайчовска: Няма български вариант, мисля, че достатъчно имаше герои, актьори през тази седмица. За съжаление те загърбват другите неща, но като стана въпрос тука за чалга, че в това време танцуват чалгаджиите! Може би трябва леко да вземем и пример от тях, че на тях не им трябват много пари, наистина правят големи и скъпи клипове и се радват на това, но могат и с много малко. Така, че трябва и зрители, и слушатели, а и хората, които правят култура да се научат да правят и с по-малко, по-хубави неща. Наистина пари няма!
Водещ: Да, да се действа. Мила на къде да се действа?
Мила Вачева: Мисля, че … научават, да действат и с по-малко пари, защото сега притиснати от кризата, изведнъж се оказа, че могат да вадят качествени хубави спектакли. Да пълнят салоните, е защо не го правихме преди две години това нещо, защо сега имам театрален бум. Защото всеки който е притиснат в ъгъла би имал, от безпаричие, било от някаква друг вид наси…. във вид на реформа примерно, трябва да се измъкне от този ъгъл и виждам, че театралите се хванаха за косите, като героя … и като Мюнхаузен и сами се измъкват нагоре от тази криза и заедно с това измъкват и нас зрителите. Защото ако няма хубава книга, ако няма хубав спектакъл, хубав филм, ние самите ще затъваме дълбоко в една духовна криза. А когато заговорихме, така за срс-та, понеже с това ни почна темата… сериал. Разбирате един вестник издава извънредно издание, нали. И аз вече започвам да гледам на това, като на роман с продължение. За какво ми е да чета криминално романи, когато мога да чета срс-та с продължение. Нали или да гледам такива сериали. И много се смях на малкия Иванчо, тази постоянна рубрика в „24 часа”, който последния път си разменя с баща си следните реплики! Така хубаво предаване на Росен Петрова „Нека говорят с Росен Петров”, сега баща му казва, ще има нов вид предаване „Нека слушат с Цветан Цветанов”. Така, че в цялата тази история, българина проявява чувство за хумор и много бързо слага оценка на всичко това което става.
Галя Крайчовска: И фолклора разцъфна отново в нова светлина!
Водещ: Всъщност, да, това е възход на вицовете. И може би от възход на вицовете към възход в някакви по-малко, по-трудни жанрове. А всъщност какво, какъв репортаж ти се прави Мила? За какво ти се прави репортаж, примерно пред театралния сезон, салон, търси се билети или нещо друго или е рано за такъв.
Мила Вачева: Хубавото което ми се иска да ми се случи, то може да ми се случи скоро, направи един репортаж от раздаването на наградите … в България. Ние знаем, че неговия председател безкрайно дейния Христо Мутафчиев получи тежък инсулт и въпреки, че се възстановява и да му пожелаем все по-бързо да се възстановява. Съюза някак си се без оглави, загуби този двигател който беше Христо. Но въпреки това, хората около него и благодарение на неговото вече телефонно управление от болницата и стегнаха и отново ще има Награди ИКАР. И ще има голяма конкуренция за наградите ИКАР и просто ми се ще, когато се случат тези награди, да има червен килим, да има блясък, да има цветя, да има усмихнати хора, да има за какво да се наградим, без да се скараме на тия награди и всички взаимно да се радват на успехите си. Много ми се прави подобно нещо.
Водещ: Малко утопично изглежда обаче, май?!
Мила Вачева: Защо, защо? Награди ще има, ще се случи!
Водещ: Да, да, ще се случи, ама за други…
Галя Крайчовска: …червения килим, само искам да продължа. Ти си много права и на мен ми се иска това да стане, но това също трябва и самите актьори да си го направят. Миналата година за първи път видях актриси, актьори облечени красиво, официално така като за такъв случай. Какво им пречи, това не е въпрос толкова до пари. Веднъж в година можем да намериш начин, да изглеждаш бляскаво, защото това се отразява и на самочувствието ти, това как те, зрителите как те възприемат. Защо могат фолкаджийките да изглеждат така и да се поддържат. Наистина те имат много повече пари, но нека да не им се дават актрисите и певиците, защото те си дадоха, особено певците, аз имам една теория, че те си дадоха тази ниша, поп певците особено освободиха една ниша, в която много бързо се зае от така лесно смилаемата музика.
Водещ: И понеже заговорихме, Мила ти цитира Христо Мутафчиев. Няма как да не ви попитам, как се почувствахте след така неговата оценка за работата на журналистите, че предъвкваме едно сурово месо, което не можем да преглътнем. Имаше разбира се в този образ, в този образ вграден, са вградени срс-та?!
Мила Вачева: Ами аз имам един колега, който някой път като кажем, на … това вече сме го писали и той вика „То затова се нарича дописка, защото всеки път се дописва”. Много с право ни се скара. Вестника е продукт на вчерашния ден до някъде, нали. Особено във фона на развитието на електронните медии и ние няма как да избягаме от новината, новините са такива каквито са. И глозгаме ги, какво да направим, дъвчем ги от тук от там, опитвайки се, разчопляме ги както би казал премиера. Разчопкваме ги, разчопкваме ги. Обаче това е предимството и силата на телевизията и на вестника, за разлика от електронната медия, че ние можем да намерим друга посока към новината, която вече е обиколила света, докато ние още сядаме на компютрите да напишем тая новина, тя вече се знае. И затова стремежа на „24 часа” специално и на колектива в който аз работя, е да намерим нашата новина, другия ъгъл към добре позната новина. Да намерим новината зад новината и наистина не просто да предъвкваме това което знаят всички, а да поднесем десерт към него, нещо различно, нещо ново неочаквано от читателя и това което ми прави впечатление, че гледайки и в електронното ни издание, най-много се четат човешките истории. Защото в една човешка история, примерно ето както как един човек изхранва трите си деца с една заплата и с помощите, се отразяват съдбата на всички подобни на него хора, било с едно, било с пет или 13 деца, съдбата им е една и съща, как да свържат двата края, как да се справят с тоя живот и да бъдат заедно с това оптимисти и да възпитат добре децата си. И като разкажеш една такава история и се казва много повече, от колкото с една статистика.
Водещ: Да, защото цифрите са доста сухи. Сега се сетих, че в това семейство много добре могат да ползват книгите, защото са много хора и през много ръце минава една книга, разбира се, това е горчива ирония… твоя коментар за месото и вкуса му?!
Галя Крайчовска: Няма как да не го предъвкваме, получава се един порочен кръг, защото ако не се обръща достатъчно внимание, хората ще кажат „Вие не ни давате информация, нали това е вашата роля”. От друго страна пък, като започнем да показваме всичко, казвате едно и също нали „Защо трябва това да се предъвква”. Наистина аз така вчера казах „Добре, защото толкова много внимание отделяме на това”, но няма как да не го правим. Може би едно частно издание може да си позволи да каже „Аз не обръщам внимание на това” и ми е много любопитно какъв ще бъде рейтинга и какво ще се случи с тази телевизия или с вестник, който не обръща внимание на всичко това. Защото това си е един трилър в предизборно време и са си намерили подходяща…
Водещ: Предизборните времена са едно доста разтегливо понятие. Може ли това месо да бъде сготвено, кой трябва да го сготви, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” претопляме един стар цитат, коментарът за дейността ни направен от Христо Мутафчиев за това, че предъвкваме пък едно сурово месо, което не можем да преглътнем. Та въпросът ми е, може ли да се сготви това месо?
Мила Вачева: Ох, нека да не вкарваме кулинарната тематика и в нашата професия, защото вчера бях в една книжарница и на многото, много хубави прекрасни книги имам чувството, че всичко надграбва кулинарните книги! Всичко вече е сготвено, просто имам чувството, че има някоя книга, сигурно, … с готвим камъчета. Просто кулинарията е вид култура разбира се, и тя е част от нашия живот. Но да оставим това и да си влезем в нашата професия. Това ни е работата в края на краищата на журналистите, това сурово месо по някакъв начин да го сготвим за читатели, за слушателите, за зрителите. И това сме учили, това трябва да го умеем. И когато при нас попадне една история, колкото и тя да е сурова, ние и въпрос на нашия талант умение и възможност да видим в нея потенциала и да поднесем интересно на почитателите си. И това ние е занаята, затова колкото и някой да си мисли, че от улицата може да влезеш в студиото и да станеш журналисти, не е точно така. На един журналист му трябва и усет към нещата, умение да работи с хора, умение да поднесе историята, да надникне зад суровия къс месо и да види в него потенциала за бъдеща /…/, нали или друг вид изискан специалитет. На всеки от нас ни се случвало такова нещо. На мен самата в професията, съм тръгнала към някаква тема, без да разбера потенциала, но разговаряйки с хората, виждам че зад тази история се крие нещо много по-дълбоко, нещо много по-мъдро. Скоро направих едно много тежко за мене интервю, с майката на Андрей Баташов, който почина преди 40 дни. Отидох със страшна болка, първо защото много харесвах Баташов, той много знам, че това е един изключително в момент уязвим и наранен човек. И как да подходиш към този човек, как едновременно да не направиш нещо, така лепкаво и сълзливо и същевременно да покаже и истинската дълбочина на загубата на един такъв голям човек. И аз го направих, направих според мен един добър текст, само защото успях да разговарям с тази жена, като с майка, майка с майка. Като човек който е загубил близкия си, за да запази една дистанция, да запази уважение към мъката и затова се получи един разговор, който след това ми се обадиха доста хора, че ги е разчувствало. И така, не, не мога да кажа, че съм сготвила нейната мъка, защото би прозвучало ужасно цинично, но съм опитала от това, което ми е поднесла съдбата като журналист, да направя нещо което да бъде, да докосне сърцето пък на читателя.
Галя Крайчовска: Да, това е другия вариант, да оставим месото и да кажем „Ние сме вегетарианци, ето ви това месо тука, ако искате си го пригответе, но ние ще ви предложим едно страхотно вегетарианско ястие, което ще ви донесе…”
Водещ: Галя, как се почувства, като чу, че рокът е загинал, може би така трябваше да станеш погребален агент…
Галя Крайчовска: Но аз не съм съгласна с това, че рокът е загинал. Между другото…
Водещ: Да, да, „24 часа’… Мила ме гледа тука… .в студиото, „Рокът бил мъртъв – глупости, това е музиката на свободата и докато има свободни хора или които искат да станат такива, ще е жив” казва Евгени …
Галя Крайчовска: Евгени … е много прави и наистина много млади хора виждам, че правят рок групи, те знаят много по-добре дори от нашето поколение музиката от началото, от зората на рок движението. И няма как да е мъртъв рока. Наистина масово не се слуша рок, за съжаление. Но пък има много рок клубове в София, вече има в други градове, което е добре, защото преди две-три години, в провинцията изобщо нямаше такива рок клубове, единствено чалга. Но вече има и рок клубове, има и джаз, и джаз вече се слуша. Латиното, което също не трябва да пренебрегваме. Така, че е доста пъстра музикалната сцена.
Водещ: Сурово ли е местото или не е сурово, по отношение на музиката?
Галя Крайчовска: По отношение на музиката, по опушено! Така можем да го определим, но има вече много варианти.
Водещ: Това, че…
Мила Вачева: Искам да допълня нещо по темата!
Водещ: Да.
Мила Вачева: Любен Дилов пое едно известно списание и така се опитва да го промени, и първия брой под ръководството на Дилов е посветен на диското! И каза, че това са го направили тоя брой посветен на диското, защото диското е такъв, едно такова явление, което е разделило хората един от друг и те са започнали да подскачат поотделно и това е променило съдбата на света. И следващия брой обаче, иска да го посвети на рока, но не смее, защото е много сложно и трудно явление е рока! Но към Джулаиморнинг, ще се опитат да изкарат един брой посветен на рока. А същевременно България, се заражда движение, което иска да обяви Джулай Морнинг за национален празник. И за пръв път ще има според него национален празник, посветен на една песен или провокиран от една песен.
Галя Крайчовска: Да, Георги Мърхолев се зае с тази задача и мисля, че може да се получи много добре.
Водещ: Национален празник да бъде Джулаиморнинг, това малко трудно ще стане с оглед, така натрупания опит напоследък от го-хо-хо и нол-хо-хо?! Защото това също беше една капка сурово месо, /…/ покрай празниците май подценихме, отстранихме това блюдо от масата си?!
Галя Крайчовска: Не, доста внимание му обърнахме и на го-хо-хо…
Водещ: Ами в студиото вече влезе и Ростислава Генчева от бТВ. Здравейте.
Ростислава Генчева: Добър ден и от мен.
Водещ: Здравейте. А започнахме тука разговора в началото с една мечта. Какъв репортаж за култура си мечтаеш да направиш?
Ростислава Генчева: Безпроблемен. Смисъл такъв, отразяват ми се премиери, отразяват ми се концерти и не ми се занимава с проблемите на българската култура. За съжаление обаче нещата не са точно така!
Водещ: Що е то делегиран бюджет и какво ще донесе на културата у нас, след малко продължаваме с коментара, останете.
Водещ: И така, продължаваме в студиото разговора с Мила Вачева, Галя Крайчовска и Ростислава Генчева, на тема култура. Културата като чели обръща перспективата за един делегиран бюджет, какво се крие зад него и вижда ли се някаква стратегия в далечината или и там е мългата?! От къде да започнем!
Ростислава Генчева: За мен проблема с делегираните бюджети не е чак толкова голям, проблемът според мен тръгна много отдавна, когато започнахме да приемаме едни куп неработещи закони в културата и според мен всичко, което в момента се случва е обречено на провал, не за друго, а защото закона за… не е работещ. И докато той не проработи, просто това няма как да се случи. И най-тъжното е, че така серията правителства, след промените които имахме и министрите на културата, някак много тъжно ми е да го кажа, но според мен мислиха за момента. В момента да отчетат някаква дейност и не мислиха след това как ще се работи с тези закони.
Водещ: И всъщност това доведе до такова натрупване. Дали е хубаво да направим репортаж на тема „министър ходи на театър, министър ходи на кино” или това не може да се случи?
Галя Крайчовска: Не, случва се. Министъра беше на „Хъшове”. Така, че има, дори и министър председателя беше на „Хъшове”, отидоха да гледат масово, което е добре. но след това вече какво се случва, след като отиде един министър на театър. Може би трябва министъра да отиде и на всички други изкуства, да провери какво се случва, защото за мен делегирания бюджет няма нищо лошо, но трябва малко да се разпределят нещата, да не си ги разпределяме така както преди 30-40 години. Защото наистина, хубаво е да има филхармония, но хубаво е да има и други изкуства, който вече навлязоха, вече сме в 21-ви век. Трябва малко да преразпределим нещата. Но за мен това е доста тромава машина Министерството на културата, който и да дойде там, не знам защо така се получава, ето и актьори, художници застават начело на министерството, но може би това вече зависи от по-долните нива. И крайно време е да бъдат разчупени неща, дали в Министерството на културата!
Ростислава Генчева: Според мен по-важното е министъра на финансите да е ходил на театър, преди да стане министър на финансите, защото може да му се случи да отиде докато е министър на финансите на театър, но едва ли ще е наясно какво ще се случва в театъра. Включително и за концертите говорим, включително и така за изложбените зали. Това абдикиране на държавата от културата, така безотговорното, години наред отказване, че културата е ценна и че трябва да се пази, се отрази както на публиката, така и в медиите. Факт е, че най-трудно и най-тежко е за така журналистите занимаващи се с култура, да отстояват това, че това е важно, когато на дневен ред много по, така извадените напред проблеми, политически, икономически, криминални дори.
Водещ: Нека да поразсъждаваме над един цитат, няма да цитирам точно. Финансовия министър, който каза, че вложените пари в култура не променят живота на хората, докато вложените пари в магистрали, го променят! Та ми се ще да поразсъждаваме, какво ще се случи временния Андрешко, който гърми камерите на КАТ, ако той е ходил някога на театър?
Мила Вачева: Значи да не помни.
Галя Крайчовска: Актьорски…
Водещ: Може би ще извика телевизионен екип, за да заснеме акта.
Ростислава Генчева: Но магистралите, аз наистина свалям шапка на това правителство, че много внимание им обръщат и то беше крайно време да се случи, но пък живота не е само магистрали, наистина магистралите помагат за туризма, за много други неща. Но пък културата много ти променя живота и точно министър който е ходил в Ковен Гардън да го каже, малко ми е странно, защото той е ходил, повече на вън е ходил на театъра и… колкото в България.
Мила Вачева: Бих ползвал тази магистрала да отида да гледам по-бързо една постановка в Пловдив примерно, ако пловдивския театър има интересно представление, защо не да отида.
Ростислава Генчева: А Пловдив има много силни и страхотен, от няколко години директор и много интересни неща. не случайно там Мариус Куркенски и Камен Донев си правят новите неща.
Мила Вачева: …нов директор, директора на Смоленския театър, стана директор на Пловдивския театър. Директор на пловдивския театър, прави „Пълна лудница” предаването по бТВ. И там може да очакваме промени!
Водещ: Може да има и там промени, да. Там делегиран бюджет сигурно няма…
Мила Вачева: …там са добре. Ако има делегиран бюджет, там са добре, защото показват една добра посещаемост, едни добри приходи от билети, а нали от това всъщност зависи как ще ти изчислят делегираният бюджет, от това колкото си по-добър, толкова повече пари трябва да имаш, трупата ти. И тук идват някои напрежения с делегираните бюджети, те би трябвало да стимулират трупата да играе по-добре. Но все пак трябва да се стъпи върху някакво равнище, за да станеш по-добър, да поканиш по-добър режисьор, да поканиш по-добър актьор. Ако ти до сега в тази година примерно си имал по-скромни приходи, с какво да започнеш, това е все едно да имам 100 лева и с тези 100 лева да направиш постановка, която да ти донесе милиони, горе долу така се получава, с делегираните бюджети. Има известни опасности, но според мене няма начин цялата трупа да не поеме риск, за да дръпне напред. Просто това го изисква пазара, това го изисква механизма, това го изисква всичко, това го изисква, ако щете натиска на г-н Дянков върху изкуството! Трябва да има някаква съпротива.
Ростислава Генчева: Аз не знам до колко трябва да има съпротива срещу реформата, смисъл такъв, че тази реформа в театъра…
Мила Вачева: Съпротива срещу натиска на системата, на финансите, срещу това, не срещу…
Ростислава Генчева: Трябва просто да се измисли, трябва да се оправи този закон за … трябва да се оправи механизма за финансирането на българска култура. Да стане по-лесно даването на пари за българска култура, от така частни инвеститори, от външни инвеститори, да се влязат в някакви програми от европейски, в които наистина могат да се ползват. Аз не знам до колко Министерство на културата работи с такива програми, но факт е, че има хора, които биха искали да дадат и няма механизма по който да го направят. Този закон за /…/ още когато беше приеман, беше ясно, че ако станеш /…/ на България, ще станеш пишман. За съжаление нито, той не е приет много скоро, мисля че по времето на … тя беше вносител и малко преди да, преди изборите всъщност беше приет. От тогава никой не го пипна този закон, никакви промени не се случват с него. Това културно лото което трябваше да се случи, не се случи. Държавата не може да дава безкрай пари за културата, факт е, ние сме една малка държава… с малък пазар, то е ясно. Въпроса е следния, че няма как да се иска по някакъв начин да се избиват пари, тя да стане печеливша. Това е повече от ясно. Въпроса е обаче да се измисли начин, по който тя да се финансира…
Водещ: Да има ясна стратегия, която да е по един прозрачен начин обсъдена, може би ще има страхотна публика за едно срс в което двама министри си говорят за култура?!
Ростислава Генчева: Ама то го има, ние го виждаме по телевизора?!
Водещ: Не, не двама министри си говорят за култура и това е срс и то изключително успех ще има този сюжет!
Ростислава Генчева: И това към Социална мрежа, както има филма и „Танцуващия със срс-та” също ще има голям успех.
Мила Вачева: Ами за да стигне темата за културата до ушите на министър председателя, може би двама министри си говорят за култура, подслушват се взаимно и това излиза в някой вестник. Така ще стане и може би тогава той ще разчита, точно този проблем!
Водещ: Хубав сценарий написахме, той е доста фантастичен разбира се.
Ростислава Генчева: Но може би трябва да се подкрепя, като си говорим и за бюджетите, да се подкрепя ръководство, което прави с малко пари, хубави неща. Както беше в Музикалния театър, Марио Николов направи „Царицата на …” доста успешен и интересен спектакъл с много малко пари, защото аз знам как там станаха неща и малко след това го махнаха Марио Николов, нали имаше временно изпълняващ, друг директор. Защо когато той прави успешен спектакъл?
Водещ: Ами защото тука липсва срс, който да обясни нещата най-вероятно.
Ростислава Генчева: Да, за да проследим нишката, кой с кого е говорил, как е говорил.
Водещ: Как беше да разчопкаме?! Да тука ни липсва срс-то за да разчопкаме неща!
Мила Вачева: Колеги, обаче погледнете какво става от друга страна! Народния театър прави американски сезон, пет американски пиеси, защо?! Ами защото по някакъв начин тази голяма и могъща страна ни дава пари да правим, изкуство, ами естествено, че ще подкрепят своето изкуство. Какво друго се случва. Идват англичани да ни…
Водещ: Те вчера дойда, те вчера дойдоха, да.
Мила Вачева: И утре половината театрални … отива да гледа как се играе Стратиев на английски, където там е преведен от най-добрия преводач, човек с награди за публицистика, играят аткьори, които са от BBC телевизия. Изобщо…
Водещ: …критика се изказва по един невероятно начин за…
Мила Вачева: … и много добри изказвания. И те казват „Нали открихме българския /…/” нали в Англия пиша. Но освен това… е от подкрепено от човек който е носител на оскар, който е дал лични пари да се играе Стратиев в Лондон. От друга страна, кои станаха най-добрите изложби в България, скулпторите на /…/ дойдоха благодарение на Френския културен институт нали. Сега белгийската изложба, която гледаме на /…/ благодарение на Белгия. Когато Испания беше председател, също гледахме дали… значи можем да поемем големи изложби, големи културни събития, но нали както го казва Ростислава, трябва да намерим начин или да ни внасят изкуство или по някакъв начини ние да намираме парите, да си уреждаме… Ето, снощи се откри една изложба, една българка която рисувала Аляска. И кой отива на откриването на изложбата, американския посланик лично се хваща човека, петък вечер, отива да открива дебютна изложба на една българска художничка, само защото е рисувала Аляска!
Галя Крайчовска: Аз много мислих за темата на този разговор, преди да дойде тук в студиото и нещо, две неща, които на мен ми направиха така се сетих от на първо четене, много ми е тъжно напоследък от тези награди, които се раздават от път и на път на български творци, които наистина изнемогват, те са вече възрастни, болни с минимални пенсии и някак си изкупва министъра на културата вината на всички министри на културата, давайки им там някаква малка наградка и това се почна да се дават на килограм тези награди. Ние вече журналистите не можем да ги отразим, защото по 10-15 човека на един повод се изброяват, че им е дадена награда. Много тъжно това, че тези хора са докарани до там. Не знам до колко, защо е необходимо министъра на културата да ходи само по Коледа в този дом за дейци на културата! Винаги Министерство на културата ми изпраща един имейл, много тъжен. Аз съм разговаряла с тези хора, дори сме правили преки включвания на Коледа, там живеят голяма част от българските актьори, български оперни певци, които са останали без семейства и не могат да се грижат за себе си. Много ми е тъжно, че това са забравени хора, това са хората, които са писали духовната история на България преди 20 години, не чак толкова отдавна. И са доведени до такова състояние.
Водещ: Смени ли се текста на имейла?!
Галя Крайчовска: Не, този имейл го получавам през всички правителство…
Ростислава Генчева: Лошото е, че има много повече, те пак са добре в този дом, има актьори, които те не могат да си платят тока, да не говорим за парното. Те изключват всичко и живеят на студено, на тъмно, защото…
Галя Крайчовска: Ето тук, това показва до колко държавата ни държи на културата си. От там като тръгнем вече няма какво да коментираме. Тук не става въпрос дори за пари, тука става въпрос за уважението. Много е тъжно това което се случва в българската култура, аз отразих не малко погребения. Разделихме се с изключителни хора, в последствие започнахме да се разделяме с много млади хора, които дори не са стигнали върха на своята кариера. Защо? Защото просто нямат възможността да се развиват. Тук не става въпрос за пари, наистина не става въпрос за пари…
Водещ: А за манталитета на Андрешко и за представата, че той е положителен герой май?!
Галя Крайчовска: И стигаме до Несебър, случая в Несебър. Няма какво да коментираме повече, това трябваше да се случи в Несебър, много отдавна. Но не знам как ще обясним на света цялата тази подписка за излизането от Юнеско! Как навлязохме в световните медии, не знам.
Водещ: Ами може то просто звучи толкова безумно, че никой не го е приел за истина или е решил, че това е някакъв журналистически експеримент.
Мила Вачева: Ама вижте, това потвърждава твоите думи за Андрешконското мислене. Защото ЮНЕСКО пари не дава, какво казват несебърджии „Ние сме в ЮНЕСКО, ама ЮНЕСКО тука да изсипе едни милиони, та всичко да цъфне и да върже благодарение на парите, нали на ЮНЕСКО”. И тъй като се вижда, че ЮНЕСКО пари не дава, славата и престижи да си там, не ги топли, по някакъв начин да си там. Те не разбират, че туристите идва не зареди техните надстроени къщи, зареди това което могат да видят от останалия техния уникален град и затова, Андрешкенското мислене ражда тази подписка!
Водещ: Добре, стара ли е вече максимата, хляб и зрелища или в нашия случая, хляба хубаво, ама зрелищата под формата на срс-та?!
Ростислава Генчева: Е хляб и зрелища винаги ще си бъде актуално…
Галя Крайчовска: Но то няма нищо общо с културата!
Мила Вачева: Само, че хляба е ки…
Ростислава Генчева: Истински зрелища не е култура обаче, зрелище си има, винаги се намират пари за такива неща.
Водещ: Всъщност напоследък, как напоследък, не напоследък последните години има така забележително желание за по-масови прояви, културни на площада. Дали тази, площадност, това желание на политиците да подпомагат подобни площадни занимания ще доведе до нещо добро?!
Ростислава Генчева: За съжаление това малко подбива, особено тези площадни концерти толкова подбиват цената на другите концерти, защото ти отиваш, виждаш любимите си изпълнители безплатно, те са на един метър от теб, защо после да ходиш на концерт в клуб да ги чуеш!
Галя Крайчовска: Аз част от … между другото, ето тази година направихме с /…/ фест, това е една отдавнашна мечта, моя и на Максим и на Весела, която ние три години се опитвахме по някакъв начин да реализираме. Факт е, че една американска фондация намери парите и ни ги даде. И ние направихме един концерт, който беше на площада пред Народния театър на 18 септември. Над 8000 човека дойдоха на този концерт, не очаквахме толкова много. Тук не става въпрос за това, класическата музика да излезе само навън, тука става въпрос затова да дадеш пряката връзка на хората с едни наистина големи така и утвърдили се творци. Гости на концерта бяха Филип Кутев, Веско Панталеев, /…/ мисля, че тези имена по някакъв начин говорят достатъчно сами за себе си, за нивото на концерта със Софийска филхармония беше… не мисля, че има лошо в така публичните големите, откритите на площадните изяви. Въпроса е за качеството на тези изяви.
Водещ: И за американската фондация.
Галя Крайчовска: Ние да, може би да.
Водещ: Защото въпроса не е в ябълката, а в наследството?!
Мила Вачева: Аз искам да продължа мисълта на Галя, за това че после трябва да се тиражира, освен след площада, трябва да имаш мотив да си купиш плочата, диска, книгата, това което ти е било поднесено безплатно. Правих разговор с един нашумял български писател, който живее в Америка /…/ и той каза, че никога в живота си не е теглил музика, не е чел безплатна книга в интернет и не е теглил безплатно филм. За всичко си е плащал, защото това е труд, който трябва да бъде ценен. И наскоро си купил на диск българския филм „Оркестър без име” и някакъв приятел му го поискал да го гледа, „Не, иди си го купи!” защото това, че ти си го купиш тоя диск, ще подпомогнеш тези хора, които са го снимали тоя филм…
Водещ: Обаче после стана ясно колко се подпомага!
