Семинар: “Ангажиране на служителите и вътрешни комуникации”, част от London School of PR, с лектор Дария Манева, ще се проведе на 5 януари

Лектор:

Дария Манева, Директор Комуникации Е.ОН България

Теми, включени в семинара:

• Какво е ангажираност на служителите; 
• Връзки с вътрешните ключови групи и вътрешен маркетинг; 
• Какво прави кампаниите за вътрешна комуникация толкова трудни; 
• Кой е отговорен за вътрешните комуникации: връзка с управлението на репутацията; 
• Понятието за служителите като посланици на компанията; 
• Видове и методи за вътрешна комуникация; 
• Кога вътрешната комуникация е крайно необходима: преструктуриране, промяна на идентичността на компанията, съкращения, кризисен мениджмънт; 
• Ролята на интранет, форумите, корпоративния блог; 
• Важността на управлението и лидерството във с вътрешните комуникации; 
• Важността на психологическия договор.

За LSPR: London School of Public е част от David Game Media Group и има представителства в повече от 20 страни. Предлага много високо ниво на специализирано и сертифицирано обучение в сферата на PR, Интегрирани Маркетингови Комуникации и Управление на Репутацията. Участниците добиват завършена представа за основната концепция и съвременните течения в областта на PR, както и умението да прилагат тези знания във всички сфери на бизнеса.

Биография на лектора:

Дария Манева е Директор Комуникации на енергийната компания Е.ОН България от 2006 година. Преди това е Директор Корпоративни връзки в Нестле България. Професионалната й визитка включва и 4 години работа като Програмен директор в частна електронна медия. 
Тя е магистър по Международни отношения и европеистика от Централноевропейския университет, Будапеща, и магистър по Приложна лингвистика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Специализирала е Бизнес администрация, Търговско и европейско право. 
През последните години Дария Манева е активен лектор по въпросите на корпоративните комуникации, вътрешните комуникации и кризисния PR. Заедно с екипа си е носител на награда за ефективни вътрешни комуникации Grapevine Awards 2009. Вярва, че в основата на всеки успех е добрата комуникация и че тя е въпрос не само на добри познания, но и на правилна нагласа и отношение.

За повече информация:

Ивета Емилова e-mail: iveta.emilova@united-partners.com, 
Елена Брайкова e-mail: elena.braykova@united-partners.com 
тел.: 02 832 33 44

————————————————————————–

Начало: Сряда, 05 Януари 2011 г. – 18:30 часа
Край: Сряда, 05 Януари 2011 г. – 21:30 часа
Място: София, офис на Юнайтед Партнърс, ул. "Кирил и Методий" №120
Достъп: Такса участие
Организатор: London School of PR (LSPR)

Лектор:

Дария Манева, Директор Комуникации Е.ОН България

Теми, включени в семинара:

• Какво е ангажираност на служителите;
• Връзки с вътрешните ключови групи и вътрешен маркетинг;
• Какво прави кампаниите за вътрешна комуникация толкова трудни;
• Кой е отговорен за вътрешните комуникации: връзка с управлението на репутацията;
• Понятието за служителите като посланици на компанията;
• Видове и методи за вътрешна комуникация;
• Кога вътрешната комуникация е крайно необходима: преструктуриране, промяна на идентичността на компанията, съкращения, кризисен мениджмънт;
• Ролята на интранет, форумите, корпоративния блог;
• Важността на управлението и лидерството във с вътрешните комуникации;
• Важността на психологическия договор.

За LSPR: London School of Public е част от David Game Media Group и има представителства в повече от 20 страни. Предлага много високо ниво на специализирано и сертифицирано обучение в сферата на PR, Интегрирани Маркетингови Комуникации и Управление на Репутацията. Участниците добиват завършена представа за основната концепция и съвременните течения в областта на PR, както и умението да прилагат тези знания във всички сфери на бизнеса.

Биография на лектора:

Дария Манева е Директор Комуникации на енергийната компания Е.ОН България от 2006 година. Преди това е Директор Корпоративни връзки в Нестле България. Професионалната й визитка включва и 4 години работа като Програмен директор в частна електронна медия.
Тя е магистър по Международни отношения и европеистика от Централноевропейския университет, Будапеща, и магистър по Приложна лингвистика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Специализирала е Бизнес администрация, Търговско и европейско право.
През последните години Дария Манева е активен лектор по въпросите на корпоративните комуникации, вътрешните комуникации и кризисния PR. Заедно с екипа си е носител на награда за ефективни вътрешни комуникации Grapevine Awards 2009. Вярва, че в основата на всеки успех е добрата комуникация и че тя е въпрос не само на добри познания, но и на правилна нагласа и отношение.

За повече информация:

Ивета Емилова e-mail: iveta.emilova@united-partners.com,
Елена Брайкова e-mail: elena.braykova@united-partners.com
тел.: 02 832 33 44

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в България: http://www.eventbox.bg/events/1226

