Още малко по-жълти сергии

в. Капитал I Весислава АНТОНОВА I 2010-03-27

Две нови списания и два вестника се борят за читатели

За някои издатели на вестници и списания кризата сякаш не е пречка, а възможност. Фактът, че на пазара се появяват нови издания го доказва.

"Нормално е във време на криза да се развиват по-широко скроените издания. Тези, които се целят към по-широка аудитория. Такива, в които присъстват злободневните теми от всекидневието – политика, правосъдие и т.н., но в същото време в тях да има достатъчно светска информация, развлекателна и забавна", категоричен e един от съсобствениците на "Бал Медиа" АД Борис Ангелов, който е лицето на един от новите проекти.

Печелившe жълто

Сред новите издания на сергията са жълтият седмичник "Супер 19 минути", зад който стоят издателите на безплатния всекидневник "19 минути" – "Бал Медиа" АД, в която съдружници са Борис Ангелов и Атанас Арнаудов. Издателите на "Уикенд" – "Ню медиа груп", пък решиха да стъпят на пазара на списания в ценовия клас на евтините издания. От няколко седмици на пазара е "Кулинарен Уикенд", а в началото на този месец се появи "Уикенд за жената". На пазара се коментира, че до есента "Ню медиа груп" ще пуснат още две списания. Едното – седмично със светска информация "Уикенд стори" (конкурент на издаваното от "Санома" светско списание Story), другото – месечно, което ще е културно.

Седмичникът "Супер 19 минути" е с цена 55 ст. с тираж 50 хил. копия в обем от 44 страници. "Профилът на изданието е широк, защото се целим към по-многобройна аудитория. Вестникът всъщност е съботното издание на безплатния всекидневник "19 минути". Тъй като марката се наложи, преценихме, че платена съботна версия, която да доразвива и доразработва теми от всекидневното, би се приела добре на пазара. Всъщност това, което правим със "Супер 19 минути", не е ново за пазара, подобни издания има в Австрия и Германия", коментира пред "Капитал" издателят Борис Ангелов. По думите му изданието е със светска насоченост, "защото като издатели в това имаме най-много опит", каза Ангелов. Той е убеден, че седмичникът има добър бизнес модел, "защото сериозни издания много трудно виреят в кризата". Дори на страниците на сериозни издания като The Times вече има място за светска информация, и то не само в уикенд изданието, а и в броевете всеки ден. От "Бал Медиа" твърдят, че седмичникът "Супер 19 минути", който е платен, няма да повлияе на всекидневното безплатно издание и то да стане платено, както се случи с "Новините днес", издаван от Петьо Блъсков (вестникът излезе като безплатен, а сега вече струва 20 ст.).

Битка със списания

Един от съсобствениците в "Ню медиа груп" – Мартин Радославов, обясни, че групата стъпва на пазара на евтини седмични списания, "за да се конкурираме със "Санома Блясък България" и да вземем от техния пазарен дял". Първото подобно списание, с което започна конкуренцията между двете издателства, е "Кулинарен Уикенд". Списанието излиза на всеки две седмици и досега от него са отпечатани пет броя с обем 84 стр. Стартовият тираж е 60 хил., но вече изданието е с тираж от 100 хил. копия. Списанието се продава с цена от 1 лв., докато конкурентното издание на "Санома Блясък – България" – "Кулинарен журнал", е 2 лв. и 92 страници. "Пазарът на списания сега в кризата е паднал с 40-50%. На стагнирания пазар на списания ние предлагаме добри пакетни цени. Със списанията разширяваме портфолиото си от рекламодатели и на практика предлагаме по-добри условия на по-претенциозните от тях, които не намират място за рекламите си в "Уикенд", но знаят, че брандът все пак е силен и се продава. С появата на списанията продаваме по-добре рекламата си", коментира Мартин Радославов.

Второто ново издание в портфолиото на "Ню медиа груп" е "Уикенд за жената", което е на пазара от 8 март. Изданието е предназначено за жените на възраст 30-60 години, тип домакини с доходи между 500 и 1000 лв. То е с цена 1 лв., 52 стр. обем и тираж 60 хил. Излиза всяка седмица.

Директорът "Издания" в "Санома – Блясък България" Николай Караджов коментира, че "конкуренцията е ползотворна за пазара, защото води до повишаване на изискванията към продукта. В крайна сметка големият печеливш от навлизането на нови конкуренти е именно читателят. А конкретно "Кулинарен журнал" дори и в условията на засилена конкуренция продължава да бъде най-четеното и най-продаваното кулинарно списание в България". Според Караджов най-устойчиви на кризата като модел са "утвърдените марки. Не е важно дали списанието е българско или международно, а дали е утвърден бранд или не. Има достатъчно примери за български марки, успешно борещи се с кризата, както и такива за международни заглавия, станали нейна жертва", каза Караджов.

Безплатно за жени

От февруари в София се разпространява безплатният вестник за жени "Белисима". Негов издател е фирма ARS, които стоят и зад интериорното списание "Магазин & интериор, дизайн, архитектура". Изданието първоначално излиза само в София, като първият брой е бил с тираж 7000 копия, предвидено е вторият да бъде 20 хил. броя. "Целта е постепенно, с всеки следващ брой тиражът да расте, като намерението на издателя е да обхване цялата страна и да достигне до 100 000 броя", обясни главният редактор на вестника Веселина Филипова. Периодичността на излизане е на две седмици. "Основната аудитория, към която е насочено изданието, е съвременната жена на възраст между 20 и 60 години, образована, с доходи, вариращи от средни до високи. Надяваме се, че читателите ни биха могли да бъдат и съвременните мъже, които също са подвластни на повика за красота, здраве и елегантност", обясни Филипова.

Вестникът е широкоформатен, с 16 страници и се разпространява в хипермаркетите ХИТ, вериги магазини СВА, Халите, фитнес студиа, козметични салони и други.

Битка за рекламодатели

Възходът на масовата преса е още по-любопитно явление в контекста на свиващия се рекламен пазар, на който традиционните издания се опитват да запазят позициите си и на двата пазара, на които се конкурират – за вниманието на публиката и за инвестициите на компаниите.

Според медиа директора в агенция Optimum Media Женя Гуцова "в ситуацията на криза, която доведе до голям спад на рекламните инвестиции в печатните издания, е рисково начинание да стартираш нови проекти точно в сферата на [жълтите издания]. Разбира се, всеки сам преценява рисковете и възвращаемостта на инвестициите, които ще направи. Предполагам, че за да решат да започнат тези проекти, екипите, стоящи зад тях, са проучили добре възможностите им". Според нея "няма пазарна ниша за такива издания. Да, такава имаше преди, но в момента тя е по-скоро наситена. Новите издания ще откраднат от аудиторията на старите, защото едва ли броят на хората, които четат преса с такъв тип съдържание ще се увеличи. Съществуващите вече вестници с такава насоченост задоволяват нивото на интерес на хората", убедена е Гуцова.

Тя уточни, че клиентите на агенцията "досега не са проявявали интерес към тези издания. Не бива да забравяме обаче, че от печатните медии именно тези са с най-висок тираж. Всеки сам преценява дали те са подходящи за неговите продукти. В крайна сметка това са издания, които се четат от много хора, и посланието на клиента, който ги използва, също ще достигне до тях", каза Гуцова.

Стр. 33

Енергиен форум 2010 ще се проведе от 23 до 26 юни в Св. Св Константин и Елена край Варна

По време на Форума ще се проведе съдържателна и отговорна дискусия за всички партньори в енергийния сектор - държавни власти, енергийни предприятия, учени, специалисти, енергетици и потребители.

Акад. Хачо Бояджиев: Турските сериали биха родните

в. Телеграф | Лео БОГДАНОВСКИ | 2010-03-27 

Направени са с мерак, все едно че гледаме чужда тв

- Акад. Бояджиев, последната ви рожба – "Полет над нощта" стана на 8 г. Много или малко са за едно тв предаване?

- Има и други предавания с по-дълъг период на съществуване, но така се случи. Измислено беше за българите в чужбина – да бъде мост между тях и родината им България, носи дъх на патриотизъм. Не се занимаваме с политика. Участваха някои политици, но в рамките на професията им, а не като депутати – професори по история, видни артисти, нищо че бяха министри. Обаждат се добронамерени хора. Много рядко ще се обади леко пийнал вечерта или с тенденция, която не позволяваме.

- Помня, че негативните коментари бяха само за някои от водещите.

- Това е болното место на предаването. Много е ниско възнаграждението на водещия, а те търсят и по-друга изява, та оттам се получават тези неприятни конфузии. Но аз се старая да намирам добри водещи и те постепенно заемат своето място.

- Разкажете повече за новата водеща Константина Петрова, която дебютира преди броени дни.

- Те са две – Деси Добрева и Константина. Деси си има и своя друга кариера, в момента е в България и докато е тук, ще води. Константина я готвя за постоянно занапред. Много добре се справи на дебюта си, а на следващото предаване беше крачки напред. Тя се появи на 7 ноември 2009 г. на кастинг за деня по повод 50-годишнината на БНТ. Тогава я избрахме на първо място, след това я позабравихме, но когато д закъсахме с водещите, се сетих за нея, потърсих я и тя се съгласи. Тя е магистър по финанси, отличничка като студентка, и е много старателна.

- Кой е бил най-успешният водещ през 8-те години?

- Имахме две предавания – в петък и в неделя вечер. Много успешен водещ беше Георги Любенов, той и най-дълго се задържа. 8 предавания на месец беше много тежко за него да се готви, защото водещият е и автор на предаването, за да могат да вземат малко повечко пари. Когато той реши да отиде в друга телевизия, поканих Драгомир Симеонов от Дарик радио, защото тогава БНР се отказа и започнахме предаването по Дарик. Той е един от удачните ми водещи заедно със Станислава Ганчева. Но там се случи една дребна колизия. Драго ми каза в началото на лятото, че е прекалено зает в радиото в събота и не му стигат силите да продължи в петък да стои до 3 през нощта и в 7 сутринта да отиде в Дарик. Станислава имаше по-тежка колизия – тя реши да танцува в шоуто на bTV, а съгласно правилника на БНТ водещите нямат право да стават лица на конкурентни медии. Тогава дойде млад актьор, стоя 3 месеца – усърден, можещ, но някак си не вървеше предаването с него. Трябваше дълго време само на него да разчитам. Накрая стигнахме до Деси Добрева и Константина. Такива са нещата, когато бюджетът на едно 3-часово предаване на живо през нощта, е 1600 лв.
Моят хонорар там е нулев, по-зле е положението с операторите, които са на 50 лв. Бяха на 70, но кризата удари и бюджета на БНТ и трябваше да бъдат намалени за 1 година.

- Какъв съвет давате на водещите, когато започват?

- Съвети много не давам. Първо преценявам дали има качества да води такова предаване и рискувам, като ги вземам за началото. Впоследствие се разбира, че могат и имат една слушалка в ухото. По време на предаването държа най-вече на българския. Уличният език им въздейства понякога и правят дребни грешки, тогава получават ругатни в слушалката. Примерно "чао", която не е българска дума. Имаме си "благодаря ви", "довиждане". Но за съжаление в нашите медии българският език е в катастрофално положение. Основната вина идва и от парламента, където се говори най-безобразният български език. Такова е времето и всички наши книжовници виждат обстановката на езика, даже правят компромиси, като казват, че тази чужда дума няма адекватна българска. Оправдават се, защото нямат избор как да наложат чистия български език.

- Винаги сте напред с новите технологии, първи въведохте разговор със зрителите по mIRC, скайп, фейсбук. Вие оправяте ли се с тях?

- Справяме се, макар че аз лично не ги възприемам. Аз с интернет не работя. Обичам написаното да бъде на хартия. Виждам прогреса на техниката, но прекалено години стоят зад гърба ми, за да си вадя очите на малкия екран на компютъра. Има една друга забележка, която хората не могат да разберат – че това е нощен блок и той е основно за българите в чужбина, където часовете са коренно различни. Във Великобритания началният час е 22,10, в САЩ -19,10, в Испания разликата е с 2 часа, в Западна Европа – с един час. Затова нарекохме второто предаване "Шоу по всяко време", защото определяхме, че във всяка държава е различно време. Напоследък със сателита има проблеми и слава богу, че до година-две приключва тоя скапан договор на БНТ с тоя сателит, защото загубихме Близкия изток. Не го покрива тоя сателит, затова излъчваме и по сателита на Военния канал, който е кабел, но има и добър сателит, насочен към Афганистан, Близкия изток и Китай. Надявам се, че новият договор, който евентуално ще бъде сключен, ще има по-добри резултати за БНТ. Защото в някои държави операторите дават канала кодиран, което е недопустимо, тъй като това е държавен канал и за него не може да се вземат пари допълнително.

