в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 01.05.2011 

- Г-н Минчев, каква е темата на срещата на българските медии от цял свят тази година?

- “Медии и пари". И това предизвика изключително голям интерес. Въпросите, свързани с икономиката на медиите, са важни не само за тези у нас, а и в чужбина.

- Щекотливо! Но какво повече от поговорката “Който плаща, той поръчва музиката"?

- О, има и допълнителни теми: връзката с България, двупосочният трафик на информация, защита на национални каузи, социални проблеми на българските общности в чужбина… И още – оцеляването на българските медии в условията на криза, конкурентоспособност на медиите, каузата – новина или пиар, медии и европари. Доста интересен е панелът “Медии и собственост" – за т.нар. медийни империи, за видимите и невидимите неща в медиите. Пъстра е тематиката и през трите дни на срещата ще стане още по-пъстра, защото заявките за участие са много.

- А защо избрахте тъкмо Холандия?

- По няколко причини. Първо, Холандия е държава с утвърдени медии и опит в областта на свободното слово. Тя е и лидер в електронните медии, които в последно време завладяват света. Втората причина е, че в Холандия имаме българско малцинство, по неофициални данни около 15 хил. души. Те имат популярен сайт емигрант.бг, нашата колежка Даниела Горчева издава и списание “Диалог". Т.е. имаме и медийно присъствие, и диаспора. Не на последно място Холандия като държава е инвеститор номер 1 за 2009 г. в България. Същевременно е сред онези членки на ЕС, с които имаме неизяснени казуси, свързани с членството в Шенген и пазара на труда. Затова мисля, че всяка възможност за нас като медии и за България като страна да направим нещо позитивно като събитие, там ще бъде оценено добре.
Седмата световна среща на българските медии ще се открие в Хага от министър-председателя Бойко Борисов. Потвърдили са участие много български министри, депутати, представители на деловите среди, и най-важното – много медии. Работните заседания са в едно градче близо до Амстердам – Хилверсум. То е известно като един от най-големите медийни центрове в Европа. Там са базирани повечето редакции на най-големите радиа и телевизии, има медиен бизнес парк и музей на медиите… Въобще един медиен град. А в Холандия всичко е близко, комуникациите са прекрасни.
Неслучайно наш партньор е холандската агенция ANP, която се ангажира и откриването, и заседанията, и интересните събития да бъдат отразени от холандските медии.

- Значи няма само протоколно да покажат как премиерът открива срещата и толкоз?

- Надявам се. Миналата година във Виена работихме в тясно сътрудничество с австрийската агенция АПА, в Италия си партнирахме с агенция АНСА и радио “Ватикана", в Испания работихме с агенция ЕФЕ и с много от популярните вестници. Тъй като БТА е организатор, обикновено наш медиен партньор е “братската" агенция от съответната страна и тя се заема с информацията на място.

- Срещата още не е минала, но мислите ли за следващия “адрес"?

- Истината е, че има дълъг списък от желаещи да бъдат бъдещи домакини. След София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна-Бургас и Виена, на опашка чакат Прага, Киев, Москва, Монреал, Атина, Никозия, Париж… Радостното е, че проектът се развива и участват все повече и повече хора. И с всяка година се поставят все повече и повече важни въпроси за медиите.
Ще отворя една много важна скоба: през последните няколко години, за съжаление, престанаха да съществуват някои от емблематичните медийни форуми. Отиде си ежегодната конференция на Медийната коалиция в Банско, замря фестивалът в Албена и нашата среща се превърна в единствения журналистически форум. Казвам го със съжаление, защото на нас ни липсват местата, където можем да си говорим за нашия занаят.
Може би затова очакваме над 70-80 медии от България и чужбина. Като от странство държавите са повече от 20 с над 30 медии. При това географията ни се разширява. Ще дойдат участници от САЩ, Испания, Чехия, Великобритания, Австрия, Гърция, Швеция, Унгария, Ватикана, Молдова, Сърбия, Кипър, Украйна, Израел… В Южна Африка, където има голяма диаспора, се появи български сайт. Имаме и българско радио в Китай. И още наши медии в Ирландия, Исландия и Португалия, в Бразилия и Полша, на банатските българи и в Швейцария… Според различни източници голямата българска диаспора по света е между 1,5 млн. и 2 млн. души. Досега сме идентифицирали над 120 нашенски медии.