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Странно нещо е СПАМ-ът. Особено в контекста на българския PR 2.0. Защо ли? Ами защото, оборете ме, ако греша, но когато става въпрос за доста български PR кампании, това явление се разглежда изключително противоречиво. Ако ние сме обект на нежелани съобщения, то със сигурност констатираме, че сме жертви на СПАМ. Ако обаче нещата са наобратно и ние сме тези, които генерират подобни съобщения, криво-разбирайки ги като част от "PR в интернет", разпращаме ги до бази данни (събирани по един или друг начин), това вече се нарича "важно съобщение" или "покана". Но да оставим настрана имейла като средство за "облъчване" на потенциални клиенти. Какво се случва във Facebook или Skype? Какво по-удобно място от най-голямата социална мрежа, да набираш клиенти или съмишленици – предварително подредени по категории, интереси, та дори и … цвят на сутиена. За какво става дума? Веднага обяснявам. В края на 2009 г., повечето дами, потребители на двете най-големи социални мрежи, получиха светкавично разпространяващо се съобщение:
"Да направим нещо забавно… Напиши цвета на сутиена си като статус. Само цвета, нищо друго. После изпрати това съобщение САМО на момичета, никакви мъже. Освен смешната част, това ще ознавава и, че си съпричастна към кампанията за борба с рака на гърдата. /It will be neat to see if this will spread the wings of cancer awareness./
А и ще бъде забавно да видим колко време ще отнеме на мъжете, за да започнат да се чудят защо всички момичета са написали цвят в статуса си.
PS: После обясни на всеки, който те попита, че превенцията е онова, което ще ни помогне в борбата с рака на гърдата. Не бъди безотговорна към себе си и другите."
На пръв поглед: много женско и емоционално. Закачливо и приятелско. Как да не опиташ! И започнаха дамите една по една в рамките на седмица, без да се замислят много-много, да слагат различни цветове за статус на своите профили. Червено-черно-розови багри заляха Newsfeed-a, а мъжете се чудиха ли чудиха какъв е този очевиден заговор. Както винаги, обаче, и този път не отстъпи на правилото с чудото и трите дни. Последва нова вълна на интерес към горното анонимно съобщение, която започна да залива Facebook и Skype. Този път, обаче тя беше негативна. Мощна, гневна и мърмореща, вълната стана толкова голяма, че се разплиска далеч извън рамките на тези две мрежи. Година по-късно в Google е останало само и единствено ехото от хорското недоволство. И така до… този октомври! Когато, ни в клин, ни в ръкав, отново получих (аз и със сигурност още хиляди дами) доста познато съобщение:
"Помните ли играта миналата година за цвета на вашия сутиен, който носите в момента? Целта беше да насочим вниманието към октомври – месеца за внимание към Рака на гърдата! Тази игра имаше невероятен успех и ние направихме така, че мъжете да се чудят с дни какво означават тези цветове и го превърнахме в голяма новина!
Тази година играта продължава с вашата чанта, къде обичате да я слагате в момента, в който се приберете вкъщи! Например: "Обичам на канапето" или "Обичам на масата в кухнята". Е, схванахте идеята!
Просто сложете вашия отговор в статуса си и нищо повече! Изпратете това съобщение на всичките си познати жени!
Играта със сутиените стана водеща новина, нека видим какво ще стане и с тази! ЗАПОМНЕТЕ!!!! Не казвайте на никой мъж какво означава!"
Вече изминаха 3 седмици, а никоя от моите приятелки не си е променила статуса. Защо ли? Какво се промени за тази една година, през която бяхме мишени на какви ли не съобщения? Дали сме станали по СПАМ-имунизирани или вече не ни пука толкова? Дали след всеобщата мания по Farm Ville вече никой не иска да бъде въвлечен в нищо подобно? Дали пък най-после сме осъзнали, че членуването в групи като "Помогнете на Гого от "Тоника" да оздравее" няма да го накарат да оздравее? Дали сме започнали да си задаваме въпроси за това какъв е реалният смисъл от групи като "Нека помогнем на…", ако помощта остане единствено и само виртуална? Въпросите са безброй. Отговорите – също. факт, обаче, е, че обществото ни става все по-итернет интелигентно и трябва да бъде комуникирано с все по-интелигентни съобщения. А това вече определено е едно истинско предизвикателство към специалистите no PR 2.0.

Стр. 85

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Радина Ралчева е собственик и управител на PR агенция "GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR

Здравейте, читатели на SIGNCAFE. Сега отварям вратата на нашата нова зелена рубрика. В нея ще си говорим за зелени неща. Но не какви да е, а за зелени неща в публичните комуникации и свързаните с тях политики.
И понеже не е редно да влизаме в тъмна стая, първо ще запалим осветлението. Енергоспестяващо е, разбира се.

Да започнем оттам – що е то "зелен" PR? Най-общо казано и без да изпадаме в определения – зеленият PR е специфично подразделение на връзките с обществеността, чиято цел е да комуникира към заинтересованите страни и широката аудитория "зелени" корпоративни практики и "зелени" политики на компаниите. Зеленият PR е част основно от корпоративната социална отговорност на компаниите, специално насочена към отговорното корпоративно поведение към природата и природните ресурси. Термините "зелен PR" и "зелена корпоративна социална отговорност" (ЗКСО), се появяват сравнително скоро, след като темата за климатичните промени, предизвикани от човешката дейност, започна да придобива все по-широка публичност и стана критично важно да бъде генерирана промяна. Те са резултат от "зеленото движение" и са отражение на идеологията, която се стреми към намаляване на ефектите от човешката дейност върху околната среда, природните ресурси и биосферата като цяло.
И, за да поставя темата в контекст, ще спомена, че зеленият PR е новата вълна в КСО. Терминът "корпоративна социална отговорност" се налага публично в началото на 70-те години на миналия век, когато кристализират процесите на създаване на мултинационални корпорации. КСО означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели по време на своите ежедневни бизнес дейности, затова тя е винаги свързана с това, което една компания или организация може и иска да направи отвъд изискванията на закона към нея. КСО не е еднократен акт, а дългосрочен процес от дейности, свързан с трите стълба на устойчивото развитие -икономически растеж, развитие на обществото и защитата на околната среда, така че, когато говорим за отговорни политики, независимо зелени или други, не бива да забравяме, че те са дългосрочни. Иначе казано, еднократното засаждане на 100 дървета, особено ако това се прави без мисъл за поддържането им, консултация с експерт, който да препоръча какъв вид да са те, кога и къде да се засядят, как да бъдат запазени и т.н., не е КСО. За да говорим за КСО, зад нея трябва да стоят осъзнати, целенасочени, ясно формулирани, последователни, приети и изпълнявани от всички в дадена компания дългосрочно ориентирани политики, които допринасят за общото икономическото, социално и екологично добруване. Следователно, ако искате да изграждате КСО, най-добре е да си помислите за теми и дейности, които са свързани с основната ви дейност, но значително надхвърлят очакванията на публиките и закона към вас. Ако сте производител на хартия, например, спасяването на гори е някак подразбиращо се. Сред новите "отличници" в КСО стоят компаниите, които отделят сериозно внимание на проблемите на околната среда или чрез редуциране на замърсяващите емисии и отпадъци от своето производство, или чрез намаляване на въглеродния отпечатък на офисите си, или чрез различни други дългосрочни еко инициативи. Накратко – в идеалния случай КСО, зелена или не, представлява win-win сценарий, защото благодарение на нея компаниите увеличават своята конкурентноспособност и доходност в резултат на по-добрата си репутация, а обществото извлича други ползи.
Е, може би вече сте забелязали, че зеленото е новооткритият цвят на публичността. Големият въпрос е дали това е новата "дъвка" на гилдията, или е корпоративен капитал, който води компаниите в бъдещето’ Ако се съди по начина, по който се развиват нещата, изглежда че има посока, в която къде no-смело, къде по-бавно вървим. Пример за това е и фактът, че вече се появяват множество нови специалности и МВА програми – Sustainability Officer, Green Officer, Ecology Manager и т.н. А сега е ред да си призная, че не всичко на зеления фронт е розово. Защо ли? Защото някои компании и "PR-и", разбира се, са измислили хитринки, за да правят от нищо нещо. И сега ще ги разкрием, за да не им вярвате:

