в. Торнадо | Владимир ПЕШЕВ I 11.12.2010

Социалните мрежи поробиха човеците

Помните ли как живеехме, когато трябваше да се приберем до вкъщи, за да се обадим по телефона?
Какво беше, когато си определяхме срещи и се Вълнувахме от неизвестността ще дойде ли въобще този, когото чакаме защото не можехме да му се обадим и да го смъмрим само защото закъснява с две минути от договореното време. "Къде си?" или "Кво става, бе?" Колко пъти на ден задаваме тези безсмислени въпроси?
А какво става наистина?
Сега си комуникираме стотици пъти на ден – или чрез sms, или чрез коментари на статусите ни във Facebook или Twitter, или чрез Skype, форуми, блогове и какво ли още не. Стига се дотам, че често, когато се виждаме наяве, темите ни за разговор пак се насочват към дигиталния живот, който водим, като например – кой коя снимка е сложил в профила си, кой какво е видял в Youtube, кой в каква нова група е влязъл.
Разбира се, повече от ясно е, че всяко нововъведение, което модернизира живота на обществото ни, носи нещо ново и на нас самите, но и ни отнема нещо друго. Така е от времето, когато първобитният човек е изпуснал за първи път месото в огъня. Ясно е за всички, че съвременните технологии и най-вече социалните мрежи, станали такъв хит през отиващото си десетилетие, правят света по-малък и по-лесно достъпен, дават ни възможността да общуваме, намирайки се на стотици, дори хиляди километри един от друг. Какво ни отнемат обаче? Правят ли ни по-близки в действителност? И най-вече, ставаме ли зависими?
Да вземем например Facebook – знаменосецът на този феномен. Мрежата се увеличава с десетки, ако не и със стотици хиляди нови потребители. Колко от така наречените "приятели", които имате в профила си, можете с ръка на сърцето да наречете, ако не истински приятели, то поне близки? Мрежата не спира да се развива в нови насоки, защото винаги имаш избора за какво да я използваш – да се присъединиш към нещо, или не, да съхраняваш и развиваш познанствата си, или дори да се оградиш със своеобразна стена, да си активен или пасивен и т.н. Както казва самият създател, Марк Зукерберг:
"Facebook не е мода, той е като модата – не спира да се променя"
Тенденцията, за която стана дума обаче, със сигурност важи за много от нас, независимо дали си даваме сметка за това, или не.
Друго нещо, което прави Facebook толкова уникален, е своеобразната му роля на най-големия "отряд за бързо реагиране" в света, тъй като на мига, когато нещо се случи в обществено-политическото пространство, било то локално или глобално, веднага се появява отношение към това събитие – група "за", група "против" и което е най-интересно, винаги се появяват нови и разнообразни тълкувания на случилото се.
Свободата в мрежата много лесно се превръща в свободия.
Нещото, за което нямаме голям избор обаче, е това да спрем да използваме социалните мрежи. Причините са няколко. Първо, неотдавна се оказа, че да изтриеш напълно акаунта си във Facebook не е толкова лесна работа. Сървърите на мрежата пазят още три копия на всяко едно наше действие на "територията" на мрежата, дори след като сме я напуснали.
Преди две години един канадец на име Стивън Мансур пише в блога си "2504 стъпки да напуснеш Facebook завинаги". Това, разбира се, веднага води създаването на групата "Как да изтрием напълно Facebook акаунта си", която в момента надвишава 70 хиляди членове. Взимайки отношение по въпроса, ръководството на мрежата създава страница, на която можете да напишете писмо до администрацията с молба акаунтът ви да бъде напълно изтрит. Но въпросът дали се запазват резервни копия с информацията, остава на лице. Така се оказва, че със или без наше желание Facebook се превръща в нещо като регистър, в който съществуването ни е документирано, така че дори след смъртта ни, може би след двеста години, някой ще чете как Сашко от Червен бряг си е хванал за гадже Гинчето, с която са били заедно около седмица. Това надали ще ни даде представа какво е вълнувало Сашко, за какво е мислил, от какво се е боял, на какво се е надявал, но поне ще можем да гадаем.
Второ, при напускането на дадена социална мрежа ние автоматично се превръщаме в аутсайдери. Излизаме от бързото и непрестанно течение на информация и събития. Темите ни за разговор дори намаляват, което е наистина тъжен факт. Поставени сме в изолация, защото вече не се движим в общия поток, не правим като всички. Един съвременен френски мислител беше казал, че портретът на съвременния човек е този на човек, който рине нагоре по един склон, а под него е бездната. Човекът рине бързо не за да се изкачи нагоре, а за да успее да се задържи на едно място. Ако спре за миг, ще падне в бездната на десоциализацията. Подобно определение звучи подходящо за онези, които решават да се изолират от процесите на "приобщаване" в дигиталното пространство. Тук не става въпрос за добро или зло е всичко това, трябва ли да го спираме, или поощряваме. Първото нещо, което казват повечето преподаватели по история на студентите си на първата им лекция в университета е: "Даже не се опитвайте да разбирате последното десетилетие". Истината обаче е, че феноменът "социални мрежи" е може би най-силно променящ обществото ни в последните години. Намираме се в зората на нещо – нещо голямо, което тепърва придобива форма и ще кове съзнанието на бъдещето, но е важно да знаем, че то е тук и да се стараем да вникнем поне малко в същността му, която е много вероятно се окаже най-чистото огледало на епохата ни. Дори да не го знаем още.

