в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

Econ.bg I 5.07.2010

На 9 юли 2010 г. (петък) от 09.30 до 13.30 ч. в хотел "Радисън" ще се проведе публична дискусия на тема: "Дигитализацията на медиите: технология – политика – култура". Събитието се организира от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация".

Оригинална публикация

сп. Тема | Къдринка КЪДРИНОВА | 04.07.2010 

Дискусия по повод края на испанското председателство на ЕС повдигна и въпроса за защита на свободата на словото

Демократичният дух, който съпътстваше цялото приключило на 30 юни б-месечно испанско председателство на ЕС, беляза и финала му в България – журналистическата дискусия "Испанското председателство на ЕС и българските медии" на 29 юни. Тя бе организирана от Сдружението на испано-говорещите журналисти у нас, от Информационното бюро на Европейския парламент за България и от посолството на Испания. Поканеното посланическо трио – на Испания, на поелата от : 1 юли председателството Белгия и на третата поред в тази щафета Унгария, не се изкуши да спуска директиви, както обичат да правят други дипломатически пратеници. Вместо това предпочете да се вслуша в гласа на българските журналисти за европейските ценности, за българската действителност, за свободата на словото в условията на криза. Знак на уважение към медиите у нас бе и инициативата на испанския посланик Хорхе фуентес да предаде символично председателството на белгийския си колега Марк Михилсен именно на тази среща, като за символ на "щафетата" многозначително използва едно от важните журналистически "оръжия" – микрофона.
Посланик фуентес направи обобщение на председателството на своята страна, като подчерта, че то бе първото, действало по изискванията на Лисабонския договор, и че испанският премиер Сапатеро и външният министър Моратинос нарочно стоели в сянка, за да отстъпят главните роли на новите лица в ЕС – президента Ван Ромпуй и ръководителката на общата дипломация Катрин Ащън. В същото време Испания бе принудена да координира и усилията на европейските правителства в справянето с тежката световна икономическа криза. Посланик фуентес похвали българските медии, че "безупречно" отразили испанското председателство и организираните от него многобройни културни и научни прояви в София. Според Момчил Инджов от "24 часа"
обаче това отразяване не е било достатъчно пълно и по същество, а много от важните аналогии в общественото развитие на Испания и България са останали в сянка. Никола Миладинов от БНР се спря на вътрешно институционалните проблеми на ЕС. Григори Недялков от БНТ сподели наблюденията си, че особено на телевизионния екран европейската тема не се застъпва адекватно, че има увлечение информацията да се поднася като развлечение, а не като повод за размисъл и за гражданско поведение.
Това не е само български феномен – и в Испания го има, подчерта Виолета Стани-чич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент за България. Тя разказа как много важния за цяла Европа резултат от тежки консултации в испанската столица относно европейската дипломатическа служба бил напълно "проспан" от испанската преса. Виолета даде и конкретни примери за ефекта от решения на най-демократичната европейска институция – Европарламента. Тя заостри и вниманието към проблема със съкращенията на журналисти в българските медии поради затруднения с финансирането. Според нея в някои редакции екипите били толкова редуцирани, че не можело да се отделят хора дори за пътувания до Брюксел и Страсбург, чиито разходи изцяло се поемат от ЕП.
"Съюзът на българските журналисти инициира Закон за защита на журналистите", обяви Снежана Тодорова, главен секретар на СБЖ. Тя разказа как водещи имена в професията я напускат, защото не искат да работят под диктат, и порица "тревожните опити за елиминиране на журналисти и журналистически организации при изработване на медийни закони и разпоредби", позовавайки се на начина, по който е задвижен новият Закон за електронните медии. "Свободата на печата е майката на всички свободи", припомни Снежана Тодорова легендарните думи на Бакунин.
"Как биха реагирали испанските медии, ако премиерът Сапатеро им разпрати писмо, с което да ги кара да се обясняват дали той ги "натиска" или не?" Този въпрос Велислава Дърева зададе на посланик Хорхе фуентес, след което коментира аналогичната ситуация, разиграла се у нас. Посланикът помоли Дърева да му препрати текста на въпросното писмо.
Остри мнения за податливостта на медиите към манипулации в условията на неясно финансиране, на натиск от рекламодатели и икономическо-политически лобита, на заплаха от уволнения на журналисти поради "кризисни съкращения" изказаха бившият независим депутат Минчо Христов и Илиана Беновска от Радио К 2. Посланик фуентес увери журналистите, че всички повдигнати проблеми са изключително важни и че дискусията по тях трябва да продължи, защото и това е мерило за европейската зрялост на едно общество. Същият интерес проявиха и колегите му от Белгия и Унгария – Марк Михилсен и Юдит Ланг, които, преди да станат дипломати, са се занимавали и с журналистика.

