Human Capital I 26.08.2010

За мен атмосферата в офиса е изключително важна, защото реално ние не работим в този офис, а живеем по 8, а понякога и по 12 – 15 часа в него, казва Александър Дурчев – директор на All Channels Communication.

„Всеки мениджър иска идеалните служители, но мисля, че аз съм ги намерил”, твърди Александър Дурчев. Той създава компанията All Channels Communication, когато е едва на 24, и я управлява и развива вече девет години. Казва, че за него агенцията е като втори дом, и полага усилия всички останали да се чувстват по същия начин. „Много е важно за мен атмосферата да е максимално неформална. Ние в този офис не работим, а живеем по 8 часа на ден, а когато задачите са много, оставаме и за повече време. Реално агенцията не е моя, а на хората, които работят тук”, обяснява той.  

Преди да основе компанията, Александър Дурчев е работил година и половина в рекламна агенция. Разказва, че е влязъл в комуникационните среди на много базова позиция.  После започнал да пише текстове, след това да прави дизайн, а накрая сформирал ПР екип. Днес като мениджър неговата концепция е да дава възможност и на млади хора без дългогодишен опит в сферата на комуникациите да покажат потенциала си и да се развиват според интересите си. Доказателство за това е целият мениджърски екип от 11 човека – всички те са стартирали работата си в агенцията на възможно най-начални позиции. 

Г-н Дурчев, кога е създадена компанията и как се роди идеята за нея?
Компанията е създадена през 2001. По това време аз бях заминал да уча в Австрия и рекламната агенция, в която работех до този момент, ми предложи да се върна и да направим заедно ПР компания. Бях на 24 години. На тази възраст човек се движи от ентусиазъм и не се вглежда в нещата в дълбочина. 

Аз приех предизвикателството, върнах се в България, наехме офис, взехме едно момиче за секретарка, която днес, след девет години в компанията, е нашият медиа директор. Така започнаха да се случват нещата.  

Кои бяха първите ви клиенти и спомняте ли си първия проект?
Още от самото начало започнахме да работим с „Максиъм България” и марката  „Джим Бийм”. Първото нещо, което направихме, продължаваме да го правим и днес. Това е турнирът по Генерал на „Джим Бийм”. Спомням си не само първия проект, но и първото признание -  наградата, която спечелихме година след като стартирахме. Това беше  за  кампания на часовниците „Зенит”.  За нас тя беше не само повод за гордост, но и доказателство, че можем да вървим нагоре.Така се породи апетитът към нови неща. И от самото начало това, което крепи агенцията, е иновативният подход към традиционни проблеми. 

Девет години по-късно какво е различното в All Channels Communication? 
Най-съществената разлика е, че няколко години по-късно изкупихме дяловете на агенцията, с която стартирахме  в началото, и днес част от мениджърите са мои съдружници. С времето агенцията се разрастваше и екипът в момента е близо 40 човека, като само през последната година нарасна с 14 души. 

Какви специалисти има при вас?
Ние фокусираме експертизата на хората в четири  звена – за реклама, ПР, събития и дигитални комуникации. Различното при нас е, че звената работят органично свързано, така че да се получи максимално добър и качествен продукт за марките, за които работим. 

Държим хората да са много креативни, освободени, да имат блясък в очите. Това, което допълва характеристиката на хората тук, е желанието им да се развиват.

Как успявате да ги намерите?
Преди време пускахме обява и накрая идваха хора с препоръка. Днес имаме много хора, които са дошли по обяви. От няколко години работим и с външен консултант, който се занимава с първоначалния подбор, защото получаваме страшно много CV-та, между 150-200, като техният брой расте.

С колко от тях реално се виждате?
След предварителния подбор реално остават около 20 човека, от които се виждаме с първите десетина. Мениджърите на звена имат пълната свобода да преценяват кандидатите, защото те ще работят най-тясно с тях. Аз, разбира се, давам своето мнение относно финалния избор на нови хора. 

Давате ли им задачи, някакви казуси по време на интервютата?
Консултантът, с когото работим, прави психологически тестове и изготвя предварителна оценка доколко човекът би се сработил с екипа. Това е първата фаза. В срещите си в агенцията преценяваме до каква степен даден кандидат има необходимата квалификация, както и дали ще се впише в екипа.

Вие как разбирате, че човекът е креативен, че има желание и хъс?
Смея да твърдя, че имам око за добрите хора. Не мога да го обясня. По-скоро е въпрос на химия. Преди аз се занимавах с подбора и мисля, че съм развил интуиция за това.  
Търсите ентусиазирани и освободени хора. Образоването каква тежест има?
За мен няма никакво значение. При нас има разнородни таланти. Хора, които са учили математика, философия, биология, културология. Имаме колеги, завършили НАТФИЗ и дори оперно пеене. Разбира се, имаме и дипломирани ПР-и. 

За кои позиции ви е най-трудно да откриете вашите хора?
Нашата практика от години е да даваме възможност на млади хора, които да се развиват според техните интереси. Целият ни мениджърски екип, който е от 11 човека, са вътрешно промотирани. Те реално са израснали тук и тази агенция не е моя, а тяхна. 

Откъде идва инициативата? Вие като мениджър виждате потенциал в даден човек и започвате да му давате повече задачи или очаквате той да бъде проактивен?
Ще ви дам пример с позицията офис мениджър, от която са тръгнали много от ключовите хора при нас. Очакваме от този човек например не просто да вдига телефона, а да прояви инициатива. 

