PRoWay Communications Agency I 16.11.2010

Най-добрите фотографии от конкурса „Дивият свят на България”, организиран от Списание 8, в партньорство с Обединена българска банка и Агенция Булфото, ще бъдат показани на открита изложба на Пешеходния мост на НДК от 17 до 30 ноември 2010 г.

София, 16.11.2010 г. Снимка на изключително рядката врабчова кукумявка спечели голямата награда от фотоконкурса „Дивият свят на България”. Авторът Николай Стайков по неповторим начин е запечатал нежното миниатюрно създание, което достига едва 16 сантиметра дължина. То е сред най-застрашените видове у нас.

Победителите в надпреварата, организирана от Списание 8, в партньорство с ОББ и Булфото, бяха отличени на специална церемония. Конкурсът имаше за цел да представи пред любителите на дивата природа автентични и интересни снимки на най-различни животни от България. В него се включиха над 540 участници от цялата страна, изпратили повече от 2345 фотографии за категориите „Диви животни”, „Птици” и „Макрофотография”. 

Журито, председателствано от професионалния зоолог и фотограф Иво Зафиров, имаше тежката задача да избере най-добрите. Оценяваха се както качествата на самата снимка, така и особеностите на уловения на нея вид животно. 

„Имахме удоволствието да потънем в море от хубави снимки и тяхното оценяване беше невероятно изживяване”, сподели Евгени Димитров, член на журито и управител на Булфото. „Най-важният критерий за нас бе снимката да е красива и интересна за гледане – простичко, но трудно достижимо. Безкомпромисно сме отстранявали от надпреварата кадри, в които животните са извадени от естествената им среда – птичета, изкарани от гнездото, зверове, затворени в зоопарк”, допълва Димитров.

„Конкурсът – големият интерес и впечатляващите снимки още веднъж показаха, че в България има много непознати неща, които си струва да се видят и да се съхраняват. Изумителната дива природа на страната ни заслужаваше това представяне. То е естествено продължение на досегашните инициативи на Списание 8, ОББ и Булфото за нов поглед към красотата на България“, допълни главният редактор на “8” Ганета Сагова. 

Най-добрите получиха грамота и парична награда. Победителят заслужи 1500 лв., а авторите на първите снимки в трите категории – по 1000 лв. Носителят на приза на NIKON пък получи професионален бинокъл NIKON "Action VII 10X50 CF".

Наградният фонд за победителите е осигурен от ОББ, банката поема и всички разходи, свързани с откритата изложба на Пешеходния мост на НДК.
Наградите бяха връчени от Ганета Сагова, главен редактор на Списание 8, Людмил Каравасилев, мениджър „Връзки с обществеността и спонсорство” в ОББ, и Евгени Димитров, управител на Булфото.

Най-добрите фотографии от конкурса ще бъдат изложени на открита изложба на Пешеходния мост на НДК от 17 до 30 ноември 2010 г., както и ще бъдат публикувани на страниците на Списание 8.

Ето и всички наградени автори и техните фотографии: 

Голямата награда
Николай Стайков, „Духът на дивото” 

Първа награда – категория „Диви животни”
Борислав Борисов, „Опит за бягство”

Първа награда – категория „Птици”
Пьотр Шпаковски, „Снежни битки”

Първа награда – категория „Макрофотография”
Ивайло Петров, „Очи в очи”

Награда на NIKON
Минко Михайлов, „Приказка за лека нощ”

Специални призове:

Награда на фотографска агенция Булфото
Добромир Добринов, „Боен клуб”

Специална награда на Списание 8
Радослав Цветков, „Лисичка”

За организаторите на фотоконкурса „Дивият свят на България”:

Списание 8 е българското научнопопулярно списание, което продължава духа и традициите на любимото на поколения българи сп. "Космос", излизало от 1962 г. до 90-те години на ХХ в. Списание 8 представя популярна и задълбочена информация за науката, природата, алтернативната медицина, древната история и неочакваното, като с акцент и приоритет са откритията и новините от България. 

Обединена българска банка е една от компаниите, която развива дългосрочни програми в подкрепа на културата и изкуството, културно-историческото наследство, образованието, грижата за деца в неравностойно положение, масовият детски спорт и високото спортно майсторство в България. Отделените средства за последните 10 години само в областта на култура и изкуство надхвърлят 2 милиона лева. ОББ финансира фотографски и художествени изложби, а през юни 2010 година дарява на Софийска община 30 съоръжения за външни експозиции, превръщайки по този начин Пешеходния мост до НДК в София в „Постоянна галерия на открито”.

Фотографска агенция Булфото е един от лидерите на българския пазар за фотозаснемане. Клиенти на агенцията са почти всички големи печатни медии в България, интернет медии, ПР и рекламни агенции и компании. Булфото подпомага активно проекти в подкрепа на българската археология, история и култура. Агенцията е инициатор на Сдружение „Културни проекти” и Експедиция „Преоткрий България”.

ОТНОСНО ПРАВАТА НА СНИМКИТЕ В ПРЕСИНФОРМАЦИЯТА:
Авторите и носителите на права за разпространение упълномощават медиите за безвъзмездно публикуване на настоящите кадри единствено за публикации, отразяващи фотоконкурса и изложбата, предмет на пресинформацията. Всяка друга публикация, включително комерсиална, е нарушение на ЗАПСП и може да бъда потърсена административна и наказателна отговорност съгласно закона.

За допълнителна информация: 

Стоян А. Стоянов
PRoWay Communications Agency,
Моб. тел. 088 888 98 11 
Е-mail: stoyanov@proway.bg

