в. Монитор | Надежда ПОПОВА | 05.10.2011

Часът на Мария Силвестър в "Н3DЕЛЯ Х3" ще накара "Отчаяните съпруги" да подсмърчат

Цял час Мария Силвестър? Факт, гледайте последния модул на "Н3DЕЛЯ Х3" по БНТ1. Предаването е модифициран наследник на "В неделя с…", което в периода на Димитър Цонев дразнеше с петте си часа скучно дърдорене. Когато щафетата на водещ се озова в ръцете на Камен Воденичаров и продължителността спадна до 270 минути, зрителят усети светлинка в тунела. Още повече че за подкрепление дойде и познатият от "Денят започва" Андрей Захариев. Негова е задачата да открива неделния блок в 12,30 ч., като интерпретира социално-политическите казуси от седмицата в различна перспектива. Офертата за екранни подвизи обърка плановете му за писане на трудове по антична философия
Не съжалява, въпреки че с Мария и Камен си казват "здрасти" за сефте едва миналия уикенд. Силвестър вече успяла да го похвали "колко е умен". Самата тя е щастлива от свободата на действие, която получава в телевизията-майка. "Нямам наложени ограничения нито в подбора на темите и гостите, нито в монтажа. Случва ми се за пръв път и явно това е било нужното условие, за да съм максимално продуктивна.", сподели бившата моделка пред "Монитор".
Както вече се убедихме от пилотното й филмче за ромския Исус от Белопопци, тя се връща към комичния си период от "Шоу на високи токчета", но "още по-трещяща". Брюнетката ще търси историите на героите си най-вече в провинцията и ще ги запечатва в документално риалити. Творческият й бекграунд подсказва, че за да привлечеш вниманието й, трябва да си откривател на извънземни на Женски пазар или преследвач на варненски диалект с въпроса "Хепиту де и?".Комбинацията от красива лудост, научно фантастични теории за живота и прям изказ е на път да превърне БНТ1 в предпочитаната неделна дестинация за зрителя. Конкурентните в този слот "Отчаяни съпруги" на "Станция Нова" имат сериозен повод да посегнат към носните кърпички и без да скачат в мелодрамата на фолкзвезда. Ако не отделят минутка за казуса "как да превърнем стар куфар в дизайнерски гардероб", Вихра и Мая предъвкват в сълзлив аспект вече овършаните в сутрешните блокове светски теми. Маниерът им при водене на интервю се доближава повече до закачките между приятелки във фризьорски салон отколкото до тактиката да изтръгнеш признания чрез съчувствие. Най-доброто, което им се случи този сезон, е трансферът на Катето Евро като кулинар. От мига, в който замести бай Данчо, актрисата кове най-силната си роля след тази на Рени в "Оркестър без име". Симпатично попадение в осемчасовата одисея на "Междинна станция" е и Калина Стефанова. Култовият глас от ефира на FM + се завърна на малък екран две години след триумфа си като лице на "Следобед с TV7". В "Рулетка" блондинката превключва с лекота от честота “женска козметика и модни конкурси" към анализ на политическите акценти от седмицата.
По линията на обратното броене при уикенд блоковете си заслужава да споменем с адмирация Лора Крумова. От делничен водещ, ангажиран с тарифата на парното и борбата с бездомните кучета, тя стана най-силният коз на bTV в почивните дни. Чувството за хумор и тънката й самоирония стояха на заден план в "Здравей, България", но във формат като "Тази неделя" са страхотен плюс. Добронамерена, без да сервилничи, кандидат-сърфистката получава максимум искреност от събеседника,
независимо дали иде реч за клечка от властта
или дебютант в кинорежисурата. Като достойна конкуренция на "Тази събота" се очертава "Животът и други неща", което стартира наскоро по БНТ1. Начело на проекта са Сибина Кръстева и Асен Григоров. Тя е политолог по образование, а той няма нужда от представяне. Получава им се да коментират събитията от седмицата, както се прави и в домашна среда, защото са семейство от десет години.

Стр. 25

Дарик радио, Кой говори? | 05.10.2011

Водещ: В предаването днес ще ви вкараме в кухнята на предизборните щабове и ще повдигнем завесата на това как се измислят политически клипове, политически послания и лозунги? И всъщност кои са хората, които го правят? Кои са хората, които отново по време на избори пуснаха в обръщение думите: България, българин, хората, ние, всички, заедно? Ясни и адекватни ли са политическите послания в предизборната кампания или пък има шум в системата? За това какво казват политиците и какво чуват избирателите, за това ще говорим днес с представители на почти всички щабове и с пиарите, тези хора, които, какво работи пиарът всъщност, много интересен въпрос, ще го зададем на хората, които влязат след малко в студиото.
Пет човека в студиото на Дарик радио, чакаме още един – шест. Темата, както чухте в анонсите, ясни и адекватни ли са политическите послания и има ли шум в системата, това, което казват политиците и това, което чуват избирателите? Обещахме да ви вкараме в кухнята на предизборните щабове, да повдигнем завесата на това кои са хората, мозъчният тръст, хората, които измислят тези послания, тези, които казват на политиците какво и къде да говорят. Нали се сещате за една реплика от филма „Столичани в повече”: Ние си мислехме PR, а пък то жена. Кои са пиарите, кои са хората, които правят всичко това и какво всъщност работи пиарът? Сега ще говорим с гостите в студиото. Малко ни е разнообразна кампанията. Ние сме в кампания обаче и компанията ни е такава. Ще има шеф на предизборен щаб, ще има председател на общинско ръководство, ще има, въобще какво ще има, пиари, член на щаб и така. Затова предлагам вие да се представите, за да ви чуят хората, отдясно на мен – Жанет Пашалиева.
Жанет Пашалиева: Здравейте! Аз съм от оперативния щаб на Ивайло Калфин и освен това ръководя пресцентъра на БСП, така че може да се каже, че съм ангажирана достатъчно силно в кампанията.
Водещ: Да помоля да си говорим на ти, защото иначе ще бъде лицемерно пред слушателите на Дарик радио. Пиарите и хората от щабовете се чуват с журналисти по организационни въпроси по около пет пъти на ден, така че на ти си говорим. Здравей, Жанет. Дария е до теб.
Дария Крайчунова: Дария Крайчунова съм аз и съм от щаба на Алексей Петров и Николай Георгиев, също и член на инициативния комитет, който ги издигна като кандидат-президентска двойка.
Водещ: Добре.
Александър Димитров: Александър Димитров, председател на софийската организация на партия РЗС, член на политическия съвет и член на централния предизборен щаб на партията.
Водещ: Добре, и сега останаха още двама мъже в студиото, Елен Герджиков, здравей, лен!
Елен Герджиков: Елен Герджиков, член на националния предизборен щаб на ГЕРБ, също така член на щаба в София и кандидат за общински съветник в София.
Водещ: И Емил Георгиев, здравей и на теб!
Емил Георгиев: Добро утро! Аз съм член на инициативния комитет, който издига Меглена Кунева и Любомир Христов за кандидатпрезидентска двойка и съм член на стратегическия комитет, който се занимава с визията, най-общо казано, на кампанията.
Водещ: Добре, чакаме, единият стол е празен, чакаме Борис Марков, той е председател на щаба на Румен Христов. Ще дойде всеки момент, задръстванията са големи в момента в София. И как да започнем този разговор? Ясни и адекватни ли са политическите послания? Четох, че един лозунг трябвало да отговаря положително на три въпроса: да бъде забелязан, да бъде запомнен и да бъде прочетен. Това ли бяха нещата, които вие направихте, Жанет?
Жанет Пашалиева: Това, което казваш е вярно. Но най-важното е да бъде чут от хората, да ги докосне. Така че, знаете, че в последно време хората изобщо не са концентрирани в слушане на политически послания. Твърде ангажирани са, за да седнат да слушат или да гледат, така че един лозунг или един слоган, като е модерно да се казва, трябва директно да влезе в съзнанието на хората.
Водещ: И вие мислихте-мислихте и какво измислихте?
Жанет Пашалиева: То е съобразено и със спецификата на партията. Слоганът може да не съответства на партията, която го излъчва. Слоганът на Стефан Данаилов например е: „Идва нов ден”. Просто и ясно. А на Ивайло Калфин все па,к защото все пак той е титулярът в двойката…
Водещ: Добре, хайде давайте всички, нека този разговор да бъде диалог, да не бъде скучен, както говорят политиците. Вие сте по-творчески, така че давайте!
Елен Герджиков: Добре, благодаря за Думата. Говорейки си за слоган, за послание, аз не искам да коментирам чужди такива послания, искам само да се съсредоточа върху нашето. Ние имахме една много трудна задача, а именно с едно послание, единно, с възможно най-кратка словесна форма да обобщим посланието си и спрямо президентската кампания, и спрямо изборите власт. В този смисъл решението, което взехме беше наистина да не предлагаме някакви обещания за просперитет или някакви гръмки неща, а единственото, което сметнахме за правилно, че трябва да направим е, да обясним какво е най-главното според ГЕРБ за България, кое е най-важното, което трябва да се прави. Какво конкретно прави правителството от две години, управлявайки България, какво правят успешните кметове на ГЕРБ и какво ще правят кандидатите, които спечелят тези избори, включително и президентските…
Водещ: И така се роди „Градим България”.
Елен Герджиков: И в този смисъл да, стигнахме до това послание „Градим България”, което, искам да подчертая, защото имаше доста спекулации, между другото, ако трябва, за тези три въпроса, на които трябва да отговаря един слоган, ако трябва да отговорим, ние сме си изпълнили задачата, защото това е може би единственото послание, което се коментираше толкова активно от всичките ни опоненти…
Водещ: Обаче вече се появи и Грабим България…
Елен Герджиков: Това се появява естествено в главите на хората, които правят подобни неща, това издава начин на мислене. Естествено, когато сме го мислили, в нашите глави не е имало подобни интерпретации. Така че наистина се спряхме на нещо, което е реалност, а не обещание. То и затова е в това време, сегашно продължително, а не бъдеще обещателно.
Водещ: Добре, Емил Георгиев, няма ще-ще, тази думичка, макар че едни и същи думички се въртят: промяна, ние, всички, България, българин, народ, това са най-споменаваните думички. „Гласът на народа” как се появи?
Емил Георгиев: Аз трябва да го разкажа малко по-описателно, защото Меглена Кунева е гражданският кандидат за президент, който за първи път е гласът на хората. В смисъл, и в трите послания ние откриваме нещо, което отговаря на тези въпроси. Тя действително е гражданският кандидат за президент и това много лесно може да се види по медийните изяви, които са платени от 23 септември насам, всеки може да си направи сметка кой колко пъти се появява и с какви пари разполага в тази кампания. Издигната е от един много обширен инициативен комитет, за нея работят само доброволци. „Гласът на хората”, защото всичко това е в резултат на пътувания, които започнаха още януари месец и не са спирали досега. И ние твърдим, че наближаваме бройката от 2 млн. стиснати ръце. И разбира се първата, защото в много отношения първа Меглена Кунева не само като номер на бюлетината, но и като първата българска еврокомисарка, като първият българин, обявен за европеец на годината, за еврокомисар на годината и т.н.
Водещ: Всички са стискали 2 млн. ръце, 2 млн. души имам във Фейсбук, активно използване на Фейсбук и на социалните мрежи, за това ще говорим разбира се. Сега, Алексей Петров, не съм чула, измислихте ли вие слоган, нещо?
Дария Крайчунова: Съжалявам, че не сте чули, защото ние също имаме няколко послания. Бих казала даже, че Алексей Петров също е издигнат от гражданска структура…
Водещ: Ама ние знаем кой от кого е издигнал…
Дария Крайчунова: И то с много голям инициативен комитет. Да не говорим, че и с много голяма подписка.
Водещ: Но не е гласът на народа?
Дария Крайчунова: В никакъв случай. Той трябва да бъде чут този глас. След като имахме подобна инициатива и решихме да издигнем нашите кандидати Алексей Петров и Николай Георгиев, естествено трябваше… каква е идеята. Идеята е, че ние се противопоставяме на това навлизащо единоначалие, навлизащо, настъпващо. Аз твърдя, че в момента има силно развиване в посока на авторитаризъм. Естествено ние решихме да противопоставим екипната форма. Екипната форма на иницииране, екипната форма на управление, защото всички говорим за екипи, всички се дистанцират обаче, да речем от партийните си централи, много често от партиите като такива, тава е друг вид послание. Но за него ще говоря след малко.
Водещ: Значи вие имахте едно Аз и решихте да сложите едно Ние екип.
Дария Крайчунова: Ние екип, да, затова решихме, че силата е в екипа.
Водещ: Добре, РЗС.
Александър Димитров: …най-атрактивната кампания определено. Тя започна по всички правила на предизборната кампания, на една западна модерна кампания. Започна с оценка на президента, настоящия Георги Първанов и със заявка на това какво искаме ние като промяна в президентската институция. За вас вероятно не е тайна, че РЗС се бори за увеличаване на президентските правомощия и за нова Конституция. Кампанията ни започна с предкампания „Ще обвиня Бойко Борисов”, който мисля, че достигна до всички български граждани. Не остана човек, който да не разбере за тази кампания…
Водещ: Но защо го държахте в тайна толкова дълго време?
Александър Димитров: Защото започна с една тизър кампания, т.е. пуснахме анонимни 4 билборда в София, от които настана истерия и определено…
Водещ: Много хитро…
Александър Димитров: Определено е хитро, защото ме викаха в ГДБОП да ме питат за политическите ми убеждения, тъй като аз платих 4-те билборда. Беше много забавно наистина. Разбира се, не съм доволен от това, че обиколиха всичките ми роднини преди да стигнат до мене. Ужким не знаят къде работя, но това е друга тема, да говорим за кампанията. В момента правим по-позитивна кампания, където залагаме на слоган: „Нова Конституция без Бойко Борисов”. Т.е. искаме ясно да популяризираме темата за новата Конституция…
Водещ: Въобще навсякъде, доколкото разбирам, навсякъде във вашето говорене имам Бойко Борисов. Ще уволня Бойко Борисов, нова Конституция без Бойко Борисов…
Александър Димитров: Мисля, че това е съвсем нормално. Това е против правилата на предизборните кампании, обаче ние се опитваме да превърнем дефекта в ефект и мисля, че на този етап успяваме.
Водещ: Вижте вашите основни опоненти, примерно ГЕРБ какво правят. Те казват, аз съм за това, аз съм за онова, те говорят така, аз съм за.
Александър Димитров?: Кой е за, Цветан Цветанов, не виждаме кандидат-президента на ГЕРБ, къде го? Скри се в началото на предизборната кампания в Европа, това е чудо невиждано. Две неща в тази кампания ще се случат, едното е, че правят кампания за вицепрецзидент, а второто е, че правят кампания за някой, който липсва.
Водещ: Е къде липсва, не е ли някъде в Русе, Разград. Какво прави кандидат-президентът на ГЕРБ в ЕС като няма да го избират там, а тук ще го избират хората?
Елен Герджиков: Идвайки тук, ми беше пределно ясно, че разговорът, както и самата кампания ще се превърне във всички срещу ГЕРБ. Това е очевидно, очевидно е защо се случва. Аз ще ви кажа какво ми говори. Говори ме, че всички щабове са си направили правилно сметката, че най-вероятно кандидатът на ГЕРБ ще спечели изборите за президент. За местните избори, мисля, че сега не ни е тема, но там също има…
Александър Димитров?: Елен, когато зад тебе е включена цялата държавна машина и началник на предизборния ти щаб е министърът на вътрешните работи…
Жанет Пашалиева: …аз съм против да се говори, че едва ли не изборът е предопределен. Защо винаги се говори…
Елен Герджиков: Аз вадя своя извод от вашето поведение, а не от някаква социология. Поведението е всички срещу ГЕРБ…
Жанет Пашалиева: Ами като се има предвид политиката, която води управляващата партия, нормално е да има критики към тази политика. Вие го приемате твърде лично…
Елен Герджиков: Не, не го приемам лично…
Водещ: Кой каква кампания води, да, можем да говорим и за американския тип кампания на г-жа Кунева, можем…
Елен Герджиков: Не, вижте, кажете ми как да отговаря на твърдението, че Росен Плевнелиев не е в България, което не е вярно.
Жанет Пашалиева: Не го виждаме.
Елен Герджиков: Ами съжалявам, срещна се с Ангела Меркел, съжалявам, че вашият кандидат не се е срещнал с Ангела Меркел…
Водещ: Никой не ни чува. Да кажем добър ден на Борис Марков.
Александър Димитров?: Представете си само изявление, което съдържа в себе си твърдението, че българите не се интересуват от случая Катуница. Какъв кандидат за български президент?
Жанет Пашалиева: Да, това е много странно като твърдение.
Водещ: Какво ви става, чакайте да ви питам, Жанет, някъде се появи информация, че преговаряте щабът на БСП и на Калфин преговаряте с Боно от Ю Ту дави пее на предизборен концерт?
Жанет Пашалиева: Не. Това е поредна атракция, родена в нечие съзнание. Няма такова нещо. С Боно от Ю Ту няма как да преговаряме, защото не разполагаме с такива средства, най-малкото.
Водещ: Нещо да кажем и за посланията на Румен Христов. След това почваме детайли да говорим за Фейсбук, за шапки, значки и всякакви други материали, които ползват, билбордовете.
Борис Марков: Добър ден и от мен! Посланието е много семпло и истинско: „Можем да променим България, от теб зависи”. И има само един мотив посланието да бъде такова. Защото вече сме го правили, вече ние сме управлявали, България е такава в момента с нашата помощ, с нашето управление, и ние можем да го направим още едни път, да я върнем в европейския път на развитие. Затова е такова посланието. Няма никакви други цели. Бакърджиев и Софиянски подкрепят една кандидатура. Но след рекламите с удоволствие ще ви отговоря на няколко въпроса за… Аз смятам, че кампанията на ГЕРБ, пиарът на ГЕРБ е изключително добър. Защото да кръстиш АМ "Люлин", които са последните 20 км от една магистрала с различно име и да обявиш, че имаш построена магистрала е все едно да имаш куче Шаро о да му кръстиш опашката Рожко. И това е един продукт, който се продава много добре. Аз искам на една карта да ми покажете тези 20-30 хил. км, които се строят всеки ден и някой във вашия щаб, има ли някой във вашия щаб, който може да сметне думите на г-н Борисов на ден, имаме по 20-30 км пътища, за да видите как ще асфалтирате от тук до Аляска точно за 2 години. Очевидно съм ги сметнал, просто такова ми е образованието и първо се опирам на знанията, когато говоря…
Водещ: Всички срещу ГЕРБ, така се оформи…
Борис Марков: Не, не, кампанията тяхната е много добра, защото успява да пакетират едни неща, които не съществуват никъде.
Дария Крайчунова?: …да скрият един несъстоятелен човек абсолютно и да го представяте…
Водещ: Хайде за вашите кампании ще говорим после, всеки да си говори за неговата кампания, да видим какво се крие зад нея. Все пак трябва слушателите, които ни слушат са и ваши избиратели, така че ще видим кой после е постигнал ефекта си на това говорене.

