Република | Иво СИРОМАХОВ, журналист и сценарист www.ivosiromahov.com | 28.06.2010

Следя с интерес развитието на българските медии и напоследък забелязвам една много интересна тенденция – броят на читателите намалява, а броят на новите издания се увеличава. Стотици са незнайните рицари на перото, които напъват да оставят своята безсмъртна диря в славната история на българската писмовност.
Почти всеки ден на сергиите се появява нова медия, която гордо тръби: "От днес България вече не е същата! Ей сега ще видите как се прави истинска журналистика… Трепери, конкуренцийо! Ликуйте, читатели!"
Българската преса има амбицията да остави на идните поколения не просто вестници и списания, а модел за подражание, по който световните медии да взимат "равнис".
Особено интересен е процесът на създаване на мъжко списание. То се базира на следните задължителни елементи:

Името на списанието

Името трябва да грабва потенциалния читател и да го кара да се идентифицира с него. За нашите географски ширини най-подходящ е брандът "Пич". "Пич" – списание за истински пичове! А ако преливате от находчивост, може да го изпишете и с четворка – "Пи4". Яко, а?

Корицата

Трябва да е шарена, лъскава и на нея да е снимано провинциално момиче по цици. Напливът от млади жени, желаещи да си популяризират млечните жлези, е огромен, но за съжаление 99 процента от тях изобщо не стават за показване. Ала да речем, че сте се спрели на Ганка от Айтос – млада, амбициозна пръчка, която е готова временно да компенсира сексуалния ви недоимък, само и само да се появи на корицата на "Пич". Да "лъсне" гола, както обичат да казват журналистите с по-скромен умствен багаж.
И тъй, Ганка от Айтос е на линия. Закарвате я в някоя квартира, закачате един стар чадър върху лампата, за да прилича на фотостудио и я карате да се чепи във всевъзможни пози, докато я снима ваш приятел, когото наричате "звездния фотограф" Гошо Гошев. След фотосесията Ганка ви се отблагодарява, като ви демонстрира последните достижения на айтоската духова школа.
Снимките са готови, но трудното тепърва предстои. Сега ви трябва човек с голям опит в работата с фотошоп – да преправи кадрите, да изтрие стриите и целулита и в краен случай да направи колаж – например да комбинира циците на Памела Андерсън с лицето на Ганка от Айтос.

"Интро" от главния редактор

В началото на всяко мъжко списание трябва да има някакви мъдри тезиси от редактора. Айде да не са мъдри, но поне да са тезиси. Да звучат като златни зърна от съкровищницата на световната мъдрост, без които животът на читателя би бил лишен от всякакъв смисъл.
Главният редактор на мъжко списание най-често е комплексар недоебец, който пише уводния текст с хладен, високомерен тон. Посланието му е: ти, читателю, си много тъпо парче, обаче си извадил ебахти късмета да се родиш в една епоха с мен. И аз сега ще те светна кое как е.
После редакторът или преразказва надве-натри съдържанието на броя, с което обезсмисля по-нататъшното му четене, или пък разказва някой стар виц, понеже е чувал, че големите мъжкари имали чувство за хумор, хе-хе.
Редакторът на "Пич" винаги говори на читателите на "ти". Не че ги познава, но така е по-снизходително. Читателят трябва постоянно да усеща, че редакторът го превъзхожда и ако някога се срещнат не би му дал дори да му лъсне патъците.
До интрото се слага портретна снимка на редактора с поглед на леко отегчен разбирач. Присвитите му очи казват: хич не ми се занимава да ви пиша тука моите безценни слова, но ако не го направя, историята няма да ми прости.

Автори в броя

Някъде в началото на списанието драгият читател трябва да бъде запознат с авторите, сътворили тоя безценен брой. Идеята е те да бъдат представени като гении, които никоя друга медия не може да си позволи. Напишете нещо такова:
"КънчоТрънчев е блогър, популярен в цял свят. (Блогър е модерната дума за графоман). Убийствената му ирония не прощава на никого. Под ударите на безмилостното му перо са попадали личности като Димитър Бербатов, Барак Обама и Тони Стораро. Специално за "Пич"
Кънчо направи анализ на най-популярните видове силикон и кой е най-подходящ според зодията на мъжа, който ще го обарва. Чети на стр. 76."
Освен авторите, редно е да се представят и фотографите. Читателите няма как да знаят, че Гошо Гошев е гаражен пияница, чийто обичаен хонорар е шише евтина водка. Затова спокойно може да ги ударите с някоя дебела лъжа от сорта:
"Фотограф на звездите – така е известен в гилдията нашият приятел Гошо Гошев. Само той може да предразположи най-красивите жени в света да покажат всичко. Пред неговия фотоапарат са заставали кралици на красотата като Ева Херцигова, Наоми Кембъл и Цецка Цачева.
Разкъсван между многобройните си ангажименти в Милано, Ню Йорк и Париж, Гошев все пак намери време да отскочи до София за зашеметяващата фотосесия на Ганка, която изпоти обектива му- на стр. 89."

Небрежно интервю с кавър-гърлата

С триста зора на фотошопа снимките на Ганка са успели да придобият някакъв вид, с който зорлем да надървят полудял от хормони седмокласник. Проблемът е, че покрай снимките трябва да се смъчат и 20-30 реда интервю с кавър-гърлата, която е почти безсловесна. Повечето такива момичета не се притесняват да изпружат гениталиите си пред публика, но отговарянето на въпроси ги хвърля в дълбок смут и сковаващия ужас "да ни съ изложа".
Затова подходът ви към интервюираната трябва да е мек, дипломатичен, омайващ:
• Изглеждаш страхотно, Ганка! (На български правилното обръщение е "Ганке", но съвременната преса смята звателния падеж за простотия). Как го постигаш, пазиш ли някаква специална диета?
• Ми нье. Ям си сичку – мисо, плудуйе, зилинчуци. Многу убичам да си хапвам и сладичку – нйещу тортичка, сладулйед…
• Не пълнееш ли от сладко?
• Ми нье. Туй ми е от зодията – на тилци-те нищу ни им са липи. Така ми пиши в хурускопа.
• Има ли мъж до теб?
• Ми в мумьента няма. Имах приятил фудбулис, ма са раздилихми приди идин мьесец. Сига съм свубодна.
• Защо се разделихте?
• Ми щоту мноу ма ривнуаши. Викам му: чуйек, ни съ излагай. Аз съм мноу луда купонжийка. Убичъм дъ съ зъбавляам. Ма той – нье. И съ раздилихми.
• Какъв е идеалът ти за мъж?
• Ми рус, висок, румантичьен и да има чусту за хумур. Да ма разсмива – туй е най-важнуту.
• Какво е за теб романтиката?
• Ми да ма земи с бьентлиту, да ма завидье на ристурант, да вичерями на свьещи, да слушами Прислава.. туй е за мьен румантикътъ.
Така, интервюто вече е взето. Сега предстои най-тежката част от работата. Репортерът трябва да пресъздаде разговора така, че от него да струи неустоима еротика, която да надърви полуделия от хормони седмокласник.
Освен това авторът на интервюто трябва да изчисти всички диалектизми, щото е тъпо една секс-икона да говори селски, нали.

