в. Дума | Надежда УШЕВА | 06.12.2010 

Читалищното дело все още е жизнено необходимо за българина, смята известният художник-сценограф и бивш зам.-министър на културата

Иван Токаджиев е бивш зам.-министър на културата и бивш директор на БНТ. Понастоящем е председател на Федерацията на клубовете по изкуствата и културата в БСП. Художник-постановчик е на телевизионни програми, театрални, оперни и балетни спектакли в Русенската и Варненската опера, в Музикалния театър в столицата, Народния театър, театър "София" и други театри в страната. Реализира изложби в Германия, Австрия, Франция, Испания, както и в София, Русе, Пловдив и други градове.

- Скоро бяха публично разгледани културните проблеми в Плевенския регион. Какви са вашите изводи?

- Проблемите, които съществуват на регионално равнище и в частност в Плевенския регион, се задълбочават. Те са в контекста на националната духовна криза, но има някои специфични елементи, решаването на които би могло да ни е от полза в осъществяването на нашата дейност и като дейци на културата и като хора, които можем да инициираме дебати с участието на законодателните органи на държавата. Ако е изключително важно смисленото и внимателно харчене на държавни пари, то когато има икономическа криза отговорността е десет пъти по-голяма. Парите трябва десет пъти по-прецизно да се разпределят, а не да се намаляват. В това виждам смисъла от понятието "национално-отговорна политика" в сферата на духовността и културата на България.

- Изработването на културна стратегия как би променило днешната ситуация в условия на криза в областта на сценичните изкуства?

- Впрочем национална културна стратегия бе изготвена във финала на управлението на НДСВ, при министър Чилова – постулати, които не приемам за стратегия, но те бяха облечени в понятието, по което работиха големи светила. Все пак, за да докажем, че в културата е изключително важно да има приемственост, решихме да не ги отхвърляме радикално и да казваме, че от нас започва летоброенето. Тези постановки носят и своите добри характеристики и продължихме да работим по тях. Обаче динамиката на промените в света, влизането на България в Европейския съюз, наистина изискват разработването на нова дългосрочна стратегия за развитието на българската култура. Тя е абсолютно необходима, защото ще преосмисли законодателната политика на Министерството на културата, а оттам и законодателните приоритети на парламентарно представените политически сили. Надявам се, че такава стратегия ще доведе до политически консенсус по постигането на вече фатално закъсняващи пренареждания на приоритетите в сферата на културата и образованието. Ние наистина ставаме една от най-бездуховните, най-некултурните нации в ЕС. Това, че сме най-бедните дори не е чак толкова фатално. Българинът е свикнал да оцелява, но без духовност той вече преминава в друго качество – не точно човешко.

- Какво значение ще има създаването на културна карта за България?

- Изключително, защото тя ще бъде взаимообвързана със създаването на стратегията. Тази културна карта ще даде ясната представа какво е необходимо, какво можем да дадем и колко то ще е съизмеримо в прякото ни участие в общия културен пазар на ЕС.

- Разкажете малко повече за идеята.

- Културната карта трябва да бъде развита в две посоки – изследване на нуждите и потреблението на културен продукт и възможностите за създаването на такъв. Друг въпрос е, че той трябва да бъде и жанрово разпределен. Културната карта би ни показала и тенденции, които са опасни, но все още преодолими. До голяма степен ще проличи и промяната на етносната карта на България. Ще се види къде общностите имат малко по-специфични културни нужди. Смятам, че тази културна карта трябва да бъде задължително реализирана с най-дейното и пряко участие на Националното сдружение на общините. Защото те най-добре си познават проблемите. По този начин по-плавно ще се осъществи и политиката за децентрализация и в сферата на културата. Трябва да има баланс между продукта, който да образова и в същото време да не е само самозадоволяване на творческите потребности на отделен културен институт. Това може да стане с прякото участие на регионите и общините в страната.

- Досега имало ли е подобна карта у нас?

- Единствено карта на т.нар. културни коридори на България, които са в контекста на културните коридори на Европа. Тази карта ще даде възможност да се види къде културният туризъм може да бъде интегриран с живите изкуства. Христоматиен пример в тази посока е хълмът Царевец и фестивалните форми, които се провеждат на него и носят доста сериозни приходи на Великотърновската община и на самия обект. Много трудно се убеждават общините да участват и да финансират нещо, което не им носи веднага политически дивиденти. Само така на този хал, в който се намираме, можем да дадем нови възможности за устойчиво развитие на регионите, с добър културен туризъм, който се прави от добри професионалисти, артисти и музиканти, които не бягат в чужбина, за да изкарват хляба си, защото имат условия да останат тук.

- Как я виждате в перспектива? Кога започва да се прави?

- Вчера. Не трябва да има извинение с никаква криза, защото бележим изоставане, а влизайки в ЕС бяхме на по-високо и по-конкурентно равнище в сферата на културата и изкуствата, отколкото сме сега. Най-важното е в момента Министерството на културата да инициира началото на тази културна карта, която трябва да предхожда изработването на новата стратегия, да се очертаят тези тревожни индикациии, да се нанесат корекции в проекта за Закон за сценичните изкуства, който се подготвя и се очаква да влезе в пленарната зала. Трябва да има обществни дебати, които засягат най-вече хората в сценичните дейности, както и общините – потребители.

- Въпросът за читалищната дейност също много сериозно трябва да бъде дискутиран…

- Задължително е да се дискутира бъдещето на българското читалище като уникално явление в сферата на европейската културна идентичност. Много лесно глобалистите зачеркват читалищата и казват, че те са отживелица, която няма право на съществуване. Мисля, че необходимостта от читалища не е толкова в големите градове, където духовните нужди се задоволяват от културните институти – държавни и общински, а най-вече – в малките и слабо населени региони, в които единственото книжовно средище е българското читалище. Там то все още изпълнява тази мисионерска, възрожденска функция, която е била заложена още при неговото основаване. Българското читалище има прекрасната възможност да придобие и ново значение с т.нар. информационни центрове, изпълняващи основното право на българина (и като гражданин на държавата си, и като гражданин на ЕС) на пълен достъп до информация.
Тези информационни центрове могат да бъдат създадени на базата на читалищата, защото най-често тези средища носят в себе си и библиотечния фонд на региона. Само опростачването в сферата на политиките и културата може да доведе до тенденция за закриване на читалища. Там, където те не работят добре, където почти са се самозакрили или са подчинени в услуга на дребни търговски цели – там трябва да бъдат наистина преобразувани. Необходимо е да се направи равносметка на читалищния фонд, за да се види къде той функционално се използва. Но безхаберното заявление, че ще бъдат закрити читалища е родоотстъпно дело, както казва моят приятел Иван Гранитски. Трябва да има промяна и в Закона за читалищата, защото в него бяха заложени подводни камъни, които после вкараха търговците в храма. Читалищното дело само по себе си все още има право и е жизнено необходимо за българина!
В заключение искам да допълня, че всички сме жертви на една сбъркана политика – като се започне от потребителя, мине се през създателя (артиста, художника, музиканта) и безпомощния държавен експерт от министерството на културата и се стигне до самия министър!