- Как ще балансирате между поканените, защото и българските медии в чужбина са се разделили на “два Синода", типично по нашенски?

- Ние просто ги каним и сме над ежбите. Давам пример – в Чикаго имаме няколко вестника и сайта. Някои от тях може би са в по-сложни отношения, но всички присъстват на нашата среща. Ние не правим политика, важното е всеки да дойде и да си каже болката.
Коефициентът на полезно действие е трудно изчислим, но още от първата среща в София досега много от медиите по света и у нас се сдобиха с кореспонденти, започнахме да реализираме национални каузи. На срещата в Рим всички издания у нас и в чужбина отразиха еднакво добре апела ни да освободим медиците ни в Либия.

- Значи сте нещо като социална мрежа – свързвате хората?

- Много ми е приятно да виждам по вестници, телевизии и радиа имена на хора, които са участвали в нашите срещи. Задачата ни е да съберем българските медии у нас и в чужбина, да ги свържем с българските политици, с бизнеса, с институциите. Убеден съм, че в тази изборна година голямо значение ще имат гласовете на нашите сънародници в чужбина. Затова на срещата ще има въпроси къде да бъдат разкрити изборни секции, за електронното гласуване, и т.н. Отначало имаше упреци защо на тези срещи присъстват политици. И парадоксалното бе, че тези упреци идваха от България. А колегите от чужбина искат да се видят с президент и премиер, с министри, да установят контакт с тях.
Българските политически лица, които не вземат участие в срещата, а са само гости, са подложени на доста въпроси, атаки и упреци и невинаги се чувстват уютно. Но това е един от начините да разберат какво мислят и чувстват българите зад граница.
Нашите сънародници в 40-50 държави изпращат годишно в България над 2 млрд. лева (а това са само парите, идващи по официални канали). Така че не можем да подценяваме и този икономически момент.

- Имате ли наблюдения в човешки план? Доста утвърдени колеги потърсиха щастие в странство, а е трудно да се реализираш там професионално.

- Реализираните в международните медийни институции са малко – Ники Антонов, Ралица Василева, Сашо Андреев… Но повечето от колегите, търсейки ново поприще, се захващат с това, което могат. Може би затова се появяват български медии. Нашата диаспора е жива и по-различна. Досега тя се разделяше на икономическа емиграция преди войната, на политическа и нелегална до 1989 г. и нова, икономическа, която в повечето случаи е законна. В началото се гледаха доста подозрително и бяха разделени.
И както се гледат подозрително, живеят общо. Неслучайно в Чикаго има църкви, училища, музеи, магазини. Сега вече няма “ортодоксални" български емигранти. Факт е, че навсякъде по света има точки, които излъчват, пишат и говорят на родния ни български език. В Испания се издава вестник с 10 000 тираж! Прави го Богдана Мараджийска и се справя толкова добре, че парадоксално, нашият екип издава и вестника на румънците, които са половин милион в Испания, и на еквадорците.

- Променя ли се “инфраструктурата" на медиите?

- Пред очите ни. С настъпването на интернет, с предизвикателствата на технологиите много голяма част от медиите следват процесите и вестниците преминават в сайтове. Но пък в Атланта (САЩ) сега излезе български вестник, който има и хартиено издание, и електронен вариант.

Стр. 8 – 9

в. 24 часа | 15.03.2011

Външният министър Николай Младенов е първият от правителството, вече потвърдил участието си на Седмата среща на българските медии по света. Има голяма вероятност на нея да присъства и Симеон Дянков като министър на българите в чужбина точно заради всички журналисти, които пристигат от различните краища на света, за да се срещнат с политическия и бизнес елит на България, каза вчера шефът на БТА Максим Минчев.