Стр. 61

Фотографска агенция БУЛФОТО I 10.12.2010

Прецедент в българското правораздаване създаде журналистът Иван Бакалов, който успя да предизвика наказателно преследване срещу вестник "Папарак", който от години се издържа от кражба на авторски материали от останалите български медии. Издателят на вестника Алекс Стоилов, който дълго време препечатвал от сайта на Бакалов e-vestnik.bg авторски статии и интервюта е успял да прехвърли собствеността на изданието върху подставени лица, и в крайна сметка 2 години затвор и 4000 глоба получи формалната управителка на фирмата-издател Таня Иванова. Вестникът краде материали също от агенция "Булфото", списание "Плейбой" и много други български медии. Законът предвижда наказателно преследване за такива провинения, и излязлата присъда отваря врати за всички, засегнати от кражба на авторски права, да задвижат репресивният апарат на държавата да преследва нарушителите. Очаква се вълна от производства срещу собственици на медии и маргинални уеб-сайтове, които разчитат да печелят на гърба на колегите си журналисти и фоторепортери, коментират медийни експерти.

Още от e-vestnik.bg: Издателката на в. "Папарак" беше осъдена на 2 г. и 4000 лв. глоба за кражба от e-vestnik

Оригинална публикация

b2b Magazine I 8.12.2010

Класацията четете в новия декемврийски брой на b2b Magazine

Кои са топ предприемачите, които в момента трупат богатство и все още не са навършили 25 години? За тях ще разберете в новия декемврийски брой на b2b Magazine.

Техните истории са наистина впечатляващи и в личен, и в професионален план. Някои от имената вече сте чували, но има и такива, които ще ви прозвучат съвсем непознато. Всички тези млади предприемачи имат огромно въздействие върху нашия свят и можем да научим много от тях.

Темите в декемврийския брой на b2b Magazine:

Невъзможната мисия на пенсионната реформа или защо ситуацията в българската осигурителна система напомня на стар уестърн.

