Водещ: За медийните войни, в които, разбира се, най-много жертви дават читателите, слушателите и зрителите, за журналистиката, която бива купувана и търгувана, за свободното слово, което все по-трудно отстоява на политически и бизнес интереси, за медиите, които интерпретира деформирано света, за медиите, които реформират мислене. В дебрите на ето тези може би безизразни въпроси ще се лутаме днес в „Кой говори”, след рекламите, Здравейте. Не е лесно да формулираме темата. Така ми се струва, защото в тази наглед една тема, има толкова много, че е трудно да сложим едно заглавие, но във всеки случай разбрахте за какво става дума днес. Ще си говорим за медийните войни, за това как медиите деформирано интерпретират света, за това как деформират мисленето и за жертвите от тези войни, които сме ние, потребителите. Аз в случая съм в двойно качество, така че не знам доколко еднозначно мога да говоря за това, но гостите ми са медийни експерти. Доц. Нели Огнянова, преподавател в софийския университет. Всеки момент ще дойде и другия медиен експерт, доц. Георги Лозанов. Както знаете, освен това, той е и председател на СЕМ. Имаме връзка по телефона и с колега, колегата Александър Андреев, знаете, той е ръководител на българската секция на „Дойче веле”. Здравейте и на двама ви. Андреев, чуваме ли се?
Александър Андреев: Чуваме се, добър ден, на вашите слушатели и на Нели Огнянова.
Водещ: Така. На вас слага ли ви се заглавие на този разговор? Може ли някаква обща панделка да върже всички тези болни въпроси?
Александър Андреев: Ако трябва аз да започна, ще кажа аз това, което ти каза преди малко. Малко неприлично за нас като хора, участващи в медиите, да говорим за тях. От друга страна, ако ние не говорим, кой да говори, тъй че трябва да поемем тоя риск с всичките опасности. За мен, централната, не от това, което се случва в момента в България, а изобщо от тенденциите в медиите е, че има едно сриване на медиите към по-ниско образовани обществени прослойки. Това върви, успоредно с постепенното загиване на вестниците, постепенното загиване на ефирни телевизии и радиа и медиите се преориентират буквално в движение и започват да обслужват вече по-друга публика. Зарязват публиката с по-високи претенции. В момента имаме един типичен пример….
Водещ: Това не е новина, да.
Александър Андреев:
… европейско първенство по футбол, в което по цял ден ни занимават с малкия пръст на Роналдо и с обривите на Швайнщайгер.
Водещ: Аз казвам, че това не е новина, за съжаление, понеже ти казваш започват. Процесът отдавна е започнал. Сега вече има обаче някакви пагубни размери, от моя гледна точка, но това не знам дали е единственото и най-голямо бедствие, което спохожда медийната публика, защото онова, което е може би по-сериозно е, че медиите деформират реалността по начина, по който те я представят, защото я пречупват не през обективния, през опита да я обективизират, да я представят реалистично, а през интереси, на които те се подчиняват. Аз ще задам с извинение наивен въпрос . Глуповато може би ще прозвучи, но смятате ли, че в България има свобода на словото? Да чуем Нели Огнянова:
Нели Огнянова: В България има свобода на словото. Да, така ми се струва, но като говорим за голямата рамка, може би да кажем…
Водещ: Къде го намирате това свободно слово? Къде го проч1итате, виждате, чувате?
Нели Огнянова: Ако аз реша да изразя мнението си, неблагоприятните последици не ме застигат незабавно.
Водещ: Да. В незабавно ли е ключът на…
Нели Огнянова: Това е нещо, което преди години, истината се познава в сравнението все пак. Преди години се случваше по друг начин. Сега се надявам, че хората могат да се изразяват свободно и има цели територии, в които те говорят действително това, което мислят. Втори въпрос е дали свободата на словото е свързана по някакъв начин с вида медии. Може в… смисъл да поговорим за това, дали в различните видове медии, има различия…
Водещ: Ако говорите, че интернет е свободната медия в наши дни, да, абсолютно ще се съглася?
Нели Огнянова: Няма как да не го кажем, защото тенденциите показват, че гражданите се информират все повече и повече от електронните медии, от т. нар. нов тип. Т.е. това е една тенденция, която трябва да имаме в предвид. Дори, ако всички пътища на словото са затворени през конвенционалните медии, човек има къде да каже това, което би искал и това трябва да се каже ясно.
Водещ: Георги Лозанов навреме се включва в разговора. Здравей.
Георги Лозанов: Здравей. Извинявам се, че така се случи, че малко закъснях.
Водещ: Нищо няма. Човек има и други ангажименти.
Георги Лозанов: С периферния си слух чух в колата по радиото,че Сашо казваше, че към по-ниско образованите все повече се насочват медиите и действително, за да продължа тази мисъл около интернет, действително интернет дава една по-свободна и с много по-големи количества и много по-лесна за достъп тези, които разбира се, имат този канал, информация, но и там работата е повече към по-ниските, не слоеве, не бих казал, по-ниските стилове на говорене и на убеждаване и на коментиране.
Водещ: На мислене, да кажем, защото…
Георги Лозанов: Затова аз в тази връзка, за типовете медии, аз смятам, че тези технологично вече имаме възможност да се отказваме от традиционната медия, но граждански не. И сега трябва един период, в който традиционната медия да е в червената книга, да пазим като зеницата на очите си, хартиените вестници, качествената журналистика, да пазим телевизията като качествен инструмент такава, каквато тя се е появила навремето и е събуждала въодушевление и сега вече все по-малко е, но много е рано още да се пренесем, в граждански смисъл, едно слово, което да генерира обществено мнение и да прави граждани, да с пренесе в интернет и да го търсим там. То това може да свърши работа за някаква революция на едни затворени общества, но за модерния човек в развитата демокрация, интернет не е още този интернет.
Водещ: Би ли си сложил слушалките, за да можеш да продължиш да чуваш това, което има да каже Сашо Андреев.
Георги Лозанов: Сашо, още ли е на линията тук ще бъде, за съжаление на километри от София. Няма как да е на живо.
Александър Андреев: Да, още съм тук. Според мен, трябва да се каже още нещо много важно в същия, с извинение, ред на мисли, а именно, че медиите, традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите, все повече се отказват от функцията си да коментират и интерпретират света и все повече усвояват развлекателната си функция. Аз мисля, че няма защо да … някаква фалшива политическа коректност и отново ще повторя. Наистина слоевете с по-ниско образование са централните консуматори, именно на този продукт на медиите и затова той се предлага във все по-голямо изобилие. Пак ще кажа, вижте днешните вестници, телевизии и радиа, които са 90 % пълни с футбол. А именно функцията на медиите да интерпретират, да коментират света, за мен е централната, основна функция. Съгласен съм напълно с Гого, че традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите трябва, в тази им обаче функция, да бъдат поставени под закрила, защото особено интернет, той е претъпкан вече от мнения. Там може да се чуят всякакви мнения, но повечето от тези мнения са глупави, чисто глупави, откровено глупави. Голяма част са радикални, защото такъв е тона на дискусия в интернет и освен това, поради тяхното огромно многообразие, потребителят се обърква. Аз изповядвам един в случая консервативен, може би идеален възглед, че медиите имат тази функция да говорят с един умен, сериозен глас и именно с този глас да анализират и интерпретират случващото се в света, а не непрекъснато, отново повтарям, да показват гол след гол.
Водещ: Сега неслучайно Андреев извежда, според мен, напред този проблем на медиите, а именно, че приклякат до най-ниските нива на публиката, защото вероятно ти го виждаш, Андреев, този проблем от мястото, където работиш, „Дойче веле”, Германия, Европа, така да се каже? Само, че това, ако наистина е проблем, за нас, може би по-болезненото е, пак ще кажа, това, че интерпретацията на света, на българската действителност тук при нас, през нашите медии, е силно деформирана именно, защото се обслужват интереси, а не се информира и не се опитва да се прави един обективен прочит на това, което се случва около нас.
Александър Андреев: Това е така, но нека само да добавя, че тука става дума за интерпретация на чисто български дребни сюжети, на това, Любомир Павлов какво, Огнян Донев , какво.
Водещ: Дребни сюжети?
Александър Андреев: Дребни сюжети. Първо, тия сюжети в този случай се изваждат извън техния контекст. Има едно взиране в собствения път непрекъснато. Аз съм напълно съгласен, разбира се, че интерпретациите в повечето случаи са повлияни от корпоративни икономически, политически и пр. интереси, но онова, което ме дразни е, че именно те се разглеждат като някакви изолирани явления и наистина се търпяха през цялото време. Павлов онова, Донев друго, едната медийна група, другата медийна група. Това са явления в европейски контекст, с извинение, да не говорим, че в момента на 200 километра на юг от България се случват едни драматични неща, които са много по-важни от борбата между две медийни групировки.
Водещ: Да, така е. Аз не бих казала обаче, че това са дребни сюжети, защото те са симптоматични. Не е думата, която описва важността на тези, т. нар. от теб дребни сюжети. Те илюстрират това, което се случва в тази страна, целия фон, който доминира в битието ни.
Георги Лозанов: Тази последна тук история с Павлов и Донев…
Водещ: Хайде, да поговорим малко за нея, защото…
Георги Лозанов: Да. За нея, първо има нещо такова. Тя се стовари цялата върху медиите. Аз не знам до колко този сюжет е същински медиен сюжет, свързан със самата медия. Той дойде от една…
Водещ: Да, със собственици на медии.
Георги Лозанов: Да. Те дойдоха с едни насложили се, така да се каже, отношения, както целият бизнес на прехода, много усложнени, да кажа най-песимистич1но. Този бизнес, знае, че той беше сенчест често пъти, прекрачващ регламенти, включително и в отношенията си с политиката през годините и т.н. и понеже в един момент един бизнес започва да минава през медиите, като че ли всичко това е дълг и вина на медиите. Не бих казал, не бих казал. По-скоро затова е важно нещо друго.
Водещ: Може би да кажем, че медиите са потърпевши?
Георги Лозанов: Да, те са жертва.
Водещ: Добре, но са и виновни, защото те акумулират постоянно някакви…
Георги Лозанов: Само това да кажа. Не е медийно генериран проблем. Не е медийно генериран проблем това, което се случва в тази бизнес сфера. Спокойно можеше да няма изобщо медиен излаз, ако тези капитали не бяха минали през медиите, а на територията на някакъв друг сектор се разиграваше това, както преди беше лекарства. Може да бъде енергетика, може да бъде банки.
Водещ: Да, но ще се съгласите, че най-болезненият проблем е, че именно такъв бизнеси, съмнителни, минават през медиите. Това е типичният случай.
Георги Лозанов: Има и хубава страна. Като минат те през медиите, започват да се провижда, защото другаде шансът да ги видиш, е по-малък.
Водещ: Е, тука въпросът е какво от това като се провиди?
Нели Огнянова: Аз искам да взема отношение по въпроса за новите медии, но първо да продължа темата за Павлов, Донев и като се провижда, всичко това е добре. Но доц. Лозанов застана на позицията на американския посланик в случая, когато аз четох да казва или пък обратното, може би американският посланик застана на позицията на доц. Лозанов.
Георги Лозанов: Не, няма никаква връзка Няма никаква връзка между, защото той е много голям оптимист, американския посланик, а аз не съм.
Водещ: Той американец, преди всичко.
Нели Огнянова: Може би, независимо един от друг, казват, че медийните войни са здравословни. Иска ми се малко да коментирам това, дали медийните войни са здравословни и тук няма да минем без дефиниция. Какво е медийни войни? Ако медийна война е, аз като медийна група, чрез своите издания, въз основа на правилата и демократичните стандарти, да се интересувам кои са собствениците на медиите в други, понякога конкурентни медийни групи, това не е участие в медийна война. Това Това е просто изпълнение на моето призвание и на моята информационна функция. Ако като медийна война се третира това, аз да обявя, че тече хоризонтална или вертикална конспирация на медийния пазар и постепенно чрез някакви неявни механизми на финансиране се формират едни големи империи, в които изданията водят точно определена информационна политика, това не е елемент на медийна война. Това е част от моята информационна функция. Ако изданията на една медийна група, разкриват манипулации, дезинформации и се занимават с това отчетливо да покажат на големи аудитории, че една търговска реклама или политическа реклама или поръчкова журналистика, се представя за журналистика, то това не е елемент от медийна война. Това е част от функцията на медиите. В този смисъл, това, което се случва, може да минава за здравословно, но ако като медийна война ние разглеждаме това безкрайно проследяване, подслушване и изнасяне на разговори, което вече се случва всеки ден, това здравословно ли е? Или пък, ако като медийна война разглеждаме…
ВВодещ: Нищо, което не е почтено, не може да бъде здравословно. Но съжалявам за този опростенчески отговор, но мисля, че това трябва да е ориентира ни, критерия ни към…
Георги Лозанов: Дори аз, който бях сложен на страната на посланика, не мисля, че това е здравословно. Даже не ми хрумна да използвам думата здравословно, защото медийните войни действително като работим по дефиницията на медийната война. Медийната война е една фаза на конкуренцията, ето, това е близко до… тука за войната, ще ми… главата. Една фаза на конкуренцията, в която вече медиите не се състезават помежду, така да се каже,си за аудитория или за някакво съдържание, което да става все по-добро, все по-качествено или пък все по-атрактивно, няма значение или пък все по-разследващо и по-хубаво и по този начин те взаимно да се изпреварват, за да могат да вземат по-големи аудитории. Това е добре, това състезание, а когато те започнат да си нанасят откровено удари и нанасяйки си удари така, че да можеш да нанесеш и да върнеш удар, започваш да деформираш информационната политика. Почва да не те занимава вече това, което се случва в държавата, в обществото, в света, това, което става в Гърция, за което Сашо говори и т.н. Почва да те занимава главно това, как да потопиш този срещу, когото се бориш. ТОва вече не е в полза на зрителите, слушателите,зрителите, читателите. Докато „Отпадъчен продукт” в хубавия смисъл на думата, се появяват и разследвания, за да се нанасят удари, които хвърлят светлина върху части от социалния сят и бизнеса, който иначе в много голяма степен биха продължили да стоят в сянка.
Водещ: Може да има и друга интерпретация. Понякога може да изглежда по съвсем различен начин картинат,а, че медиите не осветляват това, което се случва, а по някакъв начин го замъгляват, пускайки светлина в определени … места.
Георги Лозанов: Точно това… войната замъгляват едно, но пък осветяват друго. Това не е стабилната, за която говори доц. Огнянова, премислена информационна политика. Това са, така да се каже, проблясъците на военните действия.Изведнъж блесне и видиш нещо, което иначе няма как да се види и после боевете продължават.
Водещ: Да. После пак замръкне. Добре. Съжалявам, прекъсвам ви, защото реклами предстоят, новини и после па в този състав продължаваме. Андреев, нали можеш?
Георги Лозанов: Той там ли е Андреев?
Александър Андреев: Убеден.
Водещ: Ето, все още е там. Александър Андреев, доц. Нели Огнянова и доц. Георги Лозанов след новините.

