сп. Sign Cafe | Стоян А. СТОЯНОВ I 23.04.2011 

За политическия PR в България можем да говорим само добро или нищо. Или да не говорим. Не защото го няма, а защото е трудно видим, много потаен и в крайна сметка неоткриваем… В ерата на интернет, на Wikileaks и на форумните анонимни коментатори на пръв поглед не е толкова трудно да намерим информация за всекиго, нали? Реалността обаче е различна. Все още в България няма обществена яснота кой се грижи за политическата комуникация на партиите, кои са успешните PR проекти в политиката и как да наемем добрите PR специалисти, ако имаме нужда.

ВИДИМИТЕ ГОВОРИТЕЛИ

Всеки, който се интересува от политика и медии ще намери често официалните говорители на партиите по телевизиите и страниците на вестниците. Някой от тях активно споделят и информация за своите работодатели в социалните медии и блогове. Неведнъж и ние сме публикували информация и анализи за известните имена, ангажирани с политически PR и маркетинг – Нидал Алгафари, Джими Найденов, Арман Бабикян и други. Това са и експертите, които по някакъв начин са свързани в публичното пространство с определени политически партии.

ДВИГАТЕЛИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПУБЛИЧНОСТ

Но кои са истинските имиджмейкъри и двигатели на публичните стратегии на политическите партии? Това си остава енигма за обикновения читател и зрител – те не са публични, те не обичат да споделят за коя политическа партия работят, те са горди по своему, че работата им е "зад кадър" и може би единствено медийната шумотевица около политическите им лидери или успешните изборни резултати ги кара да се усмихват.
Кой стои зад публичните комуникации например на премиера Бойко Борисов? Във всяка една "бяла" държава това е повод за професионален престиж и признание. В България обаче ние не знаем със сигурност дали има професионален комуникатор, който съветва Борисов за популярните и нетолкова популярни негови публични активности, изявления и политически ходове. Поне двама от известните имиджмейкъри в България са работили по негови кампании, но колегите от бранша не признават открито… Парадигмата, че Борисов е "самороден PR" и това е една от силните негови страни, е особено популярна и допринася за енигматичния му образ. Допринася и за общото мнение, че PR не е точна наука, а умения за лобиране, добри медийни познанства и задкулисни дейности, нещо което просто не е вярно.

"ИМА ЛИ PR В САМОЛЕТА…"

Защо комуникаторите на политическия образ се притесняват от публичност? Според мен причините са няколко…
1. В България няма нищо вечно… и почтено… Ако работиш с една политическа партия, дори и тя да е от най-големите, традиционните или прозрачните – налага се да вземаш решения, които не са популярни и често недотам почтени. Свързването на твоя имидж на успешен PR специалист с определени неуспешни политики плаши и вреди.
2. Последните 20 години показват, че властимащите се сменят често, техните интереси също, понякога партиите залязват без шанс за политическо възраждане. Ако си заложил на губещата политическа сила, може и да не успееш да развиваш успешен бизнес при новите силни на деня.
3. Потайният PR имидж помага. Ако си явен – си лесна мишена за коментатори и медии. В противен случай ти си добрият съветник, а успехите могат да бъдат приписани на партийните лидери. А неуспехите – за тях по-добре да не мислим.

ДА СЕ ПОХВАЛИМ С УСПЕШНИ ПОЛИТИЧЕСКИ PR ПРОЕКТИ

Всеки е чувал и чел за политическата кампания на президента на САЩ Варак Обама, с която той спечели изборите през 2008 година, използвайки откритост и иновативност в комуникацията си с избирателите. Имената на неговите PR съветници са известни. Имаме ли успешни примери и в България? Със сигурност има, но колегите отново не обичат да се хвалят. Не обичат да представят успешните проекти и в конкурсите, организирани от професионалните организации в бранша. Традиционният конкурс за успешни PR проекти PR Приз 2011, организиран от Българската конфедерация за връзки с обществеността, и тази година очаква предложения в конкурсната категория "Политически PR". За съжаление през последните няколко години тази категория остана без подадени конкурсни проекти, което е показателно.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ PR ИЗЛИЗА НА СВЕТЛО…

Като председател на една от най-старите и авторитетни PR организации в България – Българското дружество за връзки с обществеността, аз виждам поне три добри причини, които могат да изкарат пред публика успешните политически PR кампании и агенциите и имиджмейкърите, които ги осъществяват:
1. Модерно е … да си успешен.
2. Успешно е … да си добре познат, открит и професионален.
3. Професионално е … да можеш да застанеш с името и авторитета си до всеки свой клиент или кампания.
Доколко политическият PR ще излезе на светло – е въпрос на време. На време и желание на всички нас – на професионалната общност, на медиите и на политическите лидери, които да се открият пред прожекторите на общественото внимание.
***
Стоян А. Стоянов, Издател на PRnew.info I PR&Meдиa Новини