Никола Абаджиев: Не трябва да бъдем заложници на правителствата

Малки мръсни тайни в пенсионирането

По-малка доходност за инвеститорите заради застаряващото население

Ирландия: Цената на доверието

Йохум Хаакма: Бизнесът трябва да се насочи към развиващите се пазари

„Зелени страници”:  Високите села на Китай

Зелена светлина за „зелените” IPO-та

Най-скъпото мляко на Великобритания

Sulpice Chocolat  - Вкус мечта

Интервю: 

Иван Иванов: Интересът към „зелени” уреди у нас расте

Идват ли последните дни на кредитните карти

EcoFlex – философията на екологичните автомобили

Топ 10: Изграващи милиардери под 25 години

Ferrari World – Италианска страст в Абу Даби

Златната ябълка за Коледен подарък

Луксът се завръща за празниците

Тихомълком изхвърлиха първа класа от самолетите

 Иванка Тръмп: Успешните хора разпознават, че светът е отворен за тях

Бъдещето в новите концептуални свръхлеки коли

На екран:

„Туристът” с дългоочаквания тандем Анджелина Джоли – Джони Деп

„Булевард Лондон” – хаплив, с британско остроумие

Технологиите на 2011 година

Даника Патрик: Искам да ме запомнят като силен пилот

Дестинации:

Далеч от тълпите в Новогодишната нощ

b2b Magazine е двуезично луксозно бизнес издание с утвърдена аудитория, което излиза в печатен и онлайн вариант. Списанието е първото в България, чиято дигитална версия е подходяща освен за PC, но и за iPhone, iPad и Android базирани устройства!

Приятно четене на www.b2bmagazine.bg!

в. Седмичен Труд | 08.12.2010 

Вили Сечкова, водещата на новото шоу по bTV "В джаза събота вечер", зададе този риторичен въпрос в ефира на първото си предаване – явно за да подсети зрителя, че очевидният отговор е личното й присъствие в студиото. Всъщност тя отдавна трупа опит на водеща – от времето, когато само анонсираше рундовете в "Сблъсък" на Иван и Андрей минаха доста години, през които я видяхме в студиото на "Шоубъз" по GTV, после в "Градски легенди" по ТВ2.
Само че не пролича да е натрупала добър опит! Рядко в ефира на bTV може да се види нещо толкова непрофесионално поднесено, както това първо предаване на "В джаза събота вечер", което беше анонсирано като "пищно, забавно и единствено по рода си". Нищо подобно не се видя в това първо предаване и остава да се надяваме, че тази амбиция ще бъде постигната в близко бъдеще, стига водещата да промени стила си. Незнайно защо през повечето време тя се надвикваше с публиката си и звуковият ефект на предаването се доближаваше на моменти до този от футболен мач, излъчван на живо. От друга страна пък, нещо в артикулацията й и /или/ избраното от нея темпо на говорене затьмняваше много от думите, та голяма част от прочетеното аутокю не стигна до зрителя. Недоумение предизвика и желанието й да повдига безпричинно роклята си, сякаш страда от неустоими сърбежи по бедрата.
Съжалявам, че трябваше да констатирам тези неща, защото закачливата усмивка и хубавата визия на Вили Сечкова предразполагат зрителя, дори и онзи, оставил се на телевизора да му осигури добро настроение в съботната вечер. Но само с тях отдавна не се прави устойчив рейтинг и тя трябваше това вече да го е разбрала. Опереното й самочувствие обаче разчиташе главно на външността й и кога в прав текст, кога в кокетлив подтекст тя постоянно напомняше колко е красива, висока и неустоима. Но интересният й гост, световноизвестният фотограф Лорънс Шилър, явно дошъл за по-смислен от проведения разговор, остана доста равнодушен пред чара й: "Имате прекрасен грим и осветление в студиото", бяха единствените му деликатни комплименти.
В едно свое интервю преди старта Вили Сечкова, която е сред продуцентите на предаването /както и на излъчваните поТВ7 "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео", "Нашенци", "5400" и др., осъществени от No frame media/, каза, че гостите й няма да идват само за интервю, а и "да забавляват хората". Ако миналата събота зрителите на първото й предаване наистина са се забавлявали, било е за нейна сметка.