Каква весела песничка ни пусна звукорежисьорът, дали такива весели песнички ще има и по време на предизборната кампания, ще има ли концерти, какво могат да очакват хората по страната и въобще кои са хората, които измислят това какво да се случва, тези, които измислят билбордовете, шапките, тениските, концертите, които правят профилите във Фейсбук и които учат политиците какво да говорят и къде да говорят. Събрали сме, разбрахте от началото на предаването, шест души в студиото. Сега като ви гледам един човек ни липсва обаче, много важен човек. Мисля, че това е премиерът Бойко Борисов, защото той каза: Аз ще бъда PR на Росен Плевнелиев. Така че в това му качество можехме да го поканим тук в студиото. Хайде казвайте сега концерти. ГЕРБ, в кампанията наблягате ли на концерти, залагате ли, какво ще се случва? Кои изпълнители ще ви пеят?
Елен Герджиков: За наблягане в никакъв случай. Залагаме, така или иначе има една национална обиколка, която осъществява партията във всичките 28 областни града, случва се по едно събитие в рамките на два дена, като акцентът на това събитие е един мобилен предизборен щаб, който е с цел пред местната общественост да бъдат представени кандидатите за кметове и общински съветници, и разбира се да бъде включен в програмата на кандидат-президентската двойка, за да имат те ясен график къде и кога, специално за областните градове, като през останалото време разбира се те ще посещават и по-малките общини. Така че в това се изразява организираното от националния предизборен щаб събитиен календар.
Водещ: Наблягате на хумора като че ли?
Елен Герджиков: Става въпрос за популярни лица от българската телевизия, от българските телевизии, които с участието си подкрепят партията. Аз така бих го интерпретирал. Вярно е, че част от тях са актьори, чието амплоа е да правят комедийни предавания и скечове. По-важното е, че концертите, тези събития не представляват само и единствено концерти, а представляват среща с избирателите и отправяне на политически послания към хората, които между другото съвсем с желание идват на тези събития.
Водещ: Какво лошо има хората да се смеят и това, което гледат по телевизията да го гледат на живо…
Елен Герджиков: След като го правим, значи смятаме, че няма нищо лошо. А също и автоиронията, нали, както знаете е признак на интелигентност.
Водещ: Любо Нейков играе Бойко Борисов в тези скечове, появява се там като автоирония. БСП, концерти, вие имате ли, заложили ли сте го в кампанията?
Жанет Пашалиева: Концертите не са основен пункт в кампанията, която води БСП. Основна цел на БСП в тази кампания за местните и президентските избори е да… лидерите на партията и кандидатите за президент, за вицепрезидент и за кметове да се срещнат с възможно най-много хора. И затова…
Водещ: Очи в очи.
Жанет Пашалиева: Очи в очи. И както каза и Стефан Данаилов сърце до сърце да застанем…
Водещ: Ама защо ходят разделено…
Жанет Пашалиева: Ходят разделено, това да ви обясня, защото… ходи разделено и Сергей Станишев. Значи имаме три основни лъча на обиколки. Това се прави с цел да се срещнат максимално много хора, да се посетят, ако може всички населени места в страната. Защото, съгласете се, за един месец, ако кандидатът за президент и вицепрезидент Ивайло Калфин и Стефан Данаилов обикалят заедно, няма как да обиколят толкова места. И затова те са разделени, за да могат максимален периметър да покрият и да се срещнат с максимален брой хора.
Водещ: Съгласете се, че за един месец, трябваше по-рано да е обиколена като че ли страната?
Жанет Пашалиева: Така или иначе кампанията в България, знаете, че започва по-късно. По-късно се издигат кандидатите, това не е порок на БСП, това е традиция, която е на всички партии…
Водещ: Ето, Меглена Кунева тръгна на обиколка доста по-рано, нали?
Жанет Пашалиева: Но самата тя не си признаваше, че ще бъде кандидат-президент, това е голямата разлика.
Емил Георгиев: Тествахме настроенията на хората. То и Ивайло Калфин не си признава, че е кандидатът на Георги Първанов…
Жанет Пашалиева: Той не е кандидат на Георги Първанов, той е кандидат на БСП. И освен това Ивайло Калфин е изключително силна личност, доказала се като държавник, доказала се като… защитава национални каузи. Така че в случая той има за цел наистина да се срещне с хората, да им покаже своята визия какво ще направи, когато стане президент, и да мотивира избирателите естествено да гласуват за него.
Емил Георгиев: Това е подмяна разбира се, на шега можем да го илюстрираме…
Жанет Пашалиева: Достатъчно силна личност е той.
Емил Георгиев: …избирате Касабов от „Стъклен дом”, получавате Ивайло Калфин и БСП, ами това е принципът на разделените лъчове.
Жанет Пашалиева: Стефан Данаилов е личност, която може като вицепрезидент да издигне нивото на българската култура и духовност, личност, която може да работи много силно с гражданското общество.
Емил Георгиев: Не може като президент да го направи.
Жанет Пашалиева: Те са разделени функциите.
Водещ: Чакайте, печелившата теза за слушателите, а просто наистина да им обясним, защо това се прави, защо някои наблягат на концерти, други на обиколки, така, да бъдем малко по-полезни да им кажем това. А иначе те знаят, политиците ги агитират постоянно да гласуват за тях. Меглена Кунева, залага ли на концерти, това е въпрос към всички след това, сините, Румен Христов, Алексей Петров, Атанас Семов?
Емил Георгиев: Не, няма такава форма. Формата е кампания от врата на врата, и тя е много ясна, от много отдавна и пак казвам, наближават двата милиона ръкостискания, които Сагела препоръчва още от едно време…
Жанет Пашалиева: Ама тези 2 млн. ръкостискания всеки ги е направил.
Емил Георгиев: Дай боже.
Жанет Пашалиева: Освен това да казвате, че Меглена Кунева е гласът на народа, това е твърде претенциозно.
Емил Георгиев: Гласът на хората, на хората. Подменяте…
Жанет Пашалиева: Ама кои са тези хора…
Емил Георгиев: С които се среща. Влизате в интернет страницата й и виждаш колко клипчета има там…
Борис Марков: Защо просто не си я приберете в БСП и да се приключи този дебат…
Жанет Пашалиева: Тя не е в БСП, откъде накъде? Тя не е в БСП и никога не е била.
Борис Марков: Но там й е мястото.
Жанет Пашалиева: Не, не й е мястото там, по никакъв начин.
Борис Марков: Исторически стои там в левицата и…
Емил Георгиев: Разбира се, че тя е център-дясно, ако трябва да говорим…
Борис Марков: Кой е в дясно?
Емил Георгиев: Меглена Кунева…
Борис Марков: Единственото дясно в Меглена Кунева е, че се подписва с дясната ръка.
Водещ: Г-н Марков?
Борис Марков: Аз се опитвам да избягам от това нещо, концертите, фланелките, значките…
Водещ: … Фейсбук, чакайте, важно е.
Борис Марков: Фейсбук е важно, но не го слагайте до ключодържателите…
Водещ: И билбордовете.
Борис Марков: Не, билбордовете също, това е определен канал на комуникация. Ако искате да си говорим сериозно какво оказва влияние, наистина тук колегите, които говориха преди мен са прави в това, важни са много срещите, очевидно това е акцент във всеки в кампанията, това е един канал, в който може да се комуникира с хората. Аз не бих използвал термина от врата на врата, защото в сегашната криза в България не са много вратите, които ще бъдат отворени за който и да е от кандидатите. И за това всички трябва да си дадем една ясна сметка, че политическата класа е много раздалечена от гражданите, от хората. В този смисъл, само поради тази причина няма да го използвам. Но това е важен начин да се направи една кампания. Дали ще има концерти или ще бъдат певци, които уважават дадена политическа сила, на дадено мероприятие ще изпеят песен или две, това не оказва влияние върху резултата. Това е по-скоро, как да ви кажа, чисто имиджово и ще повлияе в една изключително малка степен. Ключодържатели, фланелки и т.н., да, те ще присъстват във всяка една кампания на всички тук, които сме на масата, но в едни много по-ограничени серии и количества в сравнение с кампаниите, които сме правили преди години.
Водещ: РЗС казаха никакви ключодържатели, интересно ми е за Алексей Петров. Ще има ли концерти, кой ще му пее?
Дария Крайчунова: Няма да има такова нещо, най-малкото защото до голяма степен намираме, че е и непочтено и неморално в период на криза, в период на такава немотия да се правят концерти, в които да хвърляме… Да, действително, много хубаво, ще се радват някакви млади хора, чудесно, но дотук. Това, което обаче, ние заложихме на нещо съвсем различно, нещо, което го няма в нито един от другите предизборни щабове, ние решихме за себе си да станем на ясно, да бъдем наясно какво точно искат хората. Направихме, пуснахме, едно от вижданията ни и един от слоганите ни е този, мразя думата слоган, да бъде сложен, да се направи мораториум на политическите партии. Всички се противопоставиха…
Борис Марков: Ама някой при вас мисли ли, че е реално? Имате ли един човек при вас, който наистина да го вярва?
Дария Крайчунова: Говоря за мораториум на привилегиите на политическите партии. И ние направихме, пуснахме подписка. Тази подписка, ако ви кажа, че само за една седмица в Старозагорска област събра над 30 000 подписа, за една седмица…
Борис Марков: Извинявам се за неудачния пример, но ако в момента пуснете подписка за смъртното наказание, тя ще събере 200 000 подписа за един ден, но това не значи, че трябва да го направим. Вие не обяснявате какво предлагате, защото вие самите не може да си изясните какво предлагате.
Дария Крайчунова: Ние много добре обясняваме. Мораториум означава намордник на политическите партии да се сложи…
Борис Марков: И давате привилегии на гражданските организации. Когато една гражданска организация получи привилегиите на политическите партии, се превръща в политическа партия. Това е просто разлика в наименованията, нищо повече.
Александър Димитров: Не съм съгласна категорично. Защо отнехте привилегиите на гражданските организации, защо нямат еднакви…
Емил Георгиев: Не трябва да има привилегии просто, това е дена изкривена радикализирана логика за мораториум на политическите партии. Истината е, че има енергия отвъд политическите партии и гражданската кандидатура точно за това е актуална.
Александър Димитров: Може ли и аз да си кажа нещо? От РЗС заемаме абсолютно обратна теза на всичко, което се изговори тука и ще реагираме по този начин в предизборната кампания. Имаме един голям проблем в момента в държавата, който беше запален от Катуница. Истината е, че ние не можем да не си съобразим кампаниите с това, което се случи в държавата. Да, изчакахме един ден, два дена, трети ден, нещата не утихнаха, истината е, че някой в държавата не си свърши работата и в момента имаме коренно променена политическа ситуация. Ще дам няколко примера.
Водещ: Само да обобщим. Вие имахте намерение да правите една кампания, а това, което се случи ви преобърна кампанията.
Александър Димитров: Факт, ние сменяме нашата кампания.
Водещ: Какво?
Александър Димитров: Какво няма да го кажа в това студио разбира се, ще има много изненади, но…
Водещ: Това ми звучи страшно…
Александър Димитров: Не, звучи интригуващо. Но какво искам да кажа. Вместо да дебатираме за идеите на отделните кандидати за президенти, за това какви правомощия да има президентската институция, какви цели да има държавата, дебатът в обществото, който се наслагва по националните медии, а и интересува хората, е само какво се случва в Катуница, има ли етническо напрежение, няма ли, и в този смисъл ние в момента сме в такава ситуация, в каквато не сме били никога през тези 22 години преход. Това, което искам да кажа…
Водещ: Какво ще направите от чисто стратегическа, PR-гледна точка? Защото политическото говорене…
Александър Димитров: Чисто от стратегическа гл.т. смятаме да посочим кой е виновникът за случващото се, и това е вътрешният министър Цветан Цветанов. Не случайно направихме един протест онзи ден пред МВР, на който полицията брутално се опит ада ни избута, и е цяло чудо, че нямаше контузени и арестувани.
Водещ: Значи протести, залагате на протести?
Александър Димитров: Не само. Искам да кажа, че в момента има подмяна на случващото се в сраната. Опитва се напрежението да се представи като етнически конфликт, какъвто то всъщност не е. Проблемът е социален и политически. И съответно трябва да има човек, който да потърси политическата отговорност.
Водещ: дали ще си смените билбордовете примерно, след като подменяте стратегията?
Александър Димитров: Не, билбордовете са си ОК.
Водещ: Остават си билбордовете…
Елен Герджиков: Може би да кажа една дума (…), защото тази теза всъщност доста политически партии, не само РЗС се опитват да я яхнат. С една дума ще се опитам да кажа, за мене приоретизирането на тази тема е липсата на достатъчно силни политически послания във всичко, което интересува българите, защото това наистина е много важен въпрос, но не може да се изкарва като най-важният въпрос за България, особено в рамките на една политическа кампания, защото работата на… и в рамките на една президентска кампания, защото работата на президента е да дава една дългосрочна, една визионерска позиция за развитието на България през следващите 20 години, а не да говори за криминален случай.
Емил Георгиев: От преди два… се опитвам да се включа, и ще кажа на Елен. Значи това, че липсват дебати до голяма степен се дължи на кандидата на вашата партия. Той бяга от такива дебати. Но нека да приемем, че си прав за Катуница. Сега ще мултиплицирам един опит, който в Пловдив е предложен от кандидата за кмет Владимир Дончев. Всички политически партии и кандидати да спрат агитацията в ромските махали в Пловдив, за да се види кои са търговците на гласове. Само те ще останат. Ако не влизат политиците, ако не влизат партиите, ако не влизат надпартийните кандидати в тези махали, ако не слагат своите плакати там, ще останат само търговците на гласове…
Водещ: Ама те ще излязат от махалата и пак ще…
Емил Георгиев: Тъкмо ромите ще могат да гласуват тогава действително по съвест, ако искат да гласуват и за когото искат да гласуват. Това е нещо много важно. доколкото знам инициативата на Владо Дончев е подкрепена засега само от един от кандидатите за кметове в Пловдив, а те са 18. Значи ако действително проблемът не е в Катуница, ако той няма политически и социални измерения, както се опитва да каже, а само криминални, нали, нека да го направим това за цялата страна и тогава ще отидем на дебатите, на политическите тези.
