Максим Бехар: Скоро, като ви питат къде живеете, отговорът ще бъде: във Facebook

www.dariknews.bg | 2010-02-12 

„Светът се движи толкова бързо, че скоро вече няма да има значение кой в коя държава живее. Не след дълго на въпроса откъде сме, просто ще посочваме социалната мрежа, в която участваме, и така ще се идентифицираме", каза PR експертът Максим Бехар на световния форум по PR в швейцарския планински курорт Давос. Максим Бехар говори за новите комуникации, модерния пъблик рилейшънс и социалните мрежи.
„Истината е, че всеки е публична личност в социалната мрежа, в която участва, и всеки се опитва да прави там PR или на себе си, или на фирмата си, или на стоките, които иска да промотира. Това е гигантска промяна в PR бизнеса в световен мащаб. Това е промяна в живота на всеки човек, който има достъп до интернет. Нека не забравяме, че ако Facebook беше държава, тя щеше да е третата по големина в света след Китай и Индия, а My Space щеше да е петата…", каза в презентацията си Бехар.
Форумът Communications on Top се проведе веднага след края на Световния икономически форум и много от там присъстващите взеха участие и в това уникално PR събитие. Следващият форум ще се проведе отново в Давос в края на февруари 2011 година.
„Високо оценявам поканата на организаторите на форума в Давос. Това беше оценка за силното развитие на PR бизнеса в България през последните години, оценка и за постиженията на всичките ми колеги в PR бизнеса в България. Организацията беше отлична, а темите – изключително интересни", допълни PR експертът.
Максим Бехар управлява водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., част от веригата на световната корпорация Hill&Knowlton, и е председател на Българската асоциация на PR агенциите.

 

Интервю с Весислава Антонова, в. “Капитал”

