БДВО I 7.07.2010

С новата процедура PR специалистите ще отбележат петата годишнина от подписването на Етичния кодекс

Навръх 5-годишнината от подписването на „Етичен кодекс на PR специалистите в България”, на Управителен съвет от 06.07.2010 г, Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) прие „Правила за работа на Комисията по етика”, обобщени в конкретна процедура за разглеждане на жалби и сигнали във връзка с етични казуси и порочни практики в бранша.

Съгласно нововъведените правила, Комисията по етика може да бъде сезирана с подаването на жалба до нея от физическо лице, агенция, организация или институция.

Комисията може също да се самосезира, ако някой от нейните членове установи неетична практика в областта на PR. Сигнал може да подаде всеки гражданин или организация, според когото/която нечии действия нарушават приетия от всички активни браншови организации „Етичен кодекс на PR специалистите в България”.

Въвеждането на принципи за работа на Комисията по етика на БДВО ще допринесе за публичността на неетичните практики в PR у нас, като консолидира гилдията около фундамента на PR професията  – информираността в полза на обществото.

Дружеството е отворено за мнения, консултации и дискусии по теми и казуси в сферата на PR етиката.

Етичният кодекс на PR специалистите в България бе приет на 07.07.2005 г. от шест български организации в сферата на комуникациите – БДВО, ИПРА България, БАПРА, Асоциация Имагинес, АСКО и Дружество за връзки с обществеността към СБЖ.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е основано през 1996 г. с идеята да утвърждава Public Relations професията в България, високите критерии за нейното практикуване и да бъде мост в общуването между различните академици, практици и организации на професионалната гилдия в страната.  

Дружеството е първата по рода си национална организация, учредена в България и обединява PR практици, академици и студенти по PR в България. Организацията се ръководи от Общо събрание, Управителен съвет и Комисия по етика. БДВО е член на Европейската PR конфедерация (CERP) и на Global Alliance и си сътрудничи с множество международни професионални организации.

За повече информация:

Мила Миленова, Член на Комисията по етика на БДВО
+ 359 897 986 860; Mila.Milenova@gmail.com 

Правила за работа на Комисията по етика на БДВО:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/07/Procedure_EC.pdf

София, 07 юли 2010 г. – НР обяви нова система за печат от серията Deskjet. Тя предлага на потребителите високо качество, надеждност с ниски цени на устройството и консумативите и по-малко вредно влияние върху околната среда.

С новата процедура PR специалистите ще отбележат петата годишнина от подписването на Етичния кодекс

в. Новинар | Ангел ЗАФИРОВ | 07.07.2010

Човешката гледна точка на медийна история често няма нищо с истината

Тази пролет грузинската телевизия излъчи "възстановка“ на повторно нахлуване на Русия в страната. Дори президентът им Михаил Саакашвили беше "убит“ по схемата "какво би станало, ако“. Само дето проправителствената телевизия "Имеди" пропусна да изпише, че това не е истина, и много хора се уплашиха съвсем истински. Саакашвили от своя страна защити телевизионната продукция и дори изказа хипотезата, че фалшивият репортаж може да "бъде пречка за Русия да осъществи плановете си“. Но не само властта го прави, т.нар. обикновен човек също често е изкушен да използва медиите. В края на миналата година балон, летящ самостоятелно, на който се предполагаше, че е имало шестгодишно дете, предизвика телевизионния интерес на милиони зрители в Сащ. Родителите му свидетелстваха, че малкият Фалкън се качил на балона, а после той се откъснал и полетял безконтролно. После се оказа, че историята е скалъпена от родителите на детето, което се крило в гаража през това време. Но, както се оказа, всички се хванаха и вертолетите на американските телевизии предаваха "на живо“ празния балон. Пътят към славата за тези обикновени хора обаче преди това е минал през затвора за съжаление.

Светът на Джими

От другата страна на барикадата една от най-разтърсващите истории за медийна фалшификация на журналистиката е тази за хероинозависимото дете Джими. Историята за него се появява през 1980 година в американския "Уошингтън поуст" и е написана от Джанет Кук. Материалът на журналистката е изпълнен с образи и описания, които не могат да оставят читателите равнодушни, особено когато е замесено дете и е в беда. И те не остават. Много хора си задават въпроса как е възможно да не може да се намери това дете. Разгърналото се нашироко полицейско разследване така и не може да намери доказателства за съществуването на Джими, докато Джанет отказва да разкрие източниците си. По-късно подозрението, че "Светът на Джими“ е измишльотина, се потвърждава от признанието на авторката. Но не и преди тя да получи "Пулицър“ за него. И тук всичко би могло да завърши. Наградата е върната, авторката е уволнена и повече никога не се занимава с журналистика. Макар на пръв поглед големият изгубил да е горката Джанет, наскоро филмовите права за историята й бяха откупени за 1 600 000 долара. Все пак медиите могат да са носители на власт и богатство дори когато не спазват правилата на играта. През 2002 година телевизионният гигант "Фокс" се уповава на услугите на военния експерт Джоузеф Кафасо. Експертът бил представен като лейтенант от специалните части, ветеран от войната във Виетнам, спечелил и медали за храброст. По-късно се оказало, че героичната му биография е измислена. В армията се е подвизавал около един месец, след което е уволнен. Но това не му е попречило особено да бъде военен експерт и да дава своите "ценни" съвети за военната политика на САЩ, защото именно измисленото му героично минало е необходимото условие, за да му се вярва. А не реалността.