- Ще го има ли пак неделното предаване?

- Докато е тая криза, няма да го има. Въпросът е до спестяване на средства, тъй като БНТ получава минимална държавна субсидия от 60 млн. лв. годишно за двата канала. От тях 15 млн. отиват в частната БТК за наем за предаватели, а 750 000 евро за наем на сателита. Спирането на второто предаване беше принудително от есента м.г., макар че е крайно необходимо да го има. То струва много евтино – бюджетът му за 3 часа е 1450 лв.

- Толкова години правите предавания, различни програми, интересно ли ви е все още участието на гостите, има ли с какво да ви изненадат?

- В предаването има страшно любопитни гости. Гостува ни 84-годишен българин, който живее в Швейцария, беше се появил тук с една изложба на фалшификати. Този човек си разказа историята. През 1943 г. е 20-годишен, фамилията му е герой на Тютюн" – те са производители на цигари от Стара Загора. Пращат го да учи в Швейцария. "В 43-та отидох студент, в 44-та бях вече емигрант", каза той и допълни: "Прекарах жестоки 8 години, за да завърша образованието си, след което над 20 години бях главен специалист в Уолстрийт. Сега съм пенсионер". Драго Симеонов, който беше водещ, го пита ще се оправи ли България. Койчо Белчев го попита "на колко сте години". На 32, отговори Драго. "Е, докато сте жив, няма да се оправи". В момента той е акционер в няколко направления -"Кока-Кола", "Мак Доналдс", цигари и петрол. И каза: това са моите решения, защото без храна, петрол, цигари, бъдеще няма. Това предаване се излъчваше по всички канали и нямахме нито едно телефонно обаждане. Хората бяха замлъкнали от начина, по който той говори, не можеха да му поставят въпроси.

- Имало ли е инфарктно предаване?

- Технически имахме едно инфарктно предаване. Бяхме в 3-то студио в неделя вечер, а другото – в 4-то студио в петък. 4-то е по-малкото студио, предаването почва в 0,10 ч. Изведнъж звуковата маса на 4-то студио блокира, няма никакъв звук, няма техници и поддръжка в тоя час – 45 минути преди предаването, по време на репетициите. Бяхме принудени евентуално да отидем в 6 студио, където имаше късни новини. Екипът беше готов, напрежението беше огромно. В последния момент се отблокира техниката, 10 минути преди eфиp.

- Имало ли е гост който да ви разплаче?

- Лили Иванова ни разплака, но не нас, а тя се разплака. Това беше уникално предаване. Неочаквано, тя дойде за 3 часа и започнаха едни въпроси, които я разстроиха. Трябваше да пускаме клипове, за да я успокоим и да й оправим очите. Жорко Любенов го водеше, аз направих 60-минутен монтаж от това предаване и го пратих на фестивала в Албена и получи награда за телевизия.

- Консултант сте и на "В неделя със…". То как върви?

- Аз съм на репетицията в събота, а в неделя го гледам като тв продукт по телевизора. И в понеделник на събирането казвам моето становище – къде има грешки и къде е добре. Напоследък това предаване тръгна добре – защитава темите, заложени в сценарния план. Вдигна много рейтинга на БНТ. Много хора смятат, че там се харчат много пари, но не смятам, че е вярно. Бюджетът беше 54 000 лв. за 4 часа предаване – има състави, командировани хора, артисти, които трябва да бъдат заплатени. А сега е паднало на 22 000 лв., което е нищо за такова едно предаване. Това е моето становище, защото някой хора смятат, че нямат предаване, защото парите на БНТ отивали във "В неделя със…", което не е вярно.

- Правите все мащабни блокове. Остава ли ви време да гледате други предавания?

- Вечерните шоута вече не ги гледам, те са копие на копие на копието. Винаги са целеустремени и съществува една тенденция за унижаване на човешкото достойнство. Те ги наричат реалити шоута, а те са побългарени. Това понятие е измислено от частните комерсиални канали.

- Няма ли да напишете книга за телевизията, за вас?

- Не, няма нужда. Напоследък много хора пишат книги и никой не ги чете, най-много да ги прегледат. Няма го времето на 19 век, на големите писатели на Запада, на Русия и на България. Сега книжките са – на който му попадне компютър, почва да печата, идва редактор, поправя, и се пуска. Пък и не се печели нищо от издаването на такава книга.

- Какво мислите за турските сериали?

- За разлика от българските сериали са много добри. Още по-добри са и от латиноамериканските. Хората са си седнали на задника – казвам го грубо, и са направили сериали, които се гледат. А това, че са турски, няма никакво значение, все едно гледаме друга телевизия.

- Напоследък имахте проблеми със здравето. Какво се случи, сега как сте?

- Претърпях операция и съм добре.

Стр. 13

Яна Иванова, генерален директор на PRO.BG: Шефката на PRO.BG трупа книги на нощното шкафче

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 2010-03-27

Яна Иванова пуска от април три нови предавания

Яна Иванова е млада, красива и успяла жена, която сякаш катери върховете в живота си с лекота. Само преди няколко дни стана генерален директор на PRO.BG Медиа. Опитният мениджър официално ще седне в стола на своя предшественик Огнян Димов на 1 април, но съвсем не на шега. Тя е начертала амбициозни цели и приоритети за екипа си, за които разказва пред "Стандарт".

- В екипа на ПРО.БГ сте още от времето, когато идеята за телевизията е била само на хартия.

- Да, идеята се зароди през 2007 година, когато един екип от 5-6 човека се събрахме под ръководството на Огнян Димов и стартирахме проекта буквално за няколко месеца. Радвам се, че успяхме още през първите 4-5 месеца да станем четвърти на тв пазар. Надявам се да продължим да се развиваме така.

- Коя е тайната съставка на успешната ви формула?

- Магията е в това, че правим непрекъснато изследвания на зрителската аудитория и се стремим да се съобразяваме с вкуса на нашите зрители.

- Какви бяха задълженията ви като заместник-директор на медията?

- До този момент съм се занимавала преди всичко с цялата административна дейност, свързана с управлението на двете телевизии PRO.BG и RING.BG, и радио PRO FM, което включва и с правното обслужване на медиите.

- На какво ще разчитате на новия пост?

- Преди всичко ще разчитам на екипа, който вече сме формирали. Генералният директор на една медия е толкова добър, колкото е добър неговият екип. Мисля, че успяхме с времето да го създадем и моята главна цел е да подпомогна този мениджърски състав, да им създам необходимите условия, за да се върши професионално работата и медиите ни да се развиват.

- Какви са приоритетите ви в програмите на телевизиите в най-близко бъдеще?

- Още през април ще обновим програмата на PRO.BG, като ще пуснем една чисто ново предаване – "Парична клопка", което е нов формат за българския пазар. Освен това ще пуснем третия сезон на "Размяна на съпруги". Ще стартират и две нови магазинни предавания – едното насочено към мъжете, другото към жените.

- А какво ще се случи с двата сериала, които започнахте?

- Тези сериали са на един много начален етап. Още нямаме готовност да разкрием нещо повече по този проект.

- Плаши ли ви тежестта на високия ви пост в ПРО.БГ Медиа?

- Не. Аз обичам предизвикателствата. От друга страна, обичам ПРО.БГ Медиа и проекта, за който работя от самото създаване. Така че това не ме плаши, напротив. Чувствам го като своя рожба.

- Това ще бъде свързано с много часове в телевизията. Семейството ви ревнува ли ви от работата?

- Най-малкото аз чувствам угризения към сина си Борис, който е тийнейджър и със сигурност не му отделям толкова внимание, колкото бих искала. Но слава Богу, той е вече голям и проявява разбиране.

- Какво ви посъветва г-н Димов, когато ви предаваше поста?

- Благодаря на Огнян, ние работихме прекрасно заедно и мисля, че както аз съм го подкрепяла през годините, и той ме подкрепи, когато трябваше да реша дали да приема предложението. Искам да му благодаря за успешната ни работа през годините. Първото нещо, което ми каза, когато ме назначиха, беше "Успех!"

- Трудно ли взехте това решение?

- Не. Много натежа личният ми ангажимент към този проект. С това е свързан животът ми през последните две години и успешното развитие на телевизията го приемам и като лично постижение.

- Според вас какви революции предстоят в медийния и в частност телевизионния бранш?

- Аз съм в телевизиите от 1997-а, тогава в единствената – БНТ. Работих там 8 години и дължа много на нея за натрупания опит и професионалното си израстване. Сега има десетки телевизии на пазара и смятам, че до година-две ще видим един коренно нов етап в развитието на телевизията с навлизането на цифровизацията. На мястото на сегашните 4 телевизии с национален обхват би следвало зрителят да получи над 15, които да се съревновават помежду си. Надявам се в конкуренцията да се раждат и по-добри продукти, от което ще печели зрителят.

- Имате ли учител в света на телевизията?

- Много са хората, на които дължа професионалното си израстване, и не бих искала да кажа едно име, защото на всеки етап в моята кариера съм имала колеги, които са ме подкрепяла и са ми помагали. В PRO.BG започнахме в малък офис, само няколко души екип, но имахме дух и си помагахме. Затова сега за мен е от голямо значение да подавам ръка на по-младите. Вярвам в максимата, че добър ръководител е този, който е отгледал кадри, които могат да го заместят. За мен това е въпрос не просто на лична щедрост, а основна задача на всеки добър мениджър. Съвременните младите хора имат хъс и желание за работа и когато им се постави цел, успяват да я достигнат. Затова се радвам, че екипът ни е млад и амбициозен.

- С какво се занимавате през свободното си време?

- Преди всичко разпускам с приятелите си. Занимавам се и със спорт – скуош и пилатес. Обичам да чета и книги.

- Коя книга ще намерим на нощното ви шкафче?

- В момента нощното ми шкафче е интересна гледка – много, много книги, които чакат ред да ги прочета. Ако мога нещо да си пожелая, това е повече свободно време.

- Имате ли хоби или скрит талант?

- Нямам скрити таланти. Не съм креативна личност, като хоби бих могла да кажа, че колекционирам чаши и имам една доста голяма колекция. Обичам навсякъде, където пътувам, да си нося чаши за спомен.

- Коя ви е най-ценната чаша?

- В началото събирах само чаши с овни, защото аз съм зодия Овен, но постепенно колекцията ми се разрасна и в момента събирам всякакви. Най-скъпа ми е първата, с която съм започнала.

- Нея откъде си я донесохте?

- Подарък ми е от приятели.

- Колко чаши наброява колекцията ви?

- Нямам идея, много са. Направих им специално отделен шкаф, тип галерия, но и той се запълни и трябва да измисля как да го разширя.

- На работното си бюро колко чаши имате?

- Там имам само една с овен. Като повечето хора, които работят в офис, обичам да пия много кафе.

Стр. 5

Социалните мрежи стават все по-заразителни

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2010-03-27

БОЛЕДУВАТЕ ЛИ ОТ FAD?

