www.trud.bg I Деница САЧЕВА I 12.07.2015г. 

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да търси спасение поединично

Истинският пиар намира смисъла в думите и превръща страха във вдъхновение, а омразата – в чувство за градеж

Помните ли култовата реплика от сериала „Столичани в повече“ – „Ааа, ний чакахме пиар, пък то жена“? Чували сте сигурно и други: „Гледай го сега този как си прави пиар”, “Ама не й обръщай внимание, тя си прави пиар”, „О, тази какви крака има, сигурно е пиарката.“

Това е само малка част от пълната профанизация на тема пиар у нас. Пиар не е обобщено наименование на всяка глупост, която каже някоя известна личност, политик или спортист. Още по-малко пък е определение за блондинка с мерки 90-60-90.

Ще кажете – всичката Мара втасала и за това ли сега да се тревожим?!

Ами да. Защото от какво си мислите, че се изграждат нашите светове? От думите. От разговорите помежду ни. И от доверието, което си имаме или нямаме.

Ако България не ви харесва, една от причините за това е употребата на думите без смисъл и съзнателното култивиране на страх, вина и омраза във всичко.

Истинският пиар се занимава точно с обратното – подрежда думите, намира смисъла, превръща страха във вдъхновение, омразата в чувство за градеж. Пиар е професия за изграждане на доверие и добро име. Защото доверието и доброто име са най-ценният капитал.

Пиар или, преведено на български, „връзки с обществеността“ предлага стратегии и управление на информацията и комуникацията между една организация, компания или личност с отделни групи от хора, клиенти, потребители, избиратели.

В световен план това е бизнес, в който работят над 80 000 души и който прави приходи от над 12,5 млрд. долара. Средният приход за независим консултант в света е около 155 000 щ.д. годишно, а независимите пиар компании нарастват с по 10% на година в цял свят. Страните, в които този бизнес има най-голям ръст, са Австралия, САЩ и Великобритания.

Разбиранията, че пиарът се занимава с публикации в медиите, организация на събития и печатане на визитни картички, са не просто остарели. Те са архаични и от миналия век. В съвременните стандарти за професията работата с медиите е едва 30% от цялото.

Споровете между журналисти и пиари не са само български патент – в цял свят двете гилдии спорят в коя от двете професии работят повече бодигардове на истината. У нас журналистите искат да бъдат пиари заради по-доброто заплащане и защото измамно мислят, че да пишеш добре е достатъчно, за да си пиар. Да, това е много важно, но далеч не е достатъчно. Журналистите, които са прекрачили границата и са станали пиари, обикновено не се връщат обратно, но пък стават успешни само ако развият и управленски качества.

Номерата от едно време, когато е можело да накараш конкурент да се чувства зле, като надуеш отоплението в студиото, за да започне той да се поти, или пък е можело да се провали пресконференция, като се спре токът в сградата, будят презрение у истинските професионалисти.

Благодарение на стотици комуникационни кампании по света се сменят политически режими, милиони се ограмотяват и овластяват с информация, раждат се нови лидери, потребяват се нови стоки и услуги, променят се разбирания, разбиват се стереотипи, променя се начинът ни на живот. Професионалните пиари са значителна част от успеха на изграждане на политически съюзи, развитието на мултинационални компании, които по своите обороти и служители надвишават брутния вътрешен продукт и броя на населението на много държави. Пиари се използват дори за освобождаването на заложници.

Скандалните разкрития на Би Би Си навремето за корупция в Международния олимпийски комитет, които засегнаха и България, бяха част от много добре подредена и обмислена кампания на Лондон за столица на олимпийските игри. Години по-късно, когато се срещнах с Майк Лий, ръководител на комуникационния екип за кандидатурата на Лондон за олимпийски град през 2012 г., той ми сподели, че кампанията (комуникации и маркетинг) на английската столица е струвала 6 млн. лири и е дело на 20 души. Разузнаването за членовете на МОК включвало дори графика с пътуванията им и било в основата на медиа планирането. Посланията за Лондон започвали от билбордовете по летищата, преминавали през предпочитаните от МОК телевизионни канали и стигали до вестниците, оставяни пред хотелските стаи на членовете сутрин.

