в. Капитал I 10.12.2011 

Новият вестник на ТОШО ТОШЕВ ще се казва "Преса", каза бившият главен редактор на в. "Труд" на тържеството за 69-ия си рожден ден. В новия вестник ще работят голяма част от бившите негови колеги от вестник "Труд", като заместник главни редактори ще бъдат Валерия Велева, Пламен Енчев и Николай Стоянов. Първият брой на новия вестник ще излезе на 3 януари. "Думата преса е с двойно значение – едно като вестници въобще, а едно като машина или устройство за натиск. Както искате, така го разбирайте", обясни избора на заглавие Тошев. На тържеството присъства голяма част от политическия елит: министър-председателят Бойко Борисов, президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, много депутати, главно от "Коалиция за България", между които Румен Овчаров, Румен Петков, Корнелия Нинова, председателят на ВКС Лазар Груев, представители на прокуратурата като Николай Кокинов, Божидар Джамбазов, омбудсманът Константин Пенчев, министри, Любен Гоцев, Красимир Райдовски, банкерите Левон Хампарцумян, Цветан Василев, Цветелина Бориславова и Петя Славова, директорът на ВМА ген. Стоян Тонев и др.

Стр. 39

в. Капитал | Йово НИКОЛОВ | 19.11.2011

Изборът на нов председател на Съюза на издателите стана със скандал

В медийния бизнес скандалите са десетки хиляди пъти по-шумни от всеки друг бизнес, защото всеки от засегнатите има трибуна и се чувства длъжен да я използва, за да крещи шумно срещу съперниците си. На българския вестникарски пазар войните имат особена традиция и ако някой издател нападне друг, се започва дълъг период на контраатаки по всички възможни канали. Миналата седмица се случи нещо по-различно – избухна скандал между сериозните издатели. Изборът на председател на Любомир Павлов стана повод сдружението да напуснат "Новинар", "Стандарт", "Земя", "Тема" и "Банкер". В зависимост от това събитието беше отбелязано по различен начин от съответните вестници.
На следващия ден "24 часа" отрази събитието лаконично. Под заглавие "Любомир Павлов оглави съюза на издателите" вестникът цитира изказване на Павлов пред БТА, че Съюзът на издателите "няма да влиза нито в корпоративни, нито в политически спорове, а ще дава право на всеки да изрази това, което мисли". "24 часа" отбелязва и фактът, че Конфедерацията на работодателите поздравила Павлов с избора му за председател. Малката подробност е, че председател на КРИБ е съдружникът на Любомир Павлов в МГБХ Огнян Донев.
В лигата на напусналите нещата обаче не бяха толкова спокойни. "Стандарт" от първа страница съобщава под рубриката "Скандал". "Съюзът на издателите пред разпад. Изборът на Любомир Павлов за шеф взриви гилдията, написа всекидневникът. Скандалът е разказан подробно на цяла страница. От него става ясно, че досегашният шеф на СИБ Тошо Тошев и издателят на списание "Тема" Валери Запрянов са обвинили Любомир Павлов, че е бойкотирал наградите "Черноризец Храбър". Другото обвинение срещу Любомир Павлов било за издавания от неговата група вестник "България Днес". Запрянов заявил емоционално: "За първи път ме е срам, че съм журналист. Не искам да плувам по река, която става все по-жълта и пълна с трупове. Не можеш да издаваш авторитетни медии, а с другата ръка жълт вестник
, който да ти изпълнява мръсните поръчки", казал Запря-нов. "Стандарт" е дал думата на достатъчно хора, които също излизат от СИБ, за да аргументират решението си. Тошев се изказал, че напускането е "ясен знак". Светлана Шарен-кова (издател на в. "Земя") казва: "Погазиха устава", а съсобственикът на "Стандарт" Тодор Батков е заявил опасенията си, че съюзът "вече ще се използва за лични спорове и крамоли".
Направо с бутонките обаче е скочил "Уикенд" – през целия брой има нападки срещу Павлов и Донев. Буквално през страница следват материали със заглавия: "Огнян Донев плаща на Беновска", "Венелина Гочева предаде Тошо Тошев", "Ковачки броил 30 милиона на Любо Пъпката", "Скандалният Пенгезов в далавера с Огнян Донев". Жълтият вестник за първи път застава толкова директно срещу Донев и Павлов. От около две седмици двете вестникарски групи са в открита война помежду си и атаката на "Уикенд" тази седмица е поредното косвено доказателство, че седмичникът е част от медийната клика на Пеевски.
Показателно е, че с малки изключения в нито едно от изданията материалите не са подписани от журналисти. Сякаш колегите ги е досрамяло да сложат името си под тази страница.

Стр. 6

в. Земя | 21.11.2011

Все още не е решено окончателното име на новата медия, но имената "Власт" и "Народ" , "Преса" и "Трибун" са сред вариантите на обсъжданите имена, пише в социалната мрежа фейсбук, където е публикуван документът на търговските марки, които бившият главен редактор на "Труд" е запазил за новото си издание в Патентното ведомство. Разликата между "Власт" и "Народ" е точно толкова голяма, колкото и между "Преса" и "Трибун". Първоначалният вариант, който е бил обсъждан, е "Трибуна", но той не е включен сред вариантите на регистрираните търговски марки. В началото на септември Тошев регистрира ново дружество, наречено "Обединени свободни медии" АД. Предметът на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Акционери в него с равен брой акции са Тошо Тошев и Валери Запрянов, главен редактор на списание "Тема". Дружеството е регистрирано на домашния адрес на Тошо Тошев. Медийният му проект ще включва едновременно списание, вестник и новинарска агенция, с който бившият главен редактор на "Труд" планира да се завърне след Нова година на медийния пазар.

Стр. 3

www.capital.bg I 16.11.2011

Изборът на Любомир Павлов за председател извади на показ конфликтите между издателските групи

Съюзът на издателите в България (СИБ) се разцепи – представителите на няколко издания заявиха официално, че напускат организацията в знак на протест срещу избора на Любомир Павлов за негов председател. Това се случи след драматични тричасови спорове при закрити врати, които останаха скрити за журналистите. Напусналите са "Стандарт", "Тема", "Банкеръ", "Земя", "Новинар" и досегашният председател Тошо Тошев.

Днешните събития са логичен финал на конфликтите между издателските групи, които ескалираха в последните месеци и прераснаха в медийни войни. Враждите между издателствата проличаха и по време на последните награди "Черноризец Храбър", връчени на 10 ноември, които бяха бойкотирани от част от членовете на съюза. (В номинациите за наградите не участваха журналисти на "Икономедиа", "Медийна група България холдинг" и "Сега".)

Изборът на Любомир Павлов

Заседанието на издателите се очакваше с голям интерес, заради избора на нов председател. До момента съюзът се оглавяваше от Тошо Тошев, който представляваше "Медиа холдинг" – фирмата, издаваща вестник "Труд". Преди два месеца обаче Тошев напусна "Медийна група България холдинг" и обяви, че ще прави нов вестник в съдружие с главния редактор на сп. "Тема" Валери Запрянов. Двамата регистрираха обща фирма "Обединени свободни медии" АД, в която акциите са разпределени поравно между тях.

На предишното заседание на Съюза на издателите Любомир Павлов, съдружник в "Медийна група България холдинг", поиска Тошо Тошев да бъде освободен от председателския пост с аргумента, че той вече не представлява "Медиа холдинг". В отговор Тошев съобщи, че е придобил акции от дружеството, издаващо сп. "Тема", тоест той продължава да е "издател".

Днес двамата се очакваше двамата отново да премерят сили за председателския пост. В крайна сметка Тошев не беше номиниран изобщо. Така Любомир Павлов беше избран с 11 гласа. Той беше и единствената номинация, след като издателят на вестник "Капитал" Теодор Захов и на "Марица" Степан Еремян си направиха отвод.

Още преди същинското гласуване част от участниците в заседанието напуснаха. "Знам само, че съюзът вече няма да е същият, защото хората, които си отиват, са сред създателите на съюза. Смятам, че това няма да са и единствените хора, които ще си тръгнат от него", заяви пред журналисти Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема".

Закрити врати и Twitter

Драматичното зеседание беше съпроводено от скандал с изтичане на информация. Главно действащо лице в него беше Христо Грозев, отстраненият съдружник в "Медийна група България холдинг", който води дело срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за изхвърлянето на неговата фирма "БГ Приватинвест" от управлението на холдинга. Той предложи в началото на заседанието вратите да бъдат отворени за чакащите отпред журналисти. Повечето от издателите обаче отхвърлиха предложението.

Малко след това Грозев започна да публикува в профила си в Twitter цитати от изказванията на участниците. Така стана ясно, че издателите имат проблем с кворума, тъй като няколко члена не са платили членския си внос, както и че още в началото издателите са си разменили взаимни обвинения за "неназованата война" помежду им.

