в. Сега | Десислава Колева | 07.09.2010

Новият програмен директор на националната телевизия Севда Шишманова иска да наложи канала като алтернатива на частните телевизии

- Г-жо Шишманова, решихте ли кои предавания се завръщат наесен на екран и кои не?

- Програмата на БНТ ще бъде редуцирана на базата на анализ, който в момента се изготвя. Това не означава автоматично сваляне на предавания. Ще има основни критерии за оценка: програмна необходимост, обществен интерес, рейтинг, професионално ниво на изпълнение, финансова ефективност. Предаванията, които ще останат, също ще трябва да развият и актуализират концепциите си. Необходимо е да се види кои предавания дишат. Когато редуцираме програмата, ще решим и какво ново да предложим на зрителя. Мисля, че въвеждането на продуцентския принцип на работа е от ключово значение за промяната. Програмата на БНТ има нужда да бъде променена в посока на това да разшири аудиторията си, за да запази позиции на телевизионния пазар, защото ние сме обществена телевизия, но сме в конкуренция на този пазар. И в същото време по никакъв начин да не отстъпи от обществената си функция. Зрителят днес е изключително разглезен, може да избира от десетки и стотици канали. Факт е, че за него в момента БНТ не е програмирана на първо място на дистанционното. Той превключва БНТ за определени неща – новините, публицистиката, няколко успешни формата, световен спорт и добро българско кино. И дотук. Ако погледнете в какво телевизията влага пари, ще видите, че излъчваме изключително много предавания, но колко от тях помните?

- Много малко.

- Обществена функция се изпълнява, когато програмите, за които имаш ангажимент по лицензия и като медия, се гледат от хората, а не когато присъстват формално в програмната схема. Има поредица предавания, които изпълняват лицензията на БНТ в проценти, но не се гледат. Ако направим вместо такова предаване обаче актуален проект, който програмата да развие в рамките на три месеца, например свързан с хората в неравностойно положение. Той ще бъде базиран на сериозно проучване, ще ангажира както организациите и хората, засегнати от проблема, така и общини и институции. Ще бъде програмен акцент в този период и ще бъде представен през различни жанрови форми за зрителя, включително и чрез интерактивна кампания с неговото участие. Сигурна съм, че ефектът ще бъде несравним, защото са привлечени обществото и зрителят в решаване на собствените му проблеми. Сепарирането на подобна проблематика е грешен или остарял подход.
Говори се винаги за традиции, когато имаме предвид обществените телевизии, но именно обществените телевизии в Европа наложиха модерни тенденции в създаването на съдържание и програмирането му. Предлагат обществено съдържание през реалити и състезателни формати, сезонност на проектите и възможност да обновяваш програмата си непрекъснато. Ще предложим един успешен подход на програмиране. Това е тематичното вечерно и седмично програмиране. Свързано е обикновено със събитие, което фокусира вниманието. Около 11 септември ще направим такъв тематичен уикенд чрез цялата програма.

- Така ли виждате съчетаването на обществена функция с възможността да печелите рейтинг?

- Трябва да сме наясно – пазарът силно ще се комерсиализира заради цифровизацията и борбата на частните телевизии за пазарен дял. Шансът на БНТ е, че може да предлага алтернативно качествено съдържание. Затова ще предложим, ако е реалити – да е обществено, ако е състезателен формат – да предполага интелигентно забавление. Имаме пример с "Голямото четене" – един изключително некомерсиален проект успя да вкара най-голямото спонсорство в БНТ. Накара рекламодателя да инвестира в съдържание, а не в рейтинг. Рейтингът идва с качеството.

- Имате ли вече идеи за такива формати?

- Проучваме един състезателен формат, в който кандидат-студенти ще кандидатстват за места в топ университетите у нас с телевизионен изпит, а победителите ще получат реално място във вузовете. Ще ги изпитват техните бъдещи преподаватели, ще има жури и това ще се случва в ефир. Това е уникален начин да влезеш в университета, но и през телевизията да научиш нови неща, а родителите да се ориентират какви са знанията на учениците и изискванията към тях.

- Ще оставите ли предаванията, които се утвърдиха?

- "Голямото четене" ще бъде продължено във втори сезон "Малкото голямо четене", свързан с детската литература. Това ще са любимите ни книги – от "Пипи Дългото чорапче" през "Малкия принц" до Тери Пратчет и други автори, които конкурират компютъра за тийнейджърите днес. Започнали сме работа и се надявам в навечерието на Коледа да го стартираме.

- Да очакваме ли промени в профила на сутрешния блок?

- Основната промяна ще е за културния слот. В него ще внесем и културата на Европа и света, и културата на интернет, блоговете, кросмедия проектите. Имаме амбиция да представяме събития от световния и българския афиш, да използваме възможност на българските творци, които работят навън, да представят културни събития. Интернет и кореспондентската ни мрежа са начинът да го направим. Представете си каква обратна информация е това за аудиторията. Ще се види дали в нея има интерес към такъв проект. Едно активно поколение отдавна е спряло да ползва телевизията като основен източник на информация. И ако подобен слот има излъчване онлайн – това е шансът за съдържание, което младата аудитория би гледала.

- Политиката остава ли на дневен ред рано сутрин?

- Сутрешният блок не може да се откаже от първата си част, в която аудиторията е възпитана да очаква политически сблъсъци. Смятам, че подобна трансформация в момента не може да се случи – няма ресурс за зрителите да се извади конкуренция на този политически слот. Но можем да го направим по-динамичен, изнасяйки по-голяма част от темите извън студиото, от мястото на събитието. Зрителят е чувствителен към това да има усещането, че присъства в ефир. Затвореността в студиото е дефект на развитието на телевизията като цяло.