Борис Марков: Страхувам се, че като говорим тези неща по този начин се плъзгаме по повърхността на същността на една кампания. И ако искаме да кажем нещо сериозно, с което нашите слушатели наистина да ни чуят и да ни разберат, нещата седят по един доста по-прост и доста по-елементарен начин за излагане. Истинският PR, големият PR, за да бъдат извадени гласовете, за да бъдат подкрепени кандидатите има по едно предизвикателство за всяка една от големите партии. И ще ви го кажа, без да се засяга някой, казвам ви го абсолютно откровено, защото наистина го мисля. ГЕРБ с PR продава, че с трои нещо, което реално не съществува. Вие не строите толкова, колкото го рекламирате. И това е вашият PR. В зависимост от това дали ще излъжете хората, ще бъде вашият резултат. БСП убеждава хората, че няма нищо общо с БКП, което също не е вярно. Въпросът е до каква степен ще ги излъжете, до каква степен хората ще повярват. Кунева… Не, не сме в бяло, всеки от нас има своите грехове, дайте да не лъжем хората. Г-жа Кунева е представена като гласа на народа, което също не е вярно.
Емил Георгиев: Гласът на хората.
Борис Марков: ОК. За Румен Христов подхождаме по различен начин, и това нещо, което ще ви кажа, е, че независимо от резултата на Румен Христов ние нямаме теза, с която да подведем хората, и какъвто и да е той, всеки един човек ще бъде гласувал за него по съвест.
Емил Георгиев: Подвеждате ги със самото участие…
Борис Марков: В политиката трябва да има и морал и хората да гласуват не защото са успели да ги подведат, а защото искат да подкрепят даден кандидат, и това е нашата теза.
Елен Герджиков: Вие казвате, че подхождате по различен начин. Извинявай, една дума. Казват, че подхождат по различен начин спрямо техния кандидат за президент. Те наистина подхождат по различен начин, и то навсякъде в България. Абсолютно по различен начин. Кажете ми кой ви е кандидат за кмет в София?
Борис Марков: В София е Прошко Прошков.
Елен Герджиков: А отношението към Софиянски? Той ви подкрепя на национално ниво.
Борис Марков: Вижте, само вие в ГЕРБ си позволявате да имате някакви лични отношения с кандидатите било то чрез прокуратура, било то чрез…
Елен Герджиков: Кажете каква ви е оценката за управлението на Софиянски в София?
Водещ: Аз ви поканих за PR да си говорим.
Елен Герджиков: По същия начин ще попитам, каква е оценката за управлението на Георги Първанов 10 години, БСП направи ли такава оценка, има ли анализ на това управление?
Жанет Пашалиева: Разбира се, че има. Той е направен този анализ. Едва ли хората в момента ги интересува Софиянски и Румен Христов, но както и да е. Това, което исках да ви кажа, отдавна се опитвам да взема думата, но изглежда, че е почти невъзможно в последните минути. Проблемът Катуница, аз съм съгласна, че това е много важен проблем, съгласна съм. И в същото време не мога да разбера защо представителите на ГЕРБ се опитват да заглушат този проблем и да кажат, че това е криминален случай, има кампания. Да, има кампания, и в кампанията наистина кандидатите за президент и вицепрезидент трябва да си излагат идеите какво трябва да направят и какво ще направят. Примерно нашият кандидат за президент има няколко инициативи, които вече са публично известни. Да вземем гарантираното първо работно място, да вземем инициативата за подписката срещу добиването на шистовия газ. Две инициативи ви казвам само. И към АЕЦ "Белене" да вземем отношението. Това са позиции, които са ясни. В същото време това не означава, че кандидатът за президент, както и политическите фигури не трябва да вземат отношение към проблема Катуница, защото това е много важен проблем. Той е социален проблем. Така че не се опитвайте да го заглушавате. Кампанията е едно на ръка, този проблем Катуница също трябва да бъде в устата на политиците, които трябва да намерят решение. И в крайна сметка се оказва, че проблемът Катуница е заради тази дезинтеграция, която не е само на етническа основа, тя е и на териториална, ако щете и социална.
Елен Герджиков: Това е част от ежедневната работа на политиците, а не е част от кампаниите. Това искам да кажа.
Водещ: Ще посъветвате ли кандидатите да участват в дебати?
Жанет Пашалиева: Ще ви кажа къде се добира до изборите. Защото самият Кирил Рашков излезе с интервю в „24 часа”, в което каза: „Ние подкрепяме ГЕРБ, ние сме се договорили”. И тук излиза въпросът, дали силните мъже не го пазеха…
Елен Герджиков: Дали е вярно първо…
Жанет Пашалиева: Ами докажете, че не е вярно.
Елен Герджиков: да ви докажем?
Жанет Пашалиева: Вие затова го пазихте три дни…
Водещ: Жанет, нали си PR, защо говорите като политици..?
Жанет Пашалиева: Ами защото се подмятат тука едни тези, които са далеч от истината. Аз не мога да не го отбележа това.
Водещ: Ще посъветвате ли кандидатите да участват в дебатите?
Елен Герджиков: Петимни сме да участваме на всякакви дебати с основните опоненти.
Водещ: Меглена Кунева ще участва.
Жанет Пашалиева: Ивайло Калфин заяви желание да участва в колкото се може повече дебати.
Водещ: Г-н Плевнелиев?
Елен Герджиков: Аз го казах няколко пъти и непрекъснато колко пъти да го повторите, че Плевнелиев няма да участва, толкова пъти ще сгрешите, защото ще видите участията по националните медии, които сме предвидили, заедно с всички сериозни кандидати.
Водещ: Алексей петров?
Дария Крайчунова: …ще участва, той даже кани непрекъснато опоненти, за да участват
Водещ: Атанас Семов ще участва ли в дебат?
Александър Димитров: Разбира се, че ще участва в дебат.
Водещ: Плевнелиев ще участва в дебати…
Елен Герджиков: Освен това, искам да подчертая, че не само Плевнелиев ще участва, а и нашият вицепрезидент ще участва в дебати за вицепрезидент, което е, смея да твърдя, че имаме комплексна двойка на допълващи се компетенции, каквато другите нямат.
Емил Георгиев: Не е вярно, има много виден икономист в двойката Меглена Кунева – Христов…
Водещ: Да, всички кандидати са цветни. Добре, казахте, че повечето от вашите кандидати са стискали 2 млн. ръце примерно и повече. 2 млн. са българите, които…
Емил Георгиев: За Меглена Кунева.
Водещ: За Меглена Кунева, добре. 2 млн. българи има във Фейсбук. Ако сега бръкнем във Фейсбук и ви изпратя покана за приятелство кой има Фейсбук профил и страница? Аз знам отговора, но да чуем и слушателите, които искат да се ориентират и ползват Фейсбук. Меглена Кунева активно ползване на Фейсбук.
Емил Георгиев: Много активно изобщо на интернет пространството и общо взето това е главното средство за разпространение на посланието, доколкото в медиите е сложена една, един икономически ценз от много високи такси, за съжаление.
Водещ: Преди избори винаги е така.
Емил Георгиев: Така е, да, но трябва да се замисли НС дали така трябва да бъде, защото това възпроизвежда статуквото. Нищо ново не може да се появи под слънцето, щом няма пари да си плати.
Водещ: Росен Плевнелиев може ли да ни стане приятел във Фейсбук?
Елен Герджиков: Да, разбира се, използваме всички социални мрежи. Искам само едно изречение в тази връзка да отбележа. За мене използването на социалните мрежи е задължително, и в контекста на това, което г-н Георгиев каза, и с оглед на олекотяването на бюджета на кампаниите и с оглед на тяхната популярност сред обществото. Но на мен ми се струва, че те до голяма степен се използват именно като средство за комуникация на предизборните щабове, а не лично на кандидатите. В нашите, опитваме се да бъде по-скоро по-лично посланието там, и по-лична комуникацията. В този смисъл тя не може да обхване абсолютно всичките 2 млн. потребители…
Водещ: Блогъри коментират, че са много доволни от личните послания на Румен Христов. Той отговаря дори на някакви критики, ама така, чат върви.
Борис Марков: Да, да, ние имаме доста сериозна организация в това отношение. Но ние държим Румен Христов персонално да отговаря и затова вървим малко по-бавно и по-трудно в комуникацията, но виждаме какъв е ефектът. Всички споделят, че нашата кампания в интернет е много добра, защото Румен Христов е лично ангажиран с отговорите…
Водещ: Ивайло Калфин лично л и си поддържа Фейсбук профил?
Жанет Пашалиева: Ивайло Калфин има интернет страница, Калфин президент. На тази страница се качват всички негови събития, видеа, всички негови инициативи. Освен това той е активен и във Фейсбук и държа да кажа, че по същия начин лично. Той лично иска да отговаря.
Водещ: Алексей Петров има ли профил във Фейсбук?
Дария Крайчунова: Да, Алексей Петров има профил във Фейсбук, има и страница, което обаче е интересното, на страницата ние решихме да предизвикаме хакерите и предложихме, ако могат, да я хакнат страницата. Смитаме, че тя е направена на такова ниво, че не са в състояние.
Водещ: Хакнаха ли я?
Дария Крайчунова: До момента не.
Водещ: Предизвиквате хакерите да я хакнат…
Дария Крайчунова: До момента не са.
Водещ: Добре, Атанас Семов… А Алексей Петров между другото лично ли си поддържа страницата и си отговаря?
Дария Крайчунова: Много често отговаря лично. Не винаги е в състояние, защото много пътува. Естествено, когато е в състояние и има възможност, той си отговаря лично.
Водещ: Атанас Семов.
Емил Георгиев: Атанас Семов има страница във Фейсбук, не е фен профил, а си е неговата лична страница. Тя надмина лимита от 5 хил. приятели и има втора и трета страница, направени в момента, но си ги поддържа лично. Не иска да си направи фен страница, защото смята, че не е редно така. Държим лични отношения с хората, като веднъж на ден поне, по което и да е време намира на чин да влезе, да види какво се случва и да отговори на колкото се може повече приятели.
Водещ: Един важен въпрос към всички вас. Защо в тези страници, да кажем от всички профили във Фейсбук и другите мрежи няма лични снимки? Всичките са със стискане на ръце, срещи с избиратели, срещи с важни хора, защо всички кандидати за президенти и за кметове, като че ли крият семействата си, жените си?
Борис Марков: Тук вече категорично не мога да се съглася, защото дори в предизборния клип на Румен Христов участва неговата дъщеря. Така че това беше писано по медиите, беше и показано и се гордеем, че кандидатът ни има едно здраво и стабилно семейство. Т.е. Румен Христов е създал стабилно семейство, за да може, една предпоставка за доверието на хората, за да стане президент.
Емил Георгиев: Същото важи и за Меглена Кунева…
Водещ: Тя има снимки от сватбата Меглена Кунева и снимка с майка си. Обабче хайде да видим Росен Плевнелиев има ли лични снимки…
Емил Георгиев: Искам да използвам възможността да поканя нашите слушатели на традиционния петъчен чат от 11 ч с Меглена Кунева. Освен Фейсбук страницата, интернет страницата тя прави лично видео чат всяка седмица от 11 ч, така че могат да се включат нашите слушатели.
Елен Герджиков: Тук нещо по-различно ще трябва да споделя. Естествено Росен Плевнелиев има здраво семейство, всички го знаят това, има три деца…
Водещ: Трима синове, да.
Елен Герджиков: Разкошно семейство има, но имаме категорична позиция, а и неговата лична позиция е, че не иска по никакъв начин да замесва децата си в една кандидат-президентска кампания, защото това е някак си нечестно към тяхното детство. Това би променило отношението към тях на техните съученици, а те участ в обикновено училище, и така би изменило по някакъв начин битието им на обикновени деца. Така че няма да ги видите в никакъв случай нито в рекламни материали, нито по официални страници и т.н. Факт е, че ги има и им се радва като семейство.
Водещ: Ивайло Калфин има дъщеря.
Жанет Пашалиева: Ивайло Калфин има хубаво семейство, има дъщеря, хубава жена, която е и умна. Но ще ги видите, планираме поне в две телевизионни предавания да гостуват заедно, за да могат да покажат на избирателите по някакъв начин отношенията, които царят в семейството.
Водещ: Алексей Петров, семейството на Алексей Петров, коя е жената до него, семейството?
Дария Крайчунова: На Алексей Петров ние също сме малко против този модел, американски модел, до голяма степен се нарушава и спокойствието на тези хора, и на децата, и на близките. Така че при нас също няма да видите изваждането на семейството на Алексей Петров.
Водещ: На Атанас Семов семейството ще го видим ли някъде?
Александър Димитров: Ами тук-тъме вероятно да. Защо отговарям така? Ще ви дам конкретен пример, на откриването на нашата кампания на 18-ти, когато препълнихме зала 1 и направихме митинг-шествие до МС да искаме оставката на Бойко Борисов. През цялото време Атанас Семов водеше за ръка големия си син Марко. Това, което ми направи впечатление, той от трибуната каза, ще довърша, ще започна там, откъдето баща ми угасна, заричам се пред моя син Марко, че няма да спра, докато не постигна нова Конституция в България.
Водещ: Добре, трябва да приключваме вече този разговор. Знам, че можете да спорите още дълго и да си оспорвате стратегиите и тактиките. На финала само да ви питам, по време на изборите се появиха енергийни напитки от предишни избори, сега някой да е измислил нещо гениално, впечатляващо, нов продукт освен тениски, флашки, ключодържатели.
Жанет Пашалиева: Ние разчитаме на качествата на двамата кандидати, не смятаме да ги префасонираме…
Водещ: Прашки ще имате ли?
Жанет Пашалиева: Не смятаме да им слагаме някакви орнаменти, прашки няма да има, ще има представяне в максимално широк план на личностите на Ивайло Калфин и Стефан Даналиво. Това е.
Водещ: Другите щабове?
Емил Георгиев: Естествено разчитаме изцяло на качествата на Меглена Кунева и на Любомир Христов и на посланията, които кампанията излъчва, както и на платформата, която е качена на интернет страницата. Да отбележа, че нито един друг кандидат няма цялостна платформа.
Водещ: Румен Христов.
Борис Марков: Ние взехме едно по-тежко за нас решение, да подходим максимално чисто и коректно към гражданите, слагайки наистина на показ Румен Христов, неговото семейство, за да се види какъв човек е и да бъде подкрепен искрено, без никакъв опит за подмяна или подвеждане на гласа. Колкото толкова, но всичките честни и принципни.
Водещ: ГЕРБ тениски и ключодържатели?
Елен Герджиков: Ние имаме едно голямо попадение, даже две.
Водещ: Бонбони имате вие.
Елен Герджиков: Едното ни попадение се казва Росен Плевнелиев, това наистина е попадение за българската политика, политик от нов тип за България, от който наистина България се нуждае. Човек, който няма нищо общо с негативите от прехода, човек, който е изградил собствената си кариера сам, успял е, работейки в чужбина най-вече, но не работейки на държавни работи, свързани с властта, време е да повярваме и на успелите си хора.
Дария Крайчунова: Понеже всички колеги казват колко трябва да бъдат ясни кандидатите, ако има най-ясен кандидат, това е Алексей Петров. През година и половина цялата медийна, медийната среда го разголи, разсъблече, какво ли не представи от него… Вие може да не искате да го виждате, но той е, и той е всъщност един от кандидатите.
Водещ: Запазената марка на РЗС билбордовете, пак ли ще броим как се стига до Пловдив на 20-ото Яне вдясно.
Александър Димитров: За съжаление, този път е криза и не са чак толкова много билбордовете. Ние, за съжаление, нямаме възможност да направим скъпа кампания като ГЕРБ, затова няма да публикуваме и да правим абсолютно никакви рекламни материали. Разчитаме на хората, от човек на човек, от уста на уста, от врата на врата, пък ще видим на 23-ти.
Водещ: И все пак билбордове имате.
Александър Димитров: Четири в София, което е нищо.
Водещ: Благодаря ви!