Нели Огнянова, Георги Лозанов, Александър Андреев. С тях тримата продължаваме разговора за проблемите,които ние преценяваме, че има в медийната среда. Искаше ми се да ви попитам, колко са традиционните медии, на които имате доверие към днешна дата? Няма да моля да ги назовавате, но така мисля да илюстрираме?
Георги Лозанов: Като журналисти различни или като конкретни медии.
Водещ: Да. Например да кажеш има една телевизия, на която аз имам доверие. Има едно радио, има два вестника. Колко останаха такива места, където знаеш, че този, който е написал нещото, е съобщил нещото, го е направил по журналистиката и воден, единствено от добросъвестност?
Георги Лозанов: Нека да изпреваря…, който ще отговори по-цялостно на този въпрос. Аз само да кажа, че не на медии, а само на хора в тях.
Нели Огнянова: Аз също, аз също.
Водещ: Това не е никак малко, защото хората работят в медии.Ако медиите разрешават това да се случва, значи не е чак толкова безнадеждно положението.
Нели Огнянова: Но искам да кажа общите си впечатления, че вече все повече хора и аз включително, самоннаблюдавайки се,, установяваме, че се информираме чрез логически операции. Т.е. четем, слушаме, гледаме много на брой медии, за да извличаме..
Водещ: Задраскваме много информации.
Нели Огнянова: Да. Чрез отделни елементи, логически връзки, да формира всеки за себе си общата картина.
Водещ: Андреев?
Александър Андреев: Не чувам добре какво казва Нели Огнянова, но ще отговоря на изходния въпрос. Ако става дума за български медии?
Водещ: Да.
Александър Андреев: … с ръка на сърцето, не се доверявам на една отделна никога. Опитвам се да глобявам картинка, да сглобявам мозайка и много добре разбира,м, понякога всъщност може би не много добре, защо именно в един вестник е публикувана една информация, в друг я няма и обратното. Защо, да речем, за министър-председателя се пише хубаво в един вестник, лошо в друг, но частите ги сглобявам като мозайка., интерпретациите. Това, което каза Гого, има автори, на които се доверявам на интерпретациите, но си ги правя и сам. А иначе международна информация си набавям от небългарски медии.
Водещ: Да. Това исках.. Добре. Кажи ми тогава за чужди медии, небългарски, на които можеш да кажеш, че еднозначно се доверяваш? Има ли такива?
Александър Андреев: Има, разбира се. За информация, осведомителните аггенции са надежден източник винаги. Като започнем от „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, DPA,”Франс прес” по-малко. За големи издания, лично аз изключително високо ценя няколко германски вестника, седмичника „Дицайт”, всекидневниците „Франкфурт алгемайне цайтунг”, „Дойче цайтунг”, френския „Льо монд” е много хубав, британското „Икономист” е много прилично списание, макар и доста скучно. „Ню Йорк таймс” все още продължава да е добър вестник, макар че нивото деградира там. Има. Могат да се изброят още доста качествени европейски медии, на които човек може да се довери до голяма степен.
Георги Лозанов: Това са сглобяването на картината … упражнения, за което фактически и Сашо говореше и щеше, ако беше чул Нели, да каже и аз като Нели Огнянова, защото това е посоката и наистина такава е посоката. В това отношение, малко заприличахме на началото на прехода. Само, че там тогава беше политическо делението, заради което се налагаше да си купуваш „Дума” и „Демокрация”. Помним един дълъг период, всеки купуваше „Дума” и „Демокрация” и някъде по средата правеше, така да се каже, въображаемия относително, доколкото е възможно, обективен вестник, който пък после имаше много опити да стане реален, без да стана, разбира се.
Водещ: Тогава беше много по-лесно да сглобиш света през тези…
Георги Лозанов: Тогава имаше политически полюси. Сега полюсите са корпоративни, икономически, икономико-корпоративни, да кажем, без да изключваме, разбира се, политиката и пак има точки на силни противопоставяния, които влияят върху медийните политики. ТИ трябва да си ги извадиш пред скобата тези точки, за да можеш да мислиш или по-скоро да вкараш…
Водещ: И да видиш нещо дали ще остане след скобата.
Георги Лозанов: .. този … и през него след това да нагласиш картината така, че горе-долу да ти светне пред очите. Това е доста лесна работа. Ние сме тренирано общество.
Водещ: Аз не съм съвсем сигурна, че е лесна. За хората като теб е лесна, защото ти си професионално свързан…
Георги Лозанов: Вече толкова сме се научили да четем, толкова сме навикнали да четем, че това си става ежедневие. Така медийната информация и медийните е коментари имат една задължителна част, да я нарека, трапезните коментари, защото след като се е случило нещо в обществото, то е минало през медиите. Накрая стига до един приятелски разговор, когато горе-долу в тая точка, информационната верига е затворена и стигаш относително до един приемлив за теб коментар и идеи.
Нели Огнянова: Аз искам тук да се включа по следния начин. Действително за по-неизкушените е лесно, но ние сме университетски хора и никак не е маловажно тези, които сега започват да се запознават с медиите, как възприемат информацията. Аз чувствам отговорност за това как,което се случва.
Водещ: Студентите имате предвид?
Нели Огнянова: Като започнем от децата.
Водещ: Да.
Нели Огнянова: Особено, когато работим със студенти по журналистика, когато говорим на студенти, когато сме в диалог със студенти по журналистика, чувстваме отговорност за това, че те поемат след това задачата да информират и е много трудно в университета, защото е много важно хората, които отиват в медиите, по какъв начин, с какви стандарти, ще навлязат в професията и там всъщност разговорът е от една страна, как се информираш. Ние трябва да говорим с децата и с младите хора как да се информират, на кого да вярват, как те да сглобяват своята картина от една страна и от друга страна, в перспективата на новите медии, да ги научим, че те имат право да говорят, че те имат право и технологична възможност да произвеждат съдържание и дори един глас, отделно взет глас, техният глас, на всеки един от тях, може да значим. Това е голяма промяна така, че това ми се струва много важно. Не само тези студенти, млади хора, които отиват в медиите, но всеки да знае, че гласът му е важен и така вече стигаме бъде до свободата на словото. Затваряме кръга и стигаме до свободата, до културата на страха, до това да нямаш пречки, прегради, когато имаш някакво мнение да го изразяваш.
Водещ: А на мен ми се ще сега да стигнем, според мен, до най-съществения въпрос в този разговор. Как да направим? Възможно ли е да се направи нещо и какво би могло да бъде това нещо, така че медиите да са в по-голяма степен реално отразяващи това, което се случва и деформацията, за която говорим, която те нанасят и на картината на света и на нашето мислене, да бъде минимализирана? Андреев, да? Андреев:
Александър Андреев: Понеже тука слушаме вашето предаване и аз участвам в него със също хора, компетентни колеги, да не изброявам имена. Тезата, която току-що чух наоколо си, в отговор на твоя въпрос, Пролет, е, че българската журналистика отново остро се нуждае от синдикално организиране, професионално синдикално организиране. Т.е. от някаква структура, съюз на журналисти ли ще бъде, как ще го наречем другояче ли, няма значение, който да защитава журналистите, именно от външни посегателства, от икономически натиск, от политически натиск и да им даде възможност да се развиват. Това е може би част от отговора на твоя въпрос. И само една реплика към това, което каза Нели Огнянова преди малко. Изключително деградира равнището на хората, навлизащи в журналистиката от т. нар. млади хора като начин на писане, стил на писане, граматика, ако щете, култура, да не говорим за начин на мислене, тъй като развлекателните медии, интернет, все повече налагат пищенето и обертоновете, нечленоразделното говорене като общ стил на медиите. Тези хора губят все повече отношение към езика и към централния си инструмент, така да се каже.
Водещ: Съвсем скоро в това студио говорихме точно за това, което и сега ти каза, за това, че журналистите имат нуждата…
Георги Лозанов: Ние бяхме заедно.
Водещ: Ние бяхме заедно, но…
Георги Лозанов: Тогава казах, ако помниш, че срещу мен даже съюзът на журналистите имаше отворено писмо, което лично ми беше пратил, за да се възмути от това, че искаме нов регламент, на база, на който да се … синдикалните, въобще защитата н журналистите, включително по отношение на собствениците.
Александър Андреев: Точно така,да.
Георги Лозанов: … защото, когато си купиш една медия, ти си купуваш, така да се каже, шанса да правиш пари от нея. Ако това е частна медия, казвам го най-грубо. Но ти не си купуваш шанса да говориш ти през тази медия. Това е …
Водещ: А защо казваш, включително защита от собствениците? Аз бих казала първо, като защита от собствениците?
Георги Лозанов: Защото има и много други пътища. Журналистите, разбира се, собствениците в това отношение също са санкциониращ институт, защото журналистите могат да бъдат изкушени и извън собствената си медия.
Водещ: Разбира се, но аз вярвам, че има много съвестни колеги на терена, така да се каже, във всички медии, но те не се чувстват достатъчно свободни, за да работят по начина, по който биха искали. Трябва да правят компромис. Този компромис се налага от собственика.
Георги Лозанов: Нека самият съюз на журналистите, аз не искам отново да отварям там една вражда, която в момента е абсолютно излишна и няма нужда от нея.
Водещ: Какво, кое?
Георги Лозанов: Нека да е съюза на журналистите, но съюзът на журналистите да направи един скок, невероятен
Водещ; Как да е съюза на журналистите? То, ако може да е съюза, щеше да е.
Георги Лозанов: … много красив, под купола на цирка и да се окаже една друга организация… с друг рефлекс към социалния свят, към проблемите на журналистите и така. Това е едното.Исках да кажа нещо във връзка с този разговор за младите, които, разбира се, е прекрасно да лязат в медията и за тревогата на Сашо, че те влизат, ама какво ще кажат като влязат, как ще го кажат, защото аз много обичам да правя в свободата на словото на говорещите и на слушащите. Истинската свобода на словото е привилегия на слушащите, на аудиторията. Аз накрая да мога да имам информация, да мога да направя информиран избор, защото изборът е синоним на свобода. Така трябва да е построена медийната верига, че накрая аз да мога да направя собствения си избор. Както казвам сега, това в последна сметка се случва. Не още, докато съм консуматор на медийните послания, а чак после, когато седна, заедно в частно и общо сприятели и пренаредим нещата. Както и да е. Това е свободата на слушащите. Интернет дава много свобода на говорещите, но не гарантира свободата на слушащите по начина, по който продължава това все още да може, поне теоретично да се гарантира от традиционните медии.
Водещ: Аз пак ще задам своя въпрос, носещ много скептицизъм. И Андреев и теб ще те попитам. Ти виждаш нашата действителност отстрани, но пък това е в някакъв смисъл и по-верен поглед/ Смяташ ли, че има енергия за такова нещо, журналистите да се организират в някаква организация, която да работи за правата на техните потребители и за техните права, разбира се?
Александър Андреев: Ще ми се да го вярвам, но тука има един за мен просто нерешим проблем. Българският медиен пазар е прекалено тесен, за да може да се развие истински добра и добре платена и професионално и синдикално гарантирана журналистика, такава, каквато се е развила в много обширни пазари, каквито да англоезичния, да речем или немско езичния. Леко съм скептичен. Много се надявам , че това ще стане, но дали го вярвам, не знам.
Водещ: А вие, какво ще кажете?
Георги Лозанов; Дано, ама надали.
Водещ: Дано, ама надали? Нели?
Нели Огнянова: По отношение на синдикатите, ми е трудно да се произнеса, но ако има други…
Водещ: Не знам дали синдикати да го наричаме?
Георги Лозанов: Аз си бях позволил да кажа, журналистическа камара.
Нели Огнянова: Да, но ако обмисляме някакви други механизми и пътища за подобряване на медийната среда, не трябва да се изключва саморегулиране, разбира се. Тука вие сте представител. Не трябва да се изключват някои законови мерки. Не трябва да се изключва, в никакъв случай, образованието, защото изследванията показват, че най-пряка връзка свободата на медиите има с нивото на образование, в частност за България. Има такива изследвания.
Водещ: Нивото на образование?
