Водещ: Днес имаме една такава много любопитна, особено за медийните среди гореща тема и тя е свързана с две журналистки, медийни дами, които, няма да е пресилено, ако кажа, че влязоха във война. Тя тази война стъпка по стъпка се задълбочаваше през годините. Става въпрос за Кристина Патрашкова, която днес ни е на гости, и нашата бивша колежка Люба Кулезич. Нека да кажем на зрителите поне нещо, което може би трябва да е отправна точка, че всъщност Люба Кулезич заведе дело за 30 000 лв. за обидна квалификация, с която си я нарекла в едно издание. Но за да припомним някак хронологично на зрителите как се случиха нещата, нека всъщност да видим пък каква беше първопричината за този материал, който ти написа, от архива на „Рулетка” по Станция Нова.
Люба Кулезич: Това дори не е жълтения, това е новоизлюпеният вестник Чингалерия, Чингелерия, който публикува интервю с г-н Найденов, всъщност той е поводът да ви поканя, „Дарина може да е убила сина ми” е според този вестник вашето изявление. Защо мълчахте толкова години, г-н Найденов?
Водещ: Така, изключително любопитно. Така стартираха нещата всъщност. С това гостуване в студиото на „Рулетка” и с хвърлянето на вестника, чиито главен редактор си ти, който е с име „Галерия”, но беше наречен Ченгалерия. И вече, само за да допълним темата, ти отвърна неслед дълго със заглавието „Курвалезич – ти си дъното на отходната журналистика”.
Кристина Патрашкова: Да.
Водещ: Правилно цитирам. Сега, първо да попитам това на професионално ниво или има и нещо лично замесено ли е, което се случва между вас двете?
Кристина Патрашкова: Ще обясня следното. Значи, г-жа Кулезич, тази моя колежка, заведе дело за 30 000 лв., както ти каза, защото тя се почувства много засегната и обидена от това прозвище, което аз употребих във вестника и в целия материал. И на мен ми е много странно защо тя е обидена от начин, по който я наричат всички хора в сферата на културата. Аз преди да се занимавам с по-политическа журналистика, пишех само за кино и театър и смятам, че познавам всички хора, които се занимават с изкуство и зная за тях много повече, отколкото е публично известно. Г-жа Кулезич работеше навремето в киноцентъра, впоследствие много дълго време пишеше статии, за кино главно в различни издания, и сред журналистите, които се занимават с култура, както и сред всички хора, които са се занимавали с кино, тя е известна с това прозвище. Защо, може би трябва да ги попитаме тях, и аз даже на това дело ще доведа хора, които ще кажат, че я познават така. Има хора, които са по-известни с прозвището си, отколкото с имената си. Например изключително уважавания от мене актьор, кандидат за вицепрезидент сега, на когото стискам палци, Стефан Данаилов, е всеизвестно познат като Ламбо. Така го пишат и в заглавия на вестници и навсякъде и той би трябвало да се обиди. Ако аз ви кажа Георги Петров отива на кино, вие какво ще си помислите? Георги Петров отива на кино. Ако ви кажа, сега не искам да обиждам човека, така беше известен, Гошо Тъпото отива на кино, значи това е един човек, който беше шеф на комисията по хазарта…
Водещ: Добре, но нали знаеш, че в крайна сметка обидните квалификации по някакъв начин водят до…
Кристина Патрашкова: Ама това не е обидна квалификация.
Водещ: Е, специално за Гошо Тъпото, ако тръгнем да говорим, а пък иначе за Курвалезич, точно това щях да попитам всъщност, изяснихме, че това не е твое откритие, а е по-скоро заемка?
Кристина Патрашкова: Не е. И може би ние трябва тука вече да проучим този факт и да се заинтересуваме защо това прозвище е известно. Може би то идва от идейните лутания на моята колежка. Тя имаше пристрастия различни идейни – БСП, СДС, ДСБ, Иван Костов, сега работи в телевизия, свързана с ДПС. Има идейни лутания, не знам, това е въпрос…
Водещ: А вие всъщност, това ли е причина за, да кажем, липсата на симпатия, или има и някакви други причини между вас, защото усещам напрежението, то е видимо?