- Напоследък сякаш частните телевизии ви отнеха инициативата за българските сериали.

- Тук също би трябвало да има радикална промяна в подхода. Разбирам очакванията към БНТ да е по-консервативна и да предлага съдържание с обществена функция. Обществен профил не означава скука. Коренно трябва да се промени начинът, по който се поръчват филмите, по който се работи с продуцентските компании. Кинообщността също трябва да преразгледа своите претенции към нас, защото те работят при много различни условия с частните телевизии и трябва да позволят на БНТ тази динамика. Имаме обявена сесия за сезонен сериал на съвременна тематика. Тематично го разбирайте като част от възможността да се направи дисекция на процесите в обществото. За трети пореден път обявяваме подобна позиция, но до този момент нямаше интересен проект. Постъпваха проекти, свързани с една старомодна представа за тематиката на сериалите. Скучно съдържание и нагласа, че БНТ може да продуцира само сериали, свързани с някаква идентичност на българина, селска тематика, със спорен хумор или другата крайност по тежки литературни произведения. Това е имиджът, който стои в съзнанието на гилдията, а трябва да е точно обратното. Не, БНТ иска да заснеме това, което ни се случва в ежедневието днес. Ние имаме най-силните новини и публицистика и не може да нямаме най-добрия български сериал.

- Не загуби ли БНТ традиционното си неделно лидерство с тежкия и тромав формат "В неделя с…"?

- Формално погледнато, не, защото то има най-висок рейтинг в този пояс. Аз винаги съм имала претенция към качеството на реализиране на този блок и към времетраенето му. Предаването няма да се завърне на екран в познатия ви вариант. Обмисляме друго развитие в този часови пояс. Имаме идея, но е рано да ви я представя.

- Какво ново да очакваме в есенната програма?

- Предаването "Референдум" ще излъчи първите си издания пряко от Брюксел от студиото на Европарламента с български теми в актуалния политически сезон. От октомври стартираме "Отвореното кино на екран", където ще излъчим 10-те най-хубави български филма от последното десетилетие: "Дзифт", "Източни пиеси", "Светът е голям…", "Писмо до Америка", "Мила от Марс", "Емигранти". Ще следваме пътя на пътуващото кино, за да видим защо изчезнаха киносалоните, а се връщат зрителите. Освен това ще направим алтернативен слот с документално кино. Но освен най-доброто от актуалната документалистика на съвременните обществени телевизии ще включва и едно от най-модерните неща в момента – креативното, фестивално документално кино. То на практика отсъства от българския ефир.

- Ще имате ли достатъчен финансов ресурс да програмирате новите проекти?

- Продължавам да твърдя, че на БНТ трябва да й бъде дадена възможност сама да изкарва парите си.

- Имате предвид ограничението за реклама?

- Да, но не да отпадне изцяло, а да отпадне ограничението за праймтайма. Нямам илюзии, че някой ще даде повече време за реклама в БНТ, отколкото сега. Но да бъде дадена възможност за продуктово позициониране не само в киното, а и във външните продукции. Да работим за парите, които да инвестираме в съдържанието и качеството на предаванията си. Нали всички искаме да развиваме пазара?

ЦИТАТИ

Обществен профил не означава скука.
"Голямото четене" ще бъде продължено във втори сезон, свързан с детската литература.

Стр. 14 

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 27.08.2010

Продължаваме интервюто с живата легенда на тв журналистиката у нас Кеворк Кеворкян. В пространен разговор с "Уикенд", който започна в миналия брой, бащата на "Всяка неделя" би алармата, че с агресията си телевизията днес се е превърнала в сериен изнасилван. "Мизерни типове постигнаха истинската очевидна победа на прехода – тази над добрия вкус", споделя Кеворкян.
Разговорът спря на най-интересното – истината за отношенията му с певицата Ирина Флорин. Какво се случва между тях, ще прочетете във втората част. Кеворк изказва и мнението си за прословутите мемоари на Иван Славков и случващото се с обществената БНТ.

- Да продължим разговора си от миналата седмица. Какво мислите за новото ръководство на БНТ?

- Дали обаче това е ново ръководство – или нова версия на стария "Домсъвет", това е въпросът. Вяра Анкова ми е симпатична – човек в подобни случаи се осланя на откъслечни епизоди или също тъй мимолетни срещи, но все пак те оформят у мен един образ, който ми е приятен. Вяра се появи, впрочем за първи път на екрана, като мой гост във "Всяка неделя" – беше открила някаква груба преводаческа грешка или по-точно някаква намеса на цензурата в книга на Греъм Грийн. Прелестно момиче, може да беше още и студентка. После се утвърди бързо и категорично, а още по-сетне изчезна с мъжа си, с когото си разменихме един-два ритника около една полемика за съдбата на "Левски" -Лафчис тогава не успя да схване, че искам по-скоро да му помогна, заподозря някакъв план да бъде разкаран и пр. Както и да е. А съвсем наскоро ми предадоха една нейна реплика по адрес на Джени, покойната ми съпруга, което ме убеди, поне засега, че тя не е била бездушен член на един екип от некадърници, които 6 години въртяха телевизията по най-бездарния начин, за жалост с благословията на президента. По-скоро Митко Цонев беше част от тази банда той беше опекунът навремето на Пръмова и пр. – писал съм за тези неща. Тези хора обаче са се преплели като свински черва – интимни приятели, предани един на друг и т.н. Само дето би трябвало да са предани преди всичко на професията и на зрителите си, но това за тях изглежда е нещо второстепенно.
Но Анкова вече направи нещо доста странно. Назначаването на Кацарчев за член на Управителния съвет изглежда много солидно – бивш зам.-министър на финансите, добра репутация и пр. Но защо е повикан той? Да разкрие и покаже безобразията и финансовите спекулации на досегашния екип – или да ги прикрие? Да придава на Анкова сигурност – или да замита следи? Хубаво е да се знае, че досега финансов шеф в телевизията беше Чапанов, бивш член на Сметната палата – и, разбира се, никога от там не последва неблагоприятен одит за телевизията. Дали сега Кацарчев не трябва да осигурява милостта на Министерството на финансите? Ако това минава през ума на Анкова, тя стъпва с грешния крак. Тя направи забележителна кариера – и може да я завърши успешно само ако бъде безмилостна към всички досегашни безобразия, само при това условие. Нека да си припомни как е прекрачила омагьосания праг на сградата на "Сан Стефано" 29, какво е преживяла досега – и да остави зад гърба си веднъж завинаги всякакви приятелски съображения и интереси. Последното звучи малко наивно, но нека за малко да бъдем оптимисти.