Също чрез "кореспонденциите" на Грозев стана ясно, че неговият бивш съдружник и настоящ враг Любомир Павлов е предложил държавата да поеме разпространението на вестниците. Издателят на "Стандарт" Тодор Батков пък е заявил, че двете големи медийни групи в България (на Любомир Павлов и Делян Пеевски) субсидират изданията си, заради война помежду им, която е за сметка на всички останали. Той алармирал и че през 2012 г. вестниците ще получат по-малко пари от рекламодателите за сметка на електронните медии.

Малко преди 14 часа стана ясно, че няколко медии са заплашили да напуснат СИБ. Новината съобщи също Христо Грозев. Минути по-късно се разбра, че в залата е избухнал скандал, заради изтичането на информация. На Грозев е било забранено да пуска повече съобщения през Twitter.

Размяна на обвинения

Скарването на издателите стана официален факт в ранния следобед, когато Валери Запрянов и Тошо Тошев напуснаха демонстративно заседанието, последвани и от други участници.

"Основното изискване към лицето на съюза е морал, което нови добавена стойност на организацията. Всички, които влизахме в съюза, когато се създаваше, първо бяхме журналисти и след това бизнесмени. Сега, след избора на Павлов, организацията става един фирмен съюз, а един такъв вече има създаден", заяви Валери Запрянов. Той обясни, че не е гласувал в избора на председател и предпочел да напусне заседанието.

"Ние издателите имахме едно споразумение помежду си да не заставаме зад жълтата преса и да не създаваме жълти вестници. Човекът, който оглави съюза (Любомир Павлов – бел.ред.) създаде жълт вестник между две заседания и наруши този принцип", добави Запрянов.

Издателят на "Стандарт" Тодор Батков коментира, че се оттегля от организацията, тъй като според него съюзът ще се използва за корпоративно влияние и лични интереси (цитатът е по БТА).

"Днес страстите и емоциите надделяха над прагматичното. За мен това е малко странно, защото съюзът трябва да го има. Има много работа да се върши и да се развива. Нормално е да има разногласия, но не е редно да бъдат толкова силно акцентирани. Затова има и управителен съвет, чрез който да се осъществява обратната връзка с издателите", коментира пред dnevnik.bg Теодор Захов от името на "Икономедиа".

"Вярно е, че има членове, които не приемат г-н Павлов, но постът не е пожизнен. Предстои му да се докаже, предизвикателствата пред него са големи, защото трябва да се решават принципни въпроси – за етиката в медиите, за разпространението, разпределянето на рекламните бюджети, за бъдещето на хартията и тиражите. Това са много чувствителни теми за бизнеса и по тях трябва да се търси общо решение. Това са проблеми, които няма как да се решат от всяко издателство по отделно", допълни Теодор Захов.

Новият председател Любомир Павлов обяви пред журналисти: "Оставяме отворена вратата към всички, които днес реагираха емоционално". "В България често крадецът казва дръжте крадеца. Много хора се притесняват, че в мое лице ще има човек, който ще защитава свободата на словото и демокрацията", заяви Павлов, цитиран от БТА.

В отговор на въпрос той посочи, че общо с правосъдието има всеки българин, но е важно да има справедливост. Ние не пренасяме в медиите спорът, който е в съда, отбеляза Павлов. По думите му съюзът не бива да влиза нито в корпоративни, нито в политически спорове, а да дава право на всеки да изрази това, което мисли и вярва, допълва агенцията.