• Green washing – корпоративна практика продукти/ политики/ услуги да бъдат опасно и невярно представяни като екологични, без реално да бъдат такива.

• Green sheen – терминът се използва за обозначаване на организации, които правят опити да се представят за "зелени", или такива, които въвеждат екологично отговорни практики, без да го правят наистина.

• Token green – терминът обозначава компании, която прават само минималното възможно и необходимо усилие, което им позволява да се определят като "зелени".

И накрая ще ви кажа нещо очевидно, но все пак важно -работата на зеления PR е като работата на всеки друг дял от PR – изграждане на доверие, добронамереност, прозрачност, показване на добрите страни на бизнеса, изграждането на добра воля между компаниите и общностите, активен диалог, изграждане и подобряване на корпоративната репутация и т.н. Е, стига толкова за днес. И ако случайно четете SIGNCAFE в края на деня в офиса си, не забравяйте преди да затворите вратата, да изключите компютъра, принтера, климатика и всички други електрически уреди, да загасите осветлението и да се усмихнете за добре свършената работа. До следващия брой!

Стр. 78 – 79

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

С много изтънчена педантичност Алистър Кембъл говори за кризите мъдро и задълбочено. Разказва за тях с нескрита емоция – като човек, който е натрупал знанията си не само от големите книги, но и от самия епицентър на не един или два световни конфликта. "Всяка криза рано или късно преминава", мъдро заключава Кембъл, директор "Комуникации" на британския министър-председател Тони Блеър (1997-2003), в специалното си интервю за списание SIGNCAFE

Как бихте определили една PR криза?

Това е събитие, различно от обичайните, което може да стане толкова интензивно и наситено, че заплашва да се стовари с цялата си мощ върху имиджа на отделен човек или организация.
Коя е най-голямата PR криза, с която сте се сблъсквали по време на работата си с министър-председателя Тони Блеър?
Според мен, имаше 5 ситуации, които си бяха абсолютни кризи. Три от тях бяха свързани с международната политика, а две бяха вътрешнополитически. Трите международни определено бяха атентатът от 11 септември, и двете омиротворителни мисии в Ирак и Косово. Двете вътрешнополитически бяха избухването на огнище на болестта шап и протестите, свързани с цените на горивата. Много други събития често се доближаваха до определението "PR криза", но тези бяха наистина най-силните. Всяко от тях изискваше специфично и много професионално отношение. Изискваше хладнокръвие и преди всичко действия – правилни действия, точно в целта.

Какви мерки взехте, за да преодолеете кризите?

Всички те, както казах, бяха много различни. Въпреки това, за всяка една от тях най-важно беше, каквото и да става, ние да останем максимално добре разбрани от обществото. На всеки етап от решаването им, ние трябваше да даваме своевременна информация на обществото – какво се случва в момента и какво сме решили да предприемем в кратко бъдеще. В тези ситуации хората имат нужда от информация от самия източник. Ако, обаче, в хода на решаването на проблема, се наложи да направиш промени, различни от това, което си обявил, трябва да реагираш бързо.
Централизирай властта и стани неин лидер. Контролирай я. И винаги помни, че кризата няма да продължи вечно, каквато и да е тя. Разбира се, някои са по-дълги от други. Имай предивид, че някои ще спечелят, други не – в крайна сметка, обаче, някакъв вид "нормалност" рано или късно ще настъпи.

Какъв е личният Ви начин за справяне с кризите?

В контекста на PR, трябва да се има предвид, че ако кризата е истинска "криза", медиите няма да спрат да я разнищват 24/7. Именно заради това човек трябва да си изгради механизми, които да го държат настрана от афекта, така че да може да се вземе в ръце, да се мобилизира и да сложи кризата под контрол. Въпреки че в момента може да ви звучи малко идеалистично, колкото и добър PR специалист да си, ако нямаш лични качества като твърдост на характера, безапелационност и хладнокръвие, няма как да се справяш с кризите успешно. Те просто ще те смажат. Аз винаги съм бил привърженик на това, че когато има такава ситуация, най-доброто е да се обяснява на хората, колкото се може повече. Всички малки тактически решения се оказват изключително важни по време на криза и хората имат нужда да знаят какво става.

Ако можем да изведем само едно нещо като най-важно за успешното справяне с PR кризите, кое би било то?

Пак ще повторя – всичко зависи от конкретната криза. Но, ако трябва да избереш само едно нещо и го определиш за най-важно, то може би е човекът, който застава най-отпред и повежда справянето с кризата. В държавата това най-вероятно би бил президентът или министър-председателят, докато в бизнеса не винаги нещата е необходимо да бъдат толкова очевидни или прозрачни. Въпреки това, обаче, и в бизнеса личността, с която съответната криза ще се идентифицира, се превръща в най-важният човек – в лицето на кризата.

Какви, според Вас, ще бъдат PR кризите в бъдеще?

Това, което ще има най-силно влияние върху справянето с PR кризите занапред, ще са интернет и 24-часовите новинарски канали. Има и нещо друго. Крачката, с която се развиват медиите и тази на промените като цяло, в бъдеще ще се разминават все повече и именно това ще се превърне в среда за създаване на кризи. Освен това, именно това развитие на медиите превръща всяка криза от локална в световна и това е нещо от изключително значение, което в никакъв случай не трябва да се подценява.

Алистър Кембъл е един от големите британски експерти по имидж мейкинг и кризисен мениджмънт. Оглавява Дирекция комуникации на министър-председателя Тони Блеър през прериода 1997-2003. Автор е на няколко романа, най-известен от които е "The Blair years", създаден по собствените му дневници.

Стр. 74 – 75

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

На 29 октомври няколко летища в САЩ и Великобритания обявяват тревога. Властите намират два съмнителни колета на борда на полет от Дубай за Ню Йорк и един на борда на самолет на UPS, пътуващ от Йемен за Чикаго. Всички пратки, в които по-късно откриват експлозиви, са превозвани от американските куриерски фирми UPS и FedEx. Седмица no-късно Ал-Кайда признава авторство на терористичния акт. Въпреки че имената и на двете компании са неизменна част от случващото се, мениджърите им като че ли умишлено се дистанцират от проблема, запазвайки мълчание. Всичко, което може да бъде намерено като "официално изказване" от името и на двете компании, са по едно забавено във времето, лаконично и нищо-не-казващо прессъобщение. Защо пресцентровете на компаниите, въвлечени насила в поредния опит за терористичен атентат замълчаха и как всичко това се отрази на техния корпоративен имидж, решихме да разберем с помощта на специалиста по кризисен PR д-р Валерия Пачева.
"Подход като "реакция според правилата, описани в дебелите книги" в ситуация на криза – няма. Има правила, разбира се, но всяка ситуация е специфична и налага правилно разчитане на всички параметри, фактори и интереси, които са преплетени в нея. Основното и златно правило е: "Кажете истината и я кажете бързо", което в случаите с колетите-бомби не беше изцяло спазено от компаниите. Реакция, и то открита, по признаване на случилото се от страна на двете големи компании UPS и FedEx имаше, но тя като че ли се забави. Публикуването на пресинформация за медиите два дни по-късно е едно сериозно забавяне и при други обстоятелства подобна липса на корпоративен отговор би се отразила пагубно върху имиджа на засегнатите организации. Причините за липсата на активни комуникационни усилия могат да бъдат няколко: от една страна, компаниите като че ли останаха в периферията на медийния интерес, който беше насочен, съвсем логично – върху терористите, потенциалните жертви, мерките на европейско ниво и т.н. и от друга, в публичния дебат засегнатите фирми бяха в ролята на потърпевши, а не на виновни. От тази гледна точка не очаквам особени негативни последици от цялата критична ситуация върху корпоративния имидж на компаниите.
В първите дни от кризата компаниите останаха в периферията на медийната вълна и встрани от сензацията. Те предпочетоха да "заложат на сигурно". Не разчитаха на стратегията на щрауса, тъй като при поредица от инциденти от такъв мащаб това не би било възможно. Напротив, признаха станалото, заявиха своята готовност да съдействат по всякакъв начин на разследващите институции и се ангажираха да приложат мерките по сигурността, предложени от съответните международни инстанции. И това на пръв поглед би трябвало да свърши работа. В подобни ситуации съвсем естествено се налагат паралелите със стратегическите игри – шах и японската – го. Също ценен е и принципът, известен още от Римското право: "Първият по време е по-силен по право" Компаниите изпуснаха шанса си – и, ако не загубиха от гледна точна на корпоративния си имидж, то пропуснаха възможността да спечелят от гледна точка на корпоративната си репутация. Иначе основните принципи за комуникация при криза са: проактивност, социална отговорност, прозрачност, изпреварващо корпоративно съобщение, което да "окупира" медийното пространство, както и ефективно публично говорене и стил. Една от възможните работещи комуникационни стратегии при създалите се критични обстоятелства е признаването на пълната отговорност за случилото се без да се поема вината за станалото. Анализът на случаи от практиката показва, че между демонстрираната отговорност и съхраняването на корпоративния имидж съществува правопропорционална зависимост. В този смисъл социалната отговорност на компаниите не се изчерпва само с програми, свързани с подкрепата на определени обществено-значими каузи, благотворителност и зелен PR. Напротив, измерението на отговорността като водещ принцип на кризисната комуникация налага на компаниите определени морални и етични задължения, свързани с възстановяване на социалния консенсус. И именно от тази гледна точка има още какво да направят компаниите, за да отговорят адекватно на повишените обществени очаквания към тях. Друг е въпросът, може ли от кризата да се излезе с положителен резултат -т.е. корпоративният имидж, поставен на изпитание, да метаморфозира в позитивен аспект7 Струва ми се, че е възможно в конкретните случаи именно чрез демонстриране на предприетите от компаниите усилия за подобряване на практиките и засилване на контрола върху пратките. Има такива прецеденти в историята на кризисните корпоративни комуникации и се надявам и сега да станем свидетели на подобни действия."
***
Официално изказване по повод международното разследване на опита за терористичен атентат Атланта, 1 ноември 2010-11-11
UPS изцяло съдейства и ще продължава да съдейства на властите по целия свят, ангажирани с разследването на опити за терористични покушения чрез компании за превоз на обществени колетни пратки.
Тъй като сигурността за нас е най-важна, UPS преустановява доставката на услугите си на територията на Йемен до второ нареждане. UPS има изградени механизми за поддържане нивата на контрол и качество при изпълнение на предлаганите от компанията услуги. Имаме високи стандарти, чрез които поддържаме процедури за защита на сигурността, здравето и живота на собствените си работници, целостта на самолетите си и отличното състояние на пратките на клиентите ни. Наред с всичко, ние работим ефективно в съдействие със световните охранителни агенции, помагайки им да поддържат сигурността във всяка една точка на планетата. Предвид ефективното реализиране на общите ни усилия, встрани от необходимостта е да изброяваме конкретните действия, които предприемаме в тази насока. UPS ще продължи и занапред да партнира на властите, колегите, партньорите и клиентите си и ще съдейства с всичко необходимо за установяване на ред и спокойствие.
***
Нови правила във FedEx 5 ноември 2010
Във връзка с рутинните процедури, в сила влизат следните ограничения при реализиране пренос на пратките:
За Йемен: Прекратява се преноса на пратки от и към Йемен. Ограничението влезе в сила на 30 октомври. То ще бъде отменено при второ нареждане.
ЗаГьрция: Сваля се ограничението за транспортиране на пратки (писма и карго) от Гърция.
За Великобритания; Във вризка с регулаторните директиви, FedEx Express няма да приема за пренос пълнители за тонер с големина над 500 гр., от, към или през Великобритания. Това би било възможно единствено при случаи на ясно обозначен подател, който има необходимите сертификати, издадени от Министерството на транспорта.
На този етап, ние не можем да се ангажираме с дата, към която тези ограничения ще бъдат премахнати.
Ние бихме искали да ви уверим, че за FedEx основен приоритет е поддържането на сигурността. Ние сме отдадени на това да защитаваме сигурността на среда, в която да работят хората от нашия екип, в която се трансферират пратките на нашите клиенти, както и офисите ни по целия свят. Съобразяваме се изцяло с местните и специфични за всяка страна законодателни мерки, свързани с превенцията от терористични атентати.
Нямаме право да разпространяваме публично мерките, които нашата компания взема по отношение на поддържането на сигурността, но можем да ви уверим, че за нас работи екип от професионалисти, които поддържат постоянен контакт с международните правни организации.
FedEx непрестанно подновява и доразвива защитните си системи. При нарушение или заплаха за която и да е от тях, ние гарантираме, че ще действаме бързо, проактивно и отговорно в кооперация с местните власти.
***
Валерия Пачева има защитен докторат в сферата на кризисните комуникации. Университетски преподавател и автор на книгите "Кризата под контрол. Корпоративна комуникация в кризисна ситуация" и "Връзки с обществеността и бизнескомуникация" (в съавторство). Работи върху два нови проекта, свързани с измерване на ефективността на PR и корпоративната социална отговорност.

Стр. 72 – 73

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Към края на годината, едни правят тихи равносметки за миналото, а други кроят смели планове за бъдещето. Ние, като екип от непоправими оптимисти, решихме единодушно, че ще гледаме смело напред. Неслучайно именно бъдещето на PR беше темата на нашия разговор, с Лу Капоци един от специалните гости на заседанието на 1ССО (International Communications Consultancy Organization), организирано в началото на ноември в София, по покана на БАПРА.
Лу Капоци е бившият председател на ICCO. Неговата кариера се свръзва с PR компаниите ‘Publicis’ и ‘Manning, Selvage t Lee’. Към момента той е професор в New Уогк University и преподавател no PR.
"Какво е бъдещето на PR? Голямо. Това е категоричното ми мнение. След кризата, която остави отпечатък върху всички форми на съвременен бизнес, оттук нататък пътят е само един и той е "светло бъдеще за специалистите по PR". Разбира се, всеки един от нас ще трябва да направи своята професионална крачка "напред" сам. В този случай бих казал, че вие тук в България имате известни предимства, защото специалистите на запад имат минало, имат и предразсъдъци, които понякога се оказват повече пречка, отколкото помощ. Вие тук развивате PR сравнително отскоро и затова бихте могли по-лесно и гъвкаво да се адаптирате към новите форми на PR и техните изисквания."
"Това, което трябва задължително да научат големите бъдещи PR специалисти, е да имат по-високо самочувствие и професионална самооценка. Докато PR бизнесът оценява себе си в пъти по-ниско от рекламния, няма как да получим уважението на всички публики, такова, каквото го имат рекламистите например. За сравнение, в САЩ един рекламист получава средна заплата от 350-400 000 $, докато специалист по PR получава средно 60 000 $. Сами преценете, кой от двамата би бил лидер на мнение и чия дума ще се чува повече. Ето това е нещо, с което бъдещите PR специалисти трябва да се преборят."
"Най-голямото предизвикателство пред PR агенциите в бъдеще ще бъдат две неща. Едното е излизането от сянката на известността на големите марки. Те., когато кажеш, че работиш за IBM, например, всички знаят за какво говориш. Кажеш ли, че работиш в някоя PR компания, вероятността хора, които не се занимават с нашия бизнес, да разберат къде работиш, е много малка. Второто е: да се преборим за големи бюджети и да започнем да ги харчим качествено, без да опитваме да спестяваме на клиентите си суми за PR. Крайно време е всички да разберат, че качественият PR струва скъпо -толкова, колкото и качествената реклама."

Стр. 70

в. Торнадо | Огнян СТЕФАНОВ | 18.12.2010

По телевизии, но най-вече по БНТ, ни показват семейства, които имат нужда от помощ. Не им стига мъката на тези хора, ами ги карат да позират и да участват в клипове, които по същество рекламират една кампания. Как си представяте те да откажат? Та те се надяват на чудо и ще направят много повече, за да спасят децата си, близките си.

С тях и с тяхната мъка се спекулира.

Правителството дари 160 хил. лв., за да покрие размера на ДДС върху есемесите в благотворителното шоу на bTV "Великолепната шесторка". От Българския дарителски форум (БДФ) съвсем основателно попитаха не е ли редно да се помисли за отпадане на ДДС за всички кампании, а не за една или част от тях.
Това е прецедент и той трябва да предизвика дебат, спорове, да се чуят аргументи и контрааргументи. Но да се вземе решение за всички, а не за отделни кампании, което е дискриминация спрямо останалите. Основателно е съмнението на БДФ, че подобно решение може да зависи от отделни политици или политически подбуди. Това обезсмисля самия благотворителен акт, колкото и полезен да изглежда в определен момент.

В момента в България в публичното пространство са актуални над 125 дарителски кампании

които събират пари чрез SMS-и. До момента, според БДФ, те са набрали средства, чието ДДС е между 250 и 300 хил. лв. По-голямата част от тези акции са в полза на деца и възрастни, които разчитат на дарителска подкрепа за лечение на тежки заболявания и дори за животоспасяващи операции.
Те обаче не са рекламирани. Рекламират се благотворителните шоута на отделни телевизии
и, разбира се, кампанията на Георги Първанов "Българската Коледа". Шоутата са нещо между дъвка и захарен памук с есемес по средата и няколко грейнали физиономии на родни "звезди". Те казват и настояват, че са такива. На президента пък няма как да се откаже, пък и става дума за нещо благородно. Тази обреченост да приемаме някаква натрапена полезност обаче натоварва "мероприятията" с тонове лицемерие. Защото е ясно, че иде реч за пари, рейтинги и пиар

Това, че си изтръгнал някакви левчета от зрителите, не те прави благороден, а хитър и ловък.

А можеше да е по-различно. Продуценти и сценаристи да направят супер шоу в самите домове и болници. В него звезди можеха да са децата, а не омръзнали на всички муцуни. Да пеят, танцуват, декламират. Щяха да вложат цялото си сърце, защото такъв шанс им се случва веднъж в живота. Те – на сцената, под светлините, пред очите на хиляди зрители. Неповторимо преживяване и за двете страни. "Звездите" пък да бяха изкарали месец-два в социални домове или болници като санитари и възпитатели. И в това би имало някакви проценти лицемерие, но поне щяха да видят за какво става дума, а не да се просълзяват от умиление че -се виждат със себеподобни на лъскава сцена. Тогава и думата "кауза" в техните уста нямаше да дразни толкова. Няма ли кой да им го каже бе, хора? Защо си мълчим и пращаме есе-меси като зомбирани? Стига с тоя цирк.
Не се прави така по света. Дори 57-те най-богати и влиятелни хора от "Форбс" се обединиха в кампания "Да дадеш обет". Не пари, забележете, а обет. Да дадеш дума, да си съпричастен към болката и нуждата на другите. Тези хора очевидно си дават сметка, че дарените от тях милиони и милиарди са равни на стоте или десетте долара на едно семейство в Детройт, Делхи или Долни Дъбник например. И не ни натрапват лъскавите си дрешки, бижута и прически, които после да разпродават на търг (така направиха от bTV] или осребряват в реклами и нови шоута. Не че не биха могли, ако поискат. За тия неща трябва да си поговорим и времето преди Коледа е много подходящо. Да печелиш слава и популярност, даже не говоря за пари, от мъката човешка поставя на изпитание и най-здравите морални устои на едно общество. То си е подмяна на ценностите. Уж помагат, пък то било да видим колко са фешън.
"Ах, скъпа, колко светско се получи колко суперско!’
Липсва и прозрачност. Липсва граждански контрол върху използването на събраните пари. Това ражда слухове, много от тях нелицеприятни. И идеолозите на шоутата, и кампаниите се цупят: какви варвари са българите. Ами такива са, сега ли разбирате? А вие от кои българи сте? Сигурно от готините…
Разбира се, събраните пари ще помогнат и слава Богу. Време е да се замислим по какъв начин и кой ги събира. Иначе ще е наистина все едно дали парите са от президента или от капо ди тути капи. Ако съществува някаква тънка червена линия все още…

Стр. 13

сп. Анна клуб | 31.12.2010 

Срещаме се със собственика на агенцията за публични комуникации ProFile Наско Лазаров около две седмици след неприятния инцидент, който преживя, и въпреки все още видимите следи от преживяното и леката тъга в погледа, той изглежда твърдо решен да продължи напред…

Кой е истинският Наско Лазаров?

Никога не съм летял в облаците и не съм гледал отвисоко, приемам се като един много натурален българин, който знае откъде е тръгнал и накъде отива. Пред мен няма никакви граници или пък бариери, които биха могли да ме спрат. Винаги съм бил привърженик на максимата, че няма невъзможни неща, както ни учеха и преподавателите ни по реклама навремето. Освен това аз съм зодия Стрелец и когато реша, че трябва да постигна нещо, обикновено го правя. При първия ми контакт с клиент във връзка с реклама оферирах много неуверено по телефона и той ми отказа. След това учителката ми по реклама – Златка Димитрова, проведе един доста елегантен разговор и се подписа рекламен договор за 7000 евро. Впоследствие работех във вестник "Позвънете" и в международното списание "Подиум". Прекарах и едни прекрасни години в списание Beauty като рекламен мениджър и съм безкрайно благодарен на Ралица Русинова, която ме откри и постоянно ме вдъхновяваше да ставам все по-добър и по-креативен. Особено се гордея с интервюто с Таркан, което направих за Beauty.

ProFile

Преди 5 години основах изцяло с мои средства агенцията, тя е бутикова, но в същото време е много креативна. Редица журналисти ни определят като "фабрика за новини". По тази причина получаваме и атаки от хора, които ни завиждат, но аз не се отказвам и продължавам да вървя нагоре, работейки с един суперпрофесионален екип. Радва ме фактът, че много от моите клиенти, благодарение на помощта ми, успяват да наложат свой бранд. Не ме интересуват конкурентите, които ме нападат и гледат с насмешка на работата ми, но е нормално, когато имаш толкова ангажименти всяка седмица и името ти се върти постоянно в медийното пространство. Мога смело да кажа, че агенцията ми е българска и не пере чужди капитали, тя не разполага с капитали, които са поднесени даром. Аз съм се борил и съм се доказвал за всеки един клиент. Все още си спомням с умиление първото ми откриване – на българския производител Еххо. Бяхме затворили улицата пред магазина, имахме изградена сцена, балет "Арабеск" танцуваше, а момичетата от "Огледала" представяха моделите. Имаше невероятна еуфория, беше първи март, преди 5 години, и заваля сняг, пееха Sunshine. Беше наистина впечатляващо. Няма да забравя и успеха на проекти като откриването на клуб Escape, петата годишнина на клуб Cacao, с DJ Рейчъл Стар, голямото откриване на Grand de Luxe. Тези постижения ме тласкаха напред през годините и доказаха, че успешната формула за комуникация, която използвам, работи. Всяка поредна година откриваме сезона в Cacao Beach и Multiplace. Много съм горд и с гостуването на румънската сензация Akcent – ухажвах ги 1 месец, ходих да ги взема от Румъния. Тоталният им хит Thai’s My Name нажежи страстите, залата в Multiplace беше full и всички пяха, уникално преживяване. Когато стартира агенцията, постави на дневен ред модерното и креативното, защото моите събития са различни и запомнящи се. С помощта на хотел "Бъндерица" в Банско организирахме първите jam sessions и after parties. След това много конкуренти започнаха да ни копират. Преди да бъда нападнат, имах откриване на модерния ретро клуб Eclipse и се радвам,
че събитието се случи и беше отлично организирано и без моето присъствие. Бях готов след инцидента да скоча и веднага да отида, но силите не ми го позволиха и Бърза помощ ме прибра.