Нели Огнянова: Нивото на образование със свободата на медиите.
Водещ: Чие ниво на образование? На образованост? В цялата държава?
Нели Огнянова: Общото ниво на образованост в една държава, да.И тогава по някакъв начин ще почне решаването на въпроса с високо-ниско и с предпочитанията и ще излезем от тази положителна обратна връзка, да се предлага все по-ниско и все по-ниско, което пък да се търси все повече и повече.
Водещ: Високо и все по-високо да се търси. Да. Вероятно това е в перспектива отговорът, едно по-развито и по-образовано общество. Така е, но то няма да се случи от само себе си.
Георги Лозанов: Не ми отива на мен да говоря за това, защото доц. Огнянова е утвърденият юрист в сферата на медиите, но на мен ми се струва, че много скоро трябва много дълбока пререгламентация, чисто законова, на цялата среда и това, макар може би да не е панацея. Дали ще е генерално, но доста може да смени тонът на развите на света, защото тонът в никакъв случай не е окуражаващ. Аз съм убеден в това, че вече трябва да има медиен закон въобще. Ние сме говорили за това, но аз го говоря още преди да започнат големите драми.
Водещ: Да. ТИ няколко пъти говори за това.Медиен закон, не само за електронните медии, а и за печата. Да.
Георги Лозанов: Говорих го, за да изпреварим, още преди 2 г., да започнем оттам и аз съм сигурен, че ако тогава това се беше случило, ако бяха започнали да се пререгламентират нещата, а това значи да започнем да се взираме през някакви инструменти точно какво се е случва в скритите вътрешни джобове на медиите. Нямаше да се случи сега, което в момента се случва и т.н., но няма какво. Като се обърне колата, пътища много, но и занапред е важно това.
Водещ: Хайде, да говорим конкретно. Какво законодателно би могло да бъде регламентирано така,ч е да нямахме ето днес тези ужасни информации във вестниците, това, което сега наричаме медийна война?
Георги Лозанов: Ако имаше по-голяма прозрачност на собственост и по-големи изисквания към собствеността на медиите, защото да притежаваш медия, не е съвсем същото, а то да притежаваш, каквото и да е друго, тъй като, както знаем, информацията, която вали през медиите, това е основният път да бъде информиран съвременният гражданин. Информацията е стока, но тя е и право и правото е по-важно от стоката и който отиде да си купи фабрика за такива стоки, трябва да знае, че преди да ги произвежда, трябва да защитава правото, защото фабриката е с такава насоченост.
Водещ: Нели?
Нели Огнянова: Аз ще си позволя да кажа, че предложението на доц. Лозанов е за един идеален свят. В държавата България не виждам дори и помен от политическа воля, която би допуснала прозрачността върху собствеността на медиите да достигне до там, където действително това ще ни свърши работа като граждани. Има механизми, може да има прозрачност на собствеността и на финансирането, но процесите, които вървят тук, показват, че засега не можем да мечтаем за това.
Водещ: И достатъчно ли е това да сме наясно с това каква е точно собствеността? Ето сега ще разберем каква е собствеността, покрай този скандал, и какво от това?
Нели Огнянова: Пак е стъпка да сме наясно. Ако само погледнем финансирането, поне човек ще знае къде, когато, какво чете, какъв извод от това да си направи, защото, ако…
Водещ: Още едно условие … задача. Която така или иначе, с мъчение решаваме.
Нели Огнянова: Точно така. Като види трафиците на парите, вече ще промени предпочитанията си откъде да се информира.
Водещ: Андреев?
Георги Лозанов: Има страшно много поведения. Това ние го знаем от целия преход, които, ако бъдат видяни, престават да бъдат такива.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: В това отношение има връзка, да кажем, с върколаците. Казват, ако осветиш върколак, той престава да бъде върколак и да бъде…
Водещ: Престава да върколакува.
Георги Лозанов: Так. Някакси такъв има проблем. С всичките проблеми на прехода са такива върколашки проблеми. Неслучайно сега тази тема толкова …
Водещ: Добре. В Албена на „Медия микс”, струва ми се, ти беше поставил въпроса за закон за печата и доколкото съм информирана, тази идея срещна съпротива, от страна…
Георги Лозанов: Вече няма и съпротива.
Водещ: Защото никой нея взима на сериозно. Това ли е истината?
Георги Лозанов: Не бих казал даже и само това. Според мен, вече няма такова драматично изживяване на този проблем, каквото имаше през годините.
Водещ: Има ли отношение към проблема?
Георги Лозанов: Смея да твърдя, че това е и свързано,всеки разбира се, трябва да говори самовлюбено вероятно и аз мога да кажа, че това е свързано с едно друго отношение към регулацията. Независимо какво се говори за нея, защото в момента, през регулацията не върви никакъв натиск и регулацията вече не е нещо страшно, инструмент за санкция,инструмент за ограничаване на свободата на словото. Мисля, че това се усети. Не искам да казвам самовлюбено, защото аз в момента съм в нея, но сега съм в нея, скоро нищо чудно да не бъда.Много ми се иска това да се запази като тенденция и регулацията да стане една демократична привилегия, за което тя е създадена, а не враг.
Водещ: Добре, но можем да се похвалим с регулация на електронните медии. Можем да се похвалим с авторегулация на медиите. Имаме етични комисии за печата, за електронните медии,факт, но действителността, медийната действителност сякаш не става по-добра. Аз искам и тук пак да чуем Андреев, защото германският опит е интересен в това отношение. Да ни поразкажеш малко? Чувала съм, че на всеки 6 месеца се оповестяват собствениците на медиите, на всеки 6 месеца. Така ли е и във всички провинции ли е така?
Александър Андреев: Нямам представа дали е на всеки 6 месеца. Трябва да го проверя. Това лесно може да се провери.
Водещ: Да.
Александър Андреев: Но иначе собствеността на медиите е абсолютно прозрачна и един дребен факт ще ви цитирам. Да речем, когато в един вестник примерно „Дицайд” става дума за някоя книга или за някоя публикация, която е от същата медийна къща или от същата медийна група, изрично се подчертава, че това е продукт на същата компания. Т.е. читателят се уведомява, че би могъл да бъде манипулиран от собствениците на тази медийна група, която в едно издание рекламира друг свой продукт и т.н. Има във всяка провинция, освен това, тези провинциални сложни за контрол над електронните медии, които следят много внимателно дали се спазва закрилата на децата, часовете, в които се излъчват определени предавания, пропорцията между реклами и информация, забавление и т.н. Има, освен това, това доброволно сдружение на германските журналисти, което етична комисия, да го наречем, което също всеки месец публикува списъци с нарушения. Да речем, когато е изписано пълното име на един заподозрян в извършването на престъпление и когато е публикувана частна снимка на някакви знаменитости или на обикновени хора. Този съвет налага и санкции и много често, особено „Бил цайтунг”, булевардният „Бил цайтунг” попада под ударите на такива санкции. Изобщо за моя вкус, даже прекалено много регламенти и прекалено много контрол се практикува, но от друга страна, това не уврежда, според мен, тук медийната свобода.
Водещ: Сега обаче другият въпрос е това, което каза Нели Огнянова. Аз ще го профанирам, но така или иначе става въпрос за това, че върховете не искат, а низините все още не могат. Това е ситуацията в България. Гилдията няма този рефлекс сякаш, тази потребност нещо да се променя, защото в някакъв смисъл, това би било самоубийствено за мнозинството от колегите, а политическа воля да се регламентира медийната среда по някакъв по-здравословен начин да се случи нещо, също няма. Тогава как ще се случи нещото?
Георги Лозанов: Аз искам да кажа, че политическа воля се … в началото на мандата и във всички случаи, ако се случи нещо, то ще е в началото на следващ мандат. Имаше опит да се случи в началото на този, който в момента тече…. Противоречия тогава блокираха това. Да се надяваме, че ситуацията е такава обаче, включително и според оценките, които получава от външните наблюдатели, че ще даде много ясен знак, самата ситуация, за такава законова промяна.
Нели Огнянова: България е майстор в имитацията на мерки. Ако има външен натиск, няма никакъв проблем. Мерки могат да се имитирали, както са имитирани много пъти. Няма държава, известна, която сама да се контролира, по отношение на медиите, когато има медиен комфорт. Така че това е въпрос на дългогодишни натрупвания, с голямо съжаление, мисля, си в началото…
Водещ: Да запазим търпение. Това ли да си кажем? Да запазим търпение. Някой ден ще станем по-образована нация, по- образовано общество, по-цивилизована страна?
Георги Лозанов: Аз мога да потвърдя, което каза Нели, че шансът да се получат законови, зависи и от това, от критическата функция на журналистиката в България. Критическата функция е една от най-важните характеристики на качествената журналистика. Аз…
Водещ: Добре, тя е много ниска тази функция. Нали затова говорим. Т.е…
Георги Лозанов: По начало качествената журналистика трудно отстоява, това и за което говореше Сашо, трудно отстоява, а пък само качествената журналистика успява да реализира тази много важна функция на журналистиката,к критическа функция, по отношение на целия социален свят, политически и т.н.
Водещ: Андреев, твоята рецепта?
Александър Андреев: За съжаление, нямам никаква. Една по-скоро песимистична прогноза. Аз пак казвам, ако се гледа в глобален мащаб как традиционните медии постепенно умират. Освен това новите поколения потребители на медии вече не са готови и да плащат за съдържанията, които получават. Т.е. добре си представям, че след някакви 20-30 г. в по-напредналия технологически свят, вече няма да има възможност да се произвеждат качествени медии, онова, което одеве говорихме, интерпретации, коментари, анализи, обясняване на сврта. Допускам, че след 20-30 г. не само в България, но навсякъде по света, даже може в България по-късно, ще имаме една съвсем друга медийна ситуация. Хората ще се информират в интернет главно от неблагонадеждни източници. Интерпретациите, обясненията на света ще бъдат оставени на рояка, както се казва, на колективната интелигентност. Традиционните медии, доколкото са оцелели, ще изпълняват главно развлекателна функция. Т.е. моята прогноза е много песимистична.
Водещ: Да погребвам ли вече традиционните медии или още малко живот, още малко агония да им предпишем?
Георги Лозанов: Ние сме някакви носталгици с Андреев. Изпитваме носталгия към традиционната медия. В България тя пък е абсолютно пародирана носталгия за това, че не дава интерпретациите, които идват да защитят това очакване към нея. На мен ми се струва, че това вече е доста мрачна прогноза, че още 30 г. ще са изчезнали традиционните медии, а пък новата медия няма по никакъв начин да е успяла да поеме тази функция, интерпретативна, на сериозната журналистика. Аз не мисля така. Мисля, че в някакви трансформации това ще се е случило, но до 30 г. или да не казваме срокове, има нужда традиционните медии да бъдат защитавани, да бъдат защитавани, тъкмо в характеристиката си на качествени медии. Т.е. хем да ги защитаваме, хем да ги принуждаваме по някакъв начин да стават.
Нели Огнянова: Г-н Андреев отвори съвършено нова, много важна тема за връзката между платено съдържание и качество на журналистиката, а в перспектива то е новата журналистика и журналистика на данните, за което предполагам, че някой друг път ще направите едно друго голямо предаване, за да…
Водещ: Не. Ние можем и сега да поговорим за това, защото това е една наистина друга огромна тема в същия този разговор.
Нели Огнянова: Да. Става въпрос за нов вид журналистика, за нов вид нещо друго.
Водещ: За нов вид нещо друго. Нещо друго.Андреев, н кафета ли вече минахте там? Андреев?
Георги Лозанов: Слава Богу, …
Водещ: Да. Нещо имаме проблем. Андреев, чувате ли ни? Ами, май ще трябва да прекъснем тая връзка, защото той не ни чува, а пък…
Георги Лозанов: Ние го чуваме.
Водещ: Ние го чуваме, да.Пък разговорът там не е за журналистика, а вече за някакви по-приятни неща, които се вършат към този момент. Но все пак наистина да видим тази тема, която отвори той. Накъде ни води?
Нели Огнянова: Той каза, че…
Водещ: Заслужава ли си усилието, извинявайте, че ви прекъсвам, заслужава ли си усилието да мислим как да подредим нещо сега, което така или иначе си тръгва? Традиционните медии, имам предвид.
