Риалити радио

Temadaily.bg I Светослав СПАСОВ I 3.02.2014

БНР вкарва камери в сутрешните си блокове и в „Неделя 150“

Аудиторията на БНР скоро ще може не само да слуша, но и да вижда някои от емблематичните му предавания. Най-новата интернет платформа на медията – „Радио Бинар“, е сред първите хибридни радиа в света, които вече предават с картина събития и концерти, оригинални програми на БНР и важни прояви от всяка точка на страната. Новото ръководство на радиото има идея да пусне с образ и някои знакови предавания като например сутрешните блокове на „Хоризонт”,”Христо Ботев” и „Радио София“ и популярни рубрики като „Неделя 150”. „Така слушателите ще станат и зрители и ще могат да надзърнат в студиата и апаратните на радиото, докато водещите разговорят със събеседниците си – разказа програмният директор на БНР Иво Тодоров. – Освен live стрийминга – живите излъчвания в глобалната мрежа, медията разработва и приложения за мобилни телефони и таблети за по-бърз и лесен достъп до всички програми. Така БНР стъпва на всички платформи и предлага на аудиторията универсално съдържание с помощта на новите технологии и в съответствие с програмната си стратегия.“

От началото на февруари столичното „Радио София“ спира да излъчва пряко пленарните заседания на Народното събрание в сряда, четвъртък и петък. Те остават достъпни на сайта на парламента. „Оттук нататък „Радио София“ ще работи като класическо радио и ще обръща все по-голямо внимание на младежката аудитория, поясни Тодоров. „Променихме името на сутрешния блок и той вече се казва „Радио кафе“ – от 7 до 10 часа през делниците и от 10 до 12 през уикенда. Следобедният блок също е с ново заглавие – „Две четвърти“. Променихме звуковите сигнали и звуковата среда. След всяка емисия първата песен по „Радио София“ задължително е българска. Мислим по въпроса и как в програмата на БНР да присъстват все повече записи от Златния фонд на радиото. Знаете, в него има уникални архивни материали и нашата амбиция е те да стават все по-достъпни за аудиторията.“

Всеки последен понеделник на месеца от 11 до 12 часа на обяд едновременно по „Хоризонт“ и по „Христо Ботев“ ще върви предаването „60 минути на директора“. Първият му брой мина преди дни. В него шефът на БНР Радослав Янкулов, който е и дългогодишен глас на радиото, програмният директор Иво Тодоров и други от ръководството ще разказват за важните събитие в медията през изминалите и през идващите 30 дни. Водещите ще отговарят и на въпроси на слушателите. „Както мисля, така говоря“ – с тази латинска сентенция директорът Янкулов отвори микрофона в дебютния брой.

Скоро програмите на БНР ще започнат да си разменят предавания, съобщи още Тодоров. Интересни обекти, излъчени по регионалните честоти, ще може да се чуят и в националния ефир на „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Оттам пък към градските Радио Благоевград, Радио Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Пловдив, Радио Стара Загора и Радио Шумен ще тръгват любопитни сюжети, създадени в централната сграда на „Драган Цанков“ 5.

БНР вече притежава и собствено списание – англоезичното Zoom Bulgaria. Пилотният брой се появи през януари. Хартиената медия се списва от екипа на „Радио България“. Списанието ще е ежемесечно и ще излиза на 32 страници. Радиото ще го разпространява безплатно сред чуждите гости и туристите. Затова то ще може да се намери по хотелите и на летищата в София, Пловдив, Варна и Бургас. В него ще присъстват разнообразна информация и новини за събитията в страната, подготвени от журналистите на „Радио България“. Предстои да излизат броеве и на други езици, както и специални издания, посветени на значими събития и форуми с международен отзвук.

 

Почитат популяризатора на българския фолклор

 

Шефът на БНР Радослав Янкулов връчва голямата награда на продуцента на направление “Спорт” в радиото Светослав Костов (вдясно)

През май ръководството на БНР ще организира концерт в памет на швейцарския етнолог, продуцент и изследовател Марсел Селие за приноса му в популяризирането по света на българския фолклор и по-специално на "Мистерията на българските гласове". Очаква се на проявата да присъстват съпругата Катрин Селие и синът Александър, който също събира фолклорни образци от различни точки на планетата. Миналия уикенд медията отличи Марсел Селие с посмъртно отличие няколко седмици след смъртта му. То бе обявено по време на церемонията по раздаването на наградите „Сирак Скитник“ за 2013-а. Носител на голямото отличие за миналата година стана предаването „Спорт и музика“. През тази година легендарната рубрика навършва 50 години.

От БНР напомнят, че „Спорт и музика“ е най-старото предаване в България. „Сирак Скитник“ за радиожурналистика получи водещата на „Нощен Хоризонт“ Кармен Манукян за оригинално представяне на събеседниците и темите и за яркото й присъствие пред микрофона. Манукян взе и специалната награда „Златният глас на радиото”, която се присъжда в памет на журналистката Надежда Дженева. Отличието за радиопредаване спечели „За думите” с водещ Венета Гаврилова по програма „Христо Ботев”. За пръв път БНР организира и конкурс „Колега №1“. В „Хоризонт“ го спечели водещият и продуцент на предаването „Деконструкция“ Петър Волгин.

Оригинална публикация

 

“Нова” и “Дарик” финализираха онлайн тандема си

Capital.bg I Татяна ПУНЧЕВА-ВАСИЛЕВА, Весислава АНТОНОВА I 3.02.2014

Двете групи обединиха уеб бизнеса си с този на "Нет инфо" и вече ще управляват обща интернет компания, оценена на 23.7 млн. лв.

На българския онлайн медиeн пазар най-накрая пристига новият играч, който се чакаше. Това е обединеният онлайн тандем на втората по-големина в България телевизионна група "Нова броудкастин груп" и интернет радио групата "Дарик". Сделката между тях бе обявена миналия август, но финализирана преди дни.

В края на януари групата на "Дарик" най-сетне прехвърли своя онлайн бизнес към компанията на "Нова" – "Дарик нет. Няколко месеца по-рано, в "Дарик нет" влезе и най-голямата интернет компания в България "Нет инфо БГ", с което многопластовата сделка по обединението на сайтовете на "Нет инфо", "Дарик нюз" и "Нова броудкастинг груп" приключи (виж инфографиката).

Структура на сделката

Обединението на уеб бизнеса на "Нова" и "Дарик" започна през пролетта на 2013 г. Тогава групата на "Дарик" се споразумя да придобие "Нет инфо.БГ" от финландската Sanoma International, която реши да напусне българския медиен пазар, след като купи "Нет инфо.БГ" през 2008 г. срещу близо 29 млн. евро.

В надпревара за компанията миналата година освен "Дарик" имаше още няколко кандидата, сред които бе и "Нова". Няколко месеца след като "Дарик" се споразумя със Sanoma за "Нет инфо", през юли сделката все още не бе приключила. Вместо това в нея се включи и "Нова броудкастинг груп" и така двете групи – "Дарик" и "Нова", решиха да направят свое обединение. За да приключи цялостното споразумение, се очакваше прехвърлянето на уеб бизнеса на "Дарик" в новата структура, което реално е станало преди няколко дни, в края на януари 2014 г.

Както бе обявено, акционерната собственост върху новата интернет група ще бъде поделена в съотношение 70 към 30. "Нова броудкастинг груп" ще държи по-големият дял в "Дарик нет", а групата на "Дарик" ще вземе 30% в замяна на апорта на дяловете си в "Дарик нюз". Промяната вече е внесена в Търговския регистър и чака вписване. От документите става ясно, че "Дарик нюз" е била оценена на 7.11 млн. лв., което пък отрежда оценка на цялата нова онлайн компания, включително с "Нет инфо", от около 23.7 млн. лв.

Оттук нататък новата интернет компания ще се управлява от изпълнителния директор Христо Христов (доведен син на собственика на "Дарик радио" – Радосвет Радев), самия Радосвет Радев като зам.-председател на съвета на директорите и главния изпълнителен директор на "Нова" Дидие Щосел.

По споразумение "Нова" има опция да изкупи миноритарните дялове на "Дарик" през следващите пет години.

Политиката на групата – все още тайна

Засега от "Нова" и "Дарик" се въздържат от подробности как ще развиват оттук нататък новата онлайн компания, но поясниха, че подробности ще има до няколко седмици. Ясно е обаче, че няма да се развива под същото име, нито пък ще остане така разпокъсана в информационни и развлекателни уеб сайтове, както досега. В новата компания влизат платформите за видеосъдържание VBOX 7 и Nova Play, имейл платформата abv.bg, сайтовете за новини Vesti.bg, DarikNews.bg, Novanews.bg и сайтовете за спортни новини Sportni.bg и Gong.bg. До момента "Нова броудкастинг груп" има само сайтовете Nova Play и Novanews.bg.

Предстои новата група, която става част от медиите на "Нова тв", да бъде ребрандирана и да започне да се развива под ново лого. През декември "Нова броудкастинг груп" обяви конкурс за нов бранд, който са обединява трите интернет компании – "Нетинфо", "Дарик нет" и "Нова". В средата на януари предложението на Николай Ванчев и Иво Димитров спечели първо място и награда от четири хиляди лева. От "Нова" все още не са показали новото лого и слоган. През изминалата седмица "Нова" е презентирала пред рекламната индустрия стратегията си за продажба на рекламни пакети, в които вече са включени и новите сайтове.

Преди сделката "Нет инфо" и "Дарик нюз" генерираха около 7 млн. лв. приходи през 2012 г. – съответно 6 млн. лв. за първата компания и 1 млн. лв. за втората. Оборотите сами по себе си изглеждат малки, но като цяло новата интернет компания ще бъде най-голямата на българския пазар и това ще позволи първо на "Нова телевизия" сериозно да започне на конкурира уеб присъствието на най-голямата телевизия в страната bTV. Освен това компанията ще е сериозен играч на пазара на дигитални медии и развлекателни платформи.

Оригинална публикация

 

Професионално-Етичен кодекс на Българските медии

в. Черноморски фар, Бургас | 20.01.2014

Свободата на медиите – електронни, печатни и интернет, е гарантирана в международните актове, по които Република България е страна, Конституцията, както и секторното законодателство, като всички те гарантират основополагащото право на свободно изразяване и разпространение на информация.
Ние, членовете на Българския медиен съюз, осъзнаваме своята отговорност към обществото, която медиите дължат на всеки един гражданин на Република България. Вярвайки, че изпълняваме нашите задължения честно, в съответствие с действащото законодателство и отчитайки нуждата от редакционна независимост, приемаме настоящите правила като възможност и задължение за въвеждане на ефективна саморегулация чрез приемане на единни стандарти, обединени в настоящия Професионално-етичен кодекс на българските медии.
I. Предоставянето на информация
1.1. Медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация, като изискват от журналистите и редакторите спазването на тези правила.
1.2. В своята практика медиите следва да бъдат водени от основните принципи за защита на законните и неотменими права на гражданите и правото на обществото да бъде информирано, като търсят и намират разумен баланс между тези права и изискват спазването на професионално-етичните норми на професията.
1.3. Медиите са отговорни за своята работа пред обществото, закона и професионалните организации.
1.4. Работата на медиите е обект на обществена преценка – те са длъжни внимателно да разглеждат всички препоръки, забележки и/или критики, отправени към тях.
1.5. Медиите следва да спазват етиката на обществената изява и културния диалог, като се придържат към добрия тон и благоприличие в своята дейност.
1.6. В своята работа медиите следва да разграничават фактите от оценките, коментарите и/или предположенията, да се стремят да предоставят различни мнения и позиции в търсене на истината, да съобщават и/или отразяват точно и професионално събитията с оглед създаването на обективно обществено мнение.
1.7. В своите усилия да получат и/или да достигнат до информация (снимки, документи или други материали) медиите се задължават да не използват нечестни или незаконни средства, да не употребяват заплахи или каквато и да е форма на принуда.
1.8. В своята работа медиите трябва да уважават и да защитават личния живот на хората от неразумни разкрития. Журналистите и редакторите са длъжни да уважават правото на всеки човек на личен живот, здравен, семеен и социален статус, неприкосновеност на дома и личната кореспонденция. Публикуването на информация, която накърнява личния и/или семейния живот на някого, без неговото разрешение трябва да бъде оправдано от особено важен, надделяващ обществен интерес.
1.9. Медиите следва да се въздържат в своята работа от използването на средства за заснемане на хора от далечно разстояние, в тяхната частна собственост или заобикаляща ги среда, както и от употребата на скрити камери или микрофони, както и от публикуването на фотографии и/или други материали, които не отговарят на тези правила, освен ако няма друг начин за осигуряване на важна за обществения интерес информация. Дерогирането на настоящото правило може да бъде оправдано само и единствено при наличието на особено важен, надделяващ обществен интерес.
1.10. Медиите следва да проявяват специално внимание и отговорност при съобщаването и/или отразяването на инциденти, семейни трагедии, болести и други трагични произшествия, като уважават желанието на пострадалите от трагедията или попадналите в беда да не бъдат безпокоени при изразяването на тяхната мъка.
1.11. Медиите следва да проявяват предпазливост при разкриването на информация относно самоличността на жертви и/или свидетели на престъпления, на тези на сексуално насилие, както и относно жертвите на други трагични инциденти, освен с тяхното изрично съгласие.
1.12. При политически и/или граждански конфликти медиите следва да уважават гражданските права и свободата на изразяване на всички участници в конфликта и да се стремят да бъдат неутрални.
1.13. Медиите са длъжни да уважават правото на всеки индивид да живее в безопасна и сигурна среда, като се ангажират да не публикуват материали, които подбуждат към омраза, насилие и/или всяка форма на дискриминация. Медиите следва да се въздържат от публикуването на детайли относно расата, цвета на кожата, религията, пола или сексуалната ориентация, или относно каквито и да било други физически или умствени различия, недъзи или болести, ако тези факти нямат съществено значение и са неотносими към смисъла на информацията.
1.14. Медиите са длъжни да съблюдават конституционно прокламираната презумпция за невинност, като се въздържат от квалификации спрямо отделни лица, обвиняеми и/или подсъдими, преди произнасянето на съда с влязъл в сила акт.
1.15. Медиите са длъжни да проявяват специална отговорност спрямо децата и техните права, като не трябва да снимат и интервюират деца относно техния личен живот без присъствието на родител или настойник, отговарящ за детето, освен ако това не е от значим обществен интерес и не може да им навреди. В случай на сексуално или друго престъпление спрямо дете медиите нямат право да разкриват самоличността на детето, без значение дали то е жертва или свидетел.
1.16. Медиите не следва да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред, представляват цитати от официални документи или са точно възпроизвеждане на публични изявления.
II. Източници на информация
2.1. Отговорност и задължение на медиите е да защитават свободния информационен поток и правото на обществото да бъде навременно, коректно и всеобхватно информирано.
2.2. Медиите трябва да положат необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди нейното оповестяване, като използват всякакви източници – за предпочитане идентифицирани такива.
2.3. Медиите имат право на равноправен достъп до всякакви информационни източници. В случай, че на медия е отказано правото на достъп до информация, то тя има правото да уведоми обществото за този факт.
2.4. Медиите имат право да не посочват източника на използваната информация, но в този случай те са отговорни за оповестената информация и нейната достоверност.
III. Защита на авторски и сродни права
3.1. Медиите трябва да уважават авторството на използваните и/или публикуваните материали, както и авторството на други журналисти и участници в медийната среда.
3.2. Съкратените или изменени текстове, които променят основния смисъл на оригиналния текст, могат да бъдат публикувани само с одобрението на техния автор. Текст без име на автора или текст, подписан с псевдоним, ще бъдат смятани за редакторски.
3.3. Плагиатството е несъвместимо с професионално-етичните норми на професията.
IV. Право на отговор
4.1. Медиите следва да предоставят право на отговор на засегнати от публикациите физически и/или юридически лица следствие на съдържащи се в публикациите неверни, неточни и/или подвеждащи факти или друга информация.
4.2. В 3-дневен срок от оповестяване на информацията засегнатото лице има право да поиска писмено от съответната медия право на отговор. В искането трябва да са посочени координати за връзка със засегнатото лице, оспорваните твърдения, аргументите и фактите, които са повод за оспорването.
4.3. Медиите са длъжни да публикуват/оповестят правото на отговор или достатъчно ясна и недвусмислена поправка в случай на доказване, че е използвана и публикувана невярна, неточна и/или подвеждаща информация, както и да поднесат своите извинения по подходящ начин.
4.4. Публикуването на правото на отговор е безплатно. То не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването или от обема на първоначално публикувания текст.
V. Редакционна независимост
5.1. Медиите трябва да разграничат своята търговска политика от редакционната такава, както и да не поставят в зависимост взимането на редакционни решения от лични, политически и/или финансови обстоятелства, които биха могли да повлияят на обективното и вярно отразяване на информацията.
5.2. Журналистите и редакторите не трябва да бъдат замесени в бизнес, стопански и/или финансови дела, които застрашават свободата на преценка и намаляват обективността на публикуваната информация, както и да не използват достъпа си до информация за лично облагодетелстване или това на трети лица, независимо от начина и целта.
5.3. Медиите не трябва да използват своето влияние за осъществяване на политически или икономически натиск, за постигане на лично облагодетелстване, както и не трябва да се поддават на политически и/или икономически натиск, който може да застраши свободата на преценката или обективността на информацията.
5.4. Рекламирането и всяка друга форма на платена информация трябва да бъдат ясно отличени от редакционното съдържание по начин, позволяващ на аудиторията да разпознае търговската комуникация.
5.5. Медиите трябва да зачитат правото на журналиста да пази репутацията, достойнството и почтеността на журналистическата професия.
5.6. Журналистите и редакторите трябва да избягват ситуации, които могат да доведат до конфликт на интереси – директни или индиректни, за да не компрометират себе си или професията.
5.7. Всеки журналист или редактор има право да откаже да участва в изготвянето на материали и публикации, чието съдържание противоречи на неговите убеждения или принципи.
VI. Взаимоотношения в медиите, между различните медии, между медиите и разпространителите на печатни издания или разпространители на съдържание
6.1. Медиите трябва да създават в процеса на своята работа взаимоотношения на професионализъм, взаимно уважение и лоялна конкуренция. В отношенията си с другите медии следва да проявяват коректност и добросъвестност, да не нарушават принципите на лоялната конкуренция и да не извършват действия, с които се уврежда (или би могло да се увреди) доброто име и репутацията на конкурентната медия.
6.2. Кратки извадки от материали или репортажи, публикувани в други медии, могат да бъдат използвани без разрешение, но задължително следва да бъде посочен първоизточникът. Цели материали от други медии могат да бъдат използвани и/или публикувани само с предварителното съгласие на медията, като задължително се посочват първоизточникът, от който материалът е взет, както и авторът.
6.3. Членовете на Български медиен съюз потвърждават позицията си, че обществото трябва да знае кой притежава и контролира съответната медия. Ето защо, в изпълнение на законовите изисквания те публикуват ежегодно и при промяна подробна информация за реалния собственик и информират министъра на културата. С цел да се създаде максимална степен на публичност на информацията Българският медиен съюз поддържа на страницата си в интернет подробен регистър за собствеността на неговите членове.
6.4. Всеки разпространител на печатни издания или разпространител на съдържание трябва да съдейства в работата си за създаване на коректни и добросъвестни отношения между медиите и разпространителите. Следва да бъдат предотвратявани всякакви действия, бездействия или практики, които имат за цел да толерират или ограничат разпространението на отделни медии или могат да доведат до нелоялни конкурентни практики.
VII. Заключителни разпоредби
7.1. Нарушаването на разпоредбите на този Професионално-етичен кодекс може да бъде оправдано само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
7.2. Действие или публикация е в "обществен интерес" по смисъла на този Професионално-етичен кодекс само когато е в защита на здравето, безопасността и сигурността на гражданите, съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт, и предпазва обществото от опасността да бъде сериозно въведено в заблуждение.

Стр. 6

Българският медиен съюз публикува своя нов етичен кодекс

Дарик радио, Кой говори? | 20.01.2014

Водещ: Гостите ми днес. Емилия Милчева, управител, мениджър, главен редактор на Уеб кафе.
Емилия Милчева: Главен редактор.
Водещ: Добре. Спираме се на главен редактор. Еми Барух също така колега журналист на свободна практика. Двама медийни експерти – Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация”, университетски преподавател също така. Георги Лозанов както знаете председател на СЕМ. Не знам дали точно в това му качество днес присъства или по скоро в качеството му на медиен експерт.
Георги Лозанов: Каквото решиш.
Водещ: Добре, както обичайно. Здравейте. Казах на нашите слушатели, че имаме вече от тази сутрин втори етичен кодекс, ние медиите имам предвид. Припомних им също набързо, че преди около месец знаехме, че този кодекс вече е готов или се готви. Имаше около един месец празен (..), в който се питахме къде е. Това беше основната му характеристика, че отсъства, но днес вече е на лице и е публикуван на страницата на съюза, който го разписа така да се каже, Българският медиен съюз. Аз като научих тази сутрин това отворих да видя за какво става дума. Не мога да кажа, че го прочетох в детайли, но така най-общият поглед подсказва, че става дума за един кодекс като кодекс. Всичко в него изглежда етично, както трябва, защото както си казахме преди малко и с Орлин Спасов те етичните кодекси и по света са горе-долу едни и същи, не иска голямо усилие да заемеш един и да го приложиш тук, но иска ми се така като начало една въвеждаща фактология за ориентация на нашите слушатели. Как вървеше през последните години медийната саморегулация? Какво се случи? Откъде тръгна? Какво беше до вчера? Сега какво имаме? Защото мисля, че ако на нас като на журналисти това ни е ясно на слушателите едва ли им е така ясно, а е хубаво да се знае. (..) Георги Лозанов…
Георги Лозанов: Като най-възрастен.
Водещ: Каза, да, да те ползваме за каквото намерим за добре, ако може сега в това качество да припомниш.
Георги Лозанов: Ами това е един дълъг и труден процес, както се започват тези истории. Аз не съм сигурен, че съвсем точно по хронологически ще мога да го възпроизведа, макар че съм участник в него действително. Така организираната саморегулация в медиите в България започна преди десетина години по един проект и тогава основна институция, която даде тласък на този процес беше Съюзът на издателите, който се свърза с журналистите, с граждански организации, тогава с медийната коалиция и се създаде фактически първите комисии по жалбите. Защото един кодекс сам по себе си както се казва е текст. При текстовете обикновено (..), впрочем първият кодекс, който в България беше писан, нека споменем, беше написан от Веселка Табакова, Бог да я прости, още когато никой тука не говореше за (..) кодекси. Нямаше драми, нямаше нито един и не се знаеше. Така че тя това го работи още преди 20 години. (..) беше приет този кодекс и започнаха да функционират тези комисии по жалби, което значи че…
Водещ: (..) за електронните медии, другите за печатните.
Георги Лозанов: Което значи, че който има някакви възражения срещу публикации в тези медии или срещу тяхното поведение и счита, че това нарушава журналистическия кодекс може да се обърне към тези комисии като те дават предписания обикновено да се извинят или да спрат някакви практики и т.н.
Водещ: (..) комисии се стараеха през двата си мандата да работят добросъвестно.
Георги Лозанов: Да, да, няма никакво съмнение. Има сложен механизъм, по който тези комисии се избират, с гласувания от широка колегия и т.н. И те функционираха по някакъв начин. Разбира се започна да, преди това да кажа нещо, което също стана важно, за да се укрепи саморегулацията точно тези комисии, създадени по този кодекс, за който сега говорим, не по новия, а по стария, влязоха в закона за радио и телевизия или поне решенията на комисията (..) с електронните медии доби (..) тежест, защото ако медията не изпълни решенията на Комисията СЕМ е длъжен да санкционира тази медия. Така че по някакъв начин саморегулацията преля в регулация, впрочем това не е само български инструмент. Това усилва значението на саморегулацията и така се готвеше някак си България постепенно да даде по-голяма тежест, бавно, на саморегулацията пред регулацията. Регулацията даже да бъде по скоро в помощ.
Водещ: Не може да се каже, че постигнахме съвършенството, но се движихме по верен път и мисля, че и доста напреднахме.
Георги Лозанов: Тези комисии доста трудно работеха и започнаха да има една дезинтересираност към тях и слабо влияние на техните решения върху обществото. Най-големият смисъл на тази саморегулация е медиите сами да могат в диалог с обществото, така да се каже, да се регулират. Този процент затихна. И аз тук искам да кажа един първороден грях на цялата работа (..), който впрочем се възпроизвежда сега и в новата ситуация с новия кодекс. Това е, че там, както казах, основна институционална роля има съюза за издателите, т.е. собствениците. Саморегулацията е работа на журналисти даже зад гърба на собствениците и срещу собствениците.
Водещ: Да, но въпреки това. Но въпреки това в тези комисии имаше квоти и една част от членовете бяха избрани от журналистите, така че…
Георги Лозанов: Това беше, както казах, частично само.
Водещ: Може би да не влизаме в толкова подробности, защото страхувам се, че ще отегчим слушателите. Мисля, че е важно да кажем, че беше трудно да се почне някакво усилие да се саморегулират медиите. Започна неубедително, набра някаква скорост, вървеше, струва ми се, във вярна посока.
Георги Лозанов: После залезе. Залезе разбира се и през медийните войни.
Водещ: Цялата медийна среда започна тежко да се разкапва покрай тея медийни войни, в този смисъл може би и тежестта на това усилие да се прави такава, да се осъществява авторегулация, поолекна по някакъв начин и ето сега от един месец, по-точно от днес, защото днес вече можем да видим този кодекс другият медиен съюз- Българският медиен съюз, пак да кажа на нашите слушатели, които по-трудно се ориентират в тези наименования. Това са медиите, които гравитират около семейството на Пеевски или са тяхно притежание. Той има нов кодекс. Така, а пък междувременно председателите на двете комисии, които работят по досегашния, досега действащия кодекс се оттеглят от постовете си.
Георги Лозанов: Може ли само една дума да кажа, че този кодекс функционира на базата естествено на доброволното участие на медиите. Още тогава не всички медии подписаха този кодекс и това беше проява на едно вече започващо разделение в медийната сфера, което както виждаме днес е дошло до своята доста категорична видимост.
Водещ: Сега, ако искате сложете си слушалките, за да чуем колегата Кирил Вълчев. Здрасти Киро.
Кирил Вълчев: Добро утро.
Водещ: Здравей. Мисля, че е хубаво. Знам, че в седмицата така на дълго и на широко и ти и Радомир Чолаков обяснихте ситуацията около новия кодекс, около освобождаването на вашите постове като председатели, но е хубаво още един път да го кажем, защото така или иначе сме на този пункт. Защо, значи вие така се мотивирате с това, че досега сте работили за саморегулацията, сега не искате да работите за нейното компрометиране така да се каже, за саморазрушаването й.
Кирил Вълчев: Всъщност може да се каже, че не ние се оттегляме, времето ни оттегля и мандатът ни оттегля. Така или иначе още през 2012 година изтече мандатът на комисиите. Тогава започваше този процес на разделение и ние си дадохме сметка, че комисиите трябва да продължат да работят, затова и приехме удължаване на мандата, което удължаване обаче вече втора година тече и според нас е доста неуместно да продължим едно безкрайно удължаване на мандати. Така че така или иначе мандатът на комисиите изтече. Ние виждаме една възможност в своето оттегляне. Не бихме искали да бъдем пречка пред постигането на обединение. Обединение в две посоки. Първо по текста на това какъв кодекс ще спазват българските медии. Съгласете се няма две медийни етики. Това, което се вижда и във втория кодекс сега приет, няма особени различия с това, което беше прието преди няколко години в предишния кодекс. Става дума за това, че журналистите трябва да предлагат (..) информация, обективна, да търсят различни гледни точки, да закрилят децата, да щадят децата и може да е един безкраен списък да продължи от азбучни истини за това какво трябва да правят…
Водещ: Чакай Киро. Мисля, че заслужава обяснение това, което казваш. Оттегляме се, защото не искаме да бъдем пречка за обединяване на кого, на какво?
Кирил Вълчев: Да. Първата част е да се съгласим, че принципите, по които трябва да работят българските медии очевидно по тях не трябва да има (..) и няма, нали може да има в някакви детайли, нюанси, нека да видим…
Водещ: Точно така. Етиката е една. Това е безспорно.
Кирил Вълчев: (..) и да се съгласим около единен кодекс. Вторият момент е кой ще прилага кодекса? Ние смятаме, че трябва да бъдат единни комисии, че при положение, че по стария кодекс са изтекли мандатите, по новия все още няма избрани комисии, това е един подходящ момент след разговора за кодекса и какви са етичните правила, които трябва да се спазват, да постигнем съгласие и затова, лично аз например смятам, че няма смисъл да бъдат и две етичните комисии както досега- една за печата, друга за радиото и телевизията, защото, и електронните медии, защото на практика вече всички медии са електронни в една или различна степен. Вестниците също имат електронни издания. Тези различия за начина, по който всъщност се стига до публиката, не са от такова съществено значение, но това е също въпрос на дебат трябва ли да има различни комисии или не. Важното обаче е да няма комисии по различни кодекси.
Водещ: Добре, но сега значи двата кодекса имат свой инструментариум така да се каже, с двата кодекса предполагат всеки един от тях да учреди своите комисии, които да съблюдават спазването на кодекса, нали така?
Кирил Вълчев: Точно това предлагаме. Да седне журналистическата общност, да види двата кодекса, според мен и в двата могат да бъдат намерени недостатъци, да се обедини журналистическата общност около един кодекс и той да се прилага от единна комисия. Нещо повече, смятам, че трябва да се отиде по-далеч от това до което бяхме стигнали сега. От работата на комисиите, която впрочем и ти Пролет участваше знаеш, че най-разглежданите казуси бяха всъщност свързани с медии, които най-много спазват етичните правила. Става дума специално в нашата комисия за големите радиостанции, големи телевизии. Всъщност най-големите нарушители те не подписват кодексите, респективно…
Водещ: Не им се търси отговорност.
Кирил Вълчев: Според мен трябва да се отиде по-далеч. Когато има една авторитетна организация, комисия, която се произнася по медийни казуси няма да има никакво значение дали е подписал или не, някоя медия дали е подписала или не кодекса. Тя, тези комисии на практика имат силата да я наречем морална, една етична присъда и когато цялата журналистическа гилдия чрез своята комисия посочва, че в някоя медия подписала или не подписала, участваща или не, нарушава някакви (..) правила на етичното поведение в медиите това има голяма тежест независимо кой какво е подписал. Според мен, ако тръгнем на принципа, че всяка група медии ще си прави собствени правила, по които да работи, собствени комисии, ние се лишаваме от възможността да се произнасяме и за тези, които отказват изобщо да спазват правила.
Водещ: Добре. Киро много ти благодаря. Мисля, че беше ясно това, което ти каза, основанията ви, аргументите ви. Аз се притеснявам само, че няма да бъдат достатъчно дълго време тук при мен в студиото Георги Лозанов и Орлин Спасов, защото трябва да бързат към друг важен ангажимент. Затова нека да чуем сега какво мисли Орлин Спасов за цялата тази ситуация? Ето Киро предлага нещо теоретически изключително правилно и разумно. Виждаме ли го обаче като възможно в тази реалност на откровени, яростни медийни войни?
Орлин Спасов: Струва ми се, че доста трудно ще се получи, защото самата поява на този алтернативен кодекс беше в крайна сметка резултат от дълбокото разделение между българските медии, което през последните няколко години наричаме медийни войни. Бих искал обаче да се върна малко и по-назад във времето, когато през 2004 година беше създаден първият етичен кодекс. Той беше създаден в условията на голяма прозрачност по един проект, както каза Георги Лозанов, по ФАР. Участваха публични фигури, извести и резултатите бяха видими за цялото общество.
Водещ: Имаше обсъждане, имаше караници, имаше сърдения.
Орлин Спасов: Международни експерти бяха поканени и всичко това придаде една много голяма…
Водещ: Не мина безболезнено, но така или иначе имаше дискусия наистина и се роди нещо, което беше резултат от широко усилие.
Орлин Спасов: Разбира се. Точно така. Имаше видимост, имаше международна експертиза и това придаде голяма тежест на усилието, докато сега видяхме, че на тъмно някой, дори не знаем кой, някъде, не знам къде, написа тези нови правила, без да знаят експертите за какво става дума и аз се опасявам, че нямаше да бъде и публикуван този нов етичен кодекс, ако три неправителствени организации и фондация „Медийна демокрация”, Центърът за развитие на медиите и Асоциацията на европейските журналисти в България не бяхме написали едно писмо, в което изискахме текст на този кодекс да бъде предоставен на българската публичност, защото е важно какво мисли за качеството на журналистическата работа Българският медиен съюз, така че това е един хубав жест, че имаме тази публикация. Но от тук нататък започват важните неща.
Водещ: Хубавият жест е, че нещо което съществува е публикувано. Но хубав ли е жестът на създаването на алтернативен кодекс при наличието на един кодекс, който нищо му няма и който освен всичко и работи. Обаче рекламите налагат сега да (..) този разговор след тях и след новините. Много медийни кодекси, малко медийна етика. Това е мисля разговорът, който водим днес с две колежки журналистки Емилия Милчева от Уеб кафе и Еми Барух на свободна практика и с двама медийни експерти Орлин Спасов и Георги Лозанов. Малко може би отегчително, но беше необходимо в началото на разговора да разкажем на нашите слушатели как се развиваха нещата с т.нар. медийна авторегулация дотук у нас. Сега обаче мисля е време някак си да кажем защо наистина се получава това? Защо беше необходимо да имаме нов медиен кодекс и как всъщност той контрастира, меко казано, с отсъствието на медийна етика, колкото повече нея я няма толкова повече правила, поне като количество се натрупват. Еми Милчева.
Емилия Милчева: Преди малко един колега го каза много точно, че всъщност една определена медийна група, нека я наречем медийната група на Пеевски и Кръстева се опитва да узурпира и морала. Защо мисля така? Защото появата на нов етичен кодекс, т.е. на проект за нов етичен кодекс, беше предшествана от напускането на Венелина Гочева като председател на конкурентния, казвам го така, медиен съюз. За слушателите ще припомня, че в България има два медийни съюза- на печатните медии, в единият от които са медиите около групата на Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а в другия бяха, в ядрото му бяха издания, които навремето бяха собственост на германската вестникарска група ВАЦ – „24 часа”, „Труд”, „168 часа”, „Жълт труд” и т.н. още няколко по-малки медии. Така че с нейното напускане стана възможна едно обединение вероятно или преливане на медиите от конкурентния съюз под егидата на нова медийна група.
Водещ: (..) не се е случило.
Емилия Милчева: Все още не.
Водещ: Фактически нали, много е важно.
Емилия Милчева: Фактически не, да. Или по скоро де юре не се е случило, но предвид сходното отразяване и реакция по определени обществени теми и в едните и в другите медии вероятно е въпрос на време вестниците в България да се обединят под една егида и този етичен кодекс, който пак казвам не се различава особено от предишния, само дето е правен от други издатели или собственици, всъщност ще покаже, ще има един ефект чисто PR-ски, имиджов за пред не в България толкова, колкото да речем пред Брюксел, пред европейските институции, той ще каже ето виждате ли ние тук медиите, които толкова ни критикувате и толкова ни плюете правим и етичен кодекс, по който ще работят българските журналисти. За мен аз така прочитам новината от деня за новия етичен кодекс, който не е по-различен и т.н. И отново се поставя въпросът колко различен може да бъде моралът на журналистите, защото всъщност преди това, преди рекламите говорихме за авторитета и Киро каза за колко добре би било нали една етична комисия, съставена от уважавани, авторитетни журналисти. Ами дайте да си зададем въпроса, ако този етичен кодекс, новият решат да спазват да речем мнозинството от българските медии вероятно хората, които са собственици на тези медии ще сложат и журналистите в тази етична комисия. Някой друг път бих посъветвала всеки от нас да изброи трима безспорни авторитети журналисти като морал, не говоря като начин на писане, като слово, като публицистичен жанр или нещо друго. Като безспорен морал. Мисля, че е също толкова трудно, колкото да изброим трима политици с безспорен морал.
Водещ: Аз мисля, че ще намерим такива колеги. Въпросът е дали може да се стигне изобщо до такъв морал, дали това е целта на занятието, както се казва, или тя е съвсем различна?
Орлин Спасов: Вижте, аз, дадох си труда да проверя дали някъде в Европа или на други места има страни, в които медиите работят по няколко етични кодекса. Трябва да ви кажа, че няма такъв случай. И затова аз мисля, че отново сме малко на територията на българската екзотика. Виждаме, че сега една голяма медийна група има желание да направи нещо в тази посока. Различни могат да бъдат причините, част от тях коментирахме. Но аз и друг път съм казвал, че няма как да се реши този проблем, ако не се направи истински рестарт на саморегулацията, и той е необходим, защото както каза и доц. Лозанов, саморегулацията не е нещо, което е само по себе си, на голо поле, тя е свързана и със самата регулация. И затова трябва да бъде максимално широко подкрепена от колкото се може повече медии. Освен това тя не урежда само как функционират печатните издания, но и електронните .
Водещ: Какво означава да се направи рестарт?
Орлин Спасов: Според мен това означава обединяване на всички заинтересовани големи и по-малки медии, всички български медии практически, около една нова дискусия, която да доведе до преподписване, ако трябва, на сега съществуващия кодекс, или до изработване на един нов кодекс, защото трябва да кажем, че за 10 години настъпиха някои изменения, има какво да се промени в сегадействащия кодекс.
Водещ: Нека сме реалисти, възможно ли е това да се случи, пак ще кажа, в тази среда, в която нещата са подменени? В която наистина се водят войни, в която има разделения на медии, в която едни медии воюват срещу други медии, в която един медиен съюз източва друг медиен съюз. Еми Барух?
Еми Барух: Аз се питам по какъв начин разговорът, който ние водим близо 45 мин. интересува аудиторията или тези, за които ние журналистите работим. Защото ако регулация, саморегулация има смисъл, то смисълът е за да може хората, за които работят журналистите в ефир, или в печатни издания, или в електронни медии да могат те да получат един качествен продукт, да не бъдат манипулирани, да се ориентират в обществото, да знаят истината за нещата, които се вършат в т.нар. задкулисие и фактически да бъдат защитени от онова, което ние наричаме, което беше назовано, говорейки за медиите, като бухалки и инструмент за уреждане на някакви политически и икономически интереси. За съжаление, пазарът на медиите у нас е толкова малък, че в цялата тази конфигурация най-важният, т.е. консуматорът, човекът, за когото ние работим, той трудно, много трудно може да участва, взимайки, давайки тежест на една или друга медия, доверявайки се по един или друг начин на медиите, и той е пасивният консуматор на нашия труд. В тази, когато говорим за етичен кодекс, аз бих го сравнила с несъстоялия се дебат за НК. В една държава, в която няма върховенство на закона, по никакъв начни аз не виждам възможност какъвто и да е такъв инструментариум да има реален резултат. А в България, България е страна, в която няма върховенство на закона. И оттук нататък ние приказваме за една саморегулация от хора, които са икономически зависими в своята професионална битност и както каза Георги Лозанов, след като това се диктува от издателя, а не от журналистите, за какви правила, които могат да изискат журналистът да приеме професията си като мисия, можем да говорим?
Водещ: Мисля, че пръст в раната сложи Еми.
Орлин Спасов: Това, което каза Еми е много важно. Вижте, по принцип навсякъде и в други страни няма очакване всички медии да се присъединят към етичните кодекси, и не се и присъединяват. Защото има много булевардни, жълти, сензационни издания, които не работят на принципа на етичната журналистика, а обратно, работят на принципа на скандала, клюката, интригата и т.н. И големият проблем в България е, че когато говорим за вестниците, тук почти отсъства сериозна, качествена преса. И как ние ще имаме саморегулация в една среда, която до голяма степен е именно булевардна, жълта, базирана на инсинуации и т.н. И затова тук аз съм притеснен, защото отчасти и от тези среди излиза предложението за нов етичен кодекс. И затова говоря за рестарт. Мисля, че колкото и да звучи фантастично, все пак като страна, ако щете, ние се нуждаем от една такава трудна стъпка, за да можем най-сетне да имаме една сравнително нормализирана медийна среда.
Емилия Милчева: Но ако един човек, ето, срещу един човек, една медия, медията Х пише една клевета за неговия бизнес, за това дали има сестра, като онзи известен наш фолклорен виц, какъв е неговият, това е единственото, което интересува читателите, или зрителите, или слушателите, да не бъде той оклеветен публично, говоря за човека, който може би в момента ни слуша, карайки такси. Какво може да направи той? Ако това е медия от групата на Кръсетва-Пеевски, ако това е медия от групата на Прокопиев, ако това е медия с национален обхват, подходът, маниерът, почеркът е различен. И хората са напълно объркани и незащитени по същия начин, по който те, както имаме прекрасни закони, които не се спазват, по същия начин вътре в тази джунгла на медиите, в които едни се борят срещу други, защото са слуги на различни господари, по същия начин хората, които четат, слушат и гледат, те са безпомощни.
Водещ: Искам да чуем и Георги Лозанов. Имам ли излаз според вас от тази ситуация?
Георги Лозанов: Тук се появиха, малко звучи утопично, но аз пак си представям, че единственият шанс е да може журналистите, и то на базата на вътрешните авторитети, които са създадени в професията, както и тук стана дума, трима честни и т.н., защото нашата гилдия, колкото и да е разпиляна и да е в сложни рамки от зависимости да функционира, има своя вътрешна йерархия и авторитети и общо взето хората се познават и знаят колко тежи гласа. И не е невъзможно все пак това журналистите да бъдат фактически тези, които да се ангажират с прилагането на кодекса. Текстовете на кодекса естествено, че няма…
Водещ: въпреки тежките икономически зависимости, в които са принудени да работят, в резултат на икономическите обвързаности на техните медии.
Георги Лозанов: Ако ние не стъпваме върху утопии, които да мотивират хората в една или друга посока, защото това е функцията на утопията, се обричаме на това да възпроизвеждаме една мрачна картина, да я разширяваме много и да я докарваме въобще до положението на страната в прехода и в тая точка да спираме отново и след това пак да тръгваме от конкретния проблем и да стигаме до общата рамка. Това го вършим непрестанно. И аз затова даже повече разчитам на утопически инжекции по отношение на средата, по отношение на мотивациите, за да може да се случи нещо. Иначе конкретно каква е ситуацията? Всъщност преди имаше един етичен кодекс и една малка част от медиите, главно жълти не го бяха подписали. Имаше някакво единство. Защото не текстовете са важни, тъй като има една Библия, пък имаше два синода. Нямаше никакво значение текстът. След това имаше ново обединение около нещо. След това започна вътрешно сериозно разделение в гилдията, като проблемът беше разделение между собствениците.
Водещ: На какъв принцип беше това разделение, или не принцип, защото тук принцип няма, по какъв признак и как да преодолеем този признак?
Георги Лозанов: Конкретни войни на ниво собственост. Не принцип на различни етики, а на икономически интереси.
Водещ: Управляем ли е този признак?
Георги Лозанов: Сега вече няма и разделение. Сега има отново обединение на базата на това, че единият съюз добива голямо значение, а пък другият го губи. Така че фактически сме извървели един кръг целия извън реалното поле на саморегулацията, защото реалното поле на саморегулацията, пак казвам, независимо, че в един период журналистите добиха значение в комисиите, после тази битка на собствениците до голяма степен унищожи работата на комисиите, но сега ако става дума за рестарт или за нещо друго, журналистите са тези, които трябва да се произнесат по това как да се саморегулират.
Еми Барух: Но понеже говорим за една територия, която е свързана с морала, и това е една доста абстрактна и трудно остойностявана територия, затова ние говорим за авторитети, нали, говорим за имена.
Георги Лозанов: Тези авторитети трябва да бъдат поканени, от тях да започне дебатът, за който става дума, от тях да започне конструирането на комисиите…
Еми Барух: Но аз искам да довърша…
Водещ: Те не могат да се самопоканят. От кого да бъдат поканени?
Георги Лозанов: Не, във връзка с единия текст или с другия. Иначе формално по Закона за радио и телевизия, който е единственият закон, пряко обвързан с текстове на кодекса, ние трябва да възпроизвеждаме като легитимни решенията на преди действащите две комисии, които досега са се оттегляли…
Еми Барух: Но аз искам само да довърша. Когато говорим за авторитети, за имена, за хора, които тежат, за хора, които продължават в практиката на собствената си професионална реализация онова, за което пледират, този нов етичен кодекс, абсурдно словосъчетание, той е свързан с името на човека, който изкара хиляди хора да протестират срещу него. Ето още тук имаме… Къде е авторитетът?
Водещ: Имаме гавра.
Еми Барух: Значи името на Делян Пеевски стана нарицателно за неморал. И ние вървим в момента в някаква джунгла, измислена от една мъглявина около тази персона, която се опитва да вмени на колегията определени морални норми. Къде са онези, можем ли да виним журналистите…
Георги Лозанов: Аз затова казвам, че журналистите трябва от себе си да извадят нормите и мотивите да ги спазват…
Еми Барух: А тези журналисти, които работят в медиите на Пеевски, какво? Това са хора, които всеки има конкретна фамилия да издържа, баба, дядо и хора, които са без работа, и ние им казваме: Г-да, ако имате морал, напуснете!
Водещ: Какво, от едната страна има някакви предложения за утопични може би, но все пак някакви решения, а от другата страна, Еми Барух и Емилия Милчева общо взето казват, че… да, груб реализъм. Някъде обаче трябва да се срещнат тези неща. Не можем да приемем, че така ще бъде. Нали, не можем да приемем, че така ще бъде?
Еми Барух: Аз ще се върна на това, което казах, трябва да се спазва, трябва всичко да започне със спазването на законите. и да има инструмент, който да налага тези норми да бъдат следвани…
Водещ: Ама законите не в медиите, а законите в държавата да бъдат спазвани. Благодаря много на Орлин Спасов и на Георги Лозанов!
За да има етика в медиите, какво би следвало да се случи в държавата?
Емилия Милчева: Мъглявината, за която говори Еми Барух всъщност и спазването на законите е свързано именно с разсейването на тази мъглявина около кръга и произхода на парите, с които Нова медийна група стана Нова медийна група. Ако имаше върховенство на закона в България, всеки би бил наясно откъде тези хора се сдобиха с тази медийна империя, която продължава да се разраства и не биха се усъмнили в нея, така както примерно никой не се съмнява как Тед Търнър е станал собственик на CNN. Всъщност именно в тази мъглявина и в тази подмяна на ценностите, които сега ще се опитат да дирижират, за това става въпрос. Представете си един етичен кодекс, който е направен от медийната група на хора като Делян Пеевски, Ирена Кръстева и техните изпълнители, и етична комисия, в която влизат журналисти, назначени от тези хора. Ами те ще разпънат на кръст всеки, който е дръзнал да се обяви срещу тях. Това означава, че утре, вдругиден, всеки един журналист в България би станал обект на критика или на порицание, наказание от този Страшен съд, в който монополистите са ясно кои са. Просто това не трябва да се допуска. Аз съм далеч от мисълта, че може да се…
Водещ: Какво значи не трябва да се допуска? Може ли да не се допусне? Те имат право да напишат своя кодекс, имат право да създадат тези комисии, които ще изпълняват кодекса и оттам нататък ще контролират, така да се каже?
Емилия Милчева: Ще узурпират медийното поле, което наистина вече ще е краят.
Еми Барух: За да може това да не се случи, може би единственият начин е ние наистина да изискваме, ние, кои сме ние, на обществото да има нетърпимост към цялата непрозрачност на важни процеси, които го засягат, каквато тема е собствеността на медиите. И именно собствеността на медиите е нещо, което може да бъде регулирано по начин… Не регулирано, може да стане ясно реалните собственици на медии кои са. Има ли медиен монопол, кой го държи, какви са неговите интереси?
Водещ: Както сме казвали вече неведнъж, просто отговорът на въпроса кой притежава определени медии не решава въпроса. Важното е какъв е произходът на тези пари. Защото ние и сега имаме неудоволствието да знаем кои са собствениците на въпросните медии, но това по никакъв начин не променя ситуацията.
Емилия Милчева: В един по-сатиричен план, ако бях обикновен наблюдател, а не журналист, който печели парите и доходите си, за да живее от тази професия, която много обичам, бих казала, че ни стигна проклятието на Волен Сидеров, когато кълнеше, помните ли, как кълнеше наскоро медиите и как крещеше в пълно изстъпление от онази малка трибунка във Варна как ние сме изчадия и всякакви такива неща. Нито един собственик на медии в България, нито въпросните медийни съюзи не излязоха с декларация, в която да осъдят поведението на този човек и просто да му бъде зашлевена една дружна медийна плесница. Това, за съжаление, не се случи.
Еми Барух: Ама такъв като него, такива като него са точно удобните инструменти за хората, които финансират медийната група като, както е известно собственикът на КТБ Цветан Василев, който поддържаше, поне така публично се говори, и една друга доста смущаваща одиозна фигура на журналист, който скочи в политиката, който заплашваше трактористите, че ще им реже гумите и казваше: Селяни, вървете си по селата и ми освободете жълтите павета за мен. Сега зад такива хора, които са инструмент на конкретни моментни политически интереси, ако ние се опитаме да разберем техния възход в медийното поле и оттам в политическото поле, ние ще проследим назад чии интереси защитават те. Това е целият проблем, около който ние обикаляме. Проблемът на това, че медиите са фактически не изпълняват основната си функция, а тя е да осведомяват хората за решенията, които се взимат от тяхно име и уж, в тяхна полза, а са се превърнали в инструмент за други интереси. И срещу това, прикритието на това е този въпросен нов етичен кодекс на българския медиен съюз на Кръстева – Пеевски.
Емилия Милчева: Иначе казано, по новините им ще ги познаете.
Водещ: Да се опитаме да си представим как би сработило това на практика. Тя Емилия Милчева горе-долу описа, но все пак, как би сработило това ново положение, че имаме един кодекс, който досега работеше с две комисии към него, по етика в електронните медии и в печата, пак да припомня, и ето сега се появява новият кодекс на тази групировка, която също би трябвало да създаде една комисия, която да отсъжда доколко етично журналистите и медиите си вършат работата. Това можем ли да си го представим?
Емилия Милчева: Ами да, ето например една малка медия, която откаже да подпише този кодекс поради причините, които досега говорехме, че никой не припознава хората, които са създали този кодекс, за носители на морала, и особено на морала в професията. Следващият залп от медиите, които са в групата, създала този етичен кодекс, ще бъде: ами да, те не искат да спазват, те не искат да бъдат етични, те не искат да имат морал в работата си. Изобщо ще последва една истерична кампания и по някакъв начин тези медии ще бъдат игнорирани и ще бъде обяснено на хората как те наистина не искат да спазват някакви морални ценности в професията. Просто ще бъдат заклеймени. Това мисля, че ще стане. Наистина тези хора ще узурпират и полето на морала, ще станат монополисти там. Даже не монополисти, а просто господстващо положение ще имат и ще диктуват кое е етично и кое не, кое е морално и кое не. Ако е морално да наплюеш един човек, защото… и не е морално да наплюеш друг, защото… Ето това ще стане, те ще раздават присъди. След всичко дотук те ще раздават и присъдите в професията. Това не мога да го понеса.
Еми Барух: Единственият шанс е, че все повече се разраства медийното поле в интернет. Т.е. интернет медиите, макар и бавно, макар и неравностойно, но по някакъв начин успяват да стигнат до все по-голяма аудитория и моята надежда е, че консуматорите на нашия продукт, хората, които четат, слушат и гледат, все пак ще намерят ориентири, които ще им позволят да разберат кой лъже и кой не лъже, казано с две думи.
Водещ: Аз си мисля освен всичко, че цялата тази нечистоплътна ситуация, зад която стоят, разбира се, икономически интереси и нищо друго, допълнително се задълбочава и се влошава от обективния факт в посока на това, че печатът, така или иначе, вестниците имат своя исторически, какво да кажем, крах, неизбежно върви натам. Което прави в още по-голяма степен зависими както отделните издания, така и хората, колегите журналисти, които работят в тях. Т.е. е много лош исторически шанс, че съвпадат всички тези неблагоприятни факти един до друг и един върху друг се наслагват.
Емилия Милчева: Ама ние сме страна на парадоксите. Да речем, да вземем една Великобритания или една нормална развита западна държава, там авторитетните и тежки вестници се купуват от една категория хора, които са средна, действително истинска средна класа. Тези хора имат потребност да четат уникално съдържание, уникални анализи, уникални коментари. Тук е обратното. Модерните и съвременни хора почти вече не четат вестници. Вестниците, техните тиражи се правят основно за хората от провинцията. Нека да си дадем сметка, поглеждайки за хората, които живеят в провинцията. Това са хора, които са ограничени от ниските си доходи, живеят, отново ще го кажа, между работата и дома си, нямат, т.е. немотията и мизерията, на която бяха обречени от прехода и от политиците, които ни управляваха в прехода, скъсяват хоризонта ти. Скъсяват го до телевизията, която гледаш и до вестника, който си купуваш…
Водещ: Евтиният вестник, до най-евтиния вестник.
Емилия Милчева: Знаеш ли защо, Пролет? Защото аз като човек, който толкова години също е работил във вестници, вестникът е стандарт. Навремето когато си купуваш хляб, кисело мляко и вестник, вестникът означава, че ти си човек. Сядаш като бял човек, сипваш си кафето. То даже е как да кажа, част от културата на един човек…
Еми Барух: Ритуал.
Емилия Милчева: Да, ритуал. А всички знаем, че живеем, благодарение на тези малки ритуали и привички. Отваряш си вестника и се чувстваш, как да кажа, издига се собственото ти мнение за теб като човек. Защото ти си дал пари за тази информация. Следователно си длъжен да я прочетеш от началото до край, независимо от коя страница започваш – дали от криминалната, дали от първата. Ти така или иначе го прочиташ докрай, защото ти си дал пари за него. Т.е. това те е издигнало в собствените ти очи. Не си потребил безплатна информация и вече… Как да кажа, то е символ на някакъв дребен статут, той може да е статут в очите на самия човек. И поради тази причина тиражите, на които сме свидетели в България, тази тенденция и при нас ще дойде, но ще дойде много по-бавно с отмирането на хартиения носител на информация, ако мога така да го нарека, затова в България става толкова бавно, благодарение именно на тези хора, които по причина на мизерия, по причина на това, че България е най-бедната държава в ЕС, и продължава да е такава през управлението на 3 правителства, независимо от кой цвят са, тези хора са ограничени в своя кръгозор не защото го искат, а защото така ги е направил животът. Много е жестоко, но е точно така. И никой не може да им се сърди на тях, но благодарение на тях става тази манипулация.
Водещ: Към тази безотрадна картина, която описваш сега, добавям и явлението Lafka, което е много важно. Казвайки, споменавайки какво се случва в градовете на страната, тук не е лошо да кажем на нашите слушатели, да им припомним какво предизвика появата на Lafka, което както знаем е притежание на „Булгартабак” – верига за разпространение на алкохол, цигари и вестници. В почти всички градове в страната този опит да бъде монополизирана тази търговия предизвика остри реакции от страна на търговци, някъде общинските съвети възразиха срещу това обсебване на пазара. Някъде успешно търговците успяха да си постигнат интереса, другите не успяха, но така или иначе този процес върви в момента в страната и това е в ущърб на страшно много хора, които имаха и имат все още своя бизнес с вестници, цигари, алкохол.
Еми Барух: Примерът с Lafka е много добър, защото това е отново един кристализиран модел за мафиотизирани практики, които законът в България, пред които законът в България, искам да кажа си затваря очите и позволява те да лавират вътре. Защото продуктът медия, както и продуктът цигари, които са продукти за масова консумация, и алкохол, те има опит това да бъде контролирано в ръцете на същата персона, за която говорим, че е продуцент на авторите на етичния кодекс на медиите, и опитите тази мрежа да бъде наложена да елиминира всичките останали разпространители и да стане избраният разпространител на медии, е демонстрация на незачитането на закона. Искам да кажа, че това с реакцията на хората срещу опита да бъде иззет разпространителският бизнес, разпространението на алкохол и цигари е много лесен пример, за да се покаже как се вършат удобни услуги на хората, които имат пари. Следете пътя на парите, както се казва, за да видите къде отиват те. И ще стигнем до същия псевдоморал, който се опитват медиите на тази група да ни предложат днес.
Водещ: Как се прави това, изкупуват се едни привлекателни места в ключови позиции в малки градчета или по-големи градове…
Еми Барух: Съобщава се, че големите хипермаркети и големи бакалии не могат да продават определени стоки, които би следвало…
Емилия Милчева: Започва се директно през общинските съвети и кметове. Тази инвазия започна по времето на ГЕРБ и продължи по време на настоящото управление. Територии, които са на хубави места, се гласува от общинските съвети да бъдат дадени на Lafka за дългосрочен период от време срещу минимални наемикато срещу това, тъй като знаем, че стои един голям конгломерат, те обещават определени инвестиции. Мога само да припомня, че се стигна и до абсурдни ситуации, ще ви дам пример с община Кърджали, където срещу предложението, което беше внесено от ДПС, гласуваха общинските съветници от БСП и ГЕРБ, заедно.
Водещ: Толкова е било драстично.
Емилия Милчева: Толкова беше драстично. Но въпреки това Lafka получи най-добрите места, като срещу това обещаха, както каза кметът Хасан Азис, да направят инвестиции в спирките. Те вероятно ще ги направят. И въпросът е, че всичко дотук е законно. Никой не може да оспори подобни решения. Това между другото за първи път се случи в Благоевград по време на управлението на ГЕРБ, от там тръгнаха. Не случайно, където е и една от фабриките на „Булгартабак”, и продължи в цялата страна. Сега няма наистина нищо незаконно. Въпросът е защо КЗК не се самосезира, тъй като благодарение на това настъпление, ако се погледне в национален план, вероятно ще се види, че конгломератът Lafka създава някакво монополно положение на пазара, затривайки изключително много дребни търговци, които благодарение на това прехранват семействата си, благодарение на продажбата на цигари, на продажбата на ракия, на продажбата на вестници. Иначе е перфектно замислено. Защото когато човек отива да си купува цигари, му е удобно и вестникът да му е под ръка, удобно му е и ракията да му е под ръка и изобщо 3 в 1.
Водещ: Като в тези лафки, както знаем, се продават онези вестници на съответния издателски…
Емилия Милчева: Точно така, предимно на Нова медийна група.
Водещ: Да, на Българския медиен съюз, който е автор на въпросния етичен кодекс, в който пък, тази сутрин преглеждайки го, мернах, имаше задължително за такъв кодекс един текст, който се отнася до разпространението, който по смисъл казваше, че разпространението на печата би трябвало да е на конкурентен принцип, без да ощетява, да е в щета на едни и в полза на други разпространители, което както пък практиката показва се бие и с действителността, и със…
Еми Барух: Това е целият цинизъм, в който живеем, защото ние оперираме, употребяваме едни красиви думи, които нямат нищо общо с действията, за които става дума, ние преставаме да вярваме по никакъв начин да вярваме на онова, което се говори. Ние също така на хора, които четат, слушат и гледат. След като този етичен кодекс е стерилно верен, но е изречен от хора, които в цялата си практика показват обратно поведение, обратно морално поведение, той няма никаква тежест, никаква стойност.
Водещ: Обратна стойност има и обратна тежест.
Еми Барух: Точно, обратна стойност. И освен Lafka нека да не забравяме, че има и достатъчно много безплатно тиражирани вестници, зад които също стоят подобни икономически интереси. Те се раздават в метрото, те се раздават по спирките, те стоят на места, където хората, които дори нямат пари да дадат 1 лв. или 0,5 лв. за вестник, могат да прочетат това, този хартиен носител, зад който стоят икономически интереси и манипулация.  

От 7 януари HELLO! България на пазара вече във ВТОРНИК!

Даниела ПОНЧЕВА I 7.01.2014

КОЛЕКЦИОНЕРСКО ИЗДАНИЕ: Само на 32 години, Кейт се превърна в модел за подражание

От 7 януари безспорният лидер сред лайфстайл списанията у нас, HELLO! България, променя дeня си на излизане на пазара. От този вторник изданието ще радва читателите си ден по-рано! През седмица HELLO! България ще продължава да поднася най-новото от света на звездите, ексклузивни интервюта и фотосесии, всички актуалности от модния и козметичния подиуми.
Търсете новия брой на HELLO! България от 7 януари, вече във вторник!

Първият за годината брой на HELLO! България е посветен на неотразимата Кейт Мидълтън, която на 9 януари празнува 32-рия си рожден ден. Колекционерското издание разкрива как за толкова кратко време херцогинята на Кеймбридж се превърна в модна икона и модел за подражание на милиони хора по цял свят. Как Кейт поддържа фигурата си след раждането, защо носи синьо, кое е любимото й бижу и как съчетава майчинството и светските изяви – само в новия брой на HELLO! България.

„Отдадеността й към благотворителните каузи, които подкрепя, е отражение на нейната природа.”

HELLO! България разкрива още:
Как прекара Коледа кралското семейство, какво им предстои през идната година, 32 интересни факта за 32-рия рожден ден на Кейт, как влияе херцогинята на модните тенденции в света, кои са любимите й марки и какво пази в кутията си за бижута.

САМО В НОВИЯ БРОЙ…

* ЕКСКЛУЗИВНИ ПРИЗНАНИЯ: Джейд и Асизи Джагър споделят радостната новина, че Мик ще става прадядо. Щастливите майка и дъщеря разказват за очакваната поява на новия член на клана Джагър, какво е да бъдеш млада майка и баба, как е реагирал на радостната новина Мик и какви са отношенията на Асизи с известния й дядо.

„Тя ще е перфектна майка. Много е уравновесена. Да изпълниш повелите на природата, те дарява със смисъл” – разкрива Джейд за дъщеря си Асизи. 

Етиката в медиите

БТВ, Тази сутрин | 08.01.2014 | 10:10

Тема: Етиката в медиите
Гост: Доц. Мария Нейкова – преподавател по журналистика; Георги Лозанов – председател на СЕМ; Ивайло Крачунов – агенция ПИК