Председател на Българското дружество за връзки с обществеността

Стр. 74 

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 23.04.2011 

БНР, Деконструкция | 2010-04-03 | 20:02:50

Водещ: Какво се след неуспешния опит за импийчмънт? Ние сега ще разговаряме с PR-експертите Аня Павлова и Арман Бабикян. Добре дошли.
Аня Павлова: Добър ден.
Арман Бабикян: Добър ден.
Водещ: Какво ще се случи с основните политически играчи след приключването на този сюжет, как мислите? Г-жа Павлова? Lady’s first, да.
Аня Павлова: Мерси. Да, какво ще се случи с политическите субекти – в сфера на гадаене е, общо взето. Ще поживеем и ще видим. Аз смятам, че такива неща като опит за импийчмънт подлежат на анализ по време на подготовка на такова нещо и след развоя на събитията. Това, което виждаме към днешния ден, че безспорно главнокомандващият и президент на Република България г-н Първанов получи едни чудесни публично-пространствени възможности. Смея да твърдя, че в публична комуникация, законът е такъв, че този, който по-дълго е мълчал, след това получава голяма публичност, винаги печели. Ако си дадем труда да сравним присъствието в публичното пространство на премиера Борисов и президента Първанов, мисля, че никой няма съмнение в чия полза отива количественото присъствие. Този път на Първанов беше дадена възможност. Той направи два поредни брифинга, които използва и като обръщение към нацията. Това е голяма възможност и той се възползва от това добре, по мое мнение. Нещо повече, получил възможност, вече всяко негово изречение, всяка негова дума да се третира като политическо послание. Мисля, че когато се случват такива двубои, аз оценявам, че опитът за импийчмънт е ескалация на двубоя между Първанов и Борисов, печелившата позиция в публичното пространство е за г-н Първанов.
Водещ: Значи, опитът да бъде сложен г-н Първанов да кръста всъщност доведе до някакво негово своеобразно възкресение?
Аня Павлова: От гледна точка на публичното пространство, кога толкова активно, напоително и дълбоко се е изказвал президентът и толкова внимание му беше отделено за това?
Водещ: Г-н Бабикян?
Арман Бабикян: Трудно ще кажа нещо различно от Аня, но със сигурност това, което стана, беше една взаимна размяна на услуги, която, като имаме предвид изминалите години, защото аз отказвам да разглеждам този случай изолиран от досегашните взаимоотношения между Борисов като човекът, който регулира действията на ГЕРБ, като основна управляваща сила в страната и присъдружните й организации. Със сигурност не можем да не отбележим, че през всичките тези години номер едно във фен клуба на Първанов винаги е бил Борисов. Имам предвид и добрите взаимоотношения, когато беше главен секретар, добрите взаимоотношения, когато беше кмет, забраните, които раздаваше на своите съпартийци, да говорят за президента, откриването на отсечки от шосета, градинки, шадравана пред президентството, и все едно, да не изброявам нататък, и няколкократните публични изявления на настоящия премиер и бивш кмет, че е хубаво между институциите да има добър диалог, особено когато се отнася до държавния глава, и уважение, за да може това да е от полза за държавата. В този смисъл случката, наречена подготовка и провеждане на опит за дебат и случване на импийчмънт, и т.н., аз отказвам да я разглеждам от юридическа гледна точка първо, защото не съм юрист, и второ, защото всички що-годе грамотни юристи казаха, че това е безумно упражнение от правна гледна точка. По-скоро съм склонен да кажа, че отношенията между Борисов и Първанов в момента приличат на отношенията между Валерия Велева и Ахмед Доган. Те няма да отидат на съд, както и импийчмънта не стигна до Конституционния съд. Това са дългогодишни топли отношения, които в момента се намират в друга фаза на кипеж. Резултатът от това най-вероятно ще бъде връщането на президента на политическата сцена. Нямам предвид институционалната, а тази долу, партийната. Възможността Борисов да избяга от неспособността си да управлява държавата, която става все по-видима ден след ден, имам предвид справянето с кризата, да избяга по посока на президентството като пост и възможността на Първанов да слезе долу, формално, на сцената, за да може да се окаже решаващ фактор в изпълнителната власт на страната.
Водещ: Това възможно ли ви изглежда – едно такова завъртане на виенското колело?
Арман Бабикян: Това в Русия се е случвало вече.
Водещ: Да, но там е малко по-различно все пак.
Арман Бабикян: Със сигурност е по-различно, но винаги се намират безумци, които ще искат да го опитат и в България и както виждате, упражнението върви доста успешно. Може би най-голямата радост за всички в центъра и в дясно от центъра почитатели в България е това, че импийчмънта не мина. Ако той беше минал, най-елементарният резултат от него щеше да бъде запазване на властовата позиция президентство, въпреки че такова нещо няма, в ръцете на г-н Марин, т.е. косвено в ръцете на г-н Първанов и абсолютната възможност г-н Първанов да слезе долу на терена и да играе тази разумна центристка сила, която все пак носи някакъв рейтинг за хората в центъра и в ляво от центъра, особено където са тежко разнебитените орди на БСП. Там няма друг човек с около 30-ина – 40% рейтинг. Дори 10-ина процента да са от институцията му, там няма и човек с 25% рейтинг вече, в ляво. Така че, общо взето, добре че не го освободиха човека, за да си играе на терена.
Водещ: Но тази престрелка, как да я наречем, между г-н президента и г-н премиера, която продължи и с пресконференцията на г-н Първанов, след това с отговора на г-н Борисов, автентична ли е?
Аня Павлова: Аз само бих искала да допълня, относно възможните политически планове на президента на България, забележете, че той не направи никакво усилие да прогнозира каквото и да било за себе си. Тази цялата работа беше свършена от неговите т.нар. опоненти. Те съобщиха, развиха и утвърдиха съзнанието на следващата политическа кариера на г-н Първанов. Освен да им благодари, аз не зная какво той би могъл да им направи. Така че дали е автентичен дебат, за който говорите, диалогът между президента и премиера, да, разбира се, че е автентичен. Те са живи хора, те се показват пред медии, те говорят някакви думи. Това нищо не изкуствено подадено, не е анимационен филм. Това са все реални неща, това са реални хора на постове. Дали са искрени в това, което говорят, може би имате предвид, вече нека бъде на тяхна съвест. Единствено, което аз зная, че премиерът казал, че това не е негов проблем, импийчмънта на президента, но не спира да коментира репликите и идеите на президента.
Водещ: Това, че не е негов проблем, също не звучеше никак искрено, поради простата причина, че няма как в една класическа лидерска партия, каквато е ГЕРБ, да се случва нещо, за което не настоява и самият г-н Борисов.
Аня Павлова: Ами аз може би малко твърде специфично, съгласно работата, която върша, смятам, че предизборната надпревара вече е започнала и хората вече се стараят да очертават своите противници в публичното пространство. Всички забелязахме, че Първанов маркира за такъв Костов, а Бойко Борисов маркира за такъв Първанов. Разбира се, за да бъдеш опонент на президента или президентът да бъде опонент на премиера, това е добре като стартова позиция в следваща предизборна надпревара. Сега, вкарването на г-н Костов вероятно е някакъв тактически ход, който всеки може да го чете както си иска и както смята за необходимо. Фактът си е факт. Напрежение между институции има, това всички го усещат. Лично аз смятам, че напрежение между институции по време на икономическа криза е непозволително разкошество, затова би трябвало всеки да внимава. И затова считам, че в своето публично говорене президентът е по-подготвен, поне изглежда така, защото той е спокоен, уравновесен, призовава към стабилността между институциите, призовава към добруване между институции, говори за икономически проблеми на държава. И най-важното, изглежда спокоен. В ситуация на кризата хората очакват от управляващите или високодлъжностни лица именно внушение за спокойствие.
Водещ: Вие казвате това, че е спокоен. Това безспорно му носи някакъв рейтинг и някакви плюсове, само че мислите ли, че г-н Първанов би имал действително една успешна политическа кариера като лидер или като гуру, или като не знам си какво на някаква мрежа, или структура или нещо от този сорт?
