Любомир Павлов определи скандалния разговор от “Преса” като “фалшификат и манипулация”

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

 

Коментар на Николай Бареков по повод публикацията на в. „Преса” срещу Любомир Павлов

ТВ7, Добро утро, България | 08.06.2012

Водеща: В студиото е Николай Бареков със своя горещ коментар, който е извънреден днес.
Николай Бареков: За жалост, след тези трагични събития в Сливен и факта, че там семействата са разтревожени и продължават да са в неизвестност хората, които работиха във въпросния обект, който в никакъв случай не може да бъде наречен завод за утилизация, а просто един обект, който е изключително зле поддържан, се оказа, сега ние ще трябва да говорим, както каза ти, моралната разруха на прехода. Маските днес са свалени във вестник „Преса”, защото колегите там са намерили запис, от които запис Любомир Павлов, медийният бос и мастит издател, разговаря с неизвестно лице, както те са написали, сега, не знаем дали това лице наистина е неизвестно за тях, и след като очевидно ще започне някакво разследване по този запис, дали това лице ще остане неизвестно, но от този запис става ясно, че г-н Павлов плете заговори срещу българското правосъдие с цел и да избегне задаващата се съдебна гилотина срещу него. Това е днешният брой на вестника, който Павлов издава – „24 часа”. В този вестник явно Павлов, надушвайки, защото той е доста опитен манипулатор в това отношение, съдбата си, публикува следната предупредителна статия. „Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск.” Това е един вид жълт картон, който той дава на прокуратурата през това заглавие. А кой използва медиите за натиск става ясно като погледнеш другия вестник в. „Преса”, където Любомир Павлов плаши зам.-главния прокурор на държавата Бойко Найденов, че ако си позволи да повдигне разследване срещу него, ще го изтипоса на първа страници на своя вестник със заглавие „Символ на корупцията”. Това ако не го направят, казва Павлов, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница „Символ на корупцията в България. Затова Бойко Найденов, директор на Националната следствена служба, вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник”… и т.н. и т.н. Това се нарича падане на маските. Всъщност какво показва това СРС, което ти изчете сутринта най-важните моменти, аз ще припомня още два от тях. Две дела, припомня в. „Преса”, се водят в момента в прокуратурата срещу Павлов и неговия съдружник Огнян Донев. За жалост, то не е за източване на здравната каса и за цените на лекарствата, разследване, което ТВ7 направи. А едното е за кражба на акции от партньорите им в медийната група, а другото е за укриване на данъци при препродажбата на акции на „Софарма”. Първо, в това СРС, така наречено, г-н Павлов използва един изключително живописен език, който много подхожда на издател. И той казва следното: Аз съм човекът, отрязал главата на Иван Костов и Георги Първанов. Посредством своите вестници, разбира се, той за това говори. Второ, заплашва, и това вече се нарича търговия с влияние, хора от висшите магистратски среди, че ако си позволят да повдигнат или да водят разследване срещу него, ще ги изтипоса на първата си страница на вестника като символ на корупцията. Това подсказва именно с каква цел групата Павлов и Донев открадна акциите на своите партньори и инвестира доста крупна сума пари между другото в купуването на тези вестници. Пари, чиито произход трябва да бъде разследван при всички положения. Защо? За да се търгува с влияние. Това е описано в Наказателния кодекс. Търговията с влияние е едно изключително сериозно, фино, много мащабно, ако се прави в такива размери, каквито е тук, престъпление. И трето, което е вече най-страшното, Павлов очевидно е търсил ефекта да вкара в публичния скандал и вътрешния министър Цветан Цветанов. Защо? Защото той твърди пред своя, така, непознат събеседник, че едва ли не вътрешният министър ще влияе в негова полза, т.е. в полза на Павлов да няма дела срещу него, на следователи и магистрати. Сега разбира се, тук най-вероятно Цветан Цветанов разбира за всичките тези твърдения по свой адрес, четейки по вестника и аз въобще не допускам вътрешният министър, който по принцип е подложен на жесток натиск от опозицията, че едва ли не се меси в съдебната власт заради знаковите дела, които види той като острие на държавата срещу организираната престъпност, знаеш, Таки, Баретата, какви бяха другите, Братя Галеви, Алексей Петров и т.н. Малко му е това на Цветанов, че го обвиняват, че натиска съдебната система да си свърши работата, сега Павлов го вкара в скандал, че едва ли не той ще лобира за него пред съда. От него, казва Павлов, от Цветанов зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде. Това е твърдение на шефа на Съюза на издателите в България по повод вътрешния министър. „Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.” Тук внушението, че едва ли не вътрешният министър, управляващата партия ще манипулират избора на прокурор, на главен прокурор, сега не знам тук американският посланик Джеймс Уорлик дали няма да се хване за главата, само и само с цел да се смачкат делата срещу Павлов. И още една грозна картинка. Как Павлов обяснява на своя непознат събеседник, че всъщност прави опит да влияе и да подкупи следователя, който му гледа делата. „Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.” Това е следователят, който гледа делата. „Тогава защо не общувате с него? – пита неговият непознат събеседник. Ами моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща.” Спекулация на гърба на вътрешния министър и опит за смачкване на правосъдието. Сега, винаги има опция да излезе г-н Павлов и да каже, и дано да е така, всъщност аз искам това да е така, да каже, че това е един фалшификат, че това е сглобено СРС, че не е автентичен, че това не е той, аз не съм го слушал, чета само какво пише тука, аз го познавам и мога да кажа, че в един период бяхме много близки с г-н Павлов и бях първият журналист, който му подаде ръка и му даде думата, когато той беше смачкан от предишния главен прокурор Филчев за кражбата на Общинска банка, даже има снимки днес негови с белезници. Той е разчитал на моята журналистическа съвест не един път. В интерес на истината това е обаче неговият език. Аз имах разговор с него преди известно време, на който той се държа с мен по подобен начин, като човек, който предстои да овладее държавата във всеки един момент и т.н. Както и да е, това са минали работи. Дано г-н Павлов успее да излезе от този скандал с чест и достойнство, и дано, пак казвам, държавата да реагира, защото вкарването на вътрешен министър по този толкова грозен и циничен начин в публичен скандал в тези условия в момента, в които наистина Цветанов води тежки битки на най-тежкия възможен фронт срещу тежката организирана престъпност в държавата, е абсолютно недопустимо. Да не говорим колко е недопустимо от морална гледна точка, начинът, по който разсъждава и говори най-маститият в момента медиен бос. Защото това е човекът, който посредством парите си управлява двата, както той обича да ги нарича, най-влиятелни вестници в България –„24 часа” и „Труд”. Това беше моят коментар. Между другото преходът е много интересен, защото ти сега си ангажирала Моника Гаджанова, която, всъщност Моника е лицето на това разследване, което ТВ7 направи със скъпите лекарства и страшно много се радвам, че на медийния фронт в България наред с хора като г-н Павлов има и хора като Моника Гаджанова. Хора, които достойно гледат на своята професия и за жалост, от това, което се вижда днес от публикацията във в. „Преса”, наистина си слагат главата в торбата, за да разследват подобни хора. Ти виждаш с каква власт разполага Любомир Павлов. Това разследване беше срещу него, срещу съдружника му Огнян Донев. Тези хора спокойно могат да смачкат всеки един журналист в България, ако медията, в случая ТВ7 застана зад гърба на Моника и тя оцеля. Може би това беше единствената причина. 

Медийна жега в Брюксел

www.24chasa.bg | Капка ТОДОРОВА I 08.06.2012

Сигнали за сериозни проблеми в медийната общност в България бяха дадени на среща в Брюксел онзи ден.