Нели Огнянова: Ако погледнем държавите край нас и развитите държави, ще видим, че от години наред, може би от 10 г. това ги занимава, т. нар цифров преход.
Водещ: ТО … си е тръгнало.
Нели Огнянова: Т. нар. цифров преход ги занимава изключително много, защото това е пренареждане на медиите и по значимост и по влияние и въвеждане на нови бизнес модели. Те много внимателно изучават потребителското поведение, кой откъде се информира, откъде се информира младежта. Ние днес не засегнахме изобщо темата за аудиториите по възраст, да речем и ако в България има, това е голяма част от населението, която все още използва класически модели на информиране, дали трябва медиите да са ориентирани към тези хора или пък напротив, трябва да са ориентирани към активната част? Къде трябва да са позиционират обществените медии от тази гледна точка?
Водещ: Традиционните медии не се консумират от активната част. Това разчетох в изречението ви? Да?
Нели Огнянова: Във всеки случай хората, на които българското общество разчита, не се информират по начина, по който се информират техните родители и в това няма никакво съмнение. Всички изследвания го показват и тъкмо там трябва да има качествена журналистика. Т.е. качествената журналистика трябва да се движи към потребителските модели на младите хора.
Водещ: Което прави задачата още по-сложна.
Георги Лозанов: Аз съм убеден, че качествена журналистика, платена, постепенно ще се формира в новите медии. Сега е лошото, че я няма там и затова, ако изчезнат традиционните медии…
Водещ: Платена, в добрия смисъл на думата?
Георги Лозанов: Платена като професия, като професия, защото нещо, което е прогресия…
Водещ: като професия, да. Както секторът, който се заплаща.
Георги Лозанов: Заплащането е част от този тип професия. Да ти бъде екзистенциално важно, така да се каже,на живот и смърт, … нещо е професията. Ако го правиш и получаваш нещо срещу това, ти живееш. Ако не, или сменяш професията или се разпада тази социална възможност. Така че аз съм сигурен, че няма да донесе такъв риск нахлуването на много безплатно съдържание, което може да се чете като журналистическо в новите медии. Най-интересното е, че аз имам опит. Аз съм го виждал това, тъй като аз съм се занимавал с фотография. Навремето, когато се беше появило фотолюбителството, професионалните фотографи изпаднаха в ужас, край,край на професионалната фотография. Сега всеки може да снима с тези малки апарати, които постепенно станаха и много евтини. Аз малко го говоря в сегашно историческо време. Т.е. не съм бил чак толкова пряк свидетел, но знам дебата и даже съм хванал краищата на този дебат, когато аз навлизах в тази сфера и голям ужас това фотолюбителство. Изчезнаха фотостудиата, в които отиваш да се снимаш по празник и по това. Сега всеки се снима сам, направо на телефона. От това обаче да е изчезнала професионалната фотография и в областта на пресата и в областта на рекламата? Напротив, даже имаше такъв момент, колкото повече имаше любителска фотография, толкова повече порасна стойността на изображението и това, когато там си виртуоз, когато правиш неща, които никой от тези любители не може да направи. Изведнъж ставаш много значим. Така че тази любителска журналистика, която новите медии предлагат, все повече предлагат, това е нещо като информационно самозадоволяване, както навреме такова постановление в областта на селското стопанство. Сега има такава възможност в информационния свят и то върши страшно много работа, но не иззема територията и няма да изземе. Как ще се случи? Първо, това зависи от интелектуалната собственост и там има огромен проблем. Още не може да се случи това нещо в новите медии, защото не е измислен достатъчно ефективен механизъм за защита на интелектуалната собственост.
Водещ: В света.
Георги Лозанов: Как ще им плащат на тези хора, като всеки може да го вземе това нещо и да не плати права за него и т.н. и когато юристите, на които принадлежи професионално, искам да кажа, световния елит в професията в тази сфера, най-после създадат една формула, защото аз съм сигурен. Аз казах, че тези, които създават новите медии, трябва да получат Нобеловата награда, но тази Нобелова награда ще има смисъл, когато и един юрист получи Нобелова награда за това, как ще се защити интелектуалната собственост в тази сфера. Досега не съм чул да има такъв.
Нели Огнянова: Аз не бих нарекла това проблем. Това е задача.
Георги Лозанов: Да, задача.
Нели Огнянова: Защото в проблем има нещо тягостно. Това по-скоро е задача, която е в процес на решаване и аз смятам , че става дума не само за любителско съдържание обаче и бих искала малко да коментираме традиционните медии. Те не трябва да бъдат толкова инертни. Традиционните медии използват едни модели на предлагане на съдържание, каквито са използвали преди години Ако мислим за радио или за телевизия, крайно време е цифровият преход, предлага такива възможности, съдържанието да бъде разпределяно между различните платформи. Нека да бъдат така добри да положат това усилие! Къде сме виждали дете, седнало срещу телевизор така, както навремето децата стояха, седнали срещу телевизора?
Водещ: Да.
Нели Огнянова: . Идва време, говорили сме, на много екрани. Изследванията показват, че докато стоиш срещу един голям екран, ти работиш с един или два други малки екрани и медиите не трябва да се правят, че такъв процес няма. Т.е. времето е за сложен подход в медиите към разпределяне на съдържанието, ако искаш да си влиятелен и да достигнеш до своята аудитория…
Водещ: Но тук вече отиваме как да предложиш продукта си,така че да стигне до повече хора и да си конкурентоспособен, а всъщност централният ни разговор беше за качеството на самия продукт.
Нели Огнянова: Да и това искам да отбележа, но вместо да говорим за това, вместо да гледаме в перспектива на цифровизация и модернизация и възможности на медиите, ние тук се въртим в един кръг, в който обсъждаме войните, групировките, две или три, начинът, по който те се съсипват и потапят, а не е това разговорът. Трябва да…
Водещ: Да, но докато ги има тези войни, това не може да не бъде разговор.
Нели Огнянова: Разбира се, да, но пък и главите непрекъснато да са в това, в тези нови медии,на тези издателски групи, които се самообслужват и непрекъснато се вглеждат в собствените си проблеми и това не може да бъде медийна среда.
Водещ: Взаимопораждат.
Георги Лозанов: Но защитата, както подсказва и Сашо, … всичко от професията. Неслучайно стана дума и за това какво ще стане с професията след 30 г. въобще какво става с професията журналист. Това е много важна професия. Аз обичам да казвам, че тази професия е като лекарската, от тези градски професии. Много бях осмян от съюза на журналистите, че я наричам градска. Не знам, има, разбира се и селски кореспонденти, но аз мисля, че това е градска професия, както е юристът, както е лекарят, както е инженерът и архитектът. Те строят и правят възможен собствения ти социален свят, собствения ти физически свят. От тях ти зависи в някакъв смисъл, животът и журналистиката е такава професия. Тя е, освен поминък и клетва има. Нещо повече, има етически стандарт, който даже може да влезе в противоречие с поминъка. Да каже поминъкът, искам да направя това, обаче клетвата, Хипократовата, не знам каква би била журналистическата, която съм дал, изисква да не го направя. Това възстановяване на тази репутация на професията, оттам главно може да дойде някакъв изход.Ако не разчитаме на собствения… на някой друг, това няма да се случи. Аз не знам и доколко можем да разчитаме на самите себе си, да се причисля и аз малко условно към тази професия, която харесвам ии която смятам, че наистина е една от най-важните професии в модерния свят, включително буквално в оцеляването, защото шансът да си информиран в съвременния свят е най-важната защита.
Водещ: И все пак има нещо конкретно тук пред нас, в близко бъдеще, защото отидохме в много футуристични представи, което разбира се, не е лошо, но да се приземим и с това да приключим. Задава се една среща на журналисти, която ще опита да създаде някаква нова журналистическа организация, дали ще е синдикат, дали ще е камара, какво ще е?
Георги Лозанов: Тази идея възникна от българските журналисти, които работят извън граница.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Неслучайно Сашо също го каза, защото те не могат да си представят, че това няма да проработи. Ние много добре знаем, че ще проработи много трудно и затова и не го опитваме много, докато ние като бяхме на медийната среща в Букурещ, те казаха: Абе, как може? Дайте тука да направим нова организация!
Водещ: На есен да видим дали нещо ще се роди от цялата тази работа.Нели Огнянова гледа все по-скептично. Приключваме?
Нели Огнянова: Не. Перспективата е важна, защото…
Водещ: Дори да е абстрактна и недостижима.
Нели Огнянова: Да. Когато днес се вземат някакви мерки, все пак трябва да гледаме какво става с целта и трябва да си представяме. Виждаме, сега стратегии се изготвят, 2020, 2030, трябва да си представяме къде ще бъдат медиите след 5 или 10 г. Това се оказва важно. Това се оказва важно и за професията и за хората в професията. Може би и аз трябва да кажа, че се готви нещо като диагностика на медийната среда, защото, според мен, също…
Водещ: Готви се? От кого, не те разбирам?
Нели Огнянова: В рамките на културна стратегия, която се изготвя,се извършва нещо като диагностика на медийната среда.
Водещ: От кого?
Нели Огнянова: МК готви културна стратегия, но там има малък отрасъл, картина на отрасъл медии и има експерти, които се опитват да работят диагностика на медийната среда чрез интервюта, фокус групи. Включени са различни представители на медиите с идея действително, доколкото възможно да се направи една безпристрастна картина или каталог на проблемите и оттам да тръгнем към някакъв вид решения. Та мисълта ми беше, че все още много малко истински анализ, въз основата на качествени данни се използва за вземане на решения в медийната среда. Ако си представите и как са се работели законите и как са се вземали по-големите решения, много трудно човек ще се сети за някакви по-сериозни и задълбочени анализи, които са служили за вземане на решение.
Водещ: Лошото е там, че очевидните проблеми, тези, които нямат нужда от такава дълбока експертиза, те не могат да намерят нито отзвук, нито решение, така че това, което се прави е ок, това обследване, така да се каже или диагностициране на медийната среда, но няма да остане…
Георги Лозанов: Чакайте, чакайте! Защо дадохме чак такава абсолютно негативна оценка на българските медии? Аз с риск отново да бъда сравнен с посланик Уорлик, не мисля, че българските медии абсолютно не си изпълняват функциите и то така, на едро казано, всичките български медии като цяло. Напротив! Медията, всичко това, което се случва,ето, дори и този разговор е в медия. Ние сме на този терен. Този терен работи и не бива просто да го зачеркваме,заради някакви собственици, които не могат хубаво да бъдат собственици на медия. Не го умеят това.
Водещ: Аз ще кажа защо: Защото днес неслучайно ви попитах, колко са медиите или колко са журналистите, на които имате доверие и за разлика от това, което изреди колегата Андреев в Германия, 2 минути сигурно изрежда заглавия на вестници и на така, ние тука не можахме да кажем, не си позволихме да кажем, дори една конкретна медия, а само… Със сигурност има имена. Проблемът не е в имената, не е в хората, а е в цялата среда и е в институцията медия.
Георги Лозанов: Това беше и някаква реклама на такава поредица и той…
Водещ: Да, особено ти, не би могъл да си го позволиш?
Георги Лозанов: Не, но имена има, но пак ще е неудобно, защото примерно ще трябва да почна с твоето.
Водещ: Приключваме, защото май е време и ние да пием по кафе.Така, благодаря ви, но диагнозата мисля, че е ясна. Да видим сега какво ще покаже това изследване. Аз мисля, че няма да е нещо нечувано и непознато. Няма да се добере до някакви такива дълбини. Благодаря ви! Поговорихме си и този път. Друго и да не направихме, това..
Георги Лозанов: ТИ какво очакваш да се случи?
Водещ: Да си поговорим.
Георги Лозанов: Да.
Водещ: Поговорихме си.
Георги Лозанов: Като излезем навън,да влезем в един друг медиен свят, резултат на нашия разговор.
Водещ: Да. Ще ми се. Няма да се случи, но ми се ще. Александър Андреев, Георги Лозанов и Нели Огнянова.         