Страдате ли от FAD? Сигурни ли сте, че не усещате поне един от симптомите й? За свое успокоение си спомнете колко пъти си проверихте кореспонденцията днес във Facebook и в коя от групите се включихте през последните дни. Например: "А на теб откраднаха ли ти съдържанието?", "Всичко хубаво започва със С – секс, сладолед, сън" или пък "Слушането на чалга ви превръща в шибан идиот". Може би сте дали поне един глас и за "Не искам да плащам такса мощност"? или "Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее"? Коя кауза подкрепихте: "Ние сме против членството на Турция в ЕС" или пък "Сложи предпазен колан – спаси Живот".
Положението ви застрашително се влошава, ако си припявате: "По-рано бях на едно специално място…, свято място в киберпространството, но всички любовни истории свършват… Всички мои кошмари станаха реалност." Това е част от химна на Facebook – My Mom’s on Facebook. Парчето е написано от метълбанда и публикувано само преди дни в глобалната мрежа.
Все пак, ако някъде в гореописаното припознаете вашето всекидневно поведение, не се притеснявайте. Психолозите вече са го класифицирали като диагнозата FAD – Facebook Addiction Disorder. Казано на български, това е маниакално пристрастяване към Facebook.
Социалните мрежи всекидневно примамват десетки хиляди потребители и са толкова популярни, че през тях минават не само всякакви рекламни послания, но и все повече политически кампании. Социалните мрежи вече са изключително важен маркетингов инструмент във всяка пиар и рекламна кампания, което ги обособява като самостоятелен комуникативен канал. Опасна ли е все пак новата соцвълна? Ако не – защо във Великобритания Facebook беше обвинена в разпространение на сифилис например?

Тоест има ли лечение FAD?

Социалните мрежи са модният медиен феномен

Всекидневно във Facebook, Тwitter, Flickr и други подобни (без българските им аналози и опити за такива) се регистрират десетки хиляди потребители. Обединява ги желанието да общуват помежду си, да търсят нови запознанства, да се свързват по интереси, да изказват мнението си по социални и политически въпроси, да се радват на новата музика, да намерят съучениците си пр. и пр. активности. Други юзъри пък гледат рекламите, а търговците се радват на директната комуникация с потребителите си. Обобщено – със социалните мрежи може да не стигате до сайтовете на информационните агенции, ако сте абонирани за различни медии, които уведомяват почитателите си за най-важните събития например. Или пък във всяка друга дейност, която ви интересува. Само за информация – потребителите на Facebook генерират по 700 000 млн. клипа на ден, а втората по популярност социална мрежа – Twitter, по 4 млн. съобщения на денонощие. Flickr пък има над 73 млн. посетители на месец, които качват 700 млн. снимки. в You Tube всеки ден се гледат 96 млн. видеоклипа. Компанията за ИНТЕРНЕТ анализи Compete.com е отчела, че от началото на 2009 г. Facebook регистрира над 1 млрд. влизания месечно, а MySpace – 800 милиона. Иначе казано, потребителите харчат около 6 млрд. долара за виртуални стоки.
Глобалните приходи за реклама в социалните мрежи, според еМarketer, са нараснали за 2008-а спрямо предишната година със 155% и са стигнали до 1.2 млрд. долара. Очаква се през 2010-а те да минат 3 млрд. долара.

Facebook е само на шест години

но се е разраснал до третата по-големина "държава" в света – има 400 млн. "жители", а специалисти сравняват брутния й продукт с този на Кипър. Първоначалният замисъл на 19-годишния възпитаник на Харвард Марк Зукърърг и двамата му съквартиранти – Дъстин Московиц и Криз Хюс, е да изградят студентска мрежа. И да си общуват с приятели състуденти. Бързият успех на Facebook обаче променя плановете им – превръща мрежата в любима на няколко поколения ИНТЕРНЕТ потребители. Списание "Форбс" определи Зукърбърг за най-младия милиардер на 2009-а – състоянието му се изчислява на 1.5 млрд. долара. Един от съратниците му в създаването на Facebook обаче го обвини, че му е откраднал идеята. Затова преди две години Зукърбърг му изплати 65 млн. долара обезщетение.
Как изглежда профилът на средностатистическия носител на FAD? Има поне 100 приятели в ИНТЕРНЕТ мрежата, изкарва около час дневно в нея, на месец пише най-малко по 25 коментара, членува минимум в десетина групи и всеки месец става фен на две нови страници.
Най-активни са 35-годишните юзъри, а всеки ден над 10 млн. потребители стават фенове на различни страници. Носителите на вируса FAD изкарват два пъти повече време във Facebook, отколкото в Google – около 6 млрд. минути дневно по света. Всеки месец качват по 2.5 млрд. снимки, 3.5 млрд. новини, а бележките, ИНТЕРНЕТ връзките и блог-публикациите са 3.5 млрд. Facebook е достъпен
на 70 езика, включително и на български
Facebook е суперактуалната ИНТЕРНЕТ мрежа в момента, включително и в България – все още основният й конкурент Twitter не е силно представен. Според статистика от края на миналата година над 1 млн. българи общуват в създадената от Марк Зукърбърг и състудентите му мрежа.
Както изисква световната традиция, повечето от българските пациенти с FAD са жени. Те по принцип са и по-активни в комуникацията онлайн. Преобладаващата част са до 40-годишна възраст, а половината носители на FAD са между 25- и 35-годишна възраст. Бизнесът също не остана безразличен към нахлуването на Facebook и докато на Запад той се използва предимно от големите компании за комуникация, то у нас е предпочитано място от по-малките. Явно те се оказаха по-отворени към новите тенденции.

Колкото и полезен да е Facebook, той е
подходящ и за нетолкова законни дейности

Преди година администрацията на социалната мрежа закри група, в която се оказа, че се срещаха членове на "Ку-Клус клан" от остров Ман. в Израел пък терористични организации търсеха съмишленици.
Политиците също се адаптират бързо към новата мощна комуникация, след като Обама спечели мандата си именно чрез ИНТЕРНЕТ. Генералният секретар на НАТО и бивш премиер на Дания Андрес Фог Расмусен използа фейса, за да бие съперника си Хале Торнинг-Шмит, тъй като имал повече приятели в глобалната мрежа.
С профили във Facebook могат да се похвалят и българските политици като Сергей Станишев, Антония Първанова, Николай Младенов, Соломон Паси, депутати от "Атака"… Премиерът Бойко Борисов също не е пропуснал да се включи. Под снимката му пише "Много като теб вече плакаха!". Близо 3000 сънародници пък са се включили в групата "Не желая Бойко Борисов за премиер".
Основният конкурент Тwitter
е създадена през март 2006 година. Мрежата от микроблогове, в която всяко съобщение може да бъде до 140 знака, все още не е толкова популярна у нас като Facebook. Въпреки това за 2009-а потребителите на Тwitter са стигнали до 50 млн., според изследванията на Nielsen Online. Освен това Twitter бе определена за най-популярната английска дума за миналата година. Мрежата за комуникация избута Обама и H1N1 (научното наименование на грипния вирус). Статистиката показва, че 40% от юзърите на Twitter използват социалната мрежа и след своята регистрация. Това са около 10% от всички потребители на ИНТЕРНЕТ. Освен това 70% от тях участват в "общи теми" и безсмислени дискусии, а най-активните часове на потребителите са между 17 и 21 ч. в сряда и четвъртък. Мрежата е сред най-динамично развиващите се ИНТЕРЕНТ компании. Така че нищо чудно скоро психолозите да "изнамерят" и TAD.
Според анализаторите бумът на социалните мрежи ще продължи, защото те имат неизползван потенциал. Въпреки това, за да оцелеят, трябвало да се адаптират все по-активно към рекламата. Марк Зукърбърг обаче твърди, че тя не отговаря на философията на Facebook.
Какво ще стане с ИНТЕРНЕТ пациентите с FAD и как точно ще се освободят от пристрастеността, е трудно да се каже. Ясно е само, че българските опити в създаването на подобни социални мрежи не са новата панацея. Като начало може да се включат в групата "Искам да се излекувам от FAD".
Хората без Facebook са по-щастливи
Хората, които избягват да използват платформи като Facebook, са по-доволни от живота си и имат по-голям успех в работата си. Констатацията е на учени от университета в Цюрих. Според тях Facebook се използва предимно от нарцистично-екстровертни хора. Тези, които не влизат в мрежата на Зукърбърг, били по-стабилни психически.
От проучване сред 1000 американски студенти става ясно, че 57 на сто от тях използват профила си в социалната онлайн мрежа, за да си направят лична реклама.
Facebook повишава интелигентността, Twitter я намалява
Британската психоложка д-р Трейси Олъуей твърди, че Facebook повишава интелигентността, а Тwitter – я понижава. Изводът й е резултат от общуването й с приятели в социалните мрежи, което разширявало нейната памет. Психоложката смята още, че обемът на работната памет е много по-важен за успеха и щастието на един човек, отколкото коефициентът му на интелигентност.
Според д-р Олъуей писането на SMS-и, на микроблогове в Twitter и гледането на клипове в YouTube ерозират работната памет, пречат на съсредоточаването, намаляват способността за сортиране на адекватна информация.

***

"Дейли Мейл" срещу Facebook

Разследване на британския вестник "Дейли Мейл", посветено на сексуалните маниаци в ИНТЕРНЕТ, предизвика гнева на Facebook. Материалът показва, че малолетните юзъри са изключително податливи на набезите на сексуални престъпници. За по-достоверно била направена регистрация на 14-годишно момиче и скоростно се появили купища неприлични предложения. Независимо че в разследването не е споменато името на социалната мрежа, от Facebook се засегнаха и поискаха вестникът да даде пояснения по случая. Заплашиха дори, че ще съдят изданието. Оттам обаче не посочват повече подробности. Поне засега.

Стр. 45

Диана Найденова, Дарик радио: Аз с Камен Костадинов? Отвратителна измислица

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-03-27 

Почти цялата кариера на Диана Найденова досега е свързана с Дарик радио. Първите си стъпки прави в общинско радио в Хасково, след което започва работа в местния клон на “Дарик”. Собственикът Радосвет Радев забелязва таланта й и я изтегля в София. Тя е била “Глас на “Дарик” – наградата за добра журналистика в радиото. От няколко години води публицистичното и доста остро предаване “Челюсти”. Всеки ден от 13 ч.

През лятото на миналата година за първи път се появи на екрана на Нова тв по заместване в сутрешния блок. После продължи с предаване в ранния следобед, след това в събота и накрая не намери общ език с медията. Почти веднага Евтим Милошев от “Дрийм тийм” я покани в предаването “Нека говорят с Росен Петров” по Би Ти Ви. Рубриката й е озаглавена “Опасно близо с Диана Найденова”.

Защо напуснахте “Станция Нова”, г-жо Найденова, след като, казват, заплатите на някои водещи били по 15 хил. лева?

- Не обичам да говоря за онези дискретни отношения, които съм имала с телевизията, по начин, по който сигурно всички искат да се разчопли в тях. Това беше интересен за мен проект, но не ме караше да надграждам в чисто професионален план.

Сега имам много повече свобода за творчество. Беше толкова любопитно за мен при първото ми участие в “Нека говорят” да изгледам заедно с Росен Петров онова, което съм направила, и то наистина ми хареса. Симеон

Дянков беше толкова сладък пред дъската, той дори се зарази от мен и ми отговаряше в същия стил.

- Как ви поканиха в Би Ти Ви?

- Две или три седмици след като прекъснах отношения с Нова тв, ми се обади Евтим Милошев и аз приех с удоволствие. Това е все едно да попиташ Бербатов защо играе за “Манчестър Юнайтед”, като можеше да играе за “Манчестър Сити”.

Големият отбор наистина е важен, от него и аз ще науча много. Телевизията не е онова, което умея да правя така, както радио. Предаването много ми харесва – това е лайт публицистика в неделя следобед, говорене с хората по този неформален начин, който те кара да останеш пред екрана.

Това, което правя, са интервюта в среда, не в студио, с героите от седмицата. Ние снимаме филм. Тази неделя мой гост ще бъде Нели Куцкова, говорителят на Съюза на съдиите, и в петък ще правим с нея интервюто в една от залите на Съдебната палата, тя ще бъде облечена в тога и ще си говорим за проблемите на справедливостта у нас.

Не е достатъчно хората да чуят, че имаме нова наказателна политика, която увеличава санкциите за извършване на тежки престъпления. Искат да знаят, че когато едно престъпно деяние влезе през входа на Темида, то ще бъде наказано.

- Дъщеря ви как приема непрекъснатата ви заетост?

- Вечер в 6 ч вземам Боряна от градината, до 7 приготвяме нещо за вечеря. В 7 ч е ясно, че мама гледа новини, а тя на малкия си преносим телевизор гледа детско филмче. Така е пораснала покрай мен с информация, че дори неактивно слушайки новините, преминавайки край телевизора, докато си играе, чува. Примерно новината за футболиста, пребил манекенката. Тогава ми каза: нали този батко няма да дойде пред нашия блок, нали няма да ни нарани, защо е бил тази какичка.

