www.capital.bg I Алексей ЛАЗАРОВ I 17.03.2012

Защо опитите разследването на "Капитал" за Хохегер да се обясни с политически мотиви са смешни

След като написахме за аферата "Хохегер" преди две седмици, се завъртя политическо торнадо, което показа колко абсурдно ниско е паднало доверието в българските медии и по колко крив начин българските политици си създават представа за света около тях. Ще ви занимаем с това накратко, защото проблемът за нас е сериозен. Оказа се, че живеем в много бутафорна среда, където призраци създават и гонят други призраци. Където истината е толкова голямо изключение, че когато се каже, никой не вярва в нея.

Преди две седмици в "Капитал" излезе първият по-голям текст за аферата "Хохегер". Той стъпваше основно върху разкритията на австрийската парламентарната комисия, която разследва лобисткия скандал. По темата в продължение на месеци работи от Виена един от репортерите на "Капитал". В последната седмица към нейната работа се включи и екип на вестника от София, който също събираше нужната информация, за да се състави пълната картина за дейността на Хохегер в България. Темата ни се видя интересна, защото австрийският лобист е подозиран в доста сериозни престъпления и част от парите, за които се води разследване дали са били подкупи, идват от България. Събрахме всички факти, говорихме със засегнатите, включително бившия премиер Сергей Станишев и Моника Йосифова. Поискахме от администрацията на Министерския съвет договорите и отчетите по Закона за достъп до обществена информация. Написахме. Не последва нищо. В интерес на истината и не смятахме, че това е толкова голям случай, сравнен с други истории от времето на тройната коалиция. Той може да е показателен за културата на управление, но сложени до историята с Батко (120 млн. лв. дадени при съмнителни конкурси), 15-те процента за Моника Йосифова от договора за Хохегер са пари за шопинг в Париж. И досега не сме напълно уверени, че в историята има нещо нередно. Сигурни сме обаче, че тя трябва да бъде разнищена до последно, за да се разбере какво се е случвало.

Няколко дни по-късно от австрийския в. Die Presse помолиха Зорница Маркова да преразкаже много накратко текста от "Капитал". Тя го направи и скандалът започна. Повечето големи български медии веднага съобщиха как австрийската преса е "гръмнала", че Станишев е замесен в едва ли не международен скандал. Зачудихме се защо трябва да се получава такъв информационен пинг-понг. Отдадохме го на една странна, но много силна особеност на българските медии – те не се обичат помежду си, много рядко се цитират една друга и не доразвиват чужди теми.

Историята обаче стана абсурдна, когато обяснения за нея започнаха да дават политиците. Попитан от в. "Труд" защо според него се е повдигнала темата за Хохегер, Сергей Станишев отговори, че тя е инспирирана от ГЕРБ. "Ъ?", спогледахме се в редакцията на "Капитал". Темата, която екип на "Капитал" измисли и изработи пред очите на целия нюзрум, изведнъж беше обяснена с политическа поръчка. Окей, казахме си, Станишев се опитва да се оправдае по някакъв начин. Тогава в историята се намеси Бойко Борисов. "Това си е работа на Първанов и Станишев. Те си правят тези номера и за съжаление си ги правят в чужбина", каза той пред bTV. Премиерът не спря дотук. "Убеден съм", отговори той на въпроса дали Георги Първанов е направил "номер" на Станишев с публикацията в Die Presse. Тук вече започнахме да се смеем. "Зори, ако Първанов ти пише текстовете за Die Presse, кой ти ги пише за "Капитал", писахме веднага на Зорница Маркова по скайпа. След няколко екрана с търкалящи се от смях емотикони обаче си дадохме сметка, че историята е показателна за друго.

Ако двама български министър-председатели не разбират нещо толкова елементарно, то как схващат по-сложните неща? Дали те са създали около себе си такава организация и хигиена на информацията, че да имат реална представа за света, който ги заобикаля?

Последствията от подобен начин на мислене са очевидни, но не по-малко важни са и причините за него. Да оправдаваш написаното в някоя медия с чужди интереси е обидно за издания като "Капитал" (и за щастие още няколко), но повече от нормално за все по-голяма част от другите медии. Търговията с влияние е в основата на цялото преструктуриране на този сектор през последните пет години. Медиите престанаха да бъдат самостоятелен бизнес. Те са вече част от онези бизнеси, които имат нужда от политически протекции. Вестници, телевизии и уебсайтове угодно въртят опашка, за да получат кокали от властта. Кучетата се мазнят и керванът си върви.

Тази част от медиите научи много хора, че журналистите са всъщност само видимата страна на един призрачен свят, който ги управлява. Затова днес простото обяснение, че някой е написал нещо заради професионалните си принципи, изглежда наивно и невярно. Това обяснение е за балъци. Хората, които знаят как стоят нещата, винаги търсят призрака на конспирацията.

Пишем това само за да кажем, че за "Капитал" тези обяснения са излишни. Нещата при нас са прости и ясни – пишем истината. По-често успяваме. Случва се и да грешим, но никога нарочно. Някои хора ще повярват на това, други няма. Разбираме. Все пак да видиш истината в страната на лъжците е трудно.

Оригинална публикация

www.capital.bg I Зорница МАРКОВА I 17.03.2012

Разследваният в Австрия лобист пред "Капитал"

С какво се занимавате в момента?

Разделих се с PR сферата и се занимавам с производството на био храни и възобновяеми енергийни източници. Фабриката за храните е в Бургенланд, а енергийните проекти са в Румъния и Латвия. За мен сега е важно информацията за моето минало да се преработи.

През 2005 г. започнахме да работим в България. Тогава една млада дама ни покани да създадем фирма в България. Това е Росица Велкова. Нейните аргументи бяха, че след като нашата агенция работи за такъв голям клиент като Telekom Austria (TA), след закупуването на "Мобилтел" в България ще може да работим пак за тях. Тя стана съсобственик и управител.

Преди да говорим за 2005 г., искам да питам друго. Кога за първи път имахте нещо общо с България? 

Аз лично не съм правил нищо в България преди това и дори никога не съм бил там. 

Името ви се свързва с двете сделки за "Мобилтел" (в периода 2002-2005 г. – бел. ред.). 

При самите сделки нямах участие. През 2003 г. Херберт Корд (част от консорциума на Мартин Шлаф, който купи "Мобилтел" – бел. ред.) се обърна към мен и ме попита дали мога да го съветвам. Той искаше да продаде по-късно "Мобилтел" на Telekom Austria. Имаше притеснението, че финансовия министър на Австрия (Карл-Хайнц Грасер – бел. ред.) би имал възражения заради участието на Мартин Шлаф в консорциума, собственик на "Мобилтел". Попита ме дали мога да му помогна и аз го съветвах в продължение на една година.

С какво помогнахте?

Задачата ми беше проста. Трябваше да разбера какво е мнението на финансовия министър и стана ясно, че той е неутрален към тази сделка. Другата задача беше да го информирам какво е мнението на борда на директорите на Telekom Austria. Беше ясно, че Хайнц Зунт и Борис Немшич бяха съгласни, но при другите не беше сигурно. Рудолф Фишер и Стефано Коломбо бяха по-скоро против. Тогава дадох съвета на Корд да махнат Хайнц Зунт от Надзорния съвет на "Мобилтел", защото беше невъзможно да е едновременно в борда на директорите на компанията купувач. Това и стана.

Колко пари получихте за тази консултация?

500 хил. евро.

Вярно ли е, че част от парите са били предназначени за финансовия министър?

Аз лично не съм имал нищо общо с финансовия министър. Имах бизнес партньор – Валтер Майшбергер, и двамата работехме по този мандат. Неговата задача беше да разбере каква беше позицията на финансовия министър и на ÖIAG (държавния акционер в Telekom Austria – бел. ред.) по отношение на сделката. Майшбергер имаше добри контакти към ÖIAG и финансовия министър. Аз осигурих информацията по линия на ТА. С Майшбергер си разделихме хонорара по равно.