Да се интересува от работата, да дава идеи, защото творческият процес е навсякъде и тази позиция не е за робот, а за човек. Трябва да намери начин да комуникира с всички, без това да води до конфликти, а напротив. Така че, честно казано, в началото инициативата трябва да дойде от човека. Това е един вид чистилището. Човекът или има желание, или не. Всеки нов колега знае, че през този период няма да бъде част от мотивационнната програма на агенцията. От него обаче зависи дали ще покаже желание и амбиция да се справи. От нас пък зависи ние да видим това и заедно да определим къде е неговият потенциал. Следващият етап е когато човекът покаже лидерски качества. Тогава той бива обучаван за мениджър, за да може да управлява екип, развивайки потенциала си, допринасяйки със своя опит за екипа на агенцията, поддържайки нивото на обслужване, което предоставяме на отделните марки, за които работим. 

Какви обучения имате?
Освен за мениджърския състав имаме обучения за целия ни екип. За мениджърския състав имаме специални обучения по системата на Густав Кезер, което вече дава много добри резултати. Освен това по ОП „Конкурентоспособност” спечелихме проект, по който се провеждат допълнителни обучения за базови и професионални умения. Имаме и специфични обучения за съответните звена, например, за управление на времето и управление на стреса. При нас текучеството е много ниско. Повечето хора, които са дошли, са открили своето място в агенцията и са останали. Аз мисля, че възможността, която даваме на хората да учат  нови неща и да се усъвършенстват, е един от основните мотиватори да дават най-доброто от себе си. Инвестицията в обучение не е просто инвестиция в човека, а в компанията. 

Кои са другите мотиватори, които задържат хората?
Според мен първо е възможността, която човек получава да се развива, да преминава от едно ниво на друго. Застояването на една позиция води до рутина, която убива ентусиазма. Ние имаме ясна йерархична структура и хората знаят как се върви нагоре. Другото е, че абсолютно всеки участва във взимането на решения, дори стратегически. 

Даването на идеи е силен мотиватор, но другият е, че ги виждаш реализирани. Чувстваш се като режисьор на филм. Наградите пък са страхотно предизвикателство и признание за работата ни. 

Казвате, че заедно се събирате и вземате решения. Разкажете ни за последния такъв случай. 
За последно се събирахме преди около три седмици. В един от ПР екипите се усети натрупано напрежение. Събрах целия екип и помолих всеки да сподели какви са проблемите, свързани с работата. Записах различните мнения, без да ги коментирам. Аз и мениджърите на отдела излязохме и дадохме на хората два часа и половина да приоритизират проблемите и да дадат решения – какво трябва да се направи. Те ги степенуваха и срещу всеки проблем имаше съответните мерки. На тази база предприехме реални действия и това накара хората да се почувстват спокойни, че гласът им се чува. 

Привличате предимно млади хора. Наемате ли хора с опит и за кои позиции?
Миналата година наехме хора с опит на позиции от средното управленско ниво. Причината беше, че в един момент компанията порасна и ПР екипът трябваше да се удвои. Имаше малко време, което не беше достатъчно да обучим асистентите. Така към нас се присъединиха много добри професионалисти, а новото предизвикателство сега е да вземем най-доброто от тях и опита им, трупан с години. 

Продължавате ли да се разраствате и търсите ли нови хора?
Да, продължаваме да наемаме хора. Тъй като вече имаме добри специалисти, които са много ценни на средно ниво, сега работим усилено в посока привличане, обучение и развиване на уменията на  по-младите хора, както и  да „ловим” таланти.  Търсим асистенти за нашите по-големи звена. Профилът на тези хора е между 20 и 25 години, които може да не се завършили университетското си образование, но са будни, да търсят развитие и такива, които се мотивират от успеха.

Разрастване в подобен период е трудно, още повече че рекламният пазар е силно засегнат. Вие как го постигате? 
Когато кризата беше в начален етап и бизнес сигналите показваха, че нещата ще се задълбочават, ние анализирахме много подробно ситуацията. Решихме, че преструктурирането на агенцията ще ни направи по-гъвкави и ще ни позволи да оптимизираме цените си, като запазим своята конкурентоспособност на пазара. Нашето стратегическо решение беше да оползотворим времето, през което пазарът се свива, и да структурираме агенцията по нов начин, за да се подготвим за момента, когато пазарът отново ще започне да върви нагоре. 

Така отделихме различните звена в отделни структури и познатата марка All Channels Communication сe  раздели на All Channels PR и All Channels Advertising, като имаме и звено, занимаващо се със събитиен мениджмънт, и дигитален отдел, които много скоро ще бъдат самостоятелни агенции. Пазарът прие много позитивно тази промяна, което показва, че не сме сбъркали в решението си. От отделните звена започнаха да идват различни клиенти. С привлечените нови клиенти се породи нуждата от нови хора и то с опит, за да поемат нарастващия обем работа. В момента в екипите работят много способни и креативни хора, което е желание на всеки мениджър. Всеки мениджър иска идеалните служители и аз мисля, че съм ги намерил.  Също така за мен атмосферата в офиса е изключително важна, защото реално ние не работим в този офис, а живеем по 8, а понякога и по 12 – 15 часа в него. За това е важно атмосферата да е максимално неформална и предразполагаща хората да се чувстват комфортно.

Държите на неформалната атмосфера и хората да се чувстват свободно. Имате ли фиксирано работно време?
Безкрайната свобода не е продуктивна, но другата крайност е да се затъне в правила. Да, имаме работно време, но ако някой дойде на работа след 9.30, няма да бъде наказан.  Не е коректно обаче спрямо останалите в офиса и ако човек го прави, не уважава колегите си, което е проблем.

