сп. Elle | Станислава ПЕТКОВА | 2010-04-20

Скандалите в изкуството бяха нейна запазена територия само допреди година, а днес Кристина Патрашкова провокира скандали като главен редактор на "жълт" вестник. Преди тя пишеше за художници и галерии, но след като напусна в. "Уикенд", се концентрира в една "Галерия". "Истории с Патрашкова" – телевизионно предаване с това заглавие вече не съществува, но историите на Патрашкова стават все по-увлекателни и някак тайнствени, защото тя нахлу в ъндърграунд територии – вече не четем нейни интервюта с поети и актьори, а с мафиоти. Навярно е интересно, но комфортно ли е?
Журналистката винаги е дърпала "дявола за опашката", затова етикетът "ексцентричка" прилепва за нея още с прощъпулника й във вестникарските редакции. Една сутрин в 7. 00 ч. тя влита за планьорка във в. "Отечествен фронт", облечена с мундир и пола с волани. През социализма подобни дрехи шокират доста хора. И докато сивите костюми се подсмихват на нейния тоалет, Кристина, без да й мигне окото, изброява поне 10 любопитни теми. И ги написва. Тя умее да комбинира привидно несъчетаеми неща не само в облеклото – дънки с колие от XVIII век, да речем, а и въобще: мода, футбол, политика, кино… за нея всичко е еднакво важно и вълнуващо, има емоционално отношение и към глобалните проблеми, и към детайла.

- Кристина, какво те накара да смениш жанра тотално – "Берлиоз с Георги Илиев" както каза в едно тв предаване неотдавна?

- Простият отговор е, защото повече от 20 години след началото на прехода 6 България малцина знаят кой е Берлиоз, но няма човек, който поне да не е чувал името на Георги Илиев. Дори след смъртта му продължават да излизат книги за житието-битието му, но не съм научила да се е появила нова биография на Берлиоз. Което е жалко. Защото съдбата на този ексцентричен френски композитор е много по-интересна и поучителна от живота на Георги Илиев. За Берлиоз се твърди, че е употребявал опиум, за да създава гениалните си симфонии. За Жоро Илиев се разказва, че коката му е била приятел. Но след поредната доза са се случвали страшни неща. Берлиоз е дирижирал "Траурно-триумфалната симфония" по улиците на Париж през 1840 г. с 8-килограмова сабя в ръка. Гледката е била сюрреалистична, но е звучала музика. Когато Георги Илиев е хващал оръжие, никой не е мислел за изкуство.
Аз обаче не съм сменила тотално жанра. И до днес пиша за артисти, художници и писатели, защото разбирам най-много от арт.
Когато обаче се съгласих да оглавя в. "Галерия", си дадох сметка, че освен във висшата духовност, която вълнува все по-малко хора в България, ще трябва да надникна и в задкулисието на живота. Да накарам някои личности да направят уникални по рода си, шокиращи изповеди, каквито бяха случаите с бащата на Илия Павлов – Павел Найденов, с бившия шеф на Отдела за специални акции в ДАНС Велин Хаджолов, с бизнесмена Васил Божков… В самото начало казахме, че няма да мълчим и ще се опитваме да разкриваме тайни, които са важни, за да осъзнаем какви процеси се развиват в държавата. Това е трудна, опасна и понякога неблагодарна работа. Но си заслужава. Ако я възприемеш като кауза.

- С какво те обогатява тази коренна промяна на теми и идеи?

- Темите и идеите са същите – нали изкуството е отражение на живота? Но сега, вместо да пиша анализи как някой писател е пресъздал образа на бандита X в романа си, понякога се срещам със самия бандит. Тези запознанства са много интересни, защото можеш да надникнеш в душа, в която бушуват страшни демони. Когато правих интервю с Димитър Вучев-Демби, който се свързва с търговията с дрога, останах изумена. Оказа се, че той знае наизуст стихове на Смирненски. Престъпник, който се трогва от рими… Бях толкова шокирана, че не можах да реагирам веднага. Не твърдя, че Демби е светец Напротив! Но подобно признание те кара да се замислиш какво се е случило не само с един човек, а с цялото ни общество, че от една страна, се възхищаваш на социалната поезия, а от друга, вършиш престъпления. Отговор на този въпрос, между другото, трябва да дадат всички, които са ни управлявали през последните години.

- Срещите с криминални типове – не са ли опасни? Не те ли е страх понякога какво ще излезе от това, нямаш ли колебания?

- Такива среши не са всекидневие за мен. Пък и едва ли на тях криминалният тип ще извади пистолет да те застреля. Разбира се, че се притеснявам, но пък не познавам истински журналист, който би се отказал да чуе версията на един бандит. За да подреди пъзела на истината.

- Сблъсъкът между поезия и проза ми се струва прекалено остър, но ти явно си готова за битка Имаш ли врагове?

- Да. Преди не ме долюбваха някои актьори и режисьори, в чиито творчески способности се съмнявах. Нона Йотова години наред твърдеше, че я атакувам, защото самата аз не съм станала актриса.
Сега съм трън в очите на някои от най-важните хора в държавата – министри и шефове на служби за сигурност, чиято работа вестникът критикува, когато е необходимо. А това за съжаление в момента правят много малко от останалите медии.
Оказа се, че имам врагове и сред колегите. С изключение на двама-трима, които открито се изправят срещу мен, имената на другите не знам. Те сипят потоци от клевети, обиди, откровени измислици в сайтове и блогове. Не искам да прозвучи самохвално, но ми се струва, че болката, когато не си реализиран и си комплексиран, се изражда в страшна патология. Която се изразява в словесна злоба срещу друг, който е стигнал до някъде. И е платил за това немалка цена.