Галя Крайчовска: Ми затова има индустрия, затова при нас не е индустрия, защото ние не разсъждаваме, нямаме го това… мислене. Защото обезценява се труда на този, който излиза на сцената. Защото Елтън Джон прави безплатни концерти, но само благотворителни, Мадона също. При тях няма тази площадна дейност е свързана единствено с благотворителност. Никой не излиза просто ей така да си хвърли труда!
Водещ: Останете с нас, продължаваме след мъничко.
Водещ: Наградата за журналистика на ЕП ще бъде връчена за четвърти път през тази година, тя отново ще бъде присъдена на журналисти, които са работили по важни европейски теми или са допринесли за по-доброто разбиране на европейските институции, а журналистите могат да подават своите кандидатури онлайн от днес 15 януари. Добър ден на Теодор Стойчев от ЕП.
Теодор Стойчев: Добър ден.
Водещ: И сега очакваме да чуем още подробности!
Теодор Стойчев: Ами наградата вече, както казахте за четвърти път ще се връчи, тя става все по-популярна и по-популярна и това което ни радва, че все повече и повече журналисти знаят за нея и подават своите кандидатури. Нещото което правилата остава същите както преди, съответно … отворена за журналисти, които трябва да бъдат жители или съответно гражданин на някои от държавите членки на ЕС и съответно да са публикували или излъчили материали, свързани както казахте с някои важни европейски теми в период април 2010 година, март 2011 година. И това са най-общо условията и естествено това което се търси е наистина качествена журналистика.
Водещ: Миналата година бяха отличени журналистически работи по отношение, как да кажа, някои неблагополучия на определени етнически групи. Можете ли да прогнозирате тази година какво ще впечатли европейците? Един културен…
Теодор Стойчев: По никакъв начин, по никакъв начин, миналата година наистина се получи така малко случайно и в някои от материалите наистина беше засегнат и Турция. Просто наистина журито което е съставено в голямата си част от журналисти и от членове на ЕП, просто прецени, че наистина това са най-качествени материали, които бяха представени миналата година. Което от друга страна показва, че и в крайна сметка, някои от тях бяха и критични към ЕС и европейските институции. Ние … материали, които съответно да възхваляват европейската… европейските институции и парламента в частност, а наистина се търси качествен журналистика. Това беше едно от доказателствата за точно за това. Примерно полският /…/ който спечели за наградата за печатни медии, публикува… която се радва също на много сериозни успехи. И се оказа, че този материал е част от тази книга. Така, че наистина се търси качествена журналистика.
Водещ: Търси се качествена журналистика, дано да се намери. Благодаря на Теодор Стойчев, а ние се връщаме обратно в студиото с опит за една прогноза. Културната тематика може ли да бъде част от една качествена журналистика, която да бъде оценена в Европа?
Теодор Стойчев: Аз много се надявам…
Мила Вачева: А защо не. Аз мисля, че журналисти, които пишат за култура са подготвени хора, поне ходят на театър, на кино, четат и това е едно мъничко предимство.
Ростислава Генчева: Просто това е езика на културата е по международен, така че има по-голям шанс.
Водещ: Обаче забелязвам колко сте лаконични! Така оптимизмът е пожелателен, по-скоро от колкото вярвате в него…
Ростислава Генчева: Самият факт, че между другото, че няма награда за журналистика за култура, мисля тук у нас, мисля че е достатъчен факт.
Мила Вачева: Има златно перо!
Ростислава Генчева: Да, ама тя е пак частна награда, между другото. Това не е …
Мила Вачева: И Рицар на книгата, също е частна награда.
Галя Крайчовска: Има и държавни, но пак се размиват, Министерството на културата дава на килограм едни такива награди за 24 май. Но наистина…
Ростислава Генчева: …
Мила Вачева: Е и за книга нещо. Попадаме, попадаме тук таме!
Ростислава Генчева: Но няма така за култура, за журналистически постижения в културата.
Мила Вачева: Както викаше Баба … умря циганката която ме хвалеше, да се похвалим смаички.
Водещ: Не, сега защо самички ще се хвалим. Всички имаме в редакциите си телефони. Ами дайте да направим една равносметка защо звънят тези телефони. При нас много често телефоните звънят, за да ни питат тази постановка, къде ще бъде или този концерт, кога беше. При вас защо звънят телефоните? И защо де, нека така да попитам и защо?!
Мила Вачева: Често звънят и по тези проблеми и аз отчитам, че явно не съм сложила точни час на постановката или не съм точния адрес на галерията. И се поправям следващия път, но много често хората звънят и с така развълнувани, най вече с това, че тяхното читалище го затварят, че няма субсидии, че не стигат парите, че нямат нови книги. Обикновено се обаждат хора от по-малки градове с доста така сериозна липса от … до културата. Рядко са ни звънели софиянци, признавам.
Ростислава Генчева: На мене звънят обикновено от гилдиите различните гилдии, когато има проблем с Министерство на културата. И това…
Мила Вачева: Е това е част от работата ни, нали. Но случайно така позвънявания…
Галя Крайчовска: Обажда ли са ми се хора, които от някое училище или читалище, които са направили някаква постановка или някаква изложба и аз имам грях към тези хора, защото никога не остава време и място точно за такива неща, а е хубаво да ги показваме.
Мила Вачева: Точно по същия проблем щях да кажа и аз, че ако имаме една изложба на Дечко Узунов, примерно и ми се обадят от една читалище с такъв ентусиазъм са направили нещо, с голяма прискърбие при липса, при наличието на само една дописка ми се налага да избирам.
Галя Крайчовска: И не е в тяхна полза, но няма как.
Ростислава Генчева: На мен все повече не ми се налага да избирам, защото мястото за културата в комерсиалните телевизии е доста малко напоследък, изместено от всички проблеми, които се случват в тази държава, които не са маловажни в никакъв случай, но аз си мисля, че все още имаме шанса да имаме публика която да има нужда от някакъв друг живот.
Водещ: Хайде да се опитаме да направим едно пожелание към Андрешко. Те така двама отличих събирателни образа. Единия който, на когото пречеше камерата на КАТ и другия който каза, че щял да си вдигне във въздуха бензиностанцията. Какво да им кажем на тия хора?
Галя Крайчовска: Ми Андрешко да слезе от каручка, крайно време е да слезе от тая каручка. И да знае, че няма безплатен обяд!
Мила Вачева: Освен това можем всички ние да се посъветваме, да си препрочетем Елин Пелин!
Водещ: Само…
Ростислава Генчева: Е като начало… да започнат с нещо.
Мила Вачева: Защото имаше мисля по бТВ или „Господари на ефира” ако не се лъжа, едно кошмарно предаване на деца, които не знаят кой е Ботев, кой е Левски! Пък Елин Пелин, ще е въпрос с толкова повишена трудност, че…
Галя Крайчовска: Тъжното е, че децата ни, езика на децата ни все повече обеднява. Аз имам син който ходи на уроци по български език и скоро ми се наложи да прочета една серия от есета, които е писал и които са писали в този курс. Много е тъжно, но факт, децата ни използват много малко думи. И това е в следствие на това, че не четат.
Ростислава Генчева: …доста заместителни, компютърни, доста заместители на истинските думи, но от компютърния жаргон.
Галя Крайчовска: Липса на въображения, липса на въображение и липса на език, до това води…
Водещ: То няма как да има въображение, при положение се гледа Картун Нетлърк или…
Ростислава Генчева: Няма лошо, аз съм аниматор. Картун Нетлърк е добра програма, която по някакъв начин така те прави социален. Защото децата говорят само затова…
Водещ: Ростислава Генчева която е адски благородна.
Ростислава Генчева: Но разбирам го това, те имат нужда, те имат нужда и от този свят. Но не знам, проблема е, че книгите които им предлагаме, аз не знам дали родителите всъщност им предлагат книги на тези деца. Защото самите те не четат!
Водещ: Предлагат им, предлагат им. Но като чели има мода затова, че четенето не е на мода.
Мила Вачева: Напротив, не съм съгласна! Четенето е на мода и забележете какви са книжарниците вече.
Водещ: Това го каза „24 часа”!
Галя Крайчовска: Книжарници има само в големите градове!
Водещ: А премиера каза, че на мода е пушенето! Няма лошо в това.
Галя Крайчовска: Ето сега започва малкото голямо чете от февруари, само да ви напомня по БНТ…
Мила Вачева: Миналия път бяхме медиен партньор, надявам се и тая година да мога да ви помагам с каквото мога, за малкото голямо четене. Но пак ще цитирам Захари /…/ който написа една детска книжка, „Приказки” се казва коледна книжка. И ние, даде да я прочета, прочетох я за пет минутки, тя е с много красиви илюстрации, с много малко текст и виждам, че откраднал от тук от там по нещо, но така вплетено в така много любопитна история. И ме гледа той с един големи учудени очи и вика „Кой ще е чете тая книга, децата ли, възрастните за кога е тази книга” и аз казвам, че това е книга за преживяване, за съвместно четене. Защото вътре има образ който прилича на Пинокои, образ който прилича на Малката кибритопродавачка и ако я четеш заедно с детето си, ти можеш да му разкажеш още една приказка върху тази приказка. И ако мисля, че ако правим така, ще бъде добре за въображението на деца. Нали.
Водещ: Всъщност, ако ние накараме децата си прочета днес една книга и утре пак, и това се превърне в относително по-траен навик, просто в други ден може да има по-малко Андрешковци.
Ростислава Генчева: Но наистина аз съм съгласна, че четат младите, скоро ми бяха на гости трима млади хора, които четат и пишат освен това. Те се опитват да пишат и те ми казаха „А какво смятате, че тези средното поколение четат ли? Не, те седят вечер на ракийка и салатка и гледат някоя програма, така от тези по-лъскавите” и са много прави.
Галя Крайчовска: Искам само, малко не е за край, това което ще ви кажа, но последнот е изследване ПИЗА което е европейско изследване за справянето и адаптацията на младото поколение между 15 годишните е ужасно за България. Оказва се, че 15-годишните ни всъщност могат да четат, нито разбират, нито могат да боравят с информацията която прочитат. Т.е. те не адаптивни и колкото да си говорим, ние все пак се срещаме с хора, които се занимават с култура, с изкуство, които пишат и които четат! Но за съжаление болшинството, така извода не е много радостен. Много тъжен.
Водещ: Ами освен да пожелаем, вземете за малко джойстика от ръцете на децата си, дайте им една книга, в това време и ако може някой добър вълшебник да вземе срс-та от ръцете на политиците, просто ще стане такъв живот, че само се викам „Дано”!

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 8.01.2011

Водещ: Новият закон в бързо променящата се медийна индустрия изглежда гласи – дигитален или губещ, след като яростната атака на цифровите технологии нанасят тежки поражения на традиционните медии. Новата година ще покаже ясно кои от традиционните медии ще успеят да излязат изпод развалините и да се приспособят към новата реалност, пише в анализ за медийния бизнес в „Уолстрийт Джърнъл”. Звучи ви странно и неразбрано? Има защо. Ние сме си все още със стария пачуърк, онези кръпки, които изпълниха стария медиен закон. Имаше работна група, която пишеше нов закон, но в края на миналата година стана ясно, че пише концепция за написване на нов закон. Кой и какво прави медиите зависими? Какво ново ще ни каже картата на зависимостите на медиите за миналата година, която ще представим в „Клуба на журналистите”. В студиото вече е доц. Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”. Защо периодично се появяват желания за контрол над медиите и как ще завърши унгарският медиен случай? Кой се страхува от подслушване на телефонната си линия – освен министри има ли и други интересни субекти и защо те са интересни – ще коментираме пък с Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията”. И докато в САЩ се стигна до временно спиране на програми заради липса на ясни правила, в Италия се заканиха да цензурират Ю Тюб и аналогични видео сайтове със съдържание, генерирано от потребителите. Ние пък доживяхме до сюжет с подслушвани министри. По този повод медийният експерт Нели Огнянова, освен цитати на подслушвани, уместно напомни и още един цитат, но от класиката. Луиск Карол, математик: „И реших да се изкача на хълма, на този хълм – продължи Алиса. Като каза хълм та се сетих – прекъсна я царицата – аз мога да ти покажа хълмове, в сравнение с които този изглежда като долина. Не, не е възможно, хълм не може да бъде долина, знаете, че това би било безсмислица. Черната царица поклати глава. Можеш да го наречеш безсмислица, ако искаш – каза тя, – но аз съм чувала такива безсмислици, в сравнение с които моите думи изглеждат пълни със смисъл като цял речник.”
В първото издание на „Клуба на журналистите” за годината започваме разбира се с това, което най-много пречи на журналистите – липсата на ясни правила, защото както няколко пъти сме отбелязвали, законът, който регулира дейността на електронните медии страшно наподобява пачуърк, той е предимно от съшити една до друга кръпки. Добър ден на гостите ни в студиото доц. Орлин Спасов и на Александър Кашъмов от „Програма достъп до информацията”. Доц. Спасов, както се сещате е от Фондация „Медийна демокрация”. Всъщност като че ли най-логичното нещо, което можем да предположим е, че на политиците някак им харесва журналистите да са зависими, а те няма как да не са зависими при липса на ясни правила. Дали това е само логично звучаща конструкция или има истина в нея?
Орлин Спасов: Е, разбира се, има истина в нея, но струва ми се, че тя звучи малко прекалено генерализирано, за да е изцяло вярна, тъй като, виждате, и българската медийна среда става много диференцирана, тя е сложна, има различни видове медии, които имат различно отношение, включително и политическо към властовите конюнктури. Така че аз бих бил по-предпазлив, когато правя подобни заключения и бих се опитал малко по-диференцирано да говоря. Защото едно са електронните медии, вътре на терена на електронните медии едно са БНР и БНТ, друго са…
Водещ: Обществените и търговските…
Орлин Спасов: Обществените и търговските. Вече на терена на пресата пък особено ясно се оформят няколко групи, които имат наистина своя доста добре изразена политика или критически ориентирана, или съответно подкрепяща по отношение на правителството. И във фондация „Медийна демокрация” се опитваме да анализираме именно тази дистанция между медиите и властта, по-специално през последната 2010 г., и като че ли засега установяваме, че тази дистанция се скъсява. Може би това е една тревожна тенденция, ако мога все пак да си позволя едно по-едро обобщение.
Водещ: Обаче едва ли само изборите, предстоящи, отминали, и изобщо винаги съществуващи са причина за подобно нещо?
Орлин Спасов: Е, разбира се, не са само изборите, защото, ако трябва да бъдем по-прецизни, вече като че ли има само избори. Това е според мен едно наблюдение, което все по-добре се потвърждава в последните месеци. Всъщност чрез медиите политиците навлязоха в една перманентна предизборна ситуация, ако мога така да кажа, и това до голяма степен променя въобще целия медиен пейзаж. Тъй като това напрежение, идващо от политическата класа, се пренася и към медиите и те все по-активно са използвани във всекидневната си работа по начин, по който обикновено се използват масирано за политическа интервенция в нормално ограничените периоди на избори. Така че струва ми се, че това е един от големите ефекти от това скъсяване на дистанцията между медиите и властта. Тази перманентна предизборна ситуация, в която като че ли започнахме да се намираме, се дължи на много причини, но съвсем накратко бих откроил две от тях. Едната е ролята на скандала, който започна наистина да доминира обществения живот в България и това истинско „цунами” от идващи откъм властта и откъм политическата сцена скандали не оставя на медиите никакво време да преработят добре тази информация, да я анализират и да подходят критически към нея. Вместо това те поради самата интензивност на производството на скандали са принудени да заемат една по-скоро пасивна позиция, в която трансмитират тези послания по-нататък към обществото, правейки това до голяма степен неутрално просто поради липсата на време да заемат една малко по-критична дистанция. Другият голям фактор, който доведе до установяването на този свръх интензивен период, разтягането на всекидневието до перманентна политическа кампания е много мощната, ако мога така да я нарека, „пиаризация” на политиката. Просто политиката започна да се прави много интензивно със средствата на PR. Политическият PR до голяма степен измести традиционните инструменти за правене на политика. А тогава, когато политикът започне да използва PR-а, той разбира се много бързо стига и до медиите, тъй като именно медиите са сцената, на която тези PR-акции, заменящи традиционните начини на правене на политика, се реализират най-лесно и най-бързо.
Водещ: Подобни аргументи ли накараха в Унгария да напишат такъв особен медиен закон? То е хубаво, че го написаха разбира се, защото предизвикаха общоевропейска дискусия, но дали това е причината?
Орлин Спасов: Разбира се, има и специфични неща, които определят тези развития, които са свързани със самия развой на унгарския политически живот през последната година, когато партията на Виктор Орбан спечели парламентарните избори с едно изключително убедително мнозинство и получи около две трети от парламентарните мандати. Това разбира се даде голямо самочувствие на тази партия, това е единият фактор, а другият фактор е, че тя се опитва да промени наследството на предишното управление на социалистите в Унгария, което се приема за доста тежко. Всичко това, съчетано с един популизъм и консерватизъм укрили до голяма степен това ново мнозинство да защити в кавички реформите, които то планира, те са доста радикални, с един много силен контрол, централизиран върху медиите. И затова беше наложен, бих казал доста силово, този нов медиен закон, независимо от това, че срещу него имаше много силни възражения от такива тежки и солидни институции като, да кажем Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но тези възражения бяха доста категорично отхвърлени.
Водещ: Макар че от вчера вече има съвсем различни сигнали.
Орлин Спасов: Да, вероятно в Унгария си дават сметка, че медийното законодателство, макар и по дефиниция то да е прерогатив на национално решение, не може все пак в много голяма степен да се отклонява от европейските стандарти. И мисля, че този заден ход има разбира се и друг контекст. Това е фактът, че Унгария ще председателства на ротационен принцип…
Водещ: Тя вече председателства.
Орлин Спасов: Така че мисля, че…
Водещ: …доста некомфортно…
Орлин Спасов: Наистина ако не бъдат направени някакви отстъпки, просто публичната репутация на Унгария като една демократична страна вече пострада много, но струва ми се, че тук имаме кризисен PR в тези отстъпления от приетите норми. А те наистина са доста драстични и бихме могли да ги коментираме.
Водещ: Да, разбира се, нека обаче Александър Кашъмов да каже, всъщност какво е най-скандалното в този закон унгарският?
Александър Кашъмов: Не мога да кажа, че съм запознат в такава степен, че да мога да кажа точно кое е най-скандалното. Но към това, което се каза мисля, че има един друг много важен сегмент в културата, който докарва на дневен ред възможността да се предложи подобен закон. Унгария е част от бившата Австро-Унгарска империя, където не е имало голяма търпимост към свободата на словото, между другото, въпреки че империята в много други отношения си е била много добре. Но самата Австрия е една от най-осъжданите държави в европейския съд за правата на човека именно за нарушения по чл.10 и този класически случай за критично слово, каквито са делата „Лингенс” или „Обершлик”. Така че на мен ми се ще и се надявам, че България поне в това отношение има едно по-добро минало, което не би трябвало да подтиква опити към подобна ревизия. Всъщност за мен през тази седмица има две смущаващи събития в нашата собствена среда, които засягат медиите. Едното е опитът, някакъв депутат, който не е на толкова незначителен пост от управляващата партия да лансира идеята за приемане на закон за клеветата, и то с цел да има по-голяма отговорност.
Водещ: Всъщност рестрикция за журналистите само че не в медийния закон.
Александър Кашъмов: Точно така. Всъщност трябва да кажем тук няколко неща. Първо, че законодателството, свързано с клевета и обида традиционно, поне в България, се насочва срещу журналистите, а не срещу медиите. Факт, който за мене е много безпокоящ и за който нееднократно сме алармирали. Второто нещо е, че в България продължава да има наказателна отговорност за клевета и обида – нещо, което в някои по-развити демократични страни просто не съществува такава отговорност. Тя създава възможността да бъде стопиран общественият дебат и да бъде препятствана критиката, особено спрямо управляващите, което особено в една изборна година може да се окаже доста проблематично. И третото нещо е, че в България политиците все още нямат търпимост. Значи аз само в моя списък имам две-три дела за този и следващия месец срещу журналисти заведени за обида и клевета, някои от които са заведени от лидери на политически сили, поне две парламентарно представени. Така че смятам, че не е толкова незначително не само като демонстрация на поведението това нещо, но и като някаква опасност, защото утре може да се събудим и с някакъв проект написан набързо на коляно.
Водещ: И като нещо, което всъщност в крайна сметка прави медиите зависими.
Александър Кашъмов: Да. Ние точно за това говорим. Второто събитие за мене е решението на КЗК, с което едно по същество критично слово, което анализираше зависимостите в една група медии, известни условно като медиите на Ирена Кръстева, надявам се, защото го казвам това нещо, няма да има поредно дело пред КЗК, но наличието на едно подобно решение е прецедент в България и е също с потенциала да размаха пръст срещу собствениците и ръководителите на медиите, защото утре това може да се повтори и потрети, подесети, и това в условията на една политическа кампания, на един политически дебат не е никак здравословно. За мен това са двете конкретни плашещи събития от тази първа седмица на новата година.
Водещ: Продължават нашите коментари на тема кой и защо прави медиите, иска да направи медиите разбира се, зависими. Дали многото цитати напоследък от различни СРС не ангажират в грешна посока усилията на журналистите, г-н Кашъмов? Че много цитати ни се събраха тази година.
Александър Кашъмов: Да, действително всъщност сме свидетели на много особен сценарий на управление, какъвто досега не е имало, в чест на истината. Особено ние в програма „Достъп до информация” вече 14 години се борим за това гражданите и журналистите да имат повече достъп до документите на управлението. Сега за първи път имаме едно правителство, едно управление, което няма голям проблем с манталитета на прозрачност, в смисъл, те заявяват такъв манталитет, даже отвориха базата данни на МС, с решенията, със стенограмите, знаем го това. Не се свърши кой знае колко повече от това в сферата на прозрачността, но интересното е, че в последните месеци, и това особено се вижда последните две-три седмици, вече представата за прозрачност ескалира идеята за едно риалити шоу тип „Биг Брадър”, което да се осъществява пред очите на журналистите от една страна, и на обществото, от друга, дотолкова доколкото журналистите са медиаторът. Тук големият проблем е, че според мен липсва разделителната граница между това кои са обществените въпроси, които са от интерес за обществото и кои са личната интимна сфера на човека. Защото според основните документи, които гарантират основните човешки права, интимната сфера на хората е защитена. Така е и според нашата Конституция, чл.34, той беше нарочно приет с тази редакция, като един отговор на времето на следене от ДС, тя забранява отваряне на кореспонденция или следене на комуникациите, освен за разследване на тежки престъпления или защита на националната сигурност. И от тази гл.т. СРС, т.е. подслушвания могат да се ползват само за тези цели. Да не говорим, че България беше осъдена преди 2 години, единствената осъдена в ЕС държава за закон, законът за СРС, който противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. Въпреки това, нещата, виждаме, че продължават, свръх употребата на тези средства продължава и дори получаваме изявления от премиера, че това било супер нормално министрите да бъдат перманентен обект на подслушване. Това преведено на рационален език означава, че в кабинета са вкарани хора, които застрашават националната сигурност и които са извършители или заподозрени в извършването на тежки престъпления. Това е много странно и за мен стои един релевантен въпрос, който може би пък медийната общност трябва да отправи към управлението. Кои хора са били поканени да бъдат министри?
Водещ: Аз един малко по-простичък въпрос бих искала да задам. Разбира се, кои журналисти сега биха искали да се обадят на Симеон Дянков, на Цветан Цветанов или на Вальо Танов?
Орлин Спасов: Е, когато всички знаят, че всичко се подслушва, никой не се притеснява особено от подслушването, защото важните неща няма да минат по тези канали. И повсеместното подслушване всъщност обезсмисля подслушването. Но във всеки случай тук наистина проблемът е много сериозен, защото според мен имаме контролирани течове на информация. Това не са просто случайни неща, които се появяват в медиите. И тези контролирани течове на информация се използват по един чисто политически натиск за решаване на определени проблеми между партии, между управляващи и опозиция, но и вътре в партиите. И сериозният проблем за мене е, че медиите на свой ред се оказват въвлечени чрез това, че се превръщат в канали, публикуват тази информация, в решаването на тези проблеми между отделните политически субекти повече или по-малко.
Водещ: Всъщност като че ли не в историята онази агенция, една жена в парка ми каза, просто тя вече има ново име – един мъж ми донесе флашката.
Орлин Спасов: Така е, да, но вижте, тук можем да направим един паралел с „Уикилийкс”, този сайт, който изключително много нашумя през последната година. И там също става дума за теч на информация, но в крайна сметка…
Водещ: Средствата са по-ясни. Там става дума откровено за хакерство.
Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Докато тук става дума за законно разрешено подслушване от… как да кажа, органи…
Орлин Спасов: Това ние не знаем всъщност, това ние не знаем дали то е официално разрешено. Защото посланията са хаотични, поне по моите наблюдения до момента. В един момент се казва, да, всичко е по закон, но в крайна сметка по закон всичко не би могло да бъде така, просто защото тогава излиза това, което г-н Кашъмов каза, че правителството е пълно с някакви хора, които са заподозрени в много тежки престъпления, в което аз лично се съмнявам. Е два ли е така. Така че, виждате колко сериозни са тези противоречия.
Водещ: И всъщност един журналист как може да се оправи в тази какафония, нека го наречем?
Орлин Спасов: Ами много трудно. Според мен само качествената журналистика, разследващата журналистика има сериозният ресурс да отдели време и усилия, за да разплете тези много сложни нишки и връзки и да се предпази от това в крайна сметка да бъде употребявана от един или друг субект. Но като знаем това е и най-големият дефицит на българската журналистика – сериозните, качествени разследвания. Така че аз съм по-скоро скептичен, мисля, че повечето медии гледат на тези скандали с течовете на информация просто като на още една възможност да публикуват нещо скандално, да предизвикат сензация и така да увеличат тиражите и в перспектива да привлекат повече реклама, т.е. да комерсиализират политическите скандали.
Водещ: Всъщност след като отмина първоначалната еуфория около това, което направи „Уикилийкс” започнаха да излизат и изявления на медиите, миналата седмица стана ясно, че „Гардиън” се е почувствал манипулиран от „Уикилийкс”. Можем ли и ние да кажем, че се чувстваме така в тази ситуация, защото те са доста близки и сходни?
Орлин Спасов: Ами точно това казвам, да, че медиите в много голяма степен са манипулирани и това е следствие точно от това скъсяване на дистанцията между медиите и властта, ситуация, в която медиите доста принудително бяха докарани чрез тази поредица от безкрайни скандали, на които те всъщност не могат по никакъв начин да се съпротивляват, правейки анализ на тази ситуация. Те просто не са оставени да имат времето да направят това. Така че…
Александър Кашъмов: Аз мисля нещо малко по-различно. Според мен има един такъв план, при който подобни скандали стимулират, точно както и вие казвате, добрата журналистика. А тя не е лишена от възможности да съществува. Така например в последно време има поне двама или трима журналисти, които сериозно се опитват да изяснят фактите около това, което се случи, подават заявления за достъп до информация, чрез които се цели да се разплетат някои основни въпроси от рода на това какво е било основанието за разрешаване на сересетата, какво е било основанието да се разреши тяхното оповестяване и т.н. Всъщност аз в известна степен се радвам, не се радвам, че има толкова глупави и проблематични хора, които да предизвикат тези скандали, но се радвам, че обществото се изправя пред тези въпроси, защото рано или късно то трябва да може да ги реши. Гражданинът и журналистът трябва да бъдат способни да се оправят в една такава ситуация, да решат кое е правилното, кое не е правилното…
Водещ: Обаче аз като се замисля, май, никой не влезе в тази изложба, галерията?
Александър Кашъмов: Ами аз мисля, че има още време, мисля, че има време да видим какво ще се случи, защото, нали,това е известно, че и законът за достъп до информацията не работи много бързо, защото все пак има технологични срокове за отговор.
Водещ: Нека да припомним на нашите слушатели, че в случай, че не са разбрали, ставаше дума за една разработка за подслушване на журналисти и тя се наричаше „Галерия”.