Няколкото български журналисти, получили лични покани за дебата, организиран от либералите в Европарламента, бяха изключително остри. Част от тях публично защитават арестувания в България Алексей Петров. На мощна критика бе подложена съдебната власт, която препъва страната ни към Шенген.
Докато някои призоваваха към остра атака срещу всички институции в държавата, председателят на Съюза на издателите в България.
Любомир Павлов призова за обективност
Според него добрите практики на властите трябва да бъдат насърчавани, но изданията трябва и да критикуват грешките им. Българският медиен съюз не изпрати свои представители, въпреки че бе поканен, както увериха организаторите от групата на либералите в Европарламента.
Срещата откри председателят на групата на либералните партии в Европейския парламент Ги Верхофстад. България буди тревога след няколко лоши показателя, каза той. Индексът за демокрация от 2011 година поставя страната на 52-о място от 57 страни и това е един от най-лошите резултати. Индексът за корупция на "Трансперънси интернешъл", който измерва 182 страни, пък слага България на 86-о място и това е най-лошият резултат в ЕС. "По-зле от Китай и Колумбия", заяви либералът. По свобода на медиите сме на 80-о място.
Много критичен към ситуацията на медийния пазар у нас бе шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил:
"Днес в България съществува банка, от която повечето медии вземат средства. Това буди загриженост, защото се отразява на независимостта на вестниците. В крайна сметка те принадлежат на един тесен кръг хора. Кой ги притежава? Може би се знаят собствениците, но не се знае откъде идват средствата. Притесняваме се за журналистите. Те са без трудов договор и автоцензурата е огромна. Това произтича от икономическите условия, които диктуват подобна ситуация.
Някои смятат, че медиите са средство за влияние над останалата част от обществото, каза още той. България е страна, която заема ключово място в ЕС, играе огромна роля в енергетиката, минават огромни потоци търговия, тя е една от вратите на ЕС и е много трудно да накараме журналистите да разследват.
Защото зад фасадата съществува друга действителност и много от журналистите отказват да разследват. Ние смятаме, че свободна преса има само в интернет!"
Франсис Кънингам, изпълнителен директор на европейския съюз на издателите на вестници, който обхваща 5200 вестника в ЕС, каза: “Българските членове привлякоха вниманието ни към ситуацията при разпределението на заглавията на пазара в България и това предизвика загриженост. Комисията за конкуренцията трябва да направи така, че да се спазва конкуренцията в разпространението. Призоваваме правителството да отговори на въпросите, които ще бъдат повдигнати на днешния семинар.
Свободата на пресата е сърцевината на демокрацията в Европа. Очакваме правителството да направи така, че да се придържа към стандартите на свободата на медиите."
Евродепутатът Слави Бинев направи много остро изказване: “Аз съм написал писмо с всички проблеми, за които ще говорим, и съм пратил писмото до всички председатели на парламентарни групи в Европарламента, включително и на г-н Верхофстад. В него съм описал такива факти, че сега или трябва да понеса съдебна отговорност, или да съм новина номер
1. Не се случва нито едното, нито другото. Това е доказателство, че има сериозен проблем. Както и фактът, че водим този разговор тук. Има един основен въпрос, който трябва да зададем, и той е: може ли генерал, комунист и шеф на полицията да е флагман на демокрацията в България? Такива хора се изкушават да използват методите от работата си да ги прилагат и след това. Телевизиите в България не се занимават със сериозните неща. Те се занимават с чистотата! Месеци наред чистят, вместо да се занимават със сериозни неща. Пожарникарите се занимават с проблемите на държавата.”
След него думата взе Илияна Беновска от радио К2: "В България основното, което трябва да се поправи, е онова, което 5 години ЕК наблюдава. Трябва да се ремонтира цялата съдебна система и да няма корупция по високите етажи. Едва тогава ще имаме свободни медии. Свободата на медиите ще бъде окончателно погазена, ако след очаквания 5-годишен доклад по мониторинга той бъде вдигнат и бъде допуснато в България този ВСС да избере новия главен прокурор, новия председател на Административния съд, следващия ВСС, както иска министърът на правосъдието Диана Ковачева. И както очевидно иска и ГЕРБ. Липсата на свобода на медиите в България се корени в това, че в България не е извършена нито на милиметър реформа на съдебната система. Това е една неработеща система във всичките й аспекти – досъдебно производство, прокуратура и съд."
Председателят на Съюза на издателите в България Любомир Павлов поиска да успокои духовете:
"Отдавна искаме този въпрос (за свободата на медиите – б.а.)да се обсъди. Проблемите, които се задълбочиха напоследък, ние сме ги представили много пъти. Има дискусия с някои издатели. Моля за разбиране, но това е голям проблем в България и затова има емоции, ние се вълнуваме, защото свободата на словото е важна ценност.
Съюзът на издателите е отворен за всички, които имат желание да станат членове. Имаме някои условия: да приемат Етичния кодекс, да има прозрачност на собствеността.”
Теодор Захов от "Икономедия" също бе остър:
"Проблемите от 2007-2008 г. само се задълбочават. В условия на икономическа криза всички издатели изпитват затруднения.
Намалява покупателната способност, интернет и електронните медии са голяма конкуренция… Има голяма смяна на собствеността в медиите. Имаме закупуване на медии и още медии от Българска медийна група, които медии защитават определени икономически интереси. Те осигуряват медиен комфорт на управляващите, които няма значение кои са – предишното или сегашното правителство, а в замяна те получават финансова подкрепа.
Тази смяна на собствеността на медийния пазар не е само в печатните, а и в електронните медии. Стигна се накрая дори до абсурда да съдят “Икономедия” затова, че сме разкрили схемата… В момента се упражнява монопол чрез икономически средства, който е толкова голям, че се задушават останалите медии. За нас е трудно да издържаме, но го правим и ще го правим, защото смятаме, че обществото има нужда и от друг глас.”
Думата взе Сашо Диков, който попита къде е организаторът на срещата Ги Верхофстад. Верфохстад напусна панела още след откриването, защото има други ангажименти. Диков запита: "Той седя тук три минути и се махна. Това какво означава, че дори и три минути са много за хора като нас със съмнителна репутация ли? ЕС има проекти за реклама на своята работа. За нас предложението е директно финансиране на независими медии или отделни предавания с евросредства.”
Иво Сиромахов директно нападна печатните медии: “Много сериозен въпрос е защо това изслушване не се случва в българския парламент. Българските депутати трябва да отговорят на това. Искам да ви обърна внимание върху нещо скандално в медиите и това е отношението между медиите и властта и по-конкретно медиите и българския министър-председател. Работя от години в медиите, но такова отношение към премиера напомня единствено на комунизма и отношението на медиите към Тодор Живков… Премиерът е наричан на малко име, като съсед, от когото искаш да поискаш чаша олио.
Явно тази близост е желана от журналистите или по-скоро от техните началници. Вижте какво става в спортните новини. Те пишат не за футбол, а само за “Тигрите” от Бистрица. Забележете за един мач по тенис между Бойко Борисов и Борис Бекер. Борис Бекер победи за съжаление, не ми се мисли какво щеше да стане, ако е обратното. В. “Дневник”: “Бойко Борисов взе 4 гейма на Бекер”. Не е ясно как е свършил мачът. “Стандарт”: “Борисов изпоти Бекер”. От тези заглавия човек не може да разбере какво се е случило, а само неистовото желание на медиите или на собствениците им, защото не можем да виним репортерите.”
Любомир Павлов отговори на въпроси от залата, че в неговите издания решенията за това какво се публикува се вземат от главните редактори. "Издателите не казваме на главните редактори да не критикуват, но и нито да критикуват непрекъснато и необосновано. Новините се пишат по стандарти, които са световни – винаги се търсят два източника. Имаме едно основно правило – ръководителите във вестниците да не са бивши агенти на ДС. Аз лично смятам да предложа да се направят поправки и за клевети и неверни информации да се вдигне размерът на глобата", посочи още той.

КАПКА ТОДОРОВА, НАШ ПРАТЕНИК В БРЮКСЕЛ

Оригинална публикация 

Уроци за уеб предприемачи

Сп. Икономика | Татяна ЯВАШЕВА | 08.06.2012

Христо Христов е интернет предприемач. Основател е на "Дарик уеб" и е собственик на дружеството за събиране на вземания "Мост финанс мениджмънт". Работил е в Дарик радио и е бил на стаж в световната редакция на ВВС, където обстойно дискутирали тенденциите на развитие на медийния бизнес. От Лондон се върнал със своя представа какво да се прави и успял да развие визията си за бъдещето.
Той е само на 28, а вече управлява над 15 сайта и не спира да разработва нови проекти. В портфолиото са dariknews.bg, gong.bg, darikfinance.bg, vremeto.bg, lex.bg. Също така поема ангажимент да участва в управлението на външни проекти, в случай, че идеята е вдъхновяваща. Негова е компанията "Уеб рисърч", която следи в дълбочина поведението на интернет потребителите, докато преглеждат новините, докато са във Фейсбук или четат форуми. Платформата дава възможност бизнесът да наблюдава интереса към себе си, както и ефекта от свои рекламни кампании, без да се следи поведението на конкретен потребител. В момента обаче в по-голяма степен от това се възползват обществени личности, политици и партии.
Христо Христов е завършил право, но бързо видял деформациите в прилагането му и решил да заложи на номер две в своите интереси – интернет. Убеден е, че уеб базираният бизнес дава възможности за бърз растеж. Стандартният начин на развитие включва представителства, офиси, търговци, много служители, което изисква големи разходи. Всяка година "Дарик уеб" постига растеж въпреки кризата. Ето защо основателят на компанията твърди, че в уеб с малък екип лесно може да се стигне до момента, в който нещата да потръгнат. За 6 години и половина развитие служителите, ангажирани с компанията му, са почти 40. Данните сочат, че всеки трети интернет потребител в България чете поне веднъж месечно сайтовете на ,Дарик уеб".