Кристина Патрашкова: То е видимо. И не случайно вие започнахте с това видео. Значи тя хвърли вестника, той беше току-що излязъл. И на практика аз исках да защитя по някакъв начин както вестника разбира се, така и своите млади колеги, повечето от тях са такива, които сега прохождат в занаята. Тука бяха излезли два-три броя, дори не помня, когато тя направи това. Сега, тя нарича вестника Чангалерия, или Ченгелерия, не знам там точно как го нарича, очевидно намеквайки за нещо, свързано с ченгета, с такива подмолни неща. Същевременно тя непрекъснато общува и нейните най-близки приятели са хора с агентурни имена. Един от най-близките й приятели е известният агент Академик. Това е известен журналист, който издава вестници, сайтове. Значи тя общува с агенти, а нарича вестника Чангалерия.
Водещ: Добре, значи, да се върнем на това, което ти написа като материал. Имало ли е момент, в който да съжаляваш примерно, че си написала този материал, и даже да си кажеш, абе що ли ми трябваше да го правя, може би прекалих, или…
Кристина Патрашкова: Сега, ако трябва да говоря съвсем сериозно, аз много съжалявам, че нравите на журналистиката станаха толкова низки. И за съжаление, в тези войни, които започнаха да се водят, защото, хайде, може би не е точно война това, което се случва между мен и Люба Кулезич, но много журналисти се хванаха гуша за гуша. Включително аз бях на една пресконференция съвсем скоро, където съжалявам, че пак г-жа Кулузич, но примерно каза на Сашо Диков: марш оттук, ти си мутра, ти насочваш, ти не знам какво правиш…
Водещ: Между тях също имаше сблъсък в интерес на истината, и то в това студио.
Кристина Патрашкова: Имаше сблъсък, аз съм имала сблъсък с г-н Карбовски и ред други сблъсъци. Това е лошо за професията.
Водещ: Само да попитам, това не винаги обаче са професионални сблъсъци, имам чувството.
Кристина Патрашкова: Моето обяснение, може да звучи странно, но стана така, че журналистите напоследък не се разделят на базата на каузи, които защитават, за съжаление, а на базата на пристрастност към определени политици. Първо, журналистиката стана много слугинска и много обслужваща, много от споровете. Примерно ние с г-н Карбовски се скарахме по повод на това кой обича Бойко Борисов, кой не обича и ти добър ли си или си лош в зависимост от това дали обичаш Бойко Борисов. Вие представяте ли си този абсурд. И когато аз отидох там нямах намерение да се карам…
Водещ: То хората се карат и извън телевизията на такива теми, но някак си за журналистите, да, те са…
Кристина Патрашкова: Трябва да се обединяваме на базата на това да бъдем коректив, да бъдем критици, да защитаваме каузи. Аз не казвам, че ние сме безгрешни, аз не казвам, че и ние в нашия вестник сме безгрешни, не казвам, че не сме допускали неточности, всеки допуска, но ние като гилдия трябва да бъдем заедно в името на това да бъдем власт.
Водещ: А за всеки един журналист поотделно, той какво може да си позволи да допусне спрямо неговата ценностна система или примерно на базата на това да върне топката или да влезе в пряк сблъсък, за да защити честта на изданието, или..?
Кристина Патрашкова: Цялата работа е такава, че журналистът, аз не искам да упреквам колегите като цяло, много талантливи и кадърни колеги има. Проблемът е, че нещата не зависят от тях. Общо взето всички знаем редакционната политика и линията, която следва едно издание се определя от собствениците, от главните редактори или там от някои други политически влияния. Т.е. не всеки може спокойно, не всеки може да излезе и да влезе в такава битка. Аз влизам в такава битка, защото съм главен редактор и изпълнителен директор на дружеството, което издава този вестник, както и Люба, която има доста голяма самостоятелност, тя е в момента топ журналист в една медия, свързана с ДПС, няма какво да се лъжем, където на нея й се разчита твърде много да провежда определени политически линии. И това личи от това, което тя прави.
Водещ: Добре, ти каза, че това е едно определени, което се използва в някакви кръгове, но всъщност, ако се замислим за изобщо ценностната система, която налагаме ние медиите, изкарвайки едни определения от контекста, именно от средата им и вкарвайки ги в общественото пространство по такъв сериозен начин, смяташ ли, че е редно, кога и в крайна сметка едно е аз вкъщи да наричам някой с определен, примерно Тъпото, или Кривото, а друго е когато дойда тук и го кажа. Тогава вече трябва да съм готова дори да вляза в съда, нали, ако се наложи?