Дарик радио, България следобед | 2010-02-12 

Водещ: Сега започва медийният час, спомняте си, такава рубрика съществуваше преди няколко месеца, след това я прекъснахме. Сега отново в ефира на Дарик ще можем да си говорим за медии, не само новини, основно коментари. Ако искате да се включите и вие, разбира се, че е възможно: 984 983 ни е телефонът, ако решите, че има какво да добавите. Иначе, каква седмица мина, какви новини и на кое да обърнем внимание – днес за това ще си говорим с Весислава Антонова. Това е медийният репортер на в. „Капитал”. Веси, здравей? Започваме новия вариант на тази рубрика именно с теб, а пък твоето идване съвпадна с новината, че…
Весислава Антонова: А защо именно с мен…
Водещ: Приеми го като… какво да кажа, като комплимент от страна на Дарик. Идването ти съвпадна и с една новина. Мен ни в клин, ни в ръкав доста хора ме питаха какво става с Милен Цветков. Аз нямах никаква идея, но…
Весислава Антонова: Милен Цветков е популярно лице от телевизията, абсолютно логично е да те питат какво става с Милен Цветков, още повече, че хората, които са обичали да го гледат сутрин и харесват неговия дори хумористичен подход към по-сериозните теми, по-саркастичен, дори по-заядлив бих казала, сигурно им липсва, а пък той от една седмица не е партньор на Лора Крумова по Нова телевизия в сутрешния блок.
Водещ: Дойде новината, че Никола Стойнов е новият водещ. Тази новина е буквално от днеска, от преди няколко часа.
Весислава Антонова: Да, така е. Миналата седмица много сайтове, много медии пишеха, че до Лора Крумова ще застане моят колега Иван Михалев от в. „Капитал”. Да, имаше такава идея, но очевидно Иван в се пак ще бъде по-полезен във в. „Капитал” с неговите разследвания, за които той дори спечели наградата „Черноризец Храбър”.
Водещ: Милен Цветков остава в Нова телевизия, това е ясно, беше няколко пъти казано. Не знам доколко е шега това, че щял да прави блог. Ние опитахме да говорим с Милен, Милен отказва да разговаря официално.
Весислава Антонова: Аз бих ти казала само, ако искаш моя по-непосредствен и моментален коментар, че аз съм много учудена от това, че Милен Цветков би си направил блог.
Водещ: Това може би беше шега, която някои не разбраха. Шегата е с Бареков очевидно.
Весислава Антонова: Аз деля блоговете на два вида – на такива, които са сериозни, на журналисти, които са успели да направят сериозни блогове, Иво Инджев прави един такъв сериозен блог, Иван Бедров прави такъв сериозен блог, в които има полезни политически, по злободневни теми коментари. Има и блогове на журналисти, в които те по-скоро дават воля на въображението си и по-скоро представят на аудиторията си някои свои хобита. Те са по-несериозни блогове, там може да има стихотворения, може да има закачки, може да има шеги, може да има рецепти и всичко останало. Така че не бива да се слагат блоговете под един знаменател. Безспорно има успешни журналистически блогове, но има и такива, които са чисто забавни. Очевидно тези журналисти имат и повече свободно време да пишат в тях, защото за да създадеш един такъв блог, ти трябва да имаш свободно време и поне минимум два пъти в седмицата да пишеш в него, защото иначе той не би имал смисъл, и никой не би влизал в този блог. Причината, поради която такива популярни лица от телевизията си правят блогове е съвсем проста. Те просто клонират имиджа си. Ако не си популярен или много известен, защо пък е нужно да правиш блог, ако той няма да е посещаван.
Водещ: Това е, когато си имал някакво влияние…
Весислава Антонова: Използваш кредита на доверие, който са ти дали зрителите и…
Водещ: Притеснението, че известно време ще си встрани от интереса им и може би ще те забравят също не трябва да се пренебрегва. Но какво се случва със сутрешните блокове? Кажи ми от твоя гледна точка, двама емблематично водещи на сутрешни блокове смениха кажи речи работното си място. Сега, единият остава в медията, смени деня, другият напусна медията, говоря за Милен Цветков и за Барков, какво се случва със сутрешните блокове?
Весислава Антонова: Очевидно сутрешните блокове изживяват своята криза. Аз съм 100% сигурна, че мениджърите на големите ефирни телевизии, програмните директори са направили своите сериозни анализи преди да стигнат до махането на тези лица. Независимо кой при какви обстоятелства, аз не искам чисто злободневието и задкулисието да коментирам кой по какви причини е махна, но има една основна видима причина, поради която според мен тези журналисти, пък и включително Коритаров в по-задна дата. Хората сутрин очевидно вече не искат да слушат сложни, сериозни политически караници и теми. И мениджърите на програмите е трябвало да вземат радикално решение такъв тип водещи да няма. Не мога да кажа дали телевизията и аудиторията ще спечелят или загубят от това. Като журналист мога да кажа, че ще загубят, защото, за жалост, в телевизиите остана твърде малко място за сериозна политика и анализи. А всичко, което се случва в България заслужава да бъде коментирано, обяснявано на хората и да бъде показано от различните възможни гледни точки. През последните няколко години обаче сериозната политика емигрира в сутрешните блокове. Ти знаеш как се надбягват един и същи политици, дори самият ти, когато те канят, казват, викни ме след 5 мин., защото сега съм в Нова… Сутрин очевидно хората не искат да гледат. И първото пропукване се видя с махането на Николай Бареков и „На барекадата”. От няколко месеца Ана Цолова е сама и рейтингите, каквито ще и да са те, но има една агенция, на която всички се доверяваме, ние и рекламни агенции и прочие ползватели на рейтинги, показват, че рейтингът на сутрешния блок на Би Ти Ви се е покачил с почти един път и половина повече. Което означава, че формулата, в която отсъства сериозната политика и сериозното политическо каране и говорене, работи по-добре пред обществото.
Водещ: Добре, как обясняваш тогава, че в БНТ1 блокът общо взето не търпи промени, и въпреки това държи и дори успя да надмине Нова телевизия в последните месеци? Там продължава да има това старото канене, каненето на политици…
Весислава Антонова: Отдавам го на навика все пак на определен кръг от аудиторията…
Водещ: Все пак консервативна медия…
Весислава Антонова: Това е чудесно, че медията има по-висок рейтинг, но нека не забравяме какъв тип хора гледат телевизиите. Профилът на всяка телевизия, на аудиторията й е различен.
Водещ: Факт.
Весислава Антонова: По-възрастни хора гледат БНТ. Те са активни, интересуват се от политика, на тях са им нужни тези теми. Аз много уважавам колегата Виктор Николаев, мисля, че той прави също добри, сериозни разговори сутрин и аз самата обичам да следя разговорите му с политиците. По-политематичен е техният блок, по-класически. Има нещо за култура, има нещо за политика, има нещо социално. Мисля, че те имат доста голям успех и с това, че след сутрешния блок веднага сложиха и здравното си предаване, което задържа аудиторията – тази, която се интересува от сериозно политическо говорене, по-възрастните хора, активните възрастни хора, които следят тези теми, които се задържат да гледат и здравното предаване и от тази гл.т. е добре подреден този сутрешен техен пояс. С Би Ти Ви и Нова телевизия обаче нещата не седят така и телевизиите там, и двете телевизии се стремят към по-млада аудитория, към по-активна, по-богати, работещи хора, затова те и правят толкова промени. Затова и студиата им дори изглеждат по различен начин. Те са по-цветни, има дори достатъчно много сервизна информация. Друг е въпросът, че дори и разговорите, които аз съм водила с мои приятели, които се опитват да гледат сутрешни блокове, сутрешният блок по телевизията повече се слуша, отколкото се гледа. И това е по простата причина, че българските телевизии взеха този модел от информационни радиостанции като Дарик и от Хоризонт, които безспорно имат най-силните сутрешни блокове, които правят такива и продължават да правят сериозни политически разговори, преглед на печата също. Разликата обаче между телевизията и радиото, защо според мен сутрешните блокове на двете радиостанции са толкова успешни, а пък при телевизията не е чак така, и не може толкова автоматично да се премести този модел на сутрешното радио, просто радиото е много по-динамично, мобилно и може да реагира веднага. Ако твой гост политик засегне друг политик, който не е в студиото, ти веднага можеш да го набереш по телефона и да покаже другата реакция, да включиш много различни гледни точки. Докато телевизията много тромаво реагира в такива моменти. И няма смисъл да включва хора по телефона, защото телевизията е визия, защо някой да ти говори по телефона.
Водещ: Много ми е любопитно, как смяташ, накъде ще отиде политиката, след като я изтласкат от сутрешните блокове и какво ще се случи с цялата програма? Не случайно един човек от вестник и един човек от радио си говорим за телевизия.
Политиката лека-полека е изтласкана от сутрешните блокове, къде отива обаче, къде й е мястото? В един съвършен медиен свят трябва да е в късните часове, когато човек се прибира.
Весислава Антонова: Точно.
Водещ: Тук обаче виж какво има в късните часове – има забавни програми, сериали, риалитита се задава отново, нови и нови.
Весислава Антонова: Ами това е доста тъжна констатация. Действително е така. Публицистичните предавания, в които има сериозни анализи стават все по-малко, пък аз не мисля, че хората в тази държава имат все по-малко нужда да ги занимават с това. всеки търси обяснение на политическите случки в дадена държава, икономически анализи, какво се случва с парите на хората, какво могат да си купят утре със заплатата си и т.н. Да, тъжно е, че това се случва. Не знам къде ще отида, но очаквам телевизиите, големите, най-гледаните телевизии да ни дадат скоро отговор на този въпрос трябва или не трябва да има политика. И дай боже е, да има политика и да има такива сериозни аналитични предавания, и те да са на своето място – в края на деня, когато се е натрупала достатъчно информация, която да бъде анализирана и да бъде представена през различни гледни точки и коментирана съответно. Разбира се, не можем да кажем, че съвсем отсъства, защото ако се загледаме в програмната схема примерно на държавната БНТ, която изпълнява обществени функции, тяхната късна вечерна новинарска емисия представлява един по-разгърнат аналитичен блок. Там не се показват само новините, а те се и коментират. Мисля, че това е един добър модел, и на неговата основа биха могли да се появят такива предавания и в частните телевизии, които естествено са по-комерсиални, но те ще намерят пресечната точка между комерсиалното и сериозното и така или иначе ще предложат това, което е нужно на аудиторията и. За жалост обаче, в частните медии аз не виждам да се задава такъв проект. Защото както ти правилно отбеляза, ни предстои един дълъг, дълъг сезон на различните риалити формати – било „Биг Брадър”…
Водещ: Виж парадокса, БНТ, която е считана за най-ретроградната и консервативна телевизия, да ме извиняват колегите, много ги обичам, ама такова е мнението, всъщност предлага най-модерната новинарска емисия вечер и адекватен сутрешен блок сутрин.
Весислава Антонова: Ами нормално е. Аз сам ода ти кажа, че според мен една медия да е консервативна това е по-скоро ценност и е хубаво…
Водещ: Наистина се оказва, че е така.
Весислава Антонова: И наистина оператор, който се стреми да изпълнява обществени функции по-скоро е добре да бъде консервативен и все пак да държи на тези чисто новинарски, програмни, сериозни, аналитични ценности в журналистиката. Защото ако не го прави държавната телевизия, би било много страшно. Аз също много съм критикувала БНТ в свои текстове, също съм си навличала бих казала и критично пък тяхно отношение към мен, но в интерес на истината бих казала, и тук в защита на националната телевизия, че ако.. представете си само за миг, че я няма, какъв би бил фонът, медийният фон в България? Какъв би бил фонът на медиите в България, ако я нямаше БНТ, за да създава все пак консервативен, уж, по-неразчупен фон, по-различен?
Водещ: Имаше един момент, и този момент пак ще дойде, и пак ще дойде, и пак ще дойде, в който двете големи частни телевизии, Би Ти Ви и Нова, се дублират в почти всичко…
Весислава Антонова: Битката за рейтинги е толкова ожесточена и освирепяла между тях, че…
Водещ: С два танцувални формата, два формата, в които избират някой, който може да пее или танцува, отново се задава нещо такова, старото добре познато „Биг Брадър”, не знам как наречено „Фемили” – няма ли изхабяване вече в тези неща?
Весислава Антонова: Ами след като аудиторията гледа и след като…
Водещ: Какво да прави тя…
Весислава Антонова: Ами хайде нека тогава да не говорим за аудиторията, но за рекламодателите, които пък гледайки коя е аудиторията, решават да си дадат парите и да ги инвестират. След като има спонсори и рекламодатели за тези предавания, очевидно формулата им все още не е съвсем изхабена и работи. Но аз друго исках да ти кажа. Не забеляза ли, че в гърба на Нова телевизия и на Би Ти Ви в момента дишат други две телевизии – ПРО.БГ и ТВ7, които също излъчват в ефир, които също имат претенции да гонят високи рейтинги, съответно и рекламна печалба и си представи какво ще стане. Първо, ще ти кажа, че рейтинги, каквито Би Ти Ви прави и сега по 22.5; 23 дори, ще бъдат мечта. Такива рейтинги повече няма да има със засилването на програмните схеми на тези два нови играча. При все че Би Ти Ви и ПРО.БГ съвсем скоро ще бъдат в един отбор.
Водещ: Сделката за Би Ти Ви, да.
Весислава Антонова: Това абсолютно отговорно го казвам, това е така, то не е тайна вече за абсолютно никого.
Водещ: Тогава една от тези две телевизии трябва да реши какво да се промени, защото ще бъдат две ед накви под една шапка.
Весислава Антонова: Да, любопитно е.
Водещ: Накъде ще отидат нещата.
Весислава Антонова: Да, компанията на…
Водещ: Там е пълно с журналисти, с хора, с които…
Весислава Антонова: Но ето, че и ПРО.БГ има риалити формати. И в известен смисъл форматът на „Биг Брадър” през този сезон доста ще наподобява формата на „Съпрега на заем”…
Водещ: Точно така, да, не мога да се сетя как е точно, сещам се за какво говориш…
Весислава Антонова: Там дето ще се разменят, майката отива…
Водещ: При едните…
Весислава Антонова: А бащата при другите, и така. … И там ще показват също семейства, т.е. пак ще има претенции да прави дисекция на обществото, на семействата, с неговите проблеми и т.н. Има заложени доста бомби, PR-бомби в основата на този сегашния сезон на „Биг Брадър” и мисля си, че той ще бъде доста успешен. Хората обичат да гледат зрелища, обичат жълтото.
Водещ: Тук бих поспорил. Защото една от продукциите, която минава за успешна, това предаване с детектора на лъжата, е доста на ръба на общественото мнение си мисля лично аз по коментари. Едни обичат да гледат такива неща, други намират, и затова намират утеха в турските сериали. Аз съм сигурен, че ако някой беше питал преди 4 години българина би ли гледал турски сериал, 90% щяха да кажат – няма да гледам турски сериал.
Весислава Антонова: Ами ето, че сега ми казваш нещо интересно, което аз с удоволствие бих проверила. Дали аудиторията на турските сериали и аудиторията на риалити формата като „Биг Брадър” е една и съща и дали се припокриват. Това е доста интересно да се направи. Не мога на прима виста да ти отговоря, защото най-малкото пък е добре да се обърнеш към социолози, към пийпълметрични агенции и да го провериш, но това да, доста интересно е дали се припокриват тези аудитории. Разбира се светът на тези турски сериали е доста хармоничен, доста захаросан, много красив, хората са добре облечени, живеят в красиви домове. Те представят един микромодел на мечтания свят на хората. Защото всеки един средностатистически не българин, а човек, иска да бъде щастлив, да изглежда добре, да де добре облечен, да има любов и т.н. Такъв е моделът обаче на „Биг Брадър”. Там е много по-екстремно, там хората се обиждат, там хората си крещят, там хората се мразят, изневеряват, говорят си зад гърба и ни представят грозната страна на нашия живот. Възможно е и наистина да няма припокриване между аудиторията, възможно е пък аудиторията, която гледа „Биг Брадър” съвсем изтерзана, с изтерзана душа, да иска да утеши душата си, гледайки един турски сериал.
Водещ: Да, особено ако този турски сериал попадне между новините и „Биг Брадър”. Изтерзаният, успокоеният, изтерзаният – нещо такова, синусоидата ще е такава. Това е целта на тази нова форма на предаването, което захващаме отсега. Ние разбира се в един разговор нищо не можем да изчерпим, и си обещаваме всеки петък заедно със слушателите, днес не можахме да ги включим, защото трябваше да започнем, да задвижим нещата, ще създадем един такъв клуб от журналисти, които ще си коментираме медиите в България. Това нещо ще има и своя визия в ДарикНюз, сайта ни, където слушателите ще могат да коментират, така че…
Весислава Антонова: Интерактивна рубрика.
Водещ: Точно така. Днес със Весислава Антонова от в. „Капитал” започнахме този нов вид на медийната рубрика в следобедния блок. Веси, много ти благодаря за това участие. Сега разбра ли защо я започнахме с тебе?
Весислава Антонова: Ами горе-долу да, дано сме били полезни и сме накарали хората да мислят в различни посоки и да анализират това, което гледат, да не го гледат безкритино.
Водещ: Благодаря ти за това участие! 