Александър Кашъмов: Сега, по въпроса за „Галерия” това е голям завещан въпрос от началото на това управление, тъй като аз си спомням, че имаше обещания да бъде разсекретена тази разработка, която включваше много журналисти. Всъщност това беше скандалното при нея. Такова разсекретяване до ден-днешен не сме видели. Това, което виждам, че се случва сега обаче покрай скандала със сересетата е, че се поставят отново някои въпроси. Единият въпрос, който може да се постави е какво става с разсекретяването на „Галерия”? Другият въпрос, който вече се поставя, и вчера разбрах от медиите, че председателят на подкомисията в НС за контрол на СРС ще се сезира и тази подкомисия ще провери случаите, за които става въпрос с цел да осъществи контрол. В крайна сметка обществото най-после трябва да се отърси от този Биг Брадър и това наблюдение, на което то е подложено, защото, нека да припомним още веднъж, оказа се, установи се, че за периода 99-а – 2000 година в България са били разрешени 10 хил. СРС, сравнени за предходното десетилетие средно годишно във Великобритания, която е девет пъти по-голяма по население от България – 400 пъти годишно. Значи виждаме за каква разлика става въпрос.
Водещ: Но пък ние сме отличници.
Александър Кашъмов: Да, ние сме отличници. Нека да си спомним и този дебат с разпечатките, който беше миналата година с т.нар. трафични данни, покрай които се оказа, че средно 330 хил. годишно за последните години е имало такива разпечатки на 40 хил. абоната. Което са доста сериозни цифри, които означават няколко неща. Първо, че много хора са под наблюдение без да са ясни основанията и целите за това. Второ, че някой има достъп до събраните данни за хората, който достъп може да използва в своя частна полза .Третото нещо е, че има много голямо количество хора, които работят по разни служби, които се занимават с осъществяването на тази работа и ние като данъкоплатци плащаме за съществуването на тези хора. И четвърто, властта не намира никакъв проблем в това, както виждаме в последните седмици, дори публично да казва, че това е съвсем нормално да бъде така. Тези въпроси се натрупаха някак си и според мен обществото се приближава до възможността да им се даде някакъв отговор.
Водещ: Дано да има повече журналисти, които да искат да си общуват с Дянков, Цветанов и Танов, въпреки че влизат директно в подслушването.
В „Клубът на журналистите” продължаваме с един европейски пример, който разбира се не даваме за пример, но италианският вестник „Република” съобщава, че „Ю Тюб” и аналогичните видеосайтове със съдържание, генерирано от потребителите занапред ще бъде регулирано подобно на телевизия. сигурно милиарди пъти е бил задаван въпросът регулация или саморегулация. Това дали е една нормална практика и дали би трябвало подобно нещо да се случва от юридическа гл.т., г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз поначало съм много скептичен към всяка идея за регулация, особено на интернет. Още повече, че държавите в света се делят на два вида – такива, които регулацията, дори законовата е възникнала като саморегулация; и такива, в които регулацията е възникнала като волята на определени хора от горе. Общо взето демократичният маниер предполага саморегулация, в това число на интернет. Аз и като зам.-председател на комисията за етика в електронните медии разбира се в никакъв случай не мога да настоявам на регулация вместо саморегулация. Саморегулацията там, където работи, работи прекрасно. Регулацията там, където работи по един силен начин, работи ужасно. Все пак първите идеи за регулация на интернет дойдоха от Русия преди години. Разбира се, притеснително е, че и в страни като Франция например има привърженици на тази идея. Вярното е, че подобни сайтове като „Ю Тюб”, подобни инструменти на интернет са изключително мощни и имат много повече зрители, отколкото голяма част от младите телевизии, които функционират в България, от която гл.т. има някакъв резон да има регулация, доколкото това е една мощ, на която нещо трябва да опонира. И все пак аз смятам, че нещата трябва да се решат основно на нивото на саморегулацията, защото все пак не бива да забравяме, че самата причина да има медийни закони не се корени в това, че е необходимо някой чиновник да напише на медиите какво да правят, а се дължи на много простия исторически факт, че честотните спектри имат ограничен ресурс. Това е било причината, поради която се е наложило, и това е записано като изключение в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, изключение от правилото да няма регулация на свободата на словото, че трябва в един момент да има състезание, за да се вземе този ограничен ресурс. Когато ресурсът е неограничен аз не виждам и основание за неговата чисто законова регулация. Извън това остават регулации от рода на законодателството за обида и клевета, нелоялна конкуренция и т.н., които те са си отделни сегменти от правото.
Водещ: Но от друга страна, нека да си припомним в навечерието н а 10 януари за това, че в крайна сметка много хора се самоорганизираха и влязоха в ролята на журналисти, публикувайки именно чрез „Ю Тюб” и аналогични видиа-сайтове със съдържание, генерирано от потребителите, както се наричат, за да информират останалите какво се случва.
Орлин Спасов: Това е т.нар. напоследък журналистика без журналисти, когато аматьорите взимат инициативата и понякога са по-бързи от професионалните журналисти в доставяне на информация, особено от протести, спонтанни действия и т.н. Но все пак струва ми се, че не можем да разчитаме все още като общество, ако говоря малко по-едро ,на тази аматьорска журналистика, защото тя е нещо, което би трябвало по-скоро да подпомага традиционните медии в тяхната работа, в тяхната интерпретация на събитията. Докато струва ми се все пак, че големите медийни институции такива, каквито ги познаваме, именно те трябва да останат гарантът на демократичните процеси, защото те продължават да играят централна роля в медирането на отношението между обществото и политиката.
Водещ: В крайна сметка кой най-често и най-шумно коментира факта, че старите традиционни медии ще залязват и ще дойдат едни нови медии? Дали там не прозира един финансово-рекламен интерес? Не само у нас, навсякъде.
Орлин Спасов: Е, в крайна сметка конвергенцията между традиционните и новите медии вече толкова е напреднала, че е трудно да правим големи разлики. Тъй като виждате, че най-популярните и най-посещаваните сайтове в интернет всъщност не случайно са сайтовете именно на традиционните медии. Друг е въпросът, че ако говорим за бизнес, накъдето и вие насочвате въпроса си, все пак интернет не се оказва това Елдорадо, за което толкова много се говореше. И ето, през изминалата 2010 г. обемът на инвестициите в реклама в българския интернет бяха много под очакванията. Което само по себе си е ясен знак за относително слабото влияние все още в България на нещата, които се случват в интернет и много по-силното влияние, което специално телевизията има върху българското общество. Телевизията остава абсолютно безспорният лидер на общественото мнение, но и в общественото доверие в България през последната година. Това са данни от няколко наблюдения. Така че ако трябва да сложим на кантара традиционните медии и интернет, засега тежестта, която имат традиционните медии е останала по-голяма, и затова е много по-важно именно те чрез регулацията да получат такъв контекст на действие, който им позволява да работят в една демократична среда. И тук са големите въпросителни какво се случи с регулацията. Защото ако говорим за регулацията сама по себе си като такава, то в крайна сметка тя също може да бъде коментирана като съдържаща две възможности, две перспективи. Едната е чрез регулацията да се гарантират повече свободи на журналистиката, а другата е, чрез регулацията да бъдат отнети повече възможности.
Водещ: В каква посока се разви в последните години, г-н Кашъмов, като юрист според вас?
Александър Кашъмов: В последните години няма кой знае какво развитие в регулацията всъщност. Има едно много протяжно вече окачване за развитие в регулацията, защото този проектозакон за радиото и телевизията, за изменение на закона за радиото и телевизията, който трябваше да се направи, като изключим онази странна промяна, при която отпадна забраната за конвергенция, реклама и медии, ако изключим това, кой знае какво не се случва в регулацията. Което не е непременно лошо. Там трябва общо взето да се отвори път за цифровизацията, това е основното нещо, което трябва да се случи. Но това се отлага. Т.е. това е необходимото нещо. Сега, другите въпроси са много интересни, защото наистина все още, при положение че все още стоят така нещата с това предимство на телевизиите, в същия момент увеличаването на процента на население, което има достъп до интернет пък, води до една може би по-бавна тенденция, но несъмнена тенденция, особено в големите градове, да се четат интернет медиите, и при това през интернет медиите да се гледат традиционните медии. Т.е. когато някой прочете, че по еди-коя си телевизия в сутрешния блок е имало еди-какво си интересно интервю… Така че интересни са тенденциите, но лично за мен това, което е притеснително в българското общество, но аз не виждам изход от този въпрос, въпреки че съм оптимист, има едно нещо, в което не виждам изход, е, че в традиционните демократични страни много се залага на това потребителите, т.е. читателите и зрителите да си плащат от джоба за медиите, защото това не е просто източник за доходи на медиите, а това е средство за тяхната независимост. Значи съществуването на медии, съществуват списания и вестници в Западна Европа, включително и в САЩ, които настояват на това, че те примерно не взимат въобще пари от реклама и се издържат само от читатели. Или дават процента, в който е даден този баланс, за да може те да не са зависими от съответните бизнес интереси, а оттук и от политически интереси и т.н. И те наистина по този начин обезпечават своята независимост. Това в България обаче аз не виждам никакъв изход да се случва.
Орлин Спасов: Има една много проста причина, поне една, поради която то не може да се случи. Защото тези медии, за които говорите, те са обикновено глобални по обхват затова защото са англоговорящи и разчитат на една огромна публика, която им дава възможност чрез закупуването на продукта да бъдат и финансово независими. Докато в България не случайно и тази толкова коментирана клауза в закона за радио и телевизия за въвеждането на телевизионните такси не можа да се приеме, но тя и не може да се приеме всъщност по чисто структурни причини, така да се каже, просто защото българският пазар е много малък. И дори да бъдат събрани тези такси, те пак няма да бъдат достатъчни за финансиране на обществените медии.
Водещ: Макар че би трябвало да бъде намерен някакъв друг начин да се осигурява независимостта, защото те не са кой знае колко много начините за финансиране, май.
Орлин Спасов: Наистина въпросът е много сложен. И тук виждаме как, и всъщност и затова българската медийна среда през миналата година беше толкова много критикувана за отстъпление от позицията на свободата. Българският медиен пазар беше дефиниран като „от части свободен” и т.н. от изключително авторитетни международни неправителствени организации, от ПАСЕ и т.н. Аз просто не помня друга година, в която да е имало толкова много критики към състоянието на свободата на медиите в България, както се случи това през 2010 г. Така че има една тревожна симптоматика и този въпрос е просто фундаментален, който вие задавате. Какво да гарантира независимостта на медиите тогава, когато пазарът е малък, финансовата независимост е под въпрос. Тогава, когато много силни влияние текат по линия на рекламата. Защото виждаме, че и това става. Имаме много силна консолидация на няколко…
Водещ: При условията на свръхпроизводство на сересета.
Орлин Спасов: Няколко основни рекламодатели, като сложите и тези зависимости, които идват по линия на властта. И всъщност се оказва, че българската медийна среда е изключително зависима. И струва ми се, че отговорът за това как да се намери изход от тази работа е професионализмът. Просто българската журналистика трябва да заеме най-сетне тази позиция на професионализъм, която ще й позволи да действа като една самостоятелна институция, която има свои ясни граници. Журналистиката не трябва да допуска нейните граници да бъдат толкова лесно разтваряни чрез нахлуването на различни интереси в нея. Просто тази професия трябва да стане малко по-затворена, малко по-консевративна и да отстоява този професионализъм, който впрочем във всяко друго поле, във всяка друга област е гаранция за независимост на съответното поле. Примерно, не знам професията на математика, нали, защо никой не може да се изказва свободно по въпроси, свързани с математиката? Защото математиците формират едно доста затворено поле, в което професионализмът е водещ, и те охраняват, така да се каже, този професионализъм. Струва ми се, че и журналистите трябва да направят нещо такова и да охраняват своя професионализъм, да охраняват качественото съдържание. И тогава струва ми се, че и независимостта им ще бъде по…
Водещ: Какво показва картата на зависимостите за миналата година на медиите? В „Клуба на журналистите” продължаваме да си говорим за това кой, как, защо прави, опитва да прави медиите зависими. Знаем, че Фондация „Медийна демокрация” прави карта на медийните зависимости. И така, първо в „Клуба на журналистите” основните тенденции, доц. Спасов, да очертаем за миналогодишните медийни зависимости? Какво показва картата?
Орлин Спасов: Има няколко вече години последователни извършваме този мониторинг. Тази изминала година наблюдавахме по-специално седем национални всекидневника. И всъщност изследването съчетава количествени данни с един качествен анализ, като в рамките на качествения анализ именно ние установяваме отношението на медиите към определени политически субекти или институции по една проста скала: негативно, неутрално и позитивно отношение. Като тенденциите за 2010 г. са, ако говорим за количествените изрази, в едно доста сериозно нарастване на присъствието специално на Бойко Борисов в медиите. Ние донякъде постоянно си казваме, че таванът е достигнат, но така се оказва, че няма таван, винаги има място, поне имаше през 2010 г. пространство за нарастване на присъствието на премиера в тези седем национални всекидневника, които наблюдавахме. Но интересната тенденция е, че отношението на тези вестници като цяло показва, от една страна, продължаващо позитивно отношение към премиера, и дори в много случаи нарастващо позитивно отношение към него, докато в същото време показва много ясно нарастваща критичност към правителството на Бойко Борисов. Така че ако мога да обобщя, то именно фигурата на Борисов, която така активно присъства в медиите е тази, която засега тегли след себе си правителството в медийното представяне и тази свръх представеност на премиера успява донякъде да балансира съвкупния образ на управлението, ако мога така да кажа. Но струва ми се, че все пак тук имаме индикация на известно добро развитие в медиите, които разбира се, все още не могат да преработят добре харизмата на самия Борисов, той продължава много да ги изкушава, да ги фасцинира, защото и друг път съм казвал във вашето предаване, той е интересен за медиите. Той има този талант да успява да ги провокира и да фокусира техния интерес към него. Това разбира се е опасно за медиите, те трудно се справят с нея и засега не могат. Но ако става дума за една по-стандартна политика като тази, която прави правителството, виждаме, че голяма част от тези всекидневници все пак са по-скоро критични, отколкото позитивно ориентирани. И това ми се струва едно добро развитие на терена на пресата в България през последната година.
Водещ: Ето оптимизъм, г-н Кашъмов, липсваше ви?
Александър Кашъмов: Да, има разбира се… За мен най-големият източник на оптимизъм са тези тенденции, които бих могъл да определя като трайни, това през призмата на програма „Достъп до информация” е все по-голямото ползване на закона за достъп до обществена информация от журналисти. Само през тази седмица ние имаме няколко такива консултации. Следващата седмица има две дела, които са на журналисти срещу отказ впрочем на това същото правителство, което обвиняваше предходното за определени неща. Става въпрос за отказ на един одит, одитът на БДЖ и отказ на един доклад на инспекторат, това е докладът за държавната комисия по информационните технологии и съобщенията ДАИТС, която впрочем беше един от инициаторите на интерфейса, чрез който да има пряк достъп до трафичните ни данни. Така че това са, специално в този случай това са двама журналисти от в. „Капитал”, но в много други случаи много журналисти от най-различни и разнообразни медии, повече печатни, отколкото електронни, но това е разбираемо, ползват закона. Ползват го за разследвания. Тези разследвания, както знаем започват да стават все по-сериозни, все по-интересни. Мога само да изразя надежда, че и собствениците на медии ще осъзнаят в дългосрочна представа, в дългосрочен план, перспектива важността на това да се правят истински разследвания, да се ползва този закон и по този начин да се подобрява цялостното състояние на демокрацията в страната. Защото рекламодателите си отиват, но медиите и ползата за обществото остава.
Водещ: Всъщност журналистиката е, как да кажа, функция на хората, а не на рекламодателите.
Александър Кашъмов: Ами всъщност то трябва да е обратното, всъщност рекламодателите, които искат да достигнат до потребителите, би трябвало да се водят от влиянието, от влиятелността на една медия, а не обратното, медията да се въздържа от критика на бизнеса на рекламодателя.
Орлин Спасов: Както най-често се случва.
Водещ: Всъщност как ние журналистите бихме могли да намалим производството на, как да кажа, публично огласявани сересета? Има ли начин това да се случи? Защото мисля, че това ще бъде полезно и за журналистите, и за политиците, и за обществото като цяло.
Орлин Спасов: Ами трудно ще се случи. Докато такива данни се огласяват, мисля че не можем да разчитаме медиите да престанат да ги тиражират по-нататък.
Водещ: Е, те не могат да престанат да ги тиражират, разбира се, защото това им е работата.
Орлин Спасов: Това са публични факти, но както казах, въпросът е в това как те ще ги коментират, какви анализи ще предложат на тези феномени в една критическа перспектива. И ако тези анализи, които медиите правят са достатъчно сериозни, в идеалния случай би трябвало да се стигне дотам, че тези, които изнасят подобна информация, ще престанат да бъдат заинтересовани да я изнасят, защото самото им изнасяне ще се обърне срещу тях. Ето, ако медиите съумеят да формират една такава критическа нагласа в обществото, това би било чудесно. Но трудно ще стане и това, защото както казахме малко са медиите, които са реално независими. И въобще самото понятие за независимост на медиите стана през последните години доста обтекаемо. Много медии започнаха да се етикират като независими без дефакто те да са такива. Защото просто това е част от авторекламата на медиите, да твърдят, че са независими. Но о това, че твърдиш, че си независим до истинската ти независимост разстоянието често е много голямо. Има фасадна независимост…
Александър Кашъмов: Както знаем, най-много епитети в смисъла на демократичен и народен има в названието на Корейската народна демократична република. … Една демократична държава не се нарича демократична сама себе си.
Орлин Спасов: Както и обикновено там, където най-много се говори за прозрачност, има най-голям проблем с прозрачността.
Водещ: Всъщност докато течеше класиката „Imagine”, ние тук си говорихме и се опитахме да изброим с г-н Кашъмов колко пъти миналата година си говорихме за желанието да бъдем подслушвани в интернет, а не само по телефона. Преброихме опитите до 6. Имахме един успех, в който формулирахме ясно един въпрос – какво разследване прави журналист, който разследва МВР, пък МВР го подслушва. Сега какъв въпрос да формулираме?
Александър Кашъмов: Ами той въпросът е същият. Сега само искам да уточня, че шест са опитите не само за миналата година, ами за целия този период от около две години и половина. Но да, големият проблем е, че разследващият журналист може да бъде следен по този начин и да се разкриват източниците му. А защитата на източниците е негово основно право по Европейската конвенция за правата на човека. Същото е с подслушванията разбира се. Същото е в крайна сметка и с един нов феномен, който също изникна в последните седмици преди новата година – опитът в търговския регистър да се въведе ограничен достъп, при който този, който получава достъпа да се идентифицира вътре, което ако е журналист, значи ние алармирахме много сериозно срещу това от програма „Достъп до информация”, тече дебат между първо и второ четене в парламента. Тъй като ако се задължат всички потребители на регистъра в интернет да се регистрират, много лесно ще може някоя голяма финансова групировка да прояви кой точно е проявявал интерес към нейните документи и т.н. Нещо, което е поредният префинен опит да бъдат следени журналистите вместо да им се даде възможност те да следят тези, за които трябва да пишат, а именно властта и бизнеса. Така че такива тенденции има. Как да ги спрем, аз смятам, че те просто трябва да се забелязват навреме, да има обществен дебат и борба срещу всичките подобни опити. Защото в крайна сметка, както е известно винаги във всяка страна управляващите преди да дойдат на власт много обича демокрацията, прозрачността, правата, а пък когато дойдат на власт, нещата се оказват различни.
Водещ: И няма откъде да си внесат журналисти, които предимно да ги цитират.
Орлин Спасов: Има обаче и една друга опасност, която е свързана с… която бих нарекъл публичната еротика на подслушването, еротиката на воайорството. Това да можеш да надникнеш зад вратата, да видиш през ключалката. И тук е възможно, страхувам се, ме може да се случи едно объркване на тази публична еротика от подслушването с една традиционна медийна практика, каквато е тази на папарака. Защото параракът в крайна сметка прави горе-долу същото, той по един нерегламентиран начин навлиза в личното пространство на някой.
Водещ: Изобщо да си пожелаем тази година по възможност политиците някак да дадат малко повече свобода на журналистите, хората да слушат журналистите по радиото,по телевизията, да ги четат във вестниците, а да не избират папарашките сюжети, ами да четат повече книги, може би така да завършим, с такова пожелание, макар че то е силно, как да кажа, утопично, даже не и оптимистично. Само да кажем накрая кога ще бъде представен, кога е конференцията на…
Орлин Спасов: Годишната конференция на фондация „Медийна демокрация” ще бъде на 17 януари понеделник от 10 до 13 час в Червената къща.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 18.12.2010

Водещ: Обикновено журналистите контролират властта. Но пътя е този модел да бъде окончателно демонтиран не само у нас. Променят ли се отношенията между различните власти. Променят ли се правилата, по които работят медиите.р егулация или саморегулация? Възможен ли е днес нов Уотъргейт? Къде е мястото на гражданската журналистика и кое е журналистика? Безспорно случая Уикилийкс е о собено шумен, но дали това е журналистика? Защо журналистите залагат капани на политиците, даде ли отговор Верту аферата за депутати на този въпрос? Предизвикателство ли е за медиите взетото решение за отлагане на цифровизацията? От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Как се променят нагласите на хората – повече от новините или от дискусиите? Станаха ли политиците журналисти? Свободно ли е българското слово? И какво се случва с коментарите в българските медии. Има ли запомнящи се разследвания? Какви граници очертават класациите на Репортери без граници. Защо попаднахме на 70-то място? Какво се случва с разследващата журналистика? И изобщо какво се случи в медиите за една година, какво не се случи? Ще има ли нов медиен закон, очаквайте коментара на доц. Георги Лозанов. Как медиите започнаха да променят обществените нагласи, какво ново да очакваме от новините на БНТ, в студиото вече е и Добрина Чешмеджиева. Какви изненади да очакваме от т.нар. нови медии – опит за прогноза ще направим с Ели Александрова, експерт във фондация Медийна демокрация. Обикновено журналистите контролират властта, на път ли е този модел да бъде окончателно демонтриран? 2010 ли е годината, която ще даде този отговор?
В "Клубът на журналистите" добър ден на доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ.
Георги Лозанов: Добър ден.
Водещ: И на Добрина Чешмееджиева от БНТ 1, шеф на новините вече.
Добрина Чешмеджиева: Добър ден.
Водещ: Да ви попитам в началото, защото б езспорно това е най-шумната медийна тема – Уикилийкс. Възможен ли е нов Уотъргейт?
Георги Лозанов: Аз да се намеся пръв, макар че новинарите тук са може би по-наясно,т ака да се каже. Но аз не знам какви са последствията, така да се каже. Вероятно ще Има и последствия, които още не са прогнозирани, не са се проявили, тъй като това е централен сюжет и дълго време ще бъде такъв. Не мисля, че ще се разминем просто с поредния скандал. Защото има нещо общо и глобално, което засяга цялата тази история. Много дълго време, векове наред, дори така да кажа, е създадено твърдото убеждение, даже се е превърнало в морал, това че се управлява чрез тайни. Това, че за да управляваш, за да така да се каже трябва да пазиш тайни, опазването на тези тайни е част от властта, властта се заявява и се гарантира честта и. Тая работа чисто вече технологично започва да се преформулира. Властта все по-малко ще може да се управлява чрез тайни. Това беше ясно още когато интернет започна да има такова голямо влияние не само върху комуникациите, върху останалите отношения и върху мисленето. И това е първата история, която заявява това, което преди беше концепт, теза, го заявява като практика. Огромен масив от тайни и сега са явности. И какво да кажа, може би като човек, който е институционално принадлежащ и т.н. би трябвало да имам друго отношение, но мен някак си дълбоко това ме радва.
Водещ: Обаче това не е ли и предизвикателство за медиите? Защото аз не мисля, че това е журналистика – публикуването на тайни.
Георги Лозанов: Не, разбира се, че не е журналистика, но няма никакво съмнение, че ако традиционните медии не се бяха превърнали в канал на тази информация, те нямаше да добият това значение като влияние върху мисленето, върху общественото мнение и т.н. просто аз искам да кажа, че много по-важно от това какво пише в тези грами и в тези разменени информации, какво съдържат те е това, че въобще вече да пазиш информация в тайна е трудно. Така че това за мен е същинската страна на този проблем. Иначе вече вътре може да влезе в детайлите на самата така да се каже загубила своята секретност информация и да се види това по какъв н ачин политически тук или таме ще повлияе, макар че това, което аз чета, което четох тогава, когато всичко това излезе, доста ми се стори близко до акъла и до това, което вече знаем. Нямаше нещо, което да е много шокиращо и изненадващо. Просто малко е като някаква …
Водещ: Предизвестеност?
Георги Лозанов: Не, като някакво заклинание на властта. Тя за да се чувства власт загражда едно парче от информация и казва – това е тайна.даже няма значение какво точно съдържа таз информация. Въпроса е да има тайна, защото така се възпроизвежда властта. Както в, извинявам се за свободната аналогия, но както в рая дървото на познанието няма данни, че се е различавало от другите дървета, но просто единственото дърво, за което Господ е казал, че няма да го берете този плод. Горе долу и с тази информация е така. Не е много по-различна от другата явна информация, но е казано, че това е тайна информация.
Добрина Чешмеджиева: Абсолютно съм съгласна, защото смятам, че от една страна това, което като съдържание беше публикувано в Уикилийкс, то наистина не е изненадващо, но то по някакъв начин поне за мен на ляво дава в мелницата на тази теория, че има едни много важни хора, които много тайно се срещат и решават някакви важни въпроси. Но по някакъв начин аз си спомням часовете, два или три часа преди публикуването на Уикилийкс на всичките тези секретни документи, а зси спомням как бях на работа и как започнаха да валят тревожни съобщения от всякакви европейски столици и лидери, колко са притеснени те за това, което ще се случи, колко страшни неща могат да се случат. В крайна сметка нищо толкова чак страшно не се случи, освен че малко неприятности се създадоха за Адриан Асандж. Но смятам, че по някакъв начин политиците харесаха тази игра. На тях им харесва самото мислене, самото усещане, ние сме вършили нещо тайно, ние наистина сме участвали в това, сега вие ще разберете какво ли ще последва, смятам че те не искаха да пада този ореол на тайнствеността в голяма част от начина, по който се прави световната политика.
Водещ: Обаче ако това традиционна медия го беше поднесла какво щеше да се случи? А не хакера, както го наричат напоследък, Асандж?
Георги Лозанов: Ами какво щеше да се случи – не би трябвало нищо по-различно да се случи, защото тя в крайна сметка мина през традиционна медия, независимо от това, че се позовава на интернет източник, така да се каже. Но това е един голям друг дебат, който ние тука сме водили, за това ако се огласи тайна, класифицирана информация, да не носи отговорността този, който я е огласил, а този, който я е издал. Ние имаме склонност по този начин да се охранява информация, като се стоварва върху журналистите основно отговорността за това нещо, което е секретна информация да се превърне в явна. Макар че често пъти това не е самоочевидно. Ти можеш да издадеш, така да се каже, държавна тайна въобще без да знаеш, че това е държавна тайна. За това е абсолютно нормално този, който трябва да я пази, той да носи отговорността ако някой друг я е издал. Така че действително онова, ако беше минало през традиционна медия можеше да има процеси, съдени журналисти и да имат журналистите големи неприятности.
Водещ: Което разбира се поставя на дневен ред като че ли понятието за правилата, по които се р азвива журналистиката – писаните и неписаните.
Георги Лозанов: Ами … журналистиката това е един честен нагон на професията колкото се може по-голяма информация да даде на своята аудитория журналиста, да каже, а не да играе на страната на институциите, които и да са те, за да им пази тайните. И така още повече аз споменах това, че това самото се преформулира вече, че трябва властта да се пази непременно през тайни и че това е, как да кажа, част от властта и даже от неговото достойнство. Това е съвсем друга тема. Тази идеализация на разузнавачите, които ги има навсякъде и в някакъв смисъл това действително е така. Но това … вижте, те са едно неизбежно зло, те не са добро. Това е тъй като те така или иначе действат в нарушение на човешки права, за да си вършат работата. Но да ги превръщаме, да патетизираме тяхната роля и то до толкова, че чрез тази роля тук в България специално да се опитваме да оправдаваме Държавна сигурност и нейното място в онова общество, което се разигра също като сюжет тук напоследък е вече граничи с абсурда. Така че и при този скандал даже тази нагласа, че разузнавачите, тези герои, са герои, започва да се разклаща по някакъв начин, което мен също ме радва.