Оригинална публикация

Нова телевизия, Карбовски: Директно | 05.11.2011

Водещ: Тошо Тошев, доайен, думата „доайен” харесва ли ти?
Тошо Тошев: Малко тъжно звучи, но ви благодаря!
Водещ: Кога започва новият вестник?
Тошо Тошев: Новият вестник от нова година.
Водещ: От нова година, от 1 януари?
Тошо Тошев: Ами може би, но не по-късно от втори.
Водещ: Няма да ми кажеш как се казва?
Тошо Тошев: Не съм готов още. Тук мога да ти кажа даже нещо любопитно. Понеже няколко пъти се спрягат различни имена, някои от които даже са неизвестни на мен възможност, се намериха предприемчиви млади мъже, които хукнаха да ги регистрират. Доста е любопитно. Показва голям интерес… Няма да ги купувам, ще си измисля име.
Водещ: Това е лесно поне.
Тошо Тошев: Не знам дали е лесно, но не е невъзможно.
Водещ: Мене ще ме поканиш ли?
Тошо Тошев: Като автор да.
Водещ: Като автор?
Тошо Тошев: Ти си автор. Ти си автор и аз с удоволствие бих работил с теб на едни и същи вестникарски страници.
Водещ: Сега ми кажи колко ти е мъчно за „Труд”? Имаш ли какво да кажеш или затваряме тази страница?
Тошо Тошев: Значи ще бъда съвсем кратък. Мене ме напуснаха от „Труд”. Аз не съм напускал „Труд”. Аз работих в този вестник 29 години и 9 месеца.
Водещ: С други думи прецакаха ли те?
Тошо Тошев: Не искам да употребявам подобни думи, не съм от хората, които се жалват, които хленчат. Не, не. Аз обичах „Труд”, аз не съм работил в „Труд”, „Труд” беше моят живот. Не преувеличавам. Мога да се аргументирам, но не е нужно.
Водещ: Виж какво са написали – 30-годишен труд. Колко години откара? 29…
Тошо Тошев: 29 и 9 месеца, точно.
Водещ: Е 30-годишен…
Тошо Тошев: Да, да. 20 години бях негов главен редактор.
Водещ: …кое ти е най-мъчно от „Труд”?
Тошо Тошев: За хората.
Водещ: За журналистите?
Тошо Тошев: за моите колеги.
Водещ: Те остават ли там?
Тошо Тошев: Една част остават, една част идват при мен в новия ми проект.
Водещ: Взимаш си.
Тошо Тошев: Поканих някои, няколко души ми отказаха по различни причини и аз не им се сърдя, това е нормално, но повечето от тези, които поканих, идват при мен. По приятно ми ставаше обаче в случаите, когато сами ми се обаждаха някои от колегите и изразяваха желание да дойдат в новия ми вестник и аз с удоволствие ги взимах.
Водещ: Ами те са си твои, в смисъл повече…
Тошо Тошев: Без изключенвия. Мои, разбира се с известна условност е това понятие. Аз съм ги откривал като репортери, като журналисти, аз съм ги назначавал. Мисля, че на всеки един повече или по-малко съм помагал.
Водещ: Валерия Велева ще бъде ли?
Тошо Тошев: Валерия Велева е зам.-главен редактор. Тя е голямо име.
Водещ: Не си и сърдит за това минало, общото ви минало?
Тошо Тошев: Няма за какво да съм й сърдит. Не, виж, това понятие между сериозни хора сърдит не съществува. В работата какво ли не се случва, някой път някой може да направи стъпка встрани, това нищо не означава. Важното посоката да е точна.
Водещ: Някой път срамувал ли си се от професията журналист? Идва ли такова време? Напоследък не е приятно.
Тошо Тошев: Страхотна е нашата професия. Цивилизацията според мен не е измислила нищо по-добро за обмен на информация между хората от журналистиката. И независимо от технологиите, независимо от това, че много хора вещаят, някак си смехотворно ми звучи едва ли не край на журналистиката. Тя е безкрайна. Как ще си обменят информация хората. Друг въпрос са технологиите. Сега, журналистиката, за да бъде тази, която аз уважавам и която, убеден съм, и хората искат да получават, трябва да бъде почтена. Журналистиката трябва да бъде почтена и коректна. Не лява или дясна. Призванието на журналистиката въобще е да бъде в опозиция на управлението, на управлението на каквато и да било структура, в това число и на държавата.
Водещ: Винаги да им се караме.
Тошо Тошев: Ами хайде да не употребяваме думата „караме”, че ми звучи малко махленски, но винаги да им казваме истината, тази, която мислим и като оценка за тяхната работа. Но, извинявай, трябва да бъде коректна. Журналистиката освен опозиционна към управлението задължително трябва да бъде коректна. Това е моето мото, към това съм се стремял. Виж сега, ще ти кажа, ако позволяваш, това е моя любима тема. Журналистът за разлика от локомотивния машинист би трябвало според мен официално да му бъде признато право на грешка. не може да не сбърка един журналист. Виж, един вестник, 40-страничен, започва да се произвежда, да се прави от 12 часа по обед и в 18-18.30 ч той трябва да отиде в печатницата. Обикновено той се прави от млади момичета и момчета.
Водещ: Могат да сбъркат.
Тошо Тошев: Не може да не сбъркат. Всеки ден в е дин вестник от около 40 стр. Има около 250 дописки, заглавия. Няма начин поне в 2, 3, 5 % от тези заглавия да има нещо неточно, нещо сгрешено. Това е простимо. Той трябва да може да се извини вестникът, разбира се, това е задължително. Но кое не е простимо? Не е простимо да си измисля, да се клевети, да се лъже. Това не е простимо. Ето от това понякога ме е срам.
Водещ: А това се прави зловещо в момента и се превръща в…
Тошо Тошев: Искаш ли да ти кажа нещо, не знам дали ще бъде метафорично, във връзка с това, което ти нарече зловещо? Нострадамос, известно като име, бил предрекъл, че жълтата раса през 20-тия век ще завладее Европа.
Водещ: Може би не говори за Китай?
Тошо Тошев: Значи китайците са една симпатична жълта раса, аз ги уважавам, те направиха бум, но това е друга тема, не ни е тема. България е част от Европа. Жълтата медийна раса завладя България. Признавам го, то е факт. И за разни медийни (…) всъщност издевателстват над читателската аудитория, която си купува, плаща със стотинки…
Водещ: За да бъде лъгана.
Тошо Тошев: Възможността да бъде излъгана.
Водещ: Какво означава това?
Тошо Тошев: Никога нищо лошо срещу читателя. Негово право е, негово свещено право е да си купува каквото иска, да му се радва колкото иска и колкото може. Но ето, на фона на всичко това аз мисля, че се създадоха предпоставки за моя проект. Всъщност като че ли читателят, сериозният читател, има такъв интелигентен и умен читател в тази държава, този читател има нужда от един сериозен вестник, който ще се опитва и ще го постига да бъде опозиционен на управлението и да бъде коректен.
Водещ: Може би рискуваш на надцениш малко читателя и потребителя на медия.
Тошо Тошев: Предпочитам така, отколкото да го подценявам.
Водещ: Да го подцениш, със сигурност ще успееш да го подцениш.
Тошо Тошев: Не, не, не искам да го подценявам. Читателят може да прецени кое е добро и кое не е. Ако се излъжа, толкова по-зле за мен обаче.
Водещ: забелязваш ли обаче, че това не е просто да говорим за жълто, появиха се нови жанрове даже, жанрът отмъщение, това е вестникът да почне да ти отмъщава за нещо лично, някой се разсърди на тебе, на мене и започва да пише директно.
Тошо Тошев: Това, за жалост, си прав, твое е откритието, ти го нарече великолепно като жанр. Аз не знам. Ето, скоро в един вестник бяха цапардосали бившата ми съпруга по един отвратителен начин. Вероятно заради мен, за да накажат мен. Дълбоко непочтено, немъжко, подло…
Водещ: Как предпочиташ да говорят за това.
Тошо Тошев: Директно.
Водещ: Те я наказаха толкова обидно, че няма накъде…
Тошо Тошев: Все пак нека да запазим някаква хигиена обаче. Надявам се, че и двамата се имаме за сериозни мъже и за сериозни журналисти! Не искам…
Водещ: Отмъщение ли беше това?
Тошо Тошев: Според мен да.
Водещ: За какво?
Тошо Тошев: Разбрах след това, че сме взели един човек на работа в новия ми вестник, който те имали желание да привлекат при себе си. Доста смешно, да.
Водещ: В този смисъл някой път не ти ли се иска да можеш да сложиш ред, или някой друг да сложи ред в печата? Както има СЕМ, непрекъснато ни мачкат за разни глупости, така и в печата да има един..?
Тошо Тошев: Аз съм бил винаги против понятието закон за печата.
Водещ: Защото?
Тошо Тошев: Защото това ще развърже ръцете на държавата и на нейните адвокати, а адвокатите на държавата са (…), ще развърже ръцете за саморазправа, за саморазправа с неудобните медии. Не е ясно, не може да вярваме на добрия чичко министър-председател, който и да е той.
Водещ: Как да не може, правим го от доста време?
Тошо Тошев: Ами за сметка на тези, които сами… вярват. Аз съм от тези, които се опитват да мислят. Така че един закон за печата би бил според мен ретрограден. Но достатъчно е просто, виж сега какво е достатъчно, то е доказано, достатъчно е да се спазват законите. В. „Билдцайтунг”, който има милионен, многомилионен тираж в Германия с нашите понятия за жълтата медийна раса всъщност е един жълт вестник…
Водещ: Там измислят ли си?
Тошо Тошев: Те не могат да си позволят да си измислят. Ще им спукат гьона от глоби, от присъди, милиони ще плащат.
Водещ: А ние?
Тошо Тошев: Колегата Слави Трифонов се опита да осъди някакви жълти вестници…
Водещ: Той ги осъди, да.
Тошо Тошев: Да, ама на какво?
Водещ: На малко, на нищо.
Тошо Тошев: На дребни суми, които се изплащат с лекота. Аз съм за абсолютно спазване на закона. За правораздавателна система, която да брани хората от клевети, включително и от медийни клевети. В това отношение не бих допускал компромиси, ако зависи от мен.
Водещ: Не искаш да се регулираш. Между другото преди малко пропуснах този въпрос…
Тошо Тошев: Как да не искам, искам да се регулираме.
Водещ: Може и малко по-строго да бъде, защото то става, защото те в момента продължават…
Тошо Тошев: Нека да не бъркаме нещата! Нека да бъде строго към политиците, които имат реална власт, журналистите нямат власт, журналистите се борят за всяка своя дума. Нека политиците, които примерно издевателстват над закона, издевателстват над хората, които са ги избрали, които са ги назначили на работа, нека към тях да бъде по-строг законът.
Водещ: …трябва ли да вярват на медиите, които пишат тези дни за него? Може ли да се вярва на..?
Тошо Тошев: Аз не бих искал да говоря от името на Бойко Борисов, защото нямам представа дали вярва или не, но аз не мисля, че той е наивен.
Водещ: Иначе как си ти?
Тошо Тошев: В смисъл, добре. Добре съм. Малко съм пресипнал в момента, някакъв грип ме мъчи.
Водещ: На хората крещиш ли, караш ли им се?
Тошо Тошев: Никога. Аз когато съм много ядосан, примерно на планьорка, водил съм в продължение, еди път изчислявах около 4 години пълни, календарни като физическо време години от живота ми съм бил на планьорка. Това е време, в което се планира вестникът. Сметнал съм го да, и сега мога да направя сметка, но ще загубим време, а то е скъпо в една телевизия. Когато съм много ядосан, говоря тихо, едва ме чуват.
Водещ: И всички млъкват в този момент?
Тошо Тошев: Когато говоря всички млъкват, не само в този момент.
Водещ: Колко си опасен, между другото имаш тука много хубав въпрос, опасен човек ли си?
Тошо Тошев: Не, мисля, че съм добър човек.
Водещ: Свестен. Тук има много хубав въпрос.
Тошо Тошев: Така мисля аз.
Водещ: Маргарита Цветкова пита, мислил ли един ден Тошо Тошев да напише книга за всичко, което знае?
Тошо Тошев: Много благодаря на Маргарита! Аз в момента завършвам една книга. Тя се казва „Лъжата”. Това е третата книга от моята поредица „Лъжата”. Всичко, което знам за политиците и се е случвало в последните, това, което не е популярно, това, което не е написано вече във вестниците и показано по телевизиите, и в което аз лично съм участвал по някакъв начин, иначе да преразказвам преживяванията на други хора не е коректно, не е коректно просто, не е мое, в тази книга ще го има. Ще има и много страници за моя личен живот. Сега, какво няма да го има, включително и за политиците? Защото понятието всичко е доста сложно понятие. Личните неща от личния живот, включително и на политиците няма да го има. Аз на някои от тях знам много неща, но това е дълбоко некоректно.
Водещ: А не е ли редно да бръкнем в личния живот на политиците, а не в личния живот на Гълбин Боевски да мачкаме?
Тошо Тошев: Значи личният живот дотолкова, доколкото засяга и останалите хора. Но един политик, дори и да е президент, дори и да е министър-председател, министър, какъвто щете, той има право на своя лична слабост, той има право на личен живот.
Водещ: …незаконен син.
Тошо Тошев: Какво значи незаконен син?
Водещ: Нищо не значи.
Тошо Тошев: Няма такова понятие.
Водещ: Това е понятие от вестниците, на колегите…
Тошо Тошев: Ами този, който го е написал може да е незаконен журналист. Няма незаконен син.
Водещ: Това е супер яко, незаконни журналисти да работят в медиите.
Тошо Тошев: Некоректният, измислящият, фалшивициращият истината човек може да бъде само незаконен журналист, той не е журналист.
Водещ: А не ли вредно примерно журналист и политик да са приятели?
Тошо Тошев: Не, защо? Те са колеги. Виж, и журналистът, особено политическият, пък и не само политическият, се занимават с политика. И политикът, професионалният политик какво прави друго освен политика?
Водещ: Понякога и журналистика.
Тошо Тошев: А понякога и журналистика. Сега, понятието конфликт на интереси е сложно понятие. Но това би означавало и политиците помежду си да не могат да бъдат приятели, и журналистите помежду си да не могат да бъдат приятели. Сложно е, но не виждам нищо осъдително. Достатъчно е да се спазват някои почтени принципи.
Водещ: Все пак някой трябва да дефинира хигиена може би вече в тези отношения, защото се поучихамного…
Тошо Тошев: Няма нужда да се дефинира нещо, което е дълбоко ясно. Виж, не трябва да се лъже, казах го вече, да не стане банално…
Водещ: Те са свикнали заради „Труд”, прочитат вестника и казват, във вестника го пише. После взимат жълтия вестник и казват, в другия вестник пише. За тях и това е вестник, и това е вестник. Ти разбираш ли кое те убива тебе?
Тошо Тошев: Защото и двете са на хартиен носител.
Водещ: Ей затова. Казват във вестника го пише, ама кой вестник е това?
Тошо Тошев: Зависи от хората. Хората трябва да бъдат по-взискателни. Тези, които си дават стотинките, трябва да знаят за какво ги дават. И ако взимат вестника като семки за забавление и плюят така да се каже настрани мръсотията, което не е много културно и естетично, тяхно право е разбира се. но нека да внимават какво купуват и за какво го използват.
Водещ: Ще има ли Черноризец Храбър тази година?
Тошо Тошев: Трябва да има Черноризец Храбър…
Водещ: Иначе аз ще бъде един от последните носители, нали?
Тошо Тошев: Ти си един от носителите и се надявам, че това ти харесва!
Водещ: Благодарение на „Стандарт”.
Тошо Тошев: Да, ти си автор там постоянен и аз там те чета. Тук те гледам по някой път, а там те чета.
Водещ: Тази година какво ще стане?
Тошо Тошев: Тази година ще има Черноризец Храбър независимо, и тази година ще има, за догодина не знам, независимо от бойкота прави най-голямата пресгрупа, няма да я назова, без да искам, няма да я назова.
Водещ: Аз се сещам коя е.
Тошо Тошев: Да, сещаш се…
Водещ: Добре, защо не можа да се разбереш… ти си се разбирал с толкова правителства, не можа да се разбереш с твои партньори?
Тошо Тошев: Те не са ми партньори.
Водещ: Е не ти ли бяха, какви бяха?
Тошо Тошев: Никога не са ми били партньори.
Водещ: Просто купиха вестника?
Тошо Тошев: Просто купиха вестника, купиха вестниците.
Водещ: А да не би са унищожаваме една хубава награда, тази награда беше изключителна?
Тошо Тошев: Надявам се това да не се случи. Тази година, независимо че номинациите са на около 40 души, за жалост между номинираните и между номиниращите се няма да има журналисти, които като че ли бяха заставени, като чели казвам, заставени да оттеглят своите материали, пратени да бъдат евентуално номинирани и наградени от някои от най-популярните български вестници, заставайки поради някакви странни съображения, битката е за власт, колкото и смешно да е това.
Водещ: Не, това е просто някой я дефинира тази награда като твоя награда в голяма степен, затова иска да си направи негова.
Тошо Тошев: Моята скромна заслуга е, че аз я измислих, но истината е, че това е дело на Съюза на издателите, не е мое дело. И ако това е заслуга в продължение на 10 години, на 11 всъщност почти, аз съм председател на Съюза на издателите, отдавна исках да бъда сменен, идваше ми в повече, да си призная, отказваха ми колегите по най-различни съображения, примерно да не се разпаднел съюзът, сега г-н Павлов иска да стане, Любомир Павлов да стане председател на Съюза на издателите, знам, че води масирана предизборна кампания, ще има скоро отчетно-изборно събрание, аз вероятно ще…
Водещ: Ще се оттеглиш?
Тошо Тошев: Ами не искам да влизам в глупави битки, за какво?
Водещ: Може да се окаже, че тази година ще бъде последната година на Черноризец Храбър?
Тошо Тошев: Не искам да е така.
Водещ: И аз не искам да е така. Кого каним сега на награждаването? Политици каним ли, както винаги?
Тошо Тошев: Каним, виж, тук ще те коригирам. Тези, които каним, някои от тях случайно са политици. Защо? Какво искам да кажа? Каним героите на журналистическите дописки.
Водещ: каним нашите персонажи.
Тошо Тошев: Да, нашите персонажи. За кого пишат най-често журналистите?
Водещ: За Бойко.
Тошо Тошев: Ами за Бойко, каним го разбира се, защо да не го поканим? Нещо обидно ли има в това? Не, напротив, той идва. Симеон Сакскобургготски канихме и му връчихме награда Тиква на годината. Той не дойде да я вземе, но Митко Цонев я взе от негово име, който му беше говорител тогава. Имаше такъв един конкурс, не по линия на Съюза на издателите, по линия на вестника, в който работех аз тогава. Какво искам да кажа, политиците уважават журналистите чрез присъствието си там. Те уважават награждаването на журналистите за техните остри материали. Почти няма голяма награда в отделните категории, които да не са свързани с остра критика към различни представители на властта или към цялата власт.
Водещ: Просто те трябва да дойдат, за да присъстват на награждаването на тези, които ги критикуват? Така ли трябва да го дефинираме?
Тошо Тошев: Така е, то е така.
Водещ: Последен въпрос към Тошо Тошев. Успех пожелавам на вестника между другото! Много ще се радвам да има опозиционен, нов, коректен. Свобода на словото има ли? Някога за тебе имало ли е несвобода на словото, имаше ли проблем?
Тошо Тошев: Това е сложен въпрос. Разбира се, че е имало…
Водещ: Кажи за 30 години къде направи компромис по отношение на свободата?
Тошо Тошев: Пазил съм мои приятели. Ако някой ти каже, че никога не е правил никакъв компромис, сигурно ще те излъже… Пазил съм няколко мои приятели. Не съм ги пазил от престъпления, не се е случвало, нямам такива приятели, но от оплюване със сигурност съм пазил всички, които съм могъл да опазя, от оплюване. Думата оплюване, нали, от критика не. Сега, имаме ли време, 2-3 мин. ми трябват?
Водещ: 1 мин. имаме.
Тошо Тошев: За свобода на словото. Има една митология, според която преди 20-21 години е имало тежка цензура в медиите. Това не е съвсем така. Сложно е, сложно е. Имаше ред, който се наричаше партиен ред, имаше партийна линия. Цензура нямаше.
Водещ: А сега?
Тошо Тошев: Сега е по-страшно в някои корпоративни издания. Защо? Защото тогава, ако отделът на ЦК на БКП беше този, който бдеше за чистотата на партийната линия, сега отделът на ЦК е собственикът, който е в коридора и в тоалетната заедно с журналиста.
Водещ: Не, и с политика е в тоалетната.
Тошо Тошев: Той посещава политика. И всъщност кое е водещото в този тип корпоративна журналистика, която е негативна, иначе тя може да бъде почтена, ВАС примерно, който беше доскоро в България, е един почтен издател, той не се интересува да прави пари от изданията, използвайки тяхното влияние, а чрез изданията. Изданията да му носят пари чрез продажба на реклама.
Водещ: Без да продава влияние.
Тошо Тошев: Без да търгува с влияние. Докато издателят, който не иска да прави бизнес, чист бизнес и да печели примерно от вестника, продавайки го и продавайки рекламна площ, а чрез влиянието, което може да изтъргува, всъщност е този нежелан корпоративен тип издател.
Водещ: Последен въпрос, защо не отидеш да почиваш? Вършил си доста за тази държава, направил си доста?
Тошо Тошев: Какво е това, на мен това не ми е ясна, не маниернича?
Водещ: Ти като Лили Иванова…
Тошо Тошев: Не, не съм като Лили Иванова, аз не мога да пея. Мисля, че и тя не може да пише. На мен ми харесва да работя. Аз имам добрият житейски шанс да обичам работата си и моето хоби да е работата ми. И още нещо, и моето семейство да е вестникът ми.
Водещ: Тошо Тошев идва на нова година, така да го обявим.
Тошо Тошев: Много благодаря!

в. Всеки ден | 15.10.2011

"24 ЧАСА" и "Труд" са заплашени от закриване, защото скоро няма да има журналисти, които да ги списват. "Всеки ден" научи, че цели отдели се пренасят в новия вестник на Тошо Тошев, който наскоро окончателно напусна "Медийна група България" и обяви, че ще прави ново издание.

Преселението започнало от крими отдела на "24 часа", и то не толкова заради повечето пари, които Тошев предлага, а заради намалените заплати във ВАЦ-овите издания. Репортери от отделите правен, спортен и култура също обмисляли варианта да се разделят с ежедневника и да пристанат на Тошо Тошев. И известни автори на вестник "Труд" не са далече от идеята да сменят работното си място. Сред тях е Валерия Велева, която от няколко месеца работи като външен автор в "Стандарт", след като напусна със скандал изданието.
Най-силното крими перо на "24 часа" Блага Георгиева, която миналата година грабна "Черноризец Храбър" за разработките си по бандата на "Наглите", напусна вестника, в който се труди над 10 години и от 12 септември вече се грижи за медийния образ на новия председател на Софийски градски съд Владимира Янева. Още трима от криминалните репортери на вестника също са подали молбите си за напускане, като двама от тях със сигурност ще са част от новия проект на Тошев. Двама репортери от правния отдел на "Труд" пък солидарно напускат след смяната на властта и като верни кучета отиват при Тошо Тошев.