- Кое е най-несправедливото, което си чувала за работата си?

- Че пиша за пари и обслужвам мафиотски интереси. Тези твърдения започнаха да се разпространяват заради упоритата мълва, че арестуваният и обвинен във всички смъртни грехове Алексей Петров стои зад вестника. За пореден път казвам: той няма нищо общо с "Галерия", както и не отричам, че се познавам с него. Водили сме изключително интересни разговори и няма да повярвам, че е мозъкът на октопода, докато не бъдат извадени категорични доказателства, че това е така. Другото ми прилича на фарс – политици, затворници, престъпници, алкохолни босове, министри забъркват името му във всички далавери, които са се случвали през последните 2 десетилетия. Други виновни няма. Очевидно той е действал сам – доста интересна мутация на мафията у нас!

- Екстравагантността е естествена за теб – знае се, че не ти е представлявало проблем да отидеш на футболен мач с театрален лорнет и рокля с кринолин. В подобни случаи контрастът е симпатичен, но няма ли опасност да загубиш себе си, ровейки в кофата за душевен боклук? Няма ли противоречие между всичко, което си правила досега, и новите ти изяви?

- Аз и сега мога да отида на среща с Демби с рокля с кринолин, ако след това ми се налага да бързам за театрална премиера. Е, вярно, че Вучев ще бъде шокиран. Къде обаче е противоречието? Демби ще ме вкара в кофата за душевен боклук, разказвайки ми кой кого и защо е убил. Разкаял ли се е, или за него човешкият живот няма никаква стойност? След това ще отида да гледам "Престъпление и наказание", в което, както знаете, разореният петербургски студент Разколников убива безскрупулна лихварка за парите й. И най-големият му ад е не самото престъпление, а душевните терзания заради него. Смятам, че ще бъде интересно да се направят някои сравнения. Най-малкото защото ми се струва, че живеем във време, в което все по-малко хора изпитват терзания – за каквото и да е.

- Коя случка е знакова за изграждане на професионалното ти самочувствие?

- Може да прозвучи парадоксално, но участието ми като коментатор в различните сезони на Биг и Вип брадър. И досега мнозина ме критикуват, че съм се включвала в подобни "тъпи" формати. Аз обаче смятам, че те са важни, защото поставят под лупа всичките ни пороци, дребни страсти, амбиции, лицемерие. В тях хората се саморазголват – от най-известния до човека от съседния блок. Когато коментирах участниците, се опитвах да направя обобщение от дребните или по-големи скандали. Да поставя на дебат различни теми – възпитанието на децата, завистта сред известните, чалга манталитета. И май се получи. Имах, разбира се, и недоброжелатели. Но никога не бях получавала повече поздравления за тезите, които защитавах. Тогава се убедих, че имам силата да лансирам непопулярни идеи. И понякога да обърна общественото мнение.

- С кого е най-щурото ти интервю?

- С Ричард Чембърлейн. Той пристигна да се снима във филм в България, когато беше изключително популярен у нас заради излъчването на сериала "Шогун". Самолетът му пристигна по-рано и нито един от организаторите още не бе дошъл на аерогарата. Заявих, че аз съм представител на домакините, и ме допуснаха до стълбичката на самолета. Посрещнах Чембърлейн, а когато се качихме в автобусчето, което да го откара до ВИП-а, признах, че съм журналистка. Той се усмихна, но се съгласи да ми даде интервю. Разполагах с не повече от 5 минути, но се справих. Бедата беше, че заминавах след няколко часа за Германия. Изпратих касетата до редакцията на в. "24 часа", където работех тогава, и на следващия ден ние бяхме единствените, които имахме интервю с актьора. То беше щуро, защото ме убеди, че в журналистиката няма невъзможни неща. Особено пък ако ти помогне и късметът.

- Мислила ли си някога да зарежеш всичко и да отидеш да живееш на… Лазурния бряг например?

- Той ми е любим заради невероятните преживявания, които съм имала там – 10 години неизменно отразявах кинофестивала в Кан. Звездите, лудницата по улиците, яхтите, фойерверките, блясъкът на диамантите, палмите, прочутият булевард "Кроазет" са най-лъскавото и луксозно нещо, което съм виждала в живота си. Тъжното е, че е фалшиво. По време на фестивала в града цари истински панаир на суетата. Когато влезеш да гледаш филмите от състезателната програма обаче, виждаш съвсем друга действителност – престъпления, кръв, бедност, перверзии. Е, има, разбира се, и комедии. Ето затова в живота не може да се тегли разделителна черта. Дори Кан не е само блясък, а и мъка. Конкретно на въпроса – с удоволствие бих ходила всяка година на Лазурния бряг, но едва ли бих останала да живея там. Битките, които искам да водя, са в България, а не на Ривиерата.

- В какво още не си се пробвала, в какво не си успяла?

- Най-големият ми провал е, че не се научих да шофирам. Взех книжка още като студентка и започнах да карам. Попаднах в една-две по-сложни ситуации и си казах, че от мен шофьор не може да стане. Мисля, че се предадох. Но това е единственото нещо, за което не положих достатъчно усилия и не повярвах в себе си.

- Най-големият компромис, който ти се е налагало да правиш в журналистиката?

- Работила съм в различни издания и в тях е било ясно за кого и как трябва да пишеш. Съобразявала съм се с тази политика, но не за дълго. Сега работя в един от малкото вестници, в които за всичко може да се пише свободно.

- Когато говорим за рокли, жълтият цвят ти отива. Но в поведението?