Стр. 49

www.blitz.bg I Никола КОСТАДИНОВ I 4.07.2010

Водя „Здравей, България” като летен експеримент, шефовете ще решат дали да продължа

Витомир Саръиванов е роден на 14 април 1976 г. Наричат го "Българския Фродо" заради удивителната си прилика с главния герой от кинохита "Властелина на пръстените". Вито започва телевизионната си кариера като спортен коментатор в БНТ, а по-късно и в Евроспорт. Прехвърля се в риалити-формата "Островът на изкушението", преди да поеме юздите на шоуто "Цената на истината". Именно с него той участва в "Биг брадър фемили", където тества съквартирантите с детектор на лъжата. 
Саръиванов често е и извън кадър – като продуцент на "Сделка или не", "Стани богат", "Music idol 3", "Животът на другите", "Хванати в изневяра". От 14 юни той влезе в нова роля – водещ на сутрешния блок на Нова телевизия "Здравей, България".

- През последните 2 години в сутрешния блок на Нова се изредиха Георги Коритаров, Милен Цветков, Павел Владимиров и Коко Стойнов. Мястото изглежда ветровито. Дългосрочни ли са плановете ти като водещ на "Здравей България"?
- Въпросът не е в моите планове, а в тези на ръководството на “Нова”. Разбрали сме се, че това е летен експеримент. За всичко останало трябва да питаш тях.

- Има ли нещо вярно в слуховете, според които Лора Крумова и Коко Стойнов са отпаднали окончателно от сутрешния блок?
- Аз съм последният човек, който би могъл да ти отговори точно на този въпрос. Ако аз взимах решенията за това кой да бъде на екран, кой да си тръгва, или остава – бих могъл. Но това не е моя работа. 

Когато шефовете на телевизията имат ясна идея, предполагам, че ще ни уведомят. 

Тогава ще ти кажа.

- В какъв аспект ще изразиш своята индивидуалност, ако се опрем на общоприетото мнение, че интервютата на Коритаров бяха по-скоро разпит, на Милен Цветков – надприказване, а на Коко Стойнов – изслушване? 
- Знаеш ли, няма никакво значение как точно ще наречеш стила на даден водещ. Важното е, хората пред екрана да харесват това, което той прави. Моето желание е зрителите на Нова да се събуждат с приятно усещане, да има ведро и усмихнато настроение и не на последно място – да разбират това, което се говори на екрана.

- Още в първото си предаване даде трибуна на Иво Инджев. Така работодателят ти стана единствената от трите най-големи наши телевизии, дръзнала да покани журналиста-символ на опозицията срещу Георги Първанов.
- Нова е свободомислеща медия и, слава Богу, никой не ни се бърка в избора на гости и теми в предаването. Мисля, че това, което се случи на Иво Инджев, никога не би се случило в тази медия. И преди да ме репликираш с "изгонването" на Милен Цветков, искам да ти кажа, че никъде не съм чул Милен да е признал, че е имало политически натиск около решението за напускането му. Така че всякакви аналогии между историите на Иво и Милен са напълно несъстоятелни.

- Ти обаче подчерта, че си почитател на творчеството на Иво Инджев, а в последно време то е насочено предимно срещу личността на Първанов. Каква е твоята гражданска позиция?
- Творчеството на Иво Инджев е насочено срещу един човек, който се опита да го ликвидира. Не физически, а духовно и морално. Което е още по-болезнено. Президентът реагира като обидено хлапе и напомпа мускули срещу беззащитния журналист. И което е още по-смешно – вендетата на Първанов продължава и до ден-днешен.

- "Биг Брадър фемили" завърши. Много мръсотия имаше в него – ти с какви чувства оставаш?
- Както се казва – „с чувство за добре изпълнен дълг”. В интерес на истината се радвам, че всичко свърши. Сезонът беше дълъг и изморителен.

- Успехът на Кузмови предизвика полемики около образа на българското семейство…
- Нормално. Това щеше да се случи и при победа на всяка една от другите двойки. 

- Коя двойка беше твоят фаворит?
- Реално никоя. Но при четирите останали на финала семейства лично аз бях именно за Кузмови.

- "Цената на истината" породи конфликт между теб и Павлин Чипев. Поговорихте ли си на четири очи след края на надпреварата?
- Не. Не съм се виждал с никого след финала. Между нас конфликт не е имало, просто Павлин е типичният българин – говори много, когато срещу него няма никой. Да обиждаш зад гърба на човека е недостойно, да се правиш, че не си го правил, е лицемерие. Аз каквото имах да казвам на Павлин, му го казах, така че с него всичко е о`кей.

