сп. Мениджър | Бойко ВАСИЛЕВ | 05.03.2011

Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен

"ТВОЯТА РАБОТА Е ПРОСТА", ми каза Зоран. Бях на 24 и беше оправдано с мен да се държат леко покровителствено. Войната в Босна вървеше с пълна сила, а мотел "Олимпик" в Пале над Сараево приличаше на бар "Наздраве" от популярния тогава сериал. Там отсядаха едни и същи хора – журналисти, преводачи, политици, стрингери (водачи на журналисти), с едни и същи лафове и едни и същи роли. На една маса бъдещата президентка на Република Сръбска Биляна Плавшич се срещаше с митрополита, на съседната министърът по войнишките въпроси
играеше шах с нашия оператор Хриси, на третата аз разговарях със стрингера Зоран, по прякор Японеца (защото водеше японски журналисти). "Разбираш ли ме? Проста е твоята работа."
Правилата на бар "Наздраве" не ми позволяваха да прекъсна Зоран, нито да го иронизирам. "Ти, репортерът, трябва само да разкажеш онова, което неговото око (тук Зоран посочи оператора Хриси, който се опитваше да загуби тактически от министъра, без да жертва достойнството си), вече е видяло." "Голям мъдрец си", казах на Зоран и веднага се сетих за думите на Ханс-Петер от предишния ден. Възрастен кореспондент на голяма немска частна телевизия, Пит (както му викаха) бе безспорният авторитет в нашата малка общност. Неговото изречение беше: "Ти – това са твоите герои".
Моите герои. Неговото око. Историята. Съдбата ми даваше знак. Всичко около мен искаше да каже, мс животът на репортера представлява чисто себеотрицание. Не се плашете от тази дума. Преценете я внимателно. Да отхвърлиш себе си; да се изключиш; да не дуднеш, докато говорят другите. в истинския репортерски разказ Азът мълчи – мълчи напрегнат, за да не изпусне речта на героите. Няма нищо по-важно от тях, моите герои – нашите герои. Те стават част от живота ти; срещаш се с тях, пиеш с тях, спомняш си за тях; гордееш се с тях; инстинктивно търсиш продължение с тях. Благославяш шанса, че си ги срещнал. Неговото око е видяло твоите герои – и ти си щастлив.
Щастлив съм да разкажа три истории за героите.

БРОЕНИЦА ОТ ЧУДЕСА
Тази история е свързана с Босна, но предхожда мотел "Олимпик" с около две години. Като репортер в "По света и у нас" посрещах първите босненски бежанци от Македония за България. Пътувахме с автобус – телевизионен екип от трима,
плюс още няколко хуманитарни работници. Беше 1992 година.
Магията на тази история се събира в словосъчетанието за първи път. За първи път отивах в Македония, за която копнеех. За първи път се докосвах до войната, която търсех. За първи път отивах в чужбина с екип, което си бе изпитание. Още по-голямо изпитание бе срещата с бежанците.
С пристигането ни лагерът до Скопие внезапно се оживи. Босненците, бежанци от прочистената фоча (прекръстена на Сърбинье), ни гледаха с недоверие. "СРНА, СРНА", чувах около себе си; тогава още не знаех, че това е информационната агенция на босненските сърби, от която мюсюлманите се бояха панически. Жените приплакваха. Брадичката на едно момиченце трепереше. Майката, с която говорех, каза на детето си: "Погледни камерата, за да те види баща ти в Сараево". "Искам татко да ме види", рече момиченцето.
Но истинските странности се случиха на обратния път. Потресът от трагедията и гордостта, че ние, българите, приемаме тези хора, се сговориха в опит да превърнат завръщането ми в низ от чудеса. На граничния пункт "Гюешево" стана ясно, че автобусът закъснява. Почуках на единствената кола наоколо и помолих пътуващото семейство да Кадър от Босна, 1994 г.
вземе другите двама от екипа; хората веднага се съгласиха. Самият аз слязох посред нощ в Кюстендил, докато автобусът продължаваше за Велинград. в мен бяха касетките със скъпоценния материал и те бързо трябваше да стигнат до София. Последният влак беше вече тръгнал. Излязох от гарата и се натъкнах на автомобилна катастрофа. Помолих полицаите за помощ и те ме качиха в една от полусчупените коли, която отиваше за Перник. Въпреки настояванията на шофьора, слязох на софийския път в два часа през нощта и започнах да стопирам. Най-неочаквано един човек спря. Попитах го учудено: "Защо спряхте? Не ви ли е страх в тези лоши времена?". "Имам пистолет – отговори човекът. – Казах си: ако аз не спра на това момче, няма кой." Стигнахме в Княжево някъде към три. Тук се случи последното чудо – в мъглата, напълно извън разписанието, гордо се носеше трамвай петица. Взех го и се прибрах.
Материалът, разбира се, се излъчи навреме. Бях истински горд – с поредицата от хубави случайности в онази странна нощ. Сякаш съдбата наистина е на страната на тези, които носят голямата история. Оттогава не се боях да бъда повече човек, отколкото журналист. Когато се отказвах от някоя компромисна история, съдбата ми носеше нова, още по-хубава. Хората, които ми помогнаха по пътя към София, бяха моят заговор на добрите; паяжината на една светла конспирация. Хвала Богу, когато ми е най-трудно, виждам около себе си проблясващите й нишки.