- Говорите за безобразия – това ли е точната дума?

- Това е най-меката дума. БНТ е напълно разгромена, и това е факт. финансово и програмно. Рекламните й приходи са сведени до възможния минимум, програмните й постижения са окаяни. БНТ се превърна в някакъв клетник, които се тътри след останалите национални телевизии а дори и след някои кабелни.
Аз опровергавам лъжите на Пъпеша за "Всяка неделя" с факти, а той сервира нови глупости, все едно не съм му наврял в очите цифри и данни. Това не е полемика, това е лигоч, недостойна за сериозна медия.
Пратих в "Труд" изследванията на ТВ ПЛАН, от които личи какъв мистификатор е Пъпеша
Всъщност напълно излишно е да се дискутира с човек, който пише в автобиографията си, че е носител на наградата "Златен пъпеш" и който се гордее с този факт, представяте ли си? Навремето от "168 часа" го направиха лауреат на тази "награда" просто за да подскажат към кой растителен вид принадлежи. Един доста грубо саркастичен жест, който би бил схванат дори от някой със синдрома на Даун. Минаха обаче няколко години и Пъпеша реши, че това е нещо ласкателно за него, че едва ли не е носител на някакъв телевизионен "Оскар". Ето в ръцете на подобни типове е оставена телевизията.
Ако се върнем към въпроса ви за новото ръководство на БНТ, назначаването на Севда Шишманова за програмен шеф е част от онази мимикрия, от която се опасяват наблюдателите. Това момиче има в семплата си биография само един видим факт – репортажа й
за покойния МВР министър Любомир Начев. Може би ченгетата й бяха подхвърлили информацията, че той е на някакво соаре с манекенки от "Визаж", струва ми се – нещо не особено приемливо, разбира се. И тя вдигна врява до небето, все едно, че е взела интервю от Снежния човек или нещо от този род. Разбира се, в подобна поръчкова журналистика всичко е строго селективно – на това момиче и през ум не му минава примерно да вземе сега интервю от банкера Миронов, който фалира една банка и сетне се покри в Америка. Тя е била близка с този фараон и вероятно би могла да направи доста проникновено интервю. Или пък с Иво Прокопиев – представителя на "новия олигархичен" манталитет, който я беше приютил край себе си за известно време, и който също се готви да се покрие някъде, понеже го заплашвали – но остана неизвестно кой и защо. Та това момиче беше години наред член на Управителния съвет на БНТ, а сега ще бъде програмен директор. Това е все едно да дадеш на някой, който се готви да потопи "Титаник", да отговаря за безопасността му.

- В какви отношения сте с бившия главен прокурор Никола Филчев?

- Бях решил да се разкарам от рубриката си преди няколко седмици, при една временна криза в отношенията ми с някои хора от "Труд", и той беше един от хората, които ми се обадиха и казаха, че ще сглупя.Това се случи съвсем наскоро. Филчев е един от основните герои в книгата ми "Кеворк проговаря 2. Тайните дневници". Но по никакъв начин не даде да се разбере, че е засегнат или обиден, то няма и от какво. При едно условие – стига човек да е широко скроен. Чувам, че са се обидили само някои мижитурки, но благоразумно си траят.
Аз правя лесно приятелства – и много често също тъй лесно правя опити да ги развалям.
Не съм кокичка за всеки задник, както би се изразил някой привърженик на простонародния хумор. Но, слава Богу, сериозните хора ми прощават,

- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?

- Последното нещо, което бих направил, е да говоря за някоя жена. Отвратителна е нашенската склонност да се пъчим с жените си, пред жените си и пр. Не понасям това и никога не съм го понасял. Единствената жена, за която мога да говоря, е покойната ми съпруга Джени. Написах книжка за нея – "Писмо до Джени", вложих в нея истинските си чувства, но и в този случай се чувствам малко объркан, не знам дали бях прав да го правя.
Между другото, едно от нещата, които наистина ме подразниха напоследък в спомените на Славков, е тъкмо отношението му към жените. Той с удивителна лекота и съвсем небрежно споменава едно или друго име, което си е доста невъзпитано.

- Какво мислите за мемоарите му?