- Павлин Чипев обвини продуцентите в манипулация. Има ли истина в неговите твърдения, че не му е била позволена защита в ефир от футболната легенда Христо Стоичков?
- Това е пълна смехория! Напротив екипът на предаването многократно се опитваше да се свърже със Стоичков и да го покани да участва в шоуто. Мисля, че само колеги, които са попадали в същата ситуация – да издирват звездата, могат да ви опишат какво точно се случва. Да не говорим, че аз съвсем не съм сигурен, че Стоичков си спомня ясно кой точно е Павлин Чипев.

- Самият ти се тества с полиграфа. По лични съображения ли го направи, или за да освободиш част от напрежението в Къщата на финалната права?
- Единствените съображения, които имах, бяха свързани с непрестанното мрънкане на Съквартирантите, които се надпреварваха да говорят, пак типично по български – „ех, що не седне той на детектора, аз какви въпроси ще му задам; той да даде пример, после ние” и още, и още, и още. Накрая какво стана? Аз им показах, че не ме е страх и мога да го направя. Те обаче се уплашиха и пак не посмяха да зададат въпросите, които им се въртяха в главата. 
Скриха се като мишоци. 

Оригинална публикация 

в. Дума, ТВ приложение | 02.07.2010

ПЪРВИЯТ ОБЩ ПРОЕКТ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ОТ BTV И PRO.BG "Код: Криминално", започва на 5 юли в ефира на PRO.BG. Криминално-публицистичното предаване ще се излъчва от понеделник до четвъртък от 22.45 ч. и в рамките на 30 минути ще представя разследванията на интересни и популярни криминални случаи у нас. Всичко зад престъплението ще показват топ журналистите Миролюба Бенатова, Канна Рачева, Асен Иванов, Румяна Попова, Мая Костадинова, Мариета Николаева и Димитър Стоянов. "Код: Криминално" ще представя страшната страна на живота – престъпленията, които се случват всеки ден на улицата.