ЧЕРЕН ПЕТЪК
През последните десет години водя "Панорама" и знам – в петък вечерта светът често се обръща е главата надолу. Не знам дали си давате сметка колко решаващи, често трагични, а понякога знаменателни събития са се случвали в петък: убийството на Илия Павлов, смъртта на малкия Пепи Терзийски и протестът на таксиметровите шофьори пред парламента, речта на царя на 11 април 2001 г. и влизането му в българката политика, смъртта на папа Йоан-Павел Втори и какво ли не още. в петък вечер се случи и трагедията в дискотека "Индиго".
Спомням си, водех разговор с тримата тогавашни политически лидери – Пламен Панайотов, Сергей Станишев и Екатерина Михайлова. Интервюто тъкмо завършваше, когато някой ми внесе листче с текст. Започнах да го чета – и ме втресе: дискотека, инцидент, деца.
Загинали са деца. Донесоха ми второ листче – имена на деца, само че оцелели. "Внимавайте – казах аз, -тези деца са живи. Не се притеснявайте, нищо им няма. Техните имена са… Разбрахте ли? Живи са, здрави са, нищо им няма."
Завърших четенето и разбрах – на гости беше дошъл ужасът. Колелата на 2001 г. щеше да бъде черна за България.
Но бях в ефир и срещу мен вече седеше следващият събеседник, последният. Писателят, историкът и етнографът Христофор Тзавелла трябваше да говори за Коледа. Само че каква ти Коледа… Светът под краката ни се клатеше и нито една дума на никой език не можеше да излекува болезненото усещане, че думите са излишни. Бях на 31 и исках да избягам от студиото. Бях забравил обаче, че срещу мен стои човек състрадателен и умен, баща на три деца. "Трудно е – започна Христо. – Народът не е измислил пословица за такъв ужас. Но все пак ще кажа една: Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите."
Най-тежко е да намериш трудните думи. Лесните думи всеки ги знае – думите на ликуването, спора, свадата. Но простите – и трудни -думи на трагедията не са по мярата ни. Христовата мяра обаче се оказа голяма.
Между другото за това предаване се казаха после и несправедливи приказки. Как не сме прекъснали, божем от страх заради лидерите (а по време на техния разговор още не беше ясен мащабът на трагедията). Винаги съм се чудил колко лесно трупаме вина за чужда сметка. Но мъдрите думи на Христо се понесоха из етера и станаха плът. Оттогава не вярвам в тези, които, колчем дойде нещастие, слагат черните маски и пускат траурни маршове. Не приемам това лицемерие. Убеден съм, че болката се лекува с думи – думи конкретни, умни и добри. Думите на черния петък; трудните думи, чиято мяра така тежко намираме.
ИНТЕРВЮ С КЛАСИК
В инициативата на БНТ "Голямото четене" избрах да защитавам "Железният светилник" на Димитър Талев. Помислих, че ще си свърша работата и толкоз. Но не. С Димитър Талев останах завинаги.
Тръгнах по дирите му – и се запрепъвах в изненади. Родният му Прилеп (Преспа от романа) – заспал, сякаш още във Възраждането. Прототипите на главните герои и техните наследници, по-живи отвсякога – Климент Бенков, Лазар Глаушев, Султана. Прилепската чаршия. Железарската работилничка в Прилеп, където още правят светилници. Синът на Талев, Братислав, който е превърнал една студена къща в полите на Витоша в паметник на баща си. Снежана, която държи бившата къща на Талеви в Прилеп и която е свикнала с туристите от България. Ния, още една Ния, още една и още една; само в класа на сина ми още две -всички те кръстени на онази Ния от "Железният светилник". Нашият водач, прилепският писател Трайче Кръстески, чието куче Айнщайн винаги знае къде ще отиде стопанинът му. И актрисата Цветана Манева, която говори за Султана и за това как потискаме децата със своята любов. Снимането се превърна в серия от открития. Талев се превърна в съвременник, героите му -също. Разбирах неговите усилия, проблеми, подвизи, компромиси, страдания. Имах чувството, че правя едно дълго интервю с него. Например разбирах усилията му да спре времето и да събере своята Македония със своята България. Разбирах защо се е съгласил да стане главен редактор на вестник "Македония" на михайловистите. Защо другото крило във ВМРО го е пощадило от екзекуция. Усещах въртопа на времето: във вестник "Зора" излизат първите глави на "Железният светилник", докато в София падат бомби. След 9 септември го търсят; следва щастливо разминаване със смъртта, изкупено после от лагерни мъки. И после пак обрат: огромният, несравним успех на "Светилника". През тези събития Талев минава невъзмутим, сух, мълчалив, верен. Човек на думата, но не човек на водопада от думи.
Струва ми се, че това са истинските герои. Тяхната тиха категоричност заобикаля шумните площади, но издържа в лагерите. Убежденията се заплащат със своя живот, здраве и дори със здравето на децата. И всичко това се прави с кротко достойнство, което не търси отплата. Виждате ли как третата история събра всичко в едно. Твоите герои са герои. Герои и в двата смисъла. Хубавият български език ти дава възможност да си герой, без да си герой – но и да си двоен герой.
"Ти – това са твоите герои" – немският език не носи двойното значение. Но без да иска, Ханс-Петер създаде един афоризъм на български и вдигна летвата почти до небето. Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен.