Бургас и морето

Миналата седмица клип, заснет с мобилен телефон на бургаския плаж, показа чистачи, които вадят боклуци от чували и равномерно ги разхвърлят по ивицата. Невъзможното на пръв поглед поведение на тези, от които принципно не се очаква да цапат, беше обяснено по-късно от местния новинарски сайт Грамофона News: чудесно свършената работа и чистият плаж е трябвало да бъдат заснети от неизвестна телевизия, но за зла беда теренът бил изчистен предварително. Затова се наложило някои боклуци да се върнат, за да бъдат изчистени после отново. А коментарът на местната власт бил следният: "Община Бургас не следи как отделните работници в една частна фирма изпълняват служебните си задължения. Община Бургас следи за това, дали е свършена възложената работа. Централният плаж е чист и очаква почитателите на Джулая. Който не вярва, да отиде и да провери!“ Този път обаче реалността беше заснета и на картинка нещата придобиват завършен абсурден вид, но по-скоро от самите действия на зацапване, а не толкова от обяснението. И така излиза, че няма значение дали плажът е просто чист. Такъв трябва да е за пред медиите и за пред хората съответно. Големите ни градове са мръсни и с боклуци по улиците, контейнерите зеят зловонно по улиците, плажовете ни са пълни с опаковките на храната ни, които ние самите сме изхвърлили там. Така един обикновен плаж се превръща в изчистен и лъскав. Който не вярва, да отиде и да провери колко добре е свършена работата.
Реалност vs медии
Има нещо показно по начина, по който публичната дейност придобива своя медиен образ. Съществува някакво противодействие между официалната гледна точка и начина, по който нещата изглеждат действително. Сякаш всичко се случва пред телевизионния екран. И няма никакво значение каква е действителността, дори и как е интерпретирана няма такова значение, а по-скоро как на практика се прожектира пред очите на хората. Медийната история е способна да изчисти един български плаж, да спаси Грузия от агресията на Русия, да донесе най-голямата журналистическа награда. Необходимо е единствено истината да се пипне леко, да се гримира и представи достоверно, защото реалността никога не е достатъчно услужлива, красива и драматична за медиите. Думите на един от редакторите на Джанет Кук Боб Удуърд за "Светът на Джими“ са достатъчно красноречиви: "Това е блестяща история – лъжлива и измамна.“ И така чистачите се превръщат в статисти, градските легенди се разказват от гледната точка на очевидеца. На снимките на отломките от взривени сгради винаги се намира една подозрително чиста плюшена играчка. Дали ще е монтаж или спестена истина, драматургията все повече излиза отвъд границите на неадекватната истината, която съвсем услужливо никога не е само една.