Имаше ли спънки от страна на български политици?

Тогава не съм бил в България. Моята задача беше много ясна, изпълних я и получих хонорара.

При сделката между ТА и "Мобилтел" или в подготвителната роля имахте ли някаква консултантска дейност в България или в Австрия?

Не.

Какво стана след това? Как отворихте офиса в България?

Росица Велкова се запозна със служител на моята компания. Той я представи на управителя на Hochegger|Com Дитмар Трумер и разказа, че има много добри идеи и мрежа от контакти. Информираха ме и аз подписах договор с тях. Българският пазар ме интересуваше, защото по това време стана сделката на ТА с "Мобилтел".

Една година по-късно имаше конкурс на външното министерство за търсене на агенция, която да помага за подобряването на имиджа на правителството. Ние кандидатствахме, но не получихме договора, а той беше даден на Шимон Шевес, но малко след това прекъснат.

Така името на нашата агенция мина през медиите. Тогава Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа и ни попита дали сме готови да работим за него. За мен това, разбира се, беше чудесна възможност и се съгласих. Тя беше във Виена и каза, че води разговори и с други фирми, но накрая се спря на нас, защото бяхме част от голяма международна група и имахме голям опит в работата си на политическо ниво.

Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев. Това беше някъде през 2006 г. На този разговор взех Ернст Щрасер. Той трябваше да каже как се приема България сред европейските министри на правосъдието и на вътрешните работи.

Един уточняващ въпрос. Моника Йосифова беше ли на тази среща?

Тя беше там. Беше и един мой сътрудник – Щефан Крен.

Кой беше още от българска страна? 

Имаше пет-шест души, голяма група. Но не запомних имената им.

Какво стана на тази вечеря?

Ернст Щрасер представи как се гледа на България и какво трябва да се подобри. Това беше подкрепата, която Щрасер ни даде за този договор.

А защо Щрасер го направи?

Защото ние имахме договор с него, че ще получава по 100 хил. евро хонорар на година. В замяна той трябва да е на разположение за консултации за всички наши клиенти. Всички консултанти от нашите фирми можеха да разчитат на съветите на Ернст Щрасер. Този договор продължи две или три години и всяка година той получаваше по 100 хил. евро.

Този договор беше уговорен от моя партньор Дитмар Трумер и той работеше със Щрасер. Аз работех един-единствен път с него и това беше вечерята в България. За нас беше полезно, защото можехме да докажем, че имаме достъп до важни експерти.

Малко след тази вечеря получихме първия договор.

Ернст Щрасер работел ли е за други ваши клиенти?

От моя партньор Трумер знам, че е работел по много други проекти в сферата на имотите, финансите.

Защо Щрасер каза пред анкетната комисия в парламента, че е работел само по един проект и е получил хонорар от 100 хил. евро само за работата си в България?

Не мога да си представя, че е казал така.

Аз бях там.

Възможно е да не се е изразил правилно. За българския проект той не е получил нищо конкретно, защото плащането не е целево. Той имаше фиксиран договор с нас. Той си получаваше парите на всяко тримесечие, но не знам кога точно започна да получава сумите.

Какво правехте по първия договор за България?

Целта ни беше да представим концепцията на премиера на европейско ниво. Преди това проучвахме подробно какво е мнението за България и направихме предложения какво трябва да се прави и върху кои страни трябва да се фокусираме. Организирахме голяма пресконференция в Брюксел. Всички тези предположения, че сме взели хонорари и не сме свършили нищо, не са реалистични.

С кого подписахте първия договор?

Не мога да си спомня точно.

С някое министерство ли беше?

Не помня.

Възможно ли е да е било с "Международен панаир Пловдив"?

Да, най-вероятно е било така.

Защо?

Обясниха ми, че печалбата на панаира влиза в държавния бюджет и по този начин може бързо и без конкурс да се сключи договор.

Кой ви го обясни?

Не мога да си спомня.

Беше ли Моника Йосифова?

Възможно е.

За колко пари беше договорът?

За 500 хил. евро.

Кой ви предложи да вземете фирмата на Йосифова като подизпълнител на тези договори?

Когато тя дойде в началото при нас, й казах, че е важно да имаме контакт към правителството. Въпреки че имахме офис в София, нашите хора нямаха нейния опит и контакти. Казах й, че ако се стигне до съвместна работа, за мен е важно и тя да участва. А и това беше някак си естествено. Тя имаше доверието не само на премиера, но и на други министри – финансовия, европейския…

Между първия и втория договор работехте ли по други политически проекти?

Не.

Как се стигна до втория договор?

Беше ясно, че това е само началото и трябва да има продължение. Тогава трябваше да има конкурс, който отне много време. Ние използвахме времето, за да направим нашите проучвания и се подготвим. Анализирахме всички статии за България, кои са журналистите и ключовите теми и разработихме нашата концепция. На тази база направихме предложението си. Ключовият момент за избора ни беше предложението за Advisory Board, в който включихме важни на европейско ниво хора.

Колко пари получи Моника Йосифова от договорите?

Не мога да си спомня точните суми, счетоводството вече не е при мен. Това, което Моника Йосифова казва (на пресконференцията – бел. ред.) трябва да е вярно.

Каква беше ролята на Карл Блеха в проекта?

Ние имахме борд на съветниците, в който влизаха някои европейски и някои австрийски политици. Членовете знаеха, че няма да взимат големи хонорари, правеха го, за да изграждат контакти. Карл Блеха беше вътрешен министър, познава България много добре, съветвал е няколко правителства. Неговата задача беше да опише как се приемат действията на правителството и какво може да му се предложи.

Имаше ли някакво отношение към вътрешното министерство?

Неговата задача по проекта беше да участва в заседанията и да си казва мнението. Дали по същото време е работел за вътрешното министерство, не знам. Но мога да си представя, че е движел доста проекти в България. Той е женен за българка и ми е разказвал и за негови бизнес проекти. За нас работеше само в борда на съветниците.

Вие работили ли сте за вътрешния министър?

Кой беше той? Не, аз нямах отношение към министрите. Моята връзка беше към премиера. Имаше само един случай, когато се оплаках, че министерството не ни съдейства с даване на информация. Тогава премиерът събра кабинета и казахме на всички какво искаме и от какво имаме нужда. След това нещата функционираха много по-добре.

Кои бяха вашите хора, вашите довереници освен Моника Йосифова?

Най-често работехме с една дама от агенцията на Моника. От моя страна имаше няколко сътрудници.

Когато идвахте в София, с кого се срещахте най-често?

Различно. С Росица Велкова, с клиенти. Винаги, когато идвах в България, се опитвах да си направя среща с "Мобилтел". Ние имахме един малък проект с тях за широколентов интернет. Но иначе за нас вратите бяха затворени. Там беше Батков и той не допускаше никакви агенции, които нарушаваха личния му интерес.

Работили ли сте за сегашното правителство?

Не. Преди изборите имахме контакти с тях за един наш клиент. Това беше ORS, една дъщерна компания на Oesterreichiche Rundfunk. Те имаха интерес към НУРТС и в тази връзка търсехме контакта с ГЕРБ. Тогава не работех с Моника Йосифова, а с Росица Велкова и нашите служители.

Защо ORS се отдръпнаха?

За тях нямаше икономически смисъл.

Сами ли искаха да инвестират и в консорциум с български инвеститори?

Мисля, че се водеха разговори.

С кого?

Нямам представа. Вътрешно аз не бях отговорен за проекта, а моят партньор Трумер, който си говореше с управителите на ORF.

Имахте ли успех при разговорите си с ГЕРБ. Какво постигнахте?

Те не бяха още в управлението, но бяха отворени. Искахме да видим техните нагласи, защото имахме усещането, че при старото правителство предложението на ORF нямаше да мине.