- Аз съм май единственият човек от телевизията, който е писал много ласкави неща за Славков и не се отказвам от това. Разбира се, очаквано беше той пък да напише сега някои нелепици за мен. Както вече споменах веднъж, Иван си пада по уискито, а редакторът му Жоро Гълов се налива с бира, нали е председател на "Бирената партия" – та при липсата на синхрон в пиенето понякога истината оттича на някъде. Както и да е. Винаги съм подозирал, че при цялата врява около него,
Иван си е бил един самотник а вероятно са гледали не особено ласкаво на него и в обкръжението на Живков. Спомените му не ни дават особено задълбочена представа за това обкръжение, както и за самия Живков. Което е жалко.
Навремето усърдно се разправяше една история, още по времето на соца. Боби Бец, който беше един гениален предприемач и когото познавах добре, веднъж попаднал на някакъв купон с телевизионни дами и герои. И като ги гледал как се лигавят, бръкнал в джоба си, извадил купчина долари и ги хвърлил на пода. Голяма битка паднала между тогавашните "звездички" – кеч ес кеч кян заради 10 долара…
Сетих се сега за тази история, понеже Славков ми се привижда в положението на Боби Бец – имам предвид в онези години – хвърля във въздуха по някое подаяние, шармантно и любвеобилно, а иначе си е сам, и сам, и сам…

- Все пак изначално въпросът беше за Ирина Флорин…

- А за Ирина отговорът ми е следният. По различни поводи тя е казвала доста ласкави неща- за мен, жените са по-смели в това отношение и аз съм й благодарен. Това вероятно й е донесло и някои неудобства. Но не мога да се бъркам в тия неща. Няма да ви кажа нищо повече. През последната година Ирина направи един фантастичен албум и това има значение повече от всичко друго.
Преди време едно друго момиче, което има добро чувство за хумор, и с което съм имал само професионални отношения, прояви наивността да ме нарече "харизматичен" – каквото и да означава това, и сетне педалите край нея я подложиха на публичен линч. "Защо той да е харизматичен, а не аз?" – репчеше се, и то в ефир, едно петле край нея – една заблудена душица, също фалшива звезда. Свестните жени са без особен шанс днес, само отрепки се навъртат край тях. Както винаги, хубавите ябълки са оставени на прасетата.
Имал съм куража внимателно да слушам някои велики хора, мои събеседници. И когато се сещам за жените, с които съм имал честта да бъда, неизменно си спомням какво ми каза веднъж в един разговор голямата френска певица Жулиет Греко. За всички тях се отнася една нейна наглед парадоксална фраза, която обаче съдържа много – че жената живее права, дори и когато е легнала.

Стр. 22-23

в. Show | Валерия КАЛЧЕВА | 25.08.2010

Соня Колтуклиева е била продуцентка на предаването "Партньорство за бизнес" по БНТ и автор на телевизионни филми за валутния борд в Аржентина, финансовия план "Реал" в Бразилия, империята "Газпром", компютърния гигант "Майкрософт", азиатските тигри в Сингапур и Южна Корея, бизнеса в Хонконг, Шанхай и Пекин, българските общности във Ванкувър, Торонто, Буенос Айрес, Ню Йорк, Лае Вегас, Лос Анджелис, Франкфурт…
Сега е изпълнителен директор на сайта Bulgaria News.
Известната журналистка прави поредния анализ специално за "ШОУ" на актуалната политико-икономическа ситуация в страната в типичния си директен стил.

- Соня, интервюто ти в предишния брой на вестника със заглавие – Симеон Дянков създаде финансов Октопод"предизвика буря от коментари, беше препечатано в няколко големи интернет сайта. Случи ли се нещо интересно около "Брад Пит с очила" през последните дни?

- Ето, виж какво откриха интернет сайтовете Bulgaria News и Mediapool – след една седмица изтича срокът за подаване на оферти по една от най-скандалните обществени поръчки за първата година от управлението на ГЕРБ.
Министерството на Финансите с подписа на Симеон Дянков обяви отворена процедура за комуникационна стратегия с точното име "Разработване на стратегия и реализация на кампания за стимулиране на вътрешното потребление в подкрепа на фиска". финансовият министър вади от опоскания държавен бюджет грешни пари, за да убеждава хората да харчат парите, които нямат. Кой да "потребява" повече: 250 000-те безработни, мизерстващите пенсионери, социално слабите, младите семейства, които едва свързват двата края кой?!
Кому е нужно насред буреносно вихреща се криза и в условия на бюджетен дефицит да се дават 1,5 милиона лева, за да убеждава някой вятъра… да духа?!
Все пак след цяла година родилни мъки "детето-чудо на Световната банка" най-после прозря, че кризата в България е преди всичко криза на потреблението, но съвсем лаишки тръгна да бори лявата глава на ламята с дясната.
Нещата са ясни: държавата не се разплаща навреме с изпълнителите на държавните поръчки. Те от своя страна бавят плащанията към снабдители, и подизпълнители. Които пък задържат парите на собствените си снабдители и служители, като за да оцелеят, режат поголовно всеки разход, без който могат да минат за известно време. Множеството от фирмите пускат целия си персонал за месец в неплатена отпуска, други режат заплати наполовина, трети пъхат глава в торбата и се опитват да лъжат държавата, като не плащат осигуровки.
Разбира се, банките истеризират и в страха си да не потънат от просрочени потребителски кредити правят живота на изрядните платци тъмночерен.
Нима не е ясно като бял ден, че никаква кампания, пък дори и най-остроумната, не може да закърпи многобройните дупки в потребителските джобове и да напълни семейните бюджети?! Истината е, че някой наш човек трябва да прибере тези пари и да разкеши по веригата. Апропо, защо премиерът не отговори на моя въпрос във вестника: как така със заплата от 3 хиляди лева Дянков изплаща ипотека от 2 милиона долара за къщата си във Вашингтон?!

- Как стимулират по света потреблението?