- Разбирам намека. Оглавявам вестник, който някои наричат "жълт", а аз – масов. Избрахме таблоидната форма, за да може покрай пикантериите да публикуваме изключително сериозни анализи, интервюта и разследвания. Просто тази формула работи. Асоциацията между цвят и поведение ми се струва абстрактна, макар че черното се смята за цвят на мафията, лилавото – на порока, а бялото – на непорочността. Тоалетите в гардероба ми са различни, но преобладават бели, черни, жълти и червени. Предпочитам последните не защото съм от ЦСКА. Валентино едва ли е чувал за отбора от Борисовата градина, но негово ревю без червена рокля няма. И все пак любимецът ми си остава Кристиан Лакроа, нищо че кризата го удари жестоко. За мен той е единственият дизайнер, който може да съчетае жълто с цикламено и това да е естетско, а не кичозно. Ето защо вярвам, че невероятни комбинации и превъплъщения няма – нито в живота, нито в журналистиката. И тъкмо затова те често пъти са по-интересни от изкуството.

Стр. 42-43, 44-45

www.segabg.com I Йоана ГЪНДОВСКА I 2005-11-09

Кой е 20-годишният радиожурналист от "Дарик", успял да доведе до истерия премиера и депутатката с въпросите си?

Има едно дете-чудо напоследък. О, не, не мести предмети с поглед, нито говори с корема си. Още по-малко в него се е преродил някой Пикасо. Просто, макар и начинаещ журналист, умее да задава въпроси и не се отказва да пита – докато политвеличията отсреща му не се предадат и не отговорят, или пък, разпенени от неудобните питания, го залеят с вълна от ругатни. Компрометирайки така себе си.
Иде реч за 20-годишния радиорепортер на "Дарик" Виктор Николаев. Момчето, което – иска или не, се прочу, попадайки в центъра на медийния циклон заради неадекватната реакция на 2-ма мастити политици на зададени от него простички въпроси.
—————————————
Помните ли Юлия Берберян и баничките?
А прословутата й реплика, че "журналистите са пълни боклуци"? Едва ли сте забравили и последните изцепки на премиера Костов за човешките му права и задълженията на журналистите. Ей за всичко това виновен е Виктор. Защо? Защото, както децата искат да знаят всичко, така и Виктор простичко и по детски пита "Защо?". Ама да кажеш, че той прави това грубо, нахално и демонстративно – тъй че да предизвика съответна реакция, не. Напротив. Представете си едно младо момче с още детска физиономия. Към това прибавете нужното възпитание и уважение към когото трябва. Към всичко това сложете благ тон, в никой случай неучтиво, камо ли арогантно държание и накрая въпроса – най-лесния въпрос на света – логичен и точен. Предполагащ точно толкова простичък отговор. И резултатът е: изнервен премиер, истерични депутати, първи страници по вестниците.
Но защо така полудяват политиците? Както казва самият Виктор, "на много по-неудобни въпроси" реакцията не е била такава. И той сам е учуден, че на питането му: "Г-н Костов, кога точно разбрахте, че на Бисеров и Цонев са им застъпени икономически интереси?" е последвал такъв гневен порой от страна на премиера: "Що за въпрос ми вменявате? Откъде накъде идва това нещо? Аз протестирам срещу подобен начин на задаване на въпрос. Това е безкрайно недопустимо за отношение между медии и един човек.

Вие сте длъжен да ми спазвате правата

(Журналистически смях в залата за пресконференции – б. р.) Моля ви се да бъдете коректни. Откъде накъде ще ми вменявате мнения, позиции и т. н. Кой сте вие да си го позволявате в края на краищата? За какъв се преживявате? Ама моля ви се – оттеглете си въобще въпроса! Как така ще ми казвате какво съм искал и какво… Що за нахалство! Върнете се в детския дом!"
Обяснението на Виктор за случая е, че на Костов просто не са му издържали нервите. "Той се беше изнервил от всички въпроси, моят бе капката, която преля чашата", казва скромно радиожурналистът студент. И допълва: "Не се уплаших. Стъписах се. Мен просто ме интересува и сега – защо, когато някой излезе от техните среди, както Бонев, Бисеров и Цонев например, става така, че все те са лоши. Виктор недоумява от тази реакция. "Не защитавам никого. И политическите ми коментари по радиото на тази тема не са били ода за Бисеров или Бонев, просто питам кога и защо", обяснява младият репортер. И твърди, че не мисли да се отказва от провокативните си въпроси. "Ще продължа да питам. На мен все още не ми е ясно кога са разбрали", добавя той.
Това, което дразни Виктор обаче, е усещането, че сините политици гледат на него вече с друго око. "Те сякаш са си внушили вече, че имам едва ли не лично отношение към тях", обяснява той. Виктор се връща назад към скандалите около къщите на Христо Бисеров и на премиерската щерка Мина. "Тогава Иван Костов ме стъписа. Питах го изключително добронамерено не му ли се струва, че СДС губи от факта, че на много конкретни въпроси не се дават точни отговори. Преди се говореше за къщата на Бисеров, сега за една друга къща…" И какво мислите става? Костов се обръща тогава персонално към него и заявява: "Вижте какво, уважаеми колега, наблюдавам ви от известно време – вие се опитвате да вкарате в политически дебат моето семейство."
Покрай тази случка той се сеща и за редица други, свързани със Соколов – например когато на пореден негов въпрос за пътуването в Канада шефът на парламента казва: "Не ме принуждавайте да припомням онзи милиционерски виц: тъп, но упорит."
Виктор не се впряга и от това. Въпреки всичко не смята, че предизвиква такова грубо отношение от политиците. Тези случаи обаче променят отношението му към институциите.
Случаят "Берберян", който е и най-фрапиращ, убива уважението му към Народното събрание.
Прословутото интервю на Виктор с Юлия Берберян за баничките