Кристина Патрашкова: Да, да. Сега, Нана, има пряк ори, които са безобидни и има прякори, които твърде точно определят същността на човека. Примерно, ако тя не беше постъпила по този отвратителен начин, има друг начин да каже, че тя не харесва изданието, че тя има някакви възражения, след като тя постъпва по този начин, за съжаление, се наложи да извадя този прякор. Това говори като цяло за упадък на нравите в обществото ни. Аз не казвам, че това е добро, но казвам, че положението е такова, че когато някаква такава атака се отправи, тя по принцип, цялото ни управление в момента налага една агресия, изключително агресивно. Ние се мразим също, непрекъснато се отправят някакви заплахи, налага се силовото. Така че аз пък съм против да смятаме, че ние журналистите сме виновни за всичко. Това, което става из всички сфери на обществото, за съжаление, се отразява и в журналистиката. Но проблемна журналистиката е, че е обслужваща. Това е големият проблем, а не че сме извадили един или друг прякор, поне аз така мисля.
Водещ: Да, щях да те попитам всъщност кое е по-тежко, да ти хвърлят вестника на земята, за който работиш или примерно си главен редактор, с доза театралничене, или да намерят аргументи да те осъдят като издание примерно?
Кристина Патрашкова: Аз много ще се радвам…
Водещ: Кое е по-неприятно или как да кажа, по-тежко според тебе като неуважително като поведение…
Кристина Патрашкова: Много по-тежко е някой по този начин да изрази отношение към това, което правя, защото, и към това, което правим всички ние като колеги във вестника, защото ние вероятно има много неща, за които можем да бъдем упреквани, но мисля, че последното, за което можем да бъдем упрекнати е, че не сме някаква опозиция, а сме много малко тези хора. Сигурно имаме грехове, сигурно сме сбъркали на някой гаджето, сигурно нещо сме разказали някаква история, която не съществува, за жалост, това става в занаята, но аз пак казвам, аз не съм измислила име на г-жа Кулезич. И наистина в съда ще повикам много режисьори, много актьори, много колеги, които ще потвърдят, че тя бива наричана по този начин. Самата тя впоследствие вади тълковни речници, тълкува моето име по какви ли не начини, нарече ме как ли не, аз не й се сърдя. Няма значение, така разбира нещата, тълкува…
Водещ: Надявам се пак да ни кажеш поне един от начините, с които те е нарекла, но след малко, когато ще продължим да си говорим и за медиите, и за това дали някои от тях примерно са били осъдени и за какво.
На гости ни е Криси Патрашкова, с която си говорим за размяната на остри реплики с журналистката Люба Кулезич, и нещо повече дори, за това, че тя те даде под съд, даже си позволихме да се попитаме дали те е дала теб под съд или изданието, но да приемем…
Кристина Патрашкова: Че мен е дала.
Водещ: Че теб е дала под съд с иск за 30 000 лв. във връзка с една, да кажем, обидна класификация, която употребяваш за нея, но както стана ясно от теб, това е дума, с която тя е наричана или известна.
Кристина Патрашкова: Тя е известна в арт средите и медийните.
Водещ: Добре, ще повярваме, така да се каже. Между другото тази война започна от хвърлянето на в. „Галерия” на земята, след което тази наистина реплика, с която ти озаглави своя материал във вестника, в който се главен редактор, но после имаше и доста други нападки между вас. Тя те нарече „звеноводката на Трактора”, даже доколкото знам това не е съвсем коректно казано, защото може да си звеноводка на бригада, но не и на трактор. Други пък, нали, тук-тъме се появиха и публикации, че си от категорията журналисти, т.нар. „вербални слабаци”, много любопитно. Изобщо, да, пишат добре, но не умеят да се изразяват устно. Аз мисля, че зрителите ще си направят…
Кристина Патрашкова: Между другото тъй като на нея главният й патос на… не знам, на недолюбване към мен или може би откровена омраза, няма защо да го спестяваме, е насочено към това друго прозвище, което тя е употребила – Трактора. Нали звеноводката на Трактора. Тя по някакъв начин ме вижда в такава една светлина и аз искам да кажа за първи път във вашето студио, че аз съм много притеснена. Аз съм искрено притеснена за себе си, за своята сигурност.
Водещ: Сериозно ли говорил, или…?