Светска хроника

Съдържа няколко новини, за които редакторът е взел дребен рушвет. В светската хроника задължително трябва да използвате следните изрази: "звездното парти", "блесна на коктейла" и "шушукаха запознати". Самите новини трябва да изглеждат така:

КУЛТОВ КЛУБ СЪБРА РОДНИЯ ХАЙЛАЙФ

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на новия клуб за фюжън-чалга и чилаут-кючек в столичния квартал "Враждебна". Сред гостите на звездното парти се открояваха Eвгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон със съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че слуховете за раздялата им са клевета, шушукаха запознати.

КРАСИВИ С КОЗМЕТИКАТА НА БЪДЕЩЕТО

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на луксозен магазин за козметика втора употреба в столичния квартал "Мусагеница". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон, който беше дошъл без съпругата си Цеца от първия сезон на "Пълна промяна". Това е знак, че в отношенията им нещо куца, шушукаха запознати.

НОВ ФИТНЕСЦЕНТЪР ВАЕ ЕЛИТНИ ТЕЛА

Цяло съзвездие от актьори, музиканти, бизнесмени, политици и VIP-личности блесна на коктейла по случай откриването на фитнесцентъра "Корави тъпи копелета" в столичния квартал "Обеля". Сред гостите на звездното парти се открояваха Евгени Минчев, Христо Сираков, Златка, Другата Златка, Румънеца, Кремена Халваджиян и звездата от третия сезон на "Биг Брадър" и втория сезон на "Сървайвър" Спиридон. Съпругата му Цеца от първия сезон на "Пълна промяна" дойде само за малко и бързо си тръгна. Това даде повод за различни шушукания от различни запознати.
Такива са основните правила, по които се прави мъжко списание в България. Опитайте! Желая ви успех!

Стр. 1, 9

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. Show | Еми МАРИЯНСКА | 23.06.2010

Мис "Искрено и лично" Миглена Ангелова, която бе свалена от екран от ръководството на Нова тв заради скандално предаване, посветено на незаконното сметище на "Софарма" в Нови Искър, тези дни попадна в полезрението на нов скандал. Според познавачи и обикновени зрители е била жестоко ограбена от фолкпевицата Камелия – водеща на "Споделено с…".В предаването на Камелия работят всички от бившия екип на Миглена и съответно – канят и нейните бивши гости в "Искрено и лично". Само дето водещата е различна, и то – доста различна!…

 - Много хора наистина казват, че предаването на Камелия е "Искрено и лично . но го води певица.

 - И не може да го води. Гледах го няколко издания и реших повече да не го гледам, защото се ядосвам. Направено е грозно, сеирджийски. Това е манталитет, който знам откъде идва. Нито Жоро Игнатов е журналист, нито Таня Воскресенска, нито Савина Георгиева. Тези хора са ми симпатични, но оттам нататък… И като свърши тоя контингент от хора, които канят в момента – мои бивши гости, ще свърши и предаването. Иначе това е наистина "Искрено и лично", но с друг водещ. Сега, аз не съм някакъв собственик на формата. Просто, ако ще се прави нещо, да се прави от професионалисти. Не съм слушала и не знам каква е Камелия като фолкпевица. Като водеща на предаване няма как да го оценя – тя няма качества, не й е това амлоато и това си личи. Притеснителното е, че много съчувствам на Светлана Василева от Тв7 – тя не е глупава жена и знае какви трябва да са водещите. Знае, че едно плагиатствано предаване не може да бъде на ниво. Нито Камелия, нито Анелия или която и да било фолкпевица ще направи социално предаване, каквото беше моето за "Софарма". Дори да имат сили за това, никой няма да им го позволи. Мисля си обаче, че не мога да се сърдя или да се правя на измамена, а просто трябва да намеря начина за алтернатива. И мисля, че много скоро ще мога да кажа всичко за новия си проект – той е едно активно писмено обобщение на десетте ми години като професионалист.

- Ако започнеш ново предаване, ще си вземеш ли екипа обратно?

- Не. Ние с Жоро Игнатов се бяхме разделили 2 години преди да спрат "Искрено и лично". Той не е лош човек, професионално съм разочарована от него. Казала съм му защо. Трябва ми друг екип
- от професионалисти, които имат ясни критерии за това кое е правилно и кое неправилно.

- Още ли те съдят?

- Онези двете – майката и дъщерята, дето скачаха по капака на колата ми и са под защита на Комисията по дискриминация – да, продължава делото. Иначе аз самата никого не съдя. Може би, ако не се разбера с Нова тв или с Нико Тупарев, имам намерение да съдя и медията, и него. Казаха ми, аз не гледам, но ми казаха, че на 18 май е пусната заставка на "Искрено и лично" в "Биг брадър фемили". А аз не съм си продавала или преотстъпвала марката.

- Би ли се върнала в Нова?

- Не. Не бих отишла и в никоя телевизия, в която ръководството е от хора, които не са помирисвали телевизия. Срещнах се с доста такива хора, да ти кажа. В "Нова" шефът Якобс – ами и той не приличаше на знаещ човек.

- Миглена. през какви психологически етапи мина след уволнението?

- Не бях бясна – взех трезво решение. Не можех просто така да изрежа едно предаване и да се съглася с "препоръките". Писах до СЕМ, но ръководството в лицето на Маргарита Пешева не ми отговори изобщо. Съседки сме, но не се поздравяваме. Наскоро смънках нещо като поздрав, но си обърнах главата – аз не уважавам този човек, а покрай нея и СЕМ. Ако махнат СЕМ, мисля, че никой няма и да разбере. Просто ще се спестят пари от бюджета.
СЕМ не е това, което трябва да бъде. Като ми прекратиха договора, теглих една голяма майна на журналистиката изобщо и си казах: "Я тука малко да си почина!.." И се отдадох на една стара страст -правенето на бижута.

- Продаваше ли ги?

- Продадох малко на приятелки, но от немайкъде – поискаха ги. Иначе си остана повече като хоби и ей-така – за дъщерите ми. Замогнахме се откъм бижута дамите вкъщи. От истински камъни са. Имам приятели в Индия, в Корея – намират се ефектни и не много скъпи камъни. Но не ставам за търговец.

- Като бижутер си се провалила, ще се върнеш ли на екран?