е и първият му сериозен сблъсък с политиката

"Не разбирам защо тя побесня от репортаж, който дори не бе посветен на парламента", спомня си Николаев. Известният репортаж през пролетта бе за премахването на привилегията студенти и пенсионери да пътуват безплатно в градския транспорт. "В репортажа една жена каза "и закуската ни вземат". А аз отвърнах, че докато на едни им вземат закуските, депутатите не само се хранят на цинично ниски цени в парламента, но имат право и на безплатни карти за транспорт", казва журналистът. И ей заради тая вметка Берберян почва да звъни в радиото и стига до прословутите си изцепки "журналистите са пълни боклуци", "вашият корем изглежда много голям" и т. н.
До този момент Берберян изобщо не е знаела как изглежда Виктор. После той сам й се представил в парламента така:

"Здравейте, аз съм с големия корем"

Изумих се на наглостта й, след като и дума за нея не е казано в репортажа. За мен и сега цените са си цинично ниски в парламента. Освен това недопустимо е депутат да има такъв речник, смята Виктор. Докато си говорим, покрай нас минава Берберян. "Видя ли как мина, все едно не ме вижда", казва Виктор. И с усмивка повтаря, че се надява реакциите на политиците да не са лично отношение към него. Защото Виктор си харесва ресора СДС и няма намерение скоро да го сменя.
"Чувствам се в кожата си, става ми все по-интересно. Все още имам хъс", казва той.
И родителите му го подкрепят изцяло. Майка му Роси, която е борсов посредник, малко се притеснявала заради скандалите, свързани със сина й.

Хъсът към журналистиката не е случаен

Баща му Николай е вестникар, работи в местния разградски вестник. Разград е и родното място на Николаев. Роден е на 15 декември 1979 г. Завършил е механотехникум. Въпреки че почти не е учил български и литература, решава да кандидатства журналистика. През 1997 г. започнал да работи в местното музикално радио "Оберон". После взема частни уроци по литература и през 1998 г. го приемат журналистика в София. Първите две седмици ходил редовно на лекции, но бързо му доскучало и след около месец започнал да мисли за работа. Така отива на стаж в "Дарик".
Първо работи в икономическото предаване "Портфейл". Там се задържа година. А миналия декември става парламентарен репортер.
Всъщност за първи път гласът му се чул по Дарик радио не като журналист, а като кандидат-студент в анкета за писмения изпит по журналистика през 1998 г.

Първият му репортаж пък е с граждани за визитата на принц Чарлз.
Иначе Виктор е изключително разсеян и разпилян, казват колегите му, а и той сам си признава. Например редовно звъни от нечий чужд телефон на собствения си, за да открие къде го е оставил. "Забравям. Разсеян съм, но Таня Генева слага ред в къщата на нашия екип в парламента", признава си Виктор.
Колегите му в радиото пък го "мразят", защото след случая "Берберян" пристигал винаги с една баничка в ръка, нахапвал я, а после я оставял на някое бюро. Но пък така те винаги знаели дали Виктор е минал през редакцията.
Николаев е известен и с това, че може би е единственият човек, който винаги и навсякъде иска касови бележки. И един съвет, дано не сте магазинер и да продадете нещо развалено на Николаев, защото лошо ви се пише. Веднъж си купил вкиснала лютеница, веднага извадил касетофона и после – цял репортаж.
"Виктор и в тоалетната да отиде, ще се върне с репортаж", казват колегите му от радиото. През една от отпуските си отишъл в Разград и се върнал с материал… за тоалетните.
Та ей такова е момчето, навлякло си свещения гняв на премиера.

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 2010-04-21 

Списание "Мениджър" е на първо място по приходи от реклама през първите три месеца на 2010 г. Ръстът на "Мениджър" е 20% и така измества от двете челни позиции модните женски списания. Средният спад на приходите от реклама в месечните списания е 34%. Данните са на агенция TNS/TV Plan, която наблюдава рекламния пазар в медиите.

Списание "Мениджър" е на първо място по приходи от реклама през първите три месеца на 2010 г. Ръстът на "Мениджър" е 20% и така измества от двете челни позиции модните женски списания.

сп. Rouge | 2010-04-17 | 00:01:01

За него Playboy не е просто името на списанието, което у нас той оглавяваше дълги години, но и имидж, начин на живот и привилегия за избрани. С днешна дата журналистът има собствен блог, в който нещата са представени от неговата интересна мъжка гледна точка, която идеално се вписа и в концепцията 10-те ЗА на Rouge.

ЗА МЪЖКИТЕ СПИСАНИЯ И БЪЛГАРИНЪТ МЕЖДУ PLAYBOY И PENTHOUSE

Печелившата формула не само за мъжко издание, а за каквото и да е списание, и въобще за какъвто и да било проект, е най-вече сериозна и постоянна работа. За съжаление повечето списания в България в момента се правят без особено старание. Това е вследствие на годините отпреди кризата, когато всички бяха свикнали да печелят без да полагат усилия. Сега обаче дойдоха времена, в които само талантливите и старателните имат успех. За останалите ситуацията е сложна. В момента повечето мъжки списания у нас са в сериозна криза – тиражите им падат, рекламните постъпления – също. Какво искат да четат мъжете ли? Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Искат хубави неща, поднесени с вкус, начело с красиви жени, ако може. Искат добра журналистика, чувство за хумор, както и актуални теми, които фокусират вниманието.