 

Вяра Анкова: Мъжът ми ме сваля на земята

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2010-02-13

 

Миналата седмица шефката на дирекция "Информация" в БНТ Вяра Анкова навърши 44 години. Елементарно е да казваме, че не й личат, но тя наистина изглежда перфектно. През последните години мнозина останаха изненадани от успешната й кариера и дълбоките води, в които се хвърли Вяра. Зрителите помнят как преди 20-ина години на екрана се появи едно изключително хубаво момиче, което много бързо успя да се впише в сериозните новини. И въпреки неколкогодишното й отсъствие поради преместването на семейството й в Гърция, Вяра не спря да изпраща репортажи и оттам. И някак си между другото отгледа четирите си деца. Тях и успешната си кариера Вяра признава, че има благодарение на мъжа до себе си – Томас Лафчис.
 
- Вяра, известно е, че хубостта отваря много врати, особено в телевизията. Но понякога не ти ли е пречила?
- Може би страдам от това, че външният ми вид не отговаря на характера ми. Но пък аз бих попитала защо трябва само начумерените и мрачните хора да бъдат приемани насериозно.
- От кого носиш тази задълбоченост и сериозен подход към работата си?
- От баща ми. Той никога не се е занимавал с научна работа. Но неговата религия бяха книгите. От него съм наследила библиотека, с каквато малко хора в България могат да се похвалят. Той не само четеше всичко, което се издаваше у нас, но и структурираше книгите по издателства. Освен това знаеше ариите от много опери, израснала съм с неговите изпълнения.
- В телевизията случайно ли попадна?
- Нищо случайно няма. Брат ми, който е с 18 г. по-голям от мен и който работеше в телевизията, от малка ме водеше по ПТС (подвижните телевизионни станции). Така че аз винаги съм се интересувала, но не съм имала желание да работя в телевизията. Детската ми мечта беше да превеждам книги. Затова и завърших английска филология. И днес, като чета книга на английски, си представям как този текст би могъл да се преведе на български така, че да не загуби нюанса на английската лексика в изречението. Изключително обичам и уважавам професията на преводача, защото тя е връзката със света на много хора. Любовта към литературата и изкуството вероятно съм наследила и от баба си по бащина линия. Това беше една жена, която четеше на френски и руски език и която не пропускаше театрална постановка. Всеки понеделник беше на премиера на филм. Когато исках да отида на театър или на кино, се съветвах с нея какво си заслужава да се гледа… Тази ми баба и баща ми откриха за мен един друг свят – различен и богат.
- Вероятно поради това много трудно си преживяла смъртта на баща си?
- Когато той си отиде, беше на 65 г., а аз на 30. Баща ми беше личност, която изгради и мен като личност. Бях изключително привързана към него и горда, че той ми е баща. И разказвах на всички за него. Споделях с него за работата си и разчитах на неговото мнение кое съм направила добре и кое не. На третата година след като бях станала водеща на централните новини, той ми каза: "Ти какво мислиш, това ли ще ти е животът – да казваш едни новини от екрана?" С този пример искам да кажа, че той ми предаде една енергия и заряд, които още нося в себе си. Затова кръстих сина си на него – Константин.
- А си очаквала първото ви дете с Томас да е момиче?
- По-точно лекарите ми казаха, че ще е момиче, но шестото ми чувство ми подсказваше, че ще е момче и аз бях убедена в това. Затова бях решила, че детето ми ще носи името на баща ми – Константин. Племенницата ми роди три дни преди мен момче и искаше същото име, но аз я помолих да ме изчака. Така че заради мен детето й три дни беше без име. Оказах се права. Родих момче.
- Съдбовна ли беше срещата ти с Томас?
- Да, много. Той замести голяма празнина в мен, предизвикана от липсата на баща ми. И до ден днешен е моя много силна опора. Томи е изключително земен човек и тъй като аз съм въздушна зодия, в много случаи той ме приземява. С него мога да споделя всичко. Много често той ме критикува, а аз не се съгласявам и реагирам остро. По-късно обаче като премисля цялата ситуация, се оказва, че не аз, а той е бил прав.
- Не може да не си му благодарна и за това, че той осигурява на семейството ви добър материален живот?
-Аз съм човек, който не се нуждае от много неща и нямам амбиции за лукс. Това, за което си заслужава да се харчат пари, е за образование и за здраве, разбира се.
- Как понасяш футболните пристрастия на Томас?
- Трудно ги понасях. Когато Томи се занимаваше със спорт, това беше един от най-тежките периоди за футбола в България. Аз лично се радвам, че той вече не се занимава пряко с това, въпреки че на него страшно му липсва. Е, не се е отказал съвсем, продължава да се занимава индиректно с мениджърство.
- Вярно ли е, че ще се кандидатираш за генерален директор на БНТ?
- Не смятам, че е коректно да се поставя въпросът кой ще е следващият генерален директор на БНТ, без въобще да е обявен конкурс. А и най-важното – без да е ясно какъв медиен закон ще се появи. Кандидатите до голяма степен ще се определят от новия закон. За жалост поне засега в закона виждам много ограничения, които са рестриктивни за БНТ. Не виждам права за БНТ. Както и че държавата отдавна не открива интереса си към една силна общствена телевизия. А силната обществена телевизия е гарант за силно общество. Погледнете кои европейски страни имат силна обществена телевизия – Великобритания, Германия, Франция, да не изреждам нататък. Така е и в Канада, откъдето взехме модела за проекта "Големия избор". А някои в България не знаят, че и Съединените щати имат обществена телевизия. Убедена съм, че новият медиен закон би трябвало да е основополагащ. От него ще проличи доколко държавата иска да запази силата на обществената телевизия. Защото от много години на БНТ се гледа като на подхвърлено дете. И ако се запази това отношение, особено с навлизането на цифровизацията, нещата много ще се променят. Между другото, по всички европейски изисквания общественият оператор трябва да има водеща роля в цифровизацията, а за момента като че ли БНТ е в подгряващия състав.
- Не мислиш ли, че ако работеше в частна телевизия щеше да имаш по-голяма възможност да се разгърнеш творчески?
- Сериозната журналистика се прави в БНТ. Съмнявам се, че в частна телевизия бих се чувствала по-свободна. Имала съм покани от други телевизии и до този момент не съм откликнала на нито една. За мен БНТ е част от моето семейство и не мога да си представя, че бих могла да работя другаде по моя воля.
- Политическият натиск върху БНТ от миналите години явно вече не съществува. Но надали опитите да се направлява телевизията са секнали?
- Днес е несериозно да говорим за политически натиск, какъвто имаше преди години. Има отделни политици, които продължават да мислят, че щом държавата финансира БНТ, тя им е длъжна. И съм чувала реплики от рода: „Ние им плащаме, а те работят против нас." Това обаче са отделни случаи и те не оказват влияние. Смея да твърдя, че в БНТ няма абсолютно никаква цензура.
- И не получаваш есемеси от Бойко Борисов и други политици?
- Есемеси получавам от най-различни хора, но не смятам, че уговорката за интервю или дори мнение може да се приеме за натиск. Въпросът е друг. Кой какво прави с този есемес след това. Дали го приема само като информация, или предприема някакви други действия. Журналистите в БНТ имат силно развита чувствителност от това, че винаги са били обвинявани, че върху тях има цензура. Че тук ние играем в полза на всяко действащо правителство. Ами не е така! БНТ си е извоювала обективност и плурализъм. А и допускаш ли, че ако днес, във века на интернет, има каквато и да цензура, това няма да излезе я през фейсбук, я по някакъв друг начин. Много се чудя на тези, които смятат, че ако нещо не бъде пуснато в БНТ или друга национална телевизия, то ще остане скрито.
- Ти как би реагирала, ако по време на интервю в крака ти падне пистолет, както се случи на Григорий Недялков неотдавна? Няма ли да се опиташ да се пошегуваш?
- Понякога да замълчиш в ефир, е по-добре от някаква спонтанна глупост. Постфактум на всички ни е лесно да проявяваме чувството си за хумор.
- А за какво критикуваш?
- За много неща. Аз съм критикар, но не щадя и себе. За повечето от грешките аз съм виновна и не се опитвам да се оправдавам, а се коригирам.
- Би ли споделила каква е оценката ти за неделното предаването на Димитър Цонев?
- Като за предаването с най-високия рейнтинг в часовия си пояс.
- Не съжаляваш ли, че не се занимаваш само с журналистика, а избра шефския стол, което означава преди всичко административна работа?
- Когато приех този пост, смятах, че добре ще мога да съчетая и двете неща. Истината е, че това е невъзможно и че едното е за сметка на другото. Все по-малко време ми остава само за журналистика. Разбира се, като журналист аз участвам във всички предавания. Но нямам време за това, което така силно обичам – документалните филми… Голямата ми болка е, че сериозната журналистика отстъпи и че други форми навлязоха в телевизионното пространство… Амбицията ми днес е насочена към създаване на външнополитическо и икономическо предаване.
- Толкова си погълната от работата си, че се чудя как намираш време за децата си?
- По отношение на децата си имам гузна съвест. Слава Богу, че съм омъжена за човек като Томи, защото в негово лице децата ни имат прекрасен баща. Правя си самокритика в това отношение. И съвсем не искам да се превръщам в уикендска майка, която в събота и неделя е много взискателна и само се кара. Този образ съм го достигнала, но искам да го преодолея. Затова ми трябва повече време, но засега не виждам как би могло да стане.
- Извини ме за въпроса, но как се осмели да родиш четири деца?
- Първия път се омъжих много млада и родих едва на 20 г. След което преживях разочарование. Бях решила повече да не се обвързвам и въобще нямах нагласа за семейство. Човек обаче никога не бива да се зарича и да чертае големи планове, защото в живота нещата се случват и извън нас. Понякога много по-хубаво, отколкото сме предполагали.
 