Стр. 8

в. Дума | 06.12.2010

До 3 месеца сателитният оператор “АйТиВи Партнър" ще придобие нов облик. Такива са намеренията на Любомир Павлов и Румен Артарски. Те и Диляна Грозданова създадоха навремето ТВ7. Новата им цел е да извадят от проблемите сателитния оператор, който доскоро бе собственост на “Интерактивни технологии". Бившата компания-собственик най-вероятно ще бъде обявенa в несъстоятелност до 2-3 седмици. Консултантските функции поема Любомир Павлов. В новото дружество акционери ще са Румен Артарски, Иван Ханджийски и млади експерти. Друг акционер ще е Иван Ханджиев, член на борда на дружеството на Павлов “Деница имоти". На практика това е втората продажба на компанията само за година. Преди време тя бе купена от фонда Mid Europa, в който участваше и Европейската банка за възстановяване и развитие. Тогава бе прекръстена на Тотал ТВ. Фондът обаче излезе от инвестицията си.

Стр. 5

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 06.12.2010

Сутрешният блок на БНТ "Денят започва" вече е с нов начален час – 6.30, и с нови лица – Андрей Захариев и Евгения Марчева. Андрей от четири години води новинарските емисии и предаването "Библиотеката". Евгения бе външнополитически репортер на Дарик радио. "Класа" се срещна с двете нови лица на "Денят започва".

Как ви поканиха за сутрешния блок на БНТ?

Евгения Марчева: Лично за мен поканата дойде от Милена Цветанска. С Вяра Анкова се познаваме още от времето, когато тя бе кореспондент на БНТ в Гърция. Оттогава мога да кажа, че сме "съзаклятници". От 8 години работя в Дарик радио. Преди това – 3 години като репортер и продуцент в БНТ в предаванията на Валя Ахчиева и Явор Дачков.
Андрей Захариев: Вече четири години съм в новините на националната телевизия. Давал съм дежурства и в сутрешния блок. Последният път бе през август. После Вяра Анкова ме извика и ми предложи да се включа в "Денят започва". Както се казва в "Евангелието", опитах се да отклоня тази горчива чаша, за да не ставам толкова рано… Но Вяра успя да ме убеди! Новият ми ангажимент ще е успоредно с предаването "Библиотеката", което остава.

Какви промени да очакват зрителите в структурата и съдържанието на новия сутрешен блок?

Е.М.: От 6.30 до 7.00 ч ще има много сериозен информационен слот с вътрешни, международни, икономически новини, спорт и време. Предвидили сме и преглед на най-четените сайтове в България. Този половин час ще се прави от новинарите, водещ ще бъде Аделина Радева. А.З.: След това сме ние, с прегледа на печата. Нашето време с Евгения е до 9.00 ч, след което аз ще остана в ефир като човек, който има опит в културната журналистика, и ще си партнирам с Александра Гюзелева – Шани до 10.15 ч. Това ще бъде културният слот, много по-разширен и амбициозно направен. Ще бъде доста различно!

Как бихте дефинирали вашите два часа с едно изречение?

Е.М.: Ще се опитаме да представим политиците в по-друга светлина – с начина, по който задаваме въпросите, с начина, по който говорим с тях, ако щете дори с темите, които ще дискутираме. Въпреки че ще водя т.нар. сериозна политика (каквото и да означава това), бих се радвала и заради себе си, и заради зрителите, ако каня и Борисов, и Първанов, и Сидеров само когато наистина има ужасно важен повод за това.

С какво ще бъдете различни?

Е.М.: Не търпя отговор по-дълъг от 40 секунди. Обичам динамичните интервюта, кратките и ясните. Ще имаме силна обратна връзка със зрителите, което към момента липсва. Много ми се ще, да правим макар и рядко – защото това е трудно, екскурзионни интервюта! Искам да направим интервю с Муамар Кадафи -той в резиденцията си в Либия, ние с Андрей тук в студиото на БНТ. Това не е невъзможно, нали така? България не е село, ние не сме извън пространството и континентите! Иска ми се, когато се случва нещо извънредно, да сме винаги първи – с риск да правим технически гафове….да имаме първа връзка, първо интервю за коментар….

А.З.: На мен ми се иска да генерирам някакви провокативни мисли у аудиторията по отношение на вече утвърдени стереотипи относно българския политически живот -какво е да си политик в България, дори и разни негативни стереотипи, които за мен са доста вредни и продължават да задръстват пътя ни към едно по-развито гражданско общество.

Кои са стандартите в журналистическата работа, които категорично ще отстоявате?

Е.М.: Важно е да има всички гледни точки. Не обичам монолозите и единственото мнение. По темите, по които е задължително да има сблъсък, ще го търсим. Няма да говорим на "ти" с политиците. Всъщност досега не съм си позволила никога да го правя. И още нещо, никога не бих си позволила да обидя събеседника си на лична основа, независимо от това дали съм съгласна с негово мнение или политическо поведение. А.З.: Присъединявам се към Жени. Трудно фамилиарнича дори с много близки хора заради възпитанието и характера си. Другото, което не бих си позволил, е заради интереса и гледаемостта да предизвиквам сблъсъци или конфликти, там където моят интелект и разсъдък ми казва, че няма такъв.

Стр. 19

в. Марица, Пловдив | Хенриета ГЕОРГИЕВА | 04.12.2010 

Бих посъветвал Бойко Борисов да изпревари негативния ход на събитията и да направи пълен ремонт на кабинета

Все някога някой от “недосегаемите" ще загази и тогава “чорапът" ще започне да се разплита Водещите имена в телевизиите не се оттеглиха, а ги оттеглиха медийните господари

Иван Гарелов е един от емблематичните журналисти и телевизионни водещи у нас. Човекът-телевизия стъпва за пръв път в БНТ през 1972 г. и дълги години води политическо-информационното предаване Панорама. Създава и популярното навремето вечерно публицистично предаване Екип 4. Бил е шеф на Новини и актуални предавания в Нова телевизия. През 2004 г. става лице на телевизионната игра Вот на доверие по bTV. Освен тв-водещ, Гарелов е и автор на документални и публицистични филми от горещи точки на планетата: Ливан, Израел, Кипър, Афганистан, Камбоджа, Виетнам. Някои от тях са отличени с големи български и международни награди. Многократно е избиран за най-добър журналист и най-добър телевизионен водещ на годината. От тази седмица Иван Гарелов се връща в БНТ заедно с още 4-ма популярни имена, за да води публицистичното предаване Екип 5.

- Кое според вас е събитието на 2010 г.? Или е по-правилно да ви питам за тенденция?

- Тази година трябваше да ознаменува победата във войната с престъпността. Днес се питаме дали тази война не е загубена. Загубена не от МВР, не от прокуратурата, не от съдиите. Тази война я губим всички ние, българите. Но тъй като кабинетът заложи толкова много в тази война, на него се пада тежката отговорност да върне надеждите ни.

- Занимавате се с пиар. Така ли зрелищно трябва да изглежда битката с престъпността?

- Пиарът на борбата с престъпността, който си спретнаха “кинематографистите" от МВР, им изигра лоша шега. Днес хората се питат защо арестуваните са на свобода, само съдът ли е виновен и въобще не губим ли битката с Октопода.

- Ще се отърве ли нашето общество от недосегаеми?

- Значи изгледите да няма “недосегаеми" са обречени на неуспех. Но все някой ден някой от тях ще загази, ще поиска да си го върне и “чорапът" ще започне да се разплита.

- Вярвате ли на премиера и на екипа му? Ще се справи ли Бойко Борисов в ролята на многоръкия Шива? Какъв съвет бихте му дал?

- Бих му дал съвет час по-скоро да изпревари негативния ход на събитията, като направи пълен ремонт на кабинета. И след като сложи подходящите хора, да ги остави да работят, да правят политика, а не да се нагърбва с всичко. Вече му личи, че е преуморен не само физически. Трябва да разхвърли отговорността за управлението върху новите плещи.