- Проблемът е в това къде да се върна. Нито една телевизия не отговаря на вижданията ми за добра журналистика. На екрана се появиха някакви момичета, които как да ти кажа – не стават за нищо. Едно време модата беше да им слагат силикон, сега всички искат да стават водещи. Преди това, помниш, всички искаха да стават манекенки. Когато падна професията на адвокатите, повечето кухи лейки още от училище искаха да стават адвокати. Сега дотолкова се е сринала журналистическата професия, че най-глупавите – красавелките, точно те ще ти кажат още от ученическата скамейка: "Аз искам да стана журналистка!" Като бъркат журналистиката с Водеща на игра.
Боя се, че скоро кухите лейки ще искат да стават депутатки. Понеже проституцията в България не е легална, не знам защо българските мъже се считат длъжни да намерят работа на любовниците си. Да им осигурят кариера. Преди беше: "Искам да пея, направи ме певица!", сега е: "Направи ме водеща!" А това е малко невъзможно, защото силикон за мозъка още не са изобретили. Но има и друг проблем: когато всички са еднакво тъпи, и така става. Обаждаха ми се много хора да ме питат дали имам нещо общо с предаването на Камелия – да не би да съм му продуцент. Казах, че нямам. Като автор обаче имам много общо – и то е ясно в какво. Да не говорим, че там работи целият бивш екип на "Искрено и лично". Обадиха ми се да ме питат останали ли са писма до предаването, че да ги използват за гости. Някой е имал доверие на теб – написал ти е писмо, и сега това писмо ти го даваш на друг. Това е крайно некоректно.

- Как се справяте с живота, откакто не работите с Живко, съпруга ти?

- Ами все пак аз съм човек, който е гледал и сам четири деца. Живеем със сметка. При нисък бюджет, но се справяме. И то главно заради това, че аз съм натрупала някои хубави "икономически" навици. Но ние всъщност никога не сме живели много нашироко. Много хора си мислят, че като те дават по телевизията, се къпеш в злато. Моето предаване може би е било едно от най-нископлатените. Почнахме с 2000 долара на две седмици. За всичко. Поради тая причина и екипът ми не беше голям. Смятах, че като съм им "евтина" на телевизиите, поне ще ми позволят да бъда свободна. Но явно и това не изигра роля. Та, откакто сме безработни с Живко, живеем със сметка. Питонът ни Наги яде по една мишка месечно /смях – б.а./. Той и бездруго яде толкова! Илия се беше подстригал нула номер, а сега косата му леко е набола. Като всеки в трудната тийнейджърска възраст обича да ме дразни – както с външния си вид, така и с приказки от рода на: "Я че праим пачки!" – отдал се е на "бизнес". Печели пари чрез компютъра. Поне така си мисли. Поиска ми да го подпомогна – да му пусна един линк на блога. Трябвало да му плащат за "жизненото време" пред компютъра. Отсега обещава да издържа семейството и да ми купи "Ферари".
От време на време ме пита: "Обичаш ли ме?", и аз му отговарям: "Честно да ти кажа, обичам те, обаче много ме дразниш!" Учи се добре – в "Жолио Кюри". Абе, децата ми се учат добре. Може би защото никога не съм ги натискала. Самата аз не съм амбициозен човек. Имам влечение към справедливостта и винаги ми се е искало да съм на такова ниво, че да не ми се случи да не мога да отговоря на някакъв невеж човек, ако нещо ми каже – на мен или на децата. Затова съм искала да се развивам – по необходимост, не от амбиция.

- Има ли дисциплина в семейството?

- Има, разбира се. Даже и куче си взехме с договор. Живко и Илия много искаха хъски, но трябваше да се разберем по няколко основни клаузи – къде ще спи, къде ще са купичките за хранене, кой ще чисти, кой ще го разхожда. И съответните неустойки при неизпълнение на договора също са записани.
Застанахме на една "кръгла маса" – трите – аз, Тити и Ани от едната страна и Живко и Илия от другата. В отделни членове е написано всичко. Пр. ако направи "локвичка", или "купчинка", кой мие и с какви препарати. Най-накрая се подписахме с ЕГН-тата на всички. Има един чл. 14 – застрашителен, че ако двамата собственици не се справят с договора, трите "съжителки" имат право да му намерят нови стопани. Чуй сега името на "предмета" на договора – Еверест. Сериозен пес и голям сладур. Двамата с питона не се засичат, но Еверест много харесва храната на Наги. Като види мишката и иска да я изяде преди него. Питонът много сладко се прозява – с едни розови устенца. Но веднъж ухапа Тити. Изглежда, понеже му беше дала преди това една мишка, и нещо му е намирисало от ръката й. Не нарочно. Тити му беше малко обидена, но за кратко.

- Още ли изплащаш кредита за апартамента в Св. Влас?

- Да, справям се някак си. Но тази година, като гледам, няма да има море.
От година и половина ние нямаме никакви доходи. Близначките отиват да следват в Неапол. Стефани – икономика, Адриана – политически науки. Влюбиха се в Италия, когато пътувахме трите на една почивка. Почнаха да учат езика, и така. Италия харесва на всички. Те са като нас италианците. Дора я приеха в три университета да продължи с магистратура. Тя завърши египтология бакалавърска степен и отсега ме "плаши" с разни странни имена, с които ще кръсти бъдещите ми внуци /смях - б.а./. Но малко еволюираха тези екзотични имена - първо беше много страшно, после не толкова, но пак толкова неразбираемо, и накрая стана само неразбираемо. Алтернативите й за следване са Кембридж, Ливърпул или Санкт Петербург. Университетът в Ливърпул бил най-доброто – имат квота за разкопки в Египет, но при избора ни по семейни причини ще натежи финансовият въпрос. Ще трябва да гледаме питона й при нас…

Стр. 24 – 25

в. Show | Анелия ПОПОВА | 23.06.2010

Емил Чолаков е може би най-атрактивният синоптик в България – в прогнозите за времето по bTV, които води, никога не липсва настроение, усмивка или закачки със зрителя. Емо е роден на 12 май 1975 г. в Гоце Делчев, завършва физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специалност "Метеорология и геофизика". Живее с приятелката си Краси на семейни начала от близо 9 години и двамата имат прекрасна малка дъщеричка на име Ема, която още няма 4 годинки. С Емил Чолаков се срещна репортер на вестник "ШОУ", за да разбере тайните на времето, има ли интриги и съкращения в bTV, воюват ли колежките му Христина Балинска и Станислава Цалова, както и защо дъщеря му Ема вярва, че времето навън зависи изцяло от баща й.

- Кажи за последните интриги в bTV – напоследък се говори, че напрежението покрай смяната на собствеността е взело връх и всеки си трепери за мястото, вярно ли е?

- Така като ме гледаш, изглеждам ли ти притеснен? Аз дори не се заслушвам за такива неща, защото не ми е работа. Гледам да мисля предимно за j времето, за Ема, за позитивни неща. А в интриги не съм участвал, поради простата причина, че с хората, с които не успявам по една или друга причина да се разбера, просто ги подминавам. Не поддържам контакт с тях и готово. Дистанцирам се и това е най-успешният ход. Дори и някой да се е опитал да ми подлее вода, не е успял.

- Няма ли да вземеш страна във войната между двете ти колежки в медията Христина Балинска и Станислава Цалова?

- Христина е отговорник за прогнозата за времето, но не само тя, но и абсолютно никой не ни влияе. И тримата сме напълно самостоятелни, а интересното тук е, че интриги и такива неща, за каквито говориш, няма и как да се случат, защото ние рядко се засичаме в телевизията. Всеки си има график. Ние почти не се виждаме. Но война между двете категорично няма, това е пълна глупост, в редките случаи, когато се виждаме, се смеем на разни гафове и изобщо си прекарваме добре.