Посоката

Проучванията показват, че в момента се наблюдава миграция към интернет. Затова все по-малки вестници ще се четат, а списанията ще поддържат интереса на определен кръг от потребители. Когато някой иска бързо да получи информация, той отдавна не чака до утрешния ден, за да отвори вестника, а влиза в мрежата. Но читателят изисква анализ, дълбочина, коментар, различна гледна точка. Онлайн медиите много бързо поднасят новината, но вече се появяват и такива, които предлагат и експресен анализ. В ерата на интернет оцеляват онези офлайн издания, които дават повече от новината, и това са списанията, а до известна степен и седмичните вестници.

Диригентът

Стандартните медии също отиват в интернет. Но това, че всички са в мрежата, съвсем не означава, че всички правят пари в нея. Подобно на балона в имотите, се образува и интернет балон. Правят се все повече уеб базирани проекти. Проблемът е, че за голяма част от хората то е просто хоби, тъй като прекарват много време в интернет, но това не е техният бизнес. Наливат се пари, които обаче не носят очакваната възвръщаемост. Интернет е много динамична среда и за да успееш, трябва да си готов за непрекъсната промяна.,Дарик уеб" има сайтове, които сме направили или придобили, но година по-късно Facebook е пуснал същата функционалност и това ни убива. Освен че трябва да се борим с конкуренцията, трябва да водим битка на световния пазар, която е много по-сериозна. Youtube "отвя" българския сайт за Видеосподеляне VBOX и нито една социална мрежа не можа да се развие като Facebook. Опитите на локално ниво да се повтори нещо от триумфа на фейсбук се оказаха безрезултатни. За да успееш, трябват много познания. От идеята до реализацията пътят е труден и има много подводни камъни, които трябва да се избягват. Освен всичко трябва да се следят и най-новите тенденции, с които да сте в крак.

(Без) граници

Освен малкия мащаб друг минус на българската уеб индустрия е, че няма достатъчно дизайнери и ГГ специалисти. Образованието не се стреми да навакса с този дефицит.
Плюсът на българския уеб е, че може да се стартира с малко пари. В годините на криза от 2008 г. насам българската уеб индустрия няма нито една година, в която да няма ръст на продажбите. Миналата година беше малко по-слаба като растеж, но той пак е между 6 и 12%, като има групи, които бележат и по-голям ръст. Това е индустрията, която се развива динамично. Най-голямата златна мина на нашия уеб е, че с местния ресурс – работна ръка, хостинг, наем, които са евтини, може да се направи продукт, който да се пусне в целия свят. Въпросът обаче е да уцелиш нуждата на пазара в дадения момент. Но парадоксът е, че за да стане това, трябва да си на онзи пазар, за да усещаш осезаемо пулса му. Иначе е много трудно да налучкаш от какво има нужда той и какви са тенденциите там.
Но вече има българи, пуснали сайтове, които работят някъде по света – например за онлайн игри, за обмен на файлове, за запознанства и др. Не е никак лесно да се направи пробив навън, но пък има успешни примери, финансовата подкрепа от бизнес ангели или фонд обикновено идва на по-късен етап, когато нещо от разработката вече е налице. Ако някой реализира уеб проект с голям потенциал, няма как той да остане незабелязан. Фондовете за рисков капитал, както и някои индивидуални играчи, натрупали значителен финансов ресурс, се оглеждат за перспективни Възможности.

Прилив и отлив

Разработваме две нови концепции с прицел зад граница. Те ще стартират скоро, като в рамките на 3 месеца ще се тества на Вътрешния пазар и тогава на външния. Горчивата истина е, че от много на брой проекти само един успява да се развие, да стане атрактивен и печеливш. За експеримента да се направи нещо значимо за уеб средата често не са нужни огромни суми, но колкото повече и по-компетентни хора са ангажирани с разработката, толкова шансовете за успех на начинанието нарастват. Но дори да успее, няма гаранция, че след 1-2 години някой от световните гиганти няма да вземе идеята, да я развие и усъвършенства с огромния си екип. Не е изключено, разбира се, да ви бъде предложено партньорство.

Рязко напред

Пари от българския уеб се правят, но трябва да имате практика зад гърба, да разполагате със специалисти, нужно е да развиете голям сайт, в който влизат много потребители, без значение дали е новинарски, спортен, услуга поща, за запознанства и т.н. Но за да се радвате на голям трафик, трябва да предлагате на аудиторията новости и удобство. Решите ли да правите нещо вече познато, трябва да се придържате към принципа на Стив Джобс: Като си изостанал, не бива просто да догонваш лидера на пазара, а трябва да го изпревариш със значителна преднина. Трябва да се постигне съвършенство на продукта или услугата. Белегът на една иновативна компания е не само това, че първа измисля идеите, тя знае също как да дръпне рязко напред.
Всеки опитва да предлага повече социални възможности, за да се създаде добра среда за комуникация в неговия сайт, и всеки гледа да отнеме някакво късче от най-голямата социална мрежа. Но започва да се усеща как вече се търси следващият голям играч в
тази ниша. Това няма да е аналогична социална мрежа, защото няма нужда от подобия. Успешната социална мрежа е онази, в която са хората, тъй като в нея има нещо, което ги привлича и задържа. Причината, поради която Facebook порасна, е причината, заради която Facebook забавя темп, тъй като се усеща пренасищане. Докато в социалната мрежа си свързан само с приятели, всичко е наред. Но колеги, роднини, стари познати също ти предлагат приятелство, което вече те кара да се ограничаваш – и започваш да не качваш снимки, които би ти се искало да споделиш с приятели. Това лавинообразно разрастване на Facebook малко по-късно може да преобърне играта. В момента се появяват много пофокусирани мрежи по интереси. Нишови сайтове за комуникация и обмен на идеи ще започнат да откъсват потребители от Facebook.

Пътища на успеха

Проблемът на България е, че пазарът е много малък, затова трябва да се търсят Възможности навън. Тук трафикът е ограничен, а и населението като цяло не е много платежоспособно. Интернет пазарът е за 20-30 млн. лв. и ако в продължение на 20 години един играч расте с по 20% годишно, той ще има устойчив растеж, но няма да порасне много. Най-добрата рецепта е "стабилна основа на българския пазар с повече трафик и професионалисти, с които да се правят опити за излаз навън". В България се отделят сравнително малко средства за интернет реклама – официално около 5% от общия микс. Още преди две години във Великобритания интернет рекламата надмина телевизионната, а в САЩ се очаква това да стане през тази година. Но дори и у нас се усеща, че процесът на промяна вече върви.
В България се прилага и изкуствено увеличаване на трафика, което става чрез заплащане. Ползват се различни групи, които движени от финансови стимули, започват да влизат на даден сайт. Това може и да не е морално, но не е незаконно. То обаче не остава незабелязано за хората от бранша.
Има само един устойчив начин да генерираш голям трафик – това е сайтът да е добър. Не поддържаш ли интереса на потребителите, те не се връщат отново. Продуктът трябва да се развива и колкото по-интересен е той, толкова по-висок ще е резултатът. Това не става бързо, но гарантира ефект. Интернет дава възможност за проследимост на резултата.
Българският предприемач трябва да мисли как да направи уникална разработка. Не бива да копира чужд продукт, а да направи свой, който може да намери пазар навън

Стр. 86, 87

Лакомниците може да се задавят

в. Преса | 08.06.2012

Прокурорската преписка за кражба на дялове от "Медийна група България" срещу Любомир Павлов и Огнян Донев е приключила