Стр. 10

в. Show | 08.12.2010

• Ако някой в България трябва да носи титлата "Сървайвър" (оцеляващ), това е Тошо Тошев, който навърши 68 г. на 7 декември. Той е най-дългогодишният действащ главен редактор в България – ръководи "Труд" почти две десетилетия. Той е първият българин, оцелял след трансплантация на черния дроб. Миналата година пък оцеля след злокачествено заболяване и химиотерапия. Освен това е преживял вече 5 брака и безброй връзки извън тях.
•Роден е на 7 декември 1942 г., в село Дриново,Търговищко. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е във вестниците "Средношколско знаме", "Народна младеж", "Вечерни новини", в отдел "Пропаганда" на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на БНТ През 80-те години става зам.-главен редактор на вестник ‘Труд", а от 1991 г. е главен редактор. На следващата година вестникът става частен – приватизират го група журналисти начело с Тошо Тошев и трима синдикални лидери, чиито дялове после са изкупени. След като ВАЦ купува "Труд"-овете, Тошев остава акционер – към сегашния момент притежава 7% от акциите, по собствените му признания пред сп. "Шпигел".
•Той: "Живях в много бедно семейство, което не е комплимент. Но така се сложиха нещата, че останах без баща още на 13 години, баща ми беше пратен в Белене за 3 години и после беше изселен от София. Той вече нямаше право да живее в София. Разведоха се с майка ми. Завърших училище криво-ляво. Започнах работа още във втори курс, като студент. Започнах веднага журналистическа работа. Още като ученик исках да стана журналист… Дълги години живеех с чувство на потиснатост, че нещо може да попречи на работата ми: да не се разбере за баща ми, за да не ме изхвърлят от работа…"
• В средата на 90-те развива тежко чернодробно заболяване. По собствените му признания в автобиографичната книга "Лъжата", през 1998 г. положението му се влошава, на моменти е неадекватен. В началото на 2000 г. претърпява чернодробна трансплантация в Германия. Донор става неговият шофьор Николай. Говори се, че му е дал 100 000 марки за това. Връща се от Германия "на бял кон" и започва Да
раздава шамари, за да си спомнят подчинените му кой всъщност е шефът. Някои твърдят, че дори е заявил на всеослушание пред тези, които вече му палеха свещите: "Аз вас ще ви надживея!" Миналата година отново е на ръба между живота и смъртта по собствените му признания. Навръх рождения си ден е в клиника във Франция и почти си отива от тежко злокачествено заболяване. Правят му химиотерапия и – второ чудо! Оправя се.
• Той: "Живея с чужд черен дроб. В продължение на 10 часа бях на среща горе с Висшите сили. Няма да издам какво съм видял и с кой съм говорил. Не пожелавам на никого да изживее ужаса, който аз изживях….Убеден съм, че с мен се случи нещо божествено. Защото професорът извади моя болен черен дроб и го изхвърли, а на негово място сложи половин черен дроб на моя донор и сега живеем и двамата. Не може да не е имало Божествена благословия за всичко това. Това е магия!"
•Има 5 брака, два от тях с една и съща жена – дългокраката зъболекарка Рени. Тя беше и основното оръжие на главния му конкурент Петьо Блъсков във вестникарската им война. През 1996 г. в. "168 часа" публикува огромни снимки на Рени в компанията на различни мъже по време на някакъв коктейл с двусмислени намеци.
Последната му съпруга е Ваня – модел нa "Плейбой". Тя е по-млада от най-големия му син. Двамата се ожениха в кабинета на Георги Гергов в хотела му "Палас" в курорта "Св. Константин и Елена" край Варна. Олигархът и жена му кумуваха, гости на сватбата нямаше.
Това лято се понесоха слухове, че двамата се развеждат, но Ваня ги опроверга.
Тошев е известен е с увлечението си по хубави жени, поради което ‘Труд" в последните няколко години публикува прогноза за времето с разголени модели. На тази страница около 10 пъти са публикувани снимки на фаталната Цеци Красимирова, любовница на убития и разследван за контрабанда и трафик на наркотици Косьо Самоковеца. Красимирова води на посещение Самоковеца в редакцията на вестника, при което той се снима с Тошев за спомен до бюрото му. Снимката е изнесена от вътрешни хора от редакцията и е публикувана няколко пъти в различни издания, включително и чуждестранни, като илюстрация за срастването на организираната престъпност с медиите и властта.
•Има трима синове от три различни съпруги. Най-големият (от Таня) е Радослав Тошев, на 42 г. – общински съветник в столицата, първо от "Гергьовден", а сега – от ГЕРБ. Върти бизнес с недвижими имоти, издава и български вариант на известно еротично списание. И на него му се носи славата на плейбой като на баща му.
Вторият син (от Цветана) – Ангел, има рекламна агенция и пицария. Най-малкият – Васил (от Рени) е пълно копие на Тошо. Съдружник е в издателската къща на батко си Радо, от когото е по-малък с 20 години.