- Защо вместо да ни сплоти, кризата озлоби българите? Това национален синдром ли е?

- Не знам защо е така. Другите народи се сплотяват в трудни времена, ние се озлобяваме и се мъчим да се спасяваме поединично.

- Защо у нас все още се слага знак на равенство между разузнавачи и доносници? Ако това е белег на незрялост, кога ще я преодолеем?

- Това не е белег на незрялост, а на липса на държавност.

- Как новото предаване на БНТ “Екип 5" ще се пребори за налагане на сериозна публицистика на екрана? Имат ли хората потребност и сетива за сериозен коментар и анализ, след като ги заливат толкова медийни сензации, жълтини, компромати?

- Ще се преборим със своя пример. Убеден съм, че хората у нас имат потребност от сериозна публицистика. В последно време професорите се бяха превърнали в шутове, а шутовете в професори.
С Милен Цветков навремето създадохме сутрешното предаване в Нова TV и вкарахме политика в него, след което ни последваха всички останали. Очаквам и сега да ни последват, когато искаме да върнем публицистиката в полагаемото є се място – в края на деня.

- Ще ви дадат ли най-сетне шанс да създадете предаването, в което да вложите целия си талант и натрупан опит?

- Връщам се временно в БНТ и не по свой проект. Макар и да съм от създателите на Екип-1 и Екип-4, аз участвам в новото предаване Екип-5 само като водещ, т.е. като изпълнител. Проектът си е на БНТ. А след 2 месеца ще видим. Така че нямам ясен отговор на този въпрос, защото той би трябвало да е адресиран не до мен.

- Докога ще трае кризата за сериозна публицистика в телевизиите? Изяде ли шоуто журналистиката?

- Известно е, че природата не търпи вакуум. Докато някои тържествуват за победата на шоуто над журналистиката, вече започва да се забелязва обратната тенденция. Телевизии, които търсят доверието на зрителите, се връщат към сериозната публицистика и към утвърдените автори. Примерите – БНТ с “Екип-5", Нова ТВ с “Директно" на Карбовски и дори пренадутото завръщане на Бареков в TV7.
Сега си проличава колко глупаво са подценявали българската публика.

- Защо силни имена се оттеглиха? Това принудителна или закономерна емиграция е?

- Не са се оттеглили, а ги оттеглиха. По различни поводи, с различни средства, но това беше съзнателно провеждана политика от страна на медийните господари или пък на техните господари. Много по-удобни са слабите и неукрепнали характери.

- Кой е най-сериозният проблем в електронните медии? Имат ли основание подозренията, че у нас могат да се пазарят медии буквално на кило?

- За какви подозрения говорите! Та един от медийните господари си каза направо, че телевизията е като плод-зеленчук и всичко си има цена. Морковите – толкова, репичките – толкова.

- Гледате ли “Панорама"? Как ще коментирате факта, че предаването – ваша запазена марка, почти не се е променило вече толкова години?

- Не ми задавайте този въпрос. Не е коректно точно аз да коментирам какво се случва в “Панорама". Не съм от тези, които се хвалят, че без тях светът е пропаднал. Ако вие лично имате някакво мнение, изкажете го. Попитайте и други. Но не и мен.

- Дали идващите празници ще отпушат щедростта на българина?

- Не съм привърженик на пилеенето на пари за подаръци по празниците. Това допълнително угнетява хората, когато не им достигат парите, а се смятат задължени към своите близки. Много по-важно от подаръците е да сме мили, честни и добри с тях.

- Девалвира ли благотворителността у нас? Приемате ли медии да трупат рейтинг върху нещастието и проблемите на хората?

- Да, прекаляването с благотворителните акции девалвира самата благотворителност. Тя трябва да е спонтанна, искрена, дискретна, а не крещяща, издокарана с кралски одежди, нескромна и фалшива. Знаете ли, че ако Баташов бе оцелял и трябваше да му се прави трансплантация във ВМА, това щеше да е безплатно? Защо тогава трябваше да се събират пари? За да си направят някои хора рейтинг на негов гръб.

- Професионално сте свързан с Гърция. Какъв е най-важният урок, който трябва да научим от съседите?

- Ние сме постигнали своето оцеляване преди всичко чрез търпение. Гърците чрез непримиримост. Кой повече е успял?

- Поддържате ли контакти с палестинеца Ахмед, когото буквално спасихте преди години? Това ли е най-драматичната ви професионална история?

- Ахмед в момента работи за добра заплата в Испания и издържа и семейството си, което е в Бейрут. Поддържаме редовна връзка и често ме кани да го посетя. Тази история не е най-драматичната в моята професия. Тя дори не е професионална история, а чисто човешка.

- Повече оптимист или песимист сте за това, което ни чака през 2011-а?

- Когато сме преживели трудности, следва да очакваме по-светли дни. Затова съм сдържан оптимист.

Стр. 9, 11

в. Капитал | 04.12.2010 

Редакционният съвет на "Икономедиа" избра Станка Тошева за главен редактор на "Капитал". След напускането на Галя Прокопиева Станка Тошева беше изпълняващ длъжността. Тя е един от създателите на "Капитал" и работи в мeдиата без прекъсване вече 17 години. "Продължаваме да отстояваме принципите, които са направили "Капитал" това, което читателите познават днес", бяха думите на Станка Тошева. Беше обявен и пълният състав на редакционния съвет. Представителите на гражданската квота са Йонко Грозев от "Центъра за либерални стратегии", Красен Станчев, председател на УС на "Институт за пазарна икономика", и Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация". За председател на съвета беше избран Йонко Грозев. Останалите му членове са представителите на журналистите – Румяна Червенкова за "Дневник" и Йово Николов за "Капитал", на мениджмънта – съиздателят Теодор Захов и директорът "Продукти и операции" Владимир Петков, както и главните редактори на "Дневник" Велислава Попова и на "Капитал".

Стр. 3

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 04.12.2010 

Журналистически експеримент изпрати в работно време депутати на измислена промоция на скъпа марка мобилни телефони с обещанието, че всеки един от поканените ще получи по един GSM. Народни представители от различни цветове забравиха за работните си дела и се курдисаха да чакат подаръците. А ако приложим същото начинание – само че към журналистическата гилдия? Колко от нейните представители ще откажат да получат по едно телефонно бижу? Обзалагам се, че всички щяха да дойдат. Без да защитавам лакомите депутати, успокоително ми звучи мисълта, че те са двеста и четиридесет. А журналистите? Хиляди маси народ… Преди години на първата си пресконференция мобилен оператор също раздаде мобилни телефони, при това скъпи за онова време, на всички присъстващи медийни представители. Това подкуп ли е? И ако да, за кого? За читателя, за зрителя? Колко са изобщо журналистите в България? Какво представлява професията журналист? Дали фолк певицата Камелия, която също има предаване, все пак я дават всеки ден по телевизията, също е журналистка? Ами Иван и Андрей? Или пък отчаяните им съпруги и екстакива законни половинки? Или пък Слави Трифонов? А Гала? Венета Райкова?