Три холандски града ще посрещнат от 25 до 29 май тази година българските медии. Седмата среща, организирана от БТА и Асоциацията на българските медии по света, ще бъде открита в Хага. Някои от събитията и разговорите ще са в Амстердам, но работната част от програмата ще се случва в градчето Хилверсум.
Наричат го медийния център на Холандия и Западна Европа, тъй като в него се намират студията на всички холандски и много европейски телевизии и радиа, редакциите на голяма част от местните вестници. Там е и единственият в света музей на медиите.
Тази година журналистите ще говорят на тема "Медии и пари". Тя включва дебати за икономиката на медиите, за държавата като собственик, за рекламата, монопола в медиите, разследващата журналистика и свободата на словото, за независимостта и финансирането.
БТА разчита на българския бизнес, за да събере медиите. "Стараем се да поемаме до 90% от разноските на колегите ни от чужбина, защото техните медии изключително трудно намират финансиране, за да излизат. А световната среща остана единственият български медиен форум, на който могат да се разглеждат проблемите на четвъртата власт", каза Минчев.
Холандия е избрана, тъй като там има няколко български медии. Издава се сп. "Диалог", както и сайтът "Емигрант". Българската диаспора също не е малка – около 20 хил. българи, без да се броят студентите, които се увеличават всяка година.
От друга страна, и Холандия е представена доста добре у нас. За 2009 г. тя е била обявена за инвеститор №1 в България. Има и чисто битова логистична причина – намира се близо до почти всички колеги, които искат да присъстват на срещата.
В над 40 държави има български медии, "което показва, че 2-та милиона българи навън водят активен живот", каза Минчев. Колко точно са медиите, е трудно да се каже, тъй като броят им непрекъснато се мени. В Чикаго примерно от 4-те български вестника през 2006 г. са останали два. Другите два вече излизат като електронни сайтове. В същото време в Полша и Бразилия се печатат нови вестници на български от миналата година.
Досега срещите, организирани от БТА, бяха в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна, Бургас и Виена.

Стр. 29

в. Стандарт | Антоанета ПЕТЕВА | 16.02.2011

- Г-н Минчев, днес БТА става на 113 г. Как агенцията ще отбележи празника си?

- Идеята е 113-ата годишнина на БТА да бъде отбелязана по-различно. Имаме потвърждението, че на нашата всекидневна редколегия гост ще е председателят на Народното събрание Цецка Цачева. А вечерта в БТА ще направим премиера на литературния алманах "Вечери край Цариградското". Той включва разкази и стихотворения на известни български писатели и поети, работили през годините в БТА – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Петър Увалиев, Йосиф Хербст, Стефан Продев, Серафим Северняк, Цветан Стоянов и др. Предговорът е на Димитри Иванов, а рисунките са на големия художник Стефан Марков. На премиерата сме поканили бетеанци от различни поколения. Това е – скромно, но в период на криза не сме готови за нещо по-голямо.

- Все още сме в криза. Как се отразява тя на БТА и вижда ли се вече светлина в тунела?

- БТА получава държавна помощ, която е част от бюджета й. През последните години парите на агенцията не са променяни, а преди две години бяха намалени с 10 на сто. Работим с това, с което разполагаме. Търсим вътрешни ресурси с оптимизация на хората. За няколко години агенцията е намаляла с около 15 на сто като личен състав. Ако през 2004 г. сме били 365 души, сега сме 290. Но това не е на базата на съкращения, а на оптимизация. Търсим възможност на чисто пазарни принципи да увеличаваме приходите си – от реклама, от продажба на информация, от пресклубовете.

- Появяват се нови новинарски сайтове през последните месеци, как се борите с конкуренцията им?

- Повечето от тях са наши клиенти, които взимат информацията от нас. Ние сме "за" конкуренцията. Но за съжаление съперничеството между новинарските източници на информация се развива в среда без достатъчно ясно регламентирани правила. Би трябвало да имаме еднакви изисквания и критерии за работа на всички тези сайтове или агенции – да е ясна собствеността им, да се санкционира кражбата на информация, да се пресичат елементите на сива икономика. Големите информационни агенции като Асошиейтед прес, Ройтерс, Франс прес хвърлят огромни инвестиции в защита на информациите си. Все повече е ясно, че интернет, който навлезе в медиите, променя тяхната инфраструктура. И вече е ясно, че глобалната мрежа не е свободно пространство, особено като става въпрос за информация. Тя струва пари и трябва да се плаща. През октомври в Аржентина се проведе Третият световен конгрес на информационните агенции. Там официално бе направена неоспоримата констатация, че 80 на сто от цялата информация по света минава през агенциите. Те са тези, които обикновено дават първоначалната информация.