- Близки до медията твърдят, че Христина Балинска ще бъде съкратена от bTV?

- Не, поне аз не съм чувал изобщо да има съкращения, камо ли тя. Не вярвай на такива неща.

- Емо. напоследък времето е прекалено горещо, градусите са по-високи, отколкото би трябвало за този период от годината – на какво се дължи това?

- Това в никакъв случай не са юнски температури, така е, но не мисля, че има място за фатализъм или някакъв страх. Дори не мисля, че е аномалия. Лично аз гледам много да се дистанцирам, да дистанцирам и хората, доколкото мога, защото те в един момент се оплитат в някакви страхове и наистина става страшно. Първо чувам, че еди-какъв си климат се е случвал преди 100 години, после, че бил знаков, че следвали страшни неща и така. Няма такова нещо. Далеч съм от всякакви такива апокалиптични прогнози и видиш ли, глобалното затопляне си оказвало влияние, ставало страшно и след 20 години ще измрем Всички от жега. Няма нищо такова. Във времето няма нищо фатално. Хората по принцип обичат да драматизират. Не знам дали си спомняш, че преди време пък народът настръхна, понеже някой каза, че светът ще свърши през 2012 г. – всеки периодично предрича края на света. Това е пълен абсурд, но парадоксалното е, че хората така всъщност си облекчават живота, казват си, ето, аз нищо не мога да направя, нищо не зависи от мен, светът така или иначе ще свърши, и започва да живее по-качествено.

- Да. но през последните няколко дни след изтощителната жега последва неочаквана градушка – това леко стряска?

- Няма повод за притеснение, наистина, всичко с времето е нормално, просто е малко по-горещо, отколкото трябва. Градушките са за кратко, така че не се стряскайте. Те разхлаждат. Когато преди няколко месеца умирахме от студ, при първата поява на слънцето аз буквално подскачах в ефир и сега стана така, че дори някои хора ми се сърдят, че откакто са тези горещини, аз вече не подскачам. Има хора, които обичат дъждовно време и не им е приятно някой да подскача от радост по телевизията и да възхвалява слънцето. Получих наскоро писмо от малко момиченце, което пък обича да вали дъжд, защото тогава пишело стихове. Хората са различни и времето няма как да угоди на всички наведнъж.
Хубавото време е да си на прекрасно място с хубави хора.
Това е. Например, ако навън вият виелици, но ти си на хижа в планината с чаша вино и любим човек – това не е ли хубаво време?!

- Преди години легендарният ни синоптик Минчо Празников изрече култовата реплика: "В България проблеми със зимата имаше още при Тодор Живков…" И едва след 10 ноември времето се превърна в средство на политиката?

- И по времето на Тодор Живков, и днес, постоянно се чуват оправдания от политиците. Знаеш ли защо по времето на Тодор Живков не е имало такива проблеми като задръствания, непроходими райони по зимно време и т.н. – защото ситуацията е била пълна противоположност на съвременната. В София тогава не е имало 2 млн. жители, имало е 20 000 москвича и 5 000 лади, а сега има 50 000 всякакви модели коли и джипове, че и повече. Просто столицата не е проектирана за такава бройка. Естествено, че ще има проблеми. Ако сега сведем бройката коли до тогавашната, хората просто ще пътуват и ще пеят по пътищата. Но мисля, че е невъзможно вече. Но аз съм много краен в отношението си към онзи режим, това е доста неприятна тема за мен. Имам си обективни причини да го ненавиждам и много се радвам, че го няма вече. Огромната причина е издевателството, което са причинили на хората – опитът им да им отнемат вярата. Най-жалкото е, че до голяма степен са успели, а в момента ние носим последиците от този зловещ експеримент.

- Емо. не мога да не те попитам за куриозите ти пред камера?

- Страшно много са, ежедневие е да ти изчезне аутокюто или да направиш лапсус. Гафовете са непрекъснато, но аз съм си изработил начин, когато такива неща се случват винаги да знам как да отреагирам. Понеже преди да стана метеоролог, съм работил като учител, знам какво е на хората от другата страна да им стане по някое време скучно. Тогава дори съм способен да застана u на челна стойка, за да ги разведря, пък дори и казвайки през това време прогнозата. Макар че не съм сигурен, че съм се справял винаги с всеки гаф, но то е и невъзможно. Пък и искам да ти кажа, че в bTV емисиите винаги са на живо, абсолютно винаги, не е като в другите медии, а това не се знае от хората. Те мислят, че има записи, а не е така. Като започнем от 7 сутринта до 11 вечерта ние нямаме записи!

- Знам, че имаш 4-годишна дъщеричка Ема – тя как гледа на това, че има известен баща, който на всичкото отгоре определя какво ще е времето?

- Ема, тя е толкова над нещата, че направо й завиждам. Не я впечатлява толкова, че баща й е по телевизията. Тя е все още мъничка, но напоследък знаеш ли какво ми казва: Дати, абе защо си го казал такова време, гледай каква жега е?" или пък "Ех, бе, тати, пак буря, защо така направи?"
За нея аз съм направо авторитет, имам някаква власт над времето и определям какво ще е всеки един ден – това си мисли тя.

Стр. 15

в. Уикенд | Любомира ТОНЕВА | 25.06.2010

Витомир Саръиванов е най-новото лице на сутрешния блок "Здравей, България". Ръководството на телевизията едва изчака водещият да приключи с "Цената на истината" в "Биг Брадър" и веднага го взе за заместник на отпускарите Лора Крумова и Коко Стойнов. Сега още от ранни зори българският фродо е в ефир и дискутира горещи теми от деня с депутати и политици. Има вид на улегнал и сериозен журналист, а от някогашния младок, коментиращ мачове, няма и следа.
Специално за "Уикенд" Вито се съгласи да отговори на всички въпроси за новото си амплоа, колегите си Лора Крумова и Коко Стойнов, интервюто с премиера Бойко Борисов и разбира се, Световното по футбол.

- Вито, защо прие да водиш "Здравей, България" цяло лято?

- Защото съм луд, в добрия смисъл на думата. Винаги съм обичал предизвикателствата, а "Здравей, България" е едно от най-големите.

- В рекламния анонс питаш: "За мен няма ли море?". Ще има ли море, или само работа те чака до есента?

- Единственият вариант и за мен да има море са уикендите
Но не се оплаквам – все пак никой не ме е бил с камъни, за да приема предложението. Така че няма проблем.

- В колко ставаш?

- Ставам точно в 5 часа. С лягането е по-сложно. Моят начин на живот от години е бил съвсем друг и да съм в кревата преди полунощ, ми се е случвало изключително рядко. И понеже такъв ритъм не може да се промени за седмица – две, сега ми се налага да свиквам с по 4-5 часа сън на денонощие.

- Броиш ли си кафетата?

- Ами, честно казано, не. Обикновено пия едно преди ефир и едно след него. Напоследък повече наблягам на енергийни напитки.

- Искаш ли да имаш екранна партньорка?

- Въпросът ти звучи доста еротично. По принцип нямам нищо против. Въпросът е коя точно да бъде, какво да прави, колко често да го прави и т.н. С други думи – да се сложат на кантара плюсовете и минусите и да се прецени.

- Лора докога е в отпуска? Ще те видим ли да водиш с нея?

- Ами не мога да ти кажа, защото не зная. По първия въпрос трябва да питаш хората от отдел "Човешки ресурси" в телевизията. А втория по-скоро трябва да го отнесеш към шефовете на Нова.

- Говори се, че ще смениш Коко Стойнов. Вярно ли е?

- Виж, знам, че е интересно кой кого сменя, с кого не се разбира, на кого е сърдит и прочее. От мен лично няма да чуеш нищо такова. Нямам никакъв проблем нито с Лора, нито с Коко. Решенията не ги взимат нито те, нито аз.

- И двамата с него сте спортни журналисти, а се оказахте на терена на политическите интервюта. Ти как се справяш?

- Малко е нескромно да се оценявам сам. Аз не се взимам прекалено на сериозно обичам да задавам въпросите така, както би искал да ги зададе човекът, гледащ телевизия. Ако това се харесва – окей, ако не – жалко. Освен това спортната журналистика е страхотно училище, тя ти дава изключителен усет за бърза реакция, чувство за време и не на последно място те учи да се опитваш да играеш по правилата.

- Притесняваш ли се от конкуренцията в лицето на Виктор Николаев?

- Защо пък да се притеснявам? Напротив, радвам се за него. Той направи крачка напред в развитието си – нещо, което аз свърших преди повече от 7 години, когато напуснах БНТ.

- Кое е по-лесно – да правиш бърз коментар на мач или да си говориш с политик?

- На мен ми харесва повече динамиката, независимо дали в спорта или в политиката. И в едното, и в другото има и от двете. Понякога един мач може да те приспи за 5 минути. А има политици, които могат да го направят и по-бързо.

- Доволен ли си от интервюто си с премиера?

- В общи линии – да. Беше странно, за щото и двамата не бяхме в кондиция подсмърчахме, кашляхме и не ни беше много комфортно. От друга страна, успях да го попитам почти всичко, което исках. От трета страна, той се държа много добре – отговаряше точно, а не отвлечено и не повтаряше едно и също, опитвайки се да избяга от неудобни отговори. По-важното е интервюто да е било полезно за гражданите на тази страна, отколкото дали на премиера или на мен ни е харесало.

- По същото време беше и интервюто с президента по Би Ти Ви. Ако разглеждаме това като мач, кой на кого вкара гол и с какъв резултат свърши мачът?

- Ами мачът започна при 3:0 за Първанов. Първо, защото неговото интервю беше промотирано все едно, че марсианец ще влезе в студиото, докато, видите ли, Бойко Борисов "го гледаме всеки ден". Второ, защото резултатите на Би Ти Ви са по-високи от тези на Нова. И трето, защото има разлика между интервю, в което гостът е поканен и ако иска, може да откаже, и разговор по желание на "госта", в избран от него точен момент, по подбрани теми. С други думи, в първия случай говорим за нормално интервю, във втория – за целенасочена политическа акция. Важното беше, че както показват резултатите от рейтингите, резултатът в мача се променяше и Борисов бързо върна два гола. След това Първанов вкара още един, а премиерът се разписа още веднъж в добавеното време. Така че аз приемам, че крайният резултат по отношение на гледаемостта е 4:3 в полза на президента.

- Досега кое ти е било най-трудното интервю в "Здравей, България"?

- Не мога да определя най-трудното интервю. За всеки един разговор трябва да си добре подготвен, да следиш посоката, да не пропускаш детайлите, независимо дали говориш с премиера, някой министър или човек от уеб асоциацията.

- Понякога не ти ли доскучава от сериозни теми?

- Ами опитвам се да не ми доскучава, защото, ако на мен в студиото ми стане скучно, това със сигурност означава, че зрителите отдавна ще са сменили канала.

- В "Цената на истината" участниците бяха пределно откровени в отговорите си. Сега ти вярваш ли на това, което ти отговарят политиците, които са на гости в студиото?

- Не на всичко, което казват. За съжаление тук не разполагам с възможността да ги подлагам на детектор на лъжата. Но пък не пречи да опитам някой път (смее се – бел.авт.).

- Успя ли да направиш някой гаф в "Здравей, България"?

- Не знам. Успях ли?

- Следиш ли Световното?

- Отчасти. Истината е, че не съм изгледал нито един мач от начало до край. Но все пак най-интересното тепърва предстои.

- За кого си?

- Винаги съм бил за Англия, още от дете. Но имам и резервни варианти, ако англичаните отпаднат. Тогава ще викам за Холандия или Дания, ако продължат напред. Въобще – за по-северните страни. Южняшкият футбол не ми е по сърце.

- Имаш ли време за децата и съпругата си?

- Не. Но те отдавна са свикнали, слава Богу.

- Те успяват ли да те гледат толкова рано сутрин?

- Понякога. В нашето семейство моята поява на екран не е свързана с всенародни тържества.

- Харесваш ли се като сериозен журналист?

- Аз съм достатъчно самокритичен и рядко харесвам изцяло това, което правя. Освен това не съм нарцис и не държа да се харесвам на всяка цена. Държа единствено това, което правя, да се харесва на зрителите.

- Би ли станал водещ на "Календар"?

- Е, стига де! Пак интригантстваш! Представяш ли си какво ще стане, ако кажа "да"? Ако трябва да съм честен, в "Календар’ нямат никаква нужда от нови лица, особено мъжки. Ники Дойнов, Косьо Филипов и Христо Калоферов се справят чудесно и са си точно на мястото!

Стр. 22

в. Show | Живка АНГЕЛОВА | 23.06.2010

- Иво, започваш ново предаване по BTV през септември. Ще разкажеш ли малко повече за него?

- Да, така е. Работното заглавие на новото предаване е "Златно сърце". Целта ни е да покажем чрез него на зрителите невидяното добро, да представим неизвестните хора, които помагат, а пък никой никога не чува и не разбира за тях.

 - Ти ли ще бъдеш водещ? И изобщо на кого му хрумна идеята за такова предаване?

- Да, аз съм и продуцент, и водещ. Отново ще работя с Ваня, която ще прави репортажите по места в София и в провинцията. Идеята за предаването е моя. Всеки момент предстои договорът с bTV да бъде финализиран и подписан.

- Как екипът на предаването открива историите за добрите хора?

- Историите, заснети в първите няколко пилотни предавания, са си находка на самия екип. Научили сме за добри хора от наши източници и разчитаме по-късно, след като бъдат излъчени някои епизоди, хората сами да започнат да ни търсят с предложения. Зрителите не могат да си представят какви потресаващи истории ще видят на малкия екран, буквално рицарски.

- Ще ни издадеш ли кои ще са първите участници в предаването "Златното сърце"?