Стр. 24

 

 

Сайтът на бранда – “Свобода, гъвкавост и възможност за обрабтна връзка”

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Маринела ИНЧОВСКА | 2010-02-13

70% от хората се допитват до интернет преди да направят покупка, а 90% от сърфиранията започват в някоя търсачка. Ако Facebook беше държава, тя щеше да е трета по големина в света по население. В тези условия брандовият сайт е жизненоважен – какво е съдържанието в него, каква е посещаемостта му, достъпен ли е за търсачките, какъв тип социални групи привлича…
Всекидневието ни среща с три типа екрани, потенциални носители на нашето брандово послание- телевизия, компютър и телефон. Повечето хора гледат телевизия и погледите на рекламистите и рекламодателите са насочени предимно към 30-секундния телевизионен спот. Но телевизията се променя все no-бързо: хората вече могат да гледат и в интернет, да не забравяме и 3D средата. Уебсайтовете съдържат все повече видеоматериали, залага се на интерактивни елементи, например игрови, голяма част от съдържанието се качва от потребителите. Телефоните, използвани като нов медиен канал, откриват неподозирани възможности – текст, видео и звук могат да бъдат събрани в едно послание до потребителя и то да бъде навсякъде с него, защото хората не се разделят с телефоните си.
Много е важно сайтът на бранда да бъде леснодостъпен, а контентът да отговаря на потенциалните въпроси на клиентите. Сайтът трябва да се превърне в място за срещи на клиентите на бранда, където те обсъждат продуктите и общуват помежду си. Безценна е възможността за обратна връзка – хората говорят директно с компанията без посредничеството на медиите, питат, оплакват се, изказват удовлетворението си, говорят за нуждите си.
За попътния вятър и подводните течения, с които се среща брандовият сайт в огромното море на интернет, разговаряхме с Норм Джонстън.
Норм Джонстън е завършил Чикагския северозападен университет през 1988 г. В Accenture е бил начело на тим, развил един от най-ранните интерактивни магазини за американски търговец на дребно. След завършването на магистърска степен в Duke University, той. се присъединява към първата дигитална агенция – Modem Media, които революционизират рекламната индустрия, създавайки първия интернет банер. Работил е за клиенти като Unilever, General Motors и Citibank, създал е първата вирал кампания. Присъединява се към Mindshare през 2007 г. и води дигиталните им операции в Европа, отговорен е за дигиталните услуги по света. Наричан е евангелистът на дигиталната индустрия и често е лектор на интерактивни конференции.

- Какво съдържание трябва да има в брандовия сайт и как да се появява на топ местата в търсачките, за да бъде ангажиран потребителят?

- Не трябва да се мисли за това как да се разпространяват съдържанието, а за това как да се създаде нещо уникално и харесвано. Често се създава съдържание, което вече съществува някъде другаде, затова трябва да се има предвид, че създавайки съдържание, вие се състезавате от една страна с другите брандове и от друга – с потребителите, които също качват в мрежата. Нужно е първо да се види какво вече съществува, а след това да се създаде нещо, което клиентите няма да намерят никъде другаде. След това е нужно да се намери търсачка с добра видимост и да се добавят подходящите тагове. Най-накрая може да се мисли за реклами в съдържанието.

- По какъв начин може да се открои уникалността на бранда в безбрежното море от информация в интернет?

- Най-важното, от което се нуждае брандът, е таргет, особено ако работи за много хора. Виждал съм много брандове, които се грижат само за създаването на някакво съдържание, без да се замислят, дали то е конкурентно. Например в много сайтове се говори за бебета, бебешки диети и малки деца. Трябва да си зададем въпроса: Защо да разпространяваме още бебешко съдържание, след като има толкова сайтове, където то може да се намери? Друга възможност е да въвлечем виртуалните общности като качим нещо, свързано с техните интереси – забавления, игри, онлайн видео.

- Има много социални групи в интернет. Как да ги увлечем да говорят за даден бранд?

- Използват се два подхода към групите. Единият е да намерим общества, които вече съществуват, но под друга форма. Те могат да бъдат "преобразувани", за да се свържат с бранда. По-лесният подход е да намерим общности, които вече съществуват, и да "вмъкнем" бранда в тях по подходящ начин, а после да дадем възможност на общността да социализира нашето съдържание, като говори за него. Това обикновено се прави по доста непохватен начин, излъчват се всякакви скучни реклами, но не и съдържание, което касае самата общност.

- Можем ли и трябва ли да контролираме информацията, поствана за бранда в интернет?

- Контролът е много труден. Единственото, което можем да направим, е да следим постовете и да реагираме навреме – така че тези групи да разберат, че предприемаме нещо. Има много примери за различни реакции на компании: недоволен клиент изпраща мейл до американската компания Dell. Компанията игнорира оплакването. В резултат, клиентът качва компроментиращо видео в интернет. 10 милиона души са гледали клипа, това е донесло огромна вреда на този бранд. От другата страна са компании като Apple. Онлайн групи се оплаквали от краткото време на действие на батериите на iPod. Те са реагирали веднага – първо са дали да се разбере, че този въпрос засяга компанията, след това по най-бързия възможен начин са въвели на пазара нова версия на iPod с по-дълъг живот на батерията. Първоначалният критицизъм на тези хора се е стопил и те са станали фенове на бранда, защото са усетили, че той ги слуша и мисли за тях.

- Много се говори за сериала "Ugly Betty" в Китай, специално създаден от Unilever като алтернатива на 30-секундния телевизионен спот. В кратки епизоди той разказва забавни случки с грозничкото момиче Бети, а продуктите на Unilever попадат в кадър или са тема на разговор (Законът за Product placement наскоро бе приет и в България – б.р.). Според Вас успешен ли е този начин на комуникация за повишаване на продажбите?

- Важно е да се измерва влиянието на рекламите върху продажбите, т.е. дали рекламата работи. Клиентите харесват агенции, които са склонни да изнасят данни за това, върху което работят и дали то има ефект. Правят се също и социологически проучвания за това, дали рекламата води до промяна на възприемането на бранда и реакциите към него, както и дали води до покупка. Скоро интернет ще ускори развитието на измерванията за влиянието на рекламата, защото ефективността на дигиталните медии може да бъде много по-лесно оценена.

- Рекламирането в интернет има доста специфики, които го отличават от другите медийни канали. Какви са те? Какви грешки трябва да се избягват при създаването на този вид реклама?

- Често пъти в интернет се срещат послания, които са просто преработени телевизионни реклами. Винаги подтиквам хората да не забравят предимствата на онлайн комуникацията. Смисълът на рекламата там е да се използва свободата, гъвкавостта и възможността за обратна връзка с аудиторията по интерактивен начин.

Стр. 24, 25

 

Рекламният формат онлайн – как да го изберем и позиционираме

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Деница ГЕОРГИЕВА, Client services director, Inteactive share – Digital agency | 2010-02-13 

Изскачащи скъпи автомобили преди да влезем в любимия си сайт, летящи мюсли, риби в тигани и какво ли още не ни дебне в онлайн пространството и в най-големите интернет портали. Може да се каже, че изминалата година беше пикът на т.нар. Rich Media рекламни формати в българското уебпространство. В един момент дори заплашваха да задминат по брой класическите банери, а освен това да изгонят част от потребителите от любимите им сайтове, а друга – да си инсталира програми, блокиращи рекламите. Това ли е вече най-сполучливия начин да привлечем на сайта си онлайн потребителя и къде е балансът?
Едно от предимствата на интернет е, че като динамична и гъвкава среда позволява лесни и бързи промени, дава възможност за креативност и разчупване на "стандартите". Оттам и през последната една година репликата "Искам нещо нестандартно" стана изключително популярна. Кои са всъщност "стандартните" и "нестандартни" онлайн формати, кога, как и къде да ги използваме?

