PRnew.info БЛОГ I 22.01.2011

Днес журналистите от вестник "Труд" публикуваха на първа страница информация за смъртта на колегата Борислав Борисов, специалист "Връзки с обществеността" на Комисията за защита на личните данни.

Ако оставим настрана трагедията, основната тема на статията е, че "… Борислав Борисов се самоуби два пъти – в социалната мрежа "Туитър" и в Северния парк на София".

В търсене на "жълтото" и "евтината сензация" от "Труд" са се опитали да намесят в един и същи "кюп" социални мрежи, блогове и  интелектуалците…

Не мисля, че е честно, почтено и по човешки справедливо мястото на тази статия с този език и изказ да бъде на първа страница и то в "най-четения и авторитетен" вестник в България, нещо което от "Труд" обичат сами да изтъкват.

Защото макар да не познаваме лично Борислав Борисов, неговата памет и неговата трагедия нямат нужда от това.

Цялата статия от в-к "Труд": Пиарът на Комисията за личните данни, преди да избере смъртта: Ако светът свърши до 2-3 дни, да знаете, че ви обичам

И от интернет страницата на "Труд" с допълнителни подробности: Пресаташе обяви в нета, че се самоубива. И го направи

в. Труд | 22.01.2011

Пресаташето на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) Борислав Борисов се самоуби два пъти – в социалната мрежа "Туитьр" и в Северния парк на София. Това заявиха негови колеги вчера. Те имат предвид, че на 26 декември м. г. Борисов написал в профила си в "Туитьр" няколко текста, които приличат на предсмъртни писма.
"В няколко "алтернативни" сайта пише, че краят на света е след два-три дни. Кеф. # есхатология", пише Борисов. По-късно през деня добавя: "Апропо, ако светът вземе, че свърши тия дни, да знаете, че ви обичам много.:)" Последното съобщение на Борислав в "Туитьр" е от 8 януари: "Времето омекна, сякаш…:)"
Чак на 19 януари полицията намери тялото му в Северния парк на София.
Разследващите са почти сигурни, че става дума за самоубийство. 41годишният мъж се пробол с нож в корема, рязал си вените на ръцете и шията…
В материалния свят Борислав Борисов бе пиар на пазителите на лични данни, бивш съветник в парламента, журналист в "Култура". Затворен, ерген. Родителите му починали. Колегите му не знаят почти нищо за личния живот нито за приятелка, нито за купони.
В интернет Борислав е блогър (на сайта му borislavborissov.eu стои пожеланието "Весели, красиви и щастливи празници на всички!"). В "Туитьр" се описва като "могул". Във "фейсбук" споделя, че е фен на Моцарт и Тиесто, Бах и "Дийп зоун", на "Стъклен дом" и "Екип 5". Там вместо своя снимка е пуснал аватар и фото на коледната си елха. Един от първите българи, открили книгата на Никълъс Нигропонте "Дигиталното битие", според която целият свят и информацията в него се състои от битове(нули и единици) и атоми. Вчера виртуална "съмишленица" на Борислав – Светла Енчева (svetlaen.blogspot.com), цитира посмъртно негов пост от октомври м. г.: "Неотдавна сънувах как Дъглас Адамс радостно ми съобщава, че ще доживея числото 42." (Според книгата "Пътеводител на галактическия стопаджия" 42 е "Отговорът на Въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало".)
Само още седмица и сънят е щял да се сбъдне! Но Борисов спря да съществува физически на 41 години. Профилите му в интернет все още са живи – негови приятели във "фейсбук" си спомнят за него (там той е свързан с 215 профила).
Заради смъртта на Борислав Борисов други негови интернет приятели (той има 1009 последователи в "Туитьр") излязоха от виртуалната си кожа и се материализираха в кафене на "Шипка" 6 в София.
Там, съвсем случайно, прозвучала и песента Wish You Were Here на "Пинк флойд" – любимата на Борислав.
И вчера в интернет се сипеха изказвания: "Луд диамант", "Като гръм от ясно небе", "Писахме си в мрежата, но само веднъж се видяхме на живо", "Може би трябваше да се досетя…" Всички те посветени на пиара, който се самоуби два пъти – в мрежата и в Северния парк на столицата.

Дипломирал се с грамота

Роден е през 1969 г. в София. Отслужил. Дипломирал се е във факултета по журналистика на СУ, а рецензент на дипломната му работа е бил доц. Георги Лозанов. Текстът е награден с грамота.
Работил е във в. "Култура", в Националния съвет за радио и телевизия, в сп. "Общество и право", нещатен сътрудник на Огнян Герджиков като шеф на парламента (2001-2005).
***
Кръстът на римския император Константин е на блога на Борислав – borislavborissov.eu. Владетелят го видял в небето, пътувайки към Рим при своя съуправител и противник Максентий. До кръста имало надпис: "С този знак ще победиш." Предсказанието обърнало Константин към християнството. Той направил монограма своя емблема. А християнството било позволено в империята.