Аня Павлова: В рамките на шегата, /…/ – вероятно има такава възможност.
Арман Бабикян: Правят всичко възможно, помагат му неуморно. Аз това се опитвах да ви кажа, че наистина десният електорат трябва да е благодарен за това, че импийчмънта не мина. Очевидно ГЕРБ и присъдружните организации се опитват непрекъснато да помпат рейтинга на Първанов и го правят много успешно до този момент. Той наистина трябва да им бъде благодарен. И аз ще припомня и още един елемент – спомняте ли си кандидат-президентската кампания? Всички очакваха Борисов да се кандидатира. Ядоха се кайсии, пи се уиски, какво ли не. Накрая той не само не се кандидатира, и всички знаят след какъв разговор, с кого. На всичкото отгоре отиде да рита футбол. Той не отиде дори да пусне бюлетината си за десния кандидат – уважаемия Неделчо Беронов. Всички тези знаци ги изброявам не защото съм злопаметен, а защото нещата имат някаква логическа връзка все пак в нашата политическа история, колкото и много политически сили да дават признаци на въртеливост в кръста. Така ли иначе, има една хронология, която върви и тя ни води точно до този извод, за който Аня каза, че правят чудесна услуга на Георги Първанов и той наистина изглежда не само по-уравновесен. Той казва и това, което хората започват да виждат, а именно, че управляващите са объркани и не знаят как да овладеят кризата, и действат панически. Той го произнася. Когато един политик започва да произнася това, което хората усещат, той добива по втора причина силна позиция. И никой не може да я отнеме на Първанов, защото фактите говорят по-добре от всякакви пропагандни трикове. Когато има криза и къщата гори, а кризата е нещо такова, да се четат речи в парламента от сорта какво не бил казал Първанов преди пет години или какво бил направил преди три е смешно. Това е все едно наистина един дом да гори и съпрузите да водят разговор за това кой е полял цветята миналата година.
Аня Павлова: Честно казано аз, по мое мнение, би било много-много по-разумно вместо да се занимават с характеристиките за Първанов да помислят как, по какъв и в каква форма оттук нататък ще обясняват на хората т.нар. мерки антикризисни. След щастливата прегръдка на тройката, те се съгласиха с тези мерки и те трябват да бъдат отстоявани в парламента. Вероятно ще бъдат отстояни. Но хората имат право, а управляващите са длъжни точка по точка, стъпка по стъпка да обяснят така нещата, че хората да се почувстват наистина спокойни и знаещи какво ще може да им се случи. Пропуснат ли този период, наистина може да стане проблем, за който говори Арман, защото аз не мога да се съглася, че Борисов вече е доказал, че не може да управлява. Не съм специално съгласна с това, защото в действителност изследвания не са правени след множеството случки, които станаха последната седмица, но предишните изследвания показват, че хората смятат иначе. Единственото, което вече е показал г-н Борисов, че не може да гарантира некорупционно управление. Да, това го показа със случката с действащ министър, който беше даден на прокурор именно за корупционни действия. Така че бих препоръчала на това управление грандиозно внимание, особено стратегическо внимание да обърнат на това по какъв начин ще комуиникират с хората. Ако сте чули доста, или средно министъра на финансите, който е особен като говор, особен като публично поведение, и въпреки всичко си направих труда да го послушам. Думи, които той употребява най-често, са фискът, хазна, бюджетът, фискът, хазна, бюджетът. Оттук нататък се опасявам, че той трябва да премине към правилната пропорция – хора, хора, хора. Защото и фискът, и хазна, и бюджетът – това са все инструменти за хората
Водещ: Е, това – за хората, го обяснява г-н Борисов, нали той казва колко са важни едни или други мерки за хората?
Аня Павлова: Да, вероятно. Аз просто казвам, че оттам нататък, когато ще бъдат приети и в парламента мерки антикризисни, хората имат право, управляващите са длъжни да ги обяснят точка по точка, какво означава това конкретно за всеки човек. Защото водородните емисии, това е фючърсна сделка. Аз зная, че тя по никакъв начин няма да се отрази сега на бюджета ми за мен, но искам да зная какво и как ще се случи в този живот. Европейските…
Арман Бабикян: Ама те няма и как да влязат в бюджета, парите от водородните емсии…
Водещ: Да.
Аня Павлова: Да, няма как да влязат, точно така.
Арман Бабикян: … те ще влязат в екоминистерството.
Аня Павлова: Фючърсът е странична сделка. Но аз искам да зная от този списък за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни намерения какво точно как ще засегне всяко семейство и мен в частност.
Водещ: Това е така. Въпросът е оттук нататък, в следващата, да кажем, година и половина-две как ще се структурира политическият живот по простата причина, че ГЕРБ като всяка една партия, която е във властта, ще започне да губи своето очарование за масите и масите ще си потърсят някакъв друг спасител. Могат ли да го открият именно в лицето на Георги Първанов? Питам, защото това не е случай, какъвто беше със Симеон Сакскобургготски, да речем, който дойде изведнъж, от нищото, като че ли, и за три месеца направи тук фурор. Не е същият и случаят като с г-н Борисов, защото да, той действително присъстваше няколко години в българското публично пространство, но все пак няколко години. Г-н Първанов присъства вече 20 години, т.е. той не може да го изиграе онзи ти спасител, който се явява и предлага някакви чудодейни решения или на базата на личната си харизма увлича огромни потоци след себе си.
Арман Бабикян: Абсолютно е вярно това и има два типа развой. Той би могло да изиграе не толкова ненадейно появяващия се спасител, защото той трудно може да бъде ненадеен след 20 години. Но не съм сигурен, че и българите ще търсят такъв тип решения на проблема в дадения случай. Може би ще спрат да делят хората, които искат да ги управляват не леви и десни, а ще се опитат да ги делят на можещи и неможещи, защото кризата изисква това, когато си гладен, а говорим за над 400 хил. гладни в момента. И растат с по 30 хил. месечно. Това са сериозни неща. Те спират да гледат с каква блузчица е облечен този, който се грижи за тях, а гледат кой носи хляба под мишница. Така че нищо чудно хората да започнат да се ориентират към прагматично решение. И не знам дали прагматичното решение е месията, пък бил той и Първанов или пък Сакскобургготски или който и да е, или ако случайно преценят, че Красимир Ангарски е чудесен икономист, примерно, или пък Стефан Софиянски или пък Петър Волгин. Все едно. Ако решат, че този човек е достатъчно компетентен и добре подготвен, за да извади каруцата, нищо чудно да се спрат на това поне временно.
Аня Павлова: Тук съм съгласна с Арман, защото наистина отговорът на вашия въпрос зависи от това до каква степен се задълбочи кризата, в каква степен в безизходица ще изпаднат хората. Наистина, когато ти си в безизходица, тогава за теб става важен онзи, който ти дава вода, когато си жаден, и онзи, който ти дава храна, когато си гладен. И тъй като досега основната теза за стабилността на кабинета „Борисов” и неговото управление беше, че няма адекватна алтернатива на неговото управление,а з се опасявам, че разпръснатата алтернатива е много по-страшно нещо.
Арман Бабикян: Това е много нахално, между другото.
Водещ: Ама това много често се повтаря – за нямането на… Още от времето на Иван Костов. Нали, още тогава той си повтаряше „Няма алтернатива”.
Арман Бабикян: И забелязвате ли, че всеки път се оказва, че има?
Аня Павлова: Ама разпръсната алтернатива е много по-страшна перспектива, разберете.
Арман Бабикян: Нали забелязвате, че всеки път се доказва, че има? В зората на Иван Костов, когато започна този кабинет, се казваше „Поне два мандата”. Ама почти нямаше политолог, който да не го казваше. Два са в кърпа вързани, третият – ще видим. Нещо подобно се оказа и въпиющо мнозинство на Царя след това. О-хо, я вижте колко депутати, тя работата е ясна. Харизмата му е голяма, международните му контакти, от Кувейт потече едни нефт по едно време, биволи от Индия, страшно беше. Оказа се, че не е така. Тази коалиция, която ни управляваше до онзи ден, тройната, спомняте ли си какво мнозинство имаше? Стабилно, неразрушимо. Шест месеца репортерите в зората на този мандат се упражняваха на тема „Какво би съборило тройната коалиция?” и вървяха напоителни анкети по всички медии. Непоклатима история, хилядолетна като Райха на Хитлер. Виждате, че всяко такова заклинание не свършва по начина, по който лицето, което е заявило „Няма алтернатива”. Винаги има алтернатива.