Вестник "Преса" получи информация, че преписката по делата, заведени от Христо Грозев и Карл Хабсбург срещу Огнян Донев и Любомир Павлов е приключила. Грозев и Хабсбург съдят бившите си съдружници в "Медийна група България холдинг", издател на вестниците "Труд" и "24 часа", за кражба на дялове от компанията. Чрез се~ рия препродажби помежду си Донев и Павлов успяха да намалят участието на дружеството "БГ Принтмедия", обявено за новия собственик на издателството през декември 2010 г., до 17%.
Жонглирането с дялове между Донев и Павлов, с което участието на "БГ Принтмедия" е на практика стопено, стават след мнимо общо събрание на фирмата, в което не участва Христо Грозев, въпреки че той е неин управител заедно с Любомир Павлов. Още повече че сделката е изповядана в неработен ден – неделя, от нотариус Вяра Янева. Това става повод 3а завеждането на делата от Грозев и Хабсбург, а драмата между съдружниците е придружена от шумни обществени скандали.
Въпреки това Любомир Павлов демонстрира убедеността си, че "нищо не може да му се случи". Твърде вероятно е обаче още в следващите няколко дни прокуратурата да повдигне обвинения на него и съдружника му Донев. Вестник "Преса" не знае дали наистина "нищо не може да се случи" на двамата бизнесмени, но разбираме откъде идва самоувереността на Любомир Павлов.
В редакцията се получиха записи от разговор на Любомир Павлов с неизвестно лице, с което обсъждат стратегията на Павлов да избегне повдигане на обвинение.
Любомир Павлов поставя задачи на неизвестния за събиране на информация и документи, които се намират в разпореждане на другата страна по спора.
Първият разговор се е провел след 29 май. По това, че периодически влиза секретарката на Павлов, можем да предположим, че срещата се провежда в кабинета му в Полиграфическия комбинат.
От беседата става ясно, че Павлов се чувства спокоен за изхода на делото защото смята, че нито един прокурор не би се осмелил да подпише обвинителен акт срещу него и Огнян Донев. В същото време Павлов се позовава на помощта, която очаква от главния прокурор Борис Велчев и от вътрешния министър Цветан Цветанов. Пред събеседника си Любомир Павлов изрично заявява, че позицията на шефа на следствието Бойко Найденов в хода на разследването му е коствала шанса да бъде допуснат като кандидат за бъдещ главен прокурор. Като пример за възможността си да влияе на обществено-политическите процеси Павлов съобщава, че негово дело е "отрязването на главата" на Иван Костов, визирайки очевидно разпадането на Синята коалиция.
По-долу предлагаме документални извадки на скандалния разговор:
Непознатият (Н): Значи, това за което те търсих. Любомир Павлов (Л. П.): Да
Н: На 29 май е дошло писмо от СГП, с което е одобрен докладът на Александров (зам.-шеф на следствието и дирентор на Икономически престъпления в НСлС – б.р.) и разрешават привличането ви като обвиняеми на тебе и на Донев.
Л.П.: Какъв доклад на Александров?
Н: За завършената проверка. Значи никой нищо не е казал на Петьо Петров (следователя по делото – б.р.). (Отваря се врата, страничен разговор – б.р.)… Ти ми беше казал, че главният (става дума за главния прокурор Борис Велчев – б.р.) се е разбрал с него (с Петьо Петров) и му е казал да прекрати това нещо.
Л.П.: Петьо Петров не може да прекрати нищо, аз…
Н: Значи, такова нещо няма. Който ти е казвал такова нещо, те лъже.
Л.П.: Какво?
Н: Че Петьо Петров трябва да прекрати това нещо (става дума за разследването – б.р.).
Л.П.: Ами трябва (да прекратят разследването – б.р.) Ако имат грам мозък в главата си, дали сега ще го направят, или не… Това, ако не го направят, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница… "символ на корупцията в България" (не се разбира – б.р.). Затова Бойко Найденов (директор на НСлС) вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те (прокурорите и политиците – б.р.) трябва да го знаят това. Според теб, ти искаш да кажеш, че не го знаят всички?
Н: Значи добре вървят нещата.
Л.П.: Аз си плащам дълговете! И на Иван Костов му пострада главата… (Не се разбира.) Ние отрязахме главата на Иван Костов и на Георги Първанов (в последните седмици "Труд" и "24 часа" направиха масирана кампания срещу Първанов в битката му за лидерския пост в БСП – б.р.)
Н: Това добре, ама в предишния разговор, който водихме с тебе – кой ще стане главен лидер на СДС?
Л.П.: Ти кой искаш да стане?
Н: Не, питам кой ще стане?
Л.П.: Аз мисля, че с това (с отстраняването на Костов – б.р.) се е изчерпал въпросът, мен не ме вълнува. (Шумно става, сяда,
говори със секретарката – б.р.).
***
В следващите минути двамата обсъждат друго следствено дело, образувано с постановление на Софийската апелативна прокуратура (вероятно става въпрос за разследването за укриване на данъци при сделки с акции на "Софарма", по което Софийската градска прокуратура също води разследване). В края на тази част от разговора се чува, че Павлов моли събеседника си да се сдобие с копие от документи, които вероятно са в другата страна по делата. Два мата се разбират събеседникът да направи този опит, като Павлов му заявява: "Ти нали имаш опит в тези неща." Дълго време обсъждат кой какви връзки има в градската прокуратура както и причината да бъде върнат първоначалният наблюдаващ прокурор по делото. (Наблюдаващ прокурор за няколко месеца е бил командирован от Пловдивската районна прокуратура, след което се връща първоначалният – Александър Павлов, който вероятно ще предяви иска Павлов и Донев да бъдат привлечени за обвиняеми – б.р.) Павлов излага хипотезата, че пловдивският прокурор е бил сменен, защото не е бил достатъчно агресивен, и че виновник за връщане на Александър Павлов е Бойко Найденов.
След това двамата обсъждат дълго кой би могъл да има влияние върху ръководителя на следствието. "По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура", казва Павлов. И добавя, че е по-трудно да се въздейства на Петьо Петров и на неговия шеф Ангел Александров.
Павлов обяснява, че само неколцина биха могли да въздействат на шефа на следствието. Л.П.: С Ангел Александров могат да говорят трима-четирима души. Единият е Ахмед Доган, той няма да се намеси. Вторият (не се чува) и Бойко Найденов. Павлов пита каква друга информация в негова полза може да
му намери събеседникът. След което се разбират да се срещнат отново.
***
Втори разговор, състоял се между неделя, 3 юни, след участието на Любомир Павлов в сутрешния блок на БНТ, където след него в ефир е Маргарита Попова, и вчера.
Павлов говори по телефона отново за Ангел Александров.
Л.П.: Аз действам (информира някого). Дай да видим какво става с разследването. (Уговаря си среща следобед – там ще бъде фактически и Стоян Николов – адвокатът му по сделката с прехвърлянето на 83% от дяловете на Огнян Донев.)
Л.П.: Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.
Н. Тогава защо не общувате с него?
Л.П.: Моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза (става въпрос за подписите по протоколите, които са спорни – б.р.), две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре.
Н: Но Цецо Цветанов не може да му въздейства на Петьо Петров.
Л.П.: Може, може! А, ти недей така! Нямам никакви съмнения в това! От него (от Цветанов – б.р.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде! Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата им в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.
Н: Аз слушам какво казва Маргарита (Попова), че този ВСС не може да избира главен прокурор.
Л.П.: Казва тя (става въпрос за Маргарита Попова – б.р.). Тя е вицепрезидент. От вицепрезидента нищо не зависи… (Звън на телефон.)
Н: Аз не вярвам Бойко и Цветанов да не съгласуват с нея.
Л.П.: Тя не знаеше в неделя за това (за промяната в съдебния закон – б.р.), те не я държат в течение, но те (от ГЕРБ – б.р.) ще си го гласуват в парламента, а на мен още в петък (7 юни – б.р.) ми казаха, че това ще се случи (приемането на закона, който депутатите гласуваха вчера – б.р). Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор.
Н: Аз не вярвам Цветанов да може да влияе на прокуратурата… мисля, че Бойко доста добре ръководи нещата, за да не позволи подобно нещо да се случи
Л.П.: Ами Бойко и Цецо са еднакви.
Н: Ама от Брюксел толкова много ще ги бият, ако направят подобно нещо.
Л.П.: Ще обяснят, че трябва да има плавен преход и затова трябва да се изтегли по-рано (избора на главен прокурор – б.р.)
Н: Ако не го направят по начина, по който…
Л.П.: Те ще обяснят следното нещо – че трябва да има плавен преход, че ще има три месеца избор. Шест месеца преди да изтече мандатът на сегашния, се избира новият. Както в САЩ – избира се президент, но не застъпва в деня на изборите, а минава време.
Н: Добре, щом така говорите, сигурно имате нещо предвид, нали тук си говорим реално аз и ти.
Л.П.: Аз си говоря с Цветан Цветанов. Ей сега ще дойде (обяснява нещо за Цветанов – б.р.) Мерси за информацията (която събеседникът му е донесъл – б.р.) Сега ще погледна. (Изпраща го – б.р.)
"Преса" още веднъж пояснява: Твърденията 3а каквито и да било действия на споменатите в стенограмата лица са само и единствено на г-н Павлов. Редакцията няма отношение към тези твърдения.