Стр. 12, 13

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011

"… В наше време, ако ще има диктатура, тя трябва да бъде медийна, а не политическа. От 40 години се пише, че в съвременния свят, с изключение на някои изостанали страни от третия свят, не е необходимо да изкарвате танковете, за да падне едно правителство. Достатъчно е да завземете радиотелевизионните станции. Последният, който не го беше разбрал, бе Буш, лидер от третия свят, дошъл погрешка да управлява високоразвита страна. Така теоремата се доказва." Цитатът е на Умберто Еко от последната му книга "Връща ли се часовникът назад". На автора на "Името на розата" принадлежи и следното твърдение: "Всяко време си има митове. По времето, когато аз съм роден, мит е бил държавният човек. Днес мит е телевизионният човек".
Ако приемем, че Еко е прав, а в случая той е, то в България от няколко години има един титаничен медиен човек. И неговата митологичност все повече се увеличава. Справка: през 2009-а името на въпросния митологичен образ е споменато във всекидневната преса в 3255 публикации. Познайте колко пъти Бойко Борисов е бил обект на журналистически упражнения през 2010-а? Отговорът е 6625, тоест за една година присъствието му се е удвоило. Това показва проучване на "Маркет Линкс", представено на конференцията "Медиите и политиката". Данните обхващат периода между 1 март и 30 ноември 2010-а. Обект на наблюдението са 17 759 материала в седем всекидневника. За успокоение на управляващите, интернет сайтовете, където "уважението" към властта не е на такава висота, както в мейнстрийм пресата, не са обект на изследването. Тогава със сигурност честотата на употребяемост щеше да се вдигне още повече, но щеше да рефлектира директно върху одобрението на субектите. А то, при медийния човек, естествено е огромно.
В Топ 5 на най-споменаваните политици (след Бойко Борисов) са двамата вицепремиери Цветан Цветанов – 2996 пъти, и Симеон Дянков – 2562, следвани от президента Георги Първанов – 2108, и Сергей Станишев с 1411 употреби на името му. Година по-рано същата извадка сочи следното подреждане на първите пет : Бойко Борисов – 3255, Сергей Станишев – 2514, Иван Костов – 1298, Волен Сидеров – 986, Мартин Димитров – 978. През 2010-а лидерът на "Атака" и този на СДС изобщо не са сред първите 15 най-споменавани политици в медиите. Последните имат нови любимци – министрите от кабинета "Борисов". Затова е обяснимо как от 10-о място вътрешният министър Цветанов се нарежда веднага след премиера, при все че ги дели огромна разлика.
Почти без промяна е и оценката на материалите – текстове за правителството и за ГЕРБ са негативни, но тези, които се отнасят лично до Борисов, са положителни. По подразбиране отрицателни са и оценките към президента Първанов, както и към лидерите на БСП Сергей Станишев и ДПС Ахмед Доган. В резултат на анализа експертите правят извода, че политиката е станала по-зависима от медиите, но и медиите са станали по-зависими от политиката.
Кое обаче инспирира тази небезопасна зависимост? И дали някога тънката линия на взаимна неприкосновеност ще бъде реабилитирана? Ако се съди по поведението на медиите, вместо да се държат като коректив на властта, те доброволно ще продължат да си отдават сладострастно ефирното време и вестникарските страници с личния си мотив за полезност. (Няма значение, че в повечето случаи се придържат към принципите за комфорта на властта.) Ще продължат да тъпчат с медийни анаболи живота на митологичния медиен човек. И ще се опитват да му гарантират вечен живот с неспирното си папагалстване. Така ще гарантират още дълго време изместване на общественото внимание от реалните проблеми не само в политиката, но и в медиите. От друга страна, защо трябваше да се вменява със закон на издателите на вестници и списания в първия брой на изданието си всяка година да обявяват кои всъщност са те? Нима това ще помогне на читателите да се ориентират в политиката, която ще защитават? Докато във Великобритания преди избори изданията обявяват за коя партия ще лобират, у нас това няма как да стане дори и ако бъде записано в някой нормативен документ. В България както политиците, така и медиите боледуват от непостоянство. Освен ако не са партийни издания, но там зависимостите са още по-силно зависими.
Какъв пейзаж обаче предлагат медиите на политиката? Европейската комисия отряза България от новите помощи за широколентов интернет. За подобни инвестиции тази година тя е предвидила 1.8 млрд. евро, което се очаква да подпомогне икономическото възраждане и конкурентоспособността на европейската икономика. Но България и Румъния не са сред държавите, които ще получат нещо от тези пари. За разлика от Кипър, Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Великобритания.
Всъщност, според последните проучвания на някои социологически агенции, 51% от населението на страната ни вече ползва интернет. За три години ползващите глобалната мрежа са нараснали с 15 на сто. С 10% за три години са се увеличили и българите, които гледат цифрова телевизия, и вече са 23 на сто. Същевременно кабелните тв канали губят позицията си и са редуцирали абонатите си с 5 процента. Почти 18 на сто от българите получават ефирен тв сигнал, а около 22 на сто предпочитат сателитния сигнал.
Любимата телевизия на народа си остава Би Ти Ви, която е фаворит сред 91% от аудиторията. Между 18 и 22 часа тя остава безспорен лидер, независимо че е изместила малко възрастовата си граница. Ако преди три години Би Ти Ви е била предпочитана предимно от младите, то вече, може би и заради турските сериали, профилът й е насочен към по-възрастната публика. След първата частна национална телевизия е Нова тв, която се радва на 70% от зрителската любов, и БНТ1 – съответно с 47% одобрение. Четвърти основен играч, въпреки опитите на ТВ7 за това, няма. Поне засега.
Силно развитие имат профилираните канали. Голяма скорост набират Би Ти Ви Синема и Диема, съответно с резултати от 16 и 20 процента. Сред най-предпочитаните не от медийния човек, а от обикновените зрители, са и каналите Дискавъри. Към всичко това може да се добави, че 52% от хората у нас не четат вестници. На този фон идва и новината, че скандалите с подслушването са имали стабилизиращ ефект за ГЕРБ. Според проучване на МБМД 5% от анкетираните споделят, че преди скандалните със СРС-а не са имали доверие към правителството, но вече – имат. За 35% аферите с подслушването не са им повлияли по никакъв начин. Петнайсет на сто са променили отношението си към управляващата партия от положително към негативно. При тази категорична бетонираност на властта в "сърцата" на избирателите шансовете за политическа революция са заровени в пясъка. Въпросът е дали има нужда от революция в медиите, при положение че те и политиката вече толкова се припокриват, че необходимостта и съществуването и на двете може да се обясни като във вица кое е изначалното – кокошката или яйцето? Особено във времена, в които мит е телевизионният човек.