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 13.11.2010

Водещ: Добрата новина вече е новина за първа страница. Колкото и невероятно да звучи, така мислят все повече колеги. Независимо че това не беше тиражирано като новина след връчване на наградите „Черноризец Храбър” за добра журналистика тази седмица. Всъщност все по-често започваме разговор за медиите, които спазват етичния кодекс и останалите. Дали ще започнем и един разговор за това всички медии ли са под един знаменател. Вярно е, че някои не особено естетични начини за изразяване, наречени за по-голяма яснота чалга, носят печалби, но дали освен печалби тези начини на изразяване не носят и мисловен, и етичен дефицит? Как се промениха в последните години българските медии, обикновено отговорите идват след подобни церемонии. Краят на годината е време на равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията „Черноризец Храбър”. Отразяването медиите обаче бе вяло, въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията, заключиха някои колеги. Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите, а може би не е. наградите „Черноризец Храбър” се връчват от Съюза на издателите в България и за всяка категория имаше по трима номинирани. Всъщност едно от най-честите пожелания към медиите е да зачитат дневния ред на хората – обаче дали пък не е дошло време да си зададем въпроса кой определя този дневен ред и дали това са наистина журналистите. Свободно ли е българското слово? Днес ще започнем един разговор за съвременните стандарти в българската журналистика, след като поредните статуетки „Черноризец Храбър” отидоха при своите притежатели. Очаквайте да чуете какво мислят Венелина Гочева, зам.-председател на Съюза на издателите и главен редактор на в. „24 часа”; Славка Бозукова, главен редактор на в. „Стандарт”, и Дияна Тенчева от в. „Труд”, която спечели наградата в най-оспорваната категория за журналистическо разследване.
Оказа ли влияние кризата на наградите „Черноризец Храбър”? добър ден на Венелина Гочева, главен редактор на в. „24 часа” и зам.-председател на Съюза на издателите.
Венелина Гочева: Аз бях силно изненадана, че за първи път толкова много колеги сами предложиха своите материали, сами искаха да участват след две години пауза. Всъщност „Черноризец Храбър” почти две години, когато нямаше криза, не се проведе. Но през този период всъщност ние изчиствахме правилата, дадохме възможност на журналистите сами да преценяват кой от техните колеги или самите те, кой материал би могъл да участва в „Черноризец Храбър”. Книгата на колежката Румяна Угърчинска например, откри един нов раздел в „Черноризец Храбър”. Тя предложи тази книга, над която 10 години е работила „Истината за атентата срещу папа Йоан-Павел ІІ” за участие в „Черноризец Храбър”. И тогава всъщност ние се огледахме и видяхме, че тази година 2010 е уникална за репортерите в България. От вестниците те започнаха да пишат, колкото и да ви е странно, да пишат романи, да пишат… техните разследвания се появиха в книги. И то със съвсем сериозни тиражи. Любен Дилов син беше направил един анализ на книгоиздаването и се оказа, книгата на Слави Ангелов, който си подели с Румяна Угърчинска първата награда, е издадена в невероятния тираж на два пъти по 20 хил. Това е уникално за България. И това е книгата му, неговото вестникарско разследване за отвличанията в България. Слави ми напомни нещо, което и аз бях забравила на церемонията онзи ден на 9 ноември във военния клуб. Тази книга се появи след една негова публикация и аз му казах: добре е историята да бъде разказана на книга и да остане. И тогава той каза: аз ще направя тази книга, ако се съгласят хората, които са били отвличани, да разкажат за едно от най-страшните събития в живота си. И така се появи тази книга. Т.е. има един нов момент. Седем или осем колеги за една година са издали книги. Тяхната работа от вестника се е пренесла в едно книжно тяло и мисля, че удължава живота на вестникарската хартия.
Водещ: Това обаче разбира се може да бъде и добра и лоша новина. Нека да я коментираме. Добра новина е, че има книга, има интерес към нея, т.е. разследването продължава в друг вид, но лошата би могла да е, че на журналистите им е тясна медията за разследването.
Венелина Гочева: Не, просто разказваш една история и това остава повече, знаете ли, това остава по-дълго, не сте ли съгласна? Например за разследване получи награда колежката Дияна Тенчева от в. „Труд”, едно великолепно разследване, което се бори с разследването на (…) Николов за съдийските имоти по морето. Нейното разследване обаче свали един зам.-министър на здравеопазването за стволовите клетки.
Водещ: Да, да, за конфликт на интереси.
Венелина Гочева: И освен това, ако ми позволите, понеже наблюдавах и видях гласуването на академията „Черноризец Храбър”, аз мога ли да кажа как тя се формира? Тя се формира няколко часа преди самото гласуване. Значи ние имаме един борд на главните редактори и един борд със Съюза на издателите. И всъщност часове преди финалното гласуване се тегли жребий и всъщност част от главните редактори и част от издателите гласуват за номинациите. Това, което ми направи впечатление е, че за първи път имахме много ясно изразени победители. Това означава, че това са колеги, които наистина са забелязани и трудът им се оценява. За първи път имахме една церемония, в която преобладаваше наистина не съперничеството, а…
Водещ: Колегиалният дух.
Венелина Гочева: Да. Защото досега другият проблем, дори лично моят, ако щете като представител на голям вестник, е било лекото пренебрегване на журналистите в големи издания. А всъщност ние за първи път наистина се борихме професионално. Но това изисква много време. (…) И много бих искала да кажа това, което… със съжаление коментирахме, че за първи път не се радвам (…) нито един глас, (…) на един човек който си е отишъл (…). Много повече, ако това се беше случило приживе. (…) който вестник „Политика” (…) хора. И Радостина малко преди да умре да направи един фонд, който (…) Това което се опитвах да кажа за, много важно, че ако всъщност (…) в България направи историята истинската, журналистика, без емоция, без омраза. Това наистина ще бъде първото (…) с който започват всички до бре разказни в кратки истории. Вместо да видим това което най-много (…) в момента България, в нашата професия има доста омраза, не знам да ли я усещате.
Водещ: Само отразяваме или променяме, само хроникьори или нещо повече сме днес, ние журналистите. Наградата за обществена кампания в медиите, отиде при вестник „Стандарт” за кампанията „Милост за децата”. Честито на главния редактор на вестник „Стандарт”. Г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Благодаря ви. Да това е специална награда, която в рамките на всеки един конкурс (…), Управителният съвет в лицето на всички собственици на вестници, членове на Съюза на издателите и личното председателство на уважаеми колега Тошо Тошев се дава за съществен принос в една функция обществена на медията, конкретна кампания. Тази година, за втора поредна година „Стандарт” взима кампанията. Предишната беше за „Не сте сами” сега е „Милост за децата”. За мене това е едно директно доказателство, че журналистиката в 21-ви век, е не просто както вие казвате само, за да отразява, а тя е и за да променя човешки съдби. В същото време да променя и закони, които биха били в посока по-добри съдби. Само в нашата кампания имаме над 18 закона, които успяхме да променим и това което мога да кажа, че е наградата за мене е голямо признание, но също така и един тъжен факт, че всъщност голяма част от променените съдби стават благодарение на медиите, а не на институциите в държавата. Но пък не мога да кажа, че ние нямахме добра работа с изпълнителната и местна власт, ние нямаше как да успеем по някакъв начин да ги накараме те бързо да прокарат законите, примерно промените в НПК-то, които касаят много по-голям затвор при убийство за дете. Училищните наредби, които касаят една по-добра сигурност за живота на децата. Наредбите на Столична община, които касаят по-голям обръч от мястото на заведения, които се пушат и се раздават алкохол от училищата. Т.е. неща, които все са свързани със здравето и по-доброто бъдеще на децата ни.
Водещ: Всъщност като чели за подобни неща не се налага да има разследваща журналистика. Това е нашето ежедневие. Как излизаме, как излизаме от него?!
Славка Бозукова: Ми това е много болен въпрос. За съжаление в момента в който ние започнахме кампанията, която веднага мога да кажа, че няма как да спре, защото в крайна сметка това е кампания за бъдещето на всички наши наследници. Се оказа, че има страшно много хора, които се обаждат по телефона и искат да им се помогне. Независимо от това, че има все пак ограничен кръг на възможността на медията да помага. Но те са абсолютно изискващи, за да направим всичко възможно и това е наистина тежко, когато виждаш, че това е реалността, ти трябва да помогнеш, да видиш, че не си човека който можеш веднага да помогнеш. А в същото време не можеш да стоиш безучастен и да гледаш как малодушието на едни чиновници, примерно спира един документ въз основа на който може да бъде присъден един орган. Или пък бави документ, който може да даде животворната инжекция. И си казваш в крайна сметка може би наистина ние имаме нужда по някакъв начин за малко повече ценности и тази икономическа криза, която всички говорим, че в момента търпим, може би е много по-малкото зло от тази цяла духовна криза, която в момента ни е превърнала в едни доста бездушни същества.
Водещ: Нека опитаме да направим една прогноза! До кога българският журналист ще трябва да бъде застъпник за изпълнение на правилата, които са приети в обществото! Защото ако един журналист не се обади за един липсващ подпис, както казахте и за хиляди други неща, администрацията като чели не се вълнува особено?!
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че е хубаво, че журналистиката в България е такава. Тя наистина реално е работеща четвърта власт. Не знам дали е четвърта или първа, но във всеки случай наречена четвърта, тя изпълнява своята функция, наистина на обществена потребност и коректив на властта. И за това за мене е много болно в последно време, всичките нападки, които се получават от различни хора, включително и от политици по отношения на неопетнеността на журналистиката. Защото в целият 20 годишен преход, ние видяхме изключително опетнени политици в държавата. И нямаме нужда в момента, заедно с опетняването на изпълнителната и на съдебната и на останалите власти, да започнем да говорим и за опетняване на журналистиката. Защото в момента в който кажем „Ние нямаме журналистика и нямаме сериозна медия, която да бъде медиатор между хората и решаването на техните проблеми”, то тогава кой ще се ангажира с тези социални функции.
Водещ: За толкова години преход, научихме ли се ние журналистите да не са мразим, готови ли сме да започнем един по принципен разговор. Защо не всички медии приемат етичния кодекс, но пък всички журналисти се чудим как и защо международните организации ни оценяват, като не особено свободни. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: За толкова години преход, ние журналистите научихме се да се конкурираме без да се мразим, според главния редактор на „24 часа” Венелина Гочева!
Венелина Гочева: Моята позиция е била винаги (…) , аз искам да покажа, че в конкуренцията аз съм добра, не че другия е по-лош. За съжаление в последно време, това са колеги от (…) два отбора. Единия отбор подкрепя отбора на едната страна, другия на другата. Нещо което ние (…) точно в последните 15 години, да създадем правила, да създадем правила които правила, когато ти пишеш за някого или за нещо, да го питаш, да попиташ за медията му, нали това е най-елементарното, освен класическата ни задача да търсим повече от два източника…
Водещ: Да, да разбира се.
Венелина Гочева: Да, да така е. В последно време, това което ме притеснява е, че спокойно много материали за един човек, без да бъде попитан за мнението му. Само за (…)
Водещ: Дали само етичния кодекс е достатъчен да ни помага в такива ситуации?