Водещ: Понеже си говорим за способността или неспособността на настоящите управляващи да управляват, как гледате на едни безспорно изглеждащи, много добре подготвени, поне много добре подготвени за масовия зрител акции, в които бивши министри биват карани да лягат на земята с определени действия, което със сигурност се харесва, обаче, на много групи от хора? Защото хората си казват: „Ето го този, дето сигурно е откраднал стотици милиони евра, и сега е на земята с белезниците. Страхотно управляват”.
Аня Павлова: Аз бих поправила, че е на колене. На земята там някой друг беше, но това не променя факта на това видеоклипче, което се излъчва.
Водещ: Това е поредното от многото, които гледаме.
Аня Павлова: Не, аз съм сигурна, че едно определено министерство вече има филмотека за подобни неща. За мен проблемът е в друго. Аз съм абсолютно убедена в това, което казвам, че когато ти си призован да се бориш срещу нарушителите на закона, нямаш нито грам, нито една идея възможности да бъдеш нарушител на такъв. Разбира се, юристи и прависти ще се произнесат до каква степен и кой има право, временно задържан, че някой е престъпник. Но аз смятам, че когато някой е в нарушение на закона по време на борба срещу нарушител на закона, по някакъв начин се изравнява с нарушителите. И мисля, че това е сериозна грешка, която беше допусната по време на тази акция. Всички искаме върховенство на закона, всички искаме справедливо възмездие и наказание за тези, които престъпват този закон. Но другото също е недопустимо. Аз чух, че министър Цветанов каза, че хората са изнервени и мисля, че тези, които, поели по този път да работят в тази област срещу нарушителите, си направили сметка, че между кръжок по детски рисунки и борба срещу престъпници има разлика. Ами опасявам се, че нямат право да бъдат изнервени.
Арман Бабикян: Ами да отидат на СПА като са изнервени.
Аня Павлова: Вероятно има някакви други техники, но е така. Освен това, ако е посланието, че всеки, който е смятан за престъпник срещу държавната собственост, трябва да бъде повален на колене, в този видеоред ми липсва министър Нанев. Защо липсва тази видеокартинка за него? Значи, трябва да има абсолютно равни отношения към всички, които са подозирани, че нарушават нещо. И, разбира се, на първо място спазване на закона. Разбира се, на първо място спазване на закона. И в чисто човешки план казвам, че който унижава друг, унижава себе си.
Водещ: Видеоматериалите от този вид киноизкуство дали ще продължат?
Арман Бабикян: Ами засега, като слушам министър Цветанов, нямат намерение да спират. Грозното в цялата работа е, че, първо, използват топ срещу врабче. Хората, за които стана дума, ако са откраднали – а дали са ще реши съдът, с го правили с химикал, не с картечница. Така че този тип арести са изключително комични, ако не бяха трагични за нивото на хората, които извършват подобни действия, за да демонстрират радост сред населението. Аз приемам всичко това като един общ стил, който се демонстрира, на раздаване на присъди през медии. Такива опити имаше и към други хора далеч преди ареста на бившия военен министър и далеч преди ареста на председателя на Общинския съвет във Варна, присъди да се раздават през медиите. Принципът е – виновни са всички други, освен нас. Когато земеделските производители се събраха и казаха: „Извинявайте, ама къде са ни парите и ще получаваме ли ние колкото европейските си колеги?”, ни повече ни по-малко министър-председателят казва, че една част от тях са лъжци. Послъгали. Вместо 10 овце – 100. Ама въпросът е друг. Като има лъжци – хвани ги, прати ги там, където им е мястото. Не може да им казваш: „Не ви даваме на всички парите, защото…”. Бъди така добър. Когато на лекарския събор разговаряха с премиера отново по финансови теми, по подразбиране, той започна да им се кара, че те не са спрели с голата си гръд краденето на пари от „Цанков камък” и от „Белене”. „Къде бяхте вие тогава? Защо не ги спряхте? Защо съм аз тук?” Представяте ли си какъв философски, почти Хамлетов въпрос? Логичният въпрос е „Къде беше ти в качеството си на главен секретар”. Нали, логично е на лекаря да му се дават пари, за да лекува, а на главния секретар, за да лови престъпници. Разбирате ли за какъв Гьобелсов тип управление и изпращане на послания говорим? Биват обвинявани цели гилдии и бива демонстирана сила към хора, които очевидно може да са виновни, но може и да не са. Присъдата в обществените очи, обаче, се произнася през начина, по който се демонстрира техния арест и тяхното унижение. Ако утре някое от тези лица се окаже невинен човек, кинематографията на МВР ще произведе ли хвалебствен филм, връщащ достойнството на някои от тези лица?
Водещ: Е тогава ще се каже, че съдът е корумпиран.
Арман Бабикян: Т.е. веднъж заснели те как те арестуват, ти вече в очите на 8 млн. души си виновен, независимо от съда. Нали разбирате за какъв тежък порок на демокрацията става дума?
Водещ: Въпросът е дали това нещо ще има такъв политически ефект, т.е. ще накара хората а харесват повече това управление.
Арман Бабикян: А, да. Със сигурност умират от радост. Със сигурност това са онези кръчми, в които се сяда след 6.30 ч., хората си поръчват по една ракия, телевизорът е горе вдясно над бара, виси на една стойка, и всички са щастливи.
Аня Павлова: Аз знам, че Арман е прав, но аз отказвам да приемам това. В чисто човешки, морален и какъвто искате план не желая да приемам това. Аз няма да приемам, когато в светлия Четвъртък ми се казва: „Разпнахме ги”, ами няма да го приемам, дори по кръчмите по села да се радват на телевизора вдясно.
Арман Бабикян: О, аз също не го приемам. Категорично.
Водещ: Въпросът е, че ако някой вижда че това нещо носи радост на голяма част от електората, той ще продължи да го прави, нали?
Арман Бабикян: Ами утре могат да започнат да прибират миксерите от хората, които имат заплата над 3000 лв., от къщите им. Това също ще носи радост. Нали разбирате? Това е абсурд. По тангентата „Нещо, което носи радост на мнозинството”, т.е. на болшинството, стигаме до болшевизъм.
Аня Павлова: Аз бих казала, че уплашено общество, което е принудено да се радва на чуждо унижение, е общество, принудено да се радва на чуждо унижение. Т.е. нищо стойностно и ценностно от това не може да излезе в дългосрочен план. Това е абсолютно убеждение. И ако бях работила за когото и да било в предстоящи избори, винаги бих посъветвала да се отстъпва от този коридор. Той е непродуктивен. Ти оглеждаш и възпитаваш хора, които се радват на чуждо унижение, искат да бъдат плашени или поне твърдят това. Това не е общество за 21 век, с което ти можеш да построиш нормални европейски отношения с когото и да било.
Водещ: Накрая, понеже утре е Великден, да не забравяме, да завършим с нещо светло за българската политическа сценка. Какво светло можем да кажем за бъдещето на българските политици – на тези, които сега са на върха или се готвят да се качат на този връх?
Аня Павлова: Аз искрено вярвам, че никой не иска никакви катаклизми да се случват в България. Аз искрено вярвам, че хората искат най-сетне стабилност, а не искат да се провали персонално Борисов или който и да било. Те искат наистина един нормален живот. Това, което пожелавам на хората за тези светли празници, наистина да се опитат или да имат възможност да живеят в един нормален, светъл, човешки живот.
Арман Бабикян: Да, наистина си струва нещо хубаво да се каже на хората. Хубавото може би е, че както пролетта и възкресението дават нов живот, може би хубавото е, че все пак се вижда, че напират и млади хора със светещи очи към общественото. Колкото и всички да казват, че политиката е мръсна работа, такива идват. И това си личи най-вече в интернет. В каузата им, в блоговете. И може би това е хубавото, защото те трудно ще бъдат подведени по тези идиотски номера, които им се демонстрират. И всъщност това май е най-хубавото – че идват такива.
Водещ: Много ви благодаря. Аня Павлова и Арман Бабикян.