Стр. 36

в. Банкер | Михаела ПАВЛОВА | 22.01.2011 

Таблетът iPad и Рупърт Мърдок официално откриха нова ера в журналистиката. Това е електронният вестник The daily, който ще има широка кореспондентска мрежа и редакции в Лос Анжелис и Ню Йорк. Официалното съобщение за дигиталното издание бе направено в “Музея на съвременното изкуство" в Сан Франциско, а на събитието присъстваха главният изпълнителен директор на Apple Inc. Стив Джобс и главният изпълнителен директор на News Corp Рупърт Мърдок. Абонаментът за новия вестник ще струва 99 цента на седмица, или 4,24 долара на месец.
The daily ще се разпространява само за собствениците на таблета. Изданието ще отразява актуални новини, ще съдържа културни и развлекателни рубрики, както и видеоматериали. На фокус във всекидневника ще бъдат новините от национално значение, а обявената схема е комбинация между таблоидни и сериозни публикации. Рупърт Мърдок ще разчита на екип от професионалисти, работили в медии като Page Six, AOL, ABC News и The New Yorker, които да дадат летящ старт на проекта. Анализаторите смятат, че iPad вестникът е опит на Мърдок да промени журналистическия бизнес, след като рекламните приходи и продажбите на печатни издания спаднаха драстично през последните 2-3 години. “Създаваме медия, която ще използва всички технологични и мултимедийни предимства на iPad. Очаквайте изненади", споделят създателите. Все повече собственици на вестници смятат, че iPad и останалите таблети са златна възможност за продажба на рекламно място и абонаменти на по-високи цени, отколкото в сайтовете им. Създателят и собственик на Playboy Хю Хефнър вече съобщи в социалната мрежа “Туитър", че легендарното мъжко списание още през март също ще бъде достъпно чрез устройството на Apple. Потребителите веднага се поинтересуваха дали версията ще бъде цензурирана, каквато е версията на списанието, достъпна за собствениците на смартфоните iPhone. “Вариантът за iPad ще включва цялото списание – от първата до последната страница, без цензура", отговори Хефнър.
Досега версиите на Playboy, достъпни през устройства на Apple, не позволяваха разглеждането на “разголени" снимки , защото списанието трябваше да спазва строгите правила за защитата на непълнолетните потребители.
В същото време институтът по журналистика “Рейнолдс" направи проучване сред притежателите на iPad, за да изясни всички аспекти на ползването му . Изследването показа, че приложенията с новини в iPad постепенно се превръщат в реална конкуренция на традиционните вестници. Таргет групата на iPad са били добре образованите и финансово стабилни мъже на възраст между 35 и 64 години, като половината от анкетираните са с годишен доход над 100 000 долара. Девет десети от тях са доволни от устройството, 76.1% са готови да го препоръчат на приятели, а 28.3% го ползват повече от два часа на ден. Според анализаторите за 84.4% от запитаните iPad е главният източник на новини, като почти същият процент го използват и за четене на книги.

Стр. 36

в. Труд | Магдалена ГИГОВА | 22.01.2011 

- Г-н Радев, "Дарик" навършва 18 г., ставате пълнолетни. Спирате ли с лудориите?

- Не, те не са резултат на възрастта. Историята на "Дарик" е историята на прехода в България. Остаряваме с остаряването на демокрацията.

- Но истинските демокрации са скучни.

- В истински демократичните общества радио като "Дарик" няма бъдеще. Никой не се интересува от политика.

- Ако дойде това време, какво ще правите?

- Дай, Боже, да дойде! Ще сменим формата.

- Има ли хора, които от 18 г. работят в "Дарик", защото активно захранвате други медии?

- Много малко са от самото начало. Напусналите са всякакви – откраднати, избягали, привлечени, купени…

- Телевизия "Дарик" щеше да тръгва през зимата..

- Въпросът не е дали, а кога. Забавянето е свързано с организацията и прецизирането на програмата. Срещнаха се различни вектори – падането на цените на техниката, на недвижимите имоти, динамичният телевизионен пазар. Ние "лекия жанр" не го умеем, ще прави информационна телевизия.

- Какво става с "дарикоптерите"?

- Дарикоптерите работят. Имахме относително силна година, дадохме ги под наем за няколко големи продукции за заснемане територията на България, на филмови компании, трите национални телевизии… Ексцентричен продукт е, но ще се утвърди.

- Ще правите ли промени в схемата?

- Ако ви кажа, че през 2010 г. са направени 15-ина промени, няма да ми повярвате. Те са деликатни и премерени, показват, че .Дарик" е жив и се адаптира. Това не означава, че ще променяме генералната схема, която съществува вече 10 г. Тя е възпитала поведенчески стереотип на слушане и е гаранция, че можеш да чуеш конкретно парче от програмата.

- Хитро и злободневно е новото ви лого "Всичко се слуша". А вас слушат ли ви… не само по радиото?

- (засмива се) Ние казваме, че само от програмата на "Дарик" всичко се слуша. Нас вече ни слушат с хубав технологичен продукт и в телефонията, и по интернет. Иначе ние не подслушваме. Добираме се до информацията с журналистически средства.

- Вярвате ли, че рейтингите привличат рекламодатели?

- Рейтингите също са връстник на "Дарик". Имало е и поръчкови, и купени. Може би възрастта на медията е един от гарантите за рекламодателя. Слушателите ни са образовани и състоятелни.

- Какво светло бъдеще им обещавате?

- Не обещавам нещо ново, а нещо старо. Ще се опитаме да бъдем себе си в коректното представяне на информацията с по-голямо коментарно начало. Човекът е бомбардиран с катюши от информацията. Интерпретирането й е по-важно от самата новина.

Стр. 20

в. Новинар | Веселина Седларска | 22.01.2011

Българските политически партии имат недостатъка на самолет – функционират само когато са горе, всяко намаляване на височината (да не говорим за принудително кацане) ги вцепенява. Под кризисен пиар партиите разбират пиар, който цели да прикрие кризата. Партиите у нас са експерти по прикриването, укриването, скриването на всяко нещо, което не ги представя като спасители на народа. Кризите обаче са като водата, пълзят, докато открият теч. И тръгва мътната река.

Оттук нататък има три възможности.

Първата: правим се, че изобщо няма такова нищо. За да е още по-сигурно, подпъхваме неприятната новина под друга, много често специално произведена за целта. Понякога и съдбата помага. Класически случай в международен мащаб за затискане на неприятна новина с още по-неприятна е електронното писмо, което Джо Мур от пресслужбата на британското правителство праща до офиса, когато научава, че два самолета са пресекли пътя си с кулите на Търговския център в Ню Йорк: "Това е добър ден да се отървем от всяка новина, която искаме да погребем", гласяло писмото. И макар интернет да е регистрирал минутата на изпращането на това писмо и да стана очевидно, че клавишът е натиснат, преди небостъргачите да паднат и да погребат под себе си хиляди жертви, хората не простиха цинизма на думата "погребем", когато писмото намери своя теч и се появи на страниците на английския печат. Мур подаде оставка.
В българската практика погребването на една криза под друга е традиционна и сравнително добре отработена практика. За да се развие един скандал, е нужно технологично време. Ако това време му бъде отнето от следващ скандал, той скоропостижно изтлява. Българската публика осъзнава това и с него си обяснява високата раждаемост на скандалите у нас.
Параноята, че всяко нещо, което се случва у нас, е замислено, организирано и режисирано е толкова устойчива, че ни преследва дори в случаите, когато съдбата наистина се намесва и случайно спуска нов скандал, който да отвее предишния.
Втора възможност: прилагаме онова, което по света наричат "превъртане", още и "бране на череши". Тази техника се свежда до това да се подберат онези (части от) факти, които служат не за изясняване на истината, а за обслужване на нашата цел.
Превъртането е взето назаем като термин от крикета, то изисква специално умение да подадеш топката с въртене, така че тя да попадне точно там и точно така, както ти се иска. Може и да не отбираме от крикет, но пък сме страхотни с топката. Колкото дo брането на череши, метафората е ясна – посягаш към онези, които ти харесват, т.е. подбираш, а не караш наред.
Трета възможност: прилагаме кризисен пиар. Класически кризисен пиар, който въобще не означава шум за прикриване на кризата, а комуникация при справяне с кризата. Колкото и сложно да изглежда, в крайна сметка добрият кризисен пиар се свежда до два принципа. Колкото повече ги следваш, толкова по-цял излизаш от кризата. Първият от тях се нарича "един глас" и съвсем не означава, че само един човек има право да говори, а това, че колкото и хора от засегнатата организация да говорят, трябва да се придържат към една версия. Вторият принцип се нарича "пълни разкрития, без поемане на вина" и се свежда до пълна, бърза и коректна информация за всичко около скандала, без акцентиране върху вината. Нери Терзиева, основоположничка на професионализма и почтеността във връзките с обществеността, го бе казала така: "Отворете всички шлюзове."
В кризисния пиар не важи утешението "по-добре късно, отколкото никога". Кризисният пиар може да бъде ремонтиран в някои свои части, но не и в тайминга. Да не уцелиш времето е все едно да пуснеш субтитрите, след като филмът е свършил – напасването на посланието е невъзможно.
Това е вкратце теорията. Скучна. Ние си падаме по интересното, затова сами работим и даваме мнение за работата на другите, без да отваряме учебниците с теориите. В тези кресливи дни реших да ви припомня теорията на кризисния пиар. Вие не по зле от авторите в медиите можете да прецените какво се случи, как го направиха, успешно ли, най-важното – дългосрочно ли?