Професията на пиара е изключително отговорна и всеки ден в нея е като разказ с неочакван край. Често си спомням думите на бившия директор на комуникациите на Световната банка за Европа и Централна Азия Ник ван Прааг, който е бил съветник на сръбския премиер Зоран Джинджич. След встъпването му на власт изследвания на общественото мнение показали, че хората масово не харесват охраната, тъй като моторите и пилотните коли им напомняли старото комунистическо време. Джинджич се освободил от тях, това повишило доверието в него, но именно слабите мерки за сигурност станали причина за покушението, при което загина.

Силата на градивната комуникация обикновено личи в международните кампании. Като член на журито на Световните златни награди по пиар съм имала възможност да се запозная с истински професионални шедьоври от цял свят. Една от кампаниите: “Аз ли съм №12?”, стана гласът на повече от 400 млн. души по цял свят, които са болни от хепатит В или С. Със своите 600 събития по цялото земно кълбо и повече от 3200 реплики тя достигна до 1 млрд. души и генерира потенциал благодарение на информацията и комуникацията да спасява по 4000 живота дневно.

Е как да не ти се работи тази професия?

Въпреки че у нас работят изключителни пиар специалисти, напълно конкурентни на световните имена в професията, носители на престижни международни отличия, те рядко влизат във фокуса на общественото внимание. Както и в много други сектори, и в този по-бездарните са по-кресливи. В общество като българското, в което 50 години са били насърчавани доносничеството, тайната, манипулацията и пропагандата, съвсем естествено пиар е трудно да бъде приет като професия на откритите комуникации, които имат за цел да представят истината, така че хората да я разберат и дори и да не я приемат, да намерят начин да живеят с нея.

Нация, която разчита на корупцията повече, отколкото на комуникацията, е призвана да се спасява поединично и да бъде само нещастен наблюдател на чуждия общ успех. И точно на това си струва да кажем едно мощно българско НЕ.

*Авторката е председател на Българската асоциация на пиар агенциите.

Оригинална публикация 

 www.karieri.bg I 9.07.2015г. 

Лили Проданова се занимава професионално с PR от 3 години и е на ръководна позиция в една от водещите агенции в България. Миналата година тя спечели пълна стипендия за магистърската програма "Реклама, иновативен маркетинг и бранд мениджмънт’", създадена по инициатива на рекламната агенция Saatchi&Saatchi Bulgaria свъместно с Университета по финанси, бизнес и предприемачество (ВУЗФ). Поканихме я, за да разкаже повече за впечатленията си от обучението и да даде няколко практични съвета към кандидатите в тазгодишното издание на конкурса.

Лили, ти си победителят в миналогодишния стипендиантски конкурс на Saatchi&Saatchi и спечели пълна стипендия за магистърската програма на рекламната агенция във ВУЗФ. Разкажи за идеята, с която спечели.
Конкурсът беше за изготвяне на комуникационна стратегия за конкретна кампания на "Загорка" за устойчиво развитие. Идеите бяха разделени според целевите групи, но общата цел беше да ангажират обществото да участва в създаването на по-добро бъдеще. 

Какво научи по време на обучението и с какви хора се запозна?
Концепцията на самата магистратура е не просто "научаване", а "преживяване" на целия процес от създаването на един бранд до срещата му с потребителите. Минавайки по всички тези стъпки, заедно с колегите изградихме брандове, готови да бъдат пуснати на пазара. 

Хората, които Saatchi&Saatchi събра в първия си випуск, бяха различни, но си приличаха по любознателността, мотивацията и желанието да се развиват в България. Получи се наистина вдъхновяваща среда, а това не е маловажно.

А кое беше най-голямото предизвикателство, което срещна?
Липсата на свободни уикенди понякога наистина беше предизвикателство с моя 24/7 работен режим, но пък усилията си заслужаваха.

Маркетингът и рекламата ли е сферата, в която искаш да се развиваш? И как избра точно нея?
Да, определено. Това са две толкова необятни сфери, че никога не може да ти стане скучно. Минала съм не малко стажове, докато стигна дотук, и сега нямам колебания, че това е мястото ми.

Какви според теб са уменията, които трябва да притежава успешният специалист в тази област?
Това е много динамична област и затова е необходимо човек да не спира да учи – от книгите, от международния опит, от грешките си, от хората на улицата дори. Освен това трябва да е адаптивен, устойчив и да твори стратегически.

Много хора казват, че професиите в областта на рекламата и PR-а са за млади хора. Мислиш ли, че това е вярно?
Вярвам, че това са професии, които се вършат с любов. Докато искрата е налице, възрастта е без значение.

Работила си и в "Кариери" за известно време. С какво си спомняш този период и какво научи от него?
В "Кариери" практикувах едно от любимите си неща – писането, а междувременно осъзнах колко е важно наистина да се занимаваш с това, което обичаш, и го открих за себе си. 

Каква е твоята лична рецепта за успех?
Все още се чувствам доста зелена да давам рецепти за успех, но отдадеността на това, което те прави щастлив, дава резултат.

Какво би посъветвала младежите, които ще кандидатстват в конкурса на Saatchi&Saatchi тази година?
Ще ги посъветвам да се постараят повече, защото летвата от първия випуск вече е вдигната доста високо. Ако искат това да е тяхната кариера, нека го докажат по най-креативния възможен начин. 

Какви са плановете ти за кариерно развитие оттук нататък?
Сферата е ясна, но предстои да си намеря и точното място в нея. Творчеството трябва да е задължителна част и от следващата ми професия. 

Оригинална публикация 

 www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

- Защо им е етичен кодекс на пиарите, г-жо Сачева?

- Преди 10 години самата индустрия реши, че има нужда от такъв кодекс, тъй като професията ни се радва на широка популярност и всеки втори казва, че може да прави пиар. Искахме да отличим качественото от некачественото. Искахме да кажем, че нашата професия има рамки, стандарти, в които трябва да се развива.

- Защо тази професия за кратко стана толкова важна и нужна? Вече всеки иска да има пиар.

- Пиарът е посредник между обществото и клиента си, който може да бъде личност, компания, институция. Професията стана нужна, защото доверието е основният капитал. Самото изграждане на доверие изисква целенасочена комуникационна работа. Не е достатъчно просто да си добър експерт, за да може хората да ти повярват. Например Бойко Борисов много често обича да казва, че той няма пиар, макар че истината изобщо не е такава. Той се ползва от интелектуалния капацитет и съветите на десетки хора. Друг е въпросът дали има платен пиар в класическия смисъл на думата. Но в началото на своята кариера той се съветваше със страшно много хора. Така че реално погледнато той също ползва пиар.

Истината е, че всеки човек има публичен образ, защото чрез името си той продава. Понеже има огромна конкуренция на личности, хора, идеи, стоки, всеки иска да изглежда по-привлекателен, по-интересен, с по-голямо доверие. Нашата професия си има инструменти, които трябва да се владеят, както всяка друга професия, за да може човек да излезе напред и да спечели в тази конкуренция.

- Кои са най-големите проблеми пред пиара?

- Най-големият проблем за нас е липсата на работеща пазарна икономика. Липсата ѝ води до това, че клиентите предпочитат да платят маркетингови разходи под формата на

някакво плащане под масата,

защото това ще им гарантира директно завземането на някакъв пазар, вместо да работят чрез нас дълго и напоително, да правят 4-5-месечни кампании, в които да убеждават публиката в едно или друго нещо.

Липсата на тази пазарна икономика води и до това, че страдаме от липсата на добри кадри, защото повечето заминават. Самата аз преподавам в Нов български университет, много пъти съм вземала брилянтни студенти при мен, които работят 1-2 години, натрупат опит, след което заминават в чужбина. Не мога да ги върна дори и с по-добро възнаграждение. Те няма да си дойдат заради цялостната среда тук.

Друг проблем са обществените поръчки. Ние като асоциация имаме сериозен дял от пазара, но едва 10-15% от обществените поръчки, които печелим в рамките на държавната администрация. Няколко пъти водим разговори да се променят правилата за обществени поръчки, нямаме голям успех. Срещаме невероятна конкуренция там не само в лицето на медиите, но и сред такива странни субекти като туристически агенции и печатници, които печелят комуникационни търгове.

Някак се справяме, намираме си дори работа в чужбина. Но този проблем е огромен за самата държавна администрация, защото даването на толкова много пари – средно

около 20 млн. годишно, които

заминават за обществени поръчки

за комуникация и информация, би трябвало да повиши доверието на гражданите в институциите, да ги информира по-добре за европейските проекти и програми. Това обаче не се вижда.

Ето, предстои председателството на България на ЕС през 2018 г. и БАПРА (Българска асоциация на пиар агенциите) би работила активно за изграждането на комуникационната стратегия на България. Бихме апелирали тази стратегия да не се изработва на тъмно само от хора от държавната администрация, а да се отвори широко за активно участие на истински професионалисти.

Оригинална публикация 

www.m3college.com I 28.08.2014г. 

Интервю: Цветан Лукарски

В това интервю ще Ви запознаем с една дама, практикуваща професията лобист. Тя е една от малкото професионалисти на подобна позиция в България и ще ни разкаже нещо повече за тънкостите и методиката на този вид дейност. Какво е да си лобист в България и какво представлява това призвание, ще разберете от Теодора Борисова, мениджър „Връзки с институциите“:

Какво означава да си лобист?

Да си лобист означава да се опитваш да насърчиш възможно най-добрата бизнес среда за сферата/компанията, в която работиш. Трябва да можеш да предвидиш и реагираш навреме на регулаторни предизвикателства, за да гарантираш, че интересите на бизнеса са най-добре представени и защитени. Голяма част от лобистката дейност е легитимна и има активен принос за добре функциониращата, представителната демокрация. Лобирането предполага да взимаш участие в законодателния процес, като даваш информация, свързана с реалните нужди и потребности на бизнеса. Информацията (под формата на становища, позиции) обикновено се базира на доказан опит и емпирични изследвания, разходите за които се поемат изцяло от заинтересования бизнес. Тя се предоставя на законодателите с цел създаването на работещи правила и регулации и способства развитието на ефективен демократичен процес.

Бизнесът, разбира се, следва да поеме ангажимент за прозрачност по отношение на взаимодействията си с институциите. Признавайки присъщо личния интерес на всяко едно такова взаимодействие, трябва да се подчертае положителния принос, който такъв диалог може да има за по-ефективния процес на взимане на решения. Аргументът, че една организация не може да защитава своите търговски интереси, особено ако мотивацията зад тези интереси е развитие на пазара (което би имало по-широк положителен ефект за цялото общество), е невалиден. Институциите от своя страна също следва да признаят добавената стойност на информацията, предоставяна от бизнеса, както и правото на компаниите да бъдат изслушани, особено когато се вземат важни решения, засягащи тяхната дейност. Когато и двете условия са налице, стратегическата възможност за лобиране може да бъде приета за легитимна и необходима за качеството на демокрацията и за способността на институциите да създават адекватни политики, отговарящи на действителните нужди.

Често лобиста се бърка с PR експерта, каква е конкретната разлика в понятията?

Отношението на лобизма към връзките с обществеността е като отношение на частното към общото – лобизмът или по-разпространеното и приемливо „връзки с институциите“ е частен случай на PR, доста по-специфичен и със собствена динамика. Нашата работа е насочена основно към държавните органи и не толкова към обществото като цяло.

Как намери своето професионално прозвище?

Изучаването на правни и политически науки за мен имаше логично продължение в работа с конкретни (европейски) политики, с които се занимавах в началото на моето професионално развитие, като част от държавната администрация. Впоследствие прецених, че ще ми е полезно, а се оказа и доста по-интересно, да видя какво отражение имат тези политики върху реалния бизнес. Има огромна разлика между транспонирането на регулации, с което се занимавах преди, и конкретното им приложение в практиката. Лично аз поех риск да премина от държавната в частната сфера, като така намерих и моментното си поприще.

С личности от какви сфери общуваш по време на работата си?

Работата на специалиста по „връзки с институциите“ предполага пряко взаимодействие с държавните органи и редица други заинтересовани страни. Всяко едно от тези взаимодействия е възможност за популяризиране на компанията, за която работиш, утвърждаване на репутацията й и позиционирането й като отговорен участник в законотворческия процес. Идеята е да се установят дългосрочни отношения с нашите партньори, сред които са институции, неправителствени, търговски и професионални организации, понякога профсъюзи и пр., основани на взаимно доверие, прозрачни и етични.

Трудно ли е да повлияеш конкретно на ситуацията и същевременно да изградиш позитивно мнение за работодателя си?

Трудно е да извършваш такава дейност, особено поради наложилото се в България обществено недоверие към концепцията за лобизма. Лобирането е заклеймено като нередно, незаконно, водещо след себе си негативни последствия за обществото. Често лобирането се асоциира с подкупването на държавни служители, което на практика е узаконено в САЩ, на база вноските за предизборни кампании.