БНТ, Денят започва | 2010-03-19

Вижте видео (от интернет страницата на БНТ)

Водещ: Добро утро на Диана Дамянова и Максим Бехар! Продължаваме по тази история на седмицата с двете листчета с 28-те мерки, за които беше опровергано, че са дело на политически мозъчен тръст в момента, но темата за кризисния PR ни накара да ви поканим, в който всъщност изпадна според мен и Симеон Дянков, а и правителството. Какво се случи според вас реално? Дали имаме едни непопулярни мерки, които каквито и да са те, винаги заглавието ще е „Сатър за всички”, дали мълчанието, което предприема и в момента Симеон Дянков е добро от гл.т. на PR? Дали синдикатите изпързаляха по някакъв начин, с извинение за израза, правителството, за да отидат по-силни на тези преговори, които предстоят? Как разчитате събитията?
Максим Бехар: Смятам, че всичко това е плод на един огромен вакуум, който имаме информационен, от страна на хората, които трябва да доставят информация всъщност дали България е в криза. Едно. И второ, ако е в криза, икономическа или финансова, как ще излезе от нея.
Водещ: Тоест, когато има вакуум…
Максим Бехар: Нормално е един министър на финансите, или един екип на министъра на финансите около него, или премиерът, или който и да е да излезе пред хората, които гласуват, които избират, които биха били потърпевши и да каже всъщност България къде се намира и каква е икономическата програма оттук нататък. Това е много важен въпрос, тъй като това, което се случва в Гърция сега разтревожи много хора.
Водещ: Това е плод на липса на реакция на време, или?
Диана Дамянова: Вижте, това, което прочетохме във вестника със сатъра представлява много простичък казус. Когато в едно семейство парите не достигат, ама много не достигат, и бащата е събрал семейството и казва, дайте сега всички варианти и да видим как можем да се оправим финансово. И майката казва, ще отида да проституирам и ще пера на съседите дрехите. Малкото детенце, 6-годишното казва, аз също отивам на работа. 13-годишният вика да оберем банка. И успоредно с рационалните идеи има и много нерационални. Това не означава, че те ще бъдат приложени, това е опитът на бащата да събере на куп всички възможности и да отсее от тях някаква реалност. В този смисъл документът, който е изтекъл, ако въобще е изтекъл, с нищо не е опасен. Той става опасен по две линии, и за съжаление, те не са в рамките на PR-а. В този документ има предвидени изключително много рестрикции за хората в обществения сектор.
Водещ: Само да уточним, че премиерът каза, че това е провокация, което се е случило и опроверга същността на това, което засяга в случая пенсионерите да речем и майките.
Диана Дамянова: Аз мога да се закълна, че това за пенсионерите и майките не е минавало и през ума на управляващите в България. Въпросът е обаче, че в този документ се предвиждат изключително много тежести за хората в държавния сектор. А българските профсъюзи по стечение на обстоятелствата, в които и аз съм участвала включително преди 20 години, са концентрирани в държавния сектор. Изключително много ги е заболяло, че точно там, където е тяхната членска маса, ще бъдат насочени една голяма част от мерките. И изтичането на документите не е пиараджийско, не е грешка на екипа, който го е обсъждал, ако въобще такъв документ е обсъждан, а той е политически ход на профсъюзите, които искат да спрат удара върху една голяма група от хора, където именно е концентрирана членската им маса, откъдето идва членският им внос и на които се дължи властта им. Тъй като поради добро или лошо българските профсъюзи не влязоха в частния сектор. И веднага като бивш ръководител на профсъюзите искам да кажа, че не е справедливо, че ако има тежест, тя трябва да бъде поемана и от шивачките с 260 лв. в частния сектор, и от работещите в държавния сектор. И в този смисъл реакцията на профсъюзите не е правилна.
Водещ: Имаше ли гаф? Говорихме си преди да влезем в студиото. Аз видях какво излиза във вестниците на следващия ден, това със сатъра го видях 8-9 ч вечерта в електронните издания. И си мисля, че ако ръководех PR-а нямаше да реагирам повече от 12 часа по-късно като опровержение, ако това наистина не е вярно да го опровергавам в 12 ч на обяд на следващия ден, когато ужасът вече е превзел всички слоеве.
Максим Бехар: Аз бих коментирал по-скоро комуникационната страна, не толкова политическата страна на това, което се случва. Първо, не виждам никаква драма от това, че има обмен на различни мнения между институциите, включително и министъра на финансите и президента, което се случи преди две-три седмици. Нормално е, след като институциите са от различни политически сили, и смятам, че това дори е здравословно за държавата, да има обмен дори и на малко по-стори реплики. Разбира се те трябва да бъдат контролирани, трябва да бъдат обаче открити, честни, почтени пред обществото. Проблем е наистина, че в момента правителството води по-скоро реактивна комуникационна политика, отколкото проактивна.
Водещ: Какво значи това?
Максим Бехар: Смятам, че трябва много повече да се обяснява, много повече да се казва, много повече да се работи… Вижте, Гърция е много сбъркана наистина, въпреки че не са кой знае какви корифеи в комуникациите си…
Водещ: В комуникациите са добре, ама в другото?
Максим Бехар: В икономиката съвсем, както се оказа. Но в крайна сметка наистина, първо, в България според мен няма чак толкова голяма криза, няма финансова криза поради факта, че имаме валутен борд. Няма как да има в състояние на валутен борд финансова криза в една държава. Второ, смятам, че усилията трябва да бъдат насочени много повече към привличане на чужди инвестиции и към обясняване на света, че България е един данъчен рай.
Водещ: Малко ли се обяснява?
Максим Бехар: Нищо не се обяснява. Няма никаква промоция на България извън границите на България.
Водещ: А мерките вътре в страната?
Диана Дамянова: Аз смятам, че огромната харизма на министър-председателя, с която той спечели изборите, бих казала сам спечели изборите, в момента трябва да бъде впрегнато в името на комуникацията с народа. Министър-председателят има сили, възможности и правото да се обърне към народа, да му обрисува реалната ситуация и да му даде алтернативите за развитие. И съм дълбоко убедена, че българинът е разумен и той би приел тази част от мерките, които по някакъв начин му се налагат изключително много.
Водещ: Тоест ако се обясни нещо непопулярно, може да намери обществена, хайде ако не е подкрепа, но да не е протест?
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение на министър-председателя към българския народ, както в състояние на война. Защото състоянието,в което се намираме е много близко до това състояние.
Водещ: Той това твърдеше, но обръщение не направи.
Диана Дамянова: Аз съм за обръщение с всички PR неща, които трябва да бъдат извършени към него. Казвам обръщение да се обърне и да разясни на народа си докъде е дълбока кризата. Защото в момента хората слушат от една страна, това, което изтича от правителството, от друга страна, това, което казват от правителството, от трета страна, това, което казва опозицията. Безумните текстове, които текоха преди малко в това студио, които казваха да се увеличи приходната част и да не се закача разходната. Те са non sense, те нямат, преведени на английски, си губят смисъла тези изречения. В този смисъл…
Водещ: Но за бедния човек звучат добре.
Диана Дамянова: Те за бедния човек звучат добре, и могат да го изведат на улицата, но това не променя факта, че те не могат да бъдат изпълнени като догма. И в този смисъл аз смятам, тук подкрепям напълно колегата Бахар, като че ли липсва обща комуникационна стратегия на правителството в състояние на криза. Да, има криза, ние не знаем, ние в PR-а, не знаем къде е нейният мащаб и размер, но от криза се излиза, когато се обединят силите на всички хора и когато народът реши да понесе своя дял от кризата. Такъв призив към народа не е отправен, напротив…
Водещ: А има ли и друг проблем? Тази харизма, за която се говори, че едва ли не е родео PR явление самият премиер и което му помагаше до момента, а сякаш лицата да речем в парламента не мога да изброя повече от пет-шест, не им знам лицата, гласа, имената. Не отива ли цялата концентрация на комуникация през един човек?
Максим Бехар: Вижте, това не е чак толкова необходимо да им знаем имената. Преди две-три седмици бях в Прага. Осем от десет души, които попитах, не знаеха името на министър-председателя. И това не е голяма драма дали познаваш или не познаваш един политик. Важното е икономиката да работи, както работи прекрасно в Чехия. По-скоро не е само харизма на Борисов, той има авторитет в момента. Спечелил е много добре едни избори, все още е в летящ старт и според мене, от една страна, наистина би трябвало да комуникира повече с хората, които малко са объркани като че ли в момента, избиратели…
Водещ: А Дянков трябва ли да чака или трябва също да…
Максим Бехар: В смисъл дали трябва да говори или да мълчи ли?
Водещ: Да.
Максим Бехар: Нямам идея. Ако има какво да каже, трябва да го каже.
Диана Дамянова: На Дянков му се падна ролята, аз не смятам, че той сам си я извоюва, на лошото момче в българското правителство. Така му се е случило и той вече не може да избяга от нея. В този смисъл в състояние на криза лошото момче трябва да мълчи според мен.
Водещ: Да мълчи?
Диана Дамянова: Да.
Максим Бехар: Ами това е работа на всеки един министър на финансите между другото.
Диана Дамянова: Естествено, той няма как да бъде симпатичен на народа. Ако той някога си е мислел, че в състояние на криза, правейки рестрикции, ще бъде симпатичен на народа и ще има рейтинг равен на министър-председателя, просто някой не му е обяснил. Аз смятам, че Дянков се държи достойно. Той се държи на принципа аз правя каквото трябва и да става каквото ще…
Водещ: Обаче му излезе прякора Поразяващата уста.
Диана Дамянова: Не му излезе прякора Поразяващата уста. И аз лично харесвам това.
Максим Бехар: Фактът, че Дянков е човек, който казва нещата директно, обществото има нужда сега много повече нещата да се казват директно и да се обясняват разбира се точно. Факт е, че обръщение на министър-председателя би свършило работа, но не трябва да се спира само до там. Защото след обръщението трябват наистина реални мерки, за да може да се заздрави икономиката.
Диана Дамянова: Под обръщение имам предвид не да се изправи пред телевизора и да се обърне, а да направи цяла стратегия за обръщане към народа си, защото народът му ще му вярва. Искам само да кажа нещо. Във всяко правителство, което идва в тежка икономическа ситуация, има 8-10 месеца да започне реформите. Това правителство с цялата си реформаторска насоченост започва да губи тези 8-10 месеца и това трябва да бъде повод на голямото обръщение на министър-председателя.
Максим Бехар: Ще го чакаме.
Водещ: Притиска ни времето, само с едно изречение да коментирате намерение на БСП да извадят клипа с брадвата, който струва ми се беше срещу самите тях на изборите…но досега да не би да е далновидно пък?
Диана Дамянова: Акламирам и бих вложила известни средства в това, тъй като цялата съпротива срещу реформите на правителството моментално ще отиде там, където отиде и подкрепата на БСП по време на изборите. Не е правен по-голям гаф в българската политическа реклама от клипа със сатъра. Всяко падане на сатъра изяждаше няколко десетки хиляди гласа на социалистическата партия и същото ще направи и сега. И просто, аз знам, че са вложени няколко милиона долара в тази кампания, но тя не беше добра кампания и на Борисов ще му направи добра услуга, ако го пуснат отново.
Водещ: Така ли?
Максим Бехар: Нямам представа как сега ще се реагира, но това наистина беше една тъжна история, или тъжна страница в историята на българския политически PR. Чисто професионално аз бих бил любопитен да видя каква ще бъде реакцията, ако сега се завърти клипът, тъй като не мога да прогнозирам какво ще се случи.
Водещ: Много благодаря! 