Стр. 2, 3 

ГАРБ вече мери и аудиторията на радиата

в. Труд | 08.06.2012

Пийпълметрията е електронен метод за измерване на телевизионната аудитория. Това става чрез устройства, монтирани към телевизора, които засичат честотата на каналите при аналогов сигнал и "разпознават" логото им, ако са цифрови. От края на 80-те години на XX век системата е призната като най-достоверния начин за предоставяне на рейтингови данни в света. ГАРБ Аудиенс Рисърч България е единствената компания у нас, която от 2006 г. измерва телевизионната гледаемост.
От началото на 2012 г. за първи път у нас от ГАРБ предложиха на медийния пазар и нова система за измерване на аудиториите на радиата, вестниците и списанията. Хората, които се проучват, разполагат с мобилно устройство с размерите на джиесем. Чрез него всеки ден отговарят на въпроси дали и кое радио/издание са слушали/чели. След това данните се изпращат чрез интернет връзка в сървър на ГАРБ, а софтуер, подобен на този за данните от телевизиите, ги обработва.

Стр. 25

ШЕФЪТ НА “РЕПОРТЕРИ БЕЗ ГРАНИЦИ” ОЛИВИЕ БАЗИЛ: Една банка поробва българските медии

в. България днес | Лили ТОДОРОВА | 08.06.2012

Свободата на словото е заложник на прокуратурата. Слагат ни под наблюдение заради тоталния контрол на пресата

България е на прага на нов мониторинг и заплаха от санкции от Европейската комисия – този път заради (не) свободата на медиите.
Това съобщиха участници в изслушването пред Европейския парламент, където изпепеляващ доклад изнесе Оливие Базил, генерален директор на "Репортери без граници".
Според присъстващите общото впечатление е било, че отдавна е било време прокуратурата да се заеме с драстичните нарушения на медийния пазар. Нито държавното обвинение, нито спецслужбите у нас като ДАНС реагираха на многобройните факти, изнесени в публичното пространство за срастване на власт, държавни финанси и медии.
"България устремно пада надолу в класациите, има опити за монополизиране и овладяване на медийното пространство от една групировка, зад която стои банка, оперираща с държавни пари", посочи Оливие Базил. Той припомни, че има и тревожни случаи на атаки срещу журналисти, включително убийства на хора, които пишат в медиите, визирайки вероятно убийството на писателя Георги Стоев. Фрустриращи по думите му са случаите на взривове пред редакции на вестници, и то по време, в което България е посещавана от европейски институции.
"Без конкретно да изброява случаи, Базил изрази обобщаващата констатация, че според тях нещата в България не вървят добре", каза пред "България Днес" Асен Йорданов, директор на сайта "Биволъ". Неговото изказване е било за етичния фундамент на свободата на медиите – че трябва да се казва истината – "не може да има свобода, ако няма стремеж към истината".
"Аз говорих за цензурата и автоцензурата и това, което казах, отново бе цензурирано!", възкликна журналистът. В същото време залата слушала като онемяла, на някои хора им прилошало от информацията.
"Примерът, който дадох, беше с данните от доклад на бившия американски посланик Джон Байърли, според които сегашният ни премиер Бойко Борисов е бил замесен в контрабанден канал за синтетична дрога през България, както и с контрабанда на горива заедно с шефа на "Лукойл" Валентин Златев. Борисов определи публикацията като "жълта", въпреки че тя не беше отречена от Държавния департамент или друга институция в САЩ, включително и от досегашния им посланик Джеймс Уорлик. На 30 май т.г. в редакционна публикация на изключително уважавания германски вестник "Тагесцайтунг" бе направено фундаментално разкритие за източника, посочен в доклада на Байърли: че зад абревиатурата СИМО (SIMO – Secret Intelligence Method Organisatio) на практика стои ЦРУ. Нито една медия в България не публикува това и едва ли Борисов е настоявал за това. А става дума за неща, за които при нормални обстоятелства главният прокурор вече трябва да е разпоредил прокурорска проверка, а ДАНС да води разследване, коментира Йорданов.
Именно след неговото изказване взела думата "желязната лейди" сред еврокомисарите Нели Крус и казала, че нещата в България са тревожни и че проблемът на медиите в България вече става приоритет за Европейската комисия.
"Първият извод от това изслушване е, че медийната среда в България е влошена, това е тенденция, която, ако не се вземат мерки, може да стане необратима", обобщи дискусията евродепутатът Станимир Илчев. Като друга характеристика на медийната среда у нас той посочи "сегрегацията на журналистите на добри и лоши" и държането им в страх и Зависимост например чрез липса на трудови договори.
Лидия Павлова, журналистката от Дупница, станала известна с разкритията си срещу избягалите престъпници братя Галеви, описа насилията и заплахите, които семейството й е преживяло заради нейните публикации.
"Медиите са притежание на олигарси и престъпници и затова гражданите не могат да упражняват своите права", каза Илиана Беновска, водещ в радио К2.
Сценаристът на "Шоуто на Слави" Иво Сиромахов призова българските журналисти да не се жалват на Европарламета като "на строг баща който да дойде в България и да накаже лошите", но бе категоричен в оценката си: "Скандално е отношението между медиите и властта. То напомня единствено състоянието на вестниците от времето на Живков."
Програмният директор на Канал 3 Сашо Диков призова Европарламента да изпрати мисия в България, за да проучи финансирането на медиите у нас.
"Правителството оказва директен и индиректен натиск върху медиите", посочи зам. главният редактор на в. "Галерия" Явор Дачков. Директният е чрез обаждане на собствениците на големите медии и пряка намеса в начина, по който се правят новините. Косвеният е чрез манипулиране на пазара – с държавни пари се финансира медийната империя на Пеевски, който е завзел и 80 процента от разпространителската мрежа на вестници.

Стр. 13

Севда Шишманова, програмен директор на БНТ: Телевизията е новото кино вече става глобална тенденция

www.dnevnik.bg | 09.06.2012

Севда Шишманова е журналист, специализирал кино режисура и има зад гърба си 15 авторски документални филма. Нейният "Незавършилата война" е в топ 10 на журналиститческите постижения, а през 2001 г. печели американската награда "Джон Хопкинс". Тя често е канена да бъде член на международни филмови журита.
От края на 2010 г. е програмен директор на БНТ, която отговаря за появата на един от най-успешните и популярни в момента български сериали "Под прикритие" в ефира на националната телевизия. За да разбере повече за успехите, наученото и бъдещи програмни планове на телевизията "Дневник" зададе въпроси на програмния директор.

Как оценяте успеха на сериала "Под прикритие" досега? Какви са най-големите му постижения в България, каква е гледаемостта и в какво се изразяват успехите му зад граница?
- Реалният успех на сериала "Под прикритие" е в това, че постави стандарт на българския телевизионен пазар. С това, че е конвертируем и показа как един локален продукт може да бъде международен. Продукционното ниво е това, което единствено има значение за оценката в света. Както за да получи международна дистрибуция, така и за да има селекция и номинация на фестивали.

Фактите са известни: "Под прикритие" има международен дистрибутор – New Films International, който откупи световните права за разпространение; продаден е на три континента и е в каталога на най- голямата дистрибуторска компания в света Lionsgate.

Има селекция за най-престижните награди за телевизионна продукция в света "Еми" (Emmy) и номинации на друг световен фестивал "Златна нимфа" в Монте Карло. БНТ отстоя следните важни етапи от избора до продажбата на тази продукция, като "Под прикритие" се реализира от самото начало без компромис – селекция на сценарий в криминален жанр и универсално работещ сюжет, доказана продуцентска компания SIA, перфектен кастинг и пълен контрол на реализацията. Ключово в случая е мого високото професионално ниво и опит на екипа но SIA.

Ако обобщим за два сезона "Под прикритие" създаде мания сред зрителите, постигна най-висок рейтинг за праймтайма на националната телевизия и върна млада и активна аудитория, привлече рекламодатели и стана най-тегления и гледан сериал в интернет.

Какво предстои като развитие на този проект?
- Няма компания, която да се откаже да продължи свой успешен продукт. Мениджърският борд на БНТ одобри предложението за реализация на трети сезон, той е в предподготовка и снимките ще започнат в началото на юли.