Венелина Гочева: Въобще не е достатъчен. Всъщност реално може би още много време, заедно още едно поколение, както в страната, така и в (…)
Водещ: Дали до тогава някой няма да направи закон за печата?
Венелина Гочева: Ами аз мисля, че ние прекалено много се страхуваме от Закон за печата. Аз смятам, че трябва да спазваме въобще закони, защото когато някой каже „Трябва Закон за печата” и всички ние в един глас казвам „Не ни трябва!”, това означава цензура, това означава намаление на правата на журналиста. Аз смятам, че трябва да спазваме закони и Закон за печата, дори някой се сети да го напише и да гласува, той все пак няма да реши проблемите, чисто моралните проблеми на професията.
Водещ: Дали наистина собствениците на издания в България излязоха на светло след последните промени?
Венелина Гочева: Аз бих ви попитала, кои са собствениците така на медии в България, които имат (…) оглеждайки се, аз виждам само читателите на вестник „24 часа” и вестникарска (…) на Германия, но те наистина се занимават само с (…) и нищо друго. И аз си мисля, че поне 90% успяхме да изкараме на светло тези, които управляват вестникарския и издателски бизнес. Малко са (…), че все още към нас са се присъединили електронните медии и се съмнявам, че ще успеем да направим това в сферата на интернет изданията. А мисля, че това е изключително важно. Но факта, че колегите, които издават вестниците, в България, но те са главно членове на Съюза на издателите. Това е както се казва белия бизнес. Аз мисля, че проблема е извън този Съюз на издателите.
Водещ: Да.
Венелина Гочева: …истинските издатели, т.е. от сега човек може спокойно да влезе в интернет и да види кой издава „24 часа”, „Стандарт”, „Новинар” и т.н. И мисля, че това наистина са реалните хора, убедена съм в това. И си мисля, че в крайна сметка върви именно в България една успоредна група медии, която, тя не е подписала етичния кодекс, не е част от Съюза на издателите и всъщност ние не можем да носим отговорност за тези колеги. За съжаление аз мисля, че това трябва да бъде доброволно, да не зависи от това дали членуваш в едно (…) или не, просто да имаш моралното така право и да бъдеш честен пред читателите, пред рекламодатели, да кажеш аз съм издателя, аз (…) тази медия. Иначе останалото според мене е страх. Да поемеш отговорността да бъдеш издател, собственик на медия.
Водещ: Как се промениха медиите и коя новина е новина добрата или лошата, питам г-жа Славка Бозукова.
Славка Бозукова: Аз смятам, че с идването на края на прехода, където постепенно започва промяната на целия политически и икономически елит, по същия начин ние вървим в една много сериозна трансформация. Защото само ако си спомните, че през 90-те години налагането на етикета журналистиката, беше това което е новина, е само лошата новина. Това което е черно, то се слага на първа страница. Хубавите, добрите примери, те се стихват назад. Това нещо отдавна вече не е така. Аз себе си съдя по развитието на „Стандарт”, може да ви прозвучи не скромно, но аз наистина отчитаме като изпълнителни директори, един доста сериозен ръст на развитието на вестника и смятам, че до голяма степен за това, че „Стандарт” налага добрите новини на първа страница, добрите практики. Хората, които вече са уморени от прехода, имат нуждата да прочетат нещо позитивно, което да ги зареди, от колкото поредната мърсотия, която да ги обезвери.
Водещ: До колко наистина имаме възможност да бъдем четвърта или както казвате първа власт, при положение, че от години наред, непрекъснато потъваме на долу в скалата „свобода на словото”. На различните международни организации, които правят тези класации?
Славка Бозукова: Аз да ви кажа, не знам до колко са обективни тези класации, не мога да ги анализирам. Но това което мога да кажа е, че всичко зависи от вътрешната нагласа на журналистиката. Защото до голяма степен нивото на журналистиката в момента е много по-голямо от това което беше в, което ние извървяхме в последните години. Аз съм съгласна, че има медии и медии и вие сте права, че не можем да ги сложим под един знаменател. Но когато имаш един преход, който е завладян от мутри и чалга култура, как може в този момент да не процъфтяват изцяло жълтите вестници! Смисъл културата е такава, затова е много по-трудно е в момента да избият сериозните вестници, които могат да дадат една малко по да кажем, не толкова пикантна и скучна в определена степен информация. Но аз не мога да кажа, че в България журналистиката е много по-зависима от колкото в другите държави. Разбира се, че всички политици, които са на власт, обясняват не говорят много с медиите. В момента в който ги свалят от власт, те започват да обясняват как медиите започват да слугуват на следващата власт. Но това до голяма степен е проблем на самите политици, от колкото на нас журналистите. И смятам, че журналистиката трябва малко по малко наистина да даде малко по-заден ход на политиците, защото не това е дневния ред на обществото.
Водещ: Всъщност като чели най-често обвиненията към журналистиката са, че не следва дневния ред на хората, а и тези обвинения както казвате идват от политиците, току що паднали от власт! Как, как може да бъдат оборени?
Славка Бозукова: Ами аз смятам, че могат да бъда оборено с това, че медийния пазар е един от най-конкурентния пазар в България. Там като си представим броя на вестниците, радиостанциите и телевизиите в България. Конкуренцията е абсолютно жестока, що се отнася до печатните медии, това са над 22 ежедневника, които имаме на пазар. Единствено аудиторията е тази която казва „Този вестник дали ще остане или няма да остане”, не зависи какво си мислят политика „X” или депутата „Y”. Ако хората хо четат и го искат тоя вестник и той има тираж, това означава, че той е напипал пулса на обществото. И никой не може да каже, защо вестника пише за единия или другия. Когато обаче всъщност защитават изцяло само корпоративни интереси и всъщност се пишат неща, които изглеждат необективни, тогава нормално е, че просто тиража намалява.
Водещ: Готови ли сме за една кампания, медиите не сме под един знаменател. Все пак и добрите и лошите журналистически прояви са оценяват заедно от организациите, които определят степента на свободата на словото у нас!
Славка Бозукова: Аз с две ръце бих подкрепила подобна кампания, защото смятам, че наистина е изключително важно обществото да има едни силни медии, които да бъде независими и които наистина да бъдат, коректив на властта. И в същото време това да бъдат медиите с активна гражданска позиция. И да се знае, че това наистина са сериозните медии на които може да се довери човек и на които може да им се вярва!
Водещ: Достатъчен ли ни е само етичния кодекс, като коректив на поведението ни или може би трябва да помислим и в друга посока?!
Славка Бозукова: Вярно е, че всеки един който е недоволен от една от публикации се жали в Етичната комисия. Но до голяма степен, в крайна сметка това е негова право. Но няма случаи в Етичната комисия на печатните медии, в който един сигнал да не е разгледан, да не се е взело съответно от становище по него, да не е бил известен вестника, той да не е предприел действия. Т.е. това е работеща структура и аз смятам, че там нещата няма какво повече да се променят.
Водещ: Тя всъщност е работеща, проблемът е, че не всички медии са приели този етичен кодекс!
Славка Бозукова: Ами това може би трябва да се реши с кампанията, която вие казвате, защото като има медии, медии и някои медии са просто извън от всички съюзи, то как биха могли да бъдат задължени да приемат, да приемат тези разпоредби! Аз обаче искам да кажа, че може би понеже сега отново се говори, затова, че сме нахвърля някакъв Закон за печата, който работни групи, които работят. А може би там се предвижда нещо в тази посока и на последното заседание, на което ние направихме с Георги Лозанов, той ни каза, че това е предстоящо в следващите месеци, като писане. Така, че може в някакъв следващ разговор, може да коментираме и предложенията, които изникнат.
Водещ: И последно да ви попитам. До колко решението за повече прозрачност в собствеността на българските медии, наистина ще осигури тази прозрачност?!
Славка Бозукова: Ами ние сме изкарали до край прозрачността, т.е. до физически лица. Ние не сме изкарали до офшорните фирми, които са в незнайни. Така, че мисля, че това осигурява една изключително голям процент на знанието кой седи зад медията. Но в същото време, аз искам да кажа, че най-важното е наистина какво, как се чувстват и как мислят екипите и журналистите. Защото вие знаете, че независимо кой е отгоре, ако няма екипа, който да има ясната мисъл, че той работи в името на една обществена активна позиция, то нищо друго няма значение.
Водещ: Лесно ли се прави разследване днес по време на криза. След малко ще го разберем от Дияна Тенчева от вестник „Труд”, останете с нас.
Водещ: Всеизвестна истина е, че една от най-големите награди в журналистиката е тази за репортерско разследване, черноризецът за разследване тази година отиде при Дияна Тенчева при вестник „Труд”. Здравейте и честито.
Дияна Тенчева: Благодаря ви и добър ден на вас и вашите слушатели. Благодаря.
Водещ: Как се правят разследвания за здравеопазването? Една от години болна тема!
Дияна Тенчева: По принцип и в повечето случаите получаваме сигнали от няколко от засегнатите страни, дали пациент, дали доктор, дали медицински специалист или някой запознат. В случая наградата, която аз получих беше за разследване със стволови клетки, които без ефект се присаждаха на пациенти с гръбначни неврологични заболявания в столичната болница „Св. Иван Рилски”. И в този случаи сигналът до нас достигна и бе подаден от медицински специалисти, доктор който беше запознат с това което се случва в болницата и няколко месеца подред ние работихме усърдно, изяснявахме с, изяснявахме случая, търсихме всички страни. Докато открием за какво всъщност става дума.
Водещ: За конфликт на интереси и за един заместник министър който си отиде!
Дияна Тенчева: Да. След разследване, след месеците на ред търсене на всичките страни, стана ясно, че фирмата която предлага това вливане на стволови клетки, в нея участва и синът на тогавашния заместник здравен министър д-р Матей Матеев. Затова когато ние тръгнахме да търсим другата страна в случая, принципалът на здравното заведение, Министерство на здравеопазването, първо така добре обмислихме дали трябва да ги търсим, защото това означаваше проверката да направи самият Матей Матеев, тъй като той беше с ресор „Болнична помощ”. Затова се обърнахме към Здравната каса. Няколко месеца така работихме с нея, от там настояваха да изчакаме новото сключване на договорите с болниците, да се случи, след това да тръгнат регулярните проверки и по този начин, без да се подават сигнали към хората, които извършват вливането на стволови клетки, да направи те своята проверка. Но така или иначе те ни отвърнаха, че всъщност, те не са отговорни за трансплантациите и ние решихме да публикуваме това което ден, след ден бяхме научили от всички засегнати страни. Хора започнаха да се обаждат, майки на деца да разказват как са събирали пари, тъй като децата им са с тежки диагнози и това е една от надеждите им. Давали са някои за една процедура по 3000 лева, други за по две процедури, съответно 6000 лева. Защото когато видиш, че детето ти не се оправя, ти улавяш всяка възможност.
Водещ: Да.
Дияна Тенчева: И… Да.
Водещ: Нямам как да не ви попитам, пробиваемо ли е вече мълчанието на чиновника, защото това е един класически пример?
Дияна Тенчева: Ами, очевидно е пробиваемо, защото, щом този материал излезе, бе публикуван, получи се отзвук, няколко дни след това бе свикана цяла пресконференция на дружеството на Неврохирурзите в България, които да казват, че това ли не е някакъв удар. Но самият факт, че никъде по света няма доказателство, че тази терапия води то 100% ефект, беше достатъчен каквото и те да казват, пациенти и засегнали и самото общество да разбере, че тази терапия не дава 100% ефект. Тези пари не е ясно, за какво се дават, а още по-неясно е какви стволови клетки са били вливани, от къде са се взимали, филтрирали ли са се, какво количество се е поставяло на пациентите, как се е поставяло. Тъй като няма утвърдена методика по което това да става, т.е. вършило се е нещо без никой да знае какво точно е ставало и след този материал, Министерство на здравеопазването спря извършването на такива процедури.