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 02.07.2010

Всекиму може да се случи, любезни ми зрителю, така стана и с покорната ти тв наблюдателка, която неочаквано и за зпа участ си загуби… очилата! И от впила орлов поглед в екрана зрителка се превърна в нещо като слушателка на телевизия. И ето какво чу за тебе тя.
Открай време дублажът на филми, сериали и предавания е един от негативните дразнители на малкия екран. Възприето като неизбежно зло, озвучаването с редки изключения не е задоволително за изискванията на съвременния зрител. Говорът, ако е натрапчиво некадърно наложен върху картината, направо може да унищожи впечатлението от най-големия филмов шедьовър до най-семппия сапунен сериал.
По принцип дублажът съществува още от времето на нямото кино, там диктор или актьор разказва вижданото на екрана, а с навлизането на "говорящото" кино техническите тогавашни несъвършенства на звука изискват допълнително нахсинхронно озвучаване. Най-разпространен е дублажът в немскоезичните страни. Руснаци, французи и държави от Ориента неизменно дублират екранните произведения от дълги години. Но това е изключителен майсторлък който, ако не е добре владян, се превръща в изтезание за слуха и зрението.
Има два вида дублаж – overvoice – четене върху оригиналния тест и nachsynhron – озвучаване едно към едно, най-популярно в игралното кино и рекламите. У нас са приложими и двете, но "оувървойс"-ът държи първенството по количество дублирани материали.
По родните телевизии дублажът се осъществява в специализирани студиа от актьори, тонрежисьори и режисьори. Но началото винаги е преводът, често толкова немарлив и гъмжащ от грешки, истинско скудоумие от пропуски, логически и смислови лапсуси, които хвърлят зрителя в джунгла от сюжетни и езикови недоразумения. У нас, независимо от съществуващите преводачески организации, никой не се съобразява с железните правила на преводаческото изкуство и така текстовете и монтажните листове се предоставят на абсолютно случайни лица, некомпетентни, незнаещи майчиния, камо ли чуждия език.
Редактори на дублираните продукти няма
Единствено съществуват те в БНТ, която отколе винаги е държала на правилния и смислен изговор. Така авантюрата придобива плът и кръв и разбива нервите на хората.
Тонрежисьорът е изключително важен, звуковото нюансиране и интерпретациите на ролите, ловкото балансиране между оригиналната и налаганата отгоре фонограма е изкуство, което за съжаление много често е извършвано немарливо. Но и тонстудиата в най-големия си брой са технически остарели, мръсни и неподдържани, направо мизерни. Малко са телевизиите в националния ефир, които осъвременяват техниката и създават приемливи условия за тази деликатна дейност.
Режисьорът на дублажа, любезни ми зрителю, е най-отговорният. Той е, който подбира подходящите гласове според сюжети и роли, той осъществява звуковия мизансцен и ако работата му е калпава, настъпва шок и ужас! Например, ако оригиналният герой говори с драматичен басов тембър, то от екрана звучи писклив глас, ако героинята е комедийна, чуваме на български неистово кълчотене на езика в стремежа да се догони характерното и смешното. Да озвучиш например Ал Пачино с глас на Мики Маус си е престъпление отвсякъде.
У нас дублиращите актьори са не повече от петдесетина активни участници в тайнството на озвучаването. Казват, че са нещо като мафия, трудно пропускаща нови гласове и личности. За по-големите и дългосрочни филми и сериали кастингът е задължителен, но кой ти гледа правилата, важното е да си "гъст" с решаващите в този бизнес.
А бизнес ли е това наистина? У нас дублажът се заплаща срамно ниско – по 45 стотинки на минута, или 45 лева за 100 минутен филм взимат актьорите. Един суперпрофесионален дублаж се извършва в рамките на 3 – 4 часа, хоноруването много отдавна не е актуализирано, не съществуват рамкови договори с разните телевизии поотделно, никой не обръща внимание на воплите на гилдията на дублиращите артисти. А такава има, тя се казва ГАРД – Гилдия на артистите, работещи в дублажа. От няколко години наградите ИКАР на Съюза на артистите включиха и награда "Златен глас" досега присъждана на Даниел Цочев, Силвия Лулчева, Симеон Владов, Васил Бинев – абсолютни корифеи в бранша.
Например Симеон Владов, озвучаващ перфектно "от бебе до баба" е горд, че е дублирал гласовете на Джереми Айрънс, Брус Уилис, Антъни Хопкинс, Брад Пит, Робърт де Ниро и още, и още. Като повечето си колеги той страстно обича работата си, смята, че гилдията е задружна.
Да отличим Владо Пенев, Станислав Пищалов, Любомир Младенов, Иван Танев, Стефан Димитриев, Лидия Вълкова, Венета Зюмбюлева, Ани Василева, Елена Русалиева, чиито имена най-често звучат след финалната реплика "Ролите озвучиха…" Някои от тях са и играещи на сцената, но повечето са тесни специалисти в дублирането и гласът е техният актьорски инструмент и изява.
Уж пред микрофона всички са равни. Да, ама не. Да имаш пластичен глас, богат на нюанси, омайващ тембър, чувство за ритъм и непременно култура са плюсове, все по-рядко срещащи се в звуковото телевизионно пространство. И като се подложат на унищожителното безхаберие и некадърност на тонрежисьори и режисьори; резултатът е отчайващ! Пилещи нервите неподходящи гласове, подбрани некомпетентно и своеволно, небалансирано наложен говор върху оригиналната фонограма превръщат в ад задължително спокойното зрителско възприятие.
Хората често се питат защо не се слагат надписи вместо дублирането. Субтитрирането даже е по-евтино от дублажа, но става значително по-бавно, сериалите непременно се озвучават, защото вървят на конвейер, но и от значение е именно бизнесът, все пак доста народ се прехранва в дублажа. Има смисъл и фактът, че и у нас хората с увреждания на зрението никак не са малко и дублажът облекчава сериозно тази част от тв публиката. Безкрайните сериали като "Дързост и красота",
"Блясък", "Съдружници по неволя", турските потреси "Листопад" и "1001 нощи" и много други няма начин да не бъдат дублирани.
Сега е криза навсякъде. Въртят се стари филми, в лятната схема са заложени предимно повторения, писна ни по празници да гледаме едни и същи прашясали "хитове" и до безсъзнание да се въртят най-вече криминални сериали отпреди повече от 20 години. Но след новините небиваемото второ място винаги се отрежда именно на филмите и сериалите и занемаряването на свежи попълнения и премиери говори за небрежност и непознаване на зрителските интереси.
И докато наричащите себе си "национални" телевизии залагат на чудната, гледка на Азис гушнал под завивките Иван&Андрей и харчат безумни средства по травестити, попфолк "икони", чалгаи тъпи политици, родната ни реч ще си остане изкривена и все повече дестабилизираща се. Затова умната с дублажа, там българското слово трябва да звънти с цялата си красота, защото и от говора от екрана зависи опазването му.
А да ти кажа, мили ми зрителю, вече въоръжена с нови очила отново цамбурнах в блатото на предлаганите мили родни картинки по телевизиите и не знам дали да не взема да загубя пак очилата си? Какво ли има още да видим с теб, драги, какво ли?
Но за това – друг път.
ТВОЯ ВАСА

Стр. 65

Минчо Празников, Иво Андреев и Стоян Янков ще бъдат лицата на метеорологичната прогнозата по ТВ7

ТВ7 I Ася ГЕОРГИЕВА I 2.07.2010

Минчо Празников, Иво Андреев и Стоян Янков ще бъдат лицата на метеорологичната прогнозата по ТВ7