БНР, От петък до петък | 2010-03-12

Водещ: Депутати-ски-Първанов – с такова заглавие излизат днес колегите от 24 часа. Да обясним за онези, които не следят толкова разправията между г-н президента и управляващата партия ГЕРБ, че иде реч за битка отново за телевизионно време. Казвам отново, защото нали цялата работа почна от едно телевизионно шоу. Та битката беше за ефира на БНТ, намеси се и спорта, Гармиш Партен Кирхен, едно много такова хубаво място. Та така, не знам, може би ще се намери някой талантлив човек, който да направи хубав сценарий за комедия българска. Арман Бабикян, здравейте.
Арман Бабикян: Здравейте.
Водещ: Вчера беше много … е няма да кажа тази дума, която исках да кажа, но беше странно. Парламента премести контрола си заради ските, след това Първанов премести часа на пресконференцията си заради парламента. Всъщност най-пострадал ще бъде един филм за Фидел Кастро по телевизията от 14 часа. Сериозно.
Арман Бабикян: Да. Комично е това и надявам се не очаквате от мен да напиша сценария за тази комедия. Аз мисля, че политиците, за които говорите достатъчно талантливо пишат този сценарий и без да им помагаме и може би ще трябва да се отдадат по-скоро на това – на писане на сценарии за комедии, защото другото очевидно не им се удава толкова добре.
Водещ: Питам се обаче кому беше нужна тази действително свирепа битка за ефира. Сега официално от ГЕРБ, от парламента казаха – ами да, ние се съобразяваме с това, че националната тлевизия трябва да излъчи спортното си предаване, ама някак си изелзе като номер, скроен на президента.
Арман Бабикян: Ами очевидно е номер. Доста плоска лъжа, която няма достатъчно публика, която да се хване на тази лъжа, защото когато има подобни спортни събития и националната телевизия се обръща с молба към парламента, това да припомня не е първия случай с подобни искания, обикновено излъчването на парламентарния контрол се премества на сателитния канал.
Водещ: Така беше и по време на олимпиадата впрочем.
Арман Бабикян: Така беше и по време на олимпиадата и при много други случаи, така че това никога не е водило до разместване на дневния ред на най-важната по конституция институция в България, а именно парламента, който да седне да си мести парламентарния контрол с 2 часа само и само да могат благодарните граждани да наблюдават въшпросите и отговорите в пленарна зала. Очевидно, че идеята е друга. И ако трябва да подходим не комедийно, а сериозно, аз бих я нарекъл битка за левия електорат, защото кой гледа БНТ в 9 или в 9.30 или в 14 часа дори. Това са или хората, които са безработни или хората, които са в пенсионна възраст. Почти всички социолози смятат, че горе долу това е таргет групата на левицата. До каква степен това отговаря на действителността е друг въпрос, но поне се смята, че е така.
Водещ: Добре, тук да кажем, съзираме някакви мотиви на президента Първанов да се изяви точно по този начин. Имам предвид пресконференция, защото в интерес на истината той би могъл съвсем спокойно да използва конституционното си право за обръщение към нацията примерно по националните медии около централните емисии или в парламента, защо не, или пък в президенството, но просто като обръщение, като изявление. Той прави пресконференция.
Арман Бабикян: Той няма драма, за да даде пресконференция. Още повече, че той я беше обявил още преди 2-3 дни, така че обявенаа от него медийно събитие, а именно пресконференция, не е новина за никого. Изненадващ ход беше тази случка с програмата на дневния ред на парламента, за което г-жа Цачева упорито отрича да има някаква връзка с президенското мероприятие, но опитни парламентаристи знаят, че подобни неща са правени и преди. По енеригйната стратегия по времето на Станишев, по времето на Костов се правеха тези номера. Най-вероятно някой от тях е подсказал на неопитните хора от ГЕРБ как се правят тези общо взето номера от квартални вечеринки и за това са постъпили по този начин. Ефекта от това упражнение е доста спорен. Като изключим смеха и подигравките, защото това е доста плоско всичко това, което се разиграва пред очите ни. Да се мести дневен ред, пресконференцията от своя страна също да се мести часа си на излъчване. Но аз бих поставил по-сериозен въпрос, който според мен е съществения, защото тази игра на шикалки днес е безмислена, особено в началото на 21 век, когато човек иска да научи нещо, той има начин да го научи, независимо от играта с часовете. По-сериозния и по-тежкия и по-неприятния въпрос е защо скриха вчера народните представители изявленията на министър Дянков по икономическаа ситуация в страната.
Водещ: Между другото имаше предложение в пленарна зала това да се излъчва. Имам предвид предложение от опозицията, обаче не мина.
Арман Бабикян: Точно така. И мисля, че това беше наистина тежкия, важния въпрос, за който трябваше цялата нация да получи възможност да наблюдава това. Още повече, че прозвуча една уникална вест, отново от устата на финансовия министър, че ние почти излизаме от кризата и общо взето се усеща свежия повей на изхода от икономическата криза. Нещо, което никой друг в страната не усеща, но очевидно той има подобни данни и сведения и мисля, че за всички щеше да е интересно да чуят неговото изявление вчера в пленарна зала.
Водещ: Както и да чуем обяснението защо след като се чувства този пролетен вятър на промяната към по-добро трябва да се вдигат вноски.
Арман Бабикян: Да, много и то много тежки въпроси и мисля, че точно това беше най-висшия обществен интерес по отношение на информирането на публиката. А точно това не се случи. Това излъчване беше отказано от народното представителство, начело с мнозинството от ГЕРБ, разбира се, защото нищо не може да се гласува в тази посока без тяхното желание и бз желанието на г-жа Фидосова, г-жа Цачева. Но ето точно финансовия министър по най-тежкия въпрос насред икономическата криза – не беше излъчено. И ако трябва да се задава някакъв въпрос за употребата или неупотребата на държавните, както обичаме да ги наричаме, обществени медии, мисля че това е тежкия въпрос, а не днешното надиграване кой кога ще се появи от екрана.
Водещ: Всъщност днешния епизод е част от цялата тази буря в бульона на опарин, съжалявам за грубия изказ, и се питам дали с днешната пресконференция президента гони приключване на поне първо действие или по-скоро това е увертюрата към по-съществените случки.
Арман Бабикян: Ами предстои да разберем. Предполагам след час-два всичко това ще стане ясно. Както и да продължи това, това са вече политически ходове, които просто ще получат медиен израз, нищо повече. Но медийното надиграване беше смешно, в интерес на истината. Аз смятам, че президента Първанов ще потърси по-скоро излаз към политическите си тези или поне заявката е такава, по отношение състоянието на нещата в страната, от колкото да се занимава повече с определенията, които е дал или пък е дал да се разберат хора като Симеон Дянков и т.н. Мисля,ч е едва ли ще се занимават повече с това. Но това, което ви казвам вече е само мое предположение. Какво ще се случи ще видим.
Водещ: Всъщност цялата история започна да прилича на един много тегав и бавно влачещ се като действие филм, в който зрителя преспивайки от време на време и поспивайки в кино залата забравя от къде е тръгнала цялата работа. Да не говорим, че покрай всичкото това ещо аз лично имам усещането, че голяма част от обществото стана тотално резистентно към всяка информация, която излиза от институциите. Ако такъв е бил замисъла – браво, успяха.
Арман Бабикян: Да. Може би това е бил замисъла. Но все пак зси мисля, че ссоциалната тегоба над обществото ще държи хората будни и всички тези номера от селски вечеринки наистина няма да минат. Няма как да не ги държи будни при нарастващата безработица, при обедняването, при опитите за увеличаване на социални тежести, при нелепите опити за увеличаване ако щете на облагането на микрофирмите в България, което слава Богу вече сме на път да се отървем …
Водещ: Грешка било.
Арман Бабикян: Да. Та подобни ходове, които следват като градушка през няколко дена, няма как да оставят обществото да заспи или пък да се заблуди и тези, които си правят тези тънки сметки ще сбъркат.
Водещ: Въпроса е, че в тази … как да кажа, гъста каша, няма невинни, както винаги, защото от друга страна президента тръгна да стреля по муха с картечница, имам предвид този сюжет, който беше до такава стпен надут, че в един момент действително излезе от някакви нормални рамки. Аз се опитах да си спомня дали през последните години съм чувала в някаква друга държава за нещо подобно. Разбира се в Италия има безкрайно много такива скандали, разправии, които забавляват публиката, пълнят страниците на жълтите вестници. В съседните ни дръжави сщо има немалко забава, която се поражда от политиците, обаче чак пък такова нещо не се сещам някъде да е станало. Да се тръгне към сваляне на президент, заради… какво беше, всъщност заради едно кимване. То това беше.
Арман Бабикян: Ами спорен е въпроса, дали е кимване, не е ли кИмване, въпроса е какво чувство е останало у хората. Но по-съществения въпрос е с това ли трябва да се занимаваме. Общо взето това, което се опитват да направят е през 3-4 дена да ни поднасят нови водевилни сценарии, с които ние ртябва да се забавляваме, а през това време се случват всички нещастия в икономиката и в социалната сфера и в здравеопазването – всичко това се случва пред очите ни, сигурно вече никой не си спомня, че имаше някаква история с октоподи…
Водещ: Нагли, крокодили, трактори…
Арман Бабикян: … с всякакви драми, които са владели цялата ни държава, а това беше само преди няколко седмици. Забелязвате ли с какъв интензитет се сменят сценариите на филмите, които ни прожектират и опита всъщност всички да живеем в един вечен театър продължава.
Водещ: Добре, обаче почти всички анализатори и коментатори застъпват точно тази теза, че това е безсмислено, че това е смешно, че това е контрапродуктивно, че има много по-сериозни проблеми, разбира се всеки би могъл да открие в тази ситуация белези на политическото, тоест да се екстраполират някакви неща върху по-сериозни размисли за политическото бъдеще на България, но в такъв случай се питам защо продължават двете страни да участват в това. Кому е нужно, след като публиката просто не желае да гледа това.
Арман Бабикян: Всяка една от тези две страни има своята нужда. На въпроса кому е нужно, всяка една от двете страни наистина има своята нужда. Ако президента Първанов има нужда да се преидентифицира като единствен властови център, който служи за коректив на днешното управление, в най-мекия вариант на тази дума, защото би могъл да бъде наречен и алтернатива, може би след около половин или една година и може би това е целенасочено поведение, от другата страна също има изгода от подобен тип водевили по простата причина, че реалната политика не върви. Истината е, че това, което беше обещавано, това, заради което ГЕРБ получи доверието на публиката не се случва. Няма как една дясна партия или поне предстаявяща се за подобна да увеличава осигурителната и данъчните тежести и да твърди, че това е дясна политика, особено в условията накриза. Изключвам всичките останали фактори, които са свързани със световната икономическа криза, но така или иначе заявеното пред публиката само преди 8 месеца не се случва и когато не се случва, то има нужда от заместител. Таак че това е изгодата пък на управляващите. По този начин и двете страни имат сметка да разиграват този театър пред публиката с идеята, че тя няма да се сети за какво всъюност тези хора се намират на тези места и получават заплатите си.
Водещ: Ами да спрем до тук в очакване на както се казва следващото действие. Само да кажа за нашите слушатели, че ако бързат да гледат ските от Гармиш Партен Кирхен да не бързат, още не са почнали. Няма, върви филм на "Дойче Веле". Благодаря, Арман Бабикян. 

Снимка: БНТ

Нова телевизия, Календар в 16.00 часа | 2010-03-12 

Войната между институциите се превърна и във война за ефира на държавната телевизия. Президентът Георги Първанов първоначално насрочи брифинга си за 9,30 сутринта, но му се наложи да го отложи за 14 часа. Причината е, че мнозинството гласува точно днес парламентарният контрол да започне в 9 сутринта, а държавната телевизия е длъжна да го излъчи. От БСП прогнозират, че промяната на часа на контрола е с цел медийно затъмнение на държавния глава. Председателят на парламента Цецка Цачева отрече категорично.