Дарик радио, България следобед | 05.10.2011

Тема: Класацията Бг Сайт 2011
Гост: Жюстин Томс, експерт онлайн медии

Водещ: 2.15 часа наближава, това е следобедния блок на Дарик. Остават четири дни до приключване на регистрацията в БГ Сайт 2011. Точно в 24 часа на 9 октомври ще е ясен окончателният списък с кандидатите. И така, няколко дни преди да се знае окончателния списък, на гости ни е Жюстин Томс, с която ще си говорим за Бг Сайт 2011 – най-престижната награда за българските сайтове. Добре дошла, много ми е приятно.
Жюстин Томс: Привет на всички.
Водещ: 12-то издание.
Жюстин Томс: Да.
Водещ: 12-то, да.
Жюстин Томс: От ‘99-а година, когато интернет още почти нямаше в България.
Водещ: А колко бяха тогава сайтовете, българските сайтове, които бяха и на български?
Жюстин Томс: Ами, тогава почти всички сайтове на български участваха в Бг Сайт, което е малко по-различно. Но разбира се сайтовете бяха по-малко, отколкото са сега, бяха по-смешни, отколкото са сега. Но пък ги имаше, което е хубаво. И част от тях продължават да съществуват и до днес. Което е изумително, но е факт.
Водещ: До този момент колко регистрирани сайта има?
Жюстин Томс: Има близо 200 сайта. Но се надявам да станат с още малко повече. И затова и се радвам и благодаря, че можем да го анонсираме и в ефира.
Водещ: До 24 часа на 9 октомври.
Жюстин Томс: До неделя вечер.
Водещ: Който не знае, има все още време. Да разкажем малко повече за самия конкурс, за организацията на Бг Сайт 2011. Какво предлага тази година? Аз лично…
Жюстин Томс: Тази година, си имаме традиционно няколко категории основни, които са любопитни, но се знаят от всички. Най-силен е интересът в последните години към корпоративните уеб сайтове и електронните магазини. Това е също ясният факт. Но новото, което е, от миналата година и продължаваме и тази, една специална категория за младите хора, които създават уеб сайтове и които имат уеб сайтове свои, до 25 години. Те могат да участват безплатно. Категорията се казва Start-up и в нея всъщност идеята е да намерим нови млади таланти, разбира се, които да влязат или вече са влезли в уеб-бранша, а също така и хора с добри уеб-идеи да намерят инвеститори или бизнес ангели, които да ги окрилят, така да се каже и да им дадат по-дълъг живот на идеите.
Водещ: Много ли са такива, как да кажем, самостоятелни до 25-годишни млади ентусиасти, които имат свои сайтове?
Жюстин Томс: Ами, мога да кажа, че …
Водещ: На каква тематика са те?
Жюстин Томс: … всъщност възрастта е спаднала и може би 25 е доста, така, оптимистично. Догодина можем да смъкнем на 20.
Водещ: Да.
Жюстин Томс: Защото истината е, че хората, децата започват да създават сайтове още на 12-14 години. Имаме участници на тази възраст с доста добри сайтове и решения. Миналогодишните победители в тази категория бяха около 20-те, тоест дори още не са студенти или съвсем 1-ви курс студенти, но вече напълно изградени уеб-дизайнери и уеб-програмисти с много свежи идеи в главите си, което е наистина обнадеждаващо и идеи, и проекти, които директно за навън излизат. Нали, минават границите на България, което е много добре. По принцип България се слави, тук нескромно да кажа, с така добри програмисти и уеб-продукти като цяло.
Водещ: Кои са останалите категории, освен тази, за която споменахме, за младите?
Жюстин Томс: Ами, има всъщност много интересна категория – личен сайт и личен блог. Блоговете все още са модерни, все още доста хора стартират свои блогове и това е хубаво. Те са поканени да участват в тази категория. Разбира се, там може и други хора, не само блогове, и по-сериозни свои уеб присъствия да участват. Има много други… Най-слабите категории са тези на институциите, за съжаление, защото въпреки че толкова години ги очакваме, българските институции все още са твърде далеч от интернет и всъщност малкото участници там имат супер качествени сайтове. Но пък ми се ще, така, по-широк кръг от българските институции да имат…
Водещ: На какво се държи това нещо? От една страна все повече младежи, дори деца показват интерес, а от друга страна институциите стоят настрана.
Жюстин Томс: Ами, те, институциите стоят настрана много често. Разбира се там основният въпрос по отношение на това да има институция уеб сайт нормален или вече горе-долу почти всички имат някакъв. Но наскоро имаше, дори при вас раздуха въпроса за българското посолство в Холандия, където си честитят през септември Баба Марта. Просто някакви абсурди. Въпрос на мислене на управленците и абсолютно неглижиране на тази медия. Разбира се, интернет вече зае мястото си в ежедневието на хората и като медийна консумация. Не само на младите, а на всички, бих казала и се подреди наред с телевизията и радиото. Дори мисля, че изпреварва вестниците. И в този ред на мисли не бива да се неглижира въобще. Но за жалост е трудно на институциите да разберат това и да направят адекватни усилия. Защото в крайна сметка не е въпрос на пари. Има достатъчно финансирания по европейски програми и т.н. Въпрос на желание и на мисъл е да се намери и да се направи нещо нормално.
Водещ: Интернет наистина доста успешно преборва вестниците. Вижда ли се моментът, в който ще се сбори съвсем реално и с телевизията, и дори ще победи?
Жюстин Томс: Ами, няма да я победи. По-скоро това ще е една симбиоза, както между другото ще стане в даден аспект и момент и с радиото. Нали, една симбиоза между технологичните решения конкретно. Защото ние виждаме, че все повече телевизията всъщност и интернет се доближават едно до друго. IP телевизия, Television Demand – да гледаш само това, което искаш, както и да слушаш, което искаш и така. Но не ми се вярва за България да е в близките пет години. Ако пък се случи, ще съм изненадана, което също ще е добре.
Водещ: Стана въпрос за изненади. Каква беше изненадата лично за вас през изминалите 12 години в сферата на интернет развитието в България, на уеб развитието, на сайтовете? Бързахме ли, забавихме ли се някъде, имаше ли…
Жюстин Томс: Имахме много силен старт и това трябва да го призная. Самият конкурс е от преди 12 години – ‘99-а година. Въобще в България има много качествена уеб-продукция. Това е доказано. Сайтовете ни са доста на ниво. От друга страна, поизостанахме в последните няколко години и просто тъпчем на едно място. Дали е само заради кризата, не мисля. Дали е заради други, големият отпор, който интернет намира в главите на хората по отношение на други медии, очаквания и т.н. Но въпреки силния старт, за последните години не сме направили много голям прогрес и позволихме на големи западни сайтове, социални мрежи и т.н. да влязат много повече в живота ни. Други държави европейски имат свои социални мрежи, не ползват световните такива. И силата на българските онлайн медии, така, някак си намаля, което с жалост го казвам, защото всъщност имаме много качествени медийни сайтове, много качествени всякакъв тип достойни за уважения и посещения сайтове, които малко се неглижираха и поради навлизането, силното на чуждите големи сайтове и брендове у нас.
Водещ: Имахме ли шанс изобщо да им се претивопоставим?
Жюстин Томс: Имахме шанс, имахме шанс малък, макар и по-малък. Но примерно една Полша си има техен Туитър, който си е типично техен продукт. Една Русия си има техен Фейсбук, не ползват основния и т.н. Просто тук се развиха по този начин нещата и някак си онлайн медиите като цяло си бяха повярвали в повече, докато обществото още не беше готово за това и там някак си се получи тази дупка. Но пък качествената уеб продукция съществува и така мисля, че тепърва достойно ще се разгръща в интернет все още.
Водещ: Каква е съдбата на победителите през годините? Техните сайтове продължават ли да се развиват? Могат ли отново да кандидатстват с допълнително развитие на техния сайт?
Жюстин Томс: Ами, имаме много сайтове получават по две-три статуетки. Дори, така, се шегуваме, че ще забраним на някои сайтове да участват вече, защото са взели достатъчно много награди. Но пък те продължават да се развиват и да показват качествени продукти, да представят, така че не можем да го забраним. Истината е, че за тези статуетки е голяма битката, големи са стремленията, всеки се записва за участие в конкурса с желание да получи такава статуетка – най-малко, защото е престижно, най-малко, защото всички останали я искат толкова. Но е факт, че всъщност това е един маркер за успех в крайна сметка на хората, които работят. Защото много често влагаш много усилия да направиш нещо и това е един вид като награда за труда, който са положили. Разбира се, не всички могат да получат награда. Но пък могат да видят и да си сверят часовника до къде са и да вземат насоки, в които да се развиват по-нататък.
Водещ: Добре. До 24 часа на 9 октомври могат все още да се регистрират. какво се случва оттам-нататък и кога става ясно, кога стават ясни победителите в различните категории?
Жюстин Томс: Регистрацията е на сайта WWW.SAITA.ORG и след регистрацията, веднага след неделя, от следващата седмица започва да гласува публика и жури. Публиката, това са всички в интернет, тоест всеки, който има имейл адрес, може да гласува за любимите си сайтове. Но в същото време 52-членно жури оценява сайтовете, за да даде и една професионална оценка, като всеки член от журито оценява на два етапа – номинации за победители, дава оценка и в същото време дават коментари част от журито, който иска, за сайтовете, така че сайтовете след края на конкурса да могат да получат именно тази оценка, ако някой съгреши или нещо, което не са направили добре и т.н. Така че най-малкото заради това е много ценно да се участва, за да може да се получи от професионалисти един вид консултация къде сме се справили и къде не сме се справили за своя сайт. Награждаването е на 10 ноември, в Рейнбоу плаза ще бъде. Ще има пищна церемония, статуетките, разбира се, музика и забава и някои хора ще си тръгнат с наградите.
Водещ: За да си тръгнат с награди тези хора, разбира се, трябва да се регистрират. Все още има време. Остават четири дни до края на регистрацията. Жюстин, много приятно ми беше. Благодаря.
Жюстин Томс: И на мен. Благодаря.
Водещ: Успех пожелавам на Бг Сайт 2011. За 12-а поредна година се провежда този престижен конкурс, най-престижния за български сайт у нас. На гости ми беше Жюстин Томс и си говорихме за тези награди. 

Дарик радио, Денят | 04.10.2011

Водещ: В първите дни на новата година на вестникарския пазар в България ще се появи ново издание – вестникът, който подготвя журналиста и бивш главен редактор на „Труд” Тошо Тошев и главния редактор на списание „Тема” Валери Запрянов. Знаете, че след като в началото на годината стана факт продажбата на „Труд” и „24 часа”, в края на август Тошев напусна Медийна група „България”, в чийто борд беше вицепрезидент. Мотивът му – несъгласие със стила на ръководството на пресгрупата. Все още се обсъжда името на новия вестник, който ще бъде подкрепен от съдружник от чужбина. В интервю за „Денят на Дарик” Тошо Тошев увери, че веднага след като договореностите с този съдружник бъдат финализирани, ще представи публично кой стои зад помощта за новото издание. Според Тошев, през последната година на печатния пазар у нас нахлуват бизнесмени, които не са професионални издатели и това срива медийния пазар. Чуйте разговора на Йовка Йовчева с Тошо Тошев.
Репортер: Г-н Тошев, през последната година има сериозна динамика на вестникарския пазар. Кризата или по-скоро някакви, как да кажа, дори закономерни процеси наложиха това? Смени се собствеността на „24” и „Труд”, два нови вестника лятото се появиха, сега се чака вашето ново издание. Как Вие лично тълкувате тази динамика?
Тошо Тошев: Динамиката наистина е голяма и тази динамика и по-точно новите собственици на сериозните медии – искам да направя веднага една уговорка, говоря преди всичко за хартиените медии, за вестниците на първо място – та всъщност, промяната на собствеността доведе на пръв поглед, като че ли невидими за обикновения човек, но всъщност сериозни размествания на пазара. Оказа се, че огромната част от новите собственици всъщност не са професионалисти издатели. Тъй като всъщност навсякъде по света сериозните вестници в крайна сметка са собственост на частни компании, но има голяма разлика дали компанията е професионален издател. Пример давам с доскорошния собственик на споменатите вестници немска групировка ВАЦ, която е един могъщ медиен концерн с европейска стойност. Съвсем друго е, когато издателят има някакъв друг сериозен бизнес. Не говоря дали този бизнес е 100% легитимен, дали е сенчест. Ако той е сенчест, драмата става още по-голяма, да не кажа, убийствено, убийствено тежка за медията, която става собственост на този издател, да речем. Разликата между тези две групи издатели води до сериозните сътресения на какъвто и да било вестникарски пазар. За жалост, като че ли в България последната година надделя собствеността на бизнесмени, които не са професионални издатели. Те нахлуват на вестникарския пазар със своите амбиции. Не искам нищо лошо да кажа нито за амбициите, нито за хората, но: първо, те са непрофесионалисти; второ, при тази криза въобще, икономическа, стопанска, при тази слабост въобще на икономиката в нашата страна видимо има някакъв друг вид мотивация за нахлуването, стремглавото нахлуване на богати хора на медийния сектор.
Репортер: Каква би могла да бъде тая мотивация?
Тошо Тошев: Аз няма да гадая, но тя би могла да бъде наистина всякаква. Може да подсказва амбиции в сферата на политиката. Чрез медиите може да се прави политика, да се подкрепят политически структури, партии, да се подкрепят политики и хора и да се получават дивиденти, някакъв вид дивиденти. Това могат да бъдат мераци за лична реализация, за популярност. Защото един бизнесмен може да е много богат, може да има страхотно успешен бизнес в каквато и да било сфера, но той да е известен на собствения си семеен кръг. А може би иска да лекува някакви свои комплекси.
Репортер: Губи ли медийния пазар от това?
Тошо Тошев: Той не губи. Той се срива, тъй като тогава, когато ти не си тръгнал да правиш, това е принципното положение, според мен, когато ти не правиш бизнес, чист бизнес, искаш да произвеждаш едно издание, за да печелиш чрез него, чрез качествено издание. А то за да е качествено, трябва да е свободно, то трябва да има гаранция. Хората, работещи в него, трябва да имат гаранцията, че могат да мислят свободно, че могат да реализират това, което таланта, познанията им дават възможност да излеят върху белия лист образно казано. Та ако собственикът иска да прави наистина такъв вид почтен бизнес, изданието има шансове да бъде успешно. Ако собственикът има друг вид амбиция, а не да прави бизнес чрез изданието, а изданието да му подпомага основния бизнес, от където той е тръгнал и намерил пари, за да купи вестника, да речем, ако иска да постига някакви свои политически болежки, ако иска да лекува свои комплексни рани, ако иска да задоволява някакво свое его, тогава всъщност медията става подчинена. Когато се говори за свобода на медията, този, който се оплаква, че примерно държавата го потиска, не му дава свобода, в България, за у нас говоря, не е прав. Да, вярно е, че политиците по различен начин, различните политици, се опитват да се преборват с медиите, да печелят по някакъв начин точки за себе си. Ами, това е съвсем естествено. Това става навсякъде по света. Но законово, ако щете като визия, в България има свобода от гледна точка на държавата. Нали знаете, че работих доскоро като главен редактор на един вестник. На мен никой не ми се е бъркал, не се е опитал да ми се бърка след 2000 г. примерно в работата, да ми нарежда. Няма такова нещо. Никой не си е позволявал. Най-много да са ме помолвали някой път за нещо. Просто умеех, струва ми се, да говоря приятелски, човешки и сериозно с политиците, с бизнесмените. В някаква степен това беше и предпоставка да ми върви работата, моята и на вестника, в който работех. Когато обаче искаш да постигнеш, като собственик или като главен редактор, когато искаш да постигнеш други цели, вече понятието свобода на словото става на патерица.
Репортер: Затова и казвате, че се срутва медийния пазар от подобна инвазия. Какво остана скрито за аудиторията около продажбата на „Труд” и „24 часа”?
Тошо Тошев: Аз не искам да говоря нито за „Труд”, нито за „24 часа”. Аз работих там много години и не е коректно. Друг е въпроса, че това което до тук се опитах да изложа като принципна ситуация, като позиция на вестникарската хартиена индустрия в България, всъщност се получи в този си вид, получи този си образ на някакъв вид завършена болестна ситуация, се случи именно сега, през тази година. Започна по-рано. Не е началото от сега. Започна от по-рано. В желанието си да влияят пряко върху процесите на социалната практика, чрез директни атаки, чрез жълто помийно заливане на образите, на лицата, на ситуациите в държавата, през тази година се появиха всекидневни „вестници-убийци”, които всъщност създадоха от друга страна, според моето скромно убеждение, и предпоставката за това един човек с някакъв опит, с някаква практика, ако намери и подкрепа някаква, да се опита да направи една сериозна медия.
Репортер: Преди все пак да поговорим за вашия проект, който подготвяте, вашата гледна точка – накъде, според Вас, новите собственици на тези две издания водят, хайде ще кажа, в частност в-к „Труд”? Може ли да се стигне до там един вестник с над 70-годишна история да изчезне от вестникарския пазар?
Тошо Тошев: Не искам да говоря за в-к „Труд”. Не е коректно. Аз бях 20 години негов главен редактор. Няма да чуете от мен такова нещо. Каквото имах да кажа, го казах.
Репортер: Когато си тръгвахте, казахте, че не искате повече да участвате в тоя маскарад.
Тошо Тошев: Не знам дали съм употребил думата маскарад, но наистина горе-долу по такива причини си тръгнах.
Репортер: Поне можете ли да кажете на кого станахте неудобен?
Тошо Тошев: Ама аз въобще съм неудобен човек.
Репортер: В случая нещо е отключило обаче…
Тошо Тошев: Моето желание. Единственото, което отключи, това беше моето желание да работя свободно и да се опитам да правя това, което, струва ми се, че мога. В продължение на 20 години наистина се доказвах. Доколко съм успял, това е друг въпрос. Дълги години аз, мисля, че съумявах да правя един добър вестник заедно с един добър екип, разбира се. И ето, аз реших, че с малко прекъсване, за да ми узрее в главата цялата тази истина, да се превърне в убеждение, та с малко прекъсване, мисля, че горе-долу сега, последните два-три месеца, дойде мига, когато да се опитам да го направя.
Репортер: Кога стартира опозиционния вестник? Така го анонсирахте, като издание. Тук в ЦУМ ли ще се прави?
Тошо Тошев: Да. Искам все пак да поясня. Аз смятам, че е грешка, когато някои издатели или главни редактори привързват към колесницата на някоя партия или идеологема своето издание. Значи, не може да се мисли, че е сериозна медията, че тя е свободна или освободена, сама себе си да е освободила, не свободна откъм държавни пречки или предпоставки. За да е освободена, тя не бива да се свързва с лява, дясна или каквато и да било партийна политическа доктрина. Това веднага ограничава сферата на мислене, начина на подход на един репортер, на един журналист, на един редактор. Медията поначало, не само хартиената, е призвана, като че ли да бъде коректив за обществото, коректив за управлението на обществото. Което какво ще рече? Че е призвана да бъде опозиционна. И аз ще се опитам да правя такъв вестник.
Репортер: „Трибуна” – някой спомена това работно заглавие или още…?
Тошо Тошев: Това го уточнявах. Няма още решено заглавие. Това е сериозно, колежке. В момента, в който го има, аз съм заинтересован да го съобщавам, за да се наложи в съзнанието на публиката. Ще видим. Тук, надявам се, до месец, месец и нещо, тъй като проектът, вестникът трябва да почне да се появява на бял свят от първите дни на следващата година. Тоест, исках да избегна изборите. Да минат изборите, да отшумят, да не се политизира веднага медията заедно с раждането си, да изврещи партийно-политически. Та, като съм готов, наистина ще го съобщя.
Репортер: Стои ли зад този медиен проект и политически проект?
Тошо Тошев: Не разбрах.
Репортер: Някаква проекция, която би могла да зададе параметри за визия напред във времето. Въпреки че ето, да…
Тошо Тошев: Тоест, някаква политическа сила дали стои? Не.
Репортер: Не. Не политическа сила, защото един очевидно опозиционен вестник, поне в желанието си да не бъде такъв…
Тошо Тошев: Аз ще имам подкрепа, разбира се. Няма да съм сам. Първо, ние в момента работим заедно и сме съдружници във фирмата, която направихме, акционерно дружество. „Обединени свободни медии” се казва дружеството. Излезе неговата регистрация. Работим заедно с моя колега и изключителен журналист Валери Запрянов. Ние ще имаме подкрепа от чуждестранен инвеститор. Не са ни приключили, тъй като знам какво ще ме попитате, не са ни приключили окончателно разговорите. В смисъл, като разговори, те текат добре. Имаме, така да се каже, стиснали сме си ръцете. Но в момента, в който подпишем нещата и сме готови окончателно, техен най-виден представител ще дойде тук. Може би ще направим пресконференция, може би ще се… но със сигурност ще се покажем заедно.
Репортер: Като става дума за парите, подчертавате, че става дума за чужд инвеститор.
Тошо Тошев: Говоря за подкрепа. Говоря за подкрепа.
Репортер: Колко…
Тошо Тошев: Това не е само пари.
Репортер: Колко време един подобен медиен проект може да си позволи да работи на загуба?
Тошо Тошев: Аз не го наричам загуба. Винаги съм казвал, че добрата медия си изкарва парите. Ако е добра стоката, хората я купуват. Разбира се, малко по-сложно е това да правиш вестник, отколкото примерно качествени обувки. Има някаква разлика. Или гевреци. Вестник се прави трудно.
Репортер: По калъп.
Тошо Тошев: Медиите са много. Конкуренцията е голяма. Държавата е бедна. Хората получават малки заплати. Много, много фактори могат да се наредят, които пречат. Всеки случай не го наричам правене на вестник на загуба. Наричам го един инвестиционен период. Не мога да гадая, но аз се надявам за не продължително време вестникът да се издържа сам. Не очаквайте някакво число да посоча. Няма да е коректно. След шест месеца, ако Ви кажа, да речем, че ще сме готови , може да дойдете и да ме попитате – готови ли сте, какви са Ви сметките? А може би ще ми трябват седем месеца.
Репортер: Говори се, че и пари на Делян Пеевски ще стоят зад това издание.
Тошо Тошев: Не е сериозно. Не ми задавайте такъв нелеп въпрос! Опровергавам го много пъти. Делян Пеевски е един млад мъж, с който аз се познавам формално и доста бегло. Но аз уважавам неговите амбиции и вероятно ще работя с негови структури, ако той наистина, реално ги притежава, в сферата на разпространението. Имам още нещо предвид. В София има, ако не бъркам, три възможни печатници за правене на такъв весник. Едната е свързана с пресгрупата, от която аз излязох. Тя е тяхна собственост. Другата е на г-н Иво Прокопиев, ако не се лъжа. Третата е собственост, не знам точно на кого, но примерно на групата на Делян Пеевски. Ами, аз с една от трите печатници ще трябва да работя. Ще поискам оферти и от трите. По моему те би трябвало да са заинтересовани. Това е бизнес проект за тях. Но който ми даде най-добрата оферта, вероятно с него. Най-добра не значи на всяка цена най-евтина само. Ако щете, има график за работа, условия за хартия, за печат. Моят инвеститор, моят съдружник по-скоро ще бъде от чужбина. А с кого ще работя… аз ще работя и с г-н Павлов, ако той не ми откаже, не само в сферата на печатницата. Той е собственик на една от мощните разпространителски фирми. Нима е осъдително, ако работя с него, независимо че го напуснах сега?
Репортер: Не се ли опасявате, че предизвиквате с вашия нов проект размествания на медийния пазар? Няма ли да разрушите така и в-к „Труд”? Много хора Ви последваха.
Тошо Тошев: Аз не искам нищо да разрушавам. Аз искам да направя нещо ново. Ако появяването обаче на пазара на един нов вестникарски факт се окаже неудобно за други, това не е мой проблем.