Добрина Чешмеджиева: Освен това само да вметна, че специално ако говорим за нашите медии тук и начина, по който ние запознахме българската аудитория с ефекта Уикилийкс, всеки вкъщи вече почти има интернет и той може да си прочете материалите там, където иска. Медиите тук смятам, че тяхната роля и това, което беше интересно е да повдигнат въпросите и да се говори не толкова за фактите вътре, а за ефекта от тези факти. Но аз съм абсолютно съгласна, че не смятам, че вътер имаше някаква кой знае каква изненада специално за България например, това което излезе за страната ни, ние трябва да сме големи наивници ако си мислим, че някой не следи как се развиват нещата с подземния свят, с организираната престъпност, с корупцията, с отношенията с колегите…
Георги Лозанов: Абе добре, че пак не се о бидихме, защото обикновено като излязат някакви …
Добрина Чешмеджиева: Да, мъжки го приехме.
Георги Лозанов: Да, ние много се обиждаме и започваме да ругаем света. Сещам се последния път… но ние се обиждаме главно заради изкуство. Заради секретна информация изглежда не, защото последния път се обидихме заради една тоалетна чиния. За една автоинсталация. От нея се обидихме. Тука тоя път действително мъжки го..
Добрина Чешмеджиева: Явно по някакъв начин ни хареса, че … може би щяхме да бъдем разочаровани ако не присъствахме.
Водещ: Може би защото това се отнасяше до една избрана, представителна част от обществото ни, а не до всички. Докато инсталацията – там нямаше … тя беше за всички.
Георги Лозанов: Да. А освен това и за другите там не бяха много хубаво… така да се каже никой не щади много в тази дипломатическа поща…
Водещ: В смисъл, че (?) нещата , за това си дойдоха по местата. Какво се случи за една година и какво не се случи? Останете с нас, за да разберете след малко.

/…/
Георги Лозанов: … от държавата, но от друга страна играят в конкурентни отношения с частните медии на рекламния пазар и въобще на медийния терен и за това ако искаме лоялност и равнопоставеност на конкуренцията, абсолютно задължително трябва да бъдат регулирани чрез общи текстове частните медии и обществените. Да ги разделим в два закона, един начин фактически да се капсулира и маргинализира обществените медии, като да бъдат извадени от голямата медия.
Водещ: Но от друга страна няма да бъдат непрекъснато виновни за това, че са финансирани от държавата, защото това е винаги едно обвинение към нас, че ние нямаме нищо общо…
Георги Лозанов: Даже независимо дали са в един закон или в два, те са финансирани от държавата и това е нормално. Даже сега последните европейски документи отново в новата цифрова среда поставят акцент върху изключителната роля на обществените медии. Въобще обществените медии не са заплашени от недоверие, нито политическо, нито на ниво законодателство.и така да се каже да го омаловажават. Аз съм говорил за това , включително и в това студио, че в цифрата ситуация, ролята на обществените медии нараства, а не обратното и се зарадвах, че видях, че има потвърждение в европейския дебат по този въпрос.
Водещ: Мен ми се струва след кратката анкета, която направих сред колегите, че без претенцията за изчерпателност или достоверност, че като че ли всички са обединени около становището, че мястото, където се променят нагласи на хора стана Референдум. Това е едно от най-отличилите се медийни събития на годината. Ще се съгласите ли с мен?
Георги Лозанов: Ами аз …
Водещ: Аз умишлено не се обръщам към Добрина.
Георги Лозанов: Аз влизам в някакъв конфликт с институционалната си роля, ако давам оценки наконкретни предавания и журналисти. Особено пък в такава куртоазна сега ситуация, когато…
Водещ: Тя е срещу вас.
Георги Лозанов: Сеаг да се хвалим ще бъде … може да не прозвучи достатъчно искрено, пък аз наистина харесвам това предаване и за това по-хубаво да не се впускам в оценки.
Водещ: Трудно ли се прави, Доби? Как се роди идеята за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Идеята за Референдум е нещо, което се е родило преди аз да стана част от екипа. Предаването има автор и продуцент, това е Робърт Ковачев, който дълго работи върху тази концепция с други колеги в телевизията. Смятам, че … аз също не искам да давам някаква висока оценка, защото това.. не знам, изглежда ми прекалено…
Водещ: Всеки брой е сам за себе си.
Добрина Чешмеджиева: Изглежда ми напудрено и най-малкото не е необходимо. Аз се радвам с това, че съм успяла да запазя качеството си когато изляза от работното си място да се превръщам в зрител. Аз гледам всякакви неща и смятам, че трябва да Има различни формати, различни предавания. Не смятам, че всички трябва да правят такъв тип предавания. Понякога то е успешно, понякога е много добро, понякога е много гледано, понякога не чак толкова. Интересното е, че това предаване се прави трудно, защото най-важното нещо в него е да намериш точните хора, да се формулира точно въпроса е едната сложност, в която ние водим непрекъснати разговори зс Алфа Рисърч, които правят социологическото изследване и ние трябва д анамерим най-добрия вариант, който да е добър и за социолозите, защото те имат определени принципи, от които не трябва да излизат. Но да е добър и за нас. И най-трудното е да намериш хората. Имаме двама редактори, Татяна Тасева основно се занимава с търсенето, намирането на интересни гледни точки и още един редактор. Ние сме като съдържание много малък екип. Това сме хорат,а които решаваме каква да е темата и търсим точните събеседници. Но само ще ви дам един пример. Едно от най-гледаните предавния тази година е предаването ни за 62-годишната жена, която роди близнаци. То не е политически скандал, то не е за бюджета, то не е за парите, а една човешка история, която явно впечатли хората, допадна им да изразят мнение. Предаването наистина се получи добре, защото ние успяхме наистина за първи път тогава да вкараме в студио и да покажем на аудиторията човека, който беше направил това инвитро оплождане. Лекаря, който избра Референдум, за да дойде, не му беше лесно, защото там имаше доста противници на това. Все едно, няма да влизам в самия казус. За мен Референдум е добър тогава, когато той поставя във вторник вечер темата, която в момента хората най-често обсъждат, докато си пият кафето, докато се срещат с приятели, докато вечерят заедно. Това смятам, че го прави интересно. Че то няма твърдия профил – ние сега ще правим само политически дебати, ние сега ще каним само фолк певици и шоумени. Дискусията е смесена, но на мен честно казано най-много ми допада когато тя е смесена. Когато има и хората, които правят законите и тези, които търпят последствията от тях, различни гледни точки. Това го прави любопитно.
Георги Лозанов: Нека да кажем, че може би това е като модел, това е вярната представа за обществена медия, Референдум, като територия, през която да минават основните дебати в обществото. Това е част от мисията, важната мисия на о бществената медия – да представя тия факти.
Добрина Чешмеджиева: И само още нещо да допълня, защото много пъти ние сме си говорили в нашия малък сплотен екип – когато хората казват – това се е получило добре или коментират ефекта от предаването – това всъщност е най-простата формула, по която се прави едно телевизионно предаване. Имаш една теза, имаш контратеза и просто сблъскваш две гледни точки. Просто може би във времето, търсейки различен формат, търсейки различна част от обществото, много п редавания по някакъв начин напуснаха този дискусионен елемент, но той не е нищо уникално. Това е класиката в жанра публицистика. Имаше …
Георги Лозанов: То уникалността по някакъв начин се носи от заглавието. Това усещане за пряка демокрация. За това, че в… аз за това казвам – обществената медия трябва да е един непрестанен референдум. Действително не в смисъла на предаването, а в смисъл на това да дава възможност на хората да защитят позициите си, да си формират позицията те самите по основните въпроси, независимо от това, че имат своите представители във властта, които от тяхно име да решават.
Водещ: А как би изглеждала обществената мисия в законодателен, в юридически текст написана? Обществената мисия на обществените медии? Дали това е възможно да се случи?
Георги Лозанов: Абсолют но възможно е, освен това е правено, даже в някои страни е и задължително. Защото …
Водещ: Да, те се дават за пример.
Георги Лозанов: Да, защото ние трябва да можем да се формулираме сега в България, в този момент какви са очакванията. Разбира се хем достатъчно общо , хем конкретно изпълнимо, формиране на очакванията към обществената медия. Сега това някак си се оставя да се разбира от само себе си и заради това започва винаги да бъде смътно до къде е обществената функция на медиите, от къде престава да бъде, дали тя изпълнява, така ли трябва да се изпълнява, обществената функция значи ли непременно да е скучна или пък огато стане скучна престава да бъде гледана или слушана, това не е ли напускане на обществената функция и т.н. Ние се въртим в един кръг, малко омагьосан на въпроси около обществените медии, задавани вече 15 години и изхода от този кръг е само ясно, на базата разбира се на публичен дебат да се по точки да се изясни какво представлява обществената мисия, което означава техните очаквания основни към двете медии. Аз в това отношение направих един о пит и представих един текст във вестник Култура, струва ми се, че вестник Култура е специализирано издание за такъв тип дебати, очаквайки да се чуят и други гледни точки, защото формулирането на тази обществена мисия е много … трябва така да се каже тя самата да мине през много голям обществен дебат, за да се стигне накрая до нещо, което да носи в себе си действително усещането за това, че това обществото го е пожелало, не персонални визии. Но вместо да се чуят други идеи за обществената мисия, аз чух по-скоро разни към мен самия недоволства и критики, което също е хубаво, разбира се и правилно, но то не придвижва много напред дебата з аобществената мисия.
Водещ: Всъщност този дебат се върна много отдавна. Защо до сега не успя да завърши? И отложената цифровизация има ли нещо общо с това?
Георги Лозанов: Не, знаете ли каква е истината, колкото и да е странна и в някакъв смисъл и аз самия се изненадвам от нея, но ясно да се каже, че трябва да се формулира обществена мисия и да започне такъв дебат никога не е правен. Въобще не искам да се самоутешавам, че аз имам някакви особени заслуги и роля, но просто сега пишейки закона аз започнах да казвам – айде най-после, ама до сега не беше просто като че ли възниквало това. Най-общо се говори за това каква обществена мисия, каква трябва да бъде, каква е по света, но формулирането и за България по точки, което се свежда въпроса…
Водещ: Коя е първа точка?
Георги Лозанов: Вижте, когато се видят обществените мисии на другите обществени телевизии и радио програми, не мога да кажа дума радиа, както и да е, множествено число, се вижда, че те имат много общи неща, не се открива топлата вода, и заедно с това има отделни елементи, които идват от горещите проблеми на обществото. И за мен контрола на властта и корупцията като програмни линии би трябвало да е една от водещите точки на тази обществена мисия за България в момента. Законово основание така да се каже и законова защита на критическата позиция по отношение на властта на тези медии, на разследващата журналистика, тези линии да бъдат още от там пожелани, така да се каже, от обществото. Моето , аз го казвам, защото аз мисля така, но аз съм в себе си убеден, че това ще бъде и очакването, ако се направи анкета, ако се направи социология. Ето, Алфа Рисърч, няма значение, тези обществени мисии когато се стигне до това да бъде формулирана в закон накрая, тя преди това трябва да бъде тествана, включително социологически сред аудиторията на тези медии, за да се види какво от … разбира се хората няма как да я измислят, но те могат да подкрепят едни такива идеи и да не подкрепят други, това трябва да се направи. Този референдум, за който говорим и който се прави в предаването Референдум, на първия Референдум на обществената медия така да се каже трябва да е за нея самата, за собствената и мисия. И от там нататък вече ще се … когато то се запише в текст, след това всяка година обществените медии ще трябва да дават отчет пред обществото по какъв начин са реализирали тази мисия. След това пък да се види колко струва реализацията на тази мисия. След това как се определя бюджета. И т.н. , всичко да почне да се подпасява, за да почне да излиза.
Водещ: Но без да се стига до обсъждане на конкретни предавания, защото имаше и такъв прочит на написаното от вас?
Георги Лозанов: Кои конкретни предавания, не можах да разбера?
Водещ: Това беше един от прочитите, че всяко предаване ще се финансира според нивото на изпълнимост на обществената си мисия.
Георги Лозанов: Не. Единственото, което е всички те програмни линии, които реализират мисията, на базата на това ще се изчислява бюджета на телевизията, а не предаването да се финансира според това до колко изпълнява мисията.
Водещ: Което е доста по-различно.
Георги Лозанов: Ами да, разбира се, различно. Сега е доста трудно да се каже как се определя бюджета. Доста трудно. Малко с поглед, вперен в тавана общо взето. И се вижда, сега БНТ беше и за съжаление до голяма степен все още стои във финансова криза тъкмо защото всичко това тръгва от един нереалистичен бюджет. И лошо изпълнен, включително и от държавата. Но въобще за да се знае данъкоплатеца, то н али това е цялата работа, да е с чувството, че той финансира нещо, което знае какво е и иска да го прави. Защото аз съм абсолютно убеден, че ако…
Водещ: Тук обаче има заложен един конфликт – данъкоплатеца никога не желае да дава повече.
Георги Лозанов: Нищо подобно. Аз съм абсолютно убеден, че ако се попитат хората какво биха искали да чуят и да гледат и т.н. и ако им се каже, че обществените медии са за това – да изпълнят тези техни потребности, те ще имат ясно съзнание, че част от бюджета е от данъците, трябва д аотиде за това. Сигурен съм, че няма да има никаква съпротива. Съпротивата идва по един и същи начин, винаги става скандал, когато се заговори за такси, което е добра практика, защото те казват – още отгоре.
Добрина Чешмеджиева: Но иначе аз говоря на базата на абсолютно реалния си опит – това, че всеки от нас когато е в нюзрума и трябва да вдига телефони, а з не смятам, че хората не …. на хората им липсва това усещане, че … защото най-често, не знам при вас как е в радиото, но при нас някой се обажда и казва – спрели са ни тока от 2 часа, аз ви плащам заплатите и искам сега вие да ми кажете защо са ни спрели това и да ги направите тези на 2 стотинки. Но някак си хората имат … аз по никакъв начин не искам да се отделям от тяхното усещане за това, че телевизията или радиото трябва да изпълнява тази обществена функция и парите идват от държавата и чрез събирането на тези данъци и за това много пъти съм се чудила – а защо аз не мога да кажа на хората – да, така е, но аз плащам на вашия баща пенсията и когато утре някой има нужда от помощ в болница, аз плащам, защото ние сме хората, които си плащат всеки месец всички издръжки, данъци и сме абсолютно коректни по автоматичния принцип.
Георги Лозанов: Разбирам това, но според мен това са екзотични дебати. По същество хората нямат вътрешна съпротива за това, че трябв ада се поддържат обществените медии И че те трябва да съществуват в една държава. Мисля,ч е това общо място, по отношение на което … не е там дебата. Дебата е вече какво точно трябва да правят, колко струва това нещо, дали изпълняват функцията си и т.н. Но по същество аз винаги съм забелязвал една цялостна готовност, с изключение на екзотични мнения, България да има обществени медии и те разбира се да се финансират частично …
Водещ: Лошото е, че тези екзотични мнения доста често се появяват и според някои експерти те са, как ги нарича Радомир Чолаков, … китайската капка Или индианската капка.
Добрина Чешмеджиева: Китайска, най-вероятно.
Георги Лозанов: Е, сега, няма значение. Но те пък имат хубава страна тези екзотични мнения, че това притиска обществените медии да се развиват, да търсят лицето си, да се защитават в добрия смисъл на думата със собствените си продукти и т.н. Вижте, обществената медия тъкмо защото е обществена трябва да е непрестанно обект на обществен контрол, на обществено обсъждане и обществено недоволство .
Водещ: И по възможност да не е през 3 месеца на обществена продажба.
Добрина Чешмеджиева: Има нещо друго, което според мен също е важно. И това е обществената функция, изпълнена обаче по един може би малко странно ще се и зразя, по-бляскав начин. Това на мен ми се иска. Ето днес аз когато идвах насам гледах имаме едно ново предаване, което се казва Малки истории, то се занимава със социални теми. То е направено хубаво. То е хубаво. То разглежда теми, които на някого са близки, на друг не толкова, това е едно предаване за мен класически пример за това как може да се изпълнява една обществена функция, защото то се концентрира върху конкретни човешки истории и те се коментират и от институции и т.н. Но то е красиво. Направено е добре. Това разбира е старо клише да се каже, че за да правиш хубава телевизия ти трябват добри пари, това смятам, че няма никой, който не го разбира, защото хубава телевизия не се прави с една маса и два стола. Аз не вярвам в това, не го харесвам, не го приемам, смятам, че това , че ти си обществена медия и трябва да разглеждаш и имаш предаване за фоклор и предаване като това, което споменах и различни, не значи че те трябва да изглеждат н аправени с малко пари.
Георги Лозанов: Трябва нещо повече да кажем. Въвеждането на … техническите нововъведения, високия професионализъм и качеството на продукта са задфължителни точки в обществената функция, които са записани за всички медии. Така че това е много важно за качествено, професионално, а и да води играта в професионално отношение обществените медии. Изключително технологично и т.н., защото това им е част от функцията. Част от функцията им е не само те самите да са, а въобще да променят средата в определена посока. Абсолютно клише има освен това, което трябва да се разбива, а то се разбива чрез практика, а не чрез говорене, че изпълнението на обществената мисия е досадно. Така …
Добрина Чешмеджиева:
Водещ: Няма как да е досадно.
Георги Лозанов: Да, не е досадно, да не говорим в обществата в п реход като нашето, където според мен най-продаваеми са теми, пряко свързани и съдържание, пряко свързано със социалния живот, с гражданския дебат, което пък е център на обществената мисия. И даже за това дълго време много трудно беше да се разграничи обществената медия в България, защото и частните медии играеха на същия съдържателен терен. Сега, разбира се вече се търсят по-комерсиални форми, особено след реалитата, почна…
Водещ: И техния залез.
Георги Лозанов: Да, и техния залез. Нещо друго ще дойде, но почнаха да се (?) програмно. Но в началото частните телевизии бяха едни малки БНТ-та. Нека да го кажем така като начин на мислене, като програмиране, пък даже и като кадри, които мин аваха от там, а част от кадрите идваха и от радиото, разбира се.
Водещ: Какво да очакваме от бъдещето – останете с нас, за да чуете след малко.

Безспорно когато стане дума за нови медии става дума за Facebook, за Twitter. До колко тези нови медии могат да променят обществени нагласи и там ли е мястото на т.нар. гражданска журналистика? Какво ще се случи в идващата година? Опит за прогноза сега искам да опитаме да направим с Ели Александрова, експерт от фондация Медийна демокрация. Добър ден.
Ели Александрова: Добър ден.
Водещ: Като че ли коледния дух поникна във Facebook, в Twitter на двата полюса. Това изненада ли е?
Ели Александрова: По никакъв начин. Facebook абсолютно винаги е бил противоречива територия и още в началото,когато започнахме да правим изследванията през миналата година забелязахме тенденцията, че като цяло негативните каузи, негативния вот събира вниманието на повече потребители. Така че по никакъв начин този полюс не е нещо ново и мнозинството от хората като че ли са привлечени повече от фразите, които отричат нещо – дадено явление или човек, така че това не е по никакъв начин нещо ново.
Водещ: Но пък Няма ли противоречие между това, че там като че ли изказват мнения хора, които оби1ат по принцип да си изказват мнението, а обществената Нагласа е различна?
Ели Александрова: Ами това е територия, в която всеки може да к аже и напише каквото си иска. Всъщност значимото може би е това кои каузи и какви явления събират повече внимание там, тъй като всичко наистина там има абсолютно всякакъв вид съдържание, изречено от всякакъв вид хора. Може би значимите каузи са тези, които привличат по-голямо внимание. И може би също така голяма степен отражение на това Има и в традиционните медии, тъй като някои от групите във Facebook предизвикват такъв обществен отзвук, че остават не само в рамките на сайта. Биват широко дискутирани и извън него.
Водещ: А всъщност традиционните медии не биха ли могли по някакъв начин да заявят присъствието си във Facebook, очаквате ли нещо подобно да се случи?
Ели Александрова: Не ви разбрах, изивинявайте, да увеличат присъствието си? Разбира се, вече това е.. има такава тенденция и от началото на годината, има много предавания от традиционните медии, които събират почитатели в социалната мрежа. Има много профили на телевизии, които също събират вота на много от потребителите на сайта. Така че има такова взаимодействие между традиционните и новите медии, които най-вероятно ще продължи и ще се задълбочи.
Водещ: От тази гледна точка не е ли много формално делението нови и стари медии?
Ели Александрова: На мен ми се струва, че се случват все по-сериозна конвергенция между двете понятия и че в много близко бъдеще може би разликите между двете ще бъдат много несъществени.
Водещ: Какъв е резултата между признаващите Дядо Коледа и отричащите го във Facebook?
Ели Александрова: Ами трудно е да измерим такава тенденция, разбира се. Предстоят ни много хубави празници и това, че има хора, които по някакъв начин се чувстват негативно към случващото се около тях е нещо нормално. Но като цяло разбира се групите около Коледа и изобщо за Коледа във Facebook са много. На мен лично най-голямо впечатление ми правят благотворителните каузи, които са традиционни за това време от годината.
Водещ: И изобщо за българската изява във Facebook можем да кажем, че от нея пострада само Джордж Майкъл май.
Ели Александрова: Ами от българската изява във Facebook за сега не бих казала, че има сериозно пострадали хора като цяло. Но случват се интересни неща там и може би по отношение специално на политическата, това което предстои следващата година като изборна, ще бъде интересно да наблюдаваме, така че това раздвижване в него, което се случва около избори е нещо, което заслужава интереса на всякакви анализатори. Тази година нямаше такива изборни мобилизации, така че предполагам следващата ще бъде много По-интересна.
Водещ: Безспорно ще следим тази тема. Благодаря на Ели Александрова. И така, да оставим страданията на Джордж Майкъл, за които той не подозира.
Георги Лозанов: Тя го каза, Дядо Коледа е много хубаво, че всяка година той го отнася, повече или по-малко, не мога да разбера защо, но си мисля, че това е свързано с трупане на неадресиран негативизъм. Нашата някак си публична среда ли да кажа, произвежда повече негативизъм от колкото дори (?) елити, които по начало не са долюбвани, които в някаква степен всички принадлежим и го усещаме, професионални елити, политически и всякакви , но и те не са достатъчни, за да могат дафокусират събудения негаитивизъм. Та така, и накрая вече и фестивални персонажи попадат под него.
Добрина Чешмеджиева: Има също така нещо интересно, като говорихем за Facebook, защото Референдум например е предаване, което е в непрекъсната връзка със своите зрители и приятели във Facebook, огромна част от … ние дори понякога сме в ситуация – хора, това ли да направим или това, за вас кое е по-интересно. Ние сме зависими от тяхното усещане за дискусията, те след това винаги Ни пишат дали се е получило добре, как е. Тоест това вече го има. аз искам много да направим същото за новините,а з съм фен на Facebook, харесвам го, не се страхувеам, не съм от онези, които се притесняват, че някой влиза в личното пространство, защото доброволно има неща, които искам да споделя и да прочета. Но негативизма, за който вие говорите – наскоро влязох, за да погледна колко групи има, нещо ми трябваше да проверя за точкови системи, пенсионна реформа и там има сигурно 15 групи – не, как не ви е срам, но тези групи съществуват и от долу има по 100 човека, 15 човека….
Водещ: И те са независими една от друга…
Добрина Чешмеджиева: Има не, но няма … това е може би допълнение към това, което казахте вие. Хората казват не, но повече не им се занимава. Не искат да влизат в този разговор, не искат да мислят защо са казали не.
Водещ: Част от обществената функция ли ще бъде обществените медии да се сливат с т.нар. нови медии?
Георги Лозанов: Не, то това не е… не знам дали е част от обществената функция, но е някак неизбежно. Д аже когато сега обсъждахме новия закон за медиите…
Водещ: Защото имаше преди 2 години мисля дискусия в Германия дали обществените медии трябва да пръскат пари за развиване на сайтове, да кажем. Този спор вече отминал?
Георги Лозанов: Да, и то много е много бито. Той не е свързан толкова с възгледа и философия за вид на медия, защото тя няма никакво съмнение, че праговете между различните медии в новата комуникативна среда изчезват. То смисъла на цифровизацията, която толкова говорим е намаляването на тия прагове. Аз даже си позволих да предложа на групата, която пише закона вече да не говорим за медийни пазари, а за един общ пазар на аудио-визуални медийни услуги, който да включи всичко, но още не сме готови за подобна генерализация, макар че тенденцията е очевидно там. И вече на този пазар да търсим границата, концентрациите и т.н. Защото ето интернет става инструмент за влияние на общественото мнение. До скоро не беше. До скоро беше хайд парк – всеки си говори каквото иска.
Добрина Чешмеджиева: Неформално се говореше, точно така.
Георги Лозанов: Така, но сега все повече почва да бъде. Освен това той не може да го направи все още сам, винаги го прави чрез традиционната медия. И се получава един …
Добрина Чешмеджиева: В случая Уикилийкс.
Георги Лозанов: Да. И се получава за сега в момента една сглобка, която все повече движи комуникацията.
Водещ: Но парадокса си е парадокс. Ако медия традиционна беше направила това, което направи Уикилийкс, вие сам казахте – щеше да има дела.
Добрина Чешмеджиева: Но има нещо друго, което е предизвикателство, много бързо искам да го кажа, към традиционните медии. Начина, по който ти играеш и се показваш в това пространство, защото на мен ми прави впечатление покрай това, че искам да развием повече нашата страница във Facebook, нашите репортажи в YouTube, Vbox. Ти не можеш да сложиш всичко там, защото вие за това говорихте – ти трябва да сложиш интересния репортаж, различното, странното, защото иначе ти можеш да качиш всеки друг репортаж и никой няма дори да има едно харесване. Аз ще си позволя да кажа нещо, което е на базата на този мой опит, понеже се говореше и за избори. Смятам, че до голяма степен не е силно да се каже, че изборите ще ги спечели този, който успее да спечели това пространство с някакъв нетрадиционен поглед. Защото това са хората, които са активни, но които слабо се интересуват и е много интересно ще успее ли някой да ги заинтригува, влизайки там и подлагайки се на този експеримент.
Георги Лозанов: Още и миналите избори интернет вече беше станал аргумент във формирането на вота, но и следващата…
Водещ: Но като че ли по-скоро като желание и като …
Георги Лозанов: … особено по отношение на определени части от обществото, особено по отношение на реализация на критически нагласи, защото традиционните медии така или иначе пазят един друг тон.
Водещ: А обществените медии…
Добрина Чешмеджиева: Само най-общо казано можеш да видиш точно кой какво мисли за теб.
Георги Лозанов: Аз няколко пъти разбирам подтекста на въпроса за това, че в интернет няма тази регулация, която има в … а пък те все повече разпространяват едно и също съдържание – едното е регулирано , докато другото не е. Това е една симетрия, която постепенно ще изчезва. Но в момента още обществото не е готово за това да влезе регулаторно, с регулаторните танкове в интернет. Той се преживява като комуникативен остров на свободата. И то на моята собствена свобода. Не на говорещите другите, както е п оотношение на традиционните медии. Когато говорим за свобода на словото по отношение на традиционните медии общо взето се разбират на първо място привилегии на журналистите. Когато се говори за свобода на словото в интернет се разбира моето говорене, говоренето на аудиторията. И за това там много по-сложно ще бъде създаването на обществена критична маса, която е за регулация в интернет.
Водещ: Но пък от друга страна традиционните медии могат да благодарят на интернет, защото само така могат да поставят изискванията си за повече свобода като че ли.
Георги Лозанов: Да, друг режим на свобода е, и разбира се от там пък и друг режим на липса на отговорност към казаното, което е обратната страна. Има хора, които се чувстват пострадали от интернет, като почнем от политиците, които винаги са най- в това отношение изнежени. Но и не само политици, всякакви други хора. Има които са пострадали, съвсем непрестанно идват жалби за интернет, ние отговаряме на всяка една жалба, нека даг о кажа и на слушателите. Имаме такава практика. Няма нито една жалба, на която не е отговорено или сигнал. И на тях отговаряме малко бланкетно, че СЕМ не се занимава с интернет. Сега, мога да сложа една плашеща запетайка и да кажа – все още. Но някакво изравнение на регулациите ще има, тъй като до колкото традиционната медия влиза в интернет, тя носи със себе си регулация.