Репортер: Бихте ли казали защо се промени часът на парламентарния контрол?
Цецка Цачева: В началото на тази пленарна седмица, в сряда, получихме писмо от БНТ, че се предвижда втори манш на ски състезания в европейски курорт, който трябва да бъде излъчен.
„Винаги е от 11 и така е в последните 20 години в парламента.”
Репортер: Защо точно днес от 9?
„Защото президентът беше казал, че ще има пресконференция в 9,30.”
Цецка Цачева: В интерес на българските граждани направихме тази промяна.
Репортер: И другата теза е, че е заради президента.
Цецка Цачева: О, не мисля, че парламентът би се съобразил с някаква медийна акция на президента и заради това ще смени програмата на дневния си ред. Категорично отричам.
Репортер: Ама това мислите ли го сериозно, че е възможност действително да се промени парламентарният контрол само заради президента, да не му се чуе думата?
„Ами след като 20 години нещо се случва в 11 часа, не виждам някаква изключителна причина днес да се случи в 9 и повече ми прилича малко на вчера от детската градина. Колегите от ГЕРБ се разболяха от болестта, от която се разболяват всички управляващи. А именно да се организират информационни затъмнения.

в. Атака | Марин МАРИНОВ* | 2010-02-02 | 00:00:01

АТАКА продължава да смята, че Турция не е годна за член на ЕС

- Г-н Сидеров, хората от Националната асоциация на българския бизнес възнамеряват като контрамярка на блокадите на нашата граница да организират предупредителна блокада от българска страна като знак на протест. Хората от бранша са доста изнервени.

- Съвсем логично е да са изнервени. Загубите, които търпи България, са много големи. Тук въпросът е, че нещата трябва да се решат чрез преки действия към гръцката държава, защото тя е тази, която може да разпореди дали да се протестира, дали да се запушват пътни артерии, когато става дума за земеделски и други проблеми, или това не може да се прави. Според мен законодателството в Гърция трябва да се промени така, че да не може да се блокират международни пътища. Това в крайна сметка е някакво нарушаване на международното право – нека си кажат думата специалистите. Но по никакъв начин не може така да се наказва друга, чужда държава, съседна, защото ти имаш някакви вътрешни проблеми. Още повече когато става дума за страна като България, която е така близка като религия и вероизповедание, ако щете, държава с Гърция. Защо гърците не отидат да запречат пътищата на турската граница?

- Фериботите също не са блокирани.

- Защо не запречат фериботите и сухопътните артерии към Турция? Смятам, че протестиращите в Гърция не са коректни в своите действия. Гръцкото правителство според мен обаче не действа достатъчно категорично да прекрати това, да реши въпроса по някакъв начин. И наистина намеренията на българската страна, които бяха заявени вече, за предявяване на претенции за плащане на обезщетения са правилни.

- Това нещо се констатира от политици, бизнесмени и хора от бранша още от 18 януари, когато започнаха блокадите. Може ли държавата по някакъв начин да спомогне за решаване на проблема?

- Въпросът би трябвало да се постави в Брюксел. Гърция е член на Европейския съюз, член на Еврозоната – за разлика от България, въпреки че има много лоши показатели, въпреки че сега е в много по-лошо финансово състояние от България и не е редно да си изкарва проблемите на гърба на България, която също е в криза, която едва стабилизира нещата. Така че тези въпроси трябва да се поставят в Брюксел според мен, пак от българската държава и да се иска посредничеството на Еврокомисията и на евроструктурите за изплащането на съответното обезщетение на хората, които сега страдат в България, заради протестите в Гърция. Това може да стане.

- Какъв е вашият коментар за визитата в Турция, от която излязоха доста интересни послания: за отпадането на политическите посредници между двете страни, евентуалното членство на Турция в Европейския съюз и българската позиция по него. Трябва ли да подкрепяме желанието на Турция за членство в членство в ЕС?

- Първо да подчертая, новият момент беше много ясното поставяне на желанието междудържавните отношения да се решават на правителствено ниво. Това искане досега не поставяно от български премиер и държавник, какъвто и да е той. Борисов настоя да отпаднат така наречените посредници, ние знаем кой се има предвид. Това е една партия, която претендира да представлява турските интереси в какъвто и да е план.

- ДПС имате предвид, нали така?

- Да, точно така. Категоричното заявление на премиера по този въпрос е нещо ново във взаимоотношенията ни с Турция, което аз адмирирам, защото това е поставяне на дипломацията на прагматична основа. Има напредък и в редица други отношения – преди мен в студиото зам.-външният министър Марин Райков изложи много обстойно някои от тях и няма да ги повтарям. Разработена е възможността например да се снабдяваме с газ от Турция при евентуална криза от север. Това е много важен въпрос. Не знам дали българските граждани го разбраха достатъчно добре, но вече ще имаме възможност да избираме между резервни варианти при една криза, каквато имаше с Украйна и Русия. Това е също един прагматичен подход в отношенията. Искам да изясня нещо важно, защото може би има някои заблуждения относно партия АТАКА и нашите отношения към Турция: ние по никакъв начин не сме за конфликт със съседни държави. АТАКА държи обаче на българското достойнство и суверенитет, както и те да бъдат защитавани от държавниците ни, от правителството ни, от Външно министерство, президента, премиера. Нещо, което доскоро не се е случвало за съжаление. Ето за първи път досега, при това посещение на премиера Бойко Борисов в Турция, бяха поставени в работен вариант въпросите за обезщетяване на българите от Източна Тракия, прогонени и избивани през 1913 г. Този въпрос досега не беше поставян така – оперативно, работно, на държавно ниво. Този въпрос даже, ако така си спомняте, и медийно не беше повдиган. Ето сега вие го поставяте във вашите интервюта като нещо естествено, като част от дневния ред. Спомнете си само преди години по този въпрос говореше само АТАКА.

- Преди време Божидар Димитров го постави.

- Аз съм писал години по този въпрос, говорил съм и в политически план. Божидар Димитров, разбира се, също го е поставял и преди да стане министър, но този въпрос, като че ли отсъстваше от българските медии. Сега се поставя като нещо естествено, т.е. той вече е в дневния ред и на държавата ни. Това за мен е голям напредък. Смея да претендирам, че АТАКА има заслуги за това нещо, както има заслуги за това да се покаже, че в България няма враждебни настроения към Турция, както може би някакви спекулации са били наложени.

- Включително и в средите на АТАКА няма враждебно отношение към Турция?

- В официалната делегация за Турция беше включен и депутат от парламентарната група на АТАКА – Калина Крумова.

- Красивото лице на АТАКА, така е реагирал Ердоган. Как ли щеше да реагира, ако беше видял вас?

- Знаете ли, има много наслоявания и предразсъдъци в тези отношения. При посещението на Ердоган през 2008 г., когато управляваше правителството на Станишев, АТАКА искахме да поставим точно този въпрос – за обезщетенията на тракийските българи. Не ни беше дадена дори възможност, а изпратиха полиция. Станишев действаше. Сега някои празнодумци говорят за милиционерски ботуш. Аз видях какво означава милиционерски ботуш при режима на Станишев и Доган, при който бяха изпращани полиция, за да не ни дадат на нас, народни представители от АТАКА, да поставим този въпрос пред турския премиер. Ние искахме да го поставим нормално, цивилизовано, управляващите от тройната коалиция го обърнаха обаче на нещо друго. Ето това предубеждение, като отпадне, се вижда, че с АТАКА може да се работи, може да се преговаря. Да, АТАКА е за дипломацията. Онази, която да решава въпросите. Но ако проблемите не се повдигнат от българска страна, няма да се решат. Сега вече тези въпроси се сложиха на масата и ръгна работата по тях както разбрахме от Марин Райков: има комисии, които работят по въпроса. Това трябва да стане без много медиен шум, без кьорфишеци, без раздуване на някакви екшъни, но да става, да се свърши. Аз мисля, че при това правителство, въпросът за обезщетението на тракийските бежанци може да бъде решен.

- Обвързвали се в този въпрос и други подобни с членството на Турция в Евросъюза?

- Аз следих много внимателно и изявленията на премиера Борисов, и цялостното поведение на българската делегация. По въпроса за подкрепата на България на членството на Турция в Европейския съюз министър-председателят също даде една много точна, много премерена и много пробългарска позиция: България се съобразява с Европейския съюз, който е поставил едни условия на Турция, за да претендира да бъде член на ЕС, които тя не ги изпълнява в момента. Партия АТАКА има по този въпрос много ясна визия, много ясно мнение. Изказвали сме го многократно, ние смятаме, че Турция не е годна да бъде член на Европейския съюз.

- Това беше основният ви лозунг в кампанията ви за Европарламента – "Не на Турция в Европейския съюз".

- В това отношение промяна в нашето виждане няма.

- Ако Турция изпълни реформите, ако в един последващ етап в Европейския съюз надделее мнението, че може да бъде приета за член?

- Ако тя изпълни изискванията на европейците, няма да бъде Турция.

- Добре де, бихте ли променили позицията си, защото провежданите там реформи водят към евентуално членство в бъдеще?