www.blitz.bg | Валерия КАЛЧЕВА I 05.10.2011

- Соня, ти с голяма печал констатира във Фейсбук, че се води медийна война. Много хора потвърдиха това, даже написаха, че пресата е заприличала на циганска махала. Сякаш за да затвърди това впечатление, в интервю по Нова Тошо Тошев нарече „лайномет“ един свой бивш служител в „Труд“ – Недялко Недялков.

- Смея да нарека Тошо Тошев мой приятел и бих предпочела да си говоря с него лично, вместо през медиите. Но той изрече някои неща за гилдията публично, което ми дава право и на мен да ги коментирам публично. Той каза например:“Нишата в печата е сложно нещо, но сега се отвори и зее много.“ Какво си представя – че може да направи клонинг на “Труд“ отпреди 10 години?!
Неговият нов вестник ще се позиционира между „жълтата бълвоч“ и „бледо сивото“, както той се изрази. Щеше да е коректно Тошо да дефинира кои медии бълват „жълта бълвоч“ – само тези „лайномети“, по собственото му определение, които пишат срещу него ли?!
Тошо заяви, че новият му вестник ще бъде „опозиционен“. Така трябва. И в този момент ми дойде наум:

ама на какво опозиционен – на опозицията или на управляващите?!

Цветанка Ризова май я прониза същата светкавица, защото веднага поиска Тошо да каже нещо критично за министър-председателя. Много често Бойко използва „аз“, отговори той с критичен патос в гласа. Смях се от сърце. Това ли намери Тошо да изкритикува министър-председателя?! Много “опозиционно”, няма що!
Валерия Велева щяла да бъде дясната ръка на Тошо Тошев в новия вестник. Те са близки приятели от години и той много й се доверява. На мен обаче не ми се проясни следното: какво се случи между нея и Ахмед Доган? Бяхме свикнали години наред да приемаме Валерия като Орлицата на Сокола. И изведнъж… тя го призова да си подаде оставката, той й написа отворено писмо, изпълнено с обвинения и сарказам, именувайки я „Мадам В“.

Тошо я защити, възкликвайки, че й завижда за вниманието към нея?! Това не го разбрах. Вероятно той ще наниже още истории и мотиви, останали скрити за масовата публика, в новата си книга, която пише от няколко месеца в морската резиденция на Георги Гергов – „Слънчев ден“. Но по скромното ми мнение през последните 10 години два скандала разтърсиха българската журналистика из основи и пропукаха здраво доверието в нея: „Мадам В“ и „Васа Ганчева“. Затова

заканите за “сериозен, силен, обективен нов вестник” някак увисват като прани гащи на селски простор.

- Една „Галерия“ написа, че Славка Бозукова, главната редакторка на „Стандарт“, е била представена като някакъв шеф на шефовете пред колектива на в.„ШОУ“ и Агенция „БЛИЦ“ – абсолютна лъжа! Гилдията си трае за всички простотии, изказани от медии срещу медии. Съюзът на издателите се кичи с етичен кодекс, а вътре в него си забиват ножове в гърба. Знаеш ли нещо за последните скандали там?

- Докато Тошо Тошев е бил на контролен преглед в Париж през септември, Любомир Павлов се разпъргавил да свиква заседание на Управителния съвет, за да го сваля от председателския пост. Дори извикали юриста Радослав Чолаков, за да обоснове законово мотивите за махането на Тошо – той вече не представлява „Труд“, няма никаква медия зад гърба си, така че трябва да се оттегли. Валери Запрянов, издател на ”Тема” обаче реагирал светкавично и часове преди събранието прехвърлил 200 от своите 1000 акции на Тошо. Двамата с Валери ще бъдат с новата си обща фирма съиздатели на списание „Тема“ ( в което мажоритарен собственик е Митко Събев), на нов вестник и нов сайт.

Любомир Павлов прави втори опит да детронира Тошо от Съюза на издателите, но отново – безуспешен. Той имал наум да прокара Венелина Гочева като председател, но тя самата отказала. На страната на Тошо застанали Тодор Батков и Светлана Шаренкова, които са заместник-председатели на съюза. Впрочем имало е вече прецедент – член на ръководството да остане в него, макар да няма повече медии, които да представлява. След като Андрей Райчев разпродаде изданията си, бе оставен на платената длъжност “главен секретар“ със заплата от… едно евро годишно. Водевилно, нали?!

- Защо Любомир Павлов толкова упорито иска да сложи свой човек за председател на съюза?

- Той самият ми разкри намеренията си много скоро, след като стана съсобственик на т.нар. ВАЦ-ови вестници: да овладее Съюза на издателите,

за да има обществена платформа да атакува Корпоративна банка

заради депозитите на държавни фирми в нея. Така ще се пробва да представи личната си медийна война срещу Делян Пеевски уж като защита на „обществения интерес“. Фалиралият издател Иво Прокопиев имаше същите мераци да използва Съюза на издателите, но се провали безславно. Заради манипулациите на Любомир Павлов издателят на “Дума” напусна организацията, а издателят на “Сега” отказва да участва в наградите “Черноризец Храбър”.

За жалост много порочно заразителен е примерът на Красимир Гергов. Той превърна журналистиката в търгашество – нарече телевизиите „Плод и зеленчук“, унизявайки журналистите по безподобен начин, зрителите – също. Бившият охранител от УБО превърна търговията с влияние във философия и стил на поведение, а монополизма – в мечта и модел за подражание. Наблюдавам наоколо как рекламисти купуват или създават съзвездия от сайтове: те си помпат трафик един на друг, лъжат рекламодателите, разпределят на себе си рекламните бюджети, които взимат от клиентите на рекламните си агенции и се представят пред публиката като влиятелни и значими.

Съществува някаква огромна заблуда, че е изключително „умна инвестиция“ да напълниш цял ТИР с медии и да ги предложиш на богат чужд инвеститор. Така разсъждават хора, които са пришълци в медиите. Правилата на бизнес империите не са пригодни за медийния свят. Аз така си представям нещата: по-добре да се инвестира в малко, но силни медии, в утвърдени вече на пазара марки, отколкото да се разпиляват пари и усилия за нови и нови издания, които ще се самовзривят като камикадзета.

Опасна е разрушителната стихия, която нахлу в медиите с появата на Любомир Павлов и Огнян Донев като собственици на „Труд“, „24 часа“, „168 часа“ и сателитните им издания. И присъединяването към тях на Недялко Недялков с „България днес“. Самият Павлов тръби наляво-надясно, че „България днес“ е замислен да унищожи „Телеграф“. „Всеки ден“ бе създаден да унищожи „България днес“. Вестникът на Тошо пък трябва да ликвидира „Труд“…

Засега „България днес“ успя да улучи с „приятелски огън“ само „24 часа“ и „Галерия“. Скоро обаче щял да разшири фронта: да излиза в петък в 104 страници, за да удари „Уикенд“.
Това не е класическата конкуренция. Това е медиен канибализъм.

- Тошо Тошев каза още: “Появиха се вестници-убийци на сериозната преса, които заливат с тиня вестникарските маси“…

- Тошо ми беше заместник-главен в „Труд“ преди 21 години, учила съм се от него – ще трябва да го помоля да ми обясни какво влага в определението „сериозен“. Часове преди да влезе в студиото на Нова телевизия в неделя, говорих с него по телефона. Казах му, че не виждам ниша за нов хартиен вестник. Че него си го представям като блогър, защото в цялата тази история е важно неговото име, позицията му, личното му мнение – то е атрактивно за аудиторията. Той ми отговори, че не само аз смятам така –

даже някой му предложил новият вестник да се казва “Тошев нюз“!

Разказа ми нещо, което много ме впечатли, дано няма нищо против да го споделя с читателите: преди години, след тежката трансплантация на черен дроб, при която едва оцеля, поръчал да направят четири златни плочки – на видимата страна е изписана буквата „Т“ с шрифта на Борис Ангелушев от главата на „Труд“, а на обратната страна са неговото име и имената на синовете му. Затова му се искало и новият вестник да започва с „Т“ – споменаваното вече „Трибуна“ било едно от половин дузината обсъждани имена.

- Не ти ли прозвуча лицемерно финалът на интервюто: „Хората в страната са много зле. От 3 години заплатите им стават все по-ниски“. А в същото време се чува, че Тошев раздава огромни заплати. При това – с чужди пари?!

- Колегията яко е настръхнала. Както се изрази един главен редактор: „Тошо и неговите благодетели разбиват пазара на труда“ – той дърпа хора от „Труд“, Любо Павлов дърпа хора от другите вестници и пада едно надцакване, едно надлъгване… Аз нямам намерение да наддавам на търг за журналисти. Който ти е дошъл заради заплата – заради заплата ще те напусне.”
Самият Тошо ми каза, че ще запази възнагражденията на журналистите, които привлича от „Труд“, а на тези, които получат по-висок пост – ще даде отгоре. През последните 2 години заплатите в „Труд“ не са увеличавани, но преди това, при немците, бяха доста по-високи от останалите вестници. Например: 2000 лева за заместник завеждащ отдел, 3500 лева за завеждащ отдел, от 5000 лева нагоре за заместник главен редактор, към

7000 лева за първи заместник главен редактор.

След финансовата криза и драстичното свиване на рекламните постъпления никой не може да си позволи подобни суми, абсолютно никой! Да не забравяме, че средната работна заплата в България е 700 лева, заплатата на българския премиер е 3402 лева , а на президента е 4392 лева.
Изглежда тайнственият швейцарски фонд, който финансира проекта по думите на Тошо, e необичайно щедър, даже направо разточителен. По каква икономическа логика се дават такива пари за издание, което още не е тръгнало, не е тествано от пазара, не е ясно какви ще са приходите от продажба, абонамент и реклама?!
Три месеца ще се получават много високи заплати за „сухи тренировки“, защото вестникът ще тръгне след Нова година. Очакванията на Тошо са за една година инвестицията да се изплати и да се мине на печалба. Ще може ли, като се има предвид, че никога досега Тошо не е правил нов вестник?! Той завари готов “Труд”, а пръкналите се около флагмана нови вестници бяха направени от други хора.
Тошо припомни благоденстващите години, когато печалбата на ВАЦ-овете е била 10-ина милиона лева годишно, отделно, както подхвърли по Нова телевизия, са изнасяни куфарчета с пари към Есен, Германия. Ама това време е безвъзвратно отминало, без-въз-врат-но…

- Май не е случайно, че редакцията на новия вестник ще се помещава в ЦУМ, собственост на Георги Гергов, кум на Тошо Тошев…

- Ако продължим така, ще прибавим, че Георги Гергов е пръв приятел на Георги Първанов, който пък иска да се върне в политиката като министър-председател и има нужда от нов публичен образ, а пък

Гергов има фонд в Швейцария

и амбиции за политическа кариера… Но вече ще заприлича на теория на конспирацията.

- Нещо напълно реално – спомняш ли си случая със Стефан Гамизов отпреди 3 години – той щеше да прави списание „Идеалист“ и сайт. Обещаваха се заплати от 5000 лева нагоре, 10 000 лева за главния редактор. Събра се екип от добри журналисти, които така и не дочакаха списанието да види бял свят…

- Да, Стефан Гамизов сътвори голяма измама, как му се вързаха на акъла?! Не бих сравнявала двамата в никакъв случай. Тошо е професионалист, освен това е и доста богат човек – взе много пари от ВАЦ, продаде изгодно бившата редакционна сграда на „Труд“ на Сточна гара. Той може да вложи и собствени пари, ако поиска.

Макар че съм напуснала вестника преди 20-ина години, за мен „Труд“ е кауза. Мъчно ми е, че загуби читатели, тираж, престиж, влияние. Любомир Павлов и Огнян Донев се държат като хора, които са купили недвижимо имущество, гледат на журналистите като на лаптопи с дистанционно управление, не като на личности с позиция. Наскоро се срещнахме случайно с Делян Пеевски. Каза ми, че се впечатлил от един мой израз в телевизионно интервю:“Някои медии се правят с пари. Други медии се правят с много пари. Най-добрите медии се правят с личности.“

- Какво се случва със спора за собствеността на бившите ВАЦ-ови вестници?