Колегите им от отдели "Общество" и "Икономика" също са подали молби за напускане

Новото издание "Трибун" тръгва до месец. То ще бъде подкрепено от сайт. Междувременно стана ясно, че Тошев гради цяла медийна империя с парите от продажбата на акциите си. Медийният бос е продал старата сграда на "Труд" и така е получил допълнителен капитал. С парите веднага е откупил закъсалото списание "Тема", което влиза в новия му пул. В групата ще има и интернет сайт. Същевременно ситуацията в бившата ВАЦ е критично. Актуалната сводка за тиражите показва, че "Труд" е паднал под критичните 50 000 броя. "24 часа" напълно се е сринал – миналата седмица тиражът му бе 44 400 копия. Непродадените количества на двата ежедневника са между 40 и 50% в различните дни.

Стр. 10

Дарик радио, Денят | 04.10.2011

Водещ: В първите дни на новата година на вестникарския пазар в България ще се появи ново издание – вестникът, който подготвя журналиста и бивш главен редактор на „Труд” Тошо Тошев и главния редактор на списание „Тема” Валери Запрянов. Знаете, че след като в началото на годината стана факт продажбата на „Труд” и „24 часа”, в края на август Тошев напусна Медийна група „България”, в чийто борд беше вицепрезидент. Мотивът му – несъгласие със стила на ръководството на пресгрупата. Все още се обсъжда името на новия вестник, който ще бъде подкрепен от съдружник от чужбина. В интервю за „Денят на Дарик” Тошо Тошев увери, че веднага след като договореностите с този съдружник бъдат финализирани, ще представи публично кой стои зад помощта за новото издание. Според Тошев, през последната година на печатния пазар у нас нахлуват бизнесмени, които не са професионални издатели и това срива медийния пазар. Чуйте разговора на Йовка Йовчева с Тошо Тошев.
Репортер: Г-н Тошев, през последната година има сериозна динамика на вестникарския пазар. Кризата или по-скоро някакви, как да кажа, дори закономерни процеси наложиха това? Смени се собствеността на „24” и „Труд”, два нови вестника лятото се появиха, сега се чака вашето ново издание. Как Вие лично тълкувате тази динамика?
Тошо Тошев: Динамиката наистина е голяма и тази динамика и по-точно новите собственици на сериозните медии – искам да направя веднага една уговорка, говоря преди всичко за хартиените медии, за вестниците на първо място – та всъщност, промяната на собствеността доведе на пръв поглед, като че ли невидими за обикновения човек, но всъщност сериозни размествания на пазара. Оказа се, че огромната част от новите собственици всъщност не са професионалисти издатели. Тъй като всъщност навсякъде по света сериозните вестници в крайна сметка са собственост на частни компании, но има голяма разлика дали компанията е професионален издател. Пример давам с доскорошния собственик на споменатите вестници немска групировка ВАЦ, която е един могъщ медиен концерн с европейска стойност. Съвсем друго е, когато издателят има някакъв друг сериозен бизнес. Не говоря дали този бизнес е 100% легитимен, дали е сенчест. Ако той е сенчест, драмата става още по-голяма, да не кажа, убийствено, убийствено тежка за медията, която става собственост на този издател, да речем. Разликата между тези две групи издатели води до сериозните сътресения на какъвто и да било вестникарски пазар. За жалост, като че ли в България последната година надделя собствеността на бизнесмени, които не са професионални издатели. Те нахлуват на вестникарския пазар със своите амбиции. Не искам нищо лошо да кажа нито за амбициите, нито за хората, но: първо, те са непрофесионалисти; второ, при тази криза въобще, икономическа, стопанска, при тази слабост въобще на икономиката в нашата страна видимо има някакъв друг вид мотивация за нахлуването, стремглавото нахлуване на богати хора на медийния сектор.
Репортер: Каква би могла да бъде тая мотивация?
Тошо Тошев: Аз няма да гадая, но тя би могла да бъде наистина всякаква. Може да подсказва амбиции в сферата на политиката. Чрез медиите може да се прави политика, да се подкрепят политически структури, партии, да се подкрепят политики и хора и да се получават дивиденти, някакъв вид дивиденти. Това могат да бъдат мераци за лична реализация, за популярност. Защото един бизнесмен може да е много богат, може да има страхотно успешен бизнес в каквато и да било сфера, но той да е известен на собствения си семеен кръг. А може би иска да лекува някакви свои комплекси.
Репортер: Губи ли медийния пазар от това?
Тошо Тошев: Той не губи. Той се срива, тъй като тогава, когато ти не си тръгнал да правиш, това е принципното положение, според мен, когато ти не правиш бизнес, чист бизнес, искаш да произвеждаш едно издание, за да печелиш чрез него, чрез качествено издание. А то за да е качествено, трябва да е свободно, то трябва да има гаранция. Хората, работещи в него, трябва да имат гаранцията, че могат да мислят свободно, че могат да реализират това, което таланта, познанията им дават възможност да излеят върху белия лист образно казано. Та ако собственикът иска да прави наистина такъв вид почтен бизнес, изданието има шансове да бъде успешно. Ако собственикът има друг вид амбиция, а не да прави бизнес чрез изданието, а изданието да му подпомага основния бизнес, от където той е тръгнал и намерил пари, за да купи вестника, да речем, ако иска да постига някакви свои политически болежки, ако иска да лекува свои комплексни рани, ако иска да задоволява някакво свое его, тогава всъщност медията става подчинена. Когато се говори за свобода на медията, този, който се оплаква, че примерно държавата го потиска, не му дава свобода, в България, за у нас говоря, не е прав. Да, вярно е, че политиците по различен начин, различните политици, се опитват да се преборват с медиите, да печелят по някакъв начин точки за себе си. Ами, това е съвсем естествено. Това става навсякъде по света. Но законово, ако щете като визия, в България има свобода от гледна точка на държавата. Нали знаете, че работих доскоро като главен редактор на един вестник. На мен никой не ми се е бъркал, не се е опитал да ми се бърка след 2000 г. примерно в работата, да ми нарежда. Няма такова нещо. Никой не си е позволявал. Най-много да са ме помолвали някой път за нещо. Просто умеех, струва ми се, да говоря приятелски, човешки и сериозно с политиците, с бизнесмените. В някаква степен това беше и предпоставка да ми върви работата, моята и на вестника, в който работех. Когато обаче искаш да постигнеш, като собственик или като главен редактор, когато искаш да постигнеш други цели, вече понятието свобода на словото става на патерица.
Репортер: Затова и казвате, че се срутва медийния пазар от подобна инвазия. Какво остана скрито за аудиторията около продажбата на „Труд” и „24 часа”?
Тошо Тошев: Аз не искам да говоря нито за „Труд”, нито за „24 часа”. Аз работих там много години и не е коректно. Друг е въпроса, че това което до тук се опитах да изложа като принципна ситуация, като позиция на вестникарската хартиена индустрия в България, всъщност се получи в този си вид, получи този си образ на някакъв вид завършена болестна ситуация, се случи именно сега, през тази година. Започна по-рано. Не е началото от сега. Започна от по-рано. В желанието си да влияят пряко върху процесите на социалната практика, чрез директни атаки, чрез жълто помийно заливане на образите, на лицата, на ситуациите в държавата, през тази година се появиха всекидневни „вестници-убийци”, които всъщност създадоха от друга страна, според моето скромно убеждение, и предпоставката за това един човек с някакъв опит, с някаква практика, ако намери и подкрепа някаква, да се опита да направи една сериозна медия.
Репортер: Преди все пак да поговорим за вашия проект, който подготвяте, вашата гледна точка – накъде, според Вас, новите собственици на тези две издания водят, хайде ще кажа, в частност в-к „Труд”? Може ли да се стигне до там един вестник с над 70-годишна история да изчезне от вестникарския пазар?
Тошо Тошев: Не искам да говоря за в-к „Труд”. Не е коректно. Аз бях 20 години негов главен редактор. Няма да чуете от мен такова нещо. Каквото имах да кажа, го казах.
Репортер: Когато си тръгвахте, казахте, че не искате повече да участвате в тоя маскарад.
Тошо Тошев: Не знам дали съм употребил думата маскарад, но наистина горе-долу по такива причини си тръгнах.
Репортер: Поне можете ли да кажете на кого станахте неудобен?
Тошо Тошев: Ама аз въобще съм неудобен човек.
Репортер: В случая нещо е отключило обаче…
Тошо Тошев: Моето желание. Единственото, което отключи, това беше моето желание да работя свободно и да се опитам да правя това, което, струва ми се, че мога. В продължение на 20 години наистина се доказвах. Доколко съм успял, това е друг въпрос. Дълги години аз, мисля, че съумявах да правя един добър вестник заедно с един добър екип, разбира се. И ето, аз реших, че с малко прекъсване, за да ми узрее в главата цялата тази истина, да се превърне в убеждение, та с малко прекъсване, мисля, че горе-долу сега, последните два-три месеца, дойде мига, когато да се опитам да го направя.
Репортер: Кога стартира опозиционния вестник? Така го анонсирахте, като издание. Тук в ЦУМ ли ще се прави?
Тошо Тошев: Да. Искам все пак да поясня. Аз смятам, че е грешка, когато някои издатели или главни редактори привързват към колесницата на някоя партия или идеологема своето издание. Значи, не може да се мисли, че е сериозна медията, че тя е свободна или освободена, сама себе си да е освободила, не свободна откъм държавни пречки или предпоставки. За да е освободена, тя не бива да се свързва с лява, дясна или каквато и да било партийна политическа доктрина. Това веднага ограничава сферата на мислене, начина на подход на един репортер, на един журналист, на един редактор. Медията поначало, не само хартиената, е призвана, като че ли да бъде коректив за обществото, коректив за управлението на обществото. Което какво ще рече? Че е призвана да бъде опозиционна. И аз ще се опитам да правя такъв вестник.
Репортер: „Трибуна” – някой спомена това работно заглавие или още…?
Тошо Тошев: Това го уточнявах. Няма още решено заглавие. Това е сериозно, колежке. В момента, в който го има, аз съм заинтересован да го съобщавам, за да се наложи в съзнанието на публиката. Ще видим. Тук, надявам се, до месец, месец и нещо, тъй като проектът, вестникът трябва да почне да се появява на бял свят от първите дни на следващата година. Тоест, исках да избегна изборите. Да минат изборите, да отшумят, да не се политизира веднага медията заедно с раждането си, да изврещи партийно-политически. Та, като съм готов, наистина ще го съобщя.
Репортер: Стои ли зад този медиен проект и политически проект?
Тошо Тошев: Не разбрах.
Репортер: Някаква проекция, която би могла да зададе параметри за визия напред във времето. Въпреки че ето, да…
Тошо Тошев: Тоест, някаква политическа сила дали стои? Не.
Репортер: Не. Не политическа сила, защото един очевидно опозиционен вестник, поне в желанието си да не бъде такъв…
Тошо Тошев: Аз ще имам подкрепа, разбира се. Няма да съм сам. Първо, ние в момента работим заедно и сме съдружници във фирмата, която направихме, акционерно дружество. „Обединени свободни медии” се казва дружеството. Излезе неговата регистрация. Работим заедно с моя колега и изключителен журналист Валери Запрянов. Ние ще имаме подкрепа от чуждестранен инвеститор. Не са ни приключили, тъй като знам какво ще ме попитате, не са ни приключили окончателно разговорите. В смисъл, като разговори, те текат добре. Имаме, така да се каже, стиснали сме си ръцете. Но в момента, в който подпишем нещата и сме готови окончателно, техен най-виден представител ще дойде тук. Може би ще направим пресконференция, може би ще се… но със сигурност ще се покажем заедно.
Репортер: Като става дума за парите, подчертавате, че става дума за чужд инвеститор.
Тошо Тошев: Говоря за подкрепа. Говоря за подкрепа.
Репортер: Колко…
Тошо Тошев: Това не е само пари.
Репортер: Колко време един подобен медиен проект може да си позволи да работи на загуба?
Тошо Тошев: Аз не го наричам загуба. Винаги съм казвал, че добрата медия си изкарва парите. Ако е добра стоката, хората я купуват. Разбира се, малко по-сложно е това да правиш вестник, отколкото примерно качествени обувки. Има някаква разлика. Или гевреци. Вестник се прави трудно.
Репортер: По калъп.
Тошо Тошев: Медиите са много. Конкуренцията е голяма. Държавата е бедна. Хората получават малки заплати. Много, много фактори могат да се наредят, които пречат. Всеки случай не го наричам правене на вестник на загуба. Наричам го един инвестиционен период. Не мога да гадая, но аз се надявам за не продължително време вестникът да се издържа сам. Не очаквайте някакво число да посоча. Няма да е коректно. След шест месеца, ако Ви кажа, да речем, че ще сме готови , може да дойдете и да ме попитате – готови ли сте, какви са Ви сметките? А може би ще ми трябват седем месеца.
Репортер: Говори се, че и пари на Делян Пеевски ще стоят зад това издание.
Тошо Тошев: Не е сериозно. Не ми задавайте такъв нелеп въпрос! Опровергавам го много пъти. Делян Пеевски е един млад мъж, с който аз се познавам формално и доста бегло. Но аз уважавам неговите амбиции и вероятно ще работя с негови структури, ако той наистина, реално ги притежава, в сферата на разпространението. Имам още нещо предвид. В София има, ако не бъркам, три възможни печатници за правене на такъв весник. Едната е свързана с пресгрупата, от която аз излязох. Тя е тяхна собственост. Другата е на г-н Иво Прокопиев, ако не се лъжа. Третата е собственост, не знам точно на кого, но примерно на групата на Делян Пеевски. Ами, аз с една от трите печатници ще трябва да работя. Ще поискам оферти и от трите. По моему те би трябвало да са заинтересовани. Това е бизнес проект за тях. Но който ми даде най-добрата оферта, вероятно с него. Най-добра не значи на всяка цена най-евтина само. Ако щете, има график за работа, условия за хартия, за печат. Моят инвеститор, моят съдружник по-скоро ще бъде от чужбина. А с кого ще работя… аз ще работя и с г-н Павлов, ако той не ми откаже, не само в сферата на печатницата. Той е собственик на една от мощните разпространителски фирми. Нима е осъдително, ако работя с него, независимо че го напуснах сега?
Репортер: Не се ли опасявате, че предизвиквате с вашия нов проект размествания на медийния пазар? Няма ли да разрушите така и в-к „Труд”? Много хора Ви последваха.
Тошо Тошев: Аз не искам нищо да разрушавам. Аз искам да направя нещо ново. Ако появяването обаче на пазара на един нов вестникарски факт се окаже неудобно за други, това не е мой проблем.