- Стимулираха потреблението в Австралия, като превеждаха на месец по 300 австралийски долара на пенсионерите и по 500 долара на работещите, за да пазаруват и да инвестират в някой бизнес. Стимулираха потреблението във Великобритания, като за повече от една година намалиха с 2% ставката на ДДС /която по принцип е по-ниска от тази в България/.
Потреблението се стимулира с раздвижване на икономиката, а не със скъпо платена пропаганда по медиите и с площадни зрелища.

- Не можем ла не признаем поне, че премиерът се помъчи да ограничи харчлъците на управляващите…

- Пълно лицемерие… Кой е по-голям лицемер? Бойко Борисов ли, който забрани на чиновниците да купуват с "представителни пари" минерална вода и кафета, букети цветя и служебни подаръци и призова министрите да уволнят секретарките си и ги прати да пътуват с метрото, а остави държавната субсидия на партиите, която възлиза на стотици милиони левове годишно?
Или Симеон Дянков, който "откликна" на премиерския повик и телевизионно обяви, че ще пътува с колело от къщата си в правителствената резиденция "Бояна" до Министерството на финансите на ул.Т С. Раковски", а направи фитнес в мазето на ведомството, ремонтира кабинета си и служебния вход, през който комай само той влиза и излиза, за да се метне на служебното ауди, най-често в компанията на любимата си в съветничка" Ирина Велкова.
Пълна заблуда е, че сегашните управляващи харчат по-малко от предишните. Неслучайно млади икономисти от групата Macro Watch се обявиха за въвеждането на фискален борд, който да ограничи харчовете на правителството.
Чакай сега аз да те попитам нещо. Да не би министър Трайчо Трайков да е подал оставка, пък аз да не съм разбрала?

- Е. няма такова нещо..

- Тогава къде е министърът на енергетиката и туризма в тези драматични горещи дни, в които гасне токът в курортите на Южното Черноморие?! Станахме за смях пред света. В Русия медиите писаха: " Носете си свещи в България!" Във Великобритания през август рязко паднаха last minute резервациите /записвания в последната минута/ за нашето Черноморие. Това лято България за пръв път отпадна от първата петица на предпочитаните дестинации за летни ваканции на англичаните.
Къде е министър Трайчо Трайков?! Да направи анализ на положението, да се намеси, да потърси опции заедно с хотелиерите и туроператорите… Имаше драматични кавги за /не/ свободния достъп до плажовете на ваканционните селища от затворен тип с режим на all inclusive. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма /МИЕТ/ ни дума, ни вопъл, ни стон…
За сметка на това финансовият министър "уплътни" лятната си отпуска и не слезе от екраните на телевизорите. След като придружи "мощите" на Св. Йоан до Созопол, той отскочи от "Евксиноград" до "Слънчев бряг" да се обяснява с държавната НЕК и с частната австрийска компания EVN /бивш работодател на Трайчо Трайков/. И страхотно успокои хотелиерите и курортистите: Догодина няма да има спиране на тока!..
Догодина може да има излишък на ток, както са го подкарали Дянков и Трайков – икономиката бавно, но сигурно върви към клинична смърт, фалират фирми, спират работа предприятия, производството намалява в цели отрасли, така че няма да има кой да по-требява електричество за индустриални цели…
За пореден път стана ясно, че ГЕРБ направа огромна грешка, като ликвидира
Държавната агенция по туризма и вля най-динамично развиващия се икономически отрасъл в страната в конгломерата на мегаминистерството, чиято администрация е неспособна да се справи с лавината от проблеми. Неспособен е и самият министър Трайчо Трайков – и това е очевидно.

- През миналата седмица ти разказа за грозен скандал в Министерския съвет между Симеон Дянков и Томислав Дончев за това кои да упражнява контрол върху усвояването на средствата от еврофондовете. Имаше ли развитие тази препирня?

- Да, светкавично развитие. Симеон Дянков привика обратно в Министерството на финансите напусналата заради него през миналата година Боряна Пенчева, която от 2002 до 2009 г. беше шеф на дирекция "Управление на средствата от Европейския съюз" в Министерството на финансите – отговаряше за планирането, преговорите, управлението, координацията и мониторинга на финансовата подкрепа за България от ЕС. Така че Дянков се въоръжи с тежка артилерия във войната с министъра по европейските фондове Томислав Дончев.
Малко предистория. Още в първите си дни като вицепремиер и министър на финансите Дянков започна тиха война с Юлияна Николова, специален съветник на премиера Борисов по европейските фондове /бивша кандидатка за вицепрезидент на СДС и ДСБ./ Ритането по кокалчетата стигна дотам, че Симеон Дянков отказа да подпише докладна записка за 5000 лева, с които да се организира семинар за държавни чиновници, работещи по усвояването на европарите. В последния момент семинарът беше отложен за неопределено време. Сбирката трябваше да се проведе в хотел "Ястребец", собственост на Георги Крумов, бивш шеф на инвестиционния фонд "Икуест", който пък се прочу покрай скандалите за почистване на София по времето на кметуване-то на Бойко Борисов.
Очевидно започва студена война между двата тандема Дянков-Пенчева и Дончев-Николова за върховна власт над управлението на европейските фондове. Абсурдното е,
че ГЕРБ непрекъснато се хвали с размразяването на европейските фондове и в същото време ние сме двойкаджиите на Европа по усвояването им!

- През миналата седмица беше назначено новото ръководство на БНТ. Ти не си безразлична към това. което се случва на "Сан Стефано" 29. защото си работила там. Какво е впечатлението ти от промените?