- Ще инициирате ли законодателни промени в посока изясняване собствеността на сайтовете? По инициатива на Съюза на издателите такива правила бяха прокарани за вестниците.

- Много ми се иска това да се приложи и към сайтовете, които се появяват всеки ден. Ние не знаем как са регистрирани, на кого принадлежат. Има хаос в електронното пространство. И би трябвало този въпрос да се реши. Преди седмица американският посланик Джеймс Уорлик на среща в БТА каза, че въпросът със собствеността на медиите е много важен за една демокрация. Бих искал да продължим това, което започна Съюзът на издателите. Това е необходимо за България, за целия демократичен процес у нас.

- 2011 г. ще е годината на изборите. Как се готвите за тях?

- Мисля, че най-добрата подготовка е, когато успееш да покриеш информационно страната. Затова решихме да инвестираме в нови хора и в допълнителни мощности. Някои медии предимно по икономически причини съкращават кореспондентските си места. Затова преценихме, че ако искаме да изпълняваме добре нашата обществена функция и да произвеждаме информация, е добре да увеличим кореспондентската си мрежа. Това става с вътрешно преструктуриране. Назначихме нови хора в Шумен, Русе, Ловеч. Разкрихме кореспондентски пунктове в Търговище и Кюстендил, където не сме имали екип от 20 години. Предстои ни да освежим присъствието си и в Стара Загора, Кърджали, Сливен. Вече имаме покритие на цялата страна. Желанието ни е да покрием информационните кампании на всички политически сили. Тъй като интересът към изборите е голям, решихме да дадем трибуна и на социологическите агенции. Да чуем нагласите на обществото по важни проблеми, които вълнуват всички – образование, здравеопазване, социална реформа. Ние сме инициатор и домакин на този социологически пул, без да сме участници в него, тъй като това е тяхна територия.

- Ще продължите ли и тази година традицията да организирате Световната среща на българските медии?

- Да. Тя ще бъде в известна западноевропейска държава, в която има българска диаспора и български медии и в която имаме недостиг на положителна информация за България.

Стр. 12, 14

в. 24 часа | 16.02.2011

Председателят на Народното събрание Цецка Цанева ще седне днес временно на стола на Максим Минчев – шефа на БТА. Тя ще води символично редколегията на агенцията, която е решила по този начин -тържествено, да отбележи 113-ия си рожден ден днес.
За празника агенцията издава литературния алманах "Вечери край Цариградското", събрал поезия и проза само на хора, работили в БТА. Алманахът със сигурност е издание за ценители, защото в телеграфната агенция са се трудили Йордан Йовков, Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Серафим Северняк, Стефан Продев. Автор на рисунките на книгата е Стефан Марков, а на предговора – Димитри Иванов.
БТА е създадена с указ на княз Фердинанд I от 27 януари 1898. Първият бюлетин, написан лично от първия директор на агенцията Оскар Искандер, съдържа 4 страници със 7 информации за борсови цени, събития в балканските страни и здравето на княгиня Клементи-на.Той излиза на 16 февруари 1898 г., датата е приета за рожден ден на осведомителната институция на България.
Днес агенцията излъчва над 1000 новини на ден и над 600 снимки от страната и чужбина.

Стр. 28

Шефът на БТА Максим Минчев, в художествено съавторство с Греди Асса, представи новата си книга "47 по Гринуич" в НДК пред 200 приятели.