Инцидентът

На първо място бих искал да благодаря на всички от екипа на Военномедицинска академия в лицето на д-р Зеленска, които са големи професионалисти. Мога да отбележа няколко факта, които са накарали доброжелателите ми да пристъпят към този примитивен акт. Организирах откриването на зимната гурме градина на "Тоскана" и около 1 месец работих по Коледната и Новогодишната програма на "Шератон", искахме да поканим и Елена Папаризу. И аз някак наивно, по-детски, се бях похвалил. Организацията на събитието не беше никак лесна, планирахме го като Балканско парти. И когато бях най-зле, на системи, получих sms, че отменят ангажимента поради кризата. Никога не съм искал да изпъквам посредством клиентите си, а просто си вършех работата. Въпреки всичко щс продължавам да бъда себе си. Нападението ме прави още по-силен и още по-креативен. Вече получавам предложения за следващи събития. Правя нещата, както ги усещам със сърцето си, не искам да се съревновавам с никого. Не съм очаквал, че в България може да се случи подобно нещо, може би трябваше да ходя на работа с каска и с бронирана жилетка. През лятото имах много неприятно обаждане от конкуренти, които ме обвиниха, че съм изнесъл списъци с нелоялни пиари. Аз тогава имах толкова работа, че изобщо не съм имал време да се занимавам с подобни неща. От мои колеги разбрах, че където и да са почукали конкурентите, са им отговаряли, че работят с Наско Лазаров. Това, което за мен е безценно обаче, е, че мои настоящи клиенти ме препоръчват на бъдещи и тази подкрепа ми дава сили да продължа напред. Благодаря на всички, които ми изпратиха окуражаващи sms-и, подкрепяха ме на страницата ми във facebook и благодарение и на тях аз успях да се възстановя по-бързо от очакваното. Не смятам обаче да оставя нещата неразкрити, подготвям писмо до министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, в което да помоля за съдействие за разрешаване на този случай. Адвокат Екатерина Димитрова ще ме представлява, възнамерявам и да се обърна към детективска агенция, която по-прецизно да разгледа детайлите.

Бъдещето

В момента се занимавам с отразяването на светските новини Club News по Нова телевизия. Смятам да събера информацията от сайта, който ми хакнаха преди време, и да издам книга, която да служи като настолен пример на студентите по ПР. Имам една любима девойка в Лондон, с която планираме да създадем семейство и да имаме бебе. Отдаден на кариерата, някак си не мислех достатъчно за личния си живот и сега осъзнавам, че е време да го направя.

***

Клиенти

Арт хотел "Бъндерица", Банско,
Казино RITZ, Пловдив,
Фолк бар Capital, София,
Суши бар FUZEN, Слънчев бряг,
Грандхотел OAZIS, Слънчев бряг,
Club News, Нова телевизия
ЕХХО, Cacao Beach, City Casino Group, Escape, Ferretti – Disco club Multiplace, Easy Club, Модна агенция FH 1, Грамофон, Grande de luxe, Ideia buildings, Информационна агенция КРОСС, Киров и син, Ресторант "Манастирска магерница", Nail Bar, OPINIONS, Piano Bar B29, VICTORIA SPA, SANURI CLUB SUSHI – VICTORIA SPA, Шератон София Хотел Балкан, Shoe Art, STAND BY, WHITE FIR HOTELS, Ресторант "1001 нощи", Bedroom, Lounge bar W, Toscana, Eclipse, Lounge sushi bar Florimom, UMBRO, Интеркапитал груп, Кештерминали, Real Pain, cn. "Автокъщи"
Екатерина Дунева, Румяна Маринова, Али Алиев, Анн Джи, Татяна, Анелия, Есил Дюран, Андреа, Ваня Червенкова, д-р Милен Димитров – дентална практика.

Стр. 44 – 45

сп. Мениджър | Александър ХРИСТОВ | 05.12.2010

Това, че един мениджър не умее добре да говори пред публика, не го прави лош мениджър. Но това, че умее, го прави още по-добър и най-вече – харесван