Водещ: Продължават коментарите по обвиненията в пране на пари срещу съсобствениците на Медийна група България Любомир Павлов и Огнян Донев. Днес темата коментира и главният прокурор Борис Велчев с акцент публикувания във в-к „Преса” запис на разговор между Павлов и неизвестно лице, в който се обсъжда делото между Донев и Павлов и работата на прокуратурата по него. Какво проверява прокуратурата и лично той притеснен ли е от съдържанието на разговора? Борис Велчев пред журналисти.
Борис Велчев: Естествено, че ме притеснява.
Репортер: Как си го обяснявате? Някакви обещания някой давал ли е на този…
Борис Велчев: О, не. Разбира се, че никой не е давал никакви обещания на г-н Павлов и мисля, че и фактите, които последваха след публикацията на този разговор показа това достатъчно ясно. И не виждам кой би могъл да поеме подобни обещания. А иначе, отговорност за думите си г-н Павлов трябва да носи сам.
Репортер: Ама няма никой да му търси тази отговорност.
Борис Велчев: Не бързайте! Това, което сме възложили да бъде направено, е да се изземат записите, да се свали, доколкото е възможно, цялата стенограма на разговорите, да се установи лицето, което е направило записа, да се види дали няма други записи. Въз основа на цялата информация ще се правят изводи. Сега…
Репортер: А категорично ли е, че тези записи … съдебно производство не са СРС?
Борис Велчев: Не са категорично. Специални разузнавателни средства не са били прилагани. Очевидно става дума за някакъв частен запис.
Репортер: Тази атака срещу колегите Ви от градската прокуратура, ще се проверява ли тази линия, че някой…
Борис Велчев: Не. И ще Ви кажа защо, веднага казвам защо. Защото е много удобно някъде да се появиш в медиите и да хвърлиш подозрение или да наклеветиш един човек, а много по-трудно да седнеш да го напишеш това, да го внесеш в прокуратурата и ако то не се окаже вярно, да търпиш наказателна отговорност за набедяване. В този смисъл, ако някой има нещо да казва за прокурори, които са взели, поискали и там, каквото и да е с подкуп, да дойде да го напише и да поеме отговорност за думите си.
Репортер: А фактът, че обвиненията се появиха малко след записа, някак си излиза като че ли акция…
Борис Велчев: Вижте, обвиненията изобщо не са се появили на празно място. Призовките за тяхното повдигане бяха изпратени няколко дена преди да се появят тези записи. Сега от тук нататък таймингът на отделните събития се прави от друг режисьор. Не ме питайте мен.
Репортер: Има ли начин да се разбере все пак от кой е направен този запис?
Борис Велчев: Сигурно има начин, сигурно има начин.
Репортер: Ами, Вие нямате много голям успех в работата по такива записи.
Борис Велчев: Добре, нямаме особен успех наистина. Съгласен съм с вашата констатация. В този случай аз се надявам самият г-н Павлов да се сети кой може да запише подобен разговор с него. Нека да видим въобще за какво става дума. Нека да видим пълния текст. Пак казвам, да видим дали има други записи и тогава ще мислим. Има много притеснителни неща. Ами, например фактът, че може да се… пак казвам, с цялата условност на това дали е вярно съдържанието – че може да се, така, заплаши един човек, че ако той няма определено поведение, първата страница на национален ежедневник може да го определи като символ на корупцията. Пак да кажа, много ми се иска, нали, медиите да бъдат внимателно използвани. Както ние внимателно използваме своите права, подобна вежливост е логично да очакваме и от медиите.
Водещ: В избори ли е прокуратурата половин година преди края на мандата на Борис Велчев? Чуйте!
Борис Велчев: Не, в избори, разбира се, не сме. Вие знаете, че изборът на нов главен прокурор, ако въобще законът за съдебната власт влезе в сила във вида, в който е приет, тъй като всички разбираме, че има известно колебание от страна на държавния глава, потенциалните изборни процедури ще започнат по-късно. Моето лично очакване е те да започнат след избора на новия Висш съдебен съвет. По всяка вероятност някъде ноември.
Репортер: Добре. Ама това, че изобщо се започна този дебат, не подсказва ли, че фигурата на главния прокурор е явно нещо повече, освен това да…
Борис Велчев: Точно това подсказва. Вие знаете, в България винаги е имало, не просто в последните седем години, винаги е имало едно хипертрофирало разбиране за прокуратурата, като цяло и второ, за ролята на главния прокурор в нея. Всички са убедени, че главният прокурор решава всички дела в прокуратурата, че нищо не се случва без него, което разбира се, е неточно. Всички са убедени, че когато има някакъв национален скандал, той трябва да бъде отправен на вниманието лично на главния прокурор, който да го разследва. Впрочем, никой не вярва истински в това, но такова е клишето и то се повтаря ежедневно. Очевидно ролята на главния прокурор в България наистина е много важна.
Водещ: А това, че бързат да Ви изберат наследник, не означава ли, че нещо са загубили доверие във Вас?
Борис Велчев: Е, не зная кой би могъл да загуби доверие. Нали, че е доверие, трябва да се мъча да заслужавам. Но нека да Ви кажа моето лично мнение по този въпрос. Аз смятам, че това е едно добро решение. Колкото повече предвидимост има в прокуратурата, колкото по-малко колебания има кой ще бъде следващият главен прокурор, колкото по-бързо се успокоят колегите, тъй като в една еднолично управлявана, поне на хартия, институция ролята на началника е много важна. А толкова по-добре и работата ще върви.
Репортер: Въпросът е, че тази предвидимост, не е професионално, защото се спрягат всякакви хора от всякакви…
Борис Велчев: Аз не говоря за спрягането на имена. Аз говоря за това да има избор. И когато има избор на главен прокурор, стане ясно кой е, имаме два-три-четири месеца, в което съвместно бихме могли да планираме определени неща със стратегически характер, които надхвърлят последните месеци на моя мандат, това би било от полза на работата. Това исках да кажа.
Репортер: Външен човек за системата, съдия – какъв да бъде следващият?
Борис Велчев: Е, това е… изборът на следващия главен прокурор ще зависи от мен в същата степен, в която моят избор зависеше от г-н Филчев, т. е. в никаква степен. Ако питате за личното ми мнение, аз продължавам да смятам – той трябва да бъде прокурор. Това ще бъде признание за това, че има някаква нормалност в прокуратурата и че никой не се налага да я спасява.
Водещ: Главният прокурор Борис Велчев пред Силвия Великова.          