- След като минат изборите и хватката на медийния рекет се поразхлаби, защото политиците вече няма да са в кампания, ще започнат баталиите по делото, което водят Христо Грозев и Карл фон Хабсбург срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за кражба на фирмата, която издава “Труд” и “24 часа”. Шефът на „Софарма“ и председател на КРИБ Донев вече е бил привикван в следствието по случая. Може би някой ден ДАНС и прокуратурата ще започнат действия по писмото на Карл фон Хабсбург, внесено от Иван Костов, със 79 страници обвинения срещу Любомир Павлов за „пране на пари“.

- Направи ли ти впечатление, че само „Труд“ и „24 часа“ не написаха нито ред за обвиненията на бившия служител на НСО Пламен Устинов, че Алексей Петров му е поръчал да ликвидира бизнесмена Гриша Ганчев срещу хонорар от 170 000 евро?

- Да,

Любомир Павлов се демаскира като медийна опора на Алексей Петров.

Това никак не е случайно. И не започва от братската дружба между „Труд“, „24 часа“, „Галерия“ и „България днес“. След като през януари 2005 г. като председател на Надзора на Общинска банка Любомир Павлов беше арестуван посреднощ лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов, той се е откупил чрез Алексей Петров от неговия приятел главния прокурор Никола Филчев, твърдят запознати. Диляна Грозданова, съпругата на Любомир Павлов, яростно захапа медийните си конкуренти за произхода на капиталите им, но се направи на ни чула, ни видяла за кредита от 5 милиона евро от Общинска банка, с който направиха семейната си телевизия. Заради Общинска банка и повторното й овладяване, заради парите и мръсните тайни в нейните трезори Стефан Софиянски тръгна да прави отново политическа кариера, качвайки се на файтона на СДС.

Оригинална публикация

www.snews.bg | 05.10.2011

След като шведската медийна група "Бониер бизнес прес" продаде вестник "Пари" на "Икономедиа", всекидневникът ще изчезне напълно, твърди БЛИЦ. Новите издатели първо сляха двете редакции с идеята "Пари" да стане притурка на "Дневник", а сега закриват и двете издания.
Групировката на фалиралия бизнесмен Иво Прокопиев, емигрирал със семейството си в Сингапур, готви нов всекидневник, който ще се печата на розова хартия. Главен редактор ще бъде Иван Бедров, бивш водещ във фалиралата Ре:тв (собственост на Иво Прокопиев и Светослав Божилов) и заместник-главен редактор на в."Пари".
"Дневник" ще продължи да съществува само онлайн, а Велислава Попова остава на поста си главен редактор. В "Икономедиа" се гласят 30 % съкращения в интернет изданието на икономическия всекидневник.
Съкращения започват и във финансовия седмичник "Капитал", който от този месец ще бъде с нов главен редактор – Алексей Лазаров.
Новият изпълнителен директор на "Икономедиа" Лилия Апостолова няма да запази и журналистите от "Пари", които също очакват масови съкращения в резултат на сливането.
Лилия Апостолова е главната причина водещи журналисти да си тръгват от "Капитал" и "Дневник". Досега тя беше изпълнителен директор и главен редактор на вестник "Пари", а преди това е работила като журналист и управляващ редактор в "Капитал".
През миналата година медията беше напусната от предишния си собственик Валентин Панайотов и от дългогодишния главен редактор Стефан Неделчев. Последва срив в тиража и маргинализиране на най-успешния български финансов вестник.
След напускането на Валентин Панайотов и неговия екип, "Пари" се превърна в малотиражка, която продаваше по 500 екземпляра дневно.
Лилия Апостолова е близка приятелка на съпругата на Прокопиев Галя и този факт отприщи в края на 2009 година предположенията, че тя е внедрена във вестника, за да го разсипе, а Иво Прокопиев да го изкупи на безценица. Което се потвърди. Шведската медийна групировка "Бониер бизнес прес" беше изиграна от Иво Прокопиев и безславно се оттегли от българския пазар.
Издателят на "Капитал" и "Дневник" задлъжня със стотици милиони към български и чуждестранни банки, беше принуден да разпродаде голяма част от активите си и да се изсели в Сингапур.

Оригинална публикация

www.novini.bg | Борислава ЗАМФИРОВА I 04.10.2011

В своето писмо Варод казва, че е "шокиран" от факта, че телевизията обявява за "ексклузивен" материал, сниман незаконно на снимачната площадка на филма "Непобедимите 2" в София, както и че анонсира интервю със Силвестър Стало
Изпълнителният директор на "Ню Бояна Филм" Дейвид Варод изрази възмущението си от излъчен материал в съботната новинарска емисия "Календар" на Нова телевизия в отворено писмо да медиите от днес, 3 октомври, в което заявява, че ще предприеме законови действия спрямо медията за накърняване "доброто име и положителния професионален имидж на "Ню Бояна Филм".
В своето писмо Варод казва, че е "шокиран" от факта, че телевизията обявява за "ексклузивен" материал, сниман незаконно на снимачната площадка на филма "Непобедимите 2" в София, както и че анонсира интервю със Силвестър Сталоун. В писмото се твърди още, че "Ню Бояна Филм" не са предоставяли ексклузивни материали, Варод определя излъчения материал като незаконен, а извършеното действие като криминално, пише dnevnik.bg.
"Заснемането и разпространението на кадри, съдържащи изображения на лицата, участващи в заснемането на продукцията, декори и реквизит, които са изключителна собственост на продукцията, са злонамерени и незаконни", продължава писмото, в което Варод допълва и опасенията си, че подобни нарушения на закона и реда могат да се окажат фатални за идването на бъдещи големи филмови проекти в страната, което "ще бъде голяма загуба и за икономиката на България".
Според съобщението адвокатите на Варод ще се заемат с казуса. Полицията също е уведомена.
В съботната емисия "Календар" по Нова телевизия от 19 ч. е излъчен материал, видимо заснет с непрофесионална техника – вероятно мобилен телефон. Кадрите са обявени като "еклузивни кадри от зрител на Нова телевизия". На тях се виждат сцени от различни декори на снимачна площадка, както и фигура, снимана от далеч и отвисоко, която видимо прилича на Силвестър Сталоун. В репортажа не се споменава интервю със звездата.
За dnevnik.bg от отдел "Връзки с обществеността" към Нова телевизия обявиха, че при тях не е постъпвала информация, свързана с писмото на Дейвид Варод, като от телевизията отказват да коментират случая.
На 29 септември Силвестър Сталоун пристигна в София за снимките на "Непобедимите 2". Очаква се в страната да пристигнат още Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен, Мики Рурк и Джет Ли. Режисьор на лентата е Саймън Уест.

Оригинална публикация 

www.vesti.bg | 03.10.2011 

Излезе новият брой на BWM /Business Woman Magazine/ – списанието, което ще популяризира успешните жени в бизнеса. От началото на годината то беше познато в деловите среди у нас като Business Lady Magazine.

От този сезон списанието тръгва с променено име, нова визия, много инициативи.

"Приех предизвикателството да ръководя екипа на BWM, защото съм убедена, че в 21 век можем да говорим за успелите жени у нас и по света без излишно залитане към феминизма, без предразсъдъци и остарели клишета. BWM ще покаже техните постижения и опит в различни сфери, мислите и мечтите им, целите и ценностите им, страховете и надеждите им, отговорностите им като мениджъри, майки и любими", каза новият главен редактор на списанието журналистът и PR -консултант Цветелина Узунова. Тя уточни, че изданието ще е място за споделяне на мениджърски опит не само на дамите в бизнеса, но на всички хора, които са успели в различни сфери. "Смятам, че с нашите бъдещи инициативи ще покажем добрите примери за подражание на младите хора, ще се опитаме да помогнем на обществото ни да подреди ценностите си, които през последните години доста се разместиха и изкривиха".
Както и досега, списанието ще се разпространява безплатно всеки месец в офисите на български компании, държавни институции, бизнес сдружения, банки, търговски представителства и др. От следващия брой BWM ще излиза и на английски език и ще се получава в офисите на водещи европейски компании, в институциите в ЕС, в европейски и международни финансови организации и др. "Страната ни има нужда от различни информационни канали към Европа. Излизайки извън пределите й, BWM ще работи за позитивния имидж на България. Надявам се така да улесним комуникацията на нашите мениджъри с европейските им партньори, а и да им помогнем да намерят нови", поясни Цветелина Узунова.
Списанието BWM е част от мащабен проект, който включва няколко направления: Business Woman Society, BWAcademy и BWMedia. Business Woman Society ще е общност на успелите хора, които има какво да споделят за бизнеса си, за управленските си умения и подходи. В него ще участват личности, които не спират да търсят най-доброто и да се самоусъвършенстват. BWSociety ще бъде инициатор на интересни дискусии и форуми, които ще подпомагат стабилното развитие на българските компании и ще допринасят за самочувствието на техните мениджъри.
BWAcademy е инициатива, която ще помогне на мениджърите да се ориентират в деловия стил и протокол, без които съвременната бизнес култура е немислима.

BWMedia e третият модул на проекта, който ще включва различни медийни канали към бизнеса и обществото като цяло.

Октомврийският брой на BWM предлага на читателите си серия експертни материали от сферата на икономиката и финансите, банковото дело, автомобилния бранш, недвижимите имоти и др. Гости на изданието са бизнесдамата Олга Тодорова и Даниела Баришич – посланик на Хърватия у нас. Специално за броя оперната прима Веселина Кацарова допусна екипа на BWM на своя репетиция. Ще видите президента на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев в друга светлина – с него списанието поставя началото на дискусия за ценностите в съвременна България. В BWM ще прочетете и пътеписа на Владина Цекова, която това лято премина световноизвестния маршрут El Camino в Испания.