Водещ: Разследването безспорно е най-трудния и за издържане във финансово отношение жарнат в нашата професия, то страда ли от кризата?
Дияна Тенчева: Ами кризата оказва влияние навсякъде, както виждаме и в последните месеци и седмици все по-често чуваме за не навременно оказана лекарска помощ, зареди орязването на лимити, за не, оказана помощ, която не е трябвало по този начин да бъде оказана, за лекарски грешки да си го кажем в прав текст. Защото може би лекарското съсловие е поставено в едни условия в момента на притиснати от към финансова страна, ядосани са може би на това което се случва, че няма промени, цикли се на едно място. И това намира и отражение и върху работата им и вие виждате всеки ден, все повече и повече материали има за пострадали, след лечение пациенти.
Водещ: Очаквате ли бум на разследвания за, на медицинските практики?
Дияна Тенчева: Ами не мога да се ангажирам с такава прогноза, но както виждате все по-често и по-често излизат такива материали. Последния случай е за пострадала жена, след операция за отстраняване на полипи в носната кухина, която след това оставя инвалид за цял живот. Тя е с нарушени умствени функции, парализирана и всичко това след като тя е отишла да и бъде извършена една съвсем рутинна операция, като отстраняването на тези полипи в носната кухина. И се стига до фатални резултати, нейният живот вече няма да е същия. Тя е инвалид, тя не е ясно как са засегнати умствените функции, нормален човек ли е. И така.
Водещ: Всъщност единственото което можем да правим е да продължим тези разследвания с идеята наистина да няма такава категория мълчанието на чиновника?!
Дияна Тенчева: Ами ние журналистите си вършим работата, както виждате. Не виждам страх, нито един от колегите, всеки си върши съвестно работата, дава 100% от себе си, поне това правим ние екипът на вестник „Труд” и вършим това което е и наше призвание. Защото професията изисква 100% ти да даваш всичко от себе си, всеки ден по всяко време.
Водещ: Да търсиш истината.
Дияна Тенчева: Да търсиш истината, да.
Водещ: Дияна Тенчева от вестник труд, пред „Клубът на журналистите”!
Водещ: Вече споменахме днес, че международните организации оценяват свободата на словото, а не разделението, кои медии спазват етичния кодекс и кои не. Продължаваме с коментарите на главните редактори на вестниците „24 часа” и „Стандарт”, Венелина Гочева и Славка Бозукова за кампаниите в българските медии, които превръщат журналистите в нещо повече от обикновени хроникьори.
Венелина Гочева: Аз съм много виновна пред мои колеги, защото наистина не участвахме в така номинирането на награди (…). Аз мисля, че сме един от вестниците, които наистина работи много сериозно в така сферата, на обществената дейност, това е „24 часа”. А между другото, преди три дни, така започна другата наша кампания, ако си спомняте „Достойните България”. Това е идея, която абсолютно е нормална, обикновени хора, номинират други нормални обикновени хора за нещо което са направили добро. (…) „24 часа” и (…). Така, че мисля, че медиите отдавна дават много повече от това което, което всъщност да се купува всеки ден и на една, бутката, бутката за вестниците. „24 часа” промени Закона за движение по пътищата, ако спомняте с една наша кампания. Оказа се, че в България никой не проверява хората, които ползват наркотици, дали са добри шофьори, дали са опасни, те са опасни на пътя. Всъщност „24 часа” промени и сега, в момента не мога да се сетя закон, но точно тоя Ангелов, със своето разследване за отвличането, (…) в затвора обричане на доживотен затвор. Значи всъщност вестниците правят малко повече от това, което са, което са всеки ден на това пак казвам, на бутката срещу своите 90 стотинки. „24 часа” е (…) в България и аз много благодаря на нашите читатели, защото така заедно оцеляваме на пазара.
Водещ: Всъщност за толкова години преход, научихме ли се на истинска конкуренция по между си, ние медиите?
Венелина Гочева: Зависи, аз се чувствам много уютно в конкуренцията примерно с националното радио, с Дарик радио, със „Стандарт”, с „Труд”. Мисля, че конкуренцията медии, които не спазват правилата на играта.
Водещ: От тази гледна точка готови ли сме някои медии, в България, на една кампания медиите не под един знаменател?!
Венелина Гочева: Няма нужда затова нещо да се правят кампании, иначе то трябва да се вижда и трябва да се усеща.
Водещ: Въпросът е дали се вижда и дали се усеща или тука приложима старата максима, всички хаймани да кажем?!
Венелина Гочева: Е това е най-лесното да кажем, всички журналисти лъжат или всички вестници и медии са пожълтели, или всички медии и вестници обслужват правителства или всички медии и вестници обслужват Алексей Петров или Яне Янева, нали това е много лесно да каже. Но аз смятам, че ако (…) спазваме, пак ви казвам правилата, правилата на начина живот, който трябва да водим, хората просто трябва да бъдат честни. И мисля, че ако ние сме честни и си вършим професионално работата, мисля, че просто дали ще живеем на вестникарска хартия, дали ще живеем в интернет или книга. Когато разказваме добре вестникарските истории, историите за живота, хората ще ни (…).
Водещ: По-лесно ли е на печатните медии, все пак за електронните има закон, а за печатните не?!
Славка Бозукова: Ами то има два аспекта. Значи първото нещо което, по отношение Закона за печата, ние 20 години правим Закон за печата, това което смятам, че беше необходимо и направихме още като Съюз на изданията, че внесохме едни промени, с което искаме пълна регламентация и прозрачност на хората, които са собственици на медиите, за да може да има по някакъв начин гарантирано обществен интереси. Но от друга страна искам да ви кажа, че медиите в посока на кризата, са изключително в момента ударени. Защото до голяма степен от една страна населението сви продажбите, които водят до по-малко пазаруване, включително и на вестници. Второ рекламния пазар беше толкова ударен, че в рамките на последната година, ще забележи едно спадане в рамките на 40%, което може би ще бъде може би толкова колкото беше намаляването на 2009 спрямо 2008 година. И в тоя аспект, ние печатните медии, сме доста по не превилигировани от електронните. Защото за електронните медии съществуват достатъчно облекчения по отношение на Закона за обществените поръчки, които ги няма в частните медии и нямаме възможност бързо да се възползваме, пък в усвояването на европейските пари, които са по информационните програми.
Водещ: Нека да поговорим малко и за онази стара прогноза, която все още не се сбъдна, че вестниците, няма да ги има!
Славка Бозукова: Да, затова нещо вече се говори от 10 години.
Водещ: Да, даже и повече може би!
Славка Бозукова: С голяма степен със стартирането и дума на интернет, американците защитаваха в голяма степен първоначално тази позиция. Но това което мога да кажа е, че в България пазара, както обикновено се развива с 5-10 години закъснение, от това което се случва на запад. И за съжаление в България също има изключително насищане на информационното пространство, но отново то е представено в един вид, особени агенти, които си имат своята специфика, но не и своята задълбоченост. Затова аз смятам, че вестниците няма да изчезнат. Нещо повече, вестниците ще продължат, но ще останат тези, които не разчитат на новините, защото това в крайна сметка това вече е приоритет на информационните агенции, а разчитат главно на изработките, на даването на всички гледни точки и на отстояването на позиции, които защитават защитени през призмата на обществения интерес.
Водещ: Още един въпрос, така виси в пространството. Платен или безплатен достъп в интернет до медиите?
Славка Бозукова: Вестник „Стандарт” е един от вестниците, които най-ранно пусна електронното си издание, това стана още през 2000 година и ние рискувахме за разлика от всички останали и пуснахме 100% онлайн издание в интернет, разбира се с притеснението дали това няма по някакъв начин да удари печатното издание. Оказа се, че това са печатното издание, електронното издание имат едно коренно различни таргети. Тъй като в печатното издание са аудиторията над 30-35 години, да каже, че по-голямата е между 35 и 45 и нагоре. Докато в електронното издание, четат предимно млади хора, които за съжаление много от тях не си купуват вестници. Второто нещо което е, четат го всички българи зад граница. Което е естествения начин за голям достъп за информация на българите, които са в чужбина. И смятам, че този който реши да заключи сайта си, просто никой няма да влезе, никой няма да го плати, защото има достатъчно много други сайтове, които са отворени. А пък дали тези сайтове, ще изместят, колко ще изместят хартиените копия зависи наистина от културата на четене на вестника на младото поколение.
Водещ: Можем ли да говорим вече за това, че те не са научени да си купуват вестници, не само, че не си купуват?!
Славка Бозукова: Да, можем да говорим, че наистина голяма част от тях, които не се занимават предимно с, не работят още. Те просто нямат чувството за купуване на вестници. Но пък от друга страна, те са изключивно будни и интелигентни и прехвърлят страшно много сайтове на ден, от където пък те си набавят своята информация. Затова смятам, че всеки един уважаващ се себе си вестник, трябва да допълва електронното с хартиеното издание.
Водещ: И тъй като започнахме с размисъл по темата, дали добрата новина вече е новина за първа страница. Накрая да проверим, какво мислят Венелина Гочева и Славка Бозукова. Отпада ли вече правилото, че добрата новина не е новина.
Венелина Гочева: Аз мисля, че това правило много отдавна остаря. Просто някой път, това е удобно за политици, които искат да обяснят, защото новините затова което не са свършили са свършили лошо (…) на първите страници. Мисля, че отдавна и всички медии, и електронни и печатни медии, когато има добра новина, тя е на първа страница! Няма добри и лоши новини, според мен има важни новини за хората, които биха им били полезни. Примерно ако днес, т.е. ако преди два дни гледахте (…) новините са еднакви, не защото са слаби вестници, а защото новината примерно за отпуските, които (…) от отпуските, която беше обявено от социалния министър за незаконна, тя просто е важна новина. И всъщност силата на вестника и на медиите от тук нататък е да разкажат тази новина. Да я кажат, кое е важното за хората, да им помогна да се ориентират. И в това пак казвам, от тук нататък на вестниците силата ще бъде добре разказано, честно, почтено, пълната новинарска история. Новината да я оставим за радиото.
Славка Бозукова: Аз лично смятам, че този разговор не е в никакъв случай не е много позитивен, защото смятам, че в самите медии трябва да извървим един много дълъг път към това да успеем да кажем на хората, че ние сме тия хора, които искаме само да вземем лошото и да покажем в тях. За да могат да се отворят наистина да бъдат много по-спокойни говорейки с журналистите. Но това е нещо което ние трябва да извървим като много дълъг път. От нас се иска наистина да запазим своята независимост и да можем да останем в помощ на обществото за всякакви други кампании, които и от тук нататък ще се направят.
Водещ: Всъщност оказва се, че освен дефиниция, лошата новина е новина, това вече се превръща и в травма на журналистиката, не говоря само за българската, а по принцип!
Славка Бозукова: Точно така е и смятам, че който не го разбере максимално бързо, той просто ще загуби позиция в пазара!
Водещ: Ами това е, да не потъваме повече в скалата на свободата на словото, само това можем да си пожелаем като извод след връчване на поредните награди „Черноризец храбър за българската журналистика”. Хубав ден от нас Жанет Николова, Илия Тенев, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева.