ЗА БЛОНДИНКИТЕ И БРЮНЕТКИТЕ

Лично аз предпочитам брюнетки. От вас разбирам, че има изследване, според което богатите предпочитат тъмнокоси, но не съм сигурен дали е така. Аз не мисля, че съм богат. Или поне не и с пари. Според мен блондинките са по-атрактивният тип, ако говорим за медии и шоубизнес. Вероятно и всяка жена, която е експериментирала с цвета на косата си, го е изпитвала нагледно русият цвят предизвиква повече внимание. Друг е въпросът, че В момента не е особено модерен. На мен лично тази тенденция ми допада.

ЗА СИЛИКОНОВАТА ВЪЛНА В

България, за съжаление тази Вълна изобщо не отшумява. Напротив, манията става Все по-неконтролируема. Най-тъжното е, когато до силикон прибягват млади момичета, които изобщо нямат нужда от такъв. Те са поне половината от общия брой. Много тъжна статистика! За съжаление, медиите пропагандират тази мания. Добре, че беше скорошният филм на Миролюба Бенатова по БТВ, който донякъде я демитологизира. Доста момичета се отказаха да лягат под скалпела, след като го гледаха. Така че браво на тази журналистка, поздравявам я още веднъж и чрез вас.

ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ЗВЕЗДИ И КОМПАНЬОНКИ

Какво значи "компаньонки"? Всеки е компаньон на някого. И всеки получава нещо в замяна на компанията си, ако погледнем чисто формално и философски на нещата. А дали има и такива звезди "на повикване" -ами нищо чудно и да има, но тях не бих ги нарекъл точно звезди. Една истинска звезда няма нужда да е компаньонка, няма нужда да има тарифа, нито да присъства в някакъв сайт, както се опитаха да внушат за Николета, Андреа или Венета Харизанова. Дали това е начин за самореклама? Не бих казал, по-скоро е опит за черен PR от страна на някакви амбициозни нови сайтове, които така разбират сензационната журналистика. Но всичко в крайна сметка се обръща срещу тях. Когато правиш миризлива журналистика, тя овонява не толкова жертвите ти, колкото собствения ти офис. Искрено съжалявам тези сайтове, които предприеха грозна кампания срещу някои от най-красивите жени в България. Те явно са се прицелили към най-комплексираната част от аудиторията – към читателите, които искат всичко да бъде омаскарено и демитологизирано.

ЗА BIG BROTHER FAMILY В ТЪРСЕНЕ НА НАЙ-(НЕ) ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО.

Аз съм от привържениците на това шоу. Смятам, че е майсторски направено от хора, които си разбират от работата -като интрига, като трикове за поддържане на зрителско напрежение, като монтаж… Колкото до "идеалното семейство" – за да се пропагандират някакви ценности, един от най-добрите начини за това е да се покаже техният антипод, да се предизвикат дискусии и спорове по темата. Да си представим, че бяха вкарали в Къщата 9-10 образцови семейства. Кой щеше да гледа тази скука, кажете ми? Тогава щеше да има критики, че Big Brother е непрофесионално направено риалити. Сега обаче, когато се вижда, че предаването предизвиква голям обществен интерес, веднага се надигнаха дежурните мърморковци и псевдо-интелектуалци, които започват да размахват пръст и да ни учат на морал.

ЗА БЪЛГАРСКИЯ ХЮ ХЕФНЪР

Не бих казал, че има такъв. Хю Хефнър е олицетворение на интелигентния и богат мъж, който нито за миг не престава да е джентълмен, да бъде щедър към всички, без да търси непременно някаква изгода от това. В България повечето богати мъже не са такива. Или не са щедри, или не са джентълмени, или са такива, но търсят непременно някакъв келепир. Не искам да давам конкретни примери за пишман-плейбои – светската хроника е пълна с имената и снимките им.

ЗА РЕЙТИНГОВАТА БИТКА ПРЕМИЕР-ПРЕЗИДЕНТ

Не мисля, че премиерът има нужда да се съревновава с някого за висок рейтинг. Той е и без това подозрително висок, задължаващо висок. Даже и най-върлите червени симпатизанти разбират, че Първанов отсега прави опити да си осигури някакво политическо бъдеще след края на втория му мандат. Най-малкото е длъжен да опита, "да падне за дузпа", както се казва. Не мисля обаче, че номерът ще мине. Конкуренцията между него и Бойко Борисов е неравностойна. Първанов е стигнал до ситуация, в която даже да говори верни и смислени неща, хората не му вярват. Обратно – премиерът пък си е създал доверие и имидж, който кара всички да му вярват дори тогава, когато не говори чак толкова хубави неща.

ЗА ПРАВИЛОТО: NO CHALGA NO PARTY!

Освен че съм фен на Big Brother, аз съм и от хората, които не мразят чалгата. Или поне не съм от тези, които държат на всяка цена да се дистанцират от нея. Всеки може да се забавлява така, както намери за добре. А и е нереално да очакваме "да се прескачат етапи" от развитието. Тази музика е липсвала дълги години на българина. Нека да й се насити, да се нахрани с нея, преди да стане no-Възвишен и изтънчен В музикалния си Вкус. Впрочем, Вече има признаци за такава еволюция и израстване. Същевременно, скучната и стерилна поп-музика започва все повече да се отваря към по-масовия вкус – благодарение на по-находчиви изпълнители като Аксиния например, Deep Zone Project, Миро… Крайно време беше да се отдалечим от "цвят лилав", "червило за теб и за мен", "аз съм портокалово момиче" и "есен, есен, умиращ сезон".

ЗА СОЦИАЛНАТА МОЩ НА БЛОГОВЕТЕ

в блоговете няма цензура. Реагират бързо на всяко събитие. Същевременно, т.нар. "сериозна преса" е в дълбока, дългогодишна криза. Почти няма вестници, в които да се прави модерна журналистика. Нещата са замръзнали на някакво ниво отпреди 15 години. Така че не изпитвам никакво съжаление към вестниците, чиито тиражи се сгромолясват. Колкото до Facebook, откакто го преведоха на български, този сайт буквално смаза всякаква конкуренция от други социални мрежи. И не е учудващо – всичко там е организирано перфектно. Ако успеят да въведат и видеочат, както и трансфер на файлове, вече съвсем няма да излизаме от неговия адрес.

ЗА КАНДИДАТКИТЕ ЗА СЛАВА

Да предизвикаш интерес към себе си изобщо не е толкова трудно като да го задържиш. Популярност се постига по много начини – понякога е достатъчна дори и една хубава фотосесия. Оттам нататък идва по-трудното – да покажеш характер, чар, присъствие, интелект, умение да комуникираш с хора, вкус, стил, обноски. Това не всеки го притежава. И не всяко момиче се научава на всички тези неща. Онези, които се справят, стават истински звезди. Останалите – само вечни кандидатки за такива.

Стр. 38, 40, 42

в. Сега | Десислава КОЛЕВА | 2010-04-20 

Ударната кампания срещу заблуждаващите послания 6 медиите не дава вид да е стреснала производители и агенции

"Забранява се предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата". "Заблуждаваща е всяка реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент".
Тези дефиниции за имитация и за заблуждаваща реклама са записани в края на 2008 г. в Закона за защита на конкуренцията. Откакто ги има, Комисията за защита на конкуренцията усилено прилага тези ограничения в надзорната си дейност. През 2009 г. например са наложени глоби в размер на 11.7 млн. лв. за нелоялна конкуренция (заблуждаващата реклама е част от тях, но няма точни данни каква). Това е двойно повече спрямо 2008 г., а тази година комисията не дава вид да намалява темпото.
От началото на годината регулаторът наложи 11 глоби на фирми и рекламни агенции за общо 1.5 млн. лв. Ето някои от решенията й:
22 януари: Производителят на ядките "Чили" и рекламната агенция "Публисис" са глобени 418 405 лв., които съответно се поделят между производителя (246180 лв.) и агенцията (172 225 лв.). Мотивите на регулатора са, че рекламата, основана на българския фолклор и посланието "От нашето по-хубаво няма", въвежда в заблуждение потребителите, че ядките са българско производство, а КЗК е установила, че с изключение на слънчогледовите семки останалите ядки се произвеждат от румънската "Флипер Комимпекс", като суровината се доставя от Аржентина, Китай, Иран, Турция, Мозамбик и САЩ.
6 април: "Радиокомпания Си.Джей", разпространител на "Радио NJOY", е глобена с 42 200 лв. за игра с награда лек автомобил. Мотивът на КЗК: това може "да изкриви слушателския интерес и да повлияе върху избора на радиостанция на слушателите, мотивиран не от качеството на програмната схема, а от възможността за печалба". Комисията намира, че повишаването на аудиторията чрез използване на непазарни методи може да изкриви търсенето на услугата и да повлияе негативно върху конкурентната среда.
7 април: "Белла България" е глобена 217 680 лв. Мотивите: незаконно привличане на клиенти чрез обещания за пътуване. Тук под прицела на регулатора попада играта на "Стягайте багажа за LEKI пътешествия". Срещу изпратен уникален код от опаковка на колбаси всеки може да участва в раздаването на самолетни уикенд екскурзии за двама до Париж, Лондон, Рим и Берлин. Мо-
тивите тук са същите както и при Радио NJOY – използване на непазарни методи, с които се отклонява вниманието на потребителя от реалните качества на продукта.
8 април: Хрупкава глоба от 231300 лв. за производителя на брускети "Марети". Брускетите се произвеждат от фирма "Итал фууд Индъстри", която обаче се оказва, че не е регистрирана нито в Рим, нито в който и да е италиански град, а в Шумен. Мотивите, разбира се, са отново заблуждаваща реклама -производителят не е посочил добросъвестно българския произход на продукта си, а чрез рекламните клипове, излъчвани по телевизиите, се създава недвусмисленото впечатление, че това е италиански продукт. По абсолютно идентичен начин м.г. КЗК глоби с над 1 млн. лв. "СИС Индъстрийз" за "Узаки Зорбас" и "българската гръцка мастика"
11 април: Серията нямаше как да се размине и без производител на алкохол. 450 000 лв. е глобата за "Винпром Пещера" и 4 рекламни агенции за заблуждаваща реклама на спиртни напитки. Става дума за рекламираните нискоалкохолни напитки Flirt Tease, Black Ran и "Пещерска", които според КЗК изцяло наподобяват рекламните послания на водка Flirt, уиски Black Ram и ракия "Пещера", също произвеждани от "Винпром Пещера". Според комисията сюжетът, героите и съдържанието на рекламните тв клипове наподобяват вече известните алкохолни напитки, което би въвело в заблуждение потребителите.
13 април: "СИС индъстрийс" този път се размина само със 129 000 лв. за реклама на нискоалкохолното питие "Савой микс дринк".
Идентична ситуация както и при "Винпром Пещера". С 14 278 лв. е глобена и рекламната агенция, обслужвала продукта. Интересно е заключението, че с рекламата на нискоалко-холната напитка, чието послание изцяло наподобява това на водката със същото име, компанията е успяла да рекламира спиртната напитка преди 22 ч., което е забранено по закон. И още един факт: КЗК твърди, че "СИС индъстрийс" и "Винпром Пещера" заобикалят закона, като рекламират нискоалкохолни напитки, които обаче не могат да бъдат открити в търговската мрежа. Такава е равносметката засега. Звучи подозрително като поговорката "кучето си лае, керванът си върви". Повечето санкционирани рекламни кампании са добре улегнали в паметта на зрителя, тъй като се въртят безспир от месеци насам и в тях ново е само глобата. В България далеч не едно радио предлага материални награди и ползва "непазарни методи". Заблуждаващата реклама пък е по-скоро правило, отколкото изключение – само да си припомним шоколадите от "чисто алпийско мляко", продуктите, правени "на село" и пр. Глобите явно съвсем прилягат на джоба на производителите, щом не са успели да стреснат никого. За съжаление у нас дори свръхактивността на контролните органи не успява да въведе ред в рекламния кич, който от година на година се движи по ръба на закона, но най-вече на добрия вкус. Интелигентните кампании, правени в България, се броят на пръсти – несъмнено проблем не само на авторите, а най-вече на стандартите на производителите.

НРАВИ

Ако рекламният бизнес у нас имаше традиции и саморегулацията, може би нямаше да се налага такава активност от официалния регулатор. Опит за това прави Националният съвет за саморегулация. Това е доброволно сдружение на рекламодателите у нас, което се произнася по етичната страна на рекламата. Всеки, който мисли, че някоя реклама нарушава добрия тон или се почувства засегнат, може да подаде жалба. Решенията на съвета нямат задължителен характер, но самото съществуване на такъв орган говори за събуждащо се съзнание както сред рекламния бизнес, така и сред потребителите. Последните две жалби са срещу списание "Пентхаус"
и водката "Оргазъм". В жалбата срещу списанието се казва, че рекламата е "ужасно противна", а жалбоподателят не проумява как е възможно да стои повече от месец по билбордове по централните булеварди. Съветът за саморегулация се произнася, че рекламата може да попадне под няколко категории: за сексуално изображение, неподходящо за деца, дискриминация и/или унижение, както и обида, и авторите му подлежат на наказание според Наказателния кодекс. "Рекламата уронва престижа на жените и принизява женския пол до сексуален обект или, грубо казано, парче месо и насаждането на подобно възприятие може да увреди морално развитието на непълнолетните и младежите", заключава съветът. Позовавайки се на няколко члена от националните етични правила за реклама и търговска комуникация, етичната комисия се произнася положително по жалбите. Какво обаче е отношението на издателите на списанието, красноречиво говори фактът, че те дори не са изпратили свое становище до НСС. Производителят на водка "Оргазъм" заявява, че очаква " с нетърпение вердикта на Етичната комисия към НСС. Какъвто и да е той, ще го използваме в рекламната си кампания, за предоставянето на която възможност предварително ви благодарим!"

ПРЕВАНТИВНО

Ако се вярва на съобщенията от Франция, българският зрител в скоро време трябва да бъде спасен от една от най-упоритите рекламни кампании у нас – за широко популяризираните храносмилателни достойнства на киселото мляко на "Данои" "Активия". Преди дни френската компания обяви, че спира да рекламира тези качества на продукта, тъй като очаква негативно становище за него от Европейската агенция по безопасността на храните, предаде "Франс прес". Във Франция рекламите вече са изтеглени, очаква се същото да се направи и в цяла Европа. В продължение на години обаче френският хранителен гигант отчиташе сериозни постъпления от въпросната марка.

Стр. 14

www.dnevnik.bg | 2010-04-20 

СМЕ (Central European Media Enterprises Ltd.) днес финализира анонсираната преди време сделка за придобиване на медийната група на Би Ти Ви от "Нюз Корпорейшън", съобщи компанията.
Покупката включва включва освен Би Ти Ви и кабелните канали bTV Cinema и bTV Comedy, както и няколко радиостанции. Стойността на сделката възлиза на 400 млн. щатски долара, както и заплащането на 13 млн. щатски долара оборотен капитал.
Адриан Сърбу, президент и главен изпълнителен директор на СМЕ, коментира: "Придобиването на групата на Би Ти Ви е важно събитие за СМЕ. Ние затвърждаваме развитието си като вертикално интегрирана медийна и развлекателна компания основно в Централна и Източна Европа. Нашият регион е един от най-динамичните в света и ние очакваме бързо да възвърнем темпа си на растеж в момента, в който пазарът се възстанови. България ще бъде 6-та държава, която ще въведе модела на СМЕ, чийто успех се базира на лидерство сред аудиторията и високите оперативни стандарти в различните подразделения – телевизия, интернет и програмно съдържание."

Оригинална публикация

в. Дума | 2010-04-20

Най-евтиният спортен всекидневник "Топспорт" ще бъде закрит. Последният брой ще излезе на 19 май. Журналистите вече получили едномесечни предизвестия за прекратяване на договорите. Ще продължи да съществува сайтът "Топспорт", който се прави от друг екип и има вероятност част от журналистите от вестника да преминат в интернет-изданието.

Стр. 24

www.avtora.com I Георги НЕДЕЛЧЕВ I 2010-04-20 

Познахте. И тримата бяха водещи на важни предавания в национални телевизии, но за кратко. Братята по оръжие Павлови и Витков паднаха в неравен бой с най-големия враг на един водещ – цифрите от рейтинга. 