Близо 57 000 са заетите в медийната сфера

Според статистическите данни представителите на професията попадат в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения". Наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности през първите три тримесечия на 2010-а са съответно: 58 152, 57 502, 56 287. Данните са от пилотното изследване “Журналистически професии – статут и динамика в България 2010" на преподаватели от Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ “Св. Климент Охридски". Резултатите от проучването обаче не намериха особен отзвук в пресата. Може би защото не дават ясен отговор дали 57 000 бойци са много, или малко като бойна единица на медийния фронт?
Честно да си призная, ако това е броят на журналистите у нас, ми звучи чудовищно огромен. Винаги съм смятала, че журналистите се броят на пръстите на двете ми ръце. Част от тях (журналистите, не пръстите ми) вече дори се оттеглиха от бойното поле – къде заради насищането на бранша с криворазбрани представи за етичност и дълг, къде заради изтънелите му професионални умения. Оптимистичното е, че се намират донкихотовци, готови да предадат уменията си на по-младото поколение. Ако обаче има кой да ги чуе. Всички останали, които си присвояват призванието журналист, докато повтарят като папагали думите на някой политик, директно слагам в графата “обикновени писачи, повтарячи и т.н. – ачи". Това е според собствените ми разбирания. А ето какво са казали учените (българските): “По професия журналистът информира за всичко или поне за всичко възможно; той разяснява, разкрива, представя демократичния сблъсък на мнения и дава възможност на публиката да участва в големите и малките събития в света. Журналистът не е агитатор. Той не иска да накара хората да предприемат някакви стъпки. Той не агитира по поръчка на правителството своите съграждани да приемат някакво решение на държавата. За това се грижи самата държава, ако иска, като заплаща скъпи реклами. Журналистите формират мнение, служат на правото на хората от публиката да знаят за случващото се в тяхната страна и другаде и да направят сами своите изводи."
Ако трябва сама да си направя извод от написаното от теоретиците, той ще е, че журналистите със сигурност не са 57 000, защото от медиите непрекъснато ме агитират. Независимо дали е от името на държавата, или от нечие друго име. Не липсват случаи, в които журналистът ме агитира колко хубав е неговият GSM. Онзи, който са му подарили. Агитираме колко хубав е точно този модел, като ми обяснява каква промоция има в момента. Разбира се, последното е метафорично. Може и за сирене да ме агитират или пък за парфюм. Всичко според аршина.

Как са разпределени журналистическите усилия?

Четиристотин трийсет и шест са били вестниците през миналата година, казват теоретиците от Софийския университет, цитирайки Националния статистически институт. Печатните издания леко са “спаднали" спрямо 2000 г., когато на пазара е имало 445 издания, но са се увеличили спрямо 2005-а, когато са “едва" 423. За миналата година всекидневниците са били 67, а четири години по-рано – шестдесет. Седмичниците не са претърпели промяна – 183.
Телевизиите през 2009-а са 113, а радиостанциите – 104. Първите са произвели 69 4778 часа програма, а вторите -726 766. Естествено, концентрацията на повече радиа и телевизии е в Югозападна България, където съотношението е 54 срещу 39. Най-малко тв канали – 6, има в северозападната част на страната, която е и най-бедната. Еднакъв е броят на телевизионните и радио-оператори в Североизточния район – по девет. Приходите в радио-сектора за миналата година са 86.9 млн. лева. От тях държавната субсидия е 53.389 млн. лв., рекламата и спонсорството е 28.176 млн. лв., от които рекламата е 26.620 млн., пише в изследването “Журналистически професии". Разходите пък са 84.583 млн. лв., от които 19 млн. лв. са за програма. При телевизиите приходите са 533.143 млн. лв., от които държавните субсидии са 75.465 млн. лв., а рекламата и спонсорството – 239.177 млн. лева. Разходите са изчислени на 475.756 млн. лв., като 220.942 млн. лв. – за програма, 102.303 млн. лв. – за производство на програма, и 118.639 млн. лв. – за покупка на програма.
Що се отнася до достъпа до интернет, ако през 2004-а до него са стигали 18.1% от населението, то една петилетка по-късно равносметката е 45 процента. Следователно 57 000 едва ли е точната бройка на заетите в медийната сфера. Не само защото статутът на блогърите не е ясен, а и едва ли може да бъде засечен. Подобна е ситуацията и при работещите в сайтовете.
“Не пропуснахме медийните издания и медий-ните фестивали, но броят им е толкова малък, резултатите според нас недостатъчни, така че се надяваме с развитието на продуценството, на ме-дийното производство, на филмовата индустрия да има много повече обекти за наблюдение", се отбелязва още в изследването. Преподавателите по журналистика са констатирали и друго: “Най-тревожно е състоянието на медийната критика С изключение на малкото на брой публикации в рубриките на няколко вестника, този жанр липсва и оставя развитието на медиите в България без необходимия им коректор. Не е възможно да се поддържа качество на журналистиката или качество на управлението на медиите, ако липсва журналистическата информация, оценка и анализ на тази важна за публичността стопанска дейност."
Теоретиците са изброили в труда си и имената на организации, натоварени със задачата да отстояват правата на журналистическата гилдия. Повечето от тези формирования не са познати на широката публика, част от тях съдържат още в имената си високопарни лозунги като “Журналисти срещу корупцията", а други вече прекъснаха жизнения си път. Българската медийна коалиция (БМК) например прекрати съществуванието си, след като организира ня-колкомесечно обучение на български журналисти. Според клюката един от българските партньори “предозирал" хонорарите на лекторите. Така, заради “способностите" на един неин член, коалицията изчезна, а обучението, замислено да се превърне в традиция, изгря и изгоря.
Годините отвяха активните и значимите медийни организации, независимо че в момента отново се подготвя нов медиен закон. Така днес няма организация, която да събира професионалисти от гилдията – теоретици и практици, които да “превеждат" и да защитават интересите на колегите си. Има разни формирования на продуцентите, на радио- и телевизионните оператори, а къде са журналистите?
На практика техният глас няма да бъде чут. А и по всичко личи, че на 57-хилядната армия не й пука особено какво й подготвят. Не агитирам, а само констатирам, че гилдията стана суперинертна, хлъзгава. И страхлива. От разваляне на статуквото. А всеки папагал, дори и начинаещ, независимо че трудно завършва изречение без правописна грешка, си лепна табелката “журналист". Затова в очите на 30-годишните Венета Райкова е еталон за “разследваща журналистка" (в това се уверих сама в разговор с колеги, макар и руси), а популярността сред политиците на някои боси откъм познания водещи се превърна в мечта на всички репортерчета, дошли от провинцията. На този фон е разбираемо защо при думата “журналист" мнозина от “редовите" граждани правят кисели физиономии, почти същите, както и при думата “политик".
Що се отнася до онези прословути GSM-и, раздадени на пресконфененцията от онзи прохождащ мобилен оператор, някои репортери вече ги изпотрошиха. На други сигурно са им подарили по-хубави. Казусът за кратко бе повод за дискусии в онова обучение на журналисти, което не стана традиция.
(P.S. За себе си никога не съм твърдяла, че съм журналист. Имам да наваксвам поне още две петилетки практика, преди да кандидатствам за това призвание. Засега съм си обикновен писач. Или обикновен романтик -драскач.)

Стр. 36

в. Банкер | 04.12.2010

Основателят на сайта wikiLeaks.org Джулиан Асанж е човек без определено местожителство. Дори най-близките му съратници не знаят къде да го търсят. Довчера е живял в Стокхолм, днес е в Берлин, а след два дни вече ще е Лондон или който и да било друг град. За него не е важно къде ще пренощува – в дома на приятел или на в някое кресло на летището. Той твърди, че винаги носи със себе си всичко необходимо за срок от три седмици. В началото на седмицата сайтът на Асанж публикува секретни документи, според които от американската мисия в България е искана информация за корупцията по високите етажи на властта и българската енергийна зависимост от Русия.