Водещ: Като традиционна медия.
Георги Лозанов: Да. Така да се каже вие ще ги заразите това пространство с регулация.
Водещ: Пак ние ще излезем виновни.
Георги Лозанов: Не, това не е вина, това е добре, тази асиметрия така или иначе трябва. Мисля регулацията по отношение на традиционните медии все повече трябва да олеква, а пък някаква регулация трябва да се пренесе и в интернет.
Водещ: И понеже сме в сезона, в който поднасяте новини, горе долу миналата година по това време казахте, че ще ни сливате. Ще ни сливате ли?
Георги Лозанов: Не, хубава работа. Първо аз никого не мога да слея, второ (?)… Трето това за съжаление беше една тема,, сега си давам сметка, която много деформира дебата за обществения закон, за това аз без да се о тказвам от собствените си позиции до голяма степен я оттеглих като зона на дебата. Предполагам, че в някакъв по-сетнешен етап ще възникне отново, но много по-важни неща са тези, за които сега говорим. За обществената мисия, тя да бъде формулирана. А как точно институционално, дали администрацията ще е обща или ще са две администрации, дали администрацията ще има по-големи управленчески функции или ще бъде повече услуга, това са въпроси, които се преживяват доста болезнено, а са доста дребни. По-скоро искам аз да се възползвам от това, защото разбрах, че моя стар приятел и колега от СЕМ Стефан Димитров е станал директор на програма Христо Ботев, да го поздравя, да му пожелая да направи от програмата една още по-добра обществена медия за култура. Няма нищо, което повече да си отиват две понятия от култура и обществени медии. Радвам се, че Стефан е на тая пресечна точка застанал.
Водещ: Аз съм в позицията на притеснения. Само да попитам накрая Добрина – Дядо Коледа става ли за Референдум?
Добрина Чешмеджиева: Да, става. Дядо Коледа е нашия герой. Героя на това, което ще се случва следващите седмици. Иска ми се всички хора да се чувстват по-спокойни, да не ги взимаме, да не го удряме много на емоции, които смятам, че много често ни пречи. Има място за всички, всеки от нас трябва да се чувства спокоен и да има самочувствието.
Водещ: Не воювайте с Дядо Коледа. Радвайте му се. Това е пожеланието от всички ни.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.12.2010

Водещ: Обществената мисия е по-важна в информационното общество и тя може да се изпълнява от обществени организации посредством различни платформи и предлагането на различни услуги. Това се казва в една от многобройните препоръки на Комитета на министрите към страните членки на Европейския съюз относно мисията на обществените медии в информационното общество. Съветът на Европа разглежда нееднократно деликатния въпрос за необходимостта да се осигурят правните, финансовите, техническите и други подходящи условия, които да позволят на обществените медии да изпълняват своята функция. Препоръките обикновено очертават основните предизвикателства и възможности за предефиниране на обществената мисия, за да може тя по-лесно да стигне до хората. Казано на по-прост език – обществените медии имат нужда от помощ, за да продължават да изпълняват функцията, заради която са създадени. А предизвикателствата са много. Младите хора все по-често използват новите технологии и едно от ключовите предизвикателства за обществените медии е те да се разпространяват и чрез тези технологии. Обществените медии трябва да могат да достигат чрез тези нови технологии, които експертите наричат „новите платформи” и за това не бива да бъдат лишавани или ограничавани при изработването на нови продукти, които се разпространяват точно по този начин. Майкъл Корс, член на регулатора FCC в САЩ в Колумбийския университет, предлага да бъде въведен тест за обществен интерес. Според него регулаторът изоставя отговорността си за обществения интерес в радиото и телевизията, функция, за която е създаден. И така ставаме съвременници на мания за консолидация. Майкъл Корс обосновава и други идеи, които вече са реализирани в Европа. Препоръчва държавни субсидии за обществените радио и телевизия – перлата на нашата медийна среда, така ги нарича. Както и разпространение на програми, кабелно и безжично, тъй като за разлика от Европейския съюз регулирането в САЩ не е технологично неутрално. Според обратното мнение посоката е само една – дерегулация и нека оценката на съдържанието да я прави пазара. Всички тези цитати са в блога на Нели Огнянова. Такива са препоръките на експертите по света. Реалността все повече предизвикателства поднася – криза, икономическа. Wikileaks засипва с факти, които освен да объркат един или друг човек, друго не могат да направят. И още един цитат на Умберто Еко: „Държавата следи всеки един гражданин, но вече всеки гражданин или всеки хакер може да проникне до някаква тайна на държавата.” В тази среда, ако някой не преведе на простичък език защо на хората им се случва това или онова, или защо правилата се променят, този някой друг едва ли може да бъде различен от обществените медии. Защо беше отложена обществената дискусия за закона за медиите, който се пише в момента? За това ще говорим днес с Радомир Чолаков, член на работната група, пишеща закона. Доколко се спазват правата ни в интернет, защото напоследък се повдигна отново въпроса за това следят ли ни в интернет. За това ще поговорим с Богомил Шопов. За етичните норми, които може би спазват ПР агенциите в предпразничните дни, този факт ще коментираме с председателя на асоциацията на ПР агенциите Максим Бехар. Обикновено журналистите контролират властта – на път ли е този модел да бъде демонтиран. Добре дошли в Клубът на журналистите Ви казваме – Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася Ирен Филева. Правилата са създадени, за да правят живота на хората по-обясним и по-лесен. Как това, което се отнася до хората, се отнася и до медиите, разбира се. Всички знаете, много отдавна медиите, електронните, имат нужда от нов закон. Той се пише. Беше предвидена една дискусия за края на годината, но тя беше отложена. Добър ден на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден!
Водещ: Всъщност какво наложи отлагането на тази дискусия? Да започнем от там.
Радомир Чолаков: Откровено да Ви кажа, не знам. Така, моето впечатление е, че работната група си свърши работата още в средата на месец ноември. Нека да припомним, че със заповед на Министър-председателя, мандатът на работната група, който трябваше да напише проект на нов закон за радиото и телевизията, беше 30 ноември тази година. В хода на дейността на работната група се прецени, че е добре тя да бъде разделена на три подгрупи. Едната, която да се занимава по-задълбочено с общите положения на закона, изискванията към програмите на радията и телевизиите въобще, с дефинициите – с тези по-общи категории. Втората подработна група трябваше да се занимае с бъдещето на лицензирането в България или да го кажем регулацията на частните медии третата подработна група трябваше да се занимае с нашата представа за бъдещето на обществените медии – Българско национално радио и Българска национална телевизия. Трите групи дадоха своите доклади до 15 ноември, нали, на практика ние бяхме готови. След това започна едно забавяне, което аз лично не мога да си го обясня. Вчера беше, фактически седмичното заседание на работната група, след 15 ноември. Значи близо месец минава. Получихме заповед, с която мандатът на работната група се удължава до 30 януари и задачата и се преформулира не да пишат проект на закон, а да пише проект на концепция за бъдещия закон. Аз лично си позволих доста остро на заседанието да изразя недоволството си от това, че нещо започват да ме мотаят. Но мисля, че работната група в мнозинството си е твърдо решена напук на всичко, така в много кратък срок, да произведе въпросната концепция и да я представи на Министерски съвет, с което да изпълни мандата. Тоест, ние нашия мандат ще го изпълним. Ще има концепция за нов закон или нови закони за радиото и телевизията в България.
Водещ: И, ако погледнем на тях като на дух, изпуснат от бутилката – как изглежда този дух? Страшен ли е?
Радомир Чолаков: Не, не. Значи, вижте, ние ще се съгласим с Вас, че когато в България започне дискусия за медийното законодателство, всички се хващат за брадвите и си мислят, че нещо много страшно ще се случи. Аз лично го играя този цирк за четвърти път. Но това, което ми прави впечатление е, че има едно израстване или как да кажа – узряване или умиротворяване на средата, независимо, че на публични дискусии, когато си ги организираме, има по-остри изказвания, ми се струва, че те се правят по-скоро заради медиите и заради /…/ в рубриката „Проблясъци.” Всъщност, струва ми се, че всички вече са наясно, че действително медийната среда в България беше зачената в грях. Тя създаде доста дефекти.
Водещ: А какъв е грехът?
Радомир Чолаков: Че, ако мога да го формулирам с едно изречение, грехът е, че законът за радиото и телевизията, както беше приет 1998 година, трябваше да даде свобода на медиите, а всъщност се опита да ги постави всички под политически диктат. Тоест, той беше едно Патъонкиново село, една колиса демократична, една фасада от добре звучащи думи, зад които се криеше опитите или запазване на възможността за политическа доминация и диктат. Аз съм се убедил, че с думите не може човек да си играе безнаказано. Значи, като кажеш „демокрация” и „свобода”, а имаш предвид нещо друго – думите в един момент си отмъщават. Когато кажеш свобода, трябва да мислиш свобода. Когато кажеш, че искаш България да има свободни медии, е добре да мислиш, че наистина трябва да има свободни медии, да осъзнаваш защо това е необходимото, все едно. Факт е, че в България има страшно много електронни медии и просто, независимо, че през цялото време се твърдеше, че няма достатъчно честоти, знаете че беше много трудно пускането на Нова телевизия, на БТВ – то бяха конкурси, обжалвания, спомняте си, нали, драмите на края на деветдесетте години – кой ще вземе лиценза, кой няма да вземе лиценза, пък все нямаше честоти, все не стигаха честотите. В един момент се оказа, че в България може да има толкова телевизии, колкото си поискаме, и фирми. Вече кабелни телевизии пък името им е легиом. Радията също, нали, известен факт е, че в София има повече радия, отколкото в която и да е една нормална европейска столица на много по-богата държава. Така че духът беше изпуснат от бутилката в този смисъл, в който Вие казвате, създадоха се прекалено много медии без да се държи сметка, че те няма как да се финансират, няма как да се самоиздържат. Обществото, все пак, е бедничко. Как да кажа – както.. Знаете ли – нека да го кажа така : ние трябва да започнем да си обясняваме някои факти и не виждам защо се срамуваме. Примерно защо се срамуваме да си кажем, че не сме толкова заможни хора? Българите, нали, защото сме относително бедни. Да – срамно е, но не е порок.
Водещ: Не е порок, но не е и тайна според мен.
Радомир Чолаков: Не, защото знаете ли…
Водещ: Изглежда това е най-строго охраняваната тайна в законодателните текстове, но иначе в реалността мисля, че няма спор.
Радомир Чолаков: Ами не, защото Вижте, когато кажеш, че всеки, който поиска, би могъл да направи радио, ти лъжеш всъщност, защото ако приемем, че частните медии се издържат от реклама и ако приемем, че рекламният пазар миналата година, преди кризата, е бил сто и осемдесет милиона евро, в годината на кризата – 2010, той е вече сто и четиринадесет милиона евро. Това са данни на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори. Значи, със сто и четиринадесет милиона евро ти трябва да си направиш сметка колко смислени медии можеш да имаш. Тези стои четиринадесет милиона евро за колко медии са достатъчни, така че тези медии да имат качествена програма и, ако щете журналисти, които получават що годе достойно заплащане.
Водещ: А има ли политически коректна логическа формула за това?
Радомир Чолаков: Ами, това е въпрос на анализ, който не беше направен 1998 година, ние така почнахме. 1998 година никой не броеше този анализ. Наскоро ми казаха, което ако е вярно е ужасно, но пък е ужасно логично- един виден политик на прехода бил казал 1998 година „Искам да има много медии, които да са бедни, за да можем да ги контролираме!” Изключително вярна логика макар и перверзна, защото логиката е колкото повече медии, толкова по-бедни медии и толкова по-готови да служат на властта. И нека пак да кажа, ако това е така замислено, планът е изпълнен блестящо. Само че в момента се намираме в една ситуация, в която огромна част от медиите, според мен нали, така от най-общи наблюдения на ситуация на технически фалит и те или трябва да започнат да затварят, или трябва да започнат да се сливат, или трябва да паднат на колене пред властта и да молят за някаква форма на държавно финансиране. Понеже държавно финансиране на частни медии е невъзможно по дефиниция, евентуално би могло да има скрито финансиране, което вече е краят на медийната свобода в България. И всъщност, това беше констатацията, до която работната група стигна при разсъжденията върху това как трябва да изглежда новият закон за радиото и телевизията, която оценка, впрочем, се споделя от значителната част на медийната общност. Когато сме между нас си, ние си го признаваме, че това е така. И въпросът сега на работната група беше как да се предотврати колапса на медийната система като цяло, как да се направи, как да Ви кажа, една така организирана и планирана трансформация, в която медийното пространство само да намери силите да отстрани това, което не е необходимо, което не допринася за обществото, което очевидно не може да се самоиздържа и да се самофинансира, как да се получи една планирана концентрация на ресурси в областта на медиите без при това да се загуби пурализма. Това е малко като квадратура на врага. Да кажем как от двадесет телевизии да останат примерно седем и тези седем да изпълняват в съвкупността си една добра обществена задача.
Водещ: До какви още изводи стигна работната група? Ще има ли медии, които ще могат да влязат убедително в ролята на Барон Мюнхаузен и да се извадят за косата си, докато другите се давят? Останете с нас. Ще научите след малко. В Клубът на журналистите продължаваме с телефонна среща с председателя на Асоциацията на ПР агенциите, Господин Максим Бехар. Добър ден!
Максим Бехар: Добър ден!
Водещ: Спазват ли етични норми ПР агенциите в празничните дни?
Максим Бехар: Това е част от нашия бизнес. Дали е празник или делник, дали е Коледа или Великден, или просто средата на годината, няма никакво значение. Това е все едно един зъболекар да прави по-добри зъби и да лекува по-професионално по празниците и по-малко професионално, когато не са празници. Етиката и моралът са незаменима част от нашия бизнес и особено ние, в Асоциацията, но и в компании, които са извън Асоциацията, много добре знаят, че това са правила, които би трябвало да бъдат желязно спазвани. Имаме две думи в нашия бизнес. Това е много просто – едната е public, другата е nation. Тоест, ние сме публични компании. Нашият бизнес е публичен и разчита на отношения между хората, между компаниите и техните клиенти. И след като сме публични, след като сме прозрачни, след като всеки ни вижда и ни гледа, естествено е етичните норми и правила, моралът да бъдат при нас на много по-високо място, поставени в професията, тъй като сме на показ всички ние.
Водещ: Достатъчни ли са само етичните норми обаче?
Максим Бехар: Не в професионализма, защото част от професионализма са етичните норми, разбира се, но професионализмът е далеч по-важен, тъй като отново, аз се върнах към, може би, точния пример със зъболекарите и лекарите, или каквато и да било друга професия – може да си най-етичният лекар на света обаче ако не си професионалист, ако не умееш да лекуваш добре, какво от това, че си много етичен? И за това – това е една химия, органично свързани неща, втъкани в нашия бизнес. Струва ми се, че професионализъм е на първо място. Трябва да бъдем честни, точни, да бъдем професионални и след това, разбира се вече, да се съобразяваме с моралните и етичните норми.
Водещ: Всъщност, медиите също са прозрачни, в тях също работят хора, които са професионалисти, но много често напоследък си признаваме, че само етичният кодекс не ни е достатъчен. Защо?
Максим Бехар: Защо да не ни е достатъчен? Не може да има закон, който да казва една медия, едно радио, един вестник, една телевизия трябва да бъде честна по закон. Има си нормални норми в България по наказателни кодекс, в който, ако някой журналист пристъпи задълженията си като журналист и , не дай си Боже, вземе рушвет – това си е наказуемо по всички възможни закони в Европейския съюз. Смятам, че медиите също са етични, разбира се, че са прозрачни и поради това, че някой си някъде нещо е свършил не би трябвало в никакъв случай да хвърля отпечатък върху всички медии. Ние участваме в едно общество, което започва да става все по-прозрачно. В крайна сметка, вече нищо не може да се скрие и виждате какво се случва с Wikileak, случва се и редица други неща, най-вероятно в бъдеще, които ще показват, че ако един човек много говори и се прави на много интересен и казва колко е честен и колко е почтен, всъщност не е така.
Водещ: Как обаче да си обясним факта, че от доста години все се пише медиен закон и все такъв няма. А предимно се кърпи един много стар.
Максим Бехар: Вие визирате вероятно закона за радио и телевизия, този за електронните медии, за печатните медии – никога не са били обект на закон. Аз смятам, че американският модел, в който регулацията е сведена до абсолютния минимум и всички нарушения, плюсове и минуси на нашата професия са оставени на другото законодателство, е възможно най-добрият пример, защото не може със закон наистина да накараш някой да бъде честен или нечестен, или морален и неморален. От друга страна има закон, който забранява така нареченото в нашия бизнес – продуктово позициониране. Закон, който забранява Вие да споменете името на една компания или на един продукт на тази компания, защото веднага ще бъдете глобени специално в електронните медии Вие ще бъдете подведени по… Което е абсурд. Ако една компания инвестира много пари, за да направи, за да построи една детска градина, например, училище в София или да направи нещо много полезно – спортна площадка или каквото и да е за хората, по силата на този закон, Вие нямате право да споменете тази компания никъде. Тоест, някой е направил детска градина, инвестирал е два милиона евро в тази детска градина. Защо? Не защото стоките ще се продават по-добре, не защото той ще бъде по-добре брандиран, а защото просто хората са решили. И ние в нашата компания го правим това всяка година по много пъти. Хората са решили, че имат едни излишни пари и могат да ги дадат на обществото, което пък им се връща с това, че обществото става по-образовано, по-добро, работниците, които идват при тях ще бъдат също така по-позитивни и когато Вие направите репортажа за въпросната детска градина или каквото и да е, Вие не можете да я споменете тази компания. Не е проблемът тук, че няма да споменете някоя банка или някоя софтуерна компания, или някоя друга, или която и да е. Проблем не е в това дали ще споменете компанията или не, проблемът е,че когато се спомене тази компания, тогава много хора взимат пример. Не е въпросът някой шеф да ходи по улиците и да се пъчи и да казва : „Аз направих тази градина” или „ Аз построих тази поликлиника”. Въпросът е много други хора, като чуят името на компанията, която и да е тя, да си кажат „ Аха, щом тази компания прави това…”
Водещ: Значи тя е социално отговорна, най-малкото.
Максим Бехар: Не. „Защо и аз да не го направя?” Естествено, че е социално отговорна и че мисли за обществото, за средата, в която живее, но добрият пример на една компания, която инвестира в нещо полезно за обществото, е просто необходим на всички нас.
Водещ: Но, за съжаление, законът, както отбелязахте, ни забранява да вършим това. Даже, ако продължим логично мисълта Ви, се оказва, че сме лишени от правото да поднасяме и добри новини, защото това са класически добри новини.
Максим Бехар: Ето защо смятам, че по-малко регулация носи по-голяма отговорност към медиите, към журналистите и те биха се съобразявали много повече кога и по какъв повод споменават името на една компания.
Водещ: Предполагам ще Ви е любопитно сега да чуете и какво ще каже за Вашите думи Радомир Чолаков, който е член на работната група, която пише закона за медиите.
Максим Бехар: Хайде, да чуем какво ще каже Радо!
Радомир Чолаков: Добра новина, най-вероятно! Последното заседание на работната група, което беше онзи ден, бяхме изслушани колеги от Българския дарителски форум, които изнесоха точно тезата, за която господин Бехаров момента говори. Аз мисля, че ако ни бъде разрешено да пипнем закона за радиото и телевизията, това ще бъде първият въпрос, който ще бъде генерално разрешен точно в смисъла, в който е сега. Забраната е нелепа, нелепа интерпретация на една друга рекламна забрана, която, нали, както казва Максим, е пълна глупост. Пак да кажа, ако ни бъде позволено да го пипнем този закон, това нещо Ви гарантирам, ще отпадне!
Водещ: Господин Бехар, в един часа без четири минути научихте за тази вероятност. Имате ли вече готова схема?
Максим Бехар: Ние, в Асоциацията на ПР компаниите в България няколко пъти сме сезирали и Парламента, и Правителството, и различни отговорни инстанции за това, че трябва да отпадне и благодаря на Радо за тази новина и за тези усилия, но това е, как да Ви кажа – и той го характеризира като абсурд. Повече от ясно е, защото това се премахва от законите и след, може би два-три месеца, никой от нас няма да си го спомня въобще, че е било. По-важното е – могат медиите също да стимулират и мотивират компаниите да бъдат социално отговорни, да могат да инвестират повече в обществото, особено в културата, защото смятам, че в днешно време 2010-2011-2012 година култура в България много трудно би могла да съществува или да се развива с добри европейски норми, без бизнеса. И съм убеден от много години, че бизнесът трябва да обръща огромно внимание на културата, да инвестира там и ако в закона има такъв текст, който забранява името на една компания да бъде споменавано, на спонсора или на частник в някакво интересно културно събитие – тогава мотивацията е много по-малка. Има много сфери, в които бизнесът може да бъде социално отговорен. Не е задължително медиите, нали, да ходят като … на всяка една такава проява и да казват „Ах, колко е добра тази компания, че направи това или онова”. В същото време, журналистите в България са достатъчно образовани, интелигентни, опитни и са от съвсем ново поколение, това, което е трето поколение на практика след деветдесета година и те могат да преценят коя новина е интересна и коя не е интересна. Това е работа на журналистите, всъщност. Ние трябва да ги оставим да си вършат спокойно работата.
Водещ: Ще бъдат ли оставени журналистите спокойно да си вършат работата? Останете с нас. Продължаваме след малко. Благодаря на Максим Бехар! Доколко духът на новия закон, който няма да е точно закон, а ще е концепция, стана вече ясно, ще разрешава на журналистите да бъдат свободни. Ето, до тук стигнахме и от тук продължаваме нататък в „Клубът на журналистите” с Радомир Чолаков, член на работната група, която пише концепция вече, не закон.
Радомир Чолаков: Ами, знаете ли, Госпожо Филева, аз изведнъж сега от разговора с Максим Бехар, си дадох сметка, че ние като че ли от петнадесет години сме говорили за абсолютно различни работи. Че като казваме „закон за радиото и телевизията”, всеки си представя нещо различно и имам чувството, че ние трябва да започнем съвсем отначало и да си отговаряме на въпроса „Ние какво разбираме всъщност под закон за радиото и телевизията?” И да Ви кажа направо – сега си давам и сметка от къде идват примерно някои мои проблеми в разбирането на това, което казвам. Когато аз казвам „закон за радиото и телевизията”, аз не разбирам съдържателни ограничения към дейността на медиите. Аз не смятам, че със закон медиите могат да бъдат направени свободни, че могат да бъдат направени честни. Не смятам, че законът може да нормира качеството. Значи, понятието „качествена медия”, никакъв закон не може да го дефинира, разбирате ли? Освен, ако не… Тоест – ние трябва да се съгласим като в книгата за /…/ че няма дефиниция на качеството.
Водещ: Няма, да!
Радомир Чолаков: Ако ние изначално знаем, че няма дефиниция на качество, значи няма как със закон ние да наложим качество.
Водещ: Обаче това, като че ли е определение на политиците.
Радомир Чолаков: Аз за това казвам, че май ние трябва да се върнем съвсем в началото на дискусията и да си отговорим на въпроса „Ние всъщност какво искаме от закона?” Законът за радиото и телевизията, аз винаги съм го разбирал, знаете ли как? Като една система от организационни, чисто, как да кажа, чисто процедурни механизми, които да дават отговор на въпроса „ Колко медии трябва да има в България, в крайна сметка? Колко радия и колко телевизии?” и които да казват в частта обществени медии БНТ и БНР – как трябва да се финансират тези медии и срещу парите, които държавата и обществото им дават – какъв продукт те трябва да връщат. Само тези две неща, разбирате ли? Нищо друго! Значи, аз не смятам, че в закона за радиото и телевизията трябва да има всичките тези идиотски забрани, за които говорим сега. Ама, извинявайте, кой е решил някога в закона да напише забрана за това някоя банка, като направи голямо дарение в детско отделение, например, или болница, да не и бъде съобщено името? Извинете, ама в църквата от две хиляди години на входа се слага портрет на Инвеститора или името на инвеститора.
Водещ: Но в системата за купуване на индулгенция пък е отречена.
Радомир Чолаков: Не, значи вижте, аз смятам, нали също като Максим Бехар, че има нещо, което се казва „здрав разум” и ние трябва да му имаме малко повече доверие. Сега, разбирате ли? Ако законът разреши, смисъл ако отпадне забраната да се споменава името на меценат – това в никакъв случай не означава задължение на медията всеки път да споменава името на мецената. Сега, нали в крайна сметка Вие сте разумна жена и аз съм разумен мъж, ако мисля и работя в медия и ако дойде една банка и ми каже : „ Аз съм раздал двадесет вафли на едни сираци! Може ли да ми съобщиш името?” Ще му кажа „Бягай от тук! Няма да ти го съобщя!” Смисъл, защо трябва да се опитваме да нормираме нещо такова след като то е въпрос на здрав разум и на етика. То това е етиката! И това е саморегулацията, да. Има хиляди, хайде хиляди не, но има десетки постановление в действащия закон за радиото и телевизията как трябва да изглеждат медиите и какво трябва да правят и да не правят, които не се спазват, разбирате ли? Оставете ги свободни и те ще се оправят!
Водещ: Как трябва да изглежда обществената функция на националните медии?
Радомир Чолаков: Ами, ето Вижте, това е друг въпрос.
Водещ: Защото тя е ясно дефинирана, има много европейски и ясни дефиниции по въпроса.
Радомир Чолаков: Мислите ли?
Водещ: Ами, опитвам се да мисля, но главно ще прочета сега. „Понастоящем голям брой обществени електронни медии могат или са задължени да предлагат интернет или други нови комуникационни услуги като част от тяхната обществена мисия.”
Радомир Чолаков: Тъй.
Водещ: Ами, да поразсъждаваме върху този факт. Къде в нашите закони се пише такова нещо?
Радомир Чолаков: Ама, хайде сега пак по обратната логика. Кой спира радиото да си направи интернет услуги? Мисля, че ги прави!
Водещ: Слава Богу, никой!
Радомир Чолаков: Защо е необходим закон, за да му се каже „Ти трябва да направиш интернет услуга!”?
Водещ: Защото всяка една обществена дискусия, която се води на запад, идва при нас в ролята си на фарс. Сигурно си спомняте – неотдавна имаше такива дискусии в Германия, дали парите на данъкоплатците трябва да бъдат харчени за интернет развитие. Това са рикушетите на световната икономическа криза. И такива прецеденти възникват всеки ден.
Радомир Чолаков: Вижте, ако говорим за обществените медии и пак, стъпвайки на моята философия, на начина по който аз ги разбирам нещата, смятам , че те и заради това, може би, не се случва спокойствието на обществените медии, което, впрочем, всички го искаме. Защото и там малко с всичките тези години се подменяше дебатът. Значи, Вие казвате какво е обществена медия на базата, дайте да измислим една дефиниция, тоест да изредим едни думи, които обществено означава да защитава…Ясно е!
Водещ: Които така го казват винаги, че обществените медии са в ролята на виновници, че не са достатъчно обществени.
Радомир Чолаков: Ами, да! Абсолютно сте права и между другото това е манипулацията, в която влизат тези дефиниции. Защото аз твърдя, че няма такава дефиниция, в която да се напише с думи двадесет – тридесет думи и които, като ги прочетете или медията като си ги прочете и да кажа : „Аз вече станах обществена медия!” Значи, обществена медия се познава по резултата, а не по някаква дефиниция, която може да я закачим на входа на радиото, обаче никой няма да я разбира и няма да я спазва. Аз за това казвам, че думите не пораждат реалност сами по себе си. Ние хората я правим реалността. И вижте, това, което винаги съм си мислел пак – на чисто структурно ниво, на чисто инструментално ниво има едно положение в медийното право и в медийната теория и то е, че обществената медия е тогава обществена, когато в нейната вътрешна структура на управление се възпроизвежда структурата на управление на държавата. Разбирате ли? Това е едно чисто теоретично правно положение. Значи, какво в държавата има законодателна, изпълнителна и контролна власт – съдебна власт, в обществената медия трябва да има законодателна, изпълнителна и контролна власт.