И тримата получиха крайно недостатъчен шанс да се докажат. Прибързаното им отстраняване от ефира обаче говори не толкова за някакви техни минуси като водещи, колкото за чудовищното напрежение и нарастваща мениджърска нервност в условията на все по-ожесточена тв конкуренция.
Новината от тази седмица е, че Ани Цолова остана без партньора си в сутрешния блок на bTV. За Митко Павлов може да се каже всичко друго, но не и че е начинаещ в професията. Емблематичният (и даже бих казал незаменим) радиоводещ премина през рейтингови телевизионни шоута като “10-те най”, “Това го знае всяко хлапе” и Dancing Stars 2.
Остана лоялен към bTV, въпреки че можеше да се трансферира в Нова телевизия заедно с екипите на Иван и Андрей и Нико Тупарев. Сякаш за да му се отблагодарят, от телевизията решиха да го сложат в освободения от Бареков стол. Дали са знаели плюсовете и рисковете на този ход? Би трябвало.
Димитър Павлов в "Тази сутрин" по bTV – един майстор на монолога, принуден да води диалози.
Силата на Митко Павлов е в бързата мисъл, умението да реагира адекватно и да се самоиронизира. Минусите му са свързани най-вече с това, че той е по-скоро монологичен, отколкото диалогичен водещ. При това предпочита да говори свои собствени думи, отколкото да чете нещо, написано от сценарист (както например беше в Dancing Stars 2). По принцип никога не е добре, когато водещият има по-голям интелектуален потенциал от сценариста. Но това е друга тема.
Митко Павлов със сигурност не е най-добрият задавач на въпроси, нито е всепризнат майстор на диалога. И това шефовете на bTV трябваше да са го разбрали доста преди да експериментират с него в сутрешния си блок. С бързото му отстраняване те дефакто признават най-вече своя собствена грешка. Тя ще остане в зрителското съзнание дълго след отшумяването на неговия специфичен тембър.
Подобна беше и ситуацията със Светльо Витков, на когото миналата есен възложиха амбициозното ток-шоу на PRO.BG “Точно така” от 17.30 ч. Преди това хиподилецът имаше не особено добри спомени като водещ на фиаското “Пей с мен” по Нова. Там вината изобщо не бе негова – и концепцията, и сценарият, и въобще всичко беше тотален хаос, дирижиран от Павел Станчев. А комбинирането на Витков в тандем с Камен Воденичаров бе далеч от върховете на телевизионната стратегия и тактика.
Светльо Витков в "Точно така" – чешит хиподилец в часовия пояс на домакините и пенсионерите.
В “Точно така” Светльо получи точно толкова шанс за импровизация и изява на остроумието си, колкото и Митко Павлов в Dancing Stars 2 и сутрешния блок. В калъпа на лъскаво предаване с ранен час, предпочитан най-вече от домакини и пенсионери, г-н Хиподилски беше буквално обезоръжен от най-силните си козове – ирония, сарказъм и интелигентно поднесена гавра с всичко възможно. Принудиха го да води диалози по теми, които са му чужди и далечни, да разпитва гости, които на драго сърце би подигравал в някоя своя песен (Ицо Петрофф, Краси Аврамов, мургави чалга изпълнители и т.н.). Личеше от километри, че не се чувства комфортно в тази роля.
Тук също е учудващо как шефовете на PRO.BG не са били наясно с натурата на Витков далеч преди да го тропосат върху луксозния си диван. По-късно в него седна Орлин Павлов и видимо се чувстваше по-уверено. Рейтингът обаче не се вдигна решението не закъсня. От 1 май “Точно така” пада от ефира на PRO.BG. Така и бившият вокалист на Каффе последва съдбата на предшественика си и на своя съфамилник от bTV.
Не само за Светльо и Орлин, но и за цялата публика на въпросната телевизия задълго ще остане един особен горчив вкус в устата – че нещо в цялата й програмация не е наред.
Новината от последния ден: от 1 май и Орлин Павлов слиза от ефир, заедно с цялото шоу "Точно така", завинаги.
Конкуренцията в период на финансова криза е голяма и спасение не е гарантирано за никого. Експериментите с водещи ще продължат и то далеч не само в bTV и братската й PRO.BG. Тепърва предстои развоят на събитията в сутрешния блок на Нова телевизия и в съботния мастодонт “Станция Нова”. Не спират и експериментите с нови и нови красавици във викторините с думички и числа. В PRO.BG имат две нови предавания през уикенда, по bTV ще следим как Диана Найденова се адаптира към “Нека говорят” с Росен Петров, а Милен Цветков се завръща с гръм и трясък в нискорейтингова кабеларка… Остава само отнякъде да ни изненада и Азис.
В пренаселената телевизионна джунгла става все по-трудно да бъдеш обикновен хипопотам или крокодил. Но още по-трудно е за хиподилите, защото остроумието изисква по-специална публика, време и място. И съответно – по-далновидни програмни шефове. А те явно са по-дефицитни и от талантливи сценаристи на сериали.

Оригинална публикация

в. Монитор I 2010-04-20 

Вчера, на 19 май, телевизия PRO.BG взе решение от 1 май "Точно така" с водещ Орлин Павлов да не бъде вече част от програмната схема на медията, съобщава сайтът hotnews.com. За периода на своето съществуване "Точно така" посрещна в своето студио едни от най-ярките лица в България, както и разказа необикновените истории на едни от най-интересните личности у нас. Зрителите на шоуто станаха свидетели и на няколко благотворителни концерта и инициативи, които вдъхнаха надежда за живот и събраха средства за лечението на Деян от Добрич и Гого от "Тоника".
"Попадането ми в PRO.BG отвори много врати за мен и ми даде много възможности", споделя Орлин Павлов.

Стр. 40