Стр. 28

Списание 8 I 7.12.2010 

В брой 12 за 2010 година може да прочетете:

Метал на царете, цар на металите

МЕНИДЖЪР.NEWS I 7.12.2010

Бизнесменът Цоло Вутов с дейностти в минния и строителния бранш и състояние, изчислено на 438, 2 млн. лв. се оказа най-богатият българин според огласената днес класация на в. „Пари”. Тя подрежда 100-те най-богати българи сред предприемачите с най-голям принос за БВП на страната.

Докторът по минно дело Цоло Вутов е управител и съсобственик на 50% от групата "Геотехмин", която обединява над 26 фирми в областта на минната индустрия и строителния бранш.

След него в класацията се нареждат председателят на съвета на директорите на "Петрол Холдинг" Митко Събев (414.7 млн. лв.), Иво Каменов и Марин Митев (296 млн. лв.), представляващи "Химимпорт", и собственикът на "Агрохолд" Васил Златев (286.7 млн. лв.). Най-заможната жена в България е Цветелина Бориславова, която е основен акционер и председател на надзорния съвет на СИБАНК. В общата класация тя заема 13-о място със от 219.8 млн. лв. Последно място в ТОП 100 е отредено на Татяна Сотирова, съдружник в телекомуникационната компания "Булсатком", чието състояние се изчислява на 36.985 млн. лв.

Основните критерии на класацията

Проучването на в. "Пари" е фокусирано върху фирмите и имената на хората, които имат най-голям принос за създаването на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това са ключови за българското стопанство хора, които (без значение от мотивите си) създават не само лично, но и обществено богатство и работа на стотици хора в страната, обясняват от изданието.

Класацията е базирана на публична информация, а като източници са използвани официалните финансови отчети и данни за собствеността, публикувани в Търговския регистър, както и информация от Българската фондова борса, Националния статистически институт, "Държавен вестник" и съобщения в медиите за сделки с компании.

На първият етап от съставянето й е изготвен списък с 500-те компании с най-високи приходи. На втория етап в оценяването са добавени и данните от финансовите им отчети, като е взето под внимание и това в кой сектор работят. В случаите, за които е било възможно, е използвана като показател и пазарната капитализация на компанията.

На следващия етап от пресяването е обърнато внимание на собствеността, като тогава са изключени фирмите, които са със 100% държавен или чуждестранен капитал. Така, на финала са останали компаниите с най-високи приходи, за които е направена проверка за всички преки и непреки собственици. Взета е предвид и информацията за собствеността на дружествата в предходни години.

Рейтингът не обхваща материални придобивки като яхти, къщи, коли и др. Също така в класацията не попадат и хора, натрупали богатство от заплащане на труда им, като лекари, спортисти, мениджъри. Не е оценявано и богатство, за което няма надеждни публични данни, обясняват съставителите на класацията.