- Управителният съвет на БНТ одобри за програмен директор Севда Шишманова, която доскоро членуваше в УС на БНТ. Тя е известна не толкова с журналистическите си постижения, колкото с близките си приятелски отношения с разстреляния като гангстер на 7 март 2003 г. бос на "Мултигруп" Илия Павлов и с неговия щедър кредитодател – бившия шеф на фалиралата "Балканбанк" Иван Миронов, а no-сетне и с близостта си с Емел Етем. В официално разпорстранената биографична справка на Шишманова се изтъква, че е получила награда за тв акцията "Голямото четене". Схемата, по която е била източена телевизията чрез споменатото предаване, е дадена на прокурор от медийния експерт Светлана Божилова. На тази тема посвети сериозно разследване журналистката Люба Кулезич, която показа как чрез бартер с известна банка е построена корупционна схема за облагодетелстване на основните играчи от БНТ. От години нюзрумът на "Сан Стефано" 29 се командва от приятелския кръжец Димитър Цонев – Вяра Анкова – Севда Шишманова. След многократни публикации за космическите хонорари на Митко Цонев в предаването "В неделя с …", което бележи връх на посредствеността и непрофесионализма, на финансово разточителство и алчност, заемайки шефския пост в телевизията, Вяра Анкова се изсили, че случаят ще бъде специално разследван. Но никак не е приличала на "разпит" задушевната вечеря на двата семейни дуета Вяра Анкова – Томас Лафчис и кумовете им Димитър и Мариана Цоневи в ресторанта "Castello di San Marino", собственост на хотелиера Младен Мутафчийски, през миналата седмица… В момента се води разследване на ниво дознател по обвиненията, че досегашното ръководство на държавната БНТ, оглавявано от Уляна Пръмова, снаха на комунистическия функционер Иван Пръмов и етърва на бившата еврокомисарка Миглена Кунева, е източвало държавната телевизия. Всъщност част от това ръководство бяха и Вяра Анкова, и Севда Шишманова, и Димитър Цонев.
Доколкото разбрах, Константин Каменаров, бивш говорител на "Мобилтел" и шеф на новините в БНТ се завръща на "Сан Стефано" 29. Като начало той щял да заеме овакантения от Вяра Анкова пост на директор на дирекция "Информация", но целта на Коко Каменаров, съпруг на изящната тв говорителка Радина Червенова, била да стане изпълнителен директор на държавната телевизия – това ще бъде особено важна позиция в процеса на цифровизация на българските телевизии.
БНТ е телевизия на абсурдите. Валя Ахчиева "громи" далавераджиите от екрана, а самата тя е дадена на прокурор от Министерството на земеделието заради една фрапантна заменка. Знайно е, че заради скандалните заменки, с които се прочухме в Европа, държавата я грозят глоби от стотици милиони евро. Не е ли престъпно това лицемерие в държавната телевизия, издържана от парите на данъкоплатците?
Много е възможно новата управа на БНТ да изкара ден до пладне. Новият закон за електронните медии, който вече се подготвя, навярно ще доведе до нов избор на генерален директор на БНТ или на председател на Комитета по радио и телевизия.