Водеща: Кръвожадността в медиите е факт в последните дни, особено покрай това убийство и убийството във Варна.
Водещ: Вчера си пролича и по заглавията на първите страници на вестниците.
Водеща: А в електронните агенции това са най-четените новини. Доц. Мария Нейкова – преподавател във факултета по журналистика към СУ, доц. Георги Лозанов – председател на СЕМ, и Ивайло Крачунов от агенция ПИК, които причиниха това на това семейство. Като я гледате тази жена, давате ли си сметка какво сте направили?
Ивайло Крачунов: Аз не съм причинил, г-жо Шикерова, това нещо.
Водеща: Вие публикувахте снимката с Иван и „това е убиецът”.
Ивайло Крачунов: Ние сме публикували снимка, на която не сме проверили източника. Първоизточникът беше някои от варненските сайтове, които бяха на мястото на събитието.
Водеща: Вие проверихте ли информацията?
Ивайло Крачунов: Няма как да бъде проверена информация, която е в текущо… вие самата сте била на терен, и когато от полицията не бяха казали имената.
Водеща: Как тогава публикувате снимка на човек, който не ви е ясно убиец ли е или не е убиец? Давате ли си сметка, че преобръщате човешка съдба?
Ивайло Крачунов: Не сме преобърнали никаква човешка съдба, просто се предоверихме на колегите, които са на мястото и които бяха изпратили свои журналисти и кореспонденти.
Водеща: Какво значи да се предоверите? Един от основните принципи на журналистиката е проверка от поне два независими източника. Кое за вас е водещото – истината, фактът…
Ивайло Крачунов: Истината, разбира се.
Водеща: И къде е истината в това, което сте направили?
Ивайло Крачунов: Истината. И когато в момента, в който разбрахме каква е истината, веднага поднесохме своите извинения. Аз използвам вашия уважава ефир също да се извиня на момчето и на неговата майка за причиненото неудобство.
Водеща: Вие проверявате ли новините, които публикувате?
Ивайло Крачунов: Да, разбира се.
Водеща: Абсолютна лъжа е това. Г-жо Нейкова, как ще коментирате това, което видяхте?
Мария Нейкова: Имам една смущаваща липса на отговорност, като че ли, през последните години бих казала. Но искам да кажа, че това не е само български проблем. Това е един световен феномен, който, за съжаление, взе жертви. Когато ме поканихте, първото за което се сетих, мислейки за днешното участие, беше самоубийството на медицинската сестра в Лондон, след като Кейт Мидълтън беше приета в болница. И по същия начин австралийските журналисти след това казваха „Ама ние изобщо не сме предполагали, че може да се стигне до това.” За съжаление ми се случва да казва често на студентите си, да имат предвид, че медиите убиват или могат кардинално да променят съдбата на хора. Има много такива случаи. И този дебат дали е по-важна бързината или отговорността, трябва някак си да бъде разрешен. Но на мен ми се струва, че трябва много по-широк обществен дебат, не можем да извадим медиите от цялата ситуация в страната – от липсата на морал в политиката, от това, че не се обсъжда липсата на доверие в нашето общество. И разбира се, според мен трябва да се направи усилие да се въведе образование по медийна грамотност, което няма да реши проблема утре, но ще е някакво начало.
Водеща: Г-н Лозанов, това са най-търсените новини. Вярно, че това е правилото на което първо ни учите, но вече не знам къде е границата.
Георги Лозанов: Аз не съм сигурен, че някой така просто иска да тласка журналистиката в тази посока. Естествено, че това е свързано със сензационния интерес около това.
Водеща: Публиката търси кръв.
Георги Лозанов: Свързано е въобще с човешката драма, човек живее в един драматичен свят, естествено, че драмата около него го интересува повече от всичко останало. Това е един общ и доста теоритичен разговор. На мен ми се струва, че тук има нещо, което е хубаво да кажем, да използваме този повод. Интернет базираните медии някак си се ползват от привилегията си да бъдат по-безгрижни в събирането и поднасяне на информация, от традиционните медии. А пък това дойде от един момент, в който те бяха маргинални, имаха по-малко значение в обществото, сега виждам, че те добиват водеща роля. И е страшно важно и там да влязат едни стандарти, един тип авторитетност на публичното говорене, които да… както казва Мария, които да върнат отговорността в медията, от там и доверието. Случаи като тези са повод да се въвеждат правила, да е ясно, винаги от два източника, независимо от обстоятелството, независимо от бързането. Това са прости правила, професията няма какво да откриваме сега (…) истини. Въпросът е, че има една нова територия медийна, нов свят, така да се каже, който трябва да бъде завладян от тези правила.
Водеща: Това са А-то и Б-то на журналистиката, проверка на фактите, но това така или иначе не се случва.
Георги Лозанов: Има едно малко безгрижие, да използвам пак тази дума, използване на социалните мрежи. Нека не забравяме, че социалната мрежа е колкото публично, толкова и лично пространство. Даже в много по-голяма степен лично пространство, защото там си сред приятели, които си си избрал. И в този смисъл да се смята, че това е нещо, което от там непосредствено може да стане част от публичната комуникация, е първо – надценяване на достоверността на това, което става, второ – форма на намеса в личния живот. Така че аз бих използвал този случай, за да се обърна към медиите и да им кажа колкото се може по-малко и по-внимателно да пипат в профилите в социалните мрежи на хората, независимо от изкушението, че всичко е пред тях и могат да посегнат на него.
Водещ: Едва ли ще ви послушат.
Ивайло Крачунов: Това няма как, г-н Лозанов, да се случи, защото публиката иска да види реалните герои на деня. И снимките често пъти могат единствено във Фейсбук да бъдат…
Георги Лозанов: Защо да е единственият начин? Когато нямаше Фейсбук…
Водеща: Само че вие очевидно не изкарвате реалните герои.
Ивайло Крачунов: Защо така мислите, г-жо Шикерова?
Водеща: Фактите го доказват.
Ивайло Крачунов: Фактите го доказват, но вие ги тълкувате напълно избирателно.
Водеща: Кое тълкувам избирателно? Че сте нарочили един човек за убиец без да проверите?
Ивайло Крачунов: Не сме го нарочили ние, ние сме цитирали друга медия, когато сме го цитирали.
Водеща: Какво значи сте цитирали? Цитирането също трябва да бъде проверено.
Ивайло Крачунов: Когато вие самата сте били на терен на криминални престъпления, не може когато няма официална информация от МВР, за няколко секунди е допусната грешка, за която ние сме се извинили, изведнъж да станем изкупителна жертва…
Водеща: Виждате какво причинява една секунда.
Георги Лозанов: От едно нещо ме е страх, обаче – че сега това, което можем да наречем грешка или както и да е, журналистически гаф с последствие върху хората, ще даде кураж да се приемат в парламента такива поправки, каквито в момента се предлагат в Наказателния кодекс, които силно да ограничат възможността на журналистите да показват изображения на публични лица и на политици, основно. Вижте, ние вървим в две грешни посоки. Все по-малко защитаваме частния човек – гражданина, в неговата лична неприкосновеност, и все повече гледаме да защитим политиците и публичните лица от журналистите. Затова на мен ми се струва, че трябва да тръгнем към обратното – гражданинът да си върне колкото се може повече личната неприкосновеност. Разбира се, аз съм съгласен с това, че когато става дума за обществено значими теми, а убийството няма съмнение, че е такава, журналистическият интерес трябва да бъде настъпателен. Но заедно с това, основният обект на надничане, така да се каже, в личната неприкосновеност, трябва да са не гражданите, а публичните лица.
Водеща: Г-жо Нейкова аз да ви върна пак към конкретния случай за това доколко моментната бързина може впоследствие да е оправдание за това, че едно семейство виждаме в какво състояние е.
Мария Нейкова: Е бързината се свързва винаги с печалбата на медиите, защото наистина доминира в широки среди разбирането, че е по-важно да си първи, а пък след това ако трябва нещо обясняваш, но сега докато слушах колегите си спомних нещо друго, че колкото и да е трудно проверката е нещо много важно, защото в противен случай през последните две години нямаше да се развие цяла система в западните медии за проверка например на видео материала, който идва от Сирия, което е далеч по-трудно според мен и въпреки всичко те създадоха правила, разписаха ги и много, много по-трудни. Там трябва да се търси първоизточникът на този, който е качил нещо в интернет.
Водещ: Понеже заговорихте за медийно образование за гражданите, ето дайте един съвет на хората, който да е полезен когато четат в интернет новини.
Мария Нейкова: Това е много трудно. Един съвет няма да им свърши работа. Аз говорих за нещо друго, за образование по медийна грамотност, което трябва да влезе в училищата още.
Водеща: При толкова много източници на информация в момента наистина е много трудно да се ориентират.
Георги Лозанов: Хората обаче много си помагат. Ето социалните мрежи, за които стана дума там все повече текстове и публикации в традиционните медии минават през профилите на приятелите и фактически приятелите извършват тази селекция, казват това е интересно, това не , на това вярвам.
Ивайло Крачунов: Само да ви задам един въпрос. А какво мислите за новите промени, които са в наказателния кодекс и които регламентират една година затвор за снимане на политици, които, без тяхното съгласие?
Георги Лозанов: Мисля че трябва непременно да се предпазим от това. Това са много пъти правени тези опити и всеки път има достатъчна мощна професионална реакция, за да не се случи това.
Водещ: Текстът бил взет от френския кодекс, така се обяснява…
Георги Лозанов: Не, не, винаги има някъде, френски, немски нещо винаги можеш да използваш като повод. Въпросът е тук в България в момента.
Водеща: Добре, това е дискусия, която вчера започнахме и ще я продължим, защото…
Георги Лозанов: Лошото е, че тези грешки подхранват по този….
Мария Нейкова: (..) дискусия в медиите и между самите медии и между журналистите. Трябва да постигнем съгласие, защото това е в някаква степен и резултат от разделенията, които минават по всички линии в българското общество.
Водеща: Добре, благодарим ви.  

Средства за масова дезинформация

в. Капитал | Мария МАНОЛОВА | 04.01.2014

Благодарение на общото недоверие към медиите и с помощта на фалшиви Facebook профили, 2013г. беше плодородна за имитациите на новинарски сайтове

Втори януари 2014 г. изглежда по много сходен начин за Гергана и Мони Иванови. И двете прекарват по-голямата част от иначе скучния първи работен ден в интернет. Ровят в новинарски сайтове и споделят статии във Facebook.
В късния следобед Гергана толкова се впечатлява от нещо в сайта silnabulgaria.com, че го публикува на доста места – в групите "Искам да живея в нормална държава", "Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си" и "Да се обединим – национален протест !!!". Всъщност Гергана публикува статията в повечето от 160-те групи в социалната мрежа, в които участва. За Мони следобедът протича по подобен начин, само че тя се вдъхновява от няколко текста в bezpartien.com и разгорещено споделя линк из десетки Facebook групи.
Гергана и Мони не са сестри. Не са и далечни роднини, въпреки че споделят една и съща фамилия. Свързва ги само поведението им в интернет, където нямат абсолютно никакви приятели, но са изключително активни. Не само на 2 януари, а всеки ден пълнят безброй групи и стени във Facebook със съдържание от едни и същи уебсайтове. Извън виртуалното пространство те вероятно изобщо не съществуват, но в него дейно плетат паралелна медийна реалност и паралелен дневен ред.
Ако се вгледаме в детайлите, лесно ще забележим, че действията на виртуалните хора като Гергана и Мони (както и профили като Ava Berg, Inas Borisova, Иван Бориславов, Ясен Григоров и безброй други) са механични. Те копират едни и същи препратки към сайтове без автори, източници и издатели стотици пъти. Резултатът е, че стените на стотици групи са пълни с необятно новинарско съдържание, а отвсякъде се размахват удивителни знаци и етикети "безпристрастни", "алтернативни", "свободни" и "мислещи". Ако следим онлайн медийното пространство само с едното око обаче, може и да си помислим, че изминалата 2013 е златната година на независимите новини в интернет. И много да сгрешим.
География на имитацията
От началото на 2013 г. и покрай протестите изникнаха безброй "независими", "свободни", "антиполитически" онлайн медии. "Капитал" проследи някои от тях (без да претендира за изчерпателност), за да обясни защо съществуват и какво ги обединява. Всички на теория отричат другите медии, отричат досегашните партии и компрометираните политици. На практика обаче много от тях са заключени в кръг от взаимно препечатване на анонимно съдържание. Всички създават голяма част от трафика си чрез несъществуващи Facebook профили. Тази екосистема се оказва особено удобна, когато трябва да се създаде и разпространи и някоя не толкова истинска новина.
Първата група нови интернет медии се появи заедно със зимните протести срещу правителството на ГЕРБ от миналата година. Справка на регистрираните домейни показва, че на 9 януари 2013 г. изниква сайтът dnes-24.com, на 17 януари – nakratko.bg, на 30 януари 2013 – bgmak.eu, а на 22 февруари – svobodnoslovo.eu. Във втория облак на обществено недоволство срещу управлението на Пламен Орешарски (или по-скоро в началото на контрапротестите) се ражда и втора група сайтове – silnabulgaria.com (първите дни на юни), hashtag-bg.com (17 юни), expressnews.bg (28 юни), bezpartien.com (2 юли) и noligarch.com (16 август). Това са само част на появилите се (или набрали сила) през последните месеци медии.
Всеки от тях отрича досегашната политическа и медийна система като обещава независимо съдържание. Под текстовете им обаче липсват автори, страниците "За нас" са празни, а интернет адресите им са регистрирани анонимно. Никой не мери посещаемостта си чрез Gemius – единственият инструмент в България, с който сайтовете могат да докажат колко посетители имат и с това да успеят да продадат реклама и да спечелят приходи. Някои съображения за съдържанието
"РАЗКРИТИЕ", гърми с главни букви сайтът silnabulgaria.com на 15 ноември 2013 г: "Манипулацията на Сорос – РЕАЛНОСТ". В неподписания текст се твърди, че известната от няколко дни по-рано снимка на момиче, което прегръща полицай на протеста в София, е лъжа. Двамата са брат и сестра, казва сайтът. Това пък е само малка част от голямата лъжа за манипулацията на протестите, която е описана и илюстрирана графично. "Разкритието" е препечатано дословно от bezpartien.com (който по случайност има много сходен дизайн със silnabulgaria.com) на същия ден. Според текста, освен че момичето лъже, това е и доказателство за това, че протестите срещу правителството на БСП и ДПС са режисирани и платени.
На следващия ден svobodnoslovo.eu публикува дописката "Нов скандал! Протестна мрежа експлоатира нашите деца, къде е Агенцията за закрила на детето?", където главна героиня е същото момиче. Няколко седмици по-късно ДАЗД действително се "задейства" по казуса, следва публикация в информационна агенция "ПИК", която е дословно препечатана от дузина анонимни сайтове и онлайн медии. Цикълът се е завъртял и новият анонимен текст е "доказателството" за достоверността на текстовете от няколко седмици по-рано.
Момичето и полицаят са само микропример за повтарящите се процеси. Формално между сайтовете няма много общо, но те, изглежда, работят с едни и същи опорни точки – протестите срещу правителството са лоши (платени, организирани от съмнителни хора), "раннобудните студенти" са шайка пияници, президентът е много вреден (основно "разединява нацията" и работи за "олигарсите"), а Бареков е добър. По-скандалните публикации от тях биват цитирани безкритично в медиите, свързани с Делян Пеевски.
Системни грешки
"Свързан съм като негов редовен читател. Тази интернет медия ми харесва, защото публикува плуралистични коментари", коментира относно сайта hashtag-bg.com пред "Капитал" Борислав Цеков. Името му е една от редките официални връзки на анонимните сайтове с реални личности. Aдресът hashtag-bg.com е регистриран на името на Цеков и с адрес на ул."Аксаков" в София, където е регистрирано и движението "Модерна България" (виж основния текст) на 17 юни 2013 г. На изборите през май Борислав Цеков се кандидатира за народен представител в листите на движението заедно с автори от сайта hashtag-bg като Евелина Славкова (Кюстендил) и Иво Инджов (Пловдив). Четири дни по-късно, на 21 юни, името му е заличено от данните за домейна. На въпрос как е свързан с регистрацията на онлайн медията Цеков коментира: "Нямам представа."
Въпреки тяхната безпристрастност и безпартийност новите анонимни сайтове имат специално и координирано отношение към някои теми и личности. Николай Бареков например е любим авторитет, който се появява почти всеки ден (и диспропорционално често) в техните новини. На 1 януари 2014 г. неговото мнение за новогодишната реч на президента отпечатват както hashtag-bg, така и bezpartien.com, silnabulgaria.com и svobodnoslovo.eu. Всъщност първите две медии споделят общ AdSense код (AdSense е мрежа, през която Google може да слага реклами на даден сайт – бел. авт). Обединява ги и Симеон Илков, който през декември 2013 г. се представи като журналист от bezpartien.com, може да бъде видян на псевдопротестите, водени от Бареков, а година по-рано е активист на гражданско сдружение "Сила", което е свързано със сайта silnabulgaria.com и което активно се опитваше да се представи като водещо февруарските протести срещу ГЕРБ. Същият AdSense код се използва и от уебсайта sof-mall.com, регистриран от фирма "Пи 77", където управител е 27-годишният кандидат-депутат от БСП Благовест Кирилов. Bezpartien.com и silnabulgaria.com често препечатват и текстове от друга онлайн медия – svobodnoslovo.eu. Сайтът споделя един имейл адрес с уебсайта myleksikon.com, който пък е регистриран от общинския съветник на БСП в София Гергана Алексова. Пред "Капитал" Алексова коментира, че е регистрирала домейна, но отдавна го е продала и името й няма как да фигурира в регистрите. Бял шум
"Много хора разбраха, че трябва да си задаваш въпроса това, което тече по телевизията, кой го плаща, и мигрираха във Facebook като предпочитано място за формиране на мнение", обяснява пред "Капитал" Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи. Недоверието към всички медии обаче създава вакуум за още по-уродливи създания. "В интернет хората попадат в една среда, която е още по-малко ясна. И критикувайки класическите медии за това, че не е ясна тяхната собственост и как точно се финансират определени публикации, всъщност бягаме в една среда, в която съвсем няма никаква яснота", довършва Иванов.
Има ли връзка между всички сайтове, които публикуват безименни политически новини, анализи, коментари и разследвания? Със сигурност всеки от тях е положил много усилия техническата информация за това да остане скрита. И с просто око обаче се виждат едрите зърна на повтарящите се тези, герои и съдържание. Виждат се еднаквите им стратегии за привличане на внимание във Facebook. Тук-таме прозират връзките им със съвсем не безпартийни личности. Тактиката за налагане на онлайн присъствие през фалшиви фейсбук профили и фиктивни групи пък напомня практиката на 3Бей.бг АД – собственикът на сайтовете inews.bg, kulinar.bg, econ.bg, div.bg, jenite.bg, fitwell.bg и т.н. Седалището на 3Бей.БГ е на ул. "Искър" 71 в София, където е и централата на застрахователната компания "Виктория" (собственост на КТБ). Членове на управителния орган на дружеството са Иван Славков, Никола Николов и Борислав Лесичков (последните двама имат ипотечни кредити от КТБ). Иван Славков и Борислав Лесичков държат фирмата за уебдизайн "Обект.БГ", чиито клиенти освен изброените по-горе сайтове са TV7, застрахователното дружество "Виктория" и други фирми, свързани с банката на Цветан Василев.
Имат ли влияние? Не много, но достатъчно. Bezpartien и silnabulgaria са най-големите сред тях – на 328-мо и 253-то място сред всички български сайтове (по данни на Alexa), със 17 хил. и 41 хил.почитатели във Facebook. Важното обаче е, че успяват да създадат фонов шум, който да размие и удави качествената информация. Дали зад тях стои един и същ кукловод е трудно да се докаже, но изглежда много вероятно. Сходствата с медийната стратегия на Делян Пеевски и собственика на КТБ Цветан Василев – да инвестират в медиен конкубинат с властта (със сигурност едни от хората, които стоят зад "новите медии", подкрепял поне четири правителства), са прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати. Тази стратегия не може да доведе до монопол на информацията в интернет, както това се случва например с вестниците. Но може да свърши друга работа на задкулисието – да покаже, че неговата манипулация на действителността в подкрепа на правителството все пак съществува и онлайн.