Стр. 8

в. 24 часа | Капка ТОДОРОВА – Есен | 07.07.2010 

Наблюдава се една тенденция в Източна Европа и тя е доста проблематична: в много страни олигарси с икономически интереси купуват медии, но не, за да правят сериозен, ориентиран към печалби бизнес. Те си купуват медии, дори и ако това им причинява големи загуби, за да си прокарват политическите и икономическите интереси, заяви в интервю за радио "Дойчланд" управителят на ВАЦ Бодо Хомбах.
"Познаваме този процес от много държави, но в момента той протича ускорено и в някои случаи се толерира от политиката, защото подобни медии са контролируеми. Но става опасно, когато медиите вече не са независими, а могат да бъдат използвани", казва Хомбах в интервюто.
Той говори основно за проблемите на ВАЦ в Сърбия, където издателството се бори за покупката на в. "Вечерне новости".
ВАЦ купи през 2001 г. половината от сръбското издателство, което прави и реномирания вестник "Политика". Преди две години германците поискаха да изкупят по-голямата част от най-популярния вестник в страната, но започнаха да им се създават проблеми.
Те толкова се изостриха, че се стигна до невероятен конфликт, който се прехвърли и в политиката. Сръбският министър на икономиката Младжан Динкич дори обяви, че за ВАЦ нямало място в страната му.
В отговор Хомбах каза, че изтеглянето от Сърбия вече е решено, но то ще стане само по законния начин, без издателството да трябва да понася загуби. "Няма да допуснем да бъдем ограбени в Сърбия", заяви тогава Хомбах.
"Ние винаги сме се държали юридически коректно, но от две години получаваме само неясни сигнали. Всичките ни документи и оферти за покупката на "Новости" са в ред. Няма юридически и административни пречки да купим и този вестник. Чакаме обаче политическото решение, което така и не идва", обясни Хомбах. Това неясно положение се използва обаче от един олигарх, който преследва собствените си интереси, разкрива управителят на ВАЦ.
Водещият интервюто пояснява, че става дума за Милан Беко – олигарх, бивш министър при Милошевич. Въпреки че ВАЦ де факто е платил сумата за купуването на "Новости", властите в страната вече две години бавят прехвърлянето на собствеността.
"Че има политически конфликт около медии, които се борят за своята независимост – защото ние държим на независимостта на нашите медии, а те публикуват неща, които политиците невинаги искат да видят в медиите – това мога да го разбера.
Но когато се погазва правото и ние не можем да защитим собствеността си, това надхвърля всякакви граници на медийната икономика", казва Хомбах.
Случаят толкова се изострил, че според ВАЦ от изхода на делото в Сърбия зависи и дали други инвеститори биха получили препоръката им да навлязат в страната. "Това е основата на нещата – дали договорите в Сърбия могат да се спазват и изпълняват", казва Хомбах. "Надявам се, че сръбската политика ще намери сили да се намеси срещу интересите на олигарсите", завършва той.

Стр. 25

в. Седем | Рени НЕШКОВА | 07.07.2010

"Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама", Джордж Оруел

Популярно сутрешно токшоу по "Нова телевизия"

Млад мъж разказва на няколко блондинки истории с НЛО. Отава ясно, че извънземни отколе посещават Земята, но правителството на САЩ крие тези факти от обикновените хора. Защо зелените човечета се явяват само на представители на американското правителство си остава друга мистерия.
Същият вдъхновен изследовател отново е гост на предаването. Този път темата му е американски тектонични оръжия от програмата ХААРП за изучаване на атмосферни явления. Уж де, а всъщност според нашия човек това било метод за предизвикване на земетресения, потопи, урагани и съответно цунами. Смъртоносният трус в Хаити например е плод тъкмо на такъв експеримент на Щатите, завършва специалистът.
Водещата ахка драматично за предизвикване на по-висок рейтинг, но в същото време усеща, че гостът вече се е покатерил на черешата, и любезно, но строго пита откъде черпи той тази информация. Демек, има ли някакви що-годе достоверни източници?
И тогава специалистът почти изпада в транс. Източници? Стотици, от достоверни по-достоверни. И не кой да е, а самият президент на Венецуела У го Чавес го казал пред цял свят. А президентът Чавес откъде го знае? Знае го от секретен доклад, подготвен от руския Северен флот, който изкъсо следял действията на американския флот в Карибския басейн. Очевидно телевизионният гост досега само е загрявал. Почва продължителна политическа атака срещу американците, световния империализъм и намеренията им да подчинят света, като за мерзките си цели не се свенят да ползват знанията и уменията на извънземните.
Това дотук беше дамско токшоу.

Следва културна програма

Новината изтече по всички световни агенции и бе отразена подобаващо във всички централни български медии. Американският режисьор Оливър Стоун обяви, че би искал начело на САЩ да застане У го Чавес. Поводът да каже това е предстоящата премиера на филма му "Южно от границата", посветен на венецуелския диктатор и левите партии в Латинска Америка. Забележете, това щение принадлежи не на някой неосведомен творец експериментатор от другия край на света, а на режисьор, живеещ в Щатите. Тоест човек, който е виждал тълпите емигранти южно от границата по посока собствената му родина, чувал е за милионите нелегални латиноси, които треперят да не ги върнат обратно в щастливите им държави. Знае за венецуелците, кубинците, рискуващи живота си, прекосявайки тайно границата.