"Модератор" на сбирката бе писателят Николай Петев, който заплаши, че ще прочете 40-минутен доклад за творчеството на Минчев, но разказа няколко прихващо-забавни истории от бурното им студентстване в Украйна. Георги Лозанов далеч "по-сериозно" определи книгата за нов жанр -"хедонизъм, радост от живота и от пътуването". Соломон Паси в комплект с половинката си Гергана не пропусна да "издаде", че присъединилият се към публиката Джеймс Уорлик е бил и на планьорка в БТА.
Максим Минчев пък прогласи, че пуска още една книга – за 113-годишнината на телеграфната агенция с всички именити българи, работили в нея. За автографи пред автора се подредиха вицепрезидентката на Издателския борд на ВГБ Венелина Гочева, Огнян Герджиков, писателят Димитър Шумналиев, шефът на НДК Христо Друмев, Ана-Мария Гюзелева и мн. др.

Стр. 26

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 10.02.2011

Увеличаваме кореспондентите си у нас и в чужбина въпреки кризата, казва шефът на агенцията

- Г-н Минчев, БТА навършва 113 години. Не е кръгла годишнина, но е доста сериозна за българска медия. Как ще посрещнете празника?

- Фактът, че сме единствената медия у нас, която е стъпила в три века, е достоен за уважение. И за хвалба. Защото БТА е шестата агенция в света. Родила се е през 1898-а като Българска телеграфна и с това име е и досега. Никога не е спирала да работи. И защото продължава, убеден съм, успешно, да изпълнява мисията си.
Решихме да отбележим юбилея no-различно, издавайки… книга. Другата седмица ще види бял свят алманахът "Вечери край Цариградското"
Той е събрал поезия и проза на известни български творци, работили през годините в БТА. Ето само няколко имена – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Филип Панайотов, Серафим Северняк, Стефан Продев, Димитър Бояджиев. С рисунките на големия график Стефан Марков, и той работил на "Цариградското", макар и по-късно от Борис Ангелушев, и с предговора на Димитри Иванов, мисля, че предлагаме един забележителен документ. И нужен. БТА е не само дълга история и професионална школа, а и крепост на българския език. А на премиерата на 16 февруари ще поканим основно оетеанците от предишните години и поколения – приемствеността винаги е била на почит при нас.

- Агенцията е на държавна издръжка, но в същото време има и собствени приходи. Как усещате кризата?

- По-правилната формулировка е, че бюджетът на БТА включва държавна помощ, която е непокътната от няколко години въпреки кризи, инфлации и т.н. Как се справяме ли? Ами приемаме популярната максима, че кризата е предизвикателство и възможност, и работим. Да сте чули да се оплакваме?

- Какво ново предлага БТА на клиентите си?

- Нормални и необходими за едно развитие неща. Нова емисия "Анализи и коментари", нов, по-удобен сайт, специализирани емисии за изборите. И нещо много важно. Във времето на съкращения и оптимизации решихме да инвестираме в млади хора и да попълним, обновим и увеличим кореспондентската си мрежа именно в контекста на предстоящите наесен избори. Нови лица имаме в Шумен, Русе, Ловеч, предстои да се появят в Стара Загора, Кърджали и Сливен. Върнахме се в Кюстендил и Търговище. Нов човек замина за Брюксел. Сега сме много и най-важното – навсякъде. Това е агенцията! И така ще сме по-полезни на всички.

- Въпреки кризата едва ли можете да си позволите да намалите информацията, след като на вашата достоверност се осланя почти цялата държава. Има ли някакви промени в БТА?

- Парадоксалното е, че като личен състав намаляваме с всяка изминала година, а цифрите за продукцията ни – не! Напротив, дори растат, а по време на изборите наесен, убеден съм, ще бият рекордите. Със своите около 1000 информации и 600 снимки на ден ние намираме мястото си между средните и големите европейски агенции.

- Как възприемате конкуренцията? Вече има много сайтове в интернет, които се опитват първи да пуснат новината? Добре ли е това за плурализма и доверието в обществото?

- Естествено, че трябва да има конкуренция – та нали изграждаме демократично общество. Настъплението на интернет и промяната в инфраструктурата и на медиите е процес, с който не можем да не се съобразяваме. Още повече че това е и бъдещето на нашия занаят. И все пак трябва да има ясни правила. И най-важното -да има еднакви изисквания и критерии за всички новинарски играчи на пазара независимо от техния размер или влияние.
Нерегламентираното използване на информацията, която струва немалко средства, кражбите, елементите а сива икономика -всичко това спъва развитието и конкуренцията и може би затова най-големите в световен мащаб започнаха битка за ред в тази област. Нека припомня -не само бързината е важна за една информация, а нейната точност, обективност, потвърждение от независим източник и т.н.