Вие като мениджър доколко спазвате дистанция? Излизате ли с хората от офиса след работа например?
Стремя се да има баланс. Ако човек не може да поставя граница между работа и професия, се намесват твърде много емоции. Особено когато работиш с млади и креативни хора в южна държава като България. Това го научих още в първите години. Имало е случаи, в които сме се опитвали да работим заедно с приятели, но нещата започнаха да стават твърде емоционални и решихме да запазим приятелството си, като всеки работи нещо различно. Истината е, че в агенцията има хора, които са ми приятели и извън нея. С тях обаче успяваме да запазим ясна границата между работата и личния живот. 

ФАКТИ ЗА КОМПАНИЯТА

ИМЕ: All Channels Communication
КОГА Е СЪЗДАДЕНА: 2001 г. 
БРОЙ СЛУЖИТЕЛИ: 38
КЛЮЧОВИ КЛИЕНТИ: Българска пощенска банка, Ейвън България, Еко България, Nestle, Microsoft, Colliers International, Бритиш Американ Табако България, Discovery Networks, Philips, Lenovo, Максиъм България, Белла България, Меркатор, AFI Europe България, GlaxoSmithKline, SOS Детски селища България 
ОБОРОТ ЗА 2009: 2 313 000 лв.

Още информация и видео интервюта вижте на: http://www.jobs.bg/hc/companies/1262

Оригинална публикация

PR Agency Anettevents I 25.08.2010

Обектът, придобил вече популярност в морската столица със своята уникална архитектура, ще отвори врати през есента на 2010 г.

24 август 2010 г., Варна. Марин Згурев и Антонио Бухтияров – инвеститори и собственици на Варна Тауърс, обявиха на пресконференция днес стартирането на кампанията във връзка с официалното откриване на търговско-развлекателния и административен център. Обектът, придобил вече популярност в морската столица със своята уникална архитектура, ще отвори врати през есента на 2010 г.
Водеща новина на проведената пресконференция бе сключеният договор с Е.ОН България, по силата на който електроразпределителната компания става най-големия наемател на офис площи във Варна Тауърс, като ще заеме малко повече от 17 хил. кв.м. Администрацията на Е.ОН ще се пренесе в цялата западна и в четири етажа от източната кула на комплекса.

„Преговорите с Е.ОН продължиха повече от година. И двете страни се опитаха да договорят максимално добри условия по сделката, която, смея да твърдя, заема едно от първите места в класацията по обем на отдадени наведнъж площи в страната. Разбира се, интересът е взаимен. За нас привличането на наемател, който ще заеме над 70% от офис площите е от огромно значение за успеха на проекта като цяло. От своя страна, въз основа на сключения договор, електроразпределителната компания ще реализира немалко икономии, снижавайки годишните си разходи за наем с около 50% – сериозно предимство в условията на криза.”, каза Марин Згурев.

Според споделеното с медиите от другия собственик – Антонио Бухтияров, част от договора с Е.ОН е поемането на довършителните работи на цялото офис пространство, което ще заеме електроразпределителната компания, и то с дизайн специално проектиран за нуждите на наемателя. „В сделката са предвидени и няколко бонуса, които осигуряваме като наемодатели, а именно: определен брой паркоместа само за Е.ОН, както и изграждане на целодневен детски център, който ще бъде удобство за всички работещи в комплекса.”, заяви г-н Бухтияров.

Варна Тауърс е първият по рода си мултифункционален комплекс, който ще отвори врати във Варна. За разлика от другите подобни обекти, тук синергията между търговия, забавления и бизнес осигурява на проекта предимството клиентът да намери всичко на едно място. Според Станимир Михайлов – архитект на комплекса, едно от големите предимства на Варна Тауърс е нещо, което липсва при традиционните търговски центрове – 45% от общите площи са оформени като тип „градски пространства”: улици, площади, слънчеви атриуми, фонтани… По този начин за посетителите са осигурени многобройни места за отдих и разходки.

Варна Тауърс предлага високи стандарти за всеки детайл: офиси клас А, вертикална комуникация решена с модерни панорамни асансьори, ескалатори и травелатори, повече от 800 паркоместа.

В търговско-административния център ще бъде изградена единствената по рода си в България зона за забавления на закрито на площ от над 8000 кв.м., която включва боулинга Big Balls, дигитално стрелбище, детски лабиринт на три нива, лазерно бойно поле, танцово училище, спа, фитнес салони и др.

Инвестицията в проекта Варна Тауърс надхвърля 50 млн. евро. Стартът е даден през 2007 г., като в работата по изграждането са взели участие над 1500 души и повече от 100 фирми. Варна Тауърс разполага с над 83 000 кв.м. обща разгърната площ, от които 60 000 кв.м. търговски и обслужващи площи, и 23 000 кв.м. офис площи.

В комплекса ще отвори врати словенската търговска верига „Меркатор”. Компанията е най-голямата верига за бързо оборотни стоки в Източна Европа. От „Меркатор” обещават да отговорят на изискванията на варненци и установените стандарти по отношение на обслужването, излагането на стоките и ценовите нива.
На територията на Варна Тауърс за първи път в града ще дебютират популярни световни марки, сред които: „LC WAIKIKI”, „KOTON”, „JENNYFER”, “PIAZZA ITALIA”, „LIST”. От български марки ще бъдат представени „ДЕНСИ”, „ЧИПОЛИНО”, „МАКС СПОРТ”, ресторант „ЕГО”, CITY ROCK CAFE и др.
За първи път в търговско-административен център ще бъде обособена и специална зона за услуги, включваща центрове за заплащане на всички комунални услуги, химическо чистене, часовникарско, обущарско, ключарско ателиета, цветарски магазин, фризьорски салон и др.