www.blitz.bg | Валерия КАЛЧЕВА I 05.10.2011

- Соня, ти с голяма печал констатира във Фейсбук, че се води медийна война. Много хора потвърдиха това, даже написаха, че пресата е заприличала на циганска махала. Сякаш за да затвърди това впечатление, в интервю по Нова Тошо Тошев нарече „лайномет“ един свой бивш служител в „Труд“ – Недялко Недялков.

- Смея да нарека Тошо Тошев мой приятел и бих предпочела да си говоря с него лично, вместо през медиите. Но той изрече някои неща за гилдията публично, което ми дава право и на мен да ги коментирам публично. Той каза например:“Нишата в печата е сложно нещо, но сега се отвори и зее много.“ Какво си представя – че може да направи клонинг на “Труд“ отпреди 10 години?!
Неговият нов вестник ще се позиционира между „жълтата бълвоч“ и „бледо сивото“, както той се изрази. Щеше да е коректно Тошо да дефинира кои медии бълват „жълта бълвоч“ – само тези „лайномети“, по собственото му определение, които пишат срещу него ли?!
Тошо заяви, че новият му вестник ще бъде „опозиционен“. Така трябва. И в този момент ми дойде наум:

ама на какво опозиционен – на опозицията или на управляващите?!

Цветанка Ризова май я прониза същата светкавица, защото веднага поиска Тошо да каже нещо критично за министър-председателя. Много често Бойко използва „аз“, отговори той с критичен патос в гласа. Смях се от сърце. Това ли намери Тошо да изкритикува министър-председателя?! Много “опозиционно”, няма що!
Валерия Велева щяла да бъде дясната ръка на Тошо Тошев в новия вестник. Те са близки приятели от години и той много й се доверява. На мен обаче не ми се проясни следното: какво се случи между нея и Ахмед Доган? Бяхме свикнали години наред да приемаме Валерия като Орлицата на Сокола. И изведнъж… тя го призова да си подаде оставката, той й написа отворено писмо, изпълнено с обвинения и сарказам, именувайки я „Мадам В“.

Тошо я защити, възкликвайки, че й завижда за вниманието към нея?! Това не го разбрах. Вероятно той ще наниже още истории и мотиви, останали скрити за масовата публика, в новата си книга, която пише от няколко месеца в морската резиденция на Георги Гергов – „Слънчев ден“. Но по скромното ми мнение през последните 10 години два скандала разтърсиха българската журналистика из основи и пропукаха здраво доверието в нея: „Мадам В“ и „Васа Ганчева“. Затова

заканите за “сериозен, силен, обективен нов вестник” някак увисват като прани гащи на селски простор.

- Една „Галерия“ написа, че Славка Бозукова, главната редакторка на „Стандарт“, е била представена като някакъв шеф на шефовете пред колектива на в.„ШОУ“ и Агенция „БЛИЦ“ – абсолютна лъжа! Гилдията си трае за всички простотии, изказани от медии срещу медии. Съюзът на издателите се кичи с етичен кодекс, а вътре в него си забиват ножове в гърба. Знаеш ли нещо за последните скандали там?