Закон е да гледам новини до 20,30 ч, когато идва нашето време. Тогава правим курабии за Великден като миналата вечер, друг път готвим телешко, простираме, гладим. В 22,30 ч най-късно сме в леглото.

- Колко е голяма?

- На 28 април навършва 6 години. Лягаме си снощи (в сряда вечерта – б.а.)и тя ми казва: “Мамо, обърни се и ме погледни. Виж колко съм красива и нежна, а Слав защо ме бие непрекъснато?” Това е момченце, с което са в групата и ходят заедно на латинотанци. Между другото Слав винаги когато отида в градината, идва и общува с мен. А Боряна плаши децата с пушката на дядо си, който е ловец.

Напоследък ме изненада, като ми каза: “Ако някой те ядосва, ще му вгорча живота.” Това е най-новата фраза, която е научила. Питам я какво е това, а тя – не знам, мамо, но е нещо лошо.

- Как се справяте двете с толкова неща?

- Бабата помага. Това е майка ми, която е с мен от 7-ия месец на бременността ми. Когато я прибира от детската градина, минават през парка, където Боряна играе с децата на ластик. Помниш ли как като малки скачахме? И сега го правя вкъщи, за да й покажа – връзваме ластика между два стола, горката съседка баба Надка отдолу.

- Вие гледате Боряна сама, има ли мъж до вас?

- Наскоро четох нещо много интересно – трябва да срещнеш много фалшиви хора, за да познаеш истинския. Мисля, че сега до себе си имам човек, на когото мога да разчитам, и се чувствам вълшебно.

- Вярно ли е, че имате връзка с Камен Костадинов?

- Очевидно жълтата преса се продава през скандал и измислици. Доколкото знам, Камен Костадинов си има семейство и това звучи отвратително дори когато ме питаш.

- Какви са политиците, когато са само пред микрофон и когато се включи камера?

- В началото, когато Евтим ме покани да работим заедно, ми каза: “Аз познавам твоя стил на работа и ми харесва, но имам едно притеснение. Сигурна ли си, че ще идват при теб политиците, защото ти си толкова лоша?”

През тези 10 години в радиото, от които повече от 6 съм водещ на политически формати, съм създала свой стил на говорене. Затова хората, които бих поканила сега, знаят, че няма да ми бъде достатъчно да изпеят онова, което искат да кажат.

Виж ме, аз самата съм публично несуетна, не обичам партитата, не е важно да имам руж на бузите, за да направя едно интервю. Да, политиците обличат костюм обезателно, когато са пред камера, докато в радиото могат да бъдат и по тишъртка. Миналата седмица Росен Плевнелиев гостуваше в “Нека говорят”, аз точно излизам от ефир и той чака на меката мебел пред студиото.

Тръгва да си облича сакото, отдолу беше със симпатична раирана риза. Не се познаваме, но му казах: “Г-н министър, моля ви, оставете това сако, толкова по-добре ще е да влезете с риза, така, както ще ви възприемат зрителите в неделя следобед.”

До себе си имам човек, на когото мога да разчитам. При мен, за което благодаря на гостите си, събеседниците знаят, че не е важна толкова формата, колкото съдържанието, че няма да престана да питам, докато не получа отговора, който хората искат да чуят.

- Защо сте лоша? Само когато задавате въпроси ли сте такава?

- Смятам, че има един дефект на публичното говорене, който е дефект на т.нар. четвърта власт. В годините сме били прекалено конформистки настроени и удобни в начина, по който интервюираме политиците. Лоша ли бях, когато питах Волен Сидеров знае ли кой е данъкът, който пълни най-голям процент от данъчните приходи в хазната? Лидерът на политическата сила, която дори имаше претенциида е първа, да изпревари ГЕРБ, трябва ли да знае това? Не смятам, че това е лош подход.

Може би е по-нетрадиционен и затова изглежда много агресивен. Тъкмо напротив. Виждаш, че в онези телевизии, към които се стремим, въпросите се задават така, както трябва, разкрития се правят непрекъснато, независимо че и там вероятно политиците искат медиите да са удобни за тях. Не смятам, че съм лоша, защото например казвам на министъра на финансите, че през ден те сменят хаотично своя подход към икономическата криза. Това създава несигурност у хората и е най-нормално един журналист да говори по този начин.

Дали съм лоша, не знам. Трябва да питаш приятелите ми.

- На какво се дължи впечатлението за хаос в правителството? Едната теза е, че не знаят какво правят. От друга страна, за първи път сякаш властта се интересува какво мислят хората по важните въпроси.

- За да не бъда лоша и да не звуча като в “Челюсти”, ще кажа, че истината е някъде по средата. Не е достатъчно да търсиш диалог с обществото, за да си добър управленец. Трябва да имаш визия как да изглежда държавата, която ръководиш, особено в условията на криза. Когато едно предложение, дошло от неправителствения сектор, синдикатите, работодателите, се окаже по-добро от твоето виждане, да, приеми го. Но го обявявай само когато твърдо си решил как да действаш. В противен случай поведението ти изглежда така, сякаш не знаеш какво правиш. Сякаш търсиш изход от ситуация, без да имаш стратегия през кой коридор ще минеш.

А е вярно, че лидерите се раждат в кризи. И е хубаво в криза да имаме такова управление, което да ускори излизането от нея.

Смятам, че правителството винаги трябва първо да брои до десет, преди да даде поредното интервю, в което да каже просто за намеренията си. Защото знаеш какви сме журналистите. За нас едно намерение винаги се появява в заглавие на вестник без въпросителна. Когато онези, заради които и ние работим, прочетат това заглавие, те спират да се съмняват, че това е категорично решение. Приемат, че здравната вноска се увеличава, излизат на протест, започват да се притесняват, много хора спират да я плащат. Ако след 20 дни ще ревизираш това решение, защо си го казал?

- Кой е най-сериозният проблем пред обществото ни?

- Огромната дупка, която зее в бюджета. Ако няма категорични реформи сега и само задоволяваме нечии претенции, като увеличаваме бюджетния дефицит, опасността да се разклати икономиката ни е много голяма. Най-големият проблем е да се направи оптималното, за да се намалят публичните разходи, разходите за администрацията и синдикатите да ограничат в някаква степен претенциите си.

В момента има два подхода. Единият е дали да се движим на ръба на позволения бюджетен дефицит, харчейки. Другият е дали да ограничаваме разходите до такава степен, че да намаляваме този дефицит, който вече е близо 2%. В условията на криза не е достатъчно да кажеш, че въвеждаш данък лукс, защото той няма да запълни бюджета. Не е и нормално поведение социалистите да казват – Цветелина Бориславова има такива доходи, че може да запълни дупката в бюджета.

В условията на криза политиците трябва, загърбвайки рейтинга, опита за политическо надмогване, да седнат и измислят нещо. Защото, ако гръмне валутният борд и скочи инфлацията, кой печели от това? Сергей Станишев, Георги Първанов? Съмнявам се.

- С кого искате да направите интервю?

- Доган. Конкретен пример е скандалът с неговия консултантски договор за “Цанков камък”. Има проблем, свързан с имотни декларации, имотно състояние, конфликт на интереси, включително морален казус на един от основните политически лидери в страната. В това време той е затворен някъде в сарая, а говорителят на партията обяснява какво е искал да каже и каква лаборатория си бил изградил в къщата, в която живее. Искам да го чуя от него.

Защо след самоубийството на Ахмед Емин само колегите от в. “Труд” имаха възможността да му зададат въпросите, от които всички се вълнуваха?

Всичко това изгражда имиджа на политика в обществото. Ако този човек продължава да мълчи, какво да си мислим. Когато липсва легитимно говорене, там се появяват слухове. Защо продължава да не ходи на работа? Защо е толкова сериозно дезинтересиран от проблемите на обществото? Не съм чула какво мисли г-н Доган за тежката икономическа криза. А е човек, който сигурно има какво да каже.

Иначе с европейски политици колко много ми се прави интервю!

- Защо с тях, какво ще ги питате?

- Говори ми се със Саркози, след като му се наложи да направи промени в правителството след загубата на местните избори. Иска ми се да интервюирам Обама за здравната реформа. Включително и Хилари Клинтън. С такива хора ми се говори. Защото, както казва Прасчо, приятелят на Мечо Пух, малкостта се превърна в голям проблем помежду ни.

Прекалено малко е всичко онова, с което се опитват да ни накарат да мислим, че живеем в големи събития.

Кое е това събитие? Че брат Галев стоял с гръб към един съдия, и дали така не си уреждали нещо?

Всички трябва да се съгласим, че трябва да работим за повече гражданственост. Ние не стачкуваме, не протестираме срещу политиците. Решихме, че когато сме апатични, ги наказваме. Но така не променяме нищо. Продължаваме да живеем по същия ориенталски, балкански, сив начин. Колкото е сива икономиката ни, толкова са сиви и политиката, и хайлайфът. Нали виждаш? Хората искат да бъдат известни с това, че са известни, че се наяли със суши или си купили новия модел часовник DNG. Какво от това?

Ние искахме в тези години на преход, независимо че живеем в Люлин, цялата ни държава е един голям Люлин, да караме BMW, да обличаме “Армани”. Не може. Първо трябва да поработим, да имаме претенции към самите себе си, сериозни изисквания към политиците, работодателите си, към икономиката ни, към продавачите на зеленчуци с лошо качество, към онези, които ни рекетират на пътя.

Не харесваме политиците си. Откъде са те, от Албания ли, или от Неапол? Нали сами ги избрахме!

- Какво ще се случи след една, две, пет години?

- Ще ти кажа какво си мечтая да се случи. Лятото, когато получих поканата за работа в телевизията, си спомням, че дълго спорих в медията, че няма да има правителствена криза след изборите. Наистина бях убедена, че хората масово ще излязат и ще изберат онзи, който им обеща възмездие. Иска ми се след 1-2 години, но няма да стане толкова бързо, преди да отидем да гласуваме, да си направим труда да прочетем поне първата страница от някоя програма на политическа формация. Да потърсим в гугъл този, който ни е кандидат за депутат, какво е правил преди това. Да се опитаме да правим информиран избор.

Ние сме лишени от амбиция.

На нас ни стига да сме най-бедната страна в ЕС, на която през миналата или по-миналата година й се налагаше да си топли мазута, за да има парно през зимата.

- Докога ще работите в радио?

- Едното не е за сметка на другото в никакъв случай. Аз се научих на журналистика в радиото. Учила съм икономика.

“Дарик” ми е втори дом. Толкова добре се чувствам тук. Сега ще ми е малко по-натоварено, но нали знаеш, намери си работа, която обичаш, и никога няма да ти се налага да работиш. Правя това с толкова много любов. Събудих се през нощта към 3 ч, малката искаше вода, и се замислих, че има още цели 4 часа до времето, в което трябва да стана да гледам новини, да съм активна. Толкова ми харесва това, което правя.

- След като сте завършила икономика, как започнахте да се занимавате с журналистика?

- Аз не завърших. Между другото след повторната ми поява по телевизията в жълтата преса написали, че съм завършила академията, в която е бил Красьо Черничкия.

Наистина съм учила в Свищов, но на 4-ата година, след като бях взела всички изпити, разбрах, че това не е за мен. Оставаха ми още 4 изпита, за да се дипломирам, но се отказах. Започнах работа в едно общинско радио в Хасково и се чувствам чудесно от избора си. Икономиката наистина ме изкушава, но аз учех счетоводство и контрол. Мисля, че не съм сбъркала.

Нико Тупарев, продуцент на BIG BROTHER FAMILY: Медийният закон ли ще помогне на Сашко от Сандански?