- Напоследък каните известни хора на вашите редколегии или т.нар. планьорки. Защо го правите? Какво научават тези хора за работата в БТА?

- Вчера два часа ни гостува американският посланик Джеймс Уорлик. Преди това при нас бяха президентът Георги Първа-
нов, кметът на София Йорданка фандъкова, писателят Антон Дончев. Целта ни е повече хора да влязат в кухнята на новините, да се запознаят с процеса на получаването и разпространяването на информацията, с проблемите не само на БТА, но и на медиите въобще. Досегашният "експеримент" е многообещаващ и ще го продължим, защото така даваме повече прозрачност на така наречената четвърта власт.

- Какво се случва с агенциите по света, каква е тенденцията на тяхното развитие? Има ли модел, който следва БТА?

- Стремим се да следваме най-напредналите в тази област независимо от мащаби и финансови ресурси. Това е единственият път. На последния Световен конгрес на информационните агенции в Аржентина, на който участваха и най-известните телевизии, радиа и вестници в света, бе признато, че днес 80 процента от световната информация е дело на агенциите. Това е доказателството за важността и жизнеността на този тип журналистика, който обслужва всички останали медии.

- Световните медийни срещи, които БТА организира, се радват на все по-голям успех сред сънародниците ни в чужбина и у нас? Къде ще ги съберете тази година?

- Да не избързвам с кон-кретиката. Тази година отново ще се съберем в развита европейска държава, в която има и българска диаспора, и български медии, и недостиг на достатъчно информация за страната ни. Целта ни е не само да продължим процеса на консолидиране на българските общности по света, но и да дадем принос в пропагандирането на българската политика, култура, бизнес, туризъм. Засега нашите сънародници навън се справят с трудностите, продължават да излизат и да са популярни сред диаспората. Всички са добри, щом ги търсят, четат, слушат и гледат.

Стр. 24

Българската телеграфна агенция започва реализацията на инициативата "Социологически клуб БТА" в партньорство с водещи национални социологически агенции.

Проектът "Социологически клуб БТА" периодично ще превръща националната информационна институция в център за анализи и коментари на насоките в развитието на общественото мнение. Инициативата ще даде публичност на съществуващи нагласи по социално значими проблеми и ще предостави пространство за дебат върху тенденции за развитието на тези нагласи, ще бъдат представяни проучвания и дебатирани горещи теми на деня. Всички дискусии ще бъдат отворени за представители на институции, организации, обществени групи и медии. В проекта ще се включат също и "Галъп“, МБМД, "Маркет линкс“ и "Алфа рисърч“.
"Новият изборен кодекс – "за" и "против" е темата на първата дискусия, която ще се състои на 1 февруари 2011 г. от 11:00 часа в Националния пресклуб на БТА. Участници в обсъждането ще бъдат представители на социологическите агенции "Медиана“, Център за анализи и маркетинг, "Скала“ и АФИС.

Стр. 15

в. Утро, Русе | 21.01.2011

Българската телеграфна агенция е поискала съдействието на областния управител за създаване на свой пресклуб в Русе. Това е станало на среща вчера между генералния директор на БТА Максим Минчев и губернатора Пламен Стоилов. Бъдещият пресклуб ще се превърне в част от изградената вече мрежа на БТА в страната, като идеята е в него да се концентрира медийният живот в Русе. Областният управител е заявил своята подкрепа за намерението на агенцията и е поел ангажимент да предложи подходящо за целта помещение.

Стр. 4

в. 24 часа | 02.11.2010

Генералният директор на БТА Максим Минчев бе избран за генерален директор на Асоциацията на балканските новинарски агенции (АБНА). Това се случи в събота на годишната асамблея на информационните агенции от региона в Белград. Минчев поема двугодишното председателство от своя гръцки колега. Изборът станал в отсъствието на шефа на БТА, който по това време бил на конгрес в Аржентина.

Стр. 40

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация