в. Пари | Димитринка КИРОВА, директор "Маркетинг и реклама" в БНТ | 17.08.2010

Би трябвало дискусията да се води около разблокиране на рекламното време на БНТ за целия ден и увеличаването му до 6 минути на час, аналогично на това, което е валидно и за другата обществена медия БНР. В момент на тежка икономическа криза в цялата държава каква е логиката да се натоварва допълнително държавният бюджет с разходи за БНТ, вместо да се даде на обществената телевизия възможност сама да работи и да осигури необходимите й приходи. Развитието на продуктовото позициониране предстои на българския рекламен пазар и засега то се случва без участието на БНТ.
Със сигурност разрешаването на продуктово позициониране за БНТ би позволило увеличаване на собствените приходи с 10 до 20% спрямо настоящия им размер. Това, което трябва основно да се промени в БНТ успоредно с въвеждането на продуцентския принцип, е принципът за търговска ефективност на всички предавания, които не са свързани с изпълнението на обществените функции на националната телевизия. Това би позволило на БНТ да стимулира както вътрешните си ресурси,така и самите продуценти на предавания да търсят максимална възвръщаемост от високорейтинговите предавания като допълнение към настоящите възможности за спонсорирането им.

Стр. 14

 

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

Вторият международен фитнес фестивал „Движението е живот”, организиран от Международната верига спортни клубове „Ориндж фитнес” с подкрепата на Община Варна, ще се проведе във Варна на 17, 18 и 19 септември 2010 г. на входа на Морската градина и се очаква да бъде посетен от над 10 000 души.

в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 20.08.2010

Мизерни тилове постигнаха победата на прехода – над добрия вкус

Специално интервю за "Уикенд"

Кеворк Кеворкян е живата легенда на телевизионната журналистика в България. И въпреки десетилетния си опит зад и пред камера, той успява да е актуален и днес. Не можем да го видим пред камера, но под острото му перо пулсират най-наболелите проблеми на обществения и телевизионен живот, а той ги коментира с ерудиция, на която може да завиди всеки. Потърсихме го за разговор, за да сподели наблюденията си и с читателите на "Уикенд" и не останахме разочаровани.

- Г-н Кеворкян, преди седмица Димитър Цонев изненадващо заяви, че никога не сте достигали рейтинга на предаването му "В неделя с…", и затова сте му завиждали. Като шега ли възприемате изказването му?

- По-скоро като резултат от големите горещини тия дни. В шегата, дори и в най-дебелашката, все пак трябва да има някаква доза истина. Всеки иска да получи своите 15 минути слава, както беше казал Анди Уор-ол. Митко Цонев не прави изключение, и се самонавива преди тъжния финален акорд – малко преди вратата на БНТ да хлопне зад него. Не че и досега, поне през последните три години, докато правеше онова нещо, той е бил кой знае колко видим в тази стара къща – като оставим настрана тлъстите хонорари и гламавщините, с които занимаваше претръпналите на всичко зрители на държавната телевизия. Защо да не каже още една глупост, на раздяла, в някой вестник. Всеки по някакъв начин мечтае да има съдбата на "Всяка неделя". В случая обаче мечтата се превръща в лъжа.

- Ама този вестник е "вашият" "Труд", в който имате от години рубрика за телевизия. Не се ли засягате, когато пускат по ваш адрес неистини?

- Е, интервюто на Митко в мощния съботен брой на "Труд" е прочетено в сайта на вестника от около 1800 души и е коментирано от трима, ако ругатните могат да се приемат за коментари. Моите дописки обичайно се четат – пак в сайта – от десетина и повече хиляди души, а коментарите са извънредно много. Това съотношение е валидно и по отношение на интереса към нещото, с което пълнеше неделния ден Митко, и съответно към великата "Всяка неделя". Опитвам се да бъда максимално ясен, за да ме разбере и той.

- Но не казвате дали сте се засегнали?

- Предполагам, че на авторката на интервюто Йова Апостолова й е доскучало, докато си е бъбрела с Цонев, та е пропуснала да го пита, какви рейтинги има предвид той. И още – коя "Всяка неделя" има предвид всъщност – първата, между 1979-1990 година, втората – между 1993-1999 година, или третата – тази от 2002-2005 година?
Първата се гледаше от 5 милиона души втората също имаше чудесна съдба. А третата винаги е била начело на всякакви допитвания. На мен не ми е известно някога нещо, на-тъкмено криво-ляво от Цонев, да е оглавявало някаква класация, освен класация по кинти, макар че и за това не съм сигурен. В която и посока, в каквито и рейтинги и допитвания да погледне репортерката, разочарованието й ще бъде голямо. За Митко да не говорим – той си е по начало разочарован.

- Писали ли сте за предаването му във вашите дописки?

- Веднъж написах нещо и сега ще го цитирам, ето го:
"Докато се потеше в НДК, много хора ми досаждаха за нещо, което надхвърля възможностите ми. "Трябва да напишеш за новото предаване на Митко Цонев" – настояваха те. Пиши, та пиши. Опитах се да им обясня, че то е все едно да ти вземат противогаза и да те хвърлят в "Пустинна буря", на произвола на пясъчните виелици.
По едно време щях да се съглася, обаче чух, че Хачо Бояджиев, който бил станал академик, представяте ли си, харесал предаването, и пак се отказах. (Академик – обаче и той чака хляб от БНТ, където Митко беше зам. програмен директор.) Сетне пак за малко да се съглася, обаче тогава пък прочетох в "Новинар", че Веселина Седларска нарича "В неделя с…" "сметище". Е, не, само това не – рекох, и се дръпнах назад.
После пък видях един билборд и доста се стреснах. Митко Цонев – в профил и анфас, данни за ръст и килограми, и всичко останало, както се полага на една полицейска снимка. Уплаших се, че вече са го прибрали. Но като помислих малко, реших, че това не е възможно.
В БНТ за далавери не прибират – там освен далавери, и то главно от глупост, друго не са в състояние да правят. А ако пък прибираха за лоши предавания, отдавна трябваше да са отворили отново концлагера в Скравена.
Онзи билборд, ако не са го свалили вече, е много поучителен. Митко Цонев го познавали по мустака. Това наистина е забележително постижение в журналистиката. Някой ми подхвърли, че предаването свило и логото на "Всяка неделя". Това пък съвсем ме обнадежди. Нещата са потръгнали. Остава да намерят и един, как се казваше – а, Кеворкян! – и са готови.
Всичко това е много полезно и за "Всяка неделя".
Тя е като актьор, който обира аплодисментите, без дори да напусне гримьорната си".
Ей такива любезности написах тогава.

- Много е смешно!

- Е, какво друго очаквате, когато си имаме работа с подобно предаване.
А веднъж и Маца, сладката женичка на Митко Цонев, отвори дума да гледам някое от предаванията му и да си кажа мнението. Тя е много практичен и смислен човек и схващаше, че нещо не е наред. Обикновено телевизионните маниаци последни схващат това, може цяла България да е наясно, но те – не, слушат двама-трима слагачи от екипите си и това им е напълно достатъчно. Но Маца не е такава и сигурно доста е мърморила на Митко, особено в началото, когато започна предаването си.
Съгласих се с известно неудобство. С маниаци поначало гледам да си нямам работа, пък и Митко иначе е приятно момче, светски тип, макар да не съм съвсем наясно какво означава това в селяндурска София.
А после, след молбата на Маца, написах, че Митко всъщност прави агне от зеле. Не беше любезно, но е доста близко до истината. Всъщност бях гледал по Би Ти Ви един разкошен репортаж за изложба на изделия от зеле. Между тях и агне от зеле!
"Направено е със ситното на рендето – обясняваше една женица, – със сметана и повечко желатин" (ужас!). Абсолютно като печено агне, същата форма – крачета, главичка и пр. Само дето не беше истинско.
Написах това след 13-то издание на "В неделя с…и, прекалено време, за да втаса дори предаване на БНТ. Там открай време си мислят, че са в ледниковата ера на телевизията. Питах се, какъв трябва да бъде Митко всъщност, каква е ролята, която му е дадена? Да бъде нещо като Пипо Баудо, до когото все пак е по-близо, понеже целува галантно ръце? Да конферира прав, разказвайки анекдоти, от които човек разбира, че дори този достъпен народен деликатес е на привършване.
Писах още, че много често Митко го натоварват с етюди, които са подходящи и достъпни например за Слави. За които се изисква изключителна освободеност, контрол над тялото, велеречивост. Не е много лесно да се научиш да контролираш например ръцете си.
Да ги държиш изпънати край панталоните си, все едно, че козируваш на Хачо Бояджиев, не е достатъчно. Парцалев ми разказваше – великият Парцалев! – че години наред не е знаел какво да прави с ръцете си, наблюдавал е Кисимов и накрая се научил. И пр.
Едва тия дни обаче от интервюто на Митко в "Труд", разбрах, че той и останалите юнаци от бившето ръководство на БНТ са искали да се състезават с "Всяка неделя".
Неосъществима мечта. Но в БНТ това е единственото им гориво.

- Какво всъщност се опитваше да прави Цонев в предаването си?

- Всъщност Митко продаваше себе си по един доста озадачаващ начин – миеше коли, продаваше вестници на Орлов мост, правеше се на доцент от Юридическия факултет и пр. недотам лежерни простотии, по-подходящи за начеващ репортер. Вероятно е мислел, че е много интересен. На кого обаче? Опитваше се да се продава, като се прави на всичко друго, но не и на себе си – ту иска да прилича на Слави, ту на Росен или на не знам кой си. А всички ние сме наясно, че дори пъпешите са по-изобретателни в сравнение с някои днешни телевизионни герои – как не се досещаш, че не можеш да се състезаваш със Слави на неговия терен, с високоорганизирания му екип, с опита му, с дързостите му, и пр.

- А вашата формула във "Всяка неделя" каква беше?

- Винаги съм предлагал нещо съвършено различно: велики думи на велики, по възможност, хора. Опитвах се да прокарам мост към другостта. Тази другост, а и изобщо висотите на духа не се постигат с маймунджулуци. И затова нищо от тях няма да бъде запомнено. Помнят се думите, образите, които успяваш да изградиш в студиото, и пр. Трудно някой от героите на Митко може да бъде запомнен, той поначало няма нагласата да разговаря смислено, да навлиза дълбоко в съзнанието на госта си и пр.
Той си остана верен на стария принцип, че дори и един пъпеш да показваш често по телевизията, и той ще стане известен – накрая може и да го наградят с наградата "Зелена краставица", нещо подобно.
Ти живееш чрез думите и истините и на други хора – това е най-ценното в нашия занаят, затова трябва да се добереш до тия думи. Не да се чекнеш в някакво студио.
Между другото нахалството на някои хора наистина е нетърпимо – от третата, и засега последна "Всяка неделя" са изминали едва пет години и те вече послъгват уверено, а лигите им се точат за някаква слава.
Митко се чекнеше в някакво студио, за което плащаха луди пари. За съжаление на тия идиоти, които харчат през пръсти държавните пари, искам да им припомня, че между 2002 и 2005 година направих над 40 телевизионни моста от четири континента – и при немалките разходи за тях, все пак не похарчих толкова, колкото е бил наемът за помещението в НДК. А съм излъчвал от Канкун, Мексико – до Делгани, Ирландия. И още по-важното е онова, което се случваше по време на тези разговори.
Комплексите на някои хора личат и от друго – предаванията им винаги са гигантски по времетраене
"Вие имате отлично едночасово шоу, ние пък ще направим петчасово!" Сякаш целта е да се оправдае гигантският бюджет. Мога да го кажа и иначе – все едно някой дребен човечец да си пазарува упорито дрехи от магазин "Гигант". Стоят му зле, ужасно зле, той се губи в тях, но продължава да ги носи, понеже смята, че те го правят по-солиден. Американците казват: "Не се мъчи да носиш по-голям номер обувки".

- Забравена ли е днес "Всяка неделя"?

- О, не, и такива като Митко правят всичко възможно паметта за нея да не избледнява. Мерси. А не е отминало и много време от последното й издание – само някакви си пет години, хората не са толкова плиткоумни, колкото телевизионните герои, те имат благодарна памет и слава Богу.

- Защо днес нито едно телевизионно предаване не може да обедини нацията и да се превърне в абсолютен и безспорен фаворит на зрителя?

- Вероятно намеквате за "Всяка неделя" – тя беше такъв лидер и фаворит в продължение на дълги години. Много са причините, но една е основната. Когато продаваш пошлост, и все по-голяма пошлост, и във все по-големи количества пошлост – ти отблъскваш хората. Не можеш да държиш прекалено дълго в клозета дори най-задръстения зрител. Телевизиите, ръководени от мизерни хора и надзиравани от корумпирани и мизерни типове, постигнаха може би единствената ясна победа на прехода – тази над добрия вкус. Над умното слово. Над истинския интерес към човека и неговата същност.
Телевизията като цяло сякаш бе оставена в ръцете на социопати. На серийни изнасилвачи на добрите нрави. Вижте ги ония, които произвеждат най-големия боклук – вижте тантурестите им тела, алчните им погледи. Когато се появи някой, който иска да ви каже нещо умно, той изглежда като рекламен агент, отишъл да продава хладилници на ексимоси, изглежда не на място, изглежда предварително обречен. Какви идиоти слушахме през последните години, какви бра-дъри и други сволочи, какви типове, които не могат изобщо да бъдат идентифицирани, какви маниаци, какви сексуални сбърканяци и пр. Всичко е някакъв фалш, повечето от фалшивите звезди, създадени от телевизията, живеят в някакъв транс, но и в някакъв страх – до вчера се репчат от екрана, а днес са "Господин Никой’ и точка.
Да хванеш някого в непристойна поза в колата му, не е толкова осъдително – както вие успяхте, защото поначало нагонът движи тези хора, включително и нагонът към славата. По-осъдителното е друго: да се правиш на нещо си, да се самоизживяваш като нещо значимо и да нямаш пари или ум да си платиш за една хотелска стая в покрайнините на София. За нищо не стават.
Между другото навремето имах една рубрика "Къде са те сега?", отнасяше се за звезди от преди две-три десетилетия. Ако днес има подобна рубрика, ще търсите хора, които са били фалшиви звезди само преди няколко месеца и вече никой не знае къде са, включително и самите те.
Всъщност има предавания, които обединяват някаква част от аудиторията, най-отчаяната – но все в името на ниските страсти, все в името на онази "истина", която трябва да стои далеч от домовете ни.

- С какво е ангажирано съзнанието ви сега?

- Нямам много време да се мотам безцелно, понеже рубриката ми "Приказки за телевизията" не ми дава тази възможност. Но тя ме насърчава също доста често да се връщам назад в миналото, където са заровени доста мерки и критерии. Днес ние като общество сме заприличали на някакви хора, no-скоро на някакви просяци, които се ровят из прашните мазета и току открият нещо, което е повече смислено от много други неща в настоящето. Удивително е например, че отново откриваме стандартите за производство на хранителни продукти. Е, след кебапчетата може да дойде и времето на телевизията, на духовните ценности
И в БНТ има доста ценни стандарти, натикани в мазетата на бившата италианска гимназия от страх. Веднъж писах, че се радваме като деца, когато Вежди намери пари за охраната на един музей, но никой не се сеща как е създаден този музей.
Едно общество, което се заплесва по църковни мощи, е свършено. В същото време известен синодален старец жени някаква временна звезда и нарежда всички църковни камбани в града да бият. Ако бяха толкова вярващи миряните ни, трябваше да изтръгнат тия камбани и да ги дадат на циганите за претопяване, поне от това светотатство да се спасят.
Звездни буболечки щъкат навред. Любители на евтината слава – сякаш всички те са опитвали от евтиното вино в предаването на Митко, което иначе се пееше щедро, какъв вкус пък е това, нали, да дегустираш, да промляскаш, и пр.
И тъй – с мляскане – отминава евтината, моментна слава. И вие правите доста за демаскирането на тия еднодневки. Но понякога минавате мярката, поне според мен.

- Какво имате предвид?

- Ами, аз направо се почувствах обиден от репортажа, който направихте за Лора Крумова – как мизерства в една каравана по Черноморието, носи вода и не знам какво още.

- Но това е самата истина, защо да я крием? Освен това, не върви една уж известна водеща да живее по този начин.

- Бедността не е порок, това все още е валидно, надявам се. Доста по-осъдително е, когато някои ексзвездни буболечки демонстрират нахално някакъв просперитет, някакво богатство, когато се хвалят с придобивките си, когато се държат като мутри, понеже изглежда и вътрешно им завиждат. Честните млади хора, включително и Лора, са обречени на трудно съществуване. Но в това няма нищо лошо, поне от гледна точка на нашия занаят. Кого ще предпочетем – милионерската щерка Ели Гигова или Лора, Даниела Тренчева, Миролюба Бенатова и още не малко други, е важен избор. Телевизията не е дефиле на тоалети, а дефиле на ума и смелостта. Момичетата, които изброявам, притежават и от двете. Няма да имат добра – еснафско добра – съдба. Но какво от туй?
Не мога да разбера например защо Ели Гигова от бутафорното вече предаване "Здравей, България" не научи нещо от Коритаров, а възприема веднага езика на телешкия възторг. Тя е дъщеря на извънредно състоятелен човек, той се ползва и с немалки политически протекции. Няма нужда да бъде харесвана от временни квартиранти в политиката, единственият й страх трябва да бъде баща й да не я лиши от наследство. Може обаче и това да се случи, ако продължава да задава подмазвачески въпроси
А реплики пък от сорта на "Слава Богу, премиерът ни гледа!" (Витомир Саръиванов, "Здравей, България"), са недопустими в ефир, ако този ефир все още се подчинява на някакви правила. Ако този водещ имаше малко ум, можеше дори да каже: "Слава Богу, Бог ни гледа!".
Телевизиите са в окаяно състояние и поради факта, че водещите журналисти са превърнати в обикновени наемни работници, без никакви права. Някои се превръщат дори в наемни словесни убийци, за да изпълнят капризите на този или онзи. А извън всичко друго, когато не живееш като всички останали край теб, ти губиш най-важния инстинкт в нашия занаят -да усещаш истинския живот, а не този във "Версай" или където и да е другаде на майната си. Надявам се, че не звуча сиромахомипски.

- То не ви и отива, като се имат предвид вашите възможности?

- Но трябва да се имат предвид и моите страдания, и битки, те бяха – и досега са – наистина свирепи. И все пак, оцелях. Понеже и досега вярвам безкрайно в една максима: "По-добре да се самоунищожаваш от работа, отколкото да ръждясваш".

- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?

Отговорът на този въпрос четете във втората част на интервюто в следващия брой на "Уикенд".

Стр. 24-25

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 20.08.2010

Докога Ели Гигова ще съска като гъска в студиото на Нова телевизия?! Докога ще тормози аудиторията с безумните си въпроси към събеседниците?! Няма ли кой да й каже на нея. а и на продуцентите й, че не става за журналистка в "Здравей България"? Ели. впрочем, не я биваше и за водеща на коментарните студиа на БНТ по време на световното по футбол. На "Сан Стефано" обаче се спасиха от милионерската щерка и сега тя цапа с некомпетентността си ефира на частния канал.
Гигова изглежда като манекенка и стои добре на малкия екран, но, уви, и интелектуалният й багаж е като на моделка. На нея щеше да й отива шоу като "Огледала" или "Модерно", където да обсъжда прическата и тоалетите си с други подобни кукли. За публицистични предавания трябват не простакеси, а хора, начетени като Кеворкян, Гарелов, Димитри Иванов, Коритаров и Тома Томов. Че дори и като Милен Цветков и Бареков.
А да споменаваме ли, че освен за ограмотяване Ели определено си плаче и за логопед? Тя слива буквите "з", "с", "ж" и "ш" толкова дразнещо, че зрителите веднага започнаха да коментират металокерамичните й зъби. Те ли са "виновниците" за лошите звуци? Качествени ли са, или са "китайски"? Като се има предвид от какво семейство произхожда Гигова, по-вероятно е резците й да са последен писък на технологиите в стоматологията.
Можем да преглътнем порцелановите зъби на Ели. Също и факта, че замята дълга грива досущ като фолкпевица на селски мегдан
Как обаче да простим на една подвизаваща се в национален ефир водеща, че речникът й е беден, защото отдавна е приключила с четенето на книги? Или може би никога не е и започвала?
В разговорите си с гостите красавицата използва около 20 дежурни въпроса. Питанията й към събеседниците са като попълване на никому ненужен лексикон. Няма каквито и да било елементи на разсъждение и провокация. Сякаш блондито умишлено се кипри в ефир само за да радва мъжете пред синия екран и да се мазни като шарлаган на филия пред интервюираните в студиото. Нейните провлачени фрази "Ами, да", "Ами, ние", "Ами, какво сега", "Ами, накъде сега", "Ами, да починем малко", "Ами, какво ще си кажат хората" напомнят за раздумка на Женския пазар но нямат нищо общо с публицистичната журналистика.
В повечето случаи темите, по които Ели разговаря със събеседниците си, са далеч от компетенцията й. Тогава тя присвива очи и загадъчно мълчи. Но не като Фукуяма или някой вселенски интелектуален ум, осъзнал, че думите трябва да се пестят – просто тъпо дзверене на един слабо подготвен човек.
Щеше да е похвално, че не си отваря устата, ако в един момент и мълчанието не се превръщаше в мъчение. В такива случаи гостите разтягат локуми до безкрай, а зрителите остават с усещането, че водещата Гигова аха да заспи.
Не разбраха ли телевизионните продуценти у нас, че националният ефир не е гьол за всяка жаба, пък била тя и от благороден произход? Гигова е точно такава – кикерица, отгледана от богат татко и целуната от предприемчив Петко.
Грамотността и компетентността й са много под нивото на самочувствието и банковата й сметка. А още по-тъжното е, че Ели не е единствената чорбаджийска щерка, на която малоумници дават поле за изява.
Такива като нея се бутат навсякъде – във всяка една професия. Може би така избиват комплекси, създават си фалшиво чувство за значимост. Лошото е, че го правят за наша сметка.
Представяте ли си една Парис Хилтън да седне да води "Гуд морнинг, Америка"? Едва ли! Хотелиерската наследница си дава сметка, че това, което умее най-добре, е да пълни светските хроники. Наясно е с интелектуалния си багаж и се захваща не с публицистични предавания, а с размятане на цици и дупе по риалити шоута.
За разлика от Парис, Ели Гигова мисли по-бедните от нея за балъци и иска да им втълпи, че е голяма работа във всяко едно отношение. Тя като нищо може да посвети и цяло предаване, за да обясни на зрителите колко й е добър френският. Нали е била пратена от татко си да се изучи в европейски колеж! Бива ли такова нещо да остане неоповестено пред аудиторията?!
Какво ме вълнува мен френският на Ели Гигова? А тя знае ли, че моят английски е като нейният български. Само че езикът на Шекспир не ми е матерен…
Ели да вземе да си разнообрази речника с повече литературни думички, а не с лафовете от нощните заведения на гаджето й
Тогава може и да успее да проведе някой смислен разговор със събеседник, пък дори и оставена без подкрепата на Витомир Саръиванов в студиото на Нова.
Като се замисля, присъствието на Гигова в частния канал, може да се окаже и нещо като брак no-сметка. Не е изключено медията да опитва да се ожени за парите на таткото на Ели. Казват, че той имал цели 75 милиона. С фирмата си "Депта-Г" Николай Гигов е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие. Собственик е и на футболния клуб "Локомотив София". Казано честно, всичко му е наред. Особено сега, когато е уредил дъщеря си с тв изяви.
Въпрос на време е след Гигов да се появи друг платежоспособен и амбициозен татко, който с парите си да тръгне да ни убеждава, че неговото гардже е по-умно и от най-умните. Нервите на зрителите, естествено, пак ще бъдат скъсани. Рейтингът на медията, приютила отрочето, няма да се вдигне. Дори напротив! И въпреки всичко практиката с подобни венчавки по сметка ще продължи. България е царството на тези бракове, защото сме си бедни и продажни.

Стр. 26

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 20.08.2010

Дайте да стъпчем духа, за какво ни е? Нека има само чалга и риалити!

Зной и пек те измъчват, клети ми зрителю, но жарко пустинен е и телевизионният пейзаж. Накъдето и да забродиш с дистанционно в ръка – навсякъде глупости и повторения, филми и сериали от вече отдалечаващия се някогашен двайсети век. Жегата кара главата да бръмчи, мозъкът да ври и нелицелриятни мисли да препускат из съзнанието, размисли разни да изплуват и покорната ти тв наблюдателна реши да ги сподели.
Навремето дядо Славейков бе писал, че на село били изумени как така даскалът взел, та плахо поискал няколко гроша повече плата от селския пъдар?! Каква наглост, решили те, че кой пък чак толкова е този даскал, дето учи на четмо и писмо дечицата и дето казват, че поназнайвал повече, щото години наред бил изучавал не-знам-що-си?
Този на пръв поглед наивен, но опасен нихилизъм днес у нас мощно струи отвсякъде и подигравателно пренебрежение клеймосва личностите които всяко цивилизовано общество къта и цени, уважава и въздига за пример. Превратностите на прехода подхраниха цинизма, простотията и неграмотността, с невиждано нахалство алчните за аморална сензационност медии изтикаха на преден план псевдоелит без образ и подобие.
И, не дай Боже, някому случайно да хрумне, че в България има корифеи на ума, установени личности, с десетилетия принасяли капка по капка за съхраняването на националната идентичност, на възхода на родната интелигенция с опит и мъдрост, мигновено възниква неминуем отпор.
Клишето е: кои па са тия, минало им е времето, някакви там старци ще ни дават акъл! Ни ги чете, ни ги гледа, ни ги слуша никой.
Опитът, натрупванията в наука и творчество, в огромния труд, вложен в градеж, съзидание, мисъл и практика днес са изопачени като "старост" и "нефелност". Просташкото безхаберие, завистта и омразата си служат с познати механизми – паяжинните сенки на близкото минало – я някой пост, я ДС, я род и семейство, я приятелски кръг, я някогашна служба. Измерването на етичните стойности е напълно окарикатурено, няма и помен от схватливост за професионалните, творчески и личностни постижения на културните ни лидери.Дайте да стъпчем Духа, за какво ни е?
И тъй "деликатното" отмъщение на лишените от възвишеност, от сондиране в националния интелект, от неспособността за придобиване на знания и особено от полагане на усилия за разбираемост и чуваемост на големите съвременни българи е… създаването на пъпен вакуум за техни изяви и достъп на народа до тяхното мислене и мнение най-вече по телевизиите у нас. Така учените ни публично бяха обявени за "феодални" (?) старци, най-изявените ни интелектуалци днес са лишени от глас и визия, както често се казва – натикани в ъгъла. Но кой е този "ъгъл"?
Някакво кьоше на обществото приличащо на концлагер за интелигенцията, белязана от немотия, където рафинираното изтезание се изразява във все по-стесняващо се пространство за извисен глас, за мъдро слово, за повик към плодородие на мисълта, за рисунка на тежките житейски национални и обществени реалии?
Но дори и този "ъгъл" е размит, той е ничия собственост и от него най-вече в електронните медии не се чува ни вопъл, ни стон не се отправят онези така нужни ни размисли, не се разгарят така нужните ни страсти, няма дискусии, няма дори присъствие на особите, на които отдавна волята на времето с почит и респект е отделила полагаемата им се ниша.
Поразително е как телевизионният екран пустее и немее откъм визията, гласовете и разсъжденията на умните и мъдрите! Нима наистина нямаме нужда от тях? Нима наистина, ала спомените на дядо Славейков, простаците ще се цупят как така професори и доценти ще са с няколко гроша повече плата и като ги пенсионират на безумна за европейските и световните стандарти ранна възраст, ще ревнем "хак им е"? Накърняването на професионалното равновесие, скрито зад понятието възраст, във всички области от корен ще изсече градивните елементи на научното, творческото и духовното, а после?
И как така личности като Боян Биолчев, Рангел Вълчанов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Стефан Данаилов, Хачо Бояджиев и много други, най-страхотните звезди на нашия театър, музика, естрада и изкуство, грубо биват определяни като "стари" и "мухлясали"? А кои са пък тези "млади", от чиито ширнали се по медиите незрели и скандално вулгарни и бездарни "възгледи" ни се повдига?
Достойнството на талантливите, умните и мъдрите е в тяхната зрелост и ненатрапчивост. Което, разбира се, не означава, че не бива да бъдат упорито търсени. Защо по телевизиите, наричащи себе си "национални", гаднярски и тъпоумно се гаврят например с Вежди Рашидов, Божидар Димитров? Кое е онова "равнис", по което мерят скандалните си умозаключения?
И защо, драги ми зрителю, тъкмо тези "национални" телевизии предпочитат попфолк певици, отвратителните хлебарки Иван и Андрей, родния Шрек – Слави Тр., разгащени хомосексуалисти, натрапващи резбата си по най-вулгарен и парвенюшки начин, безпросветни манекенки и кретенизирани "водещи", които тотално нарушават умственото и психическото ти равновесие? Кога сценарият за духовната гибел на българската нация ще бъде унищожен, кога задълбочаващата се елементарност на политици и журналисти ще си намери майстора?
Така българските телевизии остават на страната на злото и деструктивното, така расте поколение, което втренчено в екрана гледа нещо и не научава нищо, така от умишлено внушавана някаква си поколенческа пропаст вее единствено вятърът на опустошението и бездуховността. Крещяща е необходимостта от контакта, диалога, мъдростта и опита на "старите", както гнусливо ги определят некадърниците и явно странящите от умното и полезното. "Няма място за старите кучета" се казваше един страхотен филм, отличен с "Оскар"
неотдавна. Има, има място, особено в бездуховна държава – репликирам аз! Уви, мили мой зрителю, родната тв картинка е безрадостна защото и ти, и аз, и мнозина вече имат и кабелна, и цифрова телевизия и могат с лекота да установят, че си има програмни пояси, има си рубрики и предавания в телевизионното семейство на Европейския съюз, които охотно предоставят време и пространство на най-изявените духовни и мъдри личности на своето време. Добре че Умберто Еко, Уди Алън, Маркес, Сароян не са родени в България, иначе сигурно и тях щяхме да оскърбим и унижим – един бил такъв, друг онакъв, по наш си патент…
Понятието "шоу" включва и специална изява, в специална обстановка, на тези специални личности, живели, знаещи, можещи и даващи на народа си.
И тъй, скъпи мой зрителю, колкото и да очакваш новия телевизионен сезон, имай наум собствените си необходимости. А те неизменно включват вглеждане и вслушване в онези, чиято мъдрост, възраст и опит не само не са порок, а са ярък семафор на знания и съвети. Тяхното слово, език и изказ напояват сетивата и ума и поддържат жива националната ни идентичност, разборът им на минало, настояще и бъдеще е нужен и поучителен.
Нахвърлях размисли, а ти, любезни ми зрителю, пиши и сподели, моят, а и адресът на любимия ти вестник "Уикенд" е известен.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 27

www.regal.bg | 17.08.2010 

Продажбите на реклами във Facebook и конкурентни социални мрежи в интернет ще нараснат с 29% през следващата година, сочи проучване на eMarketer Inc., цитирано от Bloomberg.
Глобално разходите за реклама в социалните мрежи ще нараснат до 4,26 млрд. долара през 2011 г. от прогнозираните 3,3 млрд. долара през тази година, казва Дебра Уилямсън, анализатор на eMarketer, базирана в Ню Йорк компания за проучване на дигиталния пазар.
Растежът при рекламите в социални мрежи като Twitter и LinkedIn ще е почти три пъти по-голям от очаквания през 2011 г. ръст от 11% за всички реклами в интернет.
Компании, които до неотдавна сравнително неохотно се престрашаваха да публикуват рекламите си до лични съобщения и снимки, споделяни в социалните сайтове, сега са все по-силно са привлечени от тази рекламна среда, казва Уилямсън. "Поглеждат на 500-те милиона активни Facebook потребители и си казват: ‘Трябва да сме там, това са страшно много хора", допълва тя.
Facebook завзема все по-голям дял в интернет рекламите в социалните мрежи. Приходите от реклама на базираната в Калифорния компания догодина се очаква да достигнат 1,76 млрд. долара, което ще й донесе 41% пазарен дял. През тази година пазарният дял на компанията е 39%.

Автор: investor.bg

Оригинална публикация

Вторият международен фитнес фестивал „Движението е живот”, организиран от Международната верига спортни клубове „Ориндж фитнес” с подкрепата на Община Варна, ще се проведе във Варна на 17, 18 и 19 септември 2010 г. на входа на Морската градина и се очаква да бъде посетен от над 10 000 души.

в. Класа | Елиана МИТОВА | 19.08.2010

Банки и телекомуникационни компании дават добър пример за приобщаване към световните ценности във филантропията

Алексей Христов е магистър по богословие от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Специализира нестопански организации и гражданско общество в Университета в Джорджтаун във Вашингтон. В началото на 90-те години работи в Дарик радио, по-късно е редактор в сп. "Демократически преглед". Председател е на Управителния съвет на Български дарителски форум и основател и програмен директор на Американска фондация за България. Български дарителски форум е неправителствената организация, която обединява, представлява и подпомага големите дарители в България от 2004 г. Форумът е член на WINGS – световна мрежа за подкрепа на дарителите, и партньор на CEENERGI – регионална инициатива в Централна и Източна Европа за развитие на корпоративното дарителство.
С Алексей Христов разговаряме за целите и задачите на организацията, както и за нейните предстоящи инициативи.

- Г-н Христов, каква е мисията на Български дарителски форум?

- Мисията на форума е да съдейства за формирането на положително отношение на обществото към дарителството, да развива благотворителността в България, като работи за подобряване на средата за дарителство, да предоставя платформа за контакти между дарителите, за обмен и съгласуване на дарителските политики. Ние предлагаме широк набор от услуги както за фондации, така и за бизнес дарители. Целта ни е да се подобри средата за частно дарителство в България, да се развива корпоративната благотворителност, както и съвременната форма на благотворителност с SMS си. В Български дарителски форум участват повече от 40 организации. Като компании с дарителски програми в най-голям обем присъстват множество банки, телекомуникационни компании, трите мобилни оператора, големи предприятия от добивната промишленост, електроразпределителни дружества. Те реализират значителни по обем кампании. Целта на форума е и да отличава най-добрите сред дарителите. Голяма част от тези компании са награждавани на годишната конференция на Български дарителски форум, който присъжда различни отличия. Най-значимото сред тях е званието „Дарител на годината“ в няколко категории.

- Разкажете за някои конкретни инициативи на форума, които имат голям обществен отзвук.

- Идеята на форума е да популяризира дарителството за различни каузи. Партнираме доста успешно с държавни институции, направихме няколко сериозни пробива. 
Един от важните проблеми, по който работихме, беше дейността на Фонда за лечение на деца в чужбина. В Надзорния съвет на този фонд присъстваха и колеги от форума. За съжаление при предишната администрация този фонд не работеше добре, това бе известно на обществото и пораждаше голямо недоволство. За щастие новата администрация с нашето активно участие успя да промени в положителна посока работата на фонда и в момента той функционира много добре, в интерес на обществото. С една група организации участвахме и в създаването на фонд „Ин витро”. Голямо облекчение е, че този фонд най-после заработи. 
Ние сме отворени за дискусии, дори сами ги инициираме и привличаме повече участници в тях. В момента например много сериозен проблем за нас са някои дарителски кампании, които са държавно администрирани. Те имат огромен успех на пръв поглед, но всъщност при тях се изразходва твърде много енергия от хора на значими обществени постове, които управляват или могат да направляват публични средства. Друг подобен проблем на обратната плоскост са издания от рода на „Биг брадър“ например. Те са чисти бизнес инициативи, които спекулират с идеята за благотворителността и чувствителността на хората по различни проблеми. Както и други благотворителни инициативи, посветени на децата в институциите. Те като че ли само опошляват идеята за дарителството и я превръщат в нещо различно от българската традиция в тази област. 

- Споменахте традицията в сферата на дарителството. Витални ли са все още нейните корени от времето на Българското Възраждане? 

- Изключително поучителен е примерът на българските дарители от миналото, който заслужава да бъде изучаван. Аз самият научих за него от едно удивително издание – енциклопедията „Дарителството. Дарителски фондове и фондация в България 1878-1951”. Създадена е от екип от Института по история на БАН. Тя представя дарителските фондове и организации в България от 1878 г до 1951 г., когато те са ликвидирани от комунистическата власт. За съжаление тази енциклопедия е излязла само в два тома, третият още не е публикуван. Изданието вече е библиографска рядкост, тоест липсва от пазара. А би трябвало да го има във всяко читалище и училище. 
Признавам, бях поразен от мащабите и сериозността на традицията да се дарява. Учители и държавни чиновници, които са със скромно битие, даряват значителни суми за своето време в памет на своите синове или родители. Даряват ги за своето училище или за създаване на читалище в родното си място. Прави впечатление, че образованието винаги е било водещо за българските дарители. Те са създавали фондове и фондации дори с малки суми В тази енциклопедия са и примерите на големите дарители, братята Евлоги и Христо Георгиеви например. Те не само даряват собствени средства, но и управляват даренията на други българи, които са им ги поверили. 
Български дарителски форум и Американска фондация за България ще обединят усилията си, за да бъдат преиздадени първи и втори том от тази уникална енциклопедия. Третият том вече се подготвя и ще излезе до края на годината. Така че ще можем да представим на пазара този изключителен труд дори в електронен вариант. Един от съществените акценти в новото издание би трябвало да бъде приравняването на сумите от различните години към сегашната стойност, за да имаме представа за какви суми е ставало въпрос. 
Има голяма празнина в общественото познание за филантропията на българските граждани още отпреди възстановяването на българската държава, пък и след това, когато тя се създава и укрепва. Може би това оправдава донякъде сегашните български граждани, които нямат положително отношение и нормално разбиране за дарителството и благотворителността в България. 

- Истината е, че за мнозина дарителската практика у нас се смята за някаква отживелица, нещо архаично, на което му е минало времето.

- Вярно е. Затова започнахме да работим по една идея за създаване на фонд за развитие на гражданското общество в България. Той ще бъде подобен на фондация „Америка за България”, създадена от американското правителство специално за да подпомага нашата страна. Засега тази фондация се явява най-крупният дарител у нас. Целта ни е новият фонд да разполага с капитал, който да бъде управляван така, че да осигурява средства за организациите в сектора. Когато през 1951 година са национализирани всички дарителски фондове, техните пари се вливат в държавата. Става дума за един огромен ресурс. Който въобще не е възстановен, макар че у нас имаше и реституция, и приватизация. Това е една огромна несправедливост, която трябва да бъде поправена. Български дарителски форум настоява за възстановяването на тези средства. Ние провокирахме разговори с всички власти в страната, с предишния състав на парламента по времето, когато имаше огромен излишък в бюджета. Но идеята ни не намери подкрепа. Тогавашният министър на финансите Пламен Орешарски дори се отнесе пренебрежително към нея. А става дума за национализирането на огромен ресурс на гражданските организации – сума над 10 млрд лева, предназначени за дарителство, които са отишли в държавния бюджет и са изразходвани за съвсем други цели. В момента държавата ни не разполага със средства за дарителство. Тя гласува едни пари за казионните организации – на слепите, на глухите и на инвалидите, които са свикнали да си ги получават и да ги изразходват. Тревожното е, че не се провежда ясна държавна политика по отношение на дарителството. 

- Какъв е начинът за достъп до Български дарителски форум? Как нуждаещите се хора и институции могат да получат подкрепа от вас? 

- Към нас се обръщат с конкретни искания много граждани, както и организации. Един от практичните начини за помощ е програмата DMS, администрирана от форума. Чрез нея се организират различни дарителски кампании предимно за болни деца и деца в риск. Това е системата на единния дарителски номер, които и трите мобилни оператора предлагат. Става дума за случаите, когато хората искат да организират собствена дарителска кампания, да кажем, за да помогнат на болно дете. Естествено, изисква се известно време, докато се натрупат средствата, които отиват при мобилния оператор, а той после ги предоставя на нуждаещите си. 
Една от амбициите на множеството организации, членове на форума, е да бъде осъществена най накрая реформата в институциите, където са настанени деца, лишени от родителски грижи. С този тежък проблем все още се борят само две държави в ЕС – България и Румъния. Ние категорично помагаме да се реализира така наречената деинституционализация на децата, защото споделяме схващането, че престоят в домовете е много вреден за развитието на подрастващите. Проблемът не е в парите, защото годишно за тия домове държавата дава около 100 млн лева. Проблемът е как се управлява този ресурс. Ако се управлява правилно и разумно, много по-малко пари биха стигнали за реформата. Всички знаем, че когато става дума за частна инициатива, с много по малко средства се постигат много по големи резултати. Ето защо, за да се реши проблемът с домовете, държавата трябва да се оттегли от тази сфера, да делегира права и правомощия на организации, които се занимават с деца в риск от много време и го правят много по-успешно от администрацията и от бюрократите. Проблемът наистина е много тежък, той е унаследен още от времето на социализма. Просто системата за закрила на децата трябва да се промени, неправителственият сектор да стане водещ, да се работи с родителите в сферата на превенцията. 

- Български дарителски форум постави на преден план една тема, която вълнува отдавна обществото – стипендиите за ученици и студенти в български образователни институции.

- Американска фондация за България инициира дискусия за стипендиите за образование и стипендиантските програми, които съществуват у нас. Отзоваха се голяма част от организациите, които имат такива програми. Оказа се, че има и банки, както и други компании, които също предлагат стипендии. След обсъждането се роди идеята да направим единен регистър на програмите, компаниите и фондациите, които дават стипендии, който да е публичен за да може обществото да види кой за какво и на кого дава пари. Става дума за българското образование. В момента Министерството на образованието не се интересува от тази тема, пък и едва ли би се нагърбило с подобен регистър. Този регистър ще бъде отворен и за стипендиите, които се дават за чужбина. 
На следващата ни годишна дарителска конференция, която ще се проведе през есента, ще дискутираме отново филантропията и дарителството. Имаме намерение да направим една лектория с изявени професионалисти в тази област, които ще пристигнат от Америка и страни от Европейския съюз. Там традициите са изключително силни, обемите на даренията са много големи. 

Стр. 14

СБЖ I Андрей ВЕЛЧЕВ I 19.08.2010

Грамотността не е вродена – тя се придобива чрез четене и чрез писане и/или говорене. Четете грамотно написани книги, грамотно написана преса, слушайте и гледайте грамотни журналисти, препоръчва за читателите на сайта на СБЖ, езиковедът доц. Борислав Георгиев в разговор с Андрей Велчев:

Борислав Георгиев (роден в София на 22 юни 1958 г.) е доцент по съвременен български език в Нов български университет. През 1984 г. завършва българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1985 г. до 2005 г. работи в Института за български език при БАН – Секция за съвременен български език. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема "Норма и масмедии". Старши научен сътрудник от 1999 г. Член на управителния съвет на Българското семиотично дружество.

Има многобройни статии в областта на граматиката, правописа, правоговора, семантиката, прагматиката и антропологията на съвременния български език, както и в областта на тестологията. Съавтор на "Нов правописен речник на българския език" (София: Хейзъл, 2002), "Речник на чуждите думи" (София: Атлантис, 1996). От 1988 г. е автор на седмичната рубрика "Езикова култура с Борислав Георгиев" в рамките на предаването "12 плюс 3" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио.

Ръководител e на проектите "Нomo Balkanicus – знаковост и културна идентичност" и "Прототипи на стандартизирани тестови задачи по български език в средното образование". Напоследък работи по проект, свързан с българските традиционни словесни действия. Интересува се и от всички аспекти на неформалната словесна комуникация, за което свидетелства воденият от него семинар "Езици на субкултурите".