Срещали ли сте се с банкера Цветан Василев?

Какви фирми има той? Има ли медии?

Да

С него се срещахме.

В каква връзка? 

Не мога да се сетя. Срещата беше организирана от Росица Велкова. Тя беше близка до ГЕРБ, работела е за кмета на София.

За какво си говорехте на срещата?

Не мога да се сетя. Може да е било във връзка с ORF, а може и от желанието ни да имаме контакт към ГЕРБ.

Знаете ли дали някой политик в България е получавал пари за нещо, свързано с ваши клиенти?

Мога да ви кажа едно. И там, и в Австрия, няма нито един политик, който да е получил пари в смисъла на подкуп. Никога не сме плащали за извършването на услуга. Когато австрийски бивш политик е получил пари от нас, то е защото е работел за нас. Навсякъде по света е нормално бивши политици да започват работа в лобистки компании или консултанти. От нас нито един политик в България не е получил пари.

Имало ли е бивши политици в България, които са работели за вас?

Аз не се сещам, но е възможно Росица Велкова да е работила с някого. Тя не беше длъжна да ми казва, тъй като беше както управител, така и съдружник.

Как изглежда вашият бизнес модел?

Ще ви дам един пример. Имахме договор с Philip Morris да работим за удължаване на duty free регулациите в Австрия. Трябваше да убедим правителството да не гласува срещу това. Казахме си, че трябва да намерим някого, който има личен интерес тези регулации да бъдат удължени и в същото време може с аргументи да повлияе на правителството. Отидохме при Ники Лауда. Той видя, че от своя 35 млн. шилинга приход 5 млн. идват по линия на duty free. Тогава той отлетя нанякъде заедно с канцлера и финансовия министър. Успя да ги убеди и Австрия не гласува против удължаването.
Нашият модел е да намерим правилния подход към тези, които вземат решения, и да им дадем убедителни аргументи.

Как се чувствате, когато всички ви сочат с пръст и ви наричат крал на корупцията?

През 2009 г., когато всичко започна, за мен беше шок. В живота има такива ситуации, в които човек си прави равносметка и или разбира, че е направил грешка, или продължава по същия начин. Аз погледнах собствените си грешки и направих анализ за себе си. Тогава човек придобива сигурност и може да промени нещо. Затова днес се чувствам спокоен. И се радвам, че всички в момента говорят за корупция. Защото какво е корупция? Политическите партии непрекъснато отиват при бизнеса и казват: "Помогни тук, помогни там". А когато всичко излезе на повърхността, вдигат ръце и казват, че нямат нищо общо. Политиката трябва да остави бизнеса на спокойствие.

Кои бяха вашите грешки?

Играх с инсайдери. Когато човек е част от системата, получава възможност да работи по проекти и да печели пари. Много малка част на света има възможност да печели пари и чрез това богатите стават все по-богати, а бедните – по-бедни. Тази система не може винаги да функционира, ще дойде момент, в който ще се срути. Аз играх няколко десетилетия и сега казвам, че това не беше правилно.

—————————————

Политическите мутации на аферата "Хохегер"

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната. Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България.

След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Янова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняват в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера.

Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер".

След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците.

В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Янова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Янова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Янова.

Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер.

В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Оригинална публикация

www.segabg.com I 15.03.2012

Една от учредителките на ГЕРБ Росица Велкова, която е близка на вицепремиера Цветан Цветанов, е била управител на фирмата "Хохегер БГ" от 2008 г. до лятото на 2009 г., съобщи offnews.bg. Велкова е и един от авторите на управленската програма на ГЕРБ и е координатор на ИТ екипа на ГЕРБ, който е подготвил стратегията на партията за информационни и комуникационни технологии преди парламентарните избори. Стратегията е писана точно по времето, в което Велкова представлява австрийския лобист у нас.
"Росица Велкова не е била учредител на ПП ГЕРБ, нито член на партията", съобщиха от пресцентъра на ПП ГЕРБ. През 2008 г. Велкова е участвала като един от експертите в Експертната комисия по информационни технологии към ПП ГЕРБ. В рамките на комисията всеки един участник е имал възможност да дава становища и препоръки за развитието на сектор информационни технологии като цяло.
Вчера ГЕРБ обявиха, че искат анкетна комисия в парламента, която да провери фактите, изнесени в рамките на скандала в Австрия. Моника Йосифова обяви на пресконференция, че австрийският лобист Петер Хохегер е платил над 382 хил. евро по два договора с нейната фирма "Актив груп". Тя раздаде договорите, данъчните си декларации и материалите, с които е отчетена свършената работа. Йосифова обяви, че е готова да отговори на всички въпроси на депутатите, но ще съди всеки, който замесва името й в австрийския скандал за корупция, с който тя няма нищо общо. Според нея атаката е заради факта, че в момента тя съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев.
В ГЕРБ бяха изненадани, че името на учредителка на управляващата партия е замесено със скандала "Хохегер".
"Честно казано нямам никаква идея", коментира заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов, цитиран от News.bg.
Управляващите не дават еднозначен отговор дали Велкова ще бъде изслушана в бъдещата парламентарна комисия по случая. Валентин Николов обаче намекна, че проверка по случая с фирмата на Росица Велкова може би ще бъде направена.
"Да видим дали са отивали потоци пари към нейната фирма. Аз поне не знам такова нещо. Знам, че има потоци пари към фирма, която е към госпожа Моника Йосифова. Нека да видим тези пари за какво са дадени, ако са дадени, аз нямам нищо против, ние не обвиняваме в момента. Досега не съм чул някой да обвинява. В момента нещата идват от Австрия. Поставяме въпроси, които в австрийския парламент са поставени и в австрийските медии. Така че аз не виждам проблем", коментира Николов, цитиран от БНР.
"През 2005 г. мои познати от Австрия, тъй като аз съм учила там, се обърнаха към мен да им създам офис в България. Тоест аз трябваше да намеря място, където да се разположи офисът и да намеря квалифицирани служители", обясни Росица Велкова пред "Блиц". Тя трябвало да намери и управител, който да поеме българския офис на компанията. От следващата 2006 г. Росица Велкова заявила, че напуска компанията “Хохегер БГ”. През 2008 и 2009 г. била на обучение в САЩ.
На въпрос в какви отношения е с Цветан Цветанов, Росица Велкова отговори: “Кой Цветан Цветанов?”. Младата дама обясни, че познава вътрешния министър и зам.-председател на ГЕРБ единствено от малкия екран. "Никога не съм работила за него. Подобни твърдения са спекулация", каза още Росица Велкова.
В момента ПР специалистката е управител на фирмата “Виена мениджмънт консултинг”.
Още един човек от екипа на ГЕРБ е работил за Хохегер. Ивайло Георгиев, който първо бе съветник на финансовия министър Симеон Дянков, после шеф на зала "Арена Армеец", а в момента – на НДК, също е работил за българския офис на "Хохегер".
"Работих за голямата ПР агенция Burson-Marsteller и отговарях за корпоративните клиенти. Агенцията имаше договор с "Хохегер" за Източна и Централна Европа. След като договорът бе прекратен през 2009 г., продължих да работя за Burson-Marsteller", обясни пред "Сега" Ивайло Георгиев.