Уникален не само за проекта и за Варна, но и за целия Балкански полуостров ще бъде първият у нас панорамен въртящ се ресторант „Магнито” разположен на върха на източната кула. В съответствие със световната практика, функционалността на комплекса се допълва от изградената върху западната кула първа в България лицензирана хеликоптерна площадка върху сграда.

В топлата връзка между двете кули, на близо 35 метра над земята, ще бъде изграден уникален за Варна „висящ” бизнес салон, който ще служи като алтернатива на заседателните зали и на заведенията, давайки възможност за работа и провеждане на бизнес срещи в по-неформална и същевременно професионална обстановка. Концепцията за управление на офисите предвижда пълно административно обслужване на наемателите, виртуални офиси, ползване на зали за срещи и други услуги.

Повече за Варна Тауърс:

Инвеститор: „Варна Тауърс” ООД, собственост на "Денси-М" ЕООД, управлявано от Марин Згурев и "Сити център" ЕООД, управлявано от Антонио Бухтияров.

Инвестиция: над 50 млн. евро.

Финансиране: 25% осигурени от собствениците, 75% – кредит от Банка Пиреос България.

Отдадени площи към момента: близо 75% от търговските площи, като към датата на откриване този процент ще нарасне над 85%. От офис площите 70% са отдадени, близо 20% са в напреднали преговори и само под 10% са все още свободни за отдаване.

Функционално разпределение: общата структура на сградата е изградена от три подземни нива с паркинг места и търговски обекти, четири етажа надземна търговско-развлекателна част и обособени в двете кули офис пространства.

За допълнителна информация моля, свържете се с:
PR Agency Anettevents: +359.52.691.888; office@anettevents.com

webcafe.bg I 24.08.2010

За Максим Бехар комуникацията е бизнес, начин – и качество – на живот. А също и движението – обиколил е света пет пъти.

18 часа е онлайн. Освен че е абсолютно запален по всякакви технологични джаджи, които могат да облекчат, улеснят и забързат…още повече бързането.    

За човек, започнал кариерата си като журналист и работил повече от десетилетие като такъв, се е разделил с журналистиката точно… когато е дошло времето за раздяла. Рационална преценка, в която цитира и Уинстън Чърчил: "Човек може да постигне много неща с журналистиката, но трябва да знае точно кога да се откаже от нея".

(Добър съвет, но мнозина са безнадеждно – често и бездарно, пристрастени.)

Ако на някой му се струва лесно да напуснеш журналистиката и да се занимаваш с PR, лесно е само на пръв поглед. Независимо от многото "преквалифицирали се". Може да си супер добър журналист и да се провалиш като PR експерт. Само опитът и познанията от професията не са достатъчни, за да направиш успешен бизнес. Особено ако започваш през 1995-а…

Събитието

Те се случват всеки ден. Имаше събития, които преобърнаха живота ми, защото преобръщаха планетата.

В самото начало на 1989-а, в една много късна съботна вечер седях във варшавския си апартамент и единственият тогава източник на що-годе добра информация – телевизията, прекъсна програмата си, за да съобщи, че пряко от Гданския университет ще бъде излъчен дебатът между Александър Квашневски и Адам Михник. Първият – тогава един от младите лидери на комунистическата партия, по-късно два мандата президент на демократична Полша.

Вторият – тогава един от легендарните лидери на антикомунистическата опозиция, блестящ публицист и до днес главен редактор на най-тиражния полски всекидневник "Газета виборча". За онези години това беше толкова абсурдно и невъзможно, дебатът беше наситен с толкова интелект и напрежение, че когато свърши, аз се обърнах към жена ми и простичко казах: "Комунизмът свърши".

Такива събития, макар и много по-незначителни за историята, но далеч по-значителни за всекидневието ни, наистина има постоянно. Смятам, че появата на царя в българския политически живот беше знаменателно събитие. И тонове хартия да бъдат изписани колко неуспешно е било то, ако се върнете десетина години назад във времето, много лесно ще се убедите, че ако това не се беше случило, България и досега щеше да бъде раздирана от синьо-червени политически крамоли, които още повече щяха да спират развитието й.

Професионално – първият брой на вестник „Стандарт" през далечната 1992 г. Създаден без легенди, без ореоли или догадки, създаден със страшно много труд. Оттогава на този ден, 10 август, винаги обядваме или вечеряме с Валери Запрянов, тогавашния ми главен редактор.

"Стандарт" наистина създаде нови стандарти в българската журналистика и когато същия този ден свалих от машината първия, ама съвсем първия брой на вестника и помолих всички колеги в редакцията да се разпишат на него, Валери написа в горния ляв ъгъл с дебел флумастер: "Максо, връх си!".

15 години по-късно тази първа страница се върна при мен – откупих я на благотворителен търг, организиран от вестника, и сега е неизменна част от хрониката на времето в офиса ми.

В бизнес план – денят в края на 1995, в който късно вечерта звъннах на вратата на малкото ни софийско апартаментче, носех стотина вестника в ръце, и уморено казах на жена ми, която ми отвори: "Край с журналистиката, трябва да пробвам мога ли да започна бизнес". Започнах. Дали успях…

И до днес нямам отговор на този въпрос. Отстоявам своя бизнес всеки ден. С много успехи, част от тях световни, с много грешки, за радост местни и поправими. Но всеки ден уча нови уроци и всеки ден полагам огромни усилия, за да се променя към по-добро и това да правят и хората край мен. 