- Първият участник е българин, който живее доста отдавна в чужбина. В родината си е бил много беден, преди да замине зад граница. Изобщо тук в България се е мъчил цял живот и когато тръгва в странство, животът му коренно се променя.

- Коя добра постъпка няма да забравиш никога?

- За едно момче, спасило няколко човешки живота. Хората, които го познават, разказват уникални неща за него. А младежът много трудно си намира работа в момента. Затова смятам, че предаването в известен смисъл ще помогне да се отворят вратите за такива хора. Иска ми се и младите да има от кого да взимат пример. В предаването няма да има sms-кампании. Но всеки трябва да се научи, че не се знае от кого ще зависи през следващата една минута, половин час, утре… Така че да не забравя да поздравява по пътя нагоре, защото no-късно надолу ще получи урока на живота си…

- Бедни или богати обикновено са хората, които помагат?

- Финансовото положение на повечето от участниците клони по-скоро към по-бедната част от населението. Може би затова точно тези хора са незабележими в ежедневието, но в един момент се оказват на точното място в точното време и действат. Богатите също помагат, но не се афишират, спасяват човешки живот и променят съдби. Разбира се, има и такива, които много обичат да бият камбаните за това какво са направили. Но нека зрителите сами решат кой е по-добрият начин – да премълчиш и запазиш случката за себе си или по всякакъв начин да се стремиш да изпъкнеш пред другите. Въобще с предаването искаме да опровергаем нагласата в журналистиката, че лошата новина е един вид интересната новина. Вярно е -като че ли хората налитат да гледат повече лошите новини, а после се оплакват, че по малкия екран показват само негативни репортажи. Друг е въпросът, че често пъти някои журналисти се движат в материалите си много близо до тънката линия на глупостта. Да не се и лъжем, но и сред журналистите има направо откровени престъпници.

- Според информацията, с която разполага екипът на предаването мъжете или жените имат "по-добри" сърца?

- Засега като че ли сме попадали повече на мъже, просто така се е получило може би по някаква случайност. Разбира се, има и истории за добрини, направени от жени и дори от деца. Предвидили сме в бъдеще да почетем със специални предавания и хора, загинали, докато спасяват други. И се е случило така, че тези, на които е помогнато, са оживели, а спасителят им по едно трагично стечение на обстоятелствата е починал, докато им е помагал. Имаме история за една богата и известна в обществото жена, с добро сърце, която също много помага. Тя дори не искаше да бъде снимана и много трудно я убедихме, че трябва да го направи, за да послужи като пример на много други хора. Най-интересното е, че тя казва:
"Сигурно имам, защото давам…"
И аз съм напълно съгласен с нейната философия за живота. В заснетите епизоди засега само тя е известна. Изобщо нашата цел не е да показваме популярни хора, сетили се за благотворителност само по Коледа и Нова година, за да си направят пиар. Въпросната дама е помогнала и на много деца да се изучат, голяма част от които са сираци.

- Коя е най-сензационната история от заснетите до момента пилотни предавания?

- По време на излъчването на най-сензационната история зрителите ще се смеят и едновременно ще плачат. В нея млад мъж спасява две момичета на морето и след като се запознават и опознават, се оказва, че са родни брат и сестра. То това и филм може да стане… толкова е интересно и истинско, то сериал няма такъв…. Историята е отпреди 15 години. Оказва се, че момичето е отгледано в чужбина, а семейството й – биологичната й майка и баща, през цялото това време са я мислили за починала. Трябва да си призная, че точно тази е историята, която ме накара да се замисля за подобен тип предаване. Провокира ме по някакъв начин. Случката може би ще бъде разказана дори в две предавания. Започва още по време на социализма. Момиченцето е откраднато в провинцията, когато е било едва на четири месеца. Обявено е от тогавашната милиция за издирване и се е водило много време като безследно изчезнало. След години идва на почивка у нас и когато животът й виси на косъм, тогава най-неочаквано родният й брат се оказва на точното място в точното време и я спасява. Съдба!!! По-късно и двете семейства – биологичното и осиновителите, стават много близки помежду си. – Не се ли притесняваш, че някои хора може да определят предаването като "сладникаво". "захаросано"….

- То анонсът ми ще бъде: "Моля ви, ако предаването ви се струва захаросано и сладникаво, не го гледайте. То не е предназначено за вас. То е за добрите хора".

Стр. 69

в. Банкер | 26.06.2010

Гръмотевичен скандал разтресе ИНТЕРНЕТ обществеността през седмицата, а именно – желанието на управляващите да сложат под контрол ИНТЕРНЕТ. Властимащите обмислят поправки в Избирателния кодекс, които да регламентират страниците в световната мрежа като медия. Така блогърите и юзърите във "фейсбук" и "Туитър" ще носят наказателна отговорност за обиди и квалификации по адрес на политици и участници в избирателния вот. Всичко това Пусна духа от бутилката в нета. ИНТЕРНЕТ моралът демонстрира не само бърза реакция към опитите за цензура, но и скоростна гражданска позиция. Напъните на ГЕРБ да сложи контрол върху глобалното село предизвикаха огромно недоволство в мрежата. За по-малко от 48 часа над 1300 потребители се подписаха в групата "Не на искането на ГЕРБ за контрол върху "Фейсбук". Меко казано, нестандартното предложение на политиците роди следните коментари: "По-добре да ми бяха взели чашата с ракия от масата, отколкото тази възможност да си пиша и чатя, без да ме следи нечий милиционерски поглед", както и "Що бе, нека си следят, но незаконно, както го пише в Библията: "Чрез закон вършеха беззакония".

Гневът интернетски

бе предизвикан от Искра Фидосова, председател на временната комисия за изработване на Избирателен кодекс, която обяви в началото на седмицата, че новите мерки са продиктувани от желанието всички медии да бъдат равни пред закона. А пък в уебпространството нямало никаква регулация на информацията. За по-голяма изчерпателност от изборната комисия изпратили запитване до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да се дефинира конкретно що е то ИНТЕРНЕТ сайт, собственик на сайт и социална мрежа. Идеята била да има субект, който да носи отговорността при неприятни писания 30 дни преди избори. Пред столичен всекидневник експерти допълнили, че е време ИНТЕРНЕТ вече да се разглежда като медия и съответно да попадне под ударите на закон. Затова политиците заложили еднакви условия и критерии за печатните и електронните медии, като към тях прибавили и глобалната мрежа. Така, ако някой напише гневен коментар срещу някой кандидат за кмет във "Фейсбук" например, вече ще носи наказателна отговорност за постинга си. Според думите на фидосова наказателната отговорност няма да избегнат и собствениците на блоговете, и участниците в уеббазираните социални мрежи. С избирателния кодекс категорично щели да се забранят анонимните материали, които накърняват участниците в изборния процес. Опроверженията пък трябвало да са в същия обем, на същото място, със същия шрифт, където са били обидните думи, но без коментар. Тоест досегашните изисквания към печата, радиото и телевизията вече да важат и за ИНТЕРНЕТ.
Ден по-късно съпредседателката на парламентарната група на ГЕРБ тръгна да замазва гафа. Фидосова се поправи, че в комисията, ангажирана с Избирателния кодекс, не се била обсъждала идеята социалните мрежи да бъдат категоризирани като медии. Всъщност ставало въпрос правилата за публикуване на обидни и клеветнически коментари да важат и за информационните сайтове като електронни вестници и агенции. Пред телевизия PRO.bg Фидосова заяви, че идеята, предизвикала гнева в ИНТЕРНЕТ, била на опозицията, поточно на ДПС. Доколкото си спомняла – от Четин Казак. От движението бяха категорични, че са против контролирането на глобалната мрежа, а пред БТА Казак изтъкна, че не е правил подобно предложение. Освен това фидосова му била обещала публично да опровергае казаното от нея. По думите на Казак такава законова промяна не е разглеждана в комисията, а ставало въпрос изобщо дали предизборната кампания в ИНТЕРНЕт да бъде регламентирана. И от ДПС, и от БСП поискаха стенограмата на заседанието да бъде разсекретена. Няколко дни по-късно обаче още не е.
Изстрелването на скандален текст като част от бъдещ закон, който след това да претърпи корекции в резултат на общественото недоволство, е запазена марка на сегашните управляващи. Те обичат да хвърлят смели идеи, с които да тестват гражданското съзнание на принципа, "ако мине". Инициативите им често минават в залата за гласуване на Народното събрание дори и след остри дебати. В този ред на мисли изказването на Фидосова може съвсем да не е било случайност. Ами ако герберите са опипвали почвата? Защо не изнесат стенограмата, за да стане ясно какво точно искат да контролират и как?
Ако приемем, че е било НЕслучайно, то тогава управниците признават силата на социалните мрежи, както и на блогърите. А може би и индиректно официализират, че у нас вече съществуват ИНТЕРНЕТ медии, които са достатъчно влиятелни. А след като са такива, значи имат нужда от т.нар. регулация. Последното е любимата формулировка на различни по цвят политически кабинети в стремежа им да контролират медиите. И не само тях.
Ако изказванията за смелите промени са били случайни, то тогава излиза, че някои нямат никаква представа от ИНТЕРНЕТ. Най-малкото не правят разлика между блог и ИНТЕРНЕТ медия. Един от най-честите коментари в ИНТЕРНЕТ е как ще се изкорени анонимността в мрежата, т.е. как ще се разбере зад моя IP адрес, да речем, кой точно стои, за да бъде подведен под наказателна отговорност. Според експерти световната звукозаписна индустрия е вложила милиони долари, но не е разрешила казуса. "Това, че виждате моето име и моята снимка, а дори и да виждате моето IP, регистрирано лично на мое име, не доказва, че аз съм авторът на този текст. Утре всички можем да станем жертва на хакерска атака и на другия ден да бъдем съдени за клевета просто защото сме неудобни някому", е написал Валентин Николов в групата
"Не на искането на ГЕРБ да контролира "Фейсбук". Според анонимен блогър пък: "Усилията на ДС дейците да контролират ИНТЕРНЕТ продължават. Неслучайно тече такъв лов на педофили в нета… Целта е да се демонизират ИНТЕРНЕТ и участниците в него. Едва ли не да излезе, че най-големите боклуци са в мрежата. Сега вече съм сигурна, че ще има все повече анонимни блогъри и "Фейсбук" профили, които ще използват премаршрутиране на IP адресите си през САЩ например, и които никакво МВР и нищо няма да може да проследи. Камо ли да хване, а още по-малко да осъдиП"
Спорът блогърите журналисти ли са не е стар колкото света, но в държави, където ИНТЕРНЕТ пенетрацията е силно развита, е актуален. Явно вече и у нас темата за "новите свободни медии" излиза на дневен ред. Как тогава властта ще ги третира като най-демократичните си поддръжници след като има реална опасност по-голямата част от тях да списват блоговете си от затвора? Или както предложи един блогър: "Нека да ни дадат по една репортерска карта и да хукнем в парламента, но след седмица-две ще ни изгонят, че не сме журналисти, защото няма да им задаваме удобните въпроси, на които са свикнали." Друга блогърка пък твърди: "Защо се опитват да налагат цензура в единственото пространство в България, което е наистина свободно? Това е кощунствено! Аз въобще не се радвам, че публично са признали блогърите за медии. Блогърите нямат нужда Бойко Борисов да ги признава, за да бъдат медии, при това признати… Защо непрекъснато ни принуждават да заобикаляме закони, без да сме престъпници, за да се почувстваш свободен да изразиш мнението си? Хм, досещам се – за да имат причина да "ловят престъпници". Вероятно акциите на полицията след въвеждането на тези безумия ще се казват "блогърите"… или "интернетаджиите"…
Намеренията да се изкорени анонимността е похвална. Само че тя е един от чаровете на ИНТЕРНЕТ, а е и гаранция за свободно изразяване. А ако политиците искат да дадат пример как се прави – нека да започнат с отварянето на стенограмата на въпросното заседание.

Стр. 36

сп. .net | Жюстин ТОМС I 26.06.2010

Осъзнавам, че това ще е поредният медиен шум по темата за финансовата криза, но ми се иска да се спра върху някои конкретни нейни измерения специално по отношение на родния уеб бранш. Обобщенията са направени на база множество разговори с представители на бизнеса и наблюдения на уеб бранша от години.

Цифрите

Криза има. Няма защо да се льжем. финансовите резултати го показаха. Онлайн рекламата, която от години бележеше ръстове от по 60-100%, тази година се закотви около нулата. Очакванията или поне надеждите за 2010 г. са ситуацията от 2009-а да се повтори, да не е по-зле. Някои оптимисти залагат на ръст между 10 и 30%. Въпрос на бизнес модел, гъвкавост и правилни решения. Крупните цифри ще са добри, въпросът е на каква цена.

Хората

факт е, че всички по-големи уеб агенции и онлайн медийни групи се разделиха с част от служителите си. "Идеалното време да се освободим от неефективни кадри", казват някои. Други просто свеждат очи. Разточителството в кадрите, което имахме през предните години, бе дотук. Днес новата формула е "по-малкото е повече" – с по-малко, но по-ефективни, креативни, отдадени хора да се постигат по-големи резултати.

Клиентите

Клиенти и за онлайн кампании, и за уеб сайтове има. В крайна сметка маркетинг хората и собствениците на бизнеси у нас вече са в час и знаят, че не могат да минат без интернет в микса си и в цялостната си комуникация. Кризата учи. Клиентите се научиха да са по-взискателни, да организират по-сериозни търгове, да търсят по-ефективни решения. Все още невинаги ги постигат, защото има още да се учат в избора си. А и той, изборът, в условия на спестяване от всичко, е доста ценово ориентиран, което неминуемо рефлектира върху крайния резултат.

Работата

Работата никак не е намаляла, дори напротив. Има студиа, които нямат много задачи, но това е отново въпрос на маркетинг и проактивност. Големите уеб агенции, както и големите онлайн медийни групи се радват на достатъчно количество, и то атрактивни проекти. Много използват времето да развиват свои нови направления, да търсят иновативни начини да привличат клиенти, да се оглеждат за неразработени ниши или пазари и така не само да оцеляват, но да се развиват с приличен ръст.

Цените

Цените, сякаш закономерно, леко спаднаха. От една страна, навлизането на СРС (заплащане на клик) модела спомогна за това, но все пак той се развива успешно у нас (и по света) и отпреди кризата. А и в търсенето на ефективност, е някак логичен първи избор. Добре е, че на пазара се появиха нови модели, при които ефективността е дори по-висока, като възможността за предварително заложено поведенческо таргетиране и дори СРА (заплащане на действие). Добрата новина е, че за разлика от традиционните медии, които още миналата година свалиха цените си на места до 50%, в уеб цените за premium реклама останаха стабилно на своите нива.
В надпреварата за клиенти уеб агенциите леко свалиха цените. И търсейки ефективност, прибягват все по-често към алтернативни решения, например по-масово използване на системи за управление (CMS) на съдържанието с отворен код (като WordPress например).

Плащанията

Плащанията се бавят. Както и във всички други сектори. Междуфирмената задлъжнялост расте и се усеща осезателно и в уеб. Ако преди кампания трудно тръгваше без 100% авансово плащане, днес забавяне от месец е норма. Ако за сайт се плащаше на два пъти, днес повечето клиенти предпочитат по-малки суми, разпределени в повече плащания, по възможност и след старта на проекта.

Браншът като цяло

Макар да има "удари под кръста", все пак "играта" продължава да е честна. Компаниите се опитват да се поддържат повече, отколкото да си пречат. Браншовите организации в този контекст отново остават леко пасивни, а именно тук и сега е мястото да се покажат като загрижени за бранша като цяло и да предприемат действия в полза на всички. Видими, чути от другите действия. Подобно на действията, предприети от организациите на други браншове още преди година.

Оптимистично

Кризата все пак действа отрезвяващо. От друга страна и много стимулиращо. И в уеб добрите предприемачи се възползват от нея и бележат завиден ръст. Уеб все пак е достатъчно млад бранш, за да има енергията и стремежа не само да оцелее, а да успее. А възможностите за успех в уеб са необятни.

Жюстин Томс е основател и ръководител на едно от пърдите уеб агенции у нас – ABC Design & Communication. Занимава се с онлайн медии, маркетинг и ПР. Има издадени няколко книги по тези теми, преподава в НБУ и води множество семинари и обучения.

Стр. 9

Дарик радио, Новини в 13.30 часа | 26.06.2010

Правилата, които важат за всички медии, трябва да се отнасят и за информационните сайтове. Това каза в предаването "Седмицата" на Дарик радио министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Той се обяви за свободата за изразяване на мнение в интернет пространството, но с уговорката, че контролът свързан с предизборната регулация на медиите трябва да обхване и онлайн изданията. Повод за коментара му стана предизвиканата от депутатите дискусия по темата трябва или не интернет сайтовете и форумите под тях да попаднат под общата медийна регулация в новия Избирателен кодекс.
Александър Цветков: Това, което се коментира, това, което се пише във форумите. Това, разбира се е право на хората, които активно участват в дискусията да изразяват своето мнение. Това не е лошо.
Проблемът според министър Александър Цветков идвал, когато някоя информация не е проверена, а се тиражира. Коментарите трябва да са свободни и да не се цензурират, защото са коректив на всичко, не трябва някой да се плаши от критика, коментира Александър Цветков.
Контролът на съдържанието в интернет беше засегнат през седмицата, след като стана ясно, че темата е дискутирана във временната комисия за подготовка на нов избирателен кодекс.
Голяма част от малките населени места в България нямат интернет, което е сериозна диспропорция, заяви министър Цветков. Той обяви проучване на чуждестранна неправителствена организация, според което София е в топ 10 по качество на интернет в света. В малките населени места има малко жители, инвестициите са нерентабилни и частният сектор няма интерес, затова държавата ще стимулира доставчиците на интернет там и ще осигури финансиране за изграждането на инфраструктура за интернет, обеща Александър Цветков. По думите на министър Цветков една трета от българите ползват редовно интернет, а в сравнение с другите европейски страни, това ни поставя в дъното на класацията. Той обясни това с изоставането в изграждането на подобна инфраструктура.

БНР, Неделя 150 | 27.06.2010

Сега ще дам възможност да говорим за нещо, с което радиото се гордее. Това е получаването на награди от конкурса за… български награди за уеб на 2010 година. И тъй като нашата институция получи няколко отличия, сега имаме възможност да коментираме с Борил Караиванов, който оглавява Българската уеб асоциация. Кратко за това, с което БНР е участвало в конкурса и за смисъла на конкурса, г-н Караиванов.
Борил Караиванов: Само да направя едно уточнение. Аз съм член на УС, да не стане недоразумение, че съм..
Водещ: На българската уеб асоциация.
Борил Караиванов: Да, на българската уеб асоциация. Радиото участва … за конкурса може би е добре да кажа няколко думи първо. Той се провежда за втора година, това е може би единствения професионален конкурс за уеб в България. Тази година имаше три големи групи категории, като във всяка една от групите имаше различно жури. В браншовите награди участваха и гласуваха жури, които бяха представители на браншовете като цяло, хора от асоциации, от браншови структури, от големи корпоративни структури. В медийното жури имаше участници от всички по-големи медии и професионалните награди, където членовете на българската уеб асоциация можеха да гласуват вече от тяхната професионална гледна точка. В тоя смисъл журито беше над 90 човека. Участниците реално можеха да бъдат оценявани от коренно различна гледна точка в трите отделни групи и в този смисъл печелившите във всяка една от групите или финалистите, те бяха … може да се каже, че може да говорим за някаква обективност, тъй като това е достатъчно голяма представителна извадка. Радиото участва в медийните награди в три от категориите и в две от професионалните. Навсякъде беше класирано като финалист и вече като финалист пък съответно взе три награди. Това е сайта, който взе най-много награди и номинации в тазгодишното издание. В този смисъл мисля, че може спокойно да се гордее.
Водещ: Като поощрение е изключително важно. Разбира се би трябвало да кажем, че вашия конкурс се провежда вече няколко години и за да бъде интересно какво е сравнението, заключено в тези години, каква е посоката, какъв е напредъка?
Борил Караиванов: Ами като цяло учим се, тоест все по-професионални ставаме, все повече имаме чувството, че помагаме на бранша, научаваме се в подобни събития и да дефинираме по-точни критерии и съответно да обучаваме и бранша и нашите клиенти за това какво е уеб. Вярно е, че бранша ни е в период на развитие, на възход, въпреки кризата и т.н. Така че има потенциал огромен. Това, което може да се каже е, че като цяло сайтовете стават много по-целенасочени, много по-правилно ориентирани към аудиторията си и като цяло и резултата става доста по-професионален.
Водещ: Благодаря за вашата оценка и съдействие. И така, Борил Караиванов, който е член на УС на Българската уеб асоциация.