Оригинална публикация 

Информация за Росица Велкова: http://vmc.bg/en/our-people.html

Информация за Ивайло Георгиев: http://www.prkernel.com/?action=80&id=195

в. 24 часа | Елица ГИЛТЯЙ | 15.03.2012

Непочтено е – атаката е само защото живея със Сергей. Работих перфектно, платих 1,7 млн. лв. данъци и не се срамувам от нищо. Няма да вляза в политически битки

Няма да позволя да се гаврят с името ми, което градя от години. Ще съдя до дупка всеки, който го споменава заедно с думи като “машинации", “спекулации" и “корупция", обяви Моника Йосифова.
Жената до соцлидера Сергей Станишев е собственик на пиар агенцията, с която австрийският лобист Петер Хохегер е работил в България по договора си с предишния кабинет за изграждане на положителен имидж на България. В момента лобистът е разследван за политическа корупция в Австрия.
Йосифова ще се консултира допълнително с юристи, но намерението й засега е да съди министър Мирослав Найденов, който пръв я спомена като замесена в корупционния скандал, вероятно и Цветан Цветанов. Тя определи като “пошло" изказването на МВР шефа по адрес на отношенията й със Станишев, но било “въпрос на духовна нищета и първите 7 години". (Цветанов я нарече любовница на соцлидера – бел. ред.)
Йосифова извади контрактите си с агенцията на Хохегер.
Първият е сключен през август 2006 г. с тогавашната й фирма “ПР Медиа" и е за 239 хил. евро, срещу които трябвало да организира пресконференция в Брюксел на премиера Станишев, срещи и интервюта на външния министър Калфин в Берлин, посещение там и на главния прокурор Борис Велчев, визита и срещи с медиите на Меглена Кунева и Николай Василев във Финландия и пр.
Работата ми е еталон за професионализъм, от нищо не се срамувам, свършила съм за имиджа на България повече, отколкото сега се върши по всички комуникационни стратегии за десетки милиони, обяви Йосифова. Получила съм възнаграждение, но така издържам семейството си и 35 служители, допълни тя. Извади дебели папки с публикации в западната преса, обясни и че друг наш премиер не е имал толкова мащабно отразена изява в Брюксел.
Вторият договор е с фирмата й “Актив груп" от януари 2008 г. за 143 488 евро и отново е за публикации в европейските медии. Не съм им плащала, подобен въпрос обижда – нито една западна медия не взема пари, за да публикува нещо, увери Йосифова. Според нея не вземали и българските.
Хохегер я потърсил, защото агенцията й била водеща в работата с институциите. Тогава работела за кампанията на Георги Първанов, преди това била пиар на НДСВ, изпълнявала проекти и с Министерството на транспорта.
Институционалните проекти дават 50% от приходите ни, изчисли тя. Годишните й обороти се движели между 1,5 и 2, до 2,5 млн. лева, а от 2005 г. досега платила 1,73 млн. лв. данъци. По евростандартите това е фирма от малкия бизнес, който е гръбнакът на икономиката, и държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка, настоя тя.
“Цялата история е, че живея със Сергей Станишев, изключително непочтено е една жена да се атакува за това", заяви още Йосифова. Подчерта, че е работила с трима премиери – Сакскобургготски, Станишев и Борисов. В момента агенцията й изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с МИЕ, има спечелен проект и на здравното министерство. “Моята дейност не започва от Станишев, нито приключва с неговото управление", заключи тя.
Станишев не ми е плащал, не съм спечелила договор с МС, а съм наета заедно с други подизппълнители от агенция “Хохегер", подчерта пиарката. А защо кабинетът е избрал него, не било нейна работа.
“През 2006 г. живеех ли със Станишев?", попита още Моника и уточни, че по това време е съпруга на банкера Венцислав Йосифов, както и при следващия договор с австриеца от 2008 г. “Това, че срещнах Сергей, са нормални човешки неща. Дъщеря ни е на 11 месеца – някъде се губят 3 години. Няма никакъв конфрликт на интереси, колеги!", обърна се тя към журналистите.
Не отхвърли тезата, че атаката е политическа, но отказа да коментира темата: “Не се включвам в политически бойни действия."
“Не виждате ли кой има интерес", бе лаконична Йосифова на въпрос откъде все пак идва атаката.
***
ГЕРБ изчаква с комисия по скандала
Неочаквано анкетната комисия за разследване защо се замесва името на България в корупционния скандал с Хохегер не влезе в дневния ред на парламента. От ГЕРБ обявиха във вторник, че още тази седмица ще се създаде органът, който да проучи на какви лобисти е плащала БСП.
На вчерашния председателски съвет обаче въобще не станало дума, а зам.-шефът на БСП Михаил Миков не получил отговор кога ще се гласува такъв орган. От мнозинството обясниха, че събират подписи. Депутати предположиха, че се чака завръщането на Бойко Борисов от Катар. По правилник шефката на НС има право да включи нова точка във вече гласувания дневен ред.
“Ще се срещна с всеки депутат и ще им обясня какво съм направила за имиджа на България, защото всички те, взети заедно, не са направили толкова", коментира Йосифова. Увери, че ще им занесе всички папки, за да не губят ценното си време в разследвания, и така ще е първият човек, проучван от комисия на НС, който сам й осигурява материалите.

Стр. 10 

в. Капитал Daily | Зорница МАРКОВА, Виена | 15.03.2012

Бившият министър Щрасер каза пред австрийския парламент, че е взел 100 хил. евро по проект в България 

Признания и още въпроси. Това е резултатът от изслушването в австрийския парламент вчера на бившия вътрешен министър Ернст Щрасер във връзка с аферата "Хохегер". Пред депутатите от разследващата комисия министър Щрасер заяви, че е взел хонорар от 100 хил. евро само за работата си по проект в България. Той е бил консултант на лобиста Петер Хохегер в изпълнението му на договора за 1 млн. евро за изчистване на българския имидж пред Европейския съюз.

Срещата със Станишев

Какво е правил в България и защо е получил 100 хил. евро хонорар от фирма на лобиста Хохегер? Това беше една от основните теми, които вълнуваха депутатите в Австрия вчера. Щрасер разказа малко. През 2006 г. той е бил на вечеря в София – единственият път, когато е идвал в българската столица. На вечерята са били тогавашният премиер Сергей Станишев, хора от обкръжението му, единият представен като шеф на кабинета, Петър Хохегер и негов служител, една дама. За имената Щрасер не се сети.

Говорели си на английски.

Преди две седмици, попитан от "Капитал", Сергей Станишев заяви, че не познава този човек, не знае какво е правил по проекта в България и защо е получил хонорар. Изявленията на Щрасер твърдят друго.

Скъпи съвети

На тази вечеря австрийците и българите са обсъждали как може да се подобри имиджът на страната пред европейските институции. Поводът бил зачестили-
те критики за корупция и неефективна полицейска система в България, каза Щрасер. В продължение на часове той давал идеи и съветвал какви контакти да изгради България, за да се справи с проблемите си. Съветите били: как да се подобри представянето на България , как вътрешното министерство да спечели доверието на сходните институции в Европа и да подобри работата си със съседните страни. За консултациите Щрасер взел хонорар от 100 хил. евро.
"Инвестирах няколко часа с министър-председателя в София. Аз съм един от най-опитните министри в ЕС, провел съм може би най-голямата реформа в полицията в Европа", каза Щрасер пред парламента и добави, че съветите му струват пари. Той добре знаел как някой може да защити проектите си както в сферата на полицията, така и на национално ниво.

Въпросителните

Показанията на бившия вътрешен министър не съвпаднаха съвсем с данните и документите, които депутати от разследващата комисия имат. От тях се вижда, че Щрасер и Хохегер са подписали договор за сътрудничество в средата на 2006 г., а министърът е получил парите си на три транша между 2008 и 2009 г. От тази ситуация може да се направят два извода: той или е имал и други дейности в България и е бил възнаграден не само заради вечерята си със Станишев, или е взел пари за нещо, което въобще не е свързано с България. Твърдението на самия Щрасер е, че една вечеря с него струва тези пари.
***
Моника Йосифова призна за договорите с Петер Хохегер

Моника Йосифова, собственик на фирмата за PR услуги "Актив груп", призна, че е имала два договора с австрийския лобист Петер Хохегер – от 2006 г. и от 2008 г., като е получила общо по тях около 380 000 евро. Жената, с която живее председателят на БСП Сергей Станишев, свика пресконференция, за да поясни това. Преди две седмици пред в. "Капитал" обаче тя отрече да е работила за австрийския лобист. "В цялата история имам едно-единствено слабо място -моят отговор за вестник "Капитал", призна в сряда Йосифова. "Изневерих на професионалния си принцип да казвам истината. Искам да поднеса извиненията си на колегите от "Капитал", защото се опитах да спестя факти", каза още тя. По думите й постъпила така, тъй като "исках да избегна политическите спекулации, но не успях". Тя заяви категорично, че няма конфликт на интереси и че името й по никакъв начин не е било споменавано в Австрия. Обеща и пълно съдействие на анкетната комисия, която ще се сформира в българския парламент. Йосифова не си спомни да се е запознавала и да е била на вечеря с бившия вътрешен министър Ернст Щрасер. Тя заплаши със съд всеки, който обвърже името й със скандал за корупция. Първият, срещу когото ще заведе дело, е министърът на земеделието Мирослав Найденов.

Стр. 5

в. Сега | Венелина Ангелова | 15.03.2012

Скандален австрийски политик потвърди за вечеря със Станишев 

Собственичката й Моника Йосифова ще съди земеделския министър за забъркването на името й в австрийския корупционен скандал
Над 382 хил. евро е платил на българската ПР "Актив груп" австрийският лобист Петер Хохегер, който е разследван за корупция в Австрия. Това обяви на пресконференция вчера собственичката й Моника Йосифова. Тя разпространи двата договора с Хохегер, данъчните си декларации за последните години, както и папки с публикации в чужди медии, като доказателство за свършената работа за подобряване имиджа на България. И обеща да изпрати всички документи на депутатите, които се канят да проверяват българската връзка в скандала, както и да отговори на въпросите им при интерес. Пред в. "Преса" самият Хохегер твърди, че е платил 270 хил. евро за два контракта от 2006 и 2008 г.
Скандалът се разгоря покрай разследването в австрийския парламент, а управляващите от ГЕРБ подеха темата, атакуваха лидера на БСП Сергей Станишев, с когото Йосифова живее, и дори предложиха временна комисия в НС да изясни фактите. Йосифова смята, че единствената причина да я атакуват е именно връзката й със Станишев. Тя допълни, че е работила с три правителства – на царя, на Станишев и на Бойко Борисов.
Първият договор на "Актив груп" с Хохегер за 239 хил. евро е от 2006 г. и е за презентации на България, организиране на пресконференции на тогавашния премиер Станишев в Брюксел и Берлин, на главния прокурор Борис Велчев в Берлин и на министрите Меглена Кунева и Николай Василев в различни европейски градове, както и други пиар акции. По втория договор, чиято стойност е за над 143 хил. евро, са отчетени посещения на журналисти у нас, брошури, кризисна комуникация заради филма на ВВС за Могилино, интервюта.
Йосифова поясни, че Хохегер се е обърнал към нейната агенция "в качеството й на една от водещите в страната", тъй като в неговото представителство са работели "2-3-ма души, които няма как да свършат работата". По думите й имало и други подизпълнители. Тя поясни, че до 2011 г. е работила с общо 6 министерства, а в момента има проекти с икономическото и със здравното ведомство. От 2005 г. досега е платила 1.73 млн. лв. "Моята дейност не започва със Сергей Станишев и не приключва с неговото управление", бе категорична Йосифова с уточнението, че годишните й обороти варират между 1 и 2.5 млн. лв.
Както и Станишев, Йосифова заяви, че никога не е виждала бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер и не си спомня да е ходила на вечеря с него. На питане за получените от Щрасер 100 хил. евро обясни: "Нямам представа и това няма отношение към моя договор".
Йосифова отказа да коментира и дали са изпълнени разпоредбите на Закона за обществените поръчки при наемането на Хохегер от правителството. Не знае и кои са хората, влезли в борда от политици, наети от Хохегер, които трябва да дават съвети как да се оправи имиджа на България в ЕС.
***
ЗАКАНА
Йосифова отказа да назове човека или партията, които стоят зад раздухването на скандала. Но се закани да съди всеки, който забърква името й в него. Първият потърпевш ще е земеделският министър Мирослав Найденов, който обяви преди дни, че Йосифова е забъркана в австрийския корупционен скандал. Вторият вероятно ще е вицепремиерът Цветан Цветанов, който също направи подобни намеци.
Малко по-късно Сергей Станишев бе по-конкретен, според него зад цялата суматоха стои ГЕРБ, а причината е да се отвлече вниманието на обществото от по-важни теми. "Това е опит за шантаж на опозицията, но няма да мине, опит да се зашие устата, но няма да стане", зарече се Станишев, цитиран от агенция "Фокус". Той също заяви, че е готов да защити името си в съда.

Стр. 3

в. 24 часа | Капка ТОДОРОВА | 15.03.2012

Разпитват политика във Виена за какво София му е дала 100 000 лева 

От две седмици в Австрия тече публично парламентарно разследване на корупция и злоупотреба с властта, в което обвинени и заподозрени са топмениджъри и бивши политици от най-тежка категория. Разследват се връзките между предишното правителство и австрийския телеком. Съществува подозрение, че с пари от телекома са финансирани на черно партийни каси.
България е част от скандала заради обвинението срещу бившия вътрешен министър Ернст Щрасер, че е взел 100 000 евро от лобиста Петер Хохегер, платени да върши лобистка работа за България в качеството си на министър. Вчера пред парламента и медиите на въпроси на разследващия отговори Щрасер, след него разпитани бяха Хайнрих Печина – шеф на инвеститорската къща “Виена Капитал Партнер", и бившият транспортен министър Матиас Райххолд.
Щрасер бе запитан каква точно дейност е извършил през 2006 г. по договора си с Хохегер, за да получи 100 000 евро хонорар. Бившият министър отговори, че е бил натоварен със задачата да подпомогне България в реформирането на полицейските й сили, като й предостави контакти с Брюксел и с експерти. Сред задачите му било и “интензифицирането на контактите с други правителства от ЕС и обръщането на българската полиция към Европа". Зеленият депутат Петер Пилц го засече с въпрос за какво е получил хонорар през 2009 г. Оказа се, че тогава Щрасер е отбелязан в документацията на Хохегер като получател на още 30 000 евро, също за лобистка работа за България. Щрасер погледна към документите и потвърди, че подписът под тях е негов, но не можа да отговори каква работа е извършил.
На въпрос къде е офисът на Хохегер в София, Щрасер заяви, че е бил само веднъж в българската столица, на вечеря с тогавашния премиер Сергей Станишев и няколко негови близки сътрудници. Придружавал го Петер Хохегер. “И кога точно направихте реформата в българската полиция – при предястието, по време на вечерята или чак с десерта?", запита саркастично Пилц.
Щрасер заяви изрично, че е изключено Станишев да не го познава. Пред български медии соцлидерът заяви, че не познава никакъв Ернст Щрасер. Бившият министър обясни, че не е правил лично важните контакти за българското вътрешно министерство или за фирмата на Хохегер, а е действал само като супервайзър и експерт, давайки съвети. “На мен ми прилича на издаване на фалшиви фактури вашата дейност. За какво точно получихте парите, които са ви платени за работата по имиджа на София?", настоя да разбере Пилц. Той цитира български медии, пред които Хохегер заявил, че Щрасер е получил 100 хиляди евро от него, но не само за България. Политикът отхвърли това твърдение. Отново повтори, че е дал идеята за създаване на нещо като Advisory Boards, който да се занимава с излъскването на имиджа на страната. Наемането му станало малко след като България била заплашена със спиране на еврофондовете от Брюксел и трябвало да предотврати това събитие.
Еврокомисията обаче въпреки всичко спря европарите за България през 2009 г. В документацията на Advisory Boards пък не присъства името Ернст Щрасер.
Моника Йосифова днес отрече да познава Щрасер и нарече абсурдни твърденията, че има нещо общо с плащания към него. Не си спомни да е била на въпросната вечеря със Станишев и предположи, че с тогавашния премиер е приъствала друга дама, вероятно негов сътрудник.

Стр. 10

БНР, 12+3 | 13.03.2012 | 07:43

…

Водещ: Като става дума за пари, които влизат, да Ви попитам за едни пари, за които се твърди, че са излезли от България. Минаваме към другите въпроси, политическите.
Румен Овчаров: Ние по целия конспект ще минем, разбира се.
Водещ: Да, да. Какво мислите за австрийския лобист Хохегер, за този скандал?
Румен Овчаров: Ами, какво да мисля? Аз просто не се изненадвам от нищо, което се случва в България. Искам само да Ви припомня, че в момента правителството дава значително, десетки пъти, по-големи суми за подобни дейности. Има специална програма на Агенцията за инвестиции, в която участват и български министри с roadshow-та в столици, с публикации в съответните вестници, за да се рекламира българската икономика. И Трайков участва в тях и още ред други министри. Имаше представяне във Франкфурт, в Лондон, във Виена, мисля, в Цюрих и струват значително повече от този 1 млн., за който става дума.
Водещ: От този 1 млн.
Румен Овчаров: Но като че ли за тях никой не пита.
Водещ: Е, ама той пък е свързан с… става дума и за Моника Янова, пък която е свързана със Сергей Станишев.
Румен Овчаров: Е, да де, да, нали. Ние си падаме по жълтото. Освен това, искам да Ви припомня…
Водещ: Е, ама става дума за австрийския парламент.
Румен Овчаров: Става дума за нещо, което е изключително важно.
Водещ: Вашето обяснение на този случай.
Румен Овчаров: Ако този, така ще го наречем, международен финансов спекулант е правил нещо, той го е правил във Виена. Там трансферът и покупката на „Мобил Тел” от “Austria Telecom” три години след първоначалната продажба е на двойно по-висока цена с печалба от над 800 млн. И Австрия, австрийският парламент имат много сериозни причини да се занимаят с това кой и как му е позволил точно това да се случи. Опитът на Цветанов, нали, да набута отново и България в цялата тази каша, за да може да омаскари, нали, политическия си противник, как да Ви кажа, за мен самият Цветанов до преди две години беше обект на доста злостна жълта атака и сега той да изиграе ролята на жълт вестник, говорейки, ще ми позволите ли…
Водещ: Ама за това, което става в Австрия ли?
Румен Овчаров: Да.
Водещ: Добре, да. Чувам Ви мнението просто.
Румен Овчаров: Само ме чуйте. „И част от тези машинации и схеми са минали през неговата любовница Моника Йосифова, която в последствие му става приближена, семейна двойка.” Оставам настрана изящния словоред на министъра, той е характерен за него. Но не можеш да играеш, министърът, вицепремиерът да играе ролята на жълт вестник. Сега била любовница, не била любовница – той да не е ходил там да им свети. Що за поведение имаме вече в българския политически живот?
Водещ: Е, ама те живеят заедно. Да, да не говорим кой с кого как живее, но имаме реален проблем.
Румен Овчаров: Не. Учудва ме, учудва ме, че един човек…
Водещ: Добре.
Румен Овчаров: … който сам беше атака на жълти медии, дълго време се оправдаваше и усети какво значи това, сега почва да играе ролята на, самия той, ролята на жълт вестник.
Водещ: Сега за ставащото в БСП. Първанов ли се опитва да разцепи БСП?
Румен Овчаров: Не. Нека, нека да приключим още малко и по тази тема за този договор.
Водещ: За хохегер.
Румен Овчаров: За Хохегер. Значи, 2006 г. България е на прага на влизането си в Европейския съюз. Сигурно ще си спомните, че това беше един период, в който в немскоезичните медии се разнесе една тотална атака срещу България. Имам предвид и германските и австрийските главно. Имаше също така комуникационни стратегии, които Соломон Паси използваше и средствата по тези стратегии бяха приключили и нямаше нищо неестествено България да се опита да промени малко усещането в тези държави, които трябваше да присъединят България към себе си няколко месеца преди самия този факт да стане, да се реализира. Австрия, между другото, тогава беше председател на Европейския съюз. И това, че българското правителство е потърсило тази възможност, според мен, няма абсолютно нищо неприемливо.
Водещ: И че български подизпълнител е фирмата на Моника Янова.
Румен Овчаров: Е, ако не беше фирмата на Моника Янова, нали сега нямаше да ми задавате този въпрос?
Водещ: Е, да, разбира се.
Румен Овчаров: Нали? А тя тогава беше, според мен, абсолютно никой в българския политически живот.
Водещ: Но в момента Сергей Станишев живее с нея, има дъщеря.
Румен Овчаров: И още нещо. Да. И още нещо ще Ви кажа.
Водещ: Но нека да поговорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев – защото времето напредва, г-н Овчаров.
Румен Овчаров: Добре.
Водещ: Какво мислите?
Румен Овчаров: Но тази сделка вече, тази сделка вече беше проверена от анкетна комисия и тази анкетна комисия се казваше Анкетна комисия за разследване на действията на правителството на Сергей Станишев. И докладът от тази комисия преди една година беше четен в Народното събрание, даже преди две години.
Водещ: Разбрах Ви по тази тема. За Вас е приключило, имало е анкетна комисия. Сега да говорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев.
Румен Овчаров: Е, тук какво искате да коментирам? Че един смята, че е по-добър от другия и иска да стане председател на партията?
Водещ: Да.
Румен Овчаров: Ами, аз нямам какво да коментирам.
Водещ: Днеска Васил Тончев каза в едно интервю, че това може да, че тая лидерска битка може да разцепи партията.
Румен Овчаров: Аз не бих го нарекъл…
Водещ: Социологът Михаил Мирчев казва, че те са с равни шансове. Вие кой мислите, че…
Румен Овчаров: Не бих го нарекъл лидерска битка.
Водещ: А какво е това?
Румен Овчаров: Ако има лидерска битка, тази лидерска битка трябва да се води на базата на принципи, политики, идеи. В момента…
Водещ: Ама има и… Ето, днес г-н Първанов каза – Борисов е спасител на ГЕРБ. Един лидер става по-силен, когато има силен екип. И той казва, че ключовата дума за БСП е промяната. Трябва да се тръгне от промяна на идейното, че БСП трябва да се измести в ляво, тъй като напоследък е тръгнала надясно. Това са думи на Георги Първанов днес.
Румен Овчаров: Вижте, ама тук нали разбирате, че освен думи, нищо друго няма.
Водещ: Как? Ама това са важни неща и не го казва кой да е.
Румен Овчаров: Кое точно? Кое точно е важното – че трябва БСП да стане лява? Ами, ние онзи ден приехме новия проект по бюджет и финанси, където казваме, че трябва да има по-голяма социална справедливост, друго данъчно облагане. Това не е ли ляво?
Водещ: Тоест, тя е лява. Няма дясна политика – това, което казва Първанов.
Румен Овчаров: Искам да Ви кажа нещо. Когато преди 20 години се водеше лидерската битка между Луканов и Лилов, тогава се спореше социалистическа или социал-демократическа, парламентарна или масова партия, програмата „Ранът” за еди каква си шкова терапия или постепенен плавен преход. Сега за какво спорим? БСП да стане лидерска партия. Само това е, което съм чул, като идейно. Извинявайте, но…
Водещ: Не, не, не. Г-н Станишев постави три много ясни въпроса – защо преди една година Първанов наричаше Борисов най-решителният президент, а сега го нарича най-слабият; защо направи АБВ; защо побърза да признае ГЕРБ за победители и замълча за фалшификацията на вота?
Румен Овчаров: Аз отново, аз отново повтарям…
Водещ: Вие какво мислите – дали Първанов ще отговори на тези въпроси и трябва ли да отговаря или ще ги подмине пренебрежително, както до момента, като каза, че въобще такава битка няма?
Румен Овчаров: Ами, и аз смятам, че в момента такава битка няма и задаването на такива въпроси и от едната и от другата страна показва факта…
Водещ: Ама те си разменят тези реплики и… Защо в БСП не се говори открито за това?
Румен Овчаров: Може ли? Може ли да говоря, да си довърша аз мисълта?
Водещ: Да. Извинявайте!
Румен Овчаров: И когато казвам, че преди 20 години се водеше лидерска битка, но имаше яснота за какво се води, сега водим лидерска битка да покажем кой е по-големият, образно казано, юнак. Единствената новина е, че БСП трябва да стане лидерска партия. Не приемам такова нещо, защото то е неприемливо за която и да било лява или социалистическа партия. Да, то пасва на новата парадигма, нали, на двамата юнаци, които ще се сблъскат тук някъде в центъра на България и ще решат бъдещето й – единият Бойко Борисов, другият Георги Първанов. Ама не си ли спомняме, че само преди три години тези двубои вече ги играхме, когато някои от консултантите на Сергей Станишев му даде акъла и той да води лидерска битка с Бойко Борисов. Нямам усещането, че Първанов има много по-големи шансове от Сергей в тази лидерска битка.
Водещ: Нямате усещане, че той има по-големи шансове.
Румен Овчаров: Ами, като гледам поведението на единия и на другия и като наблюдавам, така, развитието, отношението между тях двамата, нямам такова усещане.
Водещ: А столичната организация на БСП на кого, според Вас, симпатизира повече?
Румен Овчаров: А, не, не. Значи вижте, тези разделителни линии, аз не знам дали…
Водещ: Не искате да ги правите.
Румен Овчаров: … дали хората, които ги прокарват, разбират какво точно правят. БСП не може да бъде залог…
Водещ: Добре. Какво говорят хората в столичната организация?
Румен Овчаров: Да си завърша мисълта. Не може БСП да става заложник на личните амбиции на който и да е било. Много се надявам, че хората, които прокарват сега тези разделителни линии, разбират, че те вече не разделят БСП на за този или за онзи, а разделителната линия върви вече в друга посока. Тя разделя тези 200 или 300 000 човека, които продължават да гласуват за БСП, на две групи – едните, които ще останат и ще продължат да гласуват и други, които ще кажат – а бе, я стига, няма да се занимавам повече с тези, които не виждат повече от носа си, освен повече от личното си его. Това е разделителната линия. И много се надявам, че…
Водещ: Дали си дават сметка тези хора, че се стига до това?
Румен Овчаров: Ето, това искам да кажа много ясно, защото се страхувам, че като че ли не го забелязват, така, обхванати от ентусиазма на тупането в гърдите.
Водещ: Тези дни, последен въпрос – времето наистина напредва, четох една публикация, според която Първанов имал таен план за превземане на „Позитано” №20. В „Media pool”.
Румен Овчаров: Оставете тези интриги. Таен план. Какъв таен план, след като той вече го реализира?
Водещ: В смисъл, и той да не се кандидатира и Станишев да не се кандидатира, да има трети, млад лидер, а пък Първанов да е истински неформален лидер на широка лява коалиция. Горе-долу това беше.
Румен Овчаров: Когато говорим за промяна, знаете много добре, че аз съм бил един от основните, така да се каже, радетели на тази промяна. Още през октомври 2009 г., когато БСП трябваше да направи промяната. Но сега да правим промяна една година преди изборите при положение, че лидерът ни, на партията, е станал между временно президент на Партията на европейските социалисти, ние с лека ръка да унищожим едно такова предимство, което България сигурно повече никога няма да има, това за мен е изключително неприемливо.
Водещ: Не трябва да се прави промяна в партията една година преди изборите.
Румен Овчаров: Да. И още по една проста причина. Не виждам другия политик в Българската социалистическа партия, който в близките 10 или 15 или 20 години ще стане президент на ПЕС. А и в десните партии, като че ли не го забелязвам. Така че нека ценим това, което така или иначе сме получили. Иначе, личните амбиции на всеки един от нас са нещо хубаво, ние живеем с тях, но трябва по някакъв начин да ги съвместяваме и със ситуацията и в страната и в Европа.
Водещ: Много ви благодаря за това интервю! Румен Овчаров. 

Тема: Скандалът „Хохегер”
Гост: Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните

Водеща: Мирослав Найденов много, много търпеливо от Катар ни изчака да изслуша този разговор по телефона.
Водещ: Здравейте.
Водеща: Здравейте.
Водещ: Ще се извините ли на Моника Янова или напротив, ще я обвините в още грехове? Тя ви заплаши със съд и въобще всички, които се гаврят с нейното име. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добър ден.
Водеща: Аз се мъча да…
Мирослав Найденов: Първо, ако позволите да ви кажа, че много странно звучи разговора по телефона от хиляди километри от студиото и ако наистина човек предварително не е подготвен за какво става въпрос…
Водеща: И от една по-топла страна, нали?
Мирослав Найденов: По-топла е, но няма да разбере… Наистина, не знам дали разбират зрителите в момента за какво става въпрос. Аз ще трябва да направя моя коментар, защото това, което трябваше да прозвучи всъщност в студиото, може би ще трябва да се разбере след време в тази комисия, която са направили. А по отношение на това, което е казала г-жа Янова – първо, това не е персонална атака срещу нея, като спътница на г-н Станишев. Тези обвинения или коментара, свързването на нейното име, както и на г-н Станишев…
Водеща: Вие какво казахте точно, заради което тя ви се обиди? Че предстои голям скандал, свързан с БСП и със спътницата на Сергей Станишев – някаква такава беше формулировката.
Мирослав Найденов: Точно така.
Водеща: Мъча се да го намеря.
Мирослав Найденов: Това бяха цитати от австрийската преса. Това се коментира от австрийския парламент, т.е. ако аз пръв съм го казал, би следвало аз да съм отворил темата.
Водещ: Стоите ли зад думите си?
Мирослав Найденов: Но в случая темата се отвори от австрийското общество и по тази логика тя би трябвало да съди австрийските парламентаристи и австрийските вестници, и австрийското общество (…).
Водещ: А да не би да си миете ръцете за тази перифраза?
Мирослав Найденов: Не, не си мия абсолютно нищо. Вижте, когато има коментари по отношение на България, и то, отново повтарям, в австрийския парламент, в обществото като държавник, аз настоях и това казах в предаването в другата телевизия, че на тези въпроси трябва да се отговори. Защото ако остане това петно, и то петно към България, няма да е добре за нас.
Водещ: Формулирайте въпрос.
Мирослав Найденов: Ако разбира се те твърдят, че това не е истина, те трябва да отговорят.
Водещ: Формулирайте въпроса, на който трябва да се отговори.
Мирослав Найденов: И аз зададох другия резонен въпрос – морално ли е, ако допуснем, че е законно, защото предполагам, че са изпипани договорите много добре, морално ли е да се харчат милиони за нещо имагинерно, да лъскат имиджа на България, че по същото време бяха спрени европейските средства за България, имахме лоши доклади.
Водещ: Имагинерно ли е?
Мирослав Найденов: Абсолютно имагинерно.
Водещ: Понеже като факт го казвате. „Морално ли е за нещо имагинерно”. Имагинерното факт ли е?
Мирослав Найденов: Ами факт е, защото, вижте, плаща се за нещо, което всъщност не е свършено. Ако е лъскан имиджа на България, защо ни спряха европейските средства, защо идваха тези лоши доклади?
Водеща: Г-н Найденов, я ни кажете – ГЕРБ, изобщо всякакви институции, които са под шапката на ГЕРБ, защото ГЕРБ управлява в момента, какви договори за лъскане на имиджа в различни сфери в и извън България има и не ми казвайте, че няма. Има ли такива?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам, защото този договор е сключен от Министерски съвет и ако някой трябва да лъска имиджа на България навън, той не го прави отделно от министерството.
Водеща: В момента нямате ли информация Министерския съвет или пък някой министър, или някое министерство да е подписвало подобни договори със същия предмет на дейност като тези например на Моника Янова?
Мирослав Найденов: Ами не мога да знам. Такова нещо не знам – договори за лъскане на имидж, тъй като така те формулираха този договор. И аз питам, като са лъскали имиджа…
Водещ: Един акцент точно по този въпрос. В момента агенцията изпълнява договор…
Мирослав Найденов: Вижте, какво е излъскано всъщност е важно.
Водещ: В момента агенцията изпълнява договор за около 50 000 лева, сключен с Министерството на икономиката и енергетиката. Има спечелен проект и на здравното министерство. Тоест, ако тя е толкова неизпълнителна за това, за което се плаща, защо пък има договори и по времето на ГЕРБ – друг резонен въпрос. Ако се твърди, че се злоупотребява с нещо, защо се случва и сега?
Мирослав Найденов: Отговорът е много прост. Ако тя е кандидатствала и това е пък другото доказателство, че към нея персонално няма никаква дискриминация – разбирате, че ако имаше някаква атака по отношение на г-жа Янова, това, което казвате вие в момента, нямаше да е факт. Тоест тя се явява и това показва, че договорите могат да ги спечелят хора, които представят определена концепция. Въпросът е обаче не как ще спечелиш договора, а как ще го изпълниш. И това трябва да отговорят – дали наистина за това, за което са платени парите, да се излъска имиджа на България, е направено.
Водещ: Имате съмнения и твърдите, че не е направено, след като поставяте въпроса. Така ли?
Водеща: Чакайте сега…
Мирослав Найденов: Ами очевидно. Вижте, фактите говорят. По същото време, по което те са лъскали имиджа, спряха европейските фондове, идваха доклади от лош – по-лош. Е това ли е лъскане, за това ли платихме тези милиони…
Водеща: Той и последният не е много добър.
Мирослав Найденов: … тогава, когато Станишев говори, че пенсиите… Нека да направим и другия паралел. Колко беше пенсията, за която толкова говори Станишев и се гордее, че ги е повишил, и колко получава неговата спътница? Нека да е ясно на българските пенсионери и да направят този паралел. Аз няма да го правя. Но вижте, другият въпрос, който трябва да си зададем…
Водещ: Тя казва, че живота и не започва и не завършва със Сергей Станишев.
Мирослав Найденов: … и е резонен. След като в момента…
Водеща: Работи в сфера, в която се въртят много пари. Вижте какви милиони се въртят за лобизъм в Европа, по света.
Мирослав Найденов: Естествено, че се въртят. Те се въртят, но има резултати. Ако в случая няма абсолютно никакъв резултат, тези пари са дадени на вятъра. Ако пък с тези пари, освен на вятъра, са плащали и на австрийски политици и тези политици в момента са разследвани за това, разбирате, че това е огромно петно към България. И аз като държавник зададох този въпрос, и то не към спътницата на Станишев, към него персонално и към изпълнителя на този договор в лицето на г-жа Моника Янова.
Водеща: (…) да ви попитам. Законно предполагате, че е. Казвате изпипани са сигурно добре договорите пак. Да се върнем към началото – морално ли е?
Мирослав Найденов: Категорично не. Категорично не, защото даване на толкова пари в това време, когато те вече са знаели какво следва…
Водеща: Ама ето, и в момента се дават пари за такива неща от различни министерства.
Мирослав Найденов: Аз не знам да се дават за лъскане на имиджа, международния имидж, както всъщност е формулирано в договора.
Водещ: Може би е друго.
Мирослав Найденов: Такова нещо аз не знам.
Водеща: Само… да отидем сега малко към вчерашна дата…
Мирослав Найденов: Но искам другия факт, защото предполагам… аз… Малко прекъсва разговора, не знам дали се чуваме добре.
Водеща: Чува се.
Мирослав Найденов: Самият факт, че днес и тя, и г-н Станишев си позволяват да размахват пръст към български министри, и както каза, ще цитирам г-н Станишев, „ще ме гони до дупка” – точно това каза: „Ще гоня Найденов до дупка” – е показателен колко са се самозабравили и наистина докъде може да стигне в тая цялата история тяхното безочие. Аз не се…
Водеща: Само кратка реплика ваша за вчерашната история – сменям темата, защото времето напредна – вчерашната история, при която се оказа, че е имало бизнес-среща между български бизнесмени, които са си платили отгоре на всичкото участие в тази делегация…
Водещ: Всъщност, че е нямало среща.
Водеща: … и е трябвало да бъде организирана, и катарски бизнесмени. Такава среща не е имало, защото нито един катарски представител на бизнеса не се е явил на срещата.
Водещ: За да сте в час с отзвука, три заглавия: „До Катар за зелен хайвер”, пише примерно „Стандарт”; „Изложихме се пред чужденците”, казва Николай Банев, популярен бизнесмен; „1 200 евро, за да чуеш английския на Трайков”, понеже той е говорил на английски, ама е нямало чужденци. Какво мислите?
Мирослав Найденов: Вижте, аз не знам на какъв език е говорил министър Трайков…
Водещ: На английски.
Мирослав Найденов: …, защото по същото време аз имах с българския аграрен бизнес, който беше с мен, изключително важна среща в „Хасад фууд” – това е най-големият инвестиционен фонд в областта на храните в Катар, международен фонд. Така че имаше отделни срещи, организирани от всяко министерство. Тези бизнесмени, които бяха с мен, бяха на изключително ползотворна среща вчера. Затова има и пробив по отношение… заяви го снощи техния министър-председател. Той буквално каза: „Всичко, което произведете, като агнешко, пилешко, като продукти хранителни, ние ще го купим”. Така че не знам…
Водещ: Вие си говорите за вашата среща, по вашия ресор.
Водеща: Ще питаме външния министър защо пое външно министерство…
Мирослав Найденов: Аз ако бях организирал среща… А този бизнес форум – и оттук може би и противоречивите съобщения – този бизнес форум се състоя снощи в присъствието на двамата премиери и на целия бизнес. Това, което трябваше да чуят бизнесмените и на двете страни, бяха посланията от страна на премиерите, защото особено в Катар…
Водеща: Което е станало снощи, но сутринта е имало друга среща, която не се е състояла.
Водещ: Другата случка не я отричате, нали така?
Мирослав Найденов: Вижте, сутринта е имало, предполагам, тъй като аз не съм бил там, предполагам, че е имало организация може би от Министерството на икономиката, нямам представа. Но там, където аз…
Водеща: Добре, не сте човекът, когото трябва да питаме по този въпрос. Питаме ви обаче за нещо, което – ще ви помоля за кратък отговор – в хода на днешния и на утрешния ден ще се доразработва темата. Готов ли сте вече с този доклад, който трябва утре да предадете на Бойко Борисов…
Водещ: За обуздаване на цените.
Водеща: … за високите цени на храните и има ли спекула? Извод към този етап, в четвъртък, в 8,45 имате ли? Има ли спекула и ако има…
Мирослав Найденов: Не, не е това заръката на премиера. Трябваше заместниците – и моите, предполагам, че и на останалите колеги – да работят по тази тема, да се срещнат с браншовиците. Утре ние ще направим срещата, тримата министри – така поне разпореди премиера Борисов – аз, министър Трайков и министър Дянков, за да обсъдим ситуацията и това, което ще ни докладват нашите заместници, и тогава вече ние ще трябва да докладваме на премиера. Но нека това да стане и да го коментирам, след като се прибера в другиден.
Водещ: Благодаря ви за участието.
Водеща: Добре, благодаря ви много.
Водещ: Мирослав Найденов.
Водеща: Лек ден ви желаем.         

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!