И накрая – много лично. Естествено, раждането на сина ми и дъщеря ми. Помня всяка секунда – как очаквах обаждане, как самият аз се обаждах. И после смъртта на баща ми, само пред пет години. Като че ли целият свят се срути в един миг и трябваше да го събирам частичка по частичка, и над всяка една от тях да мисля какво ли би направил татко ми сега.

Знам, че събитията често се преплитат по начин, който не позволява да се разграничават така рязко едно от друго. Те обаче често имат своите особености и ако намерим сили да ги отделяме и разглеждаме в тяхната цялост, винаги ще имаме силата и позитивизма да предизвикване нови, още по-добри събития. Доколкото можем.

Личността

Предпочитам да вярвам на реални личности, не на медийни образи.

Ето защо номер едно е баща ми. Най-важният. Изминал пътя от дванайсетгодишен работник до човек, от когото зависеха хиляди хора и най-голямото в тогавашна България промишлено производство. Не промени отношението си към хората, не се промени вкъщи, просто работеше и постигаше успехи. Това според мен е велико постижение. Да си един от многото и в същото време да си незаменим.

В бизнеса това е Терънс Билинг, единственият все още практикуващ PR експерт, който е работил с легендарните господа Hill и Knowlton някъде през 70-те  в Щатите, а сега е изпълнителен вицепрезидент на най-голямата PR корпорация в света  Hill & Knowlton.

От първите му съвети, когато го срещнах преди десет години ("В бизнеса постоянно гледай три неща – етиката, професионализма и печалбата"), до думите му само отпреди десетина дни ("Ако искаш да успееш в бизнеса, гледай внимателно към Изтока, оттам вече идват всички нови неща, не от Запада…").

Терънс е човек, с когото прекарвам цели дни в разговори, на безброй чаши бяло вино, и когато си тръгвам обратно за вкъщи, в самолета често преглеждам записките от разговорите ни и се чувствам страшно зареден – не само с бизнес идеи, но и със сигурността, че ако можеш да гледаш поне три-четири години напред, то няма защо да се притесняваш за бизнеса.

Личностите… Те са толкова много. Големите личности. Животът ми ме срещна много пъти с папа Йоан-Павел Втори, с принц Чарлз, с баща му принц Филип, с Хилари Клинтън, с Шимон Перес, със стотици премиери, президенти, крале и кралици, бизнесмени, които управляват милиарди…

И всеки път, на всяка една среща влагах всичко от себе си, за да открия един човешки елемент, една човешка дума, която не само аз, но и всеки друг може да проумее и да промени живота си. Защото в крайна сметка смисълът да има истински и големи личности край нас е да можем бързо да откриваме нови светове и да се променяме. Просто винаги да се променяме…

Откритието

Всеки ден правя открития. По едно или по две. Понякога пропускам от многото ангажименти и след това наваксвам.

Смятам, че открития трябва да се правят постоянно, малки или големи, те ни променят, те ни движат напред… Последното ми истинско откритие е най-новата ми дефиниция за бизнеса, в който съм през последните почти две десетилетия – Public Relations. А тя е: да казваш истината така, че да се хареса.

Има три ключови думи в тази дефиниция, степенувани според важността им: истина, казвам, харесвам. Ако ги спазваме, бизнесът ни със сигурност ще е това, което трябва да бъде.

Творбата

Децата ми, Мишо и Ралица. Достатъчно зрели и добри, за да съм доволен. Компанията ми – M3 Communications Group, Inc., създадена с толкова любов, развивана в бурни и променливи години, с бурни и  променливи успехи, но в крайна сметка една прекрасна бутикова компания. И много хора, убеден съм, се гордеят, че са работили в нея.

iPad – със сигурност е творбата, без която сега не мога и в която съм качил хиляди творби на други хора; устройството, с помощта на което пиша следващата си творба – моята нова  книга, посветена само на PR опита ми. В нея ще има доста спорни гледни точки, но и уникални случки, неразказвани никога досега, както и много интересни примери от бизнеса.

Творбата… Това ще е дори и следващият ми PR проект, който и да е той, защото всеки един от тях изисква творчество, последователност и много, много работа.

Явлението

Новите технологии. Социалните мрежи. Имейлите в движение, независимо дали са доставяни на BlackBerry, iPhone или друго устройство. Но все пак сега, в 2010, бих извел социалните мрежи на доста по-предно място сред технологичните явления или като следствие от технологичното развитие на света. Беше лесно да се предположи. Facebook на практика събра на едно място всичко, което досега имахме поотделно: електронна поща, чат в реално време, снимки, видео, профили… 

И с това промени света поне в три посоки. Затова смятам, че е явление. Първо – всеки вече стана публична личност. Всеки, наистина. Само допреди две-три години публични личности бяха хората на шоубизнеса, политиците, известните журналисти, певци, актьори…

Сега влезте в който и да е профил във Facebook и ще намерите много повече информация за когото и да е, отколкото един вестник публикува например за един политик. И тази информация е достъпна за над 500 милиона души по целия свят. Второ – всеки е вече журналист.

Върнете се само няколко години във времето и ще си спомните, че от журналистите се изискваше да имат образование, редакция, карта… Сега просто влизаш онлайн, в блог страницата си, във Facebook, където и да е, и пишеш. С всичките му отговорности и задължения. И често ще те прочетат повече хора, отколкото е тиражът на всички вестници в България, взети заедно.

И накрая, трето – всички вече са и PR специалисти или поне искат да бъдат. Защо иначе ще имаш свой профил онлайн, ако не искаш да имаш добър имидж, да се представиш по-добре, да сложиш най-добрите си или дори най-провокативните си снимки… За да се представиш, както искаш, пред публиките, които се интересуват от теб… Ами това си е просто част от PR техниките, които ние използваме всеки ден.