От понеделник, 5 юли, петата национална ефирна телевизия у нас – ТВ7, стартира излъчването на обновена прогноза за времето, която ще използва уникална за България технология от най-модерен тип. Вместо използвания до момента от повечето телевизии блубокс, ТВ7 ще заложи на плазмен сензорен екран, чрез който различните карти ще могат да се сменят и местят само с едно докосване от страна на водещите.
Един от тях е любимецът на няколко поколения българи Минчо Празников, който се връща на малкия екран всеки уикенд в ефира на ТВ7, за да съобщава предстоящите метеорологични условия.
Другото популярно лице в ефира на ТВ7 ще бъде Иво Андреев, познат на зрителя с изявите си в прогнозите на БТВ. Освен като водещ, Андреев ще поеме и ролята на изпълнителен продуцент на метеорологичните прогнози и ще се появява на екран всеки делничен ден в минутите за време след централните и късните новинарски емисии на ТВ7.
Стоян Янков, който е географ по образование и се е занимавал със спортна журналистика, ще е водещ на прогнозата за времето в сутрешния блок „Сутрин с ТВ7”, както и в обедната емисия новини. Янков ще се изявява и в магазинното токшоу „7мо авеню”, което се води от Камелия Воче и Мон Дьо в ефира на ТВ7 всеки делничен ден от 10 до 11.30 ч. Там той ще съобщава метеорологичните условия в по-неформален стил, съответстващ на духа на предаването.
„Вярваме, че прогнозата за времето е изключително важен елемент в програмата на телевизията и вълнува голяма част от зрителите. Ето защо сме подходили професионално към нея и залагаме на добре подготвени синоптици, които да представят по-детайлна метеорологична информация”, споделя Светлана Василева, Изпълнителен директор на ТВ7.
Въвеждането на обновената прогноза за времето става няколко седмици след началото на новата програмна схема на ТВ7, която стартира на 14-ти юни и включва нови предавания, нови филми и сериали, както и промени в новинарските емисии.

в. InfoWeek | 28.06.2010

Добрите практики 3а привличане на гражданите от държавните агенции чрез социалните мрежи още не са популярни заради новостта им

Държавните институции се стремят да работят по въпроса "срещайте се с хората там, където са", като 3а целта служителите им се включват в социалните мрежи. Но задачата 3а създаването на политики 3а намаляване на рисковете, които подобни инструменти могат да крият, е тежък и сложен процес. "Създаването на политика 3а използването на социалните мрежи 3а целите на държавните агенции не е лесна Задача", се казва в изводите от наскоро проведено проучване от технологичния център на американското правителство Center for Technology in Government (CTG) към щатския университет в Олбъни, Ню Йорк. "Такава политика не само трябва да включва непрекъснато променящата се медийна среда на социалните мрежи, но също така и да е адекватна на различните начини, по които държавните служители ползват тези инструменти в своята работа."
Съществуват доста примери 3а ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Тези добри практики са все още сравнително нови и не особено популярни сред преобладаващото мнозинство държавни институции, сочат данните от проучването.
В него са обхванати 26 официални документа, регламентиращи дейността на социалните мрежи, които са анализирани заедно с резултатите от проведени интервюта с 32 държавни служители, вече ползващи инструментите на социалните мрежи. От CTG са избрали осем основни елемента, с които описват ползата от социалните медии.
Те включват: достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.

1. Достъп на служителите до социалните мрежи

До неотдавна до сайтовете на социалните мрежи бе ограничаван достъпът. Но границите между личните, професионалните и официалните контакти вече се сливат и стават нещо обичайно. Това, от друга страна, повдига въпроса дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините 3а постигане на успех.

2. Конктакти с клиентите

Тук се имат предвид създаването, поддръжката и потенциалното изтриване на контактите в социалната мрежа. Липсата на политика в тази сфера може да се отрази в случаите, когато дадена институция не е наясно с това, какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от техните служители – било то 3а лични, или професионални цели – е един от изводите в проучването. Различни са стратегиите на институциите, сочат данните от доклада на CTG: някои изискват одобрение от един служител, който обикновено е началникът на информационния отдел; докато други институции изискват одобрение от повече от един служител.

3. Допустими граници на ползване

Такава политика обикновено очертава позицията на дадена организация относно това, как нейните служители се очаква да ползват ресурсите, какви са ограниченията 3а личното ползване и последствията в случай на нарушаване на правилата. Дванадесет от разгледаните в проучването на CTG политики и ръководни принципи се отнасят до тези специфични проблеми, като мнозинството от тях ползват вече съществуващи политики с вече установени принципи на ползване на обичайните електронни и информационни източници като телефони, компютри и интернет.
Това е вероятно една от най-обсъжданите "тъмни" зони в политиката на социалните мрежи – се казва в проучването – и е трудно да се направи ясно разграничение между ползването им 3а професионални и лични нужди. Например, даден служител може да е приятел във Facebook с генералния директор на друга организация, да води с него лични разговори онлайн 3а общи интереси, при които няма как да се направи разлика между личните и професионалните теми. "Но в същото време, дали може да се твърди със сигурност, че тези разговори допринасят 3а затвърждаването на професионалните взаимоотношения?" – се пита по-нататък в анализа.
Някои организации прилагат следната политика: "Социалните мрежи се ползват 3а корпоративни цели, а не 3а лични нужди".
Други, като щатските военновъздушни сили например, са възприели по-свободна трактовка и насърчават хората си да мислят 3а себе си като 3а дежурни 24 ч., седем дни в седмицата, когато ползват социалните мрежи. Други предлагат ползването от служителите да става в допустими граници 3а професионални нужди, да има наблюдение от супервайзори, а не да се прилага еднаква политика към всички служители.