През 2000 г. получава наградата за млади и перспективни учени "Проф. Л. Андрейчин" на Института за български език при Българската академия на науките за постижения в областта на българското езикознание. 

Доц. Георгиев, Вие сте преподавател по български език и езикова култура  в едно от водещите висши учебни заведения – Нов български университет.  Какво е, според Вас, качеството на речта, която звучи или се чете в българските медии?

То не е по-различно от качеството на всекидневното говорене и писане. Медиите нямат за задача да ограмотяват потребителите си – те обаче имат свойството да налагат езиков вкус – дори и да не искат да вършат това, да направят престижен даден начин на изразяване. Смущава ме езиковият вкус, който напоследък се налага от медиите и чрез медиите. Твърде бързо и безкритично немалка част от българското общество възприе чалга ценностите, тъй като те са твърде елементарни и лесно смилаеми, и това започна да си личи и в говоренето, и в писането.

Чалгата свежда доста сложните неща в човешките взаимоотношения до твърде елементарни и опростени, представят един твърде прост и елементарен модел на света, в който всичко се свежда до пари (главно) и до секс, примесен с голяма доза сълзлива романтика. Ако на битово равнище това би могло донякъде и да бъде приемливо, на обществено равнище това е съвсем неприемливо.

Политиката и въобще обществените взаимоотношения също са сведени в медиите до модела на света, присъстващ в чалгата, което за мене е неприемливо. Ако един политик се вписва в чалга измеренията на нещата, той става известен. Ако не се вписва – знаят го малцина.

Употребата на преизказни форми в новините, в текстовете на печатните медии, как се приема от потребителя на информация?

Това е стар трик, познат от времето на тоталитарните медии в България. Преизказването внушава недоверие към източника на информация, но не зная доколко редовият български потребител на медии си дава съзнателно сметка за това, а не зная доколко всъщност трябва. Не са правени нарочни изследвания, които да установят рецепцията на подобен начин на изразяване.

Освен СЕМ, трябва ли да се въведе и езикова регулация на медиите?

Доколкото знам, СЕМ е и езиков регулатор, а член 10 от Закона за радиото и телевизията също се грижи за това. Остава просто той да се спазва. Наистина поради контрола на СЕМ до 22 часа в ефира не звучат откровени вулгаризми, не звучи порнографски оцветена реч. Обаче през зимата например три дена най-тиражираната и най-обсъжданата новина и в ефира, и в пресата беше прословутото домашно видео на танцьорка от предаването „Господари на ефира”.

Твърдя, че интервютата, последвали публикуването на домашното видео в интернет, доста повече от самото видео нарушаваха добрия тон в публичното пространство и оставиха впечатление у зрителя/читателя, че най-смисленото нещо, което човек може да направи на този свят, е да заснеме и да разпространи в интернет своите интимни нощи с някого. 

Що се отнася до периодичния печат, там нещата стоят съвсем другояче. Цялото лято един жълт седмичник непрекъснато публикува на първата си страница снимки и сензационни заглавия за поредната секс оргия на поредната публична личност. Според мен това като резултат породи просто досада, защото на българина му писна от евтина порнография в медиите.

Какъв е езикът в интернет простраството и социалните медии, все повече навлизащи в нашият живот?

Той е вярна снимка на това, което се случва в действителност и поради това е добър източник да се наблюдава и описва какво се случва с употребите на българския език. Има грамотни – в широк и в тесен смисъл – хора, не толкова грамотни и съвсем неграмотни.

Като активен участник в различни виртуални социални мрежи веднъж си направих експеримент: написах в една социална мрежа, че ако някой напише в моя профил например „медий”, „лекций” (доста разпространена напоследък правописна грешка) и т.н., веднага ще го изтрия като приятел. И наистина с двама-трима души постъпих точно така. Но останалите запомниха, че това е груба правописна грешка и допускането й по-скоро вреди на публичния им образ.

Грамотни ли са журналистите в България,  или те употребяват едни и същи заучени фрази и термини?

За съжаление всред започващите млади журналисти се забелязва откровена неграмотност и липса на обща култура. Има една девойка, говореща по едно радио, която всяка сутрин ме забавлява неимоверно със своите грешки от типа на „полския град ПознАн” (а не „ПОзнан”), „Антон дьо Сейнт Екзюпери” и др. подобни. Някои смятат, че е напълно достатъчно да имат радиофоничен глас и/или добра визия за пред камера, за да станат добри журналисти. Очевидно е, че това не е достатъчно.

Един приятел – един от малцината добри (тоест и много грамотни) журналисти на възраст около 40 години, наскоро се пошегува с най-известната виртуална социална мрежа. Той каза, че било добра хрумка на една телевизия с национален ефир, да връчи на една от водещите си лаптоп по време на сутрешния им блок, защото по този начин тя си оправяла фермата във Фармвил, докато тече разговор със събеседник. Така не ставали гафове, каквито имало преди.

Как да образоваме читателите,  доколкото са останали?

Ще перифразирам в случая любимите си Илф и Петров: делото за образоване на читателите е дело на самите читатели.

Последният път когато направихте забележка на медия или журналист за фрапираща грешка?

Не правя забележки – не съм регулаторен орган. Но се радвам, когато някой ми се обади за езикова консултация.

Пълният член трябва ли да остане в употреба?

Без съмнение.

Кой са най-грамотните медии?

Е, това означава да им направя реклама, затова ще се въздържа. Но добър показател е кои вестници най-бързо свършват . Това определено не са тези, които извеждат на първата си страница, като водещо заглавие и дори като водеща тема, секс оргията на този или онзи. Харесва ми също така, как работят преводаческите агенции, обслужващи една или друга небългарска кабелна телевизия с изготвяне на субтитри.

Има и грамотни водещи, които правят добро впечатление и вдигат популярността на медията, в която работят.

Съвет към читателите на сайта на СБЖ, как да бъдат по-грамотни и на кого да вярват?

Грамотността не е вродена – тя се придобива чрез четене и чрез писане и/или говорене. Четете грамотно написани книги, грамотно написана преса, слушайте и гледайте грамотни журналисти. И използвайте речници – в България все още нямаме навика при работа със словото речникът да стои до нас. Използвайте и „читави” онлайн справочници – вече има доста добри и за българския език.

Читателите на сайта на Съюза на българските журналисти могат да се свържат с доц. Георгиев на :

http://borislavgueorguiev.net
info@borislavgueorguiev.net

Оригинална публикация