Стр. 104 – 105, 106

сп. Мениджър | 30.10.2011

Така се казва новата инициатива, която списание "Мениджър" обявява. Ние призоваваме собствениците и мениджърите на големи, средни и малки компании да намалят цените с 10%, 10 лева или 10 стотинки през ноември, декември и януари. Така, надявам се, заедно ще успеем да увеличим потреблението, ще помогнем производството и икономиката да се завъртят на по-бързи обороти.
С тази своеобразна ценова Ваканция Всички ние ще покажем на нашите клиенти, че мислим за тях и разбираме техните затруднения в кризата. Когато българските граждани имат Възможност да купуват по-вече стоки, да си позволяват повече неща, те ще имат усещане за по-голяма стабилност и перспектива.
Участвайки масово в тази инициатива, ние ще покажем, че българският бизнес е социално отговорен, че – напук на мрачните прогнози – може да Влияе положително на процесите, които се случват в държавата.
Убеден съм, че много мениджъри ще харесат идеята и ще я подкрепят. Заедно можем да направим нещо добро за българите, пазара и производството.
Моля Всички Вие, които приемате каузата "Намали с 10" и се присъединявате към нея, да ни пишете на имейл namalislO@manager.bg. За нас ще бъде удоволствие и чест да разкажем за Вашата компания, производство, клиенти и мениджмънт.
"Мениджър" ще намали с 10% цените на рекламата за три месеца.
Очакваме съмишленици!
Желая ви приятно четене!
МАКСИМ МАЙЕР, редакционен директор

Стр. 3

МЕНИДЖЪР.NEWS I Розана М. Файски в AdvertisingAge I 8.08.2011

Неподправената „комуникация на ръба“ от страна на изпълнителния директор на Apple Стив Джобс в последните месеци предизвика поредица от въпроси сред пиар специалистите. Основният сред тях: Ако един изпълнителен директор сгафи и никой изглежда не обръща внимание на това, все пак има ли грешката му ефект върху репутацията на компанията?

Джобс просто отмина с хладнокръвие тревогите за имиджа на Apple, след като стана ясно, че тя събира информация за местоположението на всички потребители на iPhone и iPad. Много хора казват, че този подход на пренебрежение е подходящ да се приложи само от най-ценната марка в света, каквато е Apple с нейната стойност от 153 млрд. долара според BrandZ.

Всички ние, наблюдателите, в крайна сметка можем да си вземем някои поуки от този особен и в крайна сметка успешен стил на комуникация.

Apple цялостно избягва утвърждавания с десетилетия напор на компаниите да комуникират всяка минута и всеки ден с клиентите си. Не само това, тя често се държи потайно и прави много малко, за да подхранва медийните репортажи. Така се създават обширни спекулации за датите, на които ще бъдат представени на пазара новите й, дългоочаквани продукти. Марката се противопоставя на всички съвети, които дългогодишно проповядват професионалистите в областта на комуникациите.

Повечето марки отдават сили на това да ангажират клиентите си чрез всички възможни комуникационни канали. Apple не прави такива усилия, защото смята, че може да си го позволи. Това е обратно мислене, имайки предвид интегрираните кампании на много големи глобални технологични марки.

Разбира се тази амбиция не винаги е работила в полза на Apple. Такъв пример са случаите, в които Джобс изразява склонността си сам да си бъде пиар и той да се заема с пиар проблемите на фирмата си. Всички сме чували за случаите, в които той се активизира. Например когато се отзова на молбата на момче, което се обучава в колеж и му помогна с мнението си за доклада му. Или когато заплаши със съдебни дела технологичния блог Gizmodo, след като той публикува снимки и преглед на характеристиките и дизайна на прототипа iPhone 4 през 2010 г.

Джобс се показва малко в стила на егоистичен предприемач, който се интересува само от успеха на собствената си компания и всъщност се харесва на мнозина заради това. Някой би си помислил, че той не е много различен от всеки средностатистически предприемач. Но това, което той практикува е отличима анти-пиар позиция, която странно действа в негова полза. И само в негова полза.

Случва се така поради една причина. Всеки, който е бил в магазин на Apple би потвърдил, че има голяма разлика там, в сравнение с обслужването в останалите големи технологични магазини. Служителите видимо се грижат за добрата репутация на фирмата. Те вършат много добра работа като въплъщение на марката.

Има два урока, които можем да извлечем от тази уникална пиар стратегия. Първият е, че във всеки случай не бива да слагаме задължително в еднакви рамки маркетинга или стратегиите във връзките с обществеността. Вторият: Когато компанията успява, все повече нейни служители стават горди да работят за нея. От това се покачва нивото на потребителското обслужване и удовлетвореността на клиентите се повишава. Ако има и уникален продукт, шефът може да си позволи да говори каквото иска.

Оригинална публикация

ФРГИ I 6.07.2011

На 5 юли в Гранд-хотел София бяха връчени шестите годишни награди за благотворителност „Заедно”, учредени от фондация „Работилница за граждански инициативи”.

МЕНИДЖЪР.NEWS I 22.03.2011

„При представянето на страните не говорим само за реклама, а за комуникация. Това е модерното средство за „масово поразяване“, което ако знаеш как да го използваш, винаги можеш да го приспособиш към целите си.“

Така започна презентацията си във форума „Образът на България по света“ Радослав Бимбалов от рекламна агенция The Smarts. Той беше модератор на третия панел в събитието, организирано от сп. "Мениджър", в който участваха водещи рекламни и пиар специалисти.

Освен симпатичната японска реклама на българското кисело мляко, която ви показахме вчера, и всъщност е една от находките в презентацията на Бимбалов, той демонстрира още няколко интересни примера на комуникиране на националния бранд.

Сред тях имаше и аматьорски видеоклип с интересни факти за България. „Човекът, който е направил това клипче, го е представил по един помпозен начин. Съответно, когато го изгледаш, ти можеш да се почувстваш ужасно горд, че си българин. Но не това е важно в ролята на комуникацията, която е необходима, за да се поддържа образа на една държава. Даже в конкретния случай е много опасно, защото, когато правим реклама и искаме да кажем абсолютно всичко, в повечето случаи не казваме нищо“, обясни Бимбалов.

Любителското филмче можете да видите тук.

„Ние не сме единствените в това да казваме много неща за себе си. Ако си мислите, че на нас ни идва в повече самочувствието, представете си какво е самочувствието на гърците“, каза още Бимбалов и илюстрира думите си с реклама на гръцката Национална организация за туризъм, която можете да видите тук.

А един от актуалните добри примери на Бимбалов за това как една балканска държава комуникира себе си е впечатляващата реклама на Черна гора от миналата година, която е излъчвана в ефира на световните телевизии. Можете да я видите тук. 

Оригинална публикация

МЕНИДЖЪР.NEWS I 21.03.2011

Отзвукът от проведения в събота форум „Образът на България по света”, организиран от списание „Мениджър” набира скорост. Екипът на „Мениджър” е убеден, че това е тема на широк обществен дебат, който трябва да продължи във времето. Затова в няколко последователни публикации ще ви представим различни гледни точки на участниците в събитието, станало популярно вече като „форума на релси” заради нестандартния формат. Както знаете, първата част от дискусията се проведе в „Мениджър експрес” – специално композиран за събитието влак, който пропътува разстоянието от София до Пловдив. Ето какво сподели

Явор Джонев, изпълнителен директор на „Сирма Холдинг Груп”

Изключително вредно и неефективно е да се опитваме да продаваме нещо, което не съществува в България. По никакъв начин не можем с магически реклами да променим в туризма например имиджа на страна, „оазис” за алкохолен туризъм, който напоследък си изградихме, без да го искаме.

Ние не просто трябва да говорим за нещата такива, каквито са, а трябва да търсим промяна в нас самите и в обществото. Ние в момента не живеем зле в чисто икономически план. Това, че не се чувстваме добре като народ е следствие от липсата на обща идея за бъдещето ни заедно. Тези идеи трябва да намерим и да изградим. Те ще ни помогнат да се променяме икономически, социално и културно. Да бъдем истински. Да придобием не просто самоувереност, а себестойност, върху която се гради и най-качественият имидж. Защото той е рефлекция на истината, а не рекламна кампания.

Необходимо е градим общ поглед за бъдещето, а не да гледаме непрекъснато назад и да се ровим в славното ни, историческо минало.

Необходимо е дори да си признаваме често и честно нашите недостатъци. Това може да ни помогне да изградим много по-добър имидж на България, отколкото опитите за представяне на неистини. Имиджът се основава на доверие, а доверието се основава на откровеност.

Как да се променим съществено, за да станем по-добри за себе си, а оттам и за света? За мен, най-важният, най-добрият начин – колкото и бавен и труден да е той, е да променим образователната си система из основи. Не като копие на някои други образователни системи, или на доброто старо време, а по творчески начин. Напълно е възможно да го направим, ние имаме тези способности да изградим най-добрата образователна система в Европа. Имаме предостатъчно традиции и доказателства за това. Ако само се съгласим да отделим 10% от брутния си продукт за образование, наука и иновации, това ще направи много повече за нашия имидж по света, отколкото каквато и да е реклама. Това ще привлече много повече инвеститори, отколкото каквито и да е кампании, привлекателни данъци и такси. Ако успеем да включим и малцинствата в образователния процес, за да пресечем маргинализирането им, ще променим имиджа на България.

За да могат обаче да се измислят смислени стратегии за промяна в образователната система, трябва да бъдат дефинирани ясно обществени изисквания към нея от всякаква гледна точка – икономическа, социална, културна. Нещо, което не е правено досега. Добрата новина е, че този процес започна чрез проведената миналата седмица конференция „Диалог за бъдещето”. Успехът на тази конференция беше такъв, че колелото се завъртя и няма да спре.

И накрая, искам да предложа нещо съвсем просто, конкретно и постижимо в съвсем близко бъдеще, което обаче може да промени качествено имиджа на България – да инвестираме в културата и изкуствата. Те са най-добрият посланик на всяка страна. Такава стратегия не струва много пари и лесно може да се организира да се възстановят събития и фестивали, които имаха световно значение преди време. Добър пример в това отношение е „София филм фест”. Да се стимулира вътрешното културно производство и разнообразие на качествено съдържание и неговите автори да се изпратят по света като наши посланици. Защото имиджът на страната се изгражда на ниво хора, а изкуствата създават точно тази човешка връзка.

И още едно съвсем просто, малко нещо в тази посока, което може да се случи още догодина: нека да организираме българските посланици в чужбина да активизират българската диаспора по света на 1 март във всички големи градове по света да украсят с мартеници по едно дърво в центъра на града и да раздават мартенички с пожелания към другия народ за здраве през годината.

Оригинална публикация

Списание МЕНИДЖЪР I 5.03.2011

БРОЙ 149

МАРТ 2011

 

EDITORIAL
НОВИТЕ ГОЛЕМИ 

ТЕМАТА
КОЙ Е БЪЛГАРСКИЯТ СТИВ ДЖОБС 

ПРОФИЛ
В ПИАРА ТРЯБВА ДА СЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА. САМО ИСТИНАТА. И ТО ТАЗИ ЧАСТ ОТ ИСТИНАТА, КОЯТО ИСКАШ ДА СЕ ЧУЕ 

ОТ КОМИКСА
КЪДЕ Е … ? 

ПОРЪЧАЙ В МАГАЗИНА

На корицата: Диана Дамянова, собственик на PR агенция D&D

Връзка към източника 

сп. Мениджър | 06.02.2011 

Този брой на "Мениджър" е отпечатан изцяло на рециклирана хартия. Защо взехме това решение?

Защото е модерно да си зелен. Да.
Защото и други списания правят зелени броеве. Не.
За да спасим 94 дървета от изсичане. Да.
За да популяризираме зелените каузи. Да.
За да разкажем за екологичните политики на компаниите. Да.
Може да изброявам още много причини. Но главната е, че ние вярваме в зелената икономика. Чистата природа, опазването на климата, ефективното използване на ресурсите са каузи, които ние искрено подкрепяме.
Затова преди шест месеца заедно с GLOBUL създадохме Зеления кръг на българските компании – първото неформално екологично движение на бизнеса. В него вече членуват над 60 фирми, убедени, че ако направят своя бизнес по-зелен, и България ще стане по-зелена.
Решихме да издадем този брой и защото сме сигурни, че от читателите на "Мениджър" – лидери в компаниите, в много голяма степен зависи какво ще се случи с българската икономика, с въздуха, реките, ресурсите, климата. Зависи колко запазена ще оставим България на децата си.
Затова, четейки текстовете в списанието, моля, помислете какво всеки може още да направи за зеленото бъдеще на страната.
Убеден съм, че всички ние обичаме природата.
Благодаря на "ЕКОПАК България", която ни подкрепи в производството на този брой.
Желая ви приятно четене!

Максим Майер, редакционен директор

Стр. 3

СЪДЪРЖАНИЕ

Акцент

България може да произвежда електромобили

Най-после сред отличниците в ЕС

Образователната икономика

Инфраструктура – национална кауза

Какво да четем?

Новите млади

Свилен Нейков: Ще съм доволен на 6-7 медала от Олимпиадата в Лондон

ТЕМА

Предприемачи в медицината

Байпас в САЩ – 144 000 долара, в България – 8200

Как медицинският туризъм да стане индустрия?

МЕНИДЖМЪНТ

Мениджмънт

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: ЗА ДА СТАНЕ БИЗНЕСЪТ ГОЛЯМ, СА ВАЖНИ ХОРАТА. ЗАТОВА ПРЕПОДАВАМ В УНИВЕРСИТЕТА

Случаят с крадците на ноу-хау

Кажи ми кои са партньорите ти, за да кажа какъв си

Ренато Келер: Качеството винаги побеждава

Спасители или разбойници

Нашите патриоти

Светът гледа през неговите очила

Мениджмънт

Брайън Трейси: Без творческо мислене няма успех

МАРКЕТИНГ

Маркетинг

Еманципация на пиара

Широко отворени очи

Какво има в този сок?

Вашата визитка в уеб

Анонимни пожелания

От любов към рекламата

МЕДИИ

Медии

Любомир Павлов: Пресата няма да умре – елитът винаги ще чете и хартия

Операции, отношения, усложнения и изкушения

ИКОНОМИКА

Икономика

Ръст на max

"Стъклен дом" Live

От бедни в богати

Кога отново ще печелим на борсата

Цената на риска

Новите в Зеления кръг

"EКОПАК България" подкрепи зеления брой на "Мениджър"

Бизнесът пита министрите

Страната ни хубава, туризмът ни зелен

България може да стане център за пренос на енергия от възобновяеми източници

МВА за мениджъри на бъдещето

Пет зелени технологии за бизнеса

Бързо, лесно, екологично

Иновативно строителство

Запази природата чиста

Екоинвестициите променят бизнеса с автомивки

ГЛОБУС

Глобус

Новият американски потребител не е като стария

Свазиленд – абсолютната монархия, в която са забранени партии, профсъюзи и женски гащи

SENSE

Sense

Космосът във филмите е просто поредно пътуване със самолет

SCI-TECH

Sci-Tech

Материалът, който спаси слоновете

MODERNITY

modernity харесва

ЖЕНА НА ВЪРХА

TILT

ЗИМНА ПРИКАЗКА

СЪРФИРАЙТЕ, ДОКАТО ТРЕНИРАТЕ

КОПЕНХАГЕН

КАРИБСКИ ДНЕВНИЦИ

ОПТИМИЗЪМ И ШИК

"ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ" № 1

Шампансков морето…

Мой скъпи Валентин

Началото на празника

РОДНОТО МЯСТО НА РЕНЕСАНСА, НО СЪЩО И НА ГУЧИ

ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, ИЛИ ПЪТЯТ НА ВИНОТО

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.12.2010

За силата и влиянието на авторитетния източник, или какви стратегии използват компаниите, за да станат част от информационния поток

КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ нашата компания или марка в силно цитиран източник? Отговорът на този въпрос със сигурност трябва да накара много мениджъри да се замислят. Ако ви търсят за мнение или коментар, значи вашият имидж и репутация, както и този на вашата компания са достатъчно добри, при това не само сред потребителите, партньорите и служителите, а и сред конкурентите. Но задавали ли сте си въпроса колко пъти като мениджъри сте предприемали съзнателни усилия за подобряване на репутацията си? За някои това е загуба на време и усилия, за други това, че са сред най-добрите в своята област, е достатъчно условие всички да ги ценят и уважават. Оказва се, че в реалните бизнес отношения нещата не са толкова елементарни и компаниите следват предварително начертани стратегии, които целят подобряване на имиджа.
Първата стратегия образно можем да наречем "Звезда". За да можете да я прилагате ефективно, трябва да имате собственик, изпълнителен директор или акционер, който да е силна и влиятелна личност и всички медии, и дори вашите конкуренти, да я цитират и да се съобразяват с нейните думи. Две от емблематичните имена в световния бизнес без съмнение са Стив Джобс и Ричард Бранеън. Те са истински комуникационни гурута, всяка тяхна дума рефлектира върху развитието на цели браншове, те определят тенденциите. Но какво се случва, когато тези личности вече не са част от компанията? С тях си отива и аурата на техния бизнес. Видяхме какво стана с Body Shop след смъртта на легендарната й основателка Анита Родик. Компанията вече е част от друг козметичен гигант и харизмата на бранда изчезна. А години наред повечето иновативни маркетингови практики в козметичния бранш бяха свързани с името на Body Shop.
Затова, следвайки тази "звездна" стратегия, е добре да си помислите за наследник на вашия лидер, така че да намалите в максимална степен зависимостта на марката и компанията от една-единствена личност. Исторически погледнато, лидерите, обект на засилен интерес, обикновено са и създатели на своите едноименни компании. Това е било не само в миналото, а продължава и до днес. Дисни, Форд, Ферари, Бенетон, Шанел – силата и влиянието на създателите на тези компании и до днес са в основата на репутацията на техните марки. Но какво правим, ако нямаме такава харизматична личност в компанията си, но притежаваме всички качества да бъдем силно цитиран източник? Разбира се, че има стратегии и за тази ситуация. Ще разгледаме някои от най-често прилаганите, с което в никакъв случай не казвам, че няма други. Най-лесният начин е марката ви да владее най-голям пазарен дял. В този случай всяка информация, която излиза от вашата компания, става определяща за развитието на пазара. Но ако все пак не сте най-големите, а сте в подножието на върха, насочете усилията си или в посока да се превърнете в най-влиятелния играч, или намерете друг начин да влезете в информационния поток. А такива има със сигурност. Опитайте се да станете най-иновативната компания.
Обикновено иновациите са присъщи на по-малките. Те винаги са привличали вниманието на медии и потребители, така че ако вие прилагате иновационни техники или правите иновационни продукти, предлагате иновационни услуги или решения, това е сигурна предпоставка за превръщането ви в силно цитиран източник.
Другият начин да се наложите е да започнете да предлагате полезна информация – за потребителите, за конкурентите, за медиите. И тук съвсем убедено мога да кажа, че всяка компания разполага с такава информация, просто не я събира, анализира и споделя. Това е начин да създадете новина и да говорите авторитетно за това, което разбирате. И ако приемем, че иновациите и предлагането на полезна информация бяха трудни за реализиране в света на масовите комуникации, то в света на социалните медии всичко зависи от вас. Какво имам предвид? Днес никой не ви пречи да се утвърдите като авторитет и да общувате с потенциалните си клиенти. Просто трябва да сте твърдо убедени, че имате какво ценно да кажете и да намерите своето племе онлайн. Има много примери за бизнеси, тръгнали от един блог или форум. И тези примери ще стават все повече. Ако наистина можете, имате какво да предложите и това, което предлагате, е търсено и ценено от хората, за вас ще е относително лесно да превърнете себе си в марка и да бъдете цитирани както в онлайн пространството, така и в традиционните медии. Но времената поставят пред специалистите още едно предизвикателство. Общо мнение е, че днес марката е това, което излиза за нея в резултатите при търсене онлайн. А голяма част от съдържанието се генерира от потребителите, а не от тези, които управляват самата марка. Иначе казано, съвременната стратегия за превръщането на една марка в цитиран източник трябва да е насочена към активните създатели на съдържание онлайн. При всички случаи един забавен видеоматериал, качен в мрежите за споделяне на видеосъдържание, може да представи марката ви пред много хора. Но ако приемем, че реализирането на видео е по-сложно, то има много авторитетни блогъри, които биват често цитирани. Вероятно има и авторитетни блогъри сред вашите служителите, които използват блога като форма за споделяне на полезна информация с потребителите. И после на свой ред потребителите ги цитират и заедно с тяхното име споменават и вашата компания. Всъщност в голяма част от мислещите компании вече има отдел "Нови медии" или поне екип от специалисти по нови медии, които могат да отговорят на промените в публичното пространство.
И все пак единственият сигурен начин да се превърнете във влиятелна марка е, като дадете на хората сериозна причина да ви цитират – нов продукт, нова услуга, нови технологии, отговорно отношение, ценна информация, отношение към околната среда, уважение към общността и т.н.
Има и още нещо важно – ако искате да ви цитират, бъдете достъпни. Медиите работят със срокове и когато видят, че вие или други от компанията не се съобразяват с тези срокове, те просто си улесняват живота и цитират тези, които са коректни. Понякога нещата не са никак сложни. Задават ти въпрос и ти отговаряш. Като кажеш, че ще отговориш след една седмица, никой няма да те чака. Така че, за да ви цитират, бъдете достъпни и спазвайте сроковете. Иначе или изобщо няма да ви споменават, или ще ви цитират в отрицателен контекст. А това едва ли го желаете.

Стр. 106, 107

сп. Мениджър | Александър БОЙЧЕВ | 05.12.2010

И в електронните комуникации личното отношение е най-важно

ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ефективните имейл кампании и спама е много тънка. Тя е точно там, където се разделят добрият вкус от пошлостта, хубавото вино от оцета и възпитанието от лошото държание. Става въпрос за личното отношение. Имейл маркетингът е ефективен и практичен начин да достигнете до много хора. Директният контакт с получателите на разпространяваната информация е както възможност, така и отговорност. Възможност, защото можете да общувате без посредници с хора, които вярвате, че търсите, а отговорност – защото не трябва да злоупотребявате С доверието им. Достигането до тези лица се извършва чрез регулярно или кампанийно разпращане на електронни писма, които съдържат в себе си търговска информация. С имейл кампании е добра идея да популяризирате публична проява, например семинар, на който искате да привлечете партньорите си за участие. Използването на имейл съобщения е полезно и в случаите, когато искате да стимулирате лоялността на клиентите си и да ги уведомите за предстоящи промоции и оферти. Не на последно място с едно електронно писмо може да подсетите за себе си, като проявите лично отношение. Личното отношение в имейл маркетинга е същото като това в живия живот – не изпращайте писма, които никой не е поискал, а ако държите да се представите и запознаете, го направете учтиво и културно. Освен това имайте предвид, че не трябва да сте натрапчиви и нахални. Направете експеримент -подгответе електронно писмо, което искате да изпратите до група хора, и го прочетете на глас след 10 минути. Като чуете текста си, ще идентифицирате всички излишни прилагателни, както и ще проверите дали посланието ви се разбира. Обикновено отсрещната страна ще ви даде няколко секунди до половин минута, преди съобщението ви да бъде изтрито или дори по-лошо -маркирано в спам филтъра. Бъдете информативни, но не разточителни във фактите, бъдете полезни, но не нахални. С един имейл не можете да постигнете резултат. Но е хубава идея да накарате хората да посетят вашия интернет сайт или промоционалната страница за инициативата, за която искате да ги привлечете. Преди всичко обаче, за да приложите ефективни имейл решения, ще се нуждаете от база данни с реални електронни адреси на истински хора. Може да събирате тези адреси по различни начини – чрез регистрационна форма на сайта си, с която приканвате учтиво всички, които искат да знаят повече за бизнеса ви или за свързани с дейността ви анонси, да я попълнят. Този начин е естествен, хомогенен, но и бавен. Ако имате необходимост от бързина и ефективност, ще се наложи да потърсите услугите на специалист. Различни компании предлагат достъп до сортирани бази данни с адреси с по няколко хиляди записа, като цената за тази услуга е около 600 лв. за подготвянето и контрола на мейлинга плюс такса за всяко изпратено писмо (около 10 стотинки на мейл). Този подход крие риска, че може би няма да достигнете до лицата и хората, които наистина са важни за вашата кампания. Защото колкото и добре да е приготвена информацията във вашето писмо, тя ще създаде категорична агресия в сърцата на онези, които въобще не се интересуват от нея. Правилният подход би бил да се започне отнякъде. Ако нямате база данни, но искате да общувате директно с потребителите и партньорите си, потърсете експертна помощ. Започнете обаче и подготовка за изграждането на собствена база с потенциални лица за контакт. Съществуват и специализирани софтуерни решения, които могат да ви спестят време и усилия при създаването на мейл кампания. Благодарение на такова техническо решение може да разберете например каква част от мейлите ви са получени, отворени, прочетени, колко души са кликнали върху линковете от мейла и т.н. Подобни решения са ефективни в случаите, когато обработвате голяма база данни и разходът за подобна автоматизация няма да натовари бюджета ви прекомерно. Съществуват различни имейл кампании, които преследват различни цели и съответно са адресирани към различни хора. Затова и работата с базата данни е много важна преди началото на всякакви дейности. Съдържащите се имейли в една база трябва да бъдат осъвременявани постоянно, най-добре след провеждането на кампанията, защото така ще знаете кои са невалидните и кои не са заинтересовани. Също така е добра идея да се консултирате с Комисията за защита на потребителя (КЗП), за да сте сигурни, че няма да нарушите нечие спокойствие чрез спам.
Ако искате например да промотирате предстоящо събитие, трябва да прецените дали анонсът ви да стигне до висшия управленски състав (който взема решението за плащането на такси за участие и дава разрешение на служителите да присъстват). Или до самите служители (които може да видят в предстоящото събитие потенциална възможност за личностно израстване и да предприемат мерки вътре в компанията да получат като някаква форма на бонус възможността да отидат на това събитие). Когато разпращате регулярен нюзлетър с информация за предстоящи промоции или новини около вашата марка, избягвайте думата Sale (продажба). Твърде често тя е използвана от зловредния спам, поради което филтрите на пощенските кутии автоматично биха запратили писмото ви надалече, формулирайте ясни и информативни теми на изпращаните писма, за да могат получателите да се ориентират с един бърз поглед дали това е релевантно и важно за тях точно в този миг. Статистиката сочи, че ако изпратите 1000 мейла, повече от половината получатели ще изтрият автоматично писмото ви. Вие се борите за вниманието на една част от оставащите 500 контакта, като в зависимост от темата, обхвата и качеството на писмото ви ще "вербувате" по-голяма част от тях за вашите цели. Според агенция Jupiter Research около 25-30% от получателите на 1000 души ще отговорят. Разпращането на имейли може да не служи пряко за продажби. Понякога е полезно просто да информирате и да съобщавате с редовни бюлетини за случващото се във вашия бизнес. Хората искат да са информирани, затова ценят бързото и своевременно известяване. Важно е обаче да спазвате правилото, че такъв информационен имейл се разпраща само до хора, които изрично и предварително са потвърдили (например през сайта ви), че искат да получават подобна информация. В противен случай това би било непоискано търговско съобщение – спам, което би навредило повече на бизнеса и марката ви. Защото дори и в електронните комуникации личното отношение е най-важно.

Стр. 104, 105