PRESS.dir.bg I 14.06.2012

Антре 6 празнува морето, лятното слънцестоене и Евро 2012

В броя, който бележи половин година от съществуването на Антре, отскачаме до Гърция и Бразилия за морски приключения, честваме лятното слънцестоене в Норвегия и Финландия и се наслаждаваме на подводната фотография на Михаил Заимов. Гурме предложенията са лесни, но ефектни допълнения към чашата студена бира с мачовете от Евро 2012!

За Контакти: info@antre.bg

Оригинална публикация

Водещ: В „12+3”, както винаги впрочем, с внимание към подробностите от събитията, които пишат новините днес. Знаете, издателите на „Труд” и „24 часа” са с обвинения за документни престъпления и пране на пари. Сутринта те бяха в НСлС. Силвия Великова е на пряката линия, трябва да кажем, че също така имаме връзка и с г-н Христо Грозев, един от, как да кажа, г-н Грозев, бивш съдружник на Донев и на Павлов. Първо към Силвия, за да ни разкаже най-напред за това, което се случи през НСлС и знам, че в момента е пред прокуратурата, където се очакват мотивите.
Репортер: Пред НСлС беше голямото чакане, с много голям медиен интерес към събитието и очевидно през този медиен интерес прозираше кой чия срана заема в този спор. Доста емоции и определения, които са далеч от правото, прозвучаха, след като приключиха чисто процедурно повдигането на обвиненията. Абсурдно обвинение, смехотворно обвинение, закани за насрещни сигнали дойдоха от Любомир Павлов към Христо Грозев и към онези, които внесоха СРС във в. „Преса”. Аз сега искам малко да вкараме този случай в правото. Дали ще издържат всички тези формулировки, за които сега ще кажа, ще разберем по-нататък. Но какви са точно обвиненията. Три обвинения има по отношение на Любомир Павлов – за пране на пари, за документна измама и за използване на документи с невярно съдържание. Огнян Донев е с едно обвинение, то е за пране на пари. От какво са били изпрани парите? Това е станало чрез документната измама. Любомир Павлов е използвал четири неистински, фалшиви документа, казано разбираемо, чрез които е дал възможност на Огнян Донев да придобие 43% от Медийната група България, това очевидно са дяловете на другите съдружници в групата, след това Огнян Донев връща тези пари на Любомир Павлов и така е из вършено прането на пари, за което и двамата имат обвинения. Какво е невярното съдържание, което е декларирал Любомир Павлов? То е пред Агенцията по вписванията, където е изложил неверни факти за това, че се е провело заседание на ръководството на Медийна група България, предоставил е дружествен договор от 27 март, който според прокуратурата не отговаря на истината. Така малко набързо казвам всички тези неща, защото не наблюдаващият прокурор, а ръководителят на Софийската градска прокуратура ни запозна с подробностите по случая. Да кажа и за гаранциите, които са определени на Донев и на Павлов, те са по 50 хил. лв. Поне Любомир Павлов заяви, че ще обжалва. Какво мисли Огнян Донев не знаем, тъй като той избра да мълчи. Адвокатската къща на Даниела Доковска, Ина Лулчева и други известни адвокати са поели защита на тримата. Това е по случая. Това, което можем да отправим и като първи въпрос към Христо Грозев, доколко всичко това, което днес се случва в прокуратурата е негова заслуга и как приема предизвикателството, което днес Любомир Павлов отправи към него, доколкото подписа във връзка с прехвърлянето на дяловете е истински и в този смисъл няма документно престъпление, г-н Грозев?
Христо Грозев: Между другото аз от програма Хоризонт разбирам за съдържанието на обвиненията в този един момент, така че не съм имал възможност да се запозная нито с текста, нито с мотивите и дори с обхвата на обвинението. Сега разбирам, че те са за 3 различни неправомерни според прокуратурата действия на единия и за едно на другия. Да, мисля, ч е те отговарят в значителна степен на сигналите, които сме дали на прокуратурата през изминалата година и половина, макар че имаше няколко различни сигнала в различни институции и не съм сигурен кои от тях са били обединени и присъединени към тази преписка. Така че ще мога да коментирам малко по-подробно съдържанието на обвинителните актове едва следобед на пресконференцията…
Водещ: Ние също сега ги научаваме, така че заедно ги чухме от Силвия Великова. Но кажете това, за което твърди г-н Павлов, че подписът ви е доказано автентичен и че са правени експертизи, които доказвали това. Имате ли представа, първо, къде са правени тези експертизи, знаете ли?
Христо Грозев: Тези експертизи, доколкото знам, са правени в самата НСлС, като документите са били предоставени директно от Павлов и неговия адвокат, директно на експертите без самите документи да сап оставали дори за секунда в разпореждане на НСлС или да са били анализирани от тях. Искам само да кажа с две думи, без да влизам в подробностите, тъй като съм подписал декларация за неразгласяване на следствена тайна и не съм сигурен дали тя вече е изтекла след обявяване на постановлението за привличане на обвиняемите. Но това, което мога да кажа е, че има абсолютна манипулация по отношение на тези подписи, тъй като ние говорим за неистински документи, а не за неистински подписи. През цялото време ние сме твърдели, че никога не е имало подпис, или подписи, под документ, даващ право на г-н Павлов да се разпореди със 73% от дяловете.
Репортер: Всъщност това каза и прокуратурата, че става дума за неистински факти, а не за подписи.
Христо Грозев: Да. Това, което мога да намекна като една аналогия, без да влизам в подробности, за да не наруша декларацията си, ще сам следния пример. Ако човек отиде в ресторант и изяде сметка за 40 лв. и получи сметката, малко по-късно се сеща, че иска и едно еспресо да си поръча, получава вече адаптирана сметка за 43 лв., с 3 лв. за еспресото, и изведнъж идва един келнер с големи мускули и казва, искам сега 83, защото има една сметка за 40 и една за 43. Надявам се да се е разбрало горе-долу за какво става въпрос!
Репортер: Много важно сега да уточним извън следствената тайна. Има много сериозно обвинение от г-н Павлов, че прокурорът по делото, повдигнал обвиненията, станали очевидно и по ваши сигнали, е взел много пари. Г-н Грозев, давал ли сте пари на някого, за да повдига обвинения срещу Любомир Павлов и Огнян Донев?
Водещ: 1 млн.лв.
Христо Грозев: Това е абсурд. Мисля, че г-н Павлов си измисли това в последните 24 часа, 48 часа. Ако той беше чул нещо такова, негово задължение е било, а не право, да отиде и да докладва и да сигнализира до прокуратурата. Но това е пълна измислица, която не знам как да я коментирам.
Водещ: А това, че сте изпращали представител при г-н Павлов как ще коментирате, ваш човек, човек близък до вас е бил изпратен?
Христо Грозев: Доколкото знам, но това е предмет на отделно разследване от вчера, доколкото разбирам, г-н Павлов е правил опити да подкупи човек, който работи за мен, с цел той да краде документи от мен и да ги предоставя на него, за да си подобри позициите в следствието. Така че това е факт. Всичко останало са негови измислици, и това ще бъде доказано то следствието.
Репортер: Вие бяхте набъркан и в скандала с в. „Преса” и публикуваните много интересни разговори, които манталитетно неща притеснителни подсказват какво се случва в държавата. Стана ясно, че Любомир Павлов е имал среща с главния прокурор и след това вие сте казал на главния прокурор, че Любомир Павлов, от негово име се хвали, че ще си опече делото. Кажете тази част от сюжета каква е истината по нея?
Христо Грозев: Разбира се. Имаше един момент, в който аз бях върнат за няколко дни като особен представител, като съуправител на вестникарската група и имах възможност да се видя с г-н Павлов очи в очи в сградата на вестникарската група. Когато Павлов слезе при мен и каза, аз ще спечеля делото, ти правиш глупости, ще пуснем сигнал за набеждаване, когато спечеля делото. Всичко това ми е обещано от главния прокурор. Това са негови думи, които ми каза на мене. След което аз веднага, излизайки от тази среща, написах писмо до главния прокурор и казах, г-н Главен прокурор, убеден съм, че това едва ли сте го обещавали, но г-н Павлов прави такива твърдения, предполагам, че ги прави не само пред мен, а и пред други, и това уронва престижа на прокуратурата. Моля ви да вземете мерки и ако това не е така, вие да се занимаете с този случай. Оттам нататък нямах никаква обратна връзка с главния прокурор. До момента, в който чрез в. „Преса” разбрах вчера, или завчера, че всъщност той се е запознал с това мое писмо и запознавайки се с него, е прекратил всякакви срещи с г-н Павлов тогава. Това е всичко, което знам по темата.
Репортер: Г-н Грозев, като човек, който очевидно има интерес, не знам дали е само бизнес или някакъв друг, да има свое присъствие във вестниците „Труд” и „24 часа”, изобщо в Медийна група България, мислил ли сте за ефекта, който това, което се случва, се оказва върху медиите в България? СРС с конкурентни на вестниците медии, скандалите с телевизиите, които също враждуват, този въпрос вълнува ли ви?
Христо Грозев: Той ме вълнува, но аз често съм отговарял с аргумента, т.е. какво би било, ако това не ставаше сега? Смятате ли, че тези вестници не биха били манипулативни и ако нямаше тази открита война между две групи, да речем, които имат причини да воюват и да изкарват кирливите ризи на повърхността, дали нямаше да е много по-зле за обществото, защото никой нямаше да знае какво става в ежедневен план и никой нямаше да може да разчита между редовете какво става на първите страници. Сега поне хората могат да се пазят и могат да не обръщат внимание. Затова мисля, че съм не абсолютно съгласен с тезата на г-н Захов по Хоризонт, която чух вчера, че дори тези записи на г-н Павлов да са истински, какво цели тяхното публикуване – дали това било доброто на народа, след като това би показало евентуално, че всички са маскари? Ами добре, ако това показва, че всички са маскари, това също е постижение, нали?
Водещ: А вашето мнение, истински ли са тези записи? Бяха качени и в интернет, могат да се чуят?
Христо Грозев: Като човек, който цял живот е работил в радио, така че ние сме колеги, мога да ви кажа, че при 6 или 7 прослушвания аз съм абсолютно убеден, че това са истински записи, тъй като нито един продуцент не може да имитира интонация, да имитира (…) от тонове по начин, по който г-н Павлов твърди. А отделно от това, вече извън професионалното поприще мога да кажа, че нещата, които чувам там, съм ги чувал от него лично. И последната ни среща с него всъщност беше, след като той ме следваше по улицата с молба да си поговорим преди около месец и половина, на която той частично ми каза същите неща.
Репортер: Последно от мен, г-н Грозев, това дело и тези обвинения, които ще видим как ще се развият във времето, защото г-н Павлов е имал и други обвинения, които са били прекратявани, няма да възстанови състоянието между собствениците в Медийна група България, вярвате ли, че има друг механизъм, по който вие да си върнете дяловете и да започнете да управлявате групата?
Христо Грозев: Разбира се, има търговски дела, които вървят в момента и които постоянно се бойкотират с абсолютно незаконни средства от г-н Павлов. Но така или иначе те през тази година ще бъда решени. Като незаконни средства мога да цитирам само едно. Поредното дело, което заведохме за разваляне на договорите, които са очевидно, и прокуратурата смята, че са в основата (…) документи, по това дело г-н Павлов се е подписал като страна по делото, под моето име, подписвайки се под моето име и представяйки пълномощно да ме представлява, пълномощно, което е официално оттеглено преди година и половина, за което всички знаят. Това е ноторен факт. Просто давам пример по какъв начин се опитва Павлов да саботира търговските дела, но рано или късно през тази година те ще бъдат решени.
Водещ: Още нещо, появи се информация, че заедно със сигналите, които сте дали пред българските власти, такива са подадени и до разузнавателните служби на Великобритания и Кипър, както и до Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Имате ли отговор от тях, какво става със сигналите, които..?
Христо Грозев: Тези служби нямат практика да връщат обратна информация. Всички те регистрират и потвърждават получената информация, задават допълнителни въпроси, които са ми били задавани, след което продължават работата. Освен службите, които вие споменахте, искам сам ода допълня и ФБР, тъй като голяма част от офшорната дейност, за която ние сме сигнализирали, се е развивала и се развива на американска територия.
Водещ: Благодаря ви!         