Това е истината. Явленията се променят. Слава Богу. Появяват се все по-често и носят само добри неща – развитие на комуникациите, а с това и развитие на обществата.  

Повратната точка

В личния ми живот… Струва ми се, че това е заминаването ми да уча в Прага. Попаднах в непозната за мен среда на свободно мислещи хора, на анализатори и коментатори в дълбочина – професорите от Икономическия университет, както и колегите в едномилионното като тираж списание "Младий свет". Стояхме по цели нощи в редакцията или на чаша бира в пражките кръчми и светът ставаше по-добър, по-човечен и много по-интересен.

"Навън" беше все още комунизъм, но вътре в нас се беше зародило нещо съвсем различно, ново и свободно.

Журналистическият импулс и неистовото ми желание да отразя отвътре промените в системата ме отведоха във Вилнюс, когато малката и горда прибалтийска република се опитваше да се отдели от Съветския съюз. На границата конфискуваха всичките ми пари, във Вилнюс имаше забрана за излизане вечер, а аз се оказах точно тогава в центъра на града. Приютиха ме млади хора, с които и до ден днешен съм приятел, истински приятел.

На следващия ден попаднах в парламента, който само часове по-късно беше обкръжен от литовци, за да не допуснат вътре съветски войници. Изкарах близо месец в целия този хаос, бях един от двамата журналисти вътре в парламента по това време, върнах се обратно във Варшава, опознал какво може да причини една тоталитарна система и колко огромно е съпротивлението й в нежеланието да си отиде.

Психологически, дори политически, разбира се, и лично това беше един от най-важните обрати в живота ми. Върнах се във Варшава, опаковах багажа си и се прибрах в София. Със сигурност бях нужен тук повече отвсякога.  

После дойде невероятното изживяване, наречено вестник "Стандарт", огромна повратна точка не само за мен, за екипа, но, мисля, и за цялата българска журналистика.

После се появи и бизнесът, истинската повратна точка, когато трябваше, а и все още трябва всеки ден да вземам стотици решения с минимален брой грешки в тях. Вече бях набрал скорост и се оправях в сложната материя, когато заминах за месец в Япония, за да уча модерен мениджмънт в Международния икономически център в Йокохама.

Всичко беше толкова чуждо, толкова странно и – да го кажа точно – извънземно за мен, че се съпротивлявах на това, което учех, с цялото си същество, с всичките си рецептори. Прибрах се в България с отлична и ценена навсякъде диплома, но все още не исках и да чуя за Япония.

Месец по-късно отворих бележника със записките си, прочетох ги няколко пъти, започнах да ги тълкувам съобразно нашите, европейските условия и реших че ми липсва още нещо, за да има истинска повратна точка. Заминах за Съединените щати, обиколих за месец повече от 30 PR компании, питах, разпитвах, записвах.

Прибрах се в България и вече знаех какво искам от бизнеса и как той може и трябва да бъде честен, почтен и креативен. Събрах екипа си, взехме голям флипчарт с над 100 листа, стояхме часове пред тях и… Това беше повратната точка в моя бизнес.

Незабравимото

Първата ми пищеща машина. За 25-ия ми рожден ден. Татко я донесе вечерта у дома директно от завода в голям кашон от груб картон.

Падането на комунизма. И с това началото на трудната и мъчителна за всички смяна на системата. 

Войната в Литва и безкрайните денонощия на неизвестност в обкръжения парламент, докато дъщеря ми Ралица във Варшава навършваше една годинка.

Първият компютър за офиса ни в малко апартаментче на тиха софийска уличка. Малката табелка с надпис M3 Communications Group, Inc. Поръчах я в една работилничка в Кардиф, където бях на продължително обучение за свободата на медиите. Все още я пазя.

Първата една страничка с няколко цифри какво ще ми е необходимо, за да започна бизнес – бюро, принтер, два стола… И нея пазя.

Раждането на Мишо и на Ралица. Притесненията, вълненията, надеждите. Досега всички се сбъдват.

Денят, в който си отиде майка, бях едва на 13 години, и денят, в който се сбогувах с татко, само няколко месеца преди 50-ия ми рожден ден. Помня всяка секунда и от двата дни.

Денят, в който станах Почетен гражданин на родния ми Шумен – града, който толкова много обичам. Почетната титла все още приемам като огромен кредит, който тепърва трябва дълго, внимателно и отговорно да връщам на града си.

Първото ми докосване до друго любимо място – Сейшелите. Първите запознанства, хората, природата, общуването, непознатият прекрасен и спокоен свят. Друга планета…

Първото BlackBerry и срещата с концепцията да можеш да четеш имейлите си където и да се намираш.

И накрая – всеки ден, в който се е случило нещо интересно в бизнеса ми и в живота ми. 365 на година. Ако е високосна, просто прибавете още един ден.  

www.vsekiden.com | Ана КЪЛЦЕВА | 23.08.2010 

Професор Кафтанджиев, как оценявате рекламата на сайта за фотографски конкурс, в която бе вкаран мним Джони Деп и която вече 10 дни се коментира?

Чисто терминологично това не е реклама, а е пиар. Това си е маркетингова комуникация, която си направиха, маркетингов ход. Но не е точно реклама, а пиар и журналистически жанрове. В играта са вкарани не само пиари, а и журналисти. Общо-взето, това си е нормална практика и се прави често. Защото има подобни изпълнения, които са много по-страшни.

Например?