Standard Ad Units

Няма да ни омръзне да споменаваме IAB и да се надяваме, че съвсем скоро ще бъде факт и в България, тъй като една от ролите на международната асоциация е да анализира, дефинира и препоръчва онлайн рекламни формати. Подобни стандарти са от полза за всички играчи на пазара – медии, рекламодатели, интерактивни агенции, уебстудия, а смисълът – преди всичко оптимизиране на разходи.
Справка по последния доклад на международната асоциация показва, че най-използваните рекламни формати са: Medium Rectangle 300×250 Rectangle 180×150 Leaderboard 728×90 Wide Skyscraper 160×600 Half Page Ad 300×600 Button #2 120×60 Micro Bar 88×31 Източник: www.iab.net
Отново същият доклад посочва няколко рекламни формата, които могат да излязат от списъка на стандартите, сред които и доста разспространеният до скоро у нас Full banner 468×60 рх.
Какво се случва в българските онлайн медии и какъв избор имат клиентите?
В дизайна на почти всеки уебсайт у нас вече отдавна задължително присъства Leaderboard 728×90, но тъй като се използва от доста години, на рекламодателите и потребителите взе постепенно да им омръзва. Wide Skyscraper 160×600 за съжаление почти изцяло изчезна от родните сайтове въпреки, че стига да е добре позициониран на уебстраницата, може да има добра видимост и сравнително добър CTR (Click-Through-Rate -индекс, изразяващ съотношението между броя кликове и показвания на дадена реклама). За форматите Rectangle 180×150, Button #2 120×60, Micro Bar 88×31 няма нито търсене, нито предлагане. Рекламният формат Half Page Ad 300×600 тепърва започва да се прокрадва в рекламните тарифи на повече медии, въпреки че някои от тях го предлагат от доста време. Появяват се и първите рекламодатели, престрашили се да го използват.
След всички тези факти остава само един очевиден извод – Medium Rectangle 300×250 е най-експлоатираният формат от българските рекламодатели. В следствие на това и той взе да поомръзва на родната аудитория, която спря да му обръща внимание, което пък от своя страна доведе до понижени нива на CTR.
Именно в този момент всички решиха да се обърнат към "нещо по-нестандартно".
Отново правим справка в сайта на IAB за препоръчителните Rich Media формати (последно списъкът е актуализиран през 2008-ма г.) и намираме следната информация:
Video
Expandable
Floating
Pop-Up
Between-the-Page (Transition page) Оттам нататък вече имаме огромен списък, който постоянно се актуализира, при желание на клиента или медната, да предложи нещо различно: Synchronized banner , Polite, Footer, Tandem, Intext, Invideo, Page Peel, Megaboard – а използването им е толкова често, че има риск скоро те да минат към списъка на "стандартните" и отново да започнем да се чудим как да повишаваме нивото на CTR.
И преди това да се случи, може би трябва да се имат предвид някои неща:
1. Както видяхме, препоръчителният списък от рекламни формати включва доста повече от Medium Rectangle 300×250. Вече споменахме, че големите онлайн медии предлагат и формата Half Page 300×600, който се доближава до "квадратния" банер, но дава още повече рекламна площ. Освен това позиционирането му в повечето случаи е такова, че дори при скрол, остава доста повече време в полезрението на потребителя. Не дразни така, както някой прелитащ през екрана елемент. Към момента
цената му е малко по-висока, но пък със сигурност си заслужава крайният резултат. Освен това медиите могат да направят жест като включат в цената му и безплатно излъчване на уникален потребител.
2. Ефективността на стандартния банер (когато я измерваме в CTR) може да бъде увеличена и с други механизми, освен с елементи, които хвърчат всеки път щом минем случайно с мишката върху банера. За медиите това означава да изследват ефективността на своите рекламни полета и да експериментират. Някои чужди медии, като унгарският сайт portfolio, hu, са си позволили например да позиционират рекламата непосредствено в статията. За създателите на уеббанери това означава много по-грабващ вниманието криейтив, търсещ повече интеракция с потребителя. А доста често резултатът се увеличава дори и ако само сменим страницата, на която сме планирали кампанията – вместо да планираме нисък процент ротация на всички страници на сайта – и да се чудим защо не се появява рекламата ни, много по-добър резултат би донесло позиционирането й на начална страница или в таргетирана категория.
3. Що се отнася до самите Rich media формати добре е да имаме винаги едно на ум. В някои медии е задължително условие,
в други не, но все пак е добре, когато се планира подобен формат, той да не се показва повече от един път на ден на уникален потребител или определен в рамките на кампанията. Иначе има риск потребителят да запомни кампанията, но не с много добро. Или пък, както вече споменахме, да забрани показването на всякакви реклами. Добре е и медиите да го поставят като условие и вместо да слагат допълнителна надценка, то да е включено в цената. Когато се планира такъв формат, предварително трябва да се изисква макет и визуализация, как точно ще бъде позициониран той на страницата. Рекламният формат трябва да е видим за всички резолюции, иначе клиентът губи пари. Ако например е избран Synchronized banner (в две отделни банер позиции, най често Leader board и Medium Rectangle, взаимодействащи помежду си, се излъчва различна рекламна визия), предварително трябва да се провери на какво разстояние са разположени двете банер позиции една от друга и видими ли са на цял екран. Тествайте рекламата си под всички браузери, тъй като доста често има немалко усложнения с производството на тези рекламни формати.
4. Ако искате все пак хем да се отличите, хем да сте приятни за потребителското око и да ви зебележат без раздразнение, брандирайте някоя таргетирана категория, пуснете wallpaper на уникален потребител на начална страница на сайта и няма как да не ви забележат. Цената, както за продукция, така и за планиране, не е толкова непосилна спрямо цената на Rich media банерите. Казаното до тук не цели да критикува креативността и желанието да се правят интересни и различни неща, напротив. Всички искаме да се отличим и идеите ни да дават резултат, от който, в крайна сметка, важно е клиентът да остане доволен. Но нещо "нестандартно" е също да реализираме онлайн игра, да накараме потребителите да се регистрират на сайта на клиента… Ефективността на криейтива и на кампанията се крие не само в нивото на CTR, но и в това, което се случва след потребителския клик, и в това колко струва той на клиента.

Стр. 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32

ТВ шопинг

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Ани МИХАЙЛОВА | 2010-02-13

А сега накъде след продажбата на bTV?


Какво очаква медийния пазар след като продажбата на bTV от най-дискутирана тема в гилдията, се превърне в реалност? Кой е новият собственик на най-гледания тв канал у нас? Кога ще бъде обявена сделката? Каква е нейната стойност? А реалната й цена? Какво ще се случи с първата ни национална медия? А с кадрите й? Какво ще стане след като двуполюсният тв модел се настани да господства върху аудиторията?
Въпросите придобиха сезонна актуалност в края на януари след съобщение на "Ройтерс" Позовавайки се на "източник, близо до преговорите" в информацията се твърдеше, че Central European Media Enterprises (СМЕ) съвсем скоро ще финализира купуването на bTV. Срещу 500 млн. евро, според световния информационен гигант. В информацията се твърдеше също така, че пазарният дял на медията е 40%, а компанията собственик "Болкан нюз корпорейшън" е реализирала печалба от 62,4 млн. лева през 2008 г. Предполага се, че покупката е била осъществена с парите, които СМЕ реализира от продажбата на тв каналите си в Украйна. Очакванията -новият собственик на bTV ще да бъде обявен до средата на февруари. Информацията не е потвърдена официално. Поне засега. Вицепрезидентът по корпоративни комуникации на СМЕ Романа Томасова посочи пред "Ройтерс", че щатската компания дискутира няколко опции за присъствието си в България. "Те може да включват джоинт-инвенчъри, сливания, придобивания или просто да развиваме съответната телевизия, каквато си е в момента". От bTV не отрекоха, че "телевизията разговаря с няколко компании и мнозина проявяват интерес". От офиса на Рупърт Мърдок (тв каналът bTV е част от портфолиото на News Corp. ) също запазиха мълчание. Консултантът на News Corp. и СМЕ у нас Красимир Гергов също не потвърди наличието на сделка. Дори уточни, че преговорите не са на финалната права и че след два месеца можело да са там, където били в момента.
След финализирането на продажбата обаче семейството на СМЕ у нас ще набъбне не само с bTV, но и с bTV Cinema, bTV Comedy, PRO.bg и Ring.bg.