Идва ли края на аналоговата ера? Ще стане ли факт цифровизацията на ефира от месец септември 2013г? все въпроси към Светослава Кузманова, която е в Албена на медийния фестивал там и в момента има дискусия точно по тези въпроси. Светла, слушаме те.
Репортер: Здравейте от Албена – и все въпроси, на които отговора би трябвало да е положителен. Ще кажа в началото, че цифровото телевизионно излъчване в България трябваше да започне от 1 март догодина и в продължение на половин година ще има и аналогов, и дигитален ефир, след това старата технология аналогова би трябвало да спре завинаги. Между другото според една резолюция на ЕС тази цифровизация трябваше да приключи тази година, 2012, и то в целия ЕС. България на няколко пъти изпуска сроковете по различни причини. Има разбира се и съдебни дела на неспечелилите за мултиплекси, от които ще се разпространява тази цифрова телевизия срещу спечелилите. Самата България изключително много се бави в етапите за въвеждането на тази цифровизация, така че на практика често изпускахме много сроковете през годините. Сега обаче няма повече накъде, както каза председателя на КРС буквално преди минути тук в една от залите в курорта Албена. Този процес просто трябва да се случи и от 1 септември 2013 в България просто трябва да бъде въведена цифровата телевизия. Ще бъде скандално, каза той, ако това не се случи, защото България ще бъде заплашена от жестоки глоби, които се налагат всеки ден и ще бъде изключително трудно страната ни да ги плаща. Както ви казах, според тази резолюция на ЕС всички страни членки трябва да цифровизират националния си ефир до 2012. Повечето вече го направиха, но има и такива като България, които не са. Всъщност тази резолюция има за цел да подобри качеството на телевизиите и да даде на потребителя една по-качествена услуга. Така хората ще могат да гледат безплатно повече ефирни канали. Аналоговата технология, само ще обясня лаично, позволява на една честота да се гледа един телевизионен канал. А с цифровизацията на една честота вече ще могат да се излъчват много повече канали – до 10 и то с доста по-добро качество на картината и с много други екстри като например потребителя сам да може да избира дали да си включва субтитри към даден филм или не. Всъщност цифровизацията на практика е повече канали с по-високо качество на картината. Ако обаче имаме стар телевизор, каквито всъщност са повечето в България на домакинствата, трябва да си купим едно специално устройство за приемане на тази цифрова картина. Устройство, което стурва около 50 лева. То се нарича set-top-box. На социално-слабите семейства в България разбира се такива устройства би трябвало да им бъдат раздадени безплатно или поне ЕС е отделил пари за това. Но останалите би трябвало да си закупят такова устройство, 50 лева както казах струва то, защото в противен случай няма как да приемат цифрова картина в дома си. След това обаче ще могат да гледат много повече телевизии с много добро качество. Сега, основен проблем продължава да стои в България, както каза и Веселин Божков, честотния ресурс, защото няма достатъчно освободен такъв. Трябва някой от силовите ведомства като МВР, като МО трябва да освободят част от своя честотен ресурс. За това обаче трябват пари, които държавата все още не е осигурила, за това и той каза, че ще бъде скандално ако до 2013 този ресурс не се освободи, защото България ще плаща много глоби. Друг голям проблем, който спъва цифровизаьията, освен този честотен ресурс е печалбата. Всичко разбира се опира до пари. Става дума за сумите, за които се договарят телевизиите и собствениците на мултиплекси. Тоест каква цена една телевизия ще плати, за да бъде качена нейната програма на мултиплекс. Между 8 и 12% по света е средната печалба. У нас обаче мултиплексите или поне собствениците на мултиплекси ще се опитат да изкарат повече пари от това. Трябва да се знае, че в страните, в които телевизионното разпространение вече е дигитализирано, таксите, плащани от телевизионните програми са паднали между 5 и 10 пъти. Поевтиняването има съвсем логично обяснение, чисто техническа обосновка. Става дума за това, че на една честота, както ви казах, аналогово може да се разпространява една програма, а при цифровия канал до 10. За България е предвидено на един мултиплекс да се разпространяват по 7 програми при положение, че на всеки от 6-те мултиплекса има по 7 програми, за повечето от тях няма да се плаща, то би трябвало българските граждани да гледат свободно и безплатно между 30 и 40 канала. От друга страна това пък ще окаже много сериозно влияние върху кабелните оператори, защото голяма част от тях, както се казва на жаргонен език, ще паднат в канала и техния бизнес ще умре, защото когато един човек вкъщи разполага безплатно с 30-40 канала, просто няма да иска по никакъв начин да плаща още една такса от 20 или 25 лева на кабелните оператори така, че да гледа допълнителни програми.
Водещ: Така че има предизвикателства и пред тях. Благодаря ти, Светослава. Чухме за цифровия календар на България от репортажа на Светослава Кузманова. Тя продължава да следи работата на медийния фестивал в Албена. Ще чуете от нея още информация в нашите новини и в предаванията ни.          

в. Дума | 11.06.2012

Конкурс за интериор и декори на емблематичното си Студио 5 обяви Българската национална телевизия. Надпреварата започна от 5 юни, а заявки за участие се приемат на сайта info@tvstudio5.com от 1 до 15 юли. За конкурса БНТ ще си партнира със Sofia Design Week.
ДУМА припомня, че в студиото се снимат сутрешните блокове “Денят започва" и “Денят започва с култура", както и продукцията “Малки истории".
Желаещите да участват в надпреварата могат да се запознаят с обстановката в студиото на 18 и 19 юни, когато БНТ е обявило дни на отворените врати в Студио 5. Победителят в състезанието ще получи 3000 лв. За второто място са предвидени 1500 лв., а третият отличен ще си тръгне с 500 лв., съобщават от националната телевизия. В журито, което ще оценява проектите, участва директорът на “Програма БНТ 1" Севда Шишманова,
както и Албена Колчакова, която е продуцент на “Денят започва". В състава е и Боряна Зафирова от Sofia Design Week, сценографът Никола Тороманов, главният режисьор на БНТ Дамян Петров, както и архитектите Даниела Топалова и Димитър Славчев.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на 20 юли. Повече информация за условията за участие в конкурса можете да бъде намерена на www.tvstudio5.com.

Стр. 5

www.barometar.net | Деница ГЕРЧЕВА | 8.06.2012

По образование Калина Андролова е икономист. Работила е като радиоводещ, колумнист във вестниците."Новинар" и "Сега", била е главен редактор на списание L’EUROРЕО. Известна е с неподражаемия си стил на писане, който не оставя равнодушен читателя.

- Какво означава да си успешен в България?

- Може да означава доста неща. Да бъдеш много богат у нас заради качествата на ума си или бизнес таланта си, е почти невъзможно. У нас никой не е богат заради това, заради което са богати хората на Запад, например фамилен бизнес, изключителни постижения в определена сфера, гениална финансова находчивост, работа, работа и пак работа. В България капиталът беше раздаден, бяха разпределени дори сферите на икономиката, беше назначен един изкуствен елит, малка част от който успя да увеличи първоначалния си капитал, друга част похарчи времето си в машинации и разгул, а трета – напълно се провали. Хората, които днес са едни от "най-успешните" бизнесмени, всъщност са една тежка гротеска на прехода, те са тържеството на аморалността и полузнанието над всеки естетичен, красив ум. Докато първият демократично избран президент на България д-р Жельо Желев молеше САЩ за хуманитарна помощ – храни, петрол, лекарства, страната ни беше саморазграбвана отвътре до пълна разруха. Разграбването продължава и до днес, защото бързи пари могат да се правят само от източване на държавни фондове в различни сфери, тоест от кражби. Пазарът е прекалено малък и неплатежоспособен за наистина голям бизнес. Малкото печеливши области като телекомуникации или добив на злато са заети от чужденци. Така че "успешен" в България в повечето случаи означава непочтен.