PRESS.dir.bg I 14.11.2010

„100-те Най – богати българи” е класация на хората, които произвеждат богатството в България.

14 ноември 2010 г., София

За изданието:
„100-те Най-богати българи” е специално издание на в. „Пари“, част от шведската медийна група Bonnier Business Press. То представлява проучване на най-големите български компании и техните собственици. За разлика от всички досегашни класации, „100-те Най-богати българи” анализира данните от официалните финансови отчети и прави собствена оценка на фирмите по метода на пазарните аналози. За целта сме съчетали разработеното за подобни издания в други страни ноу-хау на Bonnier Business Press, с експертизата на професионални анализатори от България. Резултатът е класация, която освен интересно четиво ще бъде и източник на полезна информация. Тя дава подробна картина на бизнес средата в България и на хората, които произвеждат богатството в държавата.

Малко за методиката, която използваме:
Класацията подрежда участниците според размера на притежавания от тях бизнес. В нея влизат както публични компании, така и дружества със затворена акционерна структура. Личното имущество не е критерий в оценката ни. В класацията не участват компаниите, които са изцяло чужди, и дружествата, които са държавна и общинска собственост.
„Освен за класацията, „100-те Най-богати българи” ще разкаже за някои от интересните бизнес истории и ще анализира резултатите. “Част от имената са познати лица, други ги наричаме нашата „изненада”“, казва Сибина Кръстева, главен редактор на изданието. Да се направи подобно издание във време на криза и в държава като България е трудно, защото светът на богатите се оказа добре пазена крепост. Екипът на списанието обаче е амбициран да повтори експеримента си и догодина.
„Очакванията на активните хора в страната ни са, че подобни издания ще анализират и обяснят капитала. И ще превърнат предприемачите, които създават продукт и работни места, в успешни и уважавани личности. Изследване на белия капитал в България е възможно”, e мнението на Лилия Апостолова, изпълнителен директор на в. „Пари”.

Кога да го очакваме?
„100-те Най-богати българи” ще излезе на 30 ноември и ще бъде и любопитно четиво и красиво издание. Нещо като подарък за празниците. Изданието ще се продава в търговската мрежа на Lagardere, книжарници Пингвините, Orange center, книжарници Хеликон, бензиностанциите OMV, Shell и други добри локации. Всички настоящи абонати на в. „Пари“ ще получат изданието като подарък.

За контакти и повече информация:

Сибина Кръстева
Главен редактор
Тел.:02/4395825
Моб.: 0888543443
e-mail: sibina.krasteva@pari.bg

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 11.11.2010

Предстои електронният портал да обнови визията и функционалността си

ИНСМАРКЕТ (www.insmarket.bg) е новото име на специализирания електронен портал за застраховане и осигуряване на "Иншурънс БГ" ООД. Седем години след своето създаване (през 2003-та), електронната медия сменя името си. ИНСМАРКЕТ е правоприемник на постиженията на "Иншурънс БГ" ООД и ще продължи да информира своята аудитория за новостите в областите застраховане и осигуряване.

Паралелно с това общото събрание на „Иншурънс БГ“ ООД прие промени в акционерния състав на компанията. Димитър Марин продаде своите дялове на досегашния съсобственик – Калин Димитров, и на новия акционер – Невенка Иванова. Управител на дружеството „Иншурънс БГ“ ООД остава Калин Димитров.

Като подарък към читателите ИНСМАРКЕТ ще обнови визията и функционалността си.

Екипът на медията и адресът на редакцията остават същите:
София, ул. „Арх. Йордан Миланов“№18, ет.1, тел. 02/9630879 и 0879/693441.

Електронният ни адрес е нов: info@insmarket.bg.

„Иншурънс БГ“ ООД благодари на всички свои партньори и читатели за доверието, изградено от основаването на информационния си сайт до днес, и вярва, че то ще бъде оправдано и занапред под бранда ИНСМАРКЕТ (www.insmarket.bg).

Уважаеми колеги, моля да включите новия ни адрес info@insmarket.bg във вашата база данни, за да можем да получаваме вашите прессъобщения.

На разположение сме, ако имате нужда от повече информация:
02/9630879 и 0879/693441

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 13.11.2010

Обявен е журналистически конкурс "Еврофондовете в българските медии". В него могат да участват материали, които отразяват проект или програма, съфинансирани от еврофондовете.  

Конкурсът се организира от министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислaв Дончев и се провежда в рамките на информационната кампания за популяризиране на оперативните програми.

Награди

За автора на най-добрата публикация е осигурено обучение в Европейския институт по публична администрация в Маастрихт, Холандия. Останалите отличени участници ще получат парични награди.

Изисквания и кандидатстване

Настоящият конкурс е насочен както към медии, така и към отделни автори на публикации.

Журналистическите материали трябва да представят проект или програма, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. Няма ограничения за жанровете, типа медия и начина на разпространение. Конкурсът се провежда в три категории: електронни, печатни и "нови" медии.

За да бъдат включени в конкурса, публикациите трябва да бъдат номинирани от медии, читатели или от самите автори.

Материалите трябва да са публикувани в периода от 1 януари 2007 г. до 6 декември 2010 г.

Краен срок: 6 декември 2010 г.

Допълнителна информация можете да намерите наинтернет страницата на конкурса.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 12.11.2010

Обявена е покана за проектни предложения с цел финансиране на европейски продуцентски компании "i2i Audiovisual" по програма   МЕДИА 2007.

Цел

Целта на поканата е да се улесни достъпът на европейски продуцентски компании до финансиране, предоставяно от банките или други финансови институции, като се съфинансират част от разходите за аудиовизуалната продукция.