Стр. 8 – 9

в. Новинар | Калин Терзийски | 22.01.2011

Ето, дойде време, струва ми се, да започна да възпитавам децата!

Звънят звънците, медни тръби бучат, вари се каша в огромни казани и целият детски лагер трябва да наскача, да нахлузи коравите си обуща и да наостри ученолюбивите си уши! Аз съм писателят чичо Калин и ще възпитавам! Защото така съм научен и така повелява традицията – когато някой стане писател, да хваща децата и да ги възпитава!
Децата ще захвърлят в стърнищата своите айподи, ще окачат на някоя трънка своите айфони, ще зарежат още неначенати своите даунлоуди и ще седнат кротко в краката ми. Ще извършат Упанишад. Което в хиндуизма означава седя с покорство близо до някого.
Както и да е. Увлякох се. Никакви деца няма да възпитам аз. Децата се възпитават в наше време не от писателите, не от родителите, не от учителите, не даже и от филмите. Даже не и от интернет. Даже не и от рекламите.
Рекламите! Да, децата не се възпитават даже и от рекламите, колкото и да не ви се вярва! Макар че знаем – сега рекламата е всичко. Рекламите имат може би възпитателно въздействие. Колкото е имал в миналото, да кажем, някой любим чичо кум, който идва при децата за празници и им носи много хубави и интересни подаръци от чужбина. Бог знае от кого се възпитават децата. Писателите сега се съобразяват с пазара, а с кого се съобразява пазарът не е ясно. Родителите също се съобразяват с пазара. Що за мисъл, ще се сепнете вие. Ами помислете: Кой в наше време праща детето си да учи нещо, което не се търси на пазара на труда. Кой учи детето си да не пазарува, а да живее въздържано и без никакви излишества? Кой? Никой.
Обезчовеченият, стоглав пазар наплаши всички хора-свине и ето, че те не могат да направят нищо, без да се съобразят с него. Той е техният Молох.
Това предисловие беше само за да кажа, че възпитанието е важно. И че ако някой иска да получи моето уважение (защото аз нищо повече не мога да дам), би трябвало, възпитавайки децата си, да не се съобразява с пазара.

И така.

Ето – сега ще оцветя рехавите си и невесели мисли с нещо от живота. Защото едно сутрешно писание, каквото сътворявам сега, не би трябвало да е прекалено умозрително. Както някой хитър и лукав готвач грък подправя богато със зехтин и люти подправки безвкусните треволяци в една бедна салата, така и аз богато ще подправя своето писание с един пример.
Искам да направя едно сравнение между себе си и Карбовски. Журналистът Карбовски. Мой приятел и наистина успешен човек. От него ще се разбере как двама човека, иначе живели близки по съдържание животи, се различават изключително много. И това се дължи само на възпитанието. На пазарното възпитание и на непазарното възпитание.
С Карбовски започнахме да пишем горе-долу по едно и също време. Той започна първи да пише журналистически неща и скечове, аз, като че ли по-рано, започнах да пиша разкази. Но ето какво стана. Карбовски без капка страх и свян събра двайсетина свои стихотворения – някои от които – детински – други – хубави и вълнуващи – и ги издаде в книга, наречена "Дефлорация". Аз видях, бях от първите, които видяха тази книжка, и й се възхитих. Дефлорация в това време беше рядко срещана дума. За тези, които още не я знаят, тя означава отнемане на девствеността. Тогава аз се възхитих от две неща. Първо – от това, че Карбовски се осмелява да нарече книгата си с такова войнствено-еротично име, което беше, в началото на деветдесетте, нещо като лек, но рязък шамар по тлъстите бузи на все още властващите партийни поети. Второ – възхитих се и от това, че Карбовски знае какъв дългосрочен и силен ефект ще има това заглавие върху бъдещите му читатели. Върху бъдещите потребители на неговата литература. Той имаше пазарно мислене! Да. Аз го виждах и изпитвах лека завист. Смесена с пренебрежение. Аз все още бях роб на идеята, че пазарът е мръсно и недостойно нещо.
Карбовски подготвяше своята марка! Той започна да пише все по-брутални неща, описанията на полови органи, наркотици, сексуални девиации и телесни течности валяха. Пазарът на деветдесетте гълташе това като топъл хляб. Аз точно тогава започнах да пиша весели и закачливи, твърде абстрактни текстове за хумористични вестници и списания. Бях си поставил за цел в нито едно от писанията си да не използвам "мръсна" дума. Макар че като лекар съвсем ясно разбирах, че лицемерното очистване на езика е жалка работа. Просто аз се съобразявах. Аз, по дяволите, се съобразявах с пазарните изисквания. Като някакво момченце. Аз не исках да нагрубя слуха на нежните, застарели, изсъхнали като стари цветя учителки по литература. Да не обидя с вулгарността си своите кротки и възпитани родители. Своите потресаващо некомерсиално възпитани родители. Аз нямаше как да им обясня, че с моето кротко и скромно съобразяване аз единствено ще им засвидетелствам покорството си, но няма да спечеля нищо друго. В това време Карбовски сееше смут и кърви. Сперма и черва се влачеха от писанията му, от репортажите му вееха цели виелици от кокаин, от блестящите му материали за "Егоист" падаха изнасилени трупове на травестити. Аз продължавах да пиша умозрителни и многозначителни неща. Разчитах на деликатната интелигентност и финото чувство за хумор на читателите си.
Родителите ми, читателите ми и всички около мен се отнасяха към писанията ми с мило снизхождение. Казваха ми често, че съм талантлив. Казваха го така, както се казва на дете, че пее хубаво. С усмивка от лека досада. Някои възрастни дами дори ме пощипваха ласкаво по бузите. Аз се възмущавах от това, но не си позволявах да започна да пиша грубо, жестоко и кърваво. Още по-малко – за секс. Всъщност аз въобще не исках да започна да пиша комерсиално. Мразех самата дума комерсиално. Ужасявах се от идеята, че нещо (в изкуството имам предвид) може да се прави нарочно, специално, безогледно и само – за пари. И докато аз се усуквах в моралните си кълчища, Карбовски спеше с най-красивите жени, печелеше сериозни пари, предизвикваше омраза и възторг. А когато влезеше някъде, тези, които ме бяха потупвали по бузите, ставаха прави. От страхопочитание към човека, който не се съобразява с нищо. Освен с верния си нюх. Аз бях възпитан в некомерсиален дух. Той – в комерсиален. Но там е работата, че аз дори не знам дали той не се беше Самовъзпитал в тоя дух. Струваше ми се непосилно и велико.
Веднъж наблюдавах случаен разговор между Карбовски и майка му. Докато ги гледах, правех неволни и тъжни аналогии със себе си и своята майка. И двамата с Карбовски бяхме писатели, и на двамата ни майките бяха типични институтски жени. Дошли от село и смесили селския морал на народните учители с институтския морал на народните вафли. Карбовски наскоро беше публикувал някакъв много препълнен с брутален секс материал. Но беше взел и много добри пари за него. Точно даваше пари на майка си за някакви покупки. Майка му приемаше парите делово. Но някъде дълбоко в погледа и дълбоко в движенията й се прокрадваше леко негодувание. Негодуванието на селския морал срещу бруталния, комерсиален секс. Но всичко това беше така добре покрито от деловитата боя на Необходимостта и Смисъла на парите, че само аз го забелязвах. Гледах как двамата си говорят, все едно Карбовски беше спечелил парите с неврохирургична операция. Парите наистина не миришат. Казах си аз. И отидох да ме потупат още малко по бузите заради моите интелигентни писания. За тях не ми даваха много много пари.
Ние двамата бяхме продукти на две полярно различни школи във възпитанието. А то, както казах… е много важно. Но сега вече не съм сигурен в думите си.