4. Контрол на служителите

Преобладаващата част от организациите възприемат съществуващите политики или като директно ги цитират, или като прилагат линкове или референтни номера на съответните политики, които определят кое в поведението на служителите е "правилно" и кое – "грешно". В резултат се определят последствията в случай на нарушение. Обаче нито една от разгледаните в проучването политики не е директно адресирана към последствията в случаите на неуместен контрол върху личните страници в социалните мрежи, става ясно от анализа на CTG.

5. Съдържание

Въпросите относно това, кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност 3а коректността на това съдържание, се поставят сравнително често в интервютата, проведени от CTG. 14 от разгледаните документи имат отношение в една или друга степен към управлението на съдържанието. В повечето случаи създаването на съдържание се предоставя на отдела или на служителя, който е създал акаунта, съвместно с началника на информационния отдел, който отговаря 3а точността на публикуваната информация и съответствието й с принципите и правилата на съответната социална мрежа.
Все повече служители се ангажират с работни дискусии, свързани със сайтове като GovLoop и Linkedln, като правят онлайн коментари по свързани с работата им теми от външни 3а организацията блогове. Десет от 26 политики просто инструктират служителите си винаги да използват стандартен отказ, чрез който се избягва обвързва пето им с мнение и съдържание, различно от официалната позиция на организацията.

6. Сигурност

Организациите се стремят да развият и внедрят добрите практики, 3а да гарантират сигурността на данните и техническата си инфраструктура в светлината на новите изисквания на потребителите, технологиите и връзката им със социалните медии. Някои от 26-те политики са с фокус именно върху проблемите на сигурността в социалните мрежи, докато други ползват по-общи формулировки. Някои компании например заявяват следното: "Където е подходящо, местната политика 3а ИТ сигурност трябва да се прилага към всички видове социални мрежи и статии". Други изразяват загрижеността си в по-конкретни аспекти. Два са основните проблеми, които се описват в политиките и които са обект на анализ и дискусии в интервютата – това са техническите и поведенческите аспекти на този тип комуникации. Технологичната гледна точка, която се засяга в цитираните политики, се свързва основно с проблемите със сигурността на паролите, функционалностите, дейностите по автентификацията на идентичността, извършвани чрез обществената инфраструктура, както и сканирането 3а вируси. 15 от тези политики включват специфични изисквания – като това, потребителите да поддържат сложни пароли; само някои изискват специално предназначени потребителски имена и пароли 3а достъп до акаунти в социалните мрежи. Две от анализираните политики подробно описват как прикачените файлове да се сканират с антивирусни програми, преди да бъдат качени в интернет от името на съответната държавна институция.

7. Правни аспекти

Докато някои политики на държавните интституции прилагат общ подход към правните аспекти – чрез общи текстове, в които се Заявява, че от всички служители се изисква да спазват законите и разпоредбите – без да се пояснява кои от тях са приложими, други се отнасят до прилагането им в специфични правни сфери като пиратство, свобода на словото, управление на архивите, достъп до информация и др. Много организации се занимават с проблемите на управлението на архивите и ограниченията на достъпа до тях, но малко са онези, които обръщат специално внимание на изнасянето на архивни документи и записи. Има се предвид как да се предотврати Загуба на съдържание при ползване на социалните мрежи.

8. Граждански контрол

Ползването на двустранната онлайн обществена комуникация от държавните институции и гражданите е сравнително ново явление. Организациите трябва да решат, дали да позволят такъв тип комуникация и как да се справят с тази нова задача. "За онези организации, които искат да имат обратна връзка от гражданите чрез официалните си сайтове в социалните мрежи, често се прилагат правила 3а приемлив контрол", се казва в проучването.
На първо място сред осемте елемента, необходими 3а създаването на ефективна политика на държавните институции спрямо социалните медии, от CTG поставят основните Задачи пред институциите, които току-що навлизат в тази сфера. Това означава да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