в. 24 часа | 2010-03-27 

"Биг Брадър" отвори дискусия за проблемите на децата – лошо ли е

С голям интерес прочетох публикуваното вчера във в. "24 часа" интервю с депутатите Даниела Миткова, Диан Червенкондев и Йоана Кирова. Като родител и гражданин на Република България адмирирам промени в законодателството, за да се подобри животът на децата и на възрастните, които живеят в тази държава.
Ще промени ли обаче Законът за радио и телевизия отношението на родителите към техните деца, тяхното възпитание и условия на живот? Дали този закон ще направи възрастните по-малко агресивни един към друг, или ще ги превърне в по-съвестни родители?
Според мен решението на този казус се крие в друг закон – за закрила на детето, и аз заставам твърдо зад промени в неговите текстове, защото искам да направя така, че децата на България да живеят по-добре.
Изключително съм впечатлен от предложенията за промени в Закона за радио и телевизия, но малко ми прилича на прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. Питам се с какво промените на този закон ще помогнат на Сашко от Сандански? Дали Законът за радио и телевизия ще помогне на жените, пострадали от домашно насилие? Иначе той има нужда от промяна, но, както се казва, всеки с приоритетите си. За нас е много по-важно и по-смислено да се направи нещо за децата, които не само че нямат защитени права, а и възможност да отидат на по-добро място, защото държавата е с вързани ръце, когато родители насилват децата си.
Изморихме се да повтаряме, че в това предаване сме спазили всички предписания на Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за правата на детето.
Участието на деца в предаването е решение на техните родители, те са подписали информирано съгласие и един куп други документи и смятат, че мястото на техните деца е до тях. Искам само да припомня, че в нашата държава има конституция. Според нея държавата има право да се намесва до определени граници в личния живот на хората. Чудя се дали забраната за участие на родителите заедно с децата си в риалити формати, не е нарушение на тяхното право на личен избор? Право на личен избор на Кристияна Леомани е да осигури чрез Big Brother Family възможността дъщерята
Вивиан да прекара известно време с баща си.
Това не само че не е укоримо от закона, а и на този етап е единствената възможност това да стане факт. В България има много деца, които живеят без родители, които живеят със своите родители при неподходящи условия и взаимоотношения.
Big Brother и Нова телевизия не обръщат за първи път погледа на обществото към този проблем. Всички помните последния сезон на VIP Brother. Каузите, които подпомогнахме, бяха много лични за всеки един от нас, бяха много важни за всеки един от съквартирантите. Big Brother Family е нашето семейство. Всеки от нас участва в съдбите на тези хора, ние живяхме в домовете им, чухме историите им и не искаме само да ги изложим на показ. Искаме да помогнем на семействата да видят себе си отстрани, да намерят своето решение, да променят живота си.
До този момент VIP Brother и Нова телевизия направиха това за децата на България:
- Закупихме и дарихме 10 кувьоза;
- Осигурихме средства за създаване на “Национален център по превенция изоставяне на новородени и бебета до 3 г.". Вследствие на работата си този център е осигурил подкрепа на 43 бебета до 3 години, а при 19 новородени е оказана помощ семействата да задържат децата си.
- Осигурихме средства за доизграждането на центъра за рехабилитация на фондацията “Деца с проблеми в развитието". Центърът работи дневно с 20-25 деца. На около 15 деца с двигателни проблеми са осигурени протези, а на 12 деца са осигурени безплатни процедури за период от 5 месеца.
- Работим съвместно с фондация “Фейс ту фейс" по проект за превенция трафика на хора. 10 групи от деца бяха обучени от психолози и експерти на фондацията, които разясняват какви са схемите за трафик, по какъв начин могат да ги измамят, как да се предпазват и т.н.. Тези групи от тийнейджъри от есента обикалят из цялата страна и предават знанията на свои връстници. До момента са проведени над 80 обучения в най-различни градове в страната – повече от 2000 деца са запознати с трафика на хора и знаят как да се предпазват. До края на кампанията над 4000 деца трябва да преминат през тези обучения.
- Дарихме средства за организиране на конференция на тема аутизъм, насочена към семействата с деца с такъв тип заболяване.
Радвам се, че на този етап Big Brother Family върши своята работа – провокира дискусия, в която ще се родят нови идеи и предложения за отношението към децата, за реда в семейството и за ролята на държавата в семейните взаимоотношения.

Стр. 9, 10

Проверяват КРС заради телевизия “Европа”

в. Труд | 2010-03-27

Столичната икономическа полиция проверява Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) заради тв “Европа" и бъдещите мултиплекси, чрез които телевизиите ще се излъчват по цифров път. До разследването се стигнало след жалба от Христо Грозев, представител на австрийското дружество “Стевиа комюникейшънс", научи “Труд". Компанията придоби 50% от ТВ “Европа" м. г.
В сигнала, пратен до Софийската градска прокуратура, се твърди, че има данни за служебно престъпление от страна на комисарите. Първата причина според жалбата е, че при последното разпределяне на свободните тв честоти КРС е “скрила" и не е раздала на кандидатстващите медии един от двата свободни ефирни слота за София.
Разследват се и твърденията в сигнала, че са дадени разрешения за изграждане на 2 мултиплекса от “Тауърком България" и на 4 от “Хану Про България" по процедура, която Конституционният съд вече е определил, че противоречи на конституцията.
Именно чрез тези разрешения ще се разпространяват телевизиите по цифров път. Според сигнала начинът, по който са дадени кетапите, създава условия за монопол.
Да, действително има такава жалба, а наблюдаващият прокурор я е предал на Икономическа полиция – СДВР за проверка, казаха от столичната прокуратура вчера. След като тя приключи, ще се реши дали ще се образува досъдебно производство. Пред “Труд" Христо Грозев отказа коментар.
Срещу шефа на КРС Веселин Божков прокуратурата вече е повдигнала обвинение за злоупотреба със служебно положение.

Стр. 18

БНТ иска още време за реклама

в. Труд | Соня СПАСОВА, Йорданка ХРИСТОЗОВА-ВАЙС | 2010-03-27

Дълг от 8,2 млн. лв. стана причина тази седмица между частните телевизии и БНТ да избухнат искри. Причината – информация в “Труд", че държавната медия не е плащала от август м. г. за разпространението си в ефир. От Би Ти Ви заявиха, че това е нелоялна конкуренция, а от Нова тв поискаха най-сетне да стане ясно дали БНТ е държавна или търговска телевизия.
Битката за рекламния пазар, който и без това намалява, не е от вчера. Още през януари Асоциацията на радио- и тв операторите поиска рекламата в БНТ да бъде ограничавана с по 5 минути на година и през 2012 г. да бъде забранена изцяло. Тогава тв ефирът трябва да се цифровизира.
От своя страна от БНТ обявиха, че разработват антикризисни мерки, които ще предложат за публично обсъждане. Освен това от телевизията настояват да им се увеличи разрешеното време за реклама. Сега то е до 15 минути на денонощие. За т. г. държавната субсидия за БНТ е малко над 60 млн. лв.
“Труд" реши да провери как се финансират други обществени телевизии. Всяко австрийско семейство с телевизор плаща на обществената ORF по 20-22 евро на месец. Там работят 3703 души. Бюджетът за 2008 г. е бил 886 млн. евро, като 57% от тях са били събрани именно от домакинствата, а една трета – от реклама. Търговските клипчета, които се въртят по ORF1 и ORF2, са по 42 минути на ден. На важни религиозни празници рекламата е забранена. Телевизията вече е пенсионирала 200 души. В Хърватската радиотелевизия, която е с 4 канала, пък се трудят 3450 души. За 2010 г. бюджетът им е 210 млн. евро, съобщи за “Труд" “гласноговорникът" Данго Дружиянич. Там обаче няма държавна субсидия, а 153 млн. евро са събрани от радио- и тв аудиторията. Рекламата е ограничена до… 9 минути на час.

Стр. 18

 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 27.03.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-27
 
Каквото и да си говорим за пантофите, става дума за пари. От понеделник заглъхва ехото на 1.5млн. хонорар. И всъщност това е новината. Защо обаче хронологията, която публикува Труд днес, в нея се казва, че тази новина е дошла докато Валерия Велева е била официално в отпуск, не става много ясно. Очевидно е, че пантофите правят разстоянието между журналистите и политиците неприлично близко. Иначе всички знаем какво би станало ако политиците бяха журналисти. За съжаление обаче това не променя факта, който никой до сега не опроверга. Има търговия с политическо влияние и тя се вижда в този изплатен хонорар. Не е маловажно да се разбере обаче защо точно сега този хонорар беше изваден на бял свят и колко други изплтени хонорари има още, на кого са изплатени. Инак ще си остане съмнението за Поръчки. Най-ужасното родилно петно за професията, без да броим липсата на дистанция. И още нещо – дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии. Да, източниците трябва да си пазим, но трябва да ги знаем. Инак няма как да разберем кога и как някой ни вкарва в някаква схема. Каква би могла да е сегашната? Ами например непопулярните антикризисни мерки, за които се говори от 10 дни, но никой още не знае какви са. Защо ли? Защото непрестанно излизат новини еднодневки за една или друга рестрикция. Кой е изслушан, чии предложения ще бъдат приети и защо. Ето това трябва да стане ясно. Но тези неща никой не праща по пощата на журналистите и те трябва да получат отговорите колкото и да е трудно това. Да, виновните трябва да си понесат отговорността, по възможност съда и ако не е особен проблем – по-скоро. Всички ние, които ще плащаме трябва да знаем защо ще плащаме и какъв ще е ефекта ако платим. Инак дори таланта на Дариел Фон няма да помогне и хората може да започнат да скандират – Няма да платим, няма да платим. Разбира се ефекта от това занимание, както винаги ще бъде съмнителен и накрая ще излезе, че ще платим повече. За това трябва да знаем не само заради кого се налага да платим, а и на кого. И той какво ще направи за нас – вечните платци. Тази седмица продуцентите останаха изненадани. Рейтинговите им реалити занятия не се оказаха особено успешни и за това те решиха да покажат какво би станало ако те пък са журналисти. Едно реалити предяви претенцията за авторство върху дискусията за медийното законодателство. Може би защото обича да представя себе си като виждащо всичко. Към шумните медийни разправии може да се причисли и конфликта с участието на Лечков и КАТ. Мисля си дали медиите са за това – за да се разбират пред прожекторите нарушители и санкционираща институция. Има нещо особено странно в този повтарящ се сюжет с различни участници. И сюжета ще се повтаря докато не разберем, че правилата важат за всички, без изключение. И пак ще си говорим за конфликт на интереси, за търговия с влияние и поръчки, а това говорене пречи на всички ни. Как да бъде прекроено медийното законодателство, прогноза днес ще направи Радомир Чолаков от вестникарска група България. Повече за медийния скандал на седмицата ще научим от Валерия Велева от в.Труд. Какво разбрахме от многото дебати за антикризисните мерки – повече популизъм, повече лични интереси или икономическа логика имаше? За това ще говорим с Галя Прокопиева от в.Капитал. добре дошли в "Клубът на журналистите".