Допустими кандидати

Настоящият конкурс е насочен към независими компании за аудиовизуални продукции, регистрирани в държави-членки на Европейския съюз или на държави от Европейското икономическо пространство, Швейцария и Хърватия.

Допустими дейности

Предложената аудиовизуална продукция трябва да е игрален, анимационен или документален филм, продуцирани основно от компании, регис трирани в някоя от държавите, които участват в програмата МЕДИА. Продукцията трябва да бъде със значително участие на професионалисти в съответната област, които са граждани или имат постоянно местопребиваване в държави, участващи в програмата.

Бюджет:  3 млн. евро. 

Финансовата помощ не трябва да надвишава 50 % – (60 %) от допустимите разходи по проекта.

Минимална стойност на проектите: 5 000 евро
Максимална стойност на проектите: 50 000 евро

Крайни срокове

- 10 януари 2011 г. за проекти с начало между 1 юни 2010 г. и 10 януари 2011 г.,
- 6 юни 2011 г. за проекти с начало между 1 декември 2010 г. и 6 юни 2011 г.

Допълнителна информация

Инструкциите и формулярите за кандидатстване можете да намерите на интернет страницата на програма МЕДИА.

Пълния текст на поканата може да намерите в Официалния вестник на ЕС, брой C 304 от 10.11.2010 г.

Оригинална публикация

в. 168 часа | 12.11.2010

ДЪРЖАВНИ агенции за регулиране на цени и дейности във всички пазарни направления, чиято дейност е критикувана непрекъснато и повечето от които не генерират никакви приходи, ще се облажат с най-голямо увеличение на бюджета през следващата година.
Според разчети на внесения в парламента за обсъждане проектобюджет за 2011 година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще получи с над 23,8 процента по-голяма издръжка спрямо сега.
Интересен е фактът, че съставът на енергийните комисари бе намален от 7 на 5, а в същото време се предвижда увеличение на бюджета за заплати в ДКЕВР с близо
300 хиляди лева Общото увеличение на бюджета на комисията е точно със 700 хиляди лева, като достига 3,56 милиона лева. В същото време ДКЕВР не можа да направи нищо, за да накара ЕРП-тата да изплатят парите, които дължат на държавата, и тя загуби близо половин милиард лева от дивиденти.

Един от рекордьорите

в увеличението на бюджетните субсидии е Съветът за електронни медии (СЕМ). Без да е ясно точно какво е направил през 2010 година, правителството на Бойко Борисов вдига парите за телевизионния регулатор в изборната 2011 година с 26,8 процента. Съветът ще получи точно 300 хил. лева повече, или 1,4 милиона лева за издръжка в бюджетната 2011 година. Още един регулатор ще се облажи с яко вдигане на заплатите и това е Комисията за регулиране на съобщенията. Нейният бюджет скача от 2011 година с 23,4 процента и ще надхвърли 10,45 милиона лева. Служителите в комисията ще си раздадат с над 400 хиляди лева повече за заплати. Може би върхът на наглостта е бюджетът на Комисията за финансов надзор, който самата тя е поискала. Според разчетите на новия й председател Стоян Мавродиев, КФН трябва да получи с 45,7 процента повече средства спрямо 2010 година, или с 4,3 милиона повече. С близо 2 милиона лева се предвижда да се увеличат заплатите в комисията, които и в момента са от най-високите. Симеон Дянков обаче не е на същото мнение, защото в проекта на Министерския съвет за бюджет на Комисията за финансов надзор не е отделена и стотинка повече спрямо 2010 година. Безспорно най-голямо увеличение в бюджета си ще усети Комисията по ядрено регулиране. Нейната субсидия се вдига с 32 процента, като се компенсира същия спад от приходи от собствена дейност. Тук се отчитат и възможно по-големи разходи, свързани с АЕЦ "Белене". Яко захлебване за поредна година ще получи и комисията "Кушлев". Борците срещу незаконното забогатяване, чиито резултати са повече от трагични, ще приберат 5,14 милиона лева – с 21,1 процента повече. В графата приходи отново стои нулата.
"Безспорно е, че бюджетът дава най-много на полицията. Бюджетът на ДАНС също се увеличава с 20 процента. Излиза, че се готвим по-скоро за война отколкото за излизане от кризата. Не се виждат никакви антикризисни мерки ", коментира за "168 часа" депутатът от БСП Петър Димитров. Наистина бюджетът за 2011 година, разчетен за изсмукване на всичко възможно и преразпределение към армия, полиция и социално осигуряване, предвижда скрито увеличение на разходите за цялата администрация. Според консолидираната рамка увеличението на разходите ще е символично – с около 50 милиона лева, но по-детайлен преглед показва, че има скрито преразпределение на около 1 млрд. лв. Този милиард идва от намаление на парите за непредвидени и аварийни ситуации, както и пари за инфраструктурни проекти. Милиардът ще бъде разпределен изцяло към бюджетите на МВР, армията и социалното осигуряване. Най-голям ще е бюджетът на Цветан Цветанов, който за първи път надхвърля 1 милиард лева.
Увеличението на бюджета е с 5,3 процента. Тотю Младенов ще получи с около 150 милиона лева повече, като неговият бюджет също докосва 1 милиард лева. 990 милиона лева ще получи и Министерството на отбраната, като увеличението е 11,2 процента. Почти всички останали министерства, с изключение на финансите, ще трябва да се задоволят със старите си бюджети. По този начин парите за МВР вече ще са повече от тези за образование, а здравеопазването е замразено. С други думи, реформи няма да се правят, а само ще се плащат социални помощи, коментират анализатори.

Стр. 25

в. 168 часа | 12.11.2010

C боб и леене на восък ще предсказват бъдещето

БЯЛ, шарен и черен боб нашите гадатели ще предсказват кой ще е следващият министър, който ще подаде оставка, кога "Левски" ще спечели следващия си мач и дали Алисия ще поиска развод от Божинов… – за пръв път вдигнаха завесата около новия си проект "Лига на познавачите" телевизионните водещи Иван и Андрей.
Звучи ви несериозно? Новото риалити, което стартира на 15 ноември и ще се излъчва всеки четвъртък в "Шоуто на Иван и Андрей", всъщност е първи по рода си научен проект у нас. Той ще сблъска "националния отбор на феномените в България" – с други думи казано,
най-известните и доказали се окултисти, от една страна, и науката в лицето на политолози, медици, букмейкъри, банкери, журналисти, от друга.
"В първия сезон на нашето шоу правихме интервюта и прогнози с известни окултни специалисти – гадатели, лечители, екстрасенси. Нумероложката Цветанка Рангелова предрече падането на петима министри от кабинета и прогнозата й се сбъдна почти на 100% разказа специално за вестник "168 часа" Андрей. – Решихме да превърнем това в цял цикъл предавания със състезателен характер. Наградата и за гадателите, и за опонентите им е признанието на хората." Освен нумероложката Цветанка Рангелова, която е лидер на отбора на окултистите, "Лига на познавачите" е привлякла астролога Люмиер, лечителната християнка от турски произход Гюкчен, гледачката на таро Людмила Захариева и Роберто Методиев, който лее восък.
"Откак заработихме по проекта, всеки ден в офиса се чупят по 5 яйца, развалят се по 2 магии, палят се лилави свещи, предрича се светло бъдеще за нашето шоу. С Андрей се чувстваме все no-извисени и пречистени като аура – смее се по-скептично настроеният Иван. – Очакваме шоуто да стане голям хит, да се завържат интриги между гадателите, телевизионната публика да Залага ту на единия, ту на другия отбор. Това е наш риалити формат, който не е чуждестранно копие
Опитахме се да направим нещо подобно още в bTV с "Хипнотизаторът", но бе краткосрочно. Не се страхуваме, че ще ни сравнят с "Ясновидци" на същата медия. Там се състезаваха ясновидци с ясновидци. За пръв път в ефира сблъскваме окултното с науката!" – категоричен е водещият. Всеки четвъртък Иван и Андрей ще поставят актуална задача пред двата отбора -на познавачите и на учените. Отборът на окултистите ще се събира и чрез гледане на таро, леене на восък и магически изчисления ще стига до единна прогноза, която ще противопоставя на своите съперници – специалисти с конвенционални професии. Следващия четвъртък
двата отбора и техните прогнози ще бъдат сблъсквали под вещия арбитраж на двамата телевизионни водещи. За седмица ще има и фактологическо разрешение на конфликта -"Левски" ще е спечелил или не победа, Цветан Цветанов ще е отнесъл или не поредния компромат, Божинов ще се е развел или не.
"Ще има и задачи, които ще бъдат решавани за месец, не за седмица. Ще гледаме да не прекалим с политиката в риалитито. Хуморът ще бъде отбран и непреднамерен. Не виждаме нищо комично в един проблем на малцинствата например. Аз вярвам в окултното! От 15 ноември ще ви разбием с верни прогнози за бъдещето!" – заканва се Андрей.