Младежки пориви

Стремежът да изважда тайното наяве се проявява в Джулиан още на младини. Той не успява да научи много в клас, защото се налага да смени 37 училища – отчасти защото преди развода родителите му притежавали пътуващ цирк, но най-вече заради тежкия си живот. Не е за чудене, че след множество неуспешни опити да се слее по някакъв начин с връстниците си Асанж решава да се гмурне дълбоко в програмирането. От самото начало той няма намерение да използва уменията по традиционния начин. Събира група от съмишленици, които проникват незаконно в компютрите на един от университетите в Австралия, на телекомуникационната компания Nortel и на редица други организации. Младежите бързо привличат вниманието на полицията. През 1992-ра Джулиан е на 21 години и е обвинен в извършването на 24 хакерски атаки, но успява да се отърве само с глоба от 2100 австралийски долара. След това се заема с разработката на безплатно програмно обезпечение. През 1997-а помага за написването на книга за хакерите, а след две години регистрира leaks.org, без да си прави мащабни планове.
Към 2000 г. Джулиан се опитва да завърши физика и математика в университета в Мелбърн, но не успява. Тридесетгодишният студент зарязва учението и изпада от списъците. Затова пък работата му над сайта за секретни документи тръгва по мед и масло. “WikiLeaks беше основан от китайски дисиденти, журналисти, математици и технолози от САЩ, Тайван, Европа, Австралия и Южна Африка" – така звучи официалната история на създаването на частната шпионска компания. За щабквартира служи жилището на Асанж в Мелбърн. Работата не спира нито за минута, съмишлениците му издирват секретни документи като обсебени, а работата по създаването на сайта започва да прилича на сбирките на някаква секта. Спални чували и матраци са разпръснати из цялото жилище на Джулиан, дори в кухнята. По думите на приятелите на Асанж той често забравял да спи и да яде и непрекъснато пишел математически формули дори по стените и вратите. Той обаче не се възприема само като основател на WikiLeaks: “Аз съм душата и тялото на този проект, негов вдъхновител, представител, организатор, финансист и т.н." Ядрото на групата се състои от 40 души, а други 1200 доброволци следят сървърите в цял свят и предпазват системата от хакерски атаки.

Главозамайване от успехите

От самото начало проектът WikiLeaks има политическа насоченост. Сайтът е замислен като информационно оръжие на свободните хора от свободния Запад в борбата с враговете на световната демокрация от Изток. Впрочем целите на атаките бързо се променят. След изказването, че сайтът ще разобличава “тираничните режими в Русия, Китай и Централна Азия", Асанж неочаквано нанася първия си удар по африканските страни. През декември 2006-а на wikiLeaks.org се появява документ с подписа на сомалийския шейх Хасан Дахир Авейс, в който има указания за разправа с държавните лидери на Сомалия. През август 2007-а британският The Guardian публикува на първите си колони материал за причаст-ността на семейството на бившия президент на Кения Даниел Арап Мой към корупционни схеми. Статията е подготвена въз основа на документи от сайта wikiLeaks.org.
Дързостта на австралиеца неизменно му носи успех, докато не решава да посегне на светая светих -банковата тайна. Когато на сайта са публикувани документи, че швейцарската банка Julius Baer крие средства на клиентите си в офшорни тръстове, финансистите реагират незабавно. Банката успява да спечели делото срещу WikiLeaks в американски съд, който предписва на регистратора Dynadot да закрие достъпа до сайта на Асанж. Изглежда, че проблемът е решен. Но щом порталът престава да е активен, за него се застъпват американски правозащитни организации и журналистически профсъюзи. В края на краищата съдията, който произнася първото постановление, го отменя, позовавайки се на първата поправка на Конституцията на САЩ, гарантираща свободата на словото. След този случай Асанж логично решава да се съсредоточи върху събирането на американски материали.
Отначало публикува вътрешните инструкции за охраната на лагера “Делта" в затвора в Гуантанамо, които покрай другото включват и укриването на някои затворници от очите на Международния червен кръст. След това световната общественост научава съдържанието на личната пощенска кутия на бившия губернатор на щата Аляска и кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, както и на секретни документи на американската сциентоложка църква.
Но Асанж и екипът успяват да насолят най-вече американските военни. Всичко започва с публикуването на видеоматериали за хеликоптерите Apache, които през 2007-а разстреляха в Багдад поне 12 мирни жители, включително и двама журналисти от агенция Reuters. През първата седмица “Багдадското видео", публикувано на сай-та, е изгледано от почти 4.8 млн. души. А три месеца по-късно се появяват и други материали за афганистанската и иракската война. Те наброяват 90 хил. документа и съдържат рапорти за случаи на “дружески огън" в коалиционните войски, както и факти за гибелта на граждански лица.
В резултат на това Асанж е споходен не само от световна слава, но и от щедри пожертвувания. След публикуването на файловете неизвестен прехвърля 300 хил. долара на сметката на регистрирания в Германия фонд Wau Holland, който се занимава с издръжката на ИНТЕРНЕТ-проекта. На практика WikiLeaks живее точно от такива дарения. По думите на Асанeж от началото на тази година са събрани един милион долара. Основателят на сай-та намекна, че не е бедняк и има спестявания, които влага в своя проект. Впрочем издръжката на неговия портал струва само около 270 хил. долара годишно. Експертите предполагат, че останалите средства са необходими на Асанж най-вече за да финансира информаторите си, макар да отрича, че купува секретни файлове.

Облаците се сгъстяват

Публикуваните материали предизвикаха нееднозначни реакции. Дори организации като “Репортери без граница" и “Международна амнистия" осъдиха действията на WikiLeaks, опасявайки се, че документите съдържат имена на агенти на западните специални служби в Афганистан, които могат да пострадат от отмъщението на талибаните. Реакцията на американските власти също не закъсня. Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви, че сайтът носи морална отговорност, за това че е поставил под заплаха живота на много хора. Асанж отрича всички обвинения, твърдейки, че всеки ред бил проверяван за наличието на конкретни имена и други персонални данни за лица, които биха могли да пострадат.
Така или иначе земята започва да пари под краката на Асанж. Част от сътрудниците му напускат проекта и започнаха да критикуват не само политиката на сайта, но и отношението на основателя му към неговите колеги. Десетки бивши съратници на Асанж го описват като харизматичен лидер, но с горчивина отбелязват, че славата го е главозамаяла и е започнал да придобива диктаторски маниери. Веднъж на среща със съратници той си позволява да нарече помощниците им “конфедерация на идиотите".
Масло в огъня наляха и властите в Швеция, която за известно време беше убежище за Асанж. Две местни жителки го обвиниха в сексуални домогвания и “незаконна принуда". Отмененото наказателно дело срещу него по случая беше възобновено в началото на септември. Самият Асанж квалифицира предявените обвинения като “мръсна кампания", намеквайки за намеса на специалните служби. Неотдавна основателят на WikiLeaks се оплака, че докато пътувал със самолет от Лондон за Берлин, му изчезнала чанта с три ноутбука, информацията в които била защитена с пароли. Сега обаче най-известният електронен разузнавач има много по-сериозни проблеми от изчезването на част от багажа му. Шведските власти го обявиха за международно издирване и Джулиан Асанж отново се укрива, като този път има сериозна причина.