Добър ден на медийния експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Към медийната врява от седмицата можем ли да причислим амбициите на продуцентите, занимаващи се с реалити сюжети да бъде променено медийното законодателство и наистина ли тези промени трябва да трупат рейтинг?
Радомир Чолаков: На мен честно казано ми се говореше днес наистина за медийния скандал на седмицата, който във всички случаи е откритото писмо на г-н Доган.
Водещ: И до него ще стигнем. Обаче първо нека поговорим принципно за правилата. Защото май това рядко се случва и като че ли трябва да се случва по-често.
Радомир Чолаков: Ами вижте, аз даже бих казал, че малко повече говорим за правилата от колкото трябва или за законодателството. Не знам дали сте забелязала, но винаги, когато някъде възникне проблем, винаги някой казва – абе законодателството ни не е наред, ще трябав да променяме законодателството. Аз и друг път свъм го казвал, че гласовете, които непрекъснато твърдят, че трябва да се променя законодателството, те са гласове, които обикновено искат да прикрият някаква немощ на изпълнителната власт или някаква немощ на отговорните административни фактори да решат просто проблемите. Много лесно е за един чиновник вместо да реши един проблем, да започне да твърди, че има проблеми в законодателството, с което проблема се прехвърля в законодателния орган, който както знаем се състои от 240 души, които не носят отговорност, могат да го протакат във времето, могат да го решават или да не го решават. И струва ми се, че по тоя начин се замърчкват въпросите. Има хиляди неща, които мгоат да се решат в България за 2-3 дена, но ние винаги казваме, че има законодателен проблем, за да не ги решим.
Водещ: Обаче къде отидоха медиите в резултат на цифровизацията и къде останаха правилата, които регламентират дейността им.
Радомир Чолаков: Ами аз да попитам къде отиде цифровизацията? Не знам дали си спомняте, че миналата година бяха издадени два лиценза за цифрови мултиплекси, беше променено законодателството в края на мандата на Тройната коалиция, на форс мажор. Не знам дали си спомняте, но през месеците април и май на 2009г. Медийните закони бяха променени 5 пъти. 5 пъти. За да може да се създадели условия за бърза цифровизация. След което в рамките на 1 седмица в периода на изборите бяха дадени два лиценза, за цифрови мултиплекса, общо 5 мултиплекса, къде са тези мултиплекси? Къде е цифровизацията? Аз мога да ви кажа, че тези лицензи бяха издадени абсолютно незаконно и абсолютно противоконстуционно.
Водещ: Е те за това бяха отменени.
Радомир Чолаков: Не бяха, не. Още не са. Айде къде са тия мултиплекси, къде са милионите инвестиции, къде са тия, дето щяха тука… мед и масло щеше да тече от ефира и да има по 100 програми. Къде са? Някой просто не може да го направи, казвам ви. Иска, ама не може. Не му е виновно законодателството. Този същия си промени законодателството 5 пъти за 4 седмици. И не може да го направи.
Водещ: Да, и тогава имаше и съмнения, спомняте си сигурно как търсехме промените, защото те бяха в един по-конспиративен режим…
Радомир Чолаков: Да. Ето виждате…
Водещ: Но това е зад гърба ни. Самите медии сами по себе си полагат някакви усилия, на тях до колко липсата на законодателство им пречи?
Радомир Чолаков: Знаете ли, аз напоследък стигам до извода, че всъщност това, което на всички пречи е справедливост. И някакви честни прозрачни условия за работа. Вижте, какво да ви кажа, когато бихме казали, че законодателството не е добро и трябва да се промени в някаква посока, може би трябва да кажем в каква посока иска да се промени то. Ерго какво ние искаме да се случи. Сега, аз откровено да ви кажа, все пак от 20-тина години се занимавам с тази материя. Вярно е, че медийното законодателство е зле скроено. То беше грешно изработено, грешно измислено, силово наложено. Но за изминалите години медиите някак си се понагласиха. Имах да ви кажа една драма, чисто човешка. Преди 10 години започнах на всеки форум, на Който участвам, на който има представители на ведомстовто по съобщенията да искам, за Бога, на магистралата да слушам нормално радио. Аз не искам промени в медийното законодателство. Искам да слушам нормално радио. Значи като хвана една станция, да не ми се намесват още 20. В момента се връщам от Бургас за София и да ви кажа радиото, което слушам само два пъти се наложи да му сменя станцията, което значи, че има някакво положително развитие. Утре ще бъда в Родопите, ще видим там каква е ситуацията. Та ако говорим за някакъв регламент, за раздаване на лицензи, регламент за някакви отношения между държавта и медиите, мисля, че първо че лицензите вече са раздадени и няма какво да се раздава повече. В момента явно става някакво вътрешно преструктуриране на пазара, обединяват се веригите, окрупняват се медиите, стабилизират се финансово между другото…
Водещ: ЕТо за това да ви попитам, нещо и за собствеността все пак. И за откритостта на тази собственост? Или това е мисия невъзможна?
Радомир Чолаков: А, не, …
Водещ: Говорили сме с вас, но…
Радомир Чолаков: Говорили сме, да, и наистина нека пак да кажем – тя собствеността е ясна. Има я в търговския регистър.
Водещ: За всички ли е ясна?
Радомир Чолаков: Да. За всички е ясна. С изключение примерно в печатните медии за 2-3 парцала в малки градове в провинцията, които са безотносителни към медийната среда.
Водещ: Трябва ли да Има изключения?
Радомир Чолаков: Ама вижте, то пак е въпрос на воля на изпълнителната власт. Примерно министъра на културата може да направи така,ч е въпросните 2-3 вестничета, на които не са им ясни собствениците… тоест … те са ясни, ама не са ги отпечатали. Та на въпросните 2-3 вестничета министъра на културата ако реши, за 2 седмици може да ги спука от глоби и да ги накара да си кажат. Не е … проблема, пак искам да го подчертая, колежке, е на воля на изпълнителната власт да приложи действащите закони.
Водещ: А как да бъде мотивирана изпълнителната власт да прояви воля и да приложи тези закони?
Радомир Чолаков: С натиск.
Водещ: От къде да дойде този натиск?
Радомир Чолаков: От нас.
Водещ: Как да го направим?
Радомир Чолаков: ЕТо така. Говорим си с вас… Не, вижте, знаете ли, то може би… де да знам, и от възрастта ли човек започва да помъдрява, но … напоследък започнах да си поставям малки цели, малки задачи, някакви конкретни неща, които като ме дразнят бих искал да бъдат променени. Опитвам се да събера известна обществена енергия, излизам в медиите. Примерно преди Нова година не знам дали си спомняш, тогавашните промени на медийния закон за радиото и телевизията имаше еднамного странна разпоредба, че БНТ може да прави копрограми с частни физически лица.
Водещ: Имаше, да.
Радомир Чолаков: Имаше. Написахме няколко статии, упражнихме известен натиск и в крайна сметка тази разпоредба падна. Няма я. БНТ съжалявам, няма да прави частни копрограми с частни физически лица.
Водещ: А това, което днес сте написали за авторскит права и фирмите, които ги.. тоест сдруженията, които се разпореждат с тях по един доста непрозрачен начин, между другото тема и на "Клубът на журналистите" от преди няколко броя. Смятате ли, че там може да има промяна? Може да има прозрачност?
Радомир Чолаков: Може да има, разбира се, може да има.защото … вижте, аз съм го казал днеска. Електронните медии в България в голямата си част плащат едни (?) за авторски права, които аз твърдя, че за БНТ и БНР сумарно са 2млн.лева годишно, най-малко.
Водещ: Като Имате предвид,ч е БНР е един доста голям продуцент, да не кажа най-големия продуцент.
Радомир Чолаков: Така, включително, най-големия продуцент. Апропо … вие тези пари ги плащате на едни авторски дружества, които трябва да ги очисляват между авторите и продуцентите…
Водещ: Обаче тези сдружения… те казват, че не било морално.
Радомир Чолаков: Кое не е морално?
Водещ: Ами радиото да участва.
Радомир Чолаков: Най-големия платец не е морално да знае къде му отиват парите?
Водещ: Така казаха, да.
Радомир Чолаков: Аха. Еми… чудесно, вие съгласна ли сте с това?
Водещ: Ами разбира се, че не.
Радомир Чолаков: Ами ето, виждате ли. Значи става въпрос за капчица здрав разум. Става дума за една група хора, между другото те са ми и приятели, ние ги знаем поименно, като говорим за анонимност. Няма анонимност тука. Хора, които са в медийния, в музикалния сектор от последните 20 години и които използват едно несъвършенство в закона за авторското право, в което се казва, че ползвателите на авторски права, ако кажем в случая радиата, които ползватмузика, трябва да плащат авторски очисления и понеже не могат да ги платят на Майкъл Джексън или на Мадона или на Андрю Лойд Уебър, ги плащат на едни дружества посредници, които после се разплащат с авторите. Та значи дупката в законодателството е, че пише,ч е има такива дружества, но не пише как трябва да функционират те. Поради което тези дружества оставят едни огромни черни кутии, в които потъват едни огромни пари, ние искаме да видим бележката, с която Андрю Лойд Уебър си е получил парите от България.
Водещ: Но тъй като няма предвидена санкция за отчетност на тези сдружения, тази бележка с вас няма да я видим. Аз съм склонна да се обзаложим.
Радомир Чолаков: Ето в момента тука вече ще се съглася с вас. Наистина това е вече законодателен проблем. Има просто една празнота в закона за авторското право, още 1993 допусната, и съм съгласен, че ето, това е един законодателен проблем, който трябва да се реши на законодателно ниво, закона трявбва да се промени, може да се промени, ясно е как трябва да се промени. И аз не виждам какво има да го коментираме тука. Както радиото дава примерно половин или един милион лева годишно за авторите, радиото националното може да отиде при министър-председателя и при министъра на културата и да каже – искаме вие да направите регламента, според който ние да видим тези държавни пари стигнаха ли до адресатите си. Какво неморално има, какво нелогично, какво… какво има да го усукваме изобщо. Разбирате ли? Ей такива някакви малки проблеми, те са много големи във финансово изражение и за хиляди автори между другото това е огромен проблем. Но да кажем на фона на обществените сътресения това е един нищожно малък проблем, който можем да го решим нанистина за една седмица.
Водещ: Така е, лошото е, че това не се случва. Надявам се след малко да ви е интересно да научите още подробности за най-шумния медиен скандал на седмИцата от Валерия Велева.
Радомир Чолаков: Аз много държа, защото имам отношение към него в две качества и ще съм ви много признателен ако мога да взема отношение.
Водещ: Аз също ще ви бъда благодарна да чуя коментара ви.