Както вече споменах обаче, лобистите могат да играят активна и положителна роля в представителната демокрация, като подкрепят правителствата в създаването на ефективни закони и регулации, осигурявайки необходимата експертиза. Неслучайно и Европейската комисия в последните години значително увеличава броя на т.нар. „публични консултации“, при които се допитва до бизнес асоциации и отделни фирми по важни въпроси, имащи значение за тяхната дейност. Разбира се, този процес в Европа е регулиран посредством Регистъра за прозрачност, който осигурява на гражданите пряк достъп до информация за това кой участва в дейности, насочени към повлияване на процеса на вземане на решения в ЕС, чии интереси се преследват и какъв е размерът на ресурсите, които се влагат в тези дейности. По този начин процесът е открит и съобразен със закона, както и с етичните принципи, като се избягва неправомерен натиск. Поставянето на такъв диалог на основата на прозрачни отношения може да прекъсне порочния кръг на цинизъм и недоверие и в нашата страна.

В какъв мащаб е лобисткият бранш в България? Има ли вече съсловие от хора с твоята професия у нас?

В България през последните години имаше редица предложения за „Закон за лобизма“, но нито едно не беше прието. В момента се опитваме да създадем „Асоциация на лобистите в България“ под шапката на BAPRA (Асоциацията на PR агенциите), заедно с която да можем стъпка по стъпка да създадем етичен кодекс, а защо не впоследствие регистър и закон, които да регулират дейността на всички професионалисти, извършващи подобна дейност.

Повечето по-големи компании в страната използват опита на експерти за защита на своите интереси – in-house или посредством възлагането (аутсорсването) им на консултантски агенции. Друг е въпросът, колко от тези експерти ще пожелаят да минат „на светло“ след създаването на кодекс и евентуално закон. Тук е моментът отново да наблегна, че когато взаимодействието на компаниите с държавните органи е от полза и за двете страни, и за обществото/икономиката като цяло, то не следва да бъде скривано. Когато то води до по-прозрачен процес и работещи политики, лобирането следва да бъде признато за легална форма на участие в законодателния процес.

Има ли величия в твоята сфера, от които черпиш опит и вдъхновение?

Както във всяка сфера, така и в тази има професионалисти, които са достойни за възхищение поради принципната им позиция против всякаква форма на неправомерно въздействие. Лично аз черпя опит от експерти, които съумяват да създадат открити и прозрачни отношения с институциите, с които работят, основани на взаимно доверие и високи етични ценности. Непрекъснат извор на вдъхновение е личният ми ръководител, който е пример за подражание в тази насока.

Какъв съвет би дала на хората, които са се насочили към твоята професия?

Всяка дейност в областта на обществените дела следва да се осъществява с най-висока степен на интегритет – общоприет термин, който на български би означавал: честност, неподкупност, уважение към ценностите на обществото и етичните стандарти. Действията трябва ясно да изразяват мотивите ни, които следва да са достатъчно открити и никога подвеждащи. Също така е полезно да се следва неутрална политическа позиция, която не облагодетелства и не изразява предпочитания към нито една политическа формация.

Оригинална публикация 

www.prbg.org I 19.08.2014г. 

Професията PR се нарежда на седма позиция по ниво на стрес.

Макар да е една от най-добре заплатените (98 000 щ.д. годишен доход), тя се нарежда на 140-та позиция по привлекателност в класацията ТОП200 на най-добрите професии, изготвена от американския портал за работа Careercast.com.

С по-високи нива на стрес от тази на PR-специалистите са осигуряващите храна на фронтовата линия и/или около минни полета, армейските генерали, пожарникарите, пилотите на самолети, главните готвачи и event-координаторите. Непосредствено след PR-ите по ниво на стрес се нареждат изпълнителните директори на публични компании, репортерите и полицаите. Сред най-малко стресираните са професорите в университети, което нарежда професията им на второ място по привлекателност.

Careercast.com прави класация на различните кариерни показатели от 1988 г. насам, като целта е да се демонстрират плюсовете и минусите на отделните професии. Бюрото за трудова статистика статистика (BLS) на САЩ е изчислило, че средният американски служител прекарва повече от две трети от живота си в работна среда. Ето защо, изключително важно за качеството на живота ни е при какви условия работи всеки от нас.

ТОП-10 на най-стресовите професии вижте в прикачения по-долу файл.

Цялата класация можете да видите ТУК

ТОП-10 на професиите по ниво на стрес

Оригинална публикация