„Има и хора, за които би могло да се очаква да са в стотицата ни, но не са. Причината е, че те или не отговарят на някое от гореописаните условия, или по методологията на в. "Пари" излиза, че не притежават достатъчно голямо богатство. Пример в това отношение са трима българи, които неизменно присъстват в списъци на богатите – Христо Ковачки, Валентин Златев и Николай Гигов. Справка в Търговския регистър усложнява проверката на интернет "фактите" за тях до неузнаваемост.”, уточняват от в. „Пари”.

Оригинална публикация

в. Сега | 07.12.2010 

С нов декор, нови водещи и по-дълго ефирно време стартира от вчера сутрешният блок на БНТ. На мястото на досегашното лице на блока Марин Маринов идват гласът на Дарик радио Евгения Марчева и водещият на новините Андрей Захариев. Те вече будят зрителите от 6.30 ч., надявайки се да изпреварят всички не само с ранно ставане, но и по рейтинг. Блокът завършва с новини в 10 ч.
Андрей е познат на зрителите на БНТ като водещ на новинарската емисия и предаването за изкуство и литература "Библиотеката". Извън телевизионните си изяви той е доктор по философия и преподава активно. Евгения Марчева започва да работи като журналистка първо в БНТ, а през последните 9 години е външнополитически репортер в Дарик радио. От БНТ се надяват това да е успешната комбинация, с която да печелят в борбата с другите сутрешни блокове, след като Би Ти Ви им отмъкна Виктор Николаев.
Досегашният водещ Марин Маринов се връща към първоначалната си роля в телевизията – водещ на "По света и у нас" в 18 ч. Неговата партньорка Аделина Радева ще води новинарските емисии по време на блока. Маринов ще се редува с Надя Обретенова, която досега бе лицето на късната емисия новини. Въпреки слуховете, че Марин си отива от сутрешния блок заради заяждане с премиера Бойко Борисов, от БНТ категорично отрекоха това. "Марин Маринов по негово желание е новото лице на емисията "По света и у нас" в 18 ч.", коментираха от "Сан Стефано". У нас разчистването на неудобни за властта журналисти не е прецедент. Емблематичен пример за това е доброволното напускане на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви след изявления срещу президента Георги Първанов.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 07.12.2010

Обсъждаме варианта в новия медиен закон да попадне клауза, която да задължава и електронните медии да обявяват собствениците си

Господин Чолаков, защо само печатните медии бяха задължени по закон да обявяват собствениците си? електронните не са по-малко влиятелни.

- Бяха направени промени в закон, който засяга само печатните издания – в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения. Ако се осъществят съответните изменения в Закона за радиото и телевизията, електронните медии също ще бъдат задължени да обявяват собствениците си. Това беше инициатива на Съюза на издателите. Организацията няма правомощия да иска промени в закона за електронните медии.

В момента се правят съществени изменения и в него. Ще залегне ли подобна клауза?

- Такава възможност се обсъжда в работната група.

Защо е необходимо издателите на печатни издания да публикуват всяка промяна в собствеността? Това е доста трудоемко, особено за акционерните дружества.

- Мисля, че в България няма много собственици на печатни медии, които са акционерни дружества. Повечето са ООД. Има два вида акционерни дружества – публични, чиито акции се търгуват на борсата, и затворени дружества с акции на приносител. Законът прави изключение за акционерни дружества, които се търгуват на борсата. Те не са длъжни да публикуват имената на действителните собственици. Достатъчно е да се обяви борсата, на която се търгуват акциите на съответното дружество, и се приема по дефиниция, че то е до статъчно прозрачно дори по линия на финансовите закони. Колкото до другите акционерни дружества, искам да дам един личен пример. "Медия холдинг", издателят на "Труд", е акционерно дружество, което не се търгува на борсата, въпреки това ние ще съобщим имената на акционерите си в сряда или в четвъртък.

Много ли са физическите лица – акционери в "Медия холдинг"?