Ето какво мисли Стоун за свързания с наркокартелите Чавес:

"Каквото и да разправят, истината е, че Уго Чавес и неговото правителство раздават пари на народа и помагат на хората. Те не са на власт, за да забогатяват и да дават капитали на големите фирми, а това е най-важното. Сега Венецуела и Бразилия са с 10 години пред САЩ."
Чавес закри много медии, които си позволяваха да критикуват самовластеца, но Стоун твърди, че свободата на пресата е по-голяма във Венецуела, отколкото в САЩ. "Във Венецуела можете да кажете всичко, което искате", споделя режисьорът. Но е известно, че той самият никога не е опитвал това. Да критикува американски президенти обаче е пробвал непрекъснато. Единственият резултат е, че Оливър Стоун е много богат човек. Обаче не сме чували да раздава пари на бедните или пък че е поискал да емигрира във Венецуела.
В интерес на истината трябва да се каже, че поне по форумите рядко ще се срещнат ляво ориентирани, които споделят вижданията на Стоун. Ако искат да го оправдаят някак, те припомнят художествените достойнства на филмите и внимателно заобикалят политическите въжделения на режисьора, които звучат неприлично за хората в страните, живели при комунизма.
Едва ли са много и гражданите, които вярват във връзката между американските правителства и извънземните, както и в изкуственото предизвикване на земетресения и цунами. Малко е вероятно зрителите масово да се връзват на онези начупени муцки, които денонощно раздават пари в съмнителни игри с очевидно подставени играчи. Ефирът е задръстен от баналности, произвеждани напоително от семпли хора със семпли мисли по всякакви теми.

Защо тогава е този потоп

от очевидни нелепости, които заемат централно място в медиите? Сигурно има много отговори. Например силно занижени критерии в професията, изтъняване на градската култура и прочие.
Но един от отговорите изглежда най-правдоподобен: "продуктовото позициониране" изяжда качеството. Под "продуктово позициониране" вероятно трябва да се разбира скрита реклама. Примерно ако студиото е оборудвано с " продукти" на някоя фирма, а водещите и гостите пият кафе от определена марка. Някой рекламен гений е съчинил словесното недоносче с тайната мисъл никой да не схване за какво иде реч. Вероятно подобни "продукти" са и гостите, които сами или с помощта на спонсори развиват политически, комерсиални, културни, икономически и други оригинални идеи. С други думи, плащането върви пряко и не е чудно, че продуктите на една смазващо неграмотна, недоучена, некултурна среда извайват ценностите на "свободното" поколение.
Между зрителя и телевизионната продукция няма пряка връзка. Тоест потребителят на телевизия не е истинският клиент, за чието внимание и любов се борят телевизиите, респективно рекламодателите. Защото никой никога не можа да обясни смислено как точно се прави пийпълметричното преброяване на зайците пред екрана и доколко то е достоверно. Но това е грижа на собствениците на електронните медии.
Но нека не виним само телевизиите. Те просто се движат по най-малкото съпротивление и няма защо да си дават зор за повече. Качеството изисква голямо усилие, големи инвестиции и дългосрочно планиране. То създава среда, в която е възможно да вирее смисъл и истина, която създава друг тип потребители на телевизионни продукти и друг тип реклама. От своя страна това също създава среда, която утвърждава нови стойности и норми за модерност и престиж.
Останалата шарения от езотерици, допотопни антиамериканисти, батета и каки ще си идат на съответната сергия, където няма да останат без публика.