Водещ: За да го обясним по-лесно с актуален пример. Наши творци, известни, създадоха, как да кажа, едно обединение срещу терора върху Jingle bells – така са се кръстили. Всъщност тяхната мечта е да не се чува по радиото Миналата Коледа на Джордж Майкъл. Без директора да разпореди на Галя Траянова, която избира музиката, Галя Траянова не пуска тази музика, защото сме обществена медия. Така изглежда Вашият пример. Тоест – Вашата дефиниция, обяснена в пример.
Радомир Чолаков: Това изглежда моят пример, който се постига по случаен път, защото Галя Траянова, примерно е човек, защото тя симпатизира на тази кауза и защото просто така е решила, и защото просто никой не и е попречил. Въпросът е обаче, че може ли някой утре пък да реши в обществено радио, аз не знам дали това е добра кауза или лоша кауза…
Водещ: Не я определяме ние. В крайна сметка, това е реалност.
Радомир Чолаков: Това, което моят пример казва, Госпожо Филева е, че в обществените медии, аз наистина, длъжен съм просто да го повтарям, независимо, че някой може да се сърди, няма законодателен орган , няма разделение на властите, разбирате ли? И това всички го знаят. Значи, в обществените медии трябва да има законодателен орган, който е програмата – как се определя програмата, как се решава какво има в програмата и какво няма в програмата. Вижте, това е единствената разлика между обществените медии и частните медии, разбирате ли? Разделението на властите. В частната медия – на върха стои собственикът или неговият представител, който казва : „ Ще правите това, което Ви казвам аз!”. Разликата между частната медия и обществената медия е, че на върха на обществената медия трябва да има едно обществено тяло, което да казва „Вие ще правите това, което е обществен интерес, а то е :…!” И започва изреждането. Значи, в единият случай управлява чорбаджията, в другият случай управлява общественото мнение, което е обективирано в орган, разбирате ли? В някакъв орган,. Значи, докато това нещо го няма в българските обществени медии, те винаги ще бъдат уязвими и винаги ще бъдат подложени на атака, че нещо те правят, което е в разрез с общественото мнение. И ние не можем да го преодолеем този проблем- той е структурен.
Водещ: Във Вашите текстове как изглежда решението на този проблем?
Радомир Чолаков: Нашите текстове, аз сега не искам да предпоставям, но истината е, че в частта „Обществени медии” , работната група виждам, че е най-пестелива. Със сигурност няма да има предложения за обединяване на радиото и телевизията. Даже, по-скоро ще има предложения в никакъв случай да не се обединяват радиото и телевизията. Има тенденция, която идва по инициатива на БНТ И БНР, нали просто техните представи, общо взето позицията на работната група ще се ориентира върху становищата на БТН и БНР, които са официално представени. Със сигурност ще има предложения за обръщане на управленската пирамида, това, което е многократно коментирано, че в момента СЕМ назначава директор на БНТ или БНР, които после предлагат управителен съвет, който трябва да контролира тяхната дейност. Нали, това е очевидно – и юридически , и житейски, както щете. Самите медии са наясно, че това е логически ноусенс. И със сигурност ще бъде предложена нова система, която или органът, който назначава управителния съвет, който пък ще назначава изпълнителен директор, или просто генералният или изпълнителният директор ще бъде наречен и управителния съвет ще бъдат излъчвани от два различни органа, ако единият го назначава СЕМ, другият да го назначава примерно Парламентът или нямам в момента ясна идея, нали, как това трябва да става. Лична ясна идея. Работната група със сигурност ще има. Така че тези две власти да се сдържат и наистина да има генерален директор като изпълнителна власт, управителен съвет като надзорна власт, като съдебна власт, която да контролира сметките.
Водещ: Ако кажете и че по-различно време ще се разбират,тотално ще се загубим в превода.
Радомир Чолаков: Смисъл, как да се разбират?
Водещ: Ами, да се избират. Да има разминаване на мандатите в годините.
Радомир Чолаков: Не знам, това са вече технологии. Това, което за мене като медиен теоретик е важно и Ви го казвам – то не е важно за мен, то е важно за медиите. Чрез структурата на управлението да се постигне обществената им легитимация, защото, Госпожо Филева, нека да го кажем в прав текст – и ние сме си го говорили, частните медии от две години насам с методичността на индианската капка, поставят на политическо ниво въпроса кое е това, което БНТ и БНР правят, което ние на правим. И уверявам Ви, че ако още малко продължи този процес – индианската капка ще пробие мозъка. Кое е това нещо, което те правят и което ние не правим? Защо те получават двете заедно от бюджета сто милиона лева, за да правят нещо, което ние спокойно правим без да искам от бюджета нищо? Защо те излъчват реклама и играят на рекламния пазар, след като те получават сто милиона лева? Това са въпроси, които Ви казвам – всеки ден се задават, всеки ден се поставят и рано или късно някой ще трябва да им отговори. И аз твърдя, че, съжалявам че трябва да го кажа, отговорът на БНТ и БНР не може да бъде „ Ами, защото ние сме обществени медии!”, защото въпросът е „По какво се познава, че Вие сте обществени медии?” И отговорът е пак „ Ами, защото в закона пише, че сме обществени!” И пак въпросът „ А по какво се познава, че Вие сте обществени?” Разбирате ли? Въпросът е много по-опасен. Нямаме легитимен отговор!
Водещ: Аз мисля, че все пак е хубаво да се разграничава рейтинг от доверие.
Радомир Чолаков: Не, значи, и рейтингът, и доверието са малко субективни категории.
Водещ: При положение, че дори в Америка вече се сочи примера на Европа за това, че дори директното финансиране не прави една медия държавна, когато тя е обществена. Защо ние вървим в другата посока?
Радомир Чолаков: Защо да вървим в другата посока? Разбирате ли ми мисълта? Аз искам да помогнем на обществените медии! Аз искам да помогнем на БНТ и БНР! Но БНТ и БНР трябва сами да си помогнат и да отговорят на въпроса защо са те обществени, кое ги прави обществени медии, Госпожа Филева?
Водещ: А кой трябва да отговори на този въпрос и къде?
Радомир Чолаков: Ами, това, което безуспешно явно се опитвам да обясня – искам да ми покажете една медия в Европейския съюз. Една медия искам да ми покажете, която няма програмен съвет, който се избира по закон.
Водещ: Ама БНТ и БНР каква вина имат за това?Те имат ръководството, което … законът действа в момента.
Радомир Чолаков: Точно така, значи, на мен ми се струва, но това е мое частно мнение, че работната група, ако се съгласи, разбира се, най-настойчиво трябва да препоръча частта обществени медии и бъдещия закон, когато и да бъде написан той – значи, нямаме претенции. 1е ние ще го напишем, явно няма да го напишем! Въпросът е да сложим просто жалона – та, когато някога бъде написан нов закон за Българско национално радио и Българска национална телевизия, просто да се има в предвид, че в структурата на управление трябва да има програмен съвет, изпълнителен директор и надзорен съвет върху финансите. Ето, тази тройна конструкция на управленските органи и тези три органа трябва да се избират по легитимен законов път. Не генералният директор да си назначава управителен съвет и ако поиска да си назначи програмен съвет, както е сега.Когато се създаде тази програмна конструкция, никоя частна медия вече не може да Ви задава въпроса – кое Вие общественото. Ето това ни е общественото, защото никоя частна медия няма такава конструкция на управление.
Водещ: Обаче Националната телевизия и Националното радио не могат да я създадат тази конструкция. Трябва Вие да я създадете. Къде по пътя на писане и дискутиране на текстовете на този закон, който както стана ясно – ще бъде концепция, се загуби политическата воля, защото очевидно тя някъде се е загубила, за да има такава трансформация? Това е едно от най-логичните обяснения!
Радомир Чолаков: Ами, на мен също ми е интересно! Аз, знаете ли, изобщо не знам всяко правителство, ние с Вас сме го следили този процес – идва с идеята, че ще направи нов закон за електронните медии и някъде след девет –десет месеца изведнъж отлита това желание. Обикновено в някакъв момент се правят някакви активни промени, дребни, за да се реши някой въпрос, и всички утихва. Някак си всички са свикнали с тази неудобна дреха, наречена закон за радиото и телевизията и очевидно си се чувстват добре в нея. Нямам представа! Не знам. Ето, ни е с Вас си говорим , че има очевидна необходимост, нали, да има нов закон за радиото и телевизията, а аз наистина смятам, че ако не се промени скоро конструкцията на обществените медии, те ще загубят също индианската капка. Знаете, че Института за пазарна икономика официално беше предложил приватизация на БНТ и БНР и Вие знаете възможностите на Института за пазарна икономика – да внушава икономически идея и така нататък. Значи, тази идея за момента е спряна. Вярвайте ми, че рано или късно тази идея ще бъде подновена. Та ние имаме в момента спешна нужда от нов закон, аз бих казал на БНТ и БНР само, в който нов закон, отделен за тях – оставете ги частните медии, в който отделен закон да се гарантира именно, че те са недосегаеми, че те няма да бъдат закачани, че те не са обект на приватизация, защото те са медиите, които са Ноевият ковчег на българската култура и Ноевият ковчег на българската свобода на словото. Когато всички, както се казва в един филм, когато всички други светлини угаснат, а те – както сме я подкарали – ще угаснат, трябва да останаТз вощеници и те се казват БНТ и БНР. За това според мен, трябва да има отделен закон за тези две медии, в които в член едно да бъде записано : „ Те са обществено благо и не подлежат на приватизация.” По никакъв начин!
Водещ: Това значи ли, че допускате такава вероятност?
Радомир Чолаков: Ами, кое в момента според Вас би могло да се противопостави на един такъв процес? Не, това е просто теоретично предположение. Нямам нищо конкретно предвид. Нека да не правим новина сега. Моля Ви се! Нищо конкретно в предвид нямам! Ако още две години се задава въпроса от частните медии „ Кое е това нещо, което БНТ и БНР правят, което ние не правим?” най-накрая на някое като това, следващото или по-следващото правителство като нищо ще му дойде идеята „ Абе, дайте да си ги дръпнем тези сто милиона, да им дръпнем шалтера и готово!”
Водещ: Тук стана ясно поне това, че може би трябва да има закон за обществените медии!
Радомир Чолаков: Задължително!
Водещ: Дали ще има, обаче, зависи от политиците, които може би в момента са ангажирани да ловят снежинките във въздуха! Шегата настрана, разбира се! Сега, към едно ново предизвикателство. Wikileaks не спират медиите по света да коментират това, което се случи/ Първо отрязаха бизнес-организации – така трябва да го кажа по закон. Отрязаха достъпа до финансите на Wikileaks, Wikileaks пък пуснаха хакери срещу въпросните бизнес-организации, които обслужваха техните финанси. И до къде може да стигне тази война? Добър ден на Богомил Шопов, по-известен в блогърските среди като Бого.
Богомил Шопов: Добър ден!
Водещ: До къде може да стигне тази война и това медийна война ли е или става дума за нещо друго?
Богомил Шопов: Само да кажа, че Wikileaks не е пускал хакери срещу никой.
Водещ: Е, така казаха. Такива бяха обществените обяснения.
Богомил Шопов: Можем да сравним ситуацията като във всяка една среда, така и в интернет има обществен договор, така наречен или правила, които всеки трябва да спазва. Това е абсолютно същото, когато една от страните наруши договора – другата се чувства да направи нещо. Така че именно това се случва в момента, когато е една държава – кара бизнес-организациите, които са на нейна територия, да направят нещо незаконно, така другата страна се чувства длъжна да направи нещо по въпроса.
Водещ: И каква е регулацията в рамките на етиката, за която Вие говорите?
Богомил Шопов: Ами, за всяко нещо си има закони – така и в средата на интернет има закони. Те се спазват, както виждате, вече са на съд и съдът ще се произнесе дали той е извършил някакво престъпление или не е извършил някакво престъпление. Самото публикуване на тези телеграми в интернет е нещо незаконно. Нито една държава в света не може да потвърди, че това нещо е незаконно. То е законно. По-незаконно е, или може би проблемът е там, да се реши вече от къде са изтекли тези телеграми, каква е тази информация, по какъв начин е събирана и още всякакви хиляди висящи въпроси.
Водещ: Според Вас, има ли проблем, че няма закон, който да контролира дейността в интернет или не?
Богомил Шопов: Аз това повтарям – закони има. Всяка една държава има закон, който се отнася и до интернет. Аз в момента не мога да направя нещо незаконно, ако в момента обидя някои през интернет – той има правото да ме съди. Интернет е една среда – то не е нещо друго , по-различно и закони си има във всяка една държава, които касаят и средата интернет, и рекламите, и съобщенията.
Водещ: От тук насетне как ще завърши този двубой, да го наречем и ако се обърнем към класиката кой е Давид и кой е Голиат?
Богомил Шопов: Така или иначе предстои интересно нещо да се случва. Започва ерата на Wikileaks. След години ще говорим със сигурност за това какво се е случило и какво ще предизвика то. Наистина не можем да съдим от сега, защото Съединените щати започва да се разработва един анти Wikileaks закон. В България и в Европейския съюз ще се присетят, че използвайки този някакъв нищожен пример, могат да направят още някакви поразии, така да го наречем, в интернет. Така че отворено е гнездото на осите, да видим какво ще се случи.
Водещ: Благодаря за този коментар на Богомил Шопов. Ние продължаваме с Радомир Чолаков. Ще се присетите ли нещо да измислите?
Радомир Чолаков: За кое? За интернета, за Wikileaks?
Водещ: Да!
Радомир Чолаков: Не, наистина, това ми хареса накрая – „отворено е гнездото на осите” Да видим какво ще стане. Както Вие казахте в началото на разговора ни – бутилката е отворена и духът е излязъл.
Водещ: Никой не го вижда обаче. Там е проблемът, че никой не го вижда.
Радомир Чолаков: То има един дух, медиен дух – няма как да се види. Това е духът на абсолютно стихийна, безмилостна комуникация. Имаше на времето, 60те години, знаете, една книга, която легна в основата на модерното разбиране за медиите – на Нил Постман, бележитият американски идеолог,така, теоретик на медиите – книгата се казваше „Ще се забавляваме до смърт”. И той, значи 65-та година предупреди, че настъпва епохата на развлекателните медии, в които ще се забавляваме, докато се побъркаме. Това се оказа вярно. Ако сега трябва да се напише книга, тя би се казвала „Ще комуникираме до смърт”. Значи всеки комуникира – комуникационните канали са безумно много, отворени. Това, което казвате – всеки може да отиде навсякъде.
Водещ: И, ако Вие сте шеф на БНТ или на БНР, какъв аргумент срещу индианската капка ще дадете?
Радомир Чолаков: Аз със сигурност, и го препоръчвам това нещо, бих поискал да бъде приет отделен закон за БНТ и БНР с въпросния член първи, в който структурата на БНТ и БНР да е направена по системата на разделение на властите – законодателна власт – програмен съвет, изпълнителен директор – изпълнителна власт и контролна власт – съдебна власт – управителен съвет, който да контролира финансите как се харчат, за да няма никакви спекулации, никакви съмнения как се харчат обществените пари. И това щях да го искам, независимо дали съм генерален директор или не, и дали след като се приеме такъв закон аз ще продължа да бъда генерален директор,защото, Вижте, за мен това е екзистенциално важно. Значи, аз съм работил в БНТ, знам какво значат обществените медии в едно демократично общество, защото пак да кажа, тази стихийна подавляваща комуникация – в нея трябва да има един остров. Трябва да има един остров на здрав разум, на добронамереност, на доверие и на почтеност. И този остров трябва да са БНТ и БНР.
Водещ: Какво мисли работната група по този въпрос? Безспорно сте споделяли тези мисли с тях. Хипотезата възможно ли е или не е възможно?
Радомир Чолаков: Ами, вижте сега, аз мисля, че хората са, нека кажа, че в тази работна група наистина са събрани много добри експерти, може би едни от най-добрите.
Водещ: Може би ще има дискусия.
Радомир Чолаков: Нека да ог кажа така. Ние ще направим заключителния доклад, ще си направим предложението, това, което си споделихме – независимо дали ще има закон или няма закон – ние ще излезем с чест от тази ситуация. Значи ние ще дадем всичко от себе си като професионализъм, ще кажем какво смятаме в доклада пък ако иска Правителството да го приема – ако иска да пише закон, ако не иска да не пише закон. Нашето намерение е ние да създадем един теоретичен факт, който да бъде незаобиколим фактор за бъдещите дискусии за медийното законодателство.
Водещ: Ами, толкова от нас. Трябва да Ви пожелая хубава събота. Търси се, за пореден път, политическа воля за приемане на нови медийни правила. Идва Коледа, а по Коледа казват, че стават чудеса. Хубав ден Ви желая от екипа ни : Поли Петрова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен Ирен Филева.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.11.2010

Водещ: Вчера приключи международната конференция „Пристрастени към живота”. Една информационна кампания за предпазване от риска младите хора да посегнат към упойващите вещества. Ето и едно заглавие от днес „Киберът измести дрогата в училище” Видео на реални случки със скрита камера в нета подлудява младите. Всъщност има ли нещо отвъд такъв тип заглавие? Ще се опитаме да потърсим днес в „Клубът на журналистите”, като за начало ще започнем с отговор на въпросите кой кого е, кои са младите медии, кои са новите медии. Отговорите в „Клубът на журналистите” ще потърсим с Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите и членно-управителния съвет на БНТ и Иван Иванов – клиничен специалист и специален социолог, както и преподавател в Нов български университет. Кои са новите медии, Господин Златев?
Огнян Златев: Ами, новите медии са всичко около нас, цялата тази виртуална реалност, в която ние пък, особено по- младите от нас, се оказва, че съществуват. Това са новите социални мрежи, новите източници на информация, докато класическите медии – вестници, радио и телевизия и може би дори и интернетът е от така малко по-стар тип, бяха основните източници на информация. Новите медии са тези, в които имаме не само обмен на информация, но и възможност за изразяване на емоции, на мнение, на отношение към всичко това, което ни заобикаля.
Водещ: Но пък от друга страна, малко условно е това деление, защото така наречените стари медии използват новите медии за връзка с хората.
Огнян Златев: Така е, но пък, от друга страна, не може да се отрече факта, че един такъв доста, доста стабилна посока на мигриране на аудиториите от така наречените „информационни медии” към новите, което пък от друга страна, е по някакъв начин двигател и на прогрес, и на промяна, защото пък класическите медии не се предават толкова лесно и те по същия начин пък се опитват да се възползват от всички тези възможности, които новите медии предоставят, за да могат да продължават да задържат вниманието на своята аудитория.
Водещ: Но всъщност ще има трайно преплитане помежду им и става все по –условно това деление.
Огнян Златев: Така е, но както се казва, предстои ни да видим и да живеем в интересни времена. Когато преди, дори да вземем само преди двадесет години, или дори преди петнадесет години, какво беше равнището на технологията и да видим за петнадесет години колко бързо се промениха нещата. Темповете, с които технологиите по принцип, общо говоря, се развиват, ме кара да смятам ,че все повече и повече фокусът и значението ще бъде върху новото, върху модерното. Докато класическият тип медии, аз по никакъв начин не вярвам , че те ще изчезнат в обозримото бъдеще, но по-скоро те също леко ще се модернизират, ще останат, така да се каже, на повърхността, но според мен по-голямото значение ще бъде върху тези нови източници на информация. Защото, пак казвам, това, което, това поне са моите наблюдения, това, което търси новият, модерният потребител и консуматор на информация, е не само да получи тази информация от различни възможни източници, но и по някакъв начин да може да има възможност да изрази и своето отношение и своята емоция, която е породена от това, което е научил, което не може да му предостави класическият тип медия.
Водещ: Тоест липсата на възможност за коментар от страна на хората, би могло да бъде разделение между старите и новите медии?
Огнян Златев: Да, тази интерактивност, да я наречем, възможност за обратна връзка, моментална реакция, на която моментално излиза новината, виждаме хората – веднага реагират на това, което излиза в интернет. Но е хубаво и че традиционните медии достатъчно бързо се усетиха и по-голямата част от тях дори и тук, в България, поддържат динамични, огледални или варианти в интернет, така че те по същия начин да задържат вниманието на аудиторията.
Водещ: Имаше един въпрос, който така остана без отговор на конференцията, която беше проведена. Има ли зависимост към медиите? Може ли да има зависимост към медиите и трябва ли те да се контролират и да се лекува. Разбира се, това е така, горчива ирония.
Огнян Златев: Ако ме питате мен лично, аз се смятам зависим от медията и това, което тя предоставя, тъй като просто за мен информацията постоянно, постоянно получаваната информация е действително някаква зависимост и аз като един човек на нашето време държа да бъда непрекъснато информиран, защото, в края на краищата, информацията е най-големият ресурс, най-важният ресурс за мен. Така че, ако се базирам на собствения си опит, според мен има такава зависимост. Разбира се, доколкото може да бъде вкарано в някаква регулация, забрана, тъй като въпросът беше по-скоро зададен в аспекта на това дали има такава зависимост и тя не следва ли да бъде по някакъв начин регламентирана или контролирана. Аз мисля, че сме далече от това и че трябва да бъдем далече от това. Медиите и информацията, която те предоставят не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин, защото това е едно човешко право да бъдем информирани и да информираме от своя страна ние останалите.
Водещ: Не е ли парадокс това, че може да има пристрастие към медии?
Огнян Златев: Не бих казал, че е парадокс. Всичко се развива, технологиите се развиват и ние се развиваме. Значи, ако вземем един социален антрополог или социален психолог и прочетем какво той е написал преди двадесет години за тогавашните поколения или пък за поколенията преди това, и вземем един от сегашните модерни социални педагози или психолози, той ще Ви каже, предполагам същото, тъй като ние също се променяме и променяме начина си на мислене и съответно възприятията си, и зависимостите си, и пороците си дори, ако трябва да се каже. Така че, в този смисъл смятам, че не е парадокс, а е част от развитието.
Водещ: Всъщност, преди двадесет години имаше опашки за хляб и за вестници.
Огнян Златев: То и вчера имаше опашки, недейте, да не забравяме и това, не беше за хляб, но беше за банани, доколкото разбрах и за краставици по 30-40 стотинки, но това е.
Водещ: Но за вестници нямаше.
Огнян Златев: За вестници нямаше, за съжаление, но пък аз смятам, че ако погледнем електронните форуми на вестниците и информационните агенции, пък дори и Националното радио, ще видим, че аудиторията е доста активна и веднага реагира на всякаква новина, която се появява там.
Водещ: Всъщност, от тук насетне медиите на къде трябва да вървят, за да има опашки за тях? Да използваме тази метафора.
Огнян Златев: Да, тук, вътре в конференцията си говорехме за въпрос за един милион долара, нали, и стигнахме до четири. Значи, трудно ми е да Ви отговоря на къде, какво трябва да направят класическите медии, за да продължават да задържат вниманието на своята аудитория. Определено това не е, че трябва да започнат да пишат и да предават, когато говорим за електронни медии и някакви още по-провокативни материали, защото провокацията не винаги води до истинска информация, до реалната информация за това какво се случва. Тя може да изкриви по съшия начин смисъла на информацията. За съжаление, глобална е тенденцията, пък особено характерна е за нашата част от Европа и от света, че класическите медии масово пожълтяват, образно казано, за да могат да задържат или разширят своята аудитория. За мен това също не е хубаво и не е полезно. Просто те трябва, доколкото им позволяват силите им, да, така, развият достатъчно високи критерии за качество сред своята аудитория, която да ги търси точно заради това. Защото, все пак, в класическите медии, съдържанието, което излиза малко или много, е проверено и контролирано. То минава през няколко равнища на проверка и контрол и в този смисъл информацията, която би следвало да излиза, трябва да е качествена, тя трябва да е истинска, такава, на която да може да се позовеш и да е достатъчно достоверна. Докато в интернет, един от недостатъците на информацията в интернет е това, че там невинаги информацията е достоверна, истинска, ние не знаем от къде се появява. Всъщност смятам, че това, с което традиционните медии все още могат да печелят, това е качество, достоверност и истина.
Водещ: До колко може да се дефинира в един закон въобще обществена функция?
Иван Иванов: Не бих казал до край. Аз имам, така, особено мнение към законите. Те обикновено се опитват да запълнят някаква празнина, правят го, но донякъде. Сами знаем, че законът по-скоро е рамка, но от там нататък регулацията в живия живот, или иначе – той би могъл да даде, така, рамката на едно добро обществено поведение на една медия. Другият проблем е , че ние ги мислим законите малко като нещо, което е променливо. Би трябвало един закон за обществената медия да е, така, динамична функция на неща, които се случват от живота. Но тъй или иначе, много е трудно със закон да се регулира една обществена медия, би трябвало тя наистина да е доста сензитивна към, така, проблемите, тежненията, очакванията на обществото и така да ги информира, но по начин, по който си дава сметка,че информацията е един много голям капитал.
Водещ: От друга страна, ако някой ще оценява тези медии- предавания или програми, как медията ще може да бъде сензитирана и бърза?
Иван Иванов: Би трябвало да ги оценяват медиите и техните потребители. И то от гледна точка на интересът, който проявяват и на това, че смятат, че тази медия има адекватно поведение, а всичко друго са такива опити за формална регулация.
Водещ: Рейтинг или доверие?
Иван Иванов: Доверието е по-скоро характеристика, описваща отношението на хората към медията, докато рейтингът е по-скоро характеристика, важна за рекламодателите. От тази гледна точка, просто трябва да има две различни писти – писта за частните медии, които се борят за рейтинг, и писта за обществените медии, които изпълняват социална значима и обществена функция.
Водещ: Как може да се формулира обществената функция на медиите – закон? Дали това е постижима цел?
Огнян Златев: Ами, за мен това е една много трудна цел. Сигурно е постижима. Аз, все пак смятам, че не е необходимо да открием топлата вода, а по-скоро да видим как се справя навсякъде. Но нека не забравяме и друго, че обществата са също динамични, особено модерните общества и съответно обществената цел е обществено значима цел – тя също се променя. Значи, една е била преди десет или двадесет , тридесет години- друга ще е сега. Нека не забравяме, че когато се прави един закон, идеята на закона е той да бъде активен, валиден от сега занапред. В този смисъл, законодателите, хората, които се занимават със законодателство, трябва да имат и това в предвид, че когато разработват един закон, той трябва да бъде приложим и актуален, дори и не само следващата година, но и години напред. Така че, това е една много трудна, но сигурно е постижима цел след като други държави като Великобритания, Германия, Скандинавските страни са го постигнали, не виждам защо и ние да не го постигнем. Но за мен е добре да се разгледат съществуващи добри модели, които работят.
Водещ: Как следва да се тълкува едно такова заглавие, че за културни предавания няма да се отделят пари?

Огнян Златев: Ами, значи, това заглавие, за мен, е доста едностранчиво и ограничаващо, и не добро, неправилно, защото културата и културното развитие, и културната информираност на една нация е също важно и е част от обществената функция, която медията изпълнява. И в този смисъл, ограничаването на възможността това да се случва, съответно води до ограничаване на възможността на медията да изпълнява своята обществена цел.
Водещ: Седемдесето място според едната класация, седемдесет и шесто според другата – по степен на свобода на словото. Защо?
Огнян Златев: Значи, първо трябва да приемаме всички тези класации с доста голяма отговорност заради методологията, по която те се правят и заради това, че те се правят в един доста по-глобален контекст, а не толкова в тесен, защото, например, аз не мога да се съглася, че включително някои от страните на Балканите, тука, са класирани по-високо от България, имам предвид именно страни като Босна, където свободата на изразяване и свободата на медиите, хайде няма да кажа, че е по-лоша или по-висока, или по-добра от нашата, но при всички положения е доста по-противоречива, отколкото е положението при нас, в България. За мен, това е по-скоро, аз възприемам тази класация като индикативна, като индикация, че нещата не вървят на добре. И това е процес, който при нас се забелязва последните, може би две или три години, когато виждаме как се появи все по – засилено – медиите, като че ли станаха доста по, може би сервилни, да го кажа някак, до известна степен, по отношение на политическата класа станаха доста зависими от наличието или липсата на рекламодатели. Нека не забравяме, че икономическата криза доста тежко засегна рекламния пазар, също това, че първия сигмент, който беше най-тежко засегнат и в момента сме в ситуацията, че едва ли не единствените сигурни пари за реклама в тази държава се управляват от държавата, че са тези програми за организиране на различни дейности, свързани с реализацията на европейски проекти и в този смисъл медиите по-скоро в борбата си за получаване на някаква част от тези средства, прекрачват, според мен границата на това, което те трябва да бъдат – а именно отражатели, обективни отражатели на действителността и на това, което се случва. Ограничават своята, така да кажа, критичност и всички ние, живеейки и четейки медиите, оставаме с убеждението, че ние всъщност живеем в някаква виртуална реалност. И аз лично не съм оптимист в близко, в краткосрочен план, че ще видим някакво подобряване на това състояние и няма да се учудя, ако догодина се окажем, нали, още по-надолу от седемдесето място, пак казвам, с цялата условност на достоверността и мирадовността на такива класации.