Стр. 35

сп. Всичко за жената | 12.11.2010

Ани Владимирова е психоложката, позната ни от тв форматите "Биг Брадър", "Цената на истината", "Байландо", "Истината за нас". Създател е на първия сайт за онлайн психологически безплатни консултации и терапия. Животът според нея е предизвикателство, затова ни съветва да не се опитваме да го контролираме. По-важно е да заспиваме с чиста съвест.

Ани, по телефона ме предупреди, че не искаш да говориш 3а личния си живот, не мислиш ли, че има и хора, които не се интересуват от живота на другите?

- Низките неща са за хората, които имат време да се ровят в помийки. Не е трудно да хванеш един таргет, който няма друга работа, освен да преживява чужди фантазии. Проблемът на света сега е отчуждението. Човек трябва да
има контакти, приятели. Отчуждението ни лишава от много лостове за справяне с трудностите.

Защото се страхуваме да се доверим?

- Ако в тази страна някои хора се опитват да градят, в пъти повече са хората, които се възползват от глупостта на другите, за да изкарат нещо без усилия. Най-лесно е да се сдобиеш с нещо, без да изгубиш 15 години да го градиш. Никой от нас няма гаранция, че като му се обаждат по телефона, за да му предлагат нещо, това не е цяла организация, която ще му вземе парите, ще му ипотекира къщата, ще му извърти номер. Защо в световен мащаб няма лекари? Защото 3а това се иска да учиш 6 години, да практикуваш 10 и евентуално на 20-та да си успял в професията. На никого не му се чака. Всички искат тук, сега, печалба, кола, апартамент, пич, мацка, добра професия, хубави пари. Младите не са научени на труд.

А примерът им 3а щастие?

- Родителите им в най-хубавата възраст от живота си преживяха промените в обществото и осъзнаха, че всичко, което са правили, не е имало никакъв смисъл. Пирамидите им източиха печелените цял живот пари. Децата им ги виждат сринати, смачкани, без никакви идеи. На какво да стъпят – на миналото ли, което е разбито, на надежди за бъдещето ли, което е тотално неясно или на щастие в реалността. На 18 г. ти идва да се напушиш хубаво или да свалиш някой за една вечер, защото няма какво друго да ти се случи. В градинката на клиниката, в която работя, на 15 септември идва цялата френска гимназия. До обяд се напиват, на обяд са мъртвопияни, следобед идват дилърите и сутеньорите, да ги вербуват за други неща. Тези хора са най-активните.

Искаш да кажеш, че са по-активни от другите?

- Да, другите са обидени, огорчени, загрижени, нямат време. Не им харесва как се обличат, какво слушат, как говорят. Но тези на дъното – третият слой на обществото, са много активни. Те знаят, че това е един чудесен пазар и че чрез децата ще извлекат всичко от родителите.
Aз вярвам, че има равновесие в живота и светът върви към добро. В момента войната не е на царете и на държавите, а на ценностите, религиите, светогледа.

Как да се справим с тази ситуация?

- В основата на всяко болно поведение е липсата на мир със себе си. Трябва да можеш да приемаш всичко. Че жената, за която се жениш, след 10 години може да стане 100 кг и да не ти харесва. Че мъжът, в когото си безумно влюбена, може да срещне жена, която да обикне повече от теб и да се разделите. Не можеш да подредиш идеално света, да седиш като кокошка в полог и да си мислиш, че си застрахован. Във всеки миг всичко може да се промени. И колкото повече се опитваш да контролираш, толкова повече изгубваш контрол. Просто се отпускаш, живееш и заспиваш всяка вечер с чиста съвест. Няма дългосрочни планове в днешно време.

Живяла си в различни градове и държави, детството ти е било интересно?

- Първи за втори клас бях в Мавритания, тогава беше фронтът за освобождаване Полисарио, обстрелваха ни с оръжия. После, когато завършвах, в Триполи беше военно положение. Животът ми на различни места ме е направил толерантна към африканци, азиатци. И колкото повече хора срещаш, по-бързо разбираш, че не си най-великият на света. Ние имаме неадекватно самочувствие. Да ми прости Господ, ама в Латинска Америка съм видяла много по-красиви жени от българките. В Западните страни съм видяла много no-образовани от българите. Трябва да имаме по-реалистична самооценка. Като нещо ни е хубаво, дай да го развиваме, а не да се пъчим.
Щастието е в това не да тропаш с крак и да си викаш "искам аз", а да се радваш на това, което се случва. Ако риташ с шутове всички, за да стоиш в средата, оставаш сам и нямаш никакво удоволствие от живота. Може да се живее много по-просто. И тогава си по-щастлив. Животът ме е удрял отвсякъде, но веднъж оцелял, започваш да го цениш. Стана малко тъжно… – За тъжните неща от живота си няма да разказвам. Няма смисъл, но на фона на веселите имам 10 пъти повече тъжни. Зависи кое избираш да помниш. Убедена съм, че в чиято и душа да влезеш, ще видиш колко мъка, копнежи и надежди има. Най-големите изненади са били, когато влиза някой в кабинета и аз по навик го вкарвам в някакъв типаж за социална принадлежност. И точно когато си мисля, че съм познала, се оказва, че пред мене има съвсем различно нещо. Затова – никакви предубеждения към хората. Може да те изненада най-невзрачният човек и да те разочарова най-лъскавият.

Какво те прави щастлива сега?

- Например това, че съм все още здрава. Което е истинско чудо при живота, който водя. Това, че децата ми са здрави, като гледам колко болести, колко страдания и мъка има. Прави ме щастлива това, че имам екип от млади, красиви момичета, с които работя прекрасно. Щастлива съм, че се разбирам с колегите си, че в нашата гилдия има разбирателство и приятелство. Щастлива съм, когато видя случайно някое семейство, с което съм работила, и ми показват снимката на детето си. Това ме зарежда. Щастлива съм с шоуто "Истината 3а нас", защото хората се изправят очи в очи и си казват истини.

Как живееш с проблемите на другите?

- Това е работа. Научила съм се да изключвам. Не говоря 3а работата, когато съм навън. Нямам и потребност да клюкарствам. А жените, като седнат на кафе, започват да коментират този и онзи. Моята мотивация за живот е различна. Не че аз съм много добра и благородна, така се чувствам добре, съвестта ми е чиста. Където мога – помагам. Където не мога – не мога.
Колкото повече откача народът, толкова повече са предизвикателствата за нас да разберем Защо това се случва. Днешното време е благодатно 3а нас психолозите, защото сме наблюдатели в един голям експеримент.

Кои са най-големите ни страхове?

- Страховете са по-големи от реалните опасности. Колко западни народи ще издържат на режим на тока на 3 часа, на спиране на водата, на неполучаване на заплати с месеци и ще работят. В същото време една майка получава инсулт, защото са казали на детето й, че е осиновено. Къде е логиката? Може ли една клюка, простотия и интрига да се окаже животозастрашаваща 3а тебе, а да деяниш на кански физически натоварвания. Това е парадокс. Разболяваме се от една лоша дума, от една забележка или завистлив поглед. Това е нещо, което може по-лесно да убие човека, отколкото да му спрат тока и водата. Според нормите по психология ние сме обсебващ парадоксален народ. Нашите норми нямат нищо общо с тези на Западна Европа. А онези на Западна Европа, ако видят наша норма, веднага ще подпишат, че този човек трябва да влезе в лудница или в болница.

Нищо чудно, че всеки ден срещаме луди хора по улицата?

- Aз съм с очакване за още доста. Преди от осем човека на ден в кабинета, 3а един можех да се замисля и да го пратя на психиатър, сега от осем бих изпратила шест-седем. Как да запазим психиката си здрава? – С трупане на щастливи спомени и моменти. Не е задължително да се разковеш в дискотеката и да си купиш най-хубавите обувки. Щастлив момент е да се чуеш с приятел, когото не си виждал от 20 години. Да се обадиш на майка си и колкото и да се караш с нея, да й кажеш "мамо, обичам те и ти благодаря".
Ако се научиш да си взимаш тези мигове, тогава си щастлив. И като гледаш "Байландо", да видиш колко по-нещастни хора намират радост в живота. На фона на страданието усещаш щастието. Това не го разбират разглезените мацки, които се чудят какво още да си купят, без това да ги прави по-щастливи.

Какъв им е проблемът на тия мацки?

- Миличките… Те са стигнали до нещо без усилие, благодарение на младостта си. Те са стръв 3а риби и затова трябва да се поддържат във форма на стръв. Привличат живота. Стоят
и чакат той да се случи. На пръв поглед това изглежда сладко, но в дългосрочен план ги обрича на липса на активност и преживявания.

Казваш в интервю, че човек загива, когато не използва мозъка си?

- Най-важният орган, който трябва да пазиш, е мозъкът. Съхранението му е плод на здравословен психически начин на живот. Защото каква ти е файдата, че децата ти те обичат, имаш дом, ако си тотален алцхаймер. Четем за хранителни добавки и диети, но не се замисляме колко пъти днес сме събрали границите на кръвното, колко адреналин се е излял в тялото ни, колко пъти сме набоцкани от стрес. Така всъщност се подготвяме 3а по-хубав инфаркт, 3а по-хубав диабет, 3а по-хубав инсулт, 3а по-хубав рак. Не бива да се страхуваме да преживяваме и да имаме емоции, а да осъзнаваме какво ни се случва и да му противодействаме.