***

Равносметки и изводи

Съществуват много примери за ефективни начини, с помощта на които държавните агенции привличат гражданите чрез методите на социалните мрежи. Те включват достъп на служителите, контакти с клиентите, допустими граници на ползване, контрол на служителите, съдържание, сигурност, правни аспекти и граждански контрол. Тъй като тези елементи не обхващат всички възможни аспекти (ръководството е част от по-голям проект, работата по който продължава и е с фокус върху използването на социалните мрежи от държавните институции), те могат да се разглеждат основно като отправна точка.
Ето какви са и главните въпроси, които налага използването на социалните мрежи в държавната администрация:
дали на служителите трябва да им се позволява достъп до социалните мрежи и дали интернет контактът е един от начините за постигане на успех;
какви видове контакти се създават, поддържат или закриват от служителите на държавните институции;
може ли да се твърди със сигурност, че разговорите онлайн (във Facebook, например) допринасят за затвърждаването на професионалните взаимоотношения;
кой има право да качва съдържание в сайтовете на официални организации и кой носи отговорност за коректността на това съдържание. За ефективна политика в областта на социалните медии, в държавата трябва да се определят целите, да се създаде екип, да се набележат практиките, които вече ползват инструментите на социалните медии, и да се обсъдят конфликтите и несъответствията между съществуващите и предлаганите практики и процедури.

Стр. 6-7

Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист www.ivosiromahov.com | 28.06.2010

Следя с интерес развитието на българските медии и напоследък забелязвам една много интересна тенденция – броят на читателите намалява, а броят на новите издания се увеличава. Стотици са незнайните рицари на перото, които напъват да оставят своята безсмъртна диря в славната история на българската писмовност.
Почти всеки ден на сергиите се появява нова медия, която гордо тръби: "От днес България вече не е същата! Ей сега ще видите как се прави истинска журналистика… Трепери, конкуренцийо! Ликуйте, читатели!"
Българската преса има амбицията да остави на идните поколения не просто вестници и списания, а модел за подражание, по който световните медии да взимат "равнис".
Особено интересен е процесът на създаване на мъжко списание. То се базира на следните задължителни елементи:

Името на списанието

Името трябва да грабва потенциалния читател и да го кара да се идентифицира с него. За нашите географски ширини най-подходящ е брандът "Пич". "Пич" – списание за истински пичове! А ако преливате от находчивост, може да го изпишете и с четворка – "Пи4". Яко, а?

Корицата

Трябва да е шарена, лъскава и на нея да е снимано провинциално момиче по цици. Напливът от млади жени, желаещи да си популяризират млечните жлези, е огромен, но за съжаление 99 процента от тях изобщо не стават за показване. Ала да речем, че сте се спрели на Ганка от Айтос – млада, амбициозна пръчка, която е готова временно да компенсира сексуалния ви недоимък, само и само да се появи на корицата на "Пич". Да "лъсне" гола, както обичат да казват журналистите с по-скромен умствен багаж.
И тъй, Ганка от Айтос е на линия. Закарвате я в някоя квартира, закачате един стар чадър върху лампата, за да прилича на фотостудио и я карате да се чепи във всевъзможни пози, докато я снима ваш приятел, когото наричате "звездния фотограф" Гошо Гошев. След фотосесията Ганка ви се отблагодарява, като ви демонстрира последните достижения на айтоската духова школа.
Снимките са готови, но трудното тепърва предстои. Сега ви трябва човек с голям опит в работата с фотошоп – да преправи кадрите, да изтрие стриите и целулита и в краен случай да направи колаж – например да комбинира циците на Памела Андерсън с лицето на Ганка от Айтос.

"Интро" от главния редактор

В началото на всяко мъжко списание трябва да има някакви мъдри тезиси от редактора. Айде да не са мъдри, но поне да са тезиси. Да звучат като златни зърна от съкровищницата на световната мъдрост, без които животът на читателя би бил лишен от всякакъв смисъл.
Главният редактор на мъжко списание най-често е комплексар недоебец, който пише уводния текст с хладен, високомерен тон. Посланието му е: ти, читателю, си много тъпо парче, обаче си извадил ебахти късмета да се родиш в една епоха с мен. И аз сега ще те светна кое как е.
После редакторът или преразказва надве-натри съдържанието на броя, с което обезсмисля по-нататъшното му четене, или пък разказва някой стар виц, понеже е чувал, че големите мъжкари имали чувство за хумор, хе-хе.
Редакторът на "Пич" винаги говори на читателите на "ти". Не че ги познава, но така е по-снизходително. Читателят трябва постоянно да усеща, че редакторът го превъзхожда и ако някога се срещнат не би му дал дори да му лъсне патъците.
До интрото се слага портретна снимка на редактора с поглед на леко отегчен разбирач. Присвитите му очи казват: хич не ми се занимава да ви пиша тука моите безценни слова, но ако не го направя, историята няма да ми прости.