Оригинална публикация

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 1.10.2011

Водещ:Как говорят журналистите по време на обществени протести? Ограничава ли ги някой? Научихме ли се да се опазваме от политическите злоупотреби с информациите и коментарите си? Играха ли честно самите медии в конкурентна среда? Наистина ли част от протестиращите се разсърдиха на журналистите или това беше нечий PR? Успяхме ли да отговорим на въпроса какво и защо се случи в Катуница и до колко емоцията от съпреживяването на мястото на събитието е риск, който може да ни подведе да пристъпим отвъд територията на обективността? В изданието днес ще чуете коментарите на професор Здравко Райков и Асен Григоров, които вече са в студиото и на професор Милко Петров по телефона. Наистина ли ще се стигне до арести на снимки и информации за футболни мачове от интернет? Отговорът ще чакаме от доцент Георги Лозанов, председател на СЕМ. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Разговорът в „Клуба на журналистите” започна още на фона на Фреди Меркюри. Добър ден казвам на гостите си и първото, което искам да попитам професор Здравко Райков, който преподава и убеждаваща комуникация в това число в „Софийкият университет” хора ли са журналистите, защото си зададохме този въпрос? Здравейте!
Здравко Райков: Специални хора. Журналистите наистина са много специални хора, защото имат невероятна власт върху мислите и емоциите на милиони хора. Така че тази власт наистина ги прави по-особени от обикновените хора. Нормални хора са си, като всички нас. Също изпитват напрежение, гняв, радват се на доброто време. Нормални хора са, но наистина ролята им е много важна и много особена.
Водещ:Така ли е? Добър ден и на Асен Григоров.
Асен Григоров:Здравейте!
Водещ:Така ли е и до колко журналистите бяха цитирани в живота на хората? Всъщност случаят Катуница, като че ли се превърна в една обща тема на разговор. Вън и извън медиите. До колко се препокриваше говоренето извън медиите с това, което се говореше в медиите?
Асен Григоров: В такава ситуация наистина журналистите са важни, защото имаме, нали това не е нещо, което се случва в центъра на София. Дори и да се случи в центъра на София пак много ограничен хора могат да имат пряк достъп, пряка информация до това. Но това е сложно събитие, кризисно събитие, което се случва наистина далеч от погледите на основните медии и цялата интерпретация на събитието минава през журналистите. В този смисъл е хипер важно как говорим, какво говорим, кого как наричаме, с какви имена, защото предполагам, че ще влезем след малко в разговора по същество. Там ще има какво да кажа, но отговорността е огромна. Сега, каквото и да си говорим за социалните мрежи twitter.com и facebook.com, те вървят все още, аз съм 24 часа на ден там през телефона, през компютъра и т.н. Мрежите вървят след журналистиката и през журналистиката. На свой ред хората през социалните мрежи пък интерпретират това, което журналистите правят, така че цялата информация за събитието с цялата отговорност пада върху журналистите в такъв случай.
Водещ: Имаме ли вече комплекс 14 януари, защото това, което се случи след пътно транспортния инцидент, както го наричат, много приличаше на това, което се случи на 14 януари пред Парламента?
Асен Григоров: Аз мисля, че, сега, ако трябва във времето съвсем просто да опиша ситуацията на 14 януари, там се събраха хора да гласуват срещу, да протестират срещу определи поправки в закона за Електронните съобщения. Някой, най-вероятно полицията, внедри група ектремистка, идиоти, лумпели някакви, които чупеха, биха, вдигаха заграждения. Полицията не се намеси известно време, след което нали напрежението ескалира и полицията го използва за повод да разгони и бие народа. Това беше 14 януари, с каквито и иначе по-благоприлични думи да го обличам. Дали сегашният случай е подобен – не съм 100% сигурен. Аз смятам, че първоначалният инцидент, нали битото момче, прегазеното момче от бус по-скоро беше резултат от някакви вътрешно двукланови или там каквито са били напрежение. След което разбира се много хора, много организации – политически и не политически, параполитически, ако искате за това после ще говорим, се опитаха да се възползват от ситуацията. Така най-опростено…
Здравко Райков:И всъщност случаят е по-сложен и изразява комплекс от други емоции и чувства, натрупани в продължение на последните 2-3 години.
Водещ:Чувства или факти?
Здравко Райков:Ами и факти да. Хората живеят в един реален свят и колкото и да се говори, че този свят не е такъв, какъвто изглежда, те го виждат, защото едно е официалната пропаганда, която тотално бълва от всевъзможни родни медии. В момента се осъществява невероятен натиск върху медиите, особено пък по време на избори. Хората са измислили и лоста за този натиск – чували с пари. Но в момента е изведен на преден план от подсъзнанието на нашата нация, нашето население, фактически стереотип. Когато са активирани стереотипите, тогава разумът минава на заден план и подобно на футболните фенове, които реагират срещу противниковия отбор сигнално, пещерно, те са лоши. Така и тук – другият етнос е лош. Още повече, че се ескалира и това вече се усеща последните дни и от политически заинтересовани среди да се изгради образа на врага, който е виновен за всички ваши вреди. Но за мен лично, аз съм социолог по образование и убеждение, в основата е накърнената социална справедливост. Това е, което в момента намира изход, израз, изказ в етническия проблем.
Асен Григоров:Само да добавя. Значи проблемът изобщо не е етнически според мен. Той получи някаква етническа обвивка в последствие вече, когато се включиха заинтересованите страни. Иначе това, което взриви хората от Катуница, е липсата на правосъдие, липсата на ред, липсата на каквото и да било внимание от държавата, защото това, че този така наречен цар Киро е циганин, няма никакво значение. Те не се изправиха срещу него, защото е циганин, а защото си позволи да извади мутри, за да смачкат едно момче, което можеше да…
Здравко Райков:Той е демонстрирал подобна наглост не за първи път. Това е една пружина, която буквално се натяга и трябва някаква искра, за да избухне и за да освободи напрежението, което е натрупано толкова много време.
Водещ: Обаче седмица след страстите вече се очертаха обществените оценки. Футболните фенове получиха една лоша оценка. Те разбира се веднага реагираха и ще работят за подобряване на имиджа си. Но къде са журналистите? Дали и те не получиха обществена присъда като феновете?
Здравко Райков: Асен каза нещо много важно преди малко, че трябва много да се внимава в изказа, в интерпретацията на това, което се случва и аз мисля, че по-голямата част от журналистите проявиха чувство за граждански дълг, защото най-важното е да се запази все пак устойчивостта. Да се изправим пред ситуацията в Косово никак не е трудно при положение, че има толкова много етноси и на нашата територия. И има толкова много високо социално недоволство. След като то не може да бъде канализирано, да бъде разрешено с едни такива форми, както става в нормалните държави, в богатите държави, в уредените държави, тогава улицата излиза на преден план и страстите трябва да бъдат охлаждани. Иначе може да разрасне наистина голям пожар. И за мен лично журналистите помогнаха в не малка степен тези страсти да бъдат уталожени.
Водещ:А зад кадър, като че ли останаха – на мен много ми хареса това определение, пара политически образувания.
Асен Григоров:Ами пак казвам. Ако аз имам някаква, да кажем някакво възражение от начина, по който всички колеги отразяваха събитията, то е в няколко наименования. Първо не виждам този човек защо трябва да се нарича цар, при това цар може да се нарича в ироничен, някакъв смисъл, но всички медии отразяваха събитието, казвайки „цар Киро”, защото ние нито сме монархия, нито той е човек. Те фактически го легитимират по някакъв начин. Та царица Костадинка, та принцове. Някаква невероятно с извинение простотия. Но когато това минава официализирано през медиите, то променя възприятието и дава всъщност интерпретация. Ако ти кажеш на този човек „цар” го интерпретираш като личност. Второто нещо е с въпросните футболни агитки. Значи тук имам много възражения. Всеки човек обича някакви неща. Ако аз отида на мач, съм футболен фен. Като свърши мача и отида на концерт съм музикален фен. Ама защо не се каже, че примерно музикални фенове отидат да протестират, а футболни агитки. Смисъл футболна агитка е тогава, когато отиват на мач. Иначе са някаква група граждани, които протестират. Не можем просто да ги наречем футболен фен.
Здравко Райков: В случая интересът към футбола ги е сплотил. И те са използвали точно този интерес, точно тази опорна точка, за да…
Асен Григоров:То механизма ми е ясен. Въпросът е, че ние не можем да ги наричаме футболна агитка, защото днес има два протеста, доколкото знам обявени. Ако им погледнете исканията, исканията са чисто политически. Няма никакво място за друго тълкуване. Те твърдят, че не са срещу сегашното правителство, а срещу всички, но това си е чиста политика и чисти политически искания. В този смисъл и играта с футболните агитки. Има и друга страна – на мен ми е ясно, че това са организирани групи, които се манипулират лесно, защото някак си милионерите и интелектуалците в тази страна не са футболни фенове. Футболни фенове са хора от по-декласирани социални групи. Ама те са по-декласирани и по тяхна причина. Смисъл не са учили, не са си намерили работа и т.н. В този смисъл са по-лесно управляеми и по-лесно маниполируеми, така че и тази страна я има, но като журналисти някак си трябваше да дадем този нюанс на нещата ми се струва.
Здравко Райков:Може би много бързо се развиха нещата. И явно наистина част от колегите може би се нуждаят от някаква допълнителна подготовка за реагиране в такива кризисни ситуации. Но за мен в основата пак са социални проблеми, защото вижте кои са основните протестиращи. Те са тийнейджъри и хора под 20 годишна възраст общо взето. Това е поколението, което след тези 2 години най-вероятно ще остане безработно поне до края на десетилетието. Натам вървят нещата. Нещо б се случи между другото и в страни като Великобритания и като Франция, дори в Германия. Ние имаме едно изгубено поколение. Това е поколението между 15 и 20 години заради глобалната криза и заради маса други неща – бюрокрация, корупция и всякакви такива индикатори, които всеки ден ги чуваме, слушаме, забелязваме, виждаме. И това поколение фактически се оказа поколение без ценности. То няма на какво да се опре и много лесно може да бъде тласнато в една или друга посока. И аз мисля, че журналистите, макар че това е много трудно, защото в наше време журналистиката се движи в някаква сфера, в някакъв мит, че е независима. Няма такова нещо. Много е даже зависима. Журналистиката избягва този ключов момент. Коя е основната причина и как трябва да се променят нещата, за да могат да бъдат интегрирани тези загубени поколения, наши поколения в следващите години?
Водещ:Зависи ли от емоцията журналистиката и говори ли българският журналист на тези изгубени поколения? Останете с нас – продължаваме след малко. В „Клубът на журналистите” сега приобщаваме към разговора и професор Милко Петров по телефона. Добър ден!
Милко Петров: Добър ден!
Водещ:Как говорят журналистите по време на обществени протести и обучава ли ги някой? Има ли нужда да бъдат обучавани? Това е темата, която коментираме. Вашият коментар? Разбира се отправната точка е случая Катуница.
Милко Петров: Журналистите трябва да бъдат подготвени за всякаква ситуация, включително и за т.нар.кризисен PR. Интересното е, че наистина има дисциплина в кризисен PR, но нямаме журналистика в кризисни ситуации. Само се отразяват отделни случаи как журналистите са се държали, как са се опитали да отразяват гледните точки. Онова, което е обществената, негативна реакция срещу журналистите, е именно преднамерената журналистика и предварително взетата журналистическа позиция. Това е нещото, което дразни публиката. Това е нещото, което дразни хората, защото предварително взетата позиция преди показване, проучване, осветляване на различните гледни точки всъщност води и до поргешни изводи.
Водещ: Самото представяне обаче на различни гледни точки дали не е една травматична тема?
Милко Петров: Трябва да видим всички гледни точки и всички думи, които са казани и може би понякога предметите, които са показани. Ако ние ги крием, ще се получи изкривена представа. Разбира се, задача на журналистите е след това да организира едно адекватно коментиране, обясняване на протестите и съответно отговорите на отговорните институции. На тези, които би трябвало да бъдат отговорни.
Водещ: Вашата оценка за тона на журналистите по случая Катуница каква е?
Милко Петров:Журналистите са най-различни. Едни са доста пристрастни. Някои даже партизански настроени в отделни медии. Другите се опитват да бъдат обективни, но има и няколко позиции, които под привидната обективност всъщност се опитват да внушават оценка за събития, да лепят етикети. Нещо, което според мен, не винаги е допустимо. И това предизвиква и гневната реакция на част от публиката, защото предварителното настройване и предварителната оценка всъщност кара човек да се съгласява с тях. Тогава журналистиката вече не е 4та власт, а 4ти клон на управлението, както говорят някои американски изследователи, иронизирайки непреклонните американски медии.
Водещ:Между другото понеже Вие можете да посочите страшно много примери, зад океански, за журналистически реакции, посочете някой, който би могъл да бъде от полза за отразяване на подобни събития, защото знаем – зад океана нещата не винаги са били и не винаги са, и днес, гладки.
Милко Петров: Журналистите заплащат своята обективност понякога с отиване в затвора. Това е /…/ да кажем от „New York times”, да кажем /…/ блогърът. Както чернокожият репортер /…/, известният случай /…/ Става дума за следното – дали журналистите само ще бъдат око на обществото, ще отразяват събитията и ще ги оценяват след това и няма да разузнават в полза на правителството или на едно и друго, и ще отказват да посочват източниците си. Или от друга страна те ще бъдат всъщност част именно от този 4ти клон. Т.е. ще се опитват да дават някаква обществена рецепта преди да са запознали обществото с повечето гледни точки. Това е много важен въпрос – дали журналистиката трябва да гаси пожари или да разпалва пожари. Ние предпочитаме като че ли да гасим пожарите, но всъщност така не ги ли разпалваме за в бъдеще?
Водещ: Всъщност журналистите не е ли добре да са си журналисти, а да не се правят на пожарникари?
Милко Петров: Ами понякога някои журналисти се правят. Разбира се, че трябва да бъдат журналисти и наистина трябва да бъдат евентуално точно око, посредник, медия, внедрение, наблюдател на обществото вътре в събитията. Но нашите журналисти, въобще това е една европейска традиция и се опитват да имат мисия. Когато се откажат от мисията, те понякога изпълняват и определени препоръки. И това е традиция в нашата журналистика и ние я познаваме тази традиция. Има рецидиви и днес.
Водещ:Има рецидиви и днес. Протестиращите се разсърдиха на журналистите като цяло или по-скоро това е PR, който е удачен и води точно натам, накъдето Ви говорите, че журналистите не бива да се поддават и да стават 4ти клон, а да си останат 4та власт?
Милко Петров:Има такива случаи и всъщност PR е точно това – опитът да бъде масажиран в една или друга посока общественият мускул, обществената реакция да бъде пренасочена. Но ние имаме доста примери на преднамереност, на демонстрация. Ето, мога да дам пример с една репортерка в национална телевизия не от случая Катуница, а малко преди това. Беше около случая с убитото момиче в „Борисовата градина”. Не знам дали си спомняте. Имаше и едно шествие на младежи. Т.е. преди Катуница имаше и други подобни прояви на несъгласие, на протест, на шествие със свещи и същата тази репортерка направи един от другата част на парка и изведнъж ни показа млади майки и ни каза „Ето, вижте, тук няма никакви хора”. А те са няколко 200-300 метра по-нагоре, но ето – къде е камерата на журналиста? При събитието или при преднамерената постановка на събитието? И тогава как може хората да вярват на подобна репортерка и на подобна информационна емисия? За това е обществената реакция. Т.е. журналистът трябва да търси събитието, да го установи, да го покаже, а не всъщност събитието да дойде на крака при журналиста и при определена постановка да се извърши някаква драматургия на новината.
Водещ:Нека и Вас да попитам – редно ли е вече да твърдим, че имаме комплекс 14 януари и по отношението на отразяване на подобни събития?
Милко Петров: Всъщност комплексът, Вие го наричате „14 януари”, а в смисъл, че ние правим събитието, ние се показваме и в този смисъл събитието придобива публичност, а ние съответно себестойността на герои. Разбира се, че го има и това е естествено. Много хора искат да влязат в общественото полезрение, но има и политическа драматургия във всичко това.
Водещ:Научихме ли за седмица горещи страсти около Катуница? Нещо за политическата драматургия или това ще оставим за разследващата журналистика?
Милко Петров: Нека да оставим на разследващата журналистика наистина, нека да не се правим на разследващи журналисти. Онова, което характеризира разследващата журналистика в България и което не е много добро, е да се подкрепя вече избраната теза с една произволна анкета от няколко човека от улицата, обикновено, които тласкат или са незаинтересовани и е преобладаваща вече избраната теза. Това не е разследваща журналистика. Това просто е групировка, както нашата преса не е точно разследваща жълта преса, а е всъщност литературна журналистика с фактологичен укор. Това не е жълта, разследваща, драматична журналистика. Това е моето мнение отдавна, аз отдавна го споделям. Но ние я наричаме жълта, защото просто трябва да я наподобим с определени световни образци. И смятаме, че сме /…/ Това е всъщност подменена журналистика, която има външните признаци, но не е това, което е в действителност. Това, което се прави по света. Понякога и при нашата разследваща журналистика се проявява същият синдром – да наподобява, да имитира, по един или друг начин да тласка хората към обществени настроения, които преди това са предначертани и са очаквани. Т.е. обществото е онова стадо, което след поредния изстрел – една хубава метафора от един български филм „Спомен за близначката”, трябва да бъде придвижено донякъде, след това отново спокойно спира и почва да пасе до следващия изстрел и до следващото спускане по склона. Великолепна, хубава метафора – не си спомням кой беше режисъорът.
Водещ:Чия работа е убеждаващата комуникация, убеждаващия PR в ситуация на такива обществени протести – на полицията или на журналистите?
Милко Петров: Това е работа на полицията и на съответните органи, които са на местната и на държавната власт. А журналистите могат да препредават тези внушения, но не бива да се нагърбват с тази роля. Не е тяхна работа. Иначе излиза, че журналистиката е на държавна служба, дори да е под привидността на някакъв корпоративен…Не е работа на журналистиката да прави PR на властта.
Водещ: Помогна ли журналистиката при случая Катуница на гражданското общество?
Милко Петров: Да. Според мен от части помогна. Показа най-малкото степента, градуса на общественото недоволство. Но дали в пълна степен ще помогне за намиране на рецептата и на онова, което всички ние очакваме – подготовката на пакет от мерки – законодателни и социални, които да решат проблемите и да даде глас на безгласните най-после, а не дневният ред на властта да ни го посочват като дневен ред на обществото. В този смисъл помогна от части, но не напълно.
Водещ:Искате да кажете, че има известна злоупотреба с протоколните новини, така ли?
Милко Петров:Това с оглед на събитията ли?
Водещ:Ами, не. По принцип съдя от отговора Ви.
Милко Петров:Смисъл такава злоупотреба с дневния ред и с новините разбира се, че има. За това просто – далеч преди тези събития. Опитът да се замени едно събитие с друго, да се преакцентира. Всички ние дълги години имахме нужда от добрата новина. Естествено даже имаше такава тенденция да търсим добрата новина, защото само негативизмът създава едно разрушително чувство на омерзение у човека, че живее, че той е от никъде за никъде и живее в една никаква страна. Но пък добрата новина не може да бъде само, така да се каже, свързана с /…/ на няколко по-твърди мъже и жени в държавата. Очевидно трябва да бъде търсена и това е работа на журналистите. И разбира се на техните редактори.
Водещ:И по възможност да бъде истинска тази новина, за да може да бъде новина.
Милко Петров: Да не бъде откривана на телефонна будка, все пак.
Водещ: Благодаря Ви за това участие, професор Милко Петров. А ние продължаваме в студиото с Асен Григоров и с професор Здравко Райков. Асене, понеже започна вече твоята телевизионна изява в един малко по-смел формат. Сега е моментът да те питам днес защо пак за случая Катуница се говореше? Има покриване ли по отношение на обществения интерес към тази тема?
Асен Григоров: Ами случаят Катуница е много, наистина много пикова и кризисна ситуация, която извади няколко неща на показ. Сега не знам, дори и аз не мога да изчета всички коментари и медии, може някой да го е писал, обаче едно от нещата, които се виждат, четейки, че тези протести от довечера ще искат и за което ще се борят, някак си една голяма група хора заявява ясно, че не са представени политически. И изобщо начинът, по който той тръгна през една етническа фаза, сега минава през някаква друга. Тези събития показват, че партиите в България отдавна не представляват никого освен себе си, някакви там … Тук няма леви, десни, буквално всички са в кюпа. Преди няколко години нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че аз ще кажа…
Водещ:Такова нещо.