Тоест да не живеем по инерция?

- Да, но никой не ни учи как да я спрем. И не ни казва, че когато те наляга някакво паническо разстройство, трябва да започнеш да броиш дърветата, да гледаш облаците, да разглеждаш хората. Когато си отчаян, да правиш неща, които обичаш, да твориш. Там, където се появи духовна дупка, започва духовно търсене. Колкото и да сме напред технологично, духовността е сила, която не можеш да контролираш с лаптопа или айпода. Налага се да помислиш и 3а други неща, които не можеш да пипнеш, но пък имат огромно значение.

Обичаш работата си, но не ти ли писва понякога?

- Щях да съм отегчена, ако си бях останала там, където започнах и не полагах усилия за още. Казах си, че това висше образование не ми стига, и искам да знам повече. Ама и това не ми стигна, исках и втора специалност, исках и още. Това е потребност не за да излезеш и да кажеш аз съм номер едно. Но когато се случи един инцидент в семейството ми, аз за една година не пуснах телевизор и радио. Не отидох никъде. Разпределих си задачите и си казах, че може да не изкарам нито един лев, но приоритет е семейството и детето ми. Не съм болно амбициозна. Не се взимам насериозно, не си мисля, че ще живея вечно. Един път се дъниш, другия път не. От най-гадните ми издънки съм научила най-много. Защото са ме разтресли и принудили пак да прогледна.

Стр. 67, 8, 9

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 12.11.2010

Дали, любезни ми зрителю, дали по света има толкова много водещи на телевизионния клон, колкото са у нас? Родният малък екран буквално гъмжи от лица, лица, лица, неспирно говорещи, ала повечето нищо не казващи. Естествено, изключваме новинарите и метеоролозите, но комай неспирното натрапване на лица и пози в ефира взе да писва, а алтернативи не се търсят.
Впрочем, от известно време всеки ден по откроилата се с разнообразието си ТВ 7 размахва уши симпатичното магаре Марк О’Селски и с присъщата си магарешка жизнерадост разведрява наслоилата се тв скука. Новият виртуален коментатор е предизвикващо усмивка явление, поне засега яко отстояващо нелеката задача на ежедневното излъчване. Заедно с хубавичката си партньорка Силвето те в динамично темпо успяват да покрият доста злободневни теми, да прокарат виц, да коментират заглавия, фотоси и колажи от трагикомичното ни ежедневие.
Във винаги отлично настроение, Марк O’Селски веднага налага приповдигнат и с гостите си чиято кавалкада е пъстра и разнообразна. Добре подготвено, магарето разговаря съвсем не по магарешки интелигентно и провокативно, без излишни майтапи и светски клюки. Свежестта на все пo-популярното предаване "Ha инат" инатливо се противопоставя на вулгарното и просташкото в ефира и тъй както си се хипи, понякога Марко изцвилва лаконични, но много точни попадения в мишената на обществения живот.
Твърдо отстояваната тайна около реализацията и презентацията на виртуалния водещ съвсем не е магарешка работа, а супер професионален тв факт, софтуер, разработен едва в около двайсетина телевизии по света. Затова да взема да му поднеса сочен магарешки бодил, че май добичето навъртя вече над 100 програми по ТВ 7.
И като говорим за кавалкада от гости, да споменем и многобройната клиентела на единственото у нас телевизионно "БНТ такси", също чуждоземен (ако не се лъжа унгарски) формат, но успешно ашладисан в родния ефир. Воланът въртят новинарите от БНТ 1 Спас и Юлия, а на задната седалка се вози невероятна галерия от български образи в пътуващия оазис на добротата на малкия автомобил. Там нашенци стават разговоря и ви и споделеното от тях често ни потриса с откровеността на страданието и радостта от живота. Обикновени люде, всякакви чешити, млади и стари разсъждават по теми "от бебе до баба" и така оформят общ автопортрет на действителността.
"БНТ такси" е направено изключително професионално, дори кинематографично, с драматургия, с отлична камера и музикално оформление. С трудната задача се справя екипът на Милан Кузов и дано необикновената галерия влиза във фонда на БИТ, та да разполага той с този безценен архив на времето.
Днес, може би поради прелестното ноемврийско сиромашко лято май позитивизмът взима връх, приятелю зрителю. В рубриката "В кадър" на БНТ 1 в събота от 19,15 ч, на 6 ноември видяхме страхотен документален филм на Марта Илиева и екип, посветен на… лозунгарството. Неординерната програма обърна взор към недалечното ни минало, в което ентусиазмът на наложената идеология придобиваше чудовищно извратени форми на словото изливащо се без мяра в призиви, лозунги, плакати, девизи. Стигащото до истерия изобилие от думи и образи е било напълно сериозно използвано от тогавашната власт. "Всяка идеология се крепи на такъв кух език" – каза световноизвестният ни писател Георги Господинов, самият той ситуиран в една от няколкото култови кръчми в столицата с декор, сглобен от безброй комични образци на соцпропагандата.
Но филмът ловко осъществява аналог с днешните слогани на рекламата, не по-малко скудоумни и с позициониране на чуждици и стигащи до абсурд символики. Наличието във филма на социолози, рекламни експерти, художници го прави артистичен и находчив документ на отминалата епоха. При това лишен от крвсливостта на отрицанието и нападател-ността, характерна за родния преход. Шестица!
Ала, мили ми зрител ю, макар неохотно, но безмилостно дистанционното ни отвежда отново в джунглата на простащината и натрапчивата малокултурност. "Станция Нова" по Нова ТВ нахално обсеби неделното пространство, отхапвайки огромен залък от програмата в почивния ден. Емват ни от сутринта с "Рулетка", където единствено интелигентната и динамична Люба Кулезич в своите диалози с известни личности доказва все още живото и на ниво съществуване на българската журналистика.
В ранния следобед отчайващите "отчаяни съпруги" ни плисват с тежко гримирани и кухоглави старлетки, то са безкрайни съвети за ботокс и силикон, то са неподражаеми демонстрации на парвенющина и охолство, то са класации на "известни неизвестни" и от вулгарни по-вулгарни чалга персони от мутренския "хайлайф". Дори находчивата рубрика за импровизирани съдебни спорове също визира отломките от нашия, български живот, скандални взаимоотношения сред крясъци и глупости.
И познайте кои са продуцентите на цялото това изумително безобразие? "Хлебарките", разбира се, Иван и Андрей с подобаващ екип сътворяват сред безвкусния декор събитие, което СЕМ с чиста съвест би трябвало да зачеркне от телевизионната карта. Профилирането на Нова тв в сферата на пошлостта продължава с пълна сила. Погледни само, умни ми зрителю, тв тетрадката и се убеди, че там шества отвратителна духовна (и не само) порнография, няма пощада дори в установени и някога любими програми като "Стани богат".
Там напъхаха две очарователни дечица, които интервюират гостите на Ники Кънчев по безпрецедентен начин, и те уловени в отровната паяжина на скандалното и вулгарното. Благотворителната игра се използва безсрамно за други цели, водещият и сценаристите му съчиняват тъпи разговори и изчерпват отреденото програмно време за всичко друго, само не и за забавление и ограмотяване.
Ники Кънчев е интелигентен човек и ерудиран журналист с познания, жалко, че е приел тази пошлост да се вихри в неговото шоу. Нужно ли беше това? Защо трябва да бъде нагрубявана интелигентната аудитория на "Стани богат", която остана вярна на предаването близо 10 години, с просташки подмятания и будоарни откровения. Бива ли навсякъде да се блъскат едни и същи вулгарности и жълтории? Никой не може да ме убеди, че публиката няма нужда от един-два часа нормалност на ден. Глътка въздух от заливащата я агресивна простотия. Толкова ли е трудно да й се осигури тя вече?!
Може би е време мениджърите на Нова телевизия де се замислят на какво е заприличала медията им. Жалко е, че посланията, които идват от този екран, сякаш са направени от клозетаили от килера с вкисналото зеле. Доверие и уважение лесно се губят, господа – хубаво е да се замислите по въпроса…
В заключение, многострадални ми зрителю, ти поднасям един цитат от интервю на готиния Марк ОСелски с чалга звездата и понастоящем душеприказчица в "Споделено с Камелия" по ТВ 7. Пък ти сам прецени с какви хора си имаш работа и с какво те облъчват от домашния екран.
"Хората повече ме познават като Наполеон с характер на питбул на сцената, отколкото с онова, което показвам с голите си снимки" – Камелия, "На инат", ТВ 7, 4 ноември, 22 ч. 15 мин.
Уви, не е смешно, ама никак. Ефирът гъмжи от подобни "личности" и техните словоизлияния. Пък ти не гледай и не слушай, пази себе си и семейството си, ошашавений зрителю, че на и без това нелекия ти живот наричащите себе си нагло "национални" телевизии умишлено нахлузват хомота на простащината и неграмотността. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 28-29