Според мен това ще бъде по труден сезон от първите два, защото очакванията към сериала вече са много големи и развитието на историята трябва да върви нагоре в драматургично и емоционално отношение. За това БНТ постави изискване към продуцентите от SIA за много по-голяма предварителна готовност, сценарна и продукционна, преди да започне снимачният период.

Има изнасяне в нови локации и разработка на сложни и трудни снимачни сетове, от актьорите ще се изисква по специална подготовка също. Но предварителната работа по сценария е акцент и е много прецизна, за да може наистина екипът да бъде максимално улеснен в процеса на снимки.

Какво спечели и какво загуби БНТ от "Под прикритие"? Какво научихте от проекта?
- БНТ показа, че има ресурс да диктува тенденции на телевизионния пазар, без да отстъпва от обществената си функции. Изненада конкуренцията, която си мислеше, че националната телевизия ще остане в традиционното филмово производство и не е проблем в новата ситуация.

Както знаете, промяната в закона с разрешение за продуктово позициониране в телевизионните сериали провокира интереса на частните телевизии и те ориентираха своето производство към тях. Трябва да кажа, че това се оказа важно и за нас, защото ни даде допълнителни аргументи за промяна на съдържанието на филмовата ни продукция. Ориентира я пазарно и от това спечели както медията, така и зрителят.

За мен чисто продуцентски е първият голям филмов проект, за който нося пряка и цялостна отговорност и след него знам, че не може да се прави компромис на нито един от етапите на снимачния процес. Ако е направен, той е видим. Телевизията е безпощадна медия, знам го от журналистиката.

Смятате ли, че турските сериали най-накрая станаха жертва на българските. Тяхната аудитория припокрива ли се или се различава?
- Турските сериали се оказаха част от подготовката на аудиторията да гледа локален продукт. Те създадоха нагласи в зрителите и трябва да признаем, че в това отношение частните телевизии подготвиха пазара. Винаги е добре, ако националната продукция може да отговори на интереса на аудиторията.

Важно е, че в момента имаме индустриално поведение на телевизиите в производстово на български сериали. Ако направите мониторинг, ще отчетете, че това е модерната тенденция в телевизионното производство у нас и водещите телевизии приоритетно продуцират български сериали. В това отношение е много важно да се удържи сценарното и продукционно ниво, защото аудиторията е подвластна на много силно влияние на филмите, които гледа и отговорността на теливизиите в случая би трябвало да е въпрос на ясна политика.

Отбелязвам го, защото имаме неприятния опит от налагане на спорни вкусове и поведенчески модели с някои реалити формати, които не са комплимент за продуцентите им.

Ще повлияе ли "Под прикритие" на следващите проекти на БНТ и как? Планирате ли следващи сериали? Какви?
- Националната телевизия провери собствения си капацитет като продуцент. И в това много важен беше изборът на партньор. Продуцентската компания с която на практика БНТ влезе на пазара, е най-добрата в момента в реализация на телевизионни сериали. SIA и "Камера" са екип, с който се работи на висок професионален оборот и процесът в общия ни проект се оказа едно от най-важните условия в тази проверка на възможностите ни.

По парадоксален начин един безспорен продукт, без аналог в международното си признание, предизвика остра и некоректна кампания със спекулации и откровени лъжи по отношение както на финансирането, така и на производствения процес. Върху БНТ беше упражнен включително институционален натиск и искане да доказва "целесъобразността" да продуцира този сериал. Това за съжаление беше поведението, с което избраха да се "състезават" с нас както от телевизионните конкурентни среди, така и от киногилдията.

Отбелязвам го защото "Под прикритие" промени статуквото, преобърна както пазара, така и заварената система на филмопроизводство в БНТ, като ни даде самочувствие да поставяме условия към следващите проекти. Показа стойността на прозрачната процедура на избор на проект и доказа, че единствено качеството е това, което има значение в реализацията на една продукция.

В момента БНТ е обявила годишна сесия по филмопроизводство с четири различни позиции за телевизионни сериали и има всички основания да се надява, че както кандидатите, така и комисията ще отчетат летвата, която постави "Под прикритие", преди да направят своя избор.

Какви са впечтленията ви от тенденциите на международния пазар на телевизионни продукти и по-специално сериали в момента?
- "Телевизията е новото кино" беше водещият коментар в тенденциите на пазара, които видях по време на телевизионното издание на American Film Market в Лос Анджелис. Производството на телевизионни сериали привлича индустриално големите американски филмови студиа заради комплексните възможности от излъчване на тази продукция на много пазарни нива – от платените канали през телевизиите до интернет.

Изумителни са например възможностите за "услуги" за зрителите на Netflix – американската мрежа за гледане on-demand през интернет стрийминг в САЩ, Канада, Латинска Америка, които "дистрибутират" телевизионните сериали до потребителя в мащаб, който е несравним като потенциал и с най-големите боксофис на кината. Всеки може да гледа любимите си сериали, когато поиска и преди разпространението от телевизиите.

Важна е политиката и на платените филмови канали като HBO, с които студията се конкурират в подобна инвестиция. Производството на телевизионни сериали привлича режисьори като Скорсезе и Спилбърг, именно защото в момента съдържанието на тази продукция се развива много бързо заради интереса на пазара. И разбира се заради мащаба на печалбите.

Дори обществена телевизия каквато е BBC създаде своя компания специално за производство на сериали, базирана в САЩ с продукция, подчинена на потребностите на този пазар, защото потреблението е огромно, печалбите също. Британската медия отстоява тази своя пазарна политика, независимо, че е под огромен натиск за това като обществена медия.

В тази връзка мисля, че "Под прикритие" има вярната формула на универсална история, високо продукционно ниво и добър мениджмънт, което ни направи част от световния пазар. Фактът, че най-голямата дистрибуторска компания в света Lionsgate избра да покаже на този пазар сериала в топ селекцията си заедно с Mad Men – носителят на "Еми" 2011, хитовия Boss и двете си нови супер продукции Anger Management и Nashville, означава, че имаме постижение, с което трябва да се съобразим.

Това е първи случай, когато американската компания показва независима продукция, извън своята собствена и тази на мейджъри.

Защо според вас все повече режисьори избират да се насочат към телевизионните филмови формати, загърбвайки игралното кино?
- Известни режисьори започнаха за снимат сериали, но не мисля, че това е свързано с отказ от игралното кино. Възможността да развиват проекта, предполагам, е творческото основание, както се аргументира Скорсезе в едно интервю по повод на сериала "Престъпна империя", който продуцира и снима за HBO.

Разбира се, финансовия фактор е определящ, както и милиардната зрителска аудитория на телевизионните сериали. Не мога непременно в този контекст да коментирам професионалния избор на българските режисьори, но тяхното поведение, особено на новото поколение, е пазарно ориентирано и предполагам, че критериите, които биха ги привлекли за участие в един проект, са същата комбинация, за която вече споменах.

Ако има нещо, което в България много видимо разграничава поколенията в киното, то това е именно в следването на принципите и правилата, които определят тази индустрия, а те са пазарни. Важно е, че българското кино има своята вълна режисьори, които правят този преврат. При това с необходимото тематично и жанрово разнообразие на филмите, които заснеха в последните 5 години. Започна Явор Гърдев с "Дзифт", Димитър Митовски с "Мисия Лондон", Камен Калев с "Източни пиеси", Виктор Чучков "Тилт", Драгомир Шойлев "Подслон", Илиян Джевелеков с Love. Net…Това е важно да бъде отбелязано, когато говорим за зрители, стандарт, пазар и кино. Любопитна съм да видя заснети от тях сериали.

Има ли някакъв нов тип вълна на телевизионните сериали в момента? Няколко от първите големи успехи в тази сфера като "Д-р Хаус" и "Отчаяни съпруги" приключиха завинаги телевизионния си живот само преди около седмица след осем сезона в ефир и доста голям спад в гледаемостта през последните си години? Какво означава това за телевизиите и какво е новото като жанр, истории, картина и качество, което най-силно се търси?
- Пазарът е този, който диктува и той има основно правило – конкуренцията за зрителя и рекламодателя. Една продукция пада от излъчване и производство, когато не може повече да издържи състезанието за любовта на зрителя и съответно не изплаща обратно инвестицията си.

Световната аудитория не е хомогенна във вкусовете и нагласите си, защото например фентъзи и хоръра, които разбиват американския пазар, не са реципрочно успешни на всички територии.