- Докато Тошо Тошев е бил на контролен преглед в Париж през септември, Любомир Павлов се разпъргавил да свиква заседание на Управителния съвет, за да го сваля от председателския пост. Дори извикали юриста Радослав Чолаков, за да обоснове законово мотивите за махането на Тошо – той вече не представлява „Труд“, няма никаква медия зад гърба си, така че трябва да се оттегли. Валери Запрянов, издател на ”Тема” обаче реагирал светкавично и часове преди събранието прехвърлил 200 от своите 1000 акции на Тошо. Двамата с Валери ще бъдат с новата си обща фирма съиздатели на списание „Тема“ ( в което мажоритарен собственик е Митко Събев), на нов вестник и нов сайт.

Любомир Павлов прави втори опит да детронира Тошо от Съюза на издателите, но отново – безуспешен. Той имал наум да прокара Венелина Гочева като председател, но тя самата отказала. На страната на Тошо застанали Тодор Батков и Светлана Шаренкова, които са заместник-председатели на съюза. Впрочем имало е вече прецедент – член на ръководството да остане в него, макар да няма повече медии, които да представлява. След като Андрей Райчев разпродаде изданията си, бе оставен на платената длъжност “главен секретар“ със заплата от… едно евро годишно. Водевилно, нали?!

- Защо Любомир Павлов толкова упорито иска да сложи свой човек за председател на съюза?

- Той самият ми разкри намеренията си много скоро, след като стана съсобственик на т.нар. ВАЦ-ови вестници: да овладее Съюза на издателите,

за да има обществена платформа да атакува Корпоративна банка

заради депозитите на държавни фирми в нея. Така ще се пробва да представи личната си медийна война срещу Делян Пеевски уж като защита на „обществения интерес“. Фалиралият издател Иво Прокопиев имаше същите мераци да използва Съюза на издателите, но се провали безславно. Заради манипулациите на Любомир Павлов издателят на “Дума” напусна организацията, а издателят на “Сега” отказва да участва в наградите “Черноризец Храбър”.

За жалост много порочно заразителен е примерът на Красимир Гергов. Той превърна журналистиката в търгашество – нарече телевизиите „Плод и зеленчук“, унизявайки журналистите по безподобен начин, зрителите – също. Бившият охранител от УБО превърна търговията с влияние във философия и стил на поведение, а монополизма – в мечта и модел за подражание. Наблюдавам наоколо как рекламисти купуват или създават съзвездия от сайтове: те си помпат трафик един на друг, лъжат рекламодателите, разпределят на себе си рекламните бюджети, които взимат от клиентите на рекламните си агенции и се представят пред публиката като влиятелни и значими.

Съществува някаква огромна заблуда, че е изключително „умна инвестиция“ да напълниш цял ТИР с медии и да ги предложиш на богат чужд инвеститор. Така разсъждават хора, които са пришълци в медиите. Правилата на бизнес империите не са пригодни за медийния свят. Аз така си представям нещата: по-добре да се инвестира в малко, но силни медии, в утвърдени вече на пазара марки, отколкото да се разпиляват пари и усилия за нови и нови издания, които ще се самовзривят като камикадзета.

Опасна е разрушителната стихия, която нахлу в медиите с появата на Любомир Павлов и Огнян Донев като собственици на „Труд“, „24 часа“, „168 часа“ и сателитните им издания. И присъединяването към тях на Недялко Недялков с „България днес“. Самият Павлов тръби наляво-надясно, че „България днес“ е замислен да унищожи „Телеграф“. „Всеки ден“ бе създаден да унищожи „България днес“. Вестникът на Тошо пък трябва да ликвидира „Труд“…

Засега „България днес“ успя да улучи с „приятелски огън“ само „24 часа“ и „Галерия“. Скоро обаче щял да разшири фронта: да излиза в петък в 104 страници, за да удари „Уикенд“.
Това не е класическата конкуренция. Това е медиен канибализъм.

- Тошо Тошев каза още: “Появиха се вестници-убийци на сериозната преса, които заливат с тиня вестникарските маси“…

- Тошо ми беше заместник-главен в „Труд“ преди 21 години, учила съм се от него – ще трябва да го помоля да ми обясни какво влага в определението „сериозен“. Часове преди да влезе в студиото на Нова телевизия в неделя, говорих с него по телефона. Казах му, че не виждам ниша за нов хартиен вестник. Че него си го представям като блогър, защото в цялата тази история е важно неговото име, позицията му, личното му мнение – то е атрактивно за аудиторията. Той ми отговори, че не само аз смятам така –

даже някой му предложил новият вестник да се казва “Тошев нюз“!

Разказа ми нещо, което много ме впечатли, дано няма нищо против да го споделя с читателите: преди години, след тежката трансплантация на черен дроб, при която едва оцеля, поръчал да направят четири златни плочки – на видимата страна е изписана буквата „Т“ с шрифта на Борис Ангелушев от главата на „Труд“, а на обратната страна са неговото име и имената на синовете му. Затова му се искало и новият вестник да започва с „Т“ – споменаваното вече „Трибуна“ било едно от половин дузината обсъждани имена.

- Не ти ли прозвуча лицемерно финалът на интервюто: „Хората в страната са много зле. От 3 години заплатите им стават все по-ниски“. А в същото време се чува, че Тошев раздава огромни заплати. При това – с чужди пари?!

- Колегията яко е настръхнала. Както се изрази един главен редактор: „Тошо и неговите благодетели разбиват пазара на труда“ – той дърпа хора от „Труд“, Любо Павлов дърпа хора от другите вестници и пада едно надцакване, едно надлъгване… Аз нямам намерение да наддавам на търг за журналисти. Който ти е дошъл заради заплата – заради заплата ще те напусне.”
Самият Тошо ми каза, че ще запази възнагражденията на журналистите, които привлича от „Труд“, а на тези, които получат по-висок пост – ще даде отгоре. През последните 2 години заплатите в „Труд“ не са увеличавани, но преди това, при немците, бяха доста по-високи от останалите вестници. Например: 2000 лева за заместник завеждащ отдел, 3500 лева за завеждащ отдел, от 5000 лева нагоре за заместник главен редактор, към

7000 лева за първи заместник главен редактор.

След финансовата криза и драстичното свиване на рекламните постъпления никой не може да си позволи подобни суми, абсолютно никой! Да не забравяме, че средната работна заплата в България е 700 лева, заплатата на българския премиер е 3402 лева , а на президента е 4392 лева.
Изглежда тайнственият швейцарски фонд, който финансира проекта по думите на Тошо, e необичайно щедър, даже направо разточителен. По каква икономическа логика се дават такива пари за издание, което още не е тръгнало, не е тествано от пазара, не е ясно какви ще са приходите от продажба, абонамент и реклама?!
Три месеца ще се получават много високи заплати за „сухи тренировки“, защото вестникът ще тръгне след Нова година. Очакванията на Тошо са за една година инвестицията да се изплати и да се мине на печалба. Ще може ли, като се има предвид, че никога досега Тошо не е правил нов вестник?! Той завари готов “Труд”, а пръкналите се около флагмана нови вестници бяха направени от други хора.
Тошо припомни благоденстващите години, когато печалбата на ВАЦ-овете е била 10-ина милиона лева годишно, отделно, както подхвърли по Нова телевизия, са изнасяни куфарчета с пари към Есен, Германия. Ама това време е безвъзвратно отминало, без-въз-врат-но…

- Май не е случайно, че редакцията на новия вестник ще се помещава в ЦУМ, собственост на Георги Гергов, кум на Тошо Тошев…

- Ако продължим така, ще прибавим, че Георги Гергов е пръв приятел на Георги Първанов, който пък иска да се върне в политиката като министър-председател и има нужда от нов публичен образ, а пък

Гергов има фонд в Швейцария

и амбиции за политическа кариера… Но вече ще заприлича на теория на конспирацията.

- Нещо напълно реално – спомняш ли си случая със Стефан Гамизов отпреди 3 години – той щеше да прави списание „Идеалист“ и сайт. Обещаваха се заплати от 5000 лева нагоре, 10 000 лева за главния редактор. Събра се екип от добри журналисти, които така и не дочакаха списанието да види бял свят…

- Да, Стефан Гамизов сътвори голяма измама, как му се вързаха на акъла?! Не бих сравнявала двамата в никакъв случай. Тошо е професионалист, освен това е и доста богат човек – взе много пари от ВАЦ, продаде изгодно бившата редакционна сграда на „Труд“ на Сточна гара. Той може да вложи и собствени пари, ако поиска.

Макар че съм напуснала вестника преди 20-ина години, за мен „Труд“ е кауза. Мъчно ми е, че загуби читатели, тираж, престиж, влияние. Любомир Павлов и Огнян Донев се държат като хора, които са купили недвижимо имущество, гледат на журналистите като на лаптопи с дистанционно управление, не като на личности с позиция. Наскоро се срещнахме случайно с Делян Пеевски. Каза ми, че се впечатлил от един мой израз в телевизионно интервю:“Някои медии се правят с пари. Други медии се правят с много пари. Най-добрите медии се правят с личности.“

- Какво се случва със спора за собствеността на бившите ВАЦ-ови вестници?