Стр. 12 – 13 

Срив в бранша: телевизиите отрязаха с 15 млн. големите продуценти

в. 168 часа | Георги ИВАНОВ | 03.01.2014

Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев преговарят с румънски, турски и италиански канали заради драматичния спад в приходите

Родните телевизионни продуценти все по-активно обмислят как да реализират свои шоу-програми, сериали и риалитита в чужбина заради драстичното свиване на приходите в българските телевизии. Кризата вече е ударила сериозно бранша и най-големите играчи са принудени да търсят печалби зад граница. Родният пазар вече е много свит, пренаситен е и е с лоши перспективи. Като изход от ситуацията някои от големите играчи дори замислят грандиозен проект за създаване на собствена телевизия.
"168 часа" научи, че наши продуценти вече са водили преговори със сръбски, турски, румънски и италиански телевизии за съвместни проекти. Според неофициална информация става въпрос за шоу програми и сериали. Спрягат се имената на Иван и Андрей, Любо Нейков и Нико Тупарев.
Всеки от тях е на различно ниво в преговорите с чуждите телевизии. Заради по-различните условия за продуциране в чужбина самите разговори вървят и по-бавно. За да станат реалност проектите там, е необходимо продуцентите сами да финансират кампанията, а след това да разработят и печеливша рекламна стратегия. Родните продуценти обаче не са толкова добре запознати с пазарите зад граница, дори и в балканските страни което може да наложи и наемането на консултанти. Това допълнително ще оскъпи проектите.
В момента преговорите продължават с пълна сила
Друга форма на работа с чужди компании и телевизии е сключването на договори за авторски права. По този начин се реализират сериали и се отдават техника и ноу-хау от страна на българските фирми. Това обаче е по-сложен процес, който изисква повече време и гъвкавост в отношенията и продуктите.
Така новите реалности налагат и нови действия. Със сигурност кризата ще извади от играта някои от сега действащите родни продуценти. Други ще продължат да работят. Промени обаче ще има. Те ще се случат съвсем скоро и ще дадат нов облик на бранша.
Под сурдинка вече се говори, че някои от продуцентите смятат да си направят и собствена телевизия, която да се разпространява по кабел и сателит. Програмата щяла да бъде изцяло развлекателна, което би трябвало да привлече много реклами. Проблем обаче остава скъпата реализация на подобно начинание. Сумата, която трябва да се инвестира, е поне 40 милиона евро. Освен това трябва да се осигури и ресурс за покриване на разходите през първата година, която със сигурност ще е на загуба.
В момента родните тв продуценти дори и заедно не могат да осигурят тези пари. Възможно е да се вземе голям банков заем, но този вариант не е приемлив заради високия риск и залог.
Пуснати са в ход всички видове контакти, за да се открие инвеститор, който да осигури средствата, а след това да даде възможност за реализация на новите проекти. Този вариант обаче все още е на ниво предварителни разговори и няма реални стъпки в неговото осъществяване.
Ясно е, че тв продуцентите ще търсят всякакви начини, за да оцелеят в трудните години.
Един от печелившите бизнеси в последно време бе доста засегнат от икономическото статукво у нас. До скоро тв продуцентите печелеха много добри пари за родните стандарти и се радваха на прилични приходи от договорите с различните телевизии.
Картината обаче се промени динамично само за година и половина
Пазарът на този тип дейност се сви значително.
Самите телевизии ограничиха бюджетите си за външни продукции с 20-25 процента. Това в цифри означава над 15 милиона лева на година. Тази сума е значителна за родните стандарти, още повече че разходите за реализация на предавания, шоупрограми и сериали се повишават постоянно. Дори и надниците на статистите са се качили с 50 до 100 процента. Вече не може да се намерят хора, които да стоят по цял ден за 15 лева. Сумата е скочила на 25-30 лева в зависимост от самия ангажимент.
Актьорите в сериалите също са си повишили изискванията и искат значително по-високи хонорари
Това важи за всички роли, включително и тези с по-малко значение и времево изражение. Оказва се, че продуцентските компании трябва да работят в условията на значително посвит пазар и нарастващи разходи. Това поставя нови предизвикателства пред тях като управление и мениджмънт, при положение че качеството на продукциите трябва да остане на високо ниво.
Бедите за продуцентите започнаха, след като водещите телевизии у нас се сблъскаха с кризата и финансовите трудности. Справка показва, че Би Ти Ви официално е регистрирала загуба за 2012 г. Тя е в размер на 1,974 милиона лева. Проблемът тук не е в размера на самата загуба, а във факта, че изобщо я има. Телевизията обявява пасив за първи път в своята история.
За 2011 г. Би Ти Ви е на печалба от 7,374 милиона лева, а за 2010 г. тя е 31,205 милиона. 2008 г. пък е била особено успешна за медията, след като печалбата е в размер на 69.562 милиона лева.
Цифрите показват много сериозен спад на финансовия резултат само за пет години. Това е показателно за тв индустрията като цяло.
Друга водеща електронна медия – Нова тв е на още по-голяма загуба за 2012 г. – 2,548 милиона лева. Този пасив обаче може да се сметне за добър показател, защото справката показва, че през 2011 г. загубата е 49,986 милиона лева, а през 2010 г. 44,759 милиона. В последните години телевизията постоянно е на "червено", а финансовите й показатели не са добри
Тв 7, която набира стремително скорост с много инвестиции в различни програми и продукти, също е на сериозна загуба. За 2012 г. пасивът е 30,297 милиона лева, като предната година е с шест милиона по-малко. Телевизията е постоянно на загуба в последните 6-7 години. Това обаче не пречи капиталите там да се наливат с широка ръка.
Ситуацията в обществената БНТ 1 е още по-тежка. В година, когато разходите на телевизията ще бъдат завишени чувствително, защото трябва да произведе много повече продукция заради цифровизацията, бюджетът й не само не бе увеличен, а напротив -намален с 5 милиона лева. Това налага в момента свиване на разходите за всички вътрешни и външни продукции, което същевременно не бива да засегне качеството им.
Проблемите за медиите като цяло дойдоха от свития рекламен пазар в последните години
Заради кризата и намаленото потребление в България големите компании свиха рекламните си бюджети. Това важи за всички видове ракламодатели. Парите за този тип дейност бяха редуцирани с 30-40 процента.
Самите фирми станаха предпазливи в разходите си и внимателно и по-прецизно формират бюджетите си по разходните пера. Така реално на пазара влизат по-малко свежи пари. Това пък удря директно по водещите телевизии, които разчитат предимно на рекламните приходи.
Тези процеси изостриха и конкуренцията между тях, което пък облекчи самите рекламодатели. Освен по-добри тарифи те получаваха и много изгодни отстъпки при договори за по-големи обеми рекламно време. Това обаче удари върху реалните приходи в медиите.
Така се стига до една картина, при която телевизиите изпитват финансови проблеми, а тв продуцентите се множат като зайци, но пък се борят реално за по-малка печалба.
Фирмите, които искат да отхапят дял от тази индустрия, стават все повече. Примамени от първите успехи на колегите си, все повече кадри от тв бизнеса се насочват към продуцентство.
Сега обаче условията са значително по-различни отпреди две или три години. Парите са по-малко, а конкуренцията расте стремително. Тези процеси удариха и самите продуцентски компании.
Дори и динозавър като Слави Трифонов вече изпитва ударите на кризата и новите реалности. Неговата продуцентска фирма "Седем осми" е на печалба от 942 хиляди лева за 2012 г. Това обаче е най-малкият плюс в историята на компанията, която в силните си години е стигала до 12-15 милиона лева печалба.
За 2011 г. Слави е реализирал положителен финансов резултат от 1,528 милиона, а през 2010 година сумата е 3 милиона лева. Паралелно с това той е натрупал и дългове за 618 хиляди лева. Но все пак да не забравяме, че шоуто на Трифонов се излъчва вече цели 13 години и продължава да бъде с много по-успешен рейтинг от десетки нови предавания.
Друг великан в бранша – Магърдич Халваджиян, също изпитва проблеми. Компанията му "Глобал вижън" е на печалба от 166 бона за миналата година. Тази сума обаче е мизерна в сравнение с отчетените в предните години. Те са съответно 2,548 милиона лева за 2011 г. и 2,727 милиона за 2010 г.
Другата му компания "Глобал филмс" пък е на загуба от 1,851 милиона лева. В предните години тя е регистрирала печели от 1,570 милиона и 1,356 милиона лева. Така дори и печеливши проекти като "Господари на ефира" и "X фактор" не могат да изведат компаниите на Халваджиян до сериозни печалби.
Нико Тупарев, който участва в бранша с множество предавания, но е известен най-вече с "Биг брадър", притежава няколко фирми. И те обаче регистрират скромни печалби от 30 до 90 хиляди лева, при положение че преди година-две са отчитали милиони левове на плюс.
"Дрийм тийм" на Евтим Милошев и Любо Нейков стои сравнително добре на пазара с приходи от 5,149 милиона лева и печалба от 496 хиляди лева за 2012 г. Само година преди това обаче цифрите са били 7,828 милиона приход и печалба от 2,691 млн.
Видимо е едно сериозно отстъпление
"Междинна станция" на Иван и Андрей е на печалба от 544 хиляди лева и приходи от 3,251 милиона. През 2010 г. обаче приходите са 6,246 милиона лева, а печалбата им е 1,806 млн.
Дори и компания като "Камера", която продуцира най-успешния роден сериал " Под прикритие ", гледан от стотици милиони по цял свят, отчита скромна печалба. Тя е 360 хиляди лева при приход за годината от близо 9 милиона. За 2011 г. фирмата е на загуба от 193 хиляди лева.
Примерите са много и е невъзможно да бъдат изброени всички. Факт е, че продуцентският бранш изпитва трудности и е в криза
Само за една-две години е видно, че дори и големите компании са свили значително печалбите си, а някои дори са и на загуба. При положение че този бизнес бе смятан за един от най-печелившите.
В България обаче трябва да се отчетат и някои особености при т.нар. външни продукции. В Западна Европа подобни проекти са независими и получават своето финансиране от рекламното време или от спонсори. Самите телевизии там не плащат нищо на външните продуценти, а предлагат само програмно време, което след това се продава от тези, които го получат.
В зависимост от рейтингите варират и тарифите, по които се продава рекламното време. Така продуцентските компании на Запад действат в една реална пазарна среда и са сравнително независими от медиите.
У нас нещата са различни. Реално самите телевизии осигуряват бюджетите на отделните проекти. Продуцентите получават парите на база на представени бизнес планове или различни идеи за реализацията. Те рамкират определен бюджет, който е съобразен с отделното шоу, предаване или сериал. Телевизията плаща всичко. Приходите от реклами пък се прибират по определена схема и договор между продуцентската компания и медията.
Самите бюджети трябва да се защитят по всяко едно перо
Доскоро представените проекти обикновено бяха одобрявани и средствата се осигуряваха без особени трудности. Новите условия обаче направиха ръководствата на телевизиите много по-предпазливи. Вече се прецизира всеки разход, дори и тези за консумативи.
Съвсем наскоро в Би Ти Ви е имало сериозен скандал между известен продуцент и шефовете на медията. Те са поискали обяснение за необичайно високи разходи за – забележете – минерална вода. Оказало се, че участниците в дадения проект за около месец са изпили над 6 хиляди бутилки с вода. Това се е сторило странно на хората от медията. В крайна сметка разходите са били приети, но случката е показателна за ситуацията в бранша.
Годините на леките пари вече са минало. Всеки един лев, който се иска от телевизиите, вече трябва да бъде защитен и добре мотивиран. Това важи както за парите за сапун, така и за хонорарите на водещите, актьорите или на режисьорите. Новите условия са изнервили голяма част от тв продуцентите.
Част от тях в последните години са направили значителни разходи и инвестиции в оборудване, техника, софтуер, дори и в човешки ресурси. И сега ще търсят всякакви начини, за да си върнат вложенията.