- Не са малко. Ние ще публикуваме действителните собственици на ВАЦ в Германия. В "Медия холдинг" акционери са ВАЦ Германия, едно швейцарско дружества, Тошо Тошев и Зоя Деянова като физически лица. По-дългата линия собственици на ВАЦ в Германия са наследниците на основателите на компанията. Едно време са били Прост и Фонке, а сега са внуци и правнуци. Ние в "Медия холдинг" ще съобщим имената, защото Съюзът на издателите поиска тази прозрачност. В крайна сметка няма да ни затрудни един път в годината да публикуваме 20 имена в карето.

Как стои въпросът с офшорните фирми?

- Няма да може да се разкрият действителните собственици на офшорните фирми, но както се шегуваме, те също имат действителен собственик, който например може да е някой кипърски адвокат. Ние приемаме, че действителен собственик на офшорна фирма издател на вестник в България е адвокатът, който притежава фирмата. Ако вие като журналист имате проблем с този вестник, просто можете да звъннете на този адвокат и да му задавате въпроси за неговата дейност и тази на вестника му. Аз съм сигурен, че на втория път в този вестник ще се случат положителни промени, защото няма адвокат с офшорна фирма, който много държи да бъде публична личност.

Какво смятате, че ще се промени в медийната среда, след като печатните издания публикуват собствениците си?

- Промените в закона няма да доведат до незабавна промяна. Това е декларация от страна на издателите в посока на почтеност и на прозрачност. Има друго изменение в закона, много съществено, което според мен беше подценено. Освен че всички издатели трябва да съобщят кои са техните действителни собственици, вече ще е много трудно да се печатат вестници без каре. Има едно дребно изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, в което се казва, че освен издателя отговорност за наличието на каре носят печатарят и раздавачът. Въвежда се т. нар. каскадна отговорност. Има няколко парамедийни продукта в България, които излизат без карета. Те обикновено нарушават авторските права, крадат материали от чужди вестници. Доста злоупотребяват с клевети и обиди. Ако някой печатар отпечата такъв вестник или разпространител продава такова издание, те ще носят солидарна отговорност. Аз очаквам положителни промени в посока на заздравяването на пазара именно по тази линия. Има няколко издателства за книги в България, които публикуват антисемитска литература. Те също не публикуват карета. Това вече не би трябвало да се случва. Съществена промяна ще има, защото вече ще се знае кой какво издава и ще бъде невъзможно да се издават парамедийни продукти.

Визитка
Кой е Радомир Чолаков

Радомир Чолаков е главен юрисконсулт на "Вестникарска група България". Завършил е право в Софийския университет през 1990 г. От 1991 до 1995 г. специализира медийно право в Германия. Бил е главен секретар и изпълнителен директор на Българската национална телевизия. Участва в списването на промените в Закона за задължителното депозиране на печатните произведения, с които се въведе изискването издателите на печатни медии да публикуват действителните си собственици. В момента е част от работната група, която се занимава с изготвянето на новия закон за радиото и телевизията.

Стр. 23

в. Дума | 06.12.2010 

Ирландски фонд, в който акционер е изпълнителният директор на “Софарма" Огнян Донев, е на път да финализира сделката за покупката на българската собственост на ВАЦ. В нея влизат най-тиражните всекидневници “Труд" и “24 часа", в. “168 часа", няколко списания, издателство, както и сградата на Полиграфическия комбинат “Димитър Благоев" заедно с печатницата. Цената на сделката варира около 400 млн. лв. Преговорите би трябвало да приключат тази седмица. От “Софарма" отричат да водят преговори за ВАЦ. От ВАЦ-България пък заявиха, че ако германците продават българската медийна група, сделката се води от немска страна и тукашните й представители ще научат едва след като има резултат. Слуховете за продажбата на ВАЦ в България се активизираха преди година, но нито една от коментираните сделки не стана факт.

Стр. 5