КОЛКОТО ПО-ВИСОКО в корпоративната и обществената йерархия стои един мениджър, толкова по-публична личност е той. Колкото по-голяма е неговата публичност, толкова интересът към него (като личност и като професионалист) е по-голям. Всички тези зависимости идват да ни кажат, че за един човек на такава длъжност е критично необходимо да умее да общува с големи групи от публики, съответно да говори успешно пред тях. Изискване, което може би вече е време да бъде записано редом до лидерските и организационните качества, уменията за делегиране и всичко останало, което се повтаря във всички гласни и негласни изисквания за заемане на висока мениджърска длъжност.
Вероятно това, че един мениджър не умее добре да говори пред публика, не го прави лош мениджър. Но това, че умее, го прави още по-добър и най-вече – харесван. Това е като да бъдеш отличникът в класа – нито учителите, нито съучениците ти оспорват твоя ум и постижения, ама шантавият ти перчем все им се навира в очите.
Естествено, не е задължително всеки мениджър да разбира от тънкостите на говоренето пред публика или да притежава вродена и неизкоренима харизма. Тази работа е прерогатив на неговите пиар специалисти, чиято задача е да го подготвят, да го обучат и да го въведат в занаята на реториката. А задачата на мениджъра пък е да ги изслуша внимателно и да осмисли техните съвети. Второто като че ли е значително по-трудно изпълнимо от първото, колкото и по-лесно да изглежда на пръв поглед. Защото мисленето от типа на "какво ще се разкарвам нагоре-надолу като панаирджийска маймуна" за съжаление все още ръководи поведението на притеснително голяма част от иначе успешните български бизнесмени. И затова няколкото съображения и препоръки в този текст са предназначени не само за тях, а за всички останали, а също и за пиар специалистите, които се трудят върху тънкостите на публичното им говорене.
Първо, говоренето пред публика категорично не означава четене пред публика. Прочетеният и изговореният текст се различават по много признаци – конструкция, интонация, последователност, свързаност на изреченията, паразитни думи и други. Поради това независимо дали виждаме или не човека, който чете, ние много добре усещаме дали той го прави. А четенето създава дистанция и намирисва на незрял академизъм или на отчетно-изборно събрание. Ясно е, че написаният текст донякъде помага да се овладее сценичната треска и дава сигурност и ориентация на говорещия. Именно поради това е добре да има подготвен текст, но да не е със свързани изречения, а основните пунктове да бъдат изброени като подточки или като ключови изрази. Така хем няма да се губи мисълта или да се пропусне нещо важно, хем говорещият сам ще си конструира изреченията. И още нещо: говоренето пред публика е индивидуален акт, пряко свързан с личността на говорещия, но колкото по-малко "аз" присъства в експозето, толкова по-добре. По принцип много малко от слушателите възприемат нормално и абсолютно безкритично каквато и да било форма на самоизтъкване.
Второ, началото е изключително важно. Никой от аудиторията, освен вероятно членовете на семейството на говорещия, не очаква с трепет това, което той ще каже. Затова вниманието трябва да бъде привлечено още в началото. Някаква тема, случка, гръмко твърдение, интересно наблюдение, забавен коментар върху нещо, което е казал предишният лектор, интересна метафора, цитат от известна личност, дори понякога виц. Стига всичко това да е уместно по отношение на аудиторията и да е пряко, ама много пряко свързано с темата на изказването. Обратното – дългите благодарности като при получаване на "Оскар", подробните въведения и особено фразите – убийци на вниманието, от типа на "в условията на световна икономическа криза", "нашата компания винаги се е стремяла" и други подобни са доста лош старт. Най-малкото защото те представляват нещо, което всички знаят, не са нищо ново и не казват защо аудиторията трябва да чуе думите на говорещия. В този смисъл препоръчвам приписваното на Кърт Вонегът обръщение към абсолвентите от випуск 1997 на Масачузетския технологичен институт. То започва с: "Ползвайте плажно масло".
По-нататък: оправданията и обстоятелствените обяснения могат само да развалят една по същество добра презентация. Може да започнем с извинение само ако сме закъснели за събитието или само ако извинението е в хумористичен контекст. Да, разбира се, и също когато някой от аудиторията открие грешка в представянето или се разгорещи дискусия, въз основа на която говорещият да има възможност да преразгледа някои от своите позиции. Категорично са непрепоръчителни и всякакви сервизни реплики или такива, които обясняват какво е трябвало да се случи, от типа на "моите сътрудници тук са ми подготвили…" или "по принцип трябваше да ви покажа графиката на ръста, но…". Те отклоняват вниманието от същественото и губят времето на аудиторията. Освен това никой няма да запомни какво е трябвало да се случи, а какво се е случило. А най-голямото безумие е репликата "извинявайте, аз малко се притеснявам". От една страна, нормално е човек, пък било то и висш мениджър, да изпитва сценична треска – истината е, че на някои хора не им минава цял живот. И общо взето, аудиториите са благосклонни към нейните проявления – треперещ глас, излишни жестове и други. А от друга страна, може да бъдем абсолютно сигурни, че 50% от жените и 99% от мъжете в залата въобще няма и да разберат, че говорещият се притеснява. Освен ако не го заяви, разбира се.
Независимо дали едно изказване пред публика е дълго или кратко, винаги трябва да се търси контакт с публиката и обратна връзка. Първото помага изключително много в това да доближи говорещия до аудиторията и да създаде впечатление, че той се обръща към всекиго поотделно. Това е ключово по отношение на привличане на вниманието. А адаптацията към публиката или обратната връзка му помага да промени тона и понякога дори посоката на изказването си в зависимост от реакцията на аудиторията. Защото понякога дори и най-смешният виц се оказва, че звучи тъпо точно пред тази определена публика, или пък дългите обяснения по някакъв въпрос само някой си е въобразявал, че са важни. Няма как да разберем всичко това, докато не застанем пред аудиторията, но можем да променяме тактиката в движение. Даже е необходимо. И понякога е доста конфузно, когато правим презумпции за реакцията на аудиторията – например, че ще се засмее, че ще се втурне да разсъждава по въпросите, които сме поставили за дискусия, и други подобни. Съответно не бива да се учудваме или да дерайлираме, когато това не се случи.
Още няколко важни момента, по-скоро формални: преценката на времето и агресията. Ако са предвидени повече от 5 минути за изказването, първата реакция често е "какво ли ще говоря за толкова много време". Това кара хората да претрупват изказването си с допълнителна информация и в крайна сметка времето не им стига. Затова преценката на времето е важна, но много по-важна е преценката на тежестта на темите и на това какво да не включим в изказването. Винаги е по-добре говорещият да приключи по-рано, отколкото по-късно. А агресията дори в тона на говорещия (освен ако не става въпрос за някого с типажа на Фидел Кастро) е изключително противопоказна. Не става въпрос само за отношението по време на дискусията, а за отношението по време на самото изказване. Съгласно една фройдистки звучаща концепция говорещият е мъж, а публиката – жена, съответно тя трябва да бъде ухажвана, преди да бъде обладана.
Бившият руски премиер Виктор Черномирдин, светла му памет, ще остане в историята с много неща, включително и с репликата "Искахме да стане по най-добрия начин, а се получи както винаги". За да не става както винаги, пиар специалистите, подготвящи някого да говори пред публика, трябва да са по-настойчиви към него. А за мениджърите: моля, слушайте съветниците си и не мислете, че уменията за говорене пред публика са маловажни за цялостния успех.

Стр. 102, 103