ГОЛЯМОТО ТВ ПАЗАРУВАНЕ

Стартът на лудешкия телевизионен шопинг у нас бе даден преди две години. Тогава, през лятото на 2008 г., Central European Media Enterprises (СМЕ) си напазарува два наши тв канала. Компанията на милиардера Роналд Лаудер придоби TV2 (в момента PRO.bg) и спортната
Ринг (Ring.bg по настоящем). Сделката бе парафирана срещу 172 млн. долара. По същото време Нова телевизия стана част от скандинавската Modern Times Group, но срещу далеч по-значителната сума от 620 млн. евро. Срещу тях шведите получиха и няколко кабеларки – Диеми-те и музикалната ММ, както и 80% от списание "Ева". Малко след това се заговори се, че News Corp. иска да изтегли бизнеса си от България и че bTV се търгува за 1,2 млрд. долара. Световната финансова криза обаче замрази тези намерения за известно време. До лятото на миналата година, когато придобиването на bTV отново дойде на дневен ред. Докато за нейни купувачи се спрягаха и гиганти като RTL, стана ясно, че най-вероятният й нов собственик е медийната компания на Лаудер. СМЕ е регистрирана на Бермудите, основана е преди повече от 15 г. Оттогава досега се е превърнала в лидер на тв пазара в Централна и Източна Европа, като програмите й достигат до 97 млн. потребители. Собственик на компанията е един от двамата наследници на фармацевтичния гигант "Есте Лаудер" -Роналд Лаудер, който преди години имаше амбиции и в политиката. Състоянието му се изчислява на 6,5 млрд. Долара. Миналата пролет гигантът Time Warner Inc. инвестира 241 млн. долара за 31% от акциите на СМЕ. В края на 2009 г. медийната компания се сдоби с две нови попълнения -MTV в Чехия и TV Doma в Словакия. В началото на 2010 г. обаче СМЕ разпродаде медийния си бизнес в Украйна и се оттегли от местния пазар. Компанията взе 300 млн. долара от двата си украински тв канала -"Студио 11" и "Кино". Новият им собственик е олигархът Игор Коломойский, който до преди това бе директор и акционер в СМЕ. "Продажбата на украинските ни операции е най-добрата стратегическа опция за нас при моментното състояние на пазара. Така ще се съсредоточим върху настоящите ни проекти не Европейския съюз. Продажбата ще увеличи ликвидността ни", заяви президентът и главен изпълнителен директор на СМЕ. Той е основният двигател на телевизионния бизнес на Роналд Лаудер. Средствата от украинската продажба ще бъдат концентрирани върху развитието не само на електронни медии, но и на интернет продукти.

КОЛКОТО-ТОЛКОВА

СМЕ е изкупила между 52 и 55% от bTV, говори се из медийните среди. Според запознати обаче сделката е за по-малко от 500 млн. евро. Според непотвърдена информация все още се доуточняват някои подробности около нея. Световните агенции обаче обявиха, че веднага след публикацията на "Ройтерс" акциите на СМЕ в NASDAQ са поевтинели. Дни по-късно пък Асошиейтед прес разпространи, че News Corp, чието филмово студио 20 th Century Fox разпространява филма "Аватар", е на печалба от $254 млн. Сумата е за последното тримесечие благодарение на възстановяването на приходите от реклама. Компанията на Рупърт Мърдок е спечелила 2 млрд. долара от продажбата на билети. Това щяло да помогне на News Corp. да увеличи прогнозите за оперативната си печалба за финансовата година. Империята на австралийския медиен магнат засили резултатите си и с помощта на приходите от видео версии на филми като "Ледена епоха: Зората на динозаврите". Печалбата на News Corp. за последното тримесечие е скочило с 10 цента на акция, след като през същия период на миналата година компанията отчете загуби от $6,42 млрд. или $2,45 на акция. Приходите на News Corp. са се вдигнали с 10 на сто до 8,68 млрд. долара.

А СЕГА НАКЪДЕ

След продажбата на bTV телевизионният ни пазар ще попадне под зависимостта на двуполюсния модел, категорични са експертите. Като двата най-големи играча на пазара със сигурност ще се обособят медиите на СМЕ и на MTG у нас. Възможно е първите да имат монопол на пазара. Според продуцентите пък, двуполюсният модел няма да се отрази положително на бизнеса им. Не е изключено част от тях да загубят работата си, тъй като СМЕ, например, предпочита да работи с вътрешни, а не с външни продуценти. Така част от продукциите може да слязат от екран, а други, които в момента се подготвят, след официализирането на сделката, изобщо да не видят ефир. Говори се, че bTV ще бъде подложена на драматични съкращения. Твърде вероятно е екипът да бъде редуциран с
50%. Поне половината от отделите може да бъдат обединени с тези на съществуващите тв канали от семейството на СМЕ у нас – PRO. bg и Ring. bg. Промени ще има и в ръководствата на телевизиите^ Заговори се дори за голяма мениджърска рокади – например, че управлението на bTV ще поеме бившият шеф на Нова телевизия Павел Станчев. Доскоро той работеше за румънския Canal D и успя за кратко време да го нареди сред най-гледаните в северната ни съседка. Други пък твърдят, че настоящата шефка на първата частна национална телевизия Вики Политова със сигурност ще остане на поста си.
Нововъведения ще има в програмните схеми на СМЕ-телевизиите у нас. Съдбата на PRO. bg за пореден път ще претърпи изменения – не само по отношение на името, но и по отношение на профила. Дискутират се два варианта – единият е да стане женски тв канал, а другият – мъжки. Основание за първото са купищата закупени вече филми, а за второто – пакетът с мачове от българското първенство по футбол, които телевизията придоби преди две години срещу 50 млн. лева. Срокът върху правата е за една петилетка. Какво ще се случи на телевизионния ни пазар след ерата на голямото пазаруване, тепърва предстои да се излъчи. Дано само да не е за сметка на аудиторията.

Стр. 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16

Любен Дилов – син: “Този век, някъде през май”

сп. Sign Cafe, Медии & Рейтинги | Даниел НЕНЧЕВ | 2010-02-13 

Журналистът Пюбен Дилов-син е един от създателите на Куку, Каналето, Хъшове, Шоуто на Слави, партия Гергьовден. От 2004 е съсобственик на в-к Новинар. След излизането си от политиката, създава литературния глуб Spirt Qc Spirit. От следващия месец ще бъде жури в ТВ формата България търси таланат. Поканихме го да анализира медийното време и собственото си участие в него.

- Какво ново за ефира ще предложи шоуто "България търси талант"?

- Ами на първо място много забавно, изключително добронамерено представление, в което дефилират много таланти и талантливи недоразумения. Този формат е един от най-обичаните по света заради своята демократичност. Сайман Каул го създава така, че няма никакви ограничения -възрастови, професионалисти и аматьори. Всички могат да се яват. Дори Бойко Борисов може, стига да не е в качеството си на премиер -примерно ако свири на акордеон или прерисува слънчогледите на Ван Гог за време… Между другото имаме и такъв участник…

- На един от записите хвърлят ножове по теб. Иначе, в каква светлина ще те видят зрителите? Как очакваш да се представиш?

- Опитвам се да се държа така, че хората, които имат желание да хвърлят нож по мен, да са по-малко: (Смях) Иначе в поведението на журито има ясно изразени характери и поведенчески модели. Маги Халваджиян е безкомпромисният продуцент, Хилда Казасян е добронамерена, суперпрофесионалист в областта на музиката, умиляваща се и подкрепяща всички млади таланти. Аз съм по-скоро ехиден, иронизираш, и… абе като цяло неприятен. Но съм свикнал с тази роля – като се замислиш – бил съм почти всички мразени неща в България – общински съветник, депутат, политик… Само съдия на мач между Левски и ЦСКА не съм бил… Казано сериозно, форматът на журито по замисъла на създателите на шоуто е много точно определен – продуцент, музикант с академично» образование, журналист. Маги се придържа стриктно към изискванията на формата, защото това шоу е любимото дете на Сайман Каул и принципът "Сайман каза" се спазва желязно!

- Миналата година изпрати отворено писмо до медиите, с критика към сценаристите на Слави и с призив към него да стане депутат. Наскоро той обяви, че е водил разговори с бъдещия премиер Борисов, в които е поискал влияение за избора на депутати. Как би коментирал медийния дебат между тях?

- Както и да коментирам, ще направя грешка. Отношенията между двамата не са ми много интересни. А и Слави нямаше смелостта да продължи разговора за връзките между популярните лица от медиите и политиката. Те са публична тайна в нашите среди и техните любови и раздели приличат на сапунен сериал. Що се отнася до моето писмо, то беше по съвсем конкретен повод и не трябва да се чете като обобщение. Просто тогава сценаристите на Слави го подведоха и той взе страна в един спор по възможно най-неподходящия начин. Ставаше дума за парите за репродуктивно здраве и в Шоуто станаха жертва на интригите на една депутатка, която си правеше личен пиар с темата, на гърба на целия парламент.

 - Бившите ти колеги от парламента приеха на второ четене поправки в – Закона за радио и телевизия, според които външните български продукции в телевизиите трябва да бъдат 12%, при предвидени преди това 25%. Как това ще се отрази на медийния пазар?

- Зле ще се отрази! Това беше предателство спрямо българския талант и – ще го кажа направо – те клекнаха пред натиска на собствениците на медии. Истина е, че съотношенията – след като сме членове на ЕС – не могат да създават специални преференции за българи, спрямо чужденци. Но можеше да се направи така, че да се насърчава оригиналната българска продукция За жалост сегашният състав на парламента не е "капацитиран" – както казваше Царят ( Господ здраве да му дава) – за да проумее изобщо проблематиката. Аз доста се страхувам и от бъдещо тяхно законотворчество в областта на медиите.

- В последните поправки на ЗРТ отпада и забраната притежателите на цифрови лицензи да се занимават и с рекламна дейност. Какво ще промени това?