Стр. 26-27

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 21.08.2010

"Освен за "В неделя с…" и "Голямото четене" за друго предаване на БНТ от последните години не се сещам". Това е обобщението на анкета сред произволни и невинни зрители на държавната телевизия. С уговорката, че проучването е абсолютно любителско и с хуманно-патриотична цел -подпомагане на медията. Така предишният програмен директор Невена Андонова и заместникът й Димитър Цонев записаха имената си в програмната схема на 50-годишната телевизия. Какво обаче ще остави техният наследник – Севда Шишманова, до неотдавна член на управителния съвет на БНТ, а от четвъртък – вече програмен директор на същата медия? Дали и тя ще се втурне в смели начинания от типа на скъпото и старомодно неделно предаване на Д. Цонев, или ще изгради програма, която ще спаси телевизията от тотално забвение, ще й върне аудиторията, ще увеличи пазарния й дял и ще осигури рекламни приходи? Всички преки пътища към последните са с адрес "програмна схема". Тя е безнаказаният отговорник за изтичането на зрителите към частните тв канали, липсата на кадри в БНТ и традиционното "изпускане" на БНТ1 при боравене с дистанционното.
Севда Шишманова всъщност беше единодушно избрана за програмен директор от съвсем пресния управителен съвет. Журналистката бе сочена за кандидат с най-сигурни претенции за позицията веднага щом Вяра Анкова бе избрана от СЕМ за генерален директор. Шишманова обаче ще определя какво ще гледаме само на
БНТ1. Сателитният канал и регионалните центрове тепърва ще си търсят нов програмен началник. Като основна мотивация за кандидатурата си тя посочи, че програмната дирекция е сред най-слабо реформираните. Така, поне засега, рокадите на "Сан Стефано" 29 след оттеглянето на Уляна Пръмова не са от най-изненадващите. Следващата седмица се очаква да стане ясно името на новия шеф на дирекция "Новини и актуални предавания". Мястото бе овакантено от Вяра Анкова. Говори се, че дирекцията ще оглави Милена Цветанска. Която, заедно с водещия на "Панорама" Бойко Василев, бе сред най-ревностните защитници на Анкова по време на изборната битка за шефското кресло. Но програмата на БНТ винаги е била ябълката на раздора в отношенията на телевизията майка с невинните зрители.
Какво наследява новата управа? Скандалното "В неделя с…". За него се изписаха тонове мастило, че струва прекалено скъпо на данъкоплатеца, че е художествено неиздържано, че е с нисък рейтинг и т.н., но въпреки това продължи да си царува непоклатимо в програмната схема. Миналото ръководство се отчете с успешен сезон на лицензионните риалити формати "Голямото четене" и "Великите българи". И двете се възприеха добре за ужас на конкуренцията. Шишманова и екипът й ще наследят и сутрешен блок със съмнително нисък рейтинг, често сменящи се водещи и неособено интересни теми (или по-скоро неинтересно поднесени). Към тях може да се прибави и дълголетната "Панорама", която се вози върху изтърканата си някогашна слава на актуално публицистично предаване. В момента единствената му мисия е да
дава трибуна на политиците, които са на власт. Сред ветераните е и "Минута е много". То, естествено, няма как да гони рейтинг висоти, след като аудиторията му е в държавата на моловете. През последните няколко години едно от малкото постижения на телевизията са новинарските й емисии. Особено късните. Те са динамични и модерни, при все че невинаги започват в точен час. Историята мълчи за останалите продукции на държавната телевизия, която за тази година ще употреби 60 млн. лв. от джоба на данъкоплатците.
Какво обаче пише в концепцията на новата програмна директорка? Сред най-симпатичните начинания е това да се направи "Малкото голямо четене". То ще е предназначено за детска литература. Сутрешният блок пък ще бъде обогатен с едночасов блок, посветен на културата. "Така в максимална степен ще може да се експериментира със създаването на крос медийни проекти и да се създаде поле за дебат за българската култура, наука и образование", твърди Севда Шишманова. Тоест, напук на комерсиалните телевизии, които сутрин наблягат основно на политическата тематика, БНТ ще сее култура. Дано само да намери по-адекватен начин да ни я поднася, а не както досега – твърде вяло и незаинтересовано. На практика екипът на Вяра Анкова не подминава една от основните забележки на телевизионния динозавър Хачо Бояджиев. Докато СЕМ избираше новата тв началничка, той й "натърти", че сутрешният блок трябва да е сред приоритетите й. Защото в момента бил негледаем.
Сред бъдещите творчески планове на Шишманова и подчинените й са БНТ да реализира сезонни проекти, обществени риалита, рейтингово кино, документалистика и интерактивни проекти. Във всички тях дори щял да е ангажиран и зрителят като основен участник в правенето на съдържание. Интересно ще е как точно ще стане това.
Похвално е, стига да не остане само на книга и намерението БНТ да започне да изнася съдържание. С други думи, стремежът ще е да се произвежда качествена продукция, която да може да се предоставя на комерсиалните канали. Освен това новата програмна началничка иска да използва външните продукции, за да развие програмно жанровото съдържание на телевизията. Към това може да прибавим и амбициозната задача медията да промени стратегията си за продуциране на телевизионни сериали и документално кино. Така формулираното намерение: "Да се използва комерсиален подход, но при създаването на продукция със съдържание, което отговаря на стандартите на обществените телевизии", поне на драгия зрител едва ли нещо му говори. Все пак управителният съвет е одобрил Шишманова сигурно и защото иска "БНТ да промени стратегията при реализацията на теми, свързани с гражданския и социалния ангажимент на обществената медия, като предложи модерен подход при реализация на предаванията си". Казано директно, ще се върви към модернизация. Преди това обаче ще бъде направена оценка на всички заглавия в програмната схема, за да се отстранят всички нискорейтингови и дублиращи се предавания. Така че каква ще е съдбата на "В неделя с… " не се знае. То все пак не се дублира с никое друго, попадайки в графата "уникално телевизионно творчество".
Всъщност на всички е ясно, че по БНТ1 едва ли ще видим предавания, които хем да бъдат като тези на търговските медии, т.е. скъпи, хем да са комерсиални, хем да са конкурентни, хем "да отговарят на стандартите на обществените телевизии", хем да стават за гледане. Това е абсолютно невъзможно за тази медия, която по традиция все се оплаква, че е единствената в държавата, която изпълнява обществени функции. И ще продължава така, докато другите две големи национални телевизии не й изземат напълно обществените функции, а тя се утешава с "В неделя с…" Или докато на "Сан Стефано" 29 не заиграе голямата ножица и не нахлуят хората с модерно телевизионно мислене.

Стр. 36

www.vsekiden.com | 19.08.2010

Иска медията да продължи с “Голямото четене"

Севда Шишманова беше избрана единодушно от Управителния съвет на БНТ за програмен директор на медията. Членовете на съвета подкрепиха нейната концепция за развитието на поверения й ресор. Събеседването с Шишманова, която бе предложена за поста от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова, се проведе днес.
Сред причините за кандидатурата си Шишманова посочи, че програмна дирекция е една от най-слабо реформираните в БНТ. Тя представи няколко предложения за качествена промяна на новата програма – от една страна като качество, а от друга – като стратегии и реализация.
Според нея аудиторията трябва да бъде вкарана в създаването на съдържание, да се създава комерсиална продукция, която да може да бъде продавана. Шишманова настоява да бъде създаден едночасов културен слот в сутрешния пояс и така да се създаде поле за дебат за българската култура, образование и наука.
Според нея трябва да се реализира и втори формат на "Голямото четене", който да е за детска литература. Редукция на настоящата програма, за да отпаднат дублиращите се или нискорейтингови предавания, като това ще стане чрез оценка на предаванията, предвижда още концепцията на Шишманова.
Севда Шишманова е завършила българска филология в СУ “Климент Охридски", специализира режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов" и международна журналистика в ВВС Великобритания. Била е член на Националния съвет за Кино и член на Управителния съвет на БНТ. Автор на десет документални филма.