Асен Григоров:Такова нещо, че партиите не представляват никого и всички са в кюпа, обаче това, което се случва в момента е изключително видим знак. И тя в последните няколко години избиваше по различен начин, но за първи път избива в протести. И ако някой трябва сериозно да се замисли – това са така наречените политици.
Здравко Райков: По всяка вероятност това е началото.
Асен Григоров:Да, ама наистина всички политици трябва да се замислят, защото положението е много гранично. Може да се отиде на варианти, които никой от нас не би си пожелал и не би желал да се случват.
Водещ:Коментирахме в предишния брой на „Клубът на журналистите” начините на закупуване на гласове. За съжаление този случай би могъл да бъде причислен като пример и то в посока показваме например, но не даваме за пример. Обаче аз се замислих върху това дали пък купуването на гласове не се сдоби с един по-различен начин? Не купуване на цели изборни секции, не купуване на гласове там по едни списъци с еднолични данни, а купуване на влияния чрез поощрение на определени граждански протести?
Асен Григоров: Това не работи вече. Смисъл тази криза на доверието всъщност обезсмисля и купуването на гласове, защото Вие ще дадете 20 лева, аз ще отида и ще дам 30, друг ще даде 40. Накрая не е ясно тези хора за кого ще гласуват всъщност дали ще гласуват. Каквото и да е, става по-трудно да ходят вече под строй и там да мерят с клечки.
Здравко Райков:Но аз мисля, че тук вече недоверието не е само към политиците. То е и към 4те власти. Това се забелязва и това се вижда.
Асен Григоров: О, да. Няма никакво съмнение просто. Но аз иначе съм съгласен много направо с всичко, което каза професор Петров преди малко по телефона. Нямам даже какво особено да добавя или да коментирам, но недоволството, което се насочи към медиите всъщност е частично отдушник на другото недоволство, което трябва да се насочи към политиците.
Водещ: Въпросът е дали някой го насочва ловко или не.
Асен Григоров: Ами това е въпрос, дето се вика, за 1 милион долара.
Здравко Райков: Въпрос на талант – някои го могат, други не го могат.
Асен Григоров:Въпрос на талант, но смятам, че хората се разгневиха на медиите, нали всичко това, което каза професорът, го има – интерпретативната журналистика, предпоставянето на някаква теза и опитите да си я докажеш. Всичко това го има обаче журналистите сме видимата част. Всъщност говорим много повече и някак си много повече сме експонирани преди медиите и това недоволство, което идва към нас…
Здравко Райков: Тук има и друг момент, който обикновените хора го усещат. Това е обвързаността на медиите с властта. Те имат чувството, че медиите са ги предали и че медиите все повече се превръщат в един церемониален майстор, който през цялото време им внушава „Еди колко си лентички са прерязани. Еди колко си срещи са направени. Х това каза. У това каза.” Но те не присъстват в този дневен ред на медиите. Те присъстват само, когато стане пожарът. Иначе ги няма. Вместо тях има някакви други образи в публичното пространство, с които те не могат да се идентифицират. Те не са като тях. Те живеят в някакъв нереален свят. Обикновеният човек живее в друг свят. Това недоверие, което блика отвсякъде, вече се пренасочва към медиите, защото за тях медиите са всъщност говорителят на властта. Те не са техният говорител.
Водещ: Как ще коменирате едно такова изказване, че английските бобита трябва да се поучат от българските полицаи по отношение на масовите безредици, а българският съд трябва да се поучи от английският съд и това всъщност не е ли една нова редакция на една стара фраза „Ние ги хващаме, а пък те ги пускат!”?
Здравко Райков: Между другото във Великобритания след онези, в началото на годината, в началото на март – големите демонстрации, пак тийнейджърите бяха на улицата. Тогава в самото британско общество се чуха възгласи, че британските полицаи трябва да взаимстват опит от френската полиция. И бяха изпратени, даже бяха изпратени хора на специализация във френските части. Аз мисля, че нашата полиция също трябва да се научи малко от опита на френската полиция. И от опита разбира се на британската полиция. Но тук става дума за съвсем друг манталитет. Ние живеем в друга географска ширина.
Асен Григоров: Това звучи като виц.
Водещ: Е, така де, звучи като виц, ама истински цитат си е.
Асен Григоров: Това са публични общества, граждански общества, системи, които работят 200 години. И когато нещо не е перфектно, то наистина се просветява до последния детайл.
Здравко Райков: Там има правосъдие. Ако някой прекрачи границата и това правосъдие се отнася от императора до обикновения човек. Тук правосъдието заработва в една определена ниша.
Водещ:Всъщност липсата на правосъдието беше кризата, която…
Здравко Райков:Липсата на много неща, но върховенството на закона разбира се, може би водещо в основата, стигна се до там, че американският посланик публично заяви, че в България правосъдието е за богатите, то защитава богатите. В интервю по националната телевизия. Беше коментирано доста в медиите. Но и правосъдието също е рожба на времето, на духа, на прехода, на всички тези неща, които се случиха не много качествено през тези 20 години и които ескалираха през последните 2 години. Разбира се.
Водещ: В крайна сметка дали няма прекалени изисквания и прекалени надежди, необосновани, които хората възлагат на журналистите и после се сърдят, че нещата не се получават, Асене?
Асен Григоров: Това е, което преди малко обсъждахме. Хората възлагат надежди, журналистите по една или друга причина не винаги се оказват…
Водещ: Рефлексията „спират ми водата и аз не се обаждам на ВИК, за да питам, а се обаждам в някоя медия” дали не придоби един нов смисъл?
Асен Григоров: Ами обикновено предполагам се обаждат по 18 пъти на ВИК и после вече са принудени да се обаждат на медиите.
Здравко Райков: Да не забравяме, ч между 4 и 6 часа от денонощието на хората е пред медиите. За тях медиите са всичко – те са основният източник на информация, като включим разбира се и социалните мрежи, които са част от медиите.
Асен Григоров:Естествено, но то това е и начин на живот.
Здравко Райков: Така че, колкото и да негодуваме, ние не можем да минем без тях, но трябва да сме много критични към тях. Аз си спомням тук един израз на любимия ми Марк Твен, който беше казал преди повече от 100 години, че „Белята на човечеството е в това, че има твърде много глупаци, които вярват на вестниците.” Много неща не са се променили в рамките на този 1 век. Трябва да сме критични. Все пак има и друг момент, че журналистите, колкото и да не звучи красиво, те са наемни работници. Те работят в някаква медия, която, хайде да изключим обществените медии като Националната телевизия, Националното радио, които са обществени и имат други механизми, но в частните медии те защитават определени интереси. Там има корпоративен дух, корпоративна мисия, корпоративна политика. Не може да избягаш – това е калъп. На теб ти определят от-до възможностите.
Асен Григоров: При някои има една друга тема – някой ден, ако искаш можеш да се занимаваш в частните медии, броят на работодателите се стеснява драматично.
Водещ:Да. Окрупняване.
Асен Григоров:Ама това прави алтернативата пред един журналист почти нулева. Т.е. той започва да се страхува, че ако излезе от медийната група Х, няма да го вземат в У, а Z няма…
Водещ: И тук е моментът да попитам…
Здравко Райков:За цензурата, всъщност за това говорим.
Водещ:Да, това е истинският механизъм на автоцензурата. Тук е моментът, Асене, да те попитам накрая къде бяха по-ясни журналистите в посланията си – в блоговете и във facebook.com, и изобщо в социалните мрежи или в медиите, в които работят?
Асен Григоров:Имаш в предвид по този случай конкретно ли?
Водещ: Да.
Асен Григоров: В блоговете и във facebook.com хората си позволяват да се изразяват по-политически некоректно, така да кажем. И това има две страни. Не можем да кажем „Там е по-добре” или „Тук е по-зле”.От една страна, ако седнем да говорим за политическата коректност, аз ще кажа, че политическата коректност уби политиката. И нали съм готов да се аргументирам много дълго време. От друга страна обаче при такива кризисни ситуации наистина много тънък баланс трябва да се прави между това – коректността и влиянието на журналиста, чрез което той може да манипулира по един нежелан начин даденото събитие.
Водещ:До колко в случая Катуница имаше някаква манипулация? Останете с нас. Продължаваме след малко. Сега ще продължим с едно отклонение, просто защото по време на музиката тук разговорът не спря и интересна идея подхвърли професор Здравко Райков. За това ще Ви кажа – да кажем нещо за образованието, за Холандия, защото като че ли подобни събития там не биха могли да се случат по обективни причини.
Здравко Райков: Финландия е интерес за нас по много параметри. Тя първо е с население почти като нашето, даже по-зле от гледна точка на природните ресурси, отколкото България. Има дървета, няма кой знае какви природни изкопаеми. И някъде до средата на 90-те години тя е в много дълбока криза заради разпадането на тогавашния Съветски съюз, който беше един от основните купувачи на продукцията на финландските предприятия и това довежда до много висока безработица, фалити, нещо, което ние наблюдаваме в момента в България. Но финландците вземат решение, което им позволява за период по-малко от 10 години да излязат някъде от дъното на класацията за страните по конкурентноспособност на първо място в момента на света. И това решение в момента е образованието. Инвестират в знания. На времето, може би Чърчил е много прав, когато е казал, че империите на бъдещето са империите на знанията. В момента разходите на образователното министерство на Финландия е 6 пъти повече, т.е. държавата дава 6 пъти повече пари на образователното министерство, отколкото на тяхното полицейско министерство. И по ред показатели от гл. Точка на образованите – завършено висше образование, на магистърски степени, докторати направени – Финландия е водеща страна в света.Стандартът на живот няма смисъл да го коментираме.
Водещ: Остаряло ли е икономическото клише, че по време на криза се строи инфраструктура и така се излиза по-лесно от кризата. Дали по време на криза решението не е образование, както казвате?
Здравко Райков: Това е едно грешно разбиране на хора, които не могат да определят приоритетите на една нация. Ние сме невероятно талантлив народ от гледна точка на генетичното ни богатство и не случайно имаме и откриватели. Даже на компютъра носи българско име. Много постижения в областта на науката и на технологиите, на азбуката и какво ли не още, които свидетелстват за добър генетичен материал. И ако държавата беше разумна да изведе на преден план не полицейщината, а инвестицията в знанията, тогава България в следващите 5-6 години щеше да бъде на много по-добри позиции, отколкото е в момента. В по-далечна перспектива ще се превърне в една водеща страна. Развитието на света в следващите 50-100 години ще върви по тази линия. Мина времето даже на информационната епоха. Едно понятие, с което се спекулираше. Ние вече сме в един съвсем друг свят на след информационния. После информационната епоха, в която решаващи са знанията и това показват всички големи държави, на които ние завиждаме заради техния жизнен стандарт, заради просперитета, който имат – постигнали ли са го благодарение на инвестиции в знание и в наука.
Асен Григоров:
Водещ: Икате да кажете, че не е важна новината, а важен е коментарът на новината. Това по отношение на работата на журналистите, за да бъдат в крак с времето все пак.
Здравко Райков: И двете неща са важни. Не може да изкривите тенденцията – те засяга цял свят, засяга България, особено пък България, след като образованието е на заден план толкова много години, че има невероятно оглупяване на огромна част от хората. И те се нуждаят от ориентири, които се съдържат в коментара. Една новина не би била разбрана, всяка новина има различни пластове на осмисляне, в дълбочина от повечето хора, ако не бъде коментирана, ако не бъде съпроводена с допълнителни разяснения. Но този коментар никога не е безпристрастен. Върху него винаги слага отпечатък политиката на съответната медия, интересите, които тя защитава. В никакъв случай – това е част от демократичния свят, ние живеем в плуралистичен свят, в многообразен и всяка една медия изразява интересите на определена социална прослойка. Това е хубаво. Но всъщност, когато говорим за подобни коментари тук изскача думата манипулация. Коментарът не ни ли води, не ни ли внушава определени насоки намислени? Да внушава ги. Внушава ги, но ние сами сме виновни за това, че се поддаваме на такива внушения. Никой не ни пречи да имаме много източници на информация. Друг е въпросът, че хората са лениви, невежи, мързеливи.
Водещ: Обаче безопасно ли е за българските журналисти да бъдат активни блогъри?
Здравко Райков:За никой журналист никой на планетата, на която и да е точка от планетата не е безопасно да бъде активен. Това е част от журналистическата професия. Тя неслучайно е…
Водещ: Това безспорно е така, но да кажем, на острова и изобщо в Европа, тенденцията е журналистите да бъдат и много активни блогъри. У нас има едно известно въздържание в тази насока. Дали има някакви обективни причини според Вас?
Здравко Райков:Не. Никой не може да забрани на човек да си направи блог в интернет. Това е най-демократичната медия в историята на човешката цивилизация. Вероятно е просто въпрос на лична активност да създаде блог и по-важното е какво ще кажеш в този блог, твоята позиция. Заемайки вече една позиция…
Водещ: Или може би все пак е въпрос на съобразяване с факта, че работодателят е също сред читателите.
Здравко Райков: Това е много тъжна истина. Това наистина е така. Това означава, че журналистиката се отдалечава от своята мисия. Тя не иска да бъде един будител, да стимулира хората да вземат активна жизнена позиция. Властта винаги, във всички времена и навсякъде се е стремяла да подчини журналистите, да ги направи свои слуги. За съжаление у нас това, за една не малка част от журналистите, се е получило вече. Виждаме как трубадури на властта летят и носят посланията във всевъзможни медии.
Водещ: Лечението какво е? На една ръка поне разстояние от политиците?
Здравко Райков: Ами лечението е журналистът да се върне именно към своето призвание, да бъде критик, конструктивен, ако щем да го наречем това по-меко, ако звучи, на тази информация, която идва към него. Тук на няколко пъти се споменаваше думата PR. Действително това е една технология, която много стремително се развива и заема все по-добри позиции в следващи години, но журналистиката в информационните си медии вече е подчинена на PR. Изследванията показват, правят едни много интересни изследвания в последните 20-15 години, по една и съща методика и ги повтарят различни години и установяват, че вече между 80 и 95% от съдържанието на информационните емисии на телевизиите в Европа, на радиостанциите идват от PR отделите. Това не означава, че PR, че неговата задача е да защитава интересите на клиентите, които плащат.
Водещ: Това означава, че PR си върши добре работата обаче не означава нищо добро за журналистите.
Здравко Райков: Точно.
Водещ:Защото вместо…
Здравко Райков:Вижте до къде се стигна. Миналата година Министерството на труда в САЩ публикува прогнози за професиите, които ще умрат до края на това десетилетие в САЩ. И в други страни. На първо място е журналистиката. PR им вземат тяхната роля.
Асен Григоров:
Водещ: Ами предполагам, че това, което току що казахте, го чу и доцент Георги Лозанов. Добър ден.
Георги Лозанов: Здравейте. Чух, че ще умре журналистиката.
Водещ:Надявам се, че ще цитирате Марк Твен в този случай, като кажете, че този слух е твърде преувеличен.
Георги Лозанов: Да. Във всички случаи журналистиката престава да е водеща. Има сериозни проблеми, нищо за щастие в медийната сфера не отмина, но просто нещата се развиват бързо и се сменят. Голямо влияние върху тази промяна ще има блогърската журналистика, въобще журналистиката в новите медии.
Водещ:Безопасно ли е обаче за българските журналисти да бъдат и активни блогъри?
Георги Лозанов: Ами аз не знам дали е безопасно, но във всички случаи журналистиката все повече ще излиза от рамките на строго парцелирана професия и ще става по-обшо комуникативно настроение на аудиторията.
Водещ: И в тази посока няма как да не Ви попитам наистина ли ще се стигне до арести на снимки и информации за футболни мачове в интернет? Защото тази активност, която проявяват хората, като че ли е на път да бъде сплашена. Това е на пръв прочит разбира се.
Георги Лозанов:Да бъде сплашена.
Водещ:Разбира се, че се шегувам, но става дума за едни правила, според които само тези, които плащат ще имат право да излъчват мачове, което доведе до една криза преди известно време.
Георги Лозанов: В интернет това не подлежи на регулация, още по-малко от …
Водещ:Слава Богу, да.
Георги Лозанов: Ами, да. Дано да е за хубаво действително, защото има две страни по тази тема, но за други това носи определен риск. Както и да е. Може тези мобилизации, които вървят през интернет, често са в полза на твърде агресивни каузи, както виждаме, ако въобще може да се нарекат каузи. Но това също е друга тема. Така или иначе сега интернет не е заплашен от някаква регулация, най-малкото за това, че правото по отношение на тази форма на регулация все още много я гледа с почуда и няма още изградена собствена система, по която да реагира.
Водещ:По отношение обаче на традиционните медии, знаем, по-кротките хора не обичат да ходят на мачове именно заради едни по-буйни агитки, но въпросът е къде ще можем да гледаме мачове и…
Георги Лозанов:Аз знам, че всичко произтича от списъка за обществено значими събития.
Водещ:Да и какво предстои във връзка с този списък.
Георги Лозанов:Нищо не предстои. Този списък се отнася преди всичко до това кой по какъв ред има право на достъп до правата за тези събития, а не толкова за тези 90 секунди репортажи, които във всички случаи ще са валидни за всички събития, към които има интерес и към, които някой е носител на правата за тях. Сега, за плащанията и не плащанията, там има една вратичка, макар че СЕМ специално ще разглежда тази тема през другата седмица, в която се казва, че могат да се изисква нещо да се заплаща, колкото струват разходите по осигуряването на разходите на тези репортажи по право. Дали това ще е база на някакви нови и специални договарания, трудни за медиите, аз се надявам, че няма да се стигне до това и се надявам, че СЕМ, както и от други отношения, ще изиграе посредническа роля върху взимането на думата, така че ще намери възможен и за двете страни вариант.
Водещ: Защото като че ли надделя усещането през тази седмица, че футболните хора заемат една доста твърда позиция по отношение на плащането.
Георги Лозанов:Ами при футбола разбира се. Трябва да набави приходи за собственото си развитие, но това не може да става за сметка на лишаването на аудиторията от достъп до тези събития. /…/ Механизми, през които хората да се върнат към стадионите, но нека не забравяме, че това е въпрос на избор и на персонална воля, а не /…/
Водещ: За съжаление обаче връзката много се влоши, но разбрахме основното. Благодаря на председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов. Разбрахме, че разбира се няма да бъдем лишени от 90 секунди. Това беше – медиите няма да бъдат лишени от неплатените 90 секунди от значими спортни събития. Що се отнася до футболните мачове разбира се, става дума за това и ще има развитие следващата седмица по отношение на изясняването на правата. Ами ние как да завършим с доцент Здравко Райков – убеждаващата комуникация чия работа е? На PR или на журналистите?
Здравко Райков:Може би трябва да завършим с това, че светът се променя с невероятни темпове и динамика, и ако не се адаптираме към тези промени, ако не уловим водещите тенденции, ще ни бъде трудно.
Водещ:Лесно ли им беше на журналистите в първите моменти в Катуница, когато пристигнаха и започнаха първите излъчвания на живо?
Здравко Райков: Едва ли са очаквали какво ще се случи след това. Това, че ще отпушат едно напрежение, което само е чакало някой да му даде тласък. И нещата в няква степен станаха неуправляеми.
Водещ:Това ли беше голямата изненада на този случай и каква беше поуката от този случай?
Здравко Райков: Поуката е, че докато не намерим най-важните въпроси, на които да търсим отговори, а ние все още не сме ги намерили, бягаме от тях, ще има много случаи като Катуница.
Водещ: Какво е съотношението между така наречените протоколни новини и новините на властта, и на това, което тя извършва, прерязва и т.н. открива, или това, което искат да знаят хората?
Здравко Райков: Ами аз мисля, че това, което искат да знаят хората, го няма сега в медиите.
Водещ: Кое е то?
Здравко Райков:Това са отговорите на въпросите за социалната справедливост, за възстановяване на нанесените върху обществото щети в продължение на десетилетия, за това къде отиде доверието, защо бяхме излъгани. Подобни въпроси какво ще става с децата ни утре, как ще живеем в един свят, когато…
Асен Григоров:
Водещ: Как ще отговорите на някой, който Ви каже „Това не е новина”? Къде е новината тук?
Здравко Райков:Ами фактът, че това не е новина означава, че някой не си върши работата. Хората, които вземат решения, знаят, че това вълнува останалите хора, но се опитват да ги изпратят в друго поле.
Асен Григоров:
Водещ: Последното посвещаваме с особена любов на всички медийни шефове. Хубав съботен следобед.

www.blitz.bg | 01.10.2011

Предаването "Отечествен фронт" с водещ Мартин Карбовски от днес има нов час на излъчване.

"Последното ми предаване разказва за един човек, който е циганин, гей и едновременно с това престъпник. Децата не трябва да го гледат и затова е по-дбре да е по-късно", обясни сам Карбовски и анонсира промяната.
За сметка на късния час на "Отечествен фронт" – от 23.30 часа, "Карбовски: Директно" става вече три часа. То започва в 16 часа и продължава до 19 часа.

Оригинална публикация