Например, нещо подобно бе направено наскоро с мощите, намерени на острова край Созопол. Нещата са много по-сериозни, защото са свързани с църквата, която е синоним на морално поведение и т.н. И нещата не са добре от чисто морална гледна точка. Защото може да са мощите на Свети Йоан, но може и да не са. А що се отнася до рекламата с актьора на сайт за фотография е нормална практика, макар и не съвсем морална. Но тази реклама с мнимия Джони Деп не е и нещо, което да е страшно.

Има ли подобни примери в световната практика на маркетинг комуникацията?

С известни личности това се прави непрекъснато. Една голяма част от комуникацията на Холивуд е с подобни истории. Там те са непрекъснати. Подобни техники са описани много добре в книгата “Холивуд пере най-добре”.

Защо оценявате като неморална кампанията около намирането на мощи край Созопол?

Зависи какви са тези мощи. Значи, католическата църква като открие някакви мощи, започва да проверява чрез специалния институт, създаден за това. И много често дава оценки за мощи като фалшификати. И преди да бъде проверено, изобщо не може да става дума да се обяви, че едни мощи са на даден светец. Спомнете си “Името на розата”, където главният герой отбелязва, че ако се съберат всички трески, за които се казва, че са мощи от кръста на Христос, ще се получи, че Спасителят е страдал върху цяла гора.
А църквата носи идеята за морал. Я си представете, че истински вярващите се молят на нещо, което няма нищо общо с даден светец. Няма никаква логика без проверка да се обявяват за мощи на светец откритията край Созопол. Нещата са сериозни, защото са свързани с морала, с църквата като институция, която крепи обществото и може би е по-важна от Народното събрание. А че един фотографски сайт е пуснал Джони Деп – голяма работа! Имаме еднакви неща, които се използват като комуникация, но за мен са различни като тежест за обществото.

А как ще коментирате реакцията на българските медии, които в първите дни буквално “тръгнаха по следите на Джони Деп”?

Аз, като човек, който няма кой знае колко идеалистическо отношение към живота си и се занимава с маркетинг и реклама, смятам, че това е нормално поведение на медиите. Може би го знаете по-добре от мен, сега сезонът е отпускарски и много постен на новини. А медиите винаги търсят някаква драма допълнително, която я няма, за да направят информацията по-интересна. И според мен на медиите това с мнимия Джони Деп им дойде великолепно. И ако това е пиар ход на съответния сайт, много добре е изчислен и като време. Защото, представете си, в един активен сезон, когато има много новини, тази новина може изобщо да не излезе на първите страници. Така че, според мен медиите реагираха адекватно. А и зависи от медията. Въпросът е, че може би реакцията на сериозни медии трябваше да бъде различна.
Пак се връщам към Созопол – тези сериозни медии трябваше да кажат, че има предположения, че това са мощите на Йоан Кръстител и тези предположения се базират на определени неща, но предстои доказване… И при това положение отразяването щеше да е обективно. Може и да са мощите на Йоан Кръстител. До момента не е доказано обратното. Но да се твърди, че това са мощите, без да има експертиза, е недопустимо.

Като човек, чийто живот е многостранно свързан с комуникацията, как смятате – на какво ниво е духовността в българското общество?

Не съм специалист в това отношение, но впечатленията, които имам и това, което виждам, смятам, че нормалните духовни хора съществуват въпреки политици, въпреки медии и т.н. Има си едно нормално ниво. Не мога да кажа, че е паднало или вдигнало. Вероятно това е една величина, която винаги е една и съща. Независимо от политически строй, война или мир и т.н. Това е генетическа характеристика. Според мен, сме си една нелошо развита средноевропейска култура. Не сме неморални говеда. Търдения като това, че кризата ни е смачкала, абсолютно не са верни. Нито умираме от глад, нито от жажда, обществото се развива добре икономически, според мен. Но нали знаете – по някои път и медиите много драматизират нещата.