Добър ден на Валерия Велева от в.Труд.
Валерия Велева: Добър ден.
Водещ: Какво трябва да е здравословното разстояние между журналистите и политиците? Нека от тук да започнем.
Валерия Велева: Достатъчно голямо, за да може журналистите при всички удари върху политиците да могат ад се изправят и да продължават да вървят напред.
Водещ: Днес Труд публикува хронологията на скандала. Защо се казва, че новината за хонорара от 1.5 млн. е дошла докато сте били в отпуск?
Валерия Велева: Защото аз наистина бях в отпуск.
Водещ: В смисъл защо това е важно.
Валерия Велева: Защото до колкото разбирам г-н Доган в писмото, което той е изпратил сезира, че аз съм авторката на информацията. Аз съм авторката на Коментара във връзка с тази информация.
Водещ: Да, той излезе в сряда мисля.
Валерия Велева: Да, точно така. Защото писмото на г-н Доган не дойде след публикуването на информацията, а дойде след публикуването на коментара.
Водещ: Този път няма да искате интервю от Доган, а съд. Защо?
Валерия Велева: Този път ще се срещна с г-н Доган в съда. Заради клеветите и инсинуациите, които той публикува в своето писмо.
Водещ: Как ще стане доказването на факта, че писмото е до вас?
Валерия Велева: Това е вече… вижте, това е елементарно. Няма … разбира се, че той си е оставил една вратичка, за да може да се измъкне. Но аз смятам, че това не е толкова.. този въпрос съществен. Съществен е въпроса за това, че един политик си позволява да държи безпрецедентен тон с опит за заплахи към един журналист и това нещо се случва във време, в което ние сме вече членове на ЕС. Тогава, когато всички ние трябав да спазваме демократичните норми., така че това е нещо, което всички журналисти трябва да обърнат и към себе си. И искам да ви кажа, че аз съм била безкрайно критична към всички български политици, към Жан Виденов, към Иван Костов, към Симеон Сакскобургготски. Те би трябвало да ме обесят за моите коментари.
Водещ: Искам да ви помоля да коментирате един въпрос от това въпросно писмо. „Защото не ти платихме, нали”. Как го разбирате, как го коментирате, как го тълкувате?
Валерия Велева: Не ви разбрах, прощавайте.
Водещ: ”Защото не ти платихме, нали”. Цитирам ви еидн въпрос…
Валерия Велева: Ами точно това е клеветата.
Водещ: И тя има как да бъде оборена в съда, според вас?
Валерия Велева: Разбира се. Просто той трябва да докаже.
Водещ: Нещо за виртуалната реалност да се създават новини, за това да кажете…
Валерия Велева: Ами той продължава да… според мен това е опит той да се оправдае за това, че са взети тези пари, че е взел тези пари.
Водещ: Всъщност до сега никой не опроверга таиз информация, нали?
Валерия Велева: Точно така, до сега никой не е опровергал тази информация.
Водещ: Дали не е дошло времето да се регламентират специалните пратки, които пристигат в журналистическите пощенски кутии и да е добре да знаем кои са ни източниците, за да не попадаме в схеми?
Валерия Велева: Аз не мога да разбера какво значи специалните пратки да бъдат регламентирани. Нашите източници са публични, според етичния кодекс, и ние сме длъжни да ги оповестяваме.
Водещ: Не винаги са публични. Понякога се получават…
Валерия Велева: В случая източника за доходите на г-н Доган е публичен. Това е неговия договор. Който ние цитирахме.
Водещ: Да. Нека сега да включим в нашия разговор и медийния експерт Радомир Чолаков. Сега с радост бих чула и вашия коментар, г-н Чолаков, безспорно това е медийния скандал на седмицата.
Радомир Чолаков: О, да, и на мен ми се струва, че той ще има много дългосрочни последствия и ще отеква дълго време и в учебниците по журналистика включително. Вижте, аз имах възможност да кажа на Валерия Велева лично, сега с още по-голямо удоволствие ще го кажа публично. Аз изказвам истинските си адмирации към нейната статия. За мен това, което Валерия написа като политически анализ и като политически коментар е може би един от най-добрите десет текста на последните 20 години. Искам да ви направя … искам да ви обърна внимание, че в момента никой не се занимава с обстоятелството и някак си на никой не му прави впечатление, че г-н Ахмед Доган реагира публично не на информацията, че той е получил консултантски договор за 1 млн.лева, а на един политически коментар. Има нещо в този коментар, което него го е извадило от кожата, не информацията, а мнението. Ние с вас знаем от памтивека, основно журналистическо правило. Фактите са свещени, коментарите са свободни.
Водещ: Така е, да. Така би трябвало да бъде.
Радомир Чолаков: Никой не Коментира факта, всички в момента коментират нещо, което повечето не са и чели, а аз ги съветвам много бързо да го направят. и то е политическия коментар или личното мнение на журналиста, на гражданката Валерия Велева. Според мен започна веднага една много странна подмяна и много ние медиите я правим тази подмяна, Валя Велева бива обвинявана за това, че има мнение за това що за човек е Ахмед Доган. Извинявайте, но няма как да сме съгласни с това нещо.
Водещ: Защо се получава това обаче?
Радомир Чолаков: Ще кажа нещо еретично може би< защото новината, че един политик е получил комисионен договор няма нищо изненадващо. Ние някак си толкова сме свикнали, че си казваме – еми хубаво, да, е то е ясно, ние всички го знаем, какво толкова. Но виж, обвинението на един политик срещу един журналист, че евентуално има там нещо скрито и задно – охо, ето това е вече новината и ние сега с ехвърляме върху твърдението на политика срещу журналиста, без да разберем какво точно е направил журналиста и какво точно ни е казал. Впрочем не знам дали това е новина чак, но все пак временно заемам длъжността председател на комисията за журналистическа етика в печатните медии и съм помолил колегите в понеделник да се съберем, за да анализираме казуса. На мен ми се струва, че е много наложително етичната комисия да вземе отношениеточно по този въпрос и да изрази позицията на журналистическата гилдия по казуса. Валерия Велева не е поканена, няма да участва в тази комисия. Но ако мога само да вметна и още нещо. Не бих и препоръчал, ето правя го публично, да съди Ахмед Доган. Това е етичен въпрос, който според мен гилдията има достатъчно ресурси да реши сама и да остави нещата на правилната плоскост. Първо не ни отива да се влачим по съдилищата. Второ, тези дела се доказват със свидетели. Аз нямам доверие в случая, че няма да има лъжесвидетелстване.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар. Ние наистина ще очакваме новини от етичната комисия в понеделник, която ще излезе със становище, надявам се, по този случай. Зблагодаря на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Дай Боже, да. Но моля ви, много ви моля, става дума за мнение на граждани. Не може гражданин да бъде изтезаван за това, че има мнение. Дайте да видим кой е факта. И да дълбаем върху факта, не върху мнението.
Водещ: Ами лошото е, че факта се загуби в резултат на коментарите. Благодаря. Радомир Чолаков.
Добър ден на Галя Прокопиева от в.Капитал.
Галя Прокопиева: Здравейте.
Водещ: Да кажете и вие вашия коментар за медийния скандал на седмицата?
Галя Прокопиева: Аз се замислих, исках да ви направя знак да попитам Радо Чолаков дали има намерение да направи открито заседанието на етичната комисия, защото това ще е една много интересна дискусия и аз намирам факта, че комисията заседава на закрити заседания за недобър. Защото тези … първо журналистиката жестоко страда последните години от липса на доверие. То до голяма степен не е и неоснователно. И начина да направим разграничението между добри и лоши практики в журналистиката е да говорим за конкретни казуси с аргументи – защо това е добро и зщао другото не е добро. И за това смятам… но това е друг разговор, който бих провела и с него и с колегите, че тези заседания трябва да са открити и да бъдат отразявани по-активно в медиите.
Водещ: Ето сега ще можем да попитаме г-н Чолаков, Галя Прокопиева ви предлага, г-н Чолаков, да направите открито това заседание в поенделник? Открито за медиите?
Радомир Чолаков: Ами да ви кажа като нищо. В понеденик едва ли имаме готовност, в понеделник ще се съберем с колегите, за да нахвърляме мнения, но като нищо можем да продължим с едно открито заседание във вторник.
Водещ: Ами ние щ е следим това заседание. Благодаря ви за бързата…
Радомир Чолаков: Благодаря ви и аз.

Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от в.Капитал. може ли да се опитаме да отгатнем какви ще бъдат наистина антикризисните мерки, 10 дни говорим и никой не ги знае. Защо така се получава?
Галя Прокопиева: Ами те са толкова очевидни какви трябва да бъдат. В същото време са неудобни, някак си политически са неудобни. Не е политически продаваемо да намаляш заплати, да свиваш бюджети, да се отказваш от разходи. И това е по същество проблема. Въпроса е дали правителството в лицето и на премиера, защото той до голяма степен в крайна сметка явно ще има думата, ще прояви достатъчно смелост да вземе мерките, които трябва. Или ще потърси компромисен вариант. Сега, избора какъв е. Има 2 варианта. По-здравословния и дългосрочно добрия е точно това, което казвма –да се съкратят разходите, да се свият заплатите в бюджтната сфера. Това са едни много големи неефективни дейности, които ни се трупат н аглавите на всички работещи и ние ги издържаме с данъците си. Дългосрочно това трябва да се реши, за да можем в момента всички, които работиМ, аз говоря за хора и за фирми, ние в мометна изкарваме много трудно доход, защото има криза и т.н И за да може цялата тая икономика по-бързо да се възстанови трябва да бъдем облекчени. Горе долу по същество това е. Избора на политците да направтя това, да бъдат намразени от определени слоеве, да си загубят рейтинга. Или това, което вероятно също ще се случи, защото вече стана твърде късно – да вдигнат данъци и да си съберат повече приходи. И най-лесния данък от тази гледна точка и най-правилно в крайна сметка да бъде вдигнат е ДДС. Тоест аз съвсем не изключвам ДДС да бъде вдигнат. Защото ако всичко това, за което говорим беше направнео преди 6 месеца, каквато беше заявката на правителството, сега вероятно щяхме да преминем през тези месеци без да се налага да се вдигат данъците. Но бюджета, той е много близко до семейния бюджет, той е.. как да каж, една и съща е логиката. Има приход, разход, разликата е или спестяване или дефицит.
Водещ: Не можеш да харчиш повече от колкото имаш. По просто казано.
Галя Прокопиева: Не, то може, ама трябва да се взимат заеми и т.н. Но в момента ние не можем да си го позволим, защото искаме да кандидатстваме за еврозоната и съответно трябва да Покажем, че сме финансово стабилни. Това е проблема. Но няма приходи, намаляха заради кризата. Никой не свива разходите и ето го въпроса.
Водещ: Но снощи като че ли се прояви едно колебание по отношение на еврозоната. Дали това няма да бъде големия компромис?
Галя Прокопиева: Ами тук вече не зависи от нас, за жалост. Нямаше… поне моето усещане е, че това сди беше доста ясна цел на това правителство и правилно, защото това е дългосрочно решение за стабилността на България. Но за жалост в самия ЕС текат други процеси, заради които може би ние няма да успеем и все по-вероятно така изглежда, и проблема е знаете с Гърция, която е член на еврозоната, но не спазваше финансовтие правила. Направи това, което ние сега се опитваме да не направим. Големи дефицит и т.н. и в момента тя се тълкйува като едва ли не заплаха за еврозоната и вътре самите страни членки нямат огромно желание да приемат нови държави. Особено такива… гръцки тип.
Водещ: Колебливи по отношение н аспазването на правила, нека така да го наречем. И понеже си говорим за стандарти вжурналистиката няма как да не ви попитам, сигурно на вашето издание му е по-трудно да пише за тези неща?
Галя Прокопиева: За икономика ли? Не, защо?
Водещ: Да. Ами … как намирате баланса, бягате от подозрението в конфликт на интереси…
Галя Прокопиева: Не, дефинирайте ми подозрението, за да ви Отговоря.
Водещ: Ами все пак вашия съпруг е в Съюза на работодателите.
Галя Прокопиева: Ами това е публична организация. Като ходят да заседават ги снимат непрекъснато,…
Водещ: Всички.
Галя Прокопиева: Всички, да. Позициите ги има на хартия. В същото време от както го има Капитал, ние сме вестник на частното предприемачество. Аз тотално не виждам конфликт в това. Напротив, доста легитимност и пишем в интерес на предприемачеството.
Водещ: Искам да кажа, че когато нещо е обявено, то тогава няма място за подозрения може би. Това имам предвид.
Галя Прокопиева: Да, не, просто аз нямам никакъв вид притеснение. Даже не знам какво ме питате. От гледна точка на това… искам да ви кажа, че достъпа ни до информация за това какво се обсъжда е доста еднакъв с всички други медии. Ние просто сме смея да твърдя най-добрия екип, който разбира най-много от тези теми. Така че това е, което ни помага.
Водещ: Разбира се, че това е нещо, което е хубаво да се знае, защото иначе остават… знаете, много лесно поникват подозренията, в нашите среди особено.
Галя Прокопиева: Ние говорим за публична политика. В смисъл ако можете да ни заподозрете в нещо, … нашата позиция винаги е била, че трябва държавата да не изземва много от данъкоплатците… още от първия брой на Капитал е така. Така че доста сме консистентни и няма какво да се размине.
Водещ: Нека сега да се опитаме да кажем, кой беше изслушан в тези 10 дни по отношение на тези рестрикции? Имаше ли неизслушани страни?
Галя Прокопиева: От кого?
Водещ: От всичките слушания, които се правеха, непрекъснато излизаха новини еднодневки, които днес излиза едно, утре ние се отказваме от това едно.
Галя Прокопиева: Вижте, за мен притеснителното в целия тоя процес е, че някак си не е ясен центъра, в който се вземат решенията. От една страна имаме правителството с неговия финансов министър и икономически екип. От друга, това е нормално, има т.нар. тристранен съвет, на който се събират позицията на правителството, на синдикатите и работодателите и се консултират. Добре, но в самото правителство някак си усещанието ни в последния месец, че не е съвсем ясно кой има последната дума. И е проблем, когато финансовия министър е на позиция да кажем да не се вдигат осигуровките, докато социалния е на позиция да се вдигат. Накрая става доста непрозрачно кой казва какво да бъде.
Водещ: А, мисля, че е прозрачно. Даже си мисля, че…
Галя Прокопиева: Да, ок, но не прозрачно по каква логика. И няма никаква прогнозируемост каква е политиката на това правителство. А това за мен е в момента най-големия проблем в икономическата политика, защото тя трябва да е ясна в каква посока върви. Инвеститорите искат да знаят на къде вървим. И за това е много ключово в тези дни, в крайна сметка като се види пакета, какво ще покаже. Завиваме ли в някаква друга посока или оставаме на това, с което Бойко Борисов дойде на власт и представяйки своя икономически екип, което е по-скоро по-либеералната позиция, по-малко Намеса на държавата, повече пазар и т.н. Това не изключва, пак казвам, стимуЛи за икономиката в момент на криза.
Водещ: Многото и разнородна информация не влезе лив ролята на цензура. Това е обратната страна на цензурата. Много и взаимопротиворечаща си информация?
Галя Прокопиева: То в случая по принцип няма лошо да имат дебат за такива неща. Това не е някакъв скандал от типа Доган взел ли е един пари и като почнем да приказваме да се покрие истината. Напротив, тия решения за икономиката никак не са лесни. И в другите държави не са лесни. И е чудесно ако има хора, които обаче с капацитет И сравнително разбиране да могат да го обсъждат това, публично да изложат пред хората позиция и да се вземе информирано решение. Така че не виждам проблем. Проблема е, че първо компетентността на водене на разговор е сравнително ниска. Натиска, как да кажа, популисткия натиск е много голям. Ако ето примера с НДК ще дам. Пуска се от правителството вероятно, че е възможен варианта да се продаде НДК, за да вземем едни пари, за да не намаляме примерно чак толкова много някакви заплати. И веднага настава някакъв такъв вой по медиите, директора на НДК Христо Друмев, който е такъв от не знам, вече може би сигурно над 40 години, веднага организира едни статии тука, почваме да кълнем, че това е свещена социалистическа собственост. И хоп, се оказва, че не е много приемливо да продаваме НДК. Тоест тук приватизацията разглежда ли се сериозно като вариант за приходи или не. Аз за такава последователност говоря за… Така че ако има нещо проблем в твърде многото говореен, то е, че то има качеството да променя посоката на правителството. Иначе.
Водещ: Но пък от друга страна журналистите разбира се не могат да пропуснат тези събития и са длъжни да ги цитират.
Галя Прокопиева: Естествено. Ама то това ни е работата. Ние трябва да даваме възможност тия позиции да стигат до публиката.
Водещ: Така че да се стига наистина до един дебат и дастава ясно поне за какво става дума.
Галя Прокопиева: Няма лошо, само да има спокойствие, че накрая ще се вземат умни решения, нека да сме сменили 100 варианта.
Водещ: Имаме обаче колебания май.
Галя Прокопиева: Ами … да видим.

Водещ: В "Клубът на журналистите" сме с Галя Прокопиева от Капитал и сега ще се опитаме да направим една връка между медийния скандал на седмицата и факта, че все още не се знае кои са тези антикризисни мерки и кой в крайна сметка ще плати цената, защото някой трябва да я плати тази цена. Нека да тръгнем от там, какво би се случило ако в друга европейска страна излезеше новината за това, че депутат е получил хонорар от 1.5млн.
Галя Прокопиева: Ами зависи предполагам от европейската страна.
Водещ: Добре, нека да е по- на запад.
Галя Прокопиева: Е, разбира се, че би трябвало да има реакция, в зависимост от позицията му да бъде отстранен, включително би трябвало да има някакво наказателно преследване за такова нещо. Защото това е в крайна сметка злоупотреба с влияние, с власт. Така че .. то това и тука трябва да се случи, нищо че не сме западноевропейска. Ако Доган, а той беше мандатоносител в момента, в който е взел тези пари, за да одобри конкретен инвестиционен проект, това е ачик подкуп. Трябва да има начин това да бъде наказуемо и някак си това е разликата между нормалните държави и другите, в които няма мощ на закона.
Водещ: А на нас ни се налага да дискутираме отворени писма. Дали ние не сме виновни, че преекспонираме темата?
Галя Прокопиева: Ами за мен те са два различни скандала и двата си имат своята стойност. Не е преескпонирана темата и за писмото до Валерия Велева. Не знам всъщност дали не е, някак си на журналистите пък е толкова нормално да ни е интересна тази тема. Но оставам с впечастление, че и с майка ми примерно говорих, и тя се беше заслушала. Така че не е съвсем безинтересна, защото това е съвършено друга тема. Тя е за качеството на журналистиката и почтеността на журналистиката е тази тема. И тя е не по-малко болезнена също в момента. Така че съвършено два паралелни скандала, не бива да подценяваме едното или другото.
Водещ: Обаче защо все така се случва, че политиците като дойдат на власт Много обичат да казват, че носят оставките си в джоба. А после какво се случва с този джоб, че никога не бъркат в него?
Галя Прокопиева: Е не знам, аз не съм била..
Водещ: Ние ли някак си не успяваме да ги поощрим в тази дейност?
Галя Прокопиева: Кого имате предвид в случая?
Водещ: Политиците.
Галя Прокопиева: По принцип ли?
Водещ: Да, по принцип>
Галя Прокопиева: Не знам, аз съм си мислела, че е интересно да се изследва какво става в главата на някой, който изведнъж се оказва с много власт, защото очевидно настъпват някакви трансформации по начина, по който се взимат решения. Въпрос на личен морал от една страна. А и това е, на нас не ни работят добре… основния проблем на България и той е много пряко свързано и с икономическия просперитет междудругото, защото има такива изследвания, че в крайна сметка ако всичко е при равни други условия, страните се настигат една друга като икономическистандарт. Само че ако имат добри институции> България това го няма. 20 години нямаме. Медиите ни не са качествени, със слаби медии как да накараш политиците ад бъдат отговорни.
Водещ: Какво прави медиите слаби?
Галя Прокопиева: Ами това е някаква много дълга друга тема. Но първо пак качество на някакъв вид гражданско общество. Второ – другите институции< защото като няма правораздаване не могат да бъдат различени да кажем криминалите от нормалните песронажи. И не може да се очаква това да го направят медиите. Това е ясно.
Водещ: След като и МВР не може да го направи… значи медиите още по-малко.
Галя Прокопиева: Да, може да разследваме, но в крайна сметка ето ви, вие виждате с един коментар за Доган какво чудо изригва отсреща, представете си,ч е ние не можем да кажем – този е престъпник. Това трябва да го каже съд. И съответно медиите са слаби в това да Помагат да се разграничават събитията по качество, дали това едно събития е престъпление или е правилно нещо да се случи. Така че всичко е толкова навързано и се потапяме едни други. Не знам дали ясно отговорих… това е едната страна за медиите.
Водещ: В случая Батко лесно се обяснява. Батко е добре.
Галя Прокопиева: В случая Батко искам да ви кажа, че съвсем не се случи така лесно, защото сега сме забравили всички, освен може би ние в редакцията на Капитал.
Водещ: Е, не сте.
Галя Прокопиева: Ние Батко го публикувахме, около 3 седмици Батко не представляваше интерес за никоя друга медия. В тези 3 седмици сега се сещам, министър Гагаузов, който беше пряко засегнат обвини Капитал отново в конфликт на интереси, защото не знам си какво издателя искал да прави. За това пускали тази статия… понеже ме питахте преди малко и сега ми изникна как седеше на стола при Бареков и ръсеше тези неща срещу Капитал. Никоя друга медия първо не се включи да подкрепи разследването, да защити Капитал..
Водещ: Не бих била склонна да кажа никоя..
Галя Прокопиева: Момент да ви кажа какво се случи.. извинявайте, може би вие, да, искам да кажа чисто масово нищо. И тогава по някакво странно стечение… а, и точно бяхме получили едно писмо от МФ, защото ние ги запитахме – проверете, има ли там конфликт на интереси, корупция и т.н., и вътршения им одит каза – не, всичко е наред. Аз много ясно го помня. И в този момент ние си седяхме с колегата и казвам – край, приключи случая, и по някакво странно стечение на обстоятелствата Румен Петков, тогава вътрешен министър направи някакъв арест, ако помните с подкуп във фонда и всички вестници извадиха Капитал от преди 3 седмици и така стана случая Батко.
Водещ: Да, така беше.
Галя Прокопиева: И два дни по-късно пък ЕК спря фондовете и това е.
Водещ: Да. И ОЛАФ не платиха авторски права на Иван Михалев, шегата на страна разбира се.
Галя Прокопиева: Не, то не е и хубаво някак си, аз се чувствах малко виновно даже, но..
Водещ: Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси? По силите ли ни е?
Галя Прокопиева: Не могат само медиите. Това е колективно..
Водещ: Е, оптимизъм е това. Прекомерен отпимизъм, но пък …
Галя Прокопиева: Еми като се пише за тези неща. Нека се върнем пак към Батко, преди този случай конфликт на интереси не беше много Популярно понятие и ако помните самия премиер Станишев тогава каза – ние такива неща не сме се съобразявали.
Водещ: Сега не закъсняваме ли с коментарите за търговия с политическо влияние?
Галя Прокопиева: Да, …
Водещ: По-рядко го наричаме този хонорар от 1.5млн., за който пак да подчертая, нищо не е отречено, ние не го наричаме с истинското му име – търговия с политически интереси. Защото той сам по себе си е това.
Галя Прокопиева: Да, то може да има между другото много имена. Ако щете народното рушвет, до търговия с политически интереси. Едно по едно, то така трябва да става, случай след слуай да поставя граници на търпимост.
Водещ: Могат ли да направят повече неща медиите и гражданското общество заедно? Научаваме ли се да общуваме с гражданското общество по-добре? Ето случая миналата неделя с хората, които не обичат тютюнев дим. Мисля, че това беше едно сътрудничество между медии и гражданско общество. Разбира се, слаб опит.
Галя Прокопиева: За мен медиите трябва да си дадат сметка, че вече не са някакви монополисти, които могат да се наричат медиите. И медия може да бъде един т30-годишен младеж с достатъчно атрактивен блог в интернет. Който в същото време е представител на гражданското общество. Няма такива граници между медиите и гражданското общество за мен. А тези, които си мислят, че има и че от тях зависи да чуят или да не чуят гражданското общество са си заминали като медии.
Водещ: Тоест тези граници на разширяване биха ни помогнали повече?
Галя Прокопиева: Ами да. За качеството на … защото пак казвам, много е вредно усещането, че държиш власт. От тебе зависи какво ще пуснеш в ефир, дали ще обърнеш внимание на тази гражданка да и направим статия или не. И слава Богу това вече просто не е така. Защото много голяма част от дебата, все по-голяма част от дебата се измества в интернет. И дали ще е в сайта на вестник Капитал или в.Дневник, които са от нашата група, или пак казвам, в блога нечий, или в БГ Мама…
Водещ: Или в Сега или в… да.
Галя Прокопиева: Извинете, Бг Мама не е медия ли, но тя е толкова влиятелна медия по някакъв начин и канал. Така че… това е, просто журналистите трябва… даже нека да не говорим за медии, а за професионалните журналисти, трябва да бъдат много по-адекватни, да чуват, да за интерактивни, да са непрекъснато във връзка. Това е, което ние сами за себе си трябва да извършим. Иначе просто няма да ни четат.
Водещ: Ами дано в понеделНик бъде отворено за медиите това събиране на етичната комисия за печатните медии и дано да има позиция. Смятате ли, понеже започнахме с това и тъй като се роди новината в това студио, смятате ли, че това би било добре за българската журналистика?
Галя Прокопиева: Да. Аз смятам, че ако тоя разговор се състои и е публичен и всеки си каже аргументите ние може да не се съгласим с Труд примерно или Стандарт да са на друго мнение, няма значение. Въпроса е, че в центъра на вниманието ще бъде разговора – допустимо ли е да се поддържат такива и такива отношения между журналист и политик. И следващия път, това е като с допустимо ли е Доган да вземе пари. Следващия път, когато се поятви такъв казус отново, как да кажа, общественото мнение ще е по-малко търпимо. Надявам се.
Водещ: Да, би могло и така да се…
Галя Прокопиева: А и би имало смяна в самите журналисти. Аз в случая даже не коментирам колежката Велева, но казвам, че по принцип това е разговора.
Водещ: Такъв трябва да бъде разговора. Благодаря ви за този коментар.
Галя Прокопиева: Аз благодаря, че ме поканихте.
Водещ: Накрая само да ви кажа, че Дейли Телеграф е безспорния победител в британските прес награди на 2010. Вестника събра в нощта на церемониите повече призове сред всички национални всекидневници. И заслужено бе коронован за най-добра медия заради публикациите на Уил Левис, разкриващи огромните разходи на депутати, които разтърсиха обществеността на острова. Статиите му предизвикаха политически сътресения, които доведоха до оставки на депутати и повлияха на резултатите от изборите. Последното го разбирайте като пожелание за хубав слънчев следобяд. И не забравяйте да чуете образа, който е сътворил днес във в.Сега Христо Комарнитски. Той е нарисувал Доган с шапка Бос, така пише. Има димяща цигара в устата му, а в ръката си държи Черноризец храбър. Бъдете храбри.