- Това беше забрана, която и сега не се спазваше особено, защото не е никакъв проблем да се занимаваш, чрез свързани лица и фирми. Тук съм по-спокоен, макар че се нарушават принципно антимонополните тенденции в медийното законодателство. В крайна сметка няма как собствениците на цифрови лицензи да не участват в пазара, след като са основни играчи…

- Как се справя твоят вестник "Новинар" при влиянието на кризата и в условията на нарастващо влияние на интернет?

- Добре се справя, въпреки че ми се иска да е много по-добре. Хартията се превръща в бутиков информационен носител, но в интернет бележим сериозен ръст. В крайна сметка "Новинар" се превърна в типичен градски вестник и успя да се преориентира към аудитория с по-големи покупателни възможности. Когато го поехме той беше основно семеен и пенсионерски вестник, заради ниската си цена. Сега – на практика – има два вестника. Хартиено тяло, което запази цена от 40 стотинки и интернет съдържание с над 30 хиляди уникални посещения дневно. Значително се увеличи интересът на рекламодателите към нас.

- Как виждаш бъдещето на "Новинар" и на вестниците?

- Не много розово. Със сигурност предстоят сериозни съкращения. Ще се насърчават повече не класическата информация, а аналитичните жанрове. Предвиждам много бурно навлизане на блоговете в електронните тела на вестниците, както обединение на електронната търговия с информацията. Само след 10 години медийният свят ще е напълно различен от сегашния. Мобилните телефонни апарати ще са основно средство за информация, редом с телевизията. Факт. Нищо добро не очаква хората, които не са готови да се променят. Но като цяло -съдържанието и необходимостта от общуване ще продължат да запазват хуманистичния облик на медиите. Ясно е, това никога няма да изчезне, така че аз за себе си съм спокоен. Но е време в българските медии за смяна на поколенията. Старите кучета от началото на прехода, каквото съм и аз, се поуморихме от това вечно състезание и трябва да пускаме младите напред. Те да тичат. Аз лично го правя от няколко години…

- Но си изключително активен онлайн – в личния ти блог и в социалната мрежа Facebook. Как се променят медиите и обществото чрез тях и до къде може да стигне тази промяна?

- Промяната е за добро. Общодостъпността чрез интернет вероятно е най-голямата информационна революция, след печатната преса на Гутенберг. Изобщо понятието за "рецепиент" се промени – в момента читателят е равностоен и активен участник в така наречения информационен процес. Зад тривиалностите, това означава – персонализация на информацията. Колкото по-детайлна, толкова по-успешна. Аз самият обмислям един подобен проект, който ще представлява информационния поток, коментиран от мен и мои приятели по начин, който да прави възприемането на информацията хем забава, хем повод за размисъл… В момента пиша и книга, която е само за интернет. Още нищо не публикувам от нея, но от есента ще почнат да се появявай отделните глави. Доста е забавна… Работното и заглавие е "Обучение по етикет и добри маниери за изпреварилите времето си"

- Чудесно! А колко страда телевизионният ефир от скорошната загуба на Азис? (От – Нова година Вечерното шоу на Азис е спряно от ефира на Про бг – бел.а.)

Страданието в ефир, когато не става дума за катастрофи като тази в Хаити, или войните в Ирак и Афганистан, е славянска характеристика. Славянската душа обича да страда в ефир. Самият ефир е среда за пренос, и като такава – търпелив като стар индианец, сменил седем резервата. И все пак – обичам да казвам – всеки сам си е виновен за това, което показва неговия телевизор. Азис е явление като певец и като сценично поведение. Телевизионните му превъплащения бяха добри, докато бяха заедно с Катето Евро. Тя наистина правеше половината предаване, както и изумително нестандартната Мария Силвестър… Тези двете трябва спешно да се появят някъде, по възможност не в Костинброд.

- Как си обясняваш факта, че най-успешния медиен продукт за изминалата година беше турския сериал Перла?

- Обяснението ми ще напълни пет страници, ако трябва да е точно. Смело казано, потвърди се старото американско правило: "Нито един продуцент не е фалирал, защото е подценил вкуса на зрителите"

- Твоя е фразата, че "между Батето и Големия брат – това сме ние". Този телевизионен сезон ще предложи за първи път Big Brother Family. Какво още не е постигнал телевизионният комунизъм?

- Не е постигнал още 24-часово облъчване на отделния индивид. Ако си спомним създателя на термина "Големия брат", той стига до прозрението – не е нужно постоянно да те наблюдават. Достатъчно е да знаеш, че постоянно си наблюдаван. Подобна ситуация наистина се лекува единствено с много алкохол. В този смисъл положенето ни между Батето и Биг Брадър е оправдано исторически и психологически… Фантастите още преди десетилетия прогнозираха този тип риалита, както и техните граници. Спомнете си "Бягащият човек". Предстои да ги достигнем съвсем скоро – с пей телевизията, разпространявана от мобилните оператори. Мисля, че ще се случи през това десетилетие още.

- Ти участваше в кампанията на БНТ "Голямото четене". Сега върви друга – Българските събития на 20 век. Кое е най-важното постижение на медиите например след демократизирането им?

- Освобождението на езика. Прес-групата, "Ку-ку", "Дарик радио", "Егоист" – това са моите фаворити за сериозен принос в свободата на медиите. Останалото са подробности от пейзажа и следствия. Аааа, да не пропусна и фигурата на моя приятел от детинство – Краси Гергов. Не знам дали трябва незабавно да бъде разстрелян, или да му се направи паметник. Въпреки че едното не изключва другото. А що се отнася до "Голямото четене" – през изминалата година програмата на БНТ, изобщо, в някаква степен реабилитира термина "обществена телевизия".

- А какво ще бъде най-важното събитие в медиите през следващия век?

- Вече казах: персонализирането на информацията. Вграждането на приемниците в човешкото тяло е възможност да си свързан с глобалното село във всеки един момент. Това ще се случи още през този век. Някъде през май, ако се окаже, че майте бъркат все пак…

Стр. 5, 6, 7, 8

Ползи от онлайн базираните маркетингови изследвания

сп. Sign Cafe | Диньо МАДЖАРОВ, директор изследвания в агенция Market Eyes | 2010-02-13 

Динамичното развитие на комуникационните технологии позволява все по-широкото им прилагане в различни сфери на бизнеса. Тук бихме искали да представим конкретните ползи от използването им в сферата на маркетинга и по-конкретно при провеждането на различни изследвания – социологически, маркетингови, тип "привидно пазаруване" и др.
За последните години в бизнеспрактиката използването на онлайн изследвания придобива все по-голяма популярност и приложимост. От проучване мнението по определена тема с онлайн анкета, съдържаща няколко кратки въпроса, през гласуване за идея, кауза, събитие, до по-задълбочени и мащабни изследвания по даден въпрос, изследователите и потребителите все повече установяват ползите от този начин на провеждане на изследванията.
В сравнение с традиционния начин на провеждане на изследванията, където събирането на първичната информация става чрез отпечатването и попълването на въпросници (анкети), или чрез провеждане на телефонни интервюта, този начин съдържа редица предимства.
Най-напред трябва да отбележим, че онлайн базирането на изследванията позволява едновременно да се прави събирането, обработката и съхраняването на информацията, което води за значителни улеснения и съкращаване на финансов, човешки и времеви ресурси.
На следващо място, резултатите се случват в реално време и в същия момент са готови за обработка и анализ. Тук се съкращава огромен ресурс необходим за въвеждането им и последваща оработка след получаването на попълнените въпросници (анкети).
Чрез онлайн методът допусканите грешки при въвеждането се свеждат до минимум. Този начин е много по-надежден, защото премахва недостатъците при ръчното въвеждане на данните.
Също така дизайнът на приложенията е максимално удобен за ползване от респондентите. Стъпките са лесни за следване, за отбелязване, има придружаващи обяснения при попълването, напомняния. Съществено предимство тук е и значителното съкращаване на времето за попълването му в сравнение с традиционния ръчен начин на попълване на въпросниците.

Друга важна характеристика на този начин е гъвкавостта. В реално време могат да се правят корекции на дизайна, въпросите, последователността, което при традиционния начин на провеждане на изследванията е свързано с много разходи и време, а понякога е и невъзможно, защото времето за осъществяне на изследването е ограничено. В реално време може да бъдат разгледани основни обобщения, анализи и графични изображения на резултатите от изследването.
Моделирането на приложенията за онлайн събиране на информацията избягва и риска от неотговаряне на въпросите. По този начин процентът на неотговорилите на въпросите се свежда до минимум, защото респондентът не може да премине напред, ако не е посочил отговор.
Разработването на специален софтуер, който позволява оптимизация на полевата работа, може да се определи като много полезен и необходим за изследователските агенции. Ползите от внедряването и използването на такова приложение са много и поради тази причини това е абсолютно иновативна идея.
Постигането на оптимизация по отношение на разходите – финансови, човешки, времеви, както и намаляването на рисковете и грешките, които съпровождат полевата работа, е от изключителна важност за агенциите, които провеждат изследвания. От друга страна се повишава качеството и бързината на осъществяване на изследванията, както и конкурентноспособността на агенциите на пазара, не само в рамките на България, но и в световен мащаб.
До момента усилията в страната по този въпрос са частични и локални – отделните агенции разработват свои собствени за нуждите си или най-често ползват чужди разработки.
В заключение трябва да отбележим, че в България към настоящия момент е започнала разработката на софтуерно приложение "Оптимус" за провеждане на онлайн изседвания. Целта е да бъде разработен с много функции и възможности от гледна точка на събирането, обработката и анализа на данните. След като бъде разработен се предвижда да бъде предложен за ползване от агенциите срещу абонамент.