Водещ: Кой пише заглавията в българските медии?
Огнян Златев: Ами, заглавията ги пишат очевидно журналистите и някои от техните редактори, а пък иначе, нали, това – отговаряйки директно на въпроса, но иначе ги виждаме, че голямата част от тях или по-голямата част от тях са свързани с действащи лица от политическия небосклон, така да кажем, което също не е хубаво, не е добре, защото , всъщност, все по малко и по-малко в медиите присъства обикновеният човек.
Водещ: Възможно ли е това да е причината за падането ни надолу по скалата на степен за свобода на словото?
Огнян Златев: Да, и това е една от причините. Наред с всички останали. Както виждате, все по-малко и по-малко имаме, така, сериозни материали, например свързани с журналистически разследвания, злоупотреби, непрекъснато ни заливат с неща, свързани с така наречените лайф-стайл – новини за живота на така нареченият елит. Не говоря политически, но всякакъв друг, нали, и това за мен е сериозно и аз гледам и имам син на двадесет години и гледам той какви източници на информация използва, той много рядко ще използва вестник, ще прочете вестник или пък ще гледа телевизия. Основно обменя информация със своите (..) през интернет, чете от време на време някои интернет издания, но това е и когато аз се опитам да го заинтересовам – да кажа „Ето, нали, телевизия, радио.” , той казва, че не му е интересно, защото новините му изглеждали – информацията, която идва от там е една и съща по някакъв начин, смисъл форматирана по един и същ начин, поднесена по един и същ начин.
Водещ: Пристрастени ли са медиите към лошата новина, преди да потърсим отговор на този въпрос, Огнян Златев и Иван Иванов, ще разберем от Юлиана Кънчева и Христо Бонев от Нов български университет има ли криза на доверието в медиите. Останете с нас. Има ли криза на доверието в медиите? Но този въпрос на двудневна конференция потърсиха отговор в Нов български университет. Има ли криза на доверие. Добър ден на Юлиана Кънчева!
Юлиана Кънчева: Добър ден! Много ми е приятно да съм тук! По въпроса, първо се радвам, че Нов български университет вече направи традиционна тази научна конференция, засягайки злободневни теми, където, освен преподавателите, студентите също имат възможност за изява да кажат своята позиция, защото се оказа, че гледните точки са много различни. Директно на въпроса Ви има ли криза на доверие – лично за мен има и то много сериозна криза. Въпреки че се чуха мнение, че в крайна сметка медиите са си медии , всеки ги намира, където пожелае, виждайки медия всичко, включително и Facebook беше наречена медия, което за мен е шокиращо. Това си е една социална мрежа, където можеш да споделиш нещо, можеш да покажеш себе си, можеш да потърсиш приятелите си. В крайна сметка това не може да бъде наречено медия. Но някои млади считат и това за медия.
Водещ: Всъщност дали младите го считат за медия или просто го ползват, а пък други хора го наричат нова медия?
Юлиана Кънчева: Новите медии са много, в следствие на целия технологичен бум, на който сме свидетели, неминуемо се разместиха пластовете. И в медиите изобщо на всичко, на което сме свидетели във времето, в което живеем. Така че младите определено са в интернет, определено търсят съмишленици, определено вярват повече на блоговете, имат доверие на блоговете и на определени блогъри, считат ги за свой авторитет. Така че не може да контролираме младите, времето е ново, медиите са нови. Ние просто трябва да се нагаждаме към тях, трябва да ги познаваме, което е много важно. Според мен, медийната грамотност все повече ще навлиза в нашия живот. Трябва да познаваме медиите, за да знаем какво да очакваме от тях – дали да им вярваме, коя медия да потърсим, с коя да общуваме. Така че според мен, пред младите хора тепърва ще стои този въпрос.
Водещ: Дали те са подготвени да направят този избор? Добър ден на Христо Бонев.
Христо Бонев: Добър ден! Благодаря за поканата! Младите хора в Европа в момента започват да изучават медийна грамотност и скоро ще могат да правят този избор. Но за момента те все още се лутат между различните видове медии и между различните видове авторитети, не знаят на кого да вярват и може би от там донякъде произтича тази криза на доверие.
Водещ: Всъщност, не звучи ли парадоксално, в крайна сметка, много е важно една новина да е достоверна, да не кажем, че това е най-важното. В интернет това много трудно се случва.
Юлиана Кънчева: Не само в интернет, за съжаление!
Водещ: Да!
Юлиана Кънчева: Съжалявам, че трябва да опонирам. Това се случва и е традиционните медии, което е много жалко. Това се случва и ставаме свидетели на това как журналисти ни поднасят невярна информация, копирана информация, неправилно-преведена или просто измислица. Вече, разбира се, мотивите са различни, дали се гони сензация, дали се защитават нечии интереси, което е най-страшното, нечии политически интереси, нечии икономически интереси – това е проблемът! Така че, нека да не търсим вината само в интернет, в онлайн средата, тя е навсякъде в традиционните медии.
Христо Бонев: Така е, за съжаление в традиционните медии също се наблюдава спад на доверието на обществото. Има изследвания последните години, които показват, че в Америка, в Европа – навсякъде това е така!
Водещ: Дали пожълтяването има връзка?
Христо Бонев: Ами, доста мнения имаше на тази конференция и някои от тях по-скоро сочиха, че комерсиалните издания стават все повече и повече, докато обществените медии стават много по-малък процент. Може би хората все още имат много голямо доверие на обществените медии, но нямат абсолютно никакво доверие на комерсиалните медии, особено на притежателите на големи медийни компании и за това увеличаване точно на този тип медии, в които хората нямат доверие, води до намаляване на доверието на медиите като цяло.
Водещ: Това не е ли, все пак, добра новина? Не за друго, ами защото, все пак, става дума за някаква достоверност.
Христо Бонев: Да, и освен това хората могат да проверяват все повече източници и верността на информацията и така може би ще се възвърне някога доверието, но за сега..
Водещ: Всъщност, липсата на авторитет, Госпожо Кънчева, е един от другите проблеми големи за българската журналистика в момента?
Юлиана Кънчева: Сега, по лично мое мнение, за жалост, персонификацията в журналистиката отстъпи своето място. Авторитетният журналист, журналистът звезда, в кавички да го сложим, но наистина – големите имена някак си загубиха своята позиция, загубиха своята тежест. Много голяма вина за това, според мен, имат и самите медии, които с лека ръка се лишават от работата си за тези хора, с лека ръка си уволняват, намирайки понякога доста посредствени заместители. В един момент се оказва, че всеки може да ти поднася новината, дори човек без нужното образование. Оказа се, че няма абсолютно никакво определение за това как една медия назначава своите служители. Оказа се, че всеки може да работи в медиите, всеки може да бъде журналист и това няма нищо общо с гражданската журналистика, с блоговете, където наистина в интернет пространството всеки може да напише всичко. Оказа се, че в традиционните медии работят хора, които просто не са наясно с материята. Така че, авторитетните журналисти, вижте, това е субективно понятие, всеки намира авторитета според собствените си критерии, според собствените си виждания, според мен трябва да ги има. Авторитетните имена трябва да работят за медиите, но вече пак опираме малко и до моралната страна – доколко се поднася една информация активно и доколко тя е истинска, и доколко хората ще и вярват, защото, повярвайте ми, веднъж излъгани, хората вече трудно търсят същите тези авторитети. Нека да не забравяме, извинете, само да допълня, че тези журналисти станаха популярни PR-и, популярни лица на икономически конгломерати, политически конгломерати и така, така че от тука следва проблемът.
Водещ: Липсата на една ръка разстояние и редакционната политика ли са тези, които убиват авторитета?
Юлиана Кънчева: Оказа се, че редакционната политика е вече съвсем друга, изцяло финансовата страна взима превес навсякъде и това е, за съжаление, не само заради икономическата криза. Извинете. Не е само заради икономическата криза. Просто преразпределението на финансите навсякъде е голямо. Медийната концентрация също се счита за опасен, дори, доколкото съм запозната, в новия медиен закон това ще бъде заложено. Отделно, че от европейската директива за аудио- визуални медийни услуги – там се набляга на този проблем. Медийните конгломерати, колкото са по-големи, толкова повече засилват разпространението на този негативен процес, за който говорим.
Иван Иванов:
Водещ: Нека да се опитаме да коментираме най-шокиращата новина от седмицата или поне тази, която мен най-много ме шокира – откриването на една верига магазини за храни.
Юлиана Кънчева: Вижте, аз какво да Ви кажа? Дори не искам да го коментирам това нещо. Жалко е, че се получава така. Това само ни показва нашето лице. За съжаление, медиите потърсиха това само като сензация, не потърсиха къде се крие разковничето в това нещо. Не че по цял свят не е така, нека да не се поставяме винаги като жертва, не сме ние най-страшните. Това по света го има, в крайна сметка дори в една Америка, но там има и нещо друго. Там, ако , ще си позволя да дам пример- ако един плазмен телевизор от хиляда и шестстотин долара се продава за един ден за сто и шестдесет долара, е логично да има такива опашки, но извинете – за банани и за някакви такива млека – това е просто, не знам, толкова ли сме бедни, толкова ли не ни е срам да се покажем, така , лицето по този начин пред медиите? Лично за мен е много жалко.
Водещ: Господин Бонев?
Христо Бонев: Ами, за съжаление, всъщност, това беше новина. Това е най-лошото в цялата история, че всички го отразиха като най-голямата новина, но всъщност това е много лоша новина, наистина. И, въпреки че, както стана въпрос, това се случва във всички държави, примерно и в Америка, и в Англия, когато някаква голяма верига магазини направят намаление за дрехи примерно, се получават същите струпвания. Това беше водеща новина – това е, може би, най-лошото от всичко.
Водещ: Пристрастени ли са медиите към лошата новина? Останете с нас, за да го чуете след малко! Кой пише заглавията в медиите?
Иван Иванов: Ами, сигурно хора, които обичат бомбастични, така заглавия, обичат да творят и се водят от това заглавието да грабва интереса. Лошото е, че в последно време все повече се насажда убеждението в заглавията да имат негативен, стряскащ, впечатляващ ефект и все повече се налага тенденция добра новина да бъде, или интересна новина, да бъде негативната новина.

Водещ: Може ли да има пристрастие към медиите?
Иван Иванов: Като всяко нещо, което ни заобикаля от живота, когато не е в рамките на някакви нормални граници, би могло да се говори за пристрастия. Говорим за пристрастие или зависимост тогава, когато го правим почти постоянно, го правим почти по навик и по някакъв начин то пречи на изпълнението на ежедневните ни рутинни или професионални задачи и задължения. Някой път се улавяме, че сутрин, първото нещо, което правим, е като станем да пуснем телевизора или да включим компютъра, или да погледнем телефона за съобщение и така.
Водещ: Начинът на финансиране ли е голямата ябълка на раздора във внасянето на закона за медиите?
Огнян Златев: Може би, това е една от малкото, една от по-малките ябълки. Аз мисля, че има много други плодове и не само плодове при подготовката на един нов законопроект, но според мен, финансирането е една важна, но не единствената критична точка, която трябва да бъде премината.
Водещ: И така, да се опитаме да обобщим с още мнения. Има ли пристрастия към медиите? Да обърнем въпроса на обратно – няма доверие, има пристрастие, кой има пристрастие?
Юлиана Кънчева: Към медиите винаги е имало пристрастие, по-скоро пристрастието е към новината,. Откакто свят светува, винаги сме били и ще бъдем жадни за новини. Това е залегнало в човешката природа, в което, разбира се, няма нищо лошо. От тука нататък аз, както вече споменах, възможностите за безкрайно много, въпросът е да се ориентираме правилно. В крайна сметка, можеш да получиш новина по телефона си, от интернет, и от традиционния вестник, в което, разбира се, няма нищо лошо. Нека не забравяме, по-старото поколение, което ще си остане с пристрастеността към книжния носител и ние не трябва така с лека ръка да го отхвърляме. Така че няма нищо лошо, просто медиите да се ориентират правилно в новините.
Водещ: Умеем ли да се ориентираме? Имат ли значение правилата, които се налагат на медиите за доверието в тях, Господин Бонев?
Христо Бонев: За ориентирането – младите хора се ориентират от гледна точка на своите предпочитания, тоест те търсят някаква конкретна информация и разните търсачки като Google и прочие им дават тази информация, независимо от къде е. Търсят я по ключови думи. Така че, дали това е добре или не е – времето ще покаже. По-скоро не е добре, защото така не получават информацията от достоверен източник, а я получават от това, което го подрежда Google news на първо място.
Водещ: Всемогъщият чичо Google!
Христо Бонев: Да и по този начин те, всъщност, не могат да разчитат, че тази информация е достоверна.
Водещ: Нещата няма ли да станат по-прости, ако така наречените нови медии и старите медии бъдат на едно място? Едва ли е толкова трудно. Вече медиите имат достъп и до Facebook, и до (..)
Юлиана Кънчева: Не само това! Те вече са на едно място, защото всяко, така уважаващо себе си издание или организация, освен книжния носител, освен традиционното ефирно- така наречено линейно излъчване, вече има и онлайн излъчване или онлайн еквивалент. Почти всеки вестник може да бъде, освен на хартиен носител, може да бъде прочетен и в интернет пространството. Същото е и с телевизиите и това е съвсем логично. Даже съвсем наскоро пред младите хора предстои тотален избор, когато видеото ще бъде по заявка, ще гледаме това, което сами сме поръчали, но и това, което си плащаме. Така че, бъдещето е това. Но съвсем логично е медиите да вървят заедно, да не се делят, да не се мразят по между си – традиционни и съвременни, и онлайн медии, така че това е бъдещето.
Водещ: И обществени и търговски по възможност.
Юлиана Кънчева: Това е доста труден въпрос. Вижте, аз съм абсолютен защитник на обществените медии. Считам, че трябва да ги има. Те са абсолютна необходимост. Вчера, така, един от нашите гости, Госпожа Райна Николова, която е медиен, която е юрист по медийно право, изложи доклада си на тема това, че е малко сбъркано програмирането в обществените медии. За това и може би младите не могат да намерят своите неща, своите позиции, не могат да намерят себе си в обществените медии. Но в крайна сметка, ние всички трябва да работим обществените медии да ги има, да продължат да съществуват, защото в крайна сметка, без култура сме за никъде, колкото и да се забавляваме – не може да се забавляваме (..) Трябва и култура! Ценностите съвсем ще заминат.
Водещ: Днес една от годишните награди на Съюза на българските журналисти ще отиде при Даниела Манолова. Добър ден!
Даниела Младенова: Добър ден!
Водещ: Всъщност, става дума за епизода: Един живот” от документалния сериал за радиото. Това е една много, много неочаквана среща.
Даниела Младенова: Епизодът „Един живот” е епизод номер шест от сериал, който има седемнадесет епизода. И защо правя тази малка аритметика в началото? Защото от седемнадесет епизода, които разказват историята и философията на радиото, един единствен е посветен на един човек. Има един главен герой, който се казва Александра Гюрчинова. И който в момента на записа беше на деветдесет и четири години. А пък, когато е била на деветнадесет години, за първи път е започнала своята работа за Българското национално радио. И тогава нейният директор е бил сирак- скитник, всъщност тя е започнала работата си като личен секретар на първия директор на българското радио.
Водещ: Каква е тази среща?
Даниела Младенова: Срещата между нея и директора е била среща между млад човек, който е бил емигрант от Македония, живеел е в един от крайните квартали на София, много бързо се е замесил в конспиративна нелегална дейност и доколкото мога да твърдя от разказа и – често е прекарвал нощите на тавана на радиото, защото не е била сигурна, че ще се прибере вкъщи, че ще може да дойде на време на работа следващия ден. Даже в един малък детайл от епизода „ Един живот”, тя разказва наистина за това как си е направила едно легло на тавана на радиото и е прекарвала, така, и е спала с ученическата си престилка, която е била нейното облекло за момента. Това го прави и със самочувствие, защото е държала конкурс, преди да започне да работи в радиото и харесва хората, с които работи. И това е било за нея, така, изключително постижение.
Водещ: Само в далечно минало време ли българската журналистика намира прекрасни истории или и днес могат да бъдат намерени?
Даниела Младенова: Аз мисля, че и днес, разбира се, те ще са различни истории, но така, изключителната оригиналност, изключителността на тази история – в това, че тя е продължила толкова години фактически в живота на тази жена. Може човек да разграничи как са се сменяли политическите режими, как се е променяло радиото като институция, как са се променяли хората като хора в България. И всъщност, когато тя вече е на деветдесет и четири години, тя, слава Богу, може да се върне обратно към спомените си и от детството си. Така че това е добър шанс за хората, които правиха сериала, не само за мен и за останалите автори на сериала, че могат от днешно време да се върнат много далече в миналото, но същевременно и да имат свободата и да разкажат за сегашното.
Водещ: Личните истории ли могат да спасят журналистиката от пристрастието към лошата новина?
Даниела Младенова: Харесвам този въпрос, защото държа на това, което специално аз правя. Тоест, ние показваме живота, но не се страхуваме от това той да е през очите на някой, а този човек може да се смее, може да плаче, може да е обичал, може да страда и ако това проличи в неговия разказ и включително в тона на гласа му, мисля, че това е успехът. А дали това прави нещата политико-уязвими, е вече втори момент. За мен е важно да има индивидуалната и уникална гледна точка към събитията.
Водещ: Не се живее само с новини, трябват и лични истории.
Даниела Младенова: Да, и особено, когато те са някак си мъдро-смислени, когато човек има дистанцията във времето и може да се върне на тях, защото Александра Гюрчинова разказва, гласът и се променя, когато тя изброява имената на своите родители в началото на епизода, със съвсем друг тон тя говори за това каква дейност е извършвала преди девети или след девети, със съвсем различен глас говори за сирака-скитник и там личи, че просто той е бил за нея човек, който е искала да.. на когото е искала да подражава и който е имал много качества, които тя е искала да притежава. Така че, тези неща са богати, те – там нюансите са много малки понякога и това, между другото е страхотният шанс за радио – че в гласа на човека може да хванеш нюанс, който дори понякога може да загубиш и от визуалното представяне на този човек.
Водещ: Честито на колегите, които оценяват тази ценна награда. А на Вас, уважаеми слушатели, хубав дени усмихната събота!

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 20.11.2010

Водещ Каквото и да си говорим за медиите, става дума не само за пари, но и за влияния. Ако опитаме да редактираме формулата пари – пари прим, заменяйки парите с влиянието в медиите, какво бихме разбрали? Какво показват данните от картата за медийните зависимости и само по избори ли е актуално такова четиво? Добре ли е да се следи по-често? Имаше една такава карта, данните в нея дали се подновяват и как се променят? Важно ли е да има дистанция между управлението на една медия и редакционната политика? По-важно ли е да има дистанция между медиите и управлението? Липсата на такава дистанция значи ли, че медиите се лишават сами от правото си да бъдат четвърта власт? Опозиционната роля на медиите страда ли от кризата? Казано по-просто, също както е при хората, за медиите е важно да си пазят името. А това става с дистанция от хората на властта и с тези с икономически амбиции. Иначе, простото правило, когато става дума за обществени медии, е трудно за спазване. Как кризата и правилата разрешават на медиите да си пазят доброто име, особено обществените? Седмицата донесе немалко оценки, които претендират да дават отговори на тези въпроси. Обикновено, журналистите контролират властта. „Все повече обаче в Европа наблюдаваме случаи, в които властта контролира журналистиката и това преобръщане е опасно!”, заяви Мартин Шулц. Като пример той посочи Италия, където премиерът е и собственик на медии, и бизнесмен. Според него, проблем със свободата на словото имат и други страни от Европейския съюз с десни правителства като Франция, Унгария и други. Лидерът на европейските социалисти се обяви за създаване на общо европейско законодателство, което да раздели икономическата от медийната власт, тъй като хората, които упражняват икономически натиск, се опитват и да наложат определена политическа линия на медиите. Шулц посочи още, че провеждането на конференцията за медийната свобода в София, е много подходяща, тъй като у нас подобни проблеми били ежедневие. Обаче не коментира дали такива проблеми е имало при предишното правителство. Предадено в заглавия „Държавата се управлява чрез медиите, а медиите-чрез SMSи!” Сигурно помните, преди години се говореше, че мобифоните управляват журналистите. Очевидно вече има напредък в усвояването на нови технологии. Не така стои обаче въпросът с правилата. През седмицата стана ясно, че цифровизацията се отлага. Но, пишещият се в момента медиен закон, е задължителен за нея. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Ще попитаме след малко председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова. От телевизора и с интервюта ли се управлява България? Очаквайте коментари след конференцията „Свободата на медиите и демокрацията под заплаха” на Явор Дачков и Велислава Дърева, преки участници в конференцията и от експертите на фондация „Медийна демокрация”. Какво променя нагласите на хората повече – новините или дискусиите? Ще попитаме и Добрина Чешмеджиева от БНТ 1. Добре дошли в „"Клубът на журналистите"”, Ви казваме Ралица Неделчева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и Ася (..). Останете с нас. Предизвикателство ли е за новия закон за медиите, който се пише в момента, взетото решение за отлагане на цифровизацията? Добър ден на председателя на парламентарната медийна комисия Госпожа Даниела Петрова.
Даниела ПетроваДобър ден!
Водещ И така, предизвикателство ли е това отлагане?
Даниела Петрова Не мисля, че отлагането е предизвикателство. То е по-скоро едно разумно решение като към настоящия момент не е започнала и информационната кампания за самата цифровизация. Касае се, както за нормативната уредба, така и за финанси, които са необходими, за да бъде изпълнен срокът, който беше поставен до 2012 година от една страна и от друга страна и самите технологични процеси, които трябва да се извършат, за да може цялата територия да бъде обхваната и цялото население на държавата.
ВодещОбикновено, когато се предприемат стъпки към подобни новости, се има в предвид, разбира се, слушателя, зрителя – всъщност това е целта на цифровизацията – да има повече свободни канали, които се разпространяват по цифров път. Това, че у нас до сега не се взе решение как ще бъдат подпомагани хората да получават този сигнал – това ли е основната причина?
Даниела Петрова Не, не мисля, че това е основната причина. Аз и първоначално казах, че самата цифровизация, самият процес, за да бъде завършен, изисква промяна и в техническите съоръжения, на техническата база за приемане и предаване на сигнала. Съответно, различна е територията – има пресечени райони. Възможно е, ако се започне и се достигне до момента, в който 2012 година трябва да е изцяло приключил този процес без да има паралелно предаване на цифров и аналогов сигнал, да останат територии, непокрити. Това е от една страна. И от друга страна, по време на криза се е взела разумната преценка, че няма да успеят да се справят с тази задача.
Водещ Най-важният въпрос ли беше „Чака ли ни санкция от Брюксел?” Като че ли той най-много се задаваше по темата.
Даниела Петрова Ами, към настоящия момент мисля, че санкция не ни чака, тъй като и други европейски държави са уведомили европейската комисия, че отлагал цифровизацията. Има обекти причини за това, както и технически, така и финансови причини.
ВодещОсвен за Румъния за коя друга страна става дума?
Даниела Петрова Ами, мисля, че за още една държава, но не съм сигурна дали (..)
ВодещКакво губим от отлагането на цифровизацията?
Даниела ПетроваАми, смятам, че с отлагането на цифровизацията трябва просто действително до края на януари да има една разписана програма, която стъпка по стъпка действително да се започне упорита работа по нея и да се съблюдават сроковете, за да може действително да се изпълни и да се коментира примерно, като станат една-две години, че отново не можем да се справим и нещо друго ни пречи. Смятам, че в рамките на тези пет години, това е един възможен и разумен срок, който си поставя правителството.
Водещ В едно интервю казвате, че новият медиен закон е задължителен за цифровизацията. При положение, че се отлага цифровизацията, какво да мислим за новия медиен закон?
Даниела Петрова Новият медиен закон действително трябва да постави новата философия и новите задачи, които предстоят във връзка с цифровизацията. Той не смятам , че ще се забави толкова много, колкото може би са очакванията и че това е апликиране от писане на нов медиен закон. Нещо повече- работната група концептуално до края на месеца трябва да представи на сайта на Министерски съвет това, което е изготвила, отговорите на въпросите, по които е постигнато съгласие и консенсус. Той ще стои на сайта на Министерски съвет един месец, за да могат всички заинтересувани да се запознаят, да изразят своите позиции и становища и едва тогава месец януари ще започне отново обсъждането, за да се чуят, разбира се, заинтересуваните страни.
ВодещДобре, вече чухме първите коментари на експертите, които се занимават с написването на този закон. Нека да Ви попитам за нещо. „Ако БНТ и БНР решат да правят нова програма, тя първо трябва да има финансова обосновка и да бъде преценена обществената и функция.” Край на цитата. Как съотнасяте това правило към една редакционна независимост и към една конкурентност на медийния пазар?
Даниела ПетроваАми, аз смятам, че всяка от медиите има свободата и съответно рамката, в която да работи самостоятелно, да може творчески да представя своите виждания за програмна политика, разбира се, и за съдържание. Смятам, че трябва да има самостоятелност.
ВодещПовече самостоятелност. Да, ами и такива коментари се чуха. Разбира се, в края на месеца предстои обсъждане на най-общото, което ще влезе в този медиен закон. Мислите ли, че експертите биха се вслушали в мнението на колегията?
Даниела Петрова Ами, аз си мисля, че към настоящия момент няма промяна във фактическата ситуация – нито финансова, нито политическа воля и решение. Радиото и телевизията – на този етап не се коментира за обединяване, независимо че има такива идеи. Но за да се защитят те и съответно, за да бъдат представени, трябва да бъде направена и икономическата експертиза. Когато цифрите говорят смятам, че най-разумно могат да се вземат решенията. По време на криза едно такова решение е скъпо струващо решение и за реформа в тези две обществени медии. Смятам, че не би довело до положителен резултат.
Водещ Също така, няма да пропусна да Ви помоля да коментирате и една друга стара идея, която беше лансирана по повод този медиен закон за, как да кажа, за рекламата.
Даниела Петрова За увеличаване на рекламното време ли?
ВодещО, не, не. Става дума за изказаните през седмицата мнения за това, че обществените медии трябва да бъдат напълно лишено от реклама.
Даниела Петрова Да, действително, такава е тенденцията. Обществените медии да им бъдат сменени именно функциите, които се изискват като обществени медии. Съответно рекламата да мине в търговските оператори, в търговските медии. Но смятам, че това няма да се реши категорично отведнъж да бъде спряна реклама. Още при самото обсъждане се изказаха и позиции в този смисъл, че рекламата трябва, съответно, да бъде намалена до евентуалното изцяло изключване от дейността на обществените медии. Като смятам, че по време на криза, може би, може да се мисли и за увеличаване на рекламното време като идея, независимо че категорично самата комисия и депутатите бяха против увеличаването, защото по този начин, все пак, може би ще се даде глътка въздух, както на Българска национална телевизия, примерно. Или ще бъде с рекламата, или с промяна в позициониране на предавания, може би трябва да се търси и промяна и в този смисъл, за да може една обществена медия да продължи да изпълнява своите функции.
Водещ Да Ви помоля и за коментар на другото медийно събитие от седмицата. Това, което беше изказано на Международната конференция, че България се управлява чрез медиите и че медиите се управляват чрез SMSи.
Даниела ПетроваМисля, че това е било изказване на журналистката Дърева и не мога да коментирам думи, които някой дали така по-екстравагантно се е изказал или действително е направил един разумен анализ за това. Не смятам, че това е така. Може би и вашето усещане като медии, които сте на пазара в конкуренция с всички останали и, разбира се, мисля, че не се оказва този натиск.