Британският хумор едва ли е конвертируем в мащаб като политическите трилъри на BBC. Но има формули които традиционно работят, особено ако се стои професионално в жанра и историята е универсална. Това усетих, когато видях дублирания на испански вариант на "Под прикритие" на скрининга за Латинска Америка. Над 180 селекционери и на екрана история, която приковава вниманието, актьори, които впечатлително приемаш и продукционно ниво, което оценяваш. Респектът и уважението беше и от това, че продукция с такъв стандарт идва от малка страна и телевизия.

На какъв принцип планирате филмовата програма на БНТ, както и тази на сериалите? Това е една от сферите с най-жестока конкуренция между телевизиите? Какви заглавия може да очакваме от БНТ?
- БНТ има ангажименти като обществена телевизия както към избора на тематичните параметри, така и към начина, по който формира своята цялостна програмна политика във филмопроизводството.

Ние поставяме своите виждания като продуцент на обсъждане от Програмен съвет за кино, в който влизат и представители на кино гилдията и институции с консултативна роля каквито са министерствата на образованието и културата.

Приоритетите се определят за предстоящия годишен телевизионен сезон и се обявяват публично. Редовната филмова сесия, която се провежда в момента, показва жанровото и тематично разнообразие, към което се стремим. Има четири обявени позиции – училищен сериал, исторически сериал, ситком и свободна позиция за сезонен сериал без ограничение на жанра и темите, с единствено условие да е съвременен сюжет.

До този момент комисиите, в които съм участвала, показват висок критерий и много вярна оценка за това каква продукция има необходимост и задължение да продуцира националната телевизия. На предишната сесия например не пуснахме в производство сериал, защото комисията прецени, че не отговарят като качество на нивото, което БНТ постави с "Под прикритие".

Може би изглежда, че нямаме продуцентската свобода на частните телевизии, но все повече се убеждавам, че изискванията, които имаме като обществена медия, само прибавят качество и ниво към продукцията.

През последните няколко години документалното кино бележи силен възход. Разработват се много нови и необичайни форми на документалистика, която е далеч от познатия на всички формат на дългия репортаж и често се доближава до игралното кино. Какво е отношението на БНТ към този формат сега и в бъдеще?
- Имате предвид т.нар. доку-фикшън или соуп-доку сериали. Като човек с над десет документални авторски филма в биографията си естествено следя развитието на тези жанрови тенденции.

На практика БНТ има опит за такъв подобен формат, какъвто са "Малки истории". Все още не мога да се реша да предложа подобна позиция в конкурсна сесия, но имаме подкрепени такива проекти като копродукция – "Правилата на ергенския живот" и "Полският водопроводчек". Самата аз работя авторски проект за игрален филм, който първоначално беше замислен като доку-фикшън.

Важното в екранната трансформация на документалните сюжети е да не си изпуснал момента на историята, и героите ти още да живеят в нея. Ако БНТ продуцира такива формати, ще трябва да се съобрази с това. Като медия, която трябва да развива различни жанрови форми, може би подобен опит ще е важен за киното у нас, а и ще проверим и дали има зрители.

Оригинална публикация 

Европейски издатели: Правителството да реагира спешно за свободата на медиите в България

www.dnevnik.bg | 08.06.2012

Асоциацията на европейските издатели на вестници (ENPA) призова правителството в София спешно да реагира на притесненията за свободата на пресата в България.

В официално съобщение на организацията, разпространено в четвъртък, се посочва че позицията последва изслушванията за свободата на медиите в България, проведени в сряда в Европейския парламент. Те бяха организирани от групата на либералите (ALDE) и се проведоха в Брюксел.
На изслушванията "български издатели и журналисти дадоха примери, включително за ограничения в пазара за разпространение на печатни издания, които дават основание за опасения за свободата на пресата".
Изпълнителният директор на ENPA Франсин Кънингам и председателят на Съюза на издателите в България Любомир Павлов говориха на изслушванията, на които беше прочетено обръщение и от вицепрезидента на Европейската комисия – еврокомисар Нели Крус, се казва още в съобщението.
Президентът на ENPA Ивар Русдал заяви: "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество. ENPA прие поканата от българските издатели да организира мисия за установяване на фактите с цел изясняване на ситуацията в България и особено що се отнася до начина, по който функционира пазарът за разпространение на печатни издания."
ENPA е международна неправителствена организация, представляваща вестници, публикувани на всякакви платформи. Тя представлява над 5200 национални, регионални и местни издания, публикувани в 23 от страните членки на ЕС, а също така в Норвегия, Швейцария и Сърбия.