Стр. 28

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 22.01.2011

Pro.BG й прехвърля 27 честоти със съгласието на КРС и СЕМ

Българската медийна регулация е толкова оплетена, че ако въобще са останали хора, които могат да я обяснят, те заслужават специално признание.
Историята за честотите, на които доскоро се излъчваше Pro BG e достатъчно сложна и многоходова, за да разберете какво се случва (подробности прочетете в карето). Така или иначе ще се объркате, но със сигурност ще придобиете представа за хаоса в медийната регулация. Този канал преди това се наричаше TВ2 и претендираше за национално покритие, защото се излъчва на 27 регионални честоти в цялата страна. Една част от тях бяха дадени през 90-те години за регионални програми, а софийската – още по-отдавна. Те бяха сглобени от съсобственика в bTv Красимир Гергов в един пакет и това начинание беше продадено на американската компания Central European Media Enterprises (CME). След като компанията купи и bTV, реши, че няма нужда от два политематични канала и спря Pro.BG. Тази седмица стана ясно, че 27-те ефирни честоти, които различни държавни регулатори са давали през годината за съвършено различни телевизии, ще станат собственост на BBT. Така тя се превърна в четвъртата частна национална ефирна телевизия.
Каналът е собственост на бившата шефка на спортния тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, Ирена Кръстева. Тя купи телевизията от Петър Манджуков. В началото на август 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД (ръководена от самата Кръстева) върху "Балкан Българска телевизия" ЕАД, дружеството – собственик на ВВТ.

Какво се случи

Преди повече от месец Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) коментира пред "Капитал", че още през юли 2010 г. в далекосъобщителния регулатор е постъпило писмо от "Про.БГ медия" ЕООД, с което компанията информира, че иска да бъде прекратено действието на притежавани от Pro.bg 12 разрешения за ефирно излъчване с местно покритие (т.е. за малките населени места, където каналът се гледа ефирно – бел. авт.). През септември 2010 комисията е прекратила действието на посочените разрешения. Според информацията на КРС дружеството "Про.БГ медия" има 27 разрешения за ползване на ефирни честоти (13 от които с местно покритие). Всички те са със срок на действие, докато ефирните честоти станат необходими за реализиране на изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа (не по-късно от 31.12.2012 г.)
Само допреди година ефирните честоти бяха нужни на Pro.BG, за да си осигури 60% покритие на пазара, да изпълни изискването на медийния закон и да получи правото без конкурс да качи програмата си на мултиплекс при цифровизирането на тв сектора. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече издаде на Pro.BG разрешително за създаването на цифрова програма. Това означава, че дори и да върне всичките си честоти, Pro.BG няма да загуби нищо. Телевизията обаче пази тези, които й гарантират 60% покритие, за да си подсигури бъдещето при цифровизацията.
Законът не пречи на канала да продаде честотите си. КРС само трябва да прехвърли лицензите на името на ново дружество, както неведнъж е правила, дори с честотите, които сега Pro.BG притежава. Сега тя ги дава (по-вероятно препродава) на ВВТ, и каналът ще може по същата схема на Pro.BG да си подсигури качване на мултиплекса при цифровизацията без конкурс, като докаже, че има над 50% ефирно покритие на територията на България, каквото е изискването на закона.

Ами сега?

Историята е следната. В КРС (от регулатора не уточняват кога) е постъпило ново заявление от "Про.БГ медиа" ЕООД и "Балкан българска телевизия" ЕАД (ББТ) за прехвърляне на 27 броя разрешения (които дават право за използване на ефирни честоти), притежавани от "Про.БГ медиа" ЕООД. От КРС коментираха пред "Капитал", че прехвърлянето на разрешенията се извършват по реда на два нормативни документа – Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и "Правилата за прехвърляне на разрешения" от март 2010 г.
За да бъде прехвърлено разрешението, е необходимо и решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) според изискването на ЗЕС. Съветът е дал съгласието си. В СЕМ не е постъпвало искане от ВВТ за промяна на програмния профил, обясни председателят на съвета Георги Лозанов. В регистъра на регулатора е записано, че ВВТ е с политематичен профил независимо от факта, че поне от половин година медията се развиваше и бе третирана като нишов женски канал. Сега, след като получи националния ефир, е много вероятно да промени програмната си схема, което няма да е трудно, ако се съди по официалната й регистрация. До редакционното приключване на "Капитал" Ирена Кръстева не отговаряше на мобилния си телефон.
От КРС обясниха, че в случаите, при които е проведена конкурсна процедура по реда на Закона за радио и телевизията (ЗРТ) за издаване на програмен лиценз за радио или телевизия от СЕМ, КРС издава далекосъобщителен лиценз на лицето, класирано на първо място от медийния регулатор. Подобни са и условията за преотстъпване на тези разрешения – първо СЕМ прехвърля програмния лиценз, след което КРС следва да прехвърли далекосъобщителния на същото лице. И така излиза, че законът дава възможност съвсем безпроблемно двата регулатора да прехвърлят честоти на операторите, когато желаят.
От КРС уточниха, че "посочените 27 броя разрешения за ефирно излъчване не са издадени вследствие на проведени конкурсни процедури по реда на действащия ЗРТ. Ефирните честоти са дадени от КРС на основание преходните и заключителни разпоредби към Закона за радиото и телевизията за населени места, в които не са проведени конкурси. Разрешенията дават право за излъчване на програма до приключване на конкурсите по реда на медийния закон за съответните населени места.
Проблемът в случая не е само в това, че регулацията на ефирните честоти е сериозно объркана. Истинската драма е, че регулацията практически не работи. Нейният смисъл е да управлява ограничения ресурс от честоти в ефира, като определя кой да ги ползва по ясни критерии. Задачата на КРС и СЕМ не е просто да дадат честотите веднъж и след това само да регистрират промяната в собствеността им, а така да управляват процесите, че да гарантират конкуренция, от която да спечелят всички зрители и участници на тв пазара. Вместо това в момента се прожектира семпъл филм, в който няколко героя си разменят честоти, така както им е удобно, докато държавата мълчи.