Стр. 35

в. Торнадо | Светлозара КИРИЛОВА | 04.12.2010

Държавната телевизия за първи път призна пред "Торнадо", че вече има готов победител в конкурса за нов сериал. Боряна Пунчева, която е шеф на Студио за телевизионни филми "Екран", беше учудена, че вече трети месец никой не е съобщил на участниците, че състезанието за нов БГ-сериал е спечелено от СИА "Адвъртайзинг". Според ръководството на медията сезонният сериал по актуална тема ще е гвоздеят в програмната схема на новия програмен шеф в БНТ – Севда Шишманова. Още преди първия дубъл обаче той потъна в мъглата на институционалните хватки. Конкурсът бе обявен през юни, а предложенията се събираха до 6 август. Участват десетки екипи, заседава 14-членна комисия. Въпросната комисия също се оказа скалъпена по стар обичай – в нея влизат хора, които са с конфликт на интереси. Две от правилата на обявения конкурс дискриминират част от участниците. Първото правило е, че за да бъде одобрен един проект, претендентите в него трябва да са работили вече с БНТ. Следствие от това правило е и изискването кандидатите да са свършили работата си с държавната медия на добро ниво. Телевизията, за която упорито се говори, че е пред фалит, предвижда цели 3 милиона за сериала Всяка от 12-е му серии трябва да бъде с продължителност 54 минути и бюджет, не по-нисък от 160 хил. лв. Сам по себе си такъв бюджет е апетитна хапка. В СИА "Адвъртайзинг" работи Росен Христов, доведеният син на бившия културен министър и настоящ депутат Стефан Данаилов, а посветените в този бизнес твърдят, че това не е без значение.
На 15 септември трябваше да бъде обявен изходът от конкурса, но това така и не се случи. Междувременно, преди да бъде отличен печелившият проект, Шишманова сподели, че би искала да види по БНТ роден адвокатски сериал. От радио ефира тя заяви: "Аз си представям например тема, която е свързана с най-съвременните ни събития, с начина, по който живеем. Могат да бъдат дела, които ежедневно са в новините, с пускане, с хващане на престъпници и на мафиотски групи, с които се справя МВР, до бракоразводни дела, до адвокатска кантора с личните им взаимоотношения. Представям си един съвременен градски филм, в който всеки може да разпознае своя граждански и личен интерес". Така шефката недвусмислено намекна, че вече е избрала проектът на СИА който е акцентирал като сюжет върху интригите в адвокатска кантора. Странното за останалите участници е, че никой друг до този момент не знае, че продуцентите на Ути Бъчваров по БНТ са лапнали 3-те млн. лв. Предрешеният избор вече е факт, но досега Шишманова, която има решаващ глас за финала, не е разкрила по какви критерии е избран печелившият. Вместо нея Димитър Митовски, един от собствениците на СИА, коментирайки работата им със "Стъклен дом", съобщи: "Наистина имаме проект, спечелен в БНТ, но това няма връзка със "Стъклен дом", защото е хитов – нещата не си пречат. Би станала революция, ако сериалът спре".
Пунчева заяви още, че ще бъде пусната цялата информация от заседанието на комисията в сайта на БНТ в най-скоро време. Тогава щяло да стане ясно защо останалите проекти са отхвърлените. Три месеца по-късно, обаче, тази информация изглежда протоколна и дори излишна. По нейните думи, причината за гафа е промяната на ръководството в БНТ и избора на нов програмен директор. Любопитен факт е, че един от най-опитните в бранша Нико Тупарев и продуцентската фирма "Синемакс" също са участвали в битката, но са останали съответно на второ и трето място.
Поведението на ръководството на БНТ е достойно да се превърне в телевизионен сюжет, но то поражда и няколко актуални въпроса: Как официалните конкурси в БНТ се печелят тихомълком? Защо винаги и по всички големи телевизии победител е все една продуцент-ска къща? Кой ще обясни на зрителя как Севда Шишманова знае победителя още в деня на своето избиране за началник? За участниците в конкурса за нов сериал е почти ясно, че мафиите управляват голямата къща на "Сан Стефано" 29 така, както са го правили преди 10 или 20 години. Мечтите за обществена телевизия остават в приказките.
Вероятна алтернатива на ставащото в БНТ е идеята на бивша звезда от медията. Тя предлага сценариите на участниците в тайнствения конкурс за нов сезонен сериал да бъдат публикувани, а зрителите да гласуват за по-добрия проект. Така 3 милиона няма да влязат в джобовете на предварително избрани кандидати.

Стр. 59

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 04.12.2010

В тълковния речник срещу еквилибристика е написано следното – цирков жанр, при който се правят трудни упражнения, без да се губи равновесие. А преносното значение на думата е – хитруване или лавиране. Нещо подобно – независимо в кой от двата варианта се разиграва в медийното ни пространство, докато телевизиите и вестниците може би изчакват нещо глобално да ги връхлети. Какво обаче точно се случва?

ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕЛИВАНИЯ

Малко преди края на годината телевизиите решиха да лавират като за последно в битката за рейтинги. И като нямат с какво точно да го направят, приложиха най-силното си оръжие – собствените си кадри. Последните обикновено са със статут на запазени марки на съответните медии. Така, за пореден път, най-големите тв канали у нас си размениха в неприятелски срещи някои от най-известните имена, които сами са си "отгледали". Например – Лора Крумова сменя Нова телевизия с Би Ти Ви. След като не й намериха място в новия формат на "Здравей, България", бившата телевизионна партньорка на Георги Коритаров и Милен Цветков, ще прави собствено предаване в най-големия конкурент на доскорошния си работодател. От началото на декември Крумова ще се изявява в ефир в неделния предиобед. Милен Цветков пък подготвя завръщането си в БНТ, откъдето преди години стартира кариерата му. При това в компанията на друго емблематично телевизионно име -Иван Гарелов. Те ще бъдат част от новото предаване "Екип 5". Идеята е новото начинание да продължи традициите на известното в миналото "Екип 4". То стартира преди 13 години и през него като водещи се изредиха Евгения Атанасова и Елена Йончева, Милена Милотинова и Светла Тадаръкова. Засега от "Сан Стефано" 29 не потвърждават официално новината, но по всяка вероятност ще стартира през декември и ще продължи три месеца. Ако покрие изискванията за рейтинг, най-вероятно ефирният му живот ще продължи. Предвижда се "Екип 5" да бъде всекидневно предаване преди "Лека нощ, деца" и да се фокусира върху темите от деня в политиката и обществения живот. Петорката ще бъде във формат от трима господа и две дами или още – Георги Кузмов, който през последните години правеше международния медиен фестивал в Албена, бившата водеща на сутрешния блок на ТВ7 Мартина Шопова и Мариета Федосиева от БНР. За местата им държавната телевизия избира между осем телевизионни персони. Това е причината и Милен Цветков в последния момент да откаже на Сашо Диков да се присъедини към екипа му в кабелната "Канал 3". Друг бивш вече кадър на Би Ти Ви – Николай Бареков пък отново се появи на екран. От 15-ти ноември той стана част от сутрешния блок на ТВ7 и прави своя рубрика "Бодилник". В нея Бареков пренася модела на "На барекадата" от Би Ти Ви. Опитите му да я пренесе и в другата частна ефирна медия, обаче, удариха на камък. Затова някогашният кадър на чалгата се спря на "БОдилник", тъй като щял и да боде, и да пробужда аудиторията. И на този фон, пловдивчанинът обеща че няма да прави ПР на политиците. Затова те отново започнаха да се изреждат пред неговия микрофон.
Мартин Карбовски пък затвърди позициите си в Нова телевизия като завзе още ефирно време. Новото му предаване "Директно" се излъчва два часа преди "Отечествен фронт". Журналистът, известен с острия си език, обеща (и изпълнява) да "поднася" нестандартни гости, предимно от Долната земя, а на питанията им да отговарят от Горната земя. За първи път у нас се прилага интернет-базирана технологична картина за пренос на броудкасткартина.
Вили Сечкова, която вече се изявява като продуцент на No Frame Media, заедно с Емил Кошлуков и Иван Радев, ще се завърне отново като водеща на "Градски легенди". Предаването бе част от програмната схема на ПРО. БГ, преди красавицата да излезе по майчинство. Сега No Frame Media стои зад гърба на няколко предавания и в ТВ7, сред които "Споделено с Камелия", "5400", "Нашенци", както и играта по ПРО. БГ "Големият Кеш" 2. Емил Кошулков пък се изявява в собственото си ефирно предаване "Уикенд с ТВ 7".
Във всичкото това лавиране насам-натам на журналисти и водещи нямаше да има нищо странно, защото по традиция медиите "пазаруват" лица от конкурентите си. И то не само преди Коледа. В случая обаче става въпрос за хаотично преливане на кадри, с което телевизиите рисковано се опитват да запазят равновесието на собствената си аудитория. Докато запазените марки на тв каналите скачат от телевизия в телевизия или пък се завръщат в тази, която ги е създала, маневрите по високите мениджърски етажи на Нова телевизия продължават.
От средата на ноември Светлана Василева вече е в редиците на медийната група, която официално ще поеме като СЕО от началото на 2011-та година. Бившата шефка на Би Ти Ви и на българските канали FOX ще смени на поста шведа Якоб Андерсон, на когото скандинавският концерн MTG възлага друг пост. Нова телевизия и останалите телевизии от българското й семейство обаче останаха (за втори път) без програмната си директорка Олга Лозанова. Телевизионната дама е "виновничката" у нас да се пренесат и наложат реалити формати като "Биг Брадър". Освен това, тя стои и зад други новаторски проекти като "Шоуто на Иван и Андрей", "Станция Нова", "Истината за вас". Олга Лозанова бе програмен директор на Нова тв и между 2001 и 2006 г., когато медията беше собственост на гръцката "Антена груп".