Оригинална публикация 

Capital.bg I Зорница СТОИЛОВА I 30.07.2010

Или каква ще е съдбата на обществените медии?

Да се слеят ли БНТ и БНР? Има ли нужда от по-точна дефиниция на обществена медиа и по-ясни правила как ще функционира тя? Как ще се финансират държавните медии? Това бяха въпросите, около които се заформираха емоционални спорове и дискусии във втория ден от обсъждането на промените в медийния закон. Идеята е на Министерски съвет с цел работната група, която ще пише конкретните текстове, да се запознае с мненията на всички заинтересувани страни и да ги отрази в промените.

Заместник-председателят на работната група Радомир Чолаков откри дискусията със съобщението, че нагласите сред експертите, които ще работят по новия текст на закона, са по-скоро в посока обединяване на БНТ и БНР. "Това не е безусловно", направи уговорката той и добави: "Ключовият въпрос е за какво служат обществените медии – те са първата и последната предпазна мрежа на свободата на словото в България". По думите му основният източник на напрежение в медийния закон през годините е било недоброто разграничаване между публичния и частния интерес.

На идеята за сливане обаче се възпротивиха както представителите на националното радио, така и тези на телевизията. Генералният директор на БНР Валерий Тодоров беше категоричен, че идеята със сигурност не е добра към настоящия момент. "Двете медии са в различно технологично, огранизационно и финансово състояние. Вместо една криза можем да произведем две", аргументира се той. По думите му по-голям ефект би дало не механичното съкращение на хора или администрация, а развитието на нова техника и технологии в двете обществени медии. Тодоров подкрепи идеята за публичен фон за обществени медии и проекти, в който да могат да участват и частните оператори.

Павел Васев, председател на обществения съвет на БНР и директор на Народния театър "Иван Вазов" пък заяви, че идеята за обединението на двете обществени медии под обща шапка води началото си от зрелия социализъм и няма да доведе до нищо добро. Той разкритикува членовете на работната група, които според него се държат надменно спрямо аргументите против сливането. "С какво назначаването на обща шапка ще подкрепи работата на журналистите от радиото и телевизията?", попита Васев.

Журналистът от националното радио и водещ на предаването "Неделя 150" Лили Маринкова се присъедини към критиките към състава на експертната група, която ще готви промените. "За мен е важно кой ще пише този закон, както и какви хора населяват работната група", каза тя, възразявайки срещу присъствието на бившия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев сред експертите, който "се гордее с принадлежността си към тайните комунистически служби". "Как ще се понасяте, какъв въздух ще дишате, какъв текст ще пишете, ако не си давате сметка за уроците на прехода", попита риторично Маринкова. И добави, че БНТ не е родила нито един пример на съпротива през последните 20 години. "Там цензурата грижливо се пази от времето на Хачо Бояджиев", реагира остро тя и настоя да се запази лустрационният принцип (бивши сътрудници в ДС да нямат право да заемат ръководни постове в медиите – бел.ред) и в новия текст на закона.

"Не виждам причина да отпадне", успокои я председателят на СЕМ Георги Лозанов.

Новият генерален директор на БНТ Вяра Анкова взе думата, обръщайки внимание, че публичната дискусия не следва да се превръща в повод за конфронтация между БНР и БНТ. Тя постави акцент върху модела на финансиране на обществената телевизия: "Не искаме ограничението за реклама от (15 минути на денонощие – бел.ред.) да отпада, но предстои да се появят други канали. Ще има ли ограничения и за тях?", отправи отворен въпрос към работната група тя.

Досегашният член на Управителния съвет на канала Севда Шишманова допълни, че функционалният модел за финансиране на БНТ е смесеният – субсидия плюс реклама и спонсорство. Тя обясни, че единственият начин обществената телевизия да гарантира своето влияние над аудиторията е като предлага конкурентен и качествен продукт.

"През последните две години БНТ направи пробив на пазара с формати като "Голямото четене", "Големият избор", "Българските събития на XX век". Рекламодателите, които инвестираха в тези проекти, инвестираха в съдържание, а не в рейтинг точки", каза Шишманова и призова БНТ да може да оперира с рекламното си време в праймтайм, а рекламата от външни продуценти да се изчислява извън определените от сегашния закон 15 минути.

След нейното изказване обаче се намеси Силва Зурлева, член на борда на директорите на "Нова тв", която изрази общата позиция на Асоциацията на частните радио и телевизионни оператори (АБРО). Тя призова в новия закон ясно да се дефинира каква е обществената мисия на БНТ и БНР и с какво те се различават от останалите оператори.

"Нашето предложение е да следваме примера на Чехия и Словакия за поетапно намаляване на рекламата в обществената телевизия до пълното й спиране през 2012 г., когато всички ще застанем на пистата на цифровизацията", заяви Зурлева и добави: "Искаме да бъдем равнопоставени на свободния пазар".

Генералният директор на Pro.BG Яна Иванова се съгласи, като изрази притеснение, че дебатът се е изместил към финансирането на БНТ и БНР, вместо да се съсредоточи върху това какво е обществена медиа. "Ние не сме убедили обществото каква е публичната функция на обществените медии. Според сегашния вариант на закона тя съвпада с тази на търговските оператори", категорична беше тя.

Зам.-председателят на работната група Радомир Чолаков вметна иронично забележката, че частните медии говорят за програма, а обществените за пари, вместо да бъде обратното и обърна внимание, че дискусиите по новия текст на закона тепърва започват. Така на практика той обяви и лятната ваканция на експертната група, която ще започне отново работа през септември и ще трябва да представи готови предложения за промени.

Оригинална публикация