Стр. 1, 50, 51 

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2.01.2014

Празници, поздравления, послания, обръщения на президенти и политици…За тях, както и за красноречието на българската журналистика Андрей Велчев разговаря с проф. Иванка Мавродиева.

Проф. Мавродиева, как оценявате новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев?

Тази реч на българския президент Плевнелиев остана в руслото на традиционните телевизионни обръщения, като се вземат предвид продължителността, посланията, пространственото оформление и дрес кодът.

Можете ли да откроите някоя друго, по-значимо и докосващо, автентично новогодишно или коледно обръщение?

Официалността на поводите – Коледа и Нова година, статусът на ораторите, функциите на отделните ораторски жанрове налагат следване на общоприети правила и следване на традиции. Институциите и политиците избягват оригиналността и недооценяват силата на словото при изпращане на послания, затова има доста абстрактни фрази в политическото говорене.

В телевизионни предавания по различни медии обаче хора на изкуството, писатели, учени, журналисти отправяха пожелания. Тези пожелания носят топлота и мъдрост, думите са искрени и са преминали през водовъртежите на емоциите; словата са рафинирани чрез осмисляне, за да изкристализират в кратки фрази. Именно тези привидно ежедневни, но отровени думи, достигат до сърцата на хората.

Смятате ли, че 2013 е годината на грешно изпратените послания, както от политици, така и от общественици и социално отговорни личности?

Слагането под общ знаменател на всички послания на популярни личности само по себе си е неуместен ораторски похват, учените също избягват такива генерализации. Грешките на посланията са породени от различни фактори: недооценени възможности на социалните мрежи като комуникационен канал; неяснота относно нагласите на аудиторията, особено на младежката; твърде често повтаряни фрази, които са лишени от съдържание; помпозни или скучни изрази. Тези и още много други фактори създават условия за неефективна комуникация.

Кое трябва да се промени в красноречието на българската журналистика?

Говорене по значими теми по интересен начин, разговори за актуални проблеми с участие на граждани и лица, които участват във вземането на решения, е едната възможна промяна.
Втората се отнася до баланса между аргументи и красиви словесни изрази, защото нито само чрез сухи факти, нито само чрез витиевати изрази ще се достигне до различните медийни аудитории.
Трето, използването на вербални, но и на визуални средства, отново в подходящи съчетания.
Четвърто, запазване неизменно на синхрона между езикови и неезикови средства, защото дори при перфектен дрес код и интериор информацията за важните неща „се облича” вербално.

Добри оратори ли са журналистите от родият радио и телевизионен ефир?

Журналистиката като професия изисква комплексни знания и умения, интердисциплинарна подготовка и част от нея включва реторични знания. Реторичната компетентност на част от журналистите не е достатъчна. Забелязва се дефицит на знания за медийната реторика. Освен това ораторството следва се осмисли като част от собствено усъвършенстване. Красноречието предполага подготовка, което изисква ангажименти от страна на медийния мениджмънт.

Дали и до колко красивото и убеждаващо говорене се осъзнава като важно качеството за успеха на всяка медия в конкурентна среда, е въпрос, чийто отговор не е еднозначен. Журналистите остават в руслото на тривиалното, поради това, че се налага бързо разпространение на новини. Освен това образният изказ предполага богат речник, знания, комбинативна мисъл, а и смелост да се кажат някои неща необичайно с цел привличане на вниманието върху теми и проблеми.

Има и добри оратори, сред които са Иво Христов, Константин Вълчев, които пишат говорят, анализират и направляват комуникацията интересно.

А другите колеги от печатните и онлайн медии?

Онлайн медиите поради динамиката и бързината на разпространение на новините залагат на краткостта, на лаконичния и дори телеграфен изказ. Онлайн писането и редактирането обаче предполагат и спазване на правилата на съвременния български език, а това донякъде се неглижира. Наблюдава се известен недостиг на лингвистична и реторична компетентност. На моменти има вербална агресия, чрез нея се привлича вниманието, но не се задържа дълго.

Според вас, вярно ли е твърдението, че всичко вече е PR и че е дошъл краят на пресконферциите и интервютата? Кой създава новини?

Подобни прогнози се правят от години, но те невинаги са обосновани и често приличат на бързо блеснали и също така бързо угаснали фойерверки. Има утвърдени ПР техники, инструменти и събития, към които се отнася пресконференцията и тя все още е приета като официален начин за предоставяне на информация към медиите.

Освен това пресконференцията също се модернизира и адаптира; вече се провежда по начини, така че да се достигне до журналисти в залата, но и до зрители и слушатели, до виртуална аудитория. Интервюто като начин на събиране на информация и като журналистически жанр има своето място в съвременната медийна среда.

Диалогът, динамиката в него, лично изразената позиция на интервюирания, чарът на словото и персонализацията на послания от лидери на мнение все още привличат интереса на читатели, зрители и слушатели. Има немалко хора, които харесват журналистическото интервю, независимо дали е на запис или на живо.

Думата „Селфи" – е и понятието, обявеното наскоро за дума на годината от Оксфордски речник на английския език. То добива все по-широка популярност. Оказа се, че дори световни лидери като Барак Обама и Дейвид Камерън са запалени по новата тенденция за правене на автопортрети с фотоапарати или телефони. Наблюдавате ли тази тенденция в и изявленията на лидерите на мнение?

Ще отговоря условно с две популярни фрази: „Нищо човешко не ми е чуждо.” и „Никой не е съвършен”.

С какво се промени медия светът?

С утвърждаване на онлайн медиите и социалните мрежи паралелно с утвърдените и традиционни медии като комуникационен канал, като ПР инструмент и като бързина на достигане на информацията до повече посетители на мрежата чрез споделяне.

Друга промяна е преосмислянето на популярността и до колко тя носи позитиви и дивиденти за отделната персона; дали и доколко личният живот трябва да остане съхранен от камери, микрофони и електронни платформи.

Някои медии продуцират предавания, като поставят въпроса дали не се преекспонират твърде много отделни личности, дали чрез дребнотемие и тривиални новини ще запазят мястото си на медийния пазар; дали и доколко участия в риалити шоу програми и псевдосъбития допринасят за градене на репутация или по-скоро за създаване или „ревитализиране” на популярност.

Кое е вашето любимо слово за 2014г?

Презентацията на Кен Робисън за образованието „Changing education paradigms” в сайта ted.com, която е от предишни години. Тя ме впечатли, както и предишните му презентации, тъй като в тях Кен Робинсън говори за ценности, тенденции, обучение в полза на обучаваните, за иновации. Презентирането му се разви във времето и от устно изложение достигна до съвременни технологични параметри.

Във всичките му прояви обаче той е компетентен, интересен, провокативен, с чувство са хумор и самоирония http://www.ted.com/talks/ken_robinson_changing_education_paradigms.html.

Каква послания да отправяме в новата година, за да сме правилно разбрани и за да достигаме до по-широка аудитория?

Важно е да се опрем на ценности, да говорим за каузи, но по разбираем начин. Важно е да спрем на общочовешки и значими теми, но и да поставим акцент и на онези привидно малки неща, които не просто изпълнят деня ни, но които ни трогват и ни карат да бъдем по-добри. Важно е да се избягва дисбалансът между темите, да няма ненужно фокусиране върху отделни проблеми.

И накрая, как да извлечем най-доброто интервю от наш събеседник, когато правим интервю?

Първо, да се създаде атмосфера, която да предразполага към смислен разговор.
Второ, сериозна предварителна подготовка за интервюто, не само формулиране на въпросите и подреждането им.
Трето, знания за личността, която ще бъде интервюирана.
И не на последно място, тези професионални качества да са съчетани с положително отношение към работата, темата и интервюирания.

Пожеланието Ви към читателите на сайта на СБЖ?

Да търсят информация от няколко източника, да я сравняват, да не се предоверяват нито на официозните медии, нито на социалните мрежи.

——————————————————————————————————————————————————————————————————–

Иванка Мавродиева, доцент, дфн, д-р, е преподавател в Софийския университет по реторика, бизнес комуникация, връзки с обществеността и академично писане. Автор е на книгите „Парламентарното красноречие в България в XVIII, XIX и XX ОНС” (2001), „Интервю за работа” (2002), „Как да презентираме успешно?” (2007), „Виртуална реторика: от блоговете до социалните мрежи” (2010), „Академично писане” (2005); „Академична комуникация” (2010) – в съавторство с Йовка Тишева, „Политическата реторика в България: от митингите до Web 2.0 (1989-2012)”. Автор на 80 статии в научни списания и сборници.
Съставител е на два сборника и една христоматия с ораторски речи: „Съвременни реторически практики” (2010), „Образци на съвременното красноречие” (2010), „Комуникации във виртуална среда” (2010).
Главен редактор на електронното научно списание „Реторика и комуникации” . Член на борда на Европейската асоциация по реторика.
Магистър по българска филология и връзки с обществеността. Преподавател, изследовател, блогър, обучител, приемащ реториката като древна и витална наука; комуникацията като реализираща се в различни области: от бизнеса до Web 3.0.

Оригинална публикация

Нощ на отворените врати в БНР

в. Новинар | 30.12.2013

Нощ на отворените врати предлага БНР на 2 срещу 3 януари вечерта. Поводът е 30-годишнината на "Нощен хоризонт"!
То е сред емблематичните предавания на Националното радио, а началото му е на 3 януари 1984 г, когато пред микрофона застава Константин Тилев. Още тогава събира своя огромна аудитория – заради по-различната музика, заради дискутираните теми, които са били табу в тоталитарно време, а и заради отворените телефони, създаващи особената атмосфера на своеобразен "Хайд парк".
Десетки са били водещите оттогава насам, а с най-голям стаж пред микрофона е Румен Стоичков, за когото това ще бъде 1083-о предаване. Той ще бъде домакин на юбилея, а слушатели ще могат да надникнат в задкулисието на "Старата къща" между 22.30 и 1.30 през нощта. БНР е осигурило и два микробуса за извозване на последните посетители – нещо абсолютно непознато в досегашната практика на радиото.
Гост в студиото ще бъде народната певица Янка Рупкина, с която феновете ще могат да се срещнат, да й задават въпроси, да се снимат – доколкото това е възможно в музикалните паузи и пределите на изданието. Останалата част от тричасовото издание съдържа кратки интервюта и с други водещи на "Нощен хоризонт", както и с отдавнашни фенове, сред които и главният редактор на "Новинар" Стоян Сираков.

Оригинална публикация