- След като минат изборите и хватката на медийния рекет се поразхлаби, защото политиците вече няма да са в кампания, ще започнат баталиите по делото, което водят Христо Грозев и Карл фон Хабсбург срещу Любомир Павлов и Огнян Донев за кражба на фирмата, която издава “Труд” и “24 часа”. Шефът на „Софарма“ и председател на КРИБ Донев вече е бил привикван в следствието по случая. Може би някой ден ДАНС и прокуратурата ще започнат действия по писмото на Карл фон Хабсбург, внесено от Иван Костов, със 79 страници обвинения срещу Любомир Павлов за „пране на пари“.

- Направи ли ти впечатление, че само „Труд“ и „24 часа“ не написаха нито ред за обвиненията на бившия служител на НСО Пламен Устинов, че Алексей Петров му е поръчал да ликвидира бизнесмена Гриша Ганчев срещу хонорар от 170 000 евро?

- Да,

Любомир Павлов се демаскира като медийна опора на Алексей Петров.

Това никак не е случайно. И не започва от братската дружба между „Труд“, „24 часа“, „Галерия“ и „България днес“. След като през януари 2005 г. като председател на Надзора на Общинска банка Любомир Павлов беше арестуван посреднощ лично от главния секретар на МВР Бойко Борисов, той се е откупил чрез Алексей Петров от неговия приятел главния прокурор Никола Филчев, твърдят запознати. Диляна Грозданова, съпругата на Любомир Павлов, яростно захапа медийните си конкуренти за произхода на капиталите им, но се направи на ни чула, ни видяла за кредита от 5 милиона евро от Общинска банка, с който направиха семейната си телевизия. Заради Общинска банка и повторното й овладяване, заради парите и мръсните тайни в нейните трезори Стефан Софиянски тръгна да прави отново политическа кариера, качвайки се на файтона на СДС.

Оригинална публикация

в. Банкер | 01.10.2011 

Три нови медии подготвя бившият главен редактор на в. "Труд" Тошо Тошев. Той и партньорът му Валери Запрянов стоят в основата на нова медийна групировка, която ще издава нов национален всекидневник, информационен сайт и списание.
Главен редактор на вестника, който вероятно ще се появи на пазара в началото на следващата година, ще бъде Тошо Тошев. По неофициална информация неговото работно име е "Трибуна". Валери Запрянов пък ще оглави списанието на групата. Информационният сайт ще има отговорен редактор. Профилът и на трите медии ще бъде информационно-аналитичен. "Такива медии в България до момента не е имало", заяви пред БАНКЕРЪ Тошо Тошев. Той допълни, че основна роля във всекидневника ще има Валерия Велева, която доскоро оглавяваше отдел "Анализи" във в. "Труд". В следващите месеци предстои да започне рекламна кампания на новите медии.
Редакциите на изданията ще бъдат на 6-ия етаж в Бизнес центъра на ЦУМ в центъра на столицата. Там се помещават и софийските офиси на "Нова българска телевизия", която е собственост на пловдивския бизнесмен Георги Гергов. В момента тече освежителен ремонт на помещенията, видя "БАНКЕРЪ".
В началото на септември Тошо Тошев и Валери Запрянов са регистрирали компанията "Обединени български медии" АД, показа справка в Търговския регистър. Предметът на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Тошев и Запрянов са акционери с равен брой дялове. Регистрацията на "Обединени български медии" е на домашния адрес на Тошо Тошев.
Междувременно тази седмица стана ясно, че Тошо Тошев е придобил част от акциите на новия си съдружник в "Тема нюз" АД, която издава едноименното списание. Новината е била съобщена на журналистите по време на планьорка. Прехвърлянето на дяловете все още не е отразено в Търговския регистър.

Г-н Тошев, говори се, че ще издавате нов вестник?

- Да, но не става въпрос само за вестник, а за още два проекта. "Обединени български медии" подготвя стартирането на всекидневник, електронен сайт и списание.

Имат ли имена проектите?

- Имат работни имена, но тъй като те не са окончателно готови, все още не мога да ги споделя. В момента, в който съм готов, ще ги обявим. В наш интерес е да ги стартираме по-бързо.

Откъде е финансирането?

- Най-вероятно това ще бъде чуждестранен субект. В преговори сме с инвеститор от Швейцария. Това е фонд с няколко акционери от европейски държави. Засега сме си казали "да" за проектите. Когато окончателно подпишем споразумението и уточним бюджетите и сроковете, не само ще обявим името на фонда, но ще доведем в България и неговите представители.

Какъв е този фонд?

- Вижте, в случая става въпрос за бизнес, за икономика, за инвестиции. Прието е преди да се подпишат сделките, имена не се съобщават.

Този фонд инвестирал ли е в медии някъде по света?

- Не, не става въпрос за медийна група. Фондът няма подобни инвестиции в Европа.

Твърди се, че всъщност собственикът на "Петрол" Митко Събев дава парите заради съдружието ви с Валери Запрянов?

- Познавам се с Митко Събев, макар да не съм го виждал от няколко години. Надявам се, че е добре и му желая всичко най-хубаво. Никога с него дори не съм пил едно кафе, за съжаление.

Подготвяте три проекта. А имате ли вече екип от журналисти?

- Подбираме в момента. Определено има интерес към новите медии както от журналисти от в. "Труд", така и от колеги от други медии. Не е вярна обаче информацията, която беше разпространена от някои вестници и сайтове, че основната част от екипа ще бъде от "Труд". Толкова знаят колегите, толкова са написали. Аз на едно само се чудя – защо никой от тези писачи не ме потърси, като вас. Правилата на нашия занаят изискват когато пишеш за някого, да говориш с него..

Какво се случва със Съюза на издателите, чийто председател сте?

- Странен въпрос… Съюзът е много общо понятие, а най-често там заседава управителният съвет. Последното заседание беше миналата седмица. Предвидено е да има поне още едно до връчването на годишните награди "Черноризец Храбър", които са около 10 ноември. За 16 ноември е предвидено общо събрание, което ще бъде и отчетно-изборно. Казано накратко – всичко е нормално и спокойно в Съюза на издателите.

В началото на годината казахте, че ще се оттеглите от председателския пост…

- Не съм казвал такова нещо. Не е ставало въпрос въобще за това. На пресконференциите през декември 2010 г. и януари 2011 г., когато бяха представени новите собственици на "Труд" и "24 часа", се изясняваха кадрови въпроси в групата. А дали ще бъда председател на Съюза на издателите, е въпрос на общото събрание. Вече седем мандата съм председател и стига да не ви прозвучи нескромно, на последните две събирания изразих мнение, че може би трябва да се търси друг човек, че може би не бива само Тошев да е начело. Още повече че има и други достойни хора за поста. Така или иначе общото събрание избираше мен. А какво ще бъде решението на 16 ноември – не мога да гадая.

Как ви изглежда в. "Труд" днес?

-"Труд" е един национален всекидневник. Не очаквайте от мен да говоря за него каквото и да било, особено критично. Аз съм един от създателите му и 20 години го ръководех. От мен няма да чуете лоша дума за него.

Стр. 35

в. Капитал | 22.09.2011 

Слуховете, че Тошо Тошев ще прави нов вестник, се оказаха верни. Три независими източника на "Капитал" потвърдиха, че бившият главен редактор на "Труд" събира екип за нов проект. Първоначално той ще стартира като новинарски сайт, след което по сергиите ще се появи и хартиена версия. Редакцията на новото издание ще се помещава под наем в сградата на ЦУМ, която е собственост на бизнесмена Георги Гергов. Все още не е обявено как ще се казва вестникът , който ще се появи на пазара след Нова година. Сигурно е само, че повечето журналисти в него ще са бивши кадри на "Труд". Тази седмица още няколко души от бизнес отдела на всекидневника начело със завеждащия го Пламен Енчев са заявили, че напускат, за да се присъединят към новия проект на Тошо Тошев.
Самият Тошо Тошев излезе от "Труд" в края на август, посочвайки като основен мотив "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата". В няколко интервюта той даде да се разбере, че е обиден на собствениците Огнян Донев и Любомир Павлов за това, че е бил свален като главен редактор след продажбата на вестника от предишния издател – германската група ВАЦ. Тогава Тошев отрече да работи по нов проект и заяви, че плановете му за близкото бъдеще са свързани с издаването на третия том от неговите мемоари.
Справка в Търговския регистър обаче показа, че в началото на септември Тошо Тошев е регистрирал ново дружество, наречено "Обединени свободни медии" АД, чийто предмет на дейност включва "издателска и разпространителска дейност и търговия с печатни произведения". Акционери в него с равен брой акции са той и Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема". То е регистрирано на домашния адрес на Тошо Тошев, което също е косвено доказателство за това, че бившият главен редактор на "Труд" планира завръщане на медийния фронт.

Стр. 39