ПЕЧАТНИ УПРАЖНЕНИЯ

Ново издание ще "помете" вестникарския пазар. Идва седмичникът "Торнадо", който ще бъде на 88 страници. Един от издателите му е Огнян Стефанов, който стои зад информационния сайт Frognews. Главният редактор на политематичния продукт ще бъде бившият кадър на вестник "24 часа" Стойчо Стоянов. Стефанов, който през 2008 г. беше жестоко пребит, обяснява името на седмичника така: след торнадото всичко е спокойно, то е вид пречистване. В седмичника участие ще има и журналистът Васил Петев, който е син на шефа на Съюза на писателите Николай Петев. Преди торнадото да помете конкуренцията, у нас стъпи "форбс". В първия брой на български на популярното списание е публикуван списък с най-влиятелните предприемачи в страната. Те са 21 на брой. България е 11-тата страна в света, в която "Форбс" се появява. Засега списанието "произведе" един брой, а от пролетта обещава да се появява всеки месец. В интернет пък продължи сагата около продажбата на "24 часа" и "Труд". Този път те трябваше да станат притежание на руски олигарх, който стои зад австрийска компания. Така около сделката на двата вестника бяха забъркани имената на цяло съзвездие политици -Бойко Борисов, Владимир Путин до Ангела Меркел. Всички те участвали, според запознати, във въпросните преговори.Руският олигарх, бивш кагебеец и собственик на британския "Индипендънт", Александър Лебедев също бе замесен в случая. Появиха се и слухове, че и "Газпром" има интерес към изданията. До момента, обаче, те мълчат, а сделка – на практика няма. Междувременно Съюзът на издателите на вестници си раздаде за пореден път наградите"Черноризец Храбър", които някои от изданията бойкотираха, а "обичайните" заподозрени си поделиха отличията.

ЦИФРОВИЗАЦИЯ, АМА ДРУГ ПЪТ

Срокът за цифровизацията на ефира се отлага. С две години. Засега. Новата дата за преминаване от аналогов към дигитален радио и телевизионен сигнал е 1 януари 2015 г., вместо 31 декември 2012 г. Удължаването бе гласувано от правителството. Официалната причина е липсата на средства -Министерство на отбраната
трябва да осигури между 200 и 300 млн. лева за освобождаването на честоти. Още преди година експерти предупредиха, че за освобождаването им щели да са необходими към 500 млн. лева. До момента за тази задача пък били усвоени 100 млн. дева. Управляващите признаха, че нямат готовност за широката обществена кампания, която трябва надлежно да обясни какво става след идването на дигиталната ера, нито пък знаели колко ще струват декодерите (необходими за трансформирането на сигнала в цифров на старите телевизори), нито пък как точно ще се направи кампанията за социално слабите (в страни като Испания, например, декодерите се раздават безплатно). Това са все факти, които отдавна бяха известни като задължителна необходимост за да се случи цифровизацията. Още преди "Хану Про" и "Тауърком" да спечелят правото да изграждат мултиплексите. Решено е още, че до 31 януари отново ще се събира работна комисия, която отново ще изготвя план за цифровизацията, след като настоящият явно се оказа неефективен.
Вярно е, че и САЩ имаха проблеми с цифровизацията. И там се наложи да бъде отлагана. Безспорно е също така, че тя вече е факт в развити европейски икономики, като Германия и Холандия, на които им трябваха години, за да забравят аналоговия сигнал. Любопитно, обаче, ще стане, ако Брюксел реши да наложи глоба за забавянето на България. Така сумата за задължителната цифровизация със сигурност ще се увеличи. Затова, спорно е дали в крайна сметка с всичките тези еквилибристики медиите правят сложни упражнения, с които запазват равновесие или чисто и просто си погаждат циркаджийски номера.

Стр. 4 – 5, 6 – 7, 8 – 9

в. Труд | Стефан МИЛАНОВ | 05.12.2010

- До каква степен си доволна от факта, че не живееш точно като другите жени – от работа вкъщи, детето, мусакичка за възлюбления?

- Не може да се изчисли. Но истината е, че до много скоро не съм усещала нещо да ми липсва… Така мие бил построен животът, че въобще не съм се замисляла да правя мусака. Докато сега вече…

-… ти се доготви?

- … ха-ха-ха… Мисля, че няма да умра, ако се науча да правя мусака. Може и да ми хареса. Но все пак предпочитам сьомга. Мусака – само като ми дойде музата!

- "Репортер на десетилетието" зарадва ли те?

- Удовлетвори ме. Чувствах се добре. Като да е логично някак. Дава ти усещане, че не си вървял напразно. И в крайна сметка това, което ме зарадва, е не самата награда, а че никой не се учуди защо ми я дават на мен. Имам предвид публиката, хората, вероятно и гилдията. На хората това не им изглежда като нещо нагласено: "Що точно тая?"… Това ме зарадва.

- А какво друго те удовлетворява след толкова години разследвания? Струва ли си – това питам.

- Струва си. Като аз не я работя тая работа с идеята, че ще променя света. Когато правя някаква история, моята идея е аз да си свърша работата добре. Не мога да отговарям дали другите ще си я свършат като хората. За мен е важно да знам за себе си, че каквото съм могла, съм направила.

- Докъде ти стига амбицията, какво си готова да жертваш, за да стане един материал?