Стр. 11

в. Седем | Галина ВЪЛЧЕВА | 07.07.2010

Галина Вълчева е журналистка. Работила е в телевизия RETV. Интернет активист и известна блогърка.
Листата с кандидатите за генерален директор на БНТ вече е факт. В 17 часа на първи юли изтече срокът за подаването на документите от желаещите да управляват държавната телевизия. Името на новия ген. директор ще научим на 15 юли. По реда на подаване на документите списъкът изглежда така: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Люба Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова.
Признавам си, лично аз съм изненадана!
При тази конфигурация съм готова тук и сега да ви напиша името на бъдещия БНТ шеф. За мен той е ясен. Ясен е и за още много мои колеги. За хората в БНТ – също. Ясен е за тези, които ще го "изберат". За политиците. За всеки, който е прочел "листата на кандидатите". Ясен е от няколко месеца.
А защо съм изненадана? Ами защото си мислех, че ще видя поне още няколко имена, които така да се каже, ще бъдат "навити" да изиграят ролята на параван и поне малко ще подсилят елемента на интригата чрез присъствието си в кандидат директорския списък.
Изглежда, явната предопределеност на избора ги е накарала да запазят достойнство и да не участват в поредния цирк!
В състезание с белязан кон….
Затова написах и така заглавието.
С теза-въпрос и с теза-твърдение.
Търси ЛИ се директор на БНТ?
Питам, защото лично аз съм убедена, че никой не го търси. Той просто вече е определен и само формално ще бъде узаконен от СЕМ!
Ако имаше залагания при букмейкърите, щях да " играя "с най-печелившия коефициент!
Търси се директор за БНТ
А какво да се търси, ще попитате – главен готвач ли?
Ще ви кажа какво влагам в тезата – твърдение, което правя с голяма доза съжаление.
Според мен на БНТ не й трябваше просто поредният генерален директор. Мисля си, че беше крайно време националната телевизия да потърси своя мениджър! Или по-правилното е – да й потърсят!
Е, може би някой ден и това ще стане и тогава ще можем да си сверим часовника за ново тв летоброене…
Така или иначе изборът на генерален директор ще бъде изключително голям, огромен, политически знак. Донякъде и оттенък на икономически интереси.
Защото БНТ остана една от малкото добре запълнени финансови ями – с гарантиран бюджет, гласуван от парламента; с възможност за печелене на пари от реклами; със собствени приходи и с производство на тв продукции чрез външно финансиране. И кой знае чрез колко още механизми?!
За разлика от частните телевизии, които още на началната права тръгват с минус 60 милиона лева, колкото е държавната субсидия на БНТ за 2010 година (за миналата са над 70 млн. лева)!
На практика "драгите зрители" осигуряват чрез данъците си 60 милиона лева на Българската национална телевизия! Гарантирани! Гласувани със закон!
В същото време всички данни от пийпълметричните изследвания доказват, че същите тези "драги зрители" спонсори предпочитат да гледат частните телевизионни канали! Рейтингите на повечето предавания в частните медии, издържащи се единствено от рекламни приходи, бият в пъти продукциите на БНТ. Може би с изключение на случаите, когато националната телевизия има по привилегия изключителното право да излъчва преки събития. След което обаче, без да се свени, тръби в централните си новини какъв успех била постигнала! Веднага се сещам за концерта в подкрепа на Гого от "Тоника" в края на април! Тогава дни наред хората в България се вдигнаха като един, за да подкрепят обичания от всички изпълнител; направиха "Фейсбук" групи; пращаха есемеси; колегите му певци организираха невероятен концерт, който по стечение на обстоятелствата беше излъчен по националната телевизия (и правилно), но… на следващата вечер в централната новинарска емисия (http://bnt.bg/bg/news/view/27475) още преди важната информация за събраната за лечение сума чухме колко бил броят на зрителите, гледали концерта "на живо", и какъв бил пазарният дял на БНТ в часовия пояс, в който той се излъчи?! На гърба на Гого!
Междувременно около смяната на поредния генерален директор синдикатите в БНТ заговориха за крупни далавери и източване на държавната телевизия чрез нецелесъобразни договори и анекси. Твърди се, че отбрани "кадри", включително от ръководството на медията, прибират баснословни хонорари за предавания с нисък рейтинг и съмнителни "творчески" качества.
На фона на огромната задлъжнялостта националната телевизия, говори се за 15 милиона лева "на минус"?! И съдебни дела за неплатени разходи към бившата БТК за излъчване! Тоест, ако добре разбирам онези, 60 милиона лева от държавния бюджет са профукани още преди средата на годината?!
Искам да знам това така ли е? Ако е вярно, ще чуем ли в централните новини кои са тези телевизионни любимци, "изпапкали" паричките на "драгия зрител" спонсор? Още по-интересно ще бъде дали след избора на нов ген. директор тези творчески гении ще останат на държавната софра и през следващия управленски мандат?
Ето, затова смятам, че БНТ има нужда не от генерален директор и партийноквотно назначен управителен съвет, а от мениджър, който в творчески план може да бъде подкрепян от обществен съвет от известни и уважавани колеги – журналисти и интелектуалци!
Този мениджър обаче задължително трябва да е външен човек, неприпарвал по етажите на медията! Само така би имал смелостта веднъж и завинаги да ликвидира роднинско-сватовската традиция, според която се раздават благинките зад стените на " Сан Стефано" 29. Защото връзкарството и приятелско-шуробаджанашкият принцип за преразпределение на държавния тв ефир си остават непробиваеми от години! Ако не вярвате на мен, питайте продуценските компании и автори как се получават минутки ефирно време в БНТ! Или, по-точно, как не се получават. Колкото и гениална и свежа идея за предаване да имате! Колкото и концепции да пишете!
Ще чуете със сигурност за условията-ултиматуми кого непременно трябва да включите в екипа си и срещу какви хонорари, ако искате да ви се разрешат някакви си 20-30 минути (негледаемо) ефирно време. За гледаемото – условията са непосилни за простосмъртните таланти!
Само че явно е и от този пореден "конкурс" целта не е БНТ да стане нормална обществена телевизия. Такава, каквото се опитва да се нарича. Тя ще си остане Държавна. С всичките произтичащи от това удобства за управляващите.
Разбира се, че назначаването на "свой" човек за генерален директор ще гарантира правилната политическа линия и отразяване на държавните дела.
Все пак догодина предстоят и изключително важни избори.
За местна власт и за президент.
И БНТ със сигурност ще има ключова роля не само в отразяването им, а и в прокарването на правилното политическо мислене, което зрителите трябва да усвоят.
Всичко това с достатъчно финансов ресурс, гарантиращ безпроблемно оцеляване в условията на задушаващата финансова и икономическа криза.
На фона на свиващите се рекламни бюджети, на които основно разчитат частните медии! Много от тях вече са на ръба на оцеляването.
Като оставя настрана теорията си за мениджърско управление на БНТ, аз лично съжалявам искрено, че между кандидатите за поста генерален директор не виждам имената на доказани професионалисти.
И то доказани не само от екрана на държавната медия.
Преди да седна да пиша този текст, говорих с някои от тях. Питах ги защо не са се престрашили да участват? До един ми обясниха, че отказват да участват в предрешен, договорен, "купен" мач!
Междувременно разбрах и още нещо.
Че на евентуални кандидат-кандидати за поста им е даден знак да не участват в надпрварата. Демек – забранено им е било! С обещание за подходящи постове на по-късен етап.
Ако това наистина е така, питам аз, кому е нужен целият този цирк с конкурса за генерален директор?! Не беше ли същото и с избора на новия-стар директор на БНР?
Колко по-лесно и по-честно би било шефовете на държавните медии да си се назначават от управляващите! Нали?
Е, да де, ама пустите европейски правила и директиви ни задължават да имаме обществени медии и директорите им да се избират на конкурсен принцип. Задължително условие. В България – формално!