Кристина Патрашкова: Да, сериозно говорим, защото се оказа, че същият този Трактор, това е прозвище на човека Алексей Петров, сега, аз тука последните дни научих много неща. Аз не крия, че се познавам с него, с него сме приятели. Значи, аз научих, че той е поръчал, дано си спомня да изредя всичките – Таки, Коко Динев, Ахмед Доган, беше забъркан там във взривяването на Стоил Славов, Бойко Борисов, сигурно Гриша Ганчев, а и съвсем скоро разбрах от едно издание, в което г-жа Кулезич пише редовно, че той е пребил с чукове близките си. И сега си мисля, и след като съм му приятелка мога да стана поредна жертва. Единственото…
Водещ: Е защо, ти си защитена…
Кристина Патрашкова: Вижте, той дори близките си, вече към близките си така се отнася. Сега единственото, което малко ме успокоява е, че от всички тези поръчани нито един не е убит. Значи той не е чак толкова добър в тези поръчки, та дай боже да ми се размине и на мене.
Водещ: Криси, от колко време го познаваш, каза, че сте приятели?
Кристина Патрашкова: Ами познавам го от около, значи тогава, от около 2008 г.
Водещ: От 2008 г.
Кристина Патрашкова: От 2008 г., той дълго време прекара в ареста, значи не го познавам през всичките тези години.
Водещ: А как се запознахте?
Кристина Патрашкова: Правейки интервю. Това беше първото голямо интервю, което той даде. Тогава беше още агент в ДАНС и дори се превърна в сензация, защото той тогава не говореше и никой не знаеше нищо за него.
Водещ: Аз мисля, че цялото това отношение на Люба започна или може би беше продиктувано от това, че се говори, че Алексей Петров е собственикът на „Галерия”.
Кристина Патрашкова: Точно тока, от там започна цялото това нещо.
Водещ: Той ли е собственикът на „Галерия”?
Кристина Патрашкова: Многократно съм казвала, че не е собственик на „Галерия”, беше хубаво да има някой собственик, който да дава средства на вестника. Абсолютно е ясно, има си публичен регистър и много пъти съм обяснявала на този въпрос, наистина не е той собственик. Но ето къде е проблемът. Люба Кулезич работи в едни други издания, които са много на брой, които са страшно много – и телевизии, и сайтове, и вестници, които прокарват една друга политика, силно проправителствена, която има за цел всички такива, които са посочени от хора на властта, че не са добри, да бъдат представяни като такива. Аз затова казах, че конфликтите в журналистиката не са на базата на истински позиции, а са на базата на ей такива подмолни…
Водещ: Те даже се оказаха не с журналистически умения дори и способности, всъщност тук говорим вече за това някой да се защитава…
Кристина Патрашкова: Да си защитава патрона. И сега, аз примерно като казвам, че познавам Алексей Петров, че не се срамувам, че вестникът има някаква определена линия, в смисъл ние казваме всеки, който е виновен и има доказани неща, да отива в съда. И аз затова час по-скоро искам и това дело за него да тръгне, искам всички доказателства срещу него да бъдат извадени, да бъде ясно какво е. Но разбира се никога не е било такова чудо, толкова много медии за живи хора, за живи хора, хайде остави да ти забъркат любовницата, обаче за жив човек непрекъснато всеки ден да казваш, този поръчан, онзи, че и президентът забъркан, Гриша Ганчев, някакъв страшен кошмар.
Водещ: Добре, да се върнем все пак на нашата тема, влизала ли си в съда до момента заради вестник „Галерия” и някой, който е отправял обвинения срещу вас?
Кристина Патрашкова: Да, влизала съм в съда. Засега вестникът не е осъден, но дела има, да.
Водещ: Всъщност така и не разбрах, защото имаше, май, едно насрочено дело, относно делото, което Люба е завела към теб, но явихте ли се, какво се случи..?
Кристина Патрашкова: Имаше заседание, на което се явиха мои свидетели, но тъй като нейният защитник може би се е притеснил от това, че те нямат свидетели, и са поискали да имат и те свидетели, така че следващото заседание е насрочено за декември месец.
Водещ: Но вие си имате свидетели?
Кристина Патрашкова: Да, предполагам, че и тя ще ги използва.