Оригинална публикация

в. Седем | 25.08.2010

Татуировка, която Джони Деп си направил съвсем скоро, хвърлила в паника екипа, който подготвял нашенския Георги Велизаров за ролята. Наложило се в последния момент да бодат с игли Жоро, копирайки от снимки новата татуировка на оригиналния Джони. Някои от тях ще му останат завинаги. Това разказаха пред "Нова телевизия" Калоян Лалев и Борислав Петров от продуцентската компания "24/7". Двамата са "мозъците" на истерията около " карибския пират", която побърка хиляди българи през изминалата седмица. Самият Георги, който е третокурсник по актьорско майсторство в НБУ, също се появи в ефир. "Аз съм Гошо и съм от България", обяви той и разказа, че най-голямото изпитание било бездействието в хотела, където бе отседнал. "Много скучаех, няколко дни седях затворен", сподели студентът, който накара десетки папараци да кибичат около хотел "Приморец" в Бургас, надявайки се на златна снимка на американския суперактьор.
Нашето момче пък казва, че му трябвали 20 минути, за да приеме идеята. " Сбъднах една моя мечта – да играя Джони Деп", е равносметката му. " Той бе единственият, който успя да измести премиера Бойко Борисов от първите страници на вестниците", шегуваха се в студиото на "Нова". Жоро Деп разказа също, че левскари, отседнали в същия хотел, набили сервитьора, който
трябвало да му носи храна, и останал гладен. "Иронията е в това, че започнахме цялата история в петък, 13", казаха организаторите по повод клипчето във VBOX, от което тръгна шашмата с българския Джони Деп.
Стана достъпен и сайтът, който Георги Велизаров рекламираше. Името на страницата – summershot.net – бе изписано върху фланелката на мнимия Деп, който бе заснет, правейки снимки от балкона на бургаския хотел.
Въпросният кадър, автори на който са самите организатори, обиколи всички медии. Оказа се, че сайтът организира конкурс за летни снимки и публикува фоторазкази. Още с влизането в сайта тръгва клипче, което събира най-култовите изцепки на медиите, които Георги Велизаров майсторски изигра. Скоро обаче му предстои истинска премиера в театър " София" в постановката "Преди/След" на Иван Добчев.
Експертът по връзки с обществеността Максим Бехар пък поздрави хората, съчинили историята за идването на Джони Деп в Бургас. Той обаче отправи упрек към българските медии заради това, че нито един журналист не се сети да се свърже с продуцента на Джони Деп и да потвърди присъствието му в България. Максим Бехар припомни друг аналогичен случай – фалшивата тревога в АЕЦ "Козлодуй" отпреди 20 години.
"Медиите дължат извинение на своята публика", смята Бехар, защото в днешно време информацията им се възприема като неоспорима истина от твърде много хора.
В студиото на новините гостуваха PR експертът Соня Момчилова и журналистът Ива Николова, които дебатираха по темата с "фалшивия" Джони Деп.
" Новината, че българските медии се лишиха от инстинкт за самосъхранение, не е новина. Експериментът на колегите с Джони Деп е леко демоде, защото такива неща са се правели често през 70-те и 80-те години предимно в Холивуд", казва Соня Момчилова.
"Аз лично не разбрах какво целеше тази PR кампания. Ако от нея реално имаше някакъв резултат, може би това щеше да е една симпатична младежка " хашлащина" и аз бих им стиснала талантливите ръце на тези колеги, които са ми много симпатични. Но в случая резултат просто няма", смята още Момчилова.
"Идването на някой си в България, пък бил той и Джони Деп, не може да е новина в централните емисии. Това показва липса на самочувствие", заяви журналистът Ива Николова.
По думите й родните медии са придобили една извратена представа за това кое всъщност е важно за хората и как то трябва да стигне до тях.

Стр. 28 – 29

Interimage PR and Special Events Agency I 23.08.2010

От 1 септември 2010 г. Interimage, агенция за ПР и специални събития, поема изцяло връзките с медиите на компанията DEICHMANN в България.

DEICHMANN стъпва на българския пазар през 2009 година и вече има девет филиала в страната, в които се предлага широк асортимент от дамски, мъжки и детски обувки, представени от собствени и чужди марки.

От страна на агенцията информация медиите могат да получават от Виктория Иванова, мениджър за връзки с медиите в Interimage. Тя ще отговаря и за въпроси, които се отнасят до DEICHMANN, както и за коментари на DEICHMANN по темата ‘мода, тенденции и лайфстайл’.

МЕНИДЖЪР.NEWS i 23.08.2010

Както все друг маркетингов сектор, PR индустрията също беше ударена от кризата през 2009 г., отбелязва AdvertisingAge. Сега този вид бизнес се възстановява с бързи темпове, до голяма степен благодарение на социалните мрежи. Те помагат на пазара с имидж не само да оцелее в кризата, но и го стимулират да процъфтява.

Рекламодателите вече търсят професионална грижа за ефективното присъствие в дигиталните медии. Затова PR агенциите получават повече поръчки. Връзките им с маркетинговите директори стават по-близки. Открива се нов бизнес канал за пренос на маркетингови съобщения в интернет.

В САЩ например 75% от шефовете на 59 големи маркетингови агенции заявяват, че през 2010 г. този нов бизнес канал е по-силен от година по-рано. Специалистите обясняват задвижването с приемането на социалните мрежи от повече клиенти и засилването на ефекта от рекламата от уста на уста.

Приходите от PR в Щатите през тази година са с 3% по-големи, достигайки 3.4 млрд. долара. Прогнозирата е, че до 2014 г. PR пазарът ще се активизира до годишен приход от 4.4 млрд.

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | 20.08.2010

Развръзката около “идването" на Джони Деп у нас най-накрая дойде. След едноседмична истерия, развихрила се в почти всички медии, че супер звездата е дошъл инкогнито в Бургас, от продуцентската компания "24/7" официално разкриха, че това е рекламна кампания.
Докато телевизии и вестници се надпреварваха да съобщават подробности около престоя на “карибския пират" по родното Черноморие, описваха вечерята му с Летисия Каста и присъствието му на “Spirit of Bourgas", “Всеки ден" първи разкри мистерията и съобщи, че Джони Деп всъщност е 23-годишният актьор Жоро и рекламира сайт за фотоконкурс. Пълното му име е Георги Велизаров.
Той беше главен герой в реклама на сайта Summershot.net, която измислихме, казаха идеолозите на кампанията Калоян Лалев и Борислав Петров. Днес те се появиха по медиите, за да обяснят замисъла си. До вчера на страницата на сайта течеше обратно броене, което известяваше, че съдържанието ще стане достъпно на 20 август. Там вече може да бъде видян и този клип.
“Доказателството", че именно Джони Деп е в Бургас, беше папарашка снимка, на която звездата стои на балкона на бургаски хотел и прави снимки. Медиите я пуснаха със затворени очи, без да отчетат, че “Джони" носи рекламна тениска с надпис Summershot.net.
Рекламата обаче успя да заблуди хиляди фенове на холивудската звезда, които повярваха, че Джони наистина е отскочил до Южното ни Черноморие. Всъщност обаче актьорът отмаряше в компанията на половинката си Ванеса Паради на Хаваите.

Оригинална публикация