- Това е нещо, което не мога да си го представя, затова не мога да дам такъв отговор – дали бих за подкрепа, или не бих. По принцип АТАКА е подредила много ясно в публичното пространство всички опасности, които има от влизането на една нехристиянска, принадлежаща към ислямския свят държава за Европа. Нека да следим развитието на тази държава и да не даваме предварителни прогнози. В самия Европейски съюз мненията са много противоречиви.

- Подкрепяте ли изразената от премиера позиция в Турция по този случай, стоите ли зад неговата теза?

- В случая Борисов даде едно точно изказване, което нямаше друг вариант.

- Подкрепяте ли премиера и ГЕРБ в отказа им да проведат референдум за новините на турски по БНТ.

- Дали със или без референдум, трябва да се решава и този въпрос. Аз съм оптимист, че той ще се реши в правилната посока, т.е. така както искат повечето хора в България. Мястото на новините на турски език наистина е в друга част от медийното пространство, може би в регионалните медии, може би в кабелните и в частните телевизии.

- Не, аз ви питам за позицията на ГЕРБ, която еволюира. Първо дадохте пресконференция с Бойко Борисов за решението ви чрез референдум да се спрат новините на турски език. Имаше и конкретни стъпки от ваша страна колко време е нужно да се съберат подписите за референдум.

- Имаше една кампания срещу референдумите, която смятам, че не прави чест, включително на високопоставени хора като президента, който веднага се обяви против тази идея. Преди това Първанов говореше, че е "за" референдумите, че иска да ги инициира, и изведнъж каза, че това не е хубаво предложение. Случилото се беше един тест за отношението към референдумите. Веднага се видя, че всъщност ние май не искаме да се допитваме до собствения си народ. Иначе на думи много обичаме да говорим за народовластие, но като се опре до реално питане за мнението на хората – не искаме или поне повечето мнения бяха такива. А провеждането на референдум може да се прави и по други въпроси, не само по темата с новините на турски по БНТ.

- Г-н Сидеров, от изборите насам, от създаването на кабинета "Борисов" вие подкрепяте лоялно ГЕРБ. Подобни примери като този, който дадох с референдума, когато ГЕРБ след това се отказа от общата идея, не ерозират ли по някакъв начин отношенията между двете партии, не събуждат ли съмнения между вас? Може ли да се вярва на ГЕРБ, предвидим партньор ли са?

- Подобни случаи не могат да разклатят цялостната позиция, която сме заели. Това е позиция и на цялата парламентарна група, на структурите ни, на партията като цяло. Отношенията ни не могат да бъдат разклатени по подобен повод, защото аз много добре разбирам, че когато си на най-високата позиция в държавата – премиерската, имаш ангажимента да се съобразяваш с много повече неща. Много по-широк е хоризонтът на полезрението ти, което те прави длъжен да се съобразяваш с повече фактори. Значително по-лесно е от една опозиционна или от една трибуна на по-неангажиран човек в изпълнителната власт да развиеш една идея, да я хвърлиш или да си гониш собствената реклама. Аз много добре разбирам, че пиар моментът трябва да отстъпи, когато имаме отговорно държавническо отношение. Тогава подобни случаи, в които е станало някакво разминаване или недоизясняване, няма да повлияят на политическите отношения. Подкрепата на АТАКА е принципна, защото тук става дума за един по-дълъг период на стабилността в България, един период, в който трябва да се направят реформи в европейски план, така че наистина да станем уредена държава с по-висок стандарт. Дадем ли възможност тази стабилност да се разклати, дадем ли възможност да се размъти водата, както искат някои и вече започнаха да ровят и да мътят, няма да е добре за страната или промените ще се случат по-бавно.

- А някои кадрови решения на ГЕРБ не ви ли смущават? Примерно подкрепата на Меглена Плугчиева за вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Или на Кольо Парамов?

- Веднага ще подчертая, това в случая с Меглена Плугчиева става въпрос за една частна кандидатура. Държавата не е ангажирана с нейната кандидатура. И мисля, че се направиха спекулации по темата. Ако някой отвън е запитал премиера Борисов за Плугчиева, той чисто национално отговорно може би е отговорил: "Да, това е един български представител" и не е казал нещо лошо за него, както правиха БСП и НДСВ и други партии в случая с Румяна Желева.

- Плугчиева обаче е била в кабинета на тройната коалиция, нали така?

- Пак казвам, това е частна кандидатура. Всеки има право частно да кандидатства за някакъв пост някъде. А Плугчиева в случая кандидатства частно, тя не е излъчена от правителството, не се предлага от правителството.

- Да, де, но има оценка на премиера.

- Не трябва да се приема като кандидатурата на Плугчиева за вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие като кандидатура, която Борисов едва ли не излъчва. Мисля, че сините тук попреиграха малко. При тях понякога виждам един такъв напън, за да ги забележат ли, де да знам какво. Нека да не се засягат, но понякога вдигат повече шум, отколкото е необходимо. Едни такива вторачвания в разни отделни кандидатури като тази на Илиян Михов, около когото се разигра един нездрав шум.

- Съпротивата на Синята коалиция ли провали назначението му?

- Аз съм чувал за Илиян Михов невероятно добри неща. Изведнъж излиза Иван Костов и започва някакви обструкции. Чакай сега, той е нероден Петко, още не е дошъл, не е назначен, не е ясно какъв ще бъде, а те започнаха да го разнищват вече. А за Михов съм чувал невероятно добри отзиви, че е с много добра квалификация, за него има много добри отзиви в международен план. И това го казват хора, които работят извън България. Според тях това е човек, който трябва да бъде ценен. Какво направихме ние – веднага се появиха обструкции, а Михов като един съвестен, отговорен и може би чувствителен човек веднага дойде и каза: "Отказвам се." Така или иначе отказахме един способен човек да работи за България.

- Трябва ли да се обсъждат предварително подобни номинации с политическите сили, които подкрепят правителството? Това е едно от основните възражение на Синята коалиция.

- За Синята коалиция ще отправя специално един колегиален съвет: нека сме наясно, че имаме еднопартийно управление, партия ГЕРБ управлява. Премиерът е в пълното си право да назначава и съветници, и да взема кадрови решения. Това не трябва да бъде предмет на някакви предварителни обсъждания от типа сядаме сега в някакъв формат, дайте да видим дали премиерът да покани Илиян Михов. Борисов е в правото си да го покани, той е министър-председател. Подкрепящите кабинета на ГЕРБ партии имат право да изразят мнение, но не могат да търсят сметка на премиера защо той кани някого в управлението. Когато друг стане премиер, той ще вкарва когото си иска.

- Какъв е коментарът ви за задържането на Юрий Галев?

- Сега я чувам тази информация, ще проуча нещата. Ако някой е извършил нарушение на закона и нещо нередно, ще си плаща по всички правила, както трябва да бъде.

- Той е общински съветник от АТАКА.

- Независимо откъде си общински съветник – от АТАКА, от ГЕРБ, от БСП, от ДПС, трябва да бъде наказан, ако е извършил нещо нередно. Никой не е застрахован от подобни хора в своите редици. Важното е да няма чадъри и закрила. От моя страна няма да има такова нещо.

- До момента имали ли сте политическо доверие в него?

- Не мога да кажа. АТАКА има над 270 съветници. Имаме издънки и в други градове, например в Бургас, където няколко съветници на АТАКА се продадоха и напуснаха партията. Продалите са се и сега с Алексей Петров и с Яне Янев ще правят партия.

- Споменахте Яне Янев, той насрочва един национален протест, през месец. Прави и други заявки за организиране на недоволства. Има ли ниша за организиране на протести – не само това, което планират от "Ред, законност и справедливост"?

- Разбрах, че на 10 март РЗС са обявили гей парад в София, така че ще бъде интересно.

- По друг начин беше обявено, не с тази квалификация.

- Така научих, а чувам, че и Станишев ще участва. Дано да не са в еднакво облекло, все пак да направят някакво разнообразие, което ще бъде атракция за публиката.

- Това, което казвате, е шега.

- Както искате го приемете, но във всяка шега има голяма доза истина.

- Ниша за протести има ли, това е може би по-сериозния въпрос, защото освен това недоволство се ражда спонтанно недоволство на границите, тютюнопроизводителите заявиха също желание за протест, такъв се готви и срещу здравната реформа и болниците. Всеки ден отразяваме недоволства по общините.

- Винаги трябва да се задава въпросът – на кого е изгоден един протест или едни действия. Аз знам как се правят протести, правил съм ги тогава, когато е имало реална, истинска политическа мотивация за това нещо. Сега няма такава и всеки един протест в момента би бил нещо доста напънато, насилено и с едно задкулисие, за което трябва да говорим винаги, когато го видим.

- Много ви благодаря за този разговор, АТАКА остава вярна на лозунга си "Не на Турция в Европейския съюз", въпреки оценката, която направихте за посещението на премиера в Турция.

- Нямаме промяна в позициите си.

* Интервю в "Денят започва" по БНТ

Стр. 12-13