/Някои от твърденията на госпожа Вълкова са доста спорни. Заговори се, например, не най-вероятният печеливш от изборите за Генерален директор на Българската Национална телевизия няма да е този, когото всички очакваха , а юрисконсултът на вестниците Труд и "24 часа"Радомир Чолаков.
Както винаги досега, около избора на Генерален директор на БНТ се разгарят доста страсти. Затова в следващия си брой вестник СЕДЕМ ще отрази различни настроение и мнения около този избор./

Стр. 10

 

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 06.07.2010 

- Госпожо Василева, в средата на юни TV 7 стартира с изцяло обновена програмна схема. Какво ще предложи новият формат на телевизията на зрителите?

- Изцяло е сменена визията, опитахме се да се препозиционираме към по-широка аудитория от тази, която беше преди. Стараем се да бъдем с модерна визия, с нов подход към самите предавания. Ще предложим на зрителя нови предавания, обновен сутрешен блок. Изцяло са обновени новинарските емисии – с двойка водещи, акцентът ще бъде насочен към обикновения човек. Като цяло новините ще предлагат много повече динамика отпреди. Журналистите ни все още преминават през специално обучение с американски лектори, за да подобрим още повече качеството на работата.
Заложихме на нови и доста провокативни предавания. Към момента имаме 7 нови продукции. Те са насочени към градска аудитория във възрастова граница от 18 до 49 години. Публицистичните предавания ще бъдат представени през по-младежки поглед – провокативен и развлекателен. Вярвам, че по този начин ще привлечем младата аудитория.

- Обичайно телевизиите тръгват обновени от есента, а вие правите ребранда на телевизията в много необичаен момент – през лятото. Да очакваме ли нови неща от есента в TV 7?

- Процесът в никакъв случай не е завършил, тепърва ни предстои много работа. За момента поставихме основата, но имаме да надграждаме много. Разбира се, оставихме нови неща за есента – ще има нови игри, сутрешен блок през уикенда. Предвиждаме по-голям проект – сериал, ситуационна комедия за прайм тайма, работата по която ще започне до края на годината.

- За какъв пазарен дял ще се бори TV 7?

- Бихме искали да се наредим в първата четворка на ефирните телевизии – това е целта ни, но знаем, че това ще отнеме време. Има да се извърви доста път, в момента TV 7 в никакъв случай не се намира сред най-гледаните телевизии съгласно рейтинговите измервания, които получаваме, но това е началото. Сега е летен период – аудиторията е по-ниска, в момента тече и световно първенство по футбол. Това беше и причината да не направим по-сериозна промоционална кампания за този ребранд. Дадохме си малко време, за да изчистим техническите и съдържателните проблеми, трябва да се види къде може да има евентуални грешки. Лятото ще е периодът, в който ще изчистим всички възможни проблеми, и по-голямата кампания ще направим през септември, когато ще покажем още нови неща.

- Как ще се развива сайтът на TV 7?

- С новия облик на телевизията съвсем естествено е и сайтът да се развие. За последно той беше обновен преди няколко месеца. Сега се работи по неговото доусъвършенстване. Ще пускаме предаванията в тяхната цялост с едноседмичен прозорец след излъчването в ефира на TV 7, отделно ще се публикува цялата информация от новините и времето. Смятаме да закупим програми и да осигурим възможност за тяхното видеоизлъчване в интернет. Екипите, които правят предаванията, са млади и уебпространството е посоката, в която всички са обърнали поглед.

- Имате съвсем нови студиа. Разкажете какво представлява новата техническа база на телевизията?

- През последните няколко месеца направихме изцяло нов технически проект. Преместихме се в нова сграда, подобрихме всички наши технически и софтуерни възможности и направихме сериозна инвестиция в модерни студиа. Смятам, че в момента имаме едни от най-хубавите студиа.
Направихме много сериозна инвестиция в техника, която може да се види и по самите декори – те са модерни, големи, студиата са с възможност да поберат много публика. Техниката, с която работим, е с цифрова възможност, а това ни прави готови да преминем към цифрово излъчване.

- Какъв акцент ще поставите на новините, за да ги направите по-гледани и предпочитани?

- Ще се придържаме към принципите на новините – първа новина да е тази, която касае най-голямата част от населението. Имаме доста повече международни новини със силен международен екип. Ще правим сериозни новини, които са отнесени към активната част от населението на България.

- Как ще се развива спортното съдържание на телевизията?

- TV 7 държеше доста спортни права. Моето лично мнение е, че за да се поддържа един спортен канал, той трябва да се издържа не само от реклама, а предимно от разпространение. За съжаление в България този пазар се разви по един не
особено добър начин за самите нишови канали – много са трудни преговорите с кабелните оператори, лицензните права, които те заплащат, са доста ниски и не предполагат възможността да се прави самостоятелен спортен канал, който е само за България. Затова беше правилно TV 7 да преустанови излъчването на Sport 7. Моето решение беше да запазим единствено правата на Формула 1. Купуването на повече спортно съдържание означава задължително да има и допълнителни канали, по които да може да се излъчват дълги спортни предавания. Смятам, че тази ниша на българския пазар се насити и за момента няма смисъл и ние да се развиваме в същата посока.

- Правите инвестиция в условията на икономическа криза. На каква стойност е и как намерихте пари за нея?

- В момента инвестицията е над 4 млн. EUR. Средствата дойдоха от австрийския фонд (бел.ред. "България медия холдингс GMBH"), който е собственик на телевизията. Както знаете, той е специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите.

- Банкерът Цветан Василев има ли участие в собствеността и управлението на телевизията?

- Категорично не. Цветан Василев е бил единствено финансов консултант по сформирането на този фонд.

- bTV и Нова телевизия станаха част от семействата на големи медийни компании. Можем ли да очакваме, че след ребранда TV 7 ще бъде продадена и за колко?

- Вероятно да. Ако наистина телевизията се развива добре в следващите 4 години, това е една реална възможност. Мисля, че доброто развитие на телевизията може да привлече някоя голяма медийна компания като стратегически инвеститор. Цената, на която би се продала една телевизия, зависи от това до каква степен тя е успяла да изгради определена аудитория и какъв дял от нея притежава. Много важни са финансовите резултати на самата медия – с каква печалба се е движила през последните години. Смятам, че покупки за
такива суми, каквито наблюдавахме през последните години в България, не може да се преповтарят.

Визитка

Коя е Светлана Василева

- Светлана Василева е изпълнителен директор на телевизия TV 7. Преди да оглави наскоро обновената телевизия, е управител на "Триада комюникейшънс" – представител на CNN International, TNT, Cartoon Network. До 2005 г. Василева беше управляващ директор на Balkan News Corporation, която притежаваше bTV, след което в продължение на четири години ръководи каналите Foxlife и Foxcrime. От октомври 2009 г. Василева поема управлението на TV7 и под нейно ръководство стартира обновяването и репозиционирането на медията.
- Родена на 18 август 1964 г.
- Образование: ВТУ"Св. св. Кирил и Методий" – руска филология
- СУ "Климент Охридски" – английска филология