Автори в броя

Някъде в началото на списанието драгият читател трябва да бъде запознат с авторите, сътворили тоя безценен брой. Идеята е те да бъдат представени като гении, които никоя друга медия не може да си позволи. Напишете нещо такова:
"КънчоТрънчев е блогър, популярен в цял свят. (Блогър е модерната дума за графоман). Убийствената му ирония не прощава на никого. Под ударите на безмилостното му перо са попадали личности като Димитър Бербатов, Барак Обама и Тони Стораро. Специално за "Пич"
Кънчо направи анализ на най-популярните видове силикон и кой е най-подходящ според зодията на мъжа, който ще го обарва. Чети на стр. 76."
Освен авторите, редно е да се представят и фотографите. Читателите няма как да знаят, че Гошо Гошев е гаражен пияница, чийто обичаен хонорар е шише евтина водка. Затова спокойно може да ги ударите с някоя дебела лъжа от сорта:
"Фотограф на звездите – така е известен в гилдията нашият приятел Гошо Гошев. Само той може да предразположи най-красивите жени в света да покажат всичко. Пред неговия фотоапарат са заставали кралици на красотата като Ева Херцигова, Наоми Кембъл и Цецка Цачева.
Разкъсван между многобройните си ангажименти в Милано, Ню Йорк и Париж, Гошев все пак намери време да отскочи до София за зашеметяващата фотосесия на Ганка, която изпоти обектива му- на стр. 89."

Небрежно интервю с кавър-гърлата

С триста зора на фотошопа снимките на Ганка са успели да придобият някакъв вид, с който зорлем да надървят полудял от хормони седмокласник. Проблемът е, че покрай снимките трябва да се смъчат и 20-30 реда интервю с кавър-гърлата, която е почти безсловесна. Повечето такива момичета не се притесняват да изпружат гениталиите си пред публика, но отговарянето на въпроси ги хвърля в дълбок смут и сковаващия ужас "да ни съ изложа".
Затова подходът ви към интервюираната трябва да е мек, дипломатичен, омайващ:
• Изглеждаш страхотно, Ганка! (На български правилното обръщение е "Ганке", но съвременната преса смята звателния падеж за простотия). Как го постигаш, пазиш ли някаква специална диета?
• Ми нье. Ям си сичку – мисо, плудуйе, зилинчуци. Многу убичам да си хапвам и сладичку – нйещу тортичка, сладулйед…
• Не пълнееш ли от сладко?
• Ми нье. Туй ми е от зодията – на тилци-те нищу ни им са липи. Така ми пиши в хурускопа.
• Има ли мъж до теб?
• Ми в мумьента няма. Имах приятил фудбулис, ма са раздилихми приди идин мьесец. Сига съм свубодна.
• Защо се разделихте?
• Ми щоту мноу ма ривнуаши. Викам му: чуйек, ни съ излагай. Аз съм мноу луда купонжийка. Убичъм дъ съ зъбавляам. Ма той – нье. И съ раздилихми.
• Какъв е идеалът ти за мъж?
• Ми рус, висок, румантичьен и да има чусту за хумур. Да ма разсмива – туй е най-важнуту.
• Какво е за теб романтиката?
• Ми да ма земи с бьентлиту, да ма завидье на ристурант, да вичерями на свьещи, да слушами Прислава.. туй е за мьен румантикътъ.
Така, интервюто вече е взето. Сега предстои най-тежката част от работата. Репортерът трябва да пресъздаде разговора така, че от него да струи неустоима еротика, която да надърви полуделия от хормони седмокласник.
Освен това авторът на интервюто трябва да изчисти всички диалектизми, щото е тъпо една секс-икона да говори селски, нали.

Светска хроника

Съдържа няколко новини, за които редакторът е взел дребен рушвет. В светската хроника задължително трябва да използвате следните изрази: "звездното парти", "блесна на коктейла" и "шушукаха запознати". Самите новини трябва да изглеждат така:

КУЛТОВ КЛУБ СЪБРА РОДНИЯ ХАЙЛАЙФ

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на новия клуб за фюжън-чалга и чилаут-кючек в столичния квартал "Враждебна". Сред гостите на звездното парти се открояваха Eвгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон със съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че слуховете за раздялата им са клевета, шушукаха запознати.

КРАСИВИ С КОЗМЕТИКАТА НА БЪДЕЩЕТО

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на луксозен магазин за козметика втора употреба в столичния квартал "Мусагеница". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон, който беше дошъл без съпругата си Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че в отношенията им нещо куца, шушукаха запознати.

НОВ ФИТНЕСЦЕНТЪР ВАЕ ЕЛИТНИ ТЕЛА

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на фитнесцентъра "Корави тъпи копелета" в столичния квартал "Обеля". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон. Съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна" дойде само за малко и бързо си тръгна. Това даде повод за различни шушукания от различни запознати.
Такива са основните правила, по които се прави мъжко списание в България. Опитайте! Желая ви успех!

Стр. 1, 9