Водещ Много Ви благодаря за този коментар. Даниела Петрова- председател на парламентарната медийна комисия, пред „Клубът на журналистите”.
ВодещКогато говорим за медийни зависимости, трябва да имаме предвид и правилата, които спазват медиите. Ето, преди малко стана дума за правилата, които ще залегнат в новия медиен закон. Мен обаче ми се ще да започнем от едно припомняне за старите медийни зависимости. Добър ден на Николета Даскалова и Калина Петкова, и Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация”. Имаше една карта на медийните зависимости, изготвена при предишните избори. Дали тази карта продължава да се попълва с нови данни?
Калина Петкова Картата на медийните зависимости продължава да се попълва с нови данни. Доколкото наблюденията на фондация „Медийна демокрация” продължават. Към края на годината тези данни ще бъдат обобщени и представени. Могат да се коментират отново.
Водещ Предстои, разбира се, излизането им в една книга. Може би и тези данни ще попаднат там.
Калина ПетковаДа, става дума за сборника „Медиите и политиката”. Разбира се, там ще има и коментар върху тези данни, но целта на този сборник е по-обзорно да обхване картината на отношенията межди медиите и властта в България и на базата на развитията, които видяхме през 2010, да направи по-цялостни изводи за хода на процесите в българската публичност.
Водещ А какви са взаимоотношенията между медиите и властта? Както напоследък немалко се говори – твърде близки.
Калина Петкова Темата за натиска над медиите, според малко нееднозначно обаче се интерпретира. Когато се говори за това, че властта е твърде близка с медиите и оказва натиск върху тях, обикновено се имат предвид понятия от роза на цензура и така нататък. По-интересно е да се види, да се видят нежните форми на този натиск, така да се каже, До много голяма степен властта флиртува с медиите. Настоящото управление е по-силно медиатизирано от всяко друго. Потокът от информации, които то осигурява за медиите, някак кара медиите сами да го търсят. Бойко Борисов е, може би, най-атрактивният за камерата министър-председател, който ние сме имали. Тук се изкушавам да дам едни пример от изтичащата вече година. Става дума за рождения ден на Бойко Борисов – 13 юни, който беше отбелязан като частно парти в публичния ефир. Всъщност, не можем да обвиним медиите, специално телевизията, защото аз наблюдавам най-вече телевизия, за това обширно напоително отразяване. Все пак имахме посещение на чужд премиер, имахме кадри от зоологическата градина, където депутатите от ГЕРБ бяха дарили някакви пари, имахме откриване на паметник в центъра на София с участието на кмета на София и всевъзможни важни гости. Това са все неща, които е редно да бъдат отразени. Това, което можем да коментираме – как телевизията ги отрази? Дори и при лека насмешка, всички се ограничиха до официалната версия. Тоест, за обърнатите към пазара новини, беше достатъчно интересно да се предостави този изобразителен материал и да се обговори всичко това, което е осигурено като зрелище за народа. Всъщност, никой не зададе въпроса колко струва рожденият ден на премиера Борисов. Какво означава като организация посещението на един чужд премиер? Версията, че тези събития са случайно датирани, някак не е достатъчно сериозна. Тази интерпретация не се видя и не се чу.
ВодещТака, благодаря на Калина за сега. Мая Цанева е докторант по европеистика и следи много и европейските медии. Как такива всенародни тържества се отразяват в европейските медии? Само италианските се доближават до нас.
Мая Цанева В този ред на мисли искам да припомня съвсем наскорощното посещение на премиера Путин в България и как европейската преса, включително за тях акцент от събитието не беше дори сключването на договореностите за „"Южен поток", а подаряването на кученцето Йорго, Серго или както там се казваше. Няма значение. Става дума за това, че един дребен и много личен жест, според мен подаръка на животно, да домашен любимец, се превърна в акцент на цял процес от преговори, сложни преговори за общоевропейската енергийна политика. В същото време, за медиите това събитие беше личен жест, който се оказа отправна точка за нов тип коментари – за връзката между България и Русия и за това как кучето Йорго или както ще му бъде името, е новата метафора за влизането в европейския контекст с Троянски кон. Не искам да се изразявам толкова рязко, но по този начин прозвучаха коментарите, които аз проследих. Искам да кажа също, че всъщност, България влиза в европейските медии по повод, за мое голямо съжаление, наши издънки. Най-личният пример, разбира се, изслушването на кандидата за комисар – Госпожа Румяна Желева. И това се повтаря. За съжаление тези български лица в европейската политика, слава Богу, от тях има и положителни герои. Това е Госпожа Кристалина Гергиева. Именно чрез нейното име и това, че тя, преди да стане европейски комисар, тя е била, очевидно мислена и като член на Правителството, а в момента има изключително високи политически рейтингови позиции. Тя подмина по популярност премиера Борисов. Прави я интересен герой от европейската политическа реалност за българските медии. Ако не беше тя, никой в България не би писал за европейската политика при бедствия и кризи, а още по-малко би обърнал внимание на този много важен ресор, който очевидно ще има много важно значение за бъдещето на Европейския съюз.
Водещ До колко е интересна темата за европейските правила, за българските медии. Трябва ли еврокомисар в тази комисия да има интерес?
Мая ЦаневаОчевидно, ако има ресор действия при спешни ситуации, при спешни проблеми, то той трябва да бъде оглавен от българин, защото европейският контекст влиза в българските мерки през заплахата за санкции или при спешни ситуации, при които очевидно трябва да се вземат много бързи действия или когато става дума за пари. Ако обърнете внимание, основните поводи за гордост на българското правителство са свързани с това колко пари сме усвоили от Европейския съюз. И напоследък има тенденция Министър Дянков да обяснява как ние днес сме усвоили повече, отколкото сме дали, но и това не е съвсем сигурно. Но има ли заплаха за санкции или процедура, в която европейската комисия е започнала срещу България, тогава ще за почне голямото оправдаване от страна на политици, министри. Видиш ли, че това не е точно така. Ни всъщност сме си изпълнили това, което е било необходимо.
Водещ Усещате ли дефицит по отношение на европейските медийни правила в българските медии?
Мая Цанева Да, в този ред на мисли искам да кажа нещо, което в България липсва дебат по него. Това е така наречената европейска публична сфера. Тази година Европейският парламент прие един доклад, който призовава за по-голямо участие на медиите в информирането на гражданите за Европейския съюз и в този доклад Парламентът призовава комисията да следи честотата на европейски новини в обществените медии и в транснационалните медии, също така и частните. Ако този доклад, който вече е предложен за одобрение, да влезе в Европейската комисия, съответно да бъде направен във вид на правила, да бъде приет. Според мен остава открит въпросът до колко, не толкова българските обществени медии, но българските частни медии, биха могли да отговорят на изискването за честота на европейски новини, защото в България за европейски новини минава това, което според някои експерти са така наречените европеизирани новини. Това са новини, в които акцентът е върху националната позиция. Много рядко в това, което съм засякла основно в онлайн изданията, бихме могли да говорим за новини, свързани с това какво става в Европейския съюз като общност. И това е сериозен проблем, тъй като нас ни интересува, защото реално погледнато европейско не е националното, Европейският съюз има двадесет и седем страни членки. Аз си спомням преди година, преди известно време, може би е било по време на изборите за Европейски парламент, как акцентът беше на всички евродепутати – какво ние ще правим, български евродепутати за българските граждани в Европейският парламент, а не за това, че българските евродепутати са представители на гражданите на Европейския съюз в Европейския парламент. И това е изключително важен проблем, според мен. Все още няма медийно мислене за Европа като общоевропейска общност, а не просто като далечна реалност.
ВодещДоколко това зависи от правилата в контекста на дългопишещия се медиен закон?
Мая Цанева Може би, ако в този бъдещ медиен закон, бъдат заложени тези препоръки, които Европейският парламент прие за честота на европейските новини и предавания, свързани по тематиката, които да се излъчват и медиите да бъдат по някакъв начин задължени това да не бъде просто периферен интерес, когато бъдем под заплаха. Това би могло тази картина да се промени.
ВодещПравилата или нещо друго създават поводи? Колегите коментират това, че българската журналистика е в криза. Останете с нас. Продължаваме след малко.
Водещ На конференция в София лидери на европейската левица заявиха, че властите в България застрашават свободата на словото. На тази конференция се събраха много колеги. Ето два коментара в „"Клубът на журналистите". Какви са рисковете пред българската журналистика? Питаме сега Явор Дачков.
Явор Дачков Ами, боя се вече, че не можем да говорим за рискове, рискове преди катастрофата. Тя катастрофира много отдавна. И не съм сигурен, че нещо може да се поправи оттук нататък. Тя си падна във всичките капани, в които можеше да попадне. Като се започне от най-големия. Всъщност, как се роди тази свободна журналистика и кой финансира така наречените свободни медии? След разпада на комунизма, това стана, както и с всичко държавно останало, то мина в ръцете на или директно на хора от висшата номенклатура или на техни високопоставени лица. И всъщност тя се роди не като свободна журналистика, а като журналистика, която трябваше да обслужва определено икономически интереси. И със засилването на икономиката, се засили и съответно начинът, по който медиите филтрират информация или така наречената цензура. Цензурата отдавна в България не е идеологическа – тя е икономическа. Всъщност винаги е била икономическа, като се замисля.
Водещ Една доста мрачна картина.
Явор Дачков Да, дълго време съм бил идеалист, обиколил съм доста медии и познавам доста хора в този бранш, и мога да Ви кажа, че няма медия, която да е напълно независима и да говори, да поднася пълнотата на някаква истина за обществения живот. Има малки островчета, но те пък са незначителни от гледна точка на интерес, на тежест, на популярност и тях просто не ги включвам в списъка.
Водещ Коя медия Ви даваше възможност да говорите най-свободно?
Явор Дачков Сега „"Галерия" и моя вестник – „Гласове” и „(..)гласове”. Но вестикът ми гласове, където се опитвам да поддържам един сериозен журналистически тон, са в много малък тираж и много,така, непопулярни. „"Галерия", от друга страна, е масов вестник. Така популярното име за тези вестници – Жълти.
Водещ Вашата теза беше, че държавата се управлява чрез медиите, чрез телевизионни интервюта, даже с това уточнение. Как се случва това?
Явор Дачков Напоследък това е революцията в правителството на ГЕРБ, когато реши да управлява държавата чрез думи, а не чрез действия. Вие виждате какво насищане има на министри в сутрешните телевизионни блокове на трите телевизии. Сега вече има и четвърта ефирна телевизия, имам предвид ТВ7. И по нея можете да видите това текучество. Няма седмица, в която различните министри от кабинета да не дават по едно интервю. Някой път даже по две и по три. Целият кабинет участва непрекъснато в телевизионни предавания и вижте, няма физическо време, през което тези министри да извършват нещо, което да коментират в следващото си гостуване, разбирате ли? А най-любимото занимание на журналистите е да се коментира нещо, което някой е казал в предишно предаване.
Водещ Обикновено има нужда от такъв коментар.
Явор Дачков Може би има, обаче никъде няма такова насищане на говорене от страна на изпълнителната власт и сега забележете, напълно безкритично говорене. Тоест, министрите ходят там , където знаят, че няма да бъдат сблъскани с по-сериозни въпроси.
Водещ Какво трябва да правят журналистите според Вас?
Явор Дачков Аз и онзи ден на онзи семинар го казах. Проблемът днес, в българската журналистика, е компетентността, задълбочеността и задържането на вниманието по-дълго върху един проблем, докато той не се разреши. Виждате, че много от журналистите говорят почти без да познават проблема, за който говорят. Независимо дали става въпрос за съдебна власт или за здравна реформа. Повечето от журналистите не познават производството на едно, да кажем, дело, начинът по който то влиза в съда. За това и толкова лесно Цветан Цветанов обвинява (..) нарушава закона, някого си. Значи, аз съм симпатизант на Никола Филчев, но той онзи ден изнесе една много проста лекция по една от телевизиите, точно по тези неща. МВР трябва да събере доказателства, да ги даде на следствието, то с прокурора да ги облече в подходяща юридическа форма, те да влезнат в съдебна зала. Това са различни фази, които дори и журналистите не различават и за това вече в България се говори за виновни или за невинни преди въобще да се е случило нещо в съда, което е ужасно, защото така се действаше по времето на комунизма. Просто достатъчно беше партията да обяви някой за виновник и за подлец, и той да стане такъв. Проблемът на журналистите е преди всичко в потентността и в липсата за задълбоченост, когато се пише за нещо или когато говори за нещо, разговорът винаги минава по повърхността на най-общи въпроси. По-безумно нещо от телевизията пък едва ли може да си помисли човек, където понякога само министри говорят по четиридесет минути, но по-важни въпроси има време за дискусия по пет минути или за десет минути, където никаква теза или никаква мисъл не може да се развие. Вестниците обикновено ходят по следите на някакъв скандал, почти вече не се случват разследвания. Забележете, че медиите не раждат вече новини, а раджа ги изцяло устата на министър Цветанов в последната седмица или устата на Бойко Борисов, или устата на някой друг от изпълнителната власт. Медиите по-скоро тичат след събитията, вместо да ги изпреварват, вместо да кажат какво следва оттук нататък, вместо да предупреждават за едни или други рискове. Но впрочем, това е било и по време на целия преход, ако си спомняте, медиите не подготвиха хората за кризата, когато изчезна всичко по времето на Лукановата зима, после това всичко се повтори, не ги подготвиха за пирамидите , така наречените, които обраха парите на хората. Медиите не ги подготвиха за кризата по времето на Жан Виденов. Така че, те винаги, както и за предстоящата финансова криза, така че, те винаги по някакъв начин вървят след събитията.
Водещ След победителите.
Явор Дачков И след победителите, за съжаление. Това е схемата, в която властта си купува медии в България.
Водещ Има ли, все пак, обективни медии?
Явор Дачков Ами, има, част от обективност може да се намери. Аз, например, чета вестник „Сега”, защото смятам, че той е обективен. Слушам новините на Националното радио или предпочитам да слушам коментари по радио, защото телевизията в момента е във фокуса на политиците и през радиото минават по-лесно разни неща. И понеже знам кой кой е и в медиите чета ги почти всичките и такава ми е и професията и слепвам пъзел сам, но това е един обикновен човек, който има работа съвсем различна от моята, има си други грижи и не може да прави такива сложни маневри. За това и казвам, че обективните медии са много, много малко, да не кажа, че ги няма почти.
Водещ Към песимизма на Явор Дачков се присъедини и Велислава Дърева, която коментира кои са най-големите заплахи пред българската журналистика.
Велислава Дърева Най-голямата заплаха е небивалият натиск, който се упражнява върху българските медии и откровената цензура, такова чудо просто не се е случвало в България за последните двадесет и една години, когато директно главният цензур за държавата е (..) министър-председател. Това е първата голяма опасност. Втората голяма опасност е, че самите журналисти са беззащитни, незащитени, тъй като между тях не съществува никаква солидарност. Всеки оцелява сам за себе си.
Водещ Всъщност как изглежда цензурата?
Велислава Дърева Най-напред, всички много добре знаем, че всяко едно издание, говоря особено за частните издания, има писан или неписан списък със забранени и разрешени теми, теми табута хора табута, хора, които не трябва да бъдат допускани до страниците на един вестник, хора, за които може да бъде писано само лошо или само добро. Като споменах за главния цензур на Републиката, като се започне от SMSите и телефонните обаждания на министър-председателя и се свърши с апотеоза на цензурата. Това беше писмото, което министър-председателят изпрати до собствениците, издателите и главните редактори на медиите с най-ехидния въпрос – „Аз никога не съм Ви оказвал натиск?” И всички дружно отговориха „Не, не, не – ти много ни обичаш!” Това, според мен, беше най-драстичното покушение върху свободата на словото. И е позор за българските медии, които реагираха по този начин. Самоунижението на журналистиката се случи и се случи документирано – черно на бяло написано. Самите медии станаха съучастници в провъзгласяването на грубата политическа цензура за най-чиста свобода на словото. Какво повече има да се случва? То вече се е случило!
Водещ Как трябва медиите да защитят себе си?
Велислава Дърева Най-напред самите журналисти трябва да се научат да разговарят помежду си. Ние сме приятели помежду си, без значение кой къде работи и кой какви възгледи има, дали е ляв или десен. Но това е само началото, това е някаква първа стъпка. Ние помежду си не сме солидарни, както казах. Ние нямаме истинска гилдия и това е големият проблем. И ето, сега, когато беше тази голяма дискусия, организирана от ръководството на партията на европейските социалисти и от ръководството на парламентарната група на европейската левица, показа, че този диалог е абсолютно не просто възможен, а той е абсолютно необходим, защото в тази кръгла маса участвахме журналисти от най-различни медии, с най-различни политически възгледи и между нас нямаше никакво разминаване, ние говорихме едно и също, което е показателно, че такъв диалог е изключително необходим и за мен това е само една първа стъпка.
Водещ Всъщност колко пъти българските журналисти се събират да говорят помежду си по инициатива на европейски организации и по инициатива на български?
Велислава Дърева По инициатива на български организации или по собствена инициатива не се събират. Няма такъв акт досега, документиран.
Водещ Това дали не е всъщност един от скритите критерии за оценка на свободата на словото?
Велислава Дърева Именно, именно. Свободата на словото, така изглежда много призрачно понятие поне в България, тъй като според последното изследване на репортерите (..) ние сме на седемдесето място по свобода на словото. А според (..) – на седемдесет и шесто. Тоест, по нататък няма на къде вече, както се казва – по назад е само Северна Корея. Това е трагично, това е драматично и за това е изключително важно усещането за солидарност в самата гилдия, чувството за самосъхранение и чувството за собствено достойнство.
Водещ При толкова много медии обаче, това дали е възможно да се случи/
Велислава Дърева При толкова много собственици, може би, е по-точният въпрос. Вие сте права като казвате за толкова много медии, защото има медии, които съществуват просто, за да перат едни пари и хората, които работят там, знаят какво правят. Те знаят, че тези пари ще бъдат изпрани между половин и една година и после ще си търсят работа някъде другаде. Това не е журналистика. Значи, картината е много по-мрачна, отколкото аз я очертавам и естествено, че влияе върху доверието на хората. За това в България, по-голямата част от хората казват „Четох го във вестника” или „Казаха го по телевизията”, или по радиото, ама когато попиташ в кой вестник си го чел, той не може да ти каже и по коя телевизия го гледа – пак не се сеща. Така че , освен пряката политическа цензура, която се упражнява в държавата, има и още два вида много специфична цензура. Първата – това е тоталното опростачване на българския народ, който не може да възприеме текст, по-дълъг от три реда и с изречение, по-дълго от три думи, което беше напълно съзнателно извършено последните двадесет и една години. Това е първият вид цензура, а тоталното непонасяне на всеки инакомислещ. Като отворите интернет форумите и ще видите какво се случва. И, разбира се, това е жълтата преса. Защото българина, поради своето масово чалгаризиране, чете жълта преса, той не чете друго. Жълтата преса му доставя особен вид удоволствие.
Водещ И така. Какво е мястото на медиите – стари и нови пък в Европа? Мая Цанева от фондация „Медийна демокрация” има щастието да работи с евродепутати.
Мая Цанева Да.
Водещ За да бъде по-рязък преходът?
Мая Цанева Бих искала да кажа, че в случая не става дума просто за работа с европейски депутати, а просто искам да цитирам един доклад на Европейския парламент относно журналистиката и новите медии, в който се признава специфичната роля на медиите като посредници в процеса на формиране на демократичната роля и общественото мнение, както необходимостта от надеждна политическа информация, включително в сферата на новите медии. Според мен можем да поставим под въпрос доколко тази роля е призната в рамките на България, имайки в предвид фактът, е за 2010 година, включително и за наближаващата вече 2011 година, Правителството дори не отваря дебат относно комуникационна стратегия за Европейския съюз, която знаем, че съществуваше в периода 2002-2009 година, а за тази година има само работна програма и то с международен аспект. И ако приемем, че Европейският съюз е акцент в работата на правителството на ГЕРБ, което се обяви за връщане на доверието на българина в Европейския съюз и връщането на доверието на Европейският съюз в България, то тогава медиите са просто забравени в този процес и те са приети просто като субект на такава комуникация, а не като активен участник на тази комуникация, което е грешка и според мен ще ни се връща като проблем в бъдеще.
Водещ Малко знаем за европейските правила, знаейки малко – правим лошо нашите. Това ли е връзката? Това ли е логиката?
Мая Цанева Да, а също логиката е в това, че може би медиите в голямата си част не проявяват истински интерес към това какво се случва в Европейския съюз.
Водещ Как коментират зависимостите на българските медии? Как се коментират тези зависимости на българските медии в българските медии? Калина? И тука ли пазарът е важен?
Калина Петкова Зависимостите на медиите влязоха в дневния ред на медиите най-вече покрай писмото, за което стана дума и в интервютата. Явно темата става все по-популярна. Дали зависимостите стават все по-големи или стават все по-очевидни? Не може да се прецени, но със сигурност темата все по-силно влиза в дневния ред. Не мога да кажа, че се коментират с някаква ясна и открита позиция. Факт е, че усещането на обществото на Републиката за контакт с властта все повече се осигурява не от граждански форми за контрол, а от гледането в телевизора. Не мисля, че самата телевизия, например, има интерес от това да коментира тези форми на зависимост.
Водещ Какво променя повече нагласите на хората? Дали новините или дискусиите. Останете с нас. След малко ще чуем коментара на Добрина Чешмеджиева от БНТ1. Какво променя нагласите на хората повече? Новините или дискусиите? Добър ден на Добрина Чешмеджиева от БНТ1.
Добрина Чешмеджиева Здравей, Рени, на теб и на слушателите на БНР!
Водещ Можеш ли да направиш разликата между новините и между референдум, където има остри спорове. Какво въздейства повече на хората?
Добрина Чешмеджиева Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото отговорът не може да бъде еднозначен. В новините един кадър и една изпусната реплика смятам, че може да промени на 180 градуса нагласите на хората и позицията им по конкретна тема, а когато става въпрос за дискусия в студио, която сблъсква и пресича различни гледни точки, тогава е съвсем различно. Тогава хората имат възможност да чуят, да видят как някой е готов да се бори за идеята си и за своята гледна точка, но като цяло смятам, че хората не променят лесно позицията си. Поне това показват социологическите данни на референдум всеки вторник вечер по БТН, защото ние виждаме, че много малка част от хората, когато слушат дискусията с всички аргументи в нея, са склонни да променят нагласите си. Обикновено, така средностатистически да кажа за предаването, това са не повече от два-три процента от хората.
Водещ Всъщност кое най –лесно променя нагласите? Дали европейските правило, които ние твърде малко познаваме, са в състояние да предизвикат ефекта на репликата в новините, както ти каза?
Добрина Чешмеджиева Ами, трудно ми е да преценя това. Смятам, че европейските правила понякога изглеждат на нас, тук хората в България, доста странни, доста особени. Ако имаме в предвид ситуацията с Гърция, ситуацията с Ирландия, ситуация, в която на нашето общество се казва, че ние трябва да спазваме дисциплина и това наистина трябва да бъде така и в същото време ние виждаме как хора в държави, които очевидно, да вземем някой от тези примери, не са направили добре сметките си и не са спазвали всички европейски правила. Всъщност в нашите представи живеят много по-добре. Това е доста трудно за осъзнаване, според мен.
Водещ Но пък не пречи всичките тези неща да бъдат цитирани и показвани, защото в крайна сметка(..) Благодаря на Добрина Чешмеджиева, която е на път, а ние продължаваме в студиото. Една реплика в новините може да промени на 180 градуса общественото мнение. Как ще го коментирате? Калина?
Калина Петкова Много интересно от гледна точка точно на настоящето управление, за което стана дума, че е силно медиатизирано. Особено, когато репликата е изпусната в приятен (..)( стил, когато са, така, атрактивен жест с махване на ръка, неща, които са в полето на министър-председателя Бойко Борисов. Да, може би, наистина една такава реплика създава много повече нагласи и действа много по-ефективно от един разумен разбор, който е представен в рамките на цялото предаване „Референдум”. По-скоро съм съгласна с това нещо. Даже мисля, че го виждаме редовно.
Водещ Как стоят, така, подобни медийни продукти на пазара в Европа?
Ами, моето лично мнение е, че не стои добре., но това е моето лично мнение. Имайки в предвид, че премиерът Бойко Борисов много често цитира своите лични добри отношение с европейски (..) като Силвио Берлускони, Ангела Меркел, в момента не мога да се сетя з атрети пример, показва, че независимо от тези изпуснати фрази в национален контекст, това не повлиява на неговото представяне в европейски мащаб. Вероятно, изпуснати подобни реплики на международни форуми, които обаче не достигат до нас поради различни причини, може би променят представите, но те ги променят в един друг план, който е много над медии и по-скоро невидим за масовата публика. Но всички си спомняме една реплика, мисля, че от края на миналата година, беше за (..) Капели някъде беше в германски инвеститори, които, да кажем, че беше предизвикала доста, така, смесени чувства сред гостите на форума.
Водещ Вероятно преводът и е бил доста затруднен.
Да, най-малкото това.Но, според мен, най-очевидното е, необходимостта, да го наречем, PR стратегия за това как трябва да се говори по европейските теми, не само на ниво национални изяви, но на ниво международни изяви. А такава насока, ясна насока, следване на такава насока липсва. Има единомислие, но има разно(..)
Водещ Какъв ще бъде общият тон на книгата на фондация „Медийна демокрация”? По-скоро песимистичен или по-скоро оптимистичен за българската журналистика, Калина?
Калина Петкова Тонът ще бъде най-вече изследователски. Амбицията е проблемите и състоянието да бъде констатирано, а не толкова да се слага в емоционална рамка. Тоест да стане ясно къде се намираме в момента. Голяма част от развитията в българската публичност са чисто български, но много голяма част от тези развития са не само общоевропейски, но и световни и се дължат на културната рамка, в която ние попадаме в по-едър план. Така, че желанието на тази книга ще бъде да проследи тези развития и да ги посочи. От там нататък със сигурност ще има песимистични моменти, ще бъдат констатирани нерадостни реалности, но не може да очакваме твърдо положителен или твърдо отрицателен знак.
Аз не мога да кажа същото като отговоря конкретно на този въпрос, но – да, съгласна съм , че тонът ще бъде експертен и смятам, че аз и колегите ще сме успели да установим тенденции и се надявам да зададем евентуално развитието на тези тенденции.
Водещ И понеже следите журналистиката – в криза ли е българската журналистика?
Калина Петкова Бих казала, че все повече трябва да правим разграничение между журналистика и медии. Това да правиш медия не означава автоматично, че правиш журналистика. Не бих казала, че медиите са в криза, напротив – те се оказват успешен бизнес, успешно бизнес начинание. Може би, чисто професионално, журналистиката наистина е в криза.
Водещ Какви са измеренията?
Калина Петкова До много голяма степен това, което споменахме няколко пъти за пазара, за начина, по който атрактивните новини, така понятието (..) , се използва от политика и забавление, начинът по който този политикотеймънт се предоставя щедро от управлението, приспива журналистическите рефлекси. Като че ли много по-често журналистическата работа се свързва с добро отношение с властта, добри контакти, за да идват пред теб, да се показват, да говорят пред теб интересните лица и все по-малко се свързва с търсене, с извличане и с формулиране на проблеми.
Водещ Мая?
Мая Цанева Аз съм съгласна с Калина, но бих добавила, че проблем за журналистиката, не за медиите, все повече се превръща компетентността. Компетентността на журналистите да задават първо добре обосновани въпроси и второ – да следят динамиката на процесите. Аз лично смятам, че от голямото разнообразие от медии, собственостти, процеси, които в случая не искам да коментирам, проблем е това, че една тема се захваща, на следващия ден се изоставя. Имаме твърде голямо разнообразие от теме и твърде малко хора, които да иг проследяват напълно.
Водещ Ами, благодаря Ви за това участие. Всъщност, може би е добре да завършим с едно пожелание. Нека се придържаме към класиката и действително, доколкото влияе на българските медии, то да става дума за невидимата ръка на пазара. Нека тя да не е толкова видима. Хубав ден е пожеланието от всички ни. Ралица Неделчева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен – Ирен Филев.