- Съществуват ли според вас морални норми при правенето на медия или те отпадат при търсенето на рекламодатели?

- Според мен рекламодателите не са първопричината за пълното идиотизиране на медиите у нас. Рекламодателите искат просто да рекламират в "гледани" предавания. Големият проблем е в управлението на медиите. Шефовете на медии у нас нямат вкус към интелигентността. Те имат вкус към раболепието и недискретната посредственост на персонала. Оказва се, че мисловният дефицит, който владее медиите ни, е най-добрата възможна цензура. Общуването на медийните управници с властта им дава достатъчно сила и качеството на телевизионната програма остава някъде назад в търговските им интереси. Тоест много от медиите търгуват отношенията си с властта, а не програмата си. Други пък са откровени рекетьори, такива са жълтите медии. Те служат единствено за плашило, за да може да се разчистват терени за разни сделки. Никоя власт не би искала да е на нож с жълтурите, та те обявиха предишния министър-председател за гей! Помните ли?! Те могат да разрушат всеки един олтар. Хубавото е, че именно поради липсата на ум все още не могат да създават божества! Иначе щяха да са още по-богати. Но това е по-сложният талант – създаването, всеки може да е убиец.

- Кои са истинските работодатели на хората, работещи в медиите у нас?

- Само в България истинските собственици на медии не са публично известни. Ако е чужда компания, то на местно равнище отново управляват разни нашенци, които са забележителни с липсата си на всякакъв креатив, ако пък не е чужда компания, е напьлно неизвестно кой дърпа конците. Това прави медийната среда адски несигурна, задкулисна, мошеническа. Целта на медийните собственици не е развитието и авторитета на медията, а политическия рекет, тоест замяна на медийното влияние за други доходоносни сделки. Те крепят медията само за да я използват за разговор и договорки с властта. Тези са истинските работодатели на хората в медиите. Някакви собственици, неизкушени от големи идеи, а от обикновено краткосрочно шмекеруване.

- Защо никой не търси отговорност от онези, които създадоха чалга поколението?

- Защото няма колективна вина. Защото чалга културата не е заговор. А просто естествен процес на загниване на националния ум, оставен на произвола от дълбоко неграмотни управници. Казвам неграмотни, защото нито един управник през периода на прехода не постави акцент върху културата. А утре ще ни управляват именно тези, които днес отглеждаме като съкрушителни тъпунгери, облечени в маскарад-ни бални рокли.

- Според вас, ако творец чрез таланта си съумее да забогатее, означава ли това, че се е отдалечил от същността на изкуството?

- Не мисля, че същността на изкуството е то да не се продава. Напротив, изкуството е за това да внася усещания у хората, да повдига тяхната вибрация, тоест то трябва да се прави, за да стига до някой. Няма полза от изкуство, което не се оглежда в човешко око. Не е гениален този, който е неразбираем. Гениален е този, който със своето изкуство може да променя публиката, да я възторгва, да й казва нещо, да я прави трептяща, мислеща, чувствителна, да я учи.

- Какво според вас трябва да се случи на човек, за да промени мирогледа си?

- Всяко събуждане сутрин е дар. Когато разбереш това с всяка клетка на съществото си, значи си променил светогледа си. Какво отключва подобна промяна?! Смъртната опасност, загубата, бързото падане надолу. Често смятаме нещастията за нещо лошо, но те всъщност са нашите абсолютно съвършени учители. Какво е някакво си академично знание, което трупаме, без познанието за човешкото величие и човешката нищожност, взети в едно. Удивително е да осъзнаеш връзката между вселената и човека. Тя обичайно е непроницаема, но понякога се усеща фино със сърцето. Когато започнеш да виждаш със сърцето, тогава си се променил. Когато проумееш силата на Бога. Когато се научиш да му благодариш. По отношение на земния ни живот има едно вселенско тайнство за щастие -това е дарението. Преди да получиш, трябва непременно да дадеш, защото съществува принцип на равновесието. Ако много получиш, без да съумееш да раздадеш, бъди сигурен, че ще ти се отнеме.

- Каква е в същността си българската интелигенция днес?

- Нелепа. Българската интелигенция няма никакво значение. Тя е досущ като Иля Обломов, онзи емблематичен герой на Гончаров, който е толкова безсмислен лентяй, че дори не се повдига от дивана, живее доволно в безметежен застой. Интелигентният човек би трябвало да е активен, да има позиция, да е готов дори за революция срещу абсурда, който се развива в нашата държава. Българската интелигенция е сведена до под ботуша на пълната посредственост, тя обяснява робството си пред глупостта като някакво си демократично мислене (например, оставете чалгата на мира, тя си има почитатели, не ги закачайте, вече е демокрация), а всъщност вътре в умовете на интелигентните хора липсват всякакви сили за съпротива срещу нашествието на чалгата, простащината, циганизацията, елементарния вкус и пр. Те са пометени от нахалството, самомнението и агресията на полу- и чет-въртинтелигентните. Жълтурщина е обхванала цялата държава. По всички етажи, във всички посоки. Жълтото у нас е цар. Но жълто не като слънце, не като злато, а като напикано.

- Кои са въпросите, които не ви дават покой?

- Що за области във време-пространството са тайнствените черни дупки?! Какво представлява тъмната материя, която изпълва Вселената?! Опитвам се да си представя мащаба на абсолютната самота и мащаба на абсолютната любов, които само астронавтите могат да изпитат, поглеждайки кълбото на Земята от разстояние. Вие можете ли някак да си представите това усещане?!! То изчерпва всичко, то е границата на човешките възможности, ръба на Земята, то обезсмисля всяка земна омраза и всяка единична любов. Явно любовта е нещо много по-общо, по-голямо, отколкото на нас, човеците, ни се струва. Мисля, че любовта е вселенска категория. А ние, човеците, все още по един наистина много дребен начин се ползваме от нея.

Оригинална публикация

БНР, Новини в 12.00 часа | Николай ПЕТРОВ | 10.06.2012 

Сметната палата ще се произнесе до края на следващата седмица по договора, сключен от правителството на тройната коалиция с австрийския лобист Петер Хохегер. Това каза депутатът от ГЕРБ Димитър Главчев в интервю за Хоризонт. Липсата на документи е основният проблем пред парламентарната комисия, който разследва доколко целесъобразно са били изразходвани 2,5 млн.лв. на данъкоплатците, каза Главчев.
Димитър Главчев: Основните проблеми там са липсата на документация и невъзможността на всичките органи и институции, които трябва да се произнесат дали всичко е в ред по тези договори, те нямат тази възможност, нямат възможност, тъй като липсват документи, или документите са представени на английски език.

ТВ7, Новини в 12.00 часа | 10.06.2012

В курорта Албена започва 18-ят международен медиен форум „Медиямикс”. Тази година събитието ще има състезателен характер. Ще бъдат организирани два нови фестивала – за крос медия и с награди за български телевизионни сериали. Що е то крос медия и още за „Медиямикс” ще научим от Моника Гаджанова, която е край морето в Албена.
Репортер: Виждате плажната ивица, чудесните хотели. Албена е домакин на медийния фестивал за 18-та поредна година. Интересното е, че днес след като се регистрират, след като официално отново тук се съберат представителите на медиите, утре започва деловата, конгресната част на медийния фестивал по един много интересен начин. Първата дискусия е „Медийни войни”. Малко стряскащо дори и за мене. Директорът на „Новини и актуални предавания” Николай Бареков ще участва в този конгресен панел като ще представи най-интересното от разследванията на ТВ7 от тази година. Знаете, и за цените на лекарствата, и за имоти, и за хора от подземния свят. Така че утре очаквайте новини от нас. Но сега до мене е Поли Карастоянова, която е конгресен директор именно на „Медиямикс”. По интересен начин започва. Просто веднага медиите се хващат за работа, аз с такова усещане останах, след като прочетох каталога.
Поли Карастоянова:След по-малко от 24 часа започва най-големият медиен форум за 2012 г. Започваме в откриващата сесия с най-голямата тема, която вълнува медиите, а именно за това дали обществото въздейства върху политиците посредством медиите или управляващите контролират обществото посредством медиите. За нас е важно да намерим баланса между старата школа и провокацията на дигиталното поколение, важно е да намерим баланса между таланта на главния редактор и…
Репортер: Парите на собственика.
Поли Карастоянова: …и парите на собственика. Но веднага ми се иска да кажа, че в 10:30 ч на голямата медийна сцена всъщност ще застанат за откриващата сесия председателят на СЕМ Георги Лозанов, Валерия Велева, Радосвет Радев, Николай Бареков и Н.Пр. посланик Джеймс Уорлик, за да намерят пресечната точка в медийните войни и в изхода от тях между обществото, бизнеса и политиката.
Репортер: Т.е. медиите да не търсят арбитър в лицето на политиците, а просто да могат да говорят открито един с друг относно това, което разследват и начина, по който те воюват за територията, така да ви разбирам?
Поли Карастоянова: Създадохме конгресът на „Медиямикс” като възможност да съберем опоненти, конкуренти, различните гл.т. на една професионална и етична платформа. Вярвам, че медиите нямат нужда от съдия, който е извън сферата на това широко поле. Вярвам, че медиите могат да говорят помежду си на един елегантен тон за важните въпроси, които вълнуват обществото.
Репортер: Вашите очаквания от тази дискусия, ще се намери ли именно този общ език, защото освен да са конкуренти, медиите трябва да решават проблемите на обществото? И ако не могат да говорят помежду си, какво да говорим за тези проблеми.
Поли Карастоянова: От опита досега, който имам, аз мога да ви уверя, че непримиримите опоненти, които пристигат в Албена, се разделят с едни по-различни нагласи един към друг, понякога си тръгват и като приятели.
Репортер: Аз, честно да ви кажа, малко съм изненадана от въпроса в студиото за крос медията, който ми зададе моята колежка. Всъщност това е използването на различните платформи и интернет, няколко канала телевизионни, за да може по-бързо медията да стигне до аудиторията. Първо, както се казва, да се прочете в интернет страницата на медията едно събитие, след това да се види…
Поли Карастоянова: Знаете ли, кросмедията е концепция, с която ние особено се гордеем в „Медиямикс”, защото тя започна от нас като тема и продължава всяка година в конгресната програма. А какво всъщност е най-важното? Благодарение на кросмедията, посоката на движение на новините е променена. Сега новината се ражда в реално време, чете се в интернет, след това се вижда по телевизията, на другата сутрин интерпретацията й във вестника. Това е съвсем различно от годините, когато новината се прочита във вестника и се предава от уста на уста. Сега една медийна група, за да бъде конкурентна, има нужда не само от таланта на журналистите, има нужда от финансовата технологична инфраструктура, за да стига първа до вниманието на зрителя, на слушателя. И знаете ли, личностите всъщност, личностите, как да кажа, не са просто част от този процес, те са, заради тях се случва процесът.
Репортер: Благодаря ви много, г-жо Карастоянова. Вярвам, че отговорихме точно на въпроса какво е това кросмедия и как примерно и ТВ7 успешно от една година вече я използва, за да стигне по-бързо до публиката, която ни гледа, чете и разбира се която разчита на нас, за да й решаваме проблемите.