Водещ: А какви са тези есемеси, за които става въпрос, че сте получавали, пък номер само с две цифри разлика последни, изобщо пак някаква страхотна мистерия, в тази държава всичко е страхотна мистерия.
Кристина Патрашкова: Всичко е мистерия. Това бяха някакви есемеси, които бяха подписани точно с това прозвище, с което аз се бях нарекла. Честно казано, аз впоследствие, когато анализирах, смятам, че други хора са се възползвали от тази ситуация и са написали тези есемеси, но ние поискахме да изясним ситуацията. Тя отправи някакво оплакване, дадохме някакво обяснение, както и да е. Имаше обиди, цинични есемеси, които аз получавах, подписани с нейното прозвище.
Водещ: Добре, и като заговорихме за мистерии обаче, аз все пак си ни нагости, надявам се в съда, когато се срещнете, нещата да се развият в някакъв положителен аспект, не знам какво даже имам предвид, какво имам под това предвид като го казвам, но още една мистерия, даже с днешна дата се случва в момента или малко по-рано. След една раздяла, дори без развод се сключи брак, говоря за Николета Лозанова, и излиза, че едва ли не това е събитието на, аз бих го определила на деня. Много се извинявам, но може би според някои на седмицата или нямам представа, ето, снимка на двамата, и тъй като ти коментираш и подобни светски личности в Нова телевизия, кажи, моля те, тази сутрин говорихме за разводите и за това защо българинът се развежда,хайде, всъщност да те попипат и теб, според теб защо се развежда българинът? Ако говорим за една надделяваща причина.
Кристина Патрашкова: Аз не бих казала, че само българите се развеждат, развеждат се хората навсякъде по света. Не знам, може би съображенията за сключване на брак твърде често не са любов, а са някакви други. Това е дълга тема и вие дълго я дискутирахте, но сега да кажем няколко думи по повод Николета и на Валери, аз съм писала и коментар по този въпрос. Вие днеска показахте и другата оформила се любовна двойка – Алисия и Ники Михайлов, той като те са оплетени всички в едни любовни отношения. Общо взето те така, поне така заявиха, говоря за Алисия и за Ники, че дават едно интервю, за да обявят, че са заедно и че ще се опитат да не коментират много личния си живот, дай боже да е така. Освен това аз тях все пак ги възприемам, защото и двамата са реализирани в своята сфера. Ники Михайлов е един много успешен футболист, много талантлив вратар. Тя се е реализирала в своя жанр. Аз мога да не го харесвам, но е реализирана. Обаче аз ужасно много се възмущавам от това невероятно медийно влияние, с което обграждаме Николета и Валери вече не знам колко месеца. Ние всички сме в течение на всичко, кога тя забременя, кога те се целунаха, кога ще дават интервю в спалнята, просто всичко. Знаете ли какъв е проблемът? Проблемът е, че, първо, за него ми е много мъчно, защото даваше много големи надежди за много талантлив футболист. Дано да му потръгне кариерата, защото не върви. Проблемът е, че тя е от типа момичета…
Водещ: Ама защо не върви неговата кариера, не заради мене, така че защо да го съжалявам?
Кристина Патрашкова: Ами съжалявам го, защото ако тренира повече, ако не се занимава с глупости, ако не дава многобройни интервюта за личния си живот, сигурно ще му провърви. Защото има талант, затова го съжалявам. Защото ако нямаш талант и не ти върви. Но примерно това момиче и непрекъснатото внушаване, че това е сватба на деня, сватбата на годината и се внушава във всички, особено в млади момичета и млади хора, че просто трябва да са това – красиви, напомпани със силикон, да завъртят главата на един Валери Божинов и това да е сватбата на годината. Ама ако Бойко Борисов се ожени, тогава трябва така да се отнасям, а не Николета и Валери.
Водещ: Добре, всъщност…добре,това събитие какво да го водим? Аз поначало не се занимавам много с тях, един път им гледах едно интервю, много се смях, защото този, който не можеше да говори, много се опитваше, а пък този, който евентуално можеше да върже едно изречение, нищо не каза, и въобще беше голяма смешка, такова интервю. Но в смисъл, ти коментираш такива хора и между другото жълтите издания, жълти аз ги наричам, защото масово ги наричаме така, но таблоидите, нека да кажа…
Кристина Патрашкова: ОК, нека и жълти да са.