Стр. 81, 82

Готови ли сте за реклама в социалните мрежи?

сп. Sign Cafe | Албена ЧЕШМЕДЖИЕВА | 2010-02-13

Социалните мрежи напредват бързо през последните години и все по-категорично превземат рекламния пазар, вещаейки нова ера в услугите за клиента и разбирането за т.нар. "разговорен маркетинг". Проучванията показват, че Facebook и Twitter са с най-високо ниво на усвояване социални медии, използвани за маркетинг. По данни на eMarketer, инвестициите в платени реклами е социалните медии в САЩ ще достигнат 1.3 млрд. долара. В глобален мащаб платените реклами в социалните медии за 2009 г. са около 2.2 млрд., а за 2010 г. ще нарастнат до 2.5 млрд. долара. Очаква се през тази година Facebook да привлече една четвърт от всички реклами в социалните медии, което е повече от 20% спрямо 2009 г.
Какво е отношението към този рекламен канал, дошло ли е време за масирани инвестиции в социални мрежи и по-широкото им интегриране в маркетингови кампании и на българския пазар? Доколко дигиталният маркетинг ще се обвързва със социалните мрежи през настоящата година?

ДОНЧО ДУДЕВ, МАРКЕТИНГ МЕНИДЖЪР "ТАНДЕМ"
В "Тандем" бързо осъзнахме предимствата на интернет като комуникационен канал. През последните три години сме инвестирали 5% от комуникационния бюджет на фирмата в интернет. Социалните мрежи предоставят още по-близък контакт с клиентите, там потребителят сам прави реклама на марката, която от своя страна трябва да бъде безупречна, коректна и умело да ръководи комуникацията. Обратната връзка с клиентите е приоритет за "Тандем", следователно тенденцията за все по-голяма активност и насочване на бюджети към интернет и новите онлайн канали ще се запази.

ПЛАМЕН ВЪЛЧЕВ, DEPUTY CEO ПОК "ДОВЕРИЕ"
Специфичната култура на пазара и на целевата група ще задават тежестта на социалните мрежи в комуникационния микс. В нашите реалности по-младите и по-активните хора в по-голяма степен са участници в мрежите. Същевременно маркетингът в социалните мрежи по-малко се поддава на контрол и тази негова особеност продължава да е предизвикателство дори за компании, които са сред първите в неговото използване. Делът на дигиталния маркетинг в общите рекламни бюджети в България все още е малък и значително по-нисък от средния за Европа. Дори големи български инвеститори в дигитален маркетинг засега насочват по-малко от 10% от бюджетите си към социалните мрежи. Малко вероятно е в близките години да бъдем свидетели на масирани инвестиции като абсолютна сума, но ниската изходна база създава условия за многоцифрен темп на растеж.

НЕВЕНА ЦЕКОВА, МАРКЕТИНГ ДИРЕКТОР TOYOTA BALKANS LTD.
Осъзнаваме силата на интерактивната комуникация и като рекламодатели се стремим да навлизаме все по-активно в интернет пространството. Досегашният ни опит е свързан с традиционните форми на онлайн реклама като банери, но вече имаме група и фен страница във Facebook. Социалните мрежи са добър инструмент за ПР и комуникация "от уста на уста". Придвидили сме перо за реклама в социални мрежи през 2010-та година, но бюджетите ще се определят на кампаниен принцип.

Стр. 76

@Кривата круша

в. Капитал | Андриан ГЕОРГИЕВ | 2010-02-13 

Разчитането на местоположението ни чрез мобилния телефон вече се превръща в бизнес

Ако социалните мрежи питат "Какво правиш?", услугите, на които е посветен този текст, задават въпроса "Къде си?". Това е софтуер, който разчита местоположението ви благодарение на мобилния телефон. След това той зарежда справочна информация въз основа на вашите координати. Този тип услуги се наричат location-based services.
За този тип приложения е изписано много, но едва в последните няколко месеца техният възход е видим с просто око. Първоначално това се случва в САЩ – България все още изостава от тази тенденция, но местните мобилни оператори постепенно осъзнават потенциала й.
Интересът на големите компании също расте. Google пусна тази седмица своя претендент Buzz, а Twitter добави опция, с която всяко кратко съобщение на сайта може да носи и местоположението на неговия автор.
Новата опция може да бъде мощен катализатор за локалните мобилни услуги. Например приложение, което ви докладва дали близо до ресторанта, където тъкмо седнахте, се намират ваши приятели. Или пък чрез съобщение в Twitter да получите отговор къде се намирате заедно с данни за близки ресторанти и дискотеки.
Освен това може да разберете как реагират хората в София на новите промени в закона за ГМО или доволни ли са жителите на Варна от общинските услуги. Разбира се, това ще бъде възможно само ако повече хора започнат да пишат в Twitter.
Двата най-важни фактора за възхода на location-based услугите са силните продажби на смартфоните и готовността на хората да споделят своите координати в интернет.
Компании като Facebook и Yelp (ревюта от клиенти на местни бизнеси) разчитат, че хората ще споделят все повече онлайн и затова планират пускане на свои локални услуги. Yahoo пък кандидатства за патент върху технология, която налага слой от информация върху изображения, снимани от камера на мобилен телефон.
Една от най-успешните подобни услуги е Foursquare. От ноември насам по данни на Hitwise посещенията на сайта нарастват три пъти, а потребителите й са около 350 хил.
Докато сте в ресторант или на кафе, може да маркирате своето присъствие във Foursquare и да добавите кратка бележка. Софтуерът ще покаже автоматично координатите на вашите близки, ако са регистрирани на сайта, и ще препоръча околни заведения и интересни обекти. Докато посещавате все повече места, също като в компютърна игра отключвате значки и печелите точки.
Вече се оформят партньорства между заведенията и Foursquare, така че най-лоялните потребители да получат купони с отстъпки. Рекламодатели като HBO, History Channel, Zagat и Warner Bros. сключват договори с компанията, за да промотират своите продукти в зависимост от локацията на хората. По този начин компаниите поставят брандирани бележки и значки в заведения, а потребителите ги събират.
"Има много социални мрежи, които дават възможност за добавяне на местоположение към статусите, но при Foursquare състезателният елемент е водещ и кара хората да го ползват непрекъснато. Концепцията за състезание като част от социалната мрежа се оказва много привлекателна и в комбинация със споделянето на информация и препоръки между приятели прави ежедневието на потребителите по-приятно." Така обяснява успеха на Foursquare Спартак Кабакчиев, директор бизнес развитие в Melon, български разработчик на мобилен софтуер.
My Town пък застъпва обратния подход – от игра към социална мрежа. Това е нещо като монополи на живо – чрез нея продавате реални обекти срещу виртуални пари и общувате с приятели. Очевидно успешно, защото My Town вече има 720 хил. потребители. Типичната социална мрежа, базирана на местоположение, е Loopt, където 3 млн. души обменят препоръки за заведения наблизо.

Как ще се плаща

В България този тип услуги все още не са популярни. Представител на "М-тел" определи като изключение съществуващата услуга "М-Тел Навигатор", която освен навигация предлага информация за интересни обекти около клиента – магазини, ресторанти, хотели, бензиностанции, банки и т.н. От "Виваком" пък коментираха просто, че един от най-перспективните продукти е "търсене, базирано на местоположението".
Симеон Пешев, ръководител секция "Услуги с добавена стойност" в "Глобул", е убеден в потенциала на "услугите, които позволяват на потребителите лесно да локализират свои приятели и членове на семействата си, както и услуги, чрез които мениджъри на фирми ще могат да осъществяват непрекъснат контрол върху движението на служебните превозни средства".
Според Спартак Кабакчиев пък "най-интересно ще е развитието на затворени работни и социални [базирани на местоположението] мрежи с конкретна информационна цел – за бизнес организации, училища, клубове по интереси, за отделни туристически и културни събития". Компанията му например разработва софтуер за родителски контрол чрез следене местоположението на деца и роднини.
Мениджърът на Melon счита, че най-перспективният бизнес модел в България е безплатната за потребителите услуга, при която се плаща само при неограничен трафик на данни, и то с предплатени пакети на фиксирана цена.
"Не мисля, че [локални] услуги с платен абонамент биха имали успех", добавя той. От "Глобул" смятат, че най-лесно би било с месечна такса, а от "Виваком" планират да се насочат към "рекламно финансиране, разделяне на приходите и flat rate услуги".
Спартак Кабакчиев смята, че "операторите е крайно време да се замислят сериозно върху възможността да плащат отчисления за генерирания от външни услуги трафик – това би стимулирало изключително много пазара, но са съжаление рядко се случва".
Засега локалните услуги основно забавляват търсачите на значки, но в бъдеще могат да се превърнат в стандартен механизъм за разпространение на информация.

Стр. 36