- Времето си. Аз съм пропускала важни лични срещи… (Замисля се.) Например, когато се срути сградата на "Алабин" и загинаха две момичета (19 септември 2006 г. – б. а.). Тогава трябваше да се видя с един човек, с когото много исках да се видя. И, между другото, това е едно от най-страшните ми професионални преживявания. На фона на всичко, което съм видяла…

- И накрая нямаше и никакъв резултат съдебен.

- Там няма присъда, няма виновни, се оказа… Но самата ситуация – аз бях там почти веднага и влязох зад загражденията, някак си тихо, кротко… Най-страшното е, че имах чувството, че така би изглеждал краят на света. Сива пепел, нямаше капка кръв. Всичко, което си спомням, е една бяла гуменка, маратонка, с електриково зелени връзки. Усещането за смърт по най-безкръвния начин! Да го видя с очите си – не по телевизията, не на снимка, – да съм там и да я дишам тая смърт… Много трудно беше.

- Мнозина от нашия занаят реагират на напрежението или като стават свръхвулгарни, или започват да пият много – теб как те промени това време като кримирепортер?

- Аз мисля, че ме направи по-чувствителна.

- Наобратно се движиш?

- С годините ставам по-чувствителна и се радвам за това. Повече ги чувствам.

- Няма логика.

- Е, няма. Ама аз съм родена наопаки и без това – седалищно…

- А имаш ли угризения за тия моменти, в които не си била с близките, а в някоя кола или самолет?

- Не. Нямам угризения.

- А имаш ли разбиране?

- Абсолютно. На 100%.

- Кефят ли ти се близките?

- Ами, да – ние сме си свикнали (смее се).

- Гордостта на фамилията ли си, ми е подвъпросът?

- Ееее – не се приемам така… Не.

- Имаш ли проблем с егото като доста журналисти?

- Ами, аз не обичам… (кратно замисляне). Не обичам да се показвам по телевизията.

- Сериозно?!

- Да, така е. Аз много рядко заставам с микрофона нещо да казвам A3. Не ми е интересно. По-скоро искам да съумявам да не ме домързява да събирам повече хора. И те да казват това, което трябва да се каже.

- Това ли е тайната – че не те мързи?

- Много е важно да не те мързи! (Последното изречение не бива изречено, а буквално изстреляно – б. а.) Като те примързи, нещата отиват на зле, защото почваш да сваляш гарда.

- А когато те мързи и си почивка и случайно не е станало нищо, какво си подаряваш?

- Оооо – много си доставям радости.

- 3 от тях?

- Масаж, маникюр, кръчма… Среща с приятели.

- Колко приятели имаш?

- Ами, колко… Десетина мисля, че имам. Като те не са една компания, а нямат нищо общо помежду си. Но много малко от хората, които наричам приятели, са от медиите.

- Защо папараците не могат да те изловят – те ли не стават, ти ли си много добра, или няма нищо интересно?

- Не, аз не се крия. Даже имаше една истинска дописка за личния ми живот. Ей толкавка беше…

- 5-6 реда?

- Да, и то на тия страници, дето хората като ги прочетат, и не вярват.

- На страницата с лъжите!

- Да. А тя си беше абсолютно вярна дописка! Беше: "Бенатова води гадже на "Щастливия рогоносец". Не се крия, просто вероятно не ходя… Знаеш, има партита, на които е ясно, че като се появиш с някого, ще бъдеш сниман, обсъждан, писан. Там не ходя.

- Не те влече червеният килим?

- Не.

- За чалготеки няма и да питам… Много малко хора сигурно знаят, че си била гадже на рокаджия.

- Много малко – наистина. Първата любов е това – голямата, първа!

- Иначе освен масажа и маникюра какво правиш за тялото на Миролюба Бенатова?

- Масаж предимно. Спортът не ми е много близък, въпреки че от време на време имам пориви. Не примерно фитнес, щото е ужасно скучно – имаше някакви периоди, в които съм ходила на
тае бо, след това за много кратко на тенис, може би с тениса ще продължим… Но самоцелното ваене на тялото не ми е същността. На масаж хем си почивам, хем някой работи върху мен, което смятам за много справедливо.

- А екстремни забежки?

- Скочих с парашут и много ми хареса. Там ми е мястото – във въздуха ми е много добре! Даже мисля да мина истински курс, когато ми остане време.

- Имаш ли други неосъществими блянове в графа "Като ми остане време"?

- Е, не – аз нямам случай нещо да съм поискала, и да не съм го направила.

- Защото всеки си има някакви мечти, като това да караш боклукчийски камион…

- Е, не. Обаче искам – не че искам, но знам, че винаги мога да стана таксиметров шофьор.

- Колата ти до 10 г. ли е?

- Не, над 10 е.

- Тогава не можеш.

- Значи няма да мога да стана. Или ще съм нелегална. Що ми открадна… уби ми мечтата?!

- Няма как да не те питам – какъв е статутът с мъжете в момента?

- В момента статутът е "необвързана", както е модерно да се казва.

- Необвързана, но с леки ангажименти или без никакви?

- Без. Не казвам, че това е най-добрият вариант на света…

- И що?

- Защо… Не знам защо. Не сме се намерили.

- Както казваше една позната: от рицаря на бял кон при мене винаги идва само конят.

- Ха-ха-ха… Е, при мен доспехите, но и това не помага. Идват, разтоварват си доспехите, после се изплашват и си тръгват… Даже си забравят железата понякога.

- Страшничка ли си?

- Не, не съм страшна, просто може би… Успехът на жените кастрира мъжете, ако те не се чувстват достатъчно успели. И то е въпрос на субективно усещане, не толкова на реалност. Не знам какво трябва. Аз нямам претенции за статут. Но аз и да нямам, хората имат претенции към себе си – че един мъж, за да е успял, той тряб^ вадае1,2,3,4,5… Което за мене няма никакво значение. Стремежът към материята не помага много.

- От всичко си извадих извода, че като станеш таксиджийка, без проблем може да се залюбиш с колегата от другия канал.

- Аз мисля, че няма нужда да ставам таксиджийка, за да нямам проблем да се залюбя с когото и да било. Но не е въпросът в залюбването. Да се залюбиш се оказва не чак толкова невъзможно, колкото да запазиш любовта.

- Т.е. проблемът не ти е влюбването?

- Влюбването също ми е лек проблем. Не е чак толкова лесно вече.

- Последния път кога ти беше?

- Мммм… Неотдавна. Но аз поне съм стигнала до извода, че човек не трябва да се опитва да надгражда, измисля и крепи някакви неща в името на собствените си желания. Пожелателното мислене не е много полезно. И смятам, че е по-добре да теглиш чертата, отколкото да се забатачваш в някакви очаквания и неудовлетворяващи отношения.

- Не се ли страхуваш, че времето може де те превърне в закоравял саможивец?

- Не, напротив – първо, че съм социално животно. И второ – мисля, че вече съм узряла точно да споделям живота си, личното си пространство, личността си… Мисля, че сега съм узряла всъщност да бъда партньор. Повече от когато и да било.

- С какво скъса от ранната Миролюба?

- Аз съм изключително щастлив човек в професионалния си път. Защото имах шанса да порасна работейки. Всъщност Миролюба е започнала на 18 г. да работи и съвсем логично си е извървяла пътя дотук.

- Плашиш ли се от сбъднати мечти?

- Да кажем по Марк Твен – повече изплакани сълзи има заради сбъднати мечти… Случвало се е да си пожелая нещо, да го постигна и да му бера гайлето след това.

Стр. 13