От ТВ2 до Pro.BG

Проектът ТВ2 (както се казваше Pro.BG преди първото ребрандиране) възникна в края на 2007 г. като компилация от лицензите на две компании – ТВ2 и CTN. Дружеството ТВ2 притежаваше програмния лиценз на канала СТN, имаше разрешения да излъчва на регионални ефирни честоти в 27 града на страната. Собственик на далекосъобщителните лицензи бе "Техностийл", с който ТВ2 имаше договор за използване на честотите. Националният лиценз бе издаден на ТВ2 от предшественика на Съвета за електронни медии – Националния съвет за радио и телевизия, още през 2000 г. по стария медиен закон с право на излъчване до 2010 г. При предишните конкурси за ефир ТВ2 бе един от основните конкуренти на bTV и "Нова тв" за национален ефир, но така и не получи втория й необходим далекосъобщителен лиценз. През 2008 г. Красимир Гергов (който вероятно имаше скрито участие в собствеността й) я продаде на СМЕ.

Стр. 34

в. Капитал | 22.01.2011

Дигиталният маркетинг освен всичко останало е и апетитно парче, за което се борят всички агенции, ангажирани в рекламния бизнес в България.

От една страна, класическите рекламни агенции, които предлагат цялостно обслужване, активно изграждат свои дигитални отдели, за да не изостанат от общата тенденция. От друга – PR агенциите се подготвят да управляват репутацията на марките онлайн. От трета – появяват се агенции, създадени специално, за да обслужват търсенето на дигитални маркетингови дейности. А от четвърта – уебстудиата, които до вчера са били посветени на изработката на
интернет сайтове, вече твърдят, че могат да дават и стратегически съвети на своите клиенти. Как се ориентират рекламодателите в тази ситуация?
Александър Костадинов, директор маркетинг и продажби в "Мото-Пфое", казва например, че за момента рекламните агенции, с които работят, обслужват и дигиталните им дейности. "Ако те не направят бързо дигитална революция в организациите си, твърде е възможно да прибегнем и до специализирани бутикови агенции за дигитален маркетинг. Работата с твоята рекламна агенция означава по-ниски разходи, установен път на комуникация, един контакт, но ако липсва качество, тези предимства избледняват", преценява той плюсовете и минусите.
В Kraft Foods се доверяват на дигитални студиа за своите онлайн проекти с аргумента, че всеки е най-добър в това, в което е специализирал бизнеса си. "Фикосота синтез" работят с няколко дигитални агенции, които обслужват различните им марки. Според маркетинг мениджъра Росен Петков не е изключено скоро и медийното планиране в интернет да се прехвърли към дигиталните агенции.
Рекламодателите засега не разкриват нови позиции за хора, които да са посветени изцяло на он-лайн активностите им. Някои от тях разчитат на блогъри на свободна практика да ръководят тези проекти, а други – на експертите в рекламните/дигитални агенции.

Стр. 33

в. Труд | Иво АНГЕЛОВ | 22.01.2011 

Новият телевизионен канал "Би Ти Ви Екшън" стартира днес на мястото на "Про БГ".

Новият "играч" на екрана ще печели мъжката аудитория с футбол и… красиви жени! Още тази вечер блондинката Валентина Войкова ще започне да "души" и разследва в предаването си "Хрътките".
"Ще представяме различни истории, които остават в периферията и хората си казват за тях "Това не може да се случи на мен". Ще търсим изненадите и провокациите, но няма да има скандали", разкри за "Труд" бившата водеща на новинарската емисия по "Про БГ". В първото издание на едночасовото предаване, което ще се излъчва всяка събота и неделя, ще бъде показан материал за педофилията в интернет. "Всичко ще е като риалити – от регистрацията в чата до срещата между мъж и непълнолетно момиче", казва Войкова.
Друга красива дама – брюнетката Мая Костадинова, ще води всеки делничен ден на живо "Код: Криминално". "В понеделник ще покажем майки, които изхвърлят бебета си. В следващи издания ще имаме живи връзки от местопрестъпления и гости в студиото", разказва Костадинова. "Би Ти Ви Екшън" ще печели зрители още с футболните мачове от българската "А" група, Шампионската лига и Лига Европа.

Стр. 20