Водещ: Непрекъснато, те не се занимават с мен, аз не че искам да се занимават с мен, но се занимават с тях. И това е облъчване, облъчване, облъчване, какви гащи си обува, какъв сутиен сложила, каква операция си направила, бюстът й колко кубика имал, косата й, страшно е положението.
Кристина Патрашкова: Именно, аз съм срещу това. Нямам нищо против да се напише нещо за тях, обаче трябва да я има и другата гледна точка, трябва да я има иронията, да я има и критиката. Тези двама души са доказателство за подмяната в цялото ни общество. Защото това са героите в обществото. Защото ако излезете на улицата и направите анкета сред младите хора, те иска да бъдат Николета, те не искат да бъдат някой, който ще полага усилия, за да постигне нещо в този живот. Това е огромният проблем.
Водещ: Ами на нас миналата неделя ни казаха, Мис Силикон ни каза, че хубаво право, ама много учене, трябва акъл.
Кристина Патрашкова: Трябва акъл за силикона?
Водещ: Не, за правото.
Кристина Патрашкова: За правото да, за правото обикновено трябва акъл.
Водещ: Иначе за силикон не.
Кристина Патрашкова: Но като научавам какви хора завършват право и не само право, вече доста се чудя и как човек се сдобива с диплома за висше образование.
Водещ: Сега, тук обаче не говорим за това, за диплома… тип Кари Брадшоу и доколкото разбрах лодка щяла да я води на сватбата. Сватбата между другото, аз днеска разбрах с много голямо любопитство, че е в Правец.
Кристина Патрашкова: Е то това е много модерно, в Правец се случват много неща напоследък. Обаче се случват и неприятни истории, не само положителни. Не, аз говоря съвсем сериозно, няма нищо лошо, добре, Валери Божинов си е харесал това момиче, просто тази невероятна показност и това любопитство на медиите, без да има критика, ние в нашия вестник също пишем за тях какво и що се случва, но има коментари, които дават някаква гледна точка. За мен тя си е момиче от тази моя любима държава на Златките, с която аз очевидно не мога да се преборя… Така че аз им пожелавам щастие и късмет обаче тези хора, които прекалено много се демонстрират и обясняват колко са щастливи и влюбени, много скоро след това се разделят. Не им го пожелавам, особено в този ден в никакъв случай не искам да го кажа. И много добър контрапункт би било, ако Алосия и Ники Михайлов сега запазят една дискретност. Те наистина са ми някак си по-симпатични. И така, ако…
Водещ: А защо, може ли да кажеш?
Кристина Патрашкова: Защото не спекулират по такъв начин с личния си живот като тези двама души.
Водещ: И същевременно те казват, моля ви, оставете ни.
Кристина Патрашкова: Точно така. Докато тука, тука е нещо страшно. Ние за Николета знаем всичко. Не само ние, колко мъже в тази държава знаят всичко.
Водещ: Липсват едни малки, дребни детайли от тяхното ежедневие, за които обаче ние никак не държим да знаем повече.
Кристина Патрашкова: Не, ако тя направи нещо смислено и добро, просто аз съм първата, която ще й свали шапка. Не може само със силикон да се живее в тази държава.
Водещ: Може, за съжаление, се оказа, че може и ние разчитаме между другото, понякога се оказва, че даже критичните материали са много по-чисти в някои таблоидни издания, отколкото в някои сериозни ежедневници или да кажем друг тип издания, много по-често критичните материали са там. Разбира се, за другите материали няма да говорим, но като цяло ние имаме нужда и от тях, имаме нужда някой да ни покаже пръст в даден момент, особено ако го прави с нужната доза подготвеност. Последно само, след толкова много занимания със светски личности и въобще занимания с култура и какво ли още не, искам да те попитам ти как опазваш твоя личен живот, и въобще това, което се случва при теб, и се съхраняваш, най-вече как се съхраняваш? Като се занимаваш с всичко това как успяваш..?
Кристина Патрашкова: Ами аз за личния си живот също научавам какви ли не неща, опитвам се малко по-философски да гледам, не е чак толкова лесно. Проблемът е, че напрежението обикновено в семейството се излива цялото това напрежение, но засега го запазвам, запазвам го успешно, да видим докога.
Водещ: Ами значи освен да запазим надежда, след като в държавата на Златките хора като Кристина Патрашкова също могат да запазят себе си, и надявам се не само тя, пожелавам ви приятен следобед!