Оригинална публикация

Преглед на печата с PR експерта Максим Бехар

Нова телевизия, Здравей България | 08.06.2012
 
 Водещ: Коментарът на „Преглед на печата с Максим Бехар. Добро утро, заповядайте! Как сте?
 Максим Бехар: Радвам се да ви видя, прекрасно. Интересни теми днеска.
 Водещ: От няколко дни, интересна тема и неприятна всъщност с тези бомби, които гърмят 4 г. по-късно. Челопечене, 4 г. по-късно същите бомби, обаче на друго място.
 Максим Бехар: Всичко това, заради една екскурзия до Бали всъщност.
 Водещ: Дали? Дали?
 Максим Бехар: Дали? И аз си задавам този въпрос. Смятам, че ако е, заради една екскурзия до Бали, това значи, че или администрацията ни е супер евтина вече или по този начин се вдига пушилка, за да се прикрие някоя истинска причина.
 Водещ: Вчера бившият министър на отбраната, който сега работи като адвокат, Николай Свинаров, зададе чисто въпроса, от правна гледна точка. Според него, това, ако е истина, е първият случай на документирана корупция и по тази причина е много странно за него.
 Максим Бехар: Не знам. Все пак минаха 22 г. от началото на прехода. Може би има още други случаи, но този случай е, бих казал, комичен. Въпреки че доминира и вчера и днес изцяло в пресата,надявам се все пак, това е много тревожно, тъй като вероятно има много от тези боеприпаси навсякъде в България, разположени. Ние сме ходили по казарми навремето и, по армията знаем,че едва ли има малък град в България, без да има поделение. В това поделение да има складове, в които складове, нещо има. Струва ми се, че армията трябва да е много по-прозрачна, отколкото й се слага този ореол, че има нещо много супер секретно, потайно.
 Водещ: Отколкото е.
 Максим Бехар: Това са неща, които касаят човешки животи и сигурността и не може да влияят едни 5000 или 10 хиляди лева, дадени на някой друг. Просто трябва да има по-голям контрол, но…
 Водещ: Служителката е взела екскурзията, е пътувала до Бали. Иначе поръчката си е за милион и 300 хиляди, доколкото си спомням това е само една поръчка. 120 милиона предстои да бъдат да …
 Максим Бехар: Това имах предвид, че ако всичко това зависи от 5000 лева или 10 хиляди лева,наистина е смешно и не това е причината, според мен. Може би парламентът трябва да поеме някаква грижа. Все пак сме парламентарна република. Може би президентът, въпреки не чак толкова разширените си правомощия, може да погледне, да заеме позиция, защото той е главнокомандващ, върховен. Свързано е със сигурността, с армията, с МВР. Струва ми се, че обществото в България трябва да знае малко повече за това.
 Водещ: Колкото аз съм запознат, тези стари боеприпаси продължават да се трупат. Да се трупат, да се трупат, да се трупат и всъщност проблемът става все по-голям. 11 тона са сега. Не знам колко са били преди 4 г. Може би са били по-,малко?
 Максим Бехар: Да. Това са отговори, които трябва да бъдат дадени от министерството, трябва да бъдат дадени от обществото, но това е една от темите, които днеска покрива пресата. Предполагам, че и занапред така ще се случи. Другата тема е ЦРУ, тема, каквато отдавна не сме имали в българския печат…
 Водещ: Нали прочетохте какво е казал шефът на ЦРУ?
 Максим Бехар: Казал екселънт.
 Водещ: Екселънт.
 Максим Бехар: Екселънт, казал.
 Водещ: Конгретюлейшънс, значи?
 Максим Бехар: Да. Тема, която учудващо обаче текстът от информацията е много малко. На практика никой не каза това е официална информация, информация на посолството, от друга страна на правителство. Учудващо единомислие. Едни и същи снимки навсякъде. Почти всички са на първа страница.
 Водещ: Да.
 Максим Бехар: И третата интересна тема е, че имаме двете най-сериозни жени в България днеска в цялата преса.Едната е жената или политикът с най-голямо доверие, за първи път Йорданка Фандъкова, политикът, на който хората най-много вярват и другата е Кристалина Георгиева,която беше обявена вчера за най-влиятелната жена в България, в една класация. Така че много мъжката тема, армейска и много женската тема, за която току-що споменах, преплетена с ЦРУ, прави един интересен коктейл в днешните медии.
 Водещ: Да.
 Максим Бехар: Почти всички медии, казвам почти, защото някои от тях са се въздържали, са покрили една много интересна среща в Брюксел, която имаше през последните няколко дни, за която знам от различни мои приятели, които присъстваха на нея.Наистина е много интересно, тъй като темата за медиите е много болезнена и много, бих казал, противоречива в България. Има няколко картела или няколко групи, които владеят печатните медии и те водят една много открита, на моменти бих казал, невъздържана борба като за колеги помежду си. В същото време е много показателно, че в европарламента се обсъжда свободата на българските медии от най-различни хора, от представители на регионални медии, което е много добре.
 Водещ: Добре. Спирам ви за момент. Заглавието в „24 часа” е ”Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск”, но продължаваме коментара на прегледа на печата веднага след рекламите.
ПР експертът Максим Бехар, с когото правим преглед на печата, по-скоро разговаряме по темите от печата. Прелитаме по тях.
 Максим Бехар: Доколко коментираме или прелитаме върху темите.Наистина започнахме една тема преди рекламите и тя е свързана с медийната свобода. Струва ми се, че Брюксел е едната институция, обаче ние всички читатели и мениджъри, хора, които имаме някакво отношение към медиите, също не трябва да си мълчим и самият факт, че целият медиен поток се изнася върху социалните медии, според мен, е много положителен знак, тъй като социалните медии имат 2 огромни предимства, които в следващите 10-15 г. в България ще бъдат доминиращи. Едното предимство е, че те са най-независимите медии. Не могат да бъдат купени. В един вестник можеш да купиш теоретически една тема, в една телевизия можеш да купиш, говоря теоретично, но и в Англия това, което се случи с Мърдок. Докато „Фейсбук” не можеш да го купиш и”Туитър”…
 Водещ: Може би не сте съвсем прав.
 Максим Бехар: Можеш да имаш своето влияние там. Можеш да имаш своята част. Обаче като цялостна медия, тя не може да бъде купена.
 Водещ: Представете си, че се платят хиляда души, които да пишат в определена посока, а иначе играят независимо обществено мнение?
 Максим Бехар: Да, обаче и това в случая…
 Водещ: Това е един конкретен пример на купуване на социалните медии, което се случва непрекъснато.
 Максим Бехар: Това се случва, особено в политиката.
 Обаче от тези хиляда души може да има и 5 мнения, които да бъдат нашите мнения, докато във вестниците, в телевизията, там е много трудно. Те не са интерактивни медии. Не може във вестника по някакъв начин да сложиш твоето мнение, ако някой каже, че няма да го сложиш.
 Водещ: Да, но само една скоба искам да сложа. Колкото и да е най-поръчковият вестник, най-поръчковата медия, винаги има един бъг в системата. Винаги има един колега или двама колеги…
 Максим Бехар: Може да се появи от някъде точната информация. Може.
 Водещ: Да. Винаги има един или двама или трима, които да са принципни хора, които да си вършат работата, естествено, налагайки им се да преглъщат определени неща.
 Максим Бехар: Аз мисля, че не един, двама,трима. Голяма част от колегите…
 Водещ: Имам предвид, в най-поръчковите, в най-гадните. Вижте, има… 
Максим Бехар: Аз никога не съм делил медиите на гадни или на гадни и поръчкови, както и никога не съм ги делил по цветове. Аз и Аз и до ден днешен смятам,че жълти медии в България няма. Жълти вестници няма. Има вестници, които пишат истината. Има вестници, които лъжат или фабрикуват неща, но и вестници, които са точни, честни, почтени.
 Водещ: Всеки вестник може да бъде жълт, според вас, ако лъжат?
 Максим Бехар: Да, защото виждал съм и в сериозни вестници информации, които, да разбира се, те са на корпоративна тема или засягат някакви икономически интереси, но по самата си същност , не биха излезли в жълт вестник.
 Водещ: Знаете ли? За социалните мрежи като заговорихме, според мен, наистина играят страшно важна роля, защото, ако приемем, че ние, които работим в официалните медии, би трябвало по някога сме, друг път не, коректив на останалите власти, четвъртата власт, журналистиката, то социалните медии са коректив на самата журналистика.
 Максим Бехар: Те са и журналистика.
 Водещ: Аз не бих си позволил да правя определени неща, най-малкото, защото след това ще ми напишат колегите във „Фейсбук” Абе, как можа,?
 Максим Бехар: Не само вие и ние в медиите и всеки един човек в бизнеса или където и да е. Дори в едно училище, нещо някой ви спъне, някой ученик, пък запали цигара в час, нали веднага ще го напишат в „Туитър” или във „Фейсбук” и би се притеснявал. Те са коректив на цялото общество, но те са и журналистика и това е една от огромните разлики в света сега и преди 5 г., защото сега в момента „Фейсбук” има някъде към 800-900 милиона потребителите. Това означава, че вие имате 800 милиона-900 милиона конкуренти, потенциални, защото всеки един, който пише на своята стена, по някакъв начин прави някакво творчество, прави журналистика, пише текст. В днешно време за съжаление, тъй като коментарът е на много задни позиции в медиите, основната част от журналистиката е да имаш какво да кажеш и да има къде да го кажеш. Това е „Фейсбук”, „Туитър”. Да напишеш нещо в 140 знака е висш пилотаж на журналистиката.
 Водещ: Да.
 Максим Бехар: Нещо, което другите са писали на цели страници по вестниците…
 Водещ: И във вашата професия е също висш пилотаж?
 Максим Бехар: Да. Докато в 140 знака да напишеш нещо и да кажеш всичко в това, така че, според мен, медийната ще свобода си дойде повече на място, когато имаме по-силно развити социални медии, от които пък и хората стават по-интелигентни, тъй като социалните медии, освен всичко друго, са и обмен на познания. Аз знам нещо, вие знаете нещо. Вашият директор или директорка знаят по нещи и когато ние се срещнем в социалните медии, обменяме това познание и ставаме по-учени.Интересна тема за свободата на медиите в България. Надявам се, че не само в Брюксел, а и в България ще продължи тази дискусия. Още една, когато споменах Йорданка Фандъкова като политик с най-голямо доверие и Кристалина Георгиева, най-влиятелна българка, изпуснах едната българка, която се движи в политиката през…
 Водещ: Цецка Цачева?
 Максим Бехар: Меглена Кунева. Тя всеки ден. Тя всеки ден. Съгласен съм в Борислав Цеков в „Република”, който казва, че Меглена Кунева трябва да каже, кой я финансира и кой стои зад това движение, но не само тя, не само тя. Трябва да има още по-голяма прозрачност в българската политика, да се знае всеки лев откъде идва, за какво отива, кой как го използва, за да може да се пък ние избирателите, малко по-спокойно да отиваме да гласуваме. И особено пък, ако знаем и ако се въведе това, което изцяло поддържам Меги Кунева в това, което казва, че трябва да има електронно гласуване в България, може да има електронно преброяване. 3,5 милиона души участваха в електронното преброяване. Значи това са хората, които могат да гласуват електронно. Ако има електронно гласуване, тогава, предполагам, че прозрачността може да бъде по-голяма или сигурността на това, че ти даваш гласа си на този, който си го избрал наистина, може д бъде 100-процентова или близка до 100-процентова. Добрата новина е, разбира се, че почва европейското по футбол.
 Водещ: Тази вечер беше, нали?
 Максим Бехар: Тази вечер е. Ще гледаме Полша-Гърция и кой за когото си симпатизира, разбира се, ще вика и ще пие много бира и ще се радваме на футбола, защото освен всичко друго, при всички тези взривове, бих казал, тревожни новини, много тревожни новини , най-вече, че в днешната преса няма дума за икономика примерно, дума за сериозна икономика, нито дума за това дали България ще има повече инвестиции, ще има повече работа,за това какво прави правителството. Аз смятам, че почти нищо не прави да промотира България в чужбина, да казва, България е страната, елате тук при нас.
 Водещ: Добре. Може би трябваше да завършим с футбола и европейското?
 Максим Бехар: Да. Те инвестициите все пак са по-важни неща от футбола.
 Водещ: Така е.
 Максим Бехар: Идва и заминава, а остава необходимостта България да има добър имидж в чужбина такъв, какъвто заслужава.
 Водещ: Благодаря ви за този разговор. Беше интересен.
 Максим Бехар: Приятен уикенд на всички.
 Водещ: И на вас. Сега новините.