Стр. 22 – 23

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ I 6.07.2010

Телевизионната сутрин без Милен Цветков е като мохито без бакарди, текила без лимон, Куба без Фидел и радио без "Тройка на разсъмване".
Бившият ас на Нова тв е пример как дори и в маргинална зона от честотния диапазон човек може да тежи на мястото си, да преосмисля и доразвива един от най-важните жанрове в тази индустрия.
За много от бившите си колеги Цветков в момента е аутсайдер. Правят тази констатация с радост, наследила дългогодишна завист. Да откриеш новата му телевизия – бизнес канала EBF – в списъка от програми, е трудна задача. Въпросът е, че веднъж попаднал на сутрешния й блок, те обзема приятно носталгично усещане.
Да, Милен отново е тук, с купчина вестници пред себе си, с добре познатата ехидна усмивка на лицето и скъпоструваща риза на гърба. Подборът на темите и гостите е все така алтернативен и търсещ необичайна гледна точка – подход, който впечатлява точно толкова, колкото и дразни.
В никой друг сутрешен блок няма да откриеш толкова контрапункти и такъв стремеж събитията да се погледнат от друг ъгъл.
Рейтингът на Милен може и да се измерва с частици от милиметъра, но тук, в сградата на бившето севернокорейско посолство в "Младост", той е в свои води. По-точно – в стихията си. "Събуди се с EBF". Понякога наистина действа ободряващо.
Извън сковаващите рамки на претендираща за лидерско място телевизия, Цветков на воля се вторачва в любимото си дребнотемие, кани все повече чешити да сядат до високата или ниската масичка в студиото, слуша в захлас все по-клиничния професор Вучков. Пътьом обаче не пропуска да зачекне и някоя наистина важна тема от деня и да зададе най-сериозните въпроси измежду всички телевизии. Друг е въпросът, че срещу него в студиото почти никога не седи личност, способна да им даде пълноценен отговор.
Но телевизията невинаги е място за получаване на отговори. И не всичко е "На Четири очи", "Панорама" или "Нека говорят". Понякога задаването на един-единствен въпрос, отекнал между кънтящите стени на бивше тоталитарно посолство, струва повече от десет отговора.
Парадоксално, но факт – в резиденцията на EBF Милен Цветков се радва на комфорт, какъвто рядко се среща в далеч по-рейтингови телевизии. Мраморно фоайе, салон за частни партита, картини по стените, заседателна зала с президентски кресла, вътрешен двор от апогея на застоя – тук всичко изглежда по-казионно отвсякъде другаде.
В нетипичния за млада бизнес-телевизия интериор събуждането е като след тежък запой с руска водка, но без махмурлук. Неудобните истини са тук, но не звучат болезнено. Иронията се смесва със самоиронията, а мисълта на водещия тече по-бързо от скролиращите валутни курсове за деня. Кога изобщо спи този човек? Сигурно вечер си ляга с кокошките.
В кратките рекламни паузи Цветков ловко прескача от стола си зад високата маса на креслото в другия край на студиото. Там му водят гости като на посещение при Ким Ир Сен. Ритуалът е зареден с ирония и самоирония. Милен изслушва телеграфно резюме на темата, по която ще трябва да дискутира с гостенина, след което прави светкавичен коментар. Обикновено запокитва разговора в посока, която никой не е очаквал, начело с редакторите на предаването…
И така всяка сутрин. "Събуждане с EBF" е алтернативен сутрешен блок с култов статус сред малка, но вярна армия от фенове. Излъчват го и онлайн – в сайт с претенциозното име "За начало".
Не е много ясно дали финансовите сметки на телевизията излизат, покрай издръжката на толкова голям екип.
Това обаче е сред редките примери в българското медийно пространство една внушителна сума пари да не е похарчена абсолютно на вятъра.

Оригинална публикация

Проджекта I 6.07.2010

Билети в партньорската мрежа на Ticketstream и на www.debono-bg.com

След като посветената на Едуард де Боно "Малка лилава книга за НЕстандартно мислене" предизвика огромен интерес, почитателите на Едуард де Боно вече могат да закупят билети за неговия семинар от партньорската мрежа на Ticketstream (www.ticketstream.bg), включваща над 650 локации в цялата страна.

Едуард де Боно (Edward de Bono) се ползва със световна известност като пръв авторитет в областта на творческото мислене и иновациите. Неговите концепции са движеща сила за иновациите, лидерството, творчеството и решаването на проблеми. Ексклузивните му инструменти и методи дават удивителни резултати за по-голяма ефективност в организации по целия свят.

Семинарът на доктор де Боно на 23 септември 2010 г. в Зала 1 на НДК е най-очакваното бизнес събитие за тази година и представлява неповторима възможност за среща с един от най-големите мислители на човечеството на всички времена.

Е. де Боно ще дойде в България по покана на Проджекта – водеща българска консултантска фирма в областта на управлението на проекти. Събитието се организира с подкрепата на широка мрежа от партньори: Радея, Метрореклама, Еммис България, Нетинфо, Алвена, Американска търговска камара в България, "Аз чета", Българска асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, BGmaps.com, BusinessWeek България, CEED България, Computerworld/България, DarikNews.bg, Дир.бг, Econ.bg, Expert.bg, Business How, JobTiger, Profit.bg, ROI Communication, Trader.bg и Европринт България.

Пълна информация за събитието е публикувана на www.debono-bg.com. Организаторите са предвидили преференциална цена за участие при регистрация до 31.07.2010 г.

За допълнителна информация: Проджекта, тел. (